Нобелови лауреати – 1957 година

Лестър Боулс Пиърсън (Lester Bowles Pearson)

23 април 1897 г. – 27 декември 1972 г.

Нобелова награда за мир, 1957 г.

(За ролята му в преодоляването на Суецката криза.)

Канадският държавен деец Лестър Боулс Пиърсън е роден в Торонто (провинция Онтарио) в семейството на методисткия свещеник Е. А. Пиърсън и Ан Сара Боулс. Като показва забележителни успехи, на шестнадесет години Пиърсън постъпва в колежа „Виктория“ към университета в Торонто. Но през 1917 г. прекъсва обучението си и се записва в канадската армия, която се сражава в Европа. Прекалено млад, за да участва в бойните действия, Пиърсън служи в Египет, а след това на Балканите. През 1917 г. е преместен в Кралските въздушни сили и получава званието лейтенант. По време на тренировъчен полет самолетът му пада, но Пиърсън остава невредим. Няколко дена по-късно обаче е блъснат от автобус в Лондон по време на затъмнение и през април 1918 г. е отправен вкъщи по море. Именно по това време той получава прозвището Майк.

Като се връща в Канада, Пиърсън става най-сетне бакалавър, а през 1919 г. постъпва в юридическото училище „Осгуд хол“, но бързо разбира, че не го влече правото, и го напуска. Известно време работи в Хамилтън и в Чикаго, но работата не го удовлетворява и като получава стипендия от фонда „Меси“, постъпва в колежа „Сейнт Джон“ в Оксфорд. Следващите две години той нарича най-щастливите в живота си, учи история и се прославя като хокеист.

Връщайки се в Канада като магистър, Пиърсън започва да чете лекции по съвременна история в университета в Торонто. През 1925 г. се жени за една от студентките, Мериън Елспет Моуди, семейството има син и дъщеря. През 1928 г. Пиърсън става асистент и още същата година заема длъжност в канадското министерство на външните работи. Скоро го забелязва министър-председателят Ричард Бедфорд Бенет, който го включва в състава на канадската делегация за имперската конференция през 1930 г. Пиърсън участва също така в работата на Световната конференция за разоръжаване през 1933-1934 г. в Женева. През 1935 г. е назначен в представителството на върховния комисар на Канада в Лондон, където участва в работата на Лондонската морска конференция.

Като прекарва в Лондон шест години, през май 1941 г. Пиърсън се връща в Отава, където става помощник на заместника на държавния секретар по външните работи. Една година по-късно заминава за съветник към посолството във Вашингтон. От 1944 до 1946 г. е посланик на Канада в САЩ. Във Вашингтон изиграва важна роля за формирането на Администрацията на ООН, занимаваща се с помощите и възстановяването. През 1944 г. присъства на конференцията в Дъмба́ртън Оукс, където са поставени основите на ООН. През 1945 г. на конференцията в Сан Франциско, приела Хартата на ООН, протестира безуспешно срещу предоставянето на правото на вето на петима постоянни членове на Съвета за сигурност.

Заемайки поста заместник-секретар по външните работи, Пиърсън представлява Канада на конференцията през 1947 г., където се приема решението за създаване на държавата Израел. След една година либералната партия предлага на Пиърсън поста секретар по външните работи и той се потапя във водовъртежа на избирателната кампания. През октомври 1948 г. печели изборите и заема място в камарата на общините, на което се задържа девет години. Като секретар по външните работи Пиърсън подготвя за министър-председателя Луи Сен Лоран реч, в която се предлага да бъде създадена Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО). Като подписва през 1949 г. договора, Пиърсън оглавява делегацията на Канада в НАТО до 1957 г. Той е също така председател на съвета на НАТО през 1951-1952 г.

Между 1946 и 1952 г. Пиърсън ръководи канадската делегация в ООН и е блестящ посредник по време на кризи. През 1950 г. става член на „комисията на тримата“, разработила предложения за прекратяване на огъня в Корейската война. Примирието, подписано две години по-късно, почти копира препоръките на комисията. На 7-та сесия на Генералната асамблея на ООН Пиърсън е избран за председател.

Пиърсън е посредник през 1956 г., когато египетският президент Гамал Абдел Насър национализира Суецкия канал. Тази стъпка предизвиква тревогата на Израел, Англия и Франция. В отговор Израел окупира сектора Газа и Синайския полуостров. След два дена Франция и Англия изпращат флот и десантни части за възстановяване на статута на канала. С подкрепата на Съветския съюз САЩ внасят за разглеждане в Съвета за сигурност резолюция, призоваваща за прекратяване на огъня и за извеждане на всички войски от Египет. След като Франция и Англия налагат на резолюцията вето, тя е разгледана от Генералната асамблея и приета в леко променен вид. Уверен, че това няма да е достатъчно за прекратяването на конфликта, Пиърсън предлага проект за създаване на сили на ООН за поддържане на мира. След приемането на този проект английско-френските войски са заменени с войскови части, намиращи се под командването на ООН, което позволява да се прекратят военните действия.

Макар ролята на Пиърсън при решаването на суецкия проблем да е удостоена с международно признание, някои канадци го обвиняват, че е попречил на Великобритания да си върне канала. Когато либералите губят изборите през 1957 г., той се лишава от министерския си пост. Като става лидер на партията, Пиърсън ръководи парламентарната опозиция срещу консервативното правителство на Джон Дифенбейкър. През 1963 г. либералите побеждават консерваторите и Пиърсън става министър-председател. За пет години той успява да укрепи социалното законодателство, да заложи основите на това, което нарича „добро общество“, но администрацията му е разклатена от дребни скандали, свързани с корупция. През 1968 г. Пиърсън подава оставка и оглавява комисията на Световната банка за международно развитие. На Либералната партия завещава да се отнася по-внимателно към въпросите за канадците, които говорят френски език. През 1972 г. умира от рак в Отава.

Превод от руски: Павел Б. Николов