неделя, декември 31, 2017

Нобелови лауреати – 1948 година

Арне Тиселиус (Arne Tiselius)

10 август 1902 г. – 29 октомври 1971 г.

Нобелова награда за химия

(За изследванията му върху електрофорезата и абсорбционния анализ, особено за откритията му, свързани с комплексния характер на серумните протеини.)

Шведският биохимик Арне Вилхелм Каурин Тиселиус е роден в Стокхолм, в семейството на Ханс Абрахам Йисон Тиселиус, служител в застрахователна компания, и дъщерята на норвежки свещеник Роза (Каурин) Тиселиус. Когато през 1906 г. бащата на момчето умира, майка му с двете си малки деца се премества в Гьотеборг, където живеят нейните родители и близки приятели. В гимназията в Гьотеборг Тиселиус попада в класа на талантлив педагог, учител по химия и биология, който забелязва интереса на момчето към химията и го поощрява по всякакъв начин. През 1921 г. Тиселиус постъпва в Упсалския университет и през 1925 г. получава магистърска степен по химия, физика и математика. Той остава да работи в Упсалския университет като асистент-изследовател в областта на физическата химия при Теодор Сведберг.

Научните интереси на Сведберг засягат и изучаването на явлението електрофореза - движението на дисперсни частици в разтвор под влиянието на външно електрическо поле. Фактически всички едри частици, намирайки се в разтвор, имат електрически заряд. Тъй като частиците, по правило, имат различни скорости на движение (на миграция), което се определя от техния размер, форма и електрически заряд, електрофорезата на практика трябва да позволи да се отделят от разтвора компоненти на молекулярно равнище. На практика обаче различни фактори, особено присъствието на конвекционни токове, затруднява постигането на желаните резултати с помощта на този метод. Сведберг предлага на Тиселиус да се заеме с изследване на явлението.

Тиселиус открива, че при прецизен контрол на температурата и електрическия ток може, като се сведат до минимум конвекционните токове, да се получи миграция. Като разработва сложни оптични методи за установяване на миграцията на молекулите, той доказва, че с помощта на електрофорезата смесите, които при други анализи, например при центрофугиране, изглеждат хомогенни, се разделят. През 1938 г. Тиселиус обобщава получените резултати в докторска дисертация и в продължение на много години разработения от него подход към използването на електрофорезата остана определящ.

Въпреки успешното решение на поставената от Сведберг задача, Тиселиус изпитва известно разочарование. Той описва това чувство в статията си "Размисли за миналото от две гледни точки" по следния начин: "Без съмнение, предложеният от мене метод беше определена крачка напред, но той ме доведе до този предел, когато аз, виждайки потенциалната възможност да получа много интересни резултати, не бях в състояние да докажа каквото и да е определено нещо. Помня и до ден днешен чувството за това почти физическо страдание, когато - гледайки някои електрофоретични снимки, особено на серумните протеини, реших да се заема със съвсем друг проблем. Но в моето съзнание остана белег и няколко години по-късно това даде своите плодове".

Проблемът, с който се заема Тиселиус, се състои в измерването на дифузията на водата и на други молекули в минерала зеолит. Част от това изследване той провежда в химическата лаборатория на Принстънския университет, където със стипендия, предоставена от фонда "Рокфелер", работи през цялата учебна 1934/35 г. През това време той успява да измери прецизно дифузията на молекулите на водата в кристалите на зеолита.

Като се връща в Упсалския университет, Тиселиус се заема със систематични изследвания - както в теоретически, така и в практически план - на факторите, контролиращи електрофорезата. През 1936 г. той успява да конструира нов, по-чувствителен електрофоретичен прибор. Като го използва за анализ на кръвната плазма, Тиселиус успява да докаже, че белтъчния серум, известен като глобулин, се състои фактически от три вида, които той нарича алфа-, бета- и гама-глобулин. През 1938 г. в Упсалския университет е учредена първата в Швеция длъжност професор по биохимия и това е преди всичко, за да се осигури на Тиселиус постоянен академичен пост.

Продължително време работата на Тиселиус над електрофорезата е стимулирана от убеждението, че методите за разделяне на молекулярните съставки имат решаващо значение за биохимиците, но в началото на 40-те години той обръща внимание на друг разделителен метод - хроматографията. Хроматографията се основава на използването на принципа на адсорбцията - тенденция на различните молекули да се задържат различно върху повърхностите на едни или други вещества.

Хроматографията е използвана за първи път през 1906 г. от руския ботаник Михаил Цвет, който я прилага за разделяне на пигментите в екстракти от растения. Методът на Цвет се състои в добавяне на разтвор, съдържащ изследваното вещество (елюат), в стъклена тръбичка, пълна с частици от определено адсорбиращо вещество, като - например - въглен или захар. Различната скорост на адсорбирането предизвиква появата на цветни ленти в тръбичката на различна височина. Понеже разпространява технологията, предложена от Цвет, върху разделянето на безцветни вещества, Тиселиус предпочита да употребява термина "адсорбционен анализ", а не "хроматография". Освен това Тиселиус разделя веществата не по крайното им положение в адсорбционната колона, а в зависимост от времето, което е необходимо на елюата, за да мине през колоната, при условие че се добавя постоянно. Като продължава по-раншната си работа над електрофорезата и дифузията в зеолита, ученият разработва оптическа технология за установяване на рисунъка на адсорбцията, който елюатните вещества създават.

Тиселиус изучава много варианти на тази технология, включително използването на елюат, който като цяло се адсорбира по-силно от всяко от разделените вещества. Тази технология той нарича изместващ анализ. Както и при по-раншната му работа над електрофорезата, именно фактът, че си е изяснил основополагащите принципи на хроматографията, позволяват на учения да постигне значителни успехи при разработката на технологията.

През 40-те години административните задължения и длъжността на консултант отнемат на Тиселиус значителна част от времето му. Той става влиятелен съветник в правителствените кръгове на Швеция и до последните си дни от живота работи в много правителствени комитети. През 1946 г. се съгласява да оглави за четири години Шведския държавен съвет за изследвания в областта на естествените науки, а през 1947 г. става вицепрезидент на Нобеловия фонд.

Тиселиус е привърженик на обмена на идеи между различните научни области. Самият той използва принципите на физиката за усъвършенстване на технологията за осъществяване на химически анализ за пречистване на биологични системи. Като работи често като консултант, Тиселиус съдейства за укрепването на връзките между науката и производството, а също така за осъществяването на контакти между учените и правителството. Той съдейства всячески за разширяването на международния научен обмен и настоява останалите учени да проявят по-голям интерес към проблемите на околната среда, на етичните и социалните аспекти на развитието на науката и техниката.

През 1930 г. Тиселиус се жени за Ингрид Маргарет Дален. Съпрузите имат син и дъщеря. Тиселиус е скромен, спокоен човек, известен с мекия си хумор. Ученият обича птиците, наблюдава ги и даже става основател на академия на науките, която се състои от няколко негови приятели, споделящи интереса му към орнитологията. Когато е избран за президент на Нобеловия фонд през 1960 г., той учредява Нобеловия симпозиум. На него се събират водещи учени от награждаваните области на науката за обсъждане на последните научни достижения, особено в етичен и социален аспект. Когато се занимава с организирането на международна среща на директорите на научноизследователските институти, Тиселиус получава инфаркт и умира. Това става в Стокхолм на 29 октомври 1971 г.

Освен с Нобелова награда Тиселиус е удостоен с медала Франклин на Франклиновия институт (1956 г.) и медала Паул Карер за достижения в химията, връчен му от Цюрихския университет през 1961 г. Присъдени са му почетни степени от университетите в Стокхолм, Париж, Болоня, Глазгоу, Мадрид, Лион, Сент Пиер, от Калифорнийския университет в Бъркли, от Парижкия, а също така от Кеймбриджкия и от Оксфордския университет. Ученият е член на тридесет и седем академии на науките, сред които американската Национална академия на науките и Кралската асоциация на Великобритания. Тиселиус е също така кавалер на френския Орден на Почетния легион.

Превод от руски: Павел Б. Николов

събота, декември 30, 2017

Писмо на Васил Левски до Централния комитет във Влашко – 25 юли 1872 година

Писмото е представено според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там то се намира под № 80. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б., п. 102, № 28. Арх. К. Цанков.

Писмото е интересно с това, че в края му Дякона прибавя една измислена (според Димитър Страшимиров) история, която - при условие, че писмото попадне в чужди ръце - би навела читателя на мисълта за някакви обикновени сделки.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ ВЪВ ВЛАШКО - 25 ЮЛИ 1872 ГОДИНА

1872, 25 юли, България

Байовци!

В Букурещ

Народът ни е твърде добре приготвен духом, членовете на таз свята работа едва посрещат разноските за повече нещо!!!... Трябва твърде дълго време. Аз според както ценя работата и гледам пред очи, моето мнение е по-скоро да се тури в ред работата, за която пиша на К-ва. Гледайте, братя, и постарайте се дано това най-свято нещо първо да се тури в работа! Докато се наредим и приготвим вътре, нека се приготвят и главни водачи, които ще дадат ред от края на работата и в главните позиции да се турят по един или по двама души! Инак сме нищо и никакво!!... С нетърпение чакам отговора ви, да видя одобрявате ли и ще ли се тури в работа. Без пари няма добри каплами и по окръжната страна ние и бяхме по-напред, но преварили други търговци. За мен главното беше да пристигне Войводчянски и той да вдигне и капламите, и другите кожи, защото има готови пари. Не сме още казвали, та да изгубим и надеждата на работата. // От кравитеще падне добър кяр, но трябва Петку да е на тая работа!... Ти да знаеш Асланооглу Чифутина с дервиша каква смешна работа направиха! Завчера в понеделник долу в зимника скокнаха връз Кърджалията, та да му счупят главата за ония пари.

Ваш съдружник К. Н. Марков

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

58. Писмо на Васил Левски до Олимпий Панов

59. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 27 юни 1872 година

60. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов - 27 юни 1872 година

61. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 30 юни 1872 година

62. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 2 юли 1872 година

63. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков

64. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

65. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 25 юли 1872 година

66. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет

67. Писмо на Васил Левски до сливенци

68. Писмо на Васил Левски до частните комитети

69. Писмо на Васил Левски до няколко частни комитета

70. Писмо на Васил Левски до частен комитет

71. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 25 юли 1872 година

72. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 25 юли 1872 година

73. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

четвъртък, декември 28, 2017

Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 25 юли 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 79. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б., п. 102. - Арх. К. Цанков. М. Сб. кн. XVI и XVII, № 13, стр. 770.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ – 25 ЮЛИ 1872 ГОДИНА

№-р 5-ти.

1872, 25 юли, България

Бате Каравелов!

В Букурещ

Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност. Ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас заедно за живот и свобода човешка! Това ви е известно. Следователно тук думата ни е за нашите братя сърби, които също така изповядват: „Свобода или смърт!“ И ето времето да покажат действително, че тия сърби са и братя на българите! Ние днес искаме да се освободим и простираме ръката си за помощ, с каквото могат да ни помогнат. Ние се нуждаем от водители народни за бойното поле и молим ги да ни дадат място във войнишкото [1] училище за 150-200 души. Затова се задължавате от Централния комитет по-скоричко тайно да поднесете писмото ни [2] на сръбско[то] правителство, че ако намери място прошението ни [3], отговорете ни по-скоричко, за да се разберем по-ясно със сръбското правителство за тая работа [4], която ще им признае българският народ [5]. Ако ли не, то ще търсим на друго място. Ако ли отнийде няма помощ за българина, то работата ни си е пак работа.

В. Левски

-----------------------------------------

1. Им.

2. Желанието ни

3. Молбата ни.

4. За да изпълним в подробности работата (да турим в действие плана).

5. За която българският народ ще бъде признателен на сърбите.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

58. Писмо на Васил Левски до Олимпий Панов

59. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 27 юни 1872 година

60. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов - 27 юни 1872 година

61. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 30 юни 1872 година

62. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 2 юли 1872 година

63. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков

64. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

65. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 25 юли 1872 година

66. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет

67. Писмо на Васил Левски до сливенци

68. Писмо на Васил Левски до частните комитети

69. Писмо на Васил Левски до няколко частни комитета

70. Писмо на Васил Левски до частен комитет

71. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 25 юли 1872 година

72. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

сряда, декември 27, 2017

Под строй на патриотично кино

Преди много години, когато бях учител в Ихтиман, излезе на бял свят филмът „Хан Аспарух“.

Направиха му широка реклама: невиждани масови сцени, стотици статисти, великолепна актьорска игра, великолепно операторско майсторство и така нататък - все в този дух.

Освен това, казаха, филмът е много патриотичен и всеки достоен българин трябвал да отиде непременно да го гледа.

Достойните българи обаче се оказаха малко, широко рекламираната суперпродукция не напълни салоните, както ги пълнеше „Слонът, моят приятел“, лично аз, макар и заклет киноман, също нямах никакво намерение да го гледам: вътрешният глас винаги ми е нашепвал, че когато прехвалят някой филм, обикновено излиза голяма боза.

Но съдбата си беше наумила друго.

Като не искате патриотизъм доброволно, ще ви го натъпчем насила! – решиха решаващите фактори и трудови колективи, войници и ученици бяха повлечени под строй да гледат „Хан Аспарух“.

Така един ден изкомандваха и нашето училище, зарязахме учебните часове и отидохме да се шлифоваме патриотично.

Споменът от този филм ми е спомен за нещо много дълго и безкрайно скучно, изобщо нямам запазена представа за сюжета, мяркат ми се само две сцени: едната – защото роди в главата ми все пак някаква мисъл, а другата – защото беше малко необичайна.

Първата сцена е когато Аспарух каза, че вече само той щял да говори с Тангра, при което моментално го прецених с кратката мисловна реплика: „Ба си и тариката!“, а втората е когато в някаква юрта се раздрусаха две голи цици – нещо необичайно за българското кино по това време, няма как да не го запомни човек.

И толкова.

Нямаше да ми дойде на ум сега за „Хан Аспарух“, но прочетох наскоро, че в Русия, по план на образователните власти ("по разнарядке из управления образования"), повели в учебно време под строй ученици да гледат филма „Легенда за Коловрат“, рекламиран широко като патриотично-героична кинематографична сага, която обаче – въпреки рекламата - не предизвика никакъв зрителски интерес.

Цялата ситуация обаче, която ме върна по аналогия в далечното минало, предизвика моя интерес.

И реших да го гледам този филм.

И го гледах, но преди да кажа няколко думи за него, да видим кой е Евпатий Коловрат.

Името му се среща на едно-единствено място, в „Повест за разорението на Рязан от Батий“ („Повесть о разорении Рязани Батыем“), анонимно произведение от XVI век, което разказва за събития от XIII век – достатъчен факт (разлика от три века), за да ни мине през ума, че става въпрос не за исторически, а за фолклорен материал.

Който иска да се убеди, тук преведох от малката повест (седем печатни страници) само откъса за героичния Евпатий Коловрат (в оригинала – Еупатий Коловрат):

„И някой си от рязанските велможи на име Евпатий Коловрат бил по това време в Чернигов с княз Ингвар Ингоревич и чул за нашествието на зловерния цар Батий, и излязъл от Чернигов с малка дружина, и препуснал бързо. И дошъл в Рязанската земя, и я видял опустошена, градовете разорени, църквите изгорени, хората убити. И се понесъл към град Рязан, и видял града разорен, господарите убити и множество хора умъртвени: едни убити и посечени, други изгорени, а трети в реката удавени.

И нададе вик Евпатий с горест в душата си, разпалвайки се в своето сърце. И събра малка дружина – хиляда и седемстотин души, които Бог запази извън града. И се спуснаха след безбожния цар, и едва го настигнаха в Суздалската земя. И нападнаха внезапно становете на Батий. И започнаха сеч без милост, и се смесиха всичките полкове татарски, и заприличаха татарите на пияни или неистови. И ги избиваше Евпатий така безпощадно, че и мечовете се притъпяваха, и вземаше той татарските мечове и сечеше с тях. Стори им се на татарите, че мъртвите са се надигнали. А Евпатий, като се носеше през силните татарски полкове, ги избиваше безпощадно. И препускаше сред татарските полкове така храбро и мъжествено, че и самият цар се уплаши. И едва заловиха татарите от полка на Евпатий петима души войници, изнемогнали от жестоките си рани. И ги доведоха при цар Батий, а цар Батий започна да ги пита: „Каква е вашата вяра, каква е вашата земя и защо ми причинявате толкова много злини?“ А те отговориха: „Вярата ни е християнска, поданици сме на великия княз Юрий Ингоревич Рязанский, а сме от полка на Евпатий Коловрат. Изпратени сме от княз Ингвар Ингоревич Рязанский тебе, силния цар, да нагостим, с чест да те изпратим и чест да ти въздадем. Но не се диви, царю, че не успяваме да напълним чашите на великата сила – татарската войска“.

Почуди се царят на техния мъдър отговор. И изпрати шурея си Христоврул срещу Евпатий, а с него силни татарски полкове. А Хостоврул се похвали пред царя, обеща да му доведе Евпатий. И обградиха Евпатий силните татарски полкове, като се опитваха да го хванат жив. И се сблъска Христовул с Евпатий. А Евпатий беше исполин и разсече Христовул на две половини до седлото. И започна да сече силата татарска, и много там знаменити Батиеви богатири уби, едни на две половини правеше, а други до седлото разсичаше. И се уплашиха татарите, виждайки какъв твърд исполин е Евпатий.

И насочиха към него много оръдия за мятане на камъни, и започнаха да бият по него с безбрайни каменомети, и едва го убиха. И донесоха тялото му на Батий. А цар Батий изпрати за мурзи и князе, и за санчакбейове, и започнаха да се дивят всички на храбростта и твърдостта, и на мъжеството на рязанското войнство. И казаха царските приближени: „С много царе, по много земи, в много битки сме били, а такива храбреци и смелчаци не сме виждали, и нашите бащи не са ни разказвали. Това са хора окрилени, не знаят смърт и така силно и мъжествено се бият на конете си – един с хиляда, а двама – с десет хиляди. Нито един от тях няма да избяга жив от бойното поле“.

И каза Батий, като гледаше Евпатиевото тяло: „О, Коловрат Евпатий! Добре ме нагости ти със своята малка дружина и много богатири от силната ми Орда изби, и много полкове разби. Ако такъв като тебе ми служеше, щях да го държа до самото си сърце“. И даде тялото на Епатий на останалите хора от неговата дружина, които бяха заловени на бойното поле. И заповяда цар Батий да ги пуснат и да не им правят нищо лошо“.

Накратко казано, Евпатий Коловрат, колкото и да го пробутват тук-там някои автори за историческа личност, е същият фолклорен юначен герой като нашия Крали Марко от народната поезия и народните легенди (историческият Крали Марко е бил турско мекере, но за това сега няма да отваряме дума) – стилистиката, образността и събитийността в „Повест за разорението на Рязан от Батий“ са фолклорни, от какъвто и ъгъл да бъдат погледнати.

В което няма нищо лошо, разбира се, аз обичам фолклора, следователно обичам да чета и сказания за славни юнаци, без значение от кои земи са, но всичко това беше всъщност прелюдия (макар и големичка), за да кажа какво ми е впечатлението от филма „Легенда за Коловрат“.

Ако трябва да го изрека с две думи – хилава работа.

Самият герой, описан в народното сказание като „твърд исполин“, във филма не само че няма вид на богатир, ами плюс това страда от някакво странно психическо заболяване, направо – „луд за връзване“, и… наистина го връзват, иначе, всеки път, щом се събуди, се нахвърля като побеснял върху околните и трябват много усилия, за да бъде укротен.


Дружината от „хиляда и седемстотин души“, с която Евпатий Коловрат преследва армията на Батий, е сведена във филма до няма и двадесет души (даже народният разказвач, склонен по силата на жанра към широко хиперболизиране, не си е позволил подобно омаловажаване на интелекта на публиката), а липсата на разгърнато повествование в текста е накарало авторите на филма да го натъпчат с какви ли не крайно неубедителни истории, една от които – с голямата мечка – е по-скоро комичен елемент, отколкото героичен, толкова е несериозна и размазваща авторитета на филмовия Коловрат.


Защо авторите на филма са превърнали героя от народната повест в посмешище, не зная и нямам идея да го изразя даже като предположение, толкова глупаво изглежда.

Но пък кинопроизведението наистина залага на патриотизма като последен най-голям коз, та вероятно затова най-силната патриотична мозъчна киноатака е оставена точно за края.

В повестта Батий разпитва войниците на Евпатий Коловрат кои са и те му отговарят, че са поданици (в оригинала – „раби“) на княз Юрий Рязанский, а във филма лично умиращият Коловрат отговоря на Батий с думи, измъкнати дословно от стилистичния сандък на преекспонираните героични филми, характерни за времето на Сталин: „Аз съм обикновен руски войник…“


За най-патриотичен обаче претендира самият край (също вместен в рамките на декламативната естетика от едно много старо време), който даже няма нужда от коментар, освен може би само това, че филмът можеше да мине спокойно и без „великата битка“ на Чудското езеро (още една руска фолклорна легенда), защото така само се досипва поредната кофа катран в кацата с и без това вече липсващ мед.


Изобщо казано, няма как такъв филм със съмнителна героика и напомпана патриотична патетика да предизвика зрителския интерес и да напълни салоните.

Затова учениците - ходом марш на кино!

Кто там шагает правой?

Левой!

Левой!

Левой!

Ваше

слово,

товарищ маузер…*

----------------------------------------------------

* Кой там крачи с десния?

Леви!

Леви!

Леви!

Имате

думата,

другарю маузер… (Вл. Маяковский)

вторник, декември 26, 2017

Нобелови лауреати – 1947 година

Андре Жид (André Gide)

22 ноември 1869 г. – 19 февруари 1951 г.

Нобелова награда за литература

(За всеобхватните и художествено значимите му произведения, в които човешките проблеми са представени с безстрашна любов към истината и дълбока психологическа проницателност.)

Андре Пол Гийом Жид, френски романист, есеист и критик, е роден в Париж в семейството на потомствените хугеноти Пол Жид, професор в Парижкия университет, и Жулиет (Рондо) Жид. След смъртта на баща му през 1880 г. Жид е възпитаван от майка си, която му посвещава целия си живот.

Заради слабото си здравословно състояние юношата получава безпорядъчно образование: посещава различни училища, занимава се с частни учители вкъщи. В Екол алзасен, протестантско средно училище в Париж, започва да се интересува от литература, особено от древногръцка поезия; поощряван от майка си, започва да се занимава сериозно и с музика. През 1889 г. Жид взема зрелостните си изпити и решава да стане писател.

Осигурен от бащиното си наследство, Жид може да се посвети на литературата и през 1891 г. издава първата си книга "Тетрадките на Андре Валтер" ("Les Cahiers d'Andre Walter"). Темата на това автобиографично произведение, написано в стихове и поетическа проза - борбата между плътта и духа, която завършва с отричане на плътта - се проследява и в по-късните произведения на писателя, макар че понякога получава друго направление. Училищния приятел на Жид, писателят Пиер Луи, го запознава със символистите - представители на водещото литературно течение по това време. В техните салони Жид се запознава с най-известните литератори на епохата, сред които и поетът Стефан Маларме; от 1891 до 1983 г. Жид пише един очерк и две повести в духа на символизма.

Освободен заради туберкулозата си от военна служба, Жид решава да придружи своя приятел, художника Пол Албер Лоран, по време на пътуването му по Северна Африка през октомври 1893 г. и там, в туниския град Сус, младият човек осъществява първата си хомосексуална връзка. Като се връща в Европа, Жид открива, че плътските наслаждения, които изпитва в Северна Африка, са го отчуждили от литературното общество, сред което до неотдавна е намирал духовно удовлетворение. Скоро след това писателят създава "Блатата" ("Les Paludes", 1895 г.) - сатиричен портрет на претенциозните постоянни посетители на символистичните литературни салони. По това време Жид се избавя окончателно от туберкулозата и през януари 1895 г. се връща в Северна Африка, където в Алжир, в град Бискра, се запознава с Оскар Уайлд и с лорд Алфред Дъглас.

Във Франция писателят се връща в края на 1895 г., за да се прости с умиращата си майка. Скоро след смъртта на майка си Жид се жени за братовчедка си Мадлен Рондо, в която е влюбен от много години. Някои критици смятат, че Мадлен Рондо, твърда пуританка, е заменила майката на писателя. Бракът с Мадлен Рондо се оказва бездетен (едва през 1923 г. от връзката си с Елизабет ван Рюселберг Жид има дъщеря). Една година след женитбата си Жид става кмет на Ларок, но продължава да пише и скоро се връща в Алжир.

Жид изразява за първи път своето разбиране за личната свобода в "Плодовете на Земята" ("Les Nourritures terrestres", 1897 г.) - книга, написана в стихове в проза. В това произведение плътта и духът са единно цяло, условностите, навиците и принципите се отхвърлят заради освобождаването на собственото "аз", стремящо се към удоволствия и радост. "Плодовете на Земята" нямат успех сред широката читателска публика; освен това книгата става предлог за скъсване на писателя с приятелите му символисти, които не могат да се примирят с това, че Жид превъзнася враждебната за тях реалност. Но през 20-те години "Плодовете на Земята" стават най-знаменитото произведение на Жид и оказват влияние на цяло поколение по-млади писатели, сред които и екзистенциалистите Албер Камю и Жан-Пол Сартр.

След 1897 г. физическото и емоционалното състояние на Жид забележително се влошава заради непрекъснатата борба между неговите духовни стремежи и плътските му страсти. Той понася трудно раздялата с жена си, която, след като разбира, че е хомосексуалист, заминава от имението им в Кювервил за Нормандия. (Оттогава Жид често се разделя с жена си, но до нейната смърт през 1938 г. двамата остават духовно близки.) През февруари 1909 г. работата за създаването на "Ново френско списание" ("Nouvelle Revue Francaise"), превърнало се скоро в едно от най-влиятелните литературните списания в света, несъмнено помага на писателя да преодолее тежката депресия. "Новото списание" и неговото отроче издателството "Галимар" поощряват всячески нови таланти, а също така под влиянието на Жид се издават преводи на любимите негови автори: Достоевский, Джоузеф Конрад, Уолт Уитман и Херман Мелвил.

От 1902 до 1919 г. Жид публикува четири малки психологически романа, които нарича "recit" - "истории": "Иморалистът" ("L'lmmoralist", 1902 г.), "Тесните врата" ("La Porte etroite", 1909 г.), "Изабел" ("Isabelle", 1911 г.) и "Пасторална симфония" ("La Symphonic pastorale", 1919 г.). Много критици са съгласни, че тези романи, в които се разработва темата за борбата на личността за самоутварждаване, са едни от най-добрите произведения на Жид.

Нов етап в творчеството на Жид като романист бележи книгата "Подземията на Ватикана" ("Les Caves du Vatican", 1914 г.), чийто жанр писателят, по аналогия със средновековния сатиричен фарс, определя като "sotie". По-сложно композиционно и психологически от "recits", произведението "Подземията на Ватикана" е своеобразна язвителна мистификация, в която се разказва за убийство, което убиецът предприема само за да докаже своята свобода; Жид също така осмива и буржоазния конформизъм на католиците и "свободните масони", тяхната еснафщина. Възпитан в благочестиво протестантско семейство, Жид преживява още през 1906 г. религиозна криза и, подобно на много сериозни писатели, свои приятели, изпитва силното влечение към католицизма, особено към ревностния апостолски католицизъм, на поета и драматурга Пол Клодел. Но "Подземията на Ватикана" развалят дружбата на Жид с Клодел и предизвикват яростни нападки срещу писателя заради неговия антиклерикализъм.

Огромният успех на "Ново френско списание" (където се печатат известни писатели като Марсел Пруст и Пол Верлен), а също така растящата популярност на книгите на Жид му осигуряват пълна финансова независимост. През 20-те години, наистина, писателят отново е подложен на нападки, този път от страна на управляващите кръгове, които твърдят, че произведенията на Жид развращават младите хора. В отговор на това писателят разпространява през 1924 г. хиляди екземпляра от "Коридон" ("Согуdon"), апология на хомосексуализма във вид на платонови диалози, над които Жид започва да работи още през 1918 г. Като издава "Коридон", Жид постъпва доста безразсъдно: навлича си публично обвинение в хомосексуализъм, заради което преди време си изпаща жестоко неговият приятел Оскар Уайлд. Писателят е отбягван дори от близките си приятели, почти никой не се изказва в негова защита. Репутацията на Жид се възражда едва в края на 20-те години, когато обществото започва да се отнася търпимо към хомосексуалистите.

През юли 1925 г. Жид, съпроводен от приятеля си Марк Алегре, заминава на дълго пътешествие в Конго. През това време излизат от печат няколко негови произведения. "Откъде си?.." ("Numquid et tu.. ?", 1926 г.) е дневник, който писателят започва да води преди десет години и в който изразява отношението си към религията. Дневникът е отражение на религиозната му криза, в него Жид търси божественото съществуване и се опитва да оправдае това, че не приема идеята за вината. През същата година се появява изповедната по дух автобиография на Жид "Ако зърното не умре" ("Si le Grain ne meurt"), работата над която авторът започва през 1919 г. През 20-те години това съчинение изглежда непристойно, а днес се смята за висок образец на автобиографичната литература, стоящо редом с "Изповед" на Русо.

"Фалшификаторите на монети" ("Les Faux-Monnayeurs"), роман, който Жид завършва непосредствено преди заминаването си за Конго, е издаден също през 1926 г. Жид нарича "Фалшификаторите на монети" свой единствен роман, защото по обем и замисъл е по-голям от всичките останали негови художествени произведения. Романът се отличава с композиционна сложност, която се изразява в несвързани помежду си сюжетни линии, в множеството протичащи едновременно събития, теми, герои, настроения и гледни точки, които се наслояват и се противопоставят. Във връзка с това френският критик Жан Итие отбелязва: "Има само две книги, в които Жид се опитва да вложи изцяло себе си: "Андре Валтер" - на младини, и "Фалшификаторите на монети" - в зряла възраст". Благодарение на "Фалшификаторите на монети" Жид получава международно признание и е смятан вече за един от големите писатели на XX век.

Когато се връща от Конго през 1927 г., Жид публикува два дневника, в които подлага на критика френската колониална политика. Пред следващите десет години писателят продължава да участва активно и противоречиво в политиката и обществения живот - подкрепя например лоялистите по време на гражданската война в Испания, през 1932 г. изведнъж обявява за своята привързаност към комунистическата идеология, а през 1937 г. във втория от двата си пътни очерка, написани след разсеялите илюзиите му пътувания в Съветския съюз, заявява за решителното си скъсване с комунизма.

От 1942 г. до края на Втората световна война Жид живее в Северна Африка, където пише повестта "Тезей" ("Thesee", 1946 г.), която е пропита с вяра в способността на човечеството да се самоусъвършенства и в значимостта на земното съществуване и която Жид смята за свое литературно завещание.

През 1950 г. Жид издава последния том от своя "Дневник" ("Journal"), обхващащ периода от 1939 до 1949 г. Мнозина читатели вероятно ще се съгласят с Франсоа Мориак, който поставя над всички произведения на писателя неговите дневници и автобиографии. За "Дневниците" на Жид, започнати през 1889 г. и съдържащи в общи линии повече от милион думи, които отразяват целия му живот, Енид Старки, виден британски специалист по френска литература, пише, че "това произведение е уникално във френската литература, а и в литературата изобщо; то е съкровищница от мнения и спорове по всеки художествен и интелектуален повод, по всеки морален проблем за период от шестдесет и няколко години". В памет на Жид скоро след смъртта му Сартр пише: "Той не преставаше да ни учи, че можем да кажем всяко едно нещо, стига да бъде казано добре". Славата на Жид не помръква с годините. През 1980 г. например американският литературовед А. Лесли Уилсън пише, че репутацията на Жид "като един от най-значимите писатели на нашето столетие с времето само е нараснала".

Жид е погребан до своята съпруга в Кювервил. "И сега остава в тебе" ("Et Nunc Manet in Те"), задушевна история за семейния живот на писателя, излиза през 1951 г., след смъртта на Жид.

Превод от руски: Павел Б. Николов

понеделник, декември 25, 2017

Цел – разпадане на Европейския съюз

АВТОР: ОЛЕГ-САНДРО ПАНФИЛОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Путин активизира сътрудничеството с евроскептиците, за да осъществи своята заветна мечта“.

През по-предната събота в Прага се състоя конференция на ръководителите на европейските партии с антиимиграционна насоченост, по време на която ръководителката на френската партия „Национален фронт“ Марин льо Пен заяви, че Евросъюзът се е изчерпил, а неговата ликвидация ще помогне за победата на десните партии на изборите за Европарламент. Тя пожела също така на Владимир Путин победа на президентските избори, които ще се проведат в Русия на 18 март следващата година. Вестник "Le Monde" цитира Льо Пен: „Що се отнася до „Националния фронт“, ние, разбира се, искаме да победи Владимир Путин, защото вярваме, че Франция и Русия трябва да подобрят двустранните си отношения“.

Днес Льо Пен и Путин не крият своята идеологическа близост и съвпадението на целите им – и двамата не харесват Евросъюза и сплотеността на европейските страни, още повече когато става въпрос да се предприемат нови санкции срещу Русия. Льо Пен и Путин имат един възглед и за развитието на своите страни, особено по отношение на миграционната политика – двамата манипулират умело общественото мнение, като правят от мигрантите основни виновници за безработицата, за терористичните актове и изобщо за едва ли не всички беди.

Марин льо Пен е ветеран на движението за разпадане на Евросъюза, който разработи миграционната политика и се опитва да помогне на жителите на тези страни, които някога са преживели колонизацията и всичките съпътстващи я проблеми в икономиката и политиката. За последен път тя посети Русия в навечерието на президентските избори във Франция на 23 април тази година. По време на посещението ѝ в Москва на 24 март френската преса писа обезпокоено, че Путин е постъпил подло, като се е срещнал с единия от кандидатите, което позволява да се предположи политическа заинтересованост от страна на стопанина на Кремъл.

Путин парира: „Ние изобщо не искаме да влияем по някакъв начин на ставащите събития, но си оставяме правото да общуваме с всички представители на всички политически сили в отделните страни, както правят нашите партньори в Европа и Съединените щати“. Той, разбира се, излъга за „правото да се общува“, защото никой на Запад не си позволява да проявява ангажираност и да подкрепя един от кандидатите месец преди изборите.

Тогава Клемъл заяви чрез Дмитрий Песков, че Льо Пен е дошла в Москва по свое желание. И че Путин не е обсъждал с лидерката на „Националния фронт“ финансова подкрепа за нейната предизборна кампания. Последното изречение накара да застанат нащрек мнозина, а след осем месеца, в края на ноември, Societe Generale, нейната дъщерна компания Credit du Nord и HSBC закриха банковите сметки на Марин льо Пен. Това стана след като на 8 ноември Националното събрание на Франция сне парламентарния имунитет на Льо Пен заради публикувани снимки със зверства, извършени от „ИДИЛ“ („ДАЕШ“). По ирония на съдбата тя беше наказана за същите правонарушения, за които в Русия раздават съдебни решения наляво и надясно, поставяйки зад решетките блогъри.

През март Льо Пен координира и отбеляза публично близостта на своите възгледи с възгледите на Путин: тя заяви, че „над света е надвиснала терористична заплаха“, нарече Русия и Франция страни, които са „реални борци с тероризма“, като добави, че Москва продължава да се бори с тероризма в Сирия, а Париж провежда операция в Чад. Сега пък, в Прага, седеше заедно с двама свои колеги по национализъм – с холандския политик Герт Вилдерс и чешкия Томио Окамура, организатор на конференцията.

Четиридесет и петгодишния Герт Вилдерс не е ново лице в политиката, той е депутат в парламента на Нидерландия от 1986 година, през 2006 година основа Партията на свободата. Той е известен с твърдите си антиислямистки изказвания, нарече при един случай Корана „източник на тероризъм“, като заяви, че би изгонил пророка Мухамад от страната си, ако живееше днес. На парламентарните избори през 2017 година Партията на свободата зае второ място, като получи 13,1% от гласовете на избирателите и зае двадесет места от сто и петдесет в Камарата на представителите на Генералните щати.

Задно с Льо Пен и Матео Салвини от италианската „Северна лига“ Герт Вилдерс обяви на 19 юли 2015 година за създаването на крайно дясната националистическа фракция в Европейския парламент - „Европа на нациите и свободите“, която днес е най-малката в Европарламента и се състои от тридесет и пет депутати. В нейния състав влизат четирима депутати от Австрийската партия на свободата, един от „Фламандски интерес“, един независим депутат от Великобритания и двама от полския „Конгрес на новите сили“. Мнозинството във фракцията е представено от „Народния фронт“ на Льо Пен – двадесет души.

Най-оригиналната фигура от троицата на пражката конференция е домакинът – четиридесет и петгодишният чешки политик Томио Окамура, доскорошен заместник на ръководителя на Асоциацията на чешките туристически агенции, съпритежател на няколко компании, сред които туристически агенции, автор на бестселъри, блогър, водещ на предавания, колумнист, издател на „Бирено списание“, роден в Токио, завършил техникум в Чехия.

Майка му е чехкиня от Моравия, баща му е от корейско-японско семейство. Довеждат го на шест години в Чехия, след това той отново отива в Япония, продава пуканки в едно кино. Когато се връща във вече обновената Чехия, става успешен бизнесмен, автор на бестселъра „Чешката мечта“. Благодарение на социалните мрежи печели популярност в Чехия. Но, представяйки се за борец с расизма и шовинизма, той заявява, че не вижда нищо екстремистко в предложението за „окончателно решаване на циганския въпрос“ като се създаде „независима циганска държава“ на територията на Индия и се изселят там чешките цигани.

Като се провъзгласява за чешки националист, Томио Окамура започва да се изказва още по-рязко за емигрантите, проявява открита ислямофобия. Известната журналистка Петра Прохазка сравнява Окамура с Алексей Навалний: „И двамата са „феномени на интернета“, популярни блогъри. И двамата се обръщат примерно към един сегмент на обществото – „средната класа“, недоволна от корупцията и закостенялостта на политиците. И двамата, в края на краищата, са привърженици на така наречения „цивилизован“ национализъм…“

Независимо от това, Окамура не успява да скрие зад епатажа проблемите с фалшифицирането на изборни подписки, а също така, както заявиха в Transparency International, и с прозрачността на негова бизнес компания. Томио Окамура е трета година лидер на „Движението за свобода и пряка демокрация“, което на парламентарните избори през тази година получи двадесет и две места от двеста.

Защо тази троица пое върху себе си отговорността за провеждането на антиимиграционната конференция, засега не е съвсем ясно. Но това, че се събират заедно, е много тревожен знак. Опасността от тези лидери за европейската интеграция не е само в това, че Льо Пен се познава отблизо с Путин, а Герт Вилдерс, както и Путин, обвини Запада за кризата в Украйна. Според Вилдерс „ЕС е отговорен за разпалването на безредиците в Украйна“, защото е предложил на Киев „по-тясно сътрудничество“.

Както пише Иржи Юст в чешкото издание Tiscali.cz, днес Москва се интересува повече от Томио Окамура, отколкото от известния с проруските си възгледи чешки премиер Андрей Бабиш. Окамура със своето движение ще бъде по-скоро идеологически партньор на Кремъл, като унгарската партия „Йоббик“, но не и финансов като „Народния фронт“ на Льо Пен. Окамура може да е симпатичен в кремълските коридори, но да си ислямофоб и ромафоб с азиатска външност, това е извън разбиранията даже и на руските политически технолози.

Въпреки това, Кремъл все по-ясно очертава главната си цел по отношение на Европа – да се разпадне Евросъюза, като се подкрепят европейските националисти, радикали и неонацисти – политици, близки по идеология до Путин. Той, както някога и Сталин, се плаши от всякаква интеграция на западните страни. Именно затова през 1955 година в противовес на НАТО беше създаден Варшавският договор, а след разпадането на СССР се появи хилавата ОДКС. Около Путин започнаха да се събират постсъветски негодници, руски националисти, имперци и шовинисти, а сега и близки по дух европейци, които не искат европейски ценности и интеграция, които им пречат да заемат по-значителни постове от сега. За Путин една слаба Европа е заветна мечта, бъдеще без санкции и нравоучения за правата на човека и свободата на избора.

Във връзка с провеждането на конференцията в Прага беше организирана протестна акция, но – ако се съди по социологическите изследвания, Чехия е една от най-скептично настроените срещу ЕС страни. Според допитванията, една трета от чехите оценяват негативно членството на страната си в Евросъюза. Удивително е, но в страната на Вацлав Хавел се засилват антизападните настроения, в парламента и в сената заседават чешки комунисти, а в популярни политици се превръщат олигарси и бизнесмени с националистически и проруски възгледи.

Преди два месеца френският вестник „Le Figaro“ публикува интервю с Томио Окамура, в което имаше и въпроси за Украйна. „Украинският президент Виктор Янукович видя, че Украйна стои на прага на икономически крах, и разсъди, че е по-добре да приеме предложението за помощ от Русия, а не от ЕС. В резултат от това последва въстание на Майдана. Тогава НАТО наруши своите задължения от 1989 година да не разширява своите граници по-далече от балтийските страни“ – поясни Окамура.

Едва ли е необходимо да изразяваме днес дълбока загриженост от активизацията на евроскептиците. Ярък пример: на скорошните парламентарни избори в Австрия победи Австрийската народна партия, чийто лидер, 31-годишният Себастиан Курц, беше обвинен в проруски позиции. Но още същата събота бъдещият канцлер на Австрия обеща да не отменя санкциите на Евросъюза по отношение на Русия.

Лидерството и популярността на националистите са свързани преди всичко с информационни манипулации и примерът на Франция показа, че второто място на Льо Пен на президентските избори съвсем не означава популярност на изборите за Сенат. Ако путинските евроскептици имат бъдеще, то ще бъде съвсем неспокойно, особено след серията скандали за намесата на Кремъл в изборите. Но, разбира се, не трябва да има отпускане.

събота, декември 23, 2017

Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 25 юли 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под №78. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б., п. 102. - Арх. К. Цанков. М. Сб. кн. XVI и XVII, № 12, стр. 770.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ – 25 ЮЛИ 1872 ГОДИНА

1872, 25 юли, България

Братовче!

В Т. Мъгуреле

Стоката [1] приех, за която бях броил парите в Букурещ на бай Ангели, но поръчай по-скоричко и за другата по тая сметка

№ 1, 2, 3, 4, 5, 6, 1, 2, 4,

23 11 13 32 73 12 21 18 26 [2]

От същите номера като получим, пиши ми за парите, [3] но скоричко да ми се изпратят, че ще правя проба, ако ми се [4] харесат при другата [5], която съм взел от Букурещ, ще ви пиша да явите мострата на К-ва [6], та дето съм взел другата от човека [7] в Букурещ, с него може [да] направите пазарлък от [8] колкото можем да поръчаме. Той, от когото взех стоката, каза, че може с всичкия си такъм [9] да дойде стоката в Букурещ. Според както виждам вашата стока ми харесва, но без такъма [10] голям кусур е. Затова поговорете с Д. Цен. и К-ва [11], че те знаят с кого по-нататък трябва да говорят.

У вас на масата забравих два съда с копие мастило. Изпрати ми го по-скоричко, трябва ми, а нямам. От Букурещ щяха да ми проводят о [12] вас някои неща [13], ако си ги получил, изпрати ми ги и тях до мръковия [14] хан, аз след 15 дни ще отида в Плевен да си ги приема. Изпрати ми и устава.

Тук свършвах писмото и вашето получих. Писах [15] за дето не са ви още пратили уставите и пр. По писмото изпрати ми всичката [16] и направи сметка на лири турски, защото както пишеш за стотина (гр.) 80 В. аз не мога да разбера, ваши ли казваш, влашки ли, вехти ли.

Ас. Дер. Кърджала

-----------------------------------------

1. Пушката.

2. Шифър.

3. Сумата за колко иглени пушки може да достави.

4. Ми се харесат.

5. Повече от другата (френската).

6. На Каравелов.

7. Французина.

8. Върху повече пушки, които може да поръчаме наведнъж, за да ни дойдат по-евтино.

9. С всички части на пушката, с куршумите, гилзите, капсите и пр.

10. На игленката пушка, доставена от Д. Хр. Попов, задържали тесака във Виена. (Срв. писмо № 71 от по-напред.)

11. С. Д. Ценович, касиер на Ц. комитет, и Каравелов, председател.

12. До вас или чрез вас.

13. Бради, мустаци и пр. за дегизиране.

14. Мръвковия хан.

15. Писал в Ц. комитет в Букурещ да му изпратят по-скоро уставите, за да бъдат прехвърлени отсам.

16. Да изпрати цялата поръчка, изложена в писмото, като стойността означи срещу турски лири.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

58. Писмо на Васил Левски до Олимпий Панов

59. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 27 юни 1872 година

60. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов - 27 юни 1872 година

61. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 30 юни 1872 година

62. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 2 юли 1872 година

63. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков

64. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

65. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 25 юли 1872 година

66. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет

67. Писмо на Васил Левски до сливенци

68. Писмо на Васил Левски до частните комитети

69. Писмо на Васил Левски до няколко частни комитета

70. Писмо на Васил Левски до частен комитет

71. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

сряда, декември 20, 2017

Писмо на Васил Левски до частен комитет

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под №77. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8023. Арх. т. I, № 34, стр. 61.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЧАСТЕН КОМИТЕТ

БРЦК

в България

(печатна бланка)

Братя!

В Куртооглу Саали [1]

Изпращаме ви два устава, по които ще се владате и управлявате. Уставите и разписките, две коли по осем, шестнадесет разписки, които ви изпращаме засега, и ще стоят в действителните членове на комитета (уставите - в председателя, а разписките - в касиера). Пращам ви два устава: единият да стои в комитета - по него ще се управлява всеки работник, а другият, с когото ще превеждате нови работници, може извън градеца ви [да се намира] някой [2] да е комуто трябва да се прати да разбере (но само като познавате добре човека). Разписки ще се дават всекиму кога каквото дава в касата народна. Това е работа на касиера - да ги дава според както вижда първия билет, който е написан за пример. Така ще се реже [билетът] през големите слова и ще се дава на човека, а другата му половина ще остава кютук в касиера, откъдето Централният комитет ще дири сметка. А от касата ви, когато се дават парите в Централния комитет, ще получавате друг централен билет срещу парите - общ. Изпращаме ви и едно окръжно писмо, което трябва да се прочете пред всеки член.

С всичката си сила да се потрудите за събиране на пари! Там ни стои всичката работа. Побързайте! Касиерът трябва да води дневник, 3... [не се чете] добри, и недобри работи, на всеки съучас... [не се чете] родното дело, от който ден е пост... [не ес чете] нищо на правото име, няма да се записва, според това, което виждате и отгоре на разписката под номер. С второто ще ви се съобщи за доходите и разходите на Централния комитет. Без тоя печат и с подписката отдолу никому няма да вярвате за нищо! Бил вчера работник, а днес като няма същите бележки, не е истинен. На всеки пратеник от Централния комитет ще му искате, когато [до]йде, пълномощното според неговите приказания. За уверение дали е истинско писмото с печата, защото има майстори: което може да се направи и да стане чудо!... Затова да бъдете спокойни и уверени, ще търсите подписа ми с прорязаната книга под печата. Пък за очи ще подписвам какво и да е име.

Нужно е за всеки член отсега да се приготви, т.е. да даде пари по за една иглинячка. С отговора ви по приносящия ви ще забележите колко души ще си вземете иглинячки, защото да се вземат наведнъж, и една форма, с едни фишеци. Това вече събираме от всяко място, за да видим в брой колко ще се съберат и да се отиде да се поръчат. - От десет л[ири] турски няма да бъдат по-скъпи. Когато имате да отправяте поща или писма до нас, на същото писмо ще турите правия ми надпис: „Аслан Дервишооглу Кърджала. В Търново“ После ще го туриш в друг плик и на плика надписът ще бъде: „За г-н Марин поп Луканов Ханджи. В Ловеч.“ Но вътре в плика ще пишете така: „Приятелю, моля ви, предайте приключеното на пощата“ Но пак когато пращате писма, гледайте [да е] със знаен човек. [3]

-----------------------------------------

1. Малък град. Не може точно да се определи кой.

2. Достоен човек, да е такъв, комуто трябва да се изпрати уставът да го разбере.

3. Без дата. Писано е в същото време като предходните.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

58. Писмо на Васил Левски до Олимпий Панов

59. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 27 юни 1872 година

60. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов - 27 юни 1872 година

61. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 30 юни 1872 година

62. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 2 юли 1872 година

63. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков

64. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

65. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 25 юли 1872 година

66. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет

67. Писмо на Васил Левски до сливенци

68. Писмо на Васил Левски до частните комитети

69. Писмо на Васил Левски до няколко частни комитета

70. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници