БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / НАЙ-СТРАШНИЯТ ЗЛОДЕЙ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 3

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА / РОМАНОВИ, ПАДНАЛИ В БИТКА / ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА / МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / СЪВСЕМ МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / ГЛАВНИ ВОЕННИ ГЕРОИ / ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА БАБА ШАПОКЛЯК / ПИЛЕНЦЕТО И ЛОКОМОТИВЪТ (ЗА ШВАРЦ) / НЕ ОБИЧАМ БОНАПАРТ / ЗАГАДКАТА НА ЧУДОВИЩЕТО / ПЪРВАТА ДЕВИЦА КАВАЛЕРИСТ / ГРАФ НОГИ ЧЕТЕ ВЕСТНИК / НЕСКРОМНОТО ОБАЯНИЕ НА АРИСТОКРАЦИЯТА / ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО ИЛИ МОМИЧЕ С ХАРАКТЕР / ИЗЧЕЗВАНЕ ЗА ДВАМА / ОБРАЗЪТ НА ЕНЕРГИЧНИЯ ГЛУПАК В РУСКАТА ИСТОРИЯ / ЛЮБОВНИКЪТ НА РЕВОЛЮЦИЯТА / ОТГОВОР НА ЕДИН ЧЕСТО ЗАДАВАН ВЪПРОС, ИЛИ ХУБАВО Е ДА СИ БЕЛЕТРИСТ / САТУРН ЕДВА СЕ ВИЖДА / ЯПОНСКИЯТ БОГ / НЕПРИЯТЕН ФАКТ / ЖИВОТЪТ И СМЪРТТА НА ВЕСЕЛИЯ ЧОВЕК / АКО БЯХ ШÒГУН / МЕЧТА ЗА УКРАЙНА / КАК СЕ РАЖДА ИДЕЯТА / ПОЕТЪТ ЦАР / ЦЕЛИЯТ СВЯТ Е ТЕАТЪР / ОТ АРИСТОКРАТ ДО ДЪНОТО (И ОБРАТНО)

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

НАЙ-СТРАШНИЯТ ЗЛОДЕЙ

Започнах да търся отговор на въпроса: кой е най-страшният престъпник? В смисъл, от какъв пол и на каква възраст.

По-страшен от убиеца, който изненадва жертвата (и читателя). Това трябва да бъде някой, от когото изобщо не очакваш агресия.

Ясно е, че мъжът в разцвета на своите сили се изключва – това е най-опасната разновидност на човека.

Жените в млада или средна възраст също не стават – такива персонажи има под път и над път, името им е Миледи, Никитà и агент Черната мамба.

Ето как трябва да изглежда идеалната убийца

Нелош вариант е детето убиец, но този ход също не е вече оригинален, а и освен това е някак си несимпатичен.

Старче с озъбена паст? Историята на човечеството и още повече литературата са много гъсто населени със злобни и жестоки старчета – от магьосника Черномор до доктор Лектър.

Така, по метода на изключването, стигнах до извода, че най-неочакваният, а следователно и най-страшният тип злодей е някоя баба с миловиден вид. Не вълк, преоблечен като баба, а най-истинска старица. Плете ръкавичка, святка с очилцата, на печката бълбука сладко, в краката ѝ дреме котарак. „Я ела, – казва, – внучке, да ти дам медена питка“. Внучката идва, а бабата прас! – с иглата за плетене в окото.

Страшно.

Бабата убиец предизвиква ужас, защото изважда от подсъзнанието спомена за детските страхове – за онова време, когато в живота на малкото дете жените играят много по-важна роля от мъжете. Неслучайно в детския фолклор има толкова много вещици и магьосници. От никого не съм се плашил така, както от Баба Яга - никакви Индианци Джо и Кашчейовци Безсмъртни не можеха да се сравнят с нея.

И ето, сега ще ви разкажа за една бабичка, живяла преди около двеста години в горите край бреговете на Сома.

И така, есента на 1816 година. Вечер. По пътеката върви добър и весел човек, съдържател на селски хан, и си подсвирква. Вижда стара, жалка просякиня, свита от студ. Тя моли за милостиня и мъжът вади кесията си, дожаляло му е за нещастницата. При вида на кесията бабичката скача върху минувача и с точен удар на ножа си му прерязва гърлото.

Това е първото убийство, извършено от Прюданс Пезе, по прякор Вълчицата. В продължение на четири години тя навява ужас в цялата околност. Само през 1819 година в сантерските гори намират деветнадесет трупа с прерязани гърла.

Вълчицата имала няколко помощници, като дясна ръка ѝ бил един дебил с гигантски ръст и фантастична сила на име Фермен Капеле. Шайката била наречена „Сантерските нажежители“ („Les Chauffeurs du Santerre“), защото по време на обирите, за да изтръгнат информация къде в къщата са скрити ценностите, престъпниците горели краката на жертвите си с нажежени въглени.

Като цяло това били доста обикновени изроди, каквито имало във всички времена. Необичайното е само това, че предводител им била една грохнала (по мерките на онази епоха) 72-годишна старица, на която те се подчинявали безпрекословно и която си служела с ножа като хирург със скалпела.

Кръстопътят се нарича „Гилотината“

В края на краищата за борба с бандата на Вълчицата бил повикан от Париж великият Видок – най-известният детектив на епохата. Той успял да се внедри в шайката и злодеите били заловени на местопрестъплението по време на поредния им удар.

Нашата бабичка получила удар с щик в корема, но успяла да избяга, държейки изсипалите се вътрешности в дланите си. Заловили я на следващия ден в относително добро здравословно състояние. Във всеки случай, Вълчицата доживяла до съда и ешафода.

Екзекутирали я със съучастниците ѝ публично, на един кръстопът. Вълчицата отказала да се изповяда пред свещеник, а като последен поздрав към човечеството, пред очите на всички, се облекчила по голяма нужда. Прощалните думи на тази класическа социопатка били: „Ще получите главата ми, но не и опашката“.

И вещицата знаела какво говори. В същото това кътче на Пикардия, 37 години по-късно (точно в годината, когато починал Видок!), се появила отново шайка „нажежители“ и членовете ѝ били екзекутирани на абсолютно същото място (виж снимката горе).

Щом прочетох в различни източници за тази бабичка, разбрах веднага: ще ми влезе в работа. Съвсем скоро ще я пусна (е, не самата Вълчица, а поредната ѝ „опашка“) да поуплаши малките деца от страниците на една книжка... (Става въпрос за повестта на Акунин „Странният човек“ – бел. прев.)

(Следва)

ДАГЕРОТИПИ НА РОДИТЕЛИ С ДЕЦА ОТ СРЕДАТА НА XIX ВЕК

ИЗТОЧНИК: VINTAGE EVERYDAY

ПРЕВОД: : Gemini 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Ако става въпрос за Викторианската епоха, тя съвсем не била добро време за децата. Била доста мрачно преживяване, независимо дали си беден или богат. Не са нужни много проучвания, за да разберем, че всички трябва да сме благодарни за това, че днес никой родител не би си позволил поведението на тогавашните родители.

Викторианските родители не били известни с това, че показват нежност. Те всъщност вярвали, че дори минималното количество ласки би разглезило детето. Родителите през тази епоха били насърчавани да не целуват никога или да прегръщат децата си – в краен случай се позволявало само една лека целувка по челото преди лягане, ако наистина не са можели да се сдържат.

Следващите дагеротипи от Мич Йънг (Mitch Young) са уловили викториански родители, позиращи с децата си в средата на XIX век.

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1998 г. / МИР / ДЕЙВИД ТРИМБЪЛ

Дейвид Тримбъл (David Trimble)

15 октомври 1944 г. - 25 юли 2022 г..

Мир (заедно с Джон Хюм)

(За усилията му за намиране на мирно решение на конфликта в Северна Ирландия)

Дейвид Тримбъл (David Trimble) е една от най-значимите и същевременно противоречиви фигури в съвременната история на Северна Ирландия. Той изиграва историческа роля за прекратяването на десетилетията на кървав сектантски конфликт, известен като „Смутните времена“ (The Troubles). През 1998 г. получава Нобеловата награда за мир заедно с лидера на католическите националисти Джон Хюм за усилията му за намиране на мирно решение на конфликта.

В началото на кариерата си Тримбъл е известен като десен, твърдолинеен юнионист — политик, защитаващ оставането на Северна Ирландия в състава на Обединеното кралство. Той е юрист по образование и преподавател по право. През 1995 г. става лидер на Ълстърската юнионистка партия (UUP) – най-голямата пробританска партия по това време. Мнозина го смятат първоначално за радикален и непреклонен, особено след участието му в споровете около традиционните маршове на Оранжевия орден.

Голямата трансформация на Тримбъл настъпва, когато осъзнава, че безкрайното насилие няма изход и че единственият начин да се запази съюзът с Великобритания е чрез стабилност и мир с католическото малцинство. Той проявява изключителна политическа смелост, като се съгласява да седне на масата за преговори не само с умерените националисти, но и косвено с Шин Фейн (политическото крило на Ирландската републиканска армия - ИРА).

Резултат от тези усилия е историческото Споразумение от Разпети петък (Belfast Agreement), подписано на 10 април 1998 г. То установява споделяне на властта между протестанти и католици и слага край на мащабното насилие. „Прогресът не се състои в това да забравим миналото, а в това да изградим бъдеще, в което то няма да се повтори“, споделя тогава Дейвид Тримбъл.

След споразумението Тримбъл става първият министър (министър-председател) на новото правителство на Северна Ирландия (1998–2002). Управлението му обаче е белязано от постоянни кризи. Той е подложен на огромен натиск от своята общност, която го обвинява в предателство, защото ИРА забавя предаването на оръжията си. В края на краищата неговата партия губи позиции за сметка на по-радикалната Демократична юнионистка партия (DUP) на Иън Пейсли.

Дейвид Тримбъл се оттегля от лидерския пост през 2005 г., а по-късно става член на Камарата на лордовете в Лондон (Лорд Тримбъл). Умира на 25 юли 2022 г. на 77-годишна възраст. Въпреки че е критикуван и от двете страни по време на политическия си живот, днес историята го помни като политик, който рискува своята кариера в името на мира. Без неговия прагматизъм и готовност за компромис мирният процес в Северна Ирландия вероятно е щял да се провали.

Съставил: Gemini 3

Редактор: Павел Николов

БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ / ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИПЯНИТЕ

Превод: Gemini 3

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА / СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС - ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН / ЙОАН И СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ИЗТОЧНИЦИ НА ЧЕТВЪРТОТО ЕВАНГЕЛИЕ. ЙОАН ИЗМЕСТВА АКЦЕНТИТЕ / ДРУГИ ЕВАНГЕЛИЯ: ЕВАНГЕЛИЕ С ИЗРЕЧЕНИЯ / ЕВАНГЕЛИЯ ЗА ДЕТСТВОТО / СТРАСТИ ХРИСТОВИ / ГНОСТИЧНИ ЕВАНГЕЛИЯ / ИСТОРИЧЕСКИЯТ ИСУС / ИСУС – ПРОРОК НА АПОКАЛИПСИСА

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ - ВАЖНА ФИГУРА В ИСТОРИЯТА НА РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО / ПРОБЛЕМ НА КНИГАТА „ДЕЯНИЯ“ / КРАТКА БИОГРАФИЯ НА ПАВЕЛ / КАКВО ПОТВЪРДИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / КАКВО ПРОМЕНИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ИСУС / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЗАКОНА / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЮДЕИТЕ И ЕЗИЧНИЦИТЕ / МИСИОНЕРСКАТА ДЕЙНОСТ НА ПАВЕЛ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО СОЛУНЯНИТЕ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ГАЛАТЯНИТЕ

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ

ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИПЯНИТЕ

Посланието до филипяните е сравнително кратко и просто. Но съвременните изследователи намират, че е сложно за анализ. Причината е, че точно както във Второто послание до коринтяните, тонът на посланието се променя рязко по средата (започвайки от 3:2). От радостно и дружествено послание до християните във Филипи (град в Македония, североизточно от Солун) Павел преминава към строги предупреждения срещу лъжеучителите, които напада. Някои изследователи са склонни да смятат, че, както при Второто послание до коринтяните, имаме работа с два текста, съединени по-късно заедно.

ОТСТЪПЛЕНИЕ Павел за половото въздържание Учението на Павел говори главно за това как човек може да стане праведен пред Бога чрез смъртта и възкресението на Исус. Но по-късните християни стигнали до мисълта, че има неща, които са също толкова или дори по-значими за спасението. По-конкретно, някои християни сметнали за важни живота в името на отвъдния свят и презрението към земния свят. Според тези по-късни християни, за да се постигне вечен живот, било необходимо да се отхвърли тялото и неговите наслади, особено плътските сношения. Това мнение влага в устата на Павел един автор, живял около век по-късно и написал „Деянията на Павел и Текла“. Това е разказ за проповеди, в които Павел учи, че за да се спаси, човек трябва да се въздържа от съвкупление. Учението е изложено под формата на „блаженства“, подобни на „блаженствата“ от Проповедта на хълма. В тях Павел проповядва: „Блажени са онези, които пазят плътта си в чистота, защото те ще станат храм Божий. Блажени са въздържащите се, защото Бог ще им проговори. Блажени са отхвърлилите света, защото са угодни Богу. Блажени са онези, които имат жени така, сякаш нямат, защото те ще наследят Царството Божие. Блажени са онези, които са оставили скверността на света заради любовта към Бога, защото те ще съдят ангелите и ще седнат отдясно на своя Баща. Блажени са онези, които са запазили девствеността си, защото ще бъдат угодни Богу и няма да загубят своята награда. Защото Словото на техния Баща ще стане спасение за тях в деня на Неговия Син и те ще получат вечен покой.“ Само си представете как би се променило християнството, ако всеки беше убеден, че тези думи принадлежат наистина на Павел!

Независимо дали става въпрос за едно или две послания, причините, подтикнали Павел да пише, са достатъчно ясни от собствените му думи. Той писал от затвора (1:7). Павел не казва къде е бил затворен и по какво обвинение, но филипяните научили за неговите бедствия и му изпратили пари по един от водачите на общината – Епафродит (4:14–20). Той разказал на Павел за положението във филипийската църква. Тя претърпяла гонения, а също и разделение заради две жени, Еводия и Синтихия. Вероятно между тях имало конфликт (4:2). Докато бил при Павел, Епафродит се разболял толкова тежко, че бил близо до смъртта. Филипяните, научавайки за това, се обезпокоили (2:25–30), но той оздравял и Павел го изпратил обратно заедно с посланието. В него Павел разказва за своето положение и благодари на общината за моралната и материалната подкрепа. Също така ги насърчава да се стремят към единство, особено двете враждуващи жени. Той отделя не малко време, за да обясни, че трудностите, пред които са се изправили самият той и филипийската община, водят към победа на Евангелието (напр. 1:12–26).

Павел увещава филипяните да се обичат по-дълбоко един друг и да се грижат повече за другите, отколкото за себе си. В този контекст в Посланието до филипяните (2:6–11) Павел цитира една песен, или стихове, съчинени от самия него или от някой друг. В тях се говори за това какво направил Христос за другите: оставил Своята слава, за да стане човек и да умре на кръста. За другите приел образа на слуга и тъй като смирил така Себе Си, Бог Го превъзнесъл над всички останали, правейки Го Господ на всичко. Християните трябва да следват примера на себеотрицание на Христос, като се отдават на служба за другите. Съответно, постъпвайки така, те ще бъдат също възнесени.

Именно това, според Павел, направил Епафродит. Защото пътуването почти го е убило. Към същото се стремял и Павел, дотолкова, че доброволно приел затвора в името на Евангелието. И така трябва да постъпват всички християни, подражавайки на своя Господ, който, отхвърляйки Себе Си, донесъл спасение на света.

(Следва)

АЛЕКСАНДЪР КИСЬОВ / ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ И ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 ГОДИНА / ГЛАВА Х. НАСТЪПЛЕНИЕТО КЪМ ГРАД МАЧИН / БОЯТ ПРИ СЕЛО ГРАЧИ, КОТА 90 / 25 ДЕКЕМВРИ

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Gemini 3 и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК:

ВЪВЕДЕНИЕ

ГЛАВА I. ПОДГОТОВКА ЗА ДЕЙСТВИЕ НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ

ГЛАВА II. ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В МЕЖДИНАТА СИЛИСТРА – ДОБРИЧ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА III. ДЕЙСТВИЯТА НА КОННАТА ДИВИЗИЯ НА ДЕСНИЯ ФЛАНГ НА III АРМИЯ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА IV. ОТБРАНИТЕЛНИ БОЕВЕ ПРИ КОТА 90, СЕЛО ПЕРВЕЛИ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2

ГЛАВА V. НАПАДАТЕЛНИ БОЕВЕ В ПОСОКА НА с. ПЕРВЕЛИ, КЮСТЕНДЖА / ПОДГОТОВКА НА АТАКАТА НА НЕПРИЯТЕЛСКАТА ПОЗИЦИЯ с. ТОПРАХИСАР - с. УРЛУКЬОЙ / АТАКА НА УКРЕПЕНАТА ПОЗИЦИЯ С. ТОПРА-ХИСАР, с. УРЛИКЬОЙ / ЗАЕМАНЕ ГЛАВНАТА НЕПРИЯТЕЛСКА ПОЗИЦИЯ / ЗАЕМАНИЕТО НА с. МУЛЧОВА, с. ТЕКИРГЬОЛ / АТАКА И ЗАЕМАНЕ НА ВТОРАТА ОТБРАНИТЕЛНА ЛИНИЯ И гр. КЮСТЕНДЖА. ПРЕСЛЕДВАНЕ КРАЙ МОРЕТО

ГЛАВА VI. ПРЕСЛЕДВАНЕ ПОКРАЙ МОРЕТО - АТАКАТА ПРИ КАРАМУРАТ

ГЛАВА VII. ПРЕСЛЕДВАНЕ КЪМ ЗАПАД - 25 ОКТОМВРИ — с. ТАРИ-ВЕРДЕ, с. САТИСКЬОЙ / 26 ОКТОМВРИ / 27 ОКТОМВРИ / 28 ОКТОМВРИ / 29 ОКТОМВРИ / 30 ОКТОМВРИ / Спиране на конната дивизия - 31 ОКТОМВРИ / Настъпление на армията - 1 НОЕМВРИ / 2 НОЕМВРИ

ГЛАВА VIII. ПРИКРИВАНЕ И УКРЕПЯВАНЕ НА АРМИЯТА - 3 НОЕМВРИ / 4 и 5 НОЕМВРИ / 6 НОЕМВРИ / 7, 8 и 9 НОЕМВРИ / 10 НОЕМВРИ

ГЛАВА IХ. ОХРАНА НА ЛЕВИЯ ФЛАНГ И ТИЛА НА АРМИЯТА - / 11 НОЕМВРИ / ПРЕМИНАВАНЕТО НА ДУНАВА ПРИ ЧЕРНА-ВОДА — ст. ФИТЕЩИ

ГЛАВА Х. НАСТЪПЛЕНИЕТО КЪМ ГРАД МАЧИН - / 15 ДЕКЕМВРИ / 16 ДЕКЕМВРИ / 17 ДЕКЕМВРИ / 18 ДЕКЕМВРИ / 19 ДЕКЕМВРИ / 20 ДЕКЕМВРИ / 21 ДЕКЕМВРИ / 22 ДЕКЕМВРИ

БОЯТ ПРИ СЕЛО ГРАЧИ, КОТА 90 - / 23 ДЕКЕМВРИ / 24 ДЕКЕМВРИ

КНИГАТА В "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

Боят при село Грачи, кота 90

25 декември

Оперативната заповед на армията № 67. от 24. XII., 11 ч. 30 м.. заповядва за 25. декември атаката на неприятелския тет-де-пон при Мачин: „частите от 4. Преславска дивизия да настъпят в 7 ч. пр. пл. със захождане с дясното си рамо в зоната между гребена к. 427., к. 456. и шосето с. Рашел — Мачин включително и атакуват на фронта к. 105. (източно от с. Жижища) к. 197., к. 456.

Частите от усилената конна дивизия, след силна артилерийска подготовка от всички свои батареи и тежките на 4. дивизия, да настъпят от юг и атакуват в свръзка с 4. пех. дивизия, неприятелската позиция на фронта к. 90. — к. 161. включително“.

С оперативна заповед по конната дивизия № 46. от 25. XII. 4 ч. пр. пл., която прилагаме по-долу, се урежда действието на конната дивизия както следва:

Поверително.

Оперативна заповед

по

1. конна дивизия

№ 46.

Щаб с. Туркоя

25. декемврий 916. г., 4 ч. пр. пл.

1 : 200,000

§ 1. След успешните боеве на III. армия през последните дни, нашите войски са достигнали линията: юго-западно от с. Гречи — с. Гречи — к. 456. — 4. клм. северо-западно от буквата „Л“ на надписа „Тайлорз“ — гр. Исакча.

§ 2. Противника в състав около 1 пех. полк (40) от 10. Сибирска дивизия, усилен със спешени части от 3. донска казашка дивизия и артилерия около 2 полски и 1 тежка батарея, заема заблаговременно укрепената и усилена с телена мрежа позиция от р. Дунав, през к. 90. с. и. от с. Каркалия — к. 161., а с други части заеме позиция по височините в северо-източна посока до другото коляно на р. Дунав.

§ 3. Днес III. армия ще атакува последните позиции на противника за да завладее гр. Мачин.

На поверената ми дивизия, усилена с 4 пехотни дружини, (4/31, 2/48, 4/19. и 2/9. германска) с две полски с. с. батареи, една 15 см. гаубична германска батарея и една тежка дългобойна 12 см. Д. 28 батарея, е заповядано да атакува и овладее неприятелската позиция от р. Дунав до к. 161. включително.

В дясно от конната дивизия действува 4. пех. Преславска дивизия. лявофланговите части на която ще овладеят к. 456. — 364. — 105., източно от с. Жижла.

Заповядвам:

1. Командира на Сборния пех. полк, подполковник Георгиев, с 4 дружини и картечния ескадрон от 1. конен полк да атакува участъка от неприятелската позиция — к. 90. — к. 161. включително, като нанесе главния удар срещу к. 161.

2. Командира на полското с. с. отделение, подполковник Овчаров, след като обедини командването на всичките батареи в дивизионния участък и направи необходимите изучавания и поправки в разположението на батареите, за да може стрелбата им да бъде напълно полезна, да подготви и съдействува на атаката на пехотата.

3. Войски в мое разпореждане: командира на конната бригада, полковник Кметов, след като изпрати 2 ескадрона за охрана на крайния ляв фланг на бойното разположение и картечния ескадрон на 1. конен полк в разпореждане на командира на Сборния полк, с останалите ескадрони да се разположи зад средата на дивизионния участък.

§ 4. Съответните началници да направят съображенията си с нужните подготовления за предстоящата атака и да чакат заповед за започването ѝ, като имат пред вид, че те няма да починат по-рано от 9 ч. пр. пл.

§ 5. Дивизионния лекар да открие главен превързочен пункт в с. Туркоя.

б) Ветеринарния лекар на Лейб-Гвардейския конен полк, санитарен майор Рачев, да открие превързочен пункт също в с. Туркоя.

§ 6. Попълването с бойни припаси: а) пехотата — от огнестрелния парк на 4. пехотна дивизия; б) за артилерията огнестрелния склад на ст. Кароль I.

§ 7. Домакинските обози на частите да останат на сегашните си места.

§ 8. Аз ще се намирам на наблюдателния пункт — височината 3 км. юго-западно от с. Гречи.

Началник на 1. конна дивизия

(п.) Генерал-майор Колев

И. Д. началник щаба

от генералния щаб

(п.) майор Соларов.

В участъка на дивизията са разположени още: 3 батареи 15 с/м. гаубици (майор Стоянов), 3 батареи 10.5, от които 2 дълги и едната гаубична (майор Максимов) — всички под командата на полковник Ангелов,

Тъй като противника се предпазва от огнева дейност и всякакво движение по окопите си, а в тила се забелязва по-оживено движение, в щаба на дивизията се дохожда до заключение, че противника се е изтеглил с по-големите си сили и държи позициите с слаби части, заради това началника на дивизията заповядва към 11 ч. пр. пл. пехотата, подкрепена с артилерийски огън, да настъпи и заеме неприятелската позиция.

Нейното настъпление, обаче, е срещнато с силен артилерийски и пушечен огън, от който се разбира, че противника заема здраво позициите си.

Въпреки численото надмощие на нашата артилерия, тя не може да заглуши неприятелските батареи, които без да влизат в двубой с нашите батареи, зорко следят за движението на нашата и пехота, не ѝ позволяват безнаказано да настъпва и приближи к. 161.

Началника на дивизията помолва полковник Ангелов, който не е подчинен, да организира командването на всичката артилерия в участъка на дивизията, за да се добере до едно по-добро командуване и използване.

Деня преминава така — в артилерийска борба.

Понеже 4. пех. дивизия не успява да заеме изходната си позиция, атаката се отлага.

В състава на конната дивизия влизат и другите 2 дружини, заедно с 8 картечници от 9. резервен германски полк; те остават в разпореждане на началника на дивизията при раздвояването на пътя Мачин за с. Сатул - Ноу и с. Черна.

(Следва)

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „МОНТЬОР“

ПРЕВОД: Gemini 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“ / „БАНЯ“ / „НЕРВНИ ХОРА“

1925 г. – „АКТЬОР“ / „КРИЗА“ / „БЕДНОСТ“ / „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“ / „МАЙМУНСКИ ЕЗИК“ / „ЛИМОНАДА“ / „ДИКТОФОН“ / „ЧЕТИРИ ДЕНА“

1926 г. – „ИМЕН ДЕН“ / „ТАТКО“ / „ДЪРВА“ / „КРАДЦИ“ / „ПЪТНИК“ / „СЪПРУГ“ / „РАБОТЕН КОСТЮМ“ / СПИРАЧКА „ВЕСТИНГАУЗ“ / “МЕДИК“ / “ПЕЧАЛЕН СЛУЧАЙ“ / “КИНОДРАМА“ / “РЕЖИМ НА ИКОНОМИИ“ / “БЪЧВА“ / “ВЕЛИКДЕНСКА СЛУЧКА“ / “СИЛНО СРЕДСТВО“ / “БЯС“ / “ДАМСКА МЪКА“ / “ПРЕКРАСНА ПОЧИВКА“ / “ГАЛОШ“

1927 г. – „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

„МОНТЬОР“

Аз, братя мои, няма да споря напразно кой е по-важен в театъра — актьорът, режисьорът или, може би, театралният дърводелец. Фактите ще покажат. Фактите винаги говорят сами за себе си.

Тази работа се случила в Саратов или в Симбирск, с една дума, някъде близо до Туркестан. В градския театър. Представяли в този градски театър опери. Освен забележителната игра на артистите, в този театър имало, между другото, и един монтьор — Иван Кузмич Мякишев.

На общата снимка, когато снимали през двадесет и трета година целия театър за спомен, изтикали монтьора някъде встрани — демек, технически персонал. А в центъра, на стол с облегалка, настанили тенора.

Монтьорът Иван Кузмич Мякишев не казал нищо, но стаил в душата си известна грубост. Още повече че на снимката го изкарали плюс това мътно, не на фокус.

И ето че се случило следното. Днес, например, играят „Руслан и Людмила“. Музика на Глинка. Диригент — маестро Кацман. А в осем без четвърт при въпросния монтьор дошли две негови познати госпожици. Дали той ги бил поканил преди това, или сами дошли — не се знае. Та дошли тези две познати госпожици, флиртуват отчаяно и изобщо го молят да ги настани в общата зала — да гледат представлението. Монтьорът казал:

— За бога, медам! Ей сега ще ви уредя два билета. Поседете тук, до будката.

А той, разбира се, право при управителя. Управителят казал:

— Днес е почивен ден. Народ — гъмжило. Всеки стол е под брой. Не мога.

Монтьорът казал:

— А, така ли! — казал. — В такъв случай отказвам да играя. Отказвам, с една дума, да осветявам вашето производство. Играйте без мене. Ще видим тогава кой от нас е по-важен и кой трябва да се снима в края, а кой да се намести в центъра.

И обратно в будката. Изключил тока на целия театър, заключил будката с всички ключове и си седи — флиртува със своите познати госпожици.

Тук настъпила, разбира се, пълна бъркотия. Управителят тича. Публиката реве. Касиерът пищи, плашил се да не му вземат парите в тъмното. А онзи бродяга, главният оперен тенор, дето е свикнал да се снима винаги в центъра, се явил в дирекцията и казал със своя тенор:

— Отказвам да пея като тенор в тъмното. Щом е тъмно — казал, — си тръгвам. Моят глас — казал, — ми е по-скъп от всичко. Нека да пее вашият монтьор.

Монтьорът казал:

— Ами да не пее! Хич не ми пука за него. Щом се снима в центъра, нека да пее с едната ръка, а с другата да пали лампите. Мисли си, че като е тенор, трябва все да му светиш. Днес няма тенори!

Тук, разбира се, монтьорът се счепкал с тенора. Изведнъж се появил управителят и вика:

— Къде са проклетите две госпожици? Заради тях настъпи пълна катастрофа. Сега ще ги настаня някъде, дявол да ги вземе!

Монтьорът казал:

— Ето ги проклетите госпожици! Само че катастрофата дойде не от тях, а от мене. Сега — казал, — ще пусна тока. На мене енергия по принцип не ми свиди.

И пуснал в същия миг тока.

— Започвайте — казал.

Настанили тогава неговите госпожици на най-видните места и спектакълът започнал.

А сега си блъскайте сами главите кой е по-важен в този сложен театрален механизъм.

Разбира се, ако се разсъждава без горещене, тенорът е също голяма ценност за театъра. Някои опери дори не могат да минат без него. Но и без монтьор няма живот на театралната сцена.

Така че и двамата имат еднаква стойност. И просто няма място за вирене на нос: аз съм, видите ли, тенор. Няма смисъл да се избягват приятелските отношения. И да те снимат мътно, не на фокус!

1927 г.

МНОГО КРАТКИ ИСТОРИИ / НАЙ-ДОБРОТО, НА КОЕТО СИ СПОСОБЕН

ИЗТОЧНИК: The Mind Collection

ПРЕВОД: : Gemini 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

За Хенри Кисинджър. От книгата „Кисинджър: Биография“ от Уолтър Айзаксън.

Една често разказвана история за Кисинджър […] е свързана с доклад, над който Уинстън Лорд работил в продължение на дни. След като го предал на Кисинджър, той му го върнал със следната бележка: „Това ли е най-доброто, на което си способен?“. Лорд пренаписал и изпипал доклада, след което го предал отново. Той обаче му бил върнат със същия рязък въпрос.

След като го преработил още веднъж – и за пореден път получил същия въпрос от Кисинджър – на Лорд му дошло до гуша и избухнал:

- По дяволите, да, това е най-доброто, което мога да направя!.

- Добре тогава, в такъв случай този път май ще го прочета...

(Следва)