СЛУЖБОМЕР

понеделник, април 01, 2019

Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 36

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (до днешния проход Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

Разпит на Велчо от Желява

30 декември 1872

– Как ти е името, как е името на баща ти, откъде си, какво работиш и на колко си години?

– Велчо, бащиното ми – Стойно, желявец съм, на четиридесет години, занимавам се с овчарство.

– Числил си се към комитета, образуван за бунтуване на българското население, кога и как постъпи?

– Аз винаги овчарувам в планината, в село слизам един-два пъти в месеца, не знам за такива работи.

– Защо казваш, че не знаеш? Тоне, поп Стоян, Стоян Младенов, Тошко и ти сте били вътре [в комитета], давали сте пари [и] ти си дал двадесет гроша.

– Аз изобщо не ги познавам, аз нямам пари дори да си купя сол, как ще дам двадесет гроша!

– Ако тия твои другари дойдат и ти кажат в лицето, какво ще речеш?

– Повикайте ги да кажат, ако искат нека ме набедят, аз такава работа не зная.

[Отпечатал пръст]: Велчо Стойнов от Желява

Когато се направи очна ставка между Велчо Стойнов и чорбаджията Тоне, поп Стоян и Стоян Младенов от Желява, споменатите казаха, че при идването на Димитра, Велчо бил заедно с тях, дал двадесет гроша и приел [да влезе] в комитета. Споменатият Велчо подържа предишните си показания.

12 зилкаде [12]89 [30 декември 1872] година.

Подписал поп Стоян, Тоне също, Стоян Младенов отпечатал пръст, Велчо Стойнов също.

Зададените въпроси и отговори и показанието на споменатия Велчо се протоколираха по-горе в наше присъствие.

12 зилкаде [12]89 [30 декември 1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Шакир, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

Разпит на желявеца Тошко

30 декември 1872

– Името ти, името на баща ти, откъде си, на колко си години и какво работиш?

– Тошко, бащиното ми – Стойно, от Желява съм, на четиридесет години, занимавам се със земеделие и овчарство.

– Бил си в бунтовническия комитет, кога и как влезе?

– Аз паса овцете, живея в планината, такива работи не съм чувал; занимавам се със своята работа, старая се да си плащам данъка и търся своето спокойствие под покровителството на падишаха. За работите в село аз не зная нищо.

– Поп Стоян, Стоян Младенов, Тоне, Велчо и ти сте постъпили в комитета. И ти си дал двадесет гроша?

– Такава работа не зная, аз нямам пари за бръснене, та ще дам двадесет гроша!

– Ако тия ти кажат в лицето, какво ще речеш?

– Ако кажат, нека кажат, аз зная себе си, такава работа не приемам.

Когато се извърши очна ставка между поп Стоян, Тоне, Стоян Младенов и Тошко, споменатите казаха, че Тошко е влязъл заедно с тях в комитета и е дал двадесет гроша. Споменатият Тошко каза, че няма сведения за такива работи. Те и да са правили [такива неща], той не щял да приеме такава работа, че търсил спокойствието си под царското покровителство и се молил за здравето на падишаха.

12 зилкаде [12]89 [30 декември 1872] година.

Подписал поп Стоян, чорбаджи Тоне също, Стоян Младенов отпечатал пръст, Тошко също.

Показанието на споменатия Тошко от Желява и очните ставки на Тоне чорбаджията, Стоян Младенов и поп Стоян се протоколираха по-горе и се извършиха в наше присъствие.

13 зилкаде [12] 89 [30 декември 1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Шакир, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

Разпит на ловчанския търговец Димитър Николов Пъшков

30 декември 1872

– Откъде си, какъв ти е занаятът, знаеш ли да четеш и да пишеш, ходил ли си в чужбина?

– Ловчанец съм, търгувам със зърнени храни, чета и пиша, учил съм в Ловеч, никъде не съм ходил.

– Кога и как постъпи в комитета, образуван за бунтуване на българското население?

– Нищо не зная.

– Не си ли чувал за комитета?

– Не съм чувал.

– Първият комитет се образува във вашия град Ловеч. Димитър и Левски са дохождали толкова пъти, може ли да не си чувал?

– Не съм чувал и не зная такава работа.

Подписал: Димитър Пъшков

Зададените въпроси и отговори и показанието на споменатия Димитър Пъшков се протоколираха в наше присъствие.

12 зилкаде [12] 89 [30 декември 1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Шакир, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

Призоваха се Димитър Дяковчанинът и Анастас плевненецът и се направи очна ставка с Димитър Пъшков. Споменатият Димитър от Дяково разказа, че Димитър Пъшков е член на комитета, че в Ловеч много пъти са правили събрания заедно, че той [Д. Пъшков] разпространявал книжата, които идвали отсреща [Букурещ] за Ловчанския комитет. Анастас плевненецът разказа, че когато го повикали в Ловчанския комитет, споменатият Димитър Пъшков се намирал на събранието, дори той [Анастас] седял до него, попитал го как се казва, че той [Д. Пъшков] съобщил, че се казва Димитър Пъшков, че споменатия [Д. Пъшков] се числял към комитета. Присъстващият Стоян пандурът разказва, че макар да е видял споменатия Димитър Пъшков в хана му, на комитетско събрание не го е виждал. Димитър Пъшков заяви, че не познава никого от тия, че няма сведения за тия работи, и продължава да крие и отрича, за което се състави настоящето и всички се подписаха.

12 зилкаде [12] 89 [30 декември 1872] година.

Димитър от Дяково отпечатал пръст, Анастас от Плевен подписал, Стоян пандура отпечатал пръст, Димитър Пъшков подписал.

Очните ставки на споменатия Димитър Пъшков с Димитър Дяковчанина, Анастас плевненеца и Стоян пандура се извършиха в наше присъствие.

12 зилкаде [12] 89 [30 декември 1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Шакир, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

Разпит на Марин Попов

30 декември 1872

– Кажи кога и как постъпи в бунтовническия комитет?

– Такава работа аз нито съм чувал, нито пък зная, нямам сведения.

– Ако хора, които знаят, ти кажат в лицето, че си бил в комитета и че си имал сведения за всички комитетски работи, какво ще речеш?

– Нека дойдат да кажат, аз такава работа не зная.

Когато се направиха очни ставки между Марин Попов и Димитър сърбина, Анастас плевненеца и Дидьо Пеев, Димитър сърбинът разказа, че ходил седем-осем пъти в къщата на Марин Попов, че постоянно ходил в Мариновата къща и правил събрание, че комитетските книжа изхождали винаги от Ловеч, че Дякон Левски и убитият в Русе Ангел Кънчев ходели винаги в къщата на споменатия, че комитетските събрания ставали в Мариновата къща, че големите комитетски събрания ставали [пак] в Мариновата къща. Марин купил на Дякон Левски, на Ангел Кънчев и нему [на Общи] за три хиляди гроша коне, за да обикалят комитетските места. От Мариновата къща в Ловеч се разпространявали всички комитетски бунтовнически книжа и в неговата къща се получавали всички комитетски книжа, идващи от околните [комитети]. Минаващите от Влашко хора идвали направо в неговата къща и се изпращали за бунтуване навсякъде чрез него. Анастас плевненецът даде по- казания, че донесените отсреща четиридесет револвера от Мариновия брат Тошко [1] били изпратени в Ловеч на Марина, и че неговата къща в Ловеч е била комитетска, че Марин бил в комитета, и че всичко ставало с негово посредство. Дидьо Пеев разказа също така, че Мариновата къща била комитетска, че Дякон Левски нощувал там, че и той ходил с Дякон Левски три пъти в тая къща, че там се срещали, и че идващите книжа от комитетите се давали на Марина. Вутьо Ветьов [2] каза, че когато нападнали с Дякон Левски къщата в Ловеч [3] и убили човека, излезли пак от Мариновия хан. Идващите от комитетите книжа се получавали от Марина, неговият хан бил комитетски [4], че когато след нападението те избягали в лозята [5], братът на Марина с малко повреденото око докарал коня в лозята и че той оставил взетото за нападението облекло в Мариновия хан.

Споменатият Марин Попов отрича всичко казано и остава при старото положение.

12 зилкаде [12]89 [30 декември 1872] година.

Подписал: Димитър [6], Анастас също, Дидьо Пеев също Вутьо Ветьов също, Марин Попов също.

Призова се Стоян пандурът и се извърши очна ставка със споменатия Марин. Стоян заяви, че споменатият Марин поп Луканов е от Ловеч, че той [Стоян] донасял от Тетевен пет-шест пъти писма и ги предавал на Марина, че идващите у него [у Марина] вземал той и ги носил, че вина- ги разговаряли по комитетски работи, че е бил [Марин] в комитета, [и] че напразно отрича. Споменатият Марин отрича категорически и настоятелно да познава дори Стояна и да му е давал да носи такива книжа, за което се направи настоящето и те се подписаха.

12 зилкаде [12]89] [30 декември 1872] година.

Стоян отпечатал пръст, Марин поп Луканов подписал.

Горните очни ставки на споменатия Марин с Димитра, Анастаса, Дидьо Пеев, Вутьо Ветьов и Стоян пандура се извършиха и протоколираха по-горе в наше присъствие.

12 зилкаде [12]89 [30 декември 1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Шакир, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

Разпит на Марин Татарчев от село Лопян

31 декември 1872

– Как ти е името, как е името на баща ти, какъв е занаятът ти, на колко си години, знаеш ли да четеш и пишеш, ходил ли си в чужбина?

– Марин Татарчев, бащиното ми – Никола, лопянчанин съм, занимавам се със земеделие и съм на четиридесет и две години, зная да чета и пиша, учил съм в Етрополе, в чужбина не съм ходил.

– Казват, че си бил в комитета, образуван за бунтуване на българското население, как постъпи?

– Аз не зная и не познавам такъв комитет.

– Дал си дори на поп Георги сто и двадесет гроша, какви са тия пари?

– Аз не съм дал нито пара.

– Твоят съселянин Станчо поп Николов казва, че тия сто и двадесет гроша са за вестник, ако той ти каже в лицето, какво ще речеш?

– Аз не мога да чета вестник, нека дойде и да каже, аз съвсем не познавам такава работа.

Подписал: Марин Татарчев

Извърши се очна ставка между лопянчанина Станчо и Марин Татарчев. Станчо разказа, че споменатият Марин дал на Марин Попов сто и двадесет гроша за вестник, това той не е видял, но когато поп Георги дошъл в Мариновата къща, той дал два алтъна, два алтъна дал и Марин [Тататарчев]. Марин заяви, че наистина е дал два алтъна, но не ги е дал за попа, а за пасене добитък в планината. Поп Георги каза, че получил от Станча две лири за комитета, дал дори и разписка. От Марин Татарчев той не получил нито пара и не е разговарял със споменатия за комитета.

13 зилкаде [12] 89 [31 декември 1872] година.

Поп Георги подписал, Станчо подписал, Марин Татарчев подписал.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1 „Мариновият брат“ е Тошко поп Луканов, деен член на Ловчанския комитет.

2 В тур. текст стои погрешно „Вутьо Нинов“ вместо Ветьов.

3 Говори се за нападението в къщата на Денчо Халача.

4 „Комитетски хан“, т. е. ханът на Ариф ефенди, който най-напред се държи от Марин поп Луканов, по-после от Коста Ненков, но той задлъжнява и през 1874 год. комитетът вкарва там Тодор Кирков, на когото дела плащал комитетът (вж. Комитетски местопребивалища и скривалища в Ловеч, Ловеч и Ловчанско, кн. IV, стр. 85).

5 „Левски и Вутьо се скриха из лозята в една малка пещера на баира на хаджи Тома Кайряка“ – пише д-р П. Стоянов (пос. съч., стр. 23).

6 Димитър Общи пред съда заявил, че не е грамотен и навсякъде под показанията си отпечатвал пръста си. Тук преписвачът погрешно е отбелязал „подписал“, като се е подвел от подписите на следващите лица.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.