МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „ДРЕБОЛИИ“

ПРЕВОД: Gemini 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“ / „БАНЯ“ / „НЕРВНИ ХОРА“

1925 г. – „АКТЬОР“ / „КРИЗА“ / „БЕДНОСТ“ / „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“ / „МАЙМУНСКИ ЕЗИК“ / „ЛИМОНАДА“ / „ДИКТОФОН“ / „ЧЕТИРИ ДЕНА“

1926 г. – „ИМЕН ДЕН“ / „ТАТКО“ / „ДЪРВА“ / „КРАДЦИ“ / „ПЪТНИК“ / „СЪПРУГ“ / „РАБОТЕН КОСТЮМ“ / СПИРАЧКА „ВЕСТИНГАУЗ“ / “МЕДИК“ / “ПЕЧАЛЕН СЛУЧАЙ“ / “КИНОДРАМА“ / “РЕЖИМ НА ИКОНОМИИ“ / “БЪЧВА“ / “ВЕЛИКДЕНСКА СЛУЧКА“ / “СИЛНО СРЕДСТВО“ / “БЯС“ / “ДАМСКА МЪКА“ / “ПРЕКРАСНА ПОЧИВКА“ / “ГАЛОШ“

1927 г. – “МОНТЬОР“ / „ПРЕЛЕСТИТЕ НА КУЛТУРАТА“ / „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

„ДРЕБОЛИИ“

Днес ми се иска да очертая нещо героично. За някакъв грандиозен, мащабен характер, с многобройни прогресивни възгледи и настроения. Че иначе все дреболии и дреболии — направо ти става противно.

Може би не ни е провървяло в живота, та така и не сме успели да се срещнем отблизо с някой героичен другар. Все повече дреболии ни се пречкат в краката.

А тъгувам аз, братя, за истински герой! Ех, да бях срещнал такъв! Един, прочее, срещнах неотдавна. И дори се прицелих в него — исках да го направя герой на една повест. А той, кучето му с куче, в последния момент се отклони дотам от героичната линия, че направо нямам желание да пиша за него в приповдигнат стил.

Разбира се, обстоятелствата се стекоха неблагоприятно. Главната причина е, че човекът се разболя.

А се разболя на деветнадесети декември миналата година. Простудил се, виждате ли. Първо започна да кашля лекичко и да подсмърча. После го изби студена пот. След това започна да се тресе целият. И накрая легна човекът, направо да си кажем, като пребит.

На втория ден, откакто легна, почти му спря дишането — нито охка, нито киха. Започна отчаян процес в белите дробове и замиране на целия организъм. И изобщо приближаване на смъртта.

Като не желаем да разстройваме читателите, ще кажем предварително, че впоследствие човекът се оправи все пак, не умря и изобщо онзи ден встъпи в изпълнение на служебните си задължения. Но смъртта беше дошла съвсем до него.

Друг, по-малко прогресивен другар би се разстроил много от този прискърбен факт. Но другарят Барбарисов беше истински герой. Беше се бил по всички фронтове. И винаги по време на мирното строителство кореше всички за дребнавите им еснафски интереси и за това, че не си плащат наема.

Другарят Барбарисов не се уплаши от някаква си дребнобуржоазна смърт. Само махна с ръка на своите ридаещи роднини — един вид, бягайте, дяволи такива, и без вас ми е тежко. Какво сте се наредило тук с вашите мутри...

Но, между другото, в най-последния момент все пак се издъни. Отклони се от своята прогресивна програма.

И започна да мърмори някакви думи. Наобиколиха го, разбира се, роднините отново. Почнаха да го питат, един вид, какво мрънка. Барбарисов казва: — Венци не искам. По-добре да сложат на къщата покривна ламарина. И — казва — попове на един пушечен изстрел разстояние до ковчега да не припарват. Само — казва — не ме карайте в крематориума. Умолявам ви. Моля ви. Погребете ме обикновено.

Роднините започнаха да го успокояват, един вид, за какво изобщо говорим — ясно е, никакъв крематориум. На това Барбарисов се усмихна горчиво.

— Не — казва, — страх ме е, че в това отношение другарят Галкин може да ми скрои някой номер. Аз в приятелски разговор неведнъж му говорих за това и настоявах. Сега да не вземе, тази подла личност, да упорства за това. Не давайте да ме изгорят. Аз — казва — не съм свикнал още с това.

След тези думи започна криза, лек сън и освобождаване на организма от всякаква гадост. И изобщо, започна да се оправя човекът.

След една седмица, когато Барбарисов, розов и свеж, седеше в леглото на възглавницата, му дойде на гости другарят Галкин. За много неща си говориха. Барбарисов се извиняваше много за крематориума.

— Направо — казва, — не зная, но в последния момент ми се отщя да ходя в крематориума, уплаших се. Друг път, като тръгна да умирам — хич не се колебайте в избора, — карайте ме в крематориума.

Галкин казва: — Ако изкарате десетина години — ще ви караме. А засега — казва, — за какво изобщо говорим? Засега — казва, — у нас в Питер още не карат никого. Всичко е само в проект.

Тук Барбарисов се плесна по челото.

— Вярно — казва, — как можа да ми изхвърчи от главата. Напразно се уплаших. Извинявай.

След пет дни Барбарисов се оправи и повече не си спомни за този случай.

1927 г.

МНОГО КРАТКИ ИСТОРИИ / БЕЗ ПАТИЦА

ИЗТОЧНИК: The Mind Collection

ПРЕВОД: : Gemini 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК: НАЙ-ДОБРОТО, НА КОЕТО СИ СПОСОБЕН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

БЕЗ ПАТИЦА

Ето една съвременна история, разказана от софтуерния разработчик Джеф Атууд.

Добре известно е, че продуцентите (позиция в гейм индустрията, приблизително еквивалентна на проджект мениджър) изпитват нужда да правят промени в абсолютно всичко, което се създава. Предполага се, че на подсъзнателно ниво усещат, че ако не променят нещо, нямат никакъв принос.

Аниматорът, който работел по движенията на царицата за играта Battle Chess, бил наясно с тази тенденция и намерил иновативно решение. Създал анимациите на царицата така, както смятал за най-добре, но с едно допълнение: "дал" на царицата домашна патица. Анимирал патицата във всяка една сцена, като я карал да пърха из ъглите на екрана. Освен това положил големи усилия да се увери, че никога не застъпва „същинската“ анимация.

Накрая дошло време продуцентът да прегледа готовия набор от анимации на царицата. Той седнал и изгледал всичко. Когато приключили, се обърнал към аниматора и казал:

- Изглежда страхотно. Само едно нещо — махни патицата.

(Следва)

БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / PRO DOSTOYEVSKY

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 3

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА / РОМАНОВИ, ПАДНАЛИ В БИТКА / ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА / МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / СЪВСЕМ МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / ГЛАВНИ ВОЕННИ ГЕРОИ / ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА БАБА ШАПОКЛЯК / ПИЛЕНЦЕТО И ЛОКОМОТИВЪТ (ЗА ШВАРЦ) / НЕ ОБИЧАМ БОНАПАРТ / ЗАГАДКАТА НА ЧУДОВИЩЕТО / ПЪРВАТА ДЕВИЦА КАВАЛЕРИСТ / ГРАФ НОГИ ЧЕТЕ ВЕСТНИК / НЕСКРОМНОТО ОБАЯНИЕ НА АРИСТОКРАЦИЯТА / ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО ИЛИ МОМИЧЕ С ХАРАКТЕР / ИЗЧЕЗВАНЕ ЗА ДВАМА / ОБРАЗЪТ НА ЕНЕРГИЧНИЯ ГЛУПАК В РУСКАТА ИСТОРИЯ / ЛЮБОВНИКЪТ НА РЕВОЛЮЦИЯТА / ОТГОВОР НА ЕДИН ЧЕСТО ЗАДАВАН ВЪПРОС, ИЛИ ХУБАВО Е ДА СИ БЕЛЕТРИСТ / САТУРН ЕДВА СЕ ВИЖДА / ЯПОНСКИЯТ БОГ / НЕПРИЯТЕН ФАКТ / ЖИВОТЪТ И СМЪРТТА НА ВЕСЕЛИЯ ЧОВЕК / АКО БЯХ ШÒГУН / МЕЧТА ЗА УКРАЙНА / КАК СЕ РАЖДА ИДЕЯТА / ПОЕТЪТ ЦАР / ЦЕЛИЯТ СВЯТ Е ТЕАТЪР / ОТ АРИСТОКРАТ ДО ДЪНОТО (И ОБРАТНО) / НАЙ-СТРАШНИЯТ ЗЛОДЕЙ

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

PRO DOSTOYEVSKY

Господи, каква мерзост е смъртното наказание. Хиляда пъти по-лошо от всяко убийство, дори и най-зверското.

Но преди да ви разкажа това, което възнамерявам да ви разкажа, ще ви попитам: помните ли историята на Ришар от „Братя Карамазови“?

Ако не я помните – ето я, с малки съкращения:

„…В Женева, съвсем неотдавна, само преди някакви си пет години, екзекутирали един злодей и убиец, Ришар, двадесет и три годишен май, момък, който се разкаял и приел християнската вяра преди ешафода…

Хванали го, съдили го и го осъдили на смърт. Защото там не си играят на сантименталности. И ето, в затвора го обграждат веднага пастори и членове на различни Христови братства, благотворителни дами и прочие. Научили го в затвора да чете и пише, започнали да му тълкуват Евангелието, съветвали го, убеждавали го, притискали го, пилили му на главата, досаждали му и ето че най-накрая той си признал тържествено престъплението. Приел вярата, написал сам до съда, че е изверг и че най-накрая се е удостоил с това Господ да озари и него и да му изпрати благодат. Всички в Женева се развълнували, цялата благотворителна и благочестива Женева. Всички, които били възвишени и благовъзпитани, се втурнали към него в затвора; целуват Ришар, прегръщат го: „ти си наш брат, над теби слезе благодатта!“.

…И ето, настъпил последният ден. Обезсиленият Ришар плаче и само това прави — повтаря всяка минута: „Това е най-хубавият от моите дни, отивам при Господа!“. — „Да — викат пасторите, съдиите и благотворителните дами, — това е най-щастливият ти ден, защото отиваш при Господа!“. Всичко това се движи към ешафода след позорната каруца, в която карат Ришар — с карети, пеша. Ето, стигнали до ешафода: „умри, братко наш — викат на Ришар, — умри в Господа, защото слезе и над тебе благодатта!“. И така, покритият с целувките на братята брат Ришар бил извлечен на ешафода, сложили го на гилотината и му отрязали по братски главата за това, че и над него слязла благодатта.“

А сега – не литературна, а истинска драма. Тя се разиграла не толкова отдавна и то в най-правовата от всички държави – Съединените щати.

Живяла някога на света една отвратителна злодейка, по-лоша не може да се измисли.

Полюбувайте се, Велма Барфилд, родена през 1932 година.

Тази мила американска лелка започнала криминалната си кариера с това, че подпалила къщата си, а в нея – пийналия си съпруг, за да вземе застраховката.

Втория си съпруг отровила – със същата цел.

После отровила майка си.

Всичко това ѝ се разминало, останало потулено.

Тогава Велма превърнала убийството в допълнителен доход. Наемала се като болногледачка на възрастни хора, фалшифицирала подписите им върху чекове, а когато се появявал риск да я разкрият – пращала подопечните си на оня свят.

През 1977 година отровила 94-годишния Монтгомъри Едуардс и неговата 84-годишна съпруга Доли. Три месеца по-късно – 77-годишния Джон-Хенри Ли. После и приятеля си Роуланд Тейлър, който, както ѝ се сторило, започнал да подозира нещо.

Полицаите били насочени към престъпницата от собствената ѝ сестра (с което вероятно си спасила живота).

Следствието ексхумирало труповете. Открити били следи от арсен.

Съдебният процес бил емоционален. Убийцата се държала цинично – заяждала се, зъбела се и не показвала ни най-малко разкаяние. Особено възмущение предизвиквали у всички две обстоятелства: хладнокръвното умъртвяване на хора, които се доверявали напълно на Велма, и видът ѝ на „божа кравичка“. Тя израснала в дълбоко религиозно семейство, споменавала непрестанно Всевишния и се молела пламенно в църквата. Накратко – класически персонаж от не особено креативен холивудски трилър.

Съдебните заседатели заседавали само един час и не откриха никакви смекчаващи вината обстоятелства; съдът осъдил с удоволствие гадината на най-тежкото наказание.

А по-нататък станало точно като у Достоевский.

Представете си, в затвора с Велма Барфилд се случила метаморфоза – защото в САЩ, както е известно, изпълнението на присъдите се точи дълги години. Преди Велма само се преструвала на набожна християнка, а сега повярвала истински. Грижела се за болните затворнички, използвала всеки оставащ ѝ ден от живота, за да помогне на някого. Така минали шест години.

Самият Били Греъм, най-възрастният и най-авторитетният сред американските проповедници, възнасял похвали за затворничката от блока на смъртниците. В страната започнало обществено движение за отмяна на екзекуцията. Мнозина били увдерени, че Велма е замислила целия този спектакъл с „преобразяването“ именно с такава цел. Но разобличителите млъкнали, когато забранила на адвокатите си да подават апелация до Върховния съд. Велма Барфилд се преобразила наистина. Над нея, според ехидния израз на Иван Карамазов, „слязла благодатта“.

Точно преди екзекуцията я обзел все пак страх и подала до губернатора на щата молба за помилване. На губернатора му предстояли обаче избори за Сената, а по-голямата част от избирателите, както е известно, се отнасят одобрително към „най-тежкото наказание“. Губернаторът не я помилвал (но после така или иначе изгубил изборите).

На 2 ноември 1984 година Велма била умъртвена с летална инжекция. Не онази лицемерна твар, която убивала хладнокръвно хора, а жената, която виждате на горната снимка.

Ето в такава стая, много цивилизовано, при спазването на всички формалности, я убили.

Преди смъртта ѝ дали да похрупа чипс и да пийне кока-кола. И изобщо, жалели много за нея.

Накратко, ура. Справедливостта възтържествувала.

(Следва)

ОСТРОВ ТРОМЛЕН

ИЗТОЧНИК: DISGUSTING MEN

ПРЕВОД: : Gemini 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Бихте ли успели да оцелеете 15 години на остров с размерите на чиния, където няма нищо освен раци и пясък? Сигурен съм, че да. Първо, нашите читатели са средно с 40% по-издръжливи от обикновения човек. Второ, подобно нещо се е случвало вече: през XVIII век десетки малагасийски роби успели да преживеят на парче необитаема суша насред океана и дори да изградят някаква инфраструктура.

Остров Тромлен се намира в Индийския океан, на 450 километра източно от Мадагаскар. Просто едно късче от пясък и корали насред нищото – потискащо зрелище. През XVIII век на Мадагаскар кипяла активно търговията с роби и, трябва да се отбележи, че по онова време в тези води властвали французите, които се отнасяли към „живата стока“ изключително зле. И именно това довело до последвалите събития.

През 1761 г. покрай Тромлен решил да се промъкне нелегалният робовладелски кораб „L’Utile“. Тогава робството било законно, но капитанът на кораба бягал от данъци и, казано на днешен език, не бързал да си регистрира фирма. Затова плавали през нощта, корабът се натъкнал на риф и по-голямата част от 160-те роби, намиращи се в трюма, загинали.

На брега успели да се измъкнат едва 20 моряци и около 70 роби. Разпънали два лагера: за господарите и за неволниците. Въпреки очевидното числено превъзходство на робите, французите все още били въоръжени. Те съумели да сглобят от останките на „L’Utile“ лодка и отплавали, като взели всичко ценно и обещали да се върнат.

Както се досещате, никой така и не тръгнал да спасява нещастниците. Френското правителство на Мавриций се отнасяло към робите дори по-зле, отколкото към добитъка, и решило, че една спасителна операция просто няма да си струва средствата. Скоро забравили за корабокрушенците.

След 15 години край острова минал френски военен кораб под командването на Бернар дьо Тромлен (именно в негова чест парчето земя получило своето име). Моряците забелязали последните оцелели и ги спасили. Това били 7 жени и едно новородено бебе. Отвели ги на Мавриций и им дали свобода.

През цялото време робите оцелявали по чудо. Хранели се с раци, мекотели и костенурки и събирали дъждовна вода в медни съдове, намерени на потъналия кораб. Малагасийците дори построили къщи от корали и обща пещ. През 2006 г. на Тромлен била изпратена археологическа експедиция, която потвърдила, че някога там кипял живот: робите успели да изстискат от острова всичко възможно.

Сега на Тромлен се намира метеорологична станция, която следи посоката на ветровете в Индийския океан. За правото на собственост върху парчето земя все още спорят Франция и Мавриций. Но то едва ли е необходимо на някого, освен на археолозите.

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1998 г. / ЛИТЕРАТУРА / ЖУЗЕ САРАМАГУ

Жузе Сарамагу (José Saramago)

16 ноември 1922 г. - 18 юни 2010 г.

Литература

(За това, че създава притчи, изтъкани от въображение, със състрадание и ирония, които постоянно ни позволяват да схванем една илюзорна реалност)

Жузе Сарамагу (José Saramago) е португалски писател, удостоен с Нобелова награда за литература през 1998 година. Той е смятан за един от най-значимите и влиятелни португалски писатели на XX век, чието творчество оставя трайна следа в световната литература.

Роден е на 16 ноември 1922 г. в малкото село Азиняга, провинция Рибатежо, Португалия, в бедно селско семейство. Трудното му детство и социалният произход оказват дълбоко влияние върху мирогледа и творчеството му. Сарамагу завършва само основно образование поради финансови затруднения и се налага да работи от млада възраст като механик и чиновник, преди да се посвети изцяло на литературата.

Литературната му кариера започва сравнително късно. Дебютният му роман "Terra do Pecado" ("Земя на греха") е публикуван през 1947 г., след което следва дълга пауза от почти двадесет години. Едва от 70-те години на миналия век той се завръща активно в литературата и именно тогава започва да изгражда своята уникална творческа идентичност.

Международното му признание идва с романа "Memorial do Convento" ("Мемоар за един манастир", 1982 г.), последван от "O Ano da Morte de Ricardo Reis" ("Годината на смъртта на Рикардо Рейс", 1984 г.) и "A Jangada de Pedra" ("Каменният сал", 1986 г.). Тези произведения утвърждават Сарамагу като майстор на историческия и алегоричен роман.

Сред най-известните му произведения, преведени на български език, са романите "Слепота" ("Ensaio sobre a Cegueira", 1995 г.) и "Приумиците на смъртта" ("As Intermitências da Morte", 2005). Романът Слепота разказва за внезапна епидемия от слепота, обхванала едно общество, и е определян от критиците като смущаващо и едновременно прекрасно произведение, дълбоко изследващо човешката природа, морала и социалните структури.

Стилът на Сарамагу е изключително характерен и лесно разпознаваем. Той използва дълги, извиващи се изречения, нетрадиционна пунктуация — диалозите не са отделени с кавички, а са вградени в основния текст — и притчов, алегоричен език. Разказвачът при него е активен участник в историята, коментиращ събитията с ирония, съчувствие и философска дълбочина. Именно тази неповторима нарация прави прозата му едновременно предизвикателна и завладяваща.

Нобеловият комитет присъжда наградата на Сарамагу на 10 декември 1998 г. в Стокхолм, мотивирайки решението си с думите, че той създава „притчи, изтъкани от въображение, със състрадание и ирония, които постоянно ни позволяват да схванем една илюзорна реалност". На церемонията по награждаването Сарамагу произнася своята прочута нобелова реч, в която разказва за детството си и за пътя, довел го до световното литературно признание.

Освен Нобеловата награда, Сарамагу е носител и на наградата „Камойш" — най-престижното литературно отличие в португалоезичния свят. Tворчеството му е преведено на повече от 25 езика и е изучавано в университети по целия свят.

Интересен факт е и ранният му ръкопис "Claraboya" ("Прозорец"), написан в началото на 50-те години на XX век, но публикуван едва 59 години по-късно — произведение, което хвърля светлина върху ранния творчески свят на писателя.

През последните години от живота си Сарамагу живее на Канарските острови, Испания, заедно със съпругата си — испанската журналистка и преводач Пилар дел Рио. Той остава активен и ангажиран с обществени и политически въпроси чак до края на живота си, изказвайки се открито по теми като социалното неравенство, капитализма и правата на човека.

Жузе Сарамагу умира на 18 юни 2010 г. в Тиас, Лас Палмас, Канарските острови, на 87-годишна възраст. Смъртта му е посрещната с огромна скръб в Португалия и по целия свят. Тленните му останки са транспортирани в Лисабон, където са положени за поклонение, а прахът му е разпръснат под маслиново дърво пред Дома-музей „Жозе Сарамагу" в Лисабон — символичен финал за писател, дълбоко свързан с португалската земя и португалската душа.

Наследството на Сарамагу в световната литература е неоспоримо. Той доказва, че литературата може да бъде едновременно философски дълбока, политически ангажирана и художествено завладяваща. Творчеството му продължава да вдъхновява читатели и писатели по целия свят и остава живо завещание за силата на човешкото въображение и словото.

Съставил: Gemini 3.1 Pro

Редактор: Павел Николов

БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ / ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИМОН

Превод: Gemini 3

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА / СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС - ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН / ЙОАН И СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ИЗТОЧНИЦИ НА ЧЕТВЪРТОТО ЕВАНГЕЛИЕ. ЙОАН ИЗМЕСТВА АКЦЕНТИТЕ / ДРУГИ ЕВАНГЕЛИЯ: ЕВАНГЕЛИЕ С ИЗРЕЧЕНИЯ / ЕВАНГЕЛИЯ ЗА ДЕТСТВОТО / СТРАСТИ ХРИСТОВИ / ГНОСТИЧНИ ЕВАНГЕЛИЯ / ИСТОРИЧЕСКИЯТ ИСУС / ИСУС – ПРОРОК НА АПОКАЛИПСИСА

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ - ВАЖНА ФИГУРА В ИСТОРИЯТА НА РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО / ПРОБЛЕМ НА КНИГАТА „ДЕЯНИЯ“ / КРАТКА БИОГРАФИЯ НА ПАВЕЛ / КАКВО ПОТВЪРДИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / КАКВО ПРОМЕНИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ИСУС / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЗАКОНА / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЮДЕИТЕ И ЕЗИЧНИЦИТЕ / МИСИОНЕРСКАТА ДЕЙНОСТ НА ПАВЕЛ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО СОЛУНЯНИТЕ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ГАЛАТЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИПЯНИТЕ

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ

ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИМОН

Посланието до Филимон е единствен по рода си образец. За това има много причини. Това е най-краткото послание. То може да се побере лесно на една страница папирус. Това е всъщност нормалният размер за писмо в гръко-римския свят. В сравнение с него другите послания на Павел са чудовищно големи. Освен това, това е единственото послание на Павел, написано до отделен човек. Адресатът на писмото е Филимон – човек, приел вярата от Павел, който очевидно ръководел християнска община. Традиционно се смятало, че това е общината в град Колоса, но това не е известно със сигурност.

Павел писал от затвора по особена причина. Филимон имал роб на име Онисим, който вероятно избягал, отнасяйки със себе си част от парите на своя господар (1:18). Онисим се срещнал с Павел или защото самият той бил хвърлен в затвора, или защото избягал умишлено при Павел. Последното изглежда по-правдоподобно. Римската империя била огромна и едва ли било възможно роб на ученик на Павел да попадне случайно в една килия с апостола. Нещо повече, в Римската империя било напълно законно робите, които са си навлекли гнева на господаря, да прибягват до защитата на негови верни приятели. Както е очевидно от посланието, случило се точно това.

Явно, след срещата си с Павел, Онисим приел християнството. Павел моли Филимон да приеме Онисим обратно като брат по вяра и да не го наказва. Ако Онисим дължи нещо на Филимон (например, ако е откраднал от имуществото му), Павел ще плати лично.

Някои читатели смятали, че Павел подтиква Филимон да освободи Онисим. Но в посланието не е казано нищо за това. Подобно тълкуване било по-удобно за просветените читатели от Новото време, които смятали робството за зло. Напротив, Павел отбелязва, че Онисим му бил много полезен (игра на думи; „Онисим“ в превод означава „полезен“). Освен това, той моли Филимон да му „направи услуга“ (1:20). Това навежда на размисъл. Може би Павел моли Филимон, който е негов длъжник (защото приел благовестието от Павел), да му се отплати, като му подари роба Онисим?

(Следва)

АЛЕКСАНДЪР КИСЬОВ / ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ И ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 ГОДИНА / ГЛАВА Х. НАСТЪПЛЕНИЕТО КЪМ ГРАД МАЧИН / БОЯТ ПРИ СЕЛО ГРАЧИ, КОТА 90 / 26, 27 ДЕКЕМВРИ

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Gemini 3 и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК:

ВЪВЕДЕНИЕ

ГЛАВА I. ПОДГОТОВКА ЗА ДЕЙСТВИЕ НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ

ГЛАВА II. ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В МЕЖДИНАТА СИЛИСТРА – ДОБРИЧ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА III. ДЕЙСТВИЯТА НА КОННАТА ДИВИЗИЯ НА ДЕСНИЯ ФЛАНГ НА III АРМИЯ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА IV. ОТБРАНИТЕЛНИ БОЕВЕ ПРИ КОТА 90, СЕЛО ПЕРВЕЛИ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2

ГЛАВА V. НАПАДАТЕЛНИ БОЕВЕ В ПОСОКА НА с. ПЕРВЕЛИ, КЮСТЕНДЖА / ПОДГОТОВКА НА АТАКАТА НА НЕПРИЯТЕЛСКАТА ПОЗИЦИЯ с. ТОПРАХИСАР - с. УРЛУКЬОЙ / АТАКА НА УКРЕПЕНАТА ПОЗИЦИЯ С. ТОПРА-ХИСАР, с. УРЛИКЬОЙ / ЗАЕМАНЕ ГЛАВНАТА НЕПРИЯТЕЛСКА ПОЗИЦИЯ / ЗАЕМАНИЕТО НА с. МУЛЧОВА, с. ТЕКИРГЬОЛ / АТАКА И ЗАЕМАНЕ НА ВТОРАТА ОТБРАНИТЕЛНА ЛИНИЯ И гр. КЮСТЕНДЖА. ПРЕСЛЕДВАНЕ КРАЙ МОРЕТО

ГЛАВА VI. ПРЕСЛЕДВАНЕ ПОКРАЙ МОРЕТО - АТАКАТА ПРИ КАРАМУРАТ

ГЛАВА VII. ПРЕСЛЕДВАНЕ КЪМ ЗАПАД - 25 ОКТОМВРИ — с. ТАРИ-ВЕРДЕ, с. САТИСКЬОЙ / 26 ОКТОМВРИ / 27 ОКТОМВРИ / 28 ОКТОМВРИ / 29 ОКТОМВРИ / 30 ОКТОМВРИ / Спиране на конната дивизия - 31 ОКТОМВРИ / Настъпление на армията - 1 НОЕМВРИ / 2 НОЕМВРИ

ГЛАВА VIII. ПРИКРИВАНЕ И УКРЕПЯВАНЕ НА АРМИЯТА - 3 НОЕМВРИ / 4 и 5 НОЕМВРИ / 6 НОЕМВРИ / 7, 8 и 9 НОЕМВРИ / 10 НОЕМВРИ

ГЛАВА IХ. ОХРАНА НА ЛЕВИЯ ФЛАНГ И ТИЛА НА АРМИЯТА - / 11 НОЕМВРИ / ПРЕМИНАВАНЕТО НА ДУНАВА ПРИ ЧЕРНА-ВОДА — ст. ФИТЕЩИ

ГЛАВА Х. НАСТЪПЛЕНИЕТО КЪМ ГРАД МАЧИН - / 15 ДЕКЕМВРИ / 16 ДЕКЕМВРИ / 17 ДЕКЕМВРИ / 18 ДЕКЕМВРИ / 19 ДЕКЕМВРИ / 20 ДЕКЕМВРИ / 21 ДЕКЕМВРИ / 22 ДЕКЕМВРИ

БОЯТ ПРИ СЕЛО ГРАЧИ, КОТА 90 - / 23 ДЕКЕМВРИ / 24 ДЕКЕМВРИ / 25 ДЕКЕМВРИ

КНИГАТА В "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

Боят при село Грачи, кота 90

26 декември

Нощта минава спокойно.

Според оперативната заповед по армията № 68. от 25.XII. 916. г., 11 ч. 55 м. сл. пл., „противника все още държи к. 90., к. 161. пред фронта на конната дивизия и западните склонове на к. 456., втората воденица по р. Лункавица (р. Морилор), Мон. Тикилещи. За днешния ден 4. дивизия има да продължи настъплението си към запад с захождане на десния фланг; конната дивизия продължава досегашната си задача“.

През деня няма никакви особени действия по фронта к. 90., к. 161.Конната дивизия е усилена с още артилерия: 2. и 3. с. с. батарея от 2. артилерийски полк (подполковник Христов К.), 2 полски с.с. батареи от 24. турски артилерийски полк (Хаири Бей), една 8·7 см, на пор. Кросновски, една гаубична батарея от Софийския тежък артилерийски полк.

Пристига полковник Вуйчев и поема командуването на 1. конна бригада.

27 декември

Според оперативна заповед по армията № 69. от 26.XII. 916. г., 11 ч. сл. пл., „противника заема линията с. Рашел, 1 км с.-з. от к. 456., к. 161., к. 90. 4. Преславска дивизия ще продължи настъплението си на фронта к. 456., к, 197., а конната дивизия, усилена с дружината на майор Филипов, от 11. пех. маршеви полк, да атакува и заеме к. 161.“.

Дружината (1.) от 11. пех. маршеви полк се присъединява към конната дивизия при с. Гречи в 7 ч. пр. пл.

Заповеданата атака ще закъснее, поради мъглата.

Командването на пехотата е обединено под началството на командира на 9. германски резервен п. полк полковник Вобринг, полка на който влиза в състава на дивизията.

Едва сл. пл., когато мъглата се вдига лениво се започва подготовка на атаката, като по голямата част от батареите в участъка на дивизията съсредоточават огъня си по к. 161.

Обаче, настъплението на нашата пехота е парализирано от успешното действие на неприятелската артилерия, която с умело насочване на огъня си нанася загуби на нашата пехота, която успява до края на деня да заеме само предната неприятелска позиция при к. 161., като залавя 2 офицера и 100 войника в плен.

От разпита на пленниците се узнава, че срещу конната дивизия действува цялата 10. сибирска дивизия, като има 39. и 40. пех. полкове на фронта, к. 90., к. 456., а другите два полка: 37. и 38. — в Мачин.

За да се усигури левия фланг на дивизията от към с. Каркилиу, който не достига до източния край на блатото, вечерта са насочени 2 дружини от 9. гер. п. резервен полк с картечната рота на полка да се развърнат на крайния ляв фланг и заемат незаетото пространство. При движението през нощта картечната рота, не подготвила движението си с разузнаване и охрана, попада в руските линии, бива обстреляна с кръстосан огън, част от хората избити, останалите падат в плен.

(Следва)