БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ / ПОСЛАНИЕ ДО РИМЛЯНИТЕ

Превод: Gemini 3

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА / СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС - ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН / ЙОАН И СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ИЗТОЧНИЦИ НА ЧЕТВЪРТОТО ЕВАНГЕЛИЕ. ЙОАН ИЗМЕСТВА АКЦЕНТИТЕ / ДРУГИ ЕВАНГЕЛИЯ: ЕВАНГЕЛИЕ С ИЗРЕЧЕНИЯ / ЕВАНГЕЛИЯ ЗА ДЕТСТВОТО / СТРАСТИ ХРИСТОВИ / ГНОСТИЧНИ ЕВАНГЕЛИЯ / ИСТОРИЧЕСКИЯТ ИСУС / ИСУС – ПРОРОК НА АПОКАЛИПСИСА

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ - ВАЖНА ФИГУРА В ИСТОРИЯТА НА РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО / ПРОБЛЕМ НА КНИГАТА „ДЕЯНИЯ“ / КРАТКА БИОГРАФИЯ НА ПАВЕЛ / КАКВО ПОТВЪРДИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / КАКВО ПРОМЕНИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ИСУС / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЗАКОНА / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЮДЕИТЕ И ЕЗИЧНИЦИТЕ / МИСИОНЕРСКАТА ДЕЙНОСТ НА ПАВЕЛ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО СОЛУНЯНИТЕ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ГАЛАТЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИПЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИМОН

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ

ПОСЛАНИЕ ДО РИМЛЯНИТЕ

Посланието до римляните имало най-голям ефект от всички съчинения на Павел. До голяма степен това се дължи на факта, че в него Павел разглежда всички основни богословски въпроси на своето време. Посланието показва основните аспекти на Павловото тълкуване на Евангелието. То разкрива също така по-пълно възгледите на Павел за своята проповед благодарение на повода, по който е написано.

Повод и цел на написването

Посланието до римляните е единственото, което Павел адресира до църква, която не е основана от него. Написано да разгледа редица проблеми, то било същевременно и изпитание. Павел казва ясно, че не е бил преди това в Рим и още по-малко е основавал там църква (1:10–15). Внимателното прочитане на посланието показва, че в него Павел излага самата същина на своята проповед и изводите, които си прави. Защо тогава му било необходимо да ги обяснява на църква, която нито е посещавал, нито е основавал? Ключът към отговора се намира в края на посланието, където Павел заявява желанието си да отиде в Рим и да се възползва от неговата помощ за осъществяване на мисия в Испания (15:23–24). Изглежда, че Павел искал римските християни да му окажат морална и финансова подкрепа.

Но в посланието Павел не само разяснява своите възгледи за Евангелието, но и ги защитава. Следователно написал толкова пространен текст (най-голямото от неговите послания), защото римляните имали твърде мъглява представа за неговата личност и за неговите възгледи. Или дори по-лошо – чували са много за него, за мисията и проповедта му (например: 3:8; 6:1, 15; 7:1), но тези слухове предизвиквали подозрения у тях. Ако е така, Павел е написал посланието, за да даде пълен отчет за себе си и за своите възгледи, да изложи ясно същината на своята проповед и да разсее по този начин опасенията на своите читатели. И всичко това, за да си осигури подкрепа за своята мисия на запад. Именно затова от всички Павлови послания Посланието до римляните дава най-ясна представа за неговите възгледи.

Тема на посланието

След стандартното начало, в което назовава себе си и своите адресати и отправя за тях благодарствена молитва, Павел сам посочва темата на посланието: „Не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е сила Божия за спасение на всеки вярващ, първом на юдей, сетне и на елин. Защото в него се открива правдата Божия от вяра във вяра, както е писано: "праведният чрез вяра ще бъде жив" (1:16–17).

Това твърдение заслужава внимателен анализ. Павел не се срамува от благовестването. Той по-скоро се гордее с благата вест, която проповядва. Защото това благовестване служи на Бога като сила за спасение. Подразбира се, че други сили не съществуват. Спасението идва при повярвалите. Думата „вяра“ е превод на гръцка дума, която в глаголната си форма означава буквално „уповавам се“. За Павел вярата не е въпрос на интелектуално съгласие за приемане на редица твърдения за Бога, Христос, Възкресението и още неща. Да вярваш означава да бъдеш напълно уверен и да се уповаваш на нещо, да имаш пълно доверие. В посланието Павел подчертава, че Божието спасение достига тези, които вярват в Христос, тоест тези, които се уповават изцяло на Неговата смърт и възкресение и вярват, че чрез тях ще станат праведни пред Бога. Това спасение достига първо до юдеите, а след това и до елините (под които Павел разбира езичниците). Юдеите са получили първи благовестието, защото Исус бил юдей. Но то е стигнало сега и до езичниците.

В благовестването се открива Божията праведност. То е праведно, защото Бог спасява юдеите и езичниците. С което Той не се отказва от Своите обети към еврейския народ. Това е основна тема на Посланието до римляните. Бог все още е Бог на юдеите. Смъртта и възкресението на Исус са именно изпълнение на обетите, дадени на юдеите. Именно чрез Христос Бог дава спасение на юдеи и езичници. Юдейските писания провъзгласяват благата вест. Тук Павел цитира пророк Авакум за живота чрез вярата. За Павел онези, които са станали праведни пред Бога чрез вяра, ще намерят живот, както е предсказал пророкът.

Модели за спасение у Павел

Преди да бъдат представени възгледите на Павел за неговата проповед, ще е полезно благовестването му да бъде разгледано в по-широки рамки. Една из основните трудности в посланията на Павел е в това, че тълкува различно спасителния акт, извършен от Бога. Той използва различни модели, за да обясни как точно смъртта и възкресението на Исус водят до спасение. Сред различните модели, които Павел използва, могат да се отделят два модела: юридическия модел и съучастния модел Те имат различни теоретични основания, но Павел не ги смята за противоречиви. Те просто показват и обясняват чрез различни образи как „въздействат“ смъртта и възкресението на Исус, носейки спасение на хората, отпаднали от Бога.

Юридически модел

При разбирането на този модел не би трябвало да възникнат трудности, защото използва образи и идеи, които знаем от нашия личен опит. В него Бог е изобразен като Законодател и Съдия. Той е дал на хората Закона, но те, за съжаление, са го нарушили. Всички са го нарушили. В този модел грехът е непослушание спрямо Божията воля. Но понеже е също и Съдия, Бог е признал хората за виновни и ги е осъдил на наказание. Наказанието е при всеки случай смърт. Така че всеки е подвластен на смъртта, защото всеки греши.

В този модел Христос умира, за да понесе наказанието, което трябва да понесе всеки. Нека го представим с други думи. Ако наказанието за дадено провинение е глоба, но престъпникът не може да я плати, на теория би могъл да се намери някой, който да плати глобата вместо него и по този начин да го освободи. Но в нашия случай наказанието е смърт. Исус умира доброволно за другите и Бог приема откупа. Доказателство за това е възкресението на Исус от мъртвите. Той възкръсна, защото дългът е бил платен и не се изисква повече плащане. Възкресението на Исус показва, че разплатата е осъществена. Тя обаче има сила само ако онези, които трябва да понесат наказанието, я приемат. И именно в това се състои вярата – да се приеме смъртта на Исус като откуп за греха на всеки човек. В този модел Законът не може да спасява. Законът е част от проблема. Като го нарушават, хората заслужават наказание. Решението може да бъде само извън Закона: чрез Христос, Който е понесъл наказанието за другите и бива приет чрез вярата.

Съучастен модел

Съучастният модел изглежда съвсем различно. Внимателният читател ще забележи, че за Павел грехът е не само акт на непослушание. Понякога Павел говори за него като за космическа сила, която се опитва да пороби хората и ги принуждава да постъпват според нейното желание (например в гл. 5–7). В този модел грехът е също проблем на човека, но не в юридическия смисъл, не като акт на непослушание. В апокалиптичен смисъл грехът е поробил всички хора, откъсвайки ги от Бога. Но ако проблемът е в поробването, решението му е в свободата. И смъртта на Исус носи свобода.

В съучастния модел Исус поел последствията от греха върху Себе Си и умрял на кръста, като премахнал по този начин властта на греха. И тук крайъгълен камък е отново възкресението. Не защото Бог е приел откупа за греха (както е в юридическия модел), а защото Христос е победил властта на смъртта. А щом е победил най-великата сила – смъртта, това означава, че е победил и останалите сили, включително и греха.

Всичко това може да обясни как Исус се освобождава от властта на греха и смъртта. Но как се отнася то към хората? В този модел спасението не се приема чрез вяра (увереност, че цената на наказанието е платена от Христос, както е в другия модел), а чрез кръщенето. Павел вярвал, че когато човек се кръсти в името на Исус, той става по мистичен начин съучастник в Неговата смърт. Както Христос бил положен под земята след Своята смърт, така и човекът се потапя във водата. В този момент на съучастие в Христовата смърт човекът се съединява (мистично) с Христос. Затова наричам този модел съучастен. Защото при кръщаването човекът се съединява с Христос, което означава, че се освобождава от греха заедно с Него.

Така чрез кръщаването Христос освобождава хората от силите, които са поробили целия свят. Този възглед е изразен най-добре в глава 6, но стои и зад много изречения на Павел в глави 5–8.

Сравнение на двата модела

И в двата модела проблемът е грехът. В единия от тях грехът е акт на непослушание, а в другия – космическа сила. И в двата модела решение на проблема е смъртта на Исус. Но в единия модел тя означава изкупление за престъплението, а в другия победа над силите, враждебни на Бога. И в двата модела ключова позиция заема възкресението. Но в единия защото показва действеността на разплатата, а в другия защото показва поражението на силите на греха и смъртта. И в двата модела спасението идва чрез Исус, Неговата смърт и Неговото възкресение. Но в единия чрез приемане на Неговата изкупителна жертва, а в другия чрез кръщаване в Неговата смърт.

ОТСТЪПЛЕНИЕ Други модели за спасение според Павел Освен юридическия и съучастния модел, Павел представя акта на спасението чрез Христос и по други начини. Той обяснява рядко тези аналогии в подробности. Да разгледаме следните модели. • Понякога Павел представя спасението като примирение. Двама души са се скарали и тогава се намесва Посредник (Христос), Който принася Себе Си в жертва и възстановява техните взаимоотношения (вж. 5:10). • Друг път Павел изобразява спасението като изкупление, при което животът на човека е откупен от Бога с цената на Христовата кръв, точно както се купува роб със злато (3:24; 8:23). Но Павел не уточнява никога от кого или от какво е откупен човекът (от космическите сили? от дявола? от греха?). • Трети път Павел описва смъртта на Христос като жертвоприношение, подобно на жертваните животни в юдейския Храм, които имали за цел да донесат примирение с Бога. Този възглед се основава на древното разбиране, че кръвта на жертвата заличава греховете на хората. Техническият термин, който Павел използва за това, е „изкупление“ (вж. 3:25). Всички тези модели не се изключват взаимно. Понякога Павел използва по няколко от тях в рамките на едно и също изречение. Като пример може да се разгледа един богат в богословски смисъл откъс от Посланието до римляните (3:21–26). В него Павел използва едновременно юридическия модел, съучастния модел, модела на изкуплението и модела на жертвоприношението.

Павел не виждал противоречие между тези модели. В неговия ум те са свързани помежду си чрез множество нишки. Причината за греха (непослушанието) е в това, че всеки е поробен от греха (като космическа сила); а причината за робството на греха е грехът (актът на непослушание) на първия човек – Адам; именно този акт довел на света греха (космическата сила). Този, който има вяра (който се уповава на извършената разплата), ще бъде също така и кръстен (ще удържи победа) и т. н.

Повече от всички други съчинения на Павел, Посланието до римляните предполага именно тези два модела. Препрочитайки го отново, обърнете внимание на това какво казва Павел за греха. Във всеки отделен случай се питайте какво означава този термин. Също така обръщайте внимание на всичко, което Павел казва за важността на вярата, за кръщаването, за примиряващата жертва и за силите, противостоящи на Бога.

Ходът на разсъжденията на Павел

Накрая ще предложа кратко, последователно изложение на аргументите в Посланието до римляните.

Дилемата на човека: всички са прокълнати (1:18 – 3:20). Както езичниците (1:18–32), така и юдеите (2:1–29) са откъснати от Бога, защото са извършили грях (юридическата теория, 3:1–8) и всички се намират под властта на греха (съучастната теория, 3:9). Точно това казват и Юдейските писания (3:10–20).

Божествено решение. Спасение чрез Христовата смърт (3:21–31). Жертвата на Исус, а не Юдейският закон носи спасение, затова елините и юдеите са равни пред Бога.

Евангелието е предсказано в Писанията (4:1–25). Писанията говорят за това, че Авраам е станал праведник чрез вярата си в Бога, а не чрез спазването на Закона.

Смъртта и Възкресението на Христос освобождават от робството на силите, противостоящи на Бога (5:1 – 8:39). Вярващите са спасени от идващия Божи гняв (5:1–11) и от смъртта, донесена на света от Адамовия грях (5:12–21). Съединени с Христос, те са победили властта на греха и смъртта (6:1–23). Те вече не са роби на греха (7:1–25). Човешката плът, поробена преди това от греха, не е подвластна вече на неговата сила (8:1–17). Силите на греха и смъртта ще бъдат унищожени и тогава спасението ще се извърши окончателно (8:18–39).

Евангелието съгласно с думите на Бога към народа на Израил е изпълнение на Неговите обети (9:1 – 11:36). Това е ключова част на посланието. Спасението, което Бог дава чрез Христос, не е нарушаване на Неговия Завет с Моисей. Напротив, то съответства на това, което Бог е правил преди, защото винаги е избирал хората по Своя воля, а не според делата им. Юдеите се надяват погрешно да намерят спасение в Закона. Мнозина от тях били неверни, но Бог е верен на Себе Си и ще спаси юдеите. Спасението на езичниците ще събуди ревност у юдеите, така че те ще се обърнат отново към Бога, като по този начин ще се изпълнят Неговите намерения за избрания народ и за целия свят.

Евангелието е свободно от Закона, но не води до беззаконни постъпки (12:1 – 15:13). Вярващите в Христос трябва да живеят с жертвена любов един към друг и да бъдат праведни, следвайки Божите заповеди.

Завършек (15:14 – 16:27). Накрая Павел обяснява причината, подтикнала го да напише посланието, представя плановете за своите пътувания и изпраща поздрави до много членове на общината.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Посланието до римляните е последното, написано от ръката на Павел. Не е известно дали е използвал наистина помощта на римляните за пътуване до Испания. Според книгата „Деяния“ преди да се отправи на запад бил задържан под стража в Йерусалим. Но все пак отишъл в Рим, за да изиска съд от императора. Този факт изглежда малко вероятен (императорът е зает човек). Но има вероятност Павел да е завършил наистина дните си в Рим. По-късната традиция твърди, че е приел там мъченическа смърт през 64 г. по време на Нероновите гонения срещу християните.

(Следва)

АЛЕКСАНДЪР КИСЬОВ / ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ И ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 ГОДИНА / ГЛАВА Х. НАСТЪПЛЕНИЕТО КЪМ ГРАД МАЧИН / БОЯТ ПРИ СЕЛО ГРАЧИ, КОТА 90 / 28 ДЕКЕМВРИ

Текстът на книгата е трансформиран от стария правопис на съвременен с Gemini 3.1 Pro и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК:

ВЪВЕДЕНИЕ

ГЛАВА I. ПОДГОТОВКА ЗА ДЕЙСТВИЕ НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ

ГЛАВА II. ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В МЕЖДИНАТА СИЛИСТРА – ДОБРИЧ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА III. ДЕЙСТВИЯТА НА КОННАТА ДИВИЗИЯ НА ДЕСНИЯ ФЛАНГ НА III АРМИЯ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА IV. ОТБРАНИТЕЛНИ БОЕВЕ ПРИ КОТА 90, СЕЛО ПЕРВЕЛИ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2

ГЛАВА V. НАПАДАТЕЛНИ БОЕВЕ В ПОСОКА НА с. ПЕРВЕЛИ, КЮСТЕНДЖА / ПОДГОТОВКА НА АТАКАТА НА НЕПРИЯТЕЛСКАТА ПОЗИЦИЯ с. ТОПРАХИСАР - с. УРЛУКЬОЙ / АТАКА НА УКРЕПЕНАТА ПОЗИЦИЯ С. ТОПРА-ХИСАР, с. УРЛИКЬОЙ / ЗАЕМАНЕ ГЛАВНАТА НЕПРИЯТЕЛСКА ПОЗИЦИЯ / ЗАЕМАНИЕТО НА с. МУЛЧОВА, с. ТЕКИРГЬОЛ / АТАКА И ЗАЕМАНЕ НА ВТОРАТА ОТБРАНИТЕЛНА ЛИНИЯ И гр. КЮСТЕНДЖА. ПРЕСЛЕДВАНЕ КРАЙ МОРЕТО

ГЛАВА VI. ПРЕСЛЕДВАНЕ ПОКРАЙ МОРЕТО - АТАКАТА ПРИ КАРАМУРАТ

ГЛАВА VII. ПРЕСЛЕДВАНЕ КЪМ ЗАПАД - 25 ОКТОМВРИ — с. ТАРИ-ВЕРДЕ, с. САТИСКЬОЙ / 26 ОКТОМВРИ / 27 ОКТОМВРИ / 28 ОКТОМВРИ / 29 ОКТОМВРИ / 30 ОКТОМВРИ / Спиране на конната дивизия - 31 ОКТОМВРИ / Настъпление на армията - 1 НОЕМВРИ / 2 НОЕМВРИ

ГЛАВА VIII. ПРИКРИВАНЕ И УКРЕПЯВАНЕ НА АРМИЯТА - 3 НОЕМВРИ / 4 и 5 НОЕМВРИ / 6 НОЕМВРИ / 7, 8 и 9 НОЕМВРИ / 10 НОЕМВРИ

ГЛАВА IХ. ОХРАНА НА ЛЕВИЯ ФЛАНГ И ТИЛА НА АРМИЯТА - / 11 НОЕМВРИ / ПРЕМИНАВАНЕТО НА ДУНАВА ПРИ ЧЕРНА-ВОДА — ст. ФИТЕЩИ

ГЛАВА Х. НАСТЪПЛЕНИЕТО КЪМ ГРАД МАЧИН - / 15 ДЕКЕМВРИ / 16 ДЕКЕМВРИ / 17 ДЕКЕМВРИ / 18 ДЕКЕМВРИ / 19 ДЕКЕМВРИ / 20 ДЕКЕМВРИ / 21 ДЕКЕМВРИ / 22 ДЕКЕМВРИ

БОЯТ ПРИ СЕЛО ГРАЧИ, КОТА 90 - / 23 ДЕКЕМВРИ / 24 ДЕКЕМВРИ / 25 ДЕКЕМВРИ / 26, 27 ДЕКЕМВРИ

КНИГАТА В "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

ГЛАВА Х. НАСТЪПЛЕНИЕТО КЪМ ГРАД МАЧИН

Боят при село Грачи, кота 90

28 декември

Нощта минава в рядка патрулна и артилерийска стрелба. Според оперативната заповед на армията № 70. от XII. 916. г., 11 ч. 30 м. сл. пл., „противника е отстъпил с левия си фланг на линията с. Лункавица. к. 197.

Конната дивизия да овладее к. 161., като за атаката засили пехотните си части срещу к 161. с още една пех. дружина и да действува със съсредоточен артилерийски огън по височината; 4. пех. дивизия да съдействува на атаката, като вкара в действие повече батареи срещу к. 161.“

Въз основа на тази заповед по конната дивизия се отдава оперативна заповед № 49. от 28. XII. 916. г , която даваме изцяло по долу.

Поверително.

Оперативна заповед

по

конна дивизия

№ 49.

Щаб с. Туркоя.

29. декмври 1916. г. 2 ч. 30 м. пр. пл.

Карта 1:200,000

§ 1. След вчерашните оживени боеве по целия фронт противника е бил принуден да отстъпи и нашите части са достигнали линията: р. Дунав, 2 км. северно от с. Гречи, и рекичката, която тече през това село — 1 км. с. з. от к. 456. — левия бряг на р. Лункавишка — височините юго-западно от село Рашел—с. Рашел.

§ 2. Днес армията ще продължи настъплението си все със същата цел, да отхвърли противника от укрепената му позиция и завладее тет де-пона при гр. Мачин.

Задачата за усилената конна дивизия остава същата — да отблъсне противника от позицията му от р. Дунав — през к. 90. — до к, 161. включително и завладее Мачин.

Заповядвам:

а) Командира на 9. резервен германски полк, полковник Вобринг, който е обединил вече командването на всички части придадени на конната дивизия, да настъпи с пехотата под прикритието на мъглата, или артилерията, за да се приближи още повече към неприятелската позиция, където да се окопае и чака заповед за обща атака; да групира по възможност повече сили за атака на к. 161; да вземе мерки против контра-атаки, които противника би предприел срещу левия ни фланг и мерки за тясна свръзка с 4. пех. Преславска дивизия.

б) Началника на артилерията — в съгласие с командира на 2. тежък артилерийски полк — да премести някои от полските и тежките батареи още тази нощ напред по начин — да може да обстрелват с още по-ефикасен огън неприятелската позиция; да прикриват настъплението на пехотата и да подготви и поддържа атаката, както на к. 161. и височините далеч северно от тази кота, тъй също и к. 90. Независимо от това да изпрати един артилерийски взвод в разпореждане на началника на лявата отбранителна застава.

в) Началника на лявата отбранителна застава — командира на 4. конен полк — подполковник Венедиков с 2 ескадрона, колоездачната рота и един артилерийски взвод да охранява левия фланг на бойното разположение, да настъпи през теснината между р. Дунав и блатото от с. Иглица към с. Каркалиу и завладее последното село.

г) Войски в мое разпореждане — полковник Вуйчев — с 1. конна бригада да се разположи зад средата на бойния ред и да изпрати офицери, които да рекогносцират предлежащата местност за в случай на действие в конен строй.

§ 3. Заповед за започване общата атака и за усилената артилерийска стрелба ще дам допълнително.

§ 4. Дадените до сега разпореждания относително до санитарната и ветеринарната служба, попълването на бойни припаси и обозите остават в сила.

§ 5. Аз ще се намирам на наблюдателния пункт — височината 3 км. юго-западно от с. Гречи.

Началник на 1. конна дивизия.

(п) Генерал-майор Колев.

И. Д. началник щаба,

(п) Майор Соларов.

Поради слабия числен състав в пехотата, широкия фронт на дивизията и упоритата съпротива на противника (който вкарва в действие нови батареи и пехотни части), което предсказва, че при удобен случай той би могъл да премине в контър-атака и ние бихме рискували артилерията си недостатъчно охранявана по фронта.

Вън от всичко това, противника се е окопал с телени мрежки, а частите нямат ножици за рязане на тел. Началника на дивизията се вижда принуден да преустанови проектираната атака, за което донася в армията

Тук даваме изцяло донесението на командира на Смесената бригада, полковник Вобринг от 28. декември, от което се вижда развитието на действията и отдадената от него заповед за този ден.

Началнику 1. конна дивизия

По заповед от армията на 27. октомври, 2 ч. 30 м. сл. пл., приех командването на всички пехотни части от кавалерийската дивизия: българския комбиниран полк с 4 дружини и 9. германски резервен полк с три дружини.

Двата полка в това време заемаха следното положение: комбинирания полк, дружини в първа линия от дясно на ляво: 4/31 в с. Гречи; от него до шосето 2/48; от шосето до Дунава 4/19.

В резерв зад десния фланг в с. Гречи 1/11.

9. германски резервен полк 2. дружина в Гречи; 1. и 3. дружини при кръстопътя между шосето Сатул Ноу — Мачин и пътя Туркоя за шосето Сатул-Ноу — Мачин.

Щаба на полка се намира на наблюдателния пункт на дивизията.

Целия полк беше в дивизионен резерв.

Цялата артилерия почна престрелка по неприятелските позиции, особено по окопите на височината 161. в 2 ч. 30 м. сл. пл. В 3 ч. започна стрелбата на поражение по окопите на к. 161., атаката на която беше заповядано на комбинирания полк.

Към 4 ч. сл. пл. русите не можаха да издържат силния наш артилерийски огън върху височината и напуснаха в бягство своите позиции на южните склонове на к. 161., като отстъпиха на северо-западна посока.

Намиращите се срещу к. 161. части от комбинирания полк, които бяха настъпили в 4 ч. заеха неприятелските окопи и плениха няколко офицери и около 100 войника.

Комбинирания полк получи, при заемането на южните окопи, бърза заповед да атакува с цялата си линия заетите още руски окопи.

2. дружина от 9. германски полк биде привдигната към рътлината и юго-западно от Гречи вече под силния неприятелски пушечен огън.

1. и 3. дружина от 9. полк бидоха предвигнати зад наблюдателния пункт на дивизията.

Преди първа дружина да бъде достигнала до там, тя беше изпратена в 4 ч. 15 м. преди пл. по заповед от дивизията за охрана на фланга на комбинирания полк към к. 90., с допълнителна заповед — да вземе участие, ако стане нужда, в атаката на комбинирания полк. Настъплението на комбинирания полк неможа да напредне на десния фланг, поради действието на неприятелския шрапнелен огън на откритата местност. По тази причина, предната линия получи заповед да се окопае и по-нататъшното настъпление биде отложено до настъпване на тъмнината.

В 4 ч. 20 м. сл. пл. дадох следната заповед до бригадата:

1. По заповед от армията съм назначен за през време настъплението към Мачин командующ на всички пехотни части на конната дивизия (с право на бригаден командир).

2. С настъпване на тъмнината да се заеме следното разпределение на участъците:

Десен участък — комбинирания полк (подполковник Георгиев) 4/31, 2/48, 4/19, 1/11) от к. 161. включително до шосето Сатул-Ноу — Мачин, изключително.

Ляв участък: 9. германски резервен полк (без 3. дружина) командир Мюмуер от шосето Сатул-Ноу — Мачин (включително) до Дунава.

Пехотата от предната линия през нощта да настъпи към противника до непосредствено съприкосновение с него.

Донесенията за събитията през нощта и за позициите на нашите предни линии, а особено за разстоянието до противника, да се отправят по телефона до мен.

4. 3/9 остава като резерв на бригадата при наблюдателния пункт на дивизията.

5. Наблюдателния пункт на бригадата ще се намира само там и да бъде устроена телефонна станция, с която частите да се свържат.

Към 6 ч. сл. пл. силни руски патрули опитаха да настъпят срещу българските позиции на к. 161. С силен артилерийски и пехотен огън те бяха отбити.

През нощта нашите войски продължиха да настъпват. Резултата от това се вижда от донесението на двата полка.

Комбинирания полк донася:

От наблюдателния пункт на могилата в с. Гречи. 28. XII. 916. г. 4 ч. 45 м. пр. пл. Донасям, че дружините на подчинения ми полк при настъпване на нощта заеха своите участъци: от височината 161., включително, до шосето Сатул-Ноу — Мачин, при което три дружини и една рота са на първа линия, а останалите три роти като полкови резерв.

През нощта имаше схватки между нашите и неприятелските патрули. Първата линия е в съприкосновение с противника.

Командира Сборния полк.

9. германски полк донася: 2/9. (намираща се в дясно в свръзка с Комбинирания полк) е настъпила до 500 крачки от неприятелските позиции на к. 90. Допиращата се до нея българска дружина заема около 900 метра по-назад с фронт на северо-изток.

2/9. има в резерв две роти и картечната рота. 1. дружина (в ляво от втора до блатото) се намира средно на около 300 м. пред неприятелските позиции на к. 90. Левия фланг ѝ е извит по такъв начин, че се намира на около 2000 метра от с. Каркалиу.

1/9. има в резерв: 1 рота зад центра на дружината, един взвод зад левия фланг до блатото, за охрана на левия фланг — 1 взвод картечница.

Руската позиция на к. 90. показва две една зад друга лежащи линии окопи, отчасти покрита, и с малки изключения една телена мрежа от 2—3 кола широчина.

Селото Каркалиу изглежда да е силно заето от пехота с картечници.

В 3 ч. сутринта два взвода от картечната рота № 1., които отивали да заемат мястото си на позицията, се заблудили и се натъкнали на руската позиция, гдето били обиколени и обстреляни от всички страни.

Само един ранен се завърнал. Загубени са: 4 картечници с прислугата им (3 подофицера и 25 войника). 28. XII. 916. г.

(подп.) Полковник Вобринг.

Атаката на отбранителната застава в посока на село Каркалиу, която трябва да се извърши по съвършено открита и равна местност с тесен фронт, пресечена с два ръкава, втория от които е пред неприятелските окопи, също така е изоставена.

Частите от заставата достигат само до първия ръкав и там се окопават.

(Следва)

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „ДРЕБОЛИИ“

ПРЕВОД: Gemini 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“ / „БАНЯ“ / „НЕРВНИ ХОРА“

1925 г. – „АКТЬОР“ / „КРИЗА“ / „БЕДНОСТ“ / „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“ / „МАЙМУНСКИ ЕЗИК“ / „ЛИМОНАДА“ / „ДИКТОФОН“ / „ЧЕТИРИ ДЕНА“

1926 г. – „ИМЕН ДЕН“ / „ТАТКО“ / „ДЪРВА“ / „КРАДЦИ“ / „ПЪТНИК“ / „СЪПРУГ“ / „РАБОТЕН КОСТЮМ“ / СПИРАЧКА „ВЕСТИНГАУЗ“ / “МЕДИК“ / “ПЕЧАЛЕН СЛУЧАЙ“ / “КИНОДРАМА“ / “РЕЖИМ НА ИКОНОМИИ“ / “БЪЧВА“ / “ВЕЛИКДЕНСКА СЛУЧКА“ / “СИЛНО СРЕДСТВО“ / “БЯС“ / “ДАМСКА МЪКА“ / “ПРЕКРАСНА ПОЧИВКА“ / “ГАЛОШ“

1927 г. – “МОНТЬОР“ / „ПРЕЛЕСТИТЕ НА КУЛТУРАТА“ / „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

„ДРЕБОЛИИ“

Днес ми се иска да очертая нещо героично. За някакъв грандиозен, мащабен характер, с многобройни прогресивни възгледи и настроения. Че иначе все дреболии и дреболии — направо ти става противно.

Може би не ни е провървяло в живота, та така и не сме успели да се срещнем отблизо с някой героичен другар. Все повече дреболии ни се пречкат в краката.

А тъгувам аз, братя, за истински герой! Ех, да бях срещнал такъв! Един, прочее, срещнах неотдавна. И дори се прицелих в него — исках да го направя герой на една повест. А той, кучето му с куче, в последния момент се отклони дотам от героичната линия, че направо нямам желание да пиша за него в приповдигнат стил.

Разбира се, обстоятелствата се стекоха неблагоприятно. Главната причина е, че човекът се разболя.

А се разболя на деветнадесети декември миналата година. Простудил се, виждате ли. Първо започна да кашля лекичко и да подсмърча. После го изби студена пот. След това започна да се тресе целият. И накрая легна човекът, направо да си кажем, като пребит.

На втория ден, откакто легна, почти му спря дишането — нито охка, нито киха. Започна отчаян процес в белите дробове и замиране на целия организъм. И изобщо приближаване на смъртта.

Като не желаем да разстройваме читателите, ще кажем предварително, че впоследствие човекът се оправи все пак, не умря и изобщо онзи ден встъпи в изпълнение на служебните си задължения. Но смъртта беше дошла съвсем до него.

Друг, по-малко прогресивен другар би се разстроил много от този прискърбен факт. Но другарят Барбарисов беше истински герой. Беше се бил по всички фронтове. И винаги по време на мирното строителство кореше всички за дребнавите им еснафски интереси и за това, че не си плащат наема.

Другарят Барбарисов не се уплаши от някаква си дребнобуржоазна смърт. Само махна с ръка на своите ридаещи роднини — един вид, бягайте, дяволи такива, и без вас ми е тежко. Какво сте се наредило тук с вашите мутри...

Но, между другото, в най-последния момент все пак се издъни. Отклони се от своята прогресивна програма.

И започна да мърмори някакви думи. Наобиколиха го, разбира се, роднините отново. Почнаха да го питат, един вид, какво мрънка. Барбарисов казва: — Венци не искам. По-добре да сложат на къщата покривна ламарина. И — казва — попове на един пушечен изстрел разстояние до ковчега да не припарват. Само — казва — не ме карайте в крематориума. Умолявам ви. Моля ви. Погребете ме обикновено.

Роднините започнаха да го успокояват, един вид, за какво изобщо говорим — ясно е, никакъв крематориум. На това Барбарисов се усмихна горчиво.

— Не — казва, — страх ме е, че в това отношение другарят Галкин може да ми скрои някой номер. Аз в приятелски разговор неведнъж му говорих за това и настоявах. Сега да не вземе, тази подла личност, да упорства за това. Не давайте да ме изгорят. Аз — казва — не съм свикнал още с това.

След тези думи започна криза, лек сън и освобождаване на организма от всякаква гадост. И изобщо, започна да се оправя човекът.

След една седмица, когато Барбарисов, розов и свеж, седеше в леглото на възглавницата, му дойде на гости другарят Галкин. За много неща си говориха. Барбарисов се извиняваше много за крематориума.

— Направо — казва, — не зная, но в последния момент ми се отщя да ходя в крематориума, уплаших се. Друг път, като тръгна да умирам — хич не се колебайте в избора, — карайте ме в крематориума.

Галкин казва: — Ако изкарате десетина години — ще ви караме. А засега — казва, — за какво изобщо говорим? Засега — казва, — у нас в Питер още не карат никого. Всичко е само в проект.

Тук Барбарисов се плесна по челото.

— Вярно — казва, — как можа да ми изхвърчи от главата. Напразно се уплаших. Извинявай.

След пет дни Барбарисов се оправи и повече не си спомни за този случай.

1927 г.

МНОГО КРАТКИ ИСТОРИИ / БЕЗ ПАТИЦА

ИЗТОЧНИК: The Mind Collection

ПРЕВОД: : Gemini 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК: НАЙ-ДОБРОТО, НА КОЕТО СИ СПОСОБЕН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

БЕЗ ПАТИЦА

Ето една съвременна история, разказана от софтуерния разработчик Джеф Атууд.

Добре известно е, че продуцентите (позиция в гейм индустрията, приблизително еквивалентна на проджект мениджър) изпитват нужда да правят промени в абсолютно всичко, което се създава. Предполага се, че на подсъзнателно ниво усещат, че ако не променят нещо, нямат никакъв принос.

Аниматорът, който работел по движенията на царицата за играта Battle Chess, бил наясно с тази тенденция и намерил иновативно решение. Създал анимациите на царицата така, както смятал за най-добре, но с едно допълнение: "дал" на царицата домашна патица. Анимирал патицата във всяка една сцена, като я карал да пърха из ъглите на екрана. Освен това положил големи усилия да се увери, че никога не застъпва „същинската“ анимация.

Накрая дошло време продуцентът да прегледа готовия набор от анимации на царицата. Той седнал и изгледал всичко. Когато приключили, се обърнал към аниматора и казал:

- Изглежда страхотно. Само едно нещо — махни патицата.

(Следва)

БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / PRO DOSTOYEVSKY

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 3

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА / РОМАНОВИ, ПАДНАЛИ В БИТКА / ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА / МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / СЪВСЕМ МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / ГЛАВНИ ВОЕННИ ГЕРОИ / ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА БАБА ШАПОКЛЯК / ПИЛЕНЦЕТО И ЛОКОМОТИВЪТ (ЗА ШВАРЦ) / НЕ ОБИЧАМ БОНАПАРТ / ЗАГАДКАТА НА ЧУДОВИЩЕТО / ПЪРВАТА ДЕВИЦА КАВАЛЕРИСТ / ГРАФ НОГИ ЧЕТЕ ВЕСТНИК / НЕСКРОМНОТО ОБАЯНИЕ НА АРИСТОКРАЦИЯТА / ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО ИЛИ МОМИЧЕ С ХАРАКТЕР / ИЗЧЕЗВАНЕ ЗА ДВАМА / ОБРАЗЪТ НА ЕНЕРГИЧНИЯ ГЛУПАК В РУСКАТА ИСТОРИЯ / ЛЮБОВНИКЪТ НА РЕВОЛЮЦИЯТА / ОТГОВОР НА ЕДИН ЧЕСТО ЗАДАВАН ВЪПРОС, ИЛИ ХУБАВО Е ДА СИ БЕЛЕТРИСТ / САТУРН ЕДВА СЕ ВИЖДА / ЯПОНСКИЯТ БОГ / НЕПРИЯТЕН ФАКТ / ЖИВОТЪТ И СМЪРТТА НА ВЕСЕЛИЯ ЧОВЕК / АКО БЯХ ШÒГУН / МЕЧТА ЗА УКРАЙНА / КАК СЕ РАЖДА ИДЕЯТА / ПОЕТЪТ ЦАР / ЦЕЛИЯТ СВЯТ Е ТЕАТЪР / ОТ АРИСТОКРАТ ДО ДЪНОТО (И ОБРАТНО) / НАЙ-СТРАШНИЯТ ЗЛОДЕЙ

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

PRO DOSTOYEVSKY

Господи, каква мерзост е смъртното наказание. Хиляда пъти по-лошо от всяко убийство, дори и най-зверското.

Но преди да ви разкажа това, което възнамерявам да ви разкажа, ще ви попитам: помните ли историята на Ришар от „Братя Карамазови“?

Ако не я помните – ето я, с малки съкращения:

„…В Женева, съвсем неотдавна, само преди някакви си пет години, екзекутирали един злодей и убиец, Ришар, двадесет и три годишен май, момък, който се разкаял и приел християнската вяра преди ешафода…

Хванали го, съдили го и го осъдили на смърт. Защото там не си играят на сантименталности. И ето, в затвора го обграждат веднага пастори и членове на различни Христови братства, благотворителни дами и прочие. Научили го в затвора да чете и пише, започнали да му тълкуват Евангелието, съветвали го, убеждавали го, притискали го, пилили му на главата, досаждали му и ето че най-накрая той си признал тържествено престъплението. Приел вярата, написал сам до съда, че е изверг и че най-накрая се е удостоил с това Господ да озари и него и да му изпрати благодат. Всички в Женева се развълнували, цялата благотворителна и благочестива Женева. Всички, които били възвишени и благовъзпитани, се втурнали към него в затвора; целуват Ришар, прегръщат го: „ти си наш брат, над теби слезе благодатта!“.

…И ето, настъпил последният ден. Обезсиленият Ришар плаче и само това прави — повтаря всяка минута: „Това е най-хубавият от моите дни, отивам при Господа!“. — „Да — викат пасторите, съдиите и благотворителните дами, — това е най-щастливият ти ден, защото отиваш при Господа!“. Всичко това се движи към ешафода след позорната каруца, в която карат Ришар — с карети, пеша. Ето, стигнали до ешафода: „умри, братко наш — викат на Ришар, — умри в Господа, защото слезе и над тебе благодатта!“. И така, покритият с целувките на братята брат Ришар бил извлечен на ешафода, сложили го на гилотината и му отрязали по братски главата за това, че и над него слязла благодатта.“

А сега – не литературна, а истинска драма. Тя се разиграла не толкова отдавна и то в най-правовата от всички държави – Съединените щати.

Живяла някога на света една отвратителна злодейка, по-лоша не може да се измисли.

Полюбувайте се, Велма Барфилд, родена през 1932 година.

Тази мила американска лелка започнала криминалната си кариера с това, че подпалила къщата си, а в нея – пийналия си съпруг, за да вземе застраховката.

Втория си съпруг отровила – със същата цел.

После отровила майка си.

Всичко това ѝ се разминало, останало потулено.

Тогава Велма превърнала убийството в допълнителен доход. Наемала се като болногледачка на възрастни хора, фалшифицирала подписите им върху чекове, а когато се появявал риск да я разкрият – пращала подопечните си на оня свят.

През 1977 година отровила 94-годишния Монтгомъри Едуардс и неговата 84-годишна съпруга Доли. Три месеца по-късно – 77-годишния Джон-Хенри Ли. После и приятеля си Роуланд Тейлър, който, както ѝ се сторило, започнал да подозира нещо.

Полицаите били насочени към престъпницата от собствената ѝ сестра (с което вероятно си спасила живота).

Следствието ексхумирало труповете. Открити били следи от арсен.

Съдебният процес бил емоционален. Убийцата се държала цинично – заяждала се, зъбела се и не показвала ни най-малко разкаяние. Особено възмущение предизвиквали у всички две обстоятелства: хладнокръвното умъртвяване на хора, които се доверявали напълно на Велма, и видът ѝ на „божа кравичка“. Тя израснала в дълбоко религиозно семейство, споменавала непрестанно Всевишния и се молела пламенно в църквата. Накратко – класически персонаж от не особено креативен холивудски трилър.

Съдебните заседатели заседавали само един час и не откриха никакви смекчаващи вината обстоятелства; съдът осъдил с удоволствие гадината на най-тежкото наказание.

А по-нататък станало точно като у Достоевский.

Представете си, в затвора с Велма Барфилд се случила метаморфоза – защото в САЩ, както е известно, изпълнението на присъдите се точи дълги години. Преди Велма само се преструвала на набожна християнка, а сега повярвала истински. Грижела се за болните затворнички, използвала всеки оставащ ѝ ден от живота, за да помогне на някого. Така минали шест години.

Самият Били Греъм, най-възрастният и най-авторитетният сред американските проповедници, възнасял похвали за затворничката от блока на смъртниците. В страната започнало обществено движение за отмяна на екзекуцията. Мнозина били увдерени, че Велма е замислила целия този спектакъл с „преобразяването“ именно с такава цел. Но разобличителите млъкнали, когато забранила на адвокатите си да подават апелация до Върховния съд. Велма Барфилд се преобразила наистина. Над нея, според ехидния израз на Иван Карамазов, „слязла благодатта“.

Точно преди екзекуцията я обзел все пак страх и подала до губернатора на щата молба за помилване. На губернатора му предстояли обаче избори за Сената, а по-голямата част от избирателите, както е известно, се отнасят одобрително към „най-тежкото наказание“. Губернаторът не я помилвал (но после така или иначе изгубил изборите).

На 2 ноември 1984 година Велма била умъртвена с летална инжекция. Не онази лицемерна твар, която убивала хладнокръвно хора, а жената, която виждате на горната снимка.

Ето в такава стая, много цивилизовано, при спазването на всички формалности, я убили.

Преди смъртта ѝ дали да похрупа чипс и да пийне кока-кола. И изобщо, жалели много за нея.

Накратко, ура. Справедливостта възтържествувала.

(Следва)

ОСТРОВ ТРОМЛЕН

ИЗТОЧНИК: DISGUSTING MEN

ПРЕВОД: : Gemini 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Бихте ли успели да оцелеете 15 години на остров с размерите на чиния, където няма нищо освен раци и пясък? Сигурен съм, че да. Първо, нашите читатели са средно с 40% по-издръжливи от обикновения човек. Второ, подобно нещо се е случвало вече: през XVIII век десетки малагасийски роби успели да преживеят на парче необитаема суша насред океана и дори да изградят някаква инфраструктура.

Остров Тромлен се намира в Индийския океан, на 450 километра източно от Мадагаскар. Просто едно късче от пясък и корали насред нищото – потискащо зрелище. През XVIII век на Мадагаскар кипяла активно търговията с роби и, трябва да се отбележи, че по онова време в тези води властвали французите, които се отнасяли към „живата стока“ изключително зле. И именно това довело до последвалите събития.

През 1761 г. покрай Тромлен решил да се промъкне нелегалният робовладелски кораб „L’Utile“. Тогава робството било законно, но капитанът на кораба бягал от данъци и, казано на днешен език, не бързал да си регистрира фирма. Затова плавали през нощта, корабът се натъкнал на риф и по-голямата част от 160-те роби, намиращи се в трюма, загинали.

На брега успели да се измъкнат едва 20 моряци и около 70 роби. Разпънали два лагера: за господарите и за неволниците. Въпреки очевидното числено превъзходство на робите, французите все още били въоръжени. Те съумели да сглобят от останките на „L’Utile“ лодка и отплавали, като взели всичко ценно и обещали да се върнат.

Както се досещате, никой така и не тръгнал да спасява нещастниците. Френското правителство на Мавриций се отнасяло към робите дори по-зле, отколкото към добитъка, и решило, че една спасителна операция просто няма да си струва средствата. Скоро забравили за корабокрушенците.

След 15 години край острова минал френски военен кораб под командването на Бернар дьо Тромлен (именно в негова чест парчето земя получило своето име). Моряците забелязали последните оцелели и ги спасили. Това били 7 жени и едно новородено бебе. Отвели ги на Мавриций и им дали свобода.

През цялото време робите оцелявали по чудо. Хранели се с раци, мекотели и костенурки и събирали дъждовна вода в медни съдове, намерени на потъналия кораб. Малагасийците дори построили къщи от корали и обща пещ. През 2006 г. на Тромлен била изпратена археологическа експедиция, която потвърдила, че някога там кипял живот: робите успели да изстискат от острова всичко възможно.

Сега на Тромлен се намира метеорологична станция, която следи посоката на ветровете в Индийския океан. За правото на собственост върху парчето земя все още спорят Франция и Мавриций. Но то едва ли е необходимо на някого, освен на археолозите.

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1998 г. / ЛИТЕРАТУРА / ЖУЗЕ САРАМАГУ

Жузе Сарамагу (José Saramago)

16 ноември 1922 г. - 18 юни 2010 г.

Литература

(За това, че създава притчи, изтъкани от въображение, със състрадание и ирония, които постоянно ни позволяват да схванем една илюзорна реалност)

Жузе Сарамагу (José Saramago) е португалски писател, удостоен с Нобелова награда за литература през 1998 година. Той е смятан за един от най-значимите и влиятелни португалски писатели на XX век, чието творчество оставя трайна следа в световната литература.

Роден е на 16 ноември 1922 г. в малкото село Азиняга, провинция Рибатежо, Португалия, в бедно селско семейство. Трудното му детство и социалният произход оказват дълбоко влияние върху мирогледа и творчеството му. Сарамагу завършва само основно образование поради финансови затруднения и се налага да работи от млада възраст като механик и чиновник, преди да се посвети изцяло на литературата.

Литературната му кариера започва сравнително късно. Дебютният му роман "Terra do Pecado" ("Земя на греха") е публикуван през 1947 г., след което следва дълга пауза от почти двадесет години. Едва от 70-те години на миналия век той се завръща активно в литературата и именно тогава започва да изгражда своята уникална творческа идентичност.

Международното му признание идва с романа "Memorial do Convento" ("Мемоар за един манастир", 1982 г.), последван от "O Ano da Morte de Ricardo Reis" ("Годината на смъртта на Рикардо Рейс", 1984 г.) и "A Jangada de Pedra" ("Каменният сал", 1986 г.). Тези произведения утвърждават Сарамагу като майстор на историческия и алегоричен роман.

Сред най-известните му произведения, преведени на български език, са романите "Слепота" ("Ensaio sobre a Cegueira", 1995 г.) и "Приумиците на смъртта" ("As Intermitências da Morte", 2005). Романът Слепота разказва за внезапна епидемия от слепота, обхванала едно общество, и е определян от критиците като смущаващо и едновременно прекрасно произведение, дълбоко изследващо човешката природа, морала и социалните структури.

Стилът на Сарамагу е изключително характерен и лесно разпознаваем. Той използва дълги, извиващи се изречения, нетрадиционна пунктуация — диалозите не са отделени с кавички, а са вградени в основния текст — и притчов, алегоричен език. Разказвачът при него е активен участник в историята, коментиращ събитията с ирония, съчувствие и философска дълбочина. Именно тази неповторима нарация прави прозата му едновременно предизвикателна и завладяваща.

Нобеловият комитет присъжда наградата на Сарамагу на 10 декември 1998 г. в Стокхолм, мотивирайки решението си с думите, че той създава „притчи, изтъкани от въображение, със състрадание и ирония, които постоянно ни позволяват да схванем една илюзорна реалност". На церемонията по награждаването Сарамагу произнася своята прочута нобелова реч, в която разказва за детството си и за пътя, довел го до световното литературно признание.

Освен Нобеловата награда, Сарамагу е носител и на наградата „Камойш" — най-престижното литературно отличие в португалоезичния свят. Tворчеството му е преведено на повече от 25 езика и е изучавано в университети по целия свят.

Интересен факт е и ранният му ръкопис "Claraboya" ("Прозорец"), написан в началото на 50-те години на XX век, но публикуван едва 59 години по-късно — произведение, което хвърля светлина върху ранния творчески свят на писателя.

През последните години от живота си Сарамагу живее на Канарските острови, Испания, заедно със съпругата си — испанската журналистка и преводач Пилар дел Рио. Той остава активен и ангажиран с обществени и политически въпроси чак до края на живота си, изказвайки се открито по теми като социалното неравенство, капитализма и правата на човека.

Жузе Сарамагу умира на 18 юни 2010 г. в Тиас, Лас Палмас, Канарските острови, на 87-годишна възраст. Смъртта му е посрещната с огромна скръб в Португалия и по целия свят. Тленните му останки са транспортирани в Лисабон, където са положени за поклонение, а прахът му е разпръснат под маслиново дърво пред Дома-музей „Жозе Сарамагу" в Лисабон — символичен финал за писател, дълбоко свързан с португалската земя и португалската душа.

Наследството на Сарамагу в световната литература е неоспоримо. Той доказва, че литературата може да бъде едновременно философски дълбока, политически ангажирана и художествено завладяваща. Творчеството му продължава да вдъхновява читатели и писатели по целия свят и остава живо завещание за силата на човешкото въображение и словото.

Съставил: Gemini 3.1 Pro

Редактор: Павел Николов