НАПРАЗНИ ВЪЛНЕНИЯ...

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „ВЕСЕЛА ИСТОРИЙКА“

ПРЕВОД: Gemini 3.1 Pro

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“ / „БАНЯ“ / „НЕРВНИ ХОРА“

1925 г. – „АКТЬОР“ / „КРИЗА“ / „БЕДНОСТ“ / „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“ / „МАЙМУНСКИ ЕЗИК“ / „ЛИМОНАДА“ / „ДИКТОФОН“ / „ЧЕТИРИ ДЕНА“

1926 г. – „ИМЕН ДЕН“ / „ТАТКО“ / „ДЪРВА“ / „КРАДЦИ“ / „ПЪТНИК“ / „СЪПРУГ“ / „РАБОТЕН КОСТЮМ“ / СПИРАЧКА „ВЕСТИНГАУЗ“ / “МЕДИК“ / “ПЕЧАЛЕН СЛУЧАЙ“ / “КИНОДРАМА“ / “РЕЖИМ НА ИКОНОМИИ“ / “БЪЧВА“ / “ВЕЛИКДЕНСКА СЛУЧКА“ / “СИЛНО СРЕДСТВО“ / “БЯС“ / “ДАМСКА МЪКА“ / “ПРЕКРАСНА ПОЧИВКА“ / “ГАЛОШ“

1927 г. – “МОНТЬОР“ / „ПРЕЛЕСТИТЕ НА КУЛТУРАТА“ / „ДРЕБОЛИИ“ / „БОТУШКИ“ / „ЕСНАФИ“ / „ГОСТИ“ / „ДУШЕВНА ПРОСТОТА“ / „ОПЕРАЦИЯ“ / „ЦАРСКИ БОТУШИ“ / „КАЧЕСТВЕНА ПРОДУКЦИЯ“ / „СБИВАНЕ“ / „БЮРОКРАТИЗЪМ“

1928 г. - „МЕДИЦИНСКИ СЛУЧАЙ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ВЕСЕЛА ИСТОРИЙКА

Лиговският влак не върви никога бързо. Дали пътят там не го позволява, или са наслагали прекалено много семафори — над нормата, — това не зная. Само че ходът на влака е удивително бавен. Направо е обидно да пътуваш. И, разбира се, заради това бавно темпо във вагона става ужасно скучно. Направо казано — няма какво да правиш.

Да зяпаш хората не е, разбира се, кой знае колко интересно. Току-виж се обидили. „Какво — ще кажат — гледаш? Не ме ли позна?“ А да се заловиш с някаква своя работа също не е винаги възможно. Да четеш например, не можеш. Крушките са особено мътни. И са изтипосани ужасно високо. Светят отгоре като същински въгленчета, а радост от тях — никаква.

Макар че това за крушките го споменах напразно. Тази весела историйка се случи през деня. Но то и през деня е скучно да пътуваш.

И така, в събота през деня във вагона за непушачи пътуваше Фьоклуша. Фьокла Тимофеевна Разуваева. Пътуваше от Лигово до Ленинград за стока. Защото продава ябълки и семки на гарата в Лигово.

Та, същата тази Фьоклуша пътуваше за Шчукин. За Шчукинския пазар. Искаше да вземе една каса бракувани антоновки.

И седна в Лигово до прозорчето, и потегли. Пътува ли, пътува.

Срещу нея пътува Никита Фьодоров. До него, разбира се, Анна Ивановна Блюдечкина — съветска служителка в соцзастраховането. Все лиговчани. Отиват на работа.

А малко след Лигово влиза и един нов пътник. Военен. Или нещо такова, накратко казано, с високи ботуши.

Дотогава пътувал в коридора. И сяда той по диагонал на Фьокла Тимофеевна Разуваева. Сяда по диагонал и пътува.

Фьокла Тимофеевна — да ѝ дава Господ здраве и пълно благополучие — развърза забрадката си и като я развърза, започна да размишлява свободно на търговски теми: колко, значи, антоновки може да има в една каса, и така нататък.

После погледна през прозореца. А след това, от пълна скука, Фьокла Тимофеевна взе да дреме. Дали в топлия вагон се отпусна, милата, или скучните природни картини ѝ подействаха, но Фьокла Тимофеевна направо започна да клюма глава. И се прозина.

Първият път се прозина — нищо. Вторият път се прозина така широко, че чак всичките ѝ зъби можеш да преброиш. Третият път се прозина още по-сладко. А военният, дето седеше по диагонал, взе, че ѝ пъхна добродушно един пръст в устата. На шега. Което се случва често — някой се прозине, а друг му пъхне пръст в устата. Но, разбира се, това се случва между, да речем, истински приятели, стари познати или роднини от страна на жената. А този — съвсем непознат. Фьокла Тимофеевна го вижда за първи път.

Ето защо Фьокла Тимофеевна, естествено, се уплаши. И от уплаха побърза да захлопне куфара. При което клъцна доста силно пръста на военния със зъби.

Тогава се разкрещя ужасно военният. Започна да вика и да ругае. С една дума, едва ли не са му отхапали пръста. Още повече че пръста изобщо не му го бяха отхапали, а просто го бяха захапали леко със зъби. Че и кръв почти нямаше — не повече от половин чаша.

Започна лека разправия. Военният казва: — Ами аз — казва, — просто се пошегувах. Ако бях — казва — ви откъснал езика или нещо друго, тогава ме хапете, ама така — казва — не съм съгласен. Аз — казва — съм военнослужещ и не мога да позволя на пътниците да ми отхапват пръстите. Мене за това няма да ме похвалят.

Фьокла Тимофеевна казва: — Ой! Ако ме беше хванал за езика, цялата китка щях да ти отхапя. Не обичам да ме хващат за езика.

Започна тогава Фьокла Тимофеевна да плюе по пода, демек, може този пръст да е дявол знае колко мръсен и дявол знае какво е държал — не бива да се правят такива работи, нехигиенично е.

Но тук тяхната дискусия беше прекъсната — стигнаха в Ленинград. Фьокла Тимофеевна се поджавка още малко със своя военен и тръгна за Шчукин.

1928 г.

КОГО ЩЕ ОБЕСЯТ?..

КАРЕЛ ЧАПЕК / ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА КОТКАТА

ПРЕВОД: : Gemini 3.1 Pro

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Това е моят Човек. Не се страхувам от него.

Той е много силен, защото яде много; Всеяден е. Какво ядеш? Дай ми!

Не е красив, защото няма козина. Няма достатъчно слюнка и трябва да се мие с вода. Мяука грубо и излишно много. Понякога преде на сън.

Отвори ми вратата.

Не зная защо е станал Господар; може би е изял нещо възвишено.

В моите стаи спазва чистота.

Взема в лапата си черен остър нокът и драска с него по белите листи. Не може да играе по друг начин. Спи през нощта вместо през деня, не вижда в тъмното, няма никакви наслади. Не мисли никога за кръв, не сънува никога лов и бой, не пее никога от любов.

Често през нощта, когато аз чувам тайнствени и вълшебни гласове, когато виждам как всичко оживява с тъмнината, той седи на масата с наведена глава и постоянно, постоянно драска с черния си нокът по белите листи. Не си мисли, че ме е грижа за тебе. Чувам само тихото шумолене на твоя нокът. Понякога шумоленето спира, бедната глупава глава не знае вече как да си играе и тогава ми става жал за него, и благоволявам да се приближа и да мяукам тихо в сладко и мъчително безпокойство. Тогава моят Човек ме вдига и потапя в моята козина топлото си лице. В този момент в него се събужда за секунда проблясък на по-висш живот и той въздиша от блаженство и мърка нещо, което почти се разбира.

Но не си мисли, че ме е грижа за тебе. Стопли ме и сега ще отида да слушам пак черните гласове.

БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЛЕГИТИМНОСТТА НА АНТРОПОЦЕНТРИЗМА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Grok

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА / РОМАНОВИ, ПАДНАЛИ В БИТКА / ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА / МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / СЪВСЕМ МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / ГЛАВНИ ВОЕННИ ГЕРОИ / ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА БАБА ШАПОКЛЯК / ПИЛЕНЦЕТО И ЛОКОМОТИВЪТ (ЗА ШВАРЦ) / НЕ ОБИЧАМ БОНАПАРТ / ЗАГАДКАТА НА ЧУДОВИЩЕТО / ПЪРВАТА ДЕВИЦА КАВАЛЕРИСТ / ГРАФ НОГИ ЧЕТЕ ВЕСТНИК / НЕСКРОМНОТО ОБАЯНИЕ НА АРИСТОКРАЦИЯТА / ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО ИЛИ МОМИЧЕ С ХАРАКТЕР / ИЗЧЕЗВАНЕ ЗА ДВАМА / ОБРАЗЪТ НА ЕНЕРГИЧНИЯ ГЛУПАК В РУСКАТА ИСТОРИЯ / ЛЮБОВНИКЪТ НА РЕВОЛЮЦИЯТА / ОТГОВОР НА ЕДИН ЧЕСТО ЗАДАВАН ВЪПРОС, ИЛИ ХУБАВО Е ДА СИ БЕЛЕТРИСТ / САТУРН ЕДВА СЕ ВИЖДА / ЯПОНСКИЯТ БОГ / НЕПРИЯТЕН ФАКТ / ЖИВОТЪТ И СМЪРТТА НА ВЕСЕЛИЯ ЧОВЕК / АКО БЯХ ШÒГУН / МЕЧТА ЗА УКРАЙНА / КАК СЕ РАЖДА ИДЕЯТА / ПОЕТЪТ ЦАР / ЦЕЛИЯТ СВЯТ Е ТЕАТЪР / ОТ АРИСТОКРАТ ДО ДЪНОТО (И ОБРАТНО) / НАЙ-СТРАШНИЯТ ЗЛОДЕЙ / PRO DOSTOYEVSKY / КОЛЕКЦИОНЕРЪТ НА ВЕТРИЛА / ФЕНОМЕНАЛНИЯТ ДОКТОР БАРИ / СВОЙ СРЕД ЧУЖДИ / ЗА СЛЯПАТА ЛЮБОВ / ЗЛАТНИЯТ НОС или ТРУДНОСТИТЕ НА ПРЕВОДА / ДВОРЕЦЪТ НА ЖЕЛАНИТЕ ЧУДОВИЩА / ПОЛИВАНОВ / БЕЛИТЕ РАДЖИ / НЕИЗПЯТА ПЕСЕН

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЛЕГИТИМНОСТТА НА АНТРОПОЦЕНТРИЗМА

Свикнали сме да смятаме, че човекът е център на вселената; без нас, двуногите и ходещите прави същества, мирозданието е като че ли лишено от всякакъв смисъл. Учудваме се ужасно и дори вътрешно се възмущаваме, ако изведнъж ни се стори, че това не е съвсем така.

Помня как веднъж в Тихия океан излязох на разсъмване на палубата и онемях от картината на величествения изгрев над напълно празното море. Отгоре – канкан и кордебалет, изцяло пурпурни поли и кремави дантели; отдолу – разтопено злато и strawberry fields forever. Първата ми мисъл беше идиотска: а ако не бях излязъл на палубата, цялото това великолепие щеше ли да пропадне напразно? Какво глупаво разточителство от страна на природата!

Няма значение, че бях забравил за хората в капитанската кабина. Забележителна е подсъзнателната убеденост, че всяко явление добива легитимност едва под човешкия поглед. Обичам стария мъдър анекдот, който измества антропоцентричната картина на света от фокуса.

Помните ли? Влиза при лекаря човек, на главата на когото седи жаба. „Боже мой, човече – учудва се лекарят. – Какво е това?“ – „Ами ето, докторе, залепила ми се е за крака някаква гадост и изобщо не мога да я махна“ – отговаря жабата.

Това го казвам ето за какво.

За книжката, върху която работя вече доста отдавна, ми се наложи да установя кога е починал последният участник в Кримската война.

Оказа се – чак през 1938 година. Ето го на снимката.

Последният моряк от битката за Севастопол: Ив Прижан (1833–1938)

За моряка дълголетник ми разказаха в бретонското градче Пенмарш, което няма чак толкова поводи да се гордее с нещо, но един от тях е жилавият Ив Прижан.

Изслушах с интерес пенмаршците, но като заядлив педант се зарових, разбира се, да проверя информацията в интернет.

Там ми попадна новина от 4 април 2004 година: „Днес почина последният участник в обсадата на Севастопол“, съобщава Би Би Си цели 66 години след смъртта на Прижан.

Оказва се, че на този ден си отишла тихо 165-годишната костенурка Тимоти, бивш член (и любимка) на екипажа на парната фрегата „Кралицата“, която участвала в първата бомбардировка на Севастопол – онази, при която загинал адмирал Корнилов.

Костенурката живяла дълъг и достоен живот, научих от некролозите. Капитан Къртни взел младото животинче като трофей от един португалски корсарски кораб. Дълги години костенурката плавала по моретата, радвайки моряшките души, а през 1892 година се преселила на сушата и живяла в замъка на графовете Девоншир (грешка на автора: графовете на Девон от фамилията Къртни, Девоншир са херцози – бел. ред.), предпочитайки да прекарва времето си в парка с рози. На долната част на черупката на влечугото бил гравиран фамилният девиз на графовете: „Къде съм низвергнат? Какво съм сторил?“

Главната житейска драма на Тимоти излязла наяве почти на стогодишна възраст, когато се оказало, че глупавите хора определяли дотогава неправилно пола на костенурката – дали мъжко име на една дама. Радостите на любовта Тимоти така и не познала, починала девствена.

Тя обичала много живота. Когато по време на войната започнали бомбардировките, Тимоти си изкопала дупка и се криела в нея, щом земята започвала да трепери.

От другата страна на листчето пишело: „Стара съм много – моля, не ме вдигайте.“

В зряла възраст Тимоти достигнала почтеното тегло от 5 килограма. Според последната ѝ стопанка, 92-годишната младееща мейди Къртни, костенурката била добре възпитана и идвала винаги да се здрависа, за което получавала традиционната си ягода.

Погребали последния ветеран от Кримската война в родовото графско гробище. Хората, които познавали Тимоти, казали, че без костенурката замъкът вече няма да бъде същият.

(Следва)

ПЕТИМАТА КРАЛЕ КРЪСТОНОСЦИ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД: Grok

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Кръстоносните походи в Близкия изток за освобождаване на Гроба Господен от мюсюлманите не постигнали поставената цел.

Свети Луи IX

Свети Луи IX

Луи IX станал крал на 12 години, но той и неговата Франция били още известно време под опеката на майка му. Бланш Кастилска, като регент, се справила с всички бунтовници и приключила две войни, включително с англичаните. Порасналият владетел се заел с вътрешните дела: продължил административните реформи и уредил паричната система. Известен с трепетното си отношение към религията, кралят бил инициатор на два кръстоносни похода, които се оказали последните. И въпреки че европейското рицарство към средата на XIII век било доста изстинало за подобни „експедиции“, Луи успял да събере два пъти войска. Първият поход, предприет през 1248 г., завършил с пленяването на владетеля от египтяните. След като се освободил, френският монарх бил принуден да откупи брат си за 4 млн. франка. Следващият опит бил предприет през 1270 г. За Луи IX, който се отправил от Сардиния не към Египет, а към Тунис, походът завършил със смъртта му от чума. През 1297 г. кралят бил канонизиран.

Фридрих II

Фридрих II

Борбата за короната на Свещената римска империя отнела на представителя на династията Хоенщауфен почти цяло десетилетие. Но в крайна сметка Фридрих II излязъл победител от продължителната схватка. Вярно е обаче, че си навлякъл веднага сериозни врагове. Управлението на Фридрих II – внук на Фридрих Барбароса – било период на най-ожесточено противопоставяне между империята и папството. Той бил отлъчван многократно от църквата по политически мотиви, което обаче не отменило неговата религиозност и не му попречило да се отправи с кръстоносци в Палестина. Шестият кръстоносен поход под негово ръководство бил безкръвен, защото преминал почти без жертви. В същото време бил резултатен. Благодарение на изкусната си дипломация Фридрих II се споразумял с египетския султан Ал Камил за предаването на Йерусалим на християните през 1229 г. Мюсюлманите отстъпили също Назарет и Витлеем.

Фридрих Барбароса

Фридрих Барбароса

Червенобрадият Фридрих, уважаван в Европа и Азия заради своя ум, сила и храброст, загинал в резултат от нещастен случай. Той бил един от четиримата европейски монарси, които се устремили на изток, за да защитят своите единоверци. Трудно е да се каже как би завършил Третият кръстоносен поход, ако Фридрих Барбароса беше успял да стигне до края. Известно е само, че се подготвял доста сериозно за кампанията – дори по-добре от своите съюзници. Но това не го спасило от трагедията през 1190 г. По пътя към Палестина немската войска преминавала през планинската река Селиф в Мала Азия. Императорът паднал от коня си във водата, заради тежките доспехи не успял да изплува, течението го отнесло и той се удавил. Част от отряда решил след това да се върне у дома.

Ричард Лъвското сърце

Ричард Лъвското сърце

Дори ако английските войски, отправили се с Ричард към Светите земи, бяха разбити и бяха избягали обратно в Европа, за краля Третият по ред кръстоносен поход би се считал все пак за успешен. Когато кръстоносците завладели през 1191 г. Кипър, британският владетел се венчал в храма в Лимасол с Беренгария Наварска. Това бил по-скоро брак по сметка. С женитбата Ричард получил важни крепости, които му помагали да се отбранява от французите. Походът се запомнил още и със завземането на Месина и Акра, която в продължение на 100 години останала опора на кръстоносците. Като цяло животът на Ричард бил повече от наситен. Той участвал в бунт срещу баща си, воювал с братята си, бил пленник на императора на Свещената римска империя, а умрял на бойното поле при обсадата на френския замък в Лимузен.

Луи VII Младия

Луи VII Младия

Кралят на Франция Луи VII бил първият монарх, който се съгласил да приеме кръста и да възглави поход към Светите земи. На решението му повлияли тревожните новини за падането на Едеското графство – християнска държава, основана от европейците след Първия кръстоносен поход. Вероятно Луи VII се опитвал и да изкупи предишни свои грехове. Във всеки случай заедно с него се отправили през 1147 г. на изток внушителен отряд от 70 хил. души и кралската свита. По пътя към тях се присъединили доброволци. Напред вървели немските войски. Въпреки заявените цели (защита на християните и победа над мюсюлманите) кръстоносците, стигайки не без проблеми до Йерусалим, така и не постигнали нищо. Като се върнал от похода, Луи VII се разделил с първата си съпруга. Причина за развода му с Елеонор Аквитанска била или липсата на наследник, или съпружеска изневяра.

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 2000 г. / ХИМИЯ / ХИДЕКИ ШИРАКАВА

Хидеки Ширакава (白川 英樹)

20 август 1936 г.

Химия (заедно с Алън Хийгър и Алън Макдайърмид)

(За откриването и разработването на проводимите полимери)

Хидеки Ширакава е японски химик, роден на 20 август 1936 г. в Токио, Япония. Той е носител на Нобеловата награда за химия за 2000 година, която споделя с двама американски учени - Алън Хийгър (Alan Heeger) и Алън Макдайърмид (Alan MacDiarmid).

Тримата учени получават наградата за откриването и разработването на проводими полимери (electrically conductive polymers) - материали, които комбинират свойствата на пластмасите с електропроводимостта на металите.

Основното откритие на Ширакава е свързано с полиацетилена - полимер, който при нормални условия е изолатор (не провежда електричество). През 1970-те години той успява да синтезира полиацетилен под формата на тънки, лъскави филми, наподобяващи метал на вид - случайна грешка на негов студент (използвано е количество катализатор, хиляда пъти по-голямо от нужното), която довежда до неочакван резултат.

По-късно, в сътрудничество с Хийгър и Мак Диармид в Пенсилванския университет, тримата установяват, че при допингиране (добавяне на малки количества йод или други вещества) към полиацетилена, неговата електропроводимост нараства драстично - с фактор от милиони пъти.

Това откритие революционизира разбирането за полимерите и отваря нова научна област - на проводимата пластмаса. Прилагането включва органичните светодиоди (OLED), соларните клетки, антистатичните материали, гъвкавите дисплеи, полимерните транзистори, батериите и суперкондензаторите.

Ширакава учи в Токийския технологичен институт (Tokyo Institute of Technology). Работи в Пенсилванския университет (University of Pennsylvania) в САЩ, където се среща и работи с Макдайърмид и Хийгър. По-късно става професор в Университета в Цукуба (University of Tsukuba), Япония.

Ширакава е един от малкото японски учени, получили Нобелова награда за химия, и неговата работа поставя основите на цялата съвременна индустрия на органичната електроника, която днес намира широко приложение в технологичните устройства около нас.

Съставил: Meta AI

Редактор: Павел Николов