понеделник, април 06, 2020

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ – 1964 ГОДИНА – ФИЗИОЛОГИЯ ИЛИ МЕДИЦИНА – ФЕОДОР ЛИНЕН

Феодор Линен (Feodor Lynen)

6 април 1911 г. – 6 август 1979 г.


Нобелова награда за физиология или медицина (заедно с Конрад Блох)

(За откритията му, засягащи механизма и регулирането на холестерина и мастните киселини.)

Феодор Линен е роден в Мюнхен, син е на Вилхелм Линен, професор по машинно инженерство в Мюнхенското технически университет. Майка му, Фрида, е дъщеря на фабриканта Густав Прим. Линен завършва начално и средно училище в Мюнхен и през 1930 г. постъпва в химическия факултет на Мюнхенския университет. Сред тези, които помагат за научната му подготовка, са Хайнрих Виланд, Ото Хьонигшмид, Казимир (Казимеж – бел. П. Н.) Фаянс и Валтер Герлах. Най-силно влияние му оказва Хайнрих Виланд, под чието ръководство Линен завършва през март 1937 г. своето изследване „За токсичните вещества в мухоморката“. След докторската си дисертация той се запознава пак под ръководството на Виланд с динамичната област в биохимията, на която остава верен цял живот.

Линен запазва също така и връзките си с Мюнхенския университет, където става лектор по химия през 1942 г., асистент през 1947 г. и професор по биохимия през 1953 г. Освен това през 1954 г. той става ръководител на Института по клетъчна химия „Макс Планк“, създаден наскоро по инициатива на Ото Варбург и Ото Хан, по това време оглавяващ Дружеството за развитие на науката „Макс Планк“. Така Линен получава изключителни възможности за научни изследвания.

Работата на Линен е посветена на изясняването на химичните детайли на метоболичните процеси в живите клетки и на механизмите на метаболичната регулация. Проблемите, които разглежда заедно с германски и други изследователи, включват ефекта на Пастьор, разлагането на оцетната киселина в дрождите, химическата структура на „активираната оцетна киселина“, на „активирания изопрен“, на „активираната карбонова киселина“ и цитохимина, разлагането на мастните киселини и образуването на ацетооцетна киселина, разлагането на винената киселина, биологичния синтез на цистеина, терпените, каучука и мастните киселини.

През 1954 г. Линен получава медала Нойберг на Американското дружество на европейските химици и фармацевти, през 1955 г. – паметния медал Либих на Дружеството на германските химици, през 1961 г. – медала Карус на Немската академия за естествени науки „Леополдина“, а през 1963 г. – медала Ото Варбург на Дружеството по физиологична химия.

Линен е член на Баварската академия на науките в Мюнхен и на Немската академия за естествени науки „Леополдина“ в Хале, почетен член е на Дружеството „Харви“ в Ню Йорк, на Американското дружество на биолозите химици във Вашингтон, на Венесуелското дружество за напредък на науката в Каракас, чуждестранен член е на Националната академия на САЩ във Вашингтон и на Американската академия на изкуствата и науките в Бостън. Има почетна докторска степен от медицинския факултет на Фрайбургския университет.

На 1 януари 1972 г. професор Феодор Линен е избран за президент на Дружеството на германските физици.

Линен се жени на 14 май 1937 г. за Ева Виланд, дъщеря на неговия академичен преподавател Хайнрих Виланд. Семейството има пет деца: Петер (1938 г.), Анемарие (1941 г.), Сузане (1945 г.) и Хайнрих и Ева-Мария (1946 г.).

Източник: https://www.nobelprize.org/prizes/medicine/1964/lynen/biographical/

Превод от английски: Павел Б. Николов


НОБЕЛОВИТЕ НАГРАДИ ДО ТУК:

„БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - НОБЕЛОВИ НАГРАДИ“

неделя, април 05, 2020

ТРИДЕСЕТТЕ АТИНСКИ ТИРАНИ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Кървавият епилог на Пелопонеската война.

След поражението на Атина в Пелопонеската война победителите натрапили на победените правителство, призвано да унищожи демокрацията. Неговият лидер Критий се опитвал да превърне Атина в подобие на Спарта и разгърнал политика на терор.

Мнозина от вас вероятно са си помислили, че загиват прекалено много хора – повече, отколкото е необходимо. Но имайте предвид, че така става при държавни преврати винаги и навсякъде. (Реч на Критий според произведението на Ксенофонт „Гръцка история“)

Бъдещият лидер на Тридесетте Критий бил потомък на аристократичния род на Кодридите (Κοδρίδες – бел. П. Н.). Членовете на този род били известни със своите таланти, с любовта си към философията и литературата, а също така с аристократизма си и (някои от тях) с враждебността си към демокрацията.

За свои предци Кодридите смятали царете на Пилос от поколението на героите – Нелей и Нестор. Друг славен техен прародител, от когото идва името на рода, бил легендарният цар на Атина Кодър, който се пожертвал по време на войната с дорийците.

От рода на Кодридите бил законодателят Солон, роднински връзки с тях имал тиранът Пизистрат. Потомък на друго коляно от този род бил Калесхър, който дружал с Анакреонт и противодействал на демократичната политика на Темистокъл. Синът му Критий бил един от водачите на олигархичния преврат в Атина през 411 г. пр. н. е.

Платон бил роднина на Критий.

Още един потомък на това семейство, Хармид, слушал лекциите на Сократ и бил увлечен от философията. Платон го направил герой на своите диалози. А майката на Платон била от рода на Кодридите.

Синът на Калесхър Критий продължил делото на своя баща. Като много аристократи той вероятно получава домашно образование от частни учители. По-късно влиза в кръга на младите слушатели на Сократ, след това – на софиста Горгий. Платон пише за своя родственик като за човек, който разбира от философия. Критий пишел елегии, трагедии и политически трактати. Подобно на повечето аристократи синът на Калесхър бил „лаконофил“ - почитател на всичко спартанско. Запазили са се фрагменти от трактата му „Лакедемонска полития“, в който хвали обичаите на Спарта.

Сократ и Алкивиад.

Античните автори пишели за него като за мислител, който „не уважава боговете“. Запазил се е фрагмент от драмата на Критий „Сизиф“, в която е представена теория за произхода на боговете. Според нея отначало хората създали законите, за да наказват явните злодеяния. След това някакъв мъдрец измислил всезнаещите богове, вярата в които сдържала хората да не вършат тайни престъпления и даже да не мислят за тях.

Честолюбието диктувало стремежите на Критий още от юношеските му години. Той посещавал лекциите на философите, за да се научи на ораторско майсторство. Като станал приятел на пълководеца аристократ Алкивияд, Критий се оказал замесен в известния процес за „оскверняването на хермите“.

По време на преврата през 411 г. пр. н. е. Критий подкрепял олигарсите, а след тяхното детрониране убедил съгражданите си да върнат от изгнание Алкивиад. С това е свързано едно от запазилите се стихотворения на Критий, в което той напомня на пълководеца за своята услуга. След това синът на Калесхър се озовал също в изгнание и се върнал едва преди сключването на примирието.

ТРИДЕСЕТТЕ ИДВАТ НА ВЛАСТ

През 405 г. пр. н. е. атинската флота била унищожена при Егоспотами. Спартанските войски блокирали Атина откъм море и суша. В обсадения град започнали да набират сила привържениците на олигархията.

Лизандър наблюдава разрушаването на атинските Дълги стени.

Новите спартански мирни условия предвиждали „безусловна капитулация“ и унищожаване на Дългите стени, осигуряващи защитата на Атина и пристанището Пирея. Атиняните трябвало да унищожат своите дълги стени, а също така да изберат комисия от тридесет граждани, които следвало да разработят закони „според духа на миналото“, което предполагало ограничаване на демокрацията.

Първоначално в комисията трябвало да влязат привържениците на Критий, привържениците на Терамен и привържениците на демокрацията. Под натиск на Лизандър членове на правителството станали привържениците на Критий и малко на брой привърженици на Терамен.

ТРИДЕСЕТТЕ НА ВЛАСТ

Най-напред Критий и неговите привърженици учредили съвет, в който влезли петстотин от хиляда избрани граждани. Била избрана традиционна колегия от архонти начело с архонта епоним Питодор. Именно „годината на архонта Питодор“ ще стане за атиняните година на управлението на Критий и неговите привърженици.

Членовете на колегия от единадесет души надзиравали затворите и екзекутирали престъпниците или тези, които наричали престъпници Тридесетте, а също така ръководели конфискуването на собствеността им. Колегия от десет души управлявала Пирея и имала същите правомощия да екзекутира без съд неугодните. Неин член (и вероятно лидер) бил Хармид, братовчед на Критий. Триста бичоносци били улична полиция и охрана на управниците.

След идването си на власт Тридесетте започнали да съдят и екзекутират неприемливите за тях хора. Първи жертви станали стратезите и таксиарсите, които една година по-рано се изказвали срещу мирните преговори.

След това Критий обявил, че градът трябва да бъде очистен от престъпниците, а останалите граждани да бъдат насочени по пътя на доблестта и справедливостта. По заповед на управляващите били арестувани и екзекутирани процъфтяващите по времето на демокрацията сикофанти (доносници). Атиняните даже одобрили това решение.

Ние помним, че Критий бил горещ почитател на Спарта. Той се опитвал да превърне Атина именно в подобие на Спарта, а по-скоро на своите идеализирани представи за нея. В Атина на Критий нямало място за царска власт, за колегия от ефори, а също така за илоти и жестоки криптии. Но тиранът се опитал да вкорени в каменистата земя на Атика три елемента на спартанската държава – херусията, съсловието на гомеите и съсловието на периеките.

Аналог на херусията трябвало да стане колегията на Тридесетте. След няколко месеца управниците съставили списък от три хиляди атиняни, които оттам нататък се смятали за граждани на полиса. Те били аналог на спартанските „гомеи“ („равни“) или „спартиати“ – върхушката на лакедемонското общество, неговите пълноправни граждани.

Останалите жители на Атина се превърнали в аналог на спартанските периеки – лично свободни, но нямащи политически права жители на държавата. Известно време след съставянето на списъка от три хиляди души тези атиняни, които не попаднали в него, трябвало да напуснат града и да се преселят в селските местности. Специален указ им забранявал да живеят повече в пределите на градските стени. Било им конфискувано също така оръжието. Атиняните, които имали поземлени участъци, трябвало да живеят вече там. Другите можели да си купят такива участъци или да станат наемни селскостопански работници.

Тридесетте отменили закона, който ограничавал властта на Ареопага, аристократическия съвет. Във вътрешната си политика Критий и неговите привърженици започнали открит терор – по тяхна заповед арестували и екзекутирали неудобни за тях хора. Жертви ставали атиняните, които били популярни сред своите съграждани, и личните врагове на членовете на правителството. Сред тях имало и хора от уважавани в града семейства. Например Никерат, син на загиналия на остров Сицилия пълководец Никий.

Особена категория жители на Атина били метеките, свободни хора без политически права. Най-често те били преселници, занимаващи се в Атина с търговия или занаятчийство и имали някакво натрупано състояние. Всеки член на правителството бил в правото си да екзекутира някой метек и да вземе имуществото му.

КРИТИЙ СРЕЩУ ТЕРАМЕН

След съставянето на списъка от три хиляди граждани назрял конфликт вътре в правителството на Тридесетте. Единственият човек в правителството, освен Критий, който имал политическа тежест, бил Терамен.

Той е една от най-противоречивите фигури в атинската история. Терамен бил уважаван от философа Сократ. Аристотел го смятал за един от най-добрите държавници на Атина, но много съвременници на Терамен нямало да се съгласят с подобна оценка. За тях той бил двуличен и безпринципен политик.

Терамен бил един от организаторите на преврата през 411 г. пр. н. е., но по-късно участвал в неговото детрониране. Няколко пъти командвал успешно флотата. В края на Пелопонеската война водел мирните преговори в Спарта и според съвременниците му ги протакал, за да могат доведените до отчаяние атиняни да приемат каквито и да е условия.

Терамен предавал хората, но бил верен на своята идея – през целия си живот той се опитвал да направи от Атина умерена демокрация, в която политически права да имат гражданите, които могат да платят въоръжението на един хоплит или конник. На тази идея се противопоставяли еднакво и радикалната демокрация от края на Пелопонеската война, и олигархичният режим на Критий. Когато се присъединил към организаторите на преврата на Четиристотинте и Критий, Терамен се ръководел от желанието да преустрои Атина по свой начин. Конфликтите с организаторите на преврата били предизвикани от съзнанието, че нито Четиристотинте, нито Критий ще му помогнат да изгради в Атина този строй, който той смятал за най–добър.

Надгробна плоча на атински конник.

Терамен убеждавал Критий, че на олигархичния режим му трябва опора, а три хиляди граждани са малко за това. Той смятал също така, че няма смисъл от толкова много екзекуции. Бил свикат съвет, където двамата лидери на Тридесетте можели да кажат своите аргументи.

Първи на съвета се изказал Критий. Той заявил, че броят на екзекуциите е необходим, за да се задържат на власт. Критий отбелязал, че екзекутират всеки, който е заподозрян, че има враждебни отношения към Тридесетте, затова трябва да се преследват още по-енергично тези, които критикуват техния строй и произлизат от техните среди. След това нарекъл откровено Терамен враг на режима и поискал неговата екзекуция.

Терамен също отговорил с реч. Той посочил, че е подкрепял Критий, когато екзекутирал сикофантите и установявал новия ред.

Но, продължил Терамен, преследването на уважавани граждани ги направило противници. Нещо повече, това можело да настрои атиняните срещу правителството. Свеждането на броя на гражданите до три хиляди лишавало държавата от опора и я правело слаба. Накрая Терамен напомнил още един път на съгражданите си за своя идеал – „хоплитската демокрация“.

Членовете на съвета отвърнали на речта на Терамен с одобрителен шум. Критий разбрал, че ще изгуби гласуването, и решил да употреби сила. Той наредил по възвишенията около съвета свои въоръжени привърженици и обявил, че изключва Терамен от трите хиляди души, които притежавали неприкосновеност.

Бившият член на правителството бил осъден на смърт чрез изпиване на чаша с отрова. Съвременникът на тези събития Ксенофонт не бил привърженик на Терамен и не един път описвал неговите грозни постъпки, но когато разказвал за последните минути на политика, отбелязал неговото мъжество. Терамен изпил отровата, плиснал на земята останалото в чашата съдържание, като при игра на котаб, и казал: „Подарявам това на моя ненагледен Критий“ (такива думи се произнасяли по време на играта).

Котаб – популярна игра по време на гръцките пиршества.

ПАДАНЕТО НА ТРИДЕСЕТТЕ

След убийството на Терамен броят над разправите с атиняните се увеличил. Мнозина бягали от Атика и намирали убежище в съседни земи – Мегара и Тива. Именно в беотийската Тива се криел след установяването на тиранията в Атина Трасибул, един от атинските стратези по времето на Пелопонеската война.

През зимата на 403 г. пр. н. е. той и седемдесет негови привърженици превзели атинската крепост Фила. Отрядите на Тридесетте обсадили Фила, но защитниците успели да ги отблъснат. Войската от привърженици на Критий се разположили на петнадесет стадия от крепостта. При Трасибул започнали да се стичат хора, готови да се борят за сваляне на тиранията. Сред тях имало не само атински граждани, но също така метеки и роби.

Когато във Фила се събрали вече седемстотин войни, Трасибул атакувал през нощта привържениците на Тридесетте и ги обърнал в бягство. След това отрядът, достигнал вече хиляда души, превзел пристанището Пирея.

След превземането на Пирея Критий извел лично срещу Трасибул трихилядна войска, съставено основно от неговите пълноправни граждани. Трасибул избрал за боя място, където противниците му не можели да реализират своя числен превес. Към него се присъединявали много нови хора, но повечето от тях имали само леко въоръжение, къси копия и прашки.

Гадателят във войската на изгнаниците предсказал, че могат да тръгнат срещу врага, когато някой от тях бъде убит. После се спуснал напред и нападнал сам армията на Критий. След което Трасибул и неговите привърженици атакували неприятеля и победили. В битката при Мунихия намерили смъртта си около седемдесет атиняни, сред които се оказали Критий и неговият родственик Хармид.

Събрание от три хиляди граждани на Атина отстранило от власт обезглавеното правителство на Тридесетте. Много от пълноправните граждани били замесени в престъпленията на Критий и неговите привърженици или просто не искали да се разделят с привилегирования си статут, затова продължили борбата с „пирейците“ и изпратили посланици в Спарта с молба за помощ. Оцелелите членове на правителството на Критий и техните последователи намерили убежище в Елевсин.

От Спарта зависело дали в Атина ще бъде възстановена демокрацията, или властта ще получи отново правителство, подобно на Тридесетте. Режимът на Критий получил година по-рано властта с подкрепата на пълководеца Лизандър, благодарение на чиито усилия била спечелена войната. След една година обаче влиянието на Лизандър намаляло и спартанците започнали „да демонтират“ създадената от него империя, в която подчинените градове се управлявали от спартански губернатори хармости и „декархии“ (съвети от десет души), местни привърженици на Лизандър. Вариант на такъв режим била комисията на Тридесетте.

Едновременно с това в Атина настъпили промени. Източниците се разминават в показанията си. Или в града станал още един преврат, или правителството на десетте било сменено с ново. Или проста били сменени няколко членове на правителството, но на власт се оказали хора, готови да сключат мир.

В Атика дошъл с войската си царят на Спарта Павзаний, съперник на Лизандър и противник на неговите методи за господство в Гърция. Той постигнал примирие между Атина и Пирея. В Атина била възстановена демокрацията, гражданите получили обратно своето имуществото, което им било отнето по времето на Критий. Малко по-късно атиняните приели закон, според който от никого не трябвало да се търси възмездие за миналото. Така привържениците на Критий можели да не се страхуват за своя живот. Пред съда, при случай че дойдат в Атина, се предвиждало да бъдат изправяни само оцелелите членове на правителството на Тридесетте, а също така началниците на затворите и управителите на Пирея по тяхно време. Но дори те имали възможност да се оправдаят, като дадат отчет за своята дейност.

Награждаване на Трасибул с лавров венец.

През 401 г. пр. н. е. обединена атинска войска от бивши привърженици на Трасибул и бивши „три хиляди“ настъпила срещу укрепилите се в Елевсин привърженици на Тридесетте. Не се стигнало до битка, защото, както равнодушно съобщава Ксенофонт, атиняните убили „стратезите елевсинци“, излезлите да преговарят. Възможно е тези стратези да са били оцелелите членове на тираничното правителство. След това Елевсин се върнал в състава на атинския полис, а атинската демокрация просъществувала без заплахи за себе си още осемдесет години.

Критий влязъл в историята като тиран и убиец, но за някои негови съвременници от аристокрацията той бил герой. Платон не се побоял да направи родината си персонаж в своите „Диалози“. Именно той е главен разказвач в диалозите „Тимей“ и „Критий“ (същите, които разказват за Атлантида). Това е символично, защото в описанието на Атлантида някои хора виждат критика на Атина по времето на Платон.

Именно в устата на Критий Платон вложил разказа за Атлантиза.

Приятели, привърженици на олигархията, поръчали статуя за гроба на Критий, изобразяваща персонифицирана Олигархия, която подпалва с факел Демокрацията. Надписът към статуята гласял: „Това е паметник на благородните мъже, които макар за кратко // укротиха гордостта на проклетия атински народ“.

събота, април 04, 2020

Служители на Мамона... (Религията като политическа далавера)

ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА – ТЪРГОВЦИ ИЛИ ХАНАНЕЙЦИ?

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА; ЧУДЕСАТА; ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ

ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСА; ИЗГОДНАТА КОНЦЕСИЯ; ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ И НЕГОВИЯТ БИЗНЕС

ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

ТЪРГОВЦИ ИЛИ ХАНАНЕЙЦИ?

В разказа на Марк има още един любопитен детайл: кой все пак е бил изгонен от храма?

Как кой? – ще се учудите вие.

Търговците.

Въпрос: какви са били тези търговци по националност?

За съвременния читател това едва ли има значение. Той не обръща много внимание (ако, разбира се, не е непоправим ксенофоб) на националността на търговците по пазара.

Но за вярващия юдей през I в. националността е имала огромно значение и, както виждаме, външният двор на Храма се е наричал Двор на езичниците – именно защото по времето на римляните там имали достъп тези, които не били евреи.

Този достъп нямало как да се избегне. Дворът на езичниците бил просто главното място за търговия в града: банка/борса/пазар в едно лице. Но не е трудно да разберем, че именно това се възприемало от зилотите като въпросното „оскверняване“ на храма, за което те непрекъснато говорели. Именно това оскверняване трябвало да унищожи Месията. А историята за праведния цар, който с идването си на власт пречиства храма, била една от най-важните тропи в юдейската литература [1].

Храмът бил пречистен от цар Йосия (4 Царе, 23:4–24). Храмът бил пречистен от Юда Макавей (1 Макавеи, 4:36–59). Всичките тези пречиствания били свързани с голяма доза насилие. На Юда Макавей например, за да почисти храма, му се наложило като начало да унищожи щестдесетхилядната войска на селевкидския военачалник Лисий.

Та кого е изгонил Исус от Храма – търговците или гоите? И в какво се е изразявало, според него, оскверняването на храма – в това, че първосвещениците извличат изгода от своя монопол, или в това, че на неговата територия присъстват хора, които не са евреи?

За да отговорим на този въпрос, трябва да се обърнем към един много интересен текст на пророк Захария.

Ние вече споменахме книгата на пророк Захария, когато говорихме за превземането на храма от Помпей.

Захария,, син на Варахия, бил този пророк, който се върнал в Ерусалим през втората година на цар Дарий със Зоровавел, потомък на цар Давид. Той толкова неумерено прославял своя покровител, че вероятно това довело до свалянето и гибелта на Зоровавел. Захария пророкувал много за триумфа на Давидовия дом и тези пророчества го направили доста популярен сред привържениците на дома на Давид. Благодарение на тях той станал толкова влиятелен, че към съществуващите пророчества на истинския Захария били дописани още два текста: така наречените Втори и Трети Захария.

Последният ред от Третия Захария, изобразяващ победата на Божието царство по цялата земя, гласи „и не ще има в този ден повече нито един хананеец в дома на Господа на Силите“ (Захария, 14:21).

Как да се преведе думата „хананеец“?

Това зависи всъщност от контекста. Отначало в Тората „хананеецът“ бил ханаанец, езичник, чужденец, заемащ незаконно жилищната площ, определена от Господ за евреите като Обетована земя и затова подлежал на тотално унищожение в рамките на херема. Но след това думата хананеец започнала да се тълкува разширено и започнала да означава и „търгаш“. Именно като „търговец“ превеждат тази дума арамейските таргуми от I век. Думата „търговец“ стои в коментариите на бл. Иероним и в повечето съвременни преводи [2].

Сравнявайки Захария 14:21 с Марк 11:15, лесно можем да предположим какво именно е станало в храма, след като Исус е влязъл в града.

Станало е пречистване на храма. Исус и неговите привърженици, изпълнявайки пророчеството на Захария, са изгонили от храма всичките хананейци, иначе казано – не само зетьовите, сватовете и останалите роднини на Анания, но и всички чужденци. Това било обещаното настъпване на Божието царство.

У Марк, който постоянно (и в своя полза) бърка при превода от арамейски на гръцки, думата „хананеец“ се е превърнала в „търговец“. А миленаристкото пречистване на храма от всякаква мерзост – от продавачите на Анания до езичниците – се е превърнало в мирен протест от рода на Оccupy Wall Street.

БЕЛЕЖКИ

1. Henk Jan de Jonge. The Cleansing of the Temple in Mark 11:15 and Zechariah 14:21, в: The Book of Zechariah and its Influence (ed. Christopher Tuckett, Hampshire, Ashgate, 2003), p 91.

2. Пак там p. 90.

(Следва)

петък, април 03, 2020

ПСИХИАТЪР, УПОТРЕБЯВАЩ КОКАИН, РАЗСЛЕДВА ОКУЛТНИ УБИЙСТВА ВЪВ ВИЕНА ПРЕЗ ХХ ВЕК: КАКВО СЕ СЛУЧВА В СЕРИАЛА „ФРОЙД“

ИЗТОЧНИК: DISGUSTING MEN

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Във Виена през 1886 година всичко е лошо: някой убива жестоко девойки и деца, фанатични медиуми организират спиритически сеанси и повръщат ектоплазма, а младият Зигмунд Фройд (Роберт Финстер) се тъпче с кокаин и се мотае навсякъде с джобния си часовник за смях на своите колеги от научните кръгове. По същото време унгарците кроят антиправителствен заговор, а една жена медиум като че ли може да предвижда бъдещите покушения на сериен маниак.

„Фройд“, както вече можем да се досетим, съвсем не е традиционен биографичен филм за великия психоаналитик. Това е по-скоро крайно волна фантазия в духа на „Ейбрахам Линкълн: Ловецът на вампири“, където историческата личност е поставена в не съвсем исторически събития и от това е набъбнала цяла епопея.

Епопеята се е получила интригуваща – както от позицията на криминален филм с елементи на ужаси, така и от позицията на психологическа драма за хипнозата и умстрените разстройства.

Още от първия си епизод „Фройд“ ни въвежда в транс, деформира случващите се на екрана събития, кръстосва безсъзнателното със съзнателното. Отначало ни се струва, че имаме пред себе си банална история за формирането на психоаналитика: младият учен е пренебрегван от научната общност, неговите методи се определят като шарлатанство, докато самият той е на границата на феноменални медицински открития. Австриецът се е върнал току-що от Франция, откъдето е донесъл истерията като душевно заболяване и терапията чрез хипноза. Джобният часовник се люлее като махало, тиктакането заглушава околните звуци, „Аз“ заспива, събужда се „То“.


„То“ е убило вече една девойка и като че ли се насочва към момиче от висшето общество. За това Фройд разбира от Фльор (Ела Румпф) – унгарка медиум, чийто пристъп по време на един от светските сеанси предизвиква видение. Оттам нататък Фройд се превръща в Шерлок, Фльор в Уотсън, а ветеранът и офицер от местната полиция Алфред Кис започва да играе ролята на Лестрейд. Има даже аналог на мисис Хъдсън – за психоаналитика също се грижи престаряла домакиня.

Сериалът за миг се превръща в мрачно и до потръпване студено криминале.

Образът на Фрайд се вписва в него идеално – педантичен психиатър, способен да проникне до най-съкровените желания на пациента. „Фройд“ е сниман в Чехия по поръчка на австрийски телевизионен канал, което явно е залагане на автентичността – шоуто може лесно да се нареди до „Алиенистът“ и „Табу“ с Том Харди. При което от първия сериал у „Фройд“ са образът на лекаря от XIX и опитът да се създаде психологически портрет на убиеца, а от втория съвсем дивата, граничеща с траш фантастика, основаваща се на древни митове.


„Фройд“ само се преструва на методичен, ясно очертан в структурата си детективски филм, но като резултат още в средата на сезона се превръща в бъркотия от свръхестествено и халюциногенно.

Един хипнотизира друг, другият вбесява трети, у третия реалното започва да се наслоява върху въображаемото. Сериалът се оказва крайно ефективен, но хаотичен поток на фантазията, някаква стилна компилация за Фройд, който преследва зли духове и серийни убийци.

Но когато ефектът „уау“ се изпари, идва осъзнаването, че от истинския Фройд в сериала е останала само визуализацията – даже буквализацията – на психоаналитичния сеанс. При което този сеанс не е толкова за зрителя, колкото за цялата Австро-Унгария в края на века. Където по улиците цари беднотия, каналите и дворовете са задръстени от боклуци, смесени с бездомници, а всеки втори минувач е покрит със следвоенни белези, да не говорим за душевните рани като масовата истерия и посттравматичния стрес.


Именно тях се опитва да излекува Фрайд от сериала: не толкова един наблюдаван пациент (разбирай: умствено нестабилната Фльор), колкото цялата нация, въвеждайки жителите на Виена в хипноза. Безсъзнателното се измъква навън и без това мрачните улици се изпълват с ужасите на войната, от които не може да се избяга никъде: залети с кръв тела, осакатени крайници.

Физиолозите, основните противници на Фройд, копират царящия ужас в изтезания под формата на медицински процедури. Медиуми свалят оковите на емоциите от клиентите, опитомяват ужаса и с негова помощ побъркват елита. Само Зигмунд Фройд като че ли се опитва да намери златната среда, да сведе до минимум едновременно физическата и душевната болка на своите пациенти – не рязко да я изтръгва, а да я разтваря и приема като свой личен, безкрайно въртящ се в главата му кошмар. А шоурънърите на „Фройд“ са се погрижили този опит да изглежда дяволски стилно.

четвъртък, април 02, 2020

Писма до Васил Левски – 4

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Досега съм представил следното (по реда на публикуването):

1. НОВ ВАЖЕН ДОКУМЕНТ ОКОЛО ПРЕДАВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

2. ИЗ ПРОТОКОЛИТЕ ОТ РАЗПИТИТЕ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ И НЕГОВИТЕ СПОДВИЖНИЦИ

3. РАЗПИСКА, ДАДЕНА НА ГЕОРГИ РАКОВСКИ

4. СТИХОТВОРЕНИЕ ОТ ВАСИЛ ЛЕВСКИ

5. ДОПИСКА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ВЕСТНИК "СВОБОДА" - 28 ЯНУАРИ 1871 ГОДИНА

6. ПИСМА

7. ВАСИЛ ЛЕВСКИ И НЕГОВИТЕ СПОДВИЖНИЦИ ПРЕД КОМИСИИТЕ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА АРАБАКОНАШКИЯ ОБИР

8. СМЕТКИ, БЕЛЕЖКИ И ДРУГИ ОТ ВАСИЛ ЛЕВСКИ

9. ДЖОБНО БЕЛЕЖНИЧЕ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ТЕКСТ

10. ДЖОБНО БЕЛЕЖНИЧЕ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ФАКСИМИЛЕТА

11. ПОСЛЕДНАТА ОТКРИТА СНИМКА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма, написани до Васил Левски, които представям съобразно с книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му, също и бележките под черта според него.

Павел Николов

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: Част 1; Част 2; Част 3

283

Платнаров до Левеки

На въпросите Ви бързам накъсо да отговоря: Димитър Общи дойде и отиде на Исарът [Хисаря]; Васил отиде в петък. Още не е приготвено, освен онова, което знаеш, т.е. опинци и 2 т. [1] Ф-ци [2] няма. Няма и как да вземем, затова ние трябва да направим, като имаме прах, трябва калъп. За къщите ще остане да се съберем всички. Петър ходи на Дъбене, на Царацово - не. За дрехите искат всичко 111 гр. Това е накратко отговорът ни.

Брате Левски! При всичките ни трудове и грижи, на конец [накрая] дойде едно нещо, което потърси [потресе] на всички ни сърцата от страх! Тур[ско]то пр[авителст]во узнало, че си бил тук, при това узнало и нас всички ни чрез шпионите си (особено мене и П. Попов), където преди 10 дни, както научихме от един наш брат (когото Бог да поживи!), щели да ни вържат и изпратят в Пловдив, но благодарение на добрите хора! Които ни защитили и оправдали. И оттогава Пр-то строго изпитва и следи стъпките ни. Кажи ни какво да правим!?

Не ме е страх от нищо, брате! Но добрият онзи наш брат, който ни съобщи горното, ни се моли, за да не компрометираме цяло Карлово пред Пр-вото, да се вардим и да напуснем плановете си сега, ако би да имаме, да се замине малко, докато се уталожат духовете на неприятелите ни, че после нека вършим каквото си знаем.

Ах! Брате! Много черни души имаме, които за нищо не считат това, което се казва предателство; но ще дойде ден, когато и те ще се наградят за заслугите си. Но сега мъчно!...

Според както се вижда работата, шпионите ни не са други освен Ботю и Минчю; първите и двама други са Ви видели долу под Пулевата бахчия с Общи и други. Оттогава Пр-вото се е стреснало и ни преследва. Отнапред [преди] нищо не се знаеше.

Колът [3] излиза рано вечер и научихме, че са наредили от турските махали да излиза всяка вечер по един човек да вардят.

(под.) И. С. М.

П. От всички най-много коментиран съм аз, за което причината е Ботю, с когото преди един месец се карахме за частни наши работи.

Кажи ми какво да правя сега...!? Ако е възможно, да се видим довечера в града, а особено към нас... [4]

(под.) Същия [5]

Н.Б.II.А., п. 60, № 8095

БЕЛЕЖКИ

1. Турски лири.

2. Фишеци.

3. Стражата.

4. Точен препис от първообраза, 12 април, 1884 г. Гр. Карлово, Хр. Загорски.

5. Оригиналът се намира в ръцете на В. И. Платнаров. Тези две бележки се намират в края на писмото.

(Следва)