понеделник, юни 01, 2026

МНОГО КРАТКИ ИСТОРИИ / НАЙ-ДОБРОТО, НА КОЕТО СИ СПОСОБЕН

ИЗТОЧНИК: The Mind Collection

ПРЕВОД: : Gemini 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

За Хенри Кисинджър. От книгата „Кисинджър: Биография“ от Уолтър Айзаксън.

Една често разказвана история за Кисинджър […] е свързана с доклад, над който Уинстън Лорд работил в продължение на дни. След като го предал на Кисинджър, той му го върнал със следната бележка: „Това ли е най-доброто, на което си способен?“. Лорд пренаписал и изпипал доклада, след което го предал отново. Той обаче му бил върнат със същия рязък въпрос.

След като го преработил още веднъж – и за пореден път получил същия въпрос от Кисинджър – на Лорд му дошло до гуша и избухнал:

- По дяволите, да, това е най-доброто, което мога да направя!.

- Добре тогава, в такъв случай този път май ще го прочета...

(Следва)

неделя, май 31, 2026

БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / ОТ АРИСТОКРАТ ДО ДЪНОТО (И ОБРАТНО)

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 3

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ


ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА / РОМАНОВИ, ПАДНАЛИ В БИТКА / ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА / МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / СЪВСЕМ МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / ГЛАВНИ ВОЕННИ ГЕРОИ / ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА БАБА ШАПОКЛЯК / ПИЛЕНЦЕТО И ЛОКОМОТИВЪТ (ЗА ШВАРЦ) / НЕ ОБИЧАМ БОНАПАРТ / ЗАГАДКАТА НА ЧУДОВИЩЕТО / ПЪРВАТА ДЕВИЦА КАВАЛЕРИСТ / ГРАФ НОГИ ЧЕТЕ ВЕСТНИК / НЕСКРОМНОТО ОБАЯНИЕ НА АРИСТОКРАЦИЯТА / ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО ИЛИ МОМИЧЕ С ХАРАКТЕР / ИЗЧЕЗВАНЕ ЗА ДВАМА / ОБРАЗЪТ НА ЕНЕРГИЧНИЯ ГЛУПАК В РУСКАТА ИСТОРИЯ / ЛЮБОВНИКЪТ НА РЕВОЛЮЦИЯТА / ОТГОВОР НА ЕДИН ЧЕСТО ЗАДАВАН ВЪПРОС, ИЛИ ХУБАВО Е ДА СИ БЕЛЕТРИСТ / САТУРН ЕДВА СЕ ВИЖДА / ЯПОНСКИЯТ БОГ / НЕПРИЯТЕН ФАКТ / ЖИВОТЪТ И СМЪРТТА НА ВЕСЕЛИЯ ЧОВЕК / АКО БЯХ ШÒГУН / МЕЧТА ЗА УКРАЙНА / КАК СЕ РАЖДА ИДЕЯТА / ПОЕТЪТ ЦАР / ЦЕЛИЯТ СВЯТ Е ТЕАТЪР


В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

ОТ АРИСТОКРАТ ДО ДЪНОТО (И ОБРАТНО)

„Обаятелен е аристократът по време на революция“, казва Петруша Верховенский. И е прав, разбира се. Красиво е, когато галено дете на съдбата застава на страната на унизените и онеправданите. Това се случвало не чак толкова рядко. Списъкът на революционерите аристократи от маркиз дьо Лафайет до принц Нородом Сианук е доста дълъг. Военният преврат от 14 декември 1825 г. (който в случай на победа би довел несъмнено до сурова диктатура) е толкова мощно романтизиран от потомците главно заради нашето умиление пред титлите и гербовете.

Пропаднал аристократ (В. Качалов в ролята на Барона)

Далеч по-рядко явление е аристократ в криминалния свят. Разбира се, не в далечен исторически план (повечето графове и князе са потомци на успели средновековни разбойници), а в най-новата история. Доколко един аристократ успява да запази своето обаяние, когато се превърне в рицар на юмрука и козия крак, ето в това е въпросът.

Баронът от пиесата „На дъното“ не е ни най-малко обаятелен, но не е престъпник, а просто слаб човек, неудачник. А и в крайна сметка е литературен персонаж.

Аз ще посоча случай не от литературата, а от реалния живот, който според мене разкрива отлично природата на истинския аристократизъм.

Аристократизмът се бърка често с интелигентността, макар че тези качества са в много отношения противоположни. Истинският аристократизъм не е учтивост и безупречни маниери, а повишена способност за оцеляване, умение да не се затриеш в каквато и да е ситуация, да се адаптираш към нея и въпреки всичко да се изкачиш отново нагоре. Това е като боевите качества на бултериера, заложени генетично. Там, където интелигентът ще загине (при това един от първите), аристократът ще оцелее. Но моята история е не от областта на трагедиите, а по-скоро на пикаресковите романи.

Парижки апаш от началото на века

Гаетан Лербон, барон дьо Люсак, бил издънка на една от най-знатните и почитани фамилии в Южна Франция. След смъртта на баща му (който бил дори маркиз) семейството се разорило, момчето излязло от контрол, попаднало много рано в лоша компания и още на деветгодишна възраст започнало да скита – с една дума, нашият барон, подобно на Горкиевия, се оказал на дъното на обществото.

На 13 години Гаетан Лербон бил вече юнга на търговски кораб, след това – сервитьор в лондонско кафене, където другарувал със сводници, измамници и крадци. Озовавайки се в Париж, проблемният младеж затъвал от една кал в друга и попаднал бързо в затвора.

Оттам, от самото дъно на социалната пирамида, започнал да се катери бавно и настойчиво обратно по задното стълбище към белетажа.

Солидно заведение на площад „Пигал“

Гаетан „Барона“ (вече не титла, а прякор) се въртял в най-мътните среди на парижкия криминален контингент. По онова време, след Първата световна война, „конкретни мъжаги“ усвоявали активно Монмартър с неговите нощни кръчми, бордеи и букмейкърски кантори. Приятните маниери и острият ум, съчетани с умението да отстоява себе си (веднъж по време на скандал при игра на карти дьо Люсак застрелял противника си) и най-вече здравите връзки със средиземноморската мафия помогнали на „Барона“ да направи бърза кариера в класово чуждата среда. През двадесетте години притежавал вече два ресторанта на площад „Пигал“, като единият от тях, „Гран Дюк“, бил, както биха казали днес, ексклузивен клуб за солидни господа, където надзъртали и видни политици.

Баронът има малки неприятности, но светският човек се усмихва винаги

За далновидността на дьо Люсак свидетелства фактът, че установил рано близки отношения с тайната полиция – не като доносник (това би било точно обратното на далновидно, а е и опасно), а като „експерт по сигурността“. По време на пребиваването в Париж на важни чужденци, включително короновани особи, „Барона“, отново като барон, следял да не се случи някаква неприятност с гостите, докато посещават съмнителни заведения.

По време на шумния скандал около смъртта на афериста Стависки през 1934 година (известно дело, няма да го преразказвам) нашият аристократ, дотогава широко известен в тесни кръгове, се превърнал изведнъж в знаменитост. Арестували го заедно с още двама босове на марсилския престъпен свят.

Но дьо Люсак не останал дълго в затвора и успял да се измъкне някак си. Френският климат обаче станал прекалено горещ за него. Точно тогава влезли в употреба титлата, произходът и далновидността му. Още през 1928 година баронът оказал някои доста деликатни услуги на управляващата династия в Монако и малко преди началото на Втората световна война се преселил в Монте Карло, където създал процъфтяваща и напълно легална империя от игрални автомати. Умрял като богат човек и почитан член на обществото, а днес фамилията Дьо Люсак се смята за една от високопоставените фамилии на Лазурния бряг.

Хепиенд.

(Следва)

събота, май 30, 2026

“ЕВРЕЙЧЕТО“ ТРОЦКИЙ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД: : Gemini 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Лев Троцкий… С какви ли не епитети не наричали тази наистина забележителна личност: „демонът на революцията“, „червеният Бонапарт“, „еврейчето“. Никой не останал безразличен към него..

БРОНЩАЙН, КОЙТО СТАНАЛ ТРОЦКИЙ

Лейба Бронщайн е роден през 1879 г. в семейството на много богат търговец на зърно и земевладелец от Херсонска губерния. Майка му, Анна Лвовна, произхожда от семейството на големите предприемачи и банкери Животовские.

От седемгодишна възраст момчето учило в еврейско религиозно училище към синагогата, а по-късно в реално училище в Одеса. След това Лейба се записал в Одеския университет, но се захванал с революционна дейност и изоставил обучението си. Струва си да отбележим, че в началото Лев Давидович пренебрегвал всички идеалистични революционни пориви на хората около себе си. Изключително амбициозен по характер, той градял далечни планове, като осъзнавал добре, че от утопичните мечти не може да се извлече никаква практическа полза. И все пак с времето революционното движение привлякло постепенно интереса на младия Льова Бронщайн.

През 1898 г. той бил арестуван и осъден на четири години заточение. В транзитния затвор „Бутирска“ Лев Давидович се оженил за революционерката Александра Соколовская. Двамата заминали за Сибир като съпруг и съпруга. През 1902 г. било организирано бягство на Троцкий, изпълнено блестящо: облекло, документи, пари, маршрут – всичко било подготвено на най-високо равнище. Именно оттогава Лейба Бронщайн станал известен като Троцкий – дали му паспорта на починалия полковник Николай Троцкий. Лев Давидович заминал за Австро-Унгария, за Виена, където попаднал под ръководството и покровителството на Виктор Адлер.

Лев Давидович Троцкий

Адлер осигурил на Троцкий пари и необходимите документи, Лев Давидович заминал за Лондон при Ленин и постъпил на работа във вестник „Искра“. С бъдещия водач на световния пролетариат Троцкий се сприятелил много бързо. Владимир Илич не можел да се нарадва на новия си сътрудник, който споделял напълно неговите възгледи. Той давал похвални препоръки за своя верен ученик Троцкий и го покровителствал. А Лев Давидович от своя страна подкрепял своя водач във всичко. Това продължило до момента, в който Троцки решил, че е вече достатъчно известна личност. Веднага след това заявил несъгласието си с генералната линия на партията, за което получил от Ленин две определения, които останали завинаги свързани с него – „еврейче“ и „политическа проститутка“.

През 1903 г. в Европа бил свикан Вторият конгрес на Руската социалдемократическа работническа партия, чиято цел била да обедини разпръснатите групи на социалдемократите. Но на конгреса революционерите се скарали и се разделили на меншевики и болшевики. Троцкий не се присъединил към нито една от двете групи, сдърпал се отново с Ленин и останал напълно изолиран. Самотата на Лев Давидович не продължила дълго – след известно време бил извикан от идеолога на „постоянната революция“ Израел Лазаревич Парвус и заминал при него в Мюнхен.

РЕВОЛЮЦИОНЕРЪТ ЛЕВ ТРОЦКИЙ

През 1905 г., веднага след така наречената „Кърваво неделя“, Парвус и Троцкий обърнали поглед към Русия. След като организирали издаването на три вестника – „Руски вестник“, „Начало“ и „Известия“, и ги разпространявали в големи тиражи из Москва и Санкт Петербург, Израел Лазаревич започнал да „издига името“ на Лев Давидович. Първо, насочил все още непознатия дотогава политик към длъжността заместник-председател на Петербургския съвет. За председател на Съвета бил назначен Георгий Степанович Хрустальов-Носар – фигура с чисто представителни функции. В действителност всичко се ръководело от Парвус. Използвайки изданията, които контролира, Израел Лазаревич предизвикал истинска „финансова буря“ в Русия (причина за това бил публикуваният от него „Финансов манифест“), поради което двамата с Троцкий били арестувани и осъдени на заточение. Нито един от двамата обаче не стигнал до мястото за изтърпяване на наказанието. По пътя им предоставили пари и документи. Двамата избягали първо във Финландия, а след това се прехвърлили в Швейцария.

Троцкий на митинг, 1919 г.

Дълго време Лев Давидович работил във Виена като публицист и често посещавал Виктор Адлер и Зигмунд Фройд. По-късно се преместил във Франция, където участвал в издаването на социалистически вестници и развивал активна подривна дейност срещу Русия (по-конкретно, участвал в организирането на бунтове в руските полкове, воюващи на Западния фронт), за което бил арестуван, но благодарение на влиятелни покровители от френското правителство бил освободен и експулсиран в Испания. Оттам Троцкий заминал семейно (от 1903 г. съжителствал с Наталия Седовая) за САЩ с параход в каюта първа класа. В Ню Йорк Лев Давидович, заедно с Володарский, Бухарин, Колонтай и други революционни дейци, работел във вестник „Нов свят“.

ТРОЦКИЙ ВЪВ ВЛАСТТА

Веднага след Февруарската революция Троцкий с група свои съмишленици заминал за Русия. Но по пътя, в канадското пристанище Халифакс, бил свален от кораба и настанен в лагер за интернирани лица. Временното правителство изискало незабавно освобождаването на заслужилия борец срещу царизма. Независимо дали в резултат от това искане или по други съображения, британските власти, след като държали Лев Давидович два месеца затворен и провели с него няколко разговора, го освободили.

В Петроград Троцкий бил посрещнат тържествено. Настанявайки се в жилището на директора на заводите „Нобел“ Серебровский, Лев Давидович започнал веднага работа и със съдействието на Яков Свердлов търсел начини за помирение с Ленин. Дейността на Троцкий дала резултат точно два месеца след пристигането му: в началото на юли 1917 г. в Петроград започнали антиправителствени демонстрации на работници и войници. Временното правителство потушило вълненията и обвинило Ленин и Троцкий в шпионаж. Владимир Илич успял да се укрие навреме, но Лев Давидович попаднал в затвора „Крести“, откъдето скоро след това (след метежа на Корнилов) бил освободен благополучно от същото Временно правителство.

Октомври 1917 г. станал за Троцкий звезден час: той, като ръководител на Петроградския военнореволюционен комитет, успял най-накрая да вземе властта в свои ръце. След преврата Лев Давидович зае поста народен комисал на външните работи. Ярък епизод от дейността на Троцкий на международното поле било подписването на позорния Брест-Литовски мирен договор. След това той станал народен комисар по военните въпроси, където се отличил отново — този път при сформирането на Червената армия.

В началото на 20-те години на ХХ век Лев Давидович оглавил Народния комисариат на съобщенията. С този период от кариерата му е свързан един изключително спорен и неприятен епизод: поръчвайки от Швеция хиляда локомотива за 200 милиона златни рубли, Троцкий похарчил една четвърт от златния запас на страната.

Трябва да се кажат няколко думи и за ролята на Троцкий в геноцида над казачеството. Съгласно неговата знаменита заповед № 100 от 25 май 1919 г. на войниците, командирите и комисарите от наказателните отряди се предписва да изтребват напълно „гнездата на безбройните изменници и предатели“. От страна на народния комисар по военните и морските въпроси милост нямало.

ТРОЦКИЙ И СТАЛИН

До 1922 г. в съветското правителство нямало остра борба за власт. Но болестта на Ленин поставила остро въпроса кой ще стане негов приемник. Троцкий се опитал да заеме водеща роля, но не му позволили да го направи.

Троцкий в Мексико, 1940 г.

Фатална роля в съдбата на Лев Давидович изиграло обстоятелството, че в края на живота си Ленин издигнал на политическия Олимп Сталин. А Йосиф Висарионович определено знаел как да се бори с истинските си противници. През февруари 1929 г. Троцкий бил експулсиран от СССР. Зад граница се опитал да организира антисталинска опозиция, но така и не успявал да постигне целта си — да свали Сталин.

Троцкий се лутал по света. От Франция, където отишъл през 1933 г. да намери убежище, го изпратили в Норвегия, а от Норвегия — в Мексико. Именно тук, в страната на каубоите, кактусите и текилата, Лев Давидович прекарал последните години от живота си. През август 1940 г. съветският агент Рамон Меркадер го убил с пикел.

петък, май 29, 2026

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1998 г. / МИР / ДЖОН ХЮМ

Джон Хюм (John Hume)

18 януари 1937 г. - 3 август 2020 г.

Мир (заедно с Дейвид Тримбъл)

(За усилията му за намиране на мирно решение на конфликта в Северна Ирландия)


Джон Хюм (John Hume) е една от най-значимите и уважавани фигури в съвременната политическа история на Ирландия и Обединеното кралство. Той е смятан за главния архитект на мирния процес в Северна Ирландия, довел до прекратяване на десетилетията на кърваво насилие, известно като „Смутните времена“ (The Troubles). Той получава Нобеловата награда за мир през 1998 година заедно с лидера на улстърските юнионисти Дейвид Тримбъл.

Джон Хюм е роден на 18 януари 1937 г. в Лондондери (Дери), Северна Ирландия, в католическо семейство. Първоначално учи за свещеник, но по-късно се отказва и завършва френски език и история, след което става учител в родния си град. Още в младежките си години осъзнава, че икономическото сътрудничество и самопомощта са ключови за справяне с бедността и социалното неравенство, засягащо предимно католическото малцинство. През 1960 г. става съосновател на Кредитната кооперация в Дери (Derry Credit Union), която помага на стотици семейства да получат финансова независимост.

В края на 60-те години на XX век Хюм се включва активно в Движението за граждански права в Северна Ирландия. Той е твърд поддръжник на мирния, ненасилствен протест по модела на Мартин Лутър Кинг. Неговата цел е да се сложи край на дискриминацията срещу католиците при разпределението на жилища, работни места и избирателни права, без да се прибягва до оръжие. През 1970 г. става един от основателите на Социалдемократическата и лейбъристка партия (SDLP) – умерена националистическа партия, която ръководи като лидер от 1979 до 2001 г.

Основната политическа философия на Джон Хюм се крепи на три стълба: конфликтът в Северна Ирландия не е просто териториален, а е конфликт между хора и разделени общности; всяко трайно решение изисква сътрудничество на три равнища (вътре в самата Северна Ирландия, между Северна Ирландия и Република Ирландия, и между правителствата в Лондон и Дъблин); разликите трябва да се уважават, а не да се заличават. Негов известен цитат е: „Пътят към мира е чрез споразумение, а не чрез победа.“

През 80-те и 90-те години Хюм предприема огромен политически риск, като започва тайни, а по-късно и открити разговори с Гери Адамс – лидера на „Шин Фейн“ (политическото крило на Ирландската републиканска армия - ИРА). Макар да е остро критикуван от юнионистите и британските медии, че преговаря с хора, свързани с тероризма, Хюм успява да убеди ИРА да обяви прекратяване на огъня и да я вкара в легитимния политически процес.

Усилията му се увенчават с успех през пролетта на 1998 г. с подписването на Споразумението от Разпети петък (Good Friday Agreement). То установява споделено управление между католици и протестанти и слага край на военния конфликт. През есента на същата година Норвежкият нобелов комитет присъжда Нобеловата награда за мир на Джон Хюм и Дейвид Тримбъл за техните усилия за намиране на мирно решение на конфликта в Северна Ирландия.

Джон Хюм е единственият човек в историята, който е удостоен едновременно с трите най-големи отличия за мир в света: Нобеловата награда за мир, Наградата за мир „Мартин Лутър Кинг“ (1999 г.) и Междунароната награда за мир „Ганди“ (2001 г.). В анкета на националната ирландска телевизия RTÉ през 2010 г. той е избран от обществеността за „Най-великия ирландец“ в историята. Хюм прекарва последните години от живота си в борба с болестта на Алцхаймер и умира на 3 август 2020 г. на 83-годишна възраст в родния си град Дери, оставяйки след себе в наследство мир, което преобрази живота на поколения на ирландския остров.


Съставил: Gemini 3

Редактор: Павел Николов

четвъртък, май 28, 2026

БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ / ПОСЛАНИЕ ДО ГАЛАТЯНИТЕ

Превод: Gemini 3

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА / СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС - ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН / ЙОАН И СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ИЗТОЧНИЦИ НА ЧЕТВЪРТОТО ЕВАНГЕЛИЕ. ЙОАН ИЗМЕСТВА АКЦЕНТИТЕ / ДРУГИ ЕВАНГЕЛИЯ: ЕВАНГЕЛИЕ С ИЗРЕЧЕНИЯ / ЕВАНГЕЛИЯ ЗА ДЕТСТВОТО / СТРАСТИ ХРИСТОВИ / ГНОСТИЧНИ ЕВАНГЕЛИЯ / ИСТОРИЧЕСКИЯТ ИСУС / ИСУС – ПРОРОК НА АПОКАЛИПСИСА

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ - ВАЖНА ФИГУРА В ИСТОРИЯТА НА РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО / ПРОБЛЕМ НА КНИГАТА „ДЕЯНИЯ“ / КРАТКА БИОГРАФИЯ НА ПАВЕЛ / КАКВО ПОТВЪРДИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / КАКВО ПРОМЕНИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ИСУС / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЗАКОНА / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЮДЕИТЕ И ЕЗИЧНИЦИТЕ / МИСИОНЕРСКАТА ДЕЙНОСТ НА ПАВЕЛ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО СОЛУНЯНИТЕ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ

ПОСЛАНИЕ ДО ГАЛАТЯНИТЕ

Посланието до галатяните е едно от най-дълбоките и, вероятно, най-наситените съчинения на Павел. Въпреки че много пасажи са твърде трудни за разбиране (в смисъла на някои от тях е почти невъзможно да се проникне), контекстът, в който е писано посланието, се възстановява лесно. Павел пътувал из Галатия, която се намира в централната част на Мала Азия. Бил поразен от недъг и се лекувал в един от градовете на областта (никога няма да разберем в кой точно, защото посланието е адресирано до християните от цялата област, които имали еднакви проблеми). По време на боледуването си Павел покръстил някои хора и поставил началото на църквите в Галатия. След това, когато проповядвал на други места, при галатяните дошли други християни, които провъзгласявали благовестие, различно от варианта на Павел. Тези проповедници – Павел ги нарича лъжеапостоли – твърдели, че за да принадлежат към Божия народ, християните трябва да станат част от юдейската общност. Това означавало спазване на юдейския Закон. Мъжете трябвало да приемат обрязването. Така казал Бог на прародителя на юдеите Авраам, сключвайки с него първия Завет (Бит. 17), а Бог не променя Своите мисли и правила. Не е достатъчно да вярваш в Христос, необходимо е също така да спазваш Закона. А ако говори другояче, Павел изкривява Евангелието, което получил от учениците на Исус в Йерусалим. Трябва да се следва тяхното Евангелие, а не Павловото. Според тях Павел няма власт да проповядва своето учение.


Павел намерил тези вести за възмутителни, не на последно място защото много от галатяните били убедени от въпросните думи. Научавайки това, Павел изпратил в яростта си послание. Това е единственото от неговите послания, което не започва с благодарност към Бога за общината. Думите на Павел са изпълнени с жлъч към неговите неприятели сред християните. На едно място той дори намеква, че би било добре ножът да трепне по време на обрязването, та неприятелите му да останат скопци (5:12).

За Павел идеята за обрязване на езичниците явно противоречала на евангелската истина. Обрязването не е за него просто неприятна операция (или дори много неприятна). То не е нужно за спасението. Всеки езичник, решил да приеме обрязване, се заблуждава в разбирането на Евангелието. Та нали това би означавало, че смъртта и възкресението на Христос са недостатъчни за спасението. На Павел това му изглеждало като богохулство.

Павел започва посланието с кратък автобиографичен очерк, в който разказва за своя живот и приемането на новата вяра (гл. 1–2). Това го прави, за да покаже, че получил Евангелието не от апостолите в Йерусалим, а от Христос чрез откровение. Да се противоречи на Павел, означава да се противоречи на Бога. Нещо повече, ерусалимските апостоли са утвърдили възгледите на Павел на знаменития Ерусалимски събор. Ако след това някой мисли различно, това е лицемерие – както се случило например с Кифа (2:11–14). Средната част на посланието разкрива със силни изрази убедеността на Павел, че Законът е безполезен за спасението на човека; че никой не може да се оправдае с изпълнение на Закона, а само с вяра в Исус, бил той юдей или езичник.

В последните две глави на посланието се казва, че макар спасението да не идва от Закона, християните изобщо не трябва да се държат беззаконно. Напротив, вдъхновявани от Светия Дух, само християните могат да водят угоден на Бога живот. Никой друг не може да направи това, защото всички останали живеят „по плът“, а не „по Дух“.

Повече отколкото в другите си послания (с изключение на Посланието до римляните), Павел развива тук своята идея за „оправданието чрез вяра, независимо от делата по Закона“. Човек се оправдава, иначе казано - става праведен, само чрез вяра в смъртта и възкресението на Христос. Законът няма отношение към това. Но защо тогава Бог е дал Закона? За Павел Законът съществувал, за да наставлява и води еврейския народ дотогава, докато не се изпълнят обещанията, дадени на Авраам (3:19–29). Това се е случило със смъртта на Месията. Всички вярващи в тази смърт, юдеи и езичници, са чеда Авраамови (4:21–30).

(Следва)

сряда, май 27, 2026

АЛЕКСАНДЪР КИСЬОВ / ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ И ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 ГОДИНА / ГЛАВА Х. НАСТЪПЛЕНИЕТО КЪМ ГРАД МАЧИН / БОЯТ ПРИ СЕЛО ГРАЧИ, КОТА 90 / 24 ДЕКЕМВРИ

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Gemini 3 и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК:

ВЪВЕДЕНИЕ

ГЛАВА I. ПОДГОТОВКА ЗА ДЕЙСТВИЕ НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ

ГЛАВА II. ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В МЕЖДИНАТА СИЛИСТРА – ДОБРИЧ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА III. ДЕЙСТВИЯТА НА КОННАТА ДИВИЗИЯ НА ДЕСНИЯ ФЛАНГ НА III АРМИЯ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА IV. ОТБРАНИТЕЛНИ БОЕВЕ ПРИ КОТА 90, СЕЛО ПЕРВЕЛИ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2

ГЛАВА V. НАПАДАТЕЛНИ БОЕВЕ В ПОСОКА НА с. ПЕРВЕЛИ, КЮСТЕНДЖА / ПОДГОТОВКА НА АТАКАТА НА НЕПРИЯТЕЛСКАТА ПОЗИЦИЯ с. ТОПРАХИСАР - с. УРЛУКЬОЙ / АТАКА НА УКРЕПЕНАТА ПОЗИЦИЯ С. ТОПРА-ХИСАР, с. УРЛИКЬОЙ / ЗАЕМАНЕ ГЛАВНАТА НЕПРИЯТЕЛСКА ПОЗИЦИЯ / ЗАЕМАНИЕТО НА с. МУЛЧОВА, с. ТЕКИРГЬОЛ / АТАКА И ЗАЕМАНЕ НА ВТОРАТА ОТБРАНИТЕЛНА ЛИНИЯ И гр. КЮСТЕНДЖА. ПРЕСЛЕДВАНЕ КРАЙ МОРЕТО

ГЛАВА VI. ПРЕСЛЕДВАНЕ ПОКРАЙ МОРЕТО - АТАКАТА ПРИ КАРАМУРАТ

ГЛАВА VII. ПРЕСЛЕДВАНЕ КЪМ ЗАПАД - 25 ОКТОМВРИ — с. ТАРИ-ВЕРДЕ, с. САТИСКЬОЙ / 26 ОКТОМВРИ / 27 ОКТОМВРИ / 28 ОКТОМВРИ / 29 ОКТОМВРИ / 30 ОКТОМВРИ / Спиране на конната дивизия - 31 ОКТОМВРИ / Настъпление на армията - 1 НОЕМВРИ / 2 НОЕМВРИ

ГЛАВА VIII. ПРИКРИВАНЕ И УКРЕПЯВАНЕ НА АРМИЯТА - 3 НОЕМВРИ / 4 и 5 НОЕМВРИ / 6 НОЕМВРИ / 7, 8 и 9 НОЕМВРИ / 10 НОЕМВРИ

ГЛАВА IХ. ОХРАНА НА ЛЕВИЯ ФЛАНГ И ТИЛА НА АРМИЯТА - / 11 НОЕМВРИ / ПРЕМИНАВАНЕТО НА ДУНАВА ПРИ ЧЕРНА-ВОДА — ст. ФИТЕЩИ

ГЛАВА Х. НАСТЪПЛЕНИЕТО КЪМ ГРАД МАЧИН - / 15 ДЕКЕМВРИ / 16 ДЕКЕМВРИ / 17 ДЕКЕМВРИ / 18 ДЕКЕМВРИ / 19 ДЕКЕМВРИ / 20 ДЕКЕМВРИ / 21 ДЕКЕМВРИ / 22 ДЕКЕМВРИ

БОЯТ ПРИ СЕЛО ГРАЧИ, КОТА 90 - / 23 ДЕКЕМВРИ

КНИГАТА В "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

Боят при село Грачи, кота 90

24 декември

Проектираната атака на к. 161. и к. 456. се отменява по нареждане от армията, като 48. пех. полк остава в дивизията си. (№ 3374. от 23.XII.916. г., 11 ч. 55 м, сл. пл).

Оперативната заповед по армията № 66. от 23. XII. 11 ч. 55. м. сл. пл. определя задачата на армията за следния ден:

„1) От днешните оживени боеве се установява, какво неприятеля заема позиция на линията: к. 90., к. 161., к. 456. северно от гребена Тейлор, северно от к. 242., Мон. Саун.

2) Частите от армията са достигнали линията: с. Каркалиу, с. Гречи, к. 427., к. 304. (Д. Тейлор), Мон. Кокош, южно от с. Николицел, к. 132., с. Паракеш.

3) Армията утре, 24. того, да заеме изходното си положение за атака на непр. тет-де-пон — Мачин, Исакча с нанасяне главния удар в посока на Мачин.

Заповядвам:


а) Усилената конна дивизия да се затвърди на заетата позиция и вземе мерки за охрана на левия си фланг от към с. Иглица.

В състава на дивизията се придава една дружина и 1 картечна рота от 9. германски резервен полк.

б) 4. пехотна дивизия да се изнесе на линията к. 456., Мон. Таица . . . Двете дружини от 48. пех. полк влизат в състава на дивизията и се съсредоточават около к. 456.

Да насочи тежките батареи по шосето с. Черна, Мачин, на които да изучи и подготви позиции по склона източно от с. Гречи. . . и пр.“

През деня действията по фронта на конната дивизия се изразяват само с артилерийски огън. Противника също вкарва в действие 2 тежки батареи.

Тежката артилерия на 4. пех. дивизия, по липса на място, се разполага в участъка на конната дивизия.

Частите занощуват при старото положение. Само конното ядро, както и предшествуващите вечери, се оттегля за нощуване в с. Туркоя.

В 8 ч. 45 м. пр. пл. дивизиона от 4. конен полк, придаден към Сборната дивизия, заема гр. Исакча, като залавя около 110 пленника.

(Следва)

вторник, май 26, 2026

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „ГАЛОШ“

ПРЕВОД: Gemini 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“ / „БАНЯ“ / „НЕРВНИ ХОРА“

1925 г. – „АКТЬОР“ / „КРИЗА“ / „БЕДНОСТ“ / „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“ / „МАЙМУНСКИ ЕЗИК“ / „ЛИМОНАДА“ / „ДИКТОФОН“ / „ЧЕТИРИ ДЕНА“

1926 г. – „ИМЕН ДЕН“ / „ТАТКО“ / „ДЪРВА“ / „КРАДЦИ“ / „ПЪТНИК“ / „СЪПРУГ“ / „РАБОТЕН КОСТЮМ“ / СПИРАЧКА „ВЕСТИНГАУЗ“ / “МЕДИК“ / “ПЕЧАЛЕН СЛУЧАЙ“ / “КИНОДРАМА“ / “РЕЖИМ НА ИКОНОМИИ“ / “БЪЧВА“ / “ВЕЛИКДЕНСКА СЛУЧКА“ / “СИЛНО СРЕДСТВО“ / “БЯС“ / “ДАМСКА МЪКА“ / “ПРЕКРАСНА ПОЧИВКА“

1927 г. – „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

„ГАЛОШ“

Не е никак трудно, разбира се, да си загубиш галоша в трамвая.

Особено ако те натиснат отстрани, а отзад някой безобразник ти настъпи петата — и ето, няма го галошът.

Да си загубиш галоша е направо фасулска работа.

От мене го смъкнаха за нула време. Дето се вика, и гък не успях да кажа.

Качих се в трамвая — и двата галоша си бяха на мястото. А като слязох — гледам: единият галош е тук, на крака, а другия го няма. Ботушът е тук. И чорапът, гледам, е тук. И долните гащи са си на мястото. А галошът го няма.

А след трамвая, разбира се е, няма да хукнеш да тичаш.

Събух и другия галош, завих го във вестник и тръгнах така.

След работа, викам си, започвам да го търся. Няма да пропадне стоката я! Все някъде ще я изровя.

След работа отидох да го търся. Първо на първо — посъветвах се с един познат ватман.

Той направо ме обнадежди.

— Кажи — вика, — благодаря, че си го загубил в трамвая. За друго обществено място не гарантирам, но да загубиш нещо в трамвая е свято нещо. Имаме специално бюро за намерени вещи. Отиваш и вземаш. Свято нещо.

— Е — викам, — благодаря. Направо ми олекна на душата. Най-важното е, че галошът е почти нов-новичък. Едва трети сезон го нося.

На следващия ден отивам в бюрото.

— Може ли — викам, — момчета, да си получа обратно галоша? Смъкнаха ми го в трамвая.

— Може — викат. — Какъв галош?

— Галош — викам, — най-обикновен. Размер дванадесети номер.

— При нас — викат, — от дванадесети номер има сигурно дванадесет хиляди. Кажи какви са белезите.

— Белезите — викам, — са обикновени: петата e, разбира се, протрита, вътре подплатата няма, износи се подплатата.

— При нас — викат, — такива галоши има сигурно над хиляда. Няма ли някакви по-специални белези?

— Специални — викам, — белези има. Предната част е направо откъсната, едва-едва се държи. И токчето — викам, — почти го няма. Изтри се токчето. Но на страните — викам, — им няма нищо, закрепили са се за момента.

— Поседни — викат, — тук. Сега ще проверим.

И ето че изнасят моя галош!

Просто се зарадвах ужасно. Направо се трогнах.

Ето, мисля си, славно работи този апарат! И какви, мисля си, идейни хора, колко главоболия си създадоха за един галош.

Казвам им:

— Благодаря — викам, — приятели, до гроб ще ви помня. Давайте го бързо насам. Веднага ще го обуя. Благодаря ви.

— Не може — викат, — уважаеми другарю, не можем да го дадем. Ние — викат, — не знаем, може пък да не сте го загубили вие.

— Ама аз — викам, — го загубих. Мога да ви дам честна дума.

Те викат:

— Вярваме ви и напълно ви съчувстваме, и е много вероятно точно вие да сте загубили точно този галош. Но не можем да го дадем. Донесете удостоверение, че наистина сте загубили галоша. Вашият домоуправителят да ви завери този факт и тогава без излишна бюрокрация ще ви дадем това, което сте загубили законно.

Аз викам:

— Момчета — викам, — скъпи другари, никой вкъщи не знае този факт. Може да не ми дадат такъв документ.

Те отговарят:

— Ще дадат — викат, — това е тяхна работа, да дадат. За какво иначе съществуват?

Погледнах още веднъж галоша и излязох. На другия ден отидох при домоуправителя и му викам:

— Давай документ. Галошът загива.

— А наистина ли — вика, — си го загубил? Или нещо ме въртиш? Може би искаш да завлечеш още една стока за масово потребление?

— Ей богу — викам, — загубих го.

Той вика:

— Не мога да разчитам, разбира се, само на една дума. Но ако си извадиш удостоверение от трамвайното депо, че си загубил галош — ще ти издам документ. А така не мога.

Аз викам:

— Ама нали точно те ме пращат при вас!

Той вика:

— Е, тогава напиши заявление.

Аз викам:

— И какво да напиша в него?

Той вика:

— Пиши: на днешна дата загубих галош. И така нататък.

Написах заявлението. На другия ден получих съвсем формено удостоверение.

Отидох с това удостоверение в бюрото. И там, представете си, без никакви разправии и без бавене ми дадоха галоша.

Чак когато го обух на крака си, почувствах пълно умиление. Ето, мисля си, как работят хората! На някое друго място щяха ли да се занимават толкова време с моя галош? Щяха да го изхвърлят и толкова. А тук няма седмица разкарване и ти го връщат обратно.

Само едно е досадно, че през тази седмица, докато траеха разправиите, загубих първия галош. През цялото време го носех под мишницата в един пакет и не помня къде съм го оставил. Най-лошото е, че не беше в трамвая. Изгубена работа е, щом не е в трамвая. Сега къде да го търся? Но пък затова другият галош е у мене. Сложил съм го върху скрина.

Някой път, когато ми стане скучно, поглеждам галоша и на душата ми става някак си леко и безобидно.

Ето, мисля си, страхотно работи канцеларията! Ще го запазя този галош за спомен. Нека потомците му се любуват.

1926 г.