СЛУЖБОМЕР

сряда, април 03, 2019

ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1. МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО" ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА 2. “ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО“

ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА

Така – накратко преразказана – изглежда историята на еврейския народ според Библията.

Днес, разбира се, можем да кажем, че тази картина не е била съвсем точна.

Например Петокнижието на Мойсей не е било продиктувано на Мойсей лично от Господ на планината Синай. Още през XIX в. великият немски библеист Юлиус Велхаузен доказал, че то се състои от четири текста, които някога са били разрязани и слепени помежду си.

Хипотезата на Велхаузен била за библеистите това, което е хипотезата на Дарвин за биологията. От времето на Велхаузен тя се уточнявала и усложнявала много, но всичките опити да бъде опровергана изглеждат изумително жалко.

Затова преди да преминем към археологията и да видим какво можем да кажем за реалната история на евреите, ще се постараем, макар и накратко, да характеризираме тези четири текста.

Първият от тях е известен като J, или Яхвист. Писан е в Юдея, при двора на царете от Давидовия род, и не по-късно от VIII в. пр. н. е., а може би и значително по-рано.

Това е единственият текст от влезлите в състава на Тората, който не е писан от жрец. Най-вероятно негов автор е някой придворен писар или родственик на управляващия цар [1].

Този текст отразява интересите на южното еврейско царство – Юдея. По-специално в него се твърди, че умиращият патриарх Яков е благословил за свой приемник четвъртия син на Юда, същия, от чийто род произлиза цар Давид (Битие, 49:10).

Яхвист е най-завладяващата от съставните части на Тората. Необикновени приключения, смели обрати на сюжета, психологически портрети с изумителна задълбоченост – това е Яхвист. Исав, който купува от своя брат правото на първородство за лещена чорба, историята на Рахил и Дина, историята на Йосиф, който е продаден от своите братя в Египет и им прощава – това е Яхвист. Без Яхвист нямаше да я има Тората и историята на еврейския народ – просто нямаше да я запомним.

Авторът на Яхвист е най-ранният и най-гениалният романист на всички времена и народи.

Но едновременно с това Яхвист е най-„езическата“ от съставните части на Тората. Яхве се появява там като обикновено антропоморфно божество. Той лично затваря вратата на Ноевия ковчег, лично се бори с Яков при брода, без официалности яде под Мамврийския дъб шишчета с Авраам – нещо повече, явява се под дъба с двама спътници. Основният интерес на Яхвист е насочен към патриарсите, а Мойсей, героят на Изход, има за него доста малко значение.

За нас най-важното е това, че даже в днешния си редактиран вид, Яхвист не знае нищо за по-късните монотеистични табута. Патриарсите в Яхвист поставят жертвеници на Яхве върху всяка височина и под всяко известно дърво, Рахил, бягайки с Яков, взема със себе си идолите на баща си (Битие, 31:19), а съпругата на Давид, за да измами убийците, изпратени от Саул, слага в постелята му терафим (1 Царе, 19:13), който терафим е бил или прост истукан, или, ако се вярва на Талмуда, изсушена човешка глава [2]. Нито избраникът на Яхве Саул, нито избраникът на Яхве Давид смята посочения по-горе терафим за нещо неподобаващо.

Единствената забрана, която съдържат Десетте заповеди във вида, в който ги цитира Яхвист, е забраната „не си прави излети богове“ (Изход, 34:17).

Както видяхме по-преди, излети богове, тоест излети от злато телци, имало във Ветил и в Дан, в царството Израил.

В Първия храм в Ерусалим, където живеел авторът на Яхвист, също имало златни крилати телци – херувими. Но те не били излети. Те били изрязани от дърво и покрити със златни листи (Изход, 25:18).

Така забраната на Яхвист да се правят излети статуи не позволява удивително успешно почитането на златните телци, които се намират в конкурентните Ветил и Дан. Той ги определя като негодни за почитане заради начина, по който са направени. Но не забранява почитането на златните крилати телци, които се намират в родния му град [3].

Другият текст, влязъл в състава на Петокнижието на Мойсей, е Е, или Елохист. Той е писан приблизително по едно време с Яхвист, но в северното царство Израил. Неговата перспектива отразява политическите и теологичните интереси на съперника на Юдея – Израил.

Той например не се тревожи много за патриарсите, но затова пък се интересува от Мойсей – главния герой на царство Израил.

Яхвист е наречен така, защото в него богът на евреите се нарича от самото начало Яхве. Но в Елохист до момента, когато Мойсей го среща в горящия храст, той се нарича Елохим. След това също започва да се нарича Яхве. Елохист придава голямо значение на това, че Мойсей е първият човек, на когото се открива истинското име на бога. Помните ли?

„Явих се на Авраам, на Исаак и на Яков като Ел Шаддай, но не им бях познат с Името Си Яхве. (Изход, 6:3).

Най-известният от родовете, управляващи Израил – родът на цар Ахан, произлизал от коляното на Ефрем. Затова в Елохист Яков, умирайки, не благославя Юда, а най-малкия син на Йосиф – Ефрем (Битие, 48:14).

Елохист, за разлика от Яхвист, не знае нищо за забраната да се правят излети богове. Неговият вариант на Десетте заповеди изисква: „Не си прави песел“ (Изход, 20:4).

Песел не е просто идол. Това е резбовано изображение. Не е изключено в ранния вариант на Елохист Господ да забранява резбованите идоли, подобни на резбованите херувими, намиращи се в Ерусалимския храм, и да не казва нищо за излетите идоли, намиращи се във Ветил и Дан [4].

Елохист съдържа голямо количество свещени закони и е написан от жрец. Ако се съди по всичко, този жрец е потомък на Мойсей. Именно потомците на Мойсей били жреци в северния Израил. По-специално били жреци в Дан, където се намирало това, което по-късните монотеисти наричат в полемичния си ентусиазъм Златен телец и което в Псалмите се нарича „Абир Яков“, иначе казано – Бикът на Яков (Псалми, 132:2) [5].

Трети съставен текст на Тората е Жреческият кодекс, или Р. Това е първият напълно монотеистичен текст, намиращ се в нея. За времето на написването и за авторите му ще поговорим малко по-късно, а сега да преминем към четвъртия текст, който никой не е слепвал и не е разрязвал. Този четвърти текст е Второзаконието, петата заключителна част на Тората.

Това е единствената книга, за която знаем точно кога, къде и даже от кого е била написана. Написана е в самия край на VII в. пр. н. е. при двора на праведния цар Йосия.

„Второзаконието“ е „древната книга“, която първосвещеникът Хелкия и писарят Шафан намерили в храма и я занесли на цар Йосия. Именно след откриването на тази книга цар Йосия започнал да унищожава идолите и да екзекутира техните жреци.

През 1943 г. немският библеист Мартин Нот доказва, че всичките шест книги след Второзаконието – Исус Навин, Съдии и четирите книги Царе – са написани от същия човек или поне от същия авторски колектив, който е написал „Второзаконие“. Всичките шест книги носят названието Девтерономична история, а авторът им често се нарича Девтерономист.

Нашият съвременник Ричард Елиът Фридман смята, че Девтерономист е единственият от съавторите на Тората, когото знаем по име. Това не е някой друг, а е пророк Еремия [29].

При това думата „пророк“ по отношение на Еремия не е съвсем оправдана. Защото обикновено под „пророк“ разбираме вдъхновен от бога босоног самотник в дрипи. Що се отнася до Еремия, той бил могъщ царедворец и водач на жреческата партия, която била главната движеща сила на реформите на Йосия. Той имал свой писар – Барух. Той имал власт.

Правилно е да сравняваме Еремия с персонажи от рода на Лев Троцкий или на Мао Цзедун. Понякога са на власт, понякога я губят, понякога колят съперниците си, понякога седят в затвора – но винаги са могъщи водачи на влиятелни партии.

Ако нашият Девтерономист е наистина Еремия, лесно можем да разберем как в една от неговите книги пророк Ахия предсказва така успешно триста години преди разрушаването на ветилския жертвеник, че жертвеникът ще бъде разрушен от цар Йосия. Защото Еремия е бил всъщност човекът, чиито привърженици са разрушили жертвеника и са изгорили върху него костите на неговите жреци.

Ние можем да разберем също така лесно защо Девтерономист отделя толкова внимание на откриването на „древната книга“, вдъхновила цар Йосия да се бори за монотеизма. Защото тази „древна книга“ е написал самият той, също както самият той е организирал успешното ѝ намиране с помощта на писаря Шафан, чиито родственици били верни последователи на Еремия, и първосвещеника Хелкия, носещ, съвсем случайно, същото име като бащата на Еремия.

Ако Еремия наистина е написал или е редактирал шестте библейски книги, разказващи за историята на евреите от момента на завземането на Ханаан до разрушаването на Първия храм, разбираме какви проблеми ни създава това.

От една страна, разбира се, този човек е живял много отдавна. Девтереномист/Еремия е съвременник на много от събитията, които описва, а за описването на други събития е използвал почти съвременни нему текстове.

Затова изобщо не можем да кажем, че описва някакъв мит. Напротив, много от неговите текстове са удивително рационални. Например в неговата история за управлението на цар Давид не се споменава нито едно чудо. Това е напълно поразяваща трезвост, с каквато не могат да се похвалят дори римските историци, обожаващи да започват всяка биография с разкази за знамения, предвестия и чудеса.

Но от друга страна, много от това, което ни казва Еремия за древната еврейска история, съвпада поразително с пропагандните му интереси като могъщ поданик на един от юдейските царе – Йосия – и не по-могъщ противника на четиримата му приемници.

Все едно да знаем историята на Европа след гибелта на Римската империя само по описание на Лев Троцкий. Не можем да кажем, че Лев Давидович би лъгал много за събитията, но неговият начин на подбор на случилото се и неговата гледна точка биха били, меко казано, доста пристрастни.

Това нямаше да бъде история. Това щеше да бъде пропаганда.

А можем ли ние да уточним някак си някои моменти от разказа на Девтерономист, опирайки се на неговата пропаганда, но като имаме предвид текстовете на съседните народи и данните от археологията?

В общи линии, да.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1 Richard Elliot Friedman. Who Wrote the Bible? HarperCollins, 1997.

2 В дадения случай споделям предположението, изказано от Ричард Елиът Фридман, че автор на Яхвист е същият човек, който е написал „Придворна история на цар Давид“; вж. Richard Elliot Friedman. The Lost Book of the Bible.

3 Richard Elliot Friedman. Пос. съч., p. 75.

4 Thomas Römer. The Invention of God, Harvard University Press, 2015, p. 147.

5 В синодалния превод - 131:2.

6 Richard Elliot Friedman. Указ. соч, ch.6.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.