Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 37

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (до днешния проход Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

71

Съдебно-следствен разпит на главатаря на бунтовническия комитет Васил Дякон Левски и на двамата му другари, извършен от нарочната комисия [1]

25 зилкаде [12] 89 [13 януари 1873] година

Разпит на Васила

5 януари 1873

– Как е името ти, как е името на баща ти, откъде си, какво е занятието ти, на колко си години?

– Васил, на баща ми – Иван, от Карлово съм [и] съм на двадесет и шест-двадесет и седем години [2], занятието ми е да облекчавам положението на българите и обикалях, за да им давам упование.

– Кога излезе от родното си място Карлово и къде ходи?

– Излязох преди седем години, отидох в Сърбия и обикалях из Влашко [3].

– С какво се занимаваше в Сърбия и Влашко?

– В Сърбия ходих да се уча в училище, а от Сърбия ме извикаха в бунтовническия комитет, във Влашко.

– Викаха те в бунтовническия комитет за каква служба?

– Възложиха ми да обнадеждявам цяла България.

– В какво се състои това твое обнадеждяване и как щеше да го извършваш?

– Данъци много, а нямаш спокойствие. [Ето], за това щях да ги обнадеждявам.

– Къде ходи с тая цел и какво правеше из местата, където ходеше?

– Ходих в Свищов, Ловеч, Търново и Пловдив, защото Сърбия, Влашко, Черна Гора и Гърция са готови да заграбят България, затова, за да не дадем земята си. Обикалях [и] в местата, дето ходех, оставях книжа; три пъти идвах [и] в София.

– Какво пишеше в дадените ти от комитета предписания и в разпространяваните от тебе книжа?

– Дадените от комитета книжа бяха запечатани, какво пишеше в тях – не зная.

– Ти каза вече, че са те извикали в комитета, за да изпълняваш тая служба. Най-напред къде отиде, как обикаляше казаните от теб места, какво правеше [там] и как намираше хората?

– [След] като ме упълномощиха от комисията във Влашко, аз отидох най-напред в Свищов. Пристигнах вечерта, сутринта влязох в кафенето, но комитетските хора не познавах. Те обаче ме знаеха. Когато излязох от кафенето, те изпратиха след мене човек. В ръцете на тоя [човек] имаше някакъв знак; знака аз познавах. Когато излизах на края на селото, показваха ми знака. Щом виждах тоя знак, предавах дадените от комисията предписания [4]. Те [ги] отваряха и [ги] прочитаха. Предписанията оставих най-напред в Свищов, обаче от кои [се четяха] – имената им не зная. Дигнах се от Свищов и отидох в Ловеч. Отидох в хана на дядо Станчо. Както [и] и преди казах, излязох на края на града, излезе един със знак в ръката, аз му дадох предписанията обаче как е името му – не зная и не го познавам. Оттам заминах за Търново и после за Пловдив. Наставленията предадох както по-преди.

– Как ти посочваха тия знаци?

– Когато ме виждаха, подсвирваха и размахваха намиращия се в ръката знак. Аз разбирах и предавах наставленията.

– Отгде знаеха те, че идваш от комитета?

– Защото, когато ме извикаха най-напред в Централния комитет, от всеки край имаше по един човек. За да не се познават един други, те си поставяха маска на лицето. Отначало в Букурещ ме извика един търговец, на име Ценович [5]. Тоя човек се намира в Букурещката комисия, той ме назначи на тая работа. Маскираните хора бяха от различни краища, затова, когато ме виждаха там – когато аз отивах в комисията, лицето ми беше открито – ме познаваха.

– След разпространяването на тия книжа, пишеше ли на комисията в Букурещ?

– Аз сам отивах. Ценович имаше един свой човек, В Букурещ аз го намирах в кафенето на „Габровени“ [6] и му казвах.

– Колко такива книжа донесе от Букурещ и колко пъти?

– Донасях много пъти, обаче за всеки град оставях на едно място по три-четири писма; те ги разпространяваха помежду си, както намираха за добре.

– Всякога ли, когато донасяше писма, ги предаваше на същия човек, когото виждаше първи път със знак в ръката?

– Всеки път различен човек показваше знака.

– Ти не пишеше ли никак писма на комитетите?

– Пишех. Както казах преди, давах ги на човека със знака в ръката, той ги изпращаше.

– За къде пишеше писма и как ги подписваше? – Мястото не се надписваше. Надписвах [ги] до комитетите и се подписвах Левски, Арслан Дервишоглу, пишех също така и Кърджалъ.

– Кажи: какви неща пишеше в твоите писма?

– Пишех, че тук работата върви добре, че тук работата е слаба, [като припомнях] да не издават дума.

– През времето, когато обикаляше, отгде вземаше [пари за] направените разноски и кой ги даваше?

– Човекът, който идваше в кафенето в Букурещ, донасяше заедно с книжата и парите.

– Колко време обикаля?

– С тая година обикалям три години.

– Къде е постоянното ти местожителство?

– Никъде не живеех постоянно.

– [След] колко време обикаляне се завръщаше в Букурещ?

– Обикалях една, две, три седмици и пак отивах [в Букурещ].

– Нямаше ли приятели в местата, където обикаляше, и не се ли срещаше с някого?

– Не се срещах с никого, защото те не ми се изказваха.

– Много хора те познават и са се срещали с тебе, защо не ги изкажеш?

– Никого не познавам.

– Не познаваш ли Димитра [7], който седи насреща ти, не си ли разговарял с него върху комитета и не си ли обикалял заедно с него?

– Виждах го два пъти във Влашко, но че ходи по тия работи – не зная. В Букурещ научих, че по тая работа обикаля някакъв човек, и че не върши добра работа [8]. Писа се писмо: без подписа на Левски [тоя човек] да не се приема; кой е тоя човек – аз не зная, аз обикалях сам, с никого не ходех.

– Заедно с Димитра вие сте обиколили твърде много села, правили сте комитетски събрания, [това той] ти казва в лицето, какво ще кажеш ти?

– Аз с тогова никога не съм ходил, обикалях сам саменичък.

– Ако дойдат тука хората от селата, които сте обикаляли заедно; и ти кажат в лицето, че сте правили комитетски събрания, какво ще речеш?

– Във всяко село има комитетски човек, но тях аз никак не познавах, [поради това], че според намиращите се у мене наставления, аз [не трябва] да ги познавам.

– Познаваше ли Ценовича от Букурещ, преди да постъпиш в тая работа?

– В началото се образува един комитет; той се пренесе на Балкана. По онова време аз бях в Букурещ [и] се срещнах с него [Ценович], оттам го познавах.

– Как се срещна най-напред с Ценович?

– Когато той виждаше някой чужденец, запитваше го [кой е той], по тоя начин се срещнах [с него].

– Колко години преди да влезеш в тая работа беше първоначалната ти среща [с него]?

– Срещнах се [с него] три години преди да постъпя в тая работа.

– Когато излезе от родното си място – Карлово, къде отиде най-напред?

– Излязох от града [и] и отидох най-напред в Тулча. [Там] живях една година [и] учителствах [9]. Оттам минах в Галац, престоях пет-шест деня [и] заминах за Букурещ, [където] престоях десет деня. После отидох да се уча в сръбско училище.

– Къде се учи първоначално?

– Учих се в родния си град.

– Какъв език изучаваше в Сърбия?

– Учих сръбски език две години и следвах училището.

– Отгде знаеше Ценович, че ти се учиш в Сърбия в училище, [та] те извика тоя път за тая работа, чрез кого те извика, и, когато отиде в Букурещ, къде намери ти Ценовича?

– Още когато бях в училището, чух, че във Влашко се образувал комитет. Отидох в Букурещ, намерих Хаджи Димитра, попитах за организацията им. Той ми каза. Тяхната организация не ми хареса, защото бяха около стотина души, затова се върнах обратно. Постъпих във военното училище, после Ценович ми изпрати едно писмо [и] ме извика. Съдържанието на писмото беше: „От всички страни се събраха българи, образува се комитет, да дойдеш час по-скоро!“ Заминах за Букурещ, на- мерих Ценовича, той ми каза, че от всички краища на България имало много хора; дошлите тука [хора] ще избират комитетски членове; пора- ди това, че те се намират в постоянни вземания и давания, в събранието ще влизат с маска. Тия маскирани хора ще гласуват за избиране на шест члена. Тогава, за да ме опознаят, не [ми] поставиха маска. Тия маскира- ни ме видяха, за да ме познават в местата, които [ще] обикалям. Събраните [там] хора избраха от намиращите се във Влашко българи шест члена, които да образуват комитетския съвет, имената им, обаче не зная, поради това, че те бяха тайни. Тия шест души избраха един таен председател; и името на председателя не зная.

– Чие име стоеше в подписа или върху печата на наставленията, които ти даваха?

– Когато отивах в Букурещ, аз слизах в хана „Габровени“`, посочваха ме на тайни хора; после един непознат човек донасяше и ми даваше необходимите за определената ми работа наставления и писма. Поради това, че тия наставления бяха донасяни от човека запечатани в плик, аз не зная [чий] беше подписът и [какъв] беше печатът; донесените и предадените от тоя човек книжа не бяха надписани, казваха ми [адресите] устно и аз, за да зная, надписвах ги [сам].

– Как прие назначението си за тая работа от хора из една непозната среда, чиито лица не си виждал? устно и аз, за да зная, надписвах ги [сам].

– Постъпих изключително по подбудата на видния букурещки гражданин Димитраки Ценович [10] от Свищов и с дадените ми от него уверения.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1 По-правилно би било заглавието на тетрадката с протоколи за разпитите на Левски да се преведе така: „Съдебно следствени разпити на председателя на бунтовническия комитет Дякон Васил Левски и на двамата души негови другари пред специалната комисия.“ Левски е бил изкарван пред съда не веднъж, а шест пъти.

Заглавието се намира на лицевата страна на външната корица на тетрадката. Датата 25 зилкаде 1289 (13 януари 1873) година е денят на преписването ѝ. Двамата другари на Левски са Христо Цонев Латинеца и Никола Цвятков от Ловеч, арестувани заедно с него в Къкринското ханче и откарани в София.

2 Васил Левски е роден на 6 юли 1837 година, следователно по време на процеса е бил на 36 години. За грешка у преписвача не може да става дума, тъй като възрастта е отбелязана не с цифри, а с думи. Но че Левски е скрил точната си възраст не трябва да ни учудва, понеже той изобщо няма за цел да казва истината пред турския съд.

3 Вероятно тук Левски има предвид напускането на учителстването си и отиването в Румъния през 1866 или 1867 година. Разбира се, той не може да отрече фактите, че е бил зад граница – в Румъния и Сърбия, но той и не мисли да дава пред съда точни сведения за своята революционна дейност.

4 Заставен да разкрие пред съда хода на своята революционна дейност, Левски, както погоре вече отбелязахме, ни най-малко не възнамерява да прави самопризнания. Предан докрай на своето дело, без да бъде повлиян от грозящата го смъртна опасност, макар и принуден да признае основните факти от тая дейност, той я описва в такива краски и така стъкмена, че с нищо да не увреди на положението на своите сподвижници, попаднали в ноктите на тиранина. Поради това не можем да търсим правдивост в показанията му относно неговите пътувания из България, относно устройването на комитети, срещи с комитетски хора и пр.

5 Димитър Ценович. Името „Ценович“ тук погрешно е написано „Ченко“ (Ценко), а на другите места а протоколите го срещаме във фермата „Чено“ (Цено).

6 Хотел „Габровени“.

7 Димитър е Димитър Общи.

8 С думите „не върши добра работа“, казани в присъствието на Общи, очевидно Левски използва случая да даде на последния да почувства отговорността си за гибелните последици от своеволието и неподчинението на организационната дисциплина, които той е проявил с извършването обира на хазната.

9 Касае се за учителстването на Левски в „Баба-дааските“ села Йеникьой и Конгас. През февруари или март 1867 год. той минал във Влашко. За участието си в четата на Панайот Хитов, която тъкмо по това време минала в България, Левски тук не споменава нищо.

10 Тук името на Димитър Ценович е написано правилно.