Теодор Шулц (Theodore Schultz)
30 април 1902 г. – 26 февруари 1998 г.
Нобелова награда за икономика (заедно с Артър Луис)
(За пионерските изследвания на проблемите на икономическото развитие, особено на проблемите на развиващите се страни.)
Американският икономист Теодор Уилям Шулц, син на Ан Елизабет (Вайс) Шулц и Хенри Едуар Шулц, е роден и възпитан във ферма близо до Арлингтън (щат Южна Дакота). Заради остър недостиг на работна сила по време на Първата световна война той работи основно в семейната ферма, а не ходи на училище, но през 1921 г. постъпва на краткосрочни курсове към Селскостопанския колеж на щата Южна Дакота. По време на започналата през 1920 г. икономическа депресия рязко падат цените на селскостопанските продукти, фалират много банки и много фермери се оказват пред опасността да затворят своите ферми. С надежда да се ориентира в дълбоките причини за тези икономически сътресения, Шулц се връща през 1924 г. в колежа и през 1926 г. го завършва със степен бакалавър. Продължавайки обучението си в Уисконсинския университет като аспирант, той получава степента магистър през 1928 г. и доктор на науките по специалността икономика на селското стопанство през 1930 г.
Уисконсинският университет по това време е известен не само със своя икономически факултет, но и със своята междуфакултетна организация за изследване на социалните проблеми. Сътрудниците на факултета консултират правителството на щата и подготвят проекти за аграрно законодателство, което по-късно, в периода на Голямата депресия през 30-те години, ляга в основата на селскостопанската политика на Новия курс. Шулц винаги признава своя „голям интелектуален дълг“ пред университетските си професори.
През 1930 г. Шулц започва да преподава икономика на селското стопанство в колежа на щат Айова (днес университет на щат Айова) в Еймс. След по-малко от четири години е назначен за ръководител на новата по замисъл катедра по икономическа социология. В нейния учебен план влизат курсове по обща политикономия, икономика на селското стопанство и селска социология, а сътрудниците ѝ участват в съвместна работа с теоретиците икономисти и специалисти в областта на статистиката за изучаване на програмите за развитие на фермерското стопанство в руслото на Новия курс.
С началото на Втората световна война тези учени пристъпват към провеждане на поредица от изследвания, получили названието „Серии от продоволствена и селскостопанска политика по време на войната“, при което, съгласно с традициите на Уисконсинския университет, е поставена задачата да се определи по какъв начин правителствената политика може да повлияе на селскостопанското производство в съответствие с националните интереси. През 1943 г. обаче администрацията на колежа се поддава на политическия натиск и оттегля своя доклад, който предизвика възмущението на представителите на млечната промишленост на щата Айова заради препоръката да се замени маслото, което става дефицитно, с маргарин. В знак на протест Шулц и няколко негови колеги подават оставка. През същата година Шулц заема длъжността професор в икономическата катедра на Чикагския университет. През 1496 г. той става там заслужил професор, през 1952 г. е назначен завеждащ катедра, а през 1972 г. става почетен професор.
В началния период на своята работа в Чикаго Шулц се увлича от общите световни селскостопански проблеми. „Продоволствие за света“ („Food for the World“, 1945 г.) - сборник от материали, представени за организирана от него конференция – обръща внимание на факторите, засягащи снабдяването с хранителни продукти, селскостопанската работна сила, технологиите, квалификацията на фермерите и капиталовложенията във фермерското стопанство. След Втората световна война Шулц се включва в проучването на широк кръг проблеми на икономическото развитие. Интересът му към тези проблеми е предизвикан от промишления възход на Западна Германия в резултат от получаването на финансова и материална помощ по „плана Маршал“ (наречен така по името на Джордж Маршал).
През 50-те години, когато ръководи „Техническа помощ за Латинска Америка“ – проект, обхващащ всички сектори на икономиката на слаборазвитите страни, включително селското стопанство и други отрасли на икономиката – Шулц започва да изследва това, което нарича „човешки капитал“. Според тази концепция образователното равнище на населението определя неговата способност да използва информацията и и технологиите за развитие, както и за структурно преустройство. Макар че стойността на земята и оборудването се пресмятат с голяма точност, малко неща се знаят за ценността на човешкия капитал.
В статията „Създаване на капитал с образование“ („Capital Formation by Education“), публикувана в „Journal of Political Economy" през 1960 г., Шулц представя оценки за стойността на работната сила, включително разходите за образование, както и стойността на труда, платена от човека по време на обучението му. Тази стойност, известна добре на фермерските и работническите семейства, които разчитат на това, че техните деца могат да попълват семейните доходи в колкото се може по-ранна възраст, се игнорира от икономистите, а когато е издигната като предмет на изследване, е обявена от тях за спорна. И макар че изчисленията на Щулц не са и не могат да бъдат точни във всички отношения, а самият той се обръща към своите студенти и колеги с молба да ги уточняват, независимо от всичко неговата концепция постепенно завоюва признание, докато на мнозина не става ясно, че капиталовложенията на развиващия се свят в образованието (иначе казано – в човешкия капитал) са решаващ фактор. Всъщност Шулц придобива славата на баща на революцията за вложения в човешкия капитал. За него тези вложения имат широк смисъл: към тях се отнасят вложенията в образованието сред стените на учебните заведения, у дома, на работа, а също така капиталовложенията в сферата на здравеопазването и науката.
На междудисциплинарни симпозиуми и кръгли маси в своите доклади Шулц продължава да привежда доказателства, че за слаборазвитите страни инвестициите в човешки капитал и селско стопанство са по-важни от капиталовложенията в машини и заводи. Той призовава другите учени да се откажат от това, което смята за „интелектуални грешки“ на традиционните икономисти, особено от техните стремежи да вземат предвид стойността на земята, вместо да поставят ударение върху „качеството на човека като участник в производството“. Изправяйки се срещу традиционния подход към икономическите отношения, Шулц се стреми да бъдат взети под внимание хората, действащи зад кулисите на математическите икономически формули. Първата му публикация за човешкия капитал е разработката „Възникващата икономическа сцена и нейната връзка със средното образование“ („The Emerging Economic Scene and Its Relation to High School Education“), публикувана в сборника „Средното училище в новата ера“ („The High School in a New Era", 1958 г.). През 60-те години ученият основава към Чикагския университет Център за сравнително образование. Първият организиран от него симпозиум се спира върху обсъждането на проблемите, свързани с училищното обучение, капиталовложенията в образованието и здравеопазването, а също така и с обучението на работното място.
В своята книга „Преобразувайки традиционното селско стопанство“ („Transforming Traditional Agriculture“), публикувана през 1964 г., Шулц твърди, че дори в примитивното стопанство фермерите действат рационално и използват своите ресурси ефективно в пределите на тази информация, която им е достъпна. Той подчертава важността на проблема, свързан с дейността в условията на дисбаланс, риск и несигурност, обичайни при използването на нови методи в стопанството даже тогава, когато преимуществата на тези методи са явни. Изследванията в тази област са предизвикани от така наречената „зелена революция“ – опити да се увеличи селскостопанското производство с помощта генно инженерство и други технологични методи, разработени частично от Норман Борлауг. Там, където не преуспяват заемите и субсидиите, хибридните семена и новите селскостопански технологии осигуряват повишаване на реколтата, особено в Индия, Пакистан и на Филипините.
По-късно Шулц проявява особено голям интерес към образованието на жените и към висшето образование на младежите, които биха могли да използват своите знания в най-подходяща от културна гледна точка форма за подобряване на условията на здравеопазване, на благосъстояние и на икономическо процъфтяване на народите от „третия свят“. Накратко казано, Шулц се отнася с оптимизъм към възможностите за развитие на бедните аграрни народи. „Бедните народи, живеещи в страните с ниско равнище на доходите, не са заложници, сковани от железните обръчи на нищетата, която икономистите не са способни да разрушат“ – пише той.
Неговата стратегия се състои в това да се оправят възникващите навсякъде изкривявания и да се съсредоточи вниманието върху възможните варианти за избор и върху достъпната информация. Негова главна грижа е да определи политиката, която би могла да съдейства за разширяването на скритите в селското стопанство възможности и те да бъдат използвани. Това става съставна част в стратегията му за динамичния ръст. В своите изследвания на динамичното развитие Шулц се отнася внимателно към проблемите на справедливостта – към структурата на приходите и нарастващата им неравномерност, което също се включва в понятието динамично развитие.
Шулц, също като Артър Луис, съчетава преподаването и научната работа с практически изследвания. Където и да се намира, работейки по задачи или провеждайки симпозиуми, той посещава ферми. „В продължение на редица години ходех в много страни с ниски доходи – спомня си той в своя автобиографичен очерк. - За да разбера това, което исках да зная, отивах в селските местности и посещавах фермите“.
През 1930 г. Шулц се жени за Естър Флоранс Уерт. Семейството има две дъщери и син. Колега на учения от Йейлския университет го описва като „свободен в убежденията си идеалист, общителен ентусиаст, който никога не се уморява от преподавателската дейност“. Когато на седемдесет и седем години получава Нобелова награда, Шулц все още ходи ежедневно пеш до Чикагския университет.
Освен с Нобелова награда Шулц е удостоен през 1972 г. с медала Франсис Уолкър, присъждан от Американската икономическа асоциация, и през 1976 г. с медала Леонард Елмхерст на Международната селскостопанска икономическа асоциация. Член е на Американската икономическа асоциация и на американската Национална академия на науките, член основател е на Националната академия за образование и член на Американското философско дружество, а също така на Американската академия на науките и изкуствата. Заема постовете директор и вицепрезидент на Националното бюро за икономически изследвания, ръководител е на Международния център за изследване на проблемите на развитието на Канада, попечител е на Съвета по народонаселение към Института за текущи световни проблеми и на Международната служба за селскостопанско развитие. Получава почетни научни степени от колежа „Гринел“ и колежа на щата Южна Дакота, от Илинойския, Уисконсинския, Дижонския и Чилийския католически университет, както и от университетите в щатите Мичиган и Северна Каролина.
Превод от руски: Павел Б. Николов
