ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1. МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО" ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА 2. “ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО“

ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН

Първите селища на евреите върху ханаанските възвишения се появяват внезапно и многобройно около 1200 г. пр. н. е. Това са малки населени места от 50-100 души. В тях са открити определен тип керамика и няма олтари и свински кости [1].

В същото време на склона на хълма Гевал - мястото, което се споменава във Второзаконието - е издигнат на открито огромен олтар, жертви върху който се принасят точно според предписаните правила на кашрута [2].

Защо е важна за нас тази дата - началото на XII в. пр. н. е.?

Защото това е единствената дата, през която е можел да се осъществи Изходът. Ако в историята на евреите е съществувало някакво реално събитие, породило легендата за Изхода, то би могло да се случи само по това време.

Защо е важен за нас и олтарът на хълма Гевал?

Защото потвърждава легендата за Изхода. В началото на XII в. пр. н. е. в живота на номадите евреи се случило нещо, което катализирало прехода им към установяване на едно място. И заедно с това събитие те издигнали олтар на Яхве върху хълма Гевал. Твърде вероятно е това събитие да е било свързано с репатрирането на голяма група сънародници от Египет.

Ако вярата в Яхве е била разпространена у евреите и преди това, те биха издигнали този олтар много по-рано: номадите са майстори да издигат олтари и докато са още номади.

Олтарът на хълма Гевал е наше важно потвърждение за съществуването на Мойсей. Той, в превод от археологически език, ни казва: „Тук беше Исус Навин“.

Олтарът на хълма Гевал бил построен около 1200 г. пр. н. е. – точно по това време, когато ханаанските възвишения около забранения хълм се покриват с мрежа от малки селища. Пропорциите и формата на този открит олтар съответстват точно на пропорциите на олтара във Втория храм. Олтарът на хълма Гевал е значително археологическо свидетелство в полза на легендата за Изхода. Той все едно е надпис: „Тук беше Исус Навин“.

Какво можем да кажем за Ханаан през XIII в. пр. н. е.? Доста много, защото от 1270 година пр. н. е. Ханаан е провинция на Египет. Той е покорен от великия египетски фараон Рамзес II, поставил рекорд в Книгата на Гинес за Древния Изток по продължителност на управление: Рамзес управлявал в продължение на шестдесет и шест години.

Покоряването на Ханаан, който по това време бил страна на крайбрежни градове и планински диви номади (Мернептах, наследникът на Рамзес, нарича тези номади „Израил“), води до обичайните последици: някои пленници са превърнати в държавни роби и са изпратени да правят тухли и да строят пирамиди, някои ханаанците отиват да правят кариера при двора в метрополията, а част от тях се оказват на държавна служба като съюзнически войски – страшните отряди 'апиру, египетска дума, от която, както се смята, е произлязла думата „евреин“.

Както става винаги с крайграничните варвари, 'апиру или грабели империята, или служели в нейните войски. През 1213 година Рамзес починал, скоро след неговата смърт в Египет започнала гражданска война и отрядите 'апиру играели в нея огромна роля.

Началник на тези отряди и служител на фараона известно време бил пришелецът от Ханаан Бейа, наричан също така Ра-мосес Ха-ментеру. Елементът „Ра-мосес“ в пищното му име, както и в името на фараона Рамзес, означава „син на Ра“. Египетската дума „мси“ (ср. „мозес“) значи изобщо „потомък, син“.

Известно време Бейа/Мосес бил толкова могъщ, колкото германските крале при двора на последните римски императори или, или… колкото Мойсей, когото Изход описва като високопоставен чиновник, осиновен от дъщерята на фараона. „Сириец, издигнал се от нищото, стана вожд и поиска да подчини цялата страна“ – така разказва за онова време потомък на фараона Сетнахт, победителя в гражданската война [3].

Ще отложим обсъждането на увлекателната, даже фантастичната биография на Мойсей за другата книга, а засега ще отбележим, че не би било удивително, ако след поражението отрядите 'апиру са избягали във фактически отдалечения Ханаан и ако именно това събитие е катализирало процеса, довел до това да се установят на едно място техните останали в Ханаан съотечественици.

Не би било също така удивително, ако водачът на тези войски е консолидирал около себе си култа към Яхве, идентифицирайки го с бога на патриарсите Ел Шадаем.

Друг въпрос е, че този култ към Яхве във вида, в който съществувал през XII–VIII в. пр. н. е., имал малко общи неща с изтънчения монотеизъм на Жреческия документ и малко общи неща с другите ханаански, дори и по-широко – с другите семитски религии.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1 Israel Finkelstein. The Bible Unearthed, Simon and Schuster, 2001, p. 107.

2 Adam Zertal. Has Joshua’s Altar Been Found on Mt. Ebal? Biblical Archaeology Review, 11:01, Jan-Feb 1985.

3 James H. Breasted. Ancient Records of Egypt, Vol No.4, (1906), p. 198–199.