ПРЕВОД: Gemini 3
РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:
1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“
1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“
/ „ПАЦИЕНТКА“
/ „БАНЯ“
/ „НЕРВНИ ХОРА“
1925 г. – „АКТЬОР“
/ „КРИЗА“
/ „БЕДНОСТ“
/ „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“ / „МАЙМУНСКИ ЕЗИК“ / „ЛИМОНАДА“
/ „ДИКТОФОН“
/ „ЧЕТИРИ ДЕНА“
1926 г. – „ИМЕН ДЕН“
/ „ТАТКО“
/ „ДЪРВА“
/ „КРАДЦИ“
/ „ПЪТНИК“
/ „СЪПРУГ“
/ „РАБОТЕН КОСТЮМ“
/ СПИРАЧКА „ВЕСТИНГАУЗ“
/ “МЕДИК“
/ “ПЕЧАЛЕН СЛУЧАЙ“
/ “КИНОДРАМА“
/ “РЕЖИМ НА ИКОНОМИИ“
/ “БЪЧВА“
/ “ВЕЛИКДЕНСКА СЛУЧКА“
/ “СИЛНО СРЕДСТВО“
/ “БЯС“
/ “ДАМСКА МЪКА“
/ “ПРЕКРАСНА ПОЧИВКА“
1927 г. – „БЮРОКРАТИЗЪМ“
МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“
„ГАЛОШ“
Не е никак трудно, разбира се, да си загубиш галоша в трамвая.
Особено ако те натиснат отстрани, а отзад някой безобразник ти настъпи петата — и ето, няма го галошът.
Да си загубиш галоша е направо фасулска работа.
От мене го смъкнаха за нула време. Дето се вика, и гък не успях да кажа.
Качих се в трамвая — и двата галоша си бяха на мястото. А като слязох — гледам: единият галош е тук, на крака, а другия го няма. Ботушът е тук. И чорапът, гледам, е тук. И долните гащи са си на мястото. А галошът го няма.
А след трамвая, разбира се е, няма да хукнеш да тичаш.
Събух и другия галош, завих го във вестник и тръгнах така.
След работа, викам си, започвам да го търся. Няма да пропадне стоката я! Все някъде ще я изровя.
След работа отидох да го търся. Първо на първо — посъветвах се с един познат ватман.
Той направо ме обнадежди.
— Кажи — вика, — благодаря, че си го загубил в трамвая. За друго обществено място не гарантирам, но да загубиш нещо в трамвая е свято нещо. Имаме специално бюро за намерени вещи. Отиваш и вземаш. Свято нещо.
— Е — викам, — благодаря. Направо ми олекна на душата. Най-важното е, че галошът е почти нов-новичък. Едва трети сезон го нося.
На следващия ден отивам в бюрото.
— Може ли — викам, — момчета, да си получа обратно галоша? Смъкнаха ми го в трамвая.
— Може — викат. — Какъв галош?
— Галош — викам, — най-обикновен. Размер дванадесети номер.
— При нас — викат, — от дванадесети номер има сигурно дванадесет хиляди. Кажи какви са белезите.
— Белезите — викам, — са обикновени: петата e, разбира се, протрита, вътре подплатата няма, износи се подплатата.
— При нас — викат, — такива галоши има сигурно над хиляда. Няма ли някакви по-специални белези?
— Специални — викам, — белези има. Предната част е направо откъсната, едва-едва се държи. И токчето — викам, — почти го няма. Изтри се токчето. Но на страните — викам, — им няма нищо, закрепили са се за момента.
— Поседни — викат, — тук. Сега ще проверим.
И ето че изнасят моя галош!
Просто се зарадвах ужасно. Направо се трогнах.
Ето, мисля си, славно работи този апарат! И какви, мисля си, идейни хора, колко главоболия си създадоха за един галош.
Казвам им:
— Благодаря — викам, — приятели, до гроб ще ви помня. Давайте го бързо насам. Веднага ще го обуя. Благодаря ви.
— Не може — викат, — уважаеми другарю, не можем да го дадем. Ние — викат, — не знаем, може пък да не сте го загубили вие.
— Ама аз — викам, — го загубих. Мога да ви дам честна дума.
Те викат:
— Вярваме ви и напълно ви съчувстваме, и е много вероятно точно вие да сте загубили точно този галош. Но не можем да го дадем. Донесете удостоверение, че наистина сте загубили галоша. Вашият домоуправителят да ви завери този факт и тогава без излишна бюрокрация ще ви дадем това, което сте загубили законно.
Аз викам:
— Момчета — викам, — скъпи другари, никой вкъщи не знае този факт. Може да не ми дадат такъв документ.
Те отговарят:
— Ще дадат — викат, — това е тяхна работа, да дадат. За какво иначе съществуват?
Погледнах още веднъж галоша и излязох. На другия ден отидох при домоуправителя и му викам:
— Давай документ. Галошът загива.
— А наистина ли — вика, — си го загубил? Или нещо ме въртиш? Може би искаш да завлечеш още една стока за масово потребление?
— Ей богу — викам, — загубих го.
Той вика:
— Не мога да разчитам, разбира се, само на една дума. Но ако си извадиш удостоверение от трамвайното депо, че си загубил галош — ще ти издам документ. А така не мога.
Аз викам:
— Ама нали точно те ме пращат при вас!
Той вика:
— Е, тогава напиши заявление.
Аз викам:
— И какво да напиша в него?
Той вика:
— Пиши: на днешна дата загубих галош. И така нататък.
Написах заявлението. На другия ден получих съвсем формено удостоверение.
Отидох с това удостоверение в бюрото. И там, представете си, без никакви разправии и без бавене ми дадоха галоша.
Чак когато го обух на крака си, почувствах пълно умиление. Ето, мисля си, как работят хората! На някое друго място щяха ли да се занимават толкова време с моя галош? Щяха да го изхвърлят и толкова. А тук няма седмица разкарване и ти го връщат обратно.
Само едно е досадно, че през тази седмица, докато траеха разправиите, загубих първия галош. През цялото време го носех под мишницата в един пакет и не помня къде съм го оставил. Най-лошото е, че не беше в трамвая. Изгубена работа е, щом не е в трамвая. Сега къде да го търся? Но пък затова другият галош е у мене. Сложил съм го върху скрина.
Някой път, когато ми стане скучно, поглеждам галоша и на душата ми става някак си леко и безобидно.
Ето, мисля си, страхотно работи канцеларията! Ще го запазя този галош за спомен. Нека потомците му се любуват.
1926 г.
