Как се женели в Средновековна Европа

ИЗТОЧНИК: СПИСАНИЕ „ДИЛЕТАНТ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Създаването на семейство е важен елемент в обществения живот. Но „традиционните“ представи за съюза на мъжа и жената през Средните векове предизвикват много въпроси.

Кому е нужно?

Любителите да предполагат, че Средновековието е било изключително от мъжки пол, винаги са обичали да се уповават на безправието на жените и на ниското им положение в социума. Но влиянието на прекрасната половина от човечеството върху различните процеси в обществения живот на Средните векове винаги се е колебало и е било неравномерно. Материалното положение на дамите съвсем не било за пренебрегване, но статутът на съпругата не се ценял много високо. Разбираемо е, че от природата и инстинктите не можеш да се скриеш: Средновековието осъждало съжителството и го приравнявало с блудството. Прототипът на библейския съюз между Адам и Ева бел необходим на двете страни, но църквата не можела да допусне единение само заради плътските утехи.

Важни детайли

Основа на основите е искреното съгласие на съпрузите. В съвременния свят отделни фактори влияят в равна степен на сближаването на двама души: характерните сходства и физическото влечение могат да изиграят решаваща роля при вземането на съдбоносното решение. Средновековието разглеждало по-надеждни варианти и това било напълно обяснимо.

„Портрет на Джовани Арнолфини и съпругата му“, Ян ван Ейк, 1434 г.

Каноническото право и декретът на Грациан постановявали, че госпожиците, навършили дванадесет или четиринадесет години, вогат да се оженят. Тази била детеродната възраст за момичетата по това време. Юношите можели да се венчаят със своите дами от шестнадесетата си година нататък. Но как може да се разчита на искреност между двама млади, ако те изобщо не са наясно със своите чувства или даже техният партньор направо им е бил противен? В дадения случай, по правило, на момичетата им налагали принципното съгласие.

Брачен договор

Случвало се чувството между потенциалните съпрузи да се появи малко по-късно и тогава за работа се захващали патриарсите на семействата. Разбира се, те имали свои, особени мотиви: една изгодна сделка можела да даде осезаеми икономически и политически резултати. Истински „пазар“ на девойки и юноши функционирал в средите на съсловния елит. Простолюдието в този случай спазвало принципа за приблизително равенство на бъдещите съпрузи. Без съвет от приятели и свещенослужители подготовката за встъпване в брак не можела да започне.

Жребият е хвърлен

Младежът по време на пролетните празници оставял в дома на своята избраница цветя или зелени клонки. Това било знак, който символизирал взетото решение. По-нататък следвал годеж и публична клетва. Двойката обещавала да се ожени. За да протече целият процес гладко, били необходими няколко месеца. Семействата на жениха и невестата се оглеждали взаимно, търсели слаби места в репутацията и материалното положение и преценявали перспективите за в бъдеще. И едва когато страните бивали удовлетворени, преминавали към сватбата.

Венчавка

Средновековната сватба е хибрид от германски, римски и християнски традиции и обичаи. Това е пищно и многолюдно мероприятие: множество роднини, приятели, скитащи музиканти и актьори, купища подаръци и храна. Подобни разходи можели да оставят без пукната пара дори генуезки или венециански търговец от XIV век. Италианците даже въвеждали специални ограничения на разкошно празнуваните бракосъчетания.

По правило сватбената церемония протичала в дома на невестата. Там се стичали всичките гости, които обличали най-хубавите си рокли и костюми. Освен по разкошните си (за онова време) одежди младите се различавали от общата маса и по шапките си. Невестата трябвало да се яви в деня на бракосъчетанието с цветна рокля. Цветът обикновено бивал червен.

Над двойката държели венчално покривало, бащата давал ръката на дъщеря си на жениха. Кулминацията бележел процесът на обещанието за бракосъчетание и размяната на пръстените. Нямало никаква възможност за отказ: на церемонията присъствали няколко свидетели. Свещенослужителят и нотариусът заверявали фактически бракосъчетанието. По-нататък кортежът отивал в църквата, а там младите давали обети и получавали благословия. Но молебенът в църквата и множеството необходими (според канониците) ритуали не стрували евтино.

Сватба

Сватбата протичала с размах, публиката беснеела, тъпчела се до пръсване и пеела гръмки песни. Невестата не се хранела до края на церемонията. Върху нея лежал целия товар на отговорността за крайния етап на процеса – съвкуплението. Освещавали постелята, присъстващи на сватбата жени събличали младоженците. Съпругът трябвало да премине през още един любопитен ритуал. Той се състоял в това, че завързвали половия член на мъжа с ленти, а след това го развързвали. Така освобождавали мъжката му сила. По-нататък на младите донасяли десерпти и ароматни вина, които довеждали младоженците до необходимото състояние.

И накрая двамата оставали сами, но съвсем не винаги. Някоя уважавана матрона прекарвала нощта наблизо и докладвала на публиката за случващото се.

В крайна сметка цялата необходима информация стигала до ушите на гостите и церемонията по бракосъчетанието се приемала за приключила.