ДВЕ ПЪЛЗЯЩИ ЖИВОТНИ В ДВОРА МИ...

БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / ЗЛАТНИЯТ НОС или ТРУДНОСТИТЕ НА ПРЕВОДА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 3

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА / РОМАНОВИ, ПАДНАЛИ В БИТКА / ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА / МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / СЪВСЕМ МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / ГЛАВНИ ВОЕННИ ГЕРОИ / ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА БАБА ШАПОКЛЯК / ПИЛЕНЦЕТО И ЛОКОМОТИВЪТ (ЗА ШВАРЦ) / НЕ ОБИЧАМ БОНАПАРТ / ЗАГАДКАТА НА ЧУДОВИЩЕТО / ПЪРВАТА ДЕВИЦА КАВАЛЕРИСТ / ГРАФ НОГИ ЧЕТЕ ВЕСТНИК / НЕСКРОМНОТО ОБАЯНИЕ НА АРИСТОКРАЦИЯТА / ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО ИЛИ МОМИЧЕ С ХАРАКТЕР / ИЗЧЕЗВАНЕ ЗА ДВАМА / ОБРАЗЪТ НА ЕНЕРГИЧНИЯ ГЛУПАК В РУСКАТА ИСТОРИЯ / ЛЮБОВНИКЪТ НА РЕВОЛЮЦИЯТА / ОТГОВОР НА ЕДИН ЧЕСТО ЗАДАВАН ВЪПРОС, ИЛИ ХУБАВО Е ДА СИ БЕЛЕТРИСТ / САТУРН ЕДВА СЕ ВИЖДА / ЯПОНСКИЯТ БОГ / НЕПРИЯТЕН ФАКТ / ЖИВОТЪТ И СМЪРТТА НА ВЕСЕЛИЯ ЧОВЕК / АКО БЯХ ШÒГУН / МЕЧТА ЗА УКРАЙНА / КАК СЕ РАЖДА ИДЕЯТА / ПОЕТЪТ ЦАР / ЦЕЛИЯТ СВЯТ Е ТЕАТЪР / ОТ АРИСТОКРАТ ДО ДЪНОТО (И ОБРАТНО) / НАЙ-СТРАШНИЯТ ЗЛОДЕЙ / PRO DOSTOYEVSKY / КОЛЕКЦИОНЕРЪТ НА ВЕТРИЛА / ФЕНОМЕНАЛНИЯТ ДОКТОР БАРИ / СВОЙ СРЕД ЧУЖДИ / ЗА СЛЯПАТА ЛЮБОВ

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

ЗЛАТНИЯТ НОС или ТРУДНОСТИТЕ НА ПРЕВОДА

Всичко започва от Трулския събор, с чиито постановления си служеха експертите на обвинението по делото срещу нещастните „богохулнички“ от „Пуси Райът“. Що за „трулала“ (на български: „тралала“ – бел. ред.) е това, заинтригувах се аз и се разрових да търся.

По време съда в района „Хамовники“ се споменава 62-то и 75-то правило на достопочтения църковен събор, състоял се през 691–692 година от нашата ера.

Правило № 62 в кратък каноничен преразказ звучи по следния начин: „Да се избягват езическите обичаи, маски да не се слагат и танци да не се играят“. Така, тук нещата са ясни.

Кой от нормалните християни ще иска да дружи с тях! Бр-р-р.

Правило № 75, което осъдените престъпнички също нарушили, гласи следното: „Желаем идващите в църквата за пеене да не използват безчинни вопли, да не изтръгват от себе си неестествени викове и да не въвеждат нищо неприлично и неприсъщо за църквата, а с голямо внимание и умиление да поднасят псалмопения на Бога, който вижда съкровеното“.

На въпросния събор са били приети още много всякакви мъдри решения. Например правило № 11 забранявало на християните под заплаха от отлъчване да дружат с юдеи, да се лекуват при тях и най-вече (кой знае защо) да ходят с евреи на баня. Мисля, че ако следствието беше работило по-съвестно, спокойно можеше да открие сред приятелите на злодейките все някакъв евреин, я зъболекар, я гинеколог... Изобщо, пропуск.

Но аз пиша този текст не за „Pussy Riot“ и дори не за Трулския събор. Както вече казах, това е само началото.

На мене (все пак съм някакъв историк) ми станаха интересни политическите обстоятелства, при които се е провел съборът. И по-специално – кой бил инициаторът за свикването на тази съдбоносна конференция. Съдбоносна – защото нейните решения не били признати от римския папа и от този момент започнал сериозен конфликт между западното и източното християнство, завършил по-късно с пълен разкол.

Така открих за себе си византийския император Юстиниан II – именно той разпоредил да се съберат църковните йерарси, за да възстановят религиозната дисциплина и разклатеното благочестие.

Златният Юстиниан

Не бъркайте, моля ви, този Юстиниан с великия реформатор Юстиниан Първи (482–565). Разликата между тях е още по-голяма от тази между Петър Втори, който не е успял да направи нищо в краткия си живот, и Петър Първи.

Юстиниан Втори Риномет направил всъщност доста бели (и извън Трулския събор). Това е един от най-отвратителните владетели на всички времена и народи, а за тази номинация, както знаете, конкуренцията в историята е изключително жестока.

Той станал василевс едва шестнадесетгодишен, управлява десет години и дори за онези сурови времена се отличавал с непоносимо гнусна жестокост. Подобно на Йосиф Сталин, обичал да изпраща в заточение неудобни народи, които по пътя измирали от глад и болести. Веднъж след поражение във войната с арабите императорът заповядал да умъртвят семействата на войниците от отряда, който обвинил за неуспеха. При това Юстиниан смятал себе си за ревностен християнин и изгарял на клада еретиците и сектантите.

Още по-лоши били императорските фаворити – министърът на финансите Теодот и ковчежникът на патриаршията Стефан, които се занимавали с пряк рекет: хващали богати хора и ги измъчвали, докато не платят откуп. Истинската власт в страната държала именно тази двойка ефективни мениджъри. Веднъж даже заповядали да бият с бич овдовялата императрица, майката на Юстиниан, а той – нищо, премълчал си.

В края на краищата се случило това, което било неизбежно – бунт. Любимците на властта били ликвидирани, а кесарят – свален и изпратен в заточение.

Но след десет години изгнаникът се върнал, довеждайки със себе си чуждоземна войска, и завзел отново трона.

И точно тук започва поразителното. Второто управление на Юстиниан Риномет направо омагьоса писателското ми въображение, а заедно с това събуди и спомени за предишната ми професия.

Някога преведох от японски романа на Юкио Мишима „Златният храм“. Там главният герой, едно изключително неприятно момче, страдащо от силно пелтечене, се отдава на мечти за власт: „...Начел се на исторически романи, аз си въобразявах, че съм могъщ и жесток владетел. Този владетел пелтечи и затова почти винаги мълчи, но как само треперят поданиците му, живеещи в постоянен страх пред това мълчание, как плахо надничат в лицето на своя господар, опитвайки се да познаят какво ги очаква – гняв или милост? На мене, владетеля, не ми трябва да оправдавам безпощадността си с гладки и звучни фрази, самото ми мълчание ще обясни и ще оправдае всяка жестокост. Въобразявах си с наслада как с едно помръдване на веждите заповядвам да предадат на люта смърт учителите и съучениците, които ме мъчеха в гимназията.“

Напълно възможно е героят на романа да е чел някакво произведение за василевса Риномет (което на гръцки означава „Безносия“). Работата е там, че след свалянето му метежниците отрязали носа и езика на деспота. Вместо нос императорът започнал да носи златен калъф, но нямало с какво да замени езика си. Затова в периода на реставрацията до Юстиниан се намирал постоянно преводач, който умеел да разбира мученето на владетеля и да превежда неговите заповеди. Тези заповеди били чудовищни, а фантазията на сакатия – причудлива и ужасна. Първото управление на Юстиниан изглеждало на поданиците му като изгубен рай.

Да, отмъщението спрямо тези, които го обидили, е, както се казва, нещо свято. Макар че, разбира се, да обесиш по стените всичките офицери от столичния гарнизон (преводачът сигурно го питал десет пъти дали е разбрал правилно) изглежда вече прекалено. С патриарха също се получило нещо грозно: хайде, отрязването на носа и езика, с оглед на личните страдания на кесаря, може да се разбере от човешка гледна точка, но да избодеш очите на главата на църквата и да го зазидаш жив в една стена? Някак си не е все пак comme il faut. (Представям си колко време е мучал и жестикулирал Юстиниан, за да обясни този свой креатив.) С двамата императори, успели да управляват по малко по време на заточението му, триумфаторът постъпил по-изящно: не ги екзекутирал веднага, а първо ги унизил – по време на празничните игри на стадиона ги сложил на земята, стъпил с крака върху главите им, любувал се на състезанията и слушал как тълпата пее 90-ия псалм: „На аспида и василиск ще стъпиш, лъв и змей ще тъпчеш“.

Но празникът на отмъщението приключил, започнали делниците, а безезичният давал на преводача все нова и нова работа. Хрониката разказва, че тиранът обичал много черния хумор. Ощастливи някой чиновник, като го назначи на висок пост и праща веднага след него палачите. Сърпрайз! Или покани някого на пир, па му сипе отрова. Онзи се гърчи, крещи – голям смях! Също така обичал много да обсипе някого с милости по време на аудиенция, а после „му-му“ на преводача - човекът в чувала и в морето.

Ако някоя изцепка предизвиквала прекалено голямо негодувание, отговорността винаги можела да се стовари върху преводача: не бил разбрал правилно, говедото му с говедо. Назначавали нов преводач, а стария – сами разбирате къде. И всичко си вървяло по старому.

Цели шест години златоносият ням се гаврел така със своите роби, докато един от телохранителите не отсякъл гнилата глава на бащата на Трулския събор.

А в целия този удивителен сюжет кой знае защо ми е жал най-много за преводачите. Навярно защото самият аз работех някога като синхронен преводач, превеждах думите на различни началници и в края на краищата бях прогонен от тази нервна длъжност заради едно ужасно faux pas. Но за своя опит по отношение на трудностите на превода ще разкажа някой друг път.

(Следва)

ТРИДЕСЕТ ЖИЗНЕРАДОСТНИ СНИМКИ НА ДЕВОЙКИ ОТ 40-ТЕ ГОДИНИ НА XX ВЕК

ИЗТОЧНИК: VINTAGE EVERYDAY

ПРЕВОД: : Gemini 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Девойките през 40-те години на миналия век се радвали на независимост, която би накарала много днешни девойки да им завидят. Те били възпитавани от родители и учители, които ги насърчавали да се обличат красиво, за да си намерят съпруг, и да работят на почасова работа, за да могат да си купят скъп сватбен порцелан.

Но когато достигнали възраст, когато вече можели да работят почасово, младежите заминали на война, а и майките, и бащите им работели извън дома. Без момчета, които да впечатляват, и без родители, на които да угаждат, девойките се оказали с неочаквано много свобода и с доста лични средства за харчене.

В училище от тях се изисквало да спазват строго облекло, което определяло абсолютно всичко — от вида на блузата, полата, чорапите и обувките до бижутата и прическите, които могат да носят. Извън училище обаче те разполагали с много повече избор как да прекарват свободното си време и за какво да харчат парите си. Купували си дрехите, които сами искали да носят: плетени пуловери, карирани поли, къси чорапи („bobby socks“), лофъри и очила, лакирани с лак за нокти.

Девойките през 40-те години живеели във вълнуващ и драстично променящ се свят. Когато войната свършила и обществото започнало да се връща към „нормалния“ си ритъм, те били вкусили вече от независимостта и изобщо нямали намерение да се откажат от нея.

Тези ретро снимки са от колекцията на Стивън Мартин и показват как изглеждали младите момичета през 40-те години на миналия век.

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1999 г. / ИКОНОМИКА / РОБЪРТ МЪНДЕЛ

Робърт Мъндел (Robert Mundell)

24 октомври 1932 г. - 4 април 2021 г.

Икономика

(За неговия анализ на паричната и фискалната политика при различни режими на обменния курс и за неговия анализ на оптималните валутни зони)

Робърт Мъндел (Robert Mundell, 1932–2021) е един от най-влиятелните икономисти на XX век, често наричан „бащата на еврото“ и пионер в съвременната международна макроикономика. През 1999 г. получава Нобеловата награда за икономика за своя анализ на паричната и фискалната политика при различни режими на обменния курс и за теорията за оптималните валутни зони.

1. Кой е Робърт Мъндел?

Произход и образование: Роден е в Кингстън, Канада. Завършва Университета на Британска Колумбия, след което учи в London School of Economics (LSE) и защитава докторска степен в Масачузетския технологичен институт (MIT) през 1956 г.

Кариера: Работи в Международния валутен фонд (МВФ), преподава в Университета в Чикаго, а по-късно става професор в Колумбийския университет в Ню Йорк, където прекарва голяма част от академичния си живот.

2. Основни научни приноси

Мъндел прави революция в начина, по който икономистите разбират отворените стопанства и международните финансови потоци.

Теория за оптималните валутни зони (Optimum Currency Areas - OCA): През 1961 г. публикува фундаментален труд, в който задава въпроса: При какви условия за група от държави е полезно да се откажат от националните си валути и да създадат обща валута? Според него общата валута премахва трансакционните разходи и валутния риск, но държавите губят възможността да ползват собствената си парична политика (напр. да намаляват лихвите или да девалвират валутата си при криза). За да бъде една валутна зона успешна, е необходима висока мобилност на работната сила и капитала, както и гъвкавост на цените и заплатите. Този труд става теоретичният фундамент за създаването на Европейския икономически и паричен съюз и въвеждането на еврото.

Моделът Мъндел-Флеминг (Mundell-Fleming Model): Разработен независимо от Мъндел и Маркъс Флеминг през 60-те години, той разширява кейнсианския анализ за отворени икономики. Моделът показва как влияят фискалната (данъци, държавни разходи) и паричната политика (лихвени проценти) в зависимост от това дали обменният курс е фиксиран или плаващ, и колко свободно се движи капиталът.

„Невъзможната трилема“ (The Impossible Trinity): Мъндел формулира един от най-известните принципи в международната макроикономика. Според него една държава не може да има едновременно три неща: фиксиран валутен курс, свободно движение на капитали и независима парична политика. Всяка страна трябва да избере най-много две от тези три опции.

Икономика на предлагането (Supply-Side Economics): През 70-те години Мъндел става един от интелектуалните бащи на т.нар. Supply-Side Economics. Той подкрепя намаляването на данъците и регулациите с цел стимулиране на производството и инвестициите. Неговите идеи влияят силно върху икономическата политика на американския президент Роналд Рейгън („Рейгъномика“).

3. Връзката с еврото и наследство

Въпреки че е канадец по произход, Мъндел консултира редица европейски институции и е твърд поддръжник на интеграцията в Европа. Заради теоретичната рамка, която дава за единната европейска валута, той остава в историята с признанието „баща на еврото“.

Мъндел е известен и с нестандартния си дух — той прекарва голяма част от късните си години в реставрирано от него тосканско имение от XII век в Италия (Palazzo Altico), където организира академични конференции и срещи на икономисти от цял свят. Известен е и с колоритния си стил и достъпния си начин на обяснение на сложни глобални финансови системи.

Робърт Мъндел умира на 3 април 2021 г. на 88-годишна възраст в Италия.

Съставил: Gemini 3

Редактор: Павел Николов

БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 13. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ И ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ / ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ / ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО СОЛУНЯНИТЕ

Превод: Gemini 3

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА / СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС - ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН / ЙОАН И СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ИЗТОЧНИЦИ НА ЧЕТВЪРТОТО ЕВАНГЕЛИЕ. ЙОАН ИЗМЕСТВА АКЦЕНТИТЕ / ДРУГИ ЕВАНГЕЛИЯ: ЕВАНГЕЛИЕ С ИЗРЕЧЕНИЯ / ЕВАНГЕЛИЯ ЗА ДЕТСТВОТО / СТРАСТИ ХРИСТОВИ / ГНОСТИЧНИ ЕВАНГЕЛИЯ / ИСТОРИЧЕСКИЯТ ИСУС / ИСУС – ПРОРОК НА АПОКАЛИПСИСА

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ - ВАЖНА ФИГУРА В ИСТОРИЯТА НА РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО / ПРОБЛЕМ НА КНИГАТА „ДЕЯНИЯ“ / КРАТКА БИОГРАФИЯ НА ПАВЕЛ / КАКВО ПОТВЪРДИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / КАКВО ПРОМЕНИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ИСУС / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЗАКОНА / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЮДЕИТЕ И ЕЗИЧНИЦИТЕ / МИСИОНЕРСКАТА ДЕЙНОСТ НА ПАВЕЛ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО СОЛУНЯНИТЕ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ГАЛАТЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИПЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИМОН / ПОСЛАНИЕ ДО РИМЛЯНИТЕ

ГЛАВА 13. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ И ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ - ПАВЕЛ ПО ВРЕМЕТО НА НОВИЯ ЗАВЕТ И СЛЕД ТОВА / ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 13. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ И ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ

ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ

Деянията на апостолите не са единственото съчинение от Новия Завет, в което учението на Павел се различава значително от учението на историческия, истинския Павел. Със същия феномен се сблъскваме и във вторичните послания на Павел. Това са шест послания, за които се твърди, че са написани от Павел, но вероятно са написани от други автори, живели в по-късно време, които просто се представяли за Павел. Някой може да попита сериозно защо биха направили това. Отговорът е достатъчно очевиден за повечето изследователи. От една страна, след смъртта на Павел някои членове на неговите църкви се сблъскали с нови ситуации, незасегнати от апостола в запазените негови послания. Ако живее в момента - какво би казал? Някои от тези послания може да са били написани от автори, представящи се за Павел, за да получат авторитетни отговори от "Павел" на предизвикателствата, възникнали пред тях.

Сходно с това е мнението, че в църквите на Павел имало хора, които просто искали гласът им да бъде чут, които искали да окажат влияние върху курса, практиките и вярванията на църквата по тяхно време; но те били "никой", хора без статут и авторитет. За да се разпространят техните възгледи и да бъдат приети като авторитетни, какво по-добро от това да пишат за тях от името на апостола? Представяйки се за Павел, тези автори имали възможността да получат силно влияние върху църквата в своето време. И в много отношения били изключително успешни. Шестте писма, написани в общи линии от четирима автори (един автор е написал три от тях), били възприети от ранната църква като написани наистина с перото на Павел и затова били включени в канона на Свещеното писание. Едва през XIX в. изследователите започнали да разбират, че тези съчинения не са написани всъщност от Павел, а от автори, които използвали неговото име за свои цели.

ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО СОЛУНЯНИТЕ

Някои учени били на мнение, че Второто послание до солуняните не е вторично послание на Павел, а е написано наистина от него. Можем да се съмняваме отчасти в атрибуцията на посланието заради това, че в много отношения то е написано (на пръв поглед) прекалено по павловск : по специално, прилича твърде много на Първото послание до солуняните. Но като проследим историята на изследванията, именно тази прилика с Първото послание до солуняните предизвикала сериозни съмнения дали е писано от Павел. Може да изглежда леко иронично, но тук има известно несъответствие с логиката. Нито едно от посланията на Павел не прилича на друго така, както Второто послание до солуняните прилича на Първото послание до солуняните. Посланията са построени почти еднакво. Например, в сборника със съчинения на Павел има само две послания, които съдържат две (а не една) благодарности към Бога, свързани с получателя; засегнатите теми са практически еднакви (всяка тема от Второто послание до солуняните се повдига и в Първото послание до солуняните); и най-важното - има цели откъси от текста, които се повтарят дума по дума. Всичко това може да означава просто, че Павел е написал две еднакви послания до солунците. По-късно ще разберем причините, поради които може да се смята, че Второто послание е написано не от Павел, а от някой друг, който се опитва да се да се представи за Павел и затова копира наличното при него Първо послание до солунците.

Както в Първото послание до солуняните, и в това послание се казва кой го е написал: "Павел и Силуан, и Тимотей - до Солунската църква" (1:1). Който и да е бил истинският автор на посланието, поводът за написването е ясен. То е адресирано до група християни, понасящи сериозни страдания заради своята вяра (1:4-6). Ние не знаем как са страдали, дали е било някакво противопоставяне с официалната власт, или враждебност от местното население, или нещо друго. Знаем само целта, с която авторът написал посланието. Той иска да увери своите читатели, че ако останат вярващи, ще бъдат възнаградени, щом Христос се върне на земята по време на Съда. Когато това се случи, тези, които са се противопоставяли на християните и са отхвърляли тяхното послание, ще бъдат наказани с "вечна гибел". От друга страна, праведните ще получат своята заслужена награда (1:7-12).

Втората причина, поради която било написано писмото, е в това, че някои членове на християнската община започнали да вярват, че краят на света ще настъпи всеки момент; с една дума – денят на Съда ще се случи не в някакво неопределено бъдеще, а именно сега (2:1-2). Някои от придържащите се към подобни възгледи получили потвърждения за тях в пророчества от, което е още по-интересно, подправено послание на Павел (2:2). Авторът на Второто послание до солуняните, заявяващ, че е истинският Павел, предупреждава своите читатели да не се заблуждават. Каквото и да е провъзгласил предишният фалшификатор, краят още не е настъпил, защото първо трябва да се случат определени събития (2:3).

Авторът описва тези събития в хода на любопитен апокалиптичен сценарий. Той твърди, че в настоящето съществува определена сила, която все още възпира най-страшното зло; но в крайна сметка тази сила ще бъде победена и фигура, подобна на Антихриста, ще се появи на земята преди идването на Христос; тази необуздана личност е, без съмнение, „синът на гибелта“ (2: 3). Той ще се издигне, ще заеме място в Храма в Йерусалим, „представяйки се за Бог“ (2: 4). Авторът напомня на своите читатели, че им разказал целия този сценарий, когато бил за първи път при тях (2: 5). Нещо повече, очевидно е, че това не се е случило още. Което означава, че краят не е дошъл все още. Има време и те ще разберат кога е близо: когато се случат определените събития.

От последната глава на книгата научаваме, че проблемът на общината не бил просто в установяването на правилния график на предстоящите събития. Някои членове на църквата били толкова убедени в близкия край на света, че изоставили своите занимания и просто чакали този край (3: 6–15). Това създавало сериозни проблеми, защото те все пак трябвало да продължат да живеят, естествено, и така били в тежест на останалите членове на общината, безделничейки в очакване на апокалипсиса. Авторът напомня на своите читатели как той и неговите спътници живели сред тях, изкарвайки с труд прехраната си, вместо да чакат издръжка от другите. Точно така трябвало да се постъпва.

Както може да видим, в това кратко послание е засегната цяла редица от павлови теми: неизбежността на страданието, очакването на задължителна защита и отмъщение и апокалиптичната надежда, които са основата на благата вест на Павел. Тези прилики включват термини, изрази и дори изречения, точно същите като в Първото послание до солуняните. Показва ли това, че посланието е написано от Павел? Трудността от историческа гледна точка е в това, че онзи, който е решил да имитира Павел, ще се опита без съмнение да пише като Павел. Ако и Павел, и неговият имитатор могат да звучат като Павел, как можем изобщо да разберем дали си имаме работа със самия апостол, или с един от неговите по късни последователи, опитващи се да го имитират?

Има всъщност начин да се разплете тази детективска история и, за да направим това, трябва да погледнем на посланието по друг начин, а именно да погледнем онези части от писмото, които не приличат на написани от Павел и които дори изглежда му противоречат. Подобни отрицателни доказателства са полезни, защото очакваме фалшификаторът да пише като Павел, но не очакваме Павел да не пише като Павел. Следователно именно тези разминавания с Павел са решаващи, за да се установи дали е написал дадено послание, поставено под съмнение.

Що се отнася до Второто послание до солуняните, най-увлекателната тема е следната (вече я описах подробно): авторът пише, за да убеди своите читатели, че краят на света няма да настъпи скоро. Първо трябва да се случат други събития. Затова хората трябва да продължат да се надяват и да работят, защото все още има време.

Прилича ли това на същия човек, който убеждаваше читателите на Първото послание до солуняните да не губят бдителност, за да не бъдат изненадани, когато Исус се върне, защото краят ще дойде без никакви предварителни предупреждения, „като крадец нощем“, носейки със себе си внезапна гибел (5: 1–6)? А според Второто послание до солуняните ще има множество предварителни предупреждения. След това ще се появи фигура, напомняща Антихриста, ще се издигне над всички останали почитани култове, ще постави своя трон в Йерусалимския храм и ще обяви себе си за Бог. И едва тогава ще се върне Христос. Нима краят прилича на „крадец“ през нощта, който идва тогава, когато хората го очакват най-малко?

Особено интересно е как авторът заявява, че учил солуняните на това, когато бил при тях (2: 5). Ако е постъпил така, изглежда странно, че не се позовава на нито едно от предишните си поучения в Първото послание, когато солуняните били обезпокоени от това, че някои от тях починали преди завръщането на Исус. Солуняните били изненадани много от тези смъртни случаи, защото мислели, че Исус ще дойде всеки момент. Ако Второто послание до солуняните е правилно, Павел никога не би им казвал, че всичко ще се случи в близко бъдеще.

Поради тези трудности е сложно да се разбере как Павел би могъл да напише Второто послание до солуняните. Това е направено от някой, който се опитва да прилича на Павел. Интересно е да се види как завършва посланието: „Саморъчен поздрав от мене, Павла; това е белег във всяко послание; аз пиша тъй“ (3: 17). Което означава, че авторът се преструва на Павел, който диктува посланието на писар, но го подписва собственоръчно, така че читателите да могат да видят неговия подпис и да разберат, че посланието е наистина негово. Възможно е това да ви убеди в автентичността на павловото авторство, но, както се оказва, този тип „гаранция“ е уловка, която използвали често фалшификаторите, за да убедят своите читатели, че са тези, за които се представят. Авторът използвал още една уловка, за която вече споменах. Представяйки се за Павел, предупреждава читателите си за послание, в което се твърди, че е написано от Павел, но в действителност не е такова (2: 2). Това е също трик, който използвали понякога фалшификаторите. Защо фалшификаторът предупреждава читателите си за други измамници? Защото тогава читателите няма да го заподозрат, че прави това, което разобличава. По този начин заличава следите на своята измама.

Авторът почти със сигурност не е Павел. Защо тогава посланието прилича толкова на Първото послание до солуняните? Тези прилики са в действителност още едно указание, че Павел не е написал това послание. Павел не подправя никое от своите послания спрямо по-ранните (чрез повторение например на същите изречения). Можете да изследвате, да речем, посланията до коринтяните: те не са изобщо толкова сходни помежду си, колкото посланията до солуняните. Как Павел, който пише месеци след Първото послание до солуняните, е сигурен, че си спомня точно това, което е казал в първото си послание, така че да успее да повтори цяло изречение дума по дума? С голямо усилие можем да си представим, че е бил в състояние да направи това и че никога повече не го е повтарял в други послания, които му принадлежат неоспоримо. Нещо повече, именно това бихме очаквали от един фалшификатор на Павел, който разполага с друго негово послание. Той го използва, за да напише свое послание, следва неговата структура, засяга същите въпроси и дори понякога повтаря същите думи – всичко това, за да го направи да изглежда като послание на Павел.

Но то не е на Павел. Разбира се, не знаем кой е истинският автор. Това, което можем да кажем с известна доза сигурност, е, че посланието е написано малко след Павел от някого, който бил недоволен от новата ситуация и искал да се позове на авторитета на Павел, за да се справи с нея. Естествено, няма гаранция, че ако посланието е подправено, е било наистина изпратено до солуняните; могли са да го разпространяват и някъде другаде. Във всеки случай хората, към които се обръща авторът, били толкова убедени, че краят е близо, че поради това възникнали трудности. Можем да разберем защо са мислели, че краят ще настъпи съвсем скоро, защото на това изглежда учел и Павел. Независимо от всичко авторът, преструващ се на Павел, искал да унищожи това мнение. Краят няма да настъпи сега. Първо ще се случат други събития.

(Следва)

АЛЕКСАНДЪР КИСЬОВ / ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ И ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 ГОДИНА / ГЛАВА Х. НАСТЪПЛЕНИЕТО КЪМ ГРАД МАЧИН / ЗАВЛАДЯВАНЕ НА НЕПРИЯТЕЛСКАТА ПОЗИЦИЯ к. 161, к. 90 / 2 ЯНУАРИ

Текстът на книгата е трансформиран от стария правопис на съвременен с Gemini 3.1 Pro и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК:

ВЪВЕДЕНИЕ

ГЛАВА I. ПОДГОТОВКА ЗА ДЕЙСТВИЕ НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ

ГЛАВА II. ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В МЕЖДИНАТА СИЛИСТРА – ДОБРИЧ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА III. ДЕЙСТВИЯТА НА КОННАТА ДИВИЗИЯ НА ДЕСНИЯ ФЛАНГ НА III АРМИЯ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА IV. ОТБРАНИТЕЛНИ БОЕВЕ ПРИ КОТА 90, СЕЛО ПЕРВЕЛИ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2

ГЛАВА V. НАПАДАТЕЛНИ БОЕВЕ В ПОСОКА НА с. ПЕРВЕЛИ, КЮСТЕНДЖА / ПОДГОТОВКА НА АТАКАТА НА НЕПРИЯТЕЛСКАТА ПОЗИЦИЯ с. ТОПРАХИСАР - с. УРЛУКЬОЙ / АТАКА НА УКРЕПЕНАТА ПОЗИЦИЯ С. ТОПРА-ХИСАР, с. УРЛИКЬОЙ / ЗАЕМАНЕ ГЛАВНАТА НЕПРИЯТЕЛСКА ПОЗИЦИЯ / ЗАЕМАНИЕТО НА с. МУЛЧОВА, с. ТЕКИРГЬОЛ / АТАКА И ЗАЕМАНЕ НА ВТОРАТА ОТБРАНИТЕЛНА ЛИНИЯ И гр. КЮСТЕНДЖА. ПРЕСЛЕДВАНЕ КРАЙ МОРЕТО

ГЛАВА VI. ПРЕСЛЕДВАНЕ ПОКРАЙ МОРЕТО - АТАКАТА ПРИ КАРАМУРАТ

ГЛАВА VII. ПРЕСЛЕДВАНЕ КЪМ ЗАПАД - 25 ОКТОМВРИ — с. ТАРИ-ВЕРДЕ, с. САТИСКЬОЙ / 26 ОКТОМВРИ / 27 ОКТОМВРИ / 28 ОКТОМВРИ / 29 ОКТОМВРИ / 30 ОКТОМВРИ / Спиране на конната дивизия - 31 ОКТОМВРИ / Настъпление на армията - 1 НОЕМВРИ / 2 НОЕМВРИ

ГЛАВА VIII. ПРИКРИВАНЕ И УКРЕПЯВАНЕ НА АРМИЯТА - 3 НОЕМВРИ / 4 и 5 НОЕМВРИ / 6 НОЕМВРИ / 7, 8 и 9 НОЕМВРИ / 10 НОЕМВРИ

ГЛАВА IХ. ОХРАНА НА ЛЕВИЯ ФЛАНГ И ТИЛА НА АРМИЯТА - / 11 НОЕМВРИ / ПРЕМИНАВАНЕТО НА ДУНАВА ПРИ ЧЕРНА-ВОДА — ст. ФИТЕЩИ

ГЛАВА Х. НАСТЪПЛЕНИЕТО КЪМ ГРАД МАЧИН - / 15 ДЕКЕМВРИ / 16 ДЕКЕМВРИ / 17 ДЕКЕМВРИ / 18 ДЕКЕМВРИ / 19 ДЕКЕМВРИ / 20 ДЕКЕМВРИ / 21 ДЕКЕМВРИ / 22 ДЕКЕМВРИ

БОЯТ ПРИ СЕЛО ГРАЧИ, КОТА 90 - 23 ДЕКЕМВРИ / 24 ДЕКЕМВРИ / 25 ДЕКЕМВРИ / 26, 27 ДЕКЕМВРИ / 28 ДЕКЕМВРИ / 29, 30 ДЕКЕМВРИ

ЗАВЛАДЯВАНЕ НА НЕПРИЯТЕЛСКАТА ПОЗИЦИЯ к. 161, к. 90 - 31 ДЕКЕМВРИ / 1 ЯНУАРИ

КНИГАТА В "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

ГЛАВА Х. НАСТЪПЛЕНИЕТО КЪМ ГРАД МАЧИН

Завладяване на неприятелската позиция к. 161, к. 90

2 януари

Нощта минава спокойно. Оперативна заповед на армията, № 74, от 1. I. 1917. г., 10 ч. сл. пл., определя фронта, на който частите от армия ще настъпят и преследват както следва:

„Сборната дивизия — от Дунава до к. 197, изключително; — 4. дивизия на фронта к. 197, включително и к. 364, изключително; конната дивизия — от юг".

С оперативната заповед на конната дивизия № 52 от 2. януарий 1917. г., 6 ч. 30 м. пр. пл., се урежда разпределението на частите и техните задачи. В нея се подчертава, че удара ще се извърши с десния фланг и ще се използува командующето положение, което той заема. Артилерията да се разположи така, че да може да даде една пълна подкрепа на пехотата.

Ето и самата заповед:

Поверителна

Оперативна заповед

по

1 конна дивизия

№ 52

Щаб с. Туркоя 2. януари 1917. г., 6 ч. 30 м. пр. пл.

Карта 1:200,000

§ 1. След вчерашните успешни боеве противника бил принуден да се оттегли по цялата линия и да заеме вторите си укрепени и усилени с телени мрежи позиции, които почват от р. Дунава, около 500 метра южно от Мачин към к. 105.

§ 2. Нашите части съ достигнали 2 клм. западно от к. 82. — западно от к. 197. — 1 ½ клм. северо-западно от к. 264.—500 и южно от гр. Мачин.

§ 3. Днес армията ще продължи преследването си към линията к. 86. (Божеку)—Мачин—Браила.

На усилената конна дивизия (без 1. конен полк) е заповядано да атакува неприятелската позиция пред фронта си, като преследва в посока Мачин—Браила.

а) Командира на Сборната пехотна бригада, полковник Бобринг, — след като установи сигурна свръзка между частите от бойната част, да групира войските си по начин, че да може в скоро време да се атакува неприятелската позиция, когато бъде заповядано и да извърши удара с десния си фланг, като използва предимството на командующето положение, което този фланг има, по отношение на главната неприятелска позиция.

б) Началника на артилерията, полковник Ангелов, да намести полските и тежки батареи по начин, че да могат да дадат пълна подкрепа на пехотата при действията ѝ, като има пред вид, че главния удар ще бъде насочен по височините северо-източно от гр. Мачин.

в) Началника на лявата отбранителна застава — подполковник Кисьов, да продължава да изпълнява дадената му вече задача, да охранява левия фланг и като следи развитието на боя по фронта да настъпи с заставата си по посока на гр. Мачин.

г) Командира на 1. конна бригада, полковник Вуйчев — да замине съ 1. конен полк за гр. Тулча, където се придава временно в разпореждане на началника на Сборната дивизия за да охранява Дунавския бряг от Исакча до Тулча (включително) с 1. конен полк и от Тулча до морето с изпратения вече 4. конен полк.

д) Войски в мое разпореждане:

Командира на 71. турски низамски полк, майор Мухаидин ефенди, да се разположи край шосето — с. Черна—Мачин, по южните склонове на к. 90.

2) 2 ескадрона от Лейб Гвардейския конен полк да се разположат на същото място при турския полк.

§ 3. Заповед за обща атака и за започването на артилерийската подготовка ще се даде допълнително.

§ 4. Домакинските и продоволственни кола, както и лишните кола от бойните обози да не надминават линията на рекичката, която тече от с. Гречи.

§ 5. Аз ще се намирам при к. 90. — където всички отделни началници да се съединят с телефон.

Началник на 1. конна дивизия

(п) Генерал майор Колев

И. Д. Началник щаба,

от генералния щаб,

(п) Майор Соларов

Мъглата се вдига едва въ 2 ч. сл. пл. Артилерията открива огън, но опита на пехотата да атакува е спрян от силния пушечен, картечен и артилерийски огън на противника. Положението остава непроменено и при падането на нощта, въпреки изискванията на началника на конната дивизия за по-енергични действия.

За положението в армията се изпраща следното донесение:

Командующия III. армия.

Частите от усилената конна дивизия продължиха настъплението, захождайки с дясното рамо, през това време неприятелската артилерия прояви доста оживена деятелност, а пехотата — интензивен огън. Привечер нашата линия достигна до 100—150 кр. до телените мрежи; след като частите се поустроят ще предприемат атаката на височината северо-източно от Мачин, от която зависи и владението на града. № 1038, 2. I. 917. г., 6 ч. 45 м. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(п) Генерал-майор Колев.

(Следва)

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „ДУШЕВНА ПРОСТОТА“

ПРЕВОД: Meta AI

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“ / „БАНЯ“ / „НЕРВНИ ХОРА“

1925 г. – „АКТЬОР“ / „КРИЗА“ / „БЕДНОСТ“ / „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“ / „МАЙМУНСКИ ЕЗИК“ / „ЛИМОНАДА“ / „ДИКТОФОН“ / „ЧЕТИРИ ДЕНА“

1926 г. – „ИМЕН ДЕН“ / „ТАТКО“ / „ДЪРВА“ / „КРАДЦИ“ / „ПЪТНИК“ / „СЪПРУГ“ / „РАБОТЕН КОСТЮМ“ / СПИРАЧКА „ВЕСТИНГАУЗ“ / “МЕДИК“ / “ПЕЧАЛЕН СЛУЧАЙ“ / “КИНОДРАМА“ / “РЕЖИМ НА ИКОНОМИИ“ / “БЪЧВА“ / “ВЕЛИКДЕНСКА СЛУЧКА“ / “СИЛНО СРЕДСТВО“ / “БЯС“ / “ДАМСКА МЪКА“ / “ПРЕКРАСНА ПОЧИВКА“ / “ГАЛОШ“

1927 г. – “МОНТЬОР“ / „ПРЕЛЕСТИТЕ НА КУЛТУРАТА“ / „ДРЕБОЛИИ“ / „БОТУШКИ“ / „ЕСНАФИ“ / „ГОСТИ“ / „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

„ДУШЕВНА ПРОСТОТА“

Може би помните — у нас идваха негри. Миналата година. Негърска негрооперета.

Та тия негри останаха много доволни от нашето гостоприемство. Хвалеха много нашата култура и изобщо всички начинания.

Недоволни бяха само от уличното движение.

— Направо — викат — е трудно да се ходи: блъскат се в тебе и те настъпват по краката.

Но, разбира се, тези негри са разглезени от европейската цивилизация и някак си, как да кажа, не са свикнали. Поживеят ли обаче тук година-две, ще се пооправят и сами ще почнат да настъпват по краката. Факт.

А у нас наистина настъпват по краката. Дума да няма. Имаме си такъв грях.

Но това става, нека знаят негрите, от душевна простота. Тук, ще ви кажа, няма лоша умисъл. Настъпваш и продължаваш нататък. Толкова.

Ето, наскоро и аз настъпих по крака един гражданин. Върви си, представете си, гражданинът по улицата. Плещест такъв, здравеняк.

Върви си и си върви. А аз вървя зад него. Той отпред. Само на една крачка от мене.

И така си вървим, знаете ли, мило. Внимателно. Не си настъпваме краката. Не си размятаме ръцете. Той върви. И аз вървя. И направо, може да се каже, не се докосваме. С една дума, душа в душа вървим. Сърцето ти се радва.

Аз и си помислих още: "Добре върви минувачът. Равномерно. Не рита. Друг щеше да се мотае под краката ми, а този пристъпва спокойно."

И изведнъж, не помня, загледах се по някакъв просяк. Или може би по някакъв файтонджия.

Загледах се по просяка и настъпих с всичка сила предния гражданин по крака. По петата. И по-нагоре.

И трябва да кажа, че го настъпих порядъчно. С всичката възможна сила.

И даже замръзнах от уплаха. Спрях се. Даже от вълнение не казах "извинете".

Мисля си: сега ще се обърне този мил човек и ще ми залепи един шамар по ухото. Ходѝ, значи, прилично, овча главо! Замръзнах, казвам, от уплаха, приготвих се да понеса заслуженото наказание и изведнъж — нищо.

Върви си милият гражданин нататък и даже не ме поглежда. Даже глава не обърна. Даже, казвам, не си отръска крака. Така и си замина, като няма и нищо.

Казвам ви, у нас това се случва. Но тук има душевна простота. Няма злоба. Ти си настъпил, тебе са настъпили — продължавай нататък. Какво толкова! А този мил човек така, за бога, и не се обърна.

Дълго вървях след него. Все чаках, че ей сега ще се обърне и ще ме изгледа строго. Не. Отмина. Не ме и забеляза.

1927 г.