СЛУЖБОМЕР

четвъртък, декември 14, 2017

Покушение срещу Татарстан

АВТОР: ОЛЕГ-САНДРО ПАНФИЛОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Кремъл винаги се е страхувал от татарите и от техния стремеж към независимост – и сега като че ли Путин е решил да ги задуши окончателно.

Москва е решила да унищожи съпротивителната основа на народите в Русия: в края на ноември депутатите от Държавния съвет на Татарстан единогласно и без обсъждане решиха в училищата да се използват образователни програми, които предвиждат изучаване на татарски език по желание (а не задължително като досега – бел. П. Н.). Това означава край на продължителната борба на най-голямото етническо малцинство в Русия за правото да запази не само своята държавна автономия, но и основния признак на държавността – езика. Сега, както твърди прокурорът на републиката Илдус Нафиков, татарският език „ще се учи по желание, с писмено съгласие на родителите и по два часа в седмицата“.

Това най-вероятно означава, че в близкото десетилетие татарският език ще сподели съдбата на десетки други езици на етническите малцинства, изгубили езика на своите предци. Имперската политика за езикова асимилация, започнала преди триста години, продължава. Нейната главна цел е всички народи – а в Русия те са повече от сто и деветдесет – да загубят окончателно своите езици и да говорят само на руски. Само така, според Кремъл, може да се постигне съгласие, а по-точно – единодушие в обожествяването на своя вожд и в изпълнението на неговите капризи.

Към татарския език и към татарския народ Кремъл се е отнасял винаги предпазливо. Първото, татарите в Русия са повече от пет милиона – най-многобройният народ в страната след руснаците. Второ, това е може би най-сплотеният народ в Руската федерация, притежаващ огромен културен и интелектуален потенциал, оказал значително влияние не само върху неотдавна формиралия се (в сравнение с другите народи) народ „руснаци“, но и върху останалите народи от Поволжието и Предуралието. За това е допринесла много историческата памет на татарите, запазила не само почитта към националните герои и класиците на културата, но и определяща менталното отношение на жителите на Татарстан към имперския център. Няма татарин, който да не знае кой е Иван Грозний, унищожил Казанското ханство и покръстил насила татарите.

Случило се така, че след разпадането на Златната орда през XV век най-силно се оказало не Московското княжество, а Казанското ханство, претендиращо за много по-голяма територия от територията на днешния Татарстан: границите на ханството достигали на запад до басейна на река Сура, десен приток на Волга, на изток – до Уралския хребет, на север – до Вятка и Пермската земя, а на юг – до Самарската извивка. Иван Грозний мечтаел да разши своето царство, кръщавайки се вече с многобройни титли. Унищожаването на Казанското ханство било тежка задача: походите започнал още неговият дядо Иван III, внукът продължил опитите. През 1552 година Казан бил превзет, голяма част от населението избита, а градът – разграбен и изгорен. Именно като спомен за превземането на Казан и за победата над Казанското ханство по заповед на Иван Грозний била построена катедралата „Василий Блажений“ на Червения площад в Москва.

Руските филолози разясняват на гражданите, че руската поговорка „неканен гост - по-лош от татарин“ е свързана със събитията от XIII век, времето на така нареченото монголско-татарско иго, когато, ако цитираме сайта frazbook.ru, „руснаците мразели своите завоеватели и затова свикнали всеки татарин, който им е дошъл в къщата, да смятат за арогантен гост, винаги неканен и винаги нечакан“. Но специалистите неизвестно защо не разясняват от страниците на същия сайт, че през XIII век все още няма никакви „руснаци“, а населението представлява пъстра смесица от различни племена, сред които голям брой са и тюркоезичните, и говорещите на угро-фински езици. Руски език по това време изобщо не съществува.

Друг исторически абсурд са така наречените „руски писмени източници“, сред които „Слово за полка на Игор“ се смята за шедьовър. Но това произведение за събития, станали през XII век, има неустановен произход и не е запазено в оригинал. Освен това, както твърди големият изследовател Николай Баскаков, в „Словото“ има голям брой думи с татарски произход. Което означава, че поговорката не отразява реалността – на територията на бъдещата Русия тюркоезичните народи не само са живели, но и са били съществена част от бъдещия народ, наречен „руснаци“.

С думата „татарин“ през XIX век се случил политически казус: като етноним, иначе казано – като самоназвание на народ, той съществувал отдавна у жителите на Поволжието, но в Руската империя било прието да се наричат „татари“ всички, които говорят на тюркски езици – азърбайджанците, например, и другите тюркоезични народи в Кавказ и Централна Азия. Но в основата лежал все същият тюркски език, който станал по-късно основен за самостоятелните езици на гагаузите в Молдова или на якутите и на тувинците, или на хакасите и на още няколко десетки народи, говорещи на езици от тюркската езикова група.

Тюркоезичните племена заемали значителна част не само от територията зад Урал, но и в Централна Русия. Достатъчно е да погледнем топонимията, названията на населените места – Саратов (Сари Тау), Орел (Айрили), Тула (Туула). Те имат тюркски произход и са хиляди на територията на Централна Русия.

Ако днешният руски патриот се върне с машина на времето 300-400 години назад, първо, би се удивил колко бедно са живеели предците на руснаците. Второ, не би разбрал нито дума, защото хората по това време говорели на чудновата смесица от езици и наречия, в които славянските думи били минимум, но пък лексиката на угро-финските и тюркските езици била значителна.

След края на XVII век скованата от завзетите територии Руска империя започнала да говори на още по-разнообразна смесица, когато в официалния език на московитите навлязло голямо количество думи от европейските езици, преди всичко от холандски и немски, а през XVIII-XIX век - френски, полски, италиански и други. Но основата е все така тюркска – достатъчно е да погледнем „руските“ фамилии с татарски произход: Назаров, Кутузов, Тургенев, Аксьонов, Камолов, Базаров, Балашов, Батурин, Ермаков, Жданов, Куприн и още няколко стотици други.

И до ден днешен в руски език се използват повече от две хиляди думи с тюркски произход, попаднала там предимно от татарски език. Учудващо е, но много руснаци не знаят това, предполагайки, че думите аршин, бязь, богатырь, арбуз, балалайка, бардак, баян, бык, вишня, жизнь, изюм, кабан, разгильдяй, карандаш, кафтан, сундук, кобель, шакал, шишка, щи и даже приказната Баба Яга, са чисто руски. Но това съвсем не е така.

Сложните отношения между имперския център и Казан свидетелстват само за едно - Татарстан винаги се е усещал като самостоятелна република, а Москва винаги се е страхувала от това. Когато на 6 август 1990 г., по време на свое изказване в Казан, Борис Елцин произнесе общоизвестната фраза „Вземете толкова суверенитет,колкото можете да понесете“,той не очакваше, че татарите ще се усмихнат и след три седмици Върховният съвет на Татарска АССР ще приеме Декларация за държавния суверенитет. След още две години, на 21 март 1992 година, беше проведен референдум за статута на Република Татарстан. А на 30 ноември беше въведена в действие новата Конституция на Република Татарстан, обявяваща я за суверенна държава. Беше приет герб, химн, флаг и бяха напечатани собствени паспорти.

Така продължи, докато в Кремъл не се появи Путин, който започна нов процес за „събиране на руските земи“: на 19 април 2001 година Конституционният съд на Руската федерация прие, че суверенитетът на Татарстан не съответства на Конституцията на Руската федерация. Оттогава започват новите отношения между имперския център и републиката, единствената, в която има пост президент, а не „ръководител на региона“. Там все още съществува принципът за избор на държавния глава. Последните президентски избори бяха през 2015 година, участваха четирима кандидати.

Но това се оказа за Путин малко. Изглежда, че сега той е решил да задуши татарите окончателно, снижавайки равнището на татарския език до домашно, за да не могат хората и дума да обелят за своята държавност, а камо ли за своя суверенитет. Има и друга причина, която тласка Путин към престъпление, към откровен ментален геноцид на почти шестмилионния народ, ако се има предвид татарското население, живеещо в другите части на Русия и в други страни, и това е икономиката.

Татарстан заема шесто място по производствен обем и е един от най-икономически развитите региони на Русия: в републиката се добива и преработва нефт - там има 127 нефтонаходища, включващи повече от 3000 нефтени залежи, развита е химическата промишленост и автомобилостроенето, машиностроенето и металообработването. В Татарстан се намира най-развитото в Руската федерация селскостопанско производство.

През последните седемнадесет години от управлението на Путин към непокорните територии се използваше или твърда сила, или влизаха в действие икономически лостове. Към Татарстан не може да се приложи нито едното, нито другото. Остава старият изпитан имперски метод - потискане на националния дух, на основата на нацията и културата - езика. Така е било практически с всички народи, покорени от Руската империя, и за пример може да послужи Грузия, където още от времето на първата окупация през 1801 година на остракизъм е подложен именно грузинският език като основа, върху която се гради нацията. Грузинците са се съпротивлявали отчаяно - половин век всяка година вдигали въстания, а по времето на Съветския съюз, през 1978 година цяла Грузия излезе на улиците, когато комунистите поискаха да добавят в Конституцията на Грузинска ССР като втори държавен език руския. А дали ще устои Татарстан?

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.