НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1999 г. / ФИЗИКА / МАРТИНУС ВЕЛТМАН

Мартинус Велтман (Martinus Veltman)

27 юни 1931 г. - 4 януари 2021 г.

Физика (заедно с Герардус 'т Хоофт)

(За изясняване на квантовата структура на електрослабите взаимодействия във физиката)

Мартинус Велтман е един от най-влиятелните нидерландски физици теоретици на XX век. През 1999 г. получава най-високото научно признание – Нобеловата награда за физика, която споделя със своя изключителен студент Герардус 'т Хоофт. Престижното отличие им е присъдено за фундаменталния им принос в изясняването на квантовата структура на електрослабите взаимодействия във физиката. Тяхната съвместна работа дава на научния свят мощни математически инструменти, които преобръщат модерната микрофизика.

През 60-те години на миналия век физическата общност разработва активно теория, обединяваща две от четирите фундаментални сили в природата: електромагнетизма и слабото ядрено взаимодействие. Макар концепцията да изглеждала обещаваща, учените се сблъскват със сериозна пречка. Когато се опитват да използват новите уравнения за изчисляване на конкретни физични величини, получават постоянно математически абсурди – безкрайности. Това прави теорията практически неизползваема за реални количествени предсказания.

Големият пробив на Велтман и неговия докторант 'т Хоофт се състои в разработването на сложен и прецизен математически метод, известен като ренормализация. Чрез него те успяват буквално да „изчистят“ смущаващите безкрайности от уравненията на електрослабата теория. Благодарение на този успех, теорията придобива изключително солидна математическа основа и се превръща в гръбнак на съвременния Стандартен модел на физиката на елементарните частици.

Практическото значение на тяхното откритие е огромно. Чрез прецизираните математически модели на Велтман и 'т Хоофт физиците успяват да изчислят теоретично масите и свойствата на частици, които по това време все още не са наблюдавани експериментално. Именно техните изчисления проправят пътя и предсказват точното съществуване на топ-кварка (открит впоследствие през 1995 г.), както и на прочутия Хигс бозон (уловен експериментално в ЦЕРН през 2012 г.).

Освен с фундаменталните си теоретични трудове, Мартинус Велтман остава в историята и като един от истинските пионери в компютърната физика. Осъзнавайки, че алгебричните уравнения в квантовата теория са твърде обемни и сложни за решаване на ръка, още през 1963 г. той създава компютърната програма Schoonschip. Тя се превръща в една от първите системи за символно изчисление в света и по-късно служи за вдъхновение при създаването на съвременния комерсиален научен софтуер.

Велтман е известен в научните среди със своя изключително директен, силен и понякога чепат характер. Той не се свени да критикува открито научни течения, които смята за твърде спекулативни и лишени от експериментално потвърждение, например струнната теория. Като преподавател в университета в Утрехт той изгражда блестяща школа, а по-късно продължава успешната си кариера в Мичиганския университет в САЩ. Велтман завършва земния си път в началото на 2021 г. в родната си Нидерландия, оставяйки незаличима следа в човешкото разбиране за Вселената.

Съставил: Gemini 3

Редактор: Павел Николов

МНОГО КРАТКИ ИСТОРИИ / НАПЛИВ ОТ КОБРИ

ИЗТОЧНИК: The Mind Collection

ПРЕВОД: : Gemini 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК: НАЙ-ДОБРОТО, НА КОЕТО СИ СПОСОБЕН / БЕЗ ПАТИЦА / ЛИЦЕ В ЛИЦЕ С РАЗЯРЕНАТА ТЪЛПА

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

НАПЛИВ ОТ КОБРИ

Следващата история е разказана от германския икономист Хорст Зиберт. С нея Зиберт въвежда прочутия термин „Ефект на кобрата“ (икономически и социологически термин, който описва ситуация, при която опитът да се реши даден проблем само го влошава заради непредвидени (но логични) странични ефекти – бел прев.)

По време на британското управление в Индия, когато популацията от кобри в Делхи нараснала до тревожни равнища, властите предложили награда за всяка убита кобра. Хората започнали да търсят змиите, да ги убиват и да ги предават. Това проработило – но само до известно време.

Някои по-изобретателни местни жители започнали да развъждат кобри, за да печелят от тяхното убиване и предаване. Тъй като това не отговаряло на замисъла за стимулиране и не решавало съществуващия проблем, британското правителство прекратило програмата. И това проработило – но само на хартия.

Кобрите станали изведнъж безполезни за тези, които ги развъждали. Затова ги пуснали на свобода, което предизвикало отново истински наплив от кобри в Делхи. Даже се твърди, че положението станало по-лошо, отколкото преди намесата на правителството.

(Следва)

АЛЕКСАНДЪР КИСЬОВ / ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ И ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 ГОДИНА / ГЛАВА Х. НАСТЪПЛЕНИЕТО КЪМ ГРАД МАЧИН / ЗАВЛАДЯВАНЕ НА НЕПРИЯТЕЛСКАТА ПОЗИЦИЯ к. 161, к. 90 / 31 ДЕКЕМВРИ

Текстът на книгата е трансформиран от стария правопис на съвременен с Gemini 3.1 Pro и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК:

ВЪВЕДЕНИЕ

ГЛАВА I. ПОДГОТОВКА ЗА ДЕЙСТВИЕ НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ

ГЛАВА II. ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В МЕЖДИНАТА СИЛИСТРА – ДОБРИЧ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА III. ДЕЙСТВИЯТА НА КОННАТА ДИВИЗИЯ НА ДЕСНИЯ ФЛАНГ НА III АРМИЯ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА IV. ОТБРАНИТЕЛНИ БОЕВЕ ПРИ КОТА 90, СЕЛО ПЕРВЕЛИ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2

ГЛАВА V. НАПАДАТЕЛНИ БОЕВЕ В ПОСОКА НА с. ПЕРВЕЛИ, КЮСТЕНДЖА / ПОДГОТОВКА НА АТАКАТА НА НЕПРИЯТЕЛСКАТА ПОЗИЦИЯ с. ТОПРАХИСАР - с. УРЛУКЬОЙ / АТАКА НА УКРЕПЕНАТА ПОЗИЦИЯ С. ТОПРА-ХИСАР, с. УРЛИКЬОЙ / ЗАЕМАНЕ ГЛАВНАТА НЕПРИЯТЕЛСКА ПОЗИЦИЯ / ЗАЕМАНИЕТО НА с. МУЛЧОВА, с. ТЕКИРГЬОЛ / АТАКА И ЗАЕМАНЕ НА ВТОРАТА ОТБРАНИТЕЛНА ЛИНИЯ И гр. КЮСТЕНДЖА. ПРЕСЛЕДВАНЕ КРАЙ МОРЕТО

ГЛАВА VI. ПРЕСЛЕДВАНЕ ПОКРАЙ МОРЕТО - АТАКАТА ПРИ КАРАМУРАТ

ГЛАВА VII. ПРЕСЛЕДВАНЕ КЪМ ЗАПАД - 25 ОКТОМВРИ — с. ТАРИ-ВЕРДЕ, с. САТИСКЬОЙ / 26 ОКТОМВРИ / 27 ОКТОМВРИ / 28 ОКТОМВРИ / 29 ОКТОМВРИ / 30 ОКТОМВРИ / Спиране на конната дивизия - 31 ОКТОМВРИ / Настъпление на армията - 1 НОЕМВРИ / 2 НОЕМВРИ

ГЛАВА VIII. ПРИКРИВАНЕ И УКРЕПЯВАНЕ НА АРМИЯТА - 3 НОЕМВРИ / 4 и 5 НОЕМВРИ / 6 НОЕМВРИ / 7, 8 и 9 НОЕМВРИ / 10 НОЕМВРИ

ГЛАВА IХ. ОХРАНА НА ЛЕВИЯ ФЛАНГ И ТИЛА НА АРМИЯТА - / 11 НОЕМВРИ / ПРЕМИНАВАНЕТО НА ДУНАВА ПРИ ЧЕРНА-ВОДА — ст. ФИТЕЩИ

ГЛАВА Х. НАСТЪПЛЕНИЕТО КЪМ ГРАД МАЧИН - / 15 ДЕКЕМВРИ / 16 ДЕКЕМВРИ / 17 ДЕКЕМВРИ / 18 ДЕКЕМВРИ / 19 ДЕКЕМВРИ / 20 ДЕКЕМВРИ / 21 ДЕКЕМВРИ / 22 ДЕКЕМВРИ

БОЯТ ПРИ СЕЛО ГРАЧИ, КОТА 90 - / 23 ДЕКЕМВРИ / 24 ДЕКЕМВРИ / 25 ДЕКЕМВРИ / 26, 27 ДЕКЕМВРИ / 28 ДЕКЕМВРИ / 29, 30 ДЕКЕМВРИ

КНИГАТА В "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

ГЛАВА Х. НАСТЪПЛЕНИЕТО КЪМ ГРАД МАЧИН

Завладяване на неприятелската позиция к. 161, к. 90

31 декември

На разсъмване частите правят последен натиск върху противника при к. 161. и в 7 ч. 30 м. пр. пр. успяват да заемат височината, затвърдяват се набързо и отбиват неприятелската контраатака. Противника оставя 4 оръдия, 5 картечници и 150 души пленени.

Началника на дивизията веднага насочва вниманието си за овладяването к. 90., като в 7 ч. 35 м. пр. пл. дава заповед на командира на Сборната бригада, полковник Бобринг:

„Частите да се укрепят на к. 161., да се устроят и след като се инсталира артилерията, която да фланкира к. 90., да се предприеме атаката и на последната кота. Предупредете началниците на частите да държат частите си в ръка и при настъплението си да са готови да срещнат контраатака.“ № 1019.

На началника на артилерията се заповядва „да постави батареи на к. 161., които не само да заздравят положението, но да използват и успеха“.

По пладне началника на дивизията, който е нетърпелив да види използването на успеха, иска на командира на Сборната бригада „настъплението да се води по-енергично и се уясни положението към к. 90., гдето до това време продължава затишие“ (№ 1020.).

Към 5 ч. сл. пл., 9. германски пех. полк достига до телените мрежи пред к. 90. Противника все още продължава да се съпротивлява, като заема височината и с. Каркалиу.

Към к. 161. нашите части развиват успеха си, като продължават настъплението. Те напредват по гребена 1 ½ клм. на север от к. 161., като числото на взетите картечници се увеличава от 5 на 8, а пленниците — на 683 войника с 6 офицери.

Към 7 ч. на настъплението към к. 90. наново се дава тласък за движение. Противника продължава да указва съпротива, въпреки, че нашите на някои места минават телените мрежи.

Също и при с. Каркалиу противника до 7 ч. държи окопите си.

Едва по-късно, към 9 ч. 50 м., германците заемат к. 90., напусната от противника.

Началника на дивизията заповядва: на командира на Сборната бригада да се затвърди на к. 90.; на началника на артилерията — да изнесе и затвърди артилерията; на командира на конната бригада — разузнаване през нощта към гр. Мачин и настъпление на конната бригада на другия ден сутринта. Привечер в армията се изпращат следните донесения:

Командующия III. Армия.

Противника продължава да се съпротивлява на к. 90. Нашите части (германския 9. полк) е достигнал до телените мрежи и тази вечер към 7 часа ще продължи атаката.

В атаката на к. 161. участвуваха само български дружини и плениха до сега известни 523 долни чина с 6 офицера, 4 планински оръдия и 8 картечници. Има да пристигнат още здрави и ранени пленени руси.

В този момент се донася, че нашите деснофлангови части са достигнали височината на гребена на к. 161., която отстои на 2 ½ км. северно от надписа на к. 161. и че, са пленили нови 160 души. № 1022., от 31. XII. 916, г., 4 ч. след пладне.

Началник на 1. конна дивизия.

(п) Генерал-майор Колев.

Командующия III. Армия.

Кота 90. е завладяна, противника отстъпва по посока на Мачин, разпоредих частите да се окопаят, като изпратят силни патрули напред и разезди да поддържат контакт с противника, Утре рано ще предприеме настъпление с целия отряд.

№ 1025. 31. XII. 916 г., 9 ч. 45 м. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(п) Генерал-майор Колев.

(Следва)

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „ЕСНАФИ“

ПРЕВОД: Gemini 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“ / „БАНЯ“ / „НЕРВНИ ХОРА“

1925 г. – „АКТЬОР“ / „КРИЗА“ / „БЕДНОСТ“ / „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“ / „МАЙМУНСКИ ЕЗИК“ / „ЛИМОНАДА“ / „ДИКТОФОН“ / „ЧЕТИРИ ДЕНА“

1926 г. – „ИМЕН ДЕН“ / „ТАТКО“ / „ДЪРВА“ / „КРАДЦИ“ / „ПЪТНИК“ / „СЪПРУГ“ / „РАБОТЕН КОСТЮМ“ / СПИРАЧКА „ВЕСТИНГАУЗ“ / “МЕДИК“ / “ПЕЧАЛЕН СЛУЧАЙ“ / “КИНОДРАМА“ / “РЕЖИМ НА ИКОНОМИИ“ / “БЪЧВА“ / “ВЕЛИКДЕНСКА СЛУЧКА“ / “СИЛНО СРЕДСТВО“ / “БЯС“ / “ДАМСКА МЪКА“ / “ПРЕКРАСНА ПОЧИВКА“ / “ГАЛОШ“

1927 г. – “МОНТЬОР“ / „ПРЕЛЕСТИТЕ НА КУЛТУРАТА“ / „ДРЕБОЛИИ“ / „БОТУШКИ“ / „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

„ЕСНАФИ“

Този случай може да довърши окончателно човека.

Изхвърлили от трамвая Василий Тарасович Растопиркин — Вася Растопиркин, този чист пролетарий, безпартиен от дявол знае коя година.

Нещо повече — фраснали му муцуната в медната дръжка на трамвая. Той се бил хванал за нея с двете си ръце и с главата си и дълго не се пускал. А милицията и главният стрелочник го дърпали надолу.

Дърпали го надолу по молба на еснафски настроените пътници.

Разбира се, две мнения няма, Василий Тарасович не бил облечен с фрак. На него, знаете ли, не му остава време да облича фракове и да си слага маншети на гърдите. Той, може би, приключва в пет часа работата си и хуква веднага към дома. Той е, може би, бояджия. Той, може би, наистина се вози мръсен като куче. Може би бои и други материали се леят по дрехата му по време на занаята. Може би се уморява морално от това и му е трудно да върви пеша.

И не може той, предвид скромната си заплата, да си наема автомобил за насам-натам. Автомобилите не са за неговия джоб. За него и на трамвай да се повози — пак е берекет версин. Ох, докъде я докарахме, докъде пропаднахме! А Василий Тарасович приключил работата си в пет часа. В пет часа приключил, метнал, разбира се, на рамо стълбата и кофичката с останалата боя и си тръгнал към дома. Тръгнал си към дома и си мисли: „Цял ден — мисли си — лазя по стълбите, цапам се с разни видове боя и не мога да вървя пеша. Чакай — мисли си — да се кача на трамвая като един уморен пролетарий.“

И тук, разбира се, пред него спира трамвай № 6. Василий Тарасович моли, разбира се, един пътник да подържи в ръка кофичката с останалата боя, а самият той, разбира се, намества стълбата вътре.

Две мнения няма, разбира се, че стълбата не блестяла от чистота. И в кофичката — щом в нея има боя — не бива да си топиш палтото. А онази дама, дето си е завряла вътре ръката — сама си е виновна, дявол да я вземе! Не си ври ръцете в чужди вещи! Но няма да спорим: може би Василий Тарасович наистина, вярно, не постъпил по закона, като тръгнал да се вози със стълбата. Само че не в това е въпросът. Въпросът е в дрехата. Седналите в трамвая непмани се вдигнали решително на бунт именно заради дрехата.

— Значи — казват, — не може да се допре човек до него, съвършено, значи, петна остават.

Василий Тарасович отговаря резонно: — Съвсем — казва, — е ясно значи — щом има маслена боя с безир, винаги се случват петна. Би било — казва, — смъртоносно удивително, ако мине без петна.

Тук, разбира се, една непманка от кондукторите издрънчава, разбира се, с всички звънци и вагонът спира. Спира вагонът и молят с грубиянски глас Василий Тарасович да слезе. Василий Тарасович казва: — Трамваят ли е за публиката, или публиката за трамвая — това, нали, трябва да стане ясно. А аз — казва, — може би съм приключил работата си в пет часа. Може би съм бояджия? И тук, разбира се, се разиграва печалната сцена с милицията и главния стрелочник. И свалят занаятчията пролетарий Василий Тарасович Растопиркин като кучи син от трамвая, фрасват му муцуната в дръжката и го прогонват. Със стълба вече и в трамвая не може да се повози човек! Докъде я докарахме!

1927 г.

ПО ПЪТЯ, ПОНЕДЕЛНИК 29 ЮНИ

МНОГО КРАТКИ ИСТОРИИ / ЛИЦЕ В ЛИЦЕ С РАЗЯРЕНАТА ТЪЛПА

ИЗТОЧНИК: The Mind Collection

ПРЕВОД: : Gemini 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК: НАЙ-ДОБРОТО, НА КОЕТО СИ СПОСОБЕН / БЕЗ ПАТИЦА

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ЛИЦЕ В ЛИЦЕ С РАЗЯРЕНАТА ТЪЛПА

Френският писател Волтер бил известен със своето остроумие. Ето една история от краткия му престой в Англия, взета от книга на Клифтън Фадиман („The Little, Brown Book of Anecdotes“ – бел. ред.).

Волтер живеел като изгнаник в Лондон във времена, когато антифренските настроения бележели своя връх. Един ден, докато се разхождал по улиците, се оказал заобиколен от разярена тълпа. „Обесете го! Обесете французина!“, крещели хората.

Волтер се обърнал спокойно към тълпата със следните думи: „Мъже на Англия! Вие искате да ме убиете, защото съм французин. Нима не съм наказан вече достатъчно с това, че не съм се родил англичанин?“

Тълпата избухнала в бурни овации заради съобразителните му думи и го придружила съвсем невредим до жилището му.

(Следва)

БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / ФЕНОМЕНАЛНИЯТ ДОКТОР БАРИ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 3

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА / РОМАНОВИ, ПАДНАЛИ В БИТКА / ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА / МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / СЪВСЕМ МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / ГЛАВНИ ВОЕННИ ГЕРОИ / ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА БАБА ШАПОКЛЯК / ПИЛЕНЦЕТО И ЛОКОМОТИВЪТ (ЗА ШВАРЦ) / НЕ ОБИЧАМ БОНАПАРТ / ЗАГАДКАТА НА ЧУДОВИЩЕТО / ПЪРВАТА ДЕВИЦА КАВАЛЕРИСТ / ГРАФ НОГИ ЧЕТЕ ВЕСТНИК / НЕСКРОМНОТО ОБАЯНИЕ НА АРИСТОКРАЦИЯТА / ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО ИЛИ МОМИЧЕ С ХАРАКТЕР / ИЗЧЕЗВАНЕ ЗА ДВАМА / ОБРАЗЪТ НА ЕНЕРГИЧНИЯ ГЛУПАК В РУСКАТА ИСТОРИЯ / ЛЮБОВНИКЪТ НА РЕВОЛЮЦИЯТА / ОТГОВОР НА ЕДИН ЧЕСТО ЗАДАВАН ВЪПРОС, ИЛИ ХУБАВО Е ДА СИ БЕЛЕТРИСТ / САТУРН ЕДВА СЕ ВИЖДА / ЯПОНСКИЯТ БОГ / НЕПРИЯТЕН ФАКТ / ЖИВОТЪТ И СМЪРТТА НА ВЕСЕЛИЯ ЧОВЕК / АКО БЯХ ШÒГУН / МЕЧТА ЗА УКРАЙНА / КАК СЕ РАЖДА ИДЕЯТА / ПОЕТЪТ ЦАР / ЦЕЛИЯТ СВЯТ Е ТЕАТЪР / ОТ АРИСТОКРАТ ДО ДЪНОТО (И ОБРАТНО) / НАЙ-СТРАШНИЯТ ЗЛОДЕЙ / PRO DOSTOYEVSKY / КОЛЕКЦИОНЕРЪТ НА ВЕТРИЛА

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

ФЕНОМЕНАЛНИЯТ ДОКТОР БАРИ

Граф дьо Лас Каз, секретарят на Наполеон на остров Света Елена, съобщава в бележка от 20 януари 1817 г., че болният му син бил посетен от един „медицински джентълмен“: „...момче на около осемнадесет години, което по вид, маниери и глас приличаше на жена. За този доктор Бари ми казаха, че е невероятен феномен. Твърдяха, че получил диплома на тринадесетгодишна възраст след най-трудни изпити и станал известен в Кейптаун като превъзходен лекар.“

Така изглеждал Бари през тези години

Ако Лас Каз знаел истинската история на Джеймс Бари, би се изумил не от възрастта на младия ескулап (който в действителност не бил на осемнадесет, а на двадесет и осем години – докторът си намалил десет години, за да не изглежда странна липсата на окосмяване по лицето му), а от друго обстоятелство, напълно фантастично за онези времена. Военният лекар Джеймс Бари бил всъщност жена и бил роден – или по-точно родена – с името Маргарет Ан.

Проучих внимателно биографията на тази поразителна лейди, тоест джентълмен, тоест все пак лейди, когато се подготвях да пиша вече споменатия роман „Соколът и лястовицата“. Тогава ме интересуваха истинските истории на жени, които се представяли дълго време успешно за мъже. Маргарет Ан правела това в продължение на петдесет и шест години и запазила тайната си до самия край. Истинският пол на доктор Бари бил разкрит едва след смъртта му. За да избегне скандала, военното ведомство засекретило ужасния факт за сто години, защото Бари бил не просто лекар, а генерал инспектор на болниците, иначе казано - главен началник на цялата военна медицина.

Забележителни са мотивите, поради които ирландската девица от порядъчно семейство се впуснала в това пожизнено приключение. В тях нямало нищо романтично или алтруистично – от рода на: мечтая да лекувам хора, а за жените пътят към медицината е затворен. Просто семейството се разорило, момичето останало без зестра и трябвало да се намери начин за изкарване на насъщния, а лекарите печелили много повече от гувернантките или компаньонките.

Оформил се малък заговор, в който участвали майката на Маргарет (тя несъмнено била също необикновена личност) и един адвокат, който подправил документите.

През 1809 г. двадесетгодишната госпожица отпътувала от Лондон и след няколко дена дошла в Единбург вече като младеж. Постъпила в медицинския факултет, завършила го с отличие и защитила дипломна работа – нещо свързано с хернията, толкова блестящо, че изследването ѝ било дори публикувано.

Талантливият лекар

Дълго не можех да разбера защо Маргарет е решила да отиде в армията. Може би просто се отворила свободна длъжност (било по времето на войната с французите)? Но „Джеймс Бари“ останал на военна служба и след края на сраженията. Мисля, че Маргарет решила да напусне света на жените и да премине в света на мъжете окончателно и безвъзвратно. За да не съжалява за нищо и да не се озърта назад. Край, оттук нататък ще наричам доктора „той“.

Доктор Бари служил на различни екзотични места – в Африка, в Уест Индия, в Гърция и в Канада. Бил превъзходен специалист, реформатор в болничното дело и благодарение на това направил голяма кариера. В Кейптаун например, едва пристигнал, излекувал дъщерята на губернатора лорд Съмърсет и веднага бил назначен за главен медицински инспектор на колонията. Пак тогава лекарят чудо направил първата на континента операция с цезарово сечение, при това и майката, и бебето оцелели.

Само осемнадесет години след началото на своята военна служба Бари заел най-високата медицинска длъжност в британската армия. Той смятал за ключов аспект на лечението строгата хигиена, качественото хранене и добрите грижи (революционна идея за онези времена). По време на Кримската война Бари вдигнал луд скандал на знаменитата Флорънс Найтингейл за това, че поради лошите условия ранените в нейната болница мрели като мухи. Найтингейл била страшно изненадана от подобно ungentlemanly behavior (неджентълменско поведение – бел. прев.), макар впоследствие да признала, че след изпълнението на изискванията на началника смъртността спаднала рязко. И едва век по-късно „неджентълменството“ на генерал инспектора се разкрило в нова светлина: първата жена лекар учила на професия първата медицинска сестра.

Трябва да кажем, че характерът на Джеймс Бари бил отвратителен. Докторът се отнасял добре само с болните, а със здравите – включително и с началниците си – бил дързък и груб. Ужасно се обиждал, ако на някой от офицерите гласът или лицето му се стрували женски. Неведнъж се бил на дуел заради това (стрелял и владеел фехтовката отлично).

Веднъж, като се изпокарал с всички, напуснал самоволно служебното си място в колониите и се върнал в Лондон, а когато от министерството го заплашили със съд, заявил, че е дошъл да се подстриже.

Заради един от тези фокуси Бари бил понижен от генерал инспектор в щабен лекар (това е горе-долу като от генерал полковник в полковник), но не напуснал своята служба и – което е съвсем удивително – се изкачил по кариерната стълбица до най-горното стъпало за втори път.

Раздразнителният и ексцентричен доктор бил придружаван във всичките си странствания от чернокожия слуга Джон и едно куче. Кучетата, естествено, се сменяли, но всички се казвали еднакво: Psyche (Психея - бел. прев.).

Опитвам се да си представя вътрешния свят на тази уникална жена.

Нищо освен работа. Абсолютна самота. Постоянен страх от разобличаване, което би означавало край на целия ѝ живот. Може би поне верният Джон я зарадвал с нещо лично? Само че едва ли – бившата Маргарет нямала такъв психотип. Но слугата със сигурност е бил посветен в тайната. Поради това и не се разделял с господаря си.

От ляво на дясно: Psyche, доктор Бари и Джон

Разобличението дошло, когато на Джеймс Бари му било вече все едно. Погребали го с почести, за да не би, опази Боже, да се потвърдят лошите слухове, а те се появили и мнозина, разбира се, заявили, че много отдавна подозирали нещо… Но официално не било признато нищо подобно. На надгробния камък изсекли с чест и почитание:

А всъщност на първата жена лекар, при това светило в медицината, би трябвало да издигнат един голям, преголям паметник.

(Следва)