БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / ОБРАЗЪТ НА ЕНЕРГИЧНИЯ ГЛУПАК В РУСКАТА ИСТОРИЯ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 3

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА / РОМАНОВИ, ПАДНАЛИ В БИТКА / ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА / МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / СЪВСЕМ МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / ГЛАВНИ ВОЕННИ ГЕРОИ / ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА БАБА ШАПОКЛЯК / ПИЛЕНЦЕТО И ЛОКОМОТИВЪТ (ЗА ШВАРЦ) / НЕ ОБИЧАМ БОНАПАРТ / ЗАГАДКАТА НА ЧУДОВИЩЕТО / ПЪРВАТА ДЕВИЦА КАВАЛЕРИСТ / ГРАФ НОГИ ЧЕТЕ ВЕСТНИК / НЕСКРОМНОТО ОБАЯНИЕ НА АРИСТОКРАЦИЯТА / ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО ИЛИ МОМИЧЕ С ХАРАКТЕР / ИЗЧЕЗВАНЕ ЗА ДВАМА

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

ОБРАЗЪТ НА ЕНЕРГИЧНИЯ ГЛУПАК В РУСКАТА ИСТОРИЯ

От мемоарите на княз Сергей Дмитриевич Урусов научих някои подробности от биографията на моя отдавнашен, още от времето на работата ми над романа „Статският съветник“, любимец – Д. Ф. Трепов. Той и неговият паметен татко ми послужиха за колективен прототип на образа на генерал Храпов. Ех, ако знаех тогава тези колоритни подробности, персонажът щеше да се получи по-релефен и жив.

Винаги ме е интригувало черепно-мозъчното устройство на тъпия службаш от треповски тип. Какви бездни се крият в подобна душа, наглед простовата като лъснат ботуш?

А всичко, оказва се, е изключително любопитно.

Първо, любопитен е произходът на фамилията Трепов. Оказва се, че Трепов старши бил с височайша кръв. Намерили го като бебе на дворцовото стълбище (на немски Treppe) известно време след посещението на принц Вилхелм, бъдещия германски император. Младенецът приличал на пруското височество като две капки вода. Вероятно именно с произхода и символиката на дворцовото стълбище следва да се обясни безпрекословната преданост на рода Трепови към престола.

Моят Храпов не вдява реално какво е направил не както трябва (Р. Янковский във филма „Статският съветник“)

Ф. Трепов бил столичен градоначалник в твърде нервен период от руския живот, когато сред студентските среди започнали да се разпространяват революционни идеи. Царят ценял високо неговата беззаветна преданост и кипящото му усърдие, прощавайки на генерала дебелоглавието, проявило се например в известната история с боя с камшик на народника Боголюбов. До някаква степен именно Ф. Трепов забил първия пирон в ковчега на горещо обичания император: с изстрела на Вера Засулич тогавашното протестно движение преминало в терористична фаза, завършила с взрива при Екатерининския канал.

Трепов старши: слуга на царя, баща на войниците

Синът на подхвърленото дете Дмитрий приличал изцяло на баща си. От малък не играел на войници, а на стражари и нихилисти (които арестувал на ужким и затварял в някаква крепост). Когато пораснал и започнал да служи при особата на царя (че къде другаде?), се прославил с изключително усърдие в службата. Княз Урусов разказва два легендарни примера за Треповата педантичност.

По време на погребението на Александър III, командвайки конния гвардейски ескадрон, Трепов препускал пред строя и подвиквал силно: „По-весело! Гледайте по-весело, момчета!“. Грижел се, значи, неговите соколи да приличат на орли.

А веднъж, като бил вече полкови командир и се готвел за височайше посещение по случай Великден, прекалил малко с усърдието си. За нисшите чинове, определени да поздравят с „Христос Воскресе“ царя, Трепов подготвил специална заповед, в която всичко било разписано до най-малкия детайл. „Мустаците да не се боядисват, в лявата ръка да има яйце“, гласял документът. След като го препрочел, Трепов изведнъж се подвоумил и за всеки случай дописал отгоре „кокоше“. Така тази заповед станала историческа.

През лятото на 1905 година, на фона на военните поражения и ширещите се безредици, царят решил да укрепи „вертикалната власт“ с верни кадри и назначил енергичния глупак Трепов да управлява цялата вътрешна политика на империята. На поста заместник-министър на вътрешните работи Трепов започнал да ръководи дейността на всички губернатори.

Д. Трепов е автор на прочутата заповед „халосни залпове да не се дават и патрони да не се жалят“. За кратко време този ценен кадър довел енергично страната до революция.

Трепов младши: такъв няма да те подведе

В историята отново и отново се повтаря една съдбоносна закономерност. Слабите, неуверени в себе си владетели в залеза на своето царуване допускали вечно една и съща грешка: обграждали са се с висши сановници, които са лично предани и енергични, но абсолютно бездарни. Кипящият от енергия глупак, последната надежда на престола, започнал веднага, пухтейки от усърдие, да подрязва крака на и без това клатещия се трон.

Повторно, вече за последен път, Николай Втори изпълнил този смъртоносен номер през декември 1916 година: назначил на главната длъжност в правителството беззаветно предадения, но съвсем нищожен Протопопов.

Саморазрушаващите се системи пропадат, уви, по едни и същи закони.

(Следва)

БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ / ВАЖНА ФИГУРА В ИСТОРИЯТА НА РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

Превод: Gemini 2.5 Pro Think

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА / СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС - ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН / ЙОАН И СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ИЗТОЧНИЦИ НА ЧЕТВЪРТОТО ЕВАНГЕЛИЕ. ЙОАН ИЗМЕСТВА АКЦЕНТИТЕ / ДРУГИ ЕВАНГЕЛИЯ: ЕВАНГЕЛИЕ С ИЗРЕЧЕНИЯ / ЕВАНГЕЛИЯ ЗА ДЕТСТВОТО / СТРАСТИ ХРИСТОВИ / ГНОСТИЧНИ ЕВАНГЕЛИЯ / ИСТОРИЧЕСКИЯТ ИСУС / ИСУС – ПРОРОК НА АПОКАЛИПСИСА

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ

От Евангелията и живота на Исус преминаваме към посланията и живота на апостол Павел. Може да се каже уверено, че - след Исус - Павел бил най-важната фигура в историята на ранното християнство. Това може да се види по три начина. Първо, благодарение на книгите, влизащи в Новия завет. От двадесет и седемте книги тринадесет, иначе казано - почти половината, се приписват на Павел. Друга книга („Послание до евреите“) била включена в състава на Новия завет, защото бащите на църквата смятали (погрешно), че също принадлежи на Павел. Още една книга („Деяния“) говори основно за Павел. По този начин петнадесет от двадесет и седемте книги имат пряко или косвено отношение към Павел.

Вторият начин е да се погледне към бързото разпространение на християнството в Римската империя. Последователите на Исус започнали проповедта си около 30 г. като нищожна група юдеи в Йерусалим (единадесет мъже и шепа жени), които повярвали във възкресението на Исус от мъртвите. За 30 години християнските общини се разпространили в големите градове на империята: от Йерусалим в Антиохия и Сирия, след това в малоазийския Ефес и накрая в Рим, както и в много други градове. Вероятно по това време повечето от последователите на Исус били от езически произход, а не юдеи (ако не повечето, то поне значително повече). Кой разпространявал християнството по просторите на империята? Много хора. Но най-много знаем за Павел, който основал църкви в Мала Азия, Македония и Ахая (днешните Турция и Гърция). Колко успешна би била християнският проповед без Павел? Трудно е да се каже, но много историци приписват именно на неговите усилия първоначалния успех на мисията. Именно той, повече от всяка друга известна нам личност, настоявал, че езичниците могат да станат последователи на Исус, без да стават юдеи. За мъжете това означавало, че не трябва да приемат обрязването. За мъжете и жените, че не трябва да приемат чуждите за тях юдейски обичаи като забранената храна и спазването на Шабата.

И накрая, третият начин е богословският. Павел бил един от малкото интелектуалци в ранната християнска църква. Той бил добре образован и много умен. Някои от неговите послания са изключително богати на богословски размишления. На много места те са доста трудни за разбиране дори от най-образованите учени. Павел бил първият велик християнски богослов. В много отношения възгледите на по-късните богослови – от Августин до Аквинат, Мартин Лутер и мнозина други – били основани на размишления върху посланията на Павел. Именно Павел, повече от всеки друг от известните ни дейци на ранната църква, успял да превърне християнството от религия, проповядвана от Исус, в религия, която говори за Исус. Вярата на Павел се гради изцяло върху значението, което смъртта и възкресението на Исус имат за спасението. Тя не се основава на апокалиптичното учение на Исус и на изискването Му за спазване на Тората като подготовка за идването на Сина Човешки. За Павел праведността пред Господа не зависи от спазването на Тората. Тя зависи от вярата в смъртта и възкресението на Божия Син.

(Следва)

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1997 г. / ИКОНОМИКА / МАЙРЪН ШОЛС

Майрън Шолс (Myron Scholes)

1 юли 1941 г.

Икономика (заедно с Робърт Мъртън)

(За новия метод за определяне на стойността на дериватите)

Майрън Шолс е фигура, която всеки в света на финансите познава – човекът, който буквално „оцени“ риска. Неговият принос промени начина, по който работят глобалните пазари, превръщайки сложните финансови деривати от хазартна игра в математическа наука. Роден през 1941 г. в Канада, Шолс е икономист, чието име е вечно свързано с оценката на финансовите опции. През 1997 г. получава Нобеловата награда за икономика, като наградата е признание за неговата работа върху нов метод за определяне стойността на дериватите. Неговият дългогодишен съавтор Фишер Блек умира две години по-рано, поради което не успява да сподели това най-високо академично отличие.

Революцията, която Шолс предизвиква, е концентрирана в т.нар. модел „Блек-Шолс“. Преди 1973 г. инвеститорите до голяма степен гадаят каква е честната цена на една опция. Шолс и Блек решават този проблем с елегантно диференциално уравнение, което позволява на инвеститорите да изчислят цената въз основа на текущата стойност на акцията, цената на упражняване, времето до изтичане, лихвения процент и най-важното – волатилността. Този модел не просто дава цена; той показва как да се елиминира рискът чрез динамично хеджиране, създавайки теоретично безрисков портфейл чрез прецизни математически пропорции.

Професионалният път на Шолс обаче съдържа и един от най-драматичните уроци в историята на Уолстрийт. Освен престижната си академична кариера в MIT и Станфорд, той става съосновател на хедж фонда Long-Term Capital Management (LTCM). През 1998 г., само година след Нобеловата му награда, Руската финансова криза предизвиква събития, които моделите не са предвидили. Фондът губи милиарди за месеци, което налага спешна намеса от страна на Федералния резерв. Този случай остава в историята като доказателство, че дори най-гениалните уравнения могат да бъдат уязвими пред ирационалното поведение на пазарите в моменти на крайна паника.

Въпреки сътресенията с LTCM, наследството на Шолс е неоспоримо. Благодарение на неговите разработки, пазарът на деривати се превръща в глобален механизъм за трилиони долари. Неговата формула поставя основите на съвременния рисков мениджмънт и се използва ежедневно от банки и корпорации за оценка на активи и стимули под формата на акции за служители. Шолс остава активен в научните среди, напомняйки ни, че математиката е мощен инструмент за разбиране на света, но пазарната реалност винаги изисква доза смирение.

Съставил: Gemini 3

Редактор: Павел Николов

ВЛЯЗОХМЕ В ПАРИЖ, ВЛЯЗОХМЕ В БЕРЛИН...

УДИВИТЕЛНИ ПЛАКАТИ, ПРОЕКТИРАНИ ОТ ЙОЖЕН ОЖЕ В НАЧАЛОТО НА 20-И ВЕК

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД: GEMINI 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Роден през 1861 г. в Париж, френският плакатист и илюстратор Йожен Оже започва своя път на художник като чирак при Шарл Верно – печатар специалист в изработката на плакати, и става литограф. През този период той се запознава с няколко видни майстори на плаката, сред които Адолф Леон Вилет, Жан-Луи Форен и Теофил-Александър Стейлен. В свободното си време Оже учи живопис в Академията „Жулиен“ и се възхищава на Жюл Шере – иноватор в дизайна на плакати.

През 90-те години на XIX век Оже отваря свое ателие и започва да проектира плакати – първоначално по договор с Верно, а след това с Пиер Веркасон. Постепенно развива собствен стил, отдалечавайки се от пищните женски образи, предпочитани от Шере. Към 1900 г. работи почти изключително с карикатури и се утвърждава със своя прочут плакат за „Billards Brunswick“, изобразяващ трима плешиви мъже. След 1902 г. си сътрудничи с „La Lanterne“ – всекидневник с антиклерикални нагласи.

В годините преди Първата световна война Оже прави карикатури на много видни личности, включително кралица Виктория и Пол Крюгер за „Върховните хапчета на д-р Трабант“ (лекарствен продукт от края на XIX и началото на XX век – бил. прев.) , както и на държавните глави от Постоянния арбитражен съд, за да рекламира ментовите бонбоните на „Giffard“. Сред останалите компании, за които работи, могат да се споменат „Maggi“, „Gellé frères“, „Bazar de l'Hôtel de Ville“ и „Réglisse Zan“.

По време на войната Оже създава много малко плакати, като вместо това се фокусира върху гумени модели и шаблони за рекламни балони. Умира през 1936 г. на 74-годишна възраст. По-долу е представена серия от удивителни плакати, проектирани от Йожен Оже през първите две десетилетия на XX век.

АЛЕКСАНДЪР КИСЬОВ / ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ И ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 ГОДИНА / ГЛАВА VIII. ПРИКРИВАНЕ И УКРЕПЯВАНЕ НА АРМИЯТА / 6 НОЕМВРИ

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Gemini 3 и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК:

ВЪВЕДЕНИЕ

ГЛАВА I. ПОДГОТОВКА ЗА ДЕЙСТВИЕ НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ

ГЛАВА II. ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В МЕЖДИНАТА СИЛИСТРА – ДОБРИЧ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА III. ДЕЙСТВИЯТА НА КОННАТА ДИВИЗИЯ НА ДЕСНИЯ ФЛАНГ НА III АРМИЯ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА IV. ОТБРАНИТЕЛНИ БОЕВЕ ПРИ КОТА 90, СЕЛО ПЕРВЕЛИ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2

ГЛАВА V. НАПАДАТЕЛНИ БОЕВЕ В ПОСОКА НА с. ПЕРВЕЛИ, КЮСТЕНДЖА / ПОДГОТОВКА НА АТАКАТА НА НЕПРИЯТЕЛСКАТА ПОЗИЦИЯ с. ТОПРАХИСАР - с. УРЛУКЬОЙ / АТАКА НА УКРЕПЕНАТА ПОЗИЦИЯ С. ТОПРА-ХИСАР, с. УРЛИКЬОЙ / ЗАЕМАНЕ ГЛАВНАТА НЕПРИЯТЕЛСКА ПОЗИЦИЯ / ЗАЕМАНИЕТО НА с. МУЛЧОВА, с. ТЕКИРГЬОЛ / АТАКА И ЗАЕМАНЕ НА ВТОРАТА ОТБРАНИТЕЛНА ЛИНИЯ И гр. КЮСТЕНДЖА. ПРЕСЛЕДВАНЕ КРАЙ МОРЕТО

ГЛАВА VI. ПРЕСЛЕДВАНЕ ПОКРАЙ МОРЕТО - АТАКАТА ПРИ КАРАМУРАТ

ГЛАВА VII. ПРЕСЛЕДВАНЕ КЪМ ЗАПАД - 25 ОКТОМВРИ — с. ТАРИ-ВЕРДЕ, с. САТИСКЬОЙ / 26 ОКТОМВРИ / 27 ОКТОМВРИ / 28 ОКТОМВРИ / 29 ОКТОМВРИ / 30 ОКТОМВРИ / Спиране на конната дивизия - 31 ОКТОМВРИ / Настъпление на армията - 1 НОЕМВРИ / 2 НОЕМВРИ

ГЛАВА VIII. ПРИКРИВАНЕ И УКРЕПЯВАНЕ НА АРМИЯТА - 3 НОЕМВРИ / 4 и 5 НОЕМВРИ

КНИГАТА В "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

ГЛАВА VIII. ПРИКРИВАНЕ И УКРЕПЯВАНЕ НА АРМИЯТА

6 ноември

Противникът засилва своята дейност сл. пл. Той насочва усилието си главно на фронта к. к. 74, 120 и 118 – западно от к. 193 (Кара-Тепе), като настъпва с около 3 дружини. Покрай Дунава настъпват 2 ескадрона с пехота. На изток от с. Хайдар неговата дейност е по-слаба и нашите части запазват местата си. За да се отклони един по-упорит бой на к. 173 (западно от с. Хайдар), началникът на дивизията заповядва, след смръкване, в 10 ч. сл. пл., пехотните части да се оттеглят, под прикритието на Лейбгвардейския и 2. конни полкове, на к. 115 (Д. Капужулуй) и к. 168, 3 клм. южно от с. Дюлгеру. Оттеглянето към новата позиция се извършва спокойно, необезпокоявано от противника.

В армията се праща следното донесение:

Командуващия III армия

Към 3 1 ½ ч. сл. пл. противникът прояви по-голямо оживление на линията на р. Дунав – к. 120 – 145 – 193, като останалата част на фронта ни към с. Рахман и по на изток е сравнително по-спокойна; обаче навсякъде неприятелските предни пехотни части са достигнали до 1200 крачки и по-малко от нашите окопи. Към 4 ч. сл. пл. неприятелят предприе настъпление в участъка западно от к. 193 до Дунава с тенденция да обхване левия фланг на пехотното ни разположение, като насочи около 2 дружини по две страни на пътя к. 120 – с. Сарай и около 1 дружина от к. 145 към к. 118; още по на запад, край Дунава е настъпил един ескадрон, поддържан от 1-2 пехотни взвода. В участъка между двете коти 313, северозападно и североизточно от с. Али-факи, противникът се е опитал да настъпи със силни пехотни патрули и разезди, но е бил отблъснат. Така че до този момент неприятелската линия се простира от запад към изток: к. 74, около 3 клм. южно от к. 120, 2 клм. южно от к. 118 и 125, между с. Рахман и Хайдар, между к. к. 313 и 304 и с. Чауш-кьой спорно.

При това положение ще оттегля отряда по височините на левия бряг на рекичката, която тече през с. с. Мохамедча и Сарай. No 158. Б, от с. Сарай, 6.XI.1916 г., 5 ч. 45 м. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия (п)

Генерал-майор Колев.

Заемането на новата позиция се урежда с оперативна заповед No 37 от 6.XI.1916 год., 10 ч. сл. пл., според която:

"3. За да заеме една по-удобна позиция за отбрана, дивизията да се разположи тази нощ и утре на разсъмване, както следва:

а) Ляв участък, полковник Табаков, с 2. конна бригада, 2 роти от 1/7. пех. дружина, 1 взвод от 2. конна батарея и 6. пеши картечен ескадрон, всичко: 6 ½ ескадрона, 2 роти, 2 оръдия, 12 картечници, да заеме и отбранява линията от Дунава, к. 77, к. 96, к. 116. (Кади-Кашла) включително, като разузнава от Дунава до шосето: с. Сарай, с. Тополог.

б) Среден участък, полковник Габарев, с 8. Приморски пех. полк, 2. конен полк, един взвод от 2. конна батарея, 3. пеши картечен ескадрон, всичко: 12 роти, 4 ескадрона, 20 картечници, 2 оръдия, да заеме и отбранява участъка к. 115. (Д. Капужиулуй) изключително, к. 168, южно от с. Мохамедча (включително). Конницата да разузнава по фронта между шосето Сарай, с. Тополог и пътя с. Куруджа, с. Калфа.

в) Десен участък, подполковник Топалджиков, с 3. конен полк, 1 ескадрон от 4. конен полк, 2 роти от 8. пех. полк, 3. конна батарея, 9. пеши картечен ескадрон, всичко: 4 ескадрона, 2 роти, 3 оръдия, 8 картечници, да заема и брани к. 252. (Д. Дюлгеру), като държи свръзка вляво със средния участък и разузнава от пътя с. Куруджа, с. Калфа до шосето с. Кулели, с. Сара-Гьол, в която страна да държи връзка с 3. конен полк.

г) Гарнизона в Хърсово, поручик Писков, с 1 рота от 1/7. пех. дружина, колоездачната рота, един взвод от 2/2 полска с. с. батарея, всичко: 2 роти и 2 оръдия, заема и брани града от неприятелски десант през Дунава.

д) Войски в разпореждане на началника на дивизията: Лейбгвардейски и 1. конни полкове, с 1. конна батарея, да се разположат при с. Муслу.

§ 5. Домакинските обози на частите да се групират: на конницата и конно-артилерийското отделение в с. Муслу; на 8. пех. полк - в с. Сириу.

§ 6. Полската болница от 4. пех. дивизия да се премести в с. Еркесек.

§ 7. Началникът на дивизията ще се намира утре 7. до 6 часа в с. Сарай, а след това на к. 168., югозападно от с. Дюлгеру. Щабът на дивизията - в с. Капуджи". Началник 1. конна дивизия

(п) Генерал-майор Колев.

Началник щаба

(п) Подполковник Кисьов.

От заловен пленник се добиват ценни сведения, които се изпращат в армията със следното донесение:

Твърде бързо.

Командуващия 3. армия - копие н-ку

4. и Сборната дивизии.

Заловен пленник от пионерната команда на 36. Сибирски стрелкови полк казва: полкът бил на позиция от три дена, а 7 дена откак е в Добруджа. Минал е моста при Браила. Били по-рано на австрийския фронт срещу Свинюки. Полкът, заедно с 33, 34 и 35 полкове влиза в състава на 9. дивизия от 4. Сибирски стрелкови корпус. Дивизията се командува от генерал-лейтенант Раулски - 55 годишен. Полкът се командва от полковник Андреев, а 34. от полковник Пушенко - полкът има 4 дружини, от които една на позиция, другите три в резерв. В полка има 24 картечници. В дивизията има 6 батареи от 9. артилерийска бригада с по 6 оръдия. На позиция се видят само две оръдия. В рота имало по 220-230 човека. Пионерната команда сега останала с 60 човека от 120, които били в начало. При всеки полк имат команда разведчици 90 човека. Други руски части, освен 10. дивизия от 4. Сибирски корпус, не знае дали има тук. Конница колко имат тук, не знае. Той с очите си тяхна команда не е виждал. No 721, от с. Сарай, 6.XI.916. г., 5 ч. 30 м. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(п) Генерал-майор Колев.

За прикриване оттеглянето на частите, южно от Сарай, се използва бригадата от Лейбгвардейски и 1. конни полкове под началството на полковник Брадинов, комуто се праща следната заповед:

Твърде бързо

К-ру бригадата 1. и Лейбгвард. конни полкове.

Частите от левия фланг се отдръпват на позиция на левия бряг на Сарайската река, гдето ще продължават да задържат противника. 8. п. Приморски полк се оттегля от с. Мохамедча на к. 168., южно от същото село. 9. конен полк остава при с. Касимча (к. 252. в. Дулгеру), отдръпването на частите започва от 10 ч. през нощта. Колоната на полковник Мачев дохожда на к. 115. (в. Копуджиолу), югоизточно от Сарай, а 1/7. п. дружина от Хърсово дохожда на к. 116. (Кадикашлъ). Полковник Брадинов с 2. и Лейбгвардейския конен полк продължава да наблюдава за противника в района: от Дунава до с. Коруджа, като прикрива отстъплението на пехотните колони.

В случай на настъпление на противника го задържате. При моста на Сарай е поставен пост. Пратете ваши хора да го пазят, до вашето минаване, в случай, че други проход през реката няма. Следете за противника, който настъпва срещу нашия ляв фланг, който изглежда да е по-предприемчив. По заповед. No 723., от с. Сарай, 7. XI. 1916. г., 3 ч. 30 м. пр. пл.

Началник щаба на 1. конна дивизия

от генералния щаб,

(п) Подполковник Кисьов.

(Следва)