ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ
ПРЕВОД: : Meta AI
РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
В резултат от сблъсък с айсберг в обшивката на десния борд се образували шест пробойни с обща дължина около 90 м. Повредени били пет носови отсека.
НАЧАЛО НА ПЛАВАНЕТО
Британският презокеански параход „Титаник“ бил построен в Белфаст, в корабостроителницата „Харланд енд Уулф“, по поръчка на корабоплавателната компания „Уайт Стар Лайн“. Към момента на въвеждането си в експлоатация бил най-големият кораб в света. На 10 април 1912 година „Титаник“ се отправил на своето първо и последно плаване. Командването на кораба в първия му рейс било поверено на Едуард Джон Смит — най-опитния капитан на „Уайт Стар Лайн“, с 25 години капитански стаж. Той оглавил екипаж от над 900 души.
“Титаник“
Качването на пътниците на борда на „Титаник“ започнало в 9:30 сутринта на 10 април в пристанището на Саутхемптън. В 9:45 ч. от лондонската гара Ватерло тръгнал специален влак на компанията „Уайт Стар Лайн“, който превозил пътниците от първа класа до Саутхемптън. Около 11 часа влакът пристигнал на океанския док, където се намирал акостиралият „Титаник“. 245 пътници от втора класа и 497 пътници от трета класа били докарани от Лондон с по-ранен влак, тръгнал в 7:30 ч. и пристигнал в 9:30 ч.
Пристанището
В 11:50 корабната сирена известила, че „Титаник“ ще отплава след десет минути. Бордът на лайнера напуснали журналистите, изпращачите и пристанищните чиновници. На „Титаник“ се качил лоцман. Шест влекача започнали да оттеглят кораба от кея и да го извеждат във фарватера на река Тест. Когато влекачите откачили въжетата, лоцманът дал команда „Бавно напред“ и лайнерът тръгнал на собствен ход покрай стените на кея зад океанския док. По това време там се намирали акостиралите параходи „Оушъник“ и „Ню Йорк“, като „Ню Йорк“ бил привързан към борда на „Оушъник“. В момента, в който „Титаник“ се изравнил с „Ню Йорк“, шестте стоманени въжета, с които бил привързан параходът, се късали и кърмата на „Ню Йорк“, попаднала в опасната зона на външното хидродинамично налягане, създадено от движението на по-големия лайнер, започнала да се приближава към „Титаник“. Капитан Смит заповядал да се спрат незабавно машините. Един от влекачите, съпровождащи „Титаник“, заобиколил „Ню Йорк“, закрепил едно въже, хвърлено му от палубата, и с пълната мощ на машините си започнал да го тегли обратно към брега. „Титаник“ се разминал с „Ню Йорк“ само на няколко десетки сантиметра. Два влекача преместили едва избегналия сблъсъка „Титаник“ назад, за да дадат възможност на други два влекача да поставят „Ню Йорк“ на ново място за акостиране.
Отплаването
След инцидента „Титаник“ продължил пътя си с един час закъснение и с ниска скорост. От Саутхемптънския залив „Титаник“ излязъл в протока Дъ Соулънт, заобикаляйки остров Уайт от източната страна. Достигайки източния край на острова, корабът намалил отново скоростта си, за да може лоцманът да слезе от борда. След това от мостика подали заповед в машинното отделение за увеличаване на скоростта и „Титаник“ поел курс на юг, към бреговете на Франция.
Над Ламанша времето било ветровито и облачно. Разстоянието от 147 км „Титаник“ изминал за 6,5 часа и пристигнал в Шербур около 18:30 ч. Пристанището на Шербур нямал подходящ кей за „Титаник“, затова лайнерът хвърлил котва насред залива. Пътниците и товарите качвали на борда с помощните кораби „Номадик“ и „Трафик“. До морската гара на Шербур мнозина стигнали със специален влак, съобразен с разписанието на парахода, който тръгнал в 9:40 ч. от парижката гара Сен Лазар. Значителна част от новите пътници били богати американци, приключили зимния си сезон в Монте Карло, Ница, Кан и други курорти на Ривиерата. Престоят в Шербур продължил час и половина, в 20:00 ч. „Титаник“ вдигнал котва и се отправил към Куинстаун.
“Титаник“
На 11 април „Титаник“ стигнал до бреговете на Ирландия. На няколко километра от пристанището на борда му се качил лоцман. В 11:55 ч. „Титаник“ хвърлил котва в пристанището на Корк, на 6,5 км от Куинстаун. Помощните кораби „Америка“ и „Ирландия“ качили на „Титаник“ пътници (предимно млади ирландски емигранти, пътници от трета класа), товари и поща. Освен пътниците, с разрешението на капитана, на борда се качили журналисти, фотографи и местни търговци. В 13:30 ч., след като всички гости напуснали лайнера, котвата била вдигната и корабът се отправил към Ню Йорк с 2208 души на борда.
Спирка на “Титаник“
ТРАНСАТЛАНТИЧЕСКОТО ТРАСЕ
Когато „Титаник“ стигал до фара Фастнет, обозначаващ началото на трансатлантическото трасе, капитанът дал команда „Пълен напред“ и параходът развил скорост 21 възела (39 км/ч). През 1898 г. корабоплавателните компании, чиито кораби осигурявали връзката между Европа и Северна Америка, сключили споразумение за обслужването на определени линии, използвани в различно време на годината. На първо място, това трябвало да позволи на корабите да избягват, особено в определени месеци, районите, в които съществувала опасност от ледове и мъгли. Освен това, точно обозначените курсове на движение от изток на запад и обратно трябвало да помогнат да се намали максимално опасността от сблъсъци на насрещно движещи се кораби. И накрая, в случай на авария, установените коридори за плаване в Северния Атлантик позволявали да се разчита на бърза помощ от друг кораб, движещ се по същото трасе.
От 15 януари до 14 август на корабите било предписано да се движат по южния маршрут, като точката на завой към Ню Йорк се намирала на около 750 км югоизточно от остров Нюфаундленд. Това се правело с цел да се заобиколи районът на Голямата ньюфаундлендска банка (плитчина – бел. ред.), където се струпвали голямо количество айсберги. Високите приливи, предизвикани от рекордно сближаване на Луната и Земята през януари 1912 г., допринесли за това айсбергите да достигнат Голямата ньюфаундлендска банка един месец по-рано. През април 1912 г. над Атлантика господствал северозападен вятър. Съвпадението на посоките на постоянния вятър и на океанското течение станало причина за проникването на айсберги по-далече от обикновеното на юг.
Щом „Титаник“ напуснал Ирландия, небето се изяснило и през целия рейс времето било хубаво за този сезон на годината. За две денонощия (от обяд на 11 април до обяд на 12 април) „Титаник“ изминал 715 км, за три денонощия - 962 км, за четири - 1012 км.
В неделя, 14 април, параходът се движел вече със скорост 22,75 възела (42 км/ч), но сутринта, по инициатива на капитана, в котелно отделение № 5 били пуснати още два котела. Рано сутринта времето било облачно, ръмял дребен дъжд, духал западен вятър до 7 м/с. Към обед небето се е изяснило, но е станало по-студено. Температурата на въздуха била 6 °C.
На 14 април радистите на „Титаник“ започнали да получават съобщения за айсберги и ледени полета с техните координати. Първото предупреждение постъпило в 9:00 ч. от парахода „Карония“, който съобщил за ледени полета и струпване на айсберги и гроулъри (ледени отломки). Капитан Смит потвърдил получаването на съобщението. В 11:40 ч. на капитана била предадена телеграма от парахода „Ноордам“, в която се съобщавало за дрейфуващи ледове приблизително в същия район, който посочила „Карония“.
В 13:42 ч. корабът „Балтик“ препредал следното съобщение: „До капитан Смит, „Титаник“. Ясно време от момента на отплаването. Гръцкият параход „Атина“ съобщава за преминаване покрай айсберги и голямо количество ледени полета днес в района на 41°51′ северна ширина и 41°52′ западна дължина… Желая успех на вас и на „Титаник“.
Като показал предупреждението на изпълнителния директор на „Уайт Стар Лайн“ Брус Исмей, капитан Смит изчислил нов маршрут. Курс към косата Санди Хук „Титаник“ поел един час след преминаването на точката на завой, в кооято трансатлантическите кораби поемали обикновено курс към Ню Йорк. Лайнерът продължил да се движи на югозапад и изминал около 40 км в тази посока, преди в 17:50 ч. старши помощник-капитанът Уайлд да нареди на кормчията: „Дясно на 47 градуса“ и „Титаник“ от курс 242° легнал на курс 289°. Това било направено, за да се избегне вероятна среща с айсберги.
В 13:45 ч. немският кораб „Америка“ съобщил, че се срещнал с два големи айсберга на 620 км южно от Нюфаундленд. Това предупреждение обаче не било предадено на мостика. Причините не са изяснени, възможно е радистите да са забравили да предадат информацията на капитана, защото били заети с отстраняването на неизправност в оборудването.
В 19:30 ч. постъпило предупреждение от парахода „Калифорниън“: „… Лед в района между 42° и 41°25′ северна ширина и 49°30′ западна дължина. Видяхме голямо струпване на натрошен лед и много големи айсберги. Има и ледени полета. Времето е хубаво, ясно“.
Това съобщение също не било предадено на дежурните на мостика. Очевидно радистът Джак Филипс не го приел, защото бил зает да изпраща до ретранслаторната станция на нос Рейс (остров Нюфаундленд) частни телеграми, които се натрупали за времето, докато радиопредавателят бил неизправен. Последно предупреждение било получено в 22:30 ч. от парахода „Калифорниън“, който легнал в дрейф на края на едно ледено поле на около 50 км от „Титаник“. Радистът на „Калифорниън“ Сирил Евънс започнал да предава координатите на опасната зона, но Филипс го прекъснал грубо: „Млъкни! Работя. Имам връзка с нос Рейс“. Така било пренебрегнато най-важното предупреждение за наличието на лед.
В 21:20 ч. капитанът напуснал мостика и отишъл на вечеря в негова чест, организирана от семейство Уайдънър. В 22:30 ч. „Титаник“ се разминал с парахода „Рапаханок“, който се движел по насрещен курс от Халифакс. Малко преди това „Рапаханок“, маневрирайки сред дрейфуващи ледени късове, получил повреда на кърмата. Щом двата кораба се оказали в пределите на взаимна видимост, Албърт Смит, който замествал капитана на „Рапаханок“, установил с помощта на морзова лампа връзка с „Титаник“: „Току-що преминахме през ледено поле и между няколко айсберга“, а в отговор от „Титаник“ сигнализирали: „Съобщението е прието. Благодарим. Лека нощ“. След това не били предприети никакви мерки: броят на наблюдателите не бил увеличен, корабът продължил да се движи със същата висока скорост.
В 21:30 ч. било получено още едно предупреждение за наличие на айсберги, този път от парахода „Месаба“, което било адресирано до всички кораби, движещи се на изток: „Ледена обстановка. Днес в района на 41°25′ северна ширина, между 49° и 50°3′ западна дължина са забелязани айсберги и обширни ледени полета. Времето е хубаво, ясно“.
Карта
Вечерта застудяло силно, за два часа температурата на въздуха паднала от 6 °C до 0 °C, настъпило пълно затишие, по повърхността на водата нямало дори малки вълнички. Нощта от 14 срещу 15 април била безветрена, студена, ясна и безлунна. „Титаник“ се движел почти с пределна скорост - над 22 възела.
КРУШЕНИЕ
В дванадесет часа през нощта повечето пътници отившли да спят. На вахта застанал първият помощник на капитана Уилям Мърдок, сменяйки на поста Чарлз Лайтолър - втория помощник. На марса, на височина 29 м над ватерлинията, дежурели двама наблюдатели: Фредерик Флийт и Реджиналд Лий. Температурата на въздуха се понижила до -1 °C, вълнение нямало. Корабът се движел със скорост 22,5 възела (41,7 км/ч).
Видимостта била около 6 километра, но в онази нощ луната не светела. Наблюдателите били предупредени за опасност от лед, на тях и на останалите членове на екипажа било заповядано да следят особено внимателно морето за айсберги и ледени отломки.
В 23:30 ч. Флийт и Лий забелязали пред себе си на хоризонта лека мъгла, но не ѝ придали значение. Девет минути по-късно Флийт видял право по курса на около 600 м очертанията на айсберг. Той ударил три пъти камбаната, което означавало препятствие право по курса, и се свързал по телефона с шестия помощник Джеймс Муди. Той докладвал за айсберга на Уилям Мърдок, който наредил на кормчията Робърт Хичънс: „Дясно на борд“ (по терминологията от 1912 г. командата „Дясно на борд“ означавала завъртане на кормилото максимално наляво). Мърдок преместил ръчките на машинните телеграфи в положение „Стоп машина“. Малко по-късно, за да не закачи с кърмата айсберга, дал команда „Ляво на борд“, опитвайки се по този начин да го заобиколи. Около 30 секунди били необходими, за да може парното задвижване да завърти лопатата на кормилото. Спирането на винтовете довело до намаляване на ъгловата скорост (намаляла способността за завиване).
Айсбергът се приближавал към кораба, който продължавал да се движи напред по инерция с висока скорост. Едва след 25-30 секунди носът на „Титаник“ започнал да се отклонява бавно на ляво. В последната секунда айсбергът подминал форщевена и тръгнал плавно покрай десния борд. „Титаник“ успял да завие с 2 румба, което било достатъчно, за да се избегне челен сблъсък, но недостатъчно, за да се избегне контакт с айсберга. В 23:40 ч. десният борд на лайнера закачил подводната част на айсберга. На горните палуби хората усетили слаб тласък и леко треперене на корпуса, на долните палуби ударът бил малко по-осезаем. В резултат от сблъсъка в обшивката на десния борд се образували шест пробойни с обща дължина около 90 м. Контактът с айсберга повредил пет носови отсека, за което системата за непотопяемост на лайнера не била разчетена. Конструкторът Томас Андрюс, извикан от капитана за консултация, заявил, че корабът може да остане на повърхността не повече от час и половина.
В 00:05 ч. капитан Смит заповядал на екипажа да подготви спасителните лодки за спускане, след това влязъл в радиокабината и наредил на радистите да предават в ефира сигнал за бедствие. Качването на първите пътници в лодките започнало около 00:20 ч., в тях по заповед на капитана товарели най-напред децата и жените. Тъй като сблъсъкът не бил усетен практически от пътниците, те напускали неохотно кораба, на който външно всичко му било наред: прекъсвания на електричеството нямало, диферентът към носа нараствал през първия час незначително. За да не настъпи паника, членовете на екипажа съобщили, че евакуацията се провежда като предпазна мярка. Качването на пътниците в лодките се ръководело от помощник капитаните. През първия час били евакуирани едва 180 души, лодките се спускали полупразни. В 01:20 ч. водата започнала да залива полубака. По това време се появили първите признаци на паника. Евакуацията тръгнала по-бързо.
На сигнала за бедствие се отзовали и се отправили към мястото на крушението 7 кораба. От тях най-близо (на около 93 км) се намирал параходът „Карпатия“. Насочвайки се към потъващия „Титаник“, той развил пределната си скорост от 14 възела.
Корабът потъва
След 01:30 ч. диферентът към носа започнал да нараства бързо, на борда настъпила паника. Лодките на кърмата от десния борд били спуснати препълнени. Екипажът се стараел да сдържи с всички сили натиска на тълпата и да пропуска в лодките първо жените и децата. Членовете на машинния екип не спирали работата си. С усилията на огнярите, машинистите и механиците в системата се поддържало налягане на парата, необходимо за произвеждането на електроенергия и за работата на помпите, изпомпващи водата.
Спасителна лодка
След 02:05 ч. била спусната последната лодка, около 02:10 ч. водата започнала да залива палубата и капитанския мостик. Останалите на борда 1,5 хил. души се втурнали към кърмата. Диферентът започнал да расте пред очите на хората, в 02:15 ч. се срутил първият комин. В 02:16 ч. спряло електричеството. В 02:18 ч. при диферент към носа около 23° лайнерът се разчупил. Носовата част, откъсвайки се, тръгнала към дъното веднага, а кърмата се пълнела с вода и потънала две минути по-късно. В 02:20 ч. „Титаник“ изчезнал напълно под водата.
Стотици хора изплували на повърхността, но почти всички загинали от преохлаждане: температурата на водата била -2 °С. На двете сгъваеми лодки, които не успели да спуснат първоначално от лайнера, се спасили около 45 души. Още осем били спасени от две върнали се на мястото на крушението лодки (№ 4 и № 14).
Спасените
Час и половина след пълното потапяне на „Титаник“ на мястото на бедствието пристигнал параходът „Карпатия“ и прибрал 712 оцелели от крушението. В резултат от трагедията загинали 1496 души.
(Следва)
