Изкуството да оскърбяваш - 45

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА

№ 15

До XVII век теорията за самозараждането на живот от гниещи органични тъкани (autogeneratio или Generatio spontanea) изглеждала толкова очевидна, че не изисквала никакви доказателства. Под автогенерацията успели "да се подпишат" почти всички основни творци на човешкия интелект от Аристотел до Декарт.

За формален автор на тази идея се смята Стагирит, макар че анализът на произведенията, в които са поместени изводи по темата ("За произхода на живота", "Учение за растенията"), показва, че Аристотел само е концентрирал в своите трактати основните научни възгледи на своето време.

Въпреки че при разработката и трактовките на Generatio spontanea е неоспоримо хронологически първенството на египетските и шумерските жреци, а също така на Талес, Анаксимандър, Анаксимен, Хераклит Ефески, Демокрит и Епикур, съществува традиция да се счита за основен неин автор именно Аристотел.

Ще се подчиним (в дадения случай) на традицията, защото първоначалното авторство няма как да бъде определено, а и не е принципно необходимо.

Ще отбележим, че автогенерацията, именно като авторска идея на Стагирит се е интерпретирала и е номадствала по всички късни антични произведения, от Цицерон до Лукреций и Плотин.

В раннохристиянската епоха аристотеловото "самозараждане на червеи, жаби и змиорки в разлагащо се месо, тор и тиня" било узаконено от "бащите на църквата" – Василий Кесарийски, Августин Хипонски и Исидор Севилски.

По-късно апологети на самозараждането станали Тома Аквински и Алберт фон Болщед, а Аристотел бил издигнат в ранг praecursor Christi in rebus naturalibus (предшественик на Христос по въпросите на естествознанието).

Много е подозрителна покорността, с която църквата приела откровено езическата идея.

Но историята с приемането на идеята за самозараждането от "светите отци" не е толкова проста, колкото изглежда днес.

Да разгледаме внимателно дословните цитати.

По-специално Исидор Севилски е автор на следния пасаж: "пчелите се образуват от разлагащо се телешко месо, хлебарките от конско месо, скакалците от месо на мулета, скорпионите – от морски раци" ("Etimologicon, sive de originibus"), а Августин Блажени пише: "Много съвсем малки животни не са били създадени явно на петия или шестия ден, а са се появили по-късно от гниеща материя".

Тома Аквински в своята "Равносметка на теологията" ("Summa theologiae") убеждава читателя, че: "Ако даже се появяват нови видове, то те потенциално са съществували преди това, което се доказва от факта, че някои животни се образуват от гниенето на други животни".

Лесно е да се забележи, че тези реплики на са напълно съгласувани с библейската картина на създаването на света, където автор и производител на всички форми на живот е без изключение само бог.

Разбира се, в библейските книги има малки фрагменти (в 20 ст. на I гл. и в 19 ст. на гл. II от книга Битие и в 8–9 ст. на 14 гл. от Книги Съдии), които при много голямо желание могат да се изтълкуват като свидетелство за образуване на пчели от труп на лъв, а на птиците, полските животни и рибите от "земя и вода", но адресацията на бащите на църквата към толкова нееднозначни стихове не е нещо повече от търсене на "теологична вратичка". По същество това е опасно балансиране на ръба на ереста, конфликт с магистралния смисъл на библейското предание. Подобни волности (като се има предвид агресивността на епископата, вселенските и местните събори, а също така вярващите тълпи) биха могли да струват скъпо и на Василий, и на Августин и на Исидор, и на Тома, като имаме предвид, че те са получили титлата "бащи на църквата" и сакралността на имената си едва посмъртно.

Възниква въпросът защо създателите на християнската идеология са поемали този риск.

И тук са възможни две версии на отговора.

Versio I.

По времето на блажения Августин (IV–V в.), на Василий Кесарийски (V в.) и на Исидор Севилски (VI–VII в.) е била все още жива гръцко-римската наука, предлагаща своето виждане за света.

То се различавало съществено от местните представи на древните евреи, фиксирани в Библията.

Между силата на античното знание и библейската догматика се появила конкуренция. Църквата не можела да победи честно в тази борба, а с права да унищожава учените заедно с техните произведения още не разполагала. (Регулярните изгаряния на инакомислещи били тогава само мечта.)

Разбира се, и по времето на ранното християнство църквата се опитвала да мери сили в полемика с науката.

И тогава още аргументите на астрономите и математиците губели убедителност пред главния довод на християните – " igni ferroque" ("огъня и меча").

Това виждаме от примера с (доста вероятното) физическо премахване на Целс и Порфирий, с (несъмненото) убийство на Хипатия и с унищожаването на множество антични книги. (Последното е неоспорим факт.)

Образец за тържеството на благочестието над знанието е успешното изгаряне на Александрийската библиотека от епископ Теофил през 391 г.; закопаването на книги по нареждане на набожния император Валент; унищожаването на "всички книги от дохристиянския период като оскърбителни за християните", извършено през 590 година по разпореждане на папа Григорий Първи.

Разбира се, това били впечатляващи, но все пак локални успехи. Ще признаем очевидното: през V–VII век фундаменталната класика на науката била все още костелив орех за църквата.

Защо?

Първо, поради огромния брой "списъци" с книги на Аристотел, Епикур et cetera, за чието унищожаване християните нямали физически възможности.

Второ, поради липсата на някаква своя ясна концепция за произхода на живота.

Нито Августин, нито Исидор, нито Василий са имали представа колко тотална ще бъде властта на църквата от IX век нататък.

Ако са можели да предвидят бъдещите възможности на своята организация, вероятно нямаше да хитруват и да търсят "вратички" в библейските текстове.

Но Исидор, Августин и Василий по всяка вероятност са предполагали, че конкуренцията с науката може да бъде дълга и драматична.

Ориентирайки се в съвременната им реалност, първите църковни идеолози предприели разбираеми защитни мерки, сключвайки с науката формален мир и навеждайки отчасти глава пред нея.

Ако приемем справедливостта на нашите съждения, всичко си идва на мястото и загадъчната ерес на бащите на църквата получава изчерпателно обяснение.

И така.

За да придадат порядъчност и конкурентоспособност на своята рожба, първите творци на теологията трябвало "да обтегнат" племенните и крайно провинциалните текстове на Библията върху някакъв научен скелет. Да използват за това можели само античните знания и затова… направили дълбок поклон пред Стагирит и неговата теория за самозараждането, поставяйки Аристотел над бога и Мойсей. В това имало малка, но много конструктивна хитрост, сваляща частично от християнството обвиненията в диващина и провинциализъм.

Versio II.

Втората версия ще прозвучи малко фантастично, но ние нямаме никакво право да я изключваме.

Съвсем възможно е откритото пренебрежение спрямо библейските смисли да е било предизвикано не от конюнктурни и стратегически съображения, а от силно иронична оценка на мирозданието "според възгледа на Мойсей".

Да, имената на Исидор Севилски, Василий Кесарийски, блажения Августин и Тома Аквински са станали днес синоним на ограниченост и фанатизъм.

Но!

Да не забравяме, че времето е крива и мътна лупа. Никой не може да се състезава с него в способността му да изкривява всеки факт и образ.

Може би тези хора са били наистина смелчаци, още тогава застанали на страната на знанието, истински гностици, които тъчели многоцветното платно на високата теология за себе си и за подобни на себе си единици, оставяйки църковната маса на библейския примитивизъм.

Ще отбележим, че бащите на църквата не обсъждали антогенерацията на по-сложни същества. Опасността от подобни размисли била прекалено голяма и очевидна. Библията поставяла категорично "авторското право" за създаването на по-голямата част от животинския свят и на човека в ръцете на бога. Тук вратички за идеолозите на християнството, принудени "да пригодят" леко Светото писание към Аристотел (и отчасти към Платон и Епикур), нямало. Но това изобщо не било необходимо. Всеобясняващият принцип на автогенерацията на живота в органични субстанции бил достатъчен, за да се изгради удовлетворителна картина на сътворението на света. Тя можела да бъде използвана в изследванията, без, разбира се, да се преминават незримите граници, обозначени в съчиненията на бащите на църквата, но като се приема, че е някакво универсално ключе за всички загадки на първоначалното формиране на живота.

Ще кажем, че търсенето на емпирични доказателства за самозараждането на организмите е изглеждало винаги излишно.

Бейкън, Галилей, Коперник, Хук, Картезиус и други приели идеята без възражения и я използвали като някаква "вечна истина". Разбира се, без почти да преминават границите, начертани от "бащите на църквата".

Френсис Бейкън (1561–1626) давал по-специално за пример самозараждането на магарешките тръни в земята, а Робърт Хук (1635–1703) настоявал, че така се появяват всичките видове гъби и плесени.

През XVI век Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм (Парацелз) нарушил рязко "правилата на играта", като разпространил принципа на Generatio spontanea от низшите форми на живот върху човека. Той пише: "Вземи известна човешка течност и я остави да гние в запечатана тиква, след това в конски стомах четиридесет дена, докато не започне там да мърда, да живее и да се движи, което лесно може да бъде забелязано. Полученото нещо не прилича още на човек, но е прозрачно и без тяло. Ако след това обаче внимателно, ежедневно и благоразумно го храним с човешка кръв и го държим в продължение на четиридесет седмици при постоянната и умерената температура на конския стомах, ще се получи истинско живо дете, но много малко" ("De natura rerum").

Днес този пасаж от Парацелз ни напомня фантастиките на Бош, зараждането на хомункулни мечти и на откровено мракобесие.

Но днес.

В годините, когато Парацелз го пише, това откровение е еталон на научност и свободомислие. Декларирайки възможността да се създаде в лабораторни условия "малко прозрачно човече", Хохенхайм не само нарушава границите на допустимото за науката, но и "атакува челно" бога.

Хомункулизмът (колкото и смешен да изглежда днес) отнема на божеството прерогатива да създава не само нисши, но и висши форми на живот, поставяйки с това под съмнение ролята на свръхестествената сила в мирозданието.

Парацелз платил за своята волност само с изгнание. Мекотата на това наказание има, разбира се, своята любопитна история, но тя засяга слабо обсъждания от нас въпрос.

А волната постъпка на знаменития лекар и алхимик не навредила изобщо на концепцията за самозараждането. Тя продължавала да живее, да владее умовете и да служи за основа на научния мироглед по това време.

Към VII век авторитетът на идеята бил толкова голям, че опитите на доктор Ян Батист ван Хелмонт (1580–1644), които направил с потно бельо и пшеница, били приети с уважение, но малко недоумяващо.

Repeto, самозараждането било приемано за толкова безспорен научен факт, че емпиричната проверка на неговата истинност изглеждала странно.

В какво се състоял опитът на Ван Хелмонт, който имал превъзходна научна репутация на лекар, химик и освен това на специалист по хранене на растенията?

Ще напомним, че почтения доктор натъпкал в глинени гърнета своите мръсни, подгизнали от пот ризи, които посипал с пшенични зърна, и след няколко седмици получил сред тази субстанция "самозародили" се мишки от двата пола.

Ще цитираме самия доктор: "Ако натъпчете в открито гърне долно бельо, пропито с пот, и добавите там известно количество пшеница, след около двадесет и един дена ще почувствате промяна на миризмата, защото закваската, която се намира в бельото, прониква през пшеничената обвивка и превръща пшеницата в мишка" (Van Helmont J. B. Ortus medicinae, 1667 г.)

Успехът от експеримента бил несъмнен. Представите на науката и теологията за произхода на живите организми се потвърдили от писъка на осемнадесет весели мишки.

Ако не бил този малък триумф на холандския учен, вероятно старата теория на Аристотел е щяла да си поживее безгрижно още петдесет години.

Но!

Именно от мишките на Ван Хелмонт започнало разпадането на "вечната истина за самозараждането".

В съответствие със законите за развитието на науката, успехът на Хелмонт подтикнал доктор Франческо Реди (1626–1697) към ответен експеримент с гнило месо и мухи.

Трябва да напомним, че Реди бил последовател и ученик на Харви, който се отнасял доста скептично към "вечната истина".

Реди поставил гнило змийско месо в отворен съд и много скоро открил там множество самозародили се червейчета, които след време се превърнали в мухи.

Тук той би могъл да се успокои и да свали шапка пред мишките, Аристотел и Исидор Севилски, но Реди бил крайно педантичен лекар и решил да провери своя експеримент "в чист вид".

Този път той взел два съда и поставил там еднакво прогнили парчета месо, като покрил плътно единия съд с муселин, затваряйки по този начин достъпа до него за всякакви насекоми.

В затворения съд, естествено, не се зародили "червейчета".

Реди заподозрял, че "вечната истина" не е безспорен научен факт. Той повторил многократно опитите, публикувал резултатите от тях, заслужил славата си на разрушител на фундаменти и, разбира се, бил атакуван от защитниците на автогенерацията.

Скоро забавният спор на двамата педанти се разраснал до мащабите на общоевропейска научна дискусия, в която били въвлечени авторитети като Марчело Малпиги (1628–1694), Антони ван Льовенхук (1632–1723), Ян Свамердам (1637–1680) и Пиер Гасенди (1592–1655).

Льовенхук критикувал Реди, пояснявайки снизходително от висотата на своето величие като "микроскопист № 1", че форматът на зародилите се в затворения съд организми е бил прекалено малък, за да се види без вълшебните стъкла.

Но позицията на Льовенхук не се отличавала с отчетливост и еднозначност. Тя по-скоро се променяла по естествен начин под влиянието на наблюденията и размислите. В свое писмо до Лондонското кралско дружество той пише: "Наблюдавайки удивителния промисъл на природата, благодарение на който се появяват тези "малки животинчета", способни да живеят и да продължават своя род, ние трябва да се смутим и да си зададем въпроса: нима все още има хора, които се залавят за старото убеждение, че живите същества могат да се зараждат в резултат от гниене?" Както виждаме, тук Льовенхук по-скоро подкрепя Реди, отколкото му опонира. С други думи, основен шум предизвикал самият факт от участието на великия микроскопист в дискусията, а не неговите променящи се позиции.

Абат Гасенди, който по това време бил един от властелините на мисълта, декларира пламенно постулатите на Стагерит за самопроизволното зараждане на живота в урината, оборската тор, труповете и потта, а по-нататък (след като все пак бил философ) обогатил идеята с размисли за тънкостите, характеризиращи механиката на автогенерацията.

В „De terrenis viventibus seu de animabilus“ Гасенди описал подробно процеса на самозараждането, като добавил, че новообразуваните организми получават душа от остатъчната душа, запазила се в трупа, който ги поражда.

Скептичният Свамердам, прецизен изследовател на анатомията и физиологията на инсектите, опровергал публично Гасенди и Ван Хелмонт, наричайки идеята за автогенерацията „глупава и недостойна даже за подигравки“. (Между другото, той не доказал изобщо своето убеждение експериментално, а се основавал само на опита си на морфолог и на разбирането за сложността на зародишния процес).

Към края на XVII век диспутът станал по-суров и по-мащабен.

Ситуацията се подгрявала усърдно от Реди, който изчерпал своите доводи, но запазил и на стари години дарбата да се подиграва изтънчено със „самозараждането“.

Дж. Нийдъм (1713–1781), прелат и естествоизпитател, се надсмял над покойните по негово време Свамердам и Реди, след което със серия експерименти затвърдил доводите на Гасенди и другите привърженици на автогенерацията. С което заслужил благосклонната оценка на самия Ж.-Л. Л. Бюфон (1707–1788), който също се изказвал в подкрепа на generatio spontanea.

Бюфон, между другото, не се главоболял с никакви доводи, предполагайки, че величието на личността му превръща автоматично всяко негово убеждение в неоспорима истина.

В отговор Лазаро Спаланцани (1729–1799) дръзко, красиво и безупречно „смлял“ с доказателства всичките доводи на привържениците на Нийдъм, Гасенди и Ван Хелмонт, разяснявайки природата на грешките им при експериментите. Громейки теорията за автогенерацията, Спаланцани покрай другото, но доста иронично засегнал и великия Жорж-Луи Льоклерк, предизвиквайки у директора на Кралската ботаническа градина пристъп на разбираема ярост.

Нийдъм, разбира се, „пламнал научно“, иначе казано - обявил, че Спаланцани е „невежа“ и „шарлатанин“, а след това отговорил с цяла серия експерименти, с които потвърждавал своята правота.

В своето авторитетно произведение за науката (“Discarden science“, 2006 г.) Джон Грант изказал увереността си, че „Нийдъм е използвал популярния научен метод, с който винаги може да се поправи почти всяко неприятно положение: излъгал е за протичането на експериментите“. Нийдъм е изобщо силна и недооценена фигура. В научния свят по това време го наричали „човекът червей“ заради страстта, с която изобразявал живота на най-простите организми в своето произведение „За новите микроскопични открития“ (1745 г.). За боевия характер на Нийдъм свидетелства дългата му полемична война с Волтер. В историята на науката той влязъл благодарение на отправеното към Волтер изречение: Според вас моралът е доста незначително нещо и трябва да бъде подчинен на физиката. А аз казвам, че физиката трябва да се подчини на морала“.

Постепенно темата се разгаряла все по-силно и към началото на XIX век в дискусията се оказали въвлечени Ж. Б. Ламарк, Волтер, Ф. Дюжарден, Ф. Пуше, Ж. Л. Гей-Люсак, Ж. Дюма, Дж. Тиндал, Г. Бестиан и още много зоолози, химици, физици и биолози от по-малък „калибър“.

„Самозарожденците“ се защитавали мъжествено, но Теодор Шван (1810–1882), а след него и Луи Пастьор (1822–1895) поставили най-сетне точка на спора, като доказали окончателно невъзможността за самозараждане на живи организми в органични субстрати.

Пастьор написал: „Никога повече доктрината за самопроизволното зараждане няма да се съвземе от смъртния удар...“ (Vallery-Radot R. The life of Pasteur 1960)

Ударът, както се изяснило по-късно, не бил смъртоносен, но феноменалната с педантизма си серия от опити на Пастьор осигурила все пак на противниците на generatio spontanea решителна победа.

Но веднага щом победата над „вечната истина“ била извоювана, се появил страшният за естествознанието въпрос: а как се е зародил животът?

Страшен бил с това, че съдържал намек за неизбежността на някаква свръхестествена сила, явно намесила се някога в процеса на мирозданието.

Ще отбележим проницателността на теолозите, които от средата на XIX век следели внимателно схватката между „вечната истина“ и научното естествознание.

Явно ги забавлявала страстта, с която натуралистите унищожавали идеята за самозараждането.

Още преди Пастьор да сложи „финалните точки“, мистиците започнали да злорадстват, предсказвайки, че в резултат от цялата експериментална работа науката сама ще достигне до признанието, че да сътвори живот е можело само същество, което стои над природата.

Приблизително това станало в последната трета на XIX век.

За учените волнодумци, положили значителни усилия за разгромяването на религиозните идеи победата над принципа за самозараждането имала доста горчив вкус.

Нямало на кого да се оплачат - науката сама си изкопала този гроб.

След крушението на generatio spontanea станало ясно, че в продължение на много векове именно тази теория е била „научна“, насочена към законите на природата, а не към мистиката.

След нейната „кончина“ се появило усещането, че не съществува нито една „зацепка“, нито една нишка, която да поведе към някакво рационално и проверяемо обяснение за появата на живота върху древната земя.

(Следва)

СТАТИИ И ЛЕКЦИИ ДО ТУК:

1. КРАТЪК КОНСПЕКТ НА ЦИКЪЛА ЛЕКЦИИ В "ЕРАРТА"

2. КИРИЛ - ПРОСВЕТИТЕЛЯТ НА ПИНГВИНИ, ИЛИ ИСТИНАТА НА НЕИЗТРИТИЯ ЗАДНИК

3. ДВУГЛАВИЯТ ПЕНИС

4. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - I

5. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - II

6. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - III

7. САМОТНАТА РУСИЯ ИСКА ДА СЕ ЗАПОЗНАЕ

8. НЕ СТАРЕЯТ ПО ДУША ЦЕЛИНИТЕ

9. ГОЛИЯТ ПАТРИАРХ ИЛИ ЗАКОНЪТ НА МИКИ МАУС

10. КРАЯТ НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА. КАКВО ЩЕ СТАНЕ?

11. КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА?

12. МУХОМОРКИТЕ НА ПОБЕДАТА

13. ДРАЗНЕНЕ НА ГЪСКАТА. КРАЙ НА ДИСКУСИЯТА ЗА ГАЛИЛЕЙ

14. ОСОБЕНО ОПАСНО МИСЛЕНЕ. ИЗ ИСТОРИЯТА НА ЧУДАЦИТЕ

15. РУСИЯ В ТЪРСЕНЕ НА АДА

16. ИСУС ТАНГЕЙЗЕРОВИЧ ЧАПЛИН

17. ГЛУПАВАТА КЛИО, ИЛИ ЗАЩО В УЧИЛИЩЕ НЕ ТРАБЯВА ДА СЕ УЧИ ИСТОРИЯ

18. ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОЩУНСТВОТО. ЧАСТ 1

19. ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОЩУНСТВОТО. ЧАСТ 2

20. ТОПЛА ЦИЦКА ЗА ХУНВЕЙБИНА

21. ВЯРА С ФЛОМАСТЕР

22. ТРУЖЕНИЦИ НА ЗАДНИКА

23. ВКУС НА ИЗПРАЖНЕНИЯ

24. ЗАГЛЕДАНИ В ПЕНИСА

25. ВЪРВЯЩИ КЪМ АНУСА

26. В НОКТИТЕ НА ПИГОПАГУСА

27. ЖЕЛЕЗНИТЕ ЛАПТИ НА КРЕМЪЛ

28. ЛЪЖАТА КАТО ЖАНР

29. ХИМИЧЕСКИ ЧИСТ ЦИНИЗЪМ

30. ПУТИН И РЕВОЛЮЦИЯТА

31. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 1

32. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 2

33. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 3

34. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 4

35. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 5

36. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 6

37. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 7

38. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 8

39. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 9

40. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 10

41. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 11

42. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 12

43. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 13

44. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 14

Сбогом, Кириле!

АВТОР: СЕРПОМ ПО, „ТЕЛЕГРАМ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Това е. Всичко свърши.

Автокефалията на украинската църква е факт.

Нищо не помогна. Наричаха ги от Москва „разколници“. Бяха съвсем сигурни, че не всички „местни църкви“ ще ги подкрепят. Ежеха се на Константинопол. Оплакваха се напоследък на Римския папа (връх на безсилието).

Никакъв ефект.

Сега ще започне борба за собствеността. И за постепенното изтласкване на църковната Москва от Украйна. Виновна за всичко е войната, войната и още един път войната. Дошла на украинска земя изпод звездата на Кремъл.

Сега с Крим, но без църква в Украйна. Ама вие не сте го мислели така?! Не сте го искали? Но го получихте. Показаха ви къде ви е мястото. Показаха ви, че сте го искали. А сега - добър апетит!

Едновременно с това украинската автокефалия е падение за патриарх Кирил. Неговото време на поста началник на Руската православна църква свърши. Той претърпя поражение и ще си замине.

Не веднага. В Москва няма да свалят Кирил веднага - няма да дадат повод да се мисли, че са признали своето поражение в Украйна. В Москва винаги постъпват така.

Следващ патриарх ще бъде Шевкунов (Тихон) - близък до Путин, негов личен „дух“, от май 2018 година митрополит и манастирски наместник. Той вече е застинал на старта.

Главен победител от разгрома на Кирил в Украйна е Шевкунов (на снимката горе - бел. П. Н.). След време ще стане патриарх и Руската православна църква ще пропадне още повече.

Сбогом, Кириле! Да издухаме нанопрахта (намек за един скандал с патриарх Кирил - бел. П. Н.). Друго няма какво да си спомним.

Нобелови лауреати – 1955 година - Физика - Уилис Лам (Willis Lamb) (12 юли 1913 г. – 21 май 2008 г.)

Заедно с Поликарп Куш

За откритията му, свързани с "тънката структура" на водородния спектър.

Американският физик Уилис Юджийн Лам е роден в Лос Анджелис (щат Калифорния). Баща му, който носи същото име, е телефонен инженер, а майка му Мери Хелън (Меткалф) Лам е учителка. Ламб учи в начални училища в Окланд и Анджелис. Завършва средното си образование в лосанджелиско училище, където проявява извънредни способности по химия. Степента бакалавър на науките по химия получава през 1934 г. в Калифорнийския университет в Бъркли и остава да работи там над дисертация под ръководството на Дж. Робърт Опенхаймер, за която през 1938 г. му е присъдена докторска степен. Дисертацията разглежда електромагнитните свойства на ядрените частици. В нея се предсказва, че заради крайните размери на протона неговото електрическо поле би трябвало да се различава малко от полето на точковите частици като електрона.

През цялата си научна кариера Лам преподава физика в различни университети: Колумбийския (1938-1951), Станфордския (195-1956), Харвардския (1953-1954), Оксфордския (1956-1962) и Йейлския (1962-1974). В университета на щата Аризона е назначен през 1974 г. за професор по физика и оптика. Отношението към задълженията му на педагог се проявява ярко при следния епизод: когато разбира, че му е присъдена Нобелова награда, Лам отива в аудиторията, за да проведе поредния семинар по квантова механика, и едва след това се среща с представители на пресата.

От 1942 до 1952 г. Лам работи по съвместителство в радиационната лаборатория на Колумбийския университет над проекти, финансирани от свързочните войски на американската армия, Управлението за научни изследвания на военноморските сили и Департамента за научни изследвания и изобретения. Неговите изследвания са свързани преди всичко с радарната и микровълновата техника.

Работейки заедно с И. А. Ради и група, занимаваща се с молекулярните снопчета, Лам започва да се интересува от метастабилните състояния на атомите. Обикновеното възбудено (високоенергетично) състояние на атома се разпада бързо и атомът, излъчвайки, преминава в състояние с по-ниска енергия. Най-силно възбудените състояние се разпадат с излъчването на един фотон (квант светлина) за около 10^–8 секунди. Метастабилните състояния съществуват много по-дълго. Например времето на живот на така нареченото второ възбудено състояние на водородния атом е около 700 милиона пъти по-голямо от времето на живот на другите възбудени състояния. Причината за това "дълголетие" се състои в това, че атомът във второ възбудено състояние не може да излъчи един фотон. Законът за запазването на ъгловия момент и законът за четността изискват атомът да излъчва едновременно два фотона. Такъв процес е по-малко вероятен и затова протича много по-бавно.

Първоначално Лам е физик-теоретик, но най-известните му изследвания са свързани със серия необичайно прецизни експерименти, повечето от които са осъществени заедно с Робърт К. Ръдърфорд в Колумбийския университет. Като разширява сферата на своите изследвания по време на войната, Лам е привлечен от микровълновото поглъщане и излъчване на атомите. Като знае от литературата за предприетите през 30-те години безуспешни опити да се открие поглъщането на микровълновото излъчване в газ, състоящ се от възбудени водородни атоми, Лам отначало вижда неуспеха в неадекватната микровълнова техника. Но по-късно стига до извода, че за откриването на поглъщането пречи методът, който експериментаторите са избрали за възбуждане на атомите. Лам решава да използва усъвършенствана микровълнова техника, за да уточни спектроскопичните измерения на различните енергетични равнища на водородния атом.

В атома на водорода един-единствен електрон се движи около ядрото по една от серия възможни орбити. Намирайки се на своята орбита, електронът има напълно определена енергия. За да премине на по-висока орбита, атомът трябва да погълне фотон, чиято енергия съответства точно на разликата от енергиите на орбитите. Същото става и при преминаването на електрона на по-ниска орбита – атомът трябва да излъчи фотон, притежаващ съответната енергия. Тези преходи създават спектъра на атомарния водород, състоящ се от отделни ясно очертани линии.

Много линии в спектъра на водорода имат "тънка структура". Ако бъдат разгледани с голямо увеличение, става ясно, че се състоят от две или повече близко разположени линии. Това свидетелства, че орбиталните енергетични равнища също се делят на близко разположени подравнища. Преходите между съседните равнища на тънката структура изискват поглъщане или излъчване в микровълновия диапазон на дължината на вълната.

През 1928 г. английският физик Пол А. Морис Дирак извежда уравнение, което описва всичките известни свойства на електрона: вълновите му свойства, електрическия му заряд, спина, магнитния момент и релативната зависимост на масата му от скоростта. Като основа за значителна част от квантовата механика уравнението на Дирак позволява да се предскажат с голяма точност енергетичните равнища на водородния атом. По-специално от уравнението на Дирак се извежда еквивалентността на две равнища, едното от които е метастабилно: тези равнища съответстват на различни състояния, но въпреки всичко са с една и съща енергия. Лам поставя сноп водородни атоми в метастабилно състояние. Атомите се задържат в това състояние достатъчно дълго, за да позволят удобно експериментиране. След това ги подлага на микровълново излъчване във външно магнитно поле. Някои от атомите поглъщат излъчването и преминават в кратко състояние на съществуване. Това означава, че две съответстващи си енергетични равнища не са тъждествени, а са разделени от малка разлика в енергията, получила названието изместване на Лам. Откритието на Лам подтиква Джулиан Швингър, Шиничиро Томонага и Ричард Фейман да преразгледат теорията за електрона на Дирак и да формулират нова теория, получила названието квантова електродинамика, която предсказва със забележителна точност изместването на Лам. А Лам в сътрудничество с Норман М. Крол изчислява теоретично ефекта, който е открил експериментално.

За многото години научно-изследователска дейност Лам успява да работи в различни области на физиката. Той се занимава с проблеми като теорията на бета-разпадането, дължината на пробега на частите от деленето на атомното ядро, флуктуацията във космическите дъждове, излъчването на електрони от метастабилни атоми, полевите теории за структурата на ядрото, теорията за взаимодействието на неутроните с веществата, теорията за магнетронните генератори и диамагнитните поправки в експериментите с ядрения резонанс. Има значителен принос и за създаването на теорията за лазерите.

През 1939 г. Лам се жени за Урсула Шеф, историчка. В свободните си часове се занимава с плуване, ветроходство, шах и фотография.

Лам е член на Националната академия на науките на САЩ и на Американското физическо дружество, почетен член е на Лондонския физически институт и на Единбургското кралско дружество. Сред наградите, с които е удостоен, е медалът Ръмфорд на Американската академия на науките и изкуствата (1953 г.) и наградата "За научни заслуги" на Изследователската корпорация на Америка (1955 г.). Почетен доктор е на университета в Пенсилвания и на колежа "Густав Адолф".

Източник: http://n-t.ru/nl/fz/lamb.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов

НОБЕЛОВИТЕ НАГРАДИ ДО ТУК:

„БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - НОБЕЛОВИ НАГРАДИ“

Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 19

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (днес - Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

Нов разпит на Петко Милев, извършен на 26 октомври 1872

– Хей, Петко Милев, тук имало някаква си комитетска работа, тя каква е?

– Не знам каква е тая комитетска работа.

– Ти познаваш много добре комитетската работа. В по-горе записаните твои разпити казваш, че Димитър от Сърбия дошъл тук, за да образува комитети, бил в твоята къща, и че там нападателите са донесли парите. Тоя, който не знае що е комитет, не ще приеме в къщата си човек от Сърбия и не ще стане съучастник в парите, които са обрали изпратените от самия теб разбойници.

– Най-напред, около 15–20 дни. чорбаджиите събираха [пари] в училището за Димитра. Те повикаха и мен. И аз отидох. Нашите чорбаджии изкараха един списък и ми го подадоха, за да впиша и своето име. От мен поискаха да запиша 200 гроша. Аз извадих една жълтица и я подадох. Те не я приеха. Взех си жълтицата обратно. Станах и излязох оттам. Те започнаха да се карат с мен, защо не дам две жълтици. Като видях, че много ми се карат, излязох и отидох в дюкяна си .По него време били събрани 1800 гроша пари. С 1100 гроша от тях купили за Димитра един кон. Останалите изразходвали в училището за книги и вестници.

– Димитър щом е от Сърбия, защо се меси в парите, които се изразходват за училището, и каква е неговата длъжност? Не ще съмнение, че парите са събрани за някаква друга цел!

– Тия пари събраха за Димитра, а излишъка дадоха на училището.

– Каква служба зае Димитър във вашето село и за какво му купиха кон?

– Купиха му коня да обикаля от село на село, за да събира пари.

– Покупката на коня, за да обикаля от село на село, служи единствено на целта му да бунтува населението. Ти не искаш да го кажеш. Та и хазната да нападнат ти нареди посредством тоя Димитър. Ако не бяхме пипнали здраво работата, тия щяха да станат комити. Пък и нападателите съобщават в показанията си: „Петко Милев ни каза: Парите от хазната няма да разваляме, ще купим оръжие, ще поръчаме да ни се ушие облекло. Работете в това направление!“

– Ако подобни приказки са казани, казал ги е Димитър.

–Защо Димитър е идвал във вашата къща и какво приказвахте с него?

– Първо, той не идваше. Той живееше в Станьовата къща [1]. След нападението на хазната дойде у нас.

– Казваш, че ти не си организирал нападението на хазната. Димитър наредил да я нападнат. Той как имаше доверие в теб, та дойде да ти каже? Ако гостува в къщата на Станя, трябваше на него да каже. Ти организира нападението и ,значи, ти не успя да образуваш комитета!

– Димитър поиска от мен пари за комитета. Ако и да отказах да дам, той отговори, че насила ще ги вземе, и аз се уплаших.

– Това не бе отговор на нашия въпрос. Научих се, че за образуването на тоя комитет бил съставен един списък, който се намирал у даскала на вашето училище. Заповядах да докарат даскала. Когато го запитах за списъка, той отрече. Изпратих човек да претърси училището, но в училището няма списък. Ти каза: „Списъкът беше у мен. През нощта, когато дойдохте тук, хаджи Станьо го взе и го изгори.“ Ако това не беше някой опасен списък, защо го изгори? И то, защо ти го накара да го изгори? Списък за събрани пари за училищни разходи гори ли се? Когато говорех с учителя, защо се намеси?

– Списъка ми дадоха събралите се в училището около 20 чорбаджии, като казаха: „Да стои у теб!“ Написа го даскалът. Той има пълни сведения за комитета. Първи [в списъка] са: хаджи Станьо, Марко Йончев, Въльо Пеев ,Станчо Иванов, Тихол и Марин Братанов. Имаше и други записани в списъка. Той [хаджи Станьо] се уплаши от вашето идване и, като каза, че тоя списък може да е опасен, за да не попадне в ръцете ви, взе го и го хвърли в огъня.

–Много добре. В училището пари не си дал. Те ти се разсърдили. А как ти дадоха списъка?

– Тогава не дадох пари. По-после дадох 200 гроша. Те ми предадоха списъка да стои у мен, като казаха, че понеже съм дал пари, бил съм с тях.

– Кой ти даде списъка?

– Не си спомням. Като че ли ми го даде даскалът, като каза: „Да стои у теб!“

–На тия събрания по комитетския въпрос даскалът присъстваше ли?

–Да, присъстваше. И той водеше списъка. Знаеше и комитетските работи. Това е истината.

– Димитър от Сърбия присъства ли на всяко едно събрание?

– Той обикаляше. На всяко събрание не присъстваше, но понякога – да!

– Одеве казваше, че Димитър обикалял тайно. А сега разправяш, че ходел навсякъде. Как ще обясниш това?

– Когато дойде, най-напред той обикаляше тайно. После, след като бяха вписани в списъка около 20 души, започна да ходи явно. Но, все пак, той не ходеше явно с всекиго.

– Много добре. Вярно ли е и това ли е всичко, което има да признаеш?

– Това е.

– Щом е тъй, ела тук и сложи подписа си!

– Да се подпиша.

Подписал: Петко Милев

Разпит на хаджи Станя от Тетевен, извършен на 26 число [2]

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е хаджи Станьо, а на баща ми – Станчо. От Тетевен съм.

– На колко години си? Какво е занятието ти?

– На 55 години съм. Занятието ми е абаджийство и джелепчийство.

– От Сърбия дошъл някой, на име Димитър. В училището сте устроили събрание за образуване на комитет. Събрали сте се около 20 души. После бил изготвен един списък. Каква е тая работа?

– Димитра не съм виждал, не знам.

– С отговор „не знам“ няма да се отървеш. Казват, че ти си бил на събранието и че пръв си записал в списъка 5 лири. Това показание дават няколко души.

– Ние събирахме пари за даскала и за училището и устройвахме събрания. Дори и оня ден пак правихме събрание. Но не сме правили събрания за Димитра. Дори оня ден, в списъка, който бе изготвен, влизаше и Махмуд ага [3]. На мое име бяха записани 2 бели меджидиета.

– Събранието, за което питаме, не е това. Касае се за комитетско събрание, кажи истината за него!

– Моля, господине, няма лъжа.

– На първото събрание, което сте направили, когато Димитър дошъл за пръв път, сте събрали 1800 гроша. На Димитра сте купили един кон, за да обикаля селата и да образува комитети. Дали сте 1100 гроша пари за коня!

– За бога, дори и да има такова нещо, не съм видял. Нито съм купувал кон, нито съм продавал.

– Първият, който се записал в тоя комитет, си бил ти. А след тебе са: Марко Йончев, Въльо Пеев, Станчо Иванов, Тихол и Марин Братанов, и други. Дори през нощта, когато дойдох тук, ти си взел списъка от Петко Милев и си го хвърлил в огъня, като си казал: „Такъв опасен списък да не остава, да го унищожим!“ [4]

–Във вашите ръце съм. Правете, каквото знаете, не мога да отговарям!

– С такива брътвежи не мога да се задоволя и да се откажа да търся комитета, който е образуван против държавата и народа. За хатър не оставям тая работа [5].Па ако я и оставя, ще ме съди моят народ. Извинявай, няма защо да плачеш, трябва да говориш!

– Моля, освободи ме от тая забъркана работа. Не знам нищо.

– С отговор „не знам нищо“ не може да мине. Ще накарам да докарат Петко Милев да ти каже в очите, че ти не само знаеш работата, но и че списъка е писал даскалът, че ти си го предал на селския чорбаджия Петко Милев и че после си го изгорил.

– Аз не съм лош човек, моля ви, милостиви господине!

– Да повикаме ли сега чорбаджията Петка, за да ти каже в очите, че си бил вписан в комитетския списък и че ти си накарал даскала да състави тоя списък?

– Повикайте го, нека каже!

Показания на Петко Милев в присъствието на хаджи Станя

– Хей, Петко Милев, хаджи Станьо не знае нищо за Димитра, който дошъл от Сърбия да образува комитети. Ти какво ще кажеш?

– Станьо и Станчо, синовете на неговия брат, говориха днес и двамата пред него, бива ли той да отрича?

–Тоя хаджи Станьо участва ли на събрание в училището за образуване на комитет? А беше ли и ти там?

– Събрание направихме. На него беше и тоя хаджи Станьо, дето е до вас.

– В съставения на събранието списък записа ли се и хаджи Станьо?

– Да, записа се.

– Пари даде ли, колко гроша даде?

– Пръв от всички ни даде хаджи Станьо. Той даде 500 гроша.

– Как беше надписан комитетският списък?

– Той беше надписан „Читалище“.

– Какво купихте на Димитра със събраните пари?

– На Димитра бе купен един кон за 1100 гроша, за да обикаля селата. Коня купиха от Васила [6],който е тук затворен.

– Кой купи коня?

– Купили го момчетата, които записаха в списъка по 50, по 100 гроша.

– Хей, хаджи Станьо, ето чорбаджията Петко Милев разправя в очи те ти, че си влизал в комитета, че ти пръв си се записал в списъка, че си се присъединил към другите. Какво ще кажеш на това?

– За такава работа пари не съм давал.

– И тъй, не си ли бил нито един ден с Димитра на събранието?

– Не съм бил.

– С такива приказки „не съм бил“ няма да се отървеш. Синовете на твоя брат – Станчо и Станьо, Петко Милев и нападателите на хазната говорят ,че ти си влизал в комитета. Съмва се вече, да те освободим! Иди и размисли! Сутринта ни дай отговор!

– Много добре, господине! Да помисля!

– Хубаво, елате и подпишете показанията си от очната ставка!

– Да подпишем.

Подписали: хаджи Станьо, Петко Милев

Нов разпит на хаджи Станя, извършен на 26 октомври 1872 [7]

– Хей, Станьо, майка ти Милка намерила Ненка и я накарала да изведе Димитра от Тетевен. Тъй каза Ненка при разпита ?. Как стана това, какво знаеш ти, кажи!

– Когато устроиха бягството на Димитра, аз бях тук.

– Димитър се криел у вас.

– Той беше скрит в къщата на Петко Милев.

– Ако е бил скрит в къщата на Петка, защо устройва бягството му твоята майка – Милка?

– Това не знам, господине.

– Димитър е бил скрит във вашата къща. Задигнатите от хазната пари той донесъл у вас. Кажи: де са парите?

– Димитър и хаджи Станьо занесоха парите в къщата на Петко Милев.

– У теб има и други пари, освен тия, къде са?

– У мен имаше около 1000 гроша. Предадох ги. Други пари няма. И на брат ми Станча дали 1000 гроша.

– Кой ви даде – на теб и на брат ти, парите?

– Даде ни ги Анастас от Плевен.

– Защо ти дава Анастас пари?

– Даде ми ги, за да не издам работата. Но защо той е дал на брат ми, не знам.

– Като ти даваше пари, какво ти каза?

– „Внимавай, да не издадеш тия хора. Ето,сега ти се дават тия пари, но ако издадеш, ще те убием.“

– Откъде познаваше тия хора и работата им?

– Дадоха ми тия пари, за да не издам Димитра.

– Кога ти ги дадоха?

– Преди една седмица.

– Димитър от Сърбия оставил на майка ти Милка пари. Когато за- почва претърсването на някои къщи, майка ти не задържа парите в къщи, а ги предава на попадията, която пък ги занася на Димитра в училището. Димитър заравя парите в мазето и под едно дърво. Как стои тук работата?

– Не знам за тия пари. Но Димитър от Сърбия ги постави в една цедилка, т.е. в една голяма торба, натовари ги на гръб и ги занесе в къщата на хаджи Станя. Аз го попитах къде ще носи тия пари, той отговори: „Ще ги занеса у хаджи Станя. Ако ги потърсят – хаджи Станьо е богат човек, не ще се усъмнят, че парите са у него. Пък и ако ги намерят, ще помислят, че той може да има толкова пари и работата няма да се разкрие.“

– Когато Димитър ти каза тия думи, кой беше там?

– Димитър идваше отдолу в селско облекло. Той ме срещна на пътя. Нямаше никой. На гърба си носеше пари. Те бяха бели меджидиета.

– Откъде знаеш ти, че са били бели меджидиета?

– Запитах Димитра – какви са тия пари, а той ми отговори „Бели меджидиета са.“

– Много добре, това ще проверим. Ела тук да се подпишеш!

– Да се подпиша.

Подписал: Станьо

Разпит на Анастас поп Христов [8] от Плевен, извършен, на 26 октомври 1872

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е Анастас, а на баща ми – поп Христо. От Иванова[?] махала съм, Плевенска околия.

– На колко си години? Какво е занятието ти?

– На 45 години съм. Занимавам се с търговия на вълна и други.

– Щом като си от Плевен, какво търсиш тук? Ти си довел тук Димитра от Сърбия, за да образува комитет?

– Когато аз дойдох, намерих Димитра тук. Той беше в къщата на Доча. Научили се, че съм дошъл, и ме повикаха. Видяхме се в къщата на Доча.

– Защо те повикаха и какво приказвахте?

– Когато намерих Димитра в къщата на Доча, аз го запитах: „Какво търсиш тук?“ Той отговори: „Сега поставих работата в ред.“ Попитах относно образуването на комитети: „Има ли тук комитет?“ Той отговори: „Има. И тук има, има и в Черни Вит, в Етрополе и в Правец.“

– Ти и по-рано си се срещал някъде с Димитра, къде се среща?

– Брат ми Данаил има дюкян в гр. Турну Магурели, на влашкия бряг. Там го видях за пръв път. След като Димитър разговаря с брат ми и си отиде, запитах брата си: „Кой е тоя човек?“ А той ми отговори: „Тоя човек е дошъл от Италия, от боя дошъл.“ Каза, че бил македонец и още: „Тоя Димитър ще мине отвъд да образува комитети, да убеждава хората.“ Оттам аз дойдох тук и го намерих в къщата на Дочо Мръвков.

– Кой го довежда в къщата на Дочо Мръвков, с кого е дошъл тук?

– Аз не знам с кого Димитър е дошъл тук. Преди 17 дни, когато бях в Плевен, брат ми Данаил изпратил до мен от Влашко един човек да му устроя среща с Димитра. И аз взех човека и с една каруца го докарах тук и го събрах с Димитра в къщата на Дочо Мръвков. Той престоя тук 5–6 дни в хана на Станя и си отиде.

– Къде отиде оттук, и с каква задача?

– Той дойде да види какво е свършил Димитър по комитетската работа.

– Дошлият от Плевен човек престоял тук с Димитра 10–15 дни. Беше ли ти с тях, когато се разговаряха помежду си?

– Оня човек престоя тук 7–8 дни. Те се разговаряха помежду си така: „Какво направи?“ – „Тъкмо устройвам сега комитетите тук, в Правец, в Извор, в Етрополе и в Тетевен. Убедих много хора от колибите Черни Вит.“

– Той не назоваваше ли тия хора по имена?

– Не, не ги назоваваше.

– Казваш, че брат ти Данаил изпратил човек, за да образува комитети в пределите на Османската държава. Ти тогава трябва да си глава на комитетите. Идването ти от Влашко тук и отиването ти там е във връзка с комитетската дейност. В това няма съмнение. Кажи истината!

– Не знам. Не съм твърде осведомен.

– Казваш, че не знаеш. От обраната хазна Димитър ти дал 4000 гроша дял. Извадихме ги под стаята и от градината на даскал Пеевата къща, дето си бил отседнал. И дори ти с твоята ръка ги извади. За нас стана ясно, че ти си взел тия пари за комитета. Няма съмнение, че освен че си влизал в комитета, но си дори и негов председател. Кажи истината! Ето и твоят другар присъства!

– Питайте даскал Ивана [9]! Той е писар на комитета и на всеки [комитет] поставя мюсюлманско име. Даскал Иван знае най-добре от всички нас истината. Това е вярното.

– Кажи истината: чии са тия книжа и комитетски документи, които сега намерихме?

– Когато миналия петък дойде от Влашко тук Георги [10], изпратен от страна на моя брат да образува комитети,те се събраха в хана на Станя, който седи до мен. И даскал Иван беше там. Иван познава работата от всяка една страна.

– Какво разговаряха в хана и кои бяха там?

– Даскал Тодор [11] от Етрополе, Димитър Стамболиев от Голям Извор, Хаджията – брат на даскал Тодора от Етрополе, Петко Милев от Тетевен и Марко Йончев от Тетевен. Човекът, който бе пристигнал по комитетската работа, запита: „Как проведохте работата тук?“ На което те отговориха: Ние сме поставили работата в ред, не се безпокойте!

– Само толкова ли говориха?

– Да, това казаха за комитета. После запитаха даскал Тодора от Етрополе: къде отива? Той отговори, че отива във Влашко, за да търси обирачите [на хазната].

– Когато той каза, че отива да търси обирачите, тия, които бяха около даскала, не му ли рекоха нещо?

– „Няма нищо“, каза Димитър. А Петко и другите му рекоха: „Отиваш във Влашко да търсиш обирачите, а работите са тук. Но ти върви!“

– Като чу, че „работите са тук“, даскал Тодор каза ли нещо?

– Той каза: „Знам, че са тук. Обаче аз ще отида да обиколя.“

– Не стана ли още някоя друга дума?

– Сложиха софра. Нахранихме се. Но Петко и Марко не ядоха. Ядохме аз, даскал Тодор от Етрополе, тукашният даскал Иван, Димитър и Хаджията, всички ние петимата. После даскал Тодор и Хаджията възседнаха конете си и си заминаха.

– Слушай, човекът който дошъл от Влашко, за да търси теб и Димитра, престоял тук 7–8 дни. Не се ли събираха на друго място? Събирайки се било в хана, било в „школото“, не казаха ли нещо?

– Друго събрание освен това не е ставало и не съм видял.

– Димитър тук скрито ли живя? Не излизаше ли да се разхожда по чаршията?

– Не съм го виждал по чаршията. Виждал съм го само в Станьовия хан и в къщата на Доча.

– Ще се подпишеш ли за правотата на думите, които каза?

– Ще се подпиша.

Подписал: Анастас поп Христов от Плевен

Разпит на Анастаса при очна ставка с ханджията Станя

– Анастасе, кой извади тия комитетски книжа и кой ги донесе тук?

– Извадили ги от къщата на Пано [12]. Пано каза, че ги донесла Милка, майката на Станя,който седи тук до мен.Питайте Милка! Тя каза: „Даде ми ги даскал Иван.“

– Винаги, когато повикаме Милка в стаята за разпит, тя поставя претекст, че е болна. Каква е болестта ?, с цел да не издаде работата ли?

– Не знам с каква цел е, но болестта ? е стара. Някога мъжа ? го убиха в Църквенската гора, Плевенско [13].И сега, щом тя се разтревожи от подобно нещо, разтупва ? се сърцето.

– Хей, Станьо, ето твоята майка извади комитетските книжа и ги донесе. От страх я хвана болестта и ние не можем да я разпитаме. Ние, съдът, отидохме при нея в хана и заседавахме там. Кажи ти каквото знаеш!

– Болестта на майка ми не е лъжа. Щом се развълнува, отсичат ? се ръцете и краката за цяла седмица и тя загубва съзнание. Това знаят и съседите. – Каквото има да се прави в това отношение, властта може да го направи. Като се знаеше това, не трябваше да се постъпва така. Снощи майка ти устрои бягството на Димитра – истинският председател на комитета [14]. Това се установи. И ти знаеш. А пак сега тя криеше комитетските книжа.

– Аз не знам как тя е устроила бягството на Димитра. Болестта ? е стара. Явява се постоянно.

– Кой даде на твоята майка тия комитетски книжа?

– Даде ? ги даскал Иван.

– Знаеш ли ти, че даскал Иван влиза в комитета?

– Той води цялата работа. И нас той измами, та ни накладе тъй на огъня.

– Вие не знаете ли какво е наказанието за комитите? Защо се готви бунт против държавата, защо бе необходимо да участвате и вие и защо присъствахте на събранията, коя е причината? Станьо и Анастасе, кажете истината!

– Подлъгахме се.

– Кой ви подлъга?

– Уйдисахме на дявола, измамихме се.

– Станьо, теб кой те подлъга?

– Даскал Иван ме подлъга, та ме сполетя нещастието.

– Анастасе, кой пък теб те подлъга?

– Измами ме брат ми. Макар аз да му казах във Влашко: „Отказвам се от тази работа, не влизам в беля“, той настоя: „Не бива, заведи тоя човек отсреща!“ После бях в Плевен. При мен дойде от Влашко Георги с писмо. Аз го взех и го доведох в Тетевен. Устроих му среща с Димитра.

– Освен това, какво друго знаеш?

– Това знам. Друго не ми е известно.

– Станьо, ти не знаеш ли нещо друго?

– Всичко знае даскал Иван, разпитайте него! Друго не ми е известно.

– Станьо, какво знае твоят брат Станчо? Знае ли той, че майка ти е закопала тия книжа?

– Когато даскал Иван донесе на майка ми книжата, брат ми Станчо беше в Ловеч. Дали той се е научил, не знам.

– Хей, Анастасе и Станьо, тия ваши признания правдиви ли са, няма ли някаква лъжа?

– Няма никаква лъжа. Казаното и от двама ни е вярно.

– Заклевате ли се, че е така?

– Заклеваме се.

Дават клетва.

– Елате, сложете подписите си!

– Да се подпишем.

Подписали: Анастас, Станьо

Нов разпит на ханджията Станча, син на хаджи Ивана, и на неговия брат Станьо

– Хей, Станчо, кой даде на майка ти тия комитетски книжа?

– Всички писма, които идеха от Влашко, получаваше даскал Иван. Щом пристигнеха, правеха в училището събрание. На това събрание, даскал Иван прочиташе дошлото писмо. Очевидно той ги е дал.

– Кои присъстваха на събранието?

– Хаджи Йончо, Лальо Ботев [15], Петко Милев, хаджи Станьо, идваха и всички, които съобщих вчера.

– Щом като тия книжа получаваше даскалът, той защо ги е дал на майка ти? Даскалът няма ли си своя къща? Повикахме майка ти, за да я питаме за това, но тя взе, че се разболя и не можахме да започнем разпита ?. Интересно, защо беше необходимо това?

–Аз не знам защо ги е дал. Сам даскалът си знае, попитайте него. При това тия дни бях в Ловеч и не ми е известно нищо по предаването на книжата. Измамили са майка ми. Казали са ?: „За бога, вземи тия книжа, скрий ги!“ И тя ги е взела и ги е скрила. Майка ми се е уплашила, че идването ? тук ще ? донесе неприятности, а и без това, понеже тя е обхваната от някаква боязън, от няколко години насам щом се разтревожи, събужда се у нея боязънта и тя лежи със седмици в безсъзнание. Заради това не е могла да разправи по каква причина даскалът е дал на нея тия книжа.

– Станчо, ето, заедно с брата ти Станя, дойде и майка ти. Ще ги разпитам по въпроса.

– Разпитвайте ги, и ние да чуем.

– Милке, ти преди малко каза, че си болна и aз те пратих да си отпочинеш. Тая работа как стана? Мина ли ти болестта?

– Болестта ми е стара. Щом се така разтревожа, и се разболявам. Лежа цяла седмица. Сега ми мина.

– Каква е болестта ти?

– Някога разбойници убиха мъжа ми. Щом се много разтревожа, обхваща ме припадък и аз падам в безсъзнание.

– Ние с нищо не сме те разтревожили, за да припаднеш. Защо тогава припадаш?

– Да пази бог, от вас нищо не съм видяла. Но се разтревожих, щом бяха затворени синовете ми.

– Кой ти даде книжата и какво направи с тях?

– Книжата ми даде даскал Иван, който е тук, като ми каза: „Скрий ги!“ И аз ги взех и ги закопах в къщата на баба Мария Янковица [16].

– Защо не ги закопа в твоята къща?

– Поради страх, че, като дойдете тук, ще търсите, затова именно ги закопах в нейната къща.

– Хей, Станчо и Станьо, чухте ли показанията на майка ви?

– Чухме.

– Това ли е истината? Кажете, за бога!

– Истината е, че даскал Иван е секретар на комитета. Името му в комитета е Арслан Дервишоглу Мехмед Кърджалъ [17]. И тия книжа ще да са подпечатани с печата Мехмед. А печатът е негов.

–Верни ли са тия ваши признания? А чичо ви хаджи Станьо влизаше ли в комитета, как стои въпросът?

–Писмата от Влашко идваха направо до даскала. Даскал Иван ги разгласяше на всеки един. Той ги събираше в читалището, устройваше събрание. Там им прочиташе и разясняваше пристигналите писма. И чичо ни хаджи Станьо винаги присъстваше на събранието. С тях беше и Петко Милев.

– В потвърждение верността на признанията ви елате и сложете подписите си!

– Да се подпишем.

Подписали: Станчо, Станьо, [знак за отпечатък от пръст на] Милка

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Касае се за къщата на Станьо хаджи Иванов.

2. Биографични бележки за хаджи Станьо хаджи Станчев Врабевски, председател на Тетевенския комитет, вж. у Д.Д.Стойчев, пос.съч., стр.100.

3. „Махмуд ага“ е тетевенският мюдюр. Хаджи Станьо иска да представи работата така, уж че се касае за списък на спомоществователи на тетевенското училище, затова той намесва и името на мюдюра.

4. Мазхар паша повтаря пред хаджи Станьо показанията на Петко Милев, които поставят хаджията в затруднение.

5. Изразът „за хатър не оставам тая работа“ говори за приятелските отношения, които по-рано са съществували между Мазхар паша и хаджи Станьо.

6. Васил е Васил Петров от Орхание (вж. разпита на Иван Фурнаджиев mf-kdjdjcu).

7. Разпит на Станьо хаджи Иванов, брат на Станчо хаджи Иванов.

8. Анастас поп Христов е известен повече под името поп Хинов.

9. Даскал Иван е Иван Лилов Фурнаджиев от Сопот (Вазовград), учител в Тетевен.

10. Георги е Георги Стефанов-Фердинанд (срв. разпита на Иван Фурнаджиев).

11. Даскал Тодор е Тодор Пеев от Етрополе.

12. Пано е Пано Кунчев Рогозаров, учител в Тетевен през 1872/1873 учебна година (Д. Д. Стойчев, пос. съч., стр. 57 сл.).

13. Съответното място в турския текст гласи: „Пидевне каза-сънда Чиркова (дали не е Чериково – Садовец, Луковитско?) балканънда урмушлар.“

14. Разпитът се извършва на 26 октомври, значи Ненка е извела Общи от Тетевен за Гложене на 25 вечерта.

15. Марко хаджи Йончев, а не „хаджи Йончо“, „Лальо Попов“ а не погрешно написаното „Ботев“.

16. „Баба Мария Янковица“ (или Панковица, срв. стр. 83) ще да е някоя съседка на Милка.

17. Изглежда, че Станчо нарочно заблуждава съда, като казва, че името „Арслан Дервишоглу Мехмед Кърджалъ“ било псевдоним на даскал Иван Фурнаджиев, секретар на Тетевенския комитет, когато то е псевдоним на Васил Левски.

История на японското кино - Част III - 6

АВТОР: АКИРА ИВАСАКИ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

III. ФОРМИРАНЕ НА КИНОТО

6. След реформата в киното

И така, периодът на реформите в киното свършил. Но резултатите от направените опити, естествено, не отишли напразно, те се влели в плътта и кръвта на японското кино и трябвало да променят неговия характер. Тяхното влияние обаче било крайно слабо и косвено.

Привържениците на реформата си поставяли две задачи. Първо, да се освободят от рамките на театралната школа симпа и да изпълнят филмите с реалистично съдържание. Второ, да създадат чисто кинематографичен стил. За постигането на тази цел трябвало да се измине дълъг и труден път. Известните дейци на японското кино, всеки по свой начин, полагали усилия да решат поставените задачи. Това е централна тема в цялата история на японското киноизкуство. Но и днес не трябва още да се смята, че посочените цели са постигнати.

След оживлението, свързано с опитите за реформи, светът на киното се потопил в атмосфера на разочарование. Но това отстъпление било до известна степен необходимо. Със стабилизирането на младото кинопроизводство в него се засилил духът на предприемачеството и постепенно започнала да се утвърждава и да действа капиталистическата организация. В резултат от това започнали бързо да се съкращават, а след това съвсем изчезнали възможностите за изразяване чрез киното на индивидуални идеали, а също така на целите на едно или друго движение от съмишленици в областта на изкуството.

Вече ги нямало на екрана мъжете, изпълняващи женски роли, престанал да се използва и "диалогът зад екрана", но едновременно с това в студиите в "Камата" ("Шотику") и "Мукоджима" ("Никкацу") продължавали да заемат водещо място филмите, поставяни по пиесите на новата школа симпа. През 1921 г. Хенри Отани заснел филма "Полски мак" ("Губи джинсо", производство на "Шотику"), в чието създаване участвал като сценарист, режисьор и оператор. Популярността, която завоювал филмът (поставен не по произведение на Нацуме Сосеки, а на Зентаро Сузуки), предизвикала удовлетворение у представителите на консервативната група, подкрепяща новата школа симпа. Но консервативната група не обърнала внимание на факта, че важна причина за популярността на филма била свежата, жива и естествена игра на двадесетгодишната непрофесионална актриса Сумико Куришима, която се снимала за първи път в киното, а това свидетелствало за постоянна, макар и не трескава потребност от нещо ново.

Скоро след излизането по екраните на филма "Полски мак" за директор на киностудията в "Камата" бил назначен Хотей Номура. Хотей бил популярен писател, убеден в необходимостта да се създават неща, разчетени само за масовия потребител. Той бил специалист в тази област, но именно затова студията в "Камата" започнала да губи бързо своето лице.

Приблизително същото ставало със студията в "Мукоджима", но там все още продължавал да работи Ейзо Танака и фактът, че през този период Танака създава "Галантерийният магазин Кьоя" (1922 г.) и "Танцът на черепа" (1923 г.) свидетелствал за запазването в студията на стремежа към реформи. Той се проявил и във филмите "Човешките страдания" ("Нингенку") и "Пристанище в мъглата" (Кири но минато"). Режисьор на първия филм бил Кенсаку Сузуки, а на втория – Кенджи Мизогучи.

Във филма "Човешкото страдание" (1923 г., сценарий Кенсаку Сузуки, в главните роли Йосисуке Коиджуми, Каити Ямамото, Утако Сузуки) е показан животът на най-низшите слоеве на японското общество, животът на "дъното" с неговите скитници, проститутки и престъпници. Филмът завършва с това, че богаташът, когото главният герой иска да обере, се оказва фалирал; след това главният герой убива жена си и се самоубива.

Съдържанието на филма "Пристанище в мъглата" се свежда до това, че млад моряк спасява стар моряк, попаднал в беда, защото е обядвал и пил, без да има пари. Младият моряк го завежда в общежитието си. През нощта го събуждат викове: "Крадец! Крадец!" Старият моряк се опитва да открадне пари. Младият моряк се вбесява от това, че неговият гост се отблагодарява по такъв начин за спасението, и убива стареца. Всичко това става в продължение на една нощ в пристанищен град, обвит в гъста мъгла. Кенджи Мизогучи успява да предаде прекрасно атмосферата на събитията, включително до изчезващата в сутрешната мъгла фигура на моряка, решил да се предаде на полицията. Филмът "Пристанище в мъглата" (1923 г.) е направен по сценарий на младия драматург Соичиро Танака. В стремежа си да покаже страданията на хората този прост разказ се доближава до филма "Човешките страдания".

Двете филмови произведения, изразяващи настроение на безпросветност и разочарование, са пронизани от сантиментален натурализъм, което е общо явление за японската литература по това време. И макар че авторите на филма нямало как да предвидят настъпването на страшното стихийно бедствие, те несъмнено успели да предадат тежката атмосфера на застой в японската икономика и психологията на социалната тревога в навечерието на голямото земетресение.

(Следва)

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

I. ЯПОНСКОТО КИНОИЗКУСТВО И СВЕТОВНОТО КИНО

1. Оценка на японските филми в чужбина

2. Особеният стил на японските филми

3. Историческата задача на японското кино

II. ПОЯВА НА КИНОТО В ЯПОНИЯ

1. Поразителният успех на „движещите се картинки“

2. „Движещи се картинки“, кабуки, симпа

3. Дейността на Шодзо Макино

4. Изискванията на прогресивните зрители

III. ФОРМИРАНЕ НА КИНОТО

1. Хората, желаещи да осъвременят киното

2. Новаторската дейност на Норимаса Каериям

3. Ейзо Танака - художникът новатор

4. Томас Курихара и Джуничиро Танидзаки

5. Каору Осанай и неговата група

За Юкио Мишима

АВТОР: БОРИС АКУНИН (ГРИГОРИЙ ЧХАРТИШВИЛИ)

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Изминаха четиридесет и осем години, според нас, според японците това е квадратна, съдържаща четири цикъла (4 х 12) годишнина от онзи безумен ден, когато писателят Юкио Мишима напусна този свят – разряза си корема, получи от своя секундант удар с меч по шията и неизказано талантливата му глава се търкулна по пода.

Превеждах го с наслаждение (Борис Акунин е японист – бел. П. Н.) и съм му много благодарен, много неща научих от него в занаята. Но всеки път, когато гледам ужасната последна снимка, си мисля: господи, сенсей, идиот нещастен, какво направихте със себе си?

Някога ми изглеждаше солиден 45-годишен мъж: поживял, преситил се, не пожелал да догледа до края скучното кино.

А сега си мисля: сенсей, вие така и не разбрахте, че най-интересното даже още не е започнало...

Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 18

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (днес - Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

Разпит на Цако Генчев, извършен на 26 октомври 1872, в присъствието на Стояна

– Как е името ти и името на баща ти, откъде си, на колко си години и какво е занятието ти?

– Името ми е Цако, а на баща ми – Генчо. От Тетевен съм ,от махлата Чернова [1], на 25 години, занятието ми е овчарство.

– За какво те докараха тук, по каква причина те арестуваха?

– Докараха ме заради обраните от хазната пари.

– Ти ли обра парите на хазната? Колко пари отнесохте?

– Ние обрахме хазната. Нарамихме толкова пари, колкото можехме да носим.

– Парите, които се откриха в твоята колиба, възлизат на 2380 гроша. Ти си силен човек, толкова пари ли само взе на рамо?

– Лечо ковачът ме отведе в къщата на Петко Милев. Петко Милев взе парите от ръцете ми. Толкова бяха парите,т.е.2380 гроша ми дадоха. Другите останаха у Петко Милев.

– Кой ви организира да извършите обира, и как отидохте?

– Организаторът е Стоян. По негово нареждане отидохме.

– Кой ти даде дрехите и оръжието?

– На главата си носех фес. На феса отгоре навих йемения. Фесът и йеменията са мои. Бях облечен с обикновени дрехи. Пистолетът, който имах на кръста си, и пушката, която носех, бяха мои. Никой не ми ги е дал.

– Значи, хазната сте обрали ти и твоите другари и парите сте взели заедно, така ли е?

– Обрахме хазната. Аз обаче не съм гърмял, гърмяха другарите ми. Нашите другари стреляха. Парите задигнахме ние.

– Ти като нарами твоя дял от парите, къде право ги занесе?

– Всеки ги скри на известно място. И аз ги скрих на едно място. 5–10 дни след това дойде при мен Лечо и ми каза: „Вземи парите да ги предадем на чорбаджията Петка!“ Взех парите и Лечо тръгна пред мен, а аз след него и дойдохме право в къщата на Леча. Той каза: „Хайде сега да занесем парите!“ В това време дойде момчето на Петко Милев, Илия, и ни повика. Взех аз парите и заедно с Леча отидохме в къщата на Петка. Предадох парите. Наградиха ме с 2000 гроша и нещо. Взех тях и ги зарових в колибата си.

– Лечо по кое време дойде у теб, през деня ли или през нощта? А ти по кое време отиде в Лечовата къща?

– Лечо дойде у мен през деня. На следния ден сутринта взех парите и отидох у Лечови. Него ден до вечерта останах в къщата на Леча. Разхождах се по улицата. А после, в един часа през нощта, заедно с него занесохме парите в къщата на Петко Милев.

– Когато отиде в къщата на Петко Милев, имаше ли там някой друг? Къде бяха децата му, те видяха ли?

– Син му Илия беше пред вратата. Когато ние влязохме, той ни каза: „Хайде, занесете парите в мазето!“ Тогава ние влязохме в мазето, което е вътре в къщата. После дойде Петко Милев. Той взе парите.

– Това ли е истината?

– Това е истината.

– Хей, Стояне, всички те сочат като ръководител на тия разбойници. Защо ти съзнателно извърши такава рискована работа, по чии думи се подведе!

– Главен подбудител е чорбаджията Петко. Димитър се уговорил с касиера в Орхание. А Петко Милев каза: „Парите са готови, хайде, вървете! Стреляйте във въздуха! Каквото и да стане, заптиетата ще се разбягат и вие ще вземете парите.“ И по нареждане на чорбаджията Петко Милев събрах тия хора. Но той самият каза имената им. Аз, като негов пълномощник, отидох самичък. На мен той ми даде един нож. Един нож даде и на Въльо Станчев. Щеше да изпрати и брата си. Впоследствие брат му не дойде. Отишъл за царевица. Той [Петко Милев] взе дори ножа на брата си и го даде на Въльо Станчев.

– Как е името на брата му?

– Името му е Иван.

– На кого още даде дрехи?

– На Въля даде собственоръчно чепкен и фес. На Йото Генков пък – пищов. Същият Петко Милев ми каза: „Ти остави другарите си на баира над Правец .Когато се нагласите за тръгване, заминете през нощта. Остави другарите [на баира] и иди в Правец. Димитър ще те чака в Цветковия хан. От Орхание ще дойде човек. Той ще ви заведе и ще ви покаже мястото, гдето ще нападнете хазната.“ Каза ми още: „Получих известие по Васила бояджията, че хазната от Орхание ще потегли след една седмица. Веднага да тръгвате!“ След това намерих приготвените от него хора и отидох. Осмелих се на тая нечестна постъпка.

– Кой ви отведе от Правец?

– Най-напред от Цветковия хан ни взе орханиецът Велчо касапинът и ни поведе. Повървяхме малко. После Велчо отиде в Орхание, за да вземе хляб. На свое място той доведе колибаря Вълко Цолов от Правец и Цено Ненов [2] от Етрополските колиби. На другия ден Велчо касапинът донесе един черкезки капишон и един фес с твърде дълъг пискюл. А Вълко Цолов от Правец донесе една нашивка за ръкав. Той даде нашивката на Димитра. А калпака и феса Велчо касапинът даде на Димитра.

– Ние намерихме нашивката. Димитър кога я хвърли?

– Когато Вълко Цолов от Правец донесе нашивката, Димитър го запита: „откъде е?“ А той отговори: „Купих я от Одрин.“ Но аз не знам кога тя е паднала. Щом я донесе, тя бе сложена на ръката му [на Димитра].

Разпит на Леча ковача в присъствието на Цако и Стоян

– Хей, Лечо, ей сега пристигнаха парите, които взел Цако. Те са 2300 гроша. Той разправя, че останалите дал на теб. Какво ще кажеш?

– На мен той никога не ги е донасял и никога не е идвал. Занесъл ги е на чорбаджията Петка. Но той дойде в моята къща и после отиде у Петкови.

– Сам ли отиде, или заедно с теб?

– Цако, като минаваше покрай моята къща, ми каза: „Хайде да занесем парите и да ги предадем!“ Отидохме заедно. Влязохме вътре в двора. Тогава аз се върнах обратно. Цако предаде парите на чорбаджията Петка.

– Ти ли извести на Цака да донесе парите, за да ги предадете на чорбаджията Петка?

– Чорбаджията Петко ми каза: „Иди, кажи на Цака да донесе пари- те!“ Аз отидох и му казах.

– Когато, отнасяйки парите, Цако дойде във вашата къща, остана ли там? По кое време дойде, през нощта ли или през деня?

– Той дойде у дома на сутринта и остана до вечерта. Когато се стъмни, заедно занесохме парите. Нея вечер спал в къщата на Петка. Оттам на заранта си отишъл.

– Хей, Лечо, ти само Цаковите пари ли занесе, не занесе ли и други пари?

– Занесох само парите на Цака. За останалите казах на Цака да им съобщи. Цако отиде и съобщи. Попитайте него!

– Хей, Цако, Лечо дошъл при тебе само за парите и ти казал да ги занесеш на Петка чорбаджията. Поръчал ти да съобщиш и на другите. Така ли е? На кого отиде да съобщиш?

– Тъй ми каза Лечо. Съобщих само на Въльо Станчев. После отнесох и предадох парите. През нощта спах там. По сред нощ дошли Въльо Станчев, Йото Генков и Марин Станчев. Тогава аз спях. Те предали парите. После дойдоха при мен, събудиха ме и ми казаха, че предали парите.

– Въльо Станчев, Йото Генков и Марин Станчев останаха ли там заедно с теб, или през нощта си отидоха?

– Поседяхме малко. Нахранихме се. Поднесе ни [Петко Милев] и вино. Пихме малко. После се вдигнахме и четиримата заедно си отидохме по домовете.

– А сега, верни ли са и това ли са признанията, които направихте дотук, в присъствие на всички ви?

– Това са.

– Щом е тъй, елате тук да ударите вместо подпис пръста си!

– Да ударим пръста си.

[Знак за отпечатъци от пръст на]: Стоян пандура, Цако, Лечо

Разпит на докарания от Гложене Атанас Толев [3], извършен на 26 октомври 1872

– Как е името ти и името на баща ти, откъде си, на колко години си, с какво се занимаваш?

– Името ми е Атанас, а на баща ми – Толе. От село Гложене съм, на 38 години, по занятие – работник надничар.

– Защо те докараха тук?

– Обрахме парите на хазната, затова ме докараха.

– Като обрахте хазната, колко пари взе?

– Не ги броих. Тогава всеки вземаше и аз взех. Стоян ме предупреди: „Гледай да не похарчиш тия пари! Когато аз дойда, колкото пари ви дам, тогава тях ще можете да харчите.“

– Парите, които ти донесе, излязоха 80 бели меджидиета. Известният Стоян пандурът казва, че когато сте разграбили парите, у теб имало около 300 бели меджидиета. Виж какъв здравеняк човек си, кажи, где са другите пари?

– У мен няма други пари. Каквото имаше, дадох. Наистина, у мен имаше пари, но ги взе Димитър, когато се връщахме.

– Стоян пандурът казва, че когато сте се връщали, Димитър вървял най-напред, а ти си бил назад.

– Няма други пари, ефендим.

– Много добре, това ще се провери. Вярно ли е и това ли е твоето признание?

– Това е.

– Ако е така, ела тук да удариш пръста си вместо подпис.

– Да го сторя.

[Знак за отпечатък от пръст на]: Атанас

Разпит на Ненка, жената на Павела, извършен на 26 октомври 1872

– Как е името ти и името на баща ти, откъде си?

– Името ми е Ненка, а на баща ми – Марко [4].От село Тетевен съм.

– Кой е мъжът ти, или вдовица ли си?

– Мъжът ми се казваше Павел. Той почина преди пет години. Сега съм вдовица.

– Вчера си отвела надолу някой си Димитър от Влашко?

– Милка, жената на хаджи Ивана, дойде у дома и ми каза: „Има един човек, да го заведеш до Гложене! Не искам да направиш това без пари. Заведи го, колкото струва трудът ти, ще ти заплатя.“ И тъй като съм бедна жена, отведох от училището човека, когото наричат Димитър, и го оставих в Гложене, в къщата на Йонковица [5].През нощта спах там.

– Тая госпожа Йонковица някоя твоя позната ли е [6]?

– И на мен е позната. Но тя била близка с Милка, която ме изпрати. Казах на Милка, че нямам хляб, и тя ми даде едно парче.

– Кой криеше Димитра?

– На мен Димитра ми предадоха жената на хаджи Ивана, Милка, и жената на поп Лазара [7].Не знам кой го е крил там.

– Кой учи децата в училището, кой е учителят?

– То е девическо училище. Момичетата ги учи една девица. Момчета там няма.

– Много добре. Задето го отведе, колко пари ти даде Димитър или Милка? – Като отведох Димитра, той ми даде 10 бели меджидиета.

– Пеш ли вървя, или беше на кон?

– Пеш вървя.

– Носеше ли на гърба си пари или нещо друго?

– На гърба си беше нарамил някои неща, а отстрани носеше една торба.

– Голяма ли беше торбата му?

– Колкото една стомна.

– Имаше ли в торбата пари? Когато извади, за да ти плати 10 бели меджидиета, отде ги извади, та ти ги даде?

– Не знам. Когато ми даде десетте бели меджидиета, беше тъмно и не видях отде ги извади. Парите са в къщи. Да ги донеса и да ви ги дам!

– Много добре. Истинно ли е и това ли е признанието, което правиш?

– Това е.

– Щом е така, ела тук да удариш вместо подпис пръста си.

– Да го сторя.

[Знак за отпечатък от пръст на]: Ненка

Разпит на Петко Милев, извършен на 26 октомври 1872

– Как е името ти и името на баща ти, откъде си, на колко си години, какво е занятието ти?

– Името ми е Петко, на баща ми – Мильо. От Тетевен съм, на 48 години, занимавам се с кожарство.

– Ти си организирал обирачите на хазната.

– Не съм, Димитър ги организира.

– Вчера си устроил бягството на Димитра, защо направи това?

– Не съм го устроил аз, не знам.

– Преди малко главатарят на нападателите, Стоян пандурът, заяви пред теб, като каза: „Нас ни организира Петко Милев. И дрехите той ни даде. На мене и на Тодора даде по един нож.“ На това какво ще отговориш?

– На Стояна дадох ножа с пари. Пазарихме се. Сключих пазарлъка за 40 гроша. Дрехи не съм давал. Лъжа е.

– Тия приказки, които казваш, са изцяло лъжливи. Ако не си ти организирал и изпратил нападателите, защо са донесли парите на теб? Ти признаваш, че са донесли парите. Защо не съобщи на властта?

– Димитър ми каза: „Внимавай, да не изкажеш! Ще те застрелям!“ От страх не съобщих.

– Когато чрез твоя син Илия ти си повикал Леча ковача в дома си и си пратил съобщение за парите, Димитър не е бил в къщи. Кажи истината.

– До мен дойде от Димитра съобщение да наредя да се съберат парите. И аз, на основание на поръчението на Димитра, повиках Леча и му казах: „Върви, кажи на момчетата да донесат парите!“

– Колко души донесоха посредством Леча пари и кои са имената им?

– Четирима души. Имената им са: Въльо Станчев, Йото Генков, Марин Станчев и Цако Генчев. Друг не е донасял.

– Колко гроша ти предадоха?

– Не ги броих. Предадоха ги в ръцете на Димитра. Димитър раздаде на донеслите парите по кесия от 2000 гроша и 500 гроша бели меджидиета [8]. Аз не съм получавал парите. Той [Димитър] ги постави в един шиник, но не ги брои. Закова капака на шиника с четири гвоздея и после го даде на Леча. Лечо го скри.

– Четиримата души, които донесли парите, са ги предали в твоите ръце, не са ги дали на Димитра. А и Димитър не е бил в къщи. Да ги извикаме ли сега, за да ти го кажат всички заедно в очите?

– Да кажат! Взехме ги заедно с Димитра. Аз държах свещта, а Димитър взе донесените с чанти пари.

Очна ставка на Петко Милев с Леча ковача

– Хей, ковач Лечо, ето чорбаджията Петко Милев разправя, че той държал свещта, а Димитър взел парите в мазето му. Какво ще кажеш?

– Аз не видях Димитра. Там беше чорбаджията Петко Милев. Той взе парите от момчетата.

– Хей, чорбаджи Петко Милев, ето Лечо ковачът казва в очите ти, че лъжеш. Ти си взел парите, донесени от четиримата души. Той не е видял Димитра. Какво ще отговориш?

– Лечо лъже. Димитър беше там. Парите взе той, аз държах свещта.

– Във вашата къща ли донесоха парите?

– Да, в нашата къща донесоха парите, които бяха нарамили тия четирима души.

– Парите, които бяха нарамили тия четирима души, правят най- малко 80 000 гроша, где са тия пари?

– Количеството им знае Стоян. Той ги броил и им ги предал. Питайте него.

Въпроси към Стояна при очна ставка с Петко Милев

– Хей, Стояне, Петко Милев разправя, че ти си знаел количеството на парите, които четиримата души занесли в дома му. За бога, кажи истината! Колко гроша са парите, донесени в къщата на тоя чорбаджия?

– Право казано, всеки се натовари с толкова пари, колкото можеше да носи. Броя им не мога да зная. А тия бяха млади хора. Колкото един човек може да носи, толкова е. Наистина, не мога да знам на каква сума възлизат.

Очна ставка на Въльо Станчев с Петко Милев

– Хей, Въльо Станчев, къде занесе парите, които взе и на кого ги даде?

– Занесох ги в къщата на Петка. Там беше и Димитър. Те взеха парите и на мен дадоха от тях една кесия от хиляда гроша и още 500 гроша.

– Колко гроша пари занесе в къщата на Петко Милев?

– Парите, които занесох и предадох, бяха 5500 гроша. Те взеха тия пари, а на мен дадоха от тях една кесия от 1000 троша и 25 бели меджидиета [9].

– Парите, които ти донесе тук, не достигат, нямат толкова!

– От тях 5 бели меджидиета платих на дюлгерите, които работеха в къщата ми. Похарчих ги, затова не достигат.

– Ти, Йото Генков, кажи право: на каква сума възлизат парите, които задигна от хазната, къде ги занесе и на кого ги предаде?

– Бяха една торба от 3000 гроша и 90 меджидиета. Занесох ги на Петка, който стои пред вас. Занесените от мен пари поставих вътре, сред мазето, в къщата на Петка. Петко и Димитър ми дадоха една торбичка с 1000 гроша и 25 меджидиета. От тия пари похарчих 3 бели меджидиета, останалите донесох.

Очна ставка на Марин Станчев с Петко Милев

– Хей, Марине, колко гроша бяха парите, които задигна от хазната, къде ги занесе и на кого ги предаде?

– Не ги броих. Отнесох толкова, колкото можех да нарамя. Няколко дни ги крих в къщата си. После дойде Цако и ми съобщи да занеса парите.

– Къде ги занесе?

– Занесох ги в къщата на тоя Петко тук, дето стои пред вас, и му ги предадох. – Кой беше в къщата на Петка, когато предаваше парите?

– Там беше Лечо ковачът. Бяха и Димитър, и Стоян. Те взеха парите. На мен дадоха две торбички от по хиляда гроша и 25 меджидиета.

– И на тримата твои другари дали по една торбичка, а защо на тебе дадоха две? Парите, които ти занесе, повече ли бяха от техните?

– Преброиха парите. Моите излязоха повече от парите на всеки друг и аз им казах: „На мен дайте повече!“ Дадоха ми две торбички, а и на другаря ми дадоха две торбички.

Очна ставка на гореразпитаните Цако Генчев и Петко Милев

– Хей, Цако Генчев, колко бяха парите, които ти задигна от хазната, къде ги занесе и на кого ги предаде?

– Аз не бях броил парите, които отнесох. Занесох ги в къщата на Петка. Там ги броиха. Бяха 5 торбички от по 1000 гроша и 130 бели меджидиета. От тях на мен дадоха 2 торбички от по 1000 гроша и 22 бели меджидиета.

– Ето тук чорбаджията Петко Милев разправя, че ти дали 25 меджи- диета, а не 22?

– Не погледнах, може да са били 25.От тия пари не съм давал никъде нито стотинка.

– Хей, Петко Милев, ти чу какво казаха тия четирима души пред теб. Те разправят, че парите са дошли във вашата къща и са били предадени на тебе, а ти твърдиш, че не си бил организатор на обирачите, че Димитър ги бил организирал. Ти ли си ги организирал, или Димитър ги е организирал, това е все едно. Парите, които дойдоха в твоята къща, ги искам от теб!

– Ние се уплашихме. Сложихме ги в една кутия и ги заровихме в Лечовата къща. Парите са у Леча.

– Парите, които се намериха в Лечовата градина в кутия, закована на три места с пирони, не са толкова на брой. Лечовият дял, заедно с парите, за които ти призна, че са донесени в твоята къща, са близо 40 000 гроша. Парите, които излязоха от кутията, не са дори и половината им. Те възлизат на 16 000 гроша. Къде са другите 24000 гроша?

– На мен пари донесоха четирима души. За другите пари знае Стоян. Аз знам, че двама души занесоха пари в Крушов дол. Стоян да каже къде ги е предал.

Въпроси към Стоян пандура

– Хей, Стояне, ти си взел пари от двама души. Къде предаде парите?

– С Димитра заедно ги занесохме в хана на ханджията Станчо. Димитър остана там и парите останаха там.

Въпроси към Станча, брат на Станя

– Хей, Станчо, ето тук присъстващият Стоян пандурът и Димитър донесли пари във вашия хан. Ти какво ще кажеш?

– Аз не съм виждал да донасят пари. Ако моят брат е видял, това не мога да зная.

– Хей, Стояне, в хана пари не се оказаха. Кажи: де си оставил тия пари, не ни затруднявай!

– От Павел Лалов от Крушов дол и от Вълко Дончев [10] взехме 25 000 гроша бели меджидиета. С Димитра ги оставихме в хана на ханджията Станча. Те са там.

– Къде другаде оставихте пари?

– В Правец, у Вълко Цолов и у Коля [11],брата на бояджията, оставихме две чанти, една конска торба и една торба от селски плат.

– Защо ги оставихте там?

– За да се раздадат както за дял на двамата души, така и за другарите ни в Орхание.

– На кого оставихте там парите?

– Оставихме ги на Вълко Цолов и на Коля, брата на бояджията. И Димитър остана там.

Разпит на Вълко Цолов, в присъствие на горните

– Стоян оставил на теб и на Коля, брата на бояджията, две чанти, една конска торба и една селска торба с пари. Къде са тия пари?

– Кольо, братът на бояджията, и Димитър ги занесоха в хана на Цветка.

– Какво направи парите, които взе?

– Не взех никакви пари. Казаха ми: „После ще ти дадем.“ Те взеха парите и ги занесоха. На мен дадоха 300 гроша, само че това беше преди случката [обира на хазната]. Даде ми ги Цветко, за да участвам в нападението на хазната.

– Тоя Цветко кой Цветко е?

– Това е Цветко, дето държи хан на пътя за Правец, пред който има чешма.

– Ти каза миналата вечер, че не си получил нито пара, но че си откраднал от торбата само 2 бели меджидиета. А сега разправяш, че си взел предварително 300 гроша. В Орхание ти не каза нито едното, нито другото [12].Сега разправяш, че Димитър и братът на бояджията взели торбите. И това е лъжа. Кажи: къде са парите?

– Пак погрешно ви казах. Когато обрахме парите на хазната, аз поисках дял. Цветко ми каза: „Сега тия пари са отнесени в Тетевен. Пари тук няма. Да ти дам известна сума от собствените си пари.“ Той извади кесията си и ми даде три жълтици.

– Този въпрос за парите ще бъде още разследван. А сега, вярно ли е това, което каза дотук?

– Вярно е.

– Хей, чорбаджии, ние записахме това, което казахте дотук, тъй ли е?

– Тъй е, господине.

– Щом е тъй, елате и се подпишете или пък вместо подпис ударете отпечатък от пръст!

– Да го сторим!

Подписал: Петко Милев; [знак за отпечатъци от пръст на] Лечо, Стоян, Въльо Станчев, Йото Генко в, Марин Стан че в, Цако Генчев, Станчо Иванов и Вълко Цолов от Правец.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Махла „Чернова“ в Тетевенско няма. Касае се вероятно за Черни Вит.

2. За тоя Цено Ненов не се споменава никъде другаде в следствените протоколи.

3. Презимето на Атанас Тулов е погрешно разчетено като „Толев“.

4. За Ненка Маркова, по мъж Павлова,вж.Д.Д.Стойчев,пос.съч.,стр.104.

5. Според Заимов Общи се е криел в къщата на Дочо Мръвков, отдето, преоблечен в женски дрехи, бил отведен за Гложене („Миналото“,кн.11,стр.141).

6. Йонковица е майката на Васил Йонков от Гложене.

7. Касае се за жената на поп даскал Лазар Кефалов от Тетевен, който е тъст на даскал Пано Рогозаров („Ловеч и Ловчанско“,кн.IV,стр.221).

8. В турския текст стои: „Икишер бинлик кисе иле бешер юз гуруш беяз меджидие“,което на български гласи: „По две кесии от 1000 гроша и по 500 гроша бели меджидии.“

9. 25 бели (т.е. сребърни) меджидии по 20 гроша едната правят тъкмо 500 гроша.

10. В турския текст действително е написано „Вълко Дончев“, но трябва да се допусне, че преписвачът е сгрешил името на Въльо Станчев, тъй като под първото име участник в обира на хазната няма.

11. Кольо е Никола Цвятков от Правец.

12. Въпросът „в Орхание ти не каза нито едното, нито другото“, отправен към Вълко Цолов, потвърждава изказаното тук по-горе мнение, че арестуваните в Орхание са били откарани в Тетевен, дето продължило следствието под председателството на Мазхар паша до залавянето на Димитър Общи.