ЦИВИЛИЗАЦИЯ ОТ НУЛАТА: КАКВИ ЗНАНИЯ ЩЕ ТРЯБВАТ НА ЧОВЕКА СЛЕД АПОКАЛИПСИСА?

ИЗТОЧНИК: DISGUSTING MEN

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Електричество, газ, телефон, течаща вода... рядко се замисляме колко труд, средства и технологии стоят зад обичайния ежедневен комфорт. След апокалипсиса всичко това ще рухне за една нощ.

Добре е, ако знаете как да се предпазите, да запалите огън, да построите дом и да намерите храна - това ще ви помогне да оцелеете в новия свят, създаден след глобалната катастрофа. Но какво следва? Всички храни, дрехи, машини, бензин и т.н., наследени от развитата цивилизация, рано или късно ще се изчерпят и ще станат неизползваеми. Наистина ли сме изправени пред нова каменна ера, деградация и диващина? Или шепа хора, които са запазили силата и интелигентността си след бедствието, ще могат да възстановят, малко постепенно, стъпка по стъпка, всичко, придобито преди това с „покъртителен труд“. Как можем да им помогнем да поемат по най-краткия път и да избегнат вече познатите грешки, които са спъвали прогреса на човечеството?

Много учени са се замисляли колко крехки са нашите технологични постижения и как можем да помогнем на нашите потомци, оцелели след краха на цивилизацията, да възстановят предишното си величие възможно най-бързо.

”Енциклопедистите при Дидро“, художник Е. Мейсоне, XVIII век

Дени Дидро, автор на обемистия труд „Енциклопедия или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите“, публикуван през 1751 г., казва, че основната задача на книгата е да се превърне в резервно копие на цялото човешко знание, за да го запази за бъдещите поколения, ако някога катастрофа помете човешката цивилизация, както вече се е случило с културите на Египет, Гърция и Рим, оставили след себе си само руини от циклопския градеж и разпръснати остатъци от знания.

През последните няколко века човечеството е натрупало такъв обем от високоспециализирана информация, че е вече невъзможно да се побере под една корица. Дългите километри рафтове с техническа литература, зетабайтите от данни в Интернет, милионите статии в Уикипедия няма да са от голяма полза за възраждащото се човечество - ще са необходими хиляди години, за да се асимилира цялата тази информация от нулата.

Ричард Фейман

Коренно различен подход предлага американският теоретик физик Ричард Файнман, лауреат на Нобелова награда. Според него цялото човешко знание може да се побере само в една кратка фраза:

„Всички неща са изградени от атоми – малки частици в постоянно движение, които се привличат, когато има известно разстояние между тях, но се отблъскват, ако се доближат една до друга.“

Това твърдение съдържа огромен конгломерат от данни, които стават все по-широки и по-подробни, когато се разкриват внимателно. Колко време обаче ще отнеме на постапокалиптичния учен да разтопи първия метал въз основа на „семенцето знание“ на Файнман?

Очевидно правилният отговор на въпроса „как да помогнем на нашите потомци да възстановят цивилизацията след апокалипсиса?“ се намира някъде по средата. „Стъклената бутилка“ със запечатано послание за бъдещите поколения трябва да съдържа не само теоретични познания, но и конкретни начини за тяхното прилагане на практика.

Английският астробиолог и научен журналист Луис Дартнел се опита да напише подобно ръководство.

Резултат от този опит е книгата „Цивилизация от нулата: какво трябва да знаем и умеем, за за да оцелеем след световната катастрофа“ (под това заглавие книгата е преведена на руски език, оригинално заглавие: "The Knowledge: How to Rebuild our World from Scratch" - бел. П. Н.).

Това не е ръководство за оцеляване, както може да изглежда на пръв поглед. От него няма да научите как да се преборите с тълпа кръвожадни зомбита или как да построите укрепен бункер, който да предпазва от ядрен удар. Това не е и набор от инструкции за отглеждане на картофи и пшеница (въпреки че те също присъстват там), не са чертежи на двигатели с вътрешно горене и на генератори за променлив ток.

Тази книга е опит да насочи мислите на любознателния човек в правилната посока, да му даде ориентири за задълбочаване на собствените му познания и да му помогне да разбере как различните отрасли на науката и практическата дейност са свързани помежду си.

Луис Дартнел

Пътят на човечеството до съвременните постижения на техническия прогрес е бил криволичещ и трънлив. Учените и изобретателите много пъти са тръгвали по грешен път, попадали са в задънена улица и са поемали по заобиколни пътеки към целта си. Голяма част от най-важните открития, като закона за всемирното привличане или антибактериалните свойства на пеницилина, са направени почти случайно, а много важни технологии чакат десетилетия, преди да бъдат приложени на практика.

Дартнел си поставя за основна цел да помогне на човека от бъдещия постапокалипсис да избегне тези грешки и да стигне до триумфа на техническата цивилизация по най-кратък път.

„Цивилизация от нулата“ съдържа няколко раздела, всеки от които е посветен на важен отрасъл от човешкото познание с практическа помагащ за възстановяване на техническите постижения на цивилизацията.

Преди да строим нещо, първо не трябва да умрем от глад.

По-голямата част от всички съвременни селскостопански култури са хибриди или силно модифицирани растения, разработени в продължение на хиляди години внимателно отглеждане. Извън парниците и оранжериите, без торове и хранителни добавки, напояване и изкуствено опрашване, те няма да издържат сред „дивата природа“ и два сезона. След като системата на промишленото земеделие с всичките си агрономи, комбинати и фабрики рухне, ние ще загубим около три четвърти от нашите културни растения.

Дори ако нашите щастливи потомци, оцелели след бедствието, успеят да стигнат до Международното семехранилище на Шпицберген, което пази семената на хиляди култури във вечния мраз, от пшеница и ориз до репички и цвекло, не много от тях биха могли да произвеждат реколта с помощта на примитивни техники за обработване на почвата. В света на бъдещия постапокалипсис човечеството ще трябва да овладее селското стопанство по нов начин и да разработи нови сортове полезни растения. Дартнел предоставя в книгата си рисунки на плуг, сърп, коса, примитивна вършачка и други механизми от миналото, които могат да бъдат задвижвани от конска или човешка тяга. Селскостопанската наука ще стане най-важна от науките, а селянинът ще стане най-уважаваният човек сред оцелелите.

Но най-съществено е да се предадат агрономическите знания на потомците, без които всички тези инструменти са безполезни. Норфолкското сеитбообръщение, което навлиза широко в Англия през 18-ти век, дава началото на истинска селскостопанска революция и именно то ще помогне в бъдеще хората да не умрат от глад. Тази технология включва редуване на засаждане на различни култури (бобови растения, пшеница, кореноплодни култури и ечемик), което позволява да се избегне изчерпването на земята и да се използват едни и същи полета без загуба на производителност в продължение на десетилетия.

Без въвеждането на ефективно земеделие и методи за консервиране на храни не може да се говори за по-нататъшен технически прогрес. Ако трябва да превивате гръб в полето от сутрин до вечер, тогава едва ли ще намерите време да поправите по чудо запазен двигател с вътрешно горене или да експериментирате със свойствата на сребърните оксиди, необходими за отпечатване на снимки.

Без модерно високотехнологично диагностично оборудване и ефективни лекарства продължителността на човешкия живот може да намалее минимум два пъти.

Най-безобидните настинки, грипове и апендицит ще косят човечеството, както са го правили преди няколко века. От друга страна, гъстотата на населението ще намалее, а това ще намали разпространението на инфекциозните болести и е малко вероятно масовите епидемии да настигнат скоро оцелелите.

За да може младото човечество на постапокалипсиса да натрупа знания и опит, да има време да ги предаде на своите деца и внуци, преди да умре от някоя случайна драскотина, то ще се нуждае от повече или по-малко адекватна медицина. Човечеството ще трябва да знае на практика как да получава животоспасяващи антибиотици от плесени, как да синтезира аналгетици, които облекчават болката, как да се бори с холерата и да извършва прости хирургични операции с упойка. Особено внимание трябва да се обърне на акушерството и родилната помощ, които следва да се превърнат в ключов клон на лечението, за да се възстанови човешката популация.

Най-важните знания, които ще помогнат на оцелелите да прескочат вековете от Хипократ до роботите за сърдечна хирургия, е понятието за хигиената и патогените. Познанията за бактериите и микробите, които причиняват различни заболявания, започват да се развиват след откритията на Льовенхук през 17 век и в крайна сметка коренно променят статистиката за смъртността, а навикът да се мият ръцете със сапун („Цивилизацията“ ще ви каже как да го приготвите) и да се използва чиста питейна вода помага да се избегнат епидемиите от холера и чума.

Неизбежно връщане към източниците на енергия – водни мелници, вятърни мелници и парни двигатели.

Към началото на 21 век алчното човечество вече изпомпи от своята планета всички лесно достъпни въглеводородни ресурси. Сега не е достатъчно просто да се забие тръба в земята, така че петролът да потече по нея, или да изкопае мина за добив на каменни въглища. Енергията става все по-скъпа и все по-трудно достижима с всяка година изминала година.

Затова постапокалиптичният човек ще трябва да се върне към „първоизточниците“ - водните мелници, вятърните мелници и парните двигатели. Конете и воловете отново ще си спомнят какво е сбруя и ярем, а за да отидат при баба си през Ламанша, английските деца ще трябва да се научат да управляват платноходки.

Но все пак ще бъде възможно да се възроди сложната техника, наследена от нашите предци. По време на Втората световна война, в условията на сериозен недостиг на бензин, стотици хиляди автомобили в европейските страни са преобразувани на гориво от пиролизни газове, получени от изгаряне на дърва. Други алтернативи биха били етиловият алкохол, получен чрез дестилация на продукти от ферментацията, или рапичното масло.

Когато всички автомобили ръждясват, машиностроителната индустрия ще трябва да се възстанови и ще трябва да се произвеждат нови цилиндри за двигатели с вътрешно горене, когато всички слънчеви панели се развалят, хората отново ще трябва да създадат електрически генератори и ще се научат как да строят водноелектрически язовири. Пътят, изминат от колелото до влака с магнитна възглавница, ще стане много по-прав, ако човечеството знае в каква посока да се движи.

Химията е основа на съвременния технически прогрес.

Почти всички строителни материали: метал, пластмаса, бетон и много други се произвеждат чрез контролирани химични реакции. В един постапокалиптичен свят няма да има огромни химични заводи и безкрайни влакове с реагенти, но най-простите производствени вериги могат да бъдат усвоени от нулата.

Най-опитните от оцелелите ще трябва да си спомнят как се получават вар и стъкло, необходими за изграждането на високи конструкции (всички небостъргачи на съвременните градове, дори да оцелеят след ядрена война, ще се срутят през следващите 100 години след глобалната катастрофа), как се синтезират органични киселини, основи и ацетон, както и креозот за защита на дървени конструкции.

Възможността за получаване на вещества и материали с определени свойства е непременно условие за развитието на човечеството. Когато природата няма достатъчно „въображение” да направи продукт с необходимите качества, човекът трябва да го създаде изкуствено. И колкото по-сложни стават технологиите, толкова повече такива вещества ще бъдат необходими.

Само рационално мислене, само научен подход!

Щом застанала на два крака и се спуснала от дървото в необятните пространства на саваната, маймуната поела по пътя на техничния прогрес. От пръчката за копаене през каменните върхове на стрелите, бронзовите боздугани, колелото, корабното платно, печатарската преса, парната машина до модерните компютри и полетите до Луната всъщност не е минало много време - само няколкостотин хиляди години.

Но стремежът към научно познание винаги е спорил с ирационалните представи за света около нас - народната медицина, религиозните култове и страховете от неизвестното пречели на човечеството да се движи напред. Само рационалното мислене и критичният анализ могат да предпазят човешкия род от пропадане в бездната на деградацията и от мрака на суеверията.

За да постигне технически прогрес, човекът на бъдещето трябва да издигне научния подход към разбирането на света в култ, да направи научния експеримент господар на доказателствата и да овладее необходимите раздели на теоретичната математика, физиката и химията, да запази (или изобрети) своя система от мерки за дължина, маса, време и температура, да създаде свои стандарти и „Палата на мерките и теглилките“ и в крайна сметка да овладее книгопечатането и комуникационните системи като писмото и телеграфа, за да натрупа и ефективно да предава знания на бъдещите поколения.

Но дори да имате щастието да не стигнете до апокалипсиса или пък тази ценна книга изгори в ядрен пламък заедно с томовете на Тургенев и разказите на Ървин Уелш в библиотеката ви, тя пак ще бъде полезна. В "Цивилизацията" на Дартнел можете да намерите много интересни факти, които разкриват по нов начин познатия околен свят и отношенията ни с него.

Освен това „Цивилизацията“ е отлична причина да се замислим отново за крехкостта на нашето съществуване и за стойността на малките, незабележими постижения, които допълват мощното тяло на човешкия прогрес.

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1990 г. / ФИЗИКА / ХЕНРИ КЕНДЪЛ

Хенри Кендъл (Henry Kendall)

9 декември 1926 г. - 15 февруари 1999 г.

Нобелова награда за физика (заедно с Джеръм Фридман и Ричард Тейлър)

(За пионерски изследвания по дълбоко нееластичното разсейване на електрони от протони и свързани неутрони, съществено важни за разработката на кварковия модел във физиката на частиците.)

Роден съм в Бостън, Масачузетс. Мои родители са Хенри П. Кендъл, бизнесмен от Бостън, и Евелин Уей Кендъл, родом от Канада.

Живях в Бостън до началото на 30-те години на миналия век, когато семейството ми – бяхме петима, тъй като имах по-малък брат и по-малка сестра – се премести в малък град извън Бостън, където тримата израснахме и където все още живея.

Ходих за кратко в местно начално училище, но ме възпрепятстваше .лошото четене, което преодолях, след като ме преместиха в училище, отдалечено на няколко мили. От 14 до 18 години, по-голямата част от периода на Втората световна война, прекарах в „Deerfield Academy“, подготвително училище за колеж. Академичните ми занимания бяха слаби, защото се интересувах повече от неакадемични въпроси и бях отегчен от училищната работа. Бях развил – или бях роден с – активно любопитство и силен интерес към въпросите на механиката, химията и електричеството и не помня кога не съм бил очарован от тях и посветен на тяхното изследване. Баща ми ме насърчаваше в това направление, освен когато имаше някаква опасност, като тогава, когато на около 11-годишна възраст се впуснах в култивиране на патогенни бактерии. Освен това той възпита и в мен, и в брат ми любов и уважение към природата, особено към планината и морето.

Влязох в Американската търговска морска академия през лятото на 1945 г. Бях там на основно обучение, когато първите атомни бомби бяха взривени над Япония. Не бях наясно с човешката страна на тези събития и си спомням само чувството, че някои от последните тайни на природата са открити и ще остане малко за изследване. Прекарах зимата на 1945-46 г. в превоз на войски по Северния Атлантик (много интересно преживяване), завръщайки се в академията за напреднало обучение през пролетта на 1946 г. Напуснах през октомври 1946 г., за да започна като първокурсник в колежа „Амхърст“. Въпреки че специализирах там математика, интересът ми към физиката беше голям и направих бакалавърско изследване и дисертация в тази област. Но историята, английският и биологията бяха най-привлекателни и имаше период в началото, когато всеки един от тези предмети можеше да се окаже основен. Заниманията извън колежа, особено през лятото, поглъщаха значително време. Аз и един приятел от „Deerfield„ се заинтересувахме от гмуркането и две лета прекарахме в организиране и провеждане на занимания по гмуркане и спасяване. След това написахме първите си книги; единият за гмуркането в плитки води, другият за подводната фотография, със значителен успех и за двете. Тези дейности, предимно самообучение, бяха добро въведение в две умения, които ми бяха полезни в по-късната експериментална работа: довеждане на проекти до успешно планиране и безопасното им изпълнение.

По настояване на Карл Комптън, семеен приятел и тогавашен президент на Масачузетския технологичен институт, кандидатствах и бях приет през 1950 г. в училището по физика към института. Годините в следдипломното училище бяха продължително удоволствие – първото продължително потапяне в науката на изцяло професионално ниво. Моята дипломна работа, осъществено под ръководството на Мартин Дойч, беше опит да се измери изместнатего на Ламб в позитрония, преходен атом, открит от Дойч преди няколко години. Опитът се оказа неуспешен, но послужи като много интересно въведение към електромагнитните взаимодействия.

Двете години след получаването на докторската степен станах постдокторант в Националната научна фондация към Масачузетския технологичен институт и в националната лаборатория „Брукхейвън“, след което отидох на запад, за да се присъедини към изследователската група на Роберт Хофщетер и преподавателите във факултета по физика на Станфордския университет. Хофщетер се занимаваше с изследване на структурата на протоните и неутроните, което по-късно му донесе Нобелова награда. Основното съоръжение, използвано при това изследване, беше 300-футовия линеен електронен ускорител, предшественик на 2-милната машина в Станфордския линеен ускорителен център (SLAC), построена по-късно на хълмовете зад университета. Тук се срещнах и работих с Джеръм Фридман, запознах се с Ричард Тейлър, тогава аспирант в друга група, и Панофски, движещата сила на SLAC. Фридман, Тейлър и аз по-късно трябваше да се присъединим към дълга поредица от измервания на дълбокото нееластично разсейване в SLAC.

Както в годините на колежа, заниманието с неща, които не са свързани с физиката, ми отнемаше част от свободното време: планинарството и планинската фотография. Станфорд и района на залива на Сан Франциско предлагаха редица професионални изкачвания, както и долината Йосемити недалеч. След две години скално и планинско катерене бях поканен на първата от няколкото експедиции до Андите. По-късно имаше пътувания до Хималаите и Арктика, с фотоапарати с нарастващ размер, за да уловят част от удивителната красота на тези отдалечени места. Много от приятелите, създадени през тези години, останаха такива през целия ми живот.

След пет години в Станфорд се върнах в МТИ като член на преподавателския състав. Фридман беше отишъл там година по-рано и ние възстановихме сътрудничеството си. До 1964 г. започна съвместната работа с Тейлър, по това време ръководител на изследователска група в SLAC. Това сътрудничество със сигурност беше най-приятното от всички, които съм имал. Беше удоволствие, споделяно от повечето хора и добре признато по онова време. И тримата останахме и до днес в университетите, в които бяхме тогава. Участвах в изследвания в по-късните години, след като приключих работата си в SLAC в средата на 1970 г., с протонния ускорител във „Фермилаб“ и от 1981 г. отново в SLAC. Най-интересно за мене винаги е било търсенето на нови явления или нови ефекти. С колеги търсих границите на квантовата електродинамика, тежките електрони, нарушаването на четността в свойствата на електроните и други подобни. За съжаление непрекъснато нарастване на размера, мащаба и продължителноста на експериментите с частици, както и много по-големите сътрудничества, направиха през годините такива програми все по-малко подходящи за мене, обстоятелства, които смущават мнозина в общността на физиците.

В началото на 60-те години на миналия век, обезпокоен от масовото натрупване на ядрени арсенали, се присъединих към група академични учени, съветващи Министерството на отбраната на САЩ. Възможността да се наблюдават операциите на отбранителната институция от „вътрешността“, както в областта на ядрените оръжия, така и в борбата с бунтовниците, която по-късно се разшири до военно участие на САЩ в Югоизточна Азия, се оказа ценен опит, полезен в по-късните ми дейности, свързани с общественото достояние. Беше ясно, че промяната на неразумните правителствени политики отвътре, особено тези, към които правителството е дълбоко привързано, включва сериозни, често непреодолими проблеми.

През 1969 г. бях един от групата, основала Съюза на загрижените учени (UCS), и изиграх съществена роля в неговите дейности през годините след това. UCS е група, водена от обществените интереси, подкрепяна със средства, събрани от широката общественост, и настояваща за контрол над технологиите, които могат да бъдат вредни или опасни. Организацията има важна национална роля в споровете за безопасността на ядрените реактори, за разумността на Инициативата за стратегическа отбрана на САЩ, за бомбардировачите B2 (Стелт), за предизвикателството, породено от изгарянето на изкопаеми горива и за възможното парниково затопляне на атмосферата, както и за много други проблеми . Аз съм председател на организацията от 1974 г. Дейностите ѝ са част от бавно нарастващия интерес сред учените да поемат повече отговорност за подпомагане на обществото да контролира изключително мощните технологии, породени от научните изследвания. Трудно е да се заключи, че учените са основно отговорни за щетите и рисковете, които сега са толкова очевидни в такива области като екологичните въпроси и ядрените оръжия; те до голяма степен са следствие от правителствени и индустриални императиви, както у нас, така и в чужбина. И все пак изглежда ясно, че без участието на учените в публичните дебати, шансовете за големи щети на цялото човечество са много по-вероятни. Според мен научната общност не е участвала в подобен ангажимент на ниво, съизмеримо с необходимостта или със специалните отговорности, които учените неизбежно имат в тази област.

Това мое усилие и чувството за отговорност да помогна за постигането на контрол върху аномалните технологии, което го движи, произтича в не малка степен от примера, даден ми от моя баща, който през целия си живот прекара доста време и хвърли не малко енергия за тиха, благотворителна работа. Той не беше в това сам сред своите приятели, нито сред своите съвременници; това е традиция в Нова Англия от много дълго време. Продължавайки да преследвам тези цели, очаквам предизвикателствата, пред които сме изправени както аз, така и Съюзът, да станат значително по-лесни след присъждането ми на Нобеловата награда. Това е може би най-привлекателната част от удостояването ми с тази изключителна чест.

ИЗТОЧНИК: https://www.nobelprize.org/prizes/physics/1990/kendall/biographical/

Превод от английски: Павел Николов

ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ - 22

ДО ТУК: Предговор 1; Предговор 2; ОТКЪС 1; ОТКЪС 2; ОТКЪС 3; ОТКЪС 4; ОТКЪС 5; ОТКЪС 6; ОТКЪС 7; ОТКЪС 8; ОТКЪС 9; ОТКЪС 10; ОТКЪС 11; ОТКЪС 12; ОТКЪС 13; ОТКЪС 14; ОТКЪС 15; ОТКЪС 16; ОТКЪС 17; ОТКЪС 18; ОТКЪС 19

ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ОТКЪС 20

Секретно съобщение на началника на Азиатския депар­тамент до императорския посланик в Букурещ от 20 де­кември 1887 г., № 3159

„Почитаеми господин Михаил Александрович, след като разг­леда заявлението на майор Паница, изслуша личното заключение на колежкия съветник Виламов и отзивите на българските емиг­ранти за поведението на споменатия офицер, императорското Ми­нистерство на външните работи стигна до следните изводи: хода­тайството за отпускане на оръжие, боеприпаси и парични средства за въстание в Македония даже при негов благоприятен резултат не съответства на нашите интереси на Балканския полуостров въоб­ще, и особено в България.

Резултатът от македонското въстание може да бъде само възс­тановяване в тази провинция на автономното управление съгласно постановленията на Берлинския договор. При съществуването в Македония на разни елементи, враждебни един на друг, едва ли може да се очаква трайно автономно управление в тази провинция и в последния случай неминуемо ще последва вмешателство на ев­ропейските държави във вътрешното управление на Македония и може би дори чуждестранна окупация. Не подлежи на съмнение, че при враждебното настроение против нас от страна на съюзните държави и Англия окупацията на Македония ще бъде предоставена на Австро-Унгария, в интерес на която е признаването на закон­ността на настоящото българско правителство с принц Кобургски начело.

Майор Паница в своето заявление между другото препоръчва лица, от които може да бъде съставено в България временно пра­вителство, а именно: Радославов, Драган Цанков, доктор Моллов, Тодор Бурмов, полковник Николаев, под главното командване на него, Паница. Но заявлението на споменатия офицер и в това отно­шение не подлежи на удовлетворение за това, че след приемане на управлението на Княжеството от императорския комисар тамош­ното министерство ще бъде съставено не от лица, принадлежащи на различни политически партии в България, а от тези, които предварително ще изявят своята готовност да изпълнят ис­канията на императорското правителство и за които гене­рал-майор барон Каулбарс своевременно доведе до знанието на статс-секретаря Гирс.

Що се отнася до исканията на майор Паница за определяне от императорското правителство на кандидата за заемане на българс­кия княжески престол, то този въпрос е окончателно решен в този смисъл, че Княжеството може да се управлява под върховно­то командване на Негово величество Господаря Император и височайше назначен наместник, съхранявайки при това силата на съществуващата в България конституция. Генерал-майор барон Каулбарс на 13 септември миналата година официално е съобщил на българските управници, а така също гласно е предал на българ­ския народ за гореспоменатото решение на императорското прави­телство. В своето съобщение барон Каулбарс ясно е изразил в т. 9: „Ние искаме Великото народно събрание да се събере само след избори, проведени без всякакво принуждение и съвършено свобод­но; защото желаем българският народ възможно по-откровено и по-свободно да се заеме с обсъждане на въпроса за избор на княз и своето бъдеще.“

Императорското правителство не предоставя на Великото на­родно събрание правото на избор на княз, а само да обсъди въпро­са за избора, т. е. следва ли въобще българският народ да избира отделен княз, или да се управлява Княжеството на горепосочените принципи. Следователно назначаваният в България императорски комисар не може да дава на бъдещото българско Велико народно събрание указания за един или друг кандидат за княжеския прес­тол.

Относно признаването от нас на законността на бременното правителство след отстраняването на принц Кобургски от Бълга­рия, то в това отношение ходатайството на майор Паница чрез ко­мандироването на императорския комисар в България само по се­бе си е удовлетворено.

Не е неизвестно на Ваше Превъзходителство, че при последна­та нота на императорското Министерство на външните работи за признаване незаконността на пребиваването на принц Кобургски в България в качеството на тамошен княз виенският кабинет се ста­раеше да узнае за нашите по-нататъшни намерения по отстранява­нето на самозвания княз в България. Не влизайки в дипломатичес­ка преписки и избягвайки създаването на какъвто и да е български въпрос, императорското правителство с височайше благоволение реши да направи официално съобщение за това, че след отстраня­ването от България на принц Кобургски всякакво правителство в Княжеството ще бъде признато от нас за законно. Аз смятам, че това правителствено съобщение ще подейства на умовете на бъл­гарските офицери и другите влиятелни лица в Княжеството, за да се ускори отстраняването на препятствията към сближаването на Русия с България - тези препятствия се заключават единствено в лицето на незаконния княз Кобургски.

По отношение на службата на наши офицери в българската ар­мия майор Паница в своето заявление ходатайства за назначаване в България на руски военен министър и командири на бригади; а всички останали длъжности могат да бъдат заети от български офицери, но това ходатайство не може да бъде удовлетворено в дадения момент по следните съображения.

Последните събития в България от 9 август на миналата година включително доказаха най-пълната дезорганизация на българската армия, отсъствие у тамошните офицери на понятие за дълга на клетвата, за верността към престола и отечеството, следователно при такова състояние на българската войска този, който ще бъде назначен за императорски комисар, също не може да бъде гаранти­ран срещу измяна, а още по-малко за точно изпълнение на негови­те заповеди.

Освен това при разглеждане на въпроса за окупацията, за въд­воряване на необходимия ред в Княжеството, съгласно исканията на генерал-майор Каулбарс във Военния съвет беше постановено, че за избягване на вмешателство на други европейски държави по българския въпрос императорското правителство е длъжно да се грижи не за издръжка в България на окупационен корпус, а само да попълни сегашната българска армия с наши пехотни, кавале­рийски полкове и артилерия. При такова попълване на войската, разбира се, е немислимо български офицер да командва полк, в който половината от състава е от нашата войска.

Неблагоприятният изход на революцията в Софийска, Бургас­ка, Силистренска, Русчукска и други местности в България доста­тъчно убеди императорското Министерство на външните работи в пълната неспособност на българските офицери да управляват и ръ­ководят народните движения в Княжеството.

На това основание не трябва да се разчита на действията на ма­йор Паница и неговите другари по революционно движение. Пред­вид на това, а така също основавайки се на отзивите на председате­ля на комитета на Славянското благотворително дружество и на съобщението на нашия генерален щаб, министерството реши да снабди експедицията на капитан Набоков с всичко необходимо и за някое време да преустанови преговорите с майор Паница, макар последният да изяви съгласие за изменение на някои условия, из­ложени в неговото заявление.

Предпочитайки експедицията на капитан Набоков пред всякакви съглашения с български офицери, императорското министерство командирова в Константинопол първия секретар на поверената на Ваше Превъзходителство императорска мисия за окончателните условия с г-н Набоков и за реда на управление на заетите от него местности в България до пристигането на подкрепления от Одеса. Затова е разрешено на колежкия съветник Виламов да даде на ка­питан Набоков парични средства за издръжка на хората, събрани от него за споменатата експедиция.

Вследствие на гореизложеното смятам за свой дълг да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи под благовиден предлог да преустанови преговорите с майор Паница, макар и по частен път с посредничеството на поручик Колобков.

Моля Ви, почитаеми господине, да приемете моите уверения в моето съвършено уважение и също такава преданост.“

Шифрована телеграма на руския императорски посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент, 20 януари 1888 г.

„Пристигналият от София търговец Новиков довежда до мое знание, че възложеното му поръчение за организиране на отстра­няването на принц Кобургски от България по конспиративен начин не е изпълнено предвид на строгите мерки, предприемани от со­фийските власти, за охрана на личността на принца главно след ек­спедицията на капитан Набоков. За довършване на предприетото дело по съвета на лица, благонадеждни и изявяващи своята готов­ност да вземат активно участие, търговецът Новиков смята да употреби динамитни патрони.

Съгласно ходатайството на г-н Новиков имам честта най-по­корно да помоля Ваше Превъзходителство, ако признава за въз­можно, да благоволи да направи разпореждане за отпускане от на­шите складове на динамитни патрони за доставяне в Русчук, където очакват пристигането на принц Кобургски.“

Секретно съобщение на руския императорски посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 23 януари 1888 г., № 67

„Българският военен министър полковник Муткуров е напра­вил предложение на пребиваващите в София поручик Колобков и търговеца Новиков да поемат доставка за българската армия от нашите оръжейни заводи на 30 000 пушки берданки и 3000 револ­вера „Смит & Уесън“.

Ходатайствайки за отпускане на търговски начала от Държав­ните оръжейни заводи на пушки и револвери за доставка на същи­те на българската армия, търговецът Новиков намира, че посредс­твом тези доставки като имащи материална изгода той може да привлече на наша страна някои от влиятелните български офице­ри. Пребивавайки в България като доставчик на оръжие за тамош­ната армия, г-н Новиков по-свободно ще може да действа по рабо­тите на организираната от него конспирация против принц Кобург­ски.

Поднасяйки ходатайството на търговеца Новиков на благоск­лонната преценка на Ваше Превъзходителство, смятам за свой дълг да прибавя, че аз от своя страна в този момент смятам за въз­можно да се удовлетвори горепосоченото ходатайство на г-н Но­виков за отпускане на търговски начала на пушки и револвери от нашите оръжейни заводи за доставка на такива на българската ар­мия.

За последствията имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да ме почете скоро с уведомяване по телегра­фа, за да съобщя на пребиваващия сега в Букурещ търговец Нови­ков.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до руския императорски посланик в Букурещ от 10 февруари 1888 г.

„В отговор на секретно съобщение № 67 имам честта да уведо­мя Ваше Превъзходителство, че ходатайството на търговеца Но­виков да му се отпусне оръжие за доставка на българската армия, беше съобщено на нашето военно министерство. Сега генерал-адютант Вановски е уведомил статс-секретаря Гирс, че военното министерство не намира пречки за отпускане от нашите оръжейни заводи на търговеца Николай Новиков на исканото от него коли­чество от пушки и револвери за доставка на същите на българска­та армия. Търговецът Новиков е длъжен да внесе в местната фи­нансова служба стойността на оръжието по цени, определени от Главното артилерийско управление, т. е. 21 руб. и 60 коп. за пушка и 17 руб. и 50 коп. за револвер.“

Шифрована телеграма на руския императорски посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент, 12 февруари 1888 А

„Съдържанието на секретната телеграма съобщих на търговеца Новиков и на поручик Колобков. Последният се отправя в София за сключване на контракт с военното министерство за доставка на пушки и револвери. Търговецът Новиков се отправя за Петербург, за да доложи лично на Ваше Превъзходителство за хода на органи­зирането на конспирация против принц Кобургски и да ходатайст­ва да му се отпуснат динамитни патрони.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент, 12 февруа­ри 1888 г.

„Поручик Колобков, упълномощен за образуване в София на революционен комитет под председателството на майор Паница, действащ с цел организирането на революционното движение в Македония и отстраняването от власт на настоящото българско правителство начело с принц Кобургски, ми предаде писмено заяв­ление на споменатия комитет, в което ходатайства за отпускане на парични средства в размер на 60 000 фр., необходими по мнение на комитета за постигането на горепосочената цел.

Предавайки ходатайството на комитета на благосклонната пре­ценка на Ваше Превъзходителство, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, да почетете да ме уведомите за последвалия резултат.“

Секретно писмо на императорския посланик в Букурещ на името на министъра на външните работи от 16 февруа­ри 1888 г., № 132

„Почитаеми господин Николай Карлович, смятам за приятен дълг да доведа до знанието на Ваше Високопревъзходителство, че подполковникът от генералния щаб Суботич, командирован от во­енното министерство в Румъния, за да направи секретни снимки на плановете за фортификация и укрепление, изпълнявайки възложе­ното поръчение дейно и усърдно, с пълно познаване на работата, успя да стигне до благоприятен резултат.

Заедно с това обръщам благосклонното внимание на Ваше Ви­сокопревъзходителство на съдействието, оказано на подполковник Суботич от страна на командированите от румънското военно ми­нистерство към споменатия щабофицер, поручиците N и N... . Смятам за справедливо да се причислят господата N и N... в знак на признателност към кавалерите на императорски и царски орде­ни и да се наградят с нашите орденски знаци „Св. Станислав“ - III степен.

Що се отнася до старателното изпълнение на служебните за­дължения от нашите инженери, командировани на разпореждане на подполковник Суботич при секретното снимане на плановете за фортификация, действащи като амбулантни търговци и прости ра­ботници, г-н Суботич от свое име е направил предложение на на­чалника на Военнонаучния комитет на генералния щаб генерал-ма­йор Фелдман.

Предоставяйки на благоусмотрението на Ваше Високопревъзходителство моето ходатайство за награждаването на поручиците господата N и N с наши орденски знаци „Св. Станислав“ - III сте­пен, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, да не откажете да ме почетете с уведомление за последствията.

С най-дълбоко уважение и съвършена преданост, имам честта да бъда, почитаеми господине, най-покорен слуга на Ваше Високопревъзходителство.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 3 март 1888 г.

„В отговор на секретната телеграма от 12 на миналия февруари имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че ходатайство­то на образувания в София революционен комитет за отпускане на 60 000 фр. не подлежи на удовлетворяване на основание на това, че въстанието в Македония е признато от императорското правителс­тво за преждевременно. Що се отнася за въпроса за отстраняване на принц Кобургски от България, то преди разрешението за даване на посочената сума за постигането на тази цел е желателно да се знае с какви средства разполага назованият комитет и какви лица имат намерение да участват в тази работа, така също и за самия начин на отстраняване на Кобургски.

Вследствие на това най-покорно Ви моля, почитаеми господи­не, да поръчате на драгомана на нашето русчукско консулство по частен път да води преговори по този въпрос с пребиваващия в Русчук поручик Колобков и за последствията да благоволи да ме уведоми по телеграфа.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент от 5 април 1888 г.

,,Съдържанието на секретната телеграма от 3 на миналия март беше съобщено на майор Паница чрез посредничеството на пору­чик Колобков. Сега последният ме уведоми, че софийският рево­люционен комитет отново ходатайства за отпускане на парични средства в известен размер с цел отстраняването на принц Кобург­ски от България и че по решение на споменатия комитет принц Кобургски ще бъде отстранен по същия начин, употребен на 9 ав­густ 1886 г. при отстраняването на принц Батенберг от Княжест­вото.

Съобщавайки гореизложеното на благоусмотрението на Ваше Превъзходителство, смятам за свой дълг да допълня, че от своя страна не мога да се отнасям с пълно доверие към ходатайството на майор Паница и образувания от него в София революционен ко­митет.“

Секретно писмо на началника на Азиатския департа­мент до императорския посланик в Букурещ от 2 май 1888 г., № 1056

„Почитаеми господин Михаил Александрович, нашият посла­ник в Берлин в своето писмо на името на статс-секретаря Гирс до­вежда до знанието на императорското Министерство на външните работи за това, че германският император Вилхелм II е решил да посети нашия августейши монарх. Граф Шувалов смята, че от това височайше посещение ние можем да се възползваме за разрешение по взаимно споразумение на българския въпрос и да постигнем доброволно оставяне на Княжеството от принц Кобургски.

Оповестявайки за гореизложеното, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да направи разпо­реждане да се преустановят за известно време действията по въп­роса за отстраняването на принц Кобургски от България, макар и по благоприятен начин. Заедно с това смятам за свой дълг да при­бавя, че министърът на външните работи изрази своето желание, щото Вие, почитаеми господине, да не се отказвате да присъствате в Петербург по време на пребиваването тук на германския минис­тър на външните работи за съдействие при обмяна на дипломати­чески ноти по българските дела.

Най-покорно Ви моля, почитаеми господине, да приемете мои­те уверения в моето съвършено уважение и същата преданост.“

Шифрована телеграма на императорския пълномощник до началника на Азиатския департамент от 10 юни 1888 г.

„Пребиваващият в България търговец Николай Новиков ми съ­общи, че от него са намерени хора, изявяващи готовност за конс­пиративно отстраняване на принц Кобургски от България.

Предавайки ми за гореспоменатото, г-н Новиков ходатайства да му се отпуснат динамитни патрони за извършване на горепосо­ченото действие, а така също парично обезпечаване на семействата на хората, решили и себе си да подложат на печална участ. За раз­мер на обезпечението г-н Новиков смята достатъчни 50 000 фр.

Донасяйки за гореизложеното, имам честта най-покорно да по­моля Ваше Превъзходителство за разпореждането по въпроса на ходатайството на търговеца Новиков да почетете да ме уведоми­те.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до руския императорски посланик в Букурещ от 10 юли 1888 г.

„Съгласно молбата на пребиваващия сега в Петербург поручик Колобков имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че след доклада на статс-секретаря Гирс пред Господаря Император на секретната преписка за доставка на пушки за българската армия на Негово величество във 2-ия ден на този месец юли бе благоугодно височайше да повели: да се отпуснат от Държавните оръ­жейни заводи за доставка на българската армия исканото количес­тво винтовки № 2 и револвери „Смит & Уесън.“ За изпълнение на неговото височайше, на Господаря Император, повеление е съоб­щено чрез посредничеството на военното министерство на Главно­то артилерийско управление за отпускане от Тулския оръжеен за­вод на пушки и револвери, така също е уведомен временният одес­ки генерал-губернатор за безпрепятственото изнасяне от предели­те на Империята на пушките и револверите, предназначени за дос­тавка на българската армия от предприемачите: поручик Колобков и търговеца Новиков.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 14 ав­густ 1888 г.

„Ходатайството на търговеца Новиков, изложено в секретната телеграма от 10 този месец, не подлежи на удовлетворяване на ос­нование на това, че г-н Новиков до този момент с нищо не е оправ­дал доверието към него. Пребиваващият в Петербург по работите за отпускане на пушки за българската армия поручик Колобков лично ми предаде за това, че договорът за доставка на пушки е взет от Колобков на търговски начала. Новиков не е имал никакво участие в тази работа, но възползвайки се от това, че разрешение­то за отпускане на пушките е последвало на негово име, на Нови­ков, той получава от Колобков 30 000 фр. възнаграждение. В ин­тимни връзки с български офицери Новиков не е бил и не е, и бъл­гарският военен министър не се е обръщал с молба за доставка на пушки към Новиков, а е направил предложение на Колобков за та­кава доставка.

Съобщавайки за гореизложеното, имам честта най-покорно да помоля Вас, почитаеми господине, да прекратите всякакви връзки по българските дела с търговеца Новиков като човек некомпетен­тен и незаслужаващ за подобни работи доверието на императорс­кото министерство.“

(Следва)

КИРИЛ ГРИГОРОВ (ПЪРЛИЧЕВ) / СРЪБСКИЯТ РЕЖИМ И РЕВОЛЮЦИОННАТА БОРБА В МАКЕДОНИЯ (1912-1915 ГОДИНА) – 6

До тук, който е следил този блог, знае, че публикувахме книгата на Кирил Григоров Пърличев, син на нашия именит възрожденец Григор Пърличев и деец на македонското освободително движение, „Сръбските жестокости в Македония (1912-1915)“. Цялата публикация може да видите ТУК.

Това е обаче част от по-голямата книга на Кирил Пърличев „Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912-1915 година), която започваме да публикуваме от днес след превръщането на наличния PDF файл с ABBYY FineReader 15 в текст и редактирането на текста от стария правопис към съвременния.

ДО ТУК: ПРЕДГОВОР

ГЛАВА ПЪРВА: 1. Хуриета и балканската война от 1912 година; 2. Българските революционни чети — партизански отряди в помощ на съюзнишките сръбски войски против турците; 3. След привършване на военните действия и настаняването им в Македония сърбите неприязнено се отнасят спрямо българското население; 4. Населението реагира още от първия ден. Изложения до българското правителство и българския цар; 5. Междусъюзнишката война и последствията ѝ: открито преследване на всичко българско — език, училища, черкви, учители, свещеници, владици, граждани, селяни; биене, затвор, заточение, конкретни случаи.

КИРИЛ ГРИГОРОВ (ПЪРЛИЧЕВ) / "СРЪБСКИЯТ РЕЖИМ И РЕВОЛЮЦИОННАТА БОРБА В МАКЕДОНИЯ (1912-1915 ГОДИНА)" В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА ВТОРА

1. Въстаническо движение в Дебър — Струга — Охрид.

Никога и никъде в Македония, през всичкото време от идването на сърбите до тяхното прогонване от страната, мастното население не се бе помирило с мисълта да остане под сръбска власт. То винаги е реагирало. Душевната реакция, която се състои в открито изповядване на угрозената народност, в привързаност към оскверненото национално вероизповедание, зачитане на установените нрави и обичаи, когато ви ги петнят— това е реакция, готова сама да се обърне в самостойна акция в даден психологически момент. Такава реакция никога не е липсвала у македонския българин под сръбския режим; той постоянно я е проявявал, кога поединично, кога колективно. И естествено, тя го е карала да дири и конкретна форма, материален израз за нея, т. е. да се обърне тя на акция. Поводът не закъсня.

През целия си неособено труден военен поход в Македония сърбите, макар и подпомагани от чети на Вътрешната революционна организация, не можаха да не забележат, че населението чак до западните граници, като българско, очаквало българските освободителни войски. Това бе от естество да всели в душата им едно ожесточение. В Дебър и Дебърско през септември 1913 година сърбите с крутостта на своите обноски и суровостта на своя режим бяха дали пълен ход на своето ожесточение. Албанските шефове, които бяха от време приятелски настроени към българската революционна организация и в разбирателство с нейните водители, поведоха част от албанското население срещу крайно предизвикателните сръбски власти. Движението започва стихийно от Пишкопея (Долни Дебър) в момента, когато сърбите празнували анексията на Македония. Числото на потеглилите от Пишкопея въстаници постепенно се увеличавало от присъединилите се към тях по пътя до Дебър. Оттук сръбските чиновници и сръбската войска биват прогонени и тяхното място заемат въстаниците и временното управление в гр. Дебър, в състава на което влизат Сефединъ Пустина, Риза бей, Христо Атанасов, Байрам Стрезимир и др. — всички родом от гр. Дебър. Сега сърбите смятали да намерят спасение в Струга — Охрид, без да знаят всъщност какво ги очаква тук, в тия градове. А излезе, че и тук порасналата вълна на въстанието не даде мир на престъпната и гузна сръбска власт. Местните революционни чети под водителството на Петър Чаулев, Милан Матов, Павел Христов и Антон Шибаков станаха господари на положението, като пропъдиха чрез силата на оръжието цялата сръбска администрация и войскови части от Струга и Охрид.

(Следва)

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА / РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН – „СТРАННАТА ИСТОРИЯ НА ДОКТОР ДЖЕКИЛ И ГОСПОДИН ХАЙД“ - 7

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30,

ГЮСТАВ ФЛОБЕР: “МАДАМ БОВАРИ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19

РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН: “СТРАННАТА ИСТОРИЯ НА ДОКТОР ДЖЕКИЛ И ГОСПОДИН ХАЙД“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН (1850-1894) - “СТРАННАТА ИСТОРИЯ НА ДОКТОР ДЖЕКИЛ И ГОСПОДИН ХАЙД“ (1885 г.)

***

Критиците, сред които и Стивън Гуин, отбелязват странен недостатък в уж познатата и обичайна атмосфера на повестта: „Тук трябва да отбележим един характерен пропуск: четейки повестта, можем да си представим, че става дума за монашеско братство. Мистър Атърсън е ерген, както и самият доктор Джекил, а също така, ако се съди по всичко, и Енфийлд, младият човек, който първи съобщава на Атърсън за жестокостта на Хайд. Ерген е и икономът на Джекил, Пуул, чиято важна роля в цялата история не може да се отрече. Ако не се смятат две-три безлични прислужнички, традиционната зла старица и безликото момиче, което тича за лекаря, слабият пол изобщо не участва в действието. Изказвали са се предположения, че Стивънсън, „работейки в условията на викторианските ограничения“ и не желаейки да внася неподобаващи нюанси в монашеския антураж, съзнателно не е включил ярък женски образ сред утехите, на които тайно се отдавал доктор Джекил“.

Ако Стивънсън беше отишъл толкова далече, както, да речем, Толстой, който също бил викторианец и също не отивал много далече, но все пак ако Стивънсън беше отишъл толкова далече като Толстой, описващ увлеченията на Облонский: французойка, певица, ефирна балерина и така нататък, това би било много сложно за Джекил-Облонский да се превърне в Хайд. Лекият игрив тон, с който се описват развлеченията на безделника, също се свързва с изчадието на средновековието Хайд, както черно плашило се очертава на сиво-синьо небе. За писателя е по-безопасно, като не навлиза в подробности, да мълчи за развлеченията на Джекил. Но не разкрива ли тази сигурност, този лесен път известна слабост на твореца? Мисля, че да.

Викторианската тайна подтиква преди всичко съвременния читател към изводи, на които Стивънсън изобщо не е разчитал. Например Хайд е наречен в повестта приятел и благодетел на Джекил, но читателят е озадачен плюс това от още една характеристика на Хайд – „протеже“, което звучи почти като „фаворит“. Отбелязаното от Гуин изключително мъжко общество може да наведе на мисълта, че тайнствените похождения на Джекъл са свързани с неговия хомосексуализъм, който бил много разпространен в Лондон през викторианската епоха. Отначало Хайд шантажира добрия доктор – трудно е да си представим какви поводи за шантаж би могло да даде общуването на един ерген с дами с леко поведение. Може би, гадаят Атърсън и Енфиилд, Хайд е извънбрачен син на Джекил? Ендфийлд предполага, че на Джекил му се налага да плаща за „юношески лудории“. Но разликата във възрастта, видима външно, не е толкова голяма, за да се смята Хайд за син на Джекил. Освен това м своето завещание Джекил нарича Хард „приятел и благодетел“ и това странно, с нюанс на горчива ирония определение едва ли не е приложимо към един син.

Във всеки случай мъглата, която обвива похожденията на Джекил, не може да удовлетвори съсредоточения в мислите си читател. Тази неопределеност особено дразни, когато след по-нататъшни разяснения ни се казва, че не напълно достойните наслаждения на доктор Джекил Хайд е превърнал в нещо чудовищно. И така, за наслажденията на Хайд ни е известно едно: те са садистични; той се наслаждава, причинявайки болка на другите. „В Хайд Стивънсън е искал да изобрази злото, напълно оградено от доброто. Най-много на света Стивънсън мразел жестокостта и сдаденията, поради което неговият нечовешки негодник не е показан в пристъп на животинска похот, в каквото и да се състои тя, а в момент на зверско безчувствие“ към страданията на хората, които той осакатява и убива.

(Следва)

МАРТА ХИЛЕРС / „ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН“ – 59

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Почти един милион германки са изнасилени малко преди и след края на Втората световна война. Дневникът на Марта Хилерс „Една жена в Берлин“ („Eine Frau in Berlin“), засягащ тези събития, е толкова остър, че е публикуван за първи път анонимно в САЩ, преведен на английски език (1954 г.). Книгата е посрещната на нож от разни посоки (позоряла руските войници – от една страна, а немските жени – от друга) и претърпява второ издание едва през 2001 година. Атаките срещу тази книга не престават и до ден днешен. Не е превеждана на български език, но в интернет пространството може да се намери филма по „Една жена в Берлин“ с български субтитри.

(Павел Николов)

ДО ТУК:

"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН": 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 56, 57, 58

"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН" в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

ПОНЕДЕЛНИК, 4 ЮНИ 1945 ГОДИНА

Ранно отиване до Шарлотенбург, зной. Нашите списания вече придобиват лице. За целта компилирах текстове от забранени автори, доколкото ги имаше в библиотеката на г-н Р. или някъде другаде в къщата. Максим Горки, Джек Лондон, Жул Ромен, Томас Улф, също и по-стари автори като Мопасан, Дикенс, Толстой. Единственият въпрос е как да получим правата за публикуване, ако тези автори все още не са свободни, защото нито един от старите издатели вече ги няма. Подобни дреболии изобщо не притесняват унгареца. Готови сме за печат. „Ако някой дойде по-късно и поиска пари, просто ще платим.“ Той се потупа по джоба на панталона. Вече е намерил велосипед и го предостави на "издателството", което в момента съществува само като идея.

За обяд имахме грахова супа, за съжаление не съвсем по правилата: грахът, каза Илзе, просто не можел да се сготви до омекване. Ето защо прекарала цялата каша през месомелачката. Има груб вкус като пясък, но може да се преглътне. В супата имаше малко сланина и на мене се падна кожата, защото ми се налага да ходя много. Пак трябва да се претегля, усещам, че бързо отслабвам. Всички поли вече са ми увиснали.

Връщам се у дома към 18 часа. Улиците са оживени от много уморени малки каравани. Откъде? Накъде? Не зная. Повечето групи отиват на изток. Количките си приличат една на друга: бедняшки и ръчни, натоварени с чували, кашони и куфари. Пред тях често тегли въже жена или по-голямо момче. Зад тях има по-малки деца или дядо, който бута количката. Върху багажа на всяка количка почти винаги има хора: много малки деца или някой много възрастен човек. Тези старци, независимо дали са мъже или жени, изглеждат ужасно сред всичко останало. Бледи, съсухрени, полумъртви, апатични купчини кости. При номадските народи, като лапландците или индианците, безпомощните стари хора се обесвали или лягали в снега, за да умрат. Християнският Запад ще ги влачи, докато дишат. Много ще бъдат погребани по пътя. „Почитай старостта“, да – но не на количката за отстъпление, няма нито място, нито време за това. Мислех за социалния статус на възрастните хора, за стойността и достойнството на тези, които са живели дълго. Някога старите хора са били собственици, тези, които владеят имоти. В лишените от собственост маси, към които почти всички принадлежим днес, възрастта няма значение. Не е за почит, а за съжаление. Но точно това заплашващо положение изглежда подтиква възрастните хора и подхранва техния стремеж към живот. Дезертиралият войник от нашата сграда каза на вдовицата, че трябва да заключи всяко парченце храна от възрастната си тъща. Тя краде каквото може да грабне и го изяжда тайно. Изяжда дажбите на дъщеря си и зет си без колебание. Ако ѝ кажеш нещо, тя се оплаква, че искаш да я умориш от глад, всъщност да я убиеш, за да наследиш жилището ѝ. Така достойните матрони се превръщат в животни, които лакомо се вкопчват в остатъка от живота си.

(Следва)

АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ / „ПРОИЗХОД НА ГЕНИАЛНОСТТА И ФАШИЗМА“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИСЛОВИЕ

Историята на тази книга започна с това, че един старец от килия № 1 изял половин ролка тоалетна хартия.

Нищо необикновено!

Тоалетната хартия отвън е любима храна на затворниците, особено в петзвездните затвори. Грижовните роднини я напояват с „бут“ [1], кокаин или друг някакъв наркотичен боклук.

Затворническото началство знае за тези дребни хитрости.

Има обаче норма за употреба. Десет метра са предел. Те са достатъчни за най-продължително щастие.

Но затворникът от „единичката“ [2] не се спрял на половин ролка, а продължил да пъха под мустаците си материала за изтриване.

Едва това разтревожило надзирателя. Работата е там, че с такава маса хартия почтеният стомах може да не се справи.

И също нищо страшно. Нека мре.

Смъртта на един затворник не е проблем. По-скоро обратното. Отдавна някой не е ритал камбаната. Малкият затвор жадува за сакрална суета.

Измиването на тялото, вземането на размерите за ковчега и кудкудякането на вдовицата с черен воал ще дойдат точно навреме.

Погребалната атракция учи да се цени човешкия живот. Тя внушава свещен трепет.

Така че заради едно красиво погребение винаги си струва да пречукаш някого. А още повече да го оставиш да умре.

Но!

Затворникът от „единичката“ не бил обикновен старец, а местен „дон“. Нещо повече – „капо бастоне“ [3].

С други думи, глава на много богато, много известно и много добре въоръжено „семейство“.

А един дон не трябва да увре, след като е преял с тоалетна хартия. Неговите уважаеми колеги няма да възприемат това.

Резултатът от аутопсията ще излезе наяве. Ще кипнат интернет, телевизията и пресата. Конкурентите непременно ще подложат на насмешки и покойника, и неговото почтено Семейство.

В резултат от скандала ще де появят още тридесет на брой ковчега. И в един от тях ще легне началникът на затвора, в който е станало безобразието.

И само поради тази причина било взето решение: ролката да бъде конфискувана, но хигиеничното средство да се компенсира.

Имало обаче едно „но“. Старият дон не обичал, когато го безпокоят в килията. Затова се наложило да вдигнат затворническия спецназ [4].

Всичко минало отлично. Газ. Щурм. Светлинни гранати. Взели ролката.

Но!

Вместо нова ролка донът получил от затворническата библиотека детска книжка с картинки.

Нещо за мозъка, фашизма и гениалността. Което бил съвсем случаен избор.

Правото да завърши своите дни в тоалетната книгата заслужила само заради нежността на своите страници.

Уви! Нейното заглавие останало завинаги неизвестно.

Свикнал да яде всякаква хартия, старият мафиозо изял веднага титулния лист, предисловието и заглавието. Като се убедил, че страниците не съдържат познатия вкус на натриев оксибутират, той предизвикал погром в килията, строшил сервиза, плазмения телевизор и всичките вази от муранско стъкло.

Книгата, разбира се, била накъсана на парчета.

А след това се случило нещо невероятно – гневливият старец се зачел в нейните останки и изпаднал в прострация.

Донът забравил и за наркотиците, и за делата на Семейството. Но парчета от книгата държал винаги при себе си. И постоянно ги четял.

И именно четенето го убило, което потвърдил консилиум от затворнически патоанатоми. Да-да. Голяма част от полукълбата на главния мозък на въпросния мафиозо се изпарили.

При четенето на книги това е, уви, неизбежно.

В ковчега донът лежал с израз на най-дълбоко изумление. Веждите повдигнати, очите изпъкнали, устата отворена. Всички гримьори на континента се опитвали да оправят неговата физиономия, но не успели. В скръстените си ръце покойникът стискал парчета от детската книжка. С тях и бил погребан.

Когато ми предложиха астрономически договор за цикъл лекции за „произхода на гениалността, фашизма и тайните на мозъка“, не знаех нищо за тази история.

Казаха ми само, че трябва да чета лекциите пред темпераментно семейство – от около сто души.

БЕЛЕЖКИ НА ПРЕВОДАЧА

1. Бут (рус. жаргон) - натриев оксибутират – излязъл вече от употреба анестетик, който се се използва и като наркотично средство.

2. Единичка – самостоятелна затворническа килия.

3. Капо бастоне (итал. capo bastone) – вторият след ръководителя на италианска мафиотска фамилия.

4. Спецназ (рус.) – подразделение за специални операции.

(Следва)