БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / КОЛЕКЦИОНЕРЪТ НА ВЕТРИЛА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 3

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА / РОМАНОВИ, ПАДНАЛИ В БИТКА / ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА / МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / СЪВСЕМ МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / ГЛАВНИ ВОЕННИ ГЕРОИ / ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА БАБА ШАПОКЛЯК / ПИЛЕНЦЕТО И ЛОКОМОТИВЪТ (ЗА ШВАРЦ) / НЕ ОБИЧАМ БОНАПАРТ / ЗАГАДКАТА НА ЧУДОВИЩЕТО / ПЪРВАТА ДЕВИЦА КАВАЛЕРИСТ / ГРАФ НОГИ ЧЕТЕ ВЕСТНИК / НЕСКРОМНОТО ОБАЯНИЕ НА АРИСТОКРАЦИЯТА / ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО ИЛИ МОМИЧЕ С ХАРАКТЕР / ИЗЧЕЗВАНЕ ЗА ДВАМА / ОБРАЗЪТ НА ЕНЕРГИЧНИЯ ГЛУПАК В РУСКАТА ИСТОРИЯ / ЛЮБОВНИКЪТ НА РЕВОЛЮЦИЯТА / ОТГОВОР НА ЕДИН ЧЕСТО ЗАДАВАН ВЪПРОС, ИЛИ ХУБАВО Е ДА СИ БЕЛЕТРИСТ / САТУРН ЕДВА СЕ ВИЖДА / ЯПОНСКИЯТ БОГ / НЕПРИЯТЕН ФАКТ / ЖИВОТЪТ И СМЪРТТА НА ВЕСЕЛИЯ ЧОВЕК / АКО БЯХ ШÒГУН / МЕЧТА ЗА УКРАЙНА / КАК СЕ РАЖДА ИДЕЯТА / ПОЕТЪТ ЦАР / ЦЕЛИЯТ СВЯТ Е ТЕАТЪР / ОТ АРИСТОКРАТ ДО ДЪНОТО (И ОБРАТНО) / НАЙ-СТРАШНИЯТ ЗЛОДЕЙ / PRO DOSTOYEVSKY

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

КОЛЕКЦИОНЕРЪТ НА ВЕТРИЛА

Кой за каквото желае, а аз все за двата свята – Големия и Малкия. Прииска ми се да разкажа за един човек.

Някои изследователи смятат, че определил съдбата на световната история. Във всеки случай извършил няколко Големи дела – в исторически и в човешки смисъл. Но през по-голямата част от живота си живял в един съвсем малък свят, зает със също толкова малки дела.

Заинтересувах се от този удивителен китаец, когато заедно с ефемерната Анна Борисова се подготвях да пиша книга за руската Манджурия. Образът му така и не се побра в романа, беше твърде мащабен, затова там се споменава само бегло. Но знаех, че задължително ще се върна към него.

Първо, съвсем накратко, ще очертая фона на събитията.

Китай. Първата третина на XX век. Империята на богдиханите рухнала, разпаднала се на парчета. И всяко парче си имало свой отделен малък богдихан.

Целият североизточен край на Поднебесната се паднал на един силен човек на име Чжан Дзуолин. Прозвището му - „Мукденския тигър“.

Маршал Чжан Дзуолин

Бивш хунхуз (което, просто казано, означава бандит), той преминал на служба в императорската армия, направил там голяма кариера, а когато започнал хаосът, тръгнал бързо нагоре. За известно време дори превзел Пекин, но не успял да се задържи и отстъпил обратно на североизток. Затова пък държал Манджурия здраво, с железен юмрук. Общо взето, обикновен военен диктатор, в историята е пълно с такива.

Пътувал, пътувал и се взривил

През юни 1928 г. маршал Чжан Дзуолин загинал при диверсия, извършена на железопътната линия.

И до днес се спори кой го е премахнал: съветските или японските тайни служби. Диктаторът не се разбирал с никого, досаждал на всички, а районът бил изключително важен, стратегически – ключ към контрола над Китай.

По-вероятно е все пак атентатът да е организиран от японците. Те се надявали да станат главните печеливши от смяната на властта в Манджурия. Техните сметки били свързани с младия наследник на диктатора – Чжан Сюелян. (В китайската история го наричат обикновено „Младия маршал“, за разлика от баща му – „Стария маршал“.)

Лесно е да станеш маршал на двадесет и шест години, ако още в ранното си детство носиш златни еполети

Наследникът израснал точно такъв, какъвто следвало да се очаква: прахосник, плейбой, покерджия, колекционер на спортни автомобили, редовен посетител на дансингите, че на всичкото отгоре и морфинист.

Общо взето, японците не очаквали никакви проблеми с Младия маршал. По това време, следвайки същото ноу хау, те ухажвали друг млад безделник, бившия император Пу И - готвели се да го направят своя коронована кукла.

Но Чжан Сюелян изненадал неприятно японците. Той наистина бил женкар и наркоман, но в никакъв случай слабак. Стратезите на Квантунската армия трябвало да обърнат внимание на увлечението на младежа по авиацията – през двадесетте години страхливците не летели със самолети.

Оказвайки се начело на държавата и армията, Чжан Сюелян се проявил като човек, способен на решителни постъпки.

Преди всичко се отървавал от наркотичната зависимост. Това както и да е, лична работа. Но веднага след това Младият маршал извършил своята Първа постъпка. Скъсал отношенията си с Токио, за което му се наложило да разстреля двама близки съветници, японски агенти. Чжан Сюелян обявил, че неговата основна цел е силен и независим Китай.

Човек би могъл да предположи, че е честолюбец, който си проправя път към върховната власт, но точно тук той извършил своята Втора постъпка: отказал се доброволно от претенциите си за лидерство, за да не раздробява патриотичните сили. През следващите години Младия маршал оставал на втори план, в сянката на Чан Кайши, без да претендира за нищо повече. Това продължило дотогава, докато непримиримата враждебност на генералисимуса към комунистите не се превърнала в основна причина за военните неуспехи на Китай. Японците използвали успешно раздора в лагера на врага: разделяли и владеели.

Въпреки ордените, изглеждал доста несолидно

Тогава Младия маршал извършил своята Трета постъпка, най-важната. Арестувал шефа си, към когото се отнасял с почти синовна почит, и принуди генералисимуса да се помири с комунистите. Това събитие, случило се на 12 декември 1936 година, останало в историята под името „Сианският инцидент“. В резултат от краткотрайния съюз между Мао Дзедун и Чан Кайши китайските комунисти получили глътка въздух и избегнали разгрома. С течение на времето те се засилили дотолкова, че успели да покорят целия Китай. Така сегашната световна геополитическа ситуация, както и предвещаваният от всички бъдещ Век на Китай, са отчасти дело на Младия маршал. (Не е изненадващо, че в съвременната КНР Чжан Сюелян е смятан за национален герой.)

Но най-поразителна от всичко е Четвъртата постъпка на Чжан Сюелян. В исторически смисъл тя нямала голямо значение, но в човешки смисъл е трудно да бъде подценена.

Като издействал от генералисимуса съгласие за съюз с червените, Младия маршал не задържал Чан Кайши като заложник (за което настоявали комунистите), а го пуснал на свобода. Нещо повече – предал му се доброволно, без да иска снизхождение. Предателството, извършено дори в името на една висша цел, не заслужава прошка – такъв бил смисълът на този жест.

За съжаление, Чан Кайши се оказа по-малко великодушен. Не разстрелял изменника (бил твърде популярен), но и не го помилвал. Чжан Сюелян бил поставен под постоянен арест. Докато Чан Кайши се намирал все още в Китай, маршалът останал на континента. После го отвели на Тайван и продължили да го държат затворен. През 1975 г. неспособният да прощава Чан почина, но дори и тогава пленникът не бил амнистиран.

Преди смятах, че рекордьор сред политическите затворници е Рудолф Хес, който лежал зад решетките от 1941 до 1987 г. Но той е далече зад Чжан Сюелян. Него го държали под стража в продължение на 55 години. Едва през 1991 г. затворникът бил пуснат на свобода. След това живял още десет години и починал като столетник. В некролога на тайванския „Тайпе нюз“ отбелязали: „Беше добър човек, но наивен политик“.

Бих искал да зная какво става с обитателя на Големия свят, когато го принудят да се пресели в Малкия свят? Разбирате ли, когато мащабен човек, от рода на Мандела или Ходорковский, бъде вкаран в истински затвор, с решетки, надзиратели и карцери, неговият свят продължава да бъде все пак Голям, защото затворникът се противопоставя на Злото, той се бори.

С Младия маршал постъпили по друг начин. Неговото наказание приличало на изтънчено китайско мъчение.

Затворникът живеел в комфортни условия, с любимата си жена. Понякога дори пускали при него гости. Можел е да чете книги. Усъвършенствал изкуството на калиграфията. Събрал внушителна колекция от ветрила. И така нататък, и така нататък – в продължение на петдесет и пет години.

Тази принудителна идилия ми се струва ужасна.

Както у Шварц: „Живеят си другите – и нищо! Голяма работа – мечка... Не е пор все пак... Щяхме да я решем, да я опитомяваме. Тя щеше да ни танцува понякога...“

На 35 години му подрязали крилата, сложили го в златна клетка и го хранели с подбрано зърно. Пуснали го като деветдесетгодишен притежател на колекция от ветрила.

Много старият Млад маршал със съпругата си. Тяхната любов продължила повече от 70 години. Тя починала през 2000 г., а той – през 2001 г.

Макар че дявол го знае. На снимката Чжан Сюелян изглежда напълно щастлив.

Та си мисля: може би не трябва да го съжаляваме? Ами ако, лишен насила от бремето на Големия свят, е изпитал облекчение и е живял със спокойна съвест: колкото могъл, толкова направил, защо тогава да не се наслади спокойно на тихите радости на Малкия свят?

(Следва)

ПОРТРЕТНИ ФОТОГРАФИИ НА ДЖЕЙН СИЙМУР ПО ВРЕМЕ НА СНИМКИТЕ НА „НЯКЪДЕ ВЪВ ВРЕМЕТО“ (1980 г.)

ИЗТОЧНИК: VINTAGE EVERYDAY

ПРЕВОД: : Gemini 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

„Някъде във времето“ („Somewhere in Time“) е американска романтична фентъзи драма от 1980 г. на „Юнивърсъл Пикчърс“ (Universal Pictures), режисиран от Жано Шварц, с участието на Кристофър Рийв, Джейн Сйймур и Кристофър Плъмър. Лентата е филмова адаптация по романа от 1975 г. „Върни времето назад“ („Bid Time Return“) на Ричард Матисън, който е автор и на сценария.

Рийв играе ролята на Ричард Колиър – драматург, който е обсебен от снимката на млада жена в „Гранд Хотел“ на остров Макино, щат Мичиган. Чрез самохипноза той пренася съзнанието си назад във времето, в далечната 1912 година, за да открие любовта в лицето на актрисата Елиз Маккена (в ролята – Джейн Сиймур). Там обаче той в конфликт с нейния мениджър Уилям Фосет Робинсън (в ролята – Кристофър Плъмър), който се опасява, че една любовна връзка ще провали кариерата ѝ, и е решен на всяка цена да я спре.

Филмът е известен и с музиката си, композирана от Джон Бари, с участието на пианиста Роджър Уилямс. В него на няколко пъти звучи „Вариация № 18“ от „Рапсодия по тема на Паганини“ на Сергей Рахманинов.

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1999 г. / ХИМИЯ / АХМЕД ЗЕУАИЛ

Ахмед Хасан Зеуаил (أحمد حسن زويل)

26 февруари 1946 г. - 2 август 2016 г.

Химия

(За неговите изследвания на преходните състояния на химичните реакции с помощта на фемтосекундна спектроскопия)

Ахмед Хасан Зеуаил е египетско-американски химик, останал в историята като „бащата на фемтохимията“. През 1999 г. получава Нобеловата награда за химия за своите пионерски изследвания на преходните състояния на химичните реакции с помощта на фемтосекундна спектроскопия. Той е първият египтянин и изобщо първият арабин, който печели Нобелова награда в научна сфера.

Пътят към науката

Роден е на 26 февруари 1946 г. в град Даманхур, Египет. Завършва бакалавърска и магистърска степен в Александрийския университет, след което заминава за САЩ, където защитава докторат (PhD) в Пенсилванския университет през 1974 г. След кратък постдокторантски престой в Калифорнийския университет в Бъркли, през 1976 г. се присъединява към Калифорнийския технологичен институт (Caltech), където работи до края на живота си и оглавява катедрата по химическа физика „Лайнъс Полинг“.

Научен пробив: Какво е фемтохимия?

Преди работата на Зеуаил учените можели да изследват химичните реакции само по техните изходни вещества и крайни продукти. Процесът на разкъсване и образуване на химични връзки е обаче изключително бърз и изглеждал невъзможен за улавяне в реално време.

Зеуаил преобръща това, като разработва техника, използваща изключително кратки лазерни импулси. Продължителността на тези импулси се измерва във фемтосекунди.

Мащабът на една фемтосекунда: Ена фемтосекунда е равна на 10^-15 секунди (една квадрилионна част от секундата). За да си го представим: една фемтосекунда се отнася към една секунда така, както една секунда се отнася към 32 милиона години.

Чрез тази „ултрабърза фотография“ (използваща лазерни импулси вместо светкавица) Зеуаил успява буквално да заснеме молекулите в момента на тяхната трансформация – т.нар. преходно състояние. Това позволява на научния свят да разбере защо някои химични реакции се случват, а други не, и как точно се държи материята на атомно ниво.

Други научни приноси

След Нобеловата награда Зеуаил не спира дотам. Той пренася фемтосекундната концепция в електронната микроскопия, като разработва 4D електронната микроскопия. Тя добавя времето като четвърто измерение към класическата микроскопия, позволявайки на учените да наблюдават промените в структурата на материята (както на неогранични материали, така и на биологични обекти) в реално време и пространство.

Обществена дейност и признание

Зеуаил е изключително влиятелна фигура не само в науката, но и в научната дипломация. Назначен е в Президентския съвет на САЩ по наука и технологии (PCAST) при Барак Обама и става първият научен пратеник на САЩ в Близкия изток. Освен това подкрепя пламенно образованието и науката в своята родината. По негова инициатива е създаден Научно-технологичният град „Зеуаил“ (Zewail City of Science and Technology) край Кайро – проект, целящ да върне Египет на световната научна карта.

Ахмед Зеуаил умира на 2 август 2016 г. в САЩ на 70-годишна възраст. Погребан е с държавни почести в Кайро, оставяйки след себе си наследство, което променя начина, по който човечеството вижда динамиката на микросвета.

Съставил: Gemini 3

Редактор: Павел Николов

БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ / ПОСЛАНИЕ ДО РИМЛЯНИТЕ

Превод: Gemini 3

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА / СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС - ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН / ЙОАН И СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ИЗТОЧНИЦИ НА ЧЕТВЪРТОТО ЕВАНГЕЛИЕ. ЙОАН ИЗМЕСТВА АКЦЕНТИТЕ / ДРУГИ ЕВАНГЕЛИЯ: ЕВАНГЕЛИЕ С ИЗРЕЧЕНИЯ / ЕВАНГЕЛИЯ ЗА ДЕТСТВОТО / СТРАСТИ ХРИСТОВИ / ГНОСТИЧНИ ЕВАНГЕЛИЯ / ИСТОРИЧЕСКИЯТ ИСУС / ИСУС – ПРОРОК НА АПОКАЛИПСИСА

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ - ВАЖНА ФИГУРА В ИСТОРИЯТА НА РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО / ПРОБЛЕМ НА КНИГАТА „ДЕЯНИЯ“ / КРАТКА БИОГРАФИЯ НА ПАВЕЛ / КАКВО ПОТВЪРДИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / КАКВО ПРОМЕНИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ИСУС / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЗАКОНА / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЮДЕИТЕ И ЕЗИЧНИЦИТЕ / МИСИОНЕРСКАТА ДЕЙНОСТ НА ПАВЕЛ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО СОЛУНЯНИТЕ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ГАЛАТЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИПЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИМОН

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ

ПОСЛАНИЕ ДО РИМЛЯНИТЕ

Посланието до римляните имало най-голям ефект от всички съчинения на Павел. До голяма степен това се дължи на факта, че в него Павел разглежда всички основни богословски въпроси на своето време. Посланието показва основните аспекти на Павловото тълкуване на Евангелието. То разкрива също така по-пълно възгледите на Павел за своята проповед благодарение на повода, по който е написано.

Повод и цел на написването

Посланието до римляните е единственото, което Павел адресира до църква, която не е основана от него. Написано да разгледа редица проблеми, то било същевременно и изпитание. Павел казва ясно, че не е бил преди това в Рим и още по-малко е основавал там църква (1:10–15). Внимателното прочитане на посланието показва, че в него Павел излага самата същина на своята проповед и изводите, които си прави. Защо тогава му било необходимо да ги обяснява на църква, която нито е посещавал, нито е основавал? Ключът към отговора се намира в края на посланието, където Павел заявява желанието си да отиде в Рим и да се възползва от неговата помощ за осъществяване на мисия в Испания (15:23–24). Изглежда, че Павел искал римските християни да му окажат морална и финансова подкрепа.

Но в посланието Павел не само разяснява своите възгледи за Евангелието, но и ги защитава. Следователно написал толкова пространен текст (най-голямото от неговите послания), защото римляните имали твърде мъглява представа за неговата личност и за неговите възгледи. Или дори по-лошо – чували са много за него, за мисията и проповедта му (например: 3:8; 6:1, 15; 7:1), но тези слухове предизвиквали подозрения у тях. Ако е така, Павел е написал посланието, за да даде пълен отчет за себе си и за своите възгледи, да изложи ясно същината на своята проповед и да разсее по този начин опасенията на своите читатели. И всичко това, за да си осигури подкрепа за своята мисия на запад. Именно затова от всички Павлови послания Посланието до римляните дава най-ясна представа за неговите възгледи.

Тема на посланието

След стандартното начало, в което назовава себе си и своите адресати и отправя за тях благодарствена молитва, Павел сам посочва темата на посланието: „Не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е сила Божия за спасение на всеки вярващ, първом на юдей, сетне и на елин. Защото в него се открива правдата Божия от вяра във вяра, както е писано: "праведният чрез вяра ще бъде жив" (1:16–17).

Това твърдение заслужава внимателен анализ. Павел не се срамува от благовестването. Той по-скоро се гордее с благата вест, която проповядва. Защото това благовестване служи на Бога като сила за спасение. Подразбира се, че други сили не съществуват. Спасението идва при повярвалите. Думата „вяра“ е превод на гръцка дума, която в глаголната си форма означава буквално „уповавам се“. За Павел вярата не е въпрос на интелектуално съгласие за приемане на редица твърдения за Бога, Христос, Възкресението и още неща. Да вярваш означава да бъдеш напълно уверен и да се уповаваш на нещо, да имаш пълно доверие. В посланието Павел подчертава, че Божието спасение достига тези, които вярват в Христос, тоест тези, които се уповават изцяло на Неговата смърт и възкресение и вярват, че чрез тях ще станат праведни пред Бога. Това спасение достига първо до юдеите, а след това и до елините (под които Павел разбира езичниците). Юдеите са получили първи благовестието, защото Исус бил юдей. Но то е стигнало сега и до езичниците.

В благовестването се открива Божията праведност. То е праведно, защото Бог спасява юдеите и езичниците. С което Той не се отказва от Своите обети към еврейския народ. Това е основна тема на Посланието до римляните. Бог все още е Бог на юдеите. Смъртта и възкресението на Исус са именно изпълнение на обетите, дадени на юдеите. Именно чрез Христос Бог дава спасение на юдеи и езичници. Юдейските писания провъзгласяват благата вест. Тук Павел цитира пророк Авакум за живота чрез вярата. За Павел онези, които са станали праведни пред Бога чрез вяра, ще намерят живот, както е предсказал пророкът.

Модели за спасение у Павел

Преди да бъдат представени възгледите на Павел за неговата проповед, ще е полезно благовестването му да бъде разгледано в по-широки рамки. Една из основните трудности в посланията на Павел е в това, че тълкува различно спасителния акт, извършен от Бога. Той използва различни модели, за да обясни как точно смъртта и възкресението на Исус водят до спасение. Сред различните модели, които Павел използва, могат да се отделят два модела: юридическия модел и съучастния модел Те имат различни теоретични основания, но Павел не ги смята за противоречиви. Те просто показват и обясняват чрез различни образи как „въздействат“ смъртта и възкресението на Исус, носейки спасение на хората, отпаднали от Бога.

Юридически модел

При разбирането на този модел не би трябвало да възникнат трудности, защото използва образи и идеи, които знаем от нашия личен опит. В него Бог е изобразен като Законодател и Съдия. Той е дал на хората Закона, но те, за съжаление, са го нарушили. Всички са го нарушили. В този модел грехът е непослушание спрямо Божията воля. Но понеже е също и Съдия, Бог е признал хората за виновни и ги е осъдил на наказание. Наказанието е при всеки случай смърт. Така че всеки е подвластен на смъртта, защото всеки греши.

В този модел Христос умира, за да понесе наказанието, което трябва да понесе всеки. Нека го представим с други думи. Ако наказанието за дадено провинение е глоба, но престъпникът не може да я плати, на теория би могъл да се намери някой, който да плати глобата вместо него и по този начин да го освободи. Но в нашия случай наказанието е смърт. Исус умира доброволно за другите и Бог приема откупа. Доказателство за това е възкресението на Исус от мъртвите. Той възкръсна, защото дългът е бил платен и не се изисква повече плащане. Възкресението на Исус показва, че разплатата е осъществена. Тя обаче има сила само ако онези, които трябва да понесат наказанието, я приемат. И именно в това се състои вярата – да се приеме смъртта на Исус като откуп за греха на всеки човек. В този модел Законът не може да спасява. Законът е част от проблема. Като го нарушават, хората заслужават наказание. Решението може да бъде само извън Закона: чрез Христос, Който е понесъл наказанието за другите и бива приет чрез вярата.

Съучастен модел

Съучастният модел изглежда съвсем различно. Внимателният читател ще забележи, че за Павел грехът е не само акт на непослушание. Понякога Павел говори за него като за космическа сила, която се опитва да пороби хората и ги принуждава да постъпват според нейното желание (например в гл. 5–7). В този модел грехът е също проблем на човека, но не в юридическия смисъл, не като акт на непослушание. В апокалиптичен смисъл грехът е поробил всички хора, откъсвайки ги от Бога. Но ако проблемът е в поробването, решението му е в свободата. И смъртта на Исус носи свобода.

В съучастния модел Исус поел последствията от греха върху Себе Си и умрял на кръста, като премахнал по този начин властта на греха. И тук крайъгълен камък е отново възкресението. Не защото Бог е приел откупа за греха (както е в юридическия модел), а защото Христос е победил властта на смъртта. А щом е победил най-великата сила – смъртта, това означава, че е победил и останалите сили, включително и греха.

Всичко това може да обясни как Исус се освобождава от властта на греха и смъртта. Но как се отнася то към хората? В този модел спасението не се приема чрез вяра (увереност, че цената на наказанието е платена от Христос, както е в другия модел), а чрез кръщенето. Павел вярвал, че когато човек се кръсти в името на Исус, той става по мистичен начин съучастник в Неговата смърт. Както Христос бил положен под земята след Своята смърт, така и човекът се потапя във водата. В този момент на съучастие в Христовата смърт човекът се съединява (мистично) с Христос. Затова наричам този модел съучастен. Защото при кръщаването човекът се съединява с Христос, което означава, че се освобождава от греха заедно с Него.

Така чрез кръщаването Христос освобождава хората от силите, които са поробили целия свят. Този възглед е изразен най-добре в глава 6, но стои и зад много изречения на Павел в глави 5–8.

Сравнение на двата модела

И в двата модела проблемът е грехът. В единия от тях грехът е акт на непослушание, а в другия – космическа сила. И в двата модела решение на проблема е смъртта на Исус. Но в единия модел тя означава изкупление за престъплението, а в другия победа над силите, враждебни на Бога. И в двата модела ключова позиция заема възкресението. Но в единия защото показва действеността на разплатата, а в другия защото показва поражението на силите на греха и смъртта. И в двата модела спасението идва чрез Исус, Неговата смърт и Неговото възкресение. Но в единия чрез приемане на Неговата изкупителна жертва, а в другия чрез кръщаване в Неговата смърт.

ОТСТЪПЛЕНИЕ Други модели за спасение според Павел Освен юридическия и съучастния модел, Павел представя акта на спасението чрез Христос и по други начини. Той обяснява рядко тези аналогии в подробности. Да разгледаме следните модели. • Понякога Павел представя спасението като примирение. Двама души са се скарали и тогава се намесва Посредник (Христос), Който принася Себе Си в жертва и възстановява техните взаимоотношения (вж. 5:10). • Друг път Павел изобразява спасението като изкупление, при което животът на човека е откупен от Бога с цената на Христовата кръв, точно както се купува роб със злато (3:24; 8:23). Но Павел не уточнява никога от кого или от какво е откупен човекът (от космическите сили? от дявола? от греха?). • Трети път Павел описва смъртта на Христос като жертвоприношение, подобно на жертваните животни в юдейския Храм, които имали за цел да донесат примирение с Бога. Този възглед се основава на древното разбиране, че кръвта на жертвата заличава греховете на хората. Техническият термин, който Павел използва за това, е „изкупление“ (вж. 3:25). Всички тези модели не се изключват взаимно. Понякога Павел използва по няколко от тях в рамките на едно и също изречение. Като пример може да се разгледа един богат в богословски смисъл откъс от Посланието до римляните (3:21–26). В него Павел използва едновременно юридическия модел, съучастния модел, модела на изкуплението и модела на жертвоприношението.

Павел не виждал противоречие между тези модели. В неговия ум те са свързани помежду си чрез множество нишки. Причината за греха (непослушанието) е в това, че всеки е поробен от греха (като космическа сила); а причината за робството на греха е грехът (актът на непослушание) на първия човек – Адам; именно този акт довел на света греха (космическата сила). Този, който има вяра (който се уповава на извършената разплата), ще бъде също така и кръстен (ще удържи победа) и т. н.

Повече от всички други съчинения на Павел, Посланието до римляните предполага именно тези два модела. Препрочитайки го отново, обърнете внимание на това какво казва Павел за греха. Във всеки отделен случай се питайте какво означава този термин. Също така обръщайте внимание на всичко, което Павел казва за важността на вярата, за кръщаването, за примиряващата жертва и за силите, противостоящи на Бога.

Ходът на разсъжденията на Павел

Накрая ще предложа кратко, последователно изложение на аргументите в Посланието до римляните.

Дилемата на човека: всички са прокълнати (1:18 – 3:20). Както езичниците (1:18–32), така и юдеите (2:1–29) са откъснати от Бога, защото са извършили грях (юридическата теория, 3:1–8) и всички се намират под властта на греха (съучастната теория, 3:9). Точно това казват и Юдейските писания (3:10–20).

Божествено решение. Спасение чрез Христовата смърт (3:21–31). Жертвата на Исус, а не Юдейският закон носи спасение, затова елините и юдеите са равни пред Бога.

Евангелието е предсказано в Писанията (4:1–25). Писанията говорят за това, че Авраам е станал праведник чрез вярата си в Бога, а не чрез спазването на Закона.

Смъртта и Възкресението на Христос освобождават от робството на силите, противостоящи на Бога (5:1 – 8:39). Вярващите са спасени от идващия Божи гняв (5:1–11) и от смъртта, донесена на света от Адамовия грях (5:12–21). Съединени с Христос, те са победили властта на греха и смъртта (6:1–23). Те вече не са роби на греха (7:1–25). Човешката плът, поробена преди това от греха, не е подвластна вече на неговата сила (8:1–17). Силите на греха и смъртта ще бъдат унищожени и тогава спасението ще се извърши окончателно (8:18–39).

Евангелието съгласно с думите на Бога към народа на Израил е изпълнение на Неговите обети (9:1 – 11:36). Това е ключова част на посланието. Спасението, което Бог дава чрез Христос, не е нарушаване на Неговия Завет с Моисей. Напротив, то съответства на това, което Бог е правил преди, защото винаги е избирал хората по Своя воля, а не според делата им. Юдеите се надяват погрешно да намерят спасение в Закона. Мнозина от тях били неверни, но Бог е верен на Себе Си и ще спаси юдеите. Спасението на езичниците ще събуди ревност у юдеите, така че те ще се обърнат отново към Бога, като по този начин ще се изпълнят Неговите намерения за избрания народ и за целия свят.

Евангелието е свободно от Закона, но не води до беззаконни постъпки (12:1 – 15:13). Вярващите в Христос трябва да живеят с жертвена любов един към друг и да бъдат праведни, следвайки Божите заповеди.

Завършек (15:14 – 16:27). Накрая Павел обяснява причината, подтикнала го да напише посланието, представя плановете за своите пътувания и изпраща поздрави до много членове на общината.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Посланието до римляните е последното, написано от ръката на Павел. Не е известно дали е използвал наистина помощта на римляните за пътуване до Испания. Според книгата „Деяния“ преди да се отправи на запад бил задържан под стража в Йерусалим. Но все пак отишъл в Рим, за да изиска съд от императора. Този факт изглежда малко вероятен (императорът е зает човек). Но има вероятност Павел да е завършил наистина дните си в Рим. По-късната традиция твърди, че е приел там мъченическа смърт през 64 г. по време на Нероновите гонения срещу християните.

(Следва)

АЛЕКСАНДЪР КИСЬОВ / ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ И ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 ГОДИНА / ГЛАВА Х. НАСТЪПЛЕНИЕТО КЪМ ГРАД МАЧИН / БОЯТ ПРИ СЕЛО ГРАЧИ, КОТА 90 / 28 ДЕКЕМВРИ

Текстът на книгата е трансформиран от стария правопис на съвременен с Gemini 3.1 Pro и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК:

ВЪВЕДЕНИЕ

ГЛАВА I. ПОДГОТОВКА ЗА ДЕЙСТВИЕ НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ

ГЛАВА II. ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В МЕЖДИНАТА СИЛИСТРА – ДОБРИЧ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА III. ДЕЙСТВИЯТА НА КОННАТА ДИВИЗИЯ НА ДЕСНИЯ ФЛАНГ НА III АРМИЯ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА IV. ОТБРАНИТЕЛНИ БОЕВЕ ПРИ КОТА 90, СЕЛО ПЕРВЕЛИ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2

ГЛАВА V. НАПАДАТЕЛНИ БОЕВЕ В ПОСОКА НА с. ПЕРВЕЛИ, КЮСТЕНДЖА / ПОДГОТОВКА НА АТАКАТА НА НЕПРИЯТЕЛСКАТА ПОЗИЦИЯ с. ТОПРАХИСАР - с. УРЛУКЬОЙ / АТАКА НА УКРЕПЕНАТА ПОЗИЦИЯ С. ТОПРА-ХИСАР, с. УРЛИКЬОЙ / ЗАЕМАНЕ ГЛАВНАТА НЕПРИЯТЕЛСКА ПОЗИЦИЯ / ЗАЕМАНИЕТО НА с. МУЛЧОВА, с. ТЕКИРГЬОЛ / АТАКА И ЗАЕМАНЕ НА ВТОРАТА ОТБРАНИТЕЛНА ЛИНИЯ И гр. КЮСТЕНДЖА. ПРЕСЛЕДВАНЕ КРАЙ МОРЕТО

ГЛАВА VI. ПРЕСЛЕДВАНЕ ПОКРАЙ МОРЕТО - АТАКАТА ПРИ КАРАМУРАТ

ГЛАВА VII. ПРЕСЛЕДВАНЕ КЪМ ЗАПАД - 25 ОКТОМВРИ — с. ТАРИ-ВЕРДЕ, с. САТИСКЬОЙ / 26 ОКТОМВРИ / 27 ОКТОМВРИ / 28 ОКТОМВРИ / 29 ОКТОМВРИ / 30 ОКТОМВРИ / Спиране на конната дивизия - 31 ОКТОМВРИ / Настъпление на армията - 1 НОЕМВРИ / 2 НОЕМВРИ

ГЛАВА VIII. ПРИКРИВАНЕ И УКРЕПЯВАНЕ НА АРМИЯТА - 3 НОЕМВРИ / 4 и 5 НОЕМВРИ / 6 НОЕМВРИ / 7, 8 и 9 НОЕМВРИ / 10 НОЕМВРИ

ГЛАВА IХ. ОХРАНА НА ЛЕВИЯ ФЛАНГ И ТИЛА НА АРМИЯТА - / 11 НОЕМВРИ / ПРЕМИНАВАНЕТО НА ДУНАВА ПРИ ЧЕРНА-ВОДА — ст. ФИТЕЩИ

ГЛАВА Х. НАСТЪПЛЕНИЕТО КЪМ ГРАД МАЧИН - / 15 ДЕКЕМВРИ / 16 ДЕКЕМВРИ / 17 ДЕКЕМВРИ / 18 ДЕКЕМВРИ / 19 ДЕКЕМВРИ / 20 ДЕКЕМВРИ / 21 ДЕКЕМВРИ / 22 ДЕКЕМВРИ

БОЯТ ПРИ СЕЛО ГРАЧИ, КОТА 90 - / 23 ДЕКЕМВРИ / 24 ДЕКЕМВРИ / 25 ДЕКЕМВРИ / 26, 27 ДЕКЕМВРИ

КНИГАТА В "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

ГЛАВА Х. НАСТЪПЛЕНИЕТО КЪМ ГРАД МАЧИН

Боят при село Грачи, кота 90

28 декември

Нощта минава в рядка патрулна и артилерийска стрелба. Според оперативната заповед на армията № 70. от XII. 916. г., 11 ч. 30 м. сл. пл., „противника е отстъпил с левия си фланг на линията с. Лункавица. к. 197.

Конната дивизия да овладее к. 161., като за атаката засили пехотните си части срещу к 161. с още една пех. дружина и да действува със съсредоточен артилерийски огън по височината; 4. пех. дивизия да съдействува на атаката, като вкара в действие повече батареи срещу к. 161.“

Въз основа на тази заповед по конната дивизия се отдава оперативна заповед № 49. от 28. XII. 916. г , която даваме изцяло по долу.

Поверително.

Оперативна заповед

по

конна дивизия

№ 49.

Щаб с. Туркоя.

29. декмври 1916. г. 2 ч. 30 м. пр. пл.

Карта 1:200,000

§ 1. След вчерашните оживени боеве по целия фронт противника е бил принуден да отстъпи и нашите части са достигнали линията: р. Дунав, 2 км. северно от с. Гречи, и рекичката, която тече през това село — 1 км. с. з. от к. 456. — левия бряг на р. Лункавишка — височините юго-западно от село Рашел—с. Рашел.

§ 2. Днес армията ще продължи настъплението си все със същата цел, да отхвърли противника от укрепената му позиция и завладее тет де-пона при гр. Мачин.

Задачата за усилената конна дивизия остава същата — да отблъсне противника от позицията му от р. Дунав — през к. 90. — до к, 161. включително и завладее Мачин.

Заповядвам:

а) Командира на 9. резервен германски полк, полковник Вобринг, който е обединил вече командването на всички части придадени на конната дивизия, да настъпи с пехотата под прикритието на мъглата, или артилерията, за да се приближи още повече към неприятелската позиция, където да се окопае и чака заповед за обща атака; да групира по възможност повече сили за атака на к. 161; да вземе мерки против контра-атаки, които противника би предприел срещу левия ни фланг и мерки за тясна свръзка с 4. пех. Преславска дивизия.

б) Началника на артилерията — в съгласие с командира на 2. тежък артилерийски полк — да премести някои от полските и тежките батареи още тази нощ напред по начин — да може да обстрелват с още по-ефикасен огън неприятелската позиция; да прикриват настъплението на пехотата и да подготви и поддържа атаката, както на к. 161. и височините далеч северно от тази кота, тъй също и к. 90. Независимо от това да изпрати един артилерийски взвод в разпореждане на началника на лявата отбранителна застава.

в) Началника на лявата отбранителна застава — командира на 4. конен полк — подполковник Венедиков с 2 ескадрона, колоездачната рота и един артилерийски взвод да охранява левия фланг на бойното разположение, да настъпи през теснината между р. Дунав и блатото от с. Иглица към с. Каркалиу и завладее последното село.

г) Войски в мое разпореждане — полковник Вуйчев — с 1. конна бригада да се разположи зад средата на бойния ред и да изпрати офицери, които да рекогносцират предлежащата местност за в случай на действие в конен строй.

§ 3. Заповед за започване общата атака и за усилената артилерийска стрелба ще дам допълнително.

§ 4. Дадените до сега разпореждания относително до санитарната и ветеринарната служба, попълването на бойни припаси и обозите остават в сила.

§ 5. Аз ще се намирам на наблюдателния пункт — височината 3 км. юго-западно от с. Гречи.

Началник на 1. конна дивизия.

(п) Генерал-майор Колев.

И. Д. началник щаба,

(п) Майор Соларов.

Поради слабия числен състав в пехотата, широкия фронт на дивизията и упоритата съпротива на противника (който вкарва в действие нови батареи и пехотни части), което предсказва, че при удобен случай той би могъл да премине в контър-атака и ние бихме рискували артилерията си недостатъчно охранявана по фронта.

Вън от всичко това, противника се е окопал с телени мрежки, а частите нямат ножици за рязане на тел. Началника на дивизията се вижда принуден да преустанови проектираната атака, за което донася в армията

Тук даваме изцяло донесението на командира на Смесената бригада, полковник Вобринг от 28. декември, от което се вижда развитието на действията и отдадената от него заповед за този ден.

Началнику 1. конна дивизия

По заповед от армията на 27. октомври, 2 ч. 30 м. сл. пл., приех командването на всички пехотни части от кавалерийската дивизия: българския комбиниран полк с 4 дружини и 9. германски резервен полк с три дружини.

Двата полка в това време заемаха следното положение: комбинирания полк, дружини в първа линия от дясно на ляво: 4/31 в с. Гречи; от него до шосето 2/48; от шосето до Дунава 4/19.

В резерв зад десния фланг в с. Гречи 1/11.

9. германски резервен полк 2. дружина в Гречи; 1. и 3. дружини при кръстопътя между шосето Сатул Ноу — Мачин и пътя Туркоя за шосето Сатул-Ноу — Мачин.

Щаба на полка се намира на наблюдателния пункт на дивизията.

Целия полк беше в дивизионен резерв.

Цялата артилерия почна престрелка по неприятелските позиции, особено по окопите на височината 161. в 2 ч. 30 м. сл. пл. В 3 ч. започна стрелбата на поражение по окопите на к. 161., атаката на която беше заповядано на комбинирания полк.

Към 4 ч. сл. пл. русите не можаха да издържат силния наш артилерийски огън върху височината и напуснаха в бягство своите позиции на южните склонове на к. 161., като отстъпиха на северо-западна посока.

Намиращите се срещу к. 161. части от комбинирания полк, които бяха настъпили в 4 ч. заеха неприятелските окопи и плениха няколко офицери и около 100 войника.

Комбинирания полк получи, при заемането на южните окопи, бърза заповед да атакува с цялата си линия заетите още руски окопи.

2. дружина от 9. германски полк биде привдигната към рътлината и юго-западно от Гречи вече под силния неприятелски пушечен огън.

1. и 3. дружина от 9. полк бидоха предвигнати зад наблюдателния пункт на дивизията.

Преди първа дружина да бъде достигнала до там, тя беше изпратена в 4 ч. 15 м. преди пл. по заповед от дивизията за охрана на фланга на комбинирания полк към к. 90., с допълнителна заповед — да вземе участие, ако стане нужда, в атаката на комбинирания полк. Настъплението на комбинирания полк неможа да напредне на десния фланг, поради действието на неприятелския шрапнелен огън на откритата местност. По тази причина, предната линия получи заповед да се окопае и по-нататъшното настъпление биде отложено до настъпване на тъмнината.

В 4 ч. 20 м. сл. пл. дадох следната заповед до бригадата:

1. По заповед от армията съм назначен за през време настъплението към Мачин командующ на всички пехотни части на конната дивизия (с право на бригаден командир).

2. С настъпване на тъмнината да се заеме следното разпределение на участъците:

Десен участък — комбинирания полк (подполковник Георгиев) 4/31, 2/48, 4/19, 1/11) от к. 161. включително до шосето Сатул-Ноу — Мачин, изключително.

Ляв участък: 9. германски резервен полк (без 3. дружина) командир Мюмуер от шосето Сатул-Ноу — Мачин (включително) до Дунава.

Пехотата от предната линия през нощта да настъпи към противника до непосредствено съприкосновение с него.

Донесенията за събитията през нощта и за позициите на нашите предни линии, а особено за разстоянието до противника, да се отправят по телефона до мен.

4. 3/9 остава като резерв на бригадата при наблюдателния пункт на дивизията.

5. Наблюдателния пункт на бригадата ще се намира само там и да бъде устроена телефонна станция, с която частите да се свържат.

Към 6 ч. сл. пл. силни руски патрули опитаха да настъпят срещу българските позиции на к. 161. С силен артилерийски и пехотен огън те бяха отбити.

През нощта нашите войски продължиха да настъпват. Резултата от това се вижда от донесението на двата полка.

Комбинирания полк донася:

От наблюдателния пункт на могилата в с. Гречи. 28. XII. 916. г. 4 ч. 45 м. пр. пл. Донасям, че дружините на подчинения ми полк при настъпване на нощта заеха своите участъци: от височината 161., включително, до шосето Сатул-Ноу — Мачин, при което три дружини и една рота са на първа линия, а останалите три роти като полкови резерв.

През нощта имаше схватки между нашите и неприятелските патрули. Първата линия е в съприкосновение с противника.

Командира Сборния полк.

9. германски полк донася: 2/9. (намираща се в дясно в свръзка с Комбинирания полк) е настъпила до 500 крачки от неприятелските позиции на к. 90. Допиращата се до нея българска дружина заема около 900 метра по-назад с фронт на северо-изток.

2/9. има в резерв две роти и картечната рота. 1. дружина (в ляво от втора до блатото) се намира средно на около 300 м. пред неприятелските позиции на к. 90. Левия фланг ѝ е извит по такъв начин, че се намира на около 2000 метра от с. Каркалиу.

1/9. има в резерв: 1 рота зад центра на дружината, един взвод зад левия фланг до блатото, за охрана на левия фланг — 1 взвод картечница.

Руската позиция на к. 90. показва две една зад друга лежащи линии окопи, отчасти покрита, и с малки изключения една телена мрежа от 2—3 кола широчина.

Селото Каркалиу изглежда да е силно заето от пехота с картечници.

В 3 ч. сутринта два взвода от картечната рота № 1., които отивали да заемат мястото си на позицията, се заблудили и се натъкнали на руската позиция, гдето били обиколени и обстреляни от всички страни.

Само един ранен се завърнал. Загубени са: 4 картечници с прислугата им (3 подофицера и 25 войника). 28. XII. 916. г.

(подп.) Полковник Вобринг.

Атаката на отбранителната застава в посока на село Каркалиу, която трябва да се извърши по съвършено открита и равна местност с тесен фронт, пресечена с два ръкава, втория от които е пред неприятелските окопи, също така е изоставена.

Частите от заставата достигат само до първия ръкав и там се окопават.

(Следва)

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „ДРЕБОЛИИ“

ПРЕВОД: Gemini 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“ / „БАНЯ“ / „НЕРВНИ ХОРА“

1925 г. – „АКТЬОР“ / „КРИЗА“ / „БЕДНОСТ“ / „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“ / „МАЙМУНСКИ ЕЗИК“ / „ЛИМОНАДА“ / „ДИКТОФОН“ / „ЧЕТИРИ ДЕНА“

1926 г. – „ИМЕН ДЕН“ / „ТАТКО“ / „ДЪРВА“ / „КРАДЦИ“ / „ПЪТНИК“ / „СЪПРУГ“ / „РАБОТЕН КОСТЮМ“ / СПИРАЧКА „ВЕСТИНГАУЗ“ / “МЕДИК“ / “ПЕЧАЛЕН СЛУЧАЙ“ / “КИНОДРАМА“ / “РЕЖИМ НА ИКОНОМИИ“ / “БЪЧВА“ / “ВЕЛИКДЕНСКА СЛУЧКА“ / “СИЛНО СРЕДСТВО“ / “БЯС“ / “ДАМСКА МЪКА“ / “ПРЕКРАСНА ПОЧИВКА“ / “ГАЛОШ“

1927 г. – “МОНТЬОР“ / „ПРЕЛЕСТИТЕ НА КУЛТУРАТА“ / „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

„ДРЕБОЛИИ“

Днес ми се иска да очертая нещо героично. За някакъв грандиозен, мащабен характер, с многобройни прогресивни възгледи и настроения. Че иначе все дреболии и дреболии — направо ти става противно.

Може би не ни е провървяло в живота, та така и не сме успели да се срещнем отблизо с някой героичен другар. Все повече дреболии ни се пречкат в краката.

А тъгувам аз, братя, за истински герой! Ех, да бях срещнал такъв! Един, прочее, срещнах неотдавна. И дори се прицелих в него — исках да го направя герой на една повест. А той, кучето му с куче, в последния момент се отклони дотам от героичната линия, че направо нямам желание да пиша за него в приповдигнат стил.

Разбира се, обстоятелствата се стекоха неблагоприятно. Главната причина е, че човекът се разболя.

А се разболя на деветнадесети декември миналата година. Простудил се, виждате ли. Първо започна да кашля лекичко и да подсмърча. После го изби студена пот. След това започна да се тресе целият. И накрая легна човекът, направо да си кажем, като пребит.

На втория ден, откакто легна, почти му спря дишането — нито охка, нито киха. Започна отчаян процес в белите дробове и замиране на целия организъм. И изобщо приближаване на смъртта.

Като не желаем да разстройваме читателите, ще кажем предварително, че впоследствие човекът се оправи все пак, не умря и изобщо онзи ден встъпи в изпълнение на служебните си задължения. Но смъртта беше дошла съвсем до него.

Друг, по-малко прогресивен другар би се разстроил много от този прискърбен факт. Но другарят Барбарисов беше истински герой. Беше се бил по всички фронтове. И винаги по време на мирното строителство кореше всички за дребнавите им еснафски интереси и за това, че не си плащат наема.

Другарят Барбарисов не се уплаши от някаква си дребнобуржоазна смърт. Само махна с ръка на своите ридаещи роднини — един вид, бягайте, дяволи такива, и без вас ми е тежко. Какво сте се наредило тук с вашите мутри...

Но, между другото, в най-последния момент все пак се издъни. Отклони се от своята прогресивна програма.

И започна да мърмори някакви думи. Наобиколиха го, разбира се, роднините отново. Почнаха да го питат, един вид, какво мрънка. Барбарисов казва: — Венци не искам. По-добре да сложат на къщата покривна ламарина. И — казва — попове на един пушечен изстрел разстояние до ковчега да не припарват. Само — казва — не ме карайте в крематориума. Умолявам ви. Моля ви. Погребете ме обикновено.

Роднините започнаха да го успокояват, един вид, за какво изобщо говорим — ясно е, никакъв крематориум. На това Барбарисов се усмихна горчиво.

— Не — казва, — страх ме е, че в това отношение другарят Галкин може да ми скрои някой номер. Аз в приятелски разговор неведнъж му говорих за това и настоявах. Сега да не вземе, тази подла личност, да упорства за това. Не давайте да ме изгорят. Аз — казва — не съм свикнал още с това.

След тези думи започна криза, лек сън и освобождаване на организма от всякаква гадост. И изобщо, започна да се оправя човекът.

След една седмица, когато Барбарисов, розов и свеж, седеше в леглото на възглавницата, му дойде на гости другарят Галкин. За много неща си говориха. Барбарисов се извиняваше много за крематориума.

— Направо — казва, — не зная, но в последния момент ми се отщя да ходя в крематориума, уплаших се. Друг път, като тръгна да умирам — хич не се колебайте в избора, — карайте ме в крематориума.

Галкин казва: — Ако изкарате десетина години — ще ви караме. А засега — казва, — за какво изобщо говорим? Засега — казва, — у нас в Питер още не карат никого. Всичко е само в проект.

Тук Барбарисов се плесна по челото.

— Вярно — казва, — как можа да ми изхвърчи от главата. Напразно се уплаших. Извинявай.

След пет дни Барбарисов се оправи и повече не си спомни за този случай.

1927 г.

МНОГО КРАТКИ ИСТОРИИ / БЕЗ ПАТИЦА

ИЗТОЧНИК: The Mind Collection

ПРЕВОД: : Gemini 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК: НАЙ-ДОБРОТО, НА КОЕТО СИ СПОСОБЕН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

БЕЗ ПАТИЦА

Ето една съвременна история, разказана от софтуерния разработчик Джеф Атууд.

Добре известно е, че продуцентите (позиция в гейм индустрията, приблизително еквивалентна на проджект мениджър) изпитват нужда да правят промени в абсолютно всичко, което се създава. Предполага се, че на подсъзнателно ниво усещат, че ако не променят нещо, нямат никакъв принос.

Аниматорът, който работел по движенията на царицата за играта Battle Chess, бил наясно с тази тенденция и намерил иновативно решение. Създал анимациите на царицата така, както смятал за най-добре, но с едно допълнение: "дал" на царицата домашна патица. Анимирал патицата във всяка една сцена, като я карал да пърха из ъглите на екрана. Освен това положил големи усилия да се увери, че никога не застъпва „същинската“ анимация.

Накрая дошло време продуцентът да прегледа готовия набор от анимации на царицата. Той седнал и изгледал всичко. Когато приключили, се обърнал към аниматора и казал:

- Изглежда страхотно. Само едно нещо — махни патицата.

(Следва)