ПРЕВОД: Gemini 3
РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:
1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“
1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“ / „БАНЯ“ / „НЕРВНИ ХОРА“
1925 г. – „АКТЬОР“ / „КРИЗА“ / „БЕДНОСТ“ / „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“ / „МАЙМУНСКИ ЕЗИК“ / „ЛИМОНАДА“ / „ДИКТОФОН“ / „ЧЕТИРИ ДЕНА“
1926 г. – „ИМЕН ДЕН“ / „ТАТКО“ / „ДЪРВА“ / „КРАДЦИ“ / „ПЪТНИК“ / „СЪПРУГ“ / „РАБОТЕН КОСТЮМ“ / СПИРАЧКА „ВЕСТИНГАУЗ“ / “МЕДИК“ / “ПЕЧАЛЕН СЛУЧАЙ“ / “КИНОДРАМА“ / “РЕЖИМ НА ИКОНОМИИ“ / “БЪЧВА“ / “ВЕЛИКДЕНСКА СЛУЧКА“ / “СИЛНО СРЕДСТВО“ / “БЯС“ / “ДАМСКА МЪКА“ / “ПРЕКРАСНА ПОЧИВКА“ / “ГАЛОШ“
1927 г. – „БЮРОКРАТИЗЪМ“
МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“
„МОНТЬОР“
Аз, братя мои, няма да споря напразно кой е по-важен в театъра — актьорът, режисьорът или, може би, театралният дърводелец. Фактите ще покажат. Фактите винаги говорят сами за себе си.
Тази работа се случила в Саратов или в Симбирск, с една дума, някъде близо до Туркестан. В градския театър. Представяли в този градски театър опери. Освен забележителната игра на артистите, в този театър имало, между другото, и един монтьор — Иван Кузмич Мякишев.
На общата снимка, когато снимали през двадесет и трета година целия театър за спомен, изтикали монтьора някъде встрани — демек, технически персонал. А в центъра, на стол с облегалка, настанили тенора.
Монтьорът Иван Кузмич Мякишев не казал нищо, но стаил в душата си известна грубост. Още повече че на снимката го изкарали плюс това мътно, не на фокус.
И ето че се случило следното. Днес, например, играят „Руслан и Людмила“. Музика на Глинка. Диригент — маестро Кацман. А в осем без четвърт при въпросния монтьор дошли две негови познати госпожици. Дали той ги бил поканил преди това, или сами дошли — не се знае. Та дошли тези две познати госпожици, флиртуват отчаяно и изобщо го молят да ги настани в общата зала — да гледат представлението. Монтьорът казал:
— За бога, медам! Ей сега ще ви уредя два билета. Поседете тук, до будката.
А той, разбира се, право при управителя. Управителят казал:
— Днес е почивен ден. Народ — гъмжило. Всеки стол е под брой. Не мога.
Монтьорът казал:
— А, така ли! — казал. — В такъв случай отказвам да играя. Отказвам, с една дума, да осветявам вашето производство. Играйте без мене. Ще видим тогава кой от нас е по-важен и кой трябва да се снима в края, а кой да се намести в центъра.
И обратно в будката. Изключил тока на целия театър, заключил будката с всички ключове и си седи — флиртува със своите познати госпожици.
Тук настъпила, разбира се, пълна бъркотия. Управителят тича. Публиката реве. Касиерът пищи, плашил се да не му вземат парите в тъмното. А онзи бродяга, главният оперен тенор, дето е свикнал да се снима винаги в центъра, се явил в дирекцията и казал със своя тенор:
— Отказвам да пея като тенор в тъмното. Щом е тъмно — казал, — си тръгвам. Моят глас — казал, — ми е по-скъп от всичко. Нека да пее вашият монтьор.
Монтьорът казал:
— Ами да не пее! Хич не ми пука за него. Щом се снима в центъра, нека да пее с едната ръка, а с другата да пали лампите. Мисли си, че като е тенор, трябва все да му светиш. Днес няма тенори!
Тук, разбира се, монтьорът се счепкал с тенора. Изведнъж се появил управителят и вика:
— Къде са проклетите две госпожици? Заради тях настъпи пълна катастрофа. Сега ще ги настаня някъде, дявол да ги вземе!
Монтьорът казал:
— Ето ги проклетите госпожици! Само че катастрофата дойде не от тях, а от мене. Сега — казал, — ще пусна тока. На мене енергия по принцип не ми свиди.
И пуснал в същия миг тока.
— Започвайте — казал.
Настанили тогава неговите госпожици на най-видните места и спектакълът започнал.
А сега си блъскайте сами главите кой е по-важен в този сложен театрален механизъм.
Разбира се, ако се разсъждава без горещене, тенорът е също голяма ценност за театъра. Някои опери дори не могат да минат без него. Но и без монтьор няма живот на театралната сцена.
Така че и двамата имат еднаква стойност. И просто няма място за вирене на нос: аз съм, видите ли, тенор. Няма смисъл да се избягват приятелските отношения. И да те снимат мътно, не на фокус!
1927 г.
