АЛЕКСАНДЪР КИСЬОВ / ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ И ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 ГОДИНА / ГЛАВА Х. НАСТЪПЛЕНИЕТО КЪМ ГРАД МАЧИН / 17 ДЕКЕМВРИ

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Gemini 3 и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК:

ВЪВЕДЕНИЕ

ГЛАВА I. ПОДГОТОВКА ЗА ДЕЙСТВИЕ НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ

ГЛАВА II. ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В МЕЖДИНАТА СИЛИСТРА – ДОБРИЧ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА III. ДЕЙСТВИЯТА НА КОННАТА ДИВИЗИЯ НА ДЕСНИЯ ФЛАНГ НА III АРМИЯ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА IV. ОТБРАНИТЕЛНИ БОЕВЕ ПРИ КОТА 90, СЕЛО ПЕРВЕЛИ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2

ГЛАВА V. НАПАДАТЕЛНИ БОЕВЕ В ПОСОКА НА с. ПЕРВЕЛИ, КЮСТЕНДЖА / ПОДГОТОВКА НА АТАКАТА НА НЕПРИЯТЕЛСКАТА ПОЗИЦИЯ с. ТОПРАХИСАР - с. УРЛУКЬОЙ / АТАКА НА УКРЕПЕНАТА ПОЗИЦИЯ С. ТОПРА-ХИСАР, с. УРЛИКЬОЙ / ЗАЕМАНЕ ГЛАВНАТА НЕПРИЯТЕЛСКА ПОЗИЦИЯ / ЗАЕМАНИЕТО НА с. МУЛЧОВА, с. ТЕКИРГЬОЛ / АТАКА И ЗАЕМАНЕ НА ВТОРАТА ОТБРАНИТЕЛНА ЛИНИЯ И гр. КЮСТЕНДЖА. ПРЕСЛЕДВАНЕ КРАЙ МОРЕТО

ГЛАВА VI. ПРЕСЛЕДВАНЕ ПОКРАЙ МОРЕТО - АТАКАТА ПРИ КАРАМУРАТ

ГЛАВА VII. ПРЕСЛЕДВАНЕ КЪМ ЗАПАД - 25 ОКТОМВРИ — с. ТАРИ-ВЕРДЕ, с. САТИСКЬОЙ / 26 ОКТОМВРИ / 27 ОКТОМВРИ / 28 ОКТОМВРИ / 29 ОКТОМВРИ / 30 ОКТОМВРИ / Спиране на конната дивизия - 31 ОКТОМВРИ / Настъпление на армията - 1 НОЕМВРИ / 2 НОЕМВРИ

ГЛАВА VIII. ПРИКРИВАНЕ И УКРЕПЯВАНЕ НА АРМИЯТА - 3 НОЕМВРИ / 4 и 5 НОЕМВРИ / 6 НОЕМВРИ / 7, 8 и 9 НОЕМВРИ / 10 НОЕМВРИ

ГЛАВА IХ. ОХРАНА НА ЛЕВИЯ ФЛАНГ И ТИЛА НА АРМИЯТА - / 11 НОЕМВРИ / ПРЕМИНАВАНЕТО НА ДУНАВА ПРИ ЧЕРНА-ВОДА — ст. ФИТЕЩИ

ГЛАВА Х. НАСТЪПЛЕНИЕТО КЪМ ГРАД МАЧИН - / 15 ДЕКЕМВРИ / 16 ДЕКЕМВРИ

КНИГАТА В "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

ГЛАВА Х. НАСТЪПЛЕНИЕТО КЪМ ГРАД МАЧИН

17 декември

Скица № 18.

През нощта, за да се поддържа съприкосновение с противника, е наредено да се изпращат патрули към неговите окопи. По донесенията на майор Наследников и подполковник Венедиков се установява, че противника продължава да заеме позицията си.

Като предвижда, че ще се продължи движението, началника на дивизията заповядва до командира на бригадата да смени, към 7 ч. пр. пл., 2-та ескадрона и картечници на 4. конен полк със същото число ескадрони от Лейбгвардейски конен полк. Конните части от бригадата да се групират източно от селото. (№ 940 от 17. XII. 1916 г., 3 ч. 30 м. пр. пл.).

Обаче, рано сутринта (3 ч. 50 м.) се получава от армията радиотелеграма, според която, поради закъсняването на другите дивизии, движението днес се преустановява и частите да се окопаят.

По-късно се получава в щаба на дивизията оперативна заповед на армията № 59, от 16. XII. 1916 г., 11 ч. сл. пл., която нарежда: „Сборната дивизия, 6. турски корпус и 4 пех. дивизия да продължат движението на 17. и заемат обектите си, определени им със зап. № 58., а конната дивизия да продължава да действува върху съобщенията на противника към Мачин и да разузнава за противника между Дунава и левия фланг на противника.

В духа на тази заповед е предупреден: командира на дружината — да поддържа съприкосновение с противника и в случай, че противникът отстъпва — да настъпи и заеме гребена 197., гдето да спре и се окопае. (№ 943., 17. XII. 1916 г., 9. пр. пл.).

До командира на бригадата е изпратена следната заповед:

„Противника продължава да заема окопите си. Заповядано е армията да достигне обектите си. Разпоредете командира на конното отделение да обедини командването на батериите и да заеме позиция по начин да може да поддържа настъплението на частите“. (№ 944., 45 м. пр. пл.).

Към 9 ч. 45 м. бригадния командир, полковник Кметов, донася в щаба на дивизията:

„Началника на заставата при к. 117. донася, че при смяната противника обстрелял патрулите на 4. конен полк. Установил връзка с пехотата в дясно. Когато патрулите отивали да установят свързката, те са били обстреляни от противник оценяван около 1 ½ роти. Изпратих разезди по посока на противника да се осветля върху положението. Телефонна връзка е установена от бригадата до заставата. Летяща поща има до дружинния командир“. (№ 9., моста ю. и. от с. Докузачи, 17.XII.1916 г., 9. ч. 20 м. пр. пл.).

От получените по-късно в щаба на дивизията донесения от бригадния командир се вижда, че в 10 ч. изпратените от заставата разезди предизвикват непр. артилерия да стреля и, че противника в 10 ч. 40 м. държи още гребена 197.

Според донесение на същия, от 11 ч. 50 м. — „не се забелязва движение по к. 197. и к. 196. В с. Остров са запалени купи слама“.

При това положение заповядва се: „дружината да заеме гребена на к. 197. и се окопае с цел да даде по-добра охрана на фланга на 4. дивизия, а на авангардните ескадрони (заставата) да се подадат напред и разузнаят по посока с. Печеняга, к. 216.“

Според донесението на бригадния командир от 1 ч. 15 м., „разездите заемат к. 197. и 196., заставата продължава движението си от к. 117. към гребена.

“На началника на заставата, командира на Л. Гв. конен п., полковник Кисьов, е предадена заповед, чрез старшия адютант, майор Николаев, при достигане на гребена, „да продължи движението си като авангард и достигне по възможност с. Сатул-Ноу, но без лишни жертви“.

Според донесението на началника на авангарда от 3 ч. 15 м. „противника отстъпващ от к. к. 197. и 196. към гребена к. 138, к. 216. се оценява на 2 дружини. В 2 ч. 30 м. сл. пл. са прехвърлили седловината между к. к. 138. и 216., като са оставили около 2 роти на хребета ю. з. от к. 216., гдето се окопават“ № 240, к. 1. клм. южно от к. 61, 17. XII. 1916 г.

От дивизията се донася за положението в армията и се дават нареждания за нощуване: „дружината да се окопае на гребена 197. и влезе във връзка в дясно с 4. пех. Дивизия“ (№ 946.);

„Бригадата, заедно с конната батарея, да се разположи за нощуване в с. Остров. Изпратените напред ескадрони от Лейбгвардейския конен полк да останат на мястото си, а другите да се приберат в с. Остров.“

В 4 ч. 45 м. сл. пл. се получава ново донесение от началника на авангарда от к. 216: „Нашите разезди преминаха през к. 216. Заловени пленници 4 от 241. пех. полк — 61. дивизия, полка отстъпва днес към с. Сатул-Ноу; 2 от 37. пех. полк от 4. Сибирски корпус и един от 39. пех. полк от 10. дивизия, същия корпус; казват, че техните полкове отстъпили преди два дни“ (№ 241).

По-късно се разбира от донесенията на бригадния командир (№ 16. и 17. от 9 ч. 5 м. и 9 ч. и 30 м. сл. пл.), че авангарда е преследвал противника до късно вечер и се е установил за нощуване в с. Сатул-Ноу.

(Следва)

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „БЪЧВА“

ПРЕВОД: Gemini 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“ / „БАНЯ“ / „НЕРВНИ ХОРА“

1925 г. – „АКТЬОР“ / „КРИЗА“ / „БЕДНОСТ“ / „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“ / „МАЙМУНСКИ ЕЗИК“ / „ЛИМОНАДА“ / „ДИКТОФОН“ / „ЧЕТИРИ ДЕНА“

1926 г. – „ИМЕН ДЕН“ / „ТАТКО“ / „ДЪРВА“ / „КРАДЦИ“ / „ПЪТНИК“ / „СЪПРУГ“ / „РАБОТЕН КОСТЮМ“ / СПИРАЧКА „ВЕСТИНГАУЗ“ / “МЕДИК“ / “ПЕЧАЛЕН СЛУЧАЙ“ / “КИНОДРАМА“ / “РЕЖИМ НА ИКОНОМИИ“

1927 г. – „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

„БЪЧВА“

Ето, братчета, дойде пролетта. А там, току-виж, дошло и лятото. Пък е хубаво, другари, през лятото! Слънцето пече. Жега. А ти крачиш като дявол някакъв без валенки, само по едни долни гащи, и дишаш. Тук-там пърхат някакви пиленца. Буболечки се стремят нанякъде. Червейчета шумолят. Хубаво е, братчета, през лятото.

Хубаво е, разбира се, през лятото, но не съвсем.

Преди две години работехме по кооперативна линия. Такава една струя ни подхвана в живота. Наложи се да стоя зад тезгяха. През двадесет и втора година.

А за кооперацията, другари, няма, знаете ли, нищо по-гадно от жегата. Продуктът се разваля. Вкисва ли се продуктът, или не? Разбира се, че се вкисва. А щом се вкисва, търпи ли от това загуби кооперацията? Търпи.

А там, може би наблизо, има лозунг — режим на икономии. И как да се съчетае това, позволете да попитам? Не бива, граждани, да се подхожда с такъв пълен егоизъм към природните явления и да се радваме и да подскачаме, когато настъпва топлото. Трябва, граждани, и за обществената полза да се погрижим.

А помня, в нашата кооперация се развали зелето, вкисна се, извинявайте за това некрасиво сравнение.

И не стига, че от това имаме пряка загуба за кооперацията, ами и допълнителен разход се появи. Трябва да се извози, оказва се, разваленият продукт. Хем на тебе се е развалил, значи, хем за това и парички отгоре давай. Колко обидно! А бъчвата с вкиснатото зеле беше грамадна. Едно такова бъчвище, може би към осем пуда. А ако е в килограми — пресмятане няма. Ето такова бъчвиище! И такъв скучен мирис се понесе от него — гроб.

Завеждащият, Иван Фьодорович, направо изгуби смисъла на живота си от тази миризма. Ходи и души.

— Май че — казва, — братчета, мирише? — Не само — казваме, — Иван Фьодорович, мирише, ами направо смърди.

И миризмата наистина, трябва да се каже, беше остра. Минувачите даже се пазеха да ходят по нашия тротоар. Защото им се подкосяваха краката.

И трябваше тази бъчва да се откара по-скоро някъде по дяволите, но завеждащият, Иван Федорович, се мръщи. Жал му е все пак за парите. Кола трябва да се наема, пето, десето. И да се кара на майната си извън града. Все пак е завеждащ, та казва: — Колкото и да ми е жал, братчета, за парите, и процентът ни — казва — от това ще отслабне, но ще се наложи да я разкараме тази бъчонка.

Миризмата стана много тежка.

А имахме един такъв продавач, Васка Верьовкин. Та той казва: — А за чий ни е, другари, да я караме тази бъчонка, да хабим с това народните сокове, парите, и да си намаляваме процента? Да изтъркаляме бъчонката на двора. И да почакаме какво ще стане до сутринта.

Изтикахме бъчвата навън. На сутринта идваме — бъчвата чиста. През нощта свили зелето.

Много се развеселихме ние, работещите в кооперацията, от този факт. Работата направо кипеше — такъв подем настана. Завеждащият, милият Иван Фьодорович, ходи и потрива ръце.

— Славна работа — казва, — другари, та ако ще сега и цялата стока да се вкисне, все така ще правим.

Скоро се вкисна още една наша бъчва. И едно каче с краставички.

Зарадвахме се. Изтъркаляхме стоката на двора и открехнахме малко портата. Да се вижда, демек, по-добре от улицата. И заповядайте, граждани! Само дето този път се минахме. Не стига че ни отмъкнаха зелето, ами и бъчвата, проклетниците, задигнаха. И качето свиха.

Е, след това изсипвахме разваления продукт на рогозка. Така, с рогозката, го изнасяхме.

1926 г.

БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / НЕПРИЯТЕН ФАКТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 3

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА / РОМАНОВИ, ПАДНАЛИ В БИТКА / ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА / МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / СЪВСЕМ МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / ГЛАВНИ ВОЕННИ ГЕРОИ / ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА БАБА ШАПОКЛЯК / ПИЛЕНЦЕТО И ЛОКОМОТИВЪТ (ЗА ШВАРЦ) / НЕ ОБИЧАМ БОНАПАРТ / ЗАГАДКАТА НА ЧУДОВИЩЕТО / ПЪРВАТА ДЕВИЦА КАВАЛЕРИСТ / ГРАФ НОГИ ЧЕТЕ ВЕСТНИК / НЕСКРОМНОТО ОБАЯНИЕ НА АРИСТОКРАЦИЯТА / ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО ИЛИ МОМИЧЕ С ХАРАКТЕР / ИЗЧЕЗВАНЕ ЗА ДВАМА / ОБРАЗЪТ НА ЕНЕРГИЧНИЯ ГЛУПАК В РУСКАТА ИСТОРИЯ / ЛЮБОВНИКЪТ НА РЕВОЛЮЦИЯТА / ОТГОВОР НА ЕДИН ЧЕСТО ЗАДАВАН ВЪПРОС, ИЛИ ХУБАВО Е ДА СИ БЕЛЕТРИСТ / САТУРН ЕДВА СЕ ВИЖДА / ЯПОНСКИЯТ БОГ

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

НЕПРИЯТЕН ФАКТ

Отдавна е известно, че литературата се римува зле с живота. В романите и легендите всичко е логично, едно нещо произтича от друго; там само гробът оправя гърбавия, а от трън круши не се раждат. Юрая Хийп няма да извърши красива постъпка, а Ланселот от Езерото няма да накърни при никакви обстоятелства своята рицарска чест.

В реалния живот се получава иначе. Там всичко е някак си нито черно, нито бяло, а е петнисто.

Ето защо казвам това.

Напоследък, във връзка с 200-годишния юбилей, се писа много за войната от 1812 година. Та и аз си спомних един малък епизод от неотдавнашното минало, когато се занимавах доста отблизо с някои аспекти на Бородинската битка.

Тогава се готвех да пиша романа „Куест“ и ми трябваше да проуча списъка на френските военачалници – командири на съединения и части, паднали на Бородинското поле. Както знаете, в това сражение загинали рекорден брой наполеонови генерали и полковници. Според тогавашните устави командирът бил длъжен да дава на войниците пример за доблест и при атака да препуска най-отпред, а еполетите и плюмажите му били отлична мишена за неприятелските стрелци.

Търсейки смел герой с подходяща за романа биография (после този персонаж се оказа ненужен), се заинтересувах от началника на Първи конен егерски полк. Барон Меда бил поразен от картечен куршум, докато водел войниците си в саблена атака. Voilá une belle mort (фр. Ето една красива смърт – бел. ред.), помислих си аз. Издирих биографията на полковника – и ахнах. Сякаш срещнах познат от далечното минало. При това такъв познат, когото някога не съм обичал никак, даже съм го мразел. (Е, да, аз имам много лични взаимоотношения с историята, не го крия.)

Това е падналият със смъртта на храбрите барон Меда

Историята ме интересуваше от дете. В пионерска възраст (което ще рече четиридесет години преди „Куест“) най-много обичах да чета за Великата френска революция, а мой кумир беше Максимилиан Робеспиер. Не съм виновен, времената бяха такива. Съветските автори смятаха якобинците за предшественици на болшевиките, а техният вожд за нещо като френския Ленин. Само че Робеспиер ми харесваше много повече от Ленин, защото бил млад, красив, безупречно облечен и умрял завидно, с достойнство.

Помня отлично как се разстройвах заради 9 термидор, когато буржоазните ренегати забили нож в гърба на революцията – организирали подъл преврат.

Щурмовата група нахлула в сградата, където се намирал Робеспиер с шепа съратници. Един от якобинците, младият Льо Ба, се застрелял. Робеспиер поискал да последва неговия пример, но най-пъргавият от жандармите стрелял пръв и ранил Неподкупния в челюстта. Бях сигурен, че жандармът е направил това нарочно – за да не може Робеспиер, ненадминатият оратор, да произнесе пред съда реч в своя защита. А след това същият този мерзавец изтичал до друг якобинец, парализирания Кутон, и го блъснал заедно с инвалидната му количка по стълбите.

По-късно отношението ми към Робеспиер и якобинците се промени (ако живеех в онези времена, вероятно щях да се окажа сред жирондистите), но онзи жандарм така и си остана за мене символ на подъл, жесток човек, човек без убеждения и чест. До вчера по заповед на Робеспиер и Кутон влачел някого към ешафода, а щом вятърът духнал в друга посока, се нахвърлил върху предишните си господари с десетократно усърдие – за да покаже пред новото началство колко е полезен.

Виждате ли го този гад с двуъгълната шапка?

Името на този сяожън (кит. нищожен човек – бел. прев.) запомних за цял живот, защото това име говореше за човека: Мердá (Лайнян – бел. ред.).

И в общи линии се оказа, че бородинският герой барон Меда и гнусният изрод Мерда са един и същи човек. В някакъв момент от бляскавата си кариера бившият жандарм издействал в името за благозвучието да бъде съкратена родната му фамилия с една буква. (Това е все едно у нас някой да се избави от буквата „Л“ и да се превърне в аристократичния „Айнян“.)

Но работата не е във фамилията. Озадачи ме това, че бойният офицер Меда се славел като един от най-храбрите кавалеристи на Великата армия (армията на Наполеон – бел. ред.) и паднал със славна смърт.

Тези два образа не се съвместяваха по никакъв начин в главата ми. От литературата, с която сме израснали всички, знаех със сигурност: не може да бъде герой един мерзавец, който от желание да заслужи похвала стреля в лицето на велик човек, а безпомощен инвалид блъска по стълбите! Може би на 9-и термидор не всичко е било така, както е написано в книгите?

Уви, всичко е истина. Намерих и прочетох рапорта, написан през 1798 година от същия този Мерда-Меда, по онова време лейтенант. Личи си, че авторът на документа е подлец: разобличава тайни врагове на революцията, настоява за повишение в чин заради своите термидорски заслуги (и изброява точно какви).

Направо се разстроих. И ме налегнаха черни мисли: „Всички казват: на земята правда няма. Но правда няма и горе!“

Ето на, и мерзкият палач Малюта, колкото и да е огорчително за нас, литераторите, също паднал героично – при щурма на ливонската крепост Вайсенщайн.

А верният съратник на Орлеанската дева, доблестният Жил дьо Ре, се превърнал в изчадие на ада.

Малко ли подобни примери има в историята.

Отдавна вече се примирих с това, че гениите могат спокойно да бъдат злодеи. Налага се да призная и това, че героите могат да бъдат подлеци, а подлеците – герои.

Неприятно, но факт.

(Следва)

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1998 г. / ФИЗИКА / РОБЪРТ ЛАФЛИН

Робърт Лафлин (Robert Laughlin)

1 ноември 1950 г.

Физика (заедно с Хорст Щьормер и Даниъл Ци)

(За откриването на нова форма на квантова течност с фракционно заредени възбуждания)

Робърт Лафлин е една от най-колоритните и философски настроени фигури в съвременната физика. Той не само прави революционни открития в квантовата механика, но и предизвиква активно начина, по който учените гледат на фундаменталните закони на вселената. През 1998 г. той споделя Нобеловата награда по физика с Хорст Щьормер и Даниел Цуи за откриването на нова форма на квантов флуид с дробно заредени възбуждания.

Приносът на Лафлин е в теоретичното обяснение на дробния квантов ефект на Хол. Той доказва, че при екстремни условия електроните в двуизмерен слой се кондензират, образувайки нов вид квантова течност. Най-поразителното в неговата теория е появата на квазичастици, които притежават дробен електричен заряд, което променя представите ни за поведението на материята на квантово ниво.

Освен с научните си постижения, Лафлин е известен със своята силна опозиция срещу редукционизма. В своята философия той защитава концепцията за емерджентност, според която сложните системи проявяват свойства, които не могат да бъдат предвидени само чрез изучаване на техните съставни части. Той често дава примери с природата, твърдейки, че закони като гравитацията може би са резултат от колективното поведение на много частици, а не първични дадености.

Професионалният му път минава през елитни институции като МИТ и Станфорд, като Лафлин остава известен и със своя остър език и критично отношение към недоказуеми теории като теорията за струните. Работата му днес е фундаментална за развитието на физиката на кондензираната материя и за бъдещото изграждане на стабилни квантови компютри.

Съставил: Gemini 3

Редактор: Павел Николов

БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ / ПРОБЛЕМИ НА ПАВЛИНИСТИКАТА / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ИСУС

Превод: Gemini 2.5 Pro Think

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА / СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС - ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН / ЙОАН И СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ИЗТОЧНИЦИ НА ЧЕТВЪРТОТО ЕВАНГЕЛИЕ. ЙОАН ИЗМЕСТВА АКЦЕНТИТЕ / ДРУГИ ЕВАНГЕЛИЯ: ЕВАНГЕЛИЕ С ИЗРЕЧЕНИЯ / ЕВАНГЕЛИЯ ЗА ДЕТСТВОТО / СТРАСТИ ХРИСТОВИ / ГНОСТИЧНИ ЕВАНГЕЛИЯ / ИСТОРИЧЕСКИЯТ ИСУС / ИСУС – ПРОРОК НА АПОКАЛИПСИСА

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ - ВАЖНА ФИГУРА В ИСТОРИЯТА НА РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО / ПРОБЛЕМ НА КНИГАТА „ДЕЯНИЯ“ / КРАТКА БИОГРАФИЯ НА ПАВЕЛ / КАКВО ПОТВЪРДИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / КАКВО ПРОМЕНИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ?

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ

ПРОБЛЕМИ НА ПАВЛИНИСТИКАТА

Възгледът на Павел за Исус

Най-очевидно е, че възгледът на Павел за Исус се променил значително. Преди да възприеме възкресението на Христос, Павел смятал за абсурдно и дори за богохулно да се нарича разпънат човек Месия, защото Бог е казал, че онзи, който виси на дърво, е прокълнат. Но ако Бог е възкресил Исус от мъртвите (никой друг не би могъл да го направи), това означава, че Исус не е бил прокълнат от Него, а благословен. Това променяло всичко.

Ако Исус имал върху себе си специално благословение, как би могъл да се обясни фактът на разпъването? От една страна това не е най-впечатляващият начин Бог да изяви Своето благословение, подлагайки някого на непоносимо болезнена и унизителна екзекуция. Освен това, стих от „Второзаконие“ казва, че е прокълнат всеки, който виси на дърво. Какъв извод може да се направи от всичко това?

Павел направил нещо, което би направил всеки образован и благочестив юдей. Той се вгледал в Писанията, опитвайки се да намери отговора там. Като много християни преди и след него Павел забелязал, че в Юдейските писания има множество текстове, които говорят за несправедливо страдащи праведници. И в някои текстове, като в песните за слугата у Исая, праведниците страдат заради другите. Нещо повече, Бог отмъщава за техните страдания. Точно това се случило и с Исус, решил Павел. Той страдал несправедливо, не за Своите грехове, а за греховете на другите. В известен смисъл Исус бил подобен на жертвено животно в Храма. Смъртта му била смърт за изкупление на другите. Смъртта на Исус била изкупителна жертва. Неговата смърт възстановила отношенията между Бога и човека.

Но какво да правим със стиха от „Второзаконие“ за това, че всеки, който виси на дърво, е прокълнат? Павел стига до мисълта, че Бог е прокълнал Исус не защото Той е направил нещо достойно за проклятие, а за да може Исус да вземе върху Себе си проклятието на другите. Христос трябвало да бъде разпънат, а не убит с камъни или удушен, защото е трябвало да понесе проклятието, което другите заслужили заради своите грехове.

Така че смъртта на Исус не му отнемала статута на Месия. Именно той бил Месията. Това се виждало от начина, по който умрял, и от това как Бог Го възкресил от мъртвите.

Но смъртта на Исус била още по-важна. Вярвайки в апокалипсиса, Павел вярвал също, че в света съществуват зли, демонични сили, носещи разрушение на земята. Две от тези сили (освен дявола) били грехът и смъртта. За Павел грехът не бил просто акт на непослушание, допусната от някого грешка, нарушаване на закона. Грехът е космическа сила, която се опитва да пороби хората и, успявайки в това, да ги принуди да постъпват против Божията воля. Смъртта за Павел не е просто нещо, което се случва, когато тялото престане да функционира. Тя е също космическа сила, най-великата от силите. Когато завладее някого, тя му носи пълно унищожение.

Павел повярвал, че Исус е победил силите на греха и смъртта. Той знаел, че Исус е преодолял смъртта, защото смъртта не могла да го завладее. Исус съкрушил смъртта, възкръсвайки от мъртвите. И побеждавайки смъртта със Своето възкресение, победил и греха със Своята смърт. Неговата смърт премахнала властта на греха. Христос бил Божият отговор на силите на злото в света. Чрез Неговата смърт и възкресение човекът можел да намери изкупление за греховете и да получи сили за победа над греха и смъртта.

За Павел това били нови, живи и силни мисли. Но те също създавали проблеми. Като добър, вещ в Писанията и благочестив юдей, следващ пътя на фарисеите, Павел гледал винаги на Закона като на най-великия дар от Бога за хората, за Неговия избран народ, център на послушанието към Бога и на принадлежността към Завета с Него. Ако Бог е дал на Своите хора спасение чрез смъртта и възкресението на Христос, какво тогава означава след всичко това Законът?

(Следва)

АЛЕКСАНДЪР КИСЬОВ / ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ И ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 ГОДИНА / ГЛАВА Х. НАСТЪПЛЕНИЕТО КЪМ ГРАД МАЧИН / 16 ДЕКЕМВРИ

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Gemini 3 и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК:

ВЪВЕДЕНИЕ

ГЛАВА I. ПОДГОТОВКА ЗА ДЕЙСТВИЕ НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ

ГЛАВА II. ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В МЕЖДИНАТА СИЛИСТРА – ДОБРИЧ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА III. ДЕЙСТВИЯТА НА КОННАТА ДИВИЗИЯ НА ДЕСНИЯ ФЛАНГ НА III АРМИЯ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА IV. ОТБРАНИТЕЛНИ БОЕВЕ ПРИ КОТА 90, СЕЛО ПЕРВЕЛИ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2

ГЛАВА V. НАПАДАТЕЛНИ БОЕВЕ В ПОСОКА НА с. ПЕРВЕЛИ, КЮСТЕНДЖА / ПОДГОТОВКА НА АТАКАТА НА НЕПРИЯТЕЛСКАТА ПОЗИЦИЯ с. ТОПРАХИСАР - с. УРЛУКЬОЙ / АТАКА НА УКРЕПЕНАТА ПОЗИЦИЯ С. ТОПРА-ХИСАР, с. УРЛИКЬОЙ / ЗАЕМАНЕ ГЛАВНАТА НЕПРИЯТЕЛСКА ПОЗИЦИЯ / ЗАЕМАНИЕТО НА с. МУЛЧОВА, с. ТЕКИРГЬОЛ / АТАКА И ЗАЕМАНЕ НА ВТОРАТА ОТБРАНИТЕЛНА ЛИНИЯ И гр. КЮСТЕНДЖА. ПРЕСЛЕДВАНЕ КРАЙ МОРЕТО

ГЛАВА VI. ПРЕСЛЕДВАНЕ ПОКРАЙ МОРЕТО - АТАКАТА ПРИ КАРАМУРАТ

ГЛАВА VII. ПРЕСЛЕДВАНЕ КЪМ ЗАПАД - 25 ОКТОМВРИ — с. ТАРИ-ВЕРДЕ, с. САТИСКЬОЙ / 26 ОКТОМВРИ / 27 ОКТОМВРИ / 28 ОКТОМВРИ / 29 ОКТОМВРИ / 30 ОКТОМВРИ / Спиране на конната дивизия - 31 ОКТОМВРИ / Настъпление на армията - 1 НОЕМВРИ / 2 НОЕМВРИ

ГЛАВА VIII. ПРИКРИВАНЕ И УКРЕПЯВАНЕ НА АРМИЯТА - 3 НОЕМВРИ / 4 и 5 НОЕМВРИ / 6 НОЕМВРИ / 7, 8 и 9 НОЕМВРИ / 10 НОЕМВРИ

ГЛАВА IХ. ОХРАНА НА ЛЕВИЯ ФЛАНГ И ТИЛА НА АРМИЯТА - 11 НОЕМВРИ / ПРЕМИНАВАНЕТО НА ДУНАВА ПРИ ЧЕРНА-ВОДА — ст. ФИТЕЩИ

ГЛАВА Х. НАСТЪПЛЕНИЕТО КЪМ ГРАД МАЧИН - 15 ДЕКЕМВРИ

КНИГАТА В "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

ГЛАВА Х. НАСТЪПЛЕНИЕТО КЪМ ГРАД МАЧИН

16 декември

Рано сутринта се получава оперативна заповед на армията № 58. от 15. XII 1916. г., според която за преследване на противника, отстъпил северно от линията: с. Инам-Чешме, Сарай, Дойчещи, III. армия продължава преследването към север.

„Конната дивизия, усилена с 1 пехотна дружина и 1. п. с. с. батарея от 4. дивизия, да настъпи на 16., в 7 ч. р. пл., от с. Муслу-бей в зоната между Дунава и линията: Муслу, с. Сарай, Кашла-ла-Терка, 118. (ю. з. от Кара-Тепе), с. Айгар-Амет и завладее гребена между Дунава и к. 97. (Д. Роши) включително (ю. и. от с. Остров).

Да вземе мерки за обезпечаване фланга си от огъня на неприятелските монитори.

В случай, че срещне слаба съпротива, да преследва противника, — като прекъсне съобщенията му с Мачин.

Да обезпечава в дясно левия фланг на 4. дивизия“.

Началника на дивизията изпраща, в изпълнение на тази заповед, до командира на бригадата, следната заповед:

„Нашите пехотни части са достигнали снощи линията 3–4 клм. северно от с. Муслу-бей и с. Сириу. На конната дивизия е заповядано да настъпи през с. Сарай и да достигне к. 197. (Д. Роши), ю. и. от с. Остров.

1. Авангард, подполковник Венедиков, с 2 ескадрона от 4. конен полк и картечния ескадрон на същия полк, да настъпи от с. Муслу, с. Сарай, Остров и да разузнава в участъка между Дунава от запад и к. 168., с. Рахман, с. Фагарашу-Ноу, с. Канат — Калфа от изток начало на движението 7 ч. пр. пл.

2. Главни сили: полковник Кметов, 2 ескадрона от 1. конен полк, конната батарея, другите 2 ескадрона от 1 конен полк, Лейб-Гвардейския конен полк.

3. Коларския боен обоз и радиотелеграфното отделение да следват зад колоната на 4–5 клм., а продоволствените кола на 8–10 клм.

4. Ариергард — един взвод от Лейб-Гвардейския конен полк.

5. Летяща поща между телефонната станция, в с. Муслу-бей и колоната 1/2 взвод от Лейб Гвардейския конен полк. След построяване на телефон от дивизията, 1/2 взвод да се прибере при полка си“. № 937., 16. XII. 1916. г. пол. 1 ч. 30 м. пр. пл.

Началник на 1. конна дивизия,

(под.) Генерал-майор Колев.

На дружината (4/31.), майор Наследников, с п. с. с. батарея (6/15.) на поручик Михов, се заповядва да следва близо след колоната.

До обед движението продължава безспирно, русите са настигнати и е възстановено съприкосновението с тях. Те заемат с предните си части к. 193. (Кара-Тепе), к. 117., к. 188. (Араклар) и по назад гребена 197., 196. Забелязана (12 ч. 30 м.) е пехотна колона (3–4 дружини) да отстъпва от с. Рахман за с. Тополог. В 2 ч. 25 м. сл. пл. е забелязана конна колона (6–8 еск.) да отстъпва от с. Фагарашу-Ноу към север. Малко по-късно (към 3 часа 10 м.) се забелязва друга колона, дълга около 2 клм., да се изтегля от с. Фагарашу-Ноу. В 4 ч. други две колони — едната около полк пехота, другата пехота с обоз (около 1 клм. дължина) се изтеглят от селото.

Под охраната на авангарда батареите на конната дивизия излизат на позиция и откриват огън.

Дружината на конната дивизия е насочена през к. 145 към к. 196. Гиолджик-Тепе, конните части следват по-на запад към Дунава; на изток левофланговите части на 4. пех. дивизия в гъсти вериги мощно напират върху противника и го изтласкват от предните му позиции.

Падналата към 6 ½ часа мъгла пречи на по-нататъшните действия. Пехотните и спешени части от 4. конен полк достигат к. 117. и кръстопътя южно от к. 196. Конницата с щаба на дивизията занощуват в с. Докузачи. В близка охрана е Лейб Гвардейския конен полк.

Загуби — ранени: 3 войника и 4 коня.

(Следва)

НЕВЕРОЯТНИ СНИМКИ НА ДЖИМ ХЕНСЪН, ПОЗИРАЩ СЪС СВОИТЕ МЪПЕТИ ПРЕЗ 70-ТЕ И 80-ТЕ ГОДИНИ НА XX ВЕК

ИЗТОЧНИК: VINTAGE EVERYDAY

ПРЕВОД: : GEMINI 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Джим Хенсън (24 септември 1936 г. – 16 май 1990 г.), човекът зад мъпетите, започва да работи като кукловод в университета, създавайки герои като Жабока Кермит. Продуцент е на „Улица Сезам“ – популярно детско предаване, стартирало през 1969 г., и създава „Мъпет шоу“ през 1976 г. „Мъпет филм“, първият от многото филми с участието на известните герои на Хенсън, се появява през 1979 г. Хенсън получава редица отличия за работата си, включително награди „Еми“, „Грами“ и наградата „Пибоди“.

Джеймс (Джим) Хенсън започва да се занимава рано с кукли. Създава „Сам и приятели“ (1955–1961) – краткотрайна комедийна телевизионна програма, докато е първокурсник в Университета на Мериленд, Колидж Парк, в сътрудничество с Джейн Небел, която е студентка последна година. Няколко години по-късно двамата се женят. Той завършва Университета на Мериленд със степен по домашна икономика, след което с Джейн продуцират реклами за кафе и разработват експериментални филми. През 1958 г. основава „Muppets, Inc.“, която по-късно става „The Jim Henson Company“.

През 1969 г. Хенсън се присъединява към детската образователна телевизионна програма „Улица Сезам“ (1969–до днес), където помага за разработването на мъпет героите за поредицата. Той и неговият творчески екип се появяват и в първия сезон на скеч комедията „Saturday Night Live“ (1975–до днес). През този период Хенсън продуцира „Мъпет шоу“ (1976–1981). Печели слава със своите герои, особено с Жабока Кермит, Кучето Ролф и Ерни. През по-късните години от живота си основава фондацията „Джим Хенсън“ и работилница за създания на Джим Хенсън (Jim Henson’s Creature Shop).

На 16 май 1990 г. Хенсън умира в Ню Йорк на 53-годишна възраст от стрептококов токсичен шоков синдром, причинен от Streptococcus pyogenes. Посмъртно получава звезда на Холивудската алея на славата през 1991 г. и е обявен за „Легенда на Дисни“ през 2011 г.