БЕАТРИКС ПОТЪР: ПИСАТЕЛКА И БУНТАРКА

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД: : GEMINI 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Заекът Питър е създаден от жена, която предпочела кариерата, свободата и независимостта пред скучните чаени седенки и викторианските условности.

Детството и юношеството на Беатрикс

Светът познава Беатрикс Потър от историите за милите зайчета, мишлета, патета и котки, както и по не по-малко очарователните илюстрации на техния приказен живот, който като цяло не се отличава много от този на обикновените хора. Страстта на Беатрис в детството и юношеството е рисуването. Това увлечение насърчава баща ѝ Рупърт, който води дъщеря си по изложби и музеи. Подобно занимание се считало за напълно подходящо за момиче от добро, заможно семейство. Беатрикс започва да рисува своите домашни любимци, а по-късно се насочва и към други предмети, например градински инструменти или небрежно захвърлен чифт обувки. Скоро обаче се появява и паралелно влечение, което изцяло поглъща девойката: микологията. Потър рисува гъби , особено отровни, като обсебена. Общият брой на скиците ѝ достига около 400. Тя изучава гъбите с помощта на микроскопа на брат си, защото се интересува много от начина, по който се размножават. С времето се научава да отглежда сама гъби от спори и дори оформя своите занимания в научна разработка, но пътят ѝ към академичната общност е препречен от... нейния пол. Учените мъже не проявяват нужния интерес към изследванията на Потър. Дали поради тази причина, или просто заради загуба на интерес, скоро след това тя изоставя микологията.

Малката Беатрикс със спаниела Спот

Родителите били крайно недоволни от заниманията на дъщеря си, майката очаквала, че Беатрис ще я придружава в обществото, където може да се намери приличен жених. Но сичките тези приеми с благочестиво пиене на чай и безсмислени разговори не интересували девойката. Вместо това Беатрикс се занимавала с изкуство и наука. За това да се препитава с труд и дума не можело да става: нейните консервативни родители виждали само два приемливи сценария за развитие на събитията ѝ — женитба или участта на стара мома, чиято участ с времето би станала грижа за майката и бащата. Беатрикс не че не искала да се омъжи, просто не бързала никак и не се влюбвала истински в никого.

Първият успех на писателката

Своето истинско призвание тя открила малко по-късно. Последната от гувернантките на момичето, Ени, поддържала връзка с нея, след като напуснала дома на семейство Потър. Тя се омъжила и родила две деца: момче и момиче. Беатрис пишела писма както до Ени, така и до нейните деца. И веднъж разказала за едно зайче пакостник на име Питър. После написала още няколко подобни послания, в които герои били мили градински животинки. Ени дала на Беатрикс идеята да издаде кратките писма като сборник с разкази. Добавяйки още няколко истории, Потър събрала достатъчно материал за цяла книга.

Беатрикс като млада

Намирането на издател от начинаещата писателка не се получило веднага — отговорили ѝ с отказ в шест различни кантори и затова тя решила да издаде книгата в малък тираж от 250 екземпляра със свои средства. Успехът дошъл веднага, сборникът бил разграбен мигновено и тогава Беатрикс се обърнала отново към едно от издателствата, които вече ѝ били отказали — „Фредерик Уорн & Co“. С Потър работил един от братята Уорн, Норман. Тази среща станала повратна не само за кариерата на всеки от тях, но и съдбоносна в романтичен смисъл. Съгласили се да издадат книгата заедно с илюстрациите на писателката, които тя преработила в цвят (нейното първо издание излязло в черно-бял вариант). Английската четяща публика се запознала със зайчето Питър през 1902-ра година. Книгата станала толкова бързо популярна, че още до края на годината били продадени 20 хиляди екземпляра. Поради голямото търсене „Фредерик Уорн & Co“ я преиздали шест пъти.

Илюстрация със зайчето Питър

В същото време се развивала и връзката на Норман и Беатрис, имаща повече платоничен характер. Въпреки че по онова време Потър била вече на 35 години, на всяка среща с издателя била придружавана непременно от някой роднина. През юли 1905-а година Норман направил на Беатрис предложение, при това в писмен вид, защото практически нямали шанс да останат насаме. Писателката приела с радост предложението за ужас и разочарование на близките. Семейство Потър все още мечтаело, че Беатрис ще си намери партия и ще се омъжи за човек с благороден произход, но това не се случило. През август същата година цялото семейство заминало на ваканция в Северен Уелс и там Беатрикс била застигната от страшна вест: Норман починал скоропостижно от левкемия.

Зайчето Питър и всички-всички-всички

Беатрис била абсолютно съкрушена от скръб. Тя се върнала в Лондон и прекарала един месец в дома на семейството на Норман, с което поддържала приятелски отношения. Годежния пръстен, подарен от годеника ѝ, не свалила до самата си смърт. Скоро след това Потър решила да купи къщичката, за която двамата с Норман мечтаели след годежа. Старата фермерска вила в Езерния край на графство Къмбрия станала за Беатрис уютно и уединено гнезденце, предмет на отдавнашни блянове. Хонорарите от книгите и допълнителната продукция (тапети със зайчето Питър, настолната игра „Състезанието на Питър“) направили писателката финансово независима от нейните родители. Въпреки успеха и признанието, семейството ѝ така и не се примирило никога с избора на Беатрис да гради кариера.

Вилата Хил топ

И макар че отношенията с родителите ѝ били все така мъчителни, мис Потър прекарвала по-голямата част от времето си с тях в Лондон, като периодично навестявала своята вила Хил топ. Окончателното ѝ преместване станало през 1913-а година. За 8 години след смъртта на нейния първи възлюбен тя написала и илюстрирала около 20 нови приказки, това било най-плодотворното време в нейната кариера. Постепенно повествованията се попълнили с нови персонажи — котето Том, патицата Джемайма, плъха Самюъл Уискърс. Всички тези герои се родили именно там, в Къмбрия. Удивително красивият пейзаж, езерата и зелените хълмове станали за Беатрис нов източник на вдъхновение.

Семейно щастие и овчици

Веднага след преместването Потър започнала любовна връзка с адвоката, който оформил документите за покупката на нейния нов недвижим имот. Казвал се Уилям Хийлис и бил с 5 години по-млад от писателката. Удивително е как всички роднини на Хийлис смятали, че в този несъразмерен брак „пострадала“ страна е именно той: не само заради възрастта, но и заради ярката си, снажна външност (Беатрикс била ниска на ръст и като цяло не блестяла с красота). Въпреки това съпрузите изглеждали много щастливи. Потър се омъжила на 47 години.

Беатрикс и Уилям

Скоро съпрузите се преместили в нов дом, към който имало внушителен участък земя. И макар че Беатрикс написала още няколко разказа, неин главен интерес оттук нататък били фермата и фермерското стопанство. Съпрузите се заели с развъждане на овце. Битът на Беатрикс от този момент нататък се отличавал малко от бита на заможния селянин. Тя най-сетне можела да се наслади на тих семеен живот. При все това нейната писателска слава била в своя разгар: стотици почитатели се опитвали да се запознаят лично с Беатрикс и се появявали просто на прага без покана. Тя обаче предпочела уединението и не пускала вътре нито неканените гости, нито журналистите.

Беатрикс Потър създала не само цял свят от вълшебни персонажи, но и свой собствен. За жена от късната викторианска епоха това било не само нещо смело, но и практически неосъществимо. Тя се отнасяла с презрение към условностите на времето и положението в обществото и успяла да преодолее консервативната среда на своето семейство. Потър прилича по нещо на основния персонаж от своите книги — заека бунтар Питър, вечно нарушаващ правилата и нежелаещ да живее според установения ред. И на нея, точно както и на Питър, това ѝ се отдавало блестящо. Беатрикс живяла доста дълъг живот, 77 години, 30 от които прекарала в щастлив брак с Хийлис.

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1998 г. / ФИЗИКА / ХОРСТ ЩЬОРМЕР

Хорст Щьормер (Horst Störmer)

6 април 1949 г.

Физика (заедно с Робърт Лафлин и Даниъл Ци)

(За откриването на нова форма на квантова течност с фракционно заредени възбуждания)

Хорст Лудвиг Щьормер е германо-американски физик, чието име остава трайно свързано с едно от най-значимите открития във физиката на кондензираната материя през XX век – фракционния квантов Хол ефект. Неговата работа, извършена съвместно с Даниъл Ци и теоретично обяснена от Робърт Лафлин, разкрива съществуването на ново квантово състояние на материята, в което възникват квазичастици с фракционен електричен заряд. Това откритие не само разширява разбирането за квантовите явления, но и поставя основите на съвременните изследвания в областта на топологичните материали и квантовите технологии.

Щьормер е роден на 6 април 1949 г. във Франкфурт на Майн, Германия. Израства в Шпрендлинген, където проявява ранен интерес към природните науки. Първоначално се насочва към математиката, но по-късно открива своята истинска страст – физиката. Следва в Университета във Франкфурт, а по-късно продължава обучението си в Университета в Щутгарт, където през 1977 г. защитава докторска дисертация. Част от изследователската му работа е проведена във френската Национална лаборатория за високи магнитни полета в Гренобъл – място, което играе важна роля в оформянето на научните му интереси.

През 1978 г. Щьормер постъпва в Bell Labs – институция, известна с изключителната си научна среда и многобройните си нобелови лауреати. Именно там, в сътрудничество с Даниъл Ци, той започва да изследва поведението на двумерни електронни газове, създадени в полупроводникови хетероструктури. Тези структури, базирани на галиев арсенид, позволяват електроните да се движат в почти идеално двумерна среда, което ги прави идеални за наблюдение на квантови ефекти.

През 1982 г. двамата учени наблюдават нещо необичайно: при изключително ниски температури и силни магнитни полета Хол съпротивлението се квантува не само на цели, но и на дробни стойности. Това явление, известно като фракционен квантов Хол ефект, е напълно неочаквано и не може да бъде обяснено с класическите модели на електронно поведение. Откритието им показва, че електроните образуват колективно квантово състояние – своеобразна квантова течност, в която възникват квазичастици с заряд, равен на дробна част от елементарния заряд.

Теоретичното обяснение на това явление е дадено от Робърт Лафлин през 1983 г., който предлага модел на квантова течност, описваща колективното поведение на електроните. Тази теория не само обяснява наблюдаваните фракционни стойности, но и предсказва съществуването на квазичастици с фракционен заряд – концепция, която днес е ключова за разбирането на топологичните квантови състояния.

Освен с работата си върху квантовия Хол ефект, Щьормер е известен и с разработването на техниката „модулационно допиране“. Тя позволява създаването на двумерни електронни газове с изключително висока подвижност, като отделя допиращите атоми от зоната, в която се движат електроните. Тази технология става основа за множество експерименти в областта на квантовата физика и полупроводниковите устройства.

След дългогодишната си работа в Bell Labs, Щьормер се присъединява към Columbia University, където преподава и провежда изследвания до пенсионирането си през 2011 г. През кариерата си получава множество престижни отличия, включително Oliver E. Buckley Prize (1984 г.) и Benjamin Franklin Medal (1998 г.). През 2006 г. е избран за член на American Philosophical Society.

Откритието на Щьормер и неговите колеги има дълбоко въздействие върху съвременната физика. То поставя началото на изследванията на топологичните фази на материята – област, която днес е в основата на разработването на топологични квантови компютри и нови квантови материали. Фракционният квантов Хол ефект остава едно от най-ярките доказателства за богатството и сложността на квантовия свят.

Съставил: Gemini 3

Редактор: Павел Николов

БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ / ПРОБЛЕМИ НА ПАВЛИНИСТИКАТА / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЗАКОНА

Превод: Gemini 2.5 Pro Think

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА / СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС - ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН / ЙОАН И СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ИЗТОЧНИЦИ НА ЧЕТВЪРТОТО ЕВАНГЕЛИЕ. ЙОАН ИЗМЕСТВА АКЦЕНТИТЕ / ДРУГИ ЕВАНГЕЛИЯ: ЕВАНГЕЛИЕ С ИЗРЕЧЕНИЯ / ЕВАНГЕЛИЯ ЗА ДЕТСТВОТО / СТРАСТИ ХРИСТОВИ / ГНОСТИЧНИ ЕВАНГЕЛИЯ / ИСТОРИЧЕСКИЯТ ИСУС / ИСУС – ПРОРОК НА АПОКАЛИПСИСА

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ - ВАЖНА ФИГУРА В ИСТОРИЯТА НА РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО / ПРОБЛЕМ НА КНИГАТА „ДЕЯНИЯ“ / КРАТКА БИОГРАФИЯ НА ПАВЕЛ / КАКВО ПОТВЪРДИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / КАКВО ПРОМЕНИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ИСУС

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ

ПРОБЛЕМИ НА ПАВЛИНИСТИКАТА

Възгледът на Павел за Закона

Разбирането на Павел за Закона, в светлината на вярата му в Христос, е изключително сложно. Някои изследователи, имайки предвид всичко, което Павел казва за Закона в своите послания, се съмняват дали изобщо е имал цялостна и непротиворечива концепция. Във всеки случай е очевидно как Павел повярвал, че човек не може да се оправдае пред Бога, като спазва Закона, а единствено като вярва в Христос. Нещо повече, Павел твърди, че именно този възглед за Закона е това, което Законът предписва (Рим. 3:31). Както ще видим, Павел посвещава на тази тема по-голямата част от Посланието до римляните.

След приемането на новата вяра Павел започва очевидно да смята, че Законът, макар сам по себе си да е добър (пак там, 7:12), води до някои лоши последици. Проблемът за Павел не бил в Закона, а в хората, на които бил даден.

Според Павел тези, които получили благия Божий Закон, злоупотребили с него. Вместо да гледат на Закона като на правило за живот според завета им с Бога, те започнали да го спазват, за да придобият праведност пред Него, сякаш изпълнението на различните предписания може да спечели Неговото благоволение (напр. пак там, 4:4–5; 10:2–4). Не е ясно дали според Павел юдеите са използвали преднамерено Закона по този начин. Павел не поддържа тези възгледи за Закона преди приемането на новата вяра, а ги оформя впоследствие. Разбира се, неговите възгледи не се основават практически на никое от древните юдейски писания.

Както и да е, след приемането на новата вяра, Павел стига до мисълта, че неговите събратя юдеи са използвали Закона, за да станат праведни пред Бога. За него това било злоупотреба. Законът не прави хората праведни пред Бога, той показва, че всеки е отдалечен от Бога. Чрез Закона „се познава грехът“ (пак там, 3:20).

Значението на тази фраза на Павел е предмет на спорове сред изследователите. От една страна, той размишлява определено върху многобройните указания в Юдейските писания за това, че Божият народ се е отдалечил от праведните заповеди (пак там, 3:10–20). Освен това е мислил вероятно за системата от жертвоприношения, описана в Тората във връзка с човешките грехове (макар че Павел никога не говори за това директно). Защо Бог би искал жертви за грехове, ако хората нямат нужда от тях?

Местата, които се свързват с името на апостол Павел

Каквато и да била точната логика на Павел, очевидно е, че като християнин той стигнал до убеждението, че Законът е свързан с проблема за човешкия грях срещу Бога, но не може да преодолее греха. Грехът, както видяхме, е за Павел самостоятелна сила и Законът не може да направи нищо, за да освободи човека от неговата власт. Спазването на Закона във всичките му предписания няма да избави хората от това робство. Според Павел единствено Христос дава свобода, защото Христос е преодолял вече властта на греха.

(Следва)

АЛЕКСАНДЪР КИСЬОВ / ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ И ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 ГОДИНА / ГЛАВА Х. НАСТЪПЛЕНИЕТО КЪМ ГРАД МАЧИН / 17 ДЕКЕМВРИ

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Gemini 3 и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК:

ВЪВЕДЕНИЕ

ГЛАВА I. ПОДГОТОВКА ЗА ДЕЙСТВИЕ НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ

ГЛАВА II. ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В МЕЖДИНАТА СИЛИСТРА – ДОБРИЧ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА III. ДЕЙСТВИЯТА НА КОННАТА ДИВИЗИЯ НА ДЕСНИЯ ФЛАНГ НА III АРМИЯ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА IV. ОТБРАНИТЕЛНИ БОЕВЕ ПРИ КОТА 90, СЕЛО ПЕРВЕЛИ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2

ГЛАВА V. НАПАДАТЕЛНИ БОЕВЕ В ПОСОКА НА с. ПЕРВЕЛИ, КЮСТЕНДЖА / ПОДГОТОВКА НА АТАКАТА НА НЕПРИЯТЕЛСКАТА ПОЗИЦИЯ с. ТОПРАХИСАР - с. УРЛУКЬОЙ / АТАКА НА УКРЕПЕНАТА ПОЗИЦИЯ С. ТОПРА-ХИСАР, с. УРЛИКЬОЙ / ЗАЕМАНЕ ГЛАВНАТА НЕПРИЯТЕЛСКА ПОЗИЦИЯ / ЗАЕМАНИЕТО НА с. МУЛЧОВА, с. ТЕКИРГЬОЛ / АТАКА И ЗАЕМАНЕ НА ВТОРАТА ОТБРАНИТЕЛНА ЛИНИЯ И гр. КЮСТЕНДЖА. ПРЕСЛЕДВАНЕ КРАЙ МОРЕТО

ГЛАВА VI. ПРЕСЛЕДВАНЕ ПОКРАЙ МОРЕТО - АТАКАТА ПРИ КАРАМУРАТ

ГЛАВА VII. ПРЕСЛЕДВАНЕ КЪМ ЗАПАД - 25 ОКТОМВРИ — с. ТАРИ-ВЕРДЕ, с. САТИСКЬОЙ / 26 ОКТОМВРИ / 27 ОКТОМВРИ / 28 ОКТОМВРИ / 29 ОКТОМВРИ / 30 ОКТОМВРИ / Спиране на конната дивизия - 31 ОКТОМВРИ / Настъпление на армията - 1 НОЕМВРИ / 2 НОЕМВРИ

ГЛАВА VIII. ПРИКРИВАНЕ И УКРЕПЯВАНЕ НА АРМИЯТА - 3 НОЕМВРИ / 4 и 5 НОЕМВРИ / 6 НОЕМВРИ / 7, 8 и 9 НОЕМВРИ / 10 НОЕМВРИ

ГЛАВА IХ. ОХРАНА НА ЛЕВИЯ ФЛАНГ И ТИЛА НА АРМИЯТА - / 11 НОЕМВРИ / ПРЕМИНАВАНЕТО НА ДУНАВА ПРИ ЧЕРНА-ВОДА — ст. ФИТЕЩИ

ГЛАВА Х. НАСТЪПЛЕНИЕТО КЪМ ГРАД МАЧИН - / 15 ДЕКЕМВРИ / 16 ДЕКЕМВРИ

КНИГАТА В "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

ГЛАВА Х. НАСТЪПЛЕНИЕТО КЪМ ГРАД МАЧИН

17 декември

Скица № 18.

През нощта, за да се поддържа съприкосновение с противника, е наредено да се изпращат патрули към неговите окопи. По донесенията на майор Наследников и подполковник Венедиков се установява, че противника продължава да заеме позицията си.

Като предвижда, че ще се продължи движението, началника на дивизията заповядва до командира на бригадата да смени, към 7 ч. пр. пл., 2-та ескадрона и картечници на 4. конен полк със същото число ескадрони от Лейбгвардейски конен полк. Конните части от бригадата да се групират източно от селото. (№ 940 от 17. XII. 1916 г., 3 ч. 30 м. пр. пл.).

Обаче, рано сутринта (3 ч. 50 м.) се получава от армията радиотелеграма, според която, поради закъсняването на другите дивизии, движението днес се преустановява и частите да се окопаят.

По-късно се получава в щаба на дивизията оперативна заповед на армията № 59, от 16. XII. 1916 г., 11 ч. сл. пл., която нарежда: „Сборната дивизия, 6. турски корпус и 4 пех. дивизия да продължат движението на 17. и заемат обектите си, определени им със зап. № 58., а конната дивизия да продължава да действува върху съобщенията на противника към Мачин и да разузнава за противника между Дунава и левия фланг на противника.

В духа на тази заповед е предупреден: командира на дружината — да поддържа съприкосновение с противника и в случай, че противникът отстъпва — да настъпи и заеме гребена 197., гдето да спре и се окопае. (№ 943., 17. XII. 1916 г., 9. пр. пл.).

До командира на бригадата е изпратена следната заповед:

„Противника продължава да заема окопите си. Заповядано е армията да достигне обектите си. Разпоредете командира на конното отделение да обедини командването на батериите и да заеме позиция по начин да може да поддържа настъплението на частите“. (№ 944., 45 м. пр. пл.).

Към 9 ч. 45 м. бригадния командир, полковник Кметов, донася в щаба на дивизията:

„Началника на заставата при к. 117. донася, че при смяната противника обстрелял патрулите на 4. конен полк. Установил връзка с пехотата в дясно. Когато патрулите отивали да установят свързката, те са били обстреляни от противник оценяван около 1 ½ роти. Изпратих разезди по посока на противника да се осветля върху положението. Телефонна връзка е установена от бригадата до заставата. Летяща поща има до дружинния командир“. (№ 9., моста ю. и. от с. Докузачи, 17.XII.1916 г., 9. ч. 20 м. пр. пл.).

От получените по-късно в щаба на дивизията донесения от бригадния командир се вижда, че в 10 ч. изпратените от заставата разезди предизвикват непр. артилерия да стреля и, че противника в 10 ч. 40 м. държи още гребена 197.

Според донесение на същия, от 11 ч. 50 м. — „не се забелязва движение по к. 197. и к. 196. В с. Остров са запалени купи слама“.

При това положение заповядва се: „дружината да заеме гребена на к. 197. и се окопае с цел да даде по-добра охрана на фланга на 4. дивизия, а на авангардните ескадрони (заставата) да се подадат напред и разузнаят по посока с. Печеняга, к. 216.“

Според донесението на бригадния командир от 1 ч. 15 м., „разездите заемат к. 197. и 196., заставата продължава движението си от к. 117. към гребена.

“На началника на заставата, командира на Л. Гв. конен п., полковник Кисьов, е предадена заповед, чрез старшия адютант, майор Николаев, при достигане на гребена, „да продължи движението си като авангард и достигне по възможност с. Сатул-Ноу, но без лишни жертви“.

Според донесението на началника на авангарда от 3 ч. 15 м. „противника отстъпващ от к. к. 197. и 196. към гребена к. 138, к. 216. се оценява на 2 дружини. В 2 ч. 30 м. сл. пл. са прехвърлили седловината между к. к. 138. и 216., като са оставили около 2 роти на хребета ю. з. от к. 216., гдето се окопават“ № 240, к. 1. клм. южно от к. 61, 17. XII. 1916 г.

От дивизията се донася за положението в армията и се дават нареждания за нощуване: „дружината да се окопае на гребена 197. и влезе във връзка в дясно с 4. пех. Дивизия“ (№ 946.);

„Бригадата, заедно с конната батарея, да се разположи за нощуване в с. Остров. Изпратените напред ескадрони от Лейбгвардейския конен полк да останат на мястото си, а другите да се приберат в с. Остров.“

В 4 ч. 45 м. сл. пл. се получава ново донесение от началника на авангарда от к. 216: „Нашите разезди преминаха през к. 216. Заловени пленници 4 от 241. пех. полк — 61. дивизия, полка отстъпва днес към с. Сатул-Ноу; 2 от 37. пех. полк от 4. Сибирски корпус и един от 39. пех. полк от 10. дивизия, същия корпус; казват, че техните полкове отстъпили преди два дни“ (№ 241).

По-късно се разбира от донесенията на бригадния командир (№ 16. и 17. от 9 ч. 5 м. и 9 ч. и 30 м. сл. пл.), че авангарда е преследвал противника до късно вечер и се е установил за нощуване в с. Сатул-Ноу.

(Следва)

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „БЪЧВА“

ПРЕВОД: Gemini 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“ / „БАНЯ“ / „НЕРВНИ ХОРА“

1925 г. – „АКТЬОР“ / „КРИЗА“ / „БЕДНОСТ“ / „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“ / „МАЙМУНСКИ ЕЗИК“ / „ЛИМОНАДА“ / „ДИКТОФОН“ / „ЧЕТИРИ ДЕНА“

1926 г. – „ИМЕН ДЕН“ / „ТАТКО“ / „ДЪРВА“ / „КРАДЦИ“ / „ПЪТНИК“ / „СЪПРУГ“ / „РАБОТЕН КОСТЮМ“ / СПИРАЧКА „ВЕСТИНГАУЗ“ / “МЕДИК“ / “ПЕЧАЛЕН СЛУЧАЙ“ / “КИНОДРАМА“ / “РЕЖИМ НА ИКОНОМИИ“

1927 г. – „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

„БЪЧВА“

Ето, братчета, дойде пролетта. А там, току-виж, дошло и лятото. Пък е хубаво, другари, през лятото! Слънцето пече. Жега. А ти крачиш като дявол някакъв без валенки, само по едни долни гащи, и дишаш. Тук-там пърхат някакви пиленца. Буболечки се стремят нанякъде. Червейчета шумолят. Хубаво е, братчета, през лятото.

Хубаво е, разбира се, през лятото, но не съвсем.

Преди две години работехме по кооперативна линия. Такава една струя ни подхвана в живота. Наложи се да стоя зад тезгяха. През двадесет и втора година.

А за кооперацията, другари, няма, знаете ли, нищо по-гадно от жегата. Продуктът се разваля. Вкисва ли се продуктът, или не? Разбира се, че се вкисва. А щом се вкисва, търпи ли от това загуби кооперацията? Търпи.

А там, може би наблизо, има лозунг — режим на икономии. И как да се съчетае това, позволете да попитам? Не бива, граждани, да се подхожда с такъв пълен егоизъм към природните явления и да се радваме и да подскачаме, когато настъпва топлото. Трябва, граждани, и за обществената полза да се погрижим.

А помня, в нашата кооперация се развали зелето, вкисна се, извинявайте за това некрасиво сравнение.

И не стига, че от това имаме пряка загуба за кооперацията, ами и допълнителен разход се появи. Трябва да се извози, оказва се, разваленият продукт. Хем на тебе се е развалил, значи, хем за това и парички отгоре давай. Колко обидно! А бъчвата с вкиснатото зеле беше грамадна. Едно такова бъчвище, може би към осем пуда. А ако е в килограми — пресмятане няма. Ето такова бъчвиище! И такъв скучен мирис се понесе от него — гроб.

Завеждащият, Иван Фьодорович, направо изгуби смисъла на живота си от тази миризма. Ходи и души.

— Май че — казва, — братчета, мирише? — Не само — казваме, — Иван Фьодорович, мирише, ами направо смърди.

И миризмата наистина, трябва да се каже, беше остра. Минувачите даже се пазеха да ходят по нашия тротоар. Защото им се подкосяваха краката.

И трябваше тази бъчва да се откара по-скоро някъде по дяволите, но завеждащият, Иван Федорович, се мръщи. Жал му е все пак за парите. Кола трябва да се наема, пето, десето. И да се кара на майната си извън града. Все пак е завеждащ, та казва: — Колкото и да ми е жал, братчета, за парите, и процентът ни — казва — от това ще отслабне, но ще се наложи да я разкараме тази бъчонка.

Миризмата стана много тежка.

А имахме един такъв продавач, Васка Верьовкин. Та той казва: — А за чий ни е, другари, да я караме тази бъчонка, да хабим с това народните сокове, парите, и да си намаляваме процента? Да изтъркаляме бъчонката на двора. И да почакаме какво ще стане до сутринта.

Изтикахме бъчвата навън. На сутринта идваме — бъчвата чиста. През нощта свили зелето.

Много се развеселихме ние, работещите в кооперацията, от този факт. Работата направо кипеше — такъв подем настана. Завеждащият, милият Иван Фьодорович, ходи и потрива ръце.

— Славна работа — казва, — другари, та ако ще сега и цялата стока да се вкисне, все така ще правим.

Скоро се вкисна още една наша бъчва. И едно каче с краставички.

Зарадвахме се. Изтъркаляхме стоката на двора и открехнахме малко портата. Да се вижда, демек, по-добре от улицата. И заповядайте, граждани! Само дето този път се минахме. Не стига че ни отмъкнаха зелето, ами и бъчвата, проклетниците, задигнаха. И качето свиха.

Е, след това изсипвахме разваления продукт на рогозка. Така, с рогозката, го изнасяхме.

1926 г.

БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / НЕПРИЯТЕН ФАКТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 3

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА / РОМАНОВИ, ПАДНАЛИ В БИТКА / ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА / МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / СЪВСЕМ МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / ГЛАВНИ ВОЕННИ ГЕРОИ / ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА БАБА ШАПОКЛЯК / ПИЛЕНЦЕТО И ЛОКОМОТИВЪТ (ЗА ШВАРЦ) / НЕ ОБИЧАМ БОНАПАРТ / ЗАГАДКАТА НА ЧУДОВИЩЕТО / ПЪРВАТА ДЕВИЦА КАВАЛЕРИСТ / ГРАФ НОГИ ЧЕТЕ ВЕСТНИК / НЕСКРОМНОТО ОБАЯНИЕ НА АРИСТОКРАЦИЯТА / ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО ИЛИ МОМИЧЕ С ХАРАКТЕР / ИЗЧЕЗВАНЕ ЗА ДВАМА / ОБРАЗЪТ НА ЕНЕРГИЧНИЯ ГЛУПАК В РУСКАТА ИСТОРИЯ / ЛЮБОВНИКЪТ НА РЕВОЛЮЦИЯТА / ОТГОВОР НА ЕДИН ЧЕСТО ЗАДАВАН ВЪПРОС, ИЛИ ХУБАВО Е ДА СИ БЕЛЕТРИСТ / САТУРН ЕДВА СЕ ВИЖДА / ЯПОНСКИЯТ БОГ

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

НЕПРИЯТЕН ФАКТ

Отдавна е известно, че литературата се римува зле с живота. В романите и легендите всичко е логично, едно нещо произтича от друго; там само гробът оправя гърбавия, а от трън круши не се раждат. Юрая Хийп няма да извърши красива постъпка, а Ланселот от Езерото няма да накърни при никакви обстоятелства своята рицарска чест.

В реалния живот се получава иначе. Там всичко е някак си нито черно, нито бяло, а е петнисто.

Ето защо казвам това.

Напоследък, във връзка с 200-годишния юбилей, се писа много за войната от 1812 година. Та и аз си спомних един малък епизод от неотдавнашното минало, когато се занимавах доста отблизо с някои аспекти на Бородинската битка.

Тогава се готвех да пиша романа „Куест“ и ми трябваше да проуча списъка на френските военачалници – командири на съединения и части, паднали на Бородинското поле. Както знаете, в това сражение загинали рекорден брой наполеонови генерали и полковници. Според тогавашните устави командирът бил длъжен да дава на войниците пример за доблест и при атака да препуска най-отпред, а еполетите и плюмажите му били отлична мишена за неприятелските стрелци.

Търсейки смел герой с подходяща за романа биография (после този персонаж се оказа ненужен), се заинтересувах от началника на Първи конен егерски полк. Барон Меда бил поразен от картечен куршум, докато водел войниците си в саблена атака. Voilá une belle mort (фр. Ето една красива смърт – бел. ред.), помислих си аз. Издирих биографията на полковника – и ахнах. Сякаш срещнах познат от далечното минало. При това такъв познат, когото някога не съм обичал никак, даже съм го мразел. (Е, да, аз имам много лични взаимоотношения с историята, не го крия.)

Това е падналият със смъртта на храбрите барон Меда

Историята ме интересуваше от дете. В пионерска възраст (което ще рече четиридесет години преди „Куест“) най-много обичах да чета за Великата френска революция, а мой кумир беше Максимилиан Робеспиер. Не съм виновен, времената бяха такива. Съветските автори смятаха якобинците за предшественици на болшевиките, а техният вожд за нещо като френския Ленин. Само че Робеспиер ми харесваше много повече от Ленин, защото бил млад, красив, безупречно облечен и умрял завидно, с достойнство.

Помня отлично как се разстройвах заради 9 термидор, когато буржоазните ренегати забили нож в гърба на революцията – организирали подъл преврат.

Щурмовата група нахлула в сградата, където се намирал Робеспиер с шепа съратници. Един от якобинците, младият Льо Ба, се застрелял. Робеспиер поискал да последва неговия пример, но най-пъргавият от жандармите стрелял пръв и ранил Неподкупния в челюстта. Бях сигурен, че жандармът е направил това нарочно – за да не може Робеспиер, ненадминатият оратор, да произнесе пред съда реч в своя защита. А след това същият този мерзавец изтичал до друг якобинец, парализирания Кутон, и го блъснал заедно с инвалидната му количка по стълбите.

По-късно отношението ми към Робеспиер и якобинците се промени (ако живеех в онези времена, вероятно щях да се окажа сред жирондистите), но онзи жандарм така и си остана за мене символ на подъл, жесток човек, човек без убеждения и чест. До вчера по заповед на Робеспиер и Кутон влачел някого към ешафода, а щом вятърът духнал в друга посока, се нахвърлил върху предишните си господари с десетократно усърдие – за да покаже пред новото началство колко е полезен.

Виждате ли го този гад с двуъгълната шапка?

Името на този сяожън (кит. нищожен човек – бел. прев.) запомних за цял живот, защото това име говореше за човека: Мердá (Лайнян – бел. ред.).

И в общи линии се оказа, че бородинският герой барон Меда и гнусният изрод Мерда са един и същи човек. В някакъв момент от бляскавата си кариера бившият жандарм издействал в името за благозвучието да бъде съкратена родната му фамилия с една буква. (Това е все едно у нас някой да се избави от буквата „Л“ и да се превърне в аристократичния „Айнян“.)

Но работата не е във фамилията. Озадачи ме това, че бойният офицер Меда се славел като един от най-храбрите кавалеристи на Великата армия (армията на Наполеон – бел. ред.) и паднал със славна смърт.

Тези два образа не се съвместяваха по никакъв начин в главата ми. От литературата, с която сме израснали всички, знаех със сигурност: не може да бъде герой един мерзавец, който от желание да заслужи похвала стреля в лицето на велик човек, а безпомощен инвалид блъска по стълбите! Може би на 9-и термидор не всичко е било така, както е написано в книгите?

Уви, всичко е истина. Намерих и прочетох рапорта, написан през 1798 година от същия този Мерда-Меда, по онова време лейтенант. Личи си, че авторът на документа е подлец: разобличава тайни врагове на революцията, настоява за повишение в чин заради своите термидорски заслуги (и изброява точно какви).

Направо се разстроих. И ме налегнаха черни мисли: „Всички казват: на земята правда няма. Но правда няма и горе!“

Ето на, и мерзкият палач Малюта, колкото и да е огорчително за нас, литераторите, също паднал героично – при щурма на ливонската крепост Вайсенщайн.

А верният съратник на Орлеанската дева, доблестният Жил дьо Ре, се превърнал в изчадие на ада.

Малко ли подобни примери има в историята.

Отдавна вече се примирих с това, че гениите могат спокойно да бъдат злодеи. Налага се да призная и това, че героите могат да бъдат подлеци, а подлеците – герои.

Неприятно, но факт.

(Следва)

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1998 г. / ФИЗИКА / РОБЪРТ ЛАФЛИН

Робърт Лафлин (Robert Laughlin)

1 ноември 1950 г.

Физика (заедно с Хорст Щьормер и Даниъл Ци)

(За откриването на нова форма на квантова течност с фракционно заредени възбуждания)

Робърт Лафлин е една от най-колоритните и философски настроени фигури в съвременната физика. Той не само прави революционни открития в квантовата механика, но и предизвиква активно начина, по който учените гледат на фундаменталните закони на вселената. През 1998 г. той споделя Нобеловата награда по физика с Хорст Щьормер и Даниел Цуи за откриването на нова форма на квантов флуид с дробно заредени възбуждания.

Приносът на Лафлин е в теоретичното обяснение на дробния квантов ефект на Хол. Той доказва, че при екстремни условия електроните в двуизмерен слой се кондензират, образувайки нов вид квантова течност. Най-поразителното в неговата теория е появата на квазичастици, които притежават дробен електричен заряд, което променя представите ни за поведението на материята на квантово ниво.

Освен с научните си постижения, Лафлин е известен със своята силна опозиция срещу редукционизма. В своята философия той защитава концепцията за емерджентност, според която сложните системи проявяват свойства, които не могат да бъдат предвидени само чрез изучаване на техните съставни части. Той често дава примери с природата, твърдейки, че закони като гравитацията може би са резултат от колективното поведение на много частици, а не първични дадености.

Професионалният му път минава през елитни институции като МИТ и Станфорд, като Лафлин остава известен и със своя остър език и критично отношение към недоказуеми теории като теорията за струните. Работата му днес е фундаментална за развитието на физиката на кондензираната материя и за бъдещото изграждане на стабилни квантови компютри.

Съставил: Gemini 3

Редактор: Павел Николов