ПРЕВОД: : Meta AI
РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
“На когото от читателите не му е скучно, да вникнем“.
Александр Солженицин
„Архипелагът ГУЛАГ“
1.
Другарят Сталин обичал, разбирал и ценял изкуството.
И го направлявал.
Киноизкуството било особена страст на Сталин.
Изборът на Сталин — филми за революцията, за Гражданската война, за героите от миналото: Александър Невский, Богдан Хмелницкий, Суворов, Ушаков, Кутузов.
Особено любими били на Сталин филмите за бойците на тайния фронт.
През 1948 година вождът оцени много високо филма „Подвигът на разузнавача“ и присъди на създателите му Сталинска награда втора степен.
Сталинските награди имали три степени. И дори най-ниската — трета степен, пак означавала огромни пари.
Но, истина ви казвам: не в парите е щастието.
Щастието било в случая в това, че към безумните пари се прилагала звучна титла — Лауреат на Сталинска награда.
И не е важно дали първа степен, втора или трета. Главното е да си Сталински лауреат.
Към наградата се полагал медал с профила на Сталин.
За да виждат всички лауреата. За да разбере всеки: пред тебе не е кой да е, а онзи, на чиито трудове и постижения е обърнал внимание лично другарят Сталин, оценил го е лично го и е наградил лично не само с огромна сума, но и с блестящ медал със своя профил.
Към наградата първа степен — златен медал със златен профил на Сталин. Злато 958-ма проба (95.8% чисто злато – бел. прев.).
Медалът втора степен — сребро, профилът на вожда — златен.
Медалът трета степен — бронз, профилът на Сталин — сребърен.
2.
Сталин имал много врагове. Враговете му разпространявали слухове, че Сталин раздава държавни пари.
Не, господа-другари.
Сталин не бил толкова глупав, че да вреди на своята непогрешима репутация, раздавайки държавни пари от свое име. Сталин раздавал свои пари. А пари имал много.
Нещата стоели така. Книгите на Сталин се публикували в многомилионни тиражи. И не само в Съветския съюз, но и по целия свят.
Особено търсени били тези книги в онези страни, в които влезли дивизиите на Червената армия, но забравили да се върнат у дома.
Сталинските орди освободили страните на Централна Европа от национал-социализма и им наложили интернационал-социализма.
Страните, освободени от социализма с национален уклон, станали за съветските хора дружески и братски. Народите на тези страни обикнали от цялата си душа съветския народ и се втурнали в единен порив след него да строят светлото бъдеще.
Във всяка братска страна, като в самия Съветски съюз, ръководителят от какъвто и да е ранг имал в кабинета си пълното издание на съчиненията на другаря Сталин.
Ръководителят изобщо не бил длъжен да чете луксозните томове. Но било задължително да ги показва: скъпи мои началници и любезни подчинени, гледайте и помнете, всички рафтове в кабинета ми са отрупани с творенията на великия вожд.
3.
Началници имало много, както в Съветския съюз, така и в братските страни. И всичките купували творенията на Сталин.
Освен това, тези нетленни творения, в съответствие с някакъв неписан закон, трябвало да ги има във всеки цех на всеки завод, във всяко конструкторско бюро, във всяко училище, във всяко военно училище и във всеки университет, във всеки полк и във всяка дивизия, във всеки колхоз и на всеки риболовен траулер. Изобщо — навсякъде, навсякъде, навсякъде.
Затова към сметките на Сталин се стичали колосални суми. Но къде да бъдат харчени, след като другарят Сталин живеел на пълна държавна издръжка? Охрана и прислуга — за сметка на хазната. Телохранителите и шофьорите, лекарите и масажистите, готвачите и шивачите, електротехниците и шлосерите, строителите и архитектите на неговите вили и дворци — всички получавали заплата от държавата.
Парите от изданията и безкрайните преиздания на шедьоврите на Сталин се стичали в джобовете на Сталин както във вид на тънки звънтящи ручейчета, така и на могъщи пълноводни реки.
Ето тези огромни милиони се превърнали във фонд за Сталинските награди.
Сталин събрал Комитет по наградите и го оглавил лично. Членове на комитета били изтъкнати учени, артисти, писатели. Комитетът се събирал редовно и решавал кой е достоен за лична награда от Сталин и кой не е достоен. И ако е достоен, в каква степен.
4.
И ето че авторите на сценария на филма „Подвигът на разузнавача“, а те били двама, след като получили Сталинска награда втора степен и окачили на гърдите си сребърните медали със златния профил на Сталин, си помислили: да не литнем ли по-високо? Да не съчиним ли такъв сценарий, че към Сталинската награда втора степен да прибавим и Сталинска награда първа степен.
Решили и го направили. Написали нов сценарий. За какво? То е ясно: пак за разузнавачи.
През 1950 година по този сценарий в киностудията „Мосфилм“ бил заснет и излязъл веднага на екраните нов шедьовър за доблестните сталински бойци на тайния фронт.
Филмът имал оглушителен успех.
И този път авторите на сценария с решение на комисията, начело на която стоял лично другарят Сталин, били удостоени със Сталинска награда първа степен.
Сюжетът на новия филм: Берлин, пролетта на 1945 година. Историята отброява последните мигове на войната.
Крахът на нацистка Германия наближава неумолимо.
Но!
У главатарите на хитлеристкия Райх се появява внезапно не само надежда, но и реална възможност да спрат неудържимото настъпление на Червената армия.
Интересите на ръководството на нацистка Германия и на големите фигури от западните държави съвпадат. И на едните, и на другите не се харесва никак стремителното придвижване на Червената армия по просторите на Европейския континент.
Затова хитлеристите от най-висок ранг установяват контакт с членове на ръководството на водещите държави от Запада. В Берлин идват тайно представители на Съединените американски щати и Великобритания.
Войната отброява последните си мигове, а в Берлин протичат секретни преговори за сключване на сепаративен мир.
Подлият замисъл е прост: войските на Германия могат да прекратят съпротивата си в Западна Европа срещу американските и британските войски, да преминат на страната на Съединените щати и Великобритания, за да спрат със съвместни действия неудържимото настъпление на Червената армия от изток.
Преговорите протичат успешно, но в самия център на змийското гнездо действа доблестен съветски разузнавач: кожен шлифер, червена лента с черна свастика на ръкава, череп с кости на пилотката.
Разузнавачът успява да спечели доверие и да получи длъжност в структурите, близки до висшето ръководство на Германия.
Разузнавачът има достъп до най-важните тайни на хитлеристите.
Носи се с черна лимузина по пътищата на Германия. Успява да проникне в коварните замисли на враговете и да осуети тайния заговор.
Сценарият на филма написал познавачът на темата, прославеният вече и знаменит Исаев. Имал и съавтор, бившия чекист Маклярский.
Бивш е официално казано. На всички е известно, че бивши чекисти няма.
В един от епизодите на филма се снимал изтъкнатият комик Евгений Александрович Моргунов. Същият, който по-късно ще стане известен с филма „Кучето Барбос и необичайния крос“.
Ролята на американския сенатор изпълнил Николай Николаевич Рибников. Ролята на Чърчил – Висоцкий.
5.
Тук моят скъп читател ще ме прекъсне: не може да бъде!
Другарят Сталин не би могъл да хареса филм за доблестен съветски разузнавач, който действа в леговището на фашисткия звяр през пролетта на 1945 година, защото романът на Юлиан Семьонов „Седемнадесет мига от пролетта“ е публикуван едва през 1969 година. Филмът по романа на Семьонов е показан за първи път през август 1973 година. Иначе казано - 20 години след смъртта на Сталин. Това първо.
И създателите на филма не биха могли да получат в средата на 70-те години Сталинска награда първа степен и златни медали с профила на Сталин, защото Сталинските награди са отменени през 1955 година.
И вие, мой скъпи, уважаван и любим читателю, ще ми посочите, че филма за героичните подвизи на съветския разузнавач в Берлин в навечерието на краха на нацисткия режим е оценил най-високо не Йосиф Висарионович Сталин, а Леонид Илич Брежнев.
Не Сталин обсипал създателите на филма с награди и отличия, а Брежнев.
И „Мосфилм“ няма отношение към този филм. Филмът „Седемнадесет мига от пролетта“ е сниман по поръчка на Държавния комитет на СССР за телевизия и радио.
И Исаев не е писал никакъв сценарий. Исаев е измислен персонаж, който се подвизава под името Щирлиц.
И никаква пилотка съветският разузнавач няма. Щирлиц е винаги с фуражка.
И никакъв Моргунов в този филм не би могло да има. Моргунов е от комедията „Кучето Барбос и необичайния крос“, от „Кавказка пленница“, от „Производители на самогон“.
И вие, мой читателю, ще ми се подиграете: Висоцкий в ролята на Чърчил? Не разсмивай публиката!
А Николай Николаевич Рибников в ролята на американски сенатор! Нали всеки знае, че Рибников не е играл никога чужденци. И през 1950 година филми с участието на Рибников още нямало.
Не е ли така? Не, не е така. Възраженията изслушах. Преминавам към защитата.
Учили са ме да обръщам внимание на най-незначителните детайли. Защото дяволът е в дреболиите.
Нека обърнем нашето изострено внимание на една дреболия, на нещо незначително. Вие, мой читателю, имате предвид телевизионния филм „Седемнадесет мига от пролетта“.
А аз името на филма, за който говоря, не съм го казал още.
Аз говоря за съвсем друг филм.
Но да се оправим най-напред със „Седемнадесетте мига“, с онзи филм, за който си помислихте.
(Следва)
