СЛУЖБОМЕР

сряда, юни 20, 2018

Петият фалит на предприемача Тръмп

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Той не можа да получи от Ким Чен Ун нищо, освен мъгляви заявления, че КНДР „се задължава да се стреми към пълна денуклеаризация на Корейския полуостров“. В замяна на тази обещана вода в решето Тръмп направи съвсем сериозни отстъпки: отмени съвместните американско-южнокорейски военни учения и де факто призна режима на КНДР. Ким Чен Ун победи Тръмп – получи нещо за нищо.

Само по себе си това не е за учудване. Страните аутсайдери са отдавна майстори на подобни игри. Именно така беше сключена сделката на президента Обама с Иран, именно така се държеше със Запада Моамар Кадафи.

Страните аутсайдери губят в друго: в това, че изостават безкрайно от порядъчния, демократичен и потънал в документи свободен свят. Но в това, което се отнася до злата воля и до безкрайната свобода да дават обещания, които нямат намерение да изпълнят - в това те нямат конкуренция.

Проблемът на президента Тръмп се състои в това, че той се отказа изцяло от бавната, усърдна и в крайна сметка завършваща с провал демократична дипломация. Дипломация, при която президентите правят това, което им казват експертите. А експертите са бюрократи от кариерата, които работят преди срещите хиляди часове и съчиняват хиляди страници документи, и в крайна сметка, след стотици взаимни отстъпки, които кастрират от документите всяко съдържание, се оказват заинтересовани само от едно: техният президент да подпише поне нещо.

Президентът Тръмп водеше всичките си преговори като бизнесмен: или, ако искате, като диктатор. Това беше доста кошмарно, но в същото време и ефективно. Защото диктаторът, за разлика от демократичния политик, има абсолютна свобода при преговорите и може да променя лесно своя курс на 180 градуса.

Именно така Сталин преговарял с Хитлер, именно така Путин делеше Сирия с доскоро омразния Ердоган. Именно така, в зората на времето, някой си цар Давид се договарял с цар Адраазар, а след това прас – поразил го край реката.

Именно така се държеше Тръмп преди срещата на високо равнище с Ким Чен Ун. Той наричаше корейския диктатор „малко тлъсто човече“, плашеше го с ядрен удар и отмени публично срещата, веднага щом Ким започна да се държи дръзко. Либералните средства за масова информация, обявили война на Тръмп, го нарекоха слон в стъкларски магазин. Но точно тактиката на Тръмп даде резултати: Ким Чен Ун допълзя едва ли не на колене в Сингапур, като занесе там и личната си тоалетна чиния.

Това беше тактика на човек, който през цялото време на преговорите даваше да се разбере: той е бизнесмен, не са му нужни документи. Нужна му е сделка. Ако няма сделка, страните не подписват нищо незначещо комюнике. Те се разбягват.

В самото навечерие на срещата с Ким Чен Ун Тръмп отиде на срещата на G7 и там отново се прояви като слон в стъкларски магазин. И отново можеше да бъде разбран. Защото в рамките на политически коректната западна дипломация САЩ и Канада са равни партньори.

От гледна точка на съвременния западен дипломат Канада е забележителна страна на победилия демократически социализъм, с великолепно жизнено равнище, държавна медицина и франкофонски Квебек, където специална държавна служба проверява френските надписи върху внасяните в града стоки да са написани винаги с по-дебел шрифт от английските.

Именно в рамките на вноса във франкофонския Квебек на говорещи френски език жители Канада отвори широк път за алжирските ислямисти. Един от тях, Ахмед Реззам, се озова там през 1994 година с фалшив паспорт и въпреки това поиска политическо убежище. Когато му отказаха убежище, Реззам продължи да стои в Канада, прехранвайки се като мами и ограбва туристите. Реззам беше задържан четири пъти и всичките четири пъти пуснат без присъда, защото хитрите канадски закони не позволяват да бъде съден преследван бежанец за такава дреболия като някакви откраднати портмонета.

В края на краищата през декември 1999 година Реззам пристигна с ферибот в Лос Анджелис в натъпкан с взрив автомобил, за да вдигне във въздуха лосанджелисткото летище, и там беше заловен. Но даже тази дребна неприятност не отказа канадското правителство от горещото желание да помага на угнетените алжирски мюсюлмани.

Иначе казано, от гледна точка на съвременния ляв либерал, Канада е забележителна страна, която осигурява на своите граждани социални помощи и не позволява някакви си терористи да влияят на нейната човеколюбива политика по отношение на бежанците.

А от гледна точка на Тръмп Канада е сателит на САЩ, в който 90% от населението на страната живее на 100 и по-малко мили от границите на САЩ и в който опашките за държавна медицина са такива, че при спешни случаи карат болните през границата в САЩ, след което канадското правителство плаща сметката.

Да се иска президентът Тръмп да уважава министър-председателя Трюдо е все едно да се иска предприемачът Тръмп да уважава собственика на малка фирмичка, която съществува само от това, че доставя в неговите хотели етажерки за баните.

Накратко казано, президентът Тръмп се отказа напълно от всичките правила на тромавата западна дипломация, даваща работа на хиляди бюрократи и водеща до подписването на безсмислени документи. Той даде да се разбере, че му трябва сделка, а не документ. Той даде да се разбере, че може да говори с диктаторите на техния език.

И ето че сега, когато постави много неща на карта с корейската среща, когато заплаши G7 и когато оскърби Трюдо, излезе, че Тръмп също се нуждае от лист хартия. Де факто той капитулира пред Ким Чен Ун и подписа толкова безсъдържателен документ, колкото беше и този, който подписа президентът Обама с Иран.

„Историческата среща“ се оказа празна работа. Дипломацията на слона в стъкларски магазин не даде по-големи резултати от дипломацията на пърхащите бюрократични пеперуди.

Тръмп се държеше не като президент, а като твърд преговарящ предприемач. За него САЩ беше просто голямо парче недвижим имот. Като предприемач Тръмп е обявявал четири пъти фалит.

Изглежда, че преговорите със Северна Корея са петият фалит на предприемача Тръмп, ако, разбира се, той не промени своето мнение на по-следващия ден, както често се случва с него. Оказва се, че Тръмп наруга министър-председателя Трюдо, а на диктатора Ким Чен Ун погледна в душата и откри там любов към родината.

вторник, юни 19, 2018

Какви са правата ми при инцидент с асансьор?

ИЗТОЧНИК: ПРАВАТА МИ.БГ

АВТОР: ПЕТИЛИНА ПЕТРОВА, завършва специалност Право и Правни науки в правния факултет на Вестфалския Вилхелм университет, град Мюнстер, Германия.

Влизам в асансьора. В него вече има четирима човека. Повечко сме, отколкото пише на табелката, дано тръгне (отегчено се молим всички наум). И тръгва. Но само половин етаж по-нагоре асансьорът се разтриса и пропада в нищото. Трясък. Усещам, че съм сериозно ранен/а. При падането телефонът ми се чупи. Има щети и по дрехите ми. Сега кой ще ми плати лечението? Някой ще компенсира ли щетите ми?

Ролята на указателните табели в асансьор

Указателната табела в асансьорните кабини е най-често подценявана, недоглеждана, нехайно пропускана. Груба грешка. При инцидент нейна липса или нарушена цялост могат да ми костват ценно време за реакция. Ето какво трябва да съдържа тя:

- указания за ползването на асансьора и за поведението ми при аварии и злополуки;

- забрана за самостоятелно ползване на асансьора от деца под 7 годишна възраст;

- телефона, на който да съобщя за забелязани неизправности/ аварии или за необходимост от освобождаване на заклещени пътници.

Важно! Откривам липса или нарушена цялост на табелата (като например при наличие върху повърхността й на добре познатите одрасквания, залепени стикери или оцветявания/надписи с перманентни маркери от други живущи/пътуващи). В този случай мога да уведомя незабавно представител на етажната собственост, домоуправителя или лицата, които поддържат асансьорите.

В случай на инцидент в асансьор – първата ми реакция:

Асансьорът е техническо средство, подвластно на всички физични и времеви закони. Инциденти не са изключени, поради което е добре да съм подготвен/а с възможните начини за бързо реагиране:

- Имам съмнение, че асансьорът не работи нормално и не се чувствам безопасно да се качвам в него. Реакцията: Подавам възможно най-бързо сигнал за случая до ДАМТН чрез деловодството на агенцията или на техния имейл (damtn@damtn.government.bg).

- В допълнение мога да попълня и формата за сигнали за нарушения от физически и юредически лица, предвидена за подобни случаи от ДАМТН.

- При инцидент трябва да знам, че асансьорните техници са задължени да пристигнат до час след получаването на сигнал за настъпило събитие.

Преживях инцидент в асансьор. Аз имам право на обезщетение!

Ставам жертва на инцидент в асансьора. Имам ли право на обезщетение и в какъв размер? От кого? Как и в какъв срок да потърся правата си? Ето отговорите накратко:

- При наличие на травми, наранявания, материални щети аз имам право на обезщетение от лицето, проявило немарливост към спазването на по-горе изброените задачи!

- За целта преди всичко запазвам всички документи, с които мога да докажа последствията от преживения злополучен инцидент (като медицински експертизи и документи и разписки за други щети).

- Заради зачестилите случаи на инциденти в резултат на небрежност през 2010г. е основана Българска асансьорна организация. На сайта на организацията мога да открия телефоните за сигнализиране за нередовни асансьори, актуални новини, както и да потърся съвет сред аналогичните случаи след преживян инцидент.

- Следващата стъпка е да се обърна директно към професионалистите. След инцидента мога да потърся услугите на адвокат, специалист в областта, за да не пропусна важни детайли (като срокове и доказателства) при подаването на жалба в съда.

понеделник, юни 18, 2018

Нобелови лауреати – 1951 година

Леон Жуо (Léon Jouhaux)

1 юли 1879 г. – 28 април 1954 г.

Нобелова награда за мир, 1951 г.

(За работата му като председател на Международния комитет на Европейския съвет, заместник-председател на Международната конфедерация на свободните синдикати, замместник-председател на Световната федерация на свободните синдикати, член на ILO Council и делегат в ООН.)

Френският работнически лидер Леон Жуо е роден във френско работническо семейство, баща му работи в кланица. Още в детството си момчето се запознава с радикалните идеи, които въвличат дядо му в революцията през 1848 г., а баща му довеждат на барикадите през 1871 г. Леон няма и две години, когато баща му получава работа в кибритената фабрика в Обервилие край Париж. На дванадесет години момчето напуска местното училище и започва да работи в леярското производство, защото по това време баща му е стачник. По-късно Жуо си спомня, че придобитият опит е оказал значително влияние върху неговото бъдеще.

Начетеността дава на младия Жуо възможност да постъпи в лицея „Колбер“ с надеждата да стане инженер, но девет месеца по-късно нови семейни усложнения го принуждават да започне пак работа, този път в сапунената фабрика „Мишо“. Учи една година в професионалното училище „Дидро“, но след това постъпва при баща си в кибритената фабрика, където става калфа. Цялото си свободно време Жуо посвещава на четенето.

Призован за военна служба през 1900 г., Жуо е изпратен в Алжир с 1-ви зуавски полк, но три години по-късно е демобилизиран, след като баща му ослепява от дългогодишната работа с бял фосфор. Като играе значителна роля в профсъюзното движение с длъжността си на административен секретар на отдела на федерацията на работниците в кибритените фабрики, Жуо участва ентусиазирано в стачен протест срещу използването на вещества, от които е ослепял баща му. Стачката продължава един месец и постига целите си, но Жуо изгубва работата си. Шест години той се намираше в „черните списъци“, докато профсъюзът не постига възстановяването му във фабриката.

През 1906 г. местният съюз избира Жуо за делегат на Общата конференция на труда (ОКТ). Основаната през 1895 г., ОКТ е представител на повечето от френските работници; мнозина от тях са социалисти, чувстващи родството си със своите колеги по цяла Европа. В редиците на ОКТ Жуо се издига бързо, като става касиер през 1909 г. и една година по-късно - генерален секретар. В своите речи и като редактор на списанието на ОКТ „Синдикална борба“ Жуо се застъпва не само подобряването на условията на труд, но и за развитието на международните връзки.

В напрегнатите месеци, предшестващи Първата световна война, Жуо призовава европейските профсъюзи да обединят усилията си срещу войната. През август 1914 г. той изоставя пацифизма и се изказва в подкрепа на военните усилия на Франция. В реч по време на профсъюзната конференция на страните от Антантата в Лийдс (Англия) през 1916 г. Жуо изразява надеждата си, че краят на войната може да донесе „свобода, политическа и икономическа независимост, разоръжаване, задължителен международен арбитраж и забрана на тайната дипломация“ в Европа. Нещо повече, заявява Жуо, „ако в резултат от мирен договор всичко това се осъществи, ще се отвори път към Съединени европейски щати“, където „работническата класа ще може да разчита на ръст на своето благосъстояние и на свободата си“.

Възможност да пропагандира тези възгледи Жуо получава, когато става технически експерт в Международната комисия за работническо законодателство по време на Парижката мирна конференция. Заедно със Самюъл Гомпърс и други работнически лидери Жуо защитата член 13 от Версайския договор, с който се учредява Международна организация на труда (МОТ). Като става член на управителния съвет на МОТ, Жуо е избран за вицепрезидент на създадената наново Международна федерация на профсъюзите, който пост заема до 1945 г. Сред първите си мероприятия федерацията призовава своите 20 милиона членове да помогнат на жертвите от войната, особено в Австрия, където гладът застрашава хиляди.

След войната френските комунисти, вдъхновени от руската революция, се опитват да завземат ръководството в ОКТ. През 1921 г., като опитва всички средства за убеждение, Жуо прогонва комунистите от организацията. Оправдава се мнението за него като човек, който „обича схватките и не губи самообладание по време на решителни действия“. Престижът му е толкова голям, че протестите на комунистите скоро престават.

Периодът между световните войни е за Жуо време на напрегната работа. Той е член на френската делегация в Обществото на народите, изготвя предложения за контрол над въоръжаването, участва в икономически конференции, работи в Комитета по безработицата на Европейския съюз и представлява работниците на Конференцията за ограничаване и съкращаване на въоръженията. В книгата си „Разоръжаването“ („Le Desarmement“), публикувана през 1927 г., Жуо твърди, че военната промишленост трябва да бъде контролирана от отделните страни.

Разтревожен от реалността за нова световна война и изгубил доверие във възможностите на Обществото на народите, Жуо се опитва да насочи общественото мнение срещу италианското нахлуване в Етиопия, гражданската война в Испания и нацистката агресия в Чехословакия и Австрия. Като се среща през 1938 г. с Франклин Д. Рузвелт, той убеждава президента да предприеме санкции срещу Германия. Войната започва една година по-късно и с поражението на Франция ОКТ престава да съществува. Като не приема предложението да се присъедини към „Свободна Франция“, Жуо заминава на юг, участва в Съпротивата и през декември 1941 г. е арестуван в Марсилия. След две години той и съпругата му са изпратени в Бухенвалд, но успяват да доживеят до освобождението от съюзните войски през май 1945 г.

След като се връща в Париж, Жуо започва да работи пак в МОТ, като освен това става председател на Френския икономически съвет (много важна длъжност в Четвъртата република). Отново му се налага да се сблъска с комунистите в ОКТ. Когато опонентите му отказват да подкрепят Програмата за възстановяване на Европа (плана Маршал, наречен така в чест на Джордж Маршал), Жуо спира през 1947 г. дейността на ОКТ. Заедно с други работнически лидери той основава нова ОКТ - „Форс увриер“ („Работническа сила“) и на поста председател на организацията защитава идеите за Съединени европейски щати, за обединяване на работническото движение и за повишаване на жизненото равнище на трудещите се.

След силен сърдечен пристъп Жуо умира скоропостижно в Париж. До смъртта си той продължава своята работа във „Форс увриер“ и в икономическия съвет. Неговият приемник във „Форс увриер“ Робер Ботеро си спомня не един път дните, когато Жуо, „мълчалив млад човек, обикновено седеше на задните редове в националния комитет на ОКТ... Той вземаше рядко думата, но когато това станеше, яснотата и силата на ума му се проявяваха от първите му думи“. „Животът на Жуо - казва Ботеро - е неотделим от историята на профсъюзното движение“.

Източник: http://n-t.ru/nl/mr/jouhaux.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


ДО ТУК - в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“

петък, юни 15, 2018

Изкуството да оскърбяваш - 16

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ИСУС ТАНГЕЙЗЕРОВИЧ ЧАПЛИН [1]

Иисус Х. се върна в медийното пространство. Благодарение на „Тангейзер“ и „Шарли“ този персонаж от древноеврейския фолклор освежи съществено своя рейтинг и почти догони по разпознаваемост Милонов [2], Гундяев [3] и Кобзон [4].

Във връзка с това стана уместен въпросът: а кой е, между другото, той? И на какво основание неговото име се озова толкова близо до титаничните фигури на „руския свят“ [5]?

Както става ясно, смислен отговор на този прост въпрос не може да даде никой. Разбира се, има канонична характеристика на Исус Х. Тя се състои в това, че едно много свирепо същество на име Йехова по някакъв необясним начин – вероятно заобикаляйки влагалището, фалопиевите тръби и фуниевидното разширение – се вселило в матката на една еврейска девица и по някаква причина прекарало там девет месеца предродов период.

По всяка вероятност Йехова е бил принуден да премине през всичките полагащи се стадии на ембриогенезата. Като се родило по обикновения начин, божеството получило ново „земно“ име – Исус, а след известно време станало по професия равин, иначе казано – учител и тълкувател на Тората, имащ правото да проповядва в синагогите.

Ако се съди по всичко, след като се отчаяло да превъзпита „избрания народ“ с помощта на потопи, огнени дъждове и масови убийства, божеството решило да го вразуми с лични нотации за любов към ближния – като много предвидливо не конкретизирало кой е „ближен“ и кой не е.

След това се разиграла драма, типична за онова екзалтирано време: пирове, предателства, проповеди, изцеления, блудници, ходене по водата, бичуване, багреница и хаотични маршировки от едно село в друго.

В крайна сметка всесилното и проницателното безсмъртно божество разиграло пред своите врагове и поклонници театър със собствената си смърт. То изобщо и по никакъв начин не можело да умре, което му било известно. По силата само на това, че било всемогъщ и безсмъртен бог, създател и управител на целия свят. Като минало известно време, погребаното вече божество възстановило напълно всичките си физиологични функции и застанало в цветущо здраве пред публиката, след което, смятайки своята мисия за завършена, „се възнесло“.

За възнесението, иначе казано – за вертикалното, по всяка вероятност, излитане, нямаме никакви данни. Евангелията констатират пестеливо „излитането“, като не конкретизират даже и с една дума скоростта на божеството, неговата траектория, направлението му и други параметри на полета. Строго погледнато, пред нас имаме добър опит за екстремен туризъм, но и други персонажи от световния религиозен фолклор са показвали не по-малко оригинални фокуси от Исус.

Както виждаме, въпросът кой изобщо е той, засега остава без отговор.

Дълго време Исус Х. фигурирал само в попските заклинания и от него се интересували малцина, като не ес смятат така наречените „вярващи“. Но даже и те не се задълбочавали в подробности за произхода на своя кумир и за неговото търговско значение. Към това, че Исус Х. бивал редовно прехвърлян „през ръцете“ на кинематографисти, естрадни артисти и живописци, всичко се отнасяли спокойно. На Исус му се отдавало да работи като „подправка“, внасяйки без особени усилия трагизъм във всяка безсмислица.

Но сега положението е друго. Църковните дейци започнаха да се досещат най-сетне „кой е той“ и красавецът Чаплин поведе попските полкове да щурмуват един малък провинциален театър, решил да добави пикантности към някаква оперна скучнотия.

Трябва да помним, че попските стенания за някакви „оскърбени чувства“, като всичко на този свят, имат обикновена финансова основа. В действителност Исус Х. е добра търговска марка. Разбира се, не толкова успешна като емблемата на „Кока кола“ или като странната безсмислица на General Electric. Но не можем да отречем, че е разпознаваем и че е съответно доходоносен.

Ще отбележим, че попската обида на режисьорите, естрадните артисти и писателите, които стрижат разгърнатия от църквата образ, е съвършено справедлива. Именно поповете в продължение на стотици години влагали средства в Исус Х., финансирайки създаването на безчислените му изображения, а също така посветените му песни, здания, текстове и представления. Сега те биха искали да използват Исус еднолично, изстисквайки от търговската марка всичко само за себе си.

Тангейзерният скандал показа, че поповете нямат намерение да делят Исус с никого. Това е разбираемо. Неразбираем е само дивашкият стил на църковните дейци. Вместо да оформят юридичиски своето изключително право „на всякакво изобразяване и споменаване“ на Исус Х., те отново започнаха да дращят клевети, да правят скандали и да размахват членове от Наказателния кодекс.

Трябва да им се дадат всичките права върху тази търговска марка. Нека да я ползват еднолично. Те са го заслужили. По всяка вероятност образът на Исус ще се задуши бързо в безвъздушното пространство на църквата. Но това не е голям проблем. Ние знаем добре компонентите, от които е сглобен.

Не е възможно да се намери образ, който да е бил толкова вторичен и събирателен като образа на Исус Х. Безсрамието, с което се кърпела неговата евангелска „биография“ от парчета полузадушени магии и мъртви култове, може да бъде извинено само с бързината, с която се създавала новата вяра, а също така с необходимостта да се съберат поне някакви биографични факти за новото божество.

Нека видим.

От асировавилонския Мардук евангелският Исус е получил като „наследство“ шутовската коронация, багреницата, бичуването, трънения венец, екзекуцията, спасяване на своя народ от гнева на злите духове с цената на живота си, пазачите при гробницата, които се разбягват в ужас при вида на възкръсналия мъртвец и даже влизането в града на магаре.

От финикийския Адонис и тракийския Дионис - цялата история със захвърлените погребални пелени, ходенето по водата, пещерата гробница, а също така някои нюанси на възкръсването.

От фригийския Атис - водното „кръщене“, превръщането на водата във вино, тридневната смърт преди „възкръсването“, прощалната „тайна“ вечеря с учениците и „причастието“.

От гръцкия Асклепий - изцеляването на слепци като се намазват клепачите им със слюнка.

От Хор, Дионис и Хермес - раждането в обор.

От Митра, Хор и Кришна - звездобройците влъхви, посетили новородения бог „в пещерата“, а също така рождественската „звезда“ и цялата история с избиването на младенците и бягството.

„Моралната“ част на Евангелието е изплагиатствана изцяло от египетски и митраистки източници, а фактът на „възнесението“ е само апотеоз на добрата стара левитация, описана още от Лукиан в разказа му за „хиперборейските фокусници“.

Ще отбележим, че всичките споменати богове са били заченати непорочно, родили са се в пещера или в обор от майка девица; на всичките демон или зъл дух им предлага богатство и власт; всичките можели да ходят по водата, да летят и да изцеляват; всичките са умрели, за да „изкупят“ нещо, а не просто така, и всичките, разбира се, са възкръснали.

Идеолозите на християнството отдавна са намерили очарователно обяснение за скандалните „съвпадения“. Според Тертулиан и други „бащи на църквата“ това са, разбира се, „интриги на дявола и демоните“. „За да подиграят Христос и да накарат хората да смятат, че християните само копират вярата в езически богове, демоните се превърнали във вдъхновители на митологията. Те знаели предварително какво ще бъде християнското учение и затова измислили сходни митове и обреди и ги разиграли коварно преди евангелските събития“ (цитат по Джефри Б. Ръсел, „Сатаната: възприемане на злото в ранната християнска традиция“, 1981 г.).

Естествено, всяко от споменатите божества също не е било самостоятелно и оригинално. Атис, Адонис, Митра, Озирис и прочее са на свой ред „сглобени“ от елементи на свои предшественици, още по-ранни богове и вероятно още по-примитивни, чието родословие води началото си от духовете на неолита.

Разбира се, всяко божество има свой „срок на годност“. Понякога той свършва заедно с особеностите на времето, което го е създало и култивирало, понякога божеството губи по естествен начин кредита си на доверие и бива анулирано. А новата епоха разкъсва просрочените богове на парчета, за да ушие от тях нещо модно и ново. Но е ясно, че конструирането на принципно ново божество би било много трудно. Всички парчета са прекалено познати, а количеството им е ограничено.

Но от това трудно положение все пак има изход. Търсещите символи на истински драматизъм оперни режисьори, патетични писатели и културата като цяло трябва да се вгледат в чукотския Пивчунин. Този бог бил знаменит с малките си размери - по различни данни от 3 до 12 сантиметра. Той използвал умело своята миниатюрност, за да проникне под полите и в rima pudenti на девствениците. Оказвайки се там, той извършвал, разбира се, непорочно зачатие. Порочното било за него трудно поради малкия му ръст.

------------------------------

1. Заглавието насочва читателя към настоятелното искане на протойерей Всеволод Чаплин, ръководител на синодалния Отдел за връзки на Руската православна църква с обществеността, да бъде проверена постановката на операта „Тангейзер“ в един провинциален оперен театър за порнография и проповядване на хомосексуализъм.

2. Виталий Миленов – руски държавен и политически деец, известен с крайно ретроградните си възгледи.

3. Владимир Гундяев – светското име на руския патриарх Максим.

4. Йосиф Кобзон – руски певец, фанатичен привърженик на политиката на Путин.

5. Руски свят (русский мир) – съвременна имперска руска концепция.

(Следва)

ДО ТУК:

1. КРАТЪК КОНСПЕКТ НА ЦИКЪЛА ЛЕКЦИИ В "ЕРАРТА"

2. КИРИЛ - ПРОСВЕТИТЕЛЯТ НА ПИНГВИНИ, ИЛИ ИСТИНАТА НА НЕИЗТРИТИЯ ЗАДНИК

3. ДВУГЛАВИЯТ ПЕНИС

4. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - I

5. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - II

6. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - III

7. САМОТНАТА РУСИЯ ИСКА ДА СЕ ЗАПОЗНАЕ

8. НЕ СТАРЕЯТ ПО ДУША ЦЕЛИНИТЕ

9. ГОЛИЯТ ПАТРИАРХ ИЛИ ЗАКОНЪТ НА МИКИ МАУС

10. КРАЯТ НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА. КАКВО ЩЕ СТАНЕ?

11. КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА?

12. МУХОМОРКИТЕ НА ПОБЕДАТА

13. ДРАЗНЕНЕ НА ГЪСКАТА. КРАЙ НА ДИСКУСИЯТА ЗА ГАЛИЛЕЙ

13. ОСОБЕНО ОПАСНО МИСЛЕНЕ. ИЗ ИСТОРИЯТА НА ЧУДАЦИТЕ

13. РУСИЯ В ТЪРСЕНЕ НА АДА

четвъртък, юни 14, 2018

“Записки от колибата“ - един брилянт на японската литература

Преди доста много време, толкова доста, че вече не помня точно кога, Бени (Албена Тодорова) ми изпрати своята магистърска теза - превод на „Ходжоки“ от японския писател, поет и есеист Камо но Чомей (1154-1216).

Като любител на японската литература, не простих на превода и го глътнах незабавно и на един дъх, не само защото текстът не е много обемен, но и защото, наистина, започнеш ли го, трудно можеш да се откъснеш от него.

А от февруари т. г. Албена започна да публикува отделните глави на „Ходжоки“ в своя блог „Дневниците на Бени“ - вече с обяснителни бележки, препратки и „картинки“.

Аз съм по принцип читател, а не тълкувател и обяснител, затова тук ще препубликувам краткия увод на Бени, поместен в блога ѝ, от който увод ще научите някои любопитни неща за произведението и неговия автор, а след това следват препратки към всичките тринадесет глави, всяка от които е самостоятелна миниатюра.

Не ги четете обаче като мене „на едро“ и задъхано, четете ги много бавно, всяка през ден, през два, през месец, ако щете, и така сигурно ще чуете още по-отчетливо мъдрия глас на Камо но Чомей от далечния тринадесети век.

Впрочем, както искате.

Приятно четене!

(Павел Николов)

Текстът на „Ходжоки” е завършен през пролетта на 1212 година. Произведението е съставено в нелек период от японската история и литература. Съсловието на аристократите, към което принадлежи авторът Камо но Чомей, бавно, но сигурно отстъпва лидерските позиции в японския средновековен социум на набиращото сили военно съсловие. Периодът се нарича Камакура (1192-1333) и е известен със своята размирност.

Камакура настъпва след период на относителна стабилност в страната, известно като епоха Хейан (794-1192). На епохата Хейан дължим голяма част от класическото японско литературно и културно наследство под формата на танка (класически поетичен жанр, далечен роднина на хайку), моногатари (повествования), никки бунгаку (дневникова литература), дзуйхицу (букв. „следвайки четката”; записки, есе) и други.

Буквалното значение на думата „хōджōки” 方丈記 гласи „Записки от <колиба с големина> едно квадратно джō”. Както разбираме от текста, заглавието му е дадено по мястото, където е съставен, т.нар. „колибата от треви”. Тя е с големина едно квадратно джō (около 9 кв.м) и подслонява автора, Камо-но Чомей, в късните му години. Обемът на записките не е твърде голям – тринайсет глави спомени, случки, размишления, наблюдения.

“Ходжоки” е дзуйхицу, или букв. „следвайки четката”. Англоговорящите изследователи го наричат “есе”. Това е жанр, чийто най-известен представител са „Записки под възглавката” на придворната дама Сей Шōнагон (966-1025).

Най-точната дефиниция на дзуйхицу, на която съм попадала, е на изследователя Сачихико Накамура, който определя дзуйхицу като прозаичен жанр, при който „се записва свободно чутото, видяното, емоционалното преживяване, впечатленията, следвайки движенията на четката, без ограничения във формата”.

За мен жанрът дзуйхицу е изграден от два основни елемента - случка и емоционален отклик, като единият елемент невинаги следва другия непосредствено - понякога се оставят лакуни и разстояния. Най-близко до дзуйхицу в нашата литература бих поставила великите “Фрагменти” на Атанас Далчев (оранжевия втори том).

Оригиналният текст на “Ходжоки” за жалост не достига до наши дни. Съществуват няколко варианта на текста, като копието от храма Дайфукукоджи се счита за най-достоверен. Други запазени копия са този на Маеда или текстът от Сага, както и многобройни недостоверни копия, наричани руфубон.

(Албена Тодорова)

Глава 1. Реката

Глава 2. Пожарът от годините Анген

Глава 3. Ураганът

Глава 4. Преместването на столицата

Глава 5. Гладът

Глава 6. Земетресението

Глава 7. Подчиниш ли се на света

Глава 8. Моето минало

Глава 9. Колибата ходжо

Глава 10. Обстановка

Глава 11. Красивите гледки си нямат господар

Глава 12. Как се живее в отшелническата колиба

Глава 13. Сам питам сърцето си

сряда, юни 13, 2018

Фредерик Ремингтън

Фредерик Ремингтън (1861-1906) е американски художник, илюстратор и скулптор.

Като дете се увлича от лова и ездата, започва също така да рисува много отрано, включително и въображаеми неща. Учи в училището по изкуства към Йейлския университет, но по това време се интересува повече от футбол и бокс. След смъртта на баща си се връща у дома, скоро обаче заминава на запад и става предприемач в град Канзас сити. През 1884 година се жени за Ева Кейтън и учи в Студентската художествена лига в Ню Йорк (Art Students League of New York). Започва да рисува илюстрации за издателства, публикуващи книги за Дивия Запад. Много от ранните му произведения са публикувани в списанията Collier’s Weekly и Harper’s Magazine.

Въпреки че Ремингтън е известен като художник, чиито произведения са посветени на Дивия Запад, той прекарва там не повече от два месеца. Успехът му обаче се дължи на това, че успява да пресъздаде облика на региона и на неговите обитатели в незасегнат от цивилизацията вид. Ремингтън е приятел на писателя Оуен Уистър, чиито произведения също са свързани с Дивия Запад.

През 1898 година Ремингтън става военен кореспондент и отразява събитията по време на Испанско-американската война. Едно от задълженията му е да прави илюстрации за Уилям Рандолф Хърст, „бащата“ на „жълтата преса“.

Ремингтън злоупотребява сериозно с алкохола, но умира на 48 години не от това, а по време на операция за отстраняване на апендикса. (Превод от руски: Павел Николов)

Следват някои произведения на Фредерик Ремингтън, повечето от които са в „движеща се“, динамична форма.



А на края едно малко филмче за скулптора Ремингтън.


вторник, юни 12, 2018

“Закупуване” на осигурителен стаж. Каква е процедурата?

ИЗТОЧНИК: ПРАВАТА МИ.БГ

АВТОР: Магдалена Митова, студентка по “Право” в СУ “Св. Климент Охридски”.

Вече съм почти на финалната права и ми остава малко до навършване на пенсионна възраст. Добре знам обаче, че трябва да отговарям на определени условия, за да придобия право на пенсия и че освен навършени години, трябва да имам и натрупан осигурителен стаж. На мен обаче съвсем малко не ми достига, за да покрия критериите за минимален осигурителен стаж (за 2017 – 35г. и 4м. за жени и 38г. и 4м. за мъже), така че да мога да се пенсионирам. Чувал съм,че такъв стаж мога да си “закупя”, но не ми е ясно точно как става.

Кога мога да си закупя осигурителен стаж?

Имам няколко възможности:

1. Мога да си закупя времето, през което съм се обучавал във висше и полувисше учебно заведение или времето, в което съм карал докторантура и съм придобил образователна и научна степен “доктор”.

В тези случаи осигурителен стаж мога да закупя за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за специалността, която съм записал. Например ако съм записал специалност, която трае 4 години, мога да си закупя стаж само тези 4 години, но не и за повече (дори и да съм презаписал една година и да съм го изкарал за 5 г., а не за 4 г). Трябва да съм наясно, че е необходимо не само да съм се записал да уча, но и да съм завършил успешно! Без значение е формата на обучение – редовна, задочна, вечерна и др.

Осигурителният ми стаж се установява с удостоверение по утвърден образец, издадено от териториалното поделение на НОИ, въз основа на:

- диплома за завършено висше или полувисше образование или документ за придобита научна и образователна степен доктор;

- документ за внесените осигурителни вноски;

- документ, удостоверяващ срока на обучението или докторантурата.

Важно! Времето, в което съм учил, трябва да не е било зачетено за стаж на друго основание – например в същия период да съм бил и на работа, от която да са ме осигурявали. Ако все пак включва такива периоди, мога писмено да поискам възстановяване на сумите от внесените осигурителни вноски. Тези суми ще ми бъдат върнати въз основа на разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ).

2. Другата ми опция е да си закупя до 5 години осигурителен стаж, който не ми достига, за да придобия право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в случаите, в които съм навършил общата възраст за пенсиониране (за 2017 г. – 61 г. за жени и 64 г. за мъже). Тъй като мога да закупя само до 5 години осигурителен стаж, това означава, че няма как да се възползвам от това си право, когато нямам никакъв осигурителен стаж. Не мога да си закупя осигурителен стаж по този ред и ако реша да се пенсионирам по-рано (тоест преди да навърша необходимите години) .

Такъв стаж мога да закупя само за да придобия право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В случаите, в които съм внесъл осигурителни вноски за завършено висше/полувисше образование за периоди по-малки от 5 години, имам право да внеса осигурителни вноски за “недостигащ стаж” за разликата до 5 години.

Осигурителният доход за времето, за което съм си “купил” осигурителен стаж, не се взима предвид при изчисляването на размера на пенсията, която ще ми бъде отпусната.

Важно! И при двата варианта, при които мога да си закупя стаж, времето, за което съм внесъл осигурителни вноски, се зачита за осигурителен стаж от трета категория (в тази категория са работи като счетоводител, бояджия, животновъд).

Какво трябва да направя?

Трябва да подам заявление за пенсиониране до териториалното поделение на НОИ с искане да преценят колко осигурителен стаж не ми достига. Тази преценка се прави към датата, на която съм подал заявлението. В рамките на 5 работни дни от дата на подаване трябва да ми изпратят уведомително писмо, в което ми съобщават колко още осигурителен стаж ми трябва за пенсия, сумата на дължимите осигурителни вноски и реда, по който трябва да ги внеса.

В случай че документите, които съм подал, са нередовни и/или пък нещо липсва, уведомителното писмо ще ми бъде изпратено в срок от 5 работни дни от датата, на която представя редовните документи или, когато изтече 1 месец откакто са ме уведомили за нередностите. Ако не ги отстраня в предвидения срок, длъжностното лице ще издаде разпореждане въз основа на наличните редовни документи.

В 14-дневен срок от получаване на уведомителното писмо е необходимо да представя в териториалното поделение на НОИ удостоверение, че съм внесъл дължимите осигурителни вноски (УП – 16) . В случай че живея в чужбина, това удостоверение може да ми бъде издадено от териториалното поделение на НОИ – София-град. Ако изпусна срока и не представя такова удостоверение, ще получа отказ и няма да ми бъде отпусната пенсия.

Kaква е цената?

“Закупено” време ще ми се зачете за осигурителен стаж след като внеса за своя сметка по банков път осигурителни вноски, изчислени в процент, определен за фонд „Пенсии” за родените преди 01.01.1960 г. върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица (460 лв.). За 2017 г. процентът на осигурителната вноска е 18,8 % върху 460 лв., тоест 86,48 лв. за един месец осигурителен стаж.