ПАРАЦЕЛС — ГЛАВНИЯТ СРЕДНОВЕКОВЕН ЛЕКАР

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД: : GEMINI 3.1 Pro

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Според легендата знаменитият доктор Парацелс заплатил с живота си за изцеляването на хиляди болни. Завистливи колеги му изпратили наемни убийци.

Бащата на Филип фон Хохенхайм, прославил се по-късно като Парацелс, го научил на всичко, което знаел , а той бил доста добър лекар, хирург и алхимик. Като завършил Базелския университет, 23-годишният Парацелс тръгнал да странства. Той обиколил почти всички страни в Западна и Източна Европа, Северна Африка, Палестина, Константинопол и Русия. Където и да отидел, младият швейцарец не само разговарял с колегите си лекари на високо научни теми, но и усвоявал тънкостите на народната медицина с помощта на знахари, баби акушерки и бръснари. Странствал десет години и когато се завърнал в Базел, имал запас от практически медицински знания, несъпоставими с книжната теория на тогавашните лекари.

Парацелс доказал своето майсторство, като излекувал няколко богати князе, от което се отказали най-близките им швейцарски лекари. Така получил длъжността университетски професор по медицина и си спечелил немалко врагове. Срещу него се опълчили не само лекарите, но и професорите: защото този „невежа“ преподавал по съвсем различен начин от останалите. Той не учел студентите на древните мъдрости на Гален или Ибн Сина, а вместо това ги разкарвал по болниците, запознавайки ги с реалните болести и устройството на човешкото тяло. Скоро нахалникът настроил срещу себе си и могъщата аптекарска гилдия: вместо скъпи и сложни лекарства, той предписвал на болните си прости церове, които, като напук, лекували прекрасно хората, а при болки в черния дроб съветвал направо да се пие бира. Съвместните действия на всичките му врагове принудили Парацелс да се откаже от своята професорска катедра и да поеме отново на път.

Сега той странствал предимно из Германия, като във всеки нов град отстоявал отново правото си да лекува хората. Обикновено, след като успеел да излекува някой болен, от когото местните медицински светила се били отказали, болните жители се стичали на тълпи при Парацелс, а лекарите конкуренти напирали да бъде прогонен. Докато се местил от град на град, Парацелс успявал да пише и научни трудове. Разбира се, той бил син на своето време и затова не само описвал болести, но и съчинил например „Книга за нимфите, силфите, пигмеите, саламандрите, гигантите и други духове“. Швейцарският лекар бил един от първите, които преминали от алхимията към химията, извличайки от лечебните билки техния целебен субстрат, който наричал „квинтесенция“. Всички трудове на Парацелс били публикувани едва десетилетия след смъртта му.

Последните години от живота си великият лекар прекарал в Залцбург, където местният княз му подарил малка къщичка. Враговете му лекари се добрали до него и там. Според легендата те изпратили на Парацелс наемни убийци, които разбили главата на доктора в крайпътните камъни. Залцбургските лекари отказали да лекуват конкурента си и той починал след няколко дена.

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1997 г. / МИР / ДЖОДИ УИЛЯМС

Джоди Уилямс (Jody Williams)

9 октомври 1950 г.

Мир (заедно с Международна кампания за забрана на противопехотните мини)

(За работата ѝ за забрана и премахване на противопехотните мини)

Джоди Уилямс е американска активистка за човешки права, чиято най-голяма заслуга е организирането на безпрецедентно глобално движение, което довежда до международната забрана на противопехотните мини. През 1997 г. печели Нобеловата награда за мир, която споделя с ръководената от нея организация – Международната кампания за забрана на противопехотните мини (ICBL - International Campaign to Ban Landmines).

Уилямс е родена на 9 октомври 1950 г. във Върмонт, САЩ. През 80-те години прекарва повече от десетилетие, работейки по хуманитарни проекти и кампании за защита на човешките права в Централна Америка – основно в Ел Салвадор и Никарагуа. Този опит я сблъсква пряко с ужасяващите последствия от войните върху цивилното население, включително осакатяванията, причинени от изоставени мини дълго след края на активните бойни действия.

През 1992 г. Уилямс става учредителен координатор на ICBL. Тя започва кампанията само с подкрепата на няколко неправителствени организации и един факс апарат. Благодарение на нейния талант като организатор и стратег, кампанията бързо прераства в глобална мрежа от над 1000 организации в повече от 60 държави. Тя работи в тясно сътрудничество с правителства, агенции на ООН и Червения кръст.

Усилията ѝ се увенчават с огромен успех през септември 1997 г., когато е приет Договорът от Отава. Този исторически документ забранява напълно използването, производството, складирането и трансфера на противопехотни мини. Само няколко месеца по-късно Уилямс и организацията ѝ получават Нобеловата награда за мир.

След получаването на наградата Уилямс продължава да бъде активен глас на международната сцена. През 2006 г. съосновава Нобеловата инициатива на жените (Nobel Women's Initiative) заедно с няколко други жени, носителки на Нобелова награда за мир. Целта на инициативата е да подкрепя и усилва гласовете на жени по света, които работят за мир, справедливост и равенство.

В последните години Джоди Уилямс е един от водещите активисти в Кампанията за спиране на роботите убийци (Campaign to Stop Killer Robots). Тя се бори за превантивна международна забрана на разработването и използването на напълно автономни оръжейни системи – оръжия, които могат да избират и поразяват цели без човешка намеса.

Джоди Уилямс е известна със своя директен и прагматичен стил. Тя често подчертава, че мирът не е просто „липса на война" или пасивно състояние, а изисква упорита ежедневна работа, смелост и активни действия от страна на обикновените хора.

Съставил: Gemini 3.1 Pro

Редактор: Павел Николов

БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ / ПРОБЛЕМИ НА ПАВЛИНИСТИКАТА / ПРОБЛЕМ НА КНИГАТА „ДЕЯНИЯ“

Превод: Gemini 2.5 Pro Think

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА / СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС - ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН / ЙОАН И СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ИЗТОЧНИЦИ НА ЧЕТВЪРТОТО ЕВАНГЕЛИЕ. ЙОАН ИЗМЕСТВА АКЦЕНТИТЕ / ДРУГИ ЕВАНГЕЛИЯ: ЕВАНГЕЛИЕ С ИЗРЕЧЕНИЯ / ЕВАНГЕЛИЯ ЗА ДЕТСТВОТО / СТРАСТИ ХРИСТОВИ / ГНОСТИЧНИ ЕВАНГЕЛИЯ / ИСТОРИЧЕСКИЯТ ИСУС / ИСУС – ПРОРОК НА АПОКАЛИПСИСА

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ - ВАЖНА ФИГУРА В ИСТОРИЯТА НА РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ

ПРОБЛЕМИ НА ПАВЛИНИСТИКАТА

Проблем на книгата „Деяния“

Както вече отбелязах, книгата „Деяния“ – втората на автора на евангелието от Лука – разказва основно за Павел, неговото покръстване, мисионерската му дейност, лишаването му от свобода, съдебните процеси и оправдаването му. Обикновено, ако някой иска да научи за живота на Павел, той чете „Деяния“-та, където за него са разказани много истории. Изследователите обаче виждат в това проблем. Видяхме, че евангелието от Лука е написано вероятно около 80–85 г. „Деяния“-та са написани най-вероятно по-късно. Но се смята, че Павел е загинал по време на Нероновите гонения срещу християните през 64 г. Това означава, че „Деяния“-та са написани най-малко 20 години след смъртта на Павел и 50 години след повечето от описаните в тях събития (защото Павел приема новата вяра около 32 или 33 г.).

Има причини да се смята, че авторът на „Деяния“-та е чул историите за Павел от устната традиция, точно както от друга устна традиция е чул историите за Исус. Често се твърди, че авторът на „Деяния“-та – нека го наричаме просто Лука – е бил един от спътниците на апостол Павел в неговите мисионерски пътешествия. Това мнение произтича от факта, че в книгата „Деяния“ авторът започва четири пъти да говори от първо лице за това, което „ние“ (вместо „те“) сме правили. За първи път това става в глава 16. По този начин авторът включва себе си в числото на спътниците на Павел. Съвременните изследвания обаче поставят това твърдение под въпрос. Защото могат да се открият немалко разлики между онова, което Павел казва за себе си в тези послания, които несъмнено му принадлежат, и казаното в „Деяния“-та за него, неговото учение, неговите проповеди и за това къде, кога и с кого е пътувал. Често това са малки детайли, но често са и твърде значителни. Някои от тях ще обсъдим в следващата глава. Сега е достатъчно да кажем, че ако искате да опознаете действителния живот и учението на Павел, трябва да използвате „Деяния“-та много предпазливо, с критичен подход, като по възможност сравнявате текста на „Деяния“-та с казаното от Павел.

Защо тогава авторът на „Деяния“-та използва местоимението „ние“, макар че не е бил спътник на Павел? По същата причина, поради която други автори са приемали името на Павел, макар че не са били Павел (например авторът на Посланието до ефесяните и на Първото послание до Тимотей). Това помагало на автора на „Деяния“-та да представи своята информация за автентична, като идваща от устата на човек, близък до Павел.

По-нататък ще обърнем внимание на това, което може да се каже за живота на Павел: кой е бил, какво е правил и през какво е преминал. След това, във втората част на главата, ще разгледаме всяко от седемте послания, които несъмнено му принадлежат.

(Следва)

АЛЕКСАНДЪР КИСЬОВ / ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ И ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 ГОДИНА / ГЛАВА VIII. ПРИКРИВАНЕ И УКРЕПЯВАНЕ НА АРМИЯТА / 10 НОЕМВРИ

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Gemini 3 и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК:

ВЪВЕДЕНИЕ

ГЛАВА I. ПОДГОТОВКА ЗА ДЕЙСТВИЕ НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ

ГЛАВА II. ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В МЕЖДИНАТА СИЛИСТРА – ДОБРИЧ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА III. ДЕЙСТВИЯТА НА КОННАТА ДИВИЗИЯ НА ДЕСНИЯ ФЛАНГ НА III АРМИЯ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА IV. ОТБРАНИТЕЛНИ БОЕВЕ ПРИ КОТА 90, СЕЛО ПЕРВЕЛИ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2

ГЛАВА V. НАПАДАТЕЛНИ БОЕВЕ В ПОСОКА НА с. ПЕРВЕЛИ, КЮСТЕНДЖА / ПОДГОТОВКА НА АТАКАТА НА НЕПРИЯТЕЛСКАТА ПОЗИЦИЯ с. ТОПРАХИСАР - с. УРЛУКЬОЙ / АТАКА НА УКРЕПЕНАТА ПОЗИЦИЯ С. ТОПРА-ХИСАР, с. УРЛИКЬОЙ / ЗАЕМАНЕ ГЛАВНАТА НЕПРИЯТЕЛСКА ПОЗИЦИЯ / ЗАЕМАНИЕТО НА с. МУЛЧОВА, с. ТЕКИРГЬОЛ / АТАКА И ЗАЕМАНЕ НА ВТОРАТА ОТБРАНИТЕЛНА ЛИНИЯ И гр. КЮСТЕНДЖА. ПРЕСЛЕДВАНЕ КРАЙ МОРЕТО

ГЛАВА VI. ПРЕСЛЕДВАНЕ ПОКРАЙ МОРЕТО - АТАКАТА ПРИ КАРАМУРАТ

ГЛАВА VII. ПРЕСЛЕДВАНЕ КЪМ ЗАПАД - 25 ОКТОМВРИ — с. ТАРИ-ВЕРДЕ, с. САТИСКЬОЙ / 26 ОКТОМВРИ / 27 ОКТОМВРИ / 28 ОКТОМВРИ / 29 ОКТОМВРИ / 30 ОКТОМВРИ / Спиране на конната дивизия - 31 ОКТОМВРИ / Настъпление на армията - 1 НОЕМВРИ / 2 НОЕМВРИ

ГЛАВА VIII. ПРИКРИВАНЕ И УКРЕПЯВАНЕ НА АРМИЯТА - 3 НОЕМВРИ / 4 и 5 НОЕМВРИ / 6 НОЕМВРИ / 7, 8 и 9 НОЕМВРИ

КНИГАТА В "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

ГЛАВА VIII. ПРИКРИВАНЕ И УКРЕПЯВАНЕ НА АРМИЯТА

10 ноември

И днес, както и в предидущите дни, полето сутринта е покрито с мъгла, която се вдига едва към обяд. Противника използва мъглата и заема селата Капуджи, Картал, от гдето продължава към юг.

По фронта пехотните части са засилени с конните батареи, но близостта на противника при с. Капуджи е застрашителна, също така и движението на противника към с. Терзикьой, на фланга на авангарда, може да стане опасно, заради това, първоначалната заповед, 2. и 5. к. бригади да се оттеглят зад пехотата, а останат: за разузнаване и охрана при тази последната само Лейб Гвардейски и 1. конни полкове, е изменена по отношение на 5. конна бригада, която е задържана при к. 214., в междината к. 209. и к. 185., а 1. конен полк е натоварен с разузнаването пред тази междина.

Към 4 ч. 30 м. сл. пл. се получава от командующия III. армия заповед: „Конната дивизия да се оттегли още днес вечерта не само с конницата, но и с пехотния си авангард при с. Капуджи, като 8. пех. полк се съсредоточи при с. Таш-Бунар и влезе в подчинение на началника на 4. пех. дивизия, а полската батарея началника на Сборната дивизия; конницата, без 3. и 1. конни полкове и 1 ескадрон, оставен при 4. дивизия, към заставата при к. 171., източно от с. Сатискьой, да се оттегли в района с. Тортоман, с. Жабаку, с. Девчея; щаба на дивизията — в с. Тортоман. Конните полкове, които са в разузнаване, да се оттеглят след ядрото, като се съсредоточат при с. Кьорчешме, гдето утре да останат до втора заповед. (№ 7782., 10. XI. 916 г.)

Веднага се правят съответните нареждания:

Твърде бърза

Командирите 1., 2. и 5. конни бригади.

В изпълнение телеграмата № 7782. от командующия III. армия, дивизията ще се оттегли и разположи както следва: 1 конен полк остава в разпореждане на началника на 4. пех. дивизия, с авангарда на дивизията при к. 185. (Д. Тепе); 2. конна бригада, като остави в разпореждането на началника на 4. п. дивизия един ескадрон от 4. конен полк при пехотната застава от 4. пех. дивизия, при к. 171., източно от с. Сатискьой, ще се оттегли и групира тази нощ при с. Кьорчешме, гдето остава в разпореждането на командующия III. армия.

5 конна бригада, Лейб Гвардейски конен полк, конно артилерийското отделение, 2. конен картечен ескадрон на 1. конен полк, колоездачната рота, радиотелеграфното отделение и щаба на дивизията се оттеглят и групират в с. Доробанцу. 2., 3., 6. и 9. пеши картечни ескадрона остават в разпореждане началника на 4. пех. дивизия и се оттеглят заедно с пехотните части.

Лейб Гвардейския конен полк, конноjf артилерийско отделение, пешите картечни ескадрони се оттеглят с пехотните части, към които са придадени. № 760., с. Сатискьой, 10. XI. 916 г., 5 ч. 30 м.

Началник 1. конна дивизия

(п) Генерал-майор Колев

Предвижданото оттегляне на частите не става съвсем спокойно. В с. Сатискьой, гдето са събрани повече обози, става известна задръжка, която се усилва от преждевременното оттегляне на частите от позицията.

Полковник Габарев заповядва оттеглянето на частите още в 5 ½ часа сл. пл., вследствие на атаката на противника срещу десния фланг.

Изпращат се генерал-щабни офицери от щаба на дивизията, които да уредят движението на частите и изтеглянето им в колона при северния изход на с. Сатискьой и при телените мрежи.

В 10. ч. сл. пл. щаба на дивизията пристига в с. Доробанцу, след като частите минават телените мрежи.

По този начин дивизията завършва своята задача пред фронта на армията, гдето от 26. октомври има да преследва противника, а впоследствие да задържа неговото настъпление и даде време на пехотните дивизии да се окопаят.

От започването на нападателните действия, на 19. октомври, частите на дивизията са в непрекъснати движения и боеве, вследствие на които умората у хора и коне е твърде голяма.

Хората по постове и в бойна линия заспиват, въпреки постоянните проверки, тяхното събуждане иска усилие, но веднага след това падат отново от умора. Също е и с конете, има случаи гдето цели ескадрони остават по 3 дни непоени и само със зърното от саковете. Коне, изпратени със заповед и донесения, могат да отиват само ход и тръс. Съзнанието у офицера и войниците за важността и необходимостта на исканите усилия е голямо, но умората си е умора и тя прави рисковани всякакви разчети и предвиждания заради това грижите на началника на дивизията по отношение мерките за охрана и разузнаване са през този период твърде големи.

(Следва)

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „МЕДИК“

ПРЕВОД: Gemini 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“ / „БАНЯ“ / „НЕРВНИ ХОРА“

1925 г. – „АКТЬОР“ / „КРИЗА“ / „БЕДНОСТ“ / „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“ / „МАЙМУНСКИ ЕЗИК“ / „ЛИМОНАДА“ / „ДИКТОФОН“ / „ЧЕТИРИ ДЕНА“

1926 г. – „ИМЕН ДЕН“ / „ТАТКО“ / „ДЪРВА“ / „КРАДЦИ“ / „ПЪТНИК“ / „СЪПРУГ“ / „РАБОТЕН КОСТЮМ“ / СПИРАЧКА „ВЕСТИНГАУЗ“

1927 г. – „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

„МЕДИК“

В днешно време, граждани, в народните съдилища съдят все повече и повече медици. Един, виждате ли, направил операция с мръсни ръце, на друг му паднали очилата от носа в червата и не може да ги намери, трети изгубил скалпела във вътрешностите или отрязал не каквото трябва на някоя неопитна дамичка.

Всичко това не е по европейски. Всичко това е пълно невежество. И такива медици трябва да се съдят.

Но за какво, другари, ще съдят медика Егорич? Разбира се, той няма висше образование. Но няма и особена вина.

А се разболял един човечец. Фамилия — Рябов, професия — колар. На тридесет и седем години. Безпартиен.

Добър човек — спор няма. Макар и безпартиен, членува в профсъюза и получава заплата по трети разряд.

Е, разболял се. Легнал. Голяма работа, ще кажеш. Подува се, виждате ли, коремът му и диша трудно. Ами потърпи! Ами сложи си шише с гореща вода на търбуха. Ама не. Изплашил се страшно. Разтреперил се. И казва на жена си, без да жали никакви пари, да извика най-добрия, най-прочутия лекар. А жената какво? Жената потъгувала малко за парите, но не тръгнала да спори с болния. Извикала лекар.

Явява се един такъв длъгнест медик с висше образование. Фамилия — Воробейчик. Безпартиен.

Е, прегледал корема. Опипал каквото трябва и казва: — Глупости — казва. — Напразно — казва — безпокоите прочутите лекари. Преял е човечецът малко извън мярката. Нека — казва — си направи един клизма и да яде кокошо месо.

Казал и си тръгнал. Останете си със здраве.

А човечецът се натъжил.

„Ех, — мисли си, — мътните го взели! Какви са тези дамски рецепти, дето ми ги изписва. Баща ми, — мисли си, — не е знаел леки илачи, и аз не искам да зная. А кокошо да яде международната буржоазия.“

И така, тъгувал човекът до вечерта. А вечерта казва на жена си, без да жали никакви пари, да извика прочутия Егорич от Малая Охта.

Жената, естествено, се натъжила малко заради парите, но не взела да спори с болния — тръгнала. Вика го.

Онзи, разбира се, взел да се дърпа.

— Защо — казва — да се разкарвам напред-назад след прочутите медици? Аз съм човек без висше образование, пиша зле. Защо да бия път напред-назад? Е, поусуквал се малко, спазарил си разни условия: колко в хляб и колко в пари — и тръгнал. Пристигнали. Добър ден. Въобще не започнал да опипва стомаха с ръце.

— Външният — казва — стомах тук няма нищо общо. Цялата — казва — работа е във вътрешния. А вътрешния и да го опипваш — болестта от това няма да отслабне. Само можеш да я разбуташ.

Той само разпитва какво е предписал първият медик и какви рецепти е дал, усмихва се горчиво на себе си и нарежда на болния да напише една бележка — демек, здрав съм, и покойният ми татко е здрав, в името на отца и светия дух.

И му казва да глътне бележката.

Изслушал го човекът, разбрал го.

„Ох — мисли си той, — да го вземат мътните! Науката е светлина, невежеството — мрак. Казваше държавата: учи — не учех. А как само щеше да ми послужи науката сега.“

Поклатил човекът брадицата си и процедил през зъби: — Не става — казва, — не мога да пиша. Не съм учен. Зная само фамилията си да подписвам. Може пък това да е достатъчно.

— Не може — отговаря Егорич, намръщен и подръпващ мустачките си. — Не може. Само фамилията няма да стигне. Фамилията — казва — е добре да се подписва срещу херния, но за вътрешна болест трябва цяла бележка.

— Какво тогава — пита човекът — да правим? Може би вие ще я напишете вместо мене, ще си направите ли труда? — Аз — казва Егорич — бих я написал, ама — казва — си забравих очилата на рояла. Нека някой роднина или познат да я напише.

Добре. Повикаха портиера Андрон. А портиерът, макар и безпартиен, е спец — може и да пише, и да се подписва. Дойде Андрон. Договори си цената, поиска молив, сам изтича за хартия и започна да пише.

Час или два писа, изпоти се, но написа:

„Аз съм здрав, и покойният ми татко е здрав, в името на отца и светия дух. Портиер на блок № 6, Андрон.“

Написа го. Подаде бележката на човека. Човекът гълта, гълта — и я глътна.

А през това време Егорич се сбогува любезно с всички и си замина, като заяви, че за изхода не гарантира — понеже не е писал болният.

А човекът се развесели, дори похапна, но към нощта все пак се помина.

А преди смъртта повръщаше много и го режеше коремът.

Е, помина се — копай земята, купувай ковчег — ама не. Стана ѝ жал на жената за парите и отиде в съюза да се жалва: не може ли, значи, Егорич да върне парите.

Парите Егорич не върна — той не е такъв, но работата се разчу.

Разрязаха човека. И намериха хартийка. Разгънаха я, прочетоха я, ахнаха: подписът, значи, не е негов, подписът е на Андрон — и хайде, делото в съда. И докладваха на съда: подписът не е негов, хартията е от тапет и по размер е твърде голяма за стомах — вие се оправяйте! А Егорич заяви на следствието: „Аз, братчета, нямам нищо общо, не съм писал аз, не съм гълтал аз и не съм я донесъл тази хартийка. А това, че портиерът Андрон си е сложил подписа, а не болният — аз не догледах. Съдете ме за недоглеждане.

А Андрон заяви: „Аз — казва — два часа писах и направо прегрях. И като прегрях, написах моята фамилия. Аз — казва — съм убиецът. Моля за снизхождение.“

Сега ще съдят Егорич и Андрон. Нима наистина ще ги осъдят?

1926 г.

РЕТРО СНИМКИ НА 30 КЛАСИЧЕСКИ ХОЛИВУДСКИ ЗВЕЗДИ, ПОЗИРАЩИ С ПУЙКИ

ИЗТОЧНИК: VINTAGE EVERYDAY

ПРЕВОД: : GEMINI 3.1 Pro

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Готови ли сте за Деня на благодарността? Потопете се в духа на празника с холивудски звезди и пуйки!

Денят на благодарността е официален американски празник. В много американски домакинства празнуването му е загубило голяма част от първоначалното си религиозно значение; вместо това, то се фокусира днес върху готвенето и споделянето на обилна трапеза със семейството и приятелите. Пуйката е основен елемент от празника, толкова повсеместна, че почти се е превърнала в негов синоним, независимо дали е била, или не е била на трапезата през 1621 г., когато пилигримите организирали първото пиршество.

ЗАЩО БИЕТЕ НЕГРИТЕ