НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1999 г. / ЛИТЕРАТУРА / ГЮНТЕР ГРАС

Гюнтер Грас (Günter Grass)

16 октомври 1927 г. - 13 април 2015 г.

Литература

(За това, че в игриво-мрачни притчи изобразява забравеното лице на историята)

Произход и младост

Гюнтер Грас е роден на 16 октомври 1927 г. в свободния град Данциг (днес Гданск, Полша) — в семейство със смесен немско-кашубски произход. Баща му е немски търговец, а майка му произхожда от кашубското малцинство. Този граничен, многоезичен свят на Данциг става основната митология на цялото му творчество.

Като юноша е член на Хитлеровата младеж, а през последните месеци на войната — едва на 17 години — служи в танкова дивизия на Вафен-СС. Ранен е през април 1945 г. и попада в американски плен. След войната работи като миньор и каменоделец, а по-късно учи скулптура и графика в академиите в Дюселдорф и Берлин. Не е случайно, че до края на живота си остава и визуален художник — рисунките и скулптурите му често вървят ръка за ръка с книгите.

Данцигската трилогия

„Тенекиеният барабан" (1959) е дебютният му роман и най-известната му книга. Оскар Мацерат е момче, което решава на тригодишна възраст да спре да расте и наблюдава възхода на нацизма от височината на детето — с барабан и глас, който троши стъкло. Романът е гротескна, барокова и безмилостно сетивна панорама на германското дребно бюргерство и неговото съучастие. Екранизацията на Фолкер Шльондорф от 1979 г. печели „Оскар" и „Златна палма".

„Котка и мишка" (1961) е новела за ученика Малке и неговата издадена адамова ябълка.

„Кучешки години" (1963) е най-мащабната и най-трудната част от трилогията.

Други важни книги

Сред останалите му значими произведения са „Местна упойка" (1969), „Из дневника на един охлюв" (1972) и „Камбала" (1977) — огромен феминистко-провокативен роман за историята през призмата на храната и готвенето. Следват „Плъхът" (1986) и „На широко поле" (1995) — критичен роман за германското обединение, посрещнат с яростни рецензии.

Късните му книги са може би най-достъпните: „Моят век" (1999) — сто кратки текста, по един за всяка година на XX век; „Като рак върви" (2002) — за потопяването на кораба „Вилхелм Густлоф" и за германците като жертви, тема, която десетилетия е била табу; и мемоарната „Докато белех луковицата" (2006).

Гражданската фигура

Грас е може би най-политически ангажираният немски писател на своето поколение — активен поддръжник на Вили Бранд и на Социалдемократическата партия, участник в „Група 47", постоянен глас срещу забравата на нацисткото минало и срещу прибързаното обединение на Германия през 1990 г.

Скандалът от 2006 година

Именно в „Докато белех луковицата" той признава публично за първи път членството си във Вафен-СС. Разкритието предизвиква огромен скандал: мнозина го обвиняват в лицемерие — човекът, който шест десетилетия е бил морална съвест на нацията и е укорявал другите за мълчанието им, сам е мълчал за себе си. Има призиви да върне Нобеловата награда. Той отговаря, че именно срамът е причината да мълчи толкова дълго. Дебатът остава неразрешен и до днес хвърля сянка върху репутацията му.

През 2012 г. Грас предизвиква нов скандал със стихотворението си „Каквото трябва да бъде казано", критикуващо израелската политика спрямо Иран; Израел го обявява за персона нон грата.

Гюнтер Грас умира на 13 април 2015 г. в Любек на 87-годишна възраст.

Съставил: Claude 5 Opus

Редактор: Павел Николов

БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 13. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ И ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ / ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ / ПОСЛАНИЕ ДО ЕФЕСЯНИТЕ

Превод: Meta AI

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА / СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС - ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН / ЙОАН И СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ИЗТОЧНИЦИ НА ЧЕТВЪРТОТО ЕВАНГЕЛИЕ. ЙОАН ИЗМЕСТВА АКЦЕНТИТЕ / ДРУГИ ЕВАНГЕЛИЯ: ЕВАНГЕЛИЕ С ИЗРЕЧЕНИЯ / ЕВАНГЕЛИЯ ЗА ДЕТСТВОТО / СТРАСТИ ХРИСТОВИ / ГНОСТИЧНИ ЕВАНГЕЛИЯ / ИСТОРИЧЕСКИЯТ ИСУС / ИСУС – ПРОРОК НА АПОКАЛИПСИСА

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ - ВАЖНА ФИГУРА В ИСТОРИЯТА НА РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО / ПРОБЛЕМ НА КНИГАТА „ДЕЯНИЯ“ / КРАТКА БИОГРАФИЯ НА ПАВЕЛ / КАКВО ПОТВЪРДИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / КАКВО ПРОМЕНИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ИСУС / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЗАКОНА / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЮДЕИТЕ И ЕЗИЧНИЦИТЕ / МИСИОНЕРСКАТА ДЕЙНОСТ НА ПАВЕЛ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО СОЛУНЯНИТЕ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ГАЛАТЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИПЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИМОН / ПОСЛАНИЕ ДО РИМЛЯНИТЕ

ГЛАВА 13. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ И ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ - ПАВЕЛ ПО ВРЕМЕТО НА НОВИЯ ЗАВЕТ И СЛЕД ТОВА / ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ

ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ - ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО СОЛУНЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО КОЛОСЯНИТЕ

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 13. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ И ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ

ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ

ПОСЛАНИЕ ДО ЕФЕСЯНИТЕ

Сред критически настроените изследователи авторството на Посланието до ефесяните поражда по-малко спорове, отколкото авторството на вече разгледаните вторични Павлови послания. Доколкото Посланието до колосяните „не прилича“ на Павловите послания както по стил, така и по съдържание, Посланието до ефесяните се отклонява от тях в още по-голяма степен. За разлика от другите две послания, обстоятелствата, дали повод за написването му, не могат да бъдат установени с лекота. По всичко изглежда, че става дума за обща трудност, пред която били изправени редица църкви по времето на автора — предположително към края на I в. В някои църкви имало противоречия между юдеи и неюдеи, като неюдеите, които съставлявали мнозинство, гледали отвисоко на своите юдейски братя и сестри. Авторът е убеден, че подобно положение е лишено от основание, и написва посланието, за да го преодолее.

Авторът се стреми да напомни най-вече на своите читатели неюдеи, че макар в миналото да са отричали Бога, са се съединили сега с юдеите чрез служенето на Исус, чрез помирението на Исус с Господа и чрез Неговото покаяние (2:1–22). По-точно, смъртта на Исус е разрушила преградата, която разделяла дотогава юдеите от неюдеите — Юдейския закон, който съответно изгубил своята сила. Вследствие на това двете групи са напълно равни и могат да живеят в съгласие една с друга; нещо повече, Исус е съединил и двете групи с Господа. Вярващите не само са умрели с Христос, но и са възкръснали в Него, за да се наслаждават на радостите на небесното съществуване (2:1–10). Именно в единството на юдеите и неюдеите с Бога се съдържа, според автора, „тайната“ на Евангелието, която е вече разкрита (3:1–13).

Във втората половина на посланието авторът наставлява читателите да живеят в съответствие с провъзгласеното единство, което им е дадено. То следва да бъде явно в живота на църквата (4:1–16), в дълбоката разлика между християните и останалите членове на обществото (4:17–5:20), както и в обществените отношения на християните помежду им — особено в ролите им на съпрузи и съпруги, на деца и родители, на роби и господари (5:21–6:9).

Книгата завършва с наставление борбата срещу силите на злото да бъде продължена.

Както при Посланието до колосяните, а и в още по-голяма степен, специалистите по гръцки език отбелязват, че това послание се различава съществено от онези, които принадлежат безусловно на перото на Павел. Изреченията са тук по правило значително по-дълги и по-сложни от Павловите, а в текста се срещат голям брой думи, които ги няма в останалите му съчинения. Още по-убедителни от доводите, изградени върху стила на гръцкия език, са обаче тези, които почиват върху съдържанието на посланието. Ще ни бъде от полза да разгледаме по-внимателно един конкретен откъс, който на първо четене наистина напомня нещо, което Павел би желал да изложи. При по-задълбочено вникване обаче става ясно, че изразените в него възгледи се различават чувствително от възгледите на Павел. Трудно е да си представим, че Павел би могъл да напише това.

Ще разгледаме откъс от Посланието до ефесяните (2:1–10). Прочетете го внимателно. Тук авторът припомня на своите читатели неюдеи обръщането в началото на техния път към спасението, което познали в Христос. Засягат се редица важни за Павел теми: отделянето на човека от Бога преди приемането на Христос е определено като „смърт“; дяволът е наречен „княз, господстващ във въздуха“; заявено е, че благодатта на Господа ще донесе спасение чрез вяра, а не чрез деяния; и че новото съществуване на човека трябва да води занапред към добри дела. На първо четене това напомня нещо, което Павел би могъл да напише.

Важно е обаче да се вгледаме по-внимателно. Да започнем с това, че съществува немалка трудност относно положението на вярващия. Описанието е удивително близко до онова, което срещаме в Посланието до колосяните — двете послания си съответстват в много отношения. Макар в посланията, които несъмнено принадлежат на Павел, да се подчертава ясно, че възкресението на вярващите, дори в духовен смисъл, не се е състояло още, авторът на Посланието до ефесяните заявява, че вярващите били съживени с Христос, възнесени с Него и поставени „на небесата в Христос Исус“ (2:6). Разбирането за положението на християните като възнесени е изразено тук дори по-категорично, отколкото в Посланието до колосяните, защото авторът настоява, че вярващите са преживели вече същото състояние на възнесение, което е преживял Христос. В глава 1 той заявява, че след Възнесението на Христос Господ Го поставил „отдясно на Себе Си на небесата, по-горе от всяко Началство и Власт, и Сила, и Господство, и от всяко име, с което именуват не само в тоя век, но и в бъдещия“ (1:20–21). Такова е Възнесението. А къде са вярващите християни? Те са поставени там, редом с Него. Възможно ли е това да е написано от същия автор, който укорявал сурово коринтяните за твърденията им, че са се възнесли вече с Христос и затова царуват вече заедно с Него?

Друго различие от Павловите послания се състои в това, че авторът на Посланието до ефесяните — особено в откъса 2:1–10 — представя като напразни „делата“, извършени от човека, за да постигне спасение. В посланията на Павел неюдеите стават праведни в очите на Господа не чрез „делата на Закона“, а чрез вярата в смъртта на Христос.

Следователно, когато говори за дела, Павел има предвид изпълнението на онази част от Юдейския Закон, която придава на юдеите отличителни черти като народ на Господа: обрязването на момчетата, допускането само на кошерна храна, спазването на Шабата и т. н. Именно това е основната грижа на Павел: никой не бива да смята, че трябва да върши юдейски „дела“ — и по този начин да стане юдеин, — за да бъде праведен в очите на Господа. Когато обаче авторът на Посланието до ефесяните говори за „дела“, той съвсем не влага този смисъл. Той има предвид „добри дела“ — вършенето на добро за хората. Павел вероятно би се съгласил с това, а може би и не, но темата не е сред онези, по които той е писал или към които е проявявал интерес. Учението на Павел за „делата на Закона“ се е видоизменило в учение за „добрите дела“.

Заедно със специфичното юдейско съдържание на понятието за делата се е изгубил изглежда и предишният живот на автора, в който той се заел със своите задачи. Както вече установихме от краткия биографичен очерк в глава 12, Павел говорел с гордост за предишния си живот, в който спазвал Юдейските закони по-добре от ревностните фарисеи, които го съпровождали в младостта му. Според неговите думи: „по ревност – гонител на Божията църква, по правда законна – непорочен“ (Фил. 3:6). Приемането на новата вяра от Павел не е отделяне на неговото праведно и нравствено настояще от някакво разпуснато минало. То е преход от една форма на строга религиозност към друга. А как стоят нещата с автора на Посланието до ефесяните? Тук положението е съвсем различно. Авторът заявява, че „между тях [т. е. между езичниците] и ние всички живяхме някога според нашите плътски похоти, изпълнявайки желанията на плътта и на помислите“ (2:3). Той водел също толкова разпуснат живот, какъвто водели множеството безнравствени езичници по земята. Нима това е Павел?

Наистина, на места Павел говори за това, че вършел неща, за които знаел, че не бива да ги върши (Рим. 7). Но в посланията, които му принадлежат несъмнено, неговият грях се състои в „пожелаването“ (пак там, 7:7–8), а не в разпътния и сластолюбив начин на живот на езичниците, който на места порицава (вж. например: пак там, 1:18–32). По отношение на своя живот Павел живеел „безпорочно“. Авторът на Посланието до ефесяните не живеел така.

Следователно Посланието до ефесяните, също както Второто послание до солуняните и Посланието до колосяните, не е написано по всяка вероятност от Павел. Отново не знаем нищо за истинския автор, освен че бил член на една от основаните от Павел църкви, вероятно към края на I в., и че искал да разгледа възникналата нова ситуация. В отношенията между неюдеи и юдеи в познатите му църкви се появило напрежение и той пише, за да утвърди отново онова, което видял в основата на Павловите идеи: че Христос е направил юдея и неюдея равни и ги е примирил с Господа. В отговор на своето ново съществуване в Христос — като хора, които вече са се възнесли с Него и царуват с Него на небесата — всички членове на християнската църква трябва да приемат и да утвърждават единството, което носят вече в себе си.

(Следва)

НЕ САМО ТИКВИЧКИ И ТИКВИ ИМАМЕ, НЕ...

АЛЕКСАНДЪР КИСЬОВ / ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ И ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 ГОДИНА / ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Текстът на книгата е трансформиран от стария правопис на съвременен с Gemini 3.1 Pro и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК:

ВЪВЕДЕНИЕ

ГЛАВА I. ПОДГОТОВКА ЗА ДЕЙСТВИЕ НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ

ГЛАВА II. ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В МЕЖДИНАТА СИЛИСТРА – ДОБРИЧ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА III. ДЕЙСТВИЯТА НА КОННАТА ДИВИЗИЯ НА ДЕСНИЯ ФЛАНГ НА III АРМИЯ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА IV. ОТБРАНИТЕЛНИ БОЕВЕ ПРИ КОТА 90, СЕЛО ПЕРВЕЛИ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2

ГЛАВА V. НАПАДАТЕЛНИ БОЕВЕ В ПОСОКА НА с. ПЕРВЕЛИ, КЮСТЕНДЖА / ПОДГОТОВКА НА АТАКАТА НА НЕПРИЯТЕЛСКАТА ПОЗИЦИЯ с. ТОПРАХИСАР - с. УРЛУКЬОЙ / АТАКА НА УКРЕПЕНАТА ПОЗИЦИЯ С. ТОПРА-ХИСАР, с. УРЛИКЬОЙ / ЗАЕМАНЕ ГЛАВНАТА НЕПРИЯТЕЛСКА ПОЗИЦИЯ / ЗАЕМАНИЕТО НА с. МУЛЧОВА, с. ТЕКИРГЬОЛ / АТАКА И ЗАЕМАНЕ НА ВТОРАТА ОТБРАНИТЕЛНА ЛИНИЯ И гр. КЮСТЕНДЖА. ПРЕСЛЕДВАНЕ КРАЙ МОРЕТО

ГЛАВА VI. ПРЕСЛЕДВАНЕ ПОКРАЙ МОРЕТО - АТАКАТА ПРИ КАРАМУРАТ

ГЛАВА VII. ПРЕСЛЕДВАНЕ КЪМ ЗАПАД - 25 ОКТОМВРИ — с. ТАРИ-ВЕРДЕ, с. САТИСКЬОЙ / 26 ОКТОМВРИ / 27 ОКТОМВРИ / 28 ОКТОМВРИ / 29 ОКТОМВРИ / 30 ОКТОМВРИ / Спиране на конната дивизия - 31 ОКТОМВРИ / Настъпление на армията - 1 НОЕМВРИ / 2 НОЕМВРИ

ГЛАВА VIII. ПРИКРИВАНЕ И УКРЕПЯВАНЕ НА АРМИЯТА - 3 НОЕМВРИ / 4 и 5 НОЕМВРИ / 6 НОЕМВРИ / 7, 8 и 9 НОЕМВРИ / 10 НОЕМВРИ

ГЛАВА IХ. ОХРАНА НА ЛЕВИЯ ФЛАНГ И ТИЛА НА АРМИЯТА - / 11 НОЕМВРИ / ПРЕМИНАВАНЕТО НА ДУНАВА ПРИ ЧЕРНА-ВОДА — ст. ФИТЕЩИ

ГЛАВА Х. НАСТЪПЛЕНИЕТО КЪМ ГРАД МАЧИН - / 15 ДЕКЕМВРИ / 16 ДЕКЕМВРИ / 17 ДЕКЕМВРИ / 18 ДЕКЕМВРИ / 19 ДЕКЕМВРИ / 20 ДЕКЕМВРИ / 21 ДЕКЕМВРИ / 22 ДЕКЕМВРИ

БОЯТ ПРИ СЕЛО ГРАЧИ, КОТА 90 - 23 ДЕКЕМВРИ / 24 ДЕКЕМВРИ / 25 ДЕКЕМВРИ / 26, 27 ДЕКЕМВРИ / 28 ДЕКЕМВРИ / 29, 30 ДЕКЕМВРИ

ЗАВЛАДЯВАНЕ НА НЕПРИЯТЕЛСКАТА ПОЗИЦИЯ к. 161, к. 90 - 31 ДЕКЕМВРИ / 1 ЯНУАРИ / 2 ЯНУАРИ / 3 ЯНУАРИ

КНИГАТА В "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

През месец януари се завръщат всички конни полкове от Румъния, заедно с 5. конен полк и са подчинени на генерал Колев, щаба на който е установен в Тулча.

По този начин, след 4 месечни непрекъснати бойни действия, през които конната дивизия преминава повече от 1000 км. и има около 50 бойни дни, завършва I. период на своята бойна служба в Добруджа. През този период тя дава следните загуби само от конните части: убити — офицери 10, войници 179, коне 413; ранени — офицери 46, войници 920, коне 527. Пехотните части придавани през време на боевете към състава на конната дивизия, са имали следните загуби:

Убити — офицери 3, войници 102.

Ранени — офицери 13, войници 456.

Конните части на дивизията взимат от противника трофеи: 1 знаме, 14 оръдия, 7 ракли, много коли и коне; пленяват 28 офицери, от които един бригаден командир, 3321 войника; пехотните части, придадени към дивизията, пленяват в боевете при Мачин 21 офицера и около 2683 войника, така че общото число на пленниците се възкачва на 49 офицери и над 6000 войника.

Конната дивизия със своите действия в Добруджа спечелва доверието на командуването, създаде добро име за конницата между другите родове войски не само на фронта в Добруджа, но и на южния фронт. На това си хубаво име тя се радва и днес още:

Тази си хубава дейност 1. конна дивизия прояви по следните главни причини:

Всички бойци от състава на 1. конна дивизия, както и състава на цялата III. армия бяха въодушевени от чувството за мъст спрямо коварния северен съсед за неправдата, която той извърши през 1913. г., като се намеси в една война, в която той нямаше какво да дири и след която заграби хубавите наши северни покрайнини.

Висшето командуване на операционния театър в Добруджа ръководеше действията на подчинените големи единици с целесъобразни разбирания на положението и на целите за постигане, като съгласуваше усилията. То бе във възможност да организира сравнително сигурна и бърза свръзка с подчинените части, можеше да получава своевременно донесенията за положението им и на време да предава своите искания, та по този начин се добираше по-лесно и бързо до съгласуване на усилията и използуване постигнатия успех.

Началническия състав, както и по-голямата част от конниците, имаха вече голяма бойна опитност, добита из тракийските равнини и по македонските и сръбски чукари.

Вън от това, в гърдите на всички кавалеристи беше спотаено желанието, конницата да направи нещо повече, да се прояви по-активно, за да измие упреците, които ѝ се отправяха, често може-би и не заслужено, за дотогавашната ѝ незадоволителна дейност.

У всички дълбоко бе проникнало в душата, че се коват бъдните съдбини на Родината и че са нужни върховни усилия, за да се постигне един краен и победоносен успех.

Конната дивизия попадна в твърде благоприятни условия за действия: отначало тя бе в една доста обширна междина между поделенията на III. армия, след това действуваше предимно на десния фланг, или пред фронта на армията, с редки изключения тя всякога разполагаше с необходимия простор за размах и развитие на действията си.

Местността в Добруджа по своя топографически характер е изобщо твърде благоприятна за действия на конницата.

В южната си част е повече гориста, по-пресечена и по трудна; в северната — е по-равнинна, с плоски възвишения и долини, които представляват удобни закрития и подстъпи за конницата.

Добруджа през време на действията бе заварена от българските войски с изобилие на зърнени храни и слама; също така имаше и много изоставен добитък: прехраната на конницата беше лесна и обилна. Мъчнотии се изпитваха от конната дивизия само по липса на вода и по снабдяването с хляб.

За успеха на конната дивизия при тежките боеве, които тя изнесе, твърде много допринесоха голямото число картечници, с които тя беше снабдена.

Всички тези благоприятни условия се уравновесяваха до известна степен от бойната опитност, упоритостта и численното надмощие на противника, обилно снабден с бойни припаси.

Бойните качества на руския войник от никого не са отричани, а 1. конна дивизия действуваше в Добруджа главно срещу руски части, които идваха тука с двегодишен боен опит срещу един противник, който по военната си подготовка минаваше за първи по онова време.

Конните полкове не бяха снабдени с ножове на карабините, нямаха окопен инструмент, превозните средства бяха недостатъчни за правилния вървеж на снабдителните служби. Също и съобщителни средства: кабел и телефонни апарати нямаше в достатъчно количество. Разумната разпоредителност на заведущия съобщенията в конната дивизия, майор Величков, допринесе твърде много за бързото използуване на съществующите линии.

Въпреки всичко това, ако 1. конна дивизия можа да извърши с успех описаните до тука действия, това се дължи, преди всичко, на нейния началник, покойния генерал Колев.

Във войската е прокарвана идеята за еднолично командуване. Какъвто е началника, такава ще бъде и дейността на командуваната част. Това правило, ако важи изобщо за всички родове войски, е от изключителна важност и значение за конницата, в която началника е и водач, решенията се взимат бързо и за тяхното привеждане в изпълнение се иска повече смелост, настойчивост и личен пример.

С назначението на генерал Колев — началник на 1. конна дивизия, ней се даде един началник, какъвто й трябваше, защото:

Генерал Колев бе служил в конницата с истинска любов към нея: бе я опознал и бе се срастнал с нея; със своя скромен и упорит труд бе разбрал и усвоил начина на командуването ѝ; неговото сърдце туптеше само от една мечта: да покаже на дело, на какво е способна конницата; неговия дух се въодушевляваше само от дълбокото съзнание за дълга към Родината.

Запазил своята младежка бодрост и жар, той със своя пример освежаваше всички наоколо си.

Откровен, правдив и честен до висша степен, той имаше едно неприкрито отвращение към всички, които в това отношение биха дали повод да се говори неблагоприятно за тях. Неговата строгост беше неминуема спрямо офицери, които се провиняха в тази посока.

Деятелен и неуморим, той не можеше да търпи онези, които гледаха на службата като на занаят, или на обикновено чиновничество, чрез което си осигуряваха насъщния хляб.

Весел, благ, добросърдечен, той умееше с две думи и с усмивка да възнагради, да стопи сърцата на скромните и преданни на работата си служащи.

Враг на праздните приказки, на перченето, на парадирането, той осмиваше, проявяваше своята строгост към всички ония, които обичаха да шумят с делата и личността си.

Извънредно скромен, той спечели сърдцата на всички, защото живееше живота на всички: той беше пръв с разездите навред из окопите, споделяше коравия сух залък на своите войници, спеше като тях в сламите, или свит на две в единствения разнебитен файтон на щаба на дивизията.

Лично храбър (известен е случая при Куртбунар, гдето той, придружен от конния си ординарец и подкрепян от един разезд от 5-6 човека, плени цяла ромънска полурота), всякога готов на саможертвуване, примирил се със смъртта, с кавалерийски усет да върви напред, лично да види и прецени положението, невзискателен към личните си удобства, която му непридирчивост отиваше до спартанска простота — той даваше най-хубавия пример на своите подчинени как да се посреща смъртта, как да се работи, как да се понася несгодите на войната, как да се търпи с спокойствие.

Изпитал на своя сметка служебни неправди, сам той беше особено грижлив в преценката на службата на своите подчинени, неговата строгост, обаче, намираше винаги случая да бъде почувствувана от леността, користта, пустотата и празднния шум.

Командите си решения той вземаше леко, по инстинкт, след бърза преценка на данните по положението, като влагаше смелост и широчина в замах, на каквито са способни само пълководци силни по дух, със солидна военна подготовка, сигурни в своите войски.

Неговата главна и постоянна грижа беше да бъде полезен, да бъде направено всичко, каквото положението позволява и налага да се направи. Него не го спъваха разни научни и кабинетни умувания по употреблението на конницата. Той я употребяваше така, че тя с действията си да бъде най-полезна. Начина на използуването на конницата от него ще остане в бъдеще като добър пример, от който ще черпят поука, как конницата трябва да действува, какво може да се постигне с нея, стига да се иска. Почерпените поуки от бойните действия в Добруджа се използуваха по-късно широко при съставяне на новия правилник за обучение и действие на конницата (част II., Бойна служба).

Ценейки и милейки за живота на последния войник, той се стремеше да избягва всички излишни загуби, като даваше на всяко действие най-пълната и възможна подготовка чрез огън, или маньовър. Този корав и суров на глед воин проливаше сълзи за всяка напразно дадена жертва.

Боя при Кочимар на 3. септемврий 1916. г. дава пълна представа за образа на генерал Колев, като пълководец, конник и човек. Този бой е образец по подготовка, замисъл и изпълнение. В него проличава едно основно и пълно разбиране свойствата на различните родове войски и на психиката на противника. Резултатът от този бой е пълното разстройство на една ромънска пехотна бригада, изпразването същата вечер на гр. Добрич от военни и административни власти и бягството им на север.

Със широк и верен окомер, олицетворение на съзнанието за дълг, на готовност, със собствен почин, на 7. септември при с. Кеседжик, когато в щаба на конната дивизия се долови, че в Добрич се води неблагоприятен за нашите войски бой, той не се поколеба да напусне възложената му от армията задача в посока на Силистра, за да се притече на помощ там, гдето дълга да бъде най-полезен го зовеше. И Добрич бе спасен, противника бе и прогонен на север.

На 24. септември при с. Геринджик, с. Амузачи, с. Первели той прояви напълно ценните си качества на истински кавалерист, като влагаше в действията на конницата подвижност, ловкост за маневриране, упорство в съпротивлението, смелост, настойчивост и дързост в нападенията.

В преследване изпълнението на взетото решение беше упорит, неумолим, готов всякога на лично самопожертвуване. Тежко ономува, който би искал да се отклони от възложената му задача.

Боевете през октомври при к. 90., с. Первели, в които конната дивизия, усилена с всевъзможни по произход и качество български, турски и германски части, има да изнесе продължителни денонощни боеве с по-силен противник, който на всяка цена искаше да повали десния фланг на армията, обрисуват, в това отношение, твърде ясно образа на генерал Колев.

Особено ярко се прояви той като голям началник през нощта на 3. срещу 4. октомври, когато разположения в ляво при с. Амузача турски корпус, след бой с противника, в паническо бягство към юг, откри фланга и тила на частите от конната дивизия. Генерал Колев, наместо да възприеме решението на командующия армията за оттегляне дивизията по-назад, реши да запази своите позиции и въпреки слабите си части, нареди най-бързи мерки за разузнаване и спиране на противника, насочил се в следа на турците. Това решение на генерал Колев допринесе твърде много за бързото поправяне на положението.

Строг към себе си, готов на всяко лично саможертвуване, неуморим ездач, с порива на истински кавалерист, той неусетно прекриваше тези си качества в душите на всички, които го заобикаляха, които му бяха пряко или косвенно подчинени. И заради това сърдцата на всички в конната дивизия туптяха в пълно единение и всички летяха със своите хвъркати коне на вихрен галоп от победа на победа.

Това са: 21. септември — боя при с. Мустафа-Ачи, гдето противника, достигнал вече до окопите, беше контръ-атакуван от конницата, обърнат в паническо бягство и гонен с километри на север; 21. октомври — боя при с. Урукьой, с. Мулчова, в които конната дивизия първа направи пробив в ромънските позиции и си отвори път за към Кюстенджа; 23. октомври — боя при Карамурад, в който сбития от позициите си и изтощен с преследване противник беше атакуван, пленен, разпръснат; 19. декември — при с. Сатул-Ноу, гдето неприятелската конна атака беше сломена от шепа храбреци, гдето по-късно нашите конници контръ-атакуваха и гонеха назад проникналия в нашите позиции противник; през втората половина на декември, при с. Туркоя и Мачин, гдето противника отстояваше последните си позиции, южно от Дунава.

Поставян винаги служения дълг по-високо от всички други съображения, той не се поколеба на 22. октомври в избора на това що му предстоеше — дали да влезе като победител на чело на част от своите крилати конници в хубавата Кюстенджа, гдето знаеше, че пламенни българи негови познати и близки го чакат с трепет да го окичат с венци, или да продължи към север, да гони бития, разстроен и изплашен противник. Той разбираше добре, че дълга го зове на север и че картината, която му се рисуваше от някои за неговата среща, за моралното задоволство на неговите конници, влезли като победители в завоювания град, беше мираж на праздна суетност.

С разклатено до-негде здраве, още в началото на действията срещу ромъните, към края той беше вече преуморен нервно и физически от постоянните безпокойства, несгодите и усилията през време на 4 месечните непрекъснати действия.

И когато най-сетне щаба на дивизията се установи в китна Тулча и нему беше отредено най-хубавото жилище, което града можеше да даде, той не можеше вече да изпита удоволствието на спокойна почивка, радостта за честно и хубаво изпълнения дълг.

Болестта, която той, като, че ли със своята несломима воля преодоляваше през време на действията, се разрази с пълна сила и не му даде минута спокойствие.

Той беше принуден с болка на сърдцето да се раздели със своите любими и мили бойни другари и да потърси от начало във вътрешността на България, дома си, а по-късно и в чужбина облекчение на болестта, на страданията си.

Но такова той получи само чрез смъртта.

Щастливец, той си отиде, като отнесе в сърдцето си образа на една велика и обединена България и с ореола на един достоен и заслужен на България водач.

Примерът, който завеща на своите съратници, на идните конни поколения, ще остане в техните души като дълбок кристален извор, от който ще черпят искрена, дълбока обич към Родина, потик към неуморна и преданна служба, истински кавалерийски и готов за самопожертвувание дух.

Вечна му памет и поклон пред неговия светъл образ.

(Край)

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „ЦАРСКИ БОТУШИ“

ПРЕВОД: Meta AI

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“ / „БАНЯ“ / „НЕРВНИ ХОРА“

1925 г. – „АКТЬОР“ / „КРИЗА“ / „БЕДНОСТ“ / „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“ / „МАЙМУНСКИ ЕЗИК“ / „ЛИМОНАДА“ / „ДИКТОФОН“ / „ЧЕТИРИ ДЕНА“

1926 г. – „ИМЕН ДЕН“ / „ТАТКО“ / „ДЪРВА“ / „КРАДЦИ“ / „ПЪТНИК“ / „СЪПРУГ“ / „РАБОТЕН КОСТЮМ“ / СПИРАЧКА „ВЕСТИНГАУЗ“ / “МЕДИК“ / “ПЕЧАЛЕН СЛУЧАЙ“ / “КИНОДРАМА“ / “РЕЖИМ НА ИКОНОМИИ“ / “БЪЧВА“ / “ВЕЛИКДЕНСКА СЛУЧКА“ / “СИЛНО СРЕДСТВО“ / “БЯС“ / “ДАМСКА МЪКА“ / “ПРЕКРАСНА ПОЧИВКА“ / “ГАЛОШ“

1927 г. – “МОНТЬОР“ / „ПРЕЛЕСТИТЕ НА КУЛТУРАТА“ / „ДРЕБОЛИИ“ / „БОТУШКИ“ / „ЕСНАФИ“ / „ГОСТИ“ / „ДУШЕВНА ПРОСТОТА“ / „ОПЕРАЦИЯ“ / „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

„ЦАРСКИ БОТУШИ“

Тази година в Зимния дворец се продаваха разни царски партакеши. Музейният фонд май търгуваше с тях. Не зная кой.

Аз ходих там с Катерина Фьодоровна Коленкорова. На нея ѝ трябваше самовар за десет души.

Самовар, между другото, нямаше. Или царят е пил чай от чайник, или са му носили от кухнята в някаква фасетирана чаша, не зная, но самовари не бяха пуснати за продан.

За сметка на това имаше много други неща. И наистина всичките доста великолепни. Разни царски пердета, ширити, различни чашки, плювалници, ризи и други разни царствени джунджурии. Направо очите ти се разбягват, не знаеш за какво да се хванеш и какво да си купиш.

Така че Катерина Фьодоровна си купи с неупотребените пари за самовар четири ризи от най-фин мадеполам. Много разкошни. Царски.

А пък аз мярнах внезапно в описа ботуши. С руски кончове, осемнадесет рубли.

Попитах веднага артелчика, който продаваше: — Какви са тези ботуши, любезни приятелю? Той казва: — Какви да са — царски.

— А каква е гаранцията - казвам, - че са царски? Може – казвам - някой портиер да ги е тъпкал, а вие ги пробутвате за царски. Това – казвам - не е хубаво, не е прилично.

Артелчикът казва: — Тук наоколо всичко е имущество на царската фамилия. Ние – казва - с боклуци не търгуваме.

— Покажи – казвам – стоката.

Погледнах ботушите. Много ми харесаха, ужасно много: и размерът - точно за мене. И такива едни не широки, теснички, спретнати. Тук бомбето, тук токът. Направо цели ботуши. И изобщо малко носени. Може царят да ги е носил само три дена. Подметката още не се е олющила.

— Господи - казвам, - Катерина Фьодоровна, нима по-рано – казвам - можеше да се мечтае за царски обувки? Или да се разходиш например по улицата с царски ботуши? Господи - казвам, - как се мени историята, Катерина Фьодоровна! Осемнадесет рубли ще дам за тях, без да се скъпя. И, разбира се, за царски ботуши тази цена е много, много малка.

Броих осемнадесет рубли и понесох царските ботуши към дома.

Наистина, обуването им беше трудно. Да не говорим за партенки, ами и на обикновен чорап едва се обуват. "Все пак - мисля си - ще ги разтъпча".

Три дни ги разтъпквах. На четвъртия ден изведнъж се отлепи подметката. И не само подметката, ами направо цялото долнище се откъсна заедно с тока. Кракът ми даже излезе навън.

А това проклето нещо се случи на улицата, на булевард "Съюзен", малко преди Двореца на труда. Така и се повлякох за вкъщи на Василевския остров без подметка.

Най ме беше много яд за парите. Все пак осемнадесет рубли. И няма къде да се оплачеш. Ако ботушите бяха от фабрика "Скороход" или от някоя подобна фабрика - друг въпрос. Може да се заведе дело или да се изгони директора заради такава техническа слабост. А тук, моля ви се, царски ботуши.

Отидох, разбира се, на другия ден в Музейния фонд. А там бяха приключили вече с търговията — затворено.

Исках да отскоча до Ермитажа или до някое друго място, но после махнах с ръка. Най-вече ме спря Катерина Фьодоровна.

— Че то – казва - не само царски, ами всеки кралски ботуш може да изгние за толкова години. Все пак, както и да погледнете, от революцията минаха десет години. Конците, естествено, може да са се скапали за това време. Разбираемо е.

А наистина, братлета, десет години минаха. Шега ли е! И стоката е започнала да се разпада.

Но макар че Катерина Фьодоровна ме успокояваше, когато, между другото, нейните там царски дамски ризи се развлякоха на всички страни след първото пране, тя ругаеше ужасно царския режим.

А изобщо минаха, разбира се, десет години — смешно е да се ядосваш.

Как бързо лети времето, братлета! Всичко старо се разпада на прах.

1927 г.

МНОГО КРАТКИ ИСТОРИИ / ТИГЪРЪТ В ТРАПЕЗАРИЯТА

ИЗТОЧНИК: The Mind Collection

ПРЕВОД: : Meta AI

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК: НАЙ-ДОБРОТО, НА КОЕТО СИ СПОСОБЕН / БЕЗ ПАТИЦА / ЛИЦЕ В ЛИЦЕ С РАЗЯРЕНАТА ТЪЛПА / НАПЛИВ ОТ КОБРИ

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ТИГЪРЪТ В ТРАПЕЗАРИЯТА

Литературата е пълна с вдъхновяващи кратки истории. Историята "Тигърът в трапезарията" е взета от романа на Казуо Ишигуро "Остатъкът от деня". Това е разказ за един застаряващ английски иконом, който си припомня своя служебен живот. Кратката история е разказана с нескрито удоволствие от неговия баща (също иконом), за да илюстрира ценностите на достойнството и професионализма.

Имало едно време в Индия един английски иконом. Той влязъл веднъж в трапезарията и какво да види под масата? Тигър. Без да му трепне окото, отишъл право в гостната. "Хм, извинете ме, милорд" - и прошепнал, за да не разтревожи дамите:

"Много съжалявам, сър, но изглежда, че в трапезарията има тигър. Ще позволите ли да използваме дванадесеткалибровите пушки?" И, според легендата, няколко минути по-късно стопанинът и гостите му чули три изстрела. Когато икономът се появил отново в гостната известно време след това, за да смени чайниците, стопанинът го попитал дали всичко е наред.

"Всичко е наред, благодаря ви, сър" - бил отговорът. - Вечерята ще бъде сервирана в обичайното време и с радост мога да кажа, че до тогава няма да има никакви видими следи от неотдавнашния инцидент."

(Следва)

БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / ДВОРЕЦЪТ НА ЖЕЛАНИТЕ ЧУДОВИЩА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Meta AI

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА / РОМАНОВИ, ПАДНАЛИ В БИТКА / ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА / МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / СЪВСЕМ МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / ГЛАВНИ ВОЕННИ ГЕРОИ / ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА БАБА ШАПОКЛЯК / ПИЛЕНЦЕТО И ЛОКОМОТИВЪТ (ЗА ШВАРЦ) / НЕ ОБИЧАМ БОНАПАРТ / ЗАГАДКАТА НА ЧУДОВИЩЕТО / ПЪРВАТА ДЕВИЦА КАВАЛЕРИСТ / ГРАФ НОГИ ЧЕТЕ ВЕСТНИК / НЕСКРОМНОТО ОБАЯНИЕ НА АРИСТОКРАЦИЯТА / ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО ИЛИ МОМИЧЕ С ХАРАКТЕР / ИЗЧЕЗВАНЕ ЗА ДВАМА / ОБРАЗЪТ НА ЕНЕРГИЧНИЯ ГЛУПАК В РУСКАТА ИСТОРИЯ / ЛЮБОВНИКЪТ НА РЕВОЛЮЦИЯТА / ОТГОВОР НА ЕДИН ЧЕСТО ЗАДАВАН ВЪПРОС, ИЛИ ХУБАВО Е ДА СИ БЕЛЕТРИСТ / САТУРН ЕДВА СЕ ВИЖДА / ЯПОНСКИЯТ БОГ / НЕПРИЯТЕН ФАКТ / ЖИВОТЪТ И СМЪРТТА НА ВЕСЕЛИЯ ЧОВЕК / АКО БЯХ ШÒГУН / МЕЧТА ЗА УКРАЙНА / КАК СЕ РАЖДА ИДЕЯТА / ПОЕТЪТ ЦАР / ЦЕЛИЯТ СВЯТ Е ТЕАТЪР / ОТ АРИСТОКРАТ ДО ДЪНОТО (И ОБРАТНО) / НАЙ-СТРАШНИЯТ ЗЛОДЕЙ / PRO DOSTOYEVSKY / КОЛЕКЦИОНЕРЪТ НА ВЕТРИЛА / ФЕНОМЕНАЛНИЯТ ДОКТОР БАРИ / СВОЙ СРЕД ЧУЖДИ / ЗА СЛЯПАТА ЛЮБОВ / ЗЛАТНИЯТ НОС или ТРУДНОСТИТЕ НА ПРЕВОДА

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

ДВОРЕЦЪТ НА ЖЕЛАНИТЕ ЧУДОВИЩА

Ще ви разкажа една малка история от "кошчето за боклук" на втория том от моята "История на Руската държава".

Натъкнах се на тази глупост по следния начин.

Четейки какви ли не неща за живота и връзките на ординските ханове от петнадесети век, се задълбочих неволно в китайските дела и затънах в тях за дълго. Помнех малко неща за империята Мин от университетския курс, а китайската история е вероятно най-интересната и най-колоритна на света. Не съжалявам изобщо за изгубеното време, макар че за работата този екскурс не ми потрябва изобщо. За какво, да речем, би ми послужил епизод от живота на незначителния Джу Джанцзи, петия монарх от династията Мин?

Макар че как да кажа... За "История на Руската държава", не ми потрябвау разбира се, но който е чел повестта ми "Плюнката на дявола", ще разпознае лесно колизията. Китайската чудатост влезе в употреба: трансформирайки се, се пренесе от Забранения град в покоите на Ярослав Мъдри.

Джу Джанцзи (1425–1435) управлявал в "златния век на Мин", когато в Поднебесната всичко било горе-долу спокойно и владетелят можел да се наслаждава безметежно на живота.

Синът на Небето обича.л всичко прекрасно, бил заобиколен от него от всички страни. Много плътно.

Негово величество имал две сериозни увлечения.

Първо, изкуството. Джу бил не просто ценител на живописта, но и много фин, талантлив художник.

Вижте какви изискани творби.

Негово величество рисувал само зверчета. И това е разбираемо - да рисува човечета би било за свещения богдихан недостойно.

А втората страст на император Джу били красивите жени. В харема му живеело цяло множество неописуеми красавици, една от друга по-ослепителна.

Но веднъж с нашия анималист сладострастник се случило нещо ужасно за един художник: естетическа криза. Предозиране с Красотата.

На горкия така му дотегнало прекрасното, че от един поглед към красавиците направо му се повдигало.

И тогава Джу направил верния артистичен извод: обикнал грозното. Като експресионистите от XX век например, които се отказали от сладникавото ар нуво и започнали да наблягат на грубостта на живота.

От цял Китай в Забранения град докарали най-ужасните страшилища, сакати и уроди. В императорския парк построиха за новия харем специален чертог, който получи името "Дворец на желаните чудовища". Там живееха гърбави жени, джуджета, всякакви инвалидни жени – и сигурно не вярвали на своето щастие. Можела ли някоя от тези онеправдани от съдбата страдалки да мечтае, че ще стане наложница на Сина на Небето?

Щастлив бил и императорът. Той отново обикнал жените. Разказват, че фаворитка му станала някаква дама с две глави (сиамски близначки?). Тя (те) издавала (-ли) сладострастни звуци едновременно от двете си страни и стереоефектът пленявал взискателната душа на художника.

Като прочетох за насладите на император Джу, като че ли разбрах мотивацията на артистичните натури, вършещи отвратителни постъпки. Просто прекалено изтънченият художник се усеща в един момент над такива баналности като красота, морал, порядъчност или добродетел. Естетичното застава за него неизмеримо по-високо от етичното.

Затова не обичам много хората от бохемата и предпочитам да стоя по-далече от тях, дори когато ценя изкуството им. Аз съм обикновен човек. За мен етиката е по-важна от естетиката.

Декадентът Джу: физиономията му дебела, но погледът нежен и чувствителен...

Да, за малко щях да забравя една важна подробност. Управлението на Джу Джандзи се наричало 宣德,, което ще рече "Проява на добродетелта".

(Следва)