БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 13. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ И ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ / ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ / ПОСЛАНИЕ ДО ЕФЕСЯНИТЕ

Превод: Meta AI

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА / СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС - ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН / ЙОАН И СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ИЗТОЧНИЦИ НА ЧЕТВЪРТОТО ЕВАНГЕЛИЕ. ЙОАН ИЗМЕСТВА АКЦЕНТИТЕ / ДРУГИ ЕВАНГЕЛИЯ: ЕВАНГЕЛИЕ С ИЗРЕЧЕНИЯ / ЕВАНГЕЛИЯ ЗА ДЕТСТВОТО / СТРАСТИ ХРИСТОВИ / ГНОСТИЧНИ ЕВАНГЕЛИЯ / ИСТОРИЧЕСКИЯТ ИСУС / ИСУС – ПРОРОК НА АПОКАЛИПСИСА

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ - ВАЖНА ФИГУРА В ИСТОРИЯТА НА РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО / ПРОБЛЕМ НА КНИГАТА „ДЕЯНИЯ“ / КРАТКА БИОГРАФИЯ НА ПАВЕЛ / КАКВО ПОТВЪРДИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / КАКВО ПРОМЕНИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ИСУС / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЗАКОНА / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЮДЕИТЕ И ЕЗИЧНИЦИТЕ / МИСИОНЕРСКАТА ДЕЙНОСТ НА ПАВЕЛ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО СОЛУНЯНИТЕ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ГАЛАТЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИПЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИМОН / ПОСЛАНИЕ ДО РИМЛЯНИТЕ

ГЛАВА 13. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ И ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ - ПАВЕЛ ПО ВРЕМЕТО НА НОВИЯ ЗАВЕТ И СЛЕД ТОВА / ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ

ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ - ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО СОЛУНЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО КОЛОСЯНИТЕ

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 13. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ И ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ

ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ

ПОСЛАНИЕ ДО ЕФЕСЯНИТЕ

Сред критически настроените изследователи авторството на Посланието до ефесяните поражда по-малко спорове, отколкото авторството на вече разгледаните вторични Павлови послания. Доколкото Посланието до колосяните „не прилича“ на Павловите послания както по стил, така и по съдържание, Посланието до ефесяните се отклонява от тях в още по-голяма степен. За разлика от другите две послания, обстоятелствата, дали повод за написването му, не могат да бъдат установени с лекота. По всичко изглежда, че става дума за обща трудност, пред която били изправени редица църкви по времето на автора — предположително към края на I в. В някои църкви имало противоречия между юдеи и неюдеи, като неюдеите, които съставлявали мнозинство, гледали отвисоко на своите юдейски братя и сестри. Авторът е убеден, че подобно положение е лишено от основание, и написва посланието, за да го преодолее.

Авторът се стреми да напомни най-вече на своите читатели неюдеи, че макар в миналото да са отричали Бога, са се съединили сега с юдеите чрез служенето на Исус, чрез помирението на Исус с Господа и чрез Неговото покаяние (2:1–22). По-точно, смъртта на Исус е разрушила преградата, която разделяла дотогава юдеите от неюдеите — Юдейския закон, който съответно изгубил своята сила. Вследствие на това двете групи са напълно равни и могат да живеят в съгласие една с друга; нещо повече, Исус е съединил и двете групи с Господа. Вярващите не само са умрели с Христос, но и са възкръснали в Него, за да се наслаждават на радостите на небесното съществуване (2:1–10). Именно в единството на юдеите и неюдеите с Бога се съдържа, според автора, „тайната“ на Евангелието, която е вече разкрита (3:1–13).

Във втората половина на посланието авторът наставлява читателите да живеят в съответствие с провъзгласеното единство, което им е дадено. То следва да бъде явно в живота на църквата (4:1–16), в дълбоката разлика между християните и останалите членове на обществото (4:17–5:20), както и в обществените отношения на християните помежду им — особено в ролите им на съпрузи и съпруги, на деца и родители, на роби и господари (5:21–6:9).

Книгата завършва с наставление борбата срещу силите на злото да бъде продължена.

Както при Посланието до колосяните, а и в още по-голяма степен, специалистите по гръцки език отбелязват, че това послание се различава съществено от онези, които принадлежат безусловно на перото на Павел. Изреченията са тук по правило значително по-дълги и по-сложни от Павловите, а в текста се срещат голям брой думи, които ги няма в останалите му съчинения. Още по-убедителни от доводите, изградени върху стила на гръцкия език, са обаче тези, които почиват върху съдържанието на посланието. Ще ни бъде от полза да разгледаме по-внимателно един конкретен откъс, който на първо четене наистина напомня нещо, което Павел би желал да изложи. При по-задълбочено вникване обаче става ясно, че изразените в него възгледи се различават чувствително от възгледите на Павел. Трудно е да си представим, че Павел би могъл да напише това.

Ще разгледаме откъс от Посланието до ефесяните (2:1–10). Прочетете го внимателно. Тук авторът припомня на своите читатели неюдеи обръщането в началото на техния път към спасението, което познали в Христос. Засягат се редица важни за Павел теми: отделянето на човека от Бога преди приемането на Христос е определено като „смърт“; дяволът е наречен „княз, господстващ във въздуха“; заявено е, че благодатта на Господа ще донесе спасение чрез вяра, а не чрез деяния; и че новото съществуване на човека трябва да води занапред към добри дела. На първо четене това напомня нещо, което Павел би могъл да напише.

Важно е обаче да се вгледаме по-внимателно. Да започнем с това, че съществува немалка трудност относно положението на вярващия. Описанието е удивително близко до онова, което срещаме в Посланието до колосяните — двете послания си съответстват в много отношения. Макар в посланията, които несъмнено принадлежат на Павел, да се подчертава ясно, че възкресението на вярващите, дори в духовен смисъл, не се е състояло още, авторът на Посланието до ефесяните заявява, че вярващите били съживени с Христос, възнесени с Него и поставени „на небесата в Христос Исус“ (2:6). Разбирането за положението на християните като възнесени е изразено тук дори по-категорично, отколкото в Посланието до колосяните, защото авторът настоява, че вярващите са преживели вече същото състояние на възнесение, което е преживял Христос. В глава 1 той заявява, че след Възнесението на Христос Господ Го поставил „отдясно на Себе Си на небесата, по-горе от всяко Началство и Власт, и Сила, и Господство, и от всяко име, с което именуват не само в тоя век, но и в бъдещия“ (1:20–21). Такова е Възнесението. А къде са вярващите християни? Те са поставени там, редом с Него. Възможно ли е това да е написано от същия автор, който укорявал сурово коринтяните за твърденията им, че са се възнесли вече с Христос и затова царуват вече заедно с Него?

Друго различие от Павловите послания се състои в това, че авторът на Посланието до ефесяните — особено в откъса 2:1–10 — представя като напразни „делата“, извършени от човека, за да постигне спасение. В посланията на Павел неюдеите стават праведни в очите на Господа не чрез „делата на Закона“, а чрез вярата в смъртта на Христос.

Следователно, когато говори за дела, Павел има предвид изпълнението на онази част от Юдейския Закон, която придава на юдеите отличителни черти като народ на Господа: обрязването на момчетата, допускането само на кошерна храна, спазването на Шабата и т. н. Именно това е основната грижа на Павел: никой не бива да смята, че трябва да върши юдейски „дела“ — и по този начин да стане юдеин, — за да бъде праведен в очите на Господа. Когато обаче авторът на Посланието до ефесяните говори за „дела“, той съвсем не влага този смисъл. Той има предвид „добри дела“ — вършенето на добро за хората. Павел вероятно би се съгласил с това, а може би и не, но темата не е сред онези, по които той е писал или към които е проявявал интерес. Учението на Павел за „делата на Закона“ се е видоизменило в учение за „добрите дела“.

Заедно със специфичното юдейско съдържание на понятието за делата се е изгубил изглежда и предишният живот на автора, в който той се заел със своите задачи. Както вече установихме от краткия биографичен очерк в глава 12, Павел говорел с гордост за предишния си живот, в който спазвал Юдейските закони по-добре от ревностните фарисеи, които го съпровождали в младостта му. Според неговите думи: „по ревност – гонител на Божията църква, по правда законна – непорочен“ (Фил. 3:6). Приемането на новата вяра от Павел не е отделяне на неговото праведно и нравствено настояще от някакво разпуснато минало. То е преход от една форма на строга религиозност към друга. А как стоят нещата с автора на Посланието до ефесяните? Тук положението е съвсем различно. Авторът заявява, че „между тях [т. е. между езичниците] и ние всички живяхме някога според нашите плътски похоти, изпълнявайки желанията на плътта и на помислите“ (2:3). Той водел също толкова разпуснат живот, какъвто водели множеството безнравствени езичници по земята. Нима това е Павел?

Наистина, на места Павел говори за това, че вършел неща, за които знаел, че не бива да ги върши (Рим. 7). Но в посланията, които му принадлежат несъмнено, неговият грях се състои в „пожелаването“ (пак там, 7:7–8), а не в разпътния и сластолюбив начин на живот на езичниците, който на места порицава (вж. например: пак там, 1:18–32). По отношение на своя живот Павел живеел „безпорочно“. Авторът на Посланието до ефесяните не живеел така.

Следователно Посланието до ефесяните, също както Второто послание до солуняните и Посланието до колосяните, не е написано по всяка вероятност от Павел. Отново не знаем нищо за истинския автор, освен че бил член на една от основаните от Павел църкви, вероятно към края на I в., и че искал да разгледа възникналата нова ситуация. В отношенията между неюдеи и юдеи в познатите му църкви се появило напрежение и той пише, за да утвърди отново онова, което видял в основата на Павловите идеи: че Христос е направил юдея и неюдея равни и ги е примирил с Господа. В отговор на своето ново съществуване в Христос — като хора, които вече са се възнесли с Него и царуват с Него на небесата — всички членове на християнската църква трябва да приемат и да утвърждават единството, което носят вече в себе си.

(Следва)

НЕ САМО ТИКВИЧКИ И ТИКВИ ИМАМЕ, НЕ...

АЛЕКСАНДЪР КИСЬОВ / ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ И ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 ГОДИНА / ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Текстът на книгата е трансформиран от стария правопис на съвременен с Gemini 3.1 Pro и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК:

ВЪВЕДЕНИЕ

ГЛАВА I. ПОДГОТОВКА ЗА ДЕЙСТВИЕ НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ

ГЛАВА II. ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В МЕЖДИНАТА СИЛИСТРА – ДОБРИЧ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА III. ДЕЙСТВИЯТА НА КОННАТА ДИВИЗИЯ НА ДЕСНИЯ ФЛАНГ НА III АРМИЯ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА IV. ОТБРАНИТЕЛНИ БОЕВЕ ПРИ КОТА 90, СЕЛО ПЕРВЕЛИ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2

ГЛАВА V. НАПАДАТЕЛНИ БОЕВЕ В ПОСОКА НА с. ПЕРВЕЛИ, КЮСТЕНДЖА / ПОДГОТОВКА НА АТАКАТА НА НЕПРИЯТЕЛСКАТА ПОЗИЦИЯ с. ТОПРАХИСАР - с. УРЛУКЬОЙ / АТАКА НА УКРЕПЕНАТА ПОЗИЦИЯ С. ТОПРА-ХИСАР, с. УРЛИКЬОЙ / ЗАЕМАНЕ ГЛАВНАТА НЕПРИЯТЕЛСКА ПОЗИЦИЯ / ЗАЕМАНИЕТО НА с. МУЛЧОВА, с. ТЕКИРГЬОЛ / АТАКА И ЗАЕМАНЕ НА ВТОРАТА ОТБРАНИТЕЛНА ЛИНИЯ И гр. КЮСТЕНДЖА. ПРЕСЛЕДВАНЕ КРАЙ МОРЕТО

ГЛАВА VI. ПРЕСЛЕДВАНЕ ПОКРАЙ МОРЕТО - АТАКАТА ПРИ КАРАМУРАТ

ГЛАВА VII. ПРЕСЛЕДВАНЕ КЪМ ЗАПАД - 25 ОКТОМВРИ — с. ТАРИ-ВЕРДЕ, с. САТИСКЬОЙ / 26 ОКТОМВРИ / 27 ОКТОМВРИ / 28 ОКТОМВРИ / 29 ОКТОМВРИ / 30 ОКТОМВРИ / Спиране на конната дивизия - 31 ОКТОМВРИ / Настъпление на армията - 1 НОЕМВРИ / 2 НОЕМВРИ

ГЛАВА VIII. ПРИКРИВАНЕ И УКРЕПЯВАНЕ НА АРМИЯТА - 3 НОЕМВРИ / 4 и 5 НОЕМВРИ / 6 НОЕМВРИ / 7, 8 и 9 НОЕМВРИ / 10 НОЕМВРИ

ГЛАВА IХ. ОХРАНА НА ЛЕВИЯ ФЛАНГ И ТИЛА НА АРМИЯТА - / 11 НОЕМВРИ / ПРЕМИНАВАНЕТО НА ДУНАВА ПРИ ЧЕРНА-ВОДА — ст. ФИТЕЩИ

ГЛАВА Х. НАСТЪПЛЕНИЕТО КЪМ ГРАД МАЧИН - / 15 ДЕКЕМВРИ / 16 ДЕКЕМВРИ / 17 ДЕКЕМВРИ / 18 ДЕКЕМВРИ / 19 ДЕКЕМВРИ / 20 ДЕКЕМВРИ / 21 ДЕКЕМВРИ / 22 ДЕКЕМВРИ

БОЯТ ПРИ СЕЛО ГРАЧИ, КОТА 90 - 23 ДЕКЕМВРИ / 24 ДЕКЕМВРИ / 25 ДЕКЕМВРИ / 26, 27 ДЕКЕМВРИ / 28 ДЕКЕМВРИ / 29, 30 ДЕКЕМВРИ

ЗАВЛАДЯВАНЕ НА НЕПРИЯТЕЛСКАТА ПОЗИЦИЯ к. 161, к. 90 - 31 ДЕКЕМВРИ / 1 ЯНУАРИ / 2 ЯНУАРИ / 3 ЯНУАРИ

КНИГАТА В "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

През месец януари се завръщат всички конни полкове от Румъния, заедно с 5. конен полк и са подчинени на генерал Колев, щаба на който е установен в Тулча.

По този начин, след 4 месечни непрекъснати бойни действия, през които конната дивизия преминава повече от 1000 км. и има около 50 бойни дни, завършва I. период на своята бойна служба в Добруджа. През този период тя дава следните загуби само от конните части: убити — офицери 10, войници 179, коне 413; ранени — офицери 46, войници 920, коне 527. Пехотните части придавани през време на боевете към състава на конната дивизия, са имали следните загуби:

Убити — офицери 3, войници 102.

Ранени — офицери 13, войници 456.

Конните части на дивизията взимат от противника трофеи: 1 знаме, 14 оръдия, 7 ракли, много коли и коне; пленяват 28 офицери, от които един бригаден командир, 3321 войника; пехотните части, придадени към дивизията, пленяват в боевете при Мачин 21 офицера и около 2683 войника, така че общото число на пленниците се възкачва на 49 офицери и над 6000 войника.

Конната дивизия със своите действия в Добруджа спечелва доверието на командуването, създаде добро име за конницата между другите родове войски не само на фронта в Добруджа, но и на южния фронт. На това си хубаво име тя се радва и днес още:

Тази си хубава дейност 1. конна дивизия прояви по следните главни причини:

Всички бойци от състава на 1. конна дивизия, както и състава на цялата III. армия бяха въодушевени от чувството за мъст спрямо коварния северен съсед за неправдата, която той извърши през 1913. г., като се намеси в една война, в която той нямаше какво да дири и след която заграби хубавите наши северни покрайнини.

Висшето командуване на операционния театър в Добруджа ръководеше действията на подчинените големи единици с целесъобразни разбирания на положението и на целите за постигане, като съгласуваше усилията. То бе във възможност да организира сравнително сигурна и бърза свръзка с подчинените части, можеше да получава своевременно донесенията за положението им и на време да предава своите искания, та по този начин се добираше по-лесно и бързо до съгласуване на усилията и използуване постигнатия успех.

Началническия състав, както и по-голямата част от конниците, имаха вече голяма бойна опитност, добита из тракийските равнини и по македонските и сръбски чукари.

Вън от това, в гърдите на всички кавалеристи беше спотаено желанието, конницата да направи нещо повече, да се прояви по-активно, за да измие упреците, които ѝ се отправяха, често може-би и не заслужено, за дотогавашната ѝ незадоволителна дейност.

У всички дълбоко бе проникнало в душата, че се коват бъдните съдбини на Родината и че са нужни върховни усилия, за да се постигне един краен и победоносен успех.

Конната дивизия попадна в твърде благоприятни условия за действия: отначало тя бе в една доста обширна междина между поделенията на III. армия, след това действуваше предимно на десния фланг, или пред фронта на армията, с редки изключения тя всякога разполагаше с необходимия простор за размах и развитие на действията си.

Местността в Добруджа по своя топографически характер е изобщо твърде благоприятна за действия на конницата.

В южната си част е повече гориста, по-пресечена и по трудна; в северната — е по-равнинна, с плоски възвишения и долини, които представляват удобни закрития и подстъпи за конницата.

Добруджа през време на действията бе заварена от българските войски с изобилие на зърнени храни и слама; също така имаше и много изоставен добитък: прехраната на конницата беше лесна и обилна. Мъчнотии се изпитваха от конната дивизия само по липса на вода и по снабдяването с хляб.

За успеха на конната дивизия при тежките боеве, които тя изнесе, твърде много допринесоха голямото число картечници, с които тя беше снабдена.

Всички тези благоприятни условия се уравновесяваха до известна степен от бойната опитност, упоритостта и численното надмощие на противника, обилно снабден с бойни припаси.

Бойните качества на руския войник от никого не са отричани, а 1. конна дивизия действуваше в Добруджа главно срещу руски части, които идваха тука с двегодишен боен опит срещу един противник, който по военната си подготовка минаваше за първи по онова време.

Конните полкове не бяха снабдени с ножове на карабините, нямаха окопен инструмент, превозните средства бяха недостатъчни за правилния вървеж на снабдителните служби. Също и съобщителни средства: кабел и телефонни апарати нямаше в достатъчно количество. Разумната разпоредителност на заведущия съобщенията в конната дивизия, майор Величков, допринесе твърде много за бързото използуване на съществующите линии.

Въпреки всичко това, ако 1. конна дивизия можа да извърши с успех описаните до тука действия, това се дължи, преди всичко, на нейния началник, покойния генерал Колев.

Във войската е прокарвана идеята за еднолично командуване. Какъвто е началника, такава ще бъде и дейността на командуваната част. Това правило, ако важи изобщо за всички родове войски, е от изключителна важност и значение за конницата, в която началника е и водач, решенията се взимат бързо и за тяхното привеждане в изпълнение се иска повече смелост, настойчивост и личен пример.

С назначението на генерал Колев — началник на 1. конна дивизия, ней се даде един началник, какъвто й трябваше, защото:

Генерал Колев бе служил в конницата с истинска любов към нея: бе я опознал и бе се срастнал с нея; със своя скромен и упорит труд бе разбрал и усвоил начина на командуването ѝ; неговото сърдце туптеше само от една мечта: да покаже на дело, на какво е способна конницата; неговия дух се въодушевляваше само от дълбокото съзнание за дълга към Родината.

Запазил своята младежка бодрост и жар, той със своя пример освежаваше всички наоколо си.

Откровен, правдив и честен до висша степен, той имаше едно неприкрито отвращение към всички, които в това отношение биха дали повод да се говори неблагоприятно за тях. Неговата строгост беше неминуема спрямо офицери, които се провиняха в тази посока.

Деятелен и неуморим, той не можеше да търпи онези, които гледаха на службата като на занаят, или на обикновено чиновничество, чрез което си осигуряваха насъщния хляб.

Весел, благ, добросърдечен, той умееше с две думи и с усмивка да възнагради, да стопи сърцата на скромните и преданни на работата си служащи.

Враг на праздните приказки, на перченето, на парадирането, той осмиваше, проявяваше своята строгост към всички ония, които обичаха да шумят с делата и личността си.

Извънредно скромен, той спечели сърдцата на всички, защото живееше живота на всички: той беше пръв с разездите навред из окопите, споделяше коравия сух залък на своите войници, спеше като тях в сламите, или свит на две в единствения разнебитен файтон на щаба на дивизията.

Лично храбър (известен е случая при Куртбунар, гдето той, придружен от конния си ординарец и подкрепян от един разезд от 5-6 човека, плени цяла ромънска полурота), всякога готов на саможертвуване, примирил се със смъртта, с кавалерийски усет да върви напред, лично да види и прецени положението, невзискателен към личните си удобства, която му непридирчивост отиваше до спартанска простота — той даваше най-хубавия пример на своите подчинени как да се посреща смъртта, как да се работи, как да се понася несгодите на войната, как да се търпи с спокойствие.

Изпитал на своя сметка служебни неправди, сам той беше особено грижлив в преценката на службата на своите подчинени, неговата строгост, обаче, намираше винаги случая да бъде почувствувана от леността, користта, пустотата и празднния шум.

Командите си решения той вземаше леко, по инстинкт, след бърза преценка на данните по положението, като влагаше смелост и широчина в замах, на каквито са способни само пълководци силни по дух, със солидна военна подготовка, сигурни в своите войски.

Неговата главна и постоянна грижа беше да бъде полезен, да бъде направено всичко, каквото положението позволява и налага да се направи. Него не го спъваха разни научни и кабинетни умувания по употреблението на конницата. Той я употребяваше така, че тя с действията си да бъде най-полезна. Начина на използуването на конницата от него ще остане в бъдеще като добър пример, от който ще черпят поука, как конницата трябва да действува, какво може да се постигне с нея, стига да се иска. Почерпените поуки от бойните действия в Добруджа се използуваха по-късно широко при съставяне на новия правилник за обучение и действие на конницата (част II., Бойна служба).

Ценейки и милейки за живота на последния войник, той се стремеше да избягва всички излишни загуби, като даваше на всяко действие най-пълната и възможна подготовка чрез огън, или маньовър. Този корав и суров на глед воин проливаше сълзи за всяка напразно дадена жертва.

Боя при Кочимар на 3. септемврий 1916. г. дава пълна представа за образа на генерал Колев, като пълководец, конник и човек. Този бой е образец по подготовка, замисъл и изпълнение. В него проличава едно основно и пълно разбиране свойствата на различните родове войски и на психиката на противника. Резултатът от този бой е пълното разстройство на една ромънска пехотна бригада, изпразването същата вечер на гр. Добрич от военни и административни власти и бягството им на север.

Със широк и верен окомер, олицетворение на съзнанието за дълг, на готовност, със собствен почин, на 7. септември при с. Кеседжик, когато в щаба на конната дивизия се долови, че в Добрич се води неблагоприятен за нашите войски бой, той не се поколеба да напусне възложената му от армията задача в посока на Силистра, за да се притече на помощ там, гдето дълга да бъде най-полезен го зовеше. И Добрич бе спасен, противника бе и прогонен на север.

На 24. септември при с. Геринджик, с. Амузачи, с. Первели той прояви напълно ценните си качества на истински кавалерист, като влагаше в действията на конницата подвижност, ловкост за маневриране, упорство в съпротивлението, смелост, настойчивост и дързост в нападенията.

В преследване изпълнението на взетото решение беше упорит, неумолим, готов всякога на лично самопожертвуване. Тежко ономува, който би искал да се отклони от възложената му задача.

Боевете през октомври при к. 90., с. Первели, в които конната дивизия, усилена с всевъзможни по произход и качество български, турски и германски части, има да изнесе продължителни денонощни боеве с по-силен противник, който на всяка цена искаше да повали десния фланг на армията, обрисуват, в това отношение, твърде ясно образа на генерал Колев.

Особено ярко се прояви той като голям началник през нощта на 3. срещу 4. октомври, когато разположения в ляво при с. Амузача турски корпус, след бой с противника, в паническо бягство към юг, откри фланга и тила на частите от конната дивизия. Генерал Колев, наместо да възприеме решението на командующия армията за оттегляне дивизията по-назад, реши да запази своите позиции и въпреки слабите си части, нареди най-бързи мерки за разузнаване и спиране на противника, насочил се в следа на турците. Това решение на генерал Колев допринесе твърде много за бързото поправяне на положението.

Строг към себе си, готов на всяко лично саможертвуване, неуморим ездач, с порива на истински кавалерист, той неусетно прекриваше тези си качества в душите на всички, които го заобикаляха, които му бяха пряко или косвенно подчинени. И заради това сърдцата на всички в конната дивизия туптяха в пълно единение и всички летяха със своите хвъркати коне на вихрен галоп от победа на победа.

Това са: 21. септември — боя при с. Мустафа-Ачи, гдето противника, достигнал вече до окопите, беше контръ-атакуван от конницата, обърнат в паническо бягство и гонен с километри на север; 21. октомври — боя при с. Урукьой, с. Мулчова, в които конната дивизия първа направи пробив в ромънските позиции и си отвори път за към Кюстенджа; 23. октомври — боя при Карамурад, в който сбития от позициите си и изтощен с преследване противник беше атакуван, пленен, разпръснат; 19. декември — при с. Сатул-Ноу, гдето неприятелската конна атака беше сломена от шепа храбреци, гдето по-късно нашите конници контръ-атакуваха и гонеха назад проникналия в нашите позиции противник; през втората половина на декември, при с. Туркоя и Мачин, гдето противника отстояваше последните си позиции, южно от Дунава.

Поставян винаги служения дълг по-високо от всички други съображения, той не се поколеба на 22. октомври в избора на това що му предстоеше — дали да влезе като победител на чело на част от своите крилати конници в хубавата Кюстенджа, гдето знаеше, че пламенни българи негови познати и близки го чакат с трепет да го окичат с венци, или да продължи към север, да гони бития, разстроен и изплашен противник. Той разбираше добре, че дълга го зове на север и че картината, която му се рисуваше от някои за неговата среща, за моралното задоволство на неговите конници, влезли като победители в завоювания град, беше мираж на праздна суетност.

С разклатено до-негде здраве, още в началото на действията срещу ромъните, към края той беше вече преуморен нервно и физически от постоянните безпокойства, несгодите и усилията през време на 4 месечните непрекъснати действия.

И когато най-сетне щаба на дивизията се установи в китна Тулча и нему беше отредено най-хубавото жилище, което града можеше да даде, той не можеше вече да изпита удоволствието на спокойна почивка, радостта за честно и хубаво изпълнения дълг.

Болестта, която той, като, че ли със своята несломима воля преодоляваше през време на действията, се разрази с пълна сила и не му даде минута спокойствие.

Той беше принуден с болка на сърдцето да се раздели със своите любими и мили бойни другари и да потърси от начало във вътрешността на България, дома си, а по-късно и в чужбина облекчение на болестта, на страданията си.

Но такова той получи само чрез смъртта.

Щастливец, той си отиде, като отнесе в сърдцето си образа на една велика и обединена България и с ореола на един достоен и заслужен на България водач.

Примерът, който завеща на своите съратници, на идните конни поколения, ще остане в техните души като дълбок кристален извор, от който ще черпят искрена, дълбока обич към Родина, потик към неуморна и преданна служба, истински кавалерийски и готов за самопожертвувание дух.

Вечна му памет и поклон пред неговия светъл образ.

(Край)

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „ЦАРСКИ БОТУШИ“

ПРЕВОД: Meta AI

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“ / „БАНЯ“ / „НЕРВНИ ХОРА“

1925 г. – „АКТЬОР“ / „КРИЗА“ / „БЕДНОСТ“ / „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“ / „МАЙМУНСКИ ЕЗИК“ / „ЛИМОНАДА“ / „ДИКТОФОН“ / „ЧЕТИРИ ДЕНА“

1926 г. – „ИМЕН ДЕН“ / „ТАТКО“ / „ДЪРВА“ / „КРАДЦИ“ / „ПЪТНИК“ / „СЪПРУГ“ / „РАБОТЕН КОСТЮМ“ / СПИРАЧКА „ВЕСТИНГАУЗ“ / “МЕДИК“ / “ПЕЧАЛЕН СЛУЧАЙ“ / “КИНОДРАМА“ / “РЕЖИМ НА ИКОНОМИИ“ / “БЪЧВА“ / “ВЕЛИКДЕНСКА СЛУЧКА“ / “СИЛНО СРЕДСТВО“ / “БЯС“ / “ДАМСКА МЪКА“ / “ПРЕКРАСНА ПОЧИВКА“ / “ГАЛОШ“

1927 г. – “МОНТЬОР“ / „ПРЕЛЕСТИТЕ НА КУЛТУРАТА“ / „ДРЕБОЛИИ“ / „БОТУШКИ“ / „ЕСНАФИ“ / „ГОСТИ“ / „ДУШЕВНА ПРОСТОТА“ / „ОПЕРАЦИЯ“ / „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

„ЦАРСКИ БОТУШИ“

Тази година в Зимния дворец се продаваха разни царски партакеши. Музейният фонд май търгуваше с тях. Не зная кой.

Аз ходих там с Катерина Фьодоровна Коленкорова. На нея ѝ трябваше самовар за десет души.

Самовар, между другото, нямаше. Или царят е пил чай от чайник, или са му носили от кухнята в някаква фасетирана чаша, не зная, но самовари не бяха пуснати за продан.

За сметка на това имаше много други неща. И наистина всичките доста великолепни. Разни царски пердета, ширити, различни чашки, плювалници, ризи и други разни царствени джунджурии. Направо очите ти се разбягват, не знаеш за какво да се хванеш и какво да си купиш.

Така че Катерина Фьодоровна си купи с неупотребените пари за самовар четири ризи от най-фин мадеполам. Много разкошни. Царски.

А пък аз мярнах внезапно в описа ботуши. С руски кончове, осемнадесет рубли.

Попитах веднага артелчика, който продаваше: — Какви са тези ботуши, любезни приятелю? Той казва: — Какви да са — царски.

— А каква е гаранцията - казвам, - че са царски? Може – казвам - някой портиер да ги е тъпкал, а вие ги пробутвате за царски. Това – казвам - не е хубаво, не е прилично.

Артелчикът казва: — Тук наоколо всичко е имущество на царската фамилия. Ние – казва - с боклуци не търгуваме.

— Покажи – казвам – стоката.

Погледнах ботушите. Много ми харесаха, ужасно много: и размерът - точно за мене. И такива едни не широки, теснички, спретнати. Тук бомбето, тук токът. Направо цели ботуши. И изобщо малко носени. Може царят да ги е носил само три дена. Подметката още не се е олющила.

— Господи - казвам, - Катерина Фьодоровна, нима по-рано – казвам - можеше да се мечтае за царски обувки? Или да се разходиш например по улицата с царски ботуши? Господи - казвам, - как се мени историята, Катерина Фьодоровна! Осемнадесет рубли ще дам за тях, без да се скъпя. И, разбира се, за царски ботуши тази цена е много, много малка.

Броих осемнадесет рубли и понесох царските ботуши към дома.

Наистина, обуването им беше трудно. Да не говорим за партенки, ами и на обикновен чорап едва се обуват. "Все пак - мисля си - ще ги разтъпча".

Три дни ги разтъпквах. На четвъртия ден изведнъж се отлепи подметката. И не само подметката, ами направо цялото долнище се откъсна заедно с тока. Кракът ми даже излезе навън.

А това проклето нещо се случи на улицата, на булевард "Съюзен", малко преди Двореца на труда. Така и се повлякох за вкъщи на Василевския остров без подметка.

Най ме беше много яд за парите. Все пак осемнадесет рубли. И няма къде да се оплачеш. Ако ботушите бяха от фабрика "Скороход" или от някоя подобна фабрика - друг въпрос. Може да се заведе дело или да се изгони директора заради такава техническа слабост. А тук, моля ви се, царски ботуши.

Отидох, разбира се, на другия ден в Музейния фонд. А там бяха приключили вече с търговията — затворено.

Исках да отскоча до Ермитажа или до някое друго място, но после махнах с ръка. Най-вече ме спря Катерина Фьодоровна.

— Че то – казва - не само царски, ами всеки кралски ботуш може да изгние за толкова години. Все пак, както и да погледнете, от революцията минаха десет години. Конците, естествено, може да са се скапали за това време. Разбираемо е.

А наистина, братлета, десет години минаха. Шега ли е! И стоката е започнала да се разпада.

Но макар че Катерина Фьодоровна ме успокояваше, когато, между другото, нейните там царски дамски ризи се развлякоха на всички страни след първото пране, тя ругаеше ужасно царския режим.

А изобщо минаха, разбира се, десет години — смешно е да се ядосваш.

Как бързо лети времето, братлета! Всичко старо се разпада на прах.

1927 г.

МНОГО КРАТКИ ИСТОРИИ / ТИГЪРЪТ В ТРАПЕЗАРИЯТА

ИЗТОЧНИК: The Mind Collection

ПРЕВОД: : Meta AI

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК: НАЙ-ДОБРОТО, НА КОЕТО СИ СПОСОБЕН / БЕЗ ПАТИЦА / ЛИЦЕ В ЛИЦЕ С РАЗЯРЕНАТА ТЪЛПА / НАПЛИВ ОТ КОБРИ

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ТИГЪРЪТ В ТРАПЕЗАРИЯТА

Литературата е пълна с вдъхновяващи кратки истории. Историята "Тигърът в трапезарията" е взета от романа на Казуо Ишигуро "Остатъкът от деня". Това е разказ за един застаряващ английски иконом, който си припомня своя служебен живот. Кратката история е разказана с нескрито удоволствие от неговия баща (също иконом), за да илюстрира ценностите на достойнството и професионализма.

Имало едно време в Индия един английски иконом. Той влязъл веднъж в трапезарията и какво да види под масата? Тигър. Без да му трепне окото, отишъл право в гостната. "Хм, извинете ме, милорд" - и прошепнал, за да не разтревожи дамите:

"Много съжалявам, сър, но изглежда, че в трапезарията има тигър. Ще позволите ли да използваме дванадесеткалибровите пушки?" И, според легендата, няколко минути по-късно стопанинът и гостите му чули три изстрела. Когато икономът се появил отново в гостната известно време след това, за да смени чайниците, стопанинът го попитал дали всичко е наред.

"Всичко е наред, благодаря ви, сър" - бил отговорът. - Вечерята ще бъде сервирана в обичайното време и с радост мога да кажа, че до тогава няма да има никакви видими следи от неотдавнашния инцидент."

(Следва)

БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / ДВОРЕЦЪТ НА ЖЕЛАНИТЕ ЧУДОВИЩА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Meta AI

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА / РОМАНОВИ, ПАДНАЛИ В БИТКА / ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА / МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / СЪВСЕМ МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / ГЛАВНИ ВОЕННИ ГЕРОИ / ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА БАБА ШАПОКЛЯК / ПИЛЕНЦЕТО И ЛОКОМОТИВЪТ (ЗА ШВАРЦ) / НЕ ОБИЧАМ БОНАПАРТ / ЗАГАДКАТА НА ЧУДОВИЩЕТО / ПЪРВАТА ДЕВИЦА КАВАЛЕРИСТ / ГРАФ НОГИ ЧЕТЕ ВЕСТНИК / НЕСКРОМНОТО ОБАЯНИЕ НА АРИСТОКРАЦИЯТА / ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО ИЛИ МОМИЧЕ С ХАРАКТЕР / ИЗЧЕЗВАНЕ ЗА ДВАМА / ОБРАЗЪТ НА ЕНЕРГИЧНИЯ ГЛУПАК В РУСКАТА ИСТОРИЯ / ЛЮБОВНИКЪТ НА РЕВОЛЮЦИЯТА / ОТГОВОР НА ЕДИН ЧЕСТО ЗАДАВАН ВЪПРОС, ИЛИ ХУБАВО Е ДА СИ БЕЛЕТРИСТ / САТУРН ЕДВА СЕ ВИЖДА / ЯПОНСКИЯТ БОГ / НЕПРИЯТЕН ФАКТ / ЖИВОТЪТ И СМЪРТТА НА ВЕСЕЛИЯ ЧОВЕК / АКО БЯХ ШÒГУН / МЕЧТА ЗА УКРАЙНА / КАК СЕ РАЖДА ИДЕЯТА / ПОЕТЪТ ЦАР / ЦЕЛИЯТ СВЯТ Е ТЕАТЪР / ОТ АРИСТОКРАТ ДО ДЪНОТО (И ОБРАТНО) / НАЙ-СТРАШНИЯТ ЗЛОДЕЙ / PRO DOSTOYEVSKY / КОЛЕКЦИОНЕРЪТ НА ВЕТРИЛА / ФЕНОМЕНАЛНИЯТ ДОКТОР БАРИ / СВОЙ СРЕД ЧУЖДИ / ЗА СЛЯПАТА ЛЮБОВ / ЗЛАТНИЯТ НОС или ТРУДНОСТИТЕ НА ПРЕВОДА

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

ДВОРЕЦЪТ НА ЖЕЛАНИТЕ ЧУДОВИЩА

Ще ви разкажа една малка история от "кошчето за боклук" на втория том от моята "История на Руската държава".

Натъкнах се на тази глупост по следния начин.

Четейки какви ли не неща за живота и връзките на ординските ханове от петнадесети век, се задълбочих неволно в китайските дела и затънах в тях за дълго. Помнех малко неща за империята Мин от университетския курс, а китайската история е вероятно най-интересната и най-колоритна на света. Не съжалявам изобщо за изгубеното време, макар че за работата този екскурс не ми потрябва изобщо. За какво, да речем, би ми послужил епизод от живота на незначителния Джу Джанцзи, петия монарх от династията Мин?

Макар че как да кажа... За "История на Руската държава", не ми потрябвау разбира се, но който е чел повестта ми "Плюнката на дявола", ще разпознае лесно колизията. Китайската чудатост влезе в употреба: трансформирайки се, се пренесе от Забранения град в покоите на Ярослав Мъдри.

Джу Джанцзи (1425–1435) управлявал в "златния век на Мин", когато в Поднебесната всичко било горе-долу спокойно и владетелят можел да се наслаждава безметежно на живота.

Синът на Небето обича.л всичко прекрасно, бил заобиколен от него от всички страни. Много плътно.

Негово величество имал две сериозни увлечения.

Първо, изкуството. Джу бил не просто ценител на живописта, но и много фин, талантлив художник.

Вижте какви изискани творби.

Негово величество рисувал само зверчета. И това е разбираемо - да рисува човечета би било за свещения богдихан недостойно.

А втората страст на император Джу били красивите жени. В харема му живеело цяло множество неописуеми красавици, една от друга по-ослепителна.

Но веднъж с нашия анималист сладострастник се случило нещо ужасно за един художник: естетическа криза. Предозиране с Красотата.

На горкия така му дотегнало прекрасното, че от един поглед към красавиците направо му се повдигало.

И тогава Джу направил верния артистичен извод: обикнал грозното. Като експресионистите от XX век например, които се отказали от сладникавото ар нуво и започнали да наблягат на грубостта на живота.

От цял Китай в Забранения град докарали най-ужасните страшилища, сакати и уроди. В императорския парк построиха за новия харем специален чертог, който получи името "Дворец на желаните чудовища". Там живееха гърбави жени, джуджета, всякакви инвалидни жени – и сигурно не вярвали на своето щастие. Можела ли някоя от тези онеправдани от съдбата страдалки да мечтае, че ще стане наложница на Сина на Небето?

Щастлив бил и императорът. Той отново обикнал жените. Разказват, че фаворитка му станала някаква дама с две глави (сиамски близначки?). Тя (те) издавала (-ли) сладострастни звуци едновременно от двете си страни и стереоефектът пленявал взискателната душа на художника.

Като прочетох за насладите на император Джу, като че ли разбрах мотивацията на артистичните натури, вършещи отвратителни постъпки. Просто прекалено изтънченият художник се усеща в един момент над такива баналности като красота, морал, порядъчност или добродетел. Естетичното застава за него неизмеримо по-високо от етичното.

Затова не обичам много хората от бохемата и предпочитам да стоя по-далече от тях, дори когато ценя изкуството им. Аз съм обикновен човек. За мен етиката е по-важна от естетиката.

Декадентът Джу: физиономията му дебела, но погледът нежен и чувствителен...

Да, за малко щях да забравя една важна подробност. Управлението на Джу Джандзи се наричало 宣德,, което ще рече "Проява на добродетелта".

(Следва)

ПЛАВАНЕТО НА „ТИТАНИК“

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД: : Meta AI

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В резултат от сблъсък с айсберг в обшивката на десния борд се образували шест пробойни с обща дължина около 90 м. Повредени били пет носови отсека.

НАЧАЛО НА ПЛАВАНЕТО

Британският презокеански параход „Титаник“ бил построен в Белфаст, в корабостроителницата „Харланд енд Уулф“, по поръчка на корабоплавателната компания „Уайт Стар Лайн“. Към момента на въвеждането си в експлоатация бил най-големият кораб в света. На 10 април 1912 година „Титаник“ се отправил на своето първо и последно плаване. Командването на кораба в първия му рейс било поверено на Едуард Джон Смит — най-опитния капитан на „Уайт Стар Лайн“, с 25 години капитански стаж. Той оглавил екипаж от над 900 души.

“Титаник“

Качването на пътниците на борда на „Титаник“ започнало в 9:30 сутринта на 10 април в пристанището на Саутхемптън. В 9:45 ч. от лондонската гара Ватерло тръгнал специален влак на компанията „Уайт Стар Лайн“, който превозил пътниците от първа класа до Саутхемптън. Около 11 часа влакът пристигнал на океанския док, където се намирал акостиралият „Титаник“. 245 пътници от втора класа и 497 пътници от трета класа били докарани от Лондон с по-ранен влак, тръгнал в 7:30 ч. и пристигнал в 9:30 ч.

Пристанището

В 11:50 корабната сирена известила, че „Титаник“ ще отплава след десет минути. Бордът на лайнера напуснали журналистите, изпращачите и пристанищните чиновници. На „Титаник“ се качил лоцман. Шест влекача започнали да оттеглят кораба от кея и да го извеждат във фарватера на река Тест. Когато влекачите откачили въжетата, лоцманът дал команда „Бавно напред“ и лайнерът тръгнал на собствен ход покрай стените на кея зад океанския док. По това време там се намирали акостиралите параходи „Оушъник“ и „Ню Йорк“, като „Ню Йорк“ бил привързан към борда на „Оушъник“. В момента, в който „Титаник“ се изравнил с „Ню Йорк“, шестте стоманени въжета, с които бил привързан параходът, се късали и кърмата на „Ню Йорк“, попаднала в опасната зона на външното хидродинамично налягане, създадено от движението на по-големия лайнер, започнала да се приближава към „Титаник“. Капитан Смит заповядал да се спрат незабавно машините. Един от влекачите, съпровождащи „Титаник“, заобиколил „Ню Йорк“, закрепил едно въже, хвърлено му от палубата, и с пълната мощ на машините си започнал да го тегли обратно към брега. „Титаник“ се разминал с „Ню Йорк“ само на няколко десетки сантиметра. Два влекача преместили едва избегналия сблъсъка „Титаник“ назад, за да дадат възможност на други два влекача да поставят „Ню Йорк“ на ново място за акостиране.

Отплаването

След инцидента „Титаник“ продължил пътя си с един час закъснение и с ниска скорост. От Саутхемптънския залив „Титаник“ излязъл в протока Дъ Соулънт, заобикаляйки остров Уайт от източната страна. Достигайки източния край на острова, корабът намалил отново скоростта си, за да може лоцманът да слезе от борда. След това от мостика подали заповед в машинното отделение за увеличаване на скоростта и „Титаник“ поел курс на юг, към бреговете на Франция.

Над Ламанша времето било ветровито и облачно. Разстоянието от 147 км „Титаник“ изминал за 6,5 часа и пристигнал в Шербур около 18:30 ч. Пристанището на Шербур нямал подходящ кей за „Титаник“, затова лайнерът хвърлил котва насред залива. Пътниците и товарите качвали на борда с помощните кораби „Номадик“ и „Трафик“. До морската гара на Шербур мнозина стигнали със специален влак, съобразен с разписанието на парахода, който тръгнал в 9:40 ч. от парижката гара Сен Лазар. Значителна част от новите пътници били богати американци, приключили зимния си сезон в Монте Карло, Ница, Кан и други курорти на Ривиерата. Престоят в Шербур продължил час и половина, в 20:00 ч. „Титаник“ вдигнал котва и се отправил към Куинстаун.

“Титаник“

На 11 април „Титаник“ стигнал до бреговете на Ирландия. На няколко километра от пристанището на борда му се качил лоцман. В 11:55 ч. „Титаник“ хвърлил котва в пристанището на Корк, на 6,5 км от Куинстаун. Помощните кораби „Америка“ и „Ирландия“ качили на „Титаник“ пътници (предимно млади ирландски емигранти, пътници от трета класа), товари и поща. Освен пътниците, с разрешението на капитана, на борда се качили журналисти, фотографи и местни търговци. В 13:30 ч., след като всички гости напуснали лайнера, котвата била вдигната и корабът се отправил към Ню Йорк с 2208 души на борда.

Спирка на “Титаник“

ТРАНСАТЛАНТИЧЕСКОТО ТРАСЕ

Когато „Титаник“ стигал до фара Фастнет, обозначаващ началото на трансатлантическото трасе, капитанът дал команда „Пълен напред“ и параходът развил скорост 21 възела (39 км/ч). През 1898 г. корабоплавателните компании, чиито кораби осигурявали връзката между Европа и Северна Америка, сключили споразумение за обслужването на определени линии, използвани в различно време на годината. На първо място, това трябвало да позволи на корабите да избягват, особено в определени месеци, районите, в които съществувала опасност от ледове и мъгли. Освен това, точно обозначените курсове на движение от изток на запад и обратно трябвало да помогнат да се намали максимално опасността от сблъсъци на насрещно движещи се кораби. И накрая, в случай на авария, установените коридори за плаване в Северния Атлантик позволявали да се разчита на бърза помощ от друг кораб, движещ се по същото трасе.

От 15 януари до 14 август на корабите било предписано да се движат по южния маршрут, като точката на завой към Ню Йорк се намирала на около 750 км югоизточно от остров Нюфаундленд. Това се правело с цел да се заобиколи районът на Голямата ньюфаундлендска банка (плитчина – бел. ред.), където се струпвали голямо количество айсберги. Високите приливи, предизвикани от рекордно сближаване на Луната и Земята през януари 1912 г., допринесли за това айсбергите да достигнат Голямата ньюфаундлендска банка един месец по-рано. През април 1912 г. над Атлантика господствал северозападен вятър. Съвпадението на посоките на постоянния вятър и на океанското течение станало причина за проникването на айсберги по-далече от обикновеното на юг.

Щом „Титаник“ напуснал Ирландия, небето се изяснило и през целия рейс времето било хубаво за този сезон на годината. За две денонощия (от обяд на 11 април до обяд на 12 април) „Титаник“ изминал 715 км, за три денонощия - 962 км, за четири - 1012 км.

В неделя, 14 април, параходът се движел вече със скорост 22,75 възела (42 км/ч), но сутринта, по инициатива на капитана, в котелно отделение № 5 били пуснати още два котела. Рано сутринта времето било облачно, ръмял дребен дъжд, духал западен вятър до 7 м/с. Към обед небето се е изяснило, но е станало по-студено. Температурата на въздуха била 6 °C.

На 14 април радистите на „Титаник“ започнали да получават съобщения за айсберги и ледени полета с техните координати. Първото предупреждение постъпило в 9:00 ч. от парахода „Карония“, който съобщил за ледени полета и струпване на айсберги и гроулъри (ледени отломки). Капитан Смит потвърдил получаването на съобщението. В 11:40 ч. на капитана била предадена телеграма от парахода „Ноордам“, в която се съобщавало за дрейфуващи ледове приблизително в същия район, който посочила „Карония“.

В 13:42 ч. корабът „Балтик“ препредал следното съобщение: „До капитан Смит, „Титаник“. Ясно време от момента на отплаването. Гръцкият параход „Атина“ съобщава за преминаване покрай айсберги и голямо количество ледени полета днес в района на 41°51′ северна ширина и 41°52′ западна дължина… Желая успех на вас и на „Титаник“.

Като показал предупреждението на изпълнителния директор на „Уайт Стар Лайн“ Брус Исмей, капитан Смит изчислил нов маршрут. Курс към косата Санди Хук „Титаник“ поел един час след преминаването на точката на завой, в кооято трансатлантическите кораби поемали обикновено курс към Ню Йорк. Лайнерът продължил да се движи на югозапад и изминал около 40 км в тази посока, преди в 17:50 ч. старши помощник-капитанът Уайлд да нареди на кормчията: „Дясно на 47 градуса“ и „Титаник“ от курс 242° легнал на курс 289°. Това било направено, за да се избегне вероятна среща с айсберги.

В 13:45 ч. немският кораб „Америка“ съобщил, че се срещнал с два големи айсберга на 620 км южно от Нюфаундленд. Това предупреждение обаче не било предадено на мостика. Причините не са изяснени, възможно е радистите да са забравили да предадат информацията на капитана, защото били заети с отстраняването на неизправност в оборудването.

В 19:30 ч. постъпило предупреждение от парахода „Калифорниън“: „… Лед в района между 42° и 41°25′ северна ширина и 49°30′ западна дължина. Видяхме голямо струпване на натрошен лед и много големи айсберги. Има и ледени полета. Времето е хубаво, ясно“.

Това съобщение също не било предадено на дежурните на мостика. Очевидно радистът Джак Филипс не го приел, защото бил зает да изпраща до ретранслаторната станция на нос Рейс (остров Нюфаундленд) частни телеграми, които се натрупали за времето, докато радиопредавателят бил неизправен. Последно предупреждение било получено в 22:30 ч. от парахода „Калифорниън“, който легнал в дрейф на края на едно ледено поле на около 50 км от „Титаник“. Радистът на „Калифорниън“ Сирил Евънс започнал да предава координатите на опасната зона, но Филипс го прекъснал грубо: „Млъкни! Работя. Имам връзка с нос Рейс“. Така било пренебрегнато най-важното предупреждение за наличието на лед.

В 21:20 ч. капитанът напуснал мостика и отишъл на вечеря в негова чест, организирана от семейство Уайдънър. В 22:30 ч. „Титаник“ се разминал с парахода „Рапаханок“, който се движел по насрещен курс от Халифакс. Малко преди това „Рапаханок“, маневрирайки сред дрейфуващи ледени късове, получил повреда на кърмата. Щом двата кораба се оказали в пределите на взаимна видимост, Албърт Смит, който замествал капитана на „Рапаханок“, установил с помощта на морзова лампа връзка с „Титаник“: „Току-що преминахме през ледено поле и между няколко айсберга“, а в отговор от „Титаник“ сигнализирали: „Съобщението е прието. Благодарим. Лека нощ“. След това не били предприети никакви мерки: броят на наблюдателите не бил увеличен, корабът продължил да се движи със същата висока скорост.

В 21:30 ч. било получено още едно предупреждение за наличие на айсберги, този път от парахода „Месаба“, което било адресирано до всички кораби, движещи се на изток: „Ледена обстановка. Днес в района на 41°25′ северна ширина, между 49° и 50°3′ западна дължина са забелязани айсберги и обширни ледени полета. Времето е хубаво, ясно“.

Карта

Вечерта застудяло силно, за два часа температурата на въздуха паднала от 6 °C до 0 °C, настъпило пълно затишие, по повърхността на водата нямало дори малки вълнички. Нощта от 14 срещу 15 април била безветрена, студена, ясна и безлунна. „Титаник“ се движел почти с пределна скорост - над 22 възела.

КРУШЕНИЕ

В дванадесет часа през нощта повечето пътници отившли да спят. На вахта застанал първият помощник на капитана Уилям Мърдок, сменяйки на поста Чарлз Лайтолър - втория помощник. На марса, на височина 29 м над ватерлинията, дежурели двама наблюдатели: Фредерик Флийт и Реджиналд Лий. Температурата на въздуха се понижила до -1 °C, вълнение нямало. Корабът се движел със скорост 22,5 възела (41,7 км/ч).

Видимостта била около 6 километра, но в онази нощ луната не светела. Наблюдателите били предупредени за опасност от лед, на тях и на останалите членове на екипажа било заповядано да следят особено внимателно морето за айсберги и ледени отломки.

В 23:30 ч. Флийт и Лий забелязали пред себе си на хоризонта лека мъгла, но не ѝ придали значение. Девет минути по-късно Флийт видял право по курса на около 600 м очертанията на айсберг. Той ударил три пъти камбаната, което означавало препятствие право по курса, и се свързал по телефона с шестия помощник Джеймс Муди. Той докладвал за айсберга на Уилям Мърдок, който наредил на кормчията Робърт Хичънс: „Дясно на борд“ (по терминологията от 1912 г. командата „Дясно на борд“ означавала завъртане на кормилото максимално наляво). Мърдок преместил ръчките на машинните телеграфи в положение „Стоп машина“. Малко по-късно, за да не закачи с кърмата айсберга, дал команда „Ляво на борд“, опитвайки се по този начин да го заобиколи. Около 30 секунди били необходими, за да може парното задвижване да завърти лопатата на кормилото. Спирането на винтовете довело до намаляване на ъгловата скорост (намаляла способността за завиване).

Айсбергът се приближавал към кораба, който продължавал да се движи напред по инерция с висока скорост. Едва след 25-30 секунди носът на „Титаник“ започнал да се отклонява бавно на ляво. В последната секунда айсбергът подминал форщевена и тръгнал плавно покрай десния борд. „Титаник“ успял да завие с 2 румба, което било достатъчно, за да се избегне челен сблъсък, но недостатъчно, за да се избегне контакт с айсберга. В 23:40 ч. десният борд на лайнера закачил подводната част на айсберга. На горните палуби хората усетили слаб тласък и леко треперене на корпуса, на долните палуби ударът бил малко по-осезаем. В резултат от сблъсъка в обшивката на десния борд се образували шест пробойни с обща дължина около 90 м. Контактът с айсберга повредил пет носови отсека, за което системата за непотопяемост на лайнера не била разчетена. Конструкторът Томас Андрюс, извикан от капитана за консултация, заявил, че корабът може да остане на повърхността не повече от час и половина.

В 00:05 ч. капитан Смит заповядал на екипажа да подготви спасителните лодки за спускане, след това влязъл в радиокабината и наредил на радистите да предават в ефира сигнал за бедствие. Качването на първите пътници в лодките започнало около 00:20 ч., в тях по заповед на капитана товарели най-напред децата и жените. Тъй като сблъсъкът не бил усетен практически от пътниците, те напускали неохотно кораба, на който външно всичко му било наред: прекъсвания на електричеството нямало, диферентът към носа нараствал през първия час незначително. За да не настъпи паника, членовете на екипажа съобщили, че евакуацията се провежда като предпазна мярка. Качването на пътниците в лодките се ръководело от помощник капитаните. През първия час били евакуирани едва 180 души, лодките се спускали полупразни. В 01:20 ч. водата започнала да залива полубака. По това време се появили първите признаци на паника. Евакуацията тръгнала по-бързо.

На сигнала за бедствие се отзовали и се отправили към мястото на крушението 7 кораба. От тях най-близо (на около 93 км) се намирал параходът „Карпатия“. Насочвайки се към потъващия „Титаник“, той развил пределната си скорост от 14 възела.

Корабът потъва

След 01:30 ч. диферентът към носа започнал да нараства бързо, на борда настъпила паника. Лодките на кърмата от десния борд били спуснати препълнени. Екипажът се стараел да сдържи с всички сили натиска на тълпата и да пропуска в лодките първо жените и децата. Членовете на машинния екип не спирали работата си. С усилията на огнярите, машинистите и механиците в системата се поддържало налягане на парата, необходимо за произвеждането на електроенергия и за работата на помпите, изпомпващи водата.

Спасителна лодка

След 02:05 ч. била спусната последната лодка, около 02:10 ч. водата започнала да залива палубата и капитанския мостик. Останалите на борда 1,5 хил. души се втурнали към кърмата. Диферентът започнал да расте пред очите на хората, в 02:15 ч. се срутил първият комин. В 02:16 ч. спряло електричеството. В 02:18 ч. при диферент към носа около 23° лайнерът се разчупил. Носовата част, откъсвайки се, тръгнала към дъното веднага, а кърмата се пълнела с вода и потънала две минути по-късно. В 02:20 ч. „Титаник“ изчезнал напълно под водата.

Стотици хора изплували на повърхността, но почти всички загинали от преохлаждане: температурата на водата била -2 °С. На двете сгъваеми лодки, които не успели да спуснат първоначално от лайнера, се спасили около 45 души. Още осем били спасени от две върнали се на мястото на крушението лодки (№ 4 и № 14).

Спасените

Час и половина след пълното потапяне на „Титаник“ на мястото на бедствието пристигнал параходът „Карпатия“ и прибрал 712 оцелели от крушението. В резултат от трагедията загинали 1496 души.

(Следва)