ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ
ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
Кървавият епилог на Пелопонеската война.
След поражението на Атина в Пелопонеската война победителите натрапили на победените правителство, призвано да унищожи демокрацията. Неговият лидер Критий се опитвал да превърне Атина в подобие на Спарта и разгърнал политика на терор.
Мнозина от вас вероятно са си помислили, че загиват прекалено много хора – повече, отколкото е необходимо. Но имайте предвид, че така става при държавни преврати винаги и навсякъде. (Реч на Критий според произведението на Ксенофонт „Гръцка история“)
Бъдещият лидер на Тридесетте Критий бил потомък на аристократичния род на Кодридите (Κοδρίδες – бел. П. Н.). Членовете на този род били известни със своите таланти, с любовта си към философията и литературата, а също така с аристократизма си и (някои от тях) с враждебността си към демокрацията.
За свои предци Кодридите смятали царете на Пилос от поколението на героите – Нелей и Нестор. Друг славен техен прародител, от когото идва името на рода, бил легендарният цар на Атина Кодър, който се пожертвал по време на войната с дорийците.
От рода на Кодридите бил законодателят Солон, роднински връзки с тях имал тиранът Пизистрат. Потомък на друго коляно от този род бил Калесхър, който дружал с Анакреонт и противодействал на демократичната политика на Темистокъл. Синът му Критий бил един от водачите на олигархичния преврат в Атина през 411 г. пр. н. е.
Платон бил роднина на Критий.
Още един потомък на това семейство, Хармид, слушал лекциите на Сократ и бил увлечен от философията. Платон го направил герой на своите диалози. А майката на Платон била от рода на Кодридите.
Синът на Калесхър Критий продължил делото на своя баща. Като много аристократи той вероятно получава домашно образование от частни учители. По-късно влиза в кръга на младите слушатели на Сократ, след това – на софиста Горгий. Платон пише за своя родственик като за човек, който разбира от философия. Критий пишел елегии, трагедии и политически трактати. Подобно на повечето аристократи синът на Калесхър бил „лаконофил“ - почитател на всичко спартанско. Запазили са се фрагменти от трактата му „Лакедемонска полития“, в който хвали обичаите на Спарта.
Сократ и Алкивиад.
Античните автори пишели за него като за мислител, който „не уважава боговете“. Запазил се е фрагмент от драмата на Критий „Сизиф“, в която е представена теория за произхода на боговете. Според нея отначало хората създали законите, за да наказват явните злодеяния. След това някакъв мъдрец измислил всезнаещите богове, вярата в които сдържала хората да не вършат тайни престъпления и даже да не мислят за тях.
Честолюбието диктувало стремежите на Критий още от юношеските му години. Той посещавал лекциите на философите, за да се научи на ораторско майсторство. Като станал приятел на пълководеца аристократ Алкивияд, Критий се оказал замесен в известния процес за „оскверняването на хермите“.
По време на преврата през 411 г. пр. н. е. Критий подкрепял олигарсите, а след тяхното детрониране убедил съгражданите си да върнат от изгнание Алкивиад. С това е свързано едно от запазилите се стихотворения на Критий, в което той напомня на пълководеца за своята услуга. След това синът на Калесхър се озовал също в изгнание и се върнал едва преди сключването на примирието.
ТРИДЕСЕТТЕ ИДВАТ НА ВЛАСТ
През 405 г. пр. н. е. атинската флота била унищожена при Егоспотами. Спартанските войски блокирали Атина откъм море и суша. В обсадения град започнали да набират сила привържениците на олигархията.
Лизандър наблюдава разрушаването на атинските Дълги стени.
Новите спартански мирни условия предвиждали „безусловна капитулация“ и унищожаване на Дългите стени, осигуряващи защитата на Атина и пристанището Пирея. Атиняните трябвало да унищожат своите дълги стени, а също така да изберат комисия от тридесет граждани, които следвало да разработят закони „според духа на миналото“, което предполагало ограничаване на демокрацията.
Първоначално в комисията трябвало да влязат привържениците на Критий, привържениците на Терамен и привържениците на демокрацията. Под натиск на Лизандър членове на правителството станали привържениците на Критий и малко на брой привърженици на Терамен.
ТРИДЕСЕТТЕ НА ВЛАСТ
Най-напред Критий и неговите привърженици учредили съвет, в който влезли петстотин от хиляда избрани граждани. Била избрана традиционна колегия от архонти начело с архонта епоним Питодор. Именно „годината на архонта Питодор“ ще стане за атиняните година на управлението на Критий и неговите привърженици.
Членовете на колегия от единадесет души надзиравали затворите и екзекутирали престъпниците или тези, които наричали престъпници Тридесетте, а също така ръководели конфискуването на собствеността им. Колегия от десет души управлявала Пирея и имала същите правомощия да екзекутира без съд неугодните. Неин член (и вероятно лидер) бил Хармид, братовчед на Критий. Триста бичоносци били улична полиция и охрана на управниците.
След идването си на власт Тридесетте започнали да съдят и екзекутират неприемливите за тях хора. Първи жертви станали стратезите и таксиарсите, които една година по-рано се изказвали срещу мирните преговори.
След това Критий обявил, че градът трябва да бъде очистен от престъпниците, а останалите граждани да бъдат насочени по пътя на доблестта и справедливостта. По заповед на управляващите били арестувани и екзекутирани процъфтяващите по времето на демокрацията сикофанти (доносници). Атиняните даже одобрили това решение.
Ние помним, че Критий бил горещ почитател на Спарта. Той се опитвал да превърне Атина именно в подобие на Спарта, а по-скоро на своите идеализирани представи за нея. В Атина на Критий нямало място за царска власт, за колегия от ефори, а също така за илоти и жестоки криптии. Но тиранът се опитал да вкорени в каменистата земя на Атика три елемента на спартанската държава – херусията, съсловието на гомеите и съсловието на периеките.
Аналог на херусията трябвало да стане колегията на Тридесетте. След няколко месеца управниците съставили списък от три хиляди атиняни, които оттам нататък се смятали за граждани на полиса. Те били аналог на спартанските „гомеи“ („равни“) или „спартиати“ – върхушката на лакедемонското общество, неговите пълноправни граждани.
Останалите жители на Атина се превърнали в аналог на спартанските периеки – лично свободни, но нямащи политически права жители на държавата. Известно време след съставянето на списъка от три хиляди души тези атиняни, които не попаднали в него, трябвало да напуснат града и да се преселят в селските местности. Специален указ им забранявал да живеят повече в пределите на градските стени. Било им конфискувано също така оръжието. Атиняните, които имали поземлени участъци, трябвало да живеят вече там. Другите можели да си купят такива участъци или да станат наемни селскостопански работници.
Тридесетте отменили закона, който ограничавал властта на Ареопага, аристократическия съвет. Във вътрешната си политика Критий и неговите привърженици започнали открит терор – по тяхна заповед арестували и екзекутирали неудобни за тях хора. Жертви ставали атиняните, които били популярни сред своите съграждани, и личните врагове на членовете на правителството. Сред тях имало и хора от уважавани в града семейства. Например Никерат, син на загиналия на остров Сицилия пълководец Никий.
Особена категория жители на Атина били метеките, свободни хора без политически права. Най-често те били преселници, занимаващи се в Атина с търговия или занаятчийство и имали някакво натрупано състояние. Всеки член на правителството бил в правото си да екзекутира някой метек и да вземе имуществото му.
КРИТИЙ СРЕЩУ ТЕРАМЕН
След съставянето на списъка от три хиляди граждани назрял конфликт вътре в правителството на Тридесетте. Единственият човек в правителството, освен Критий, който имал политическа тежест, бил Терамен.
Той е една от най-противоречивите фигури в атинската история. Терамен бил уважаван от философа Сократ. Аристотел го смятал за един от най-добрите държавници на Атина, но много съвременници на Терамен нямало да се съгласят с подобна оценка. За тях той бил двуличен и безпринципен политик.
Терамен бил един от организаторите на преврата през 411 г. пр. н. е., но по-късно участвал в неговото детрониране. Няколко пъти командвал успешно флотата. В края на Пелопонеската война водел мирните преговори в Спарта и според съвременниците му ги протакал, за да могат доведените до отчаяние атиняни да приемат каквито и да е условия.
Терамен предавал хората, но бил верен на своята идея – през целия си живот той се опитвал да направи от Атина умерена демокрация, в която политически права да имат гражданите, които могат да платят въоръжението на един хоплит или конник. На тази идея се противопоставяли еднакво и радикалната демокрация от края на Пелопонеската война, и олигархичният режим на Критий. Когато се присъединил към организаторите на преврата на Четиристотинте и Критий, Терамен се ръководел от желанието да преустрои Атина по свой начин. Конфликтите с организаторите на преврата били предизвикани от съзнанието, че нито Четиристотинте, нито Критий ще му помогнат да изгради в Атина този строй, който той смятал за най–добър.
Надгробна плоча на атински конник.
Терамен убеждавал Критий, че на олигархичния режим му трябва опора, а три хиляди граждани са малко за това. Той смятал също така, че няма смисъл от толкова много екзекуции. Бил свикат съвет, където двамата лидери на Тридесетте можели да кажат своите аргументи.
Първи на съвета се изказал Критий. Той заявил, че броят на екзекуциите е необходим, за да се задържат на власт. Критий отбелязал, че екзекутират всеки, който е заподозрян, че има враждебни отношения към Тридесетте, затова трябва да се преследват още по-енергично тези, които критикуват техния строй и произлизат от техните среди. След това нарекъл откровено Терамен враг на режима и поискал неговата екзекуция.
Терамен също отговорил с реч. Той посочил, че е подкрепял Критий, когато екзекутирал сикофантите и установявал новия ред.
Но, продължил Терамен, преследването на уважавани граждани ги направило противници. Нещо повече, това можело да настрои атиняните срещу правителството. Свеждането на броя на гражданите до три хиляди лишавало държавата от опора и я правело слаба. Накрая Терамен напомнил още един път на съгражданите си за своя идеал – „хоплитската демокрация“.
Членовете на съвета отвърнали на речта на Терамен с одобрителен шум. Критий разбрал, че ще изгуби гласуването, и решил да употреби сила. Той наредил по възвишенията около съвета свои въоръжени привърженици и обявил, че изключва Терамен от трите хиляди души, които притежавали неприкосновеност.
Бившият член на правителството бил осъден на смърт чрез изпиване на чаша с отрова. Съвременникът на тези събития Ксенофонт не бил привърженик на Терамен и не един път описвал неговите грозни постъпки, но когато разказвал за последните минути на политика, отбелязал неговото мъжество. Терамен изпил отровата, плиснал на земята останалото в чашата съдържание, като при игра на котаб, и казал: „Подарявам това на моя ненагледен Критий“ (такива думи се произнасяли по време на играта).
Котаб – популярна игра по време на гръцките пиршества.
ПАДАНЕТО НА ТРИДЕСЕТТЕ
След убийството на Терамен броят над разправите с атиняните се увеличил. Мнозина бягали от Атика и намирали убежище в съседни земи – Мегара и Тива. Именно в беотийската Тива се криел след установяването на тиранията в Атина Трасибул, един от атинските стратези по времето на Пелопонеската война.
През зимата на 403 г. пр. н. е. той и седемдесет негови привърженици превзели атинската крепост Фила. Отрядите на Тридесетте обсадили Фила, но защитниците успели да ги отблъснат. Войската от привърженици на Критий се разположили на петнадесет стадия от крепостта. При Трасибул започнали да се стичат хора, готови да се борят за сваляне на тиранията. Сред тях имало не само атински граждани, но също така метеки и роби.
Когато във Фила се събрали вече седемстотин войни, Трасибул атакувал през нощта привържениците на Тридесетте и ги обърнал в бягство. След това отрядът, достигнал вече хиляда души, превзел пристанището Пирея.
След превземането на Пирея Критий извел лично срещу Трасибул трихилядна войска, съставено основно от неговите пълноправни граждани. Трасибул избрал за боя място, където противниците му не можели да реализират своя числен превес. Към него се присъединявали много нови хора, но повечето от тях имали само леко въоръжение, къси копия и прашки.
Гадателят във войската на изгнаниците предсказал, че могат да тръгнат срещу врага, когато някой от тях бъде убит. После се спуснал напред и нападнал сам армията на Критий. След което Трасибул и неговите привърженици атакували неприятеля и победили. В битката при Мунихия намерили смъртта си около седемдесет атиняни, сред които се оказали Критий и неговият родственик Хармид.
Събрание от три хиляди граждани на Атина отстранило от власт обезглавеното правителство на Тридесетте. Много от пълноправните граждани били замесени в престъпленията на Критий и неговите привърженици или просто не искали да се разделят с привилегирования си статут, затова продължили борбата с „пирейците“ и изпратили посланици в Спарта с молба за помощ. Оцелелите членове на правителството на Критий и техните последователи намерили убежище в Елевсин.
От Спарта зависело дали в Атина ще бъде възстановена демокрацията, или властта ще получи отново правителство, подобно на Тридесетте. Режимът на Критий получил година по-рано властта с подкрепата на пълководеца Лизандър, благодарение на чиито усилия била спечелена войната. След една година обаче влиянието на Лизандър намаляло и спартанците започнали „да демонтират“ създадената от него империя, в която подчинените градове се управлявали от спартански губернатори хармости и „декархии“ (съвети от десет души), местни привърженици на Лизандър. Вариант на такъв режим била комисията на Тридесетте.
Едновременно с това в Атина настъпили промени. Източниците се разминават в показанията си. Или в града станал още един преврат, или правителството на десетте било сменено с ново. Или проста били сменени няколко членове на правителството, но на власт се оказали хора, готови да сключат мир.
В Атика дошъл с войската си царят на Спарта Павзаний, съперник на Лизандър и противник на неговите методи за господство в Гърция. Той постигнал примирие между Атина и Пирея. В Атина била възстановена демокрацията, гражданите получили обратно своето имуществото, което им било отнето по времето на Критий. Малко по-късно атиняните приели закон, според който от никого не трябвало да се търси възмездие за миналото. Така привържениците на Критий можели да не се страхуват за своя живот. Пред съда, при случай че дойдат в Атина, се предвиждало да бъдат изправяни само оцелелите членове на правителството на Тридесетте, а също така началниците на затворите и управителите на Пирея по тяхно време. Но дори те имали възможност да се оправдаят, като дадат отчет за своята дейност.
Награждаване на Трасибул с лавров венец.
През 401 г. пр. н. е. обединена атинска войска от бивши привърженици на Трасибул и бивши „три хиляди“ настъпила срещу укрепилите се в Елевсин привърженици на Тридесетте. Не се стигнало до битка, защото, както равнодушно съобщава Ксенофонт, атиняните убили „стратезите елевсинци“, излезлите да преговарят. Възможно е тези стратези да са били оцелелите членове на тираничното правителство. След това Елевсин се върнал в състава на атинския полис, а атинската демокрация просъществувала без заплахи за себе си още осемдесет години.
Критий влязъл в историята като тиран и убиец, но за някои негови съвременници от аристокрацията той бил герой. Платон не се побоял да направи родината си персонаж в своите „Диалози“. Именно той е главен разказвач в диалозите „Тимей“ и „Критий“ (същите, които разказват за Атлантида). Това е символично, защото в описанието на Атлантида някои хора виждат критика на Атина по времето на Платон.
Именно в устата на Критий Платон вложил разказа за Атлантиза.
Приятели, привърженици на олигархията, поръчали статуя за гроба на Критий, изобразяваща персонифицирана Олигархия, която подпалва с факел Демокрацията. Надписът към статуята гласял: „Това е паметник на благородните мъже, които макар за кратко // укротиха гордостта на проклетия атински народ“.
