Ей това ме чака довечера!
събота, декември 31, 2011
петък, декември 30, 2011
Няколко кадъра от Баниска
Албена ме изпревари със своите ваканционни снимки.
Малко са, но са от класа.
Особено тази със снежната пътека към къщата.
И другата – с ябълката.
Аз също имах намерение да направя няколко снежни снимки от моята ваканция, но докато се наканя, снегът почти се стопи.
Накрая днес рано сутринта излязох навън, само че не можах да наснимам много неща: на студа ми паднаха почти веднага акумулаторите, не съм ги зареждал от доста време.
Така че засега предлагам само това, а нататък – като навали нов сняг, както ни обещават – ще има още.
четвъртък, декември 29, 2011
За прераждането
На листовката е написано: „Граждани на Руската федерация, които са се държали лошо в тоя живот, след смъртта си ще попаднат пак в Руската федерация“.
сряда, декември 28, 2011
Боко скъси дистанцията
Ваканция.
Време, когато понякога хвърлям поглед и на телевизията.
Днес рано сутринта от екрана гледа до болка позната физиономия.
Боко не може да ме изненада с кой знае какво: и той като Бай Ганю от вица, каквото и да го питаш, все за едно си мисли.
Бай Ганю – за онази работа, Боко – за магистрали, зали и футбол.
Но все пак казва нещо интересно.
Че ако след десет години попитат някого, той ще си спомни непременно за славните Бокови строежи.
А преди говореше за след петдесет години.
Повече реалист ли е станал?..
вторник, декември 27, 2011
понеделник, декември 26, 2011
Фанфан
Попадна ми случайно „Фанфан Лалето“ („Fanfan la tulipe“, 2003 г.).
Изкуших се да го гледам.
И както очаквах – пълно разочарование.
Няма как да е иначе, след като зная друг филм „Фанфан Лалето“ („Fanfan la tulipe“, 1952 г.).
Вярно ви казвам: нито Жерар Кравчик е Кристиан-Жак, нито Пенелопе Крус е Джина Лолобриджида, а най-вече Винсент Перес не може да стъпи и на малкото пръстче на Жерар Филип…
неделя, декември 25, 2011
Коледна евтиния
Вчера във влака за Русе.
Доволен съм, че има място, защото ми се е случвало в миналото да пътувам пет часа прав, на един крак и той настъпен.
Още не сме тръгнали и приближаващ се глас зад гърба ми съобщава високо:
- Жената днес за два лева, жената днес САМО за два лева!!
Мисля си: „Ето на това му се вика истинско коледно намаление…“
четвъртък, декември 22, 2011
Viva Cuba!
Според една софийска общинарка от ГЕРБ чистите от снега улици били социализъм.
И някои хора, без да обмислят истинността на тези думи, се възмутиха и охулиха нещастната женица.
А не е ли права, а?
Я вижте как е в социалистическа Куба:
сряда, декември 21, 2011
Туби ор нот туби
Най-сетне вечният Хамлетов въпрос е разрешен.
Веднъж завинаги.
Разреши го Цвъци, който предложи бензинджиите да следят и да докладват кой си налива бензин в туби.
Така че никакви туби, дами и господа, иначе нашата полиция ще започне да ви пази!
Отсега нататък – НОТ ТУБИ!
понеделник, декември 19, 2011
Плачещата жена
Най-напред да кажа, че съм запален почитател на легендите.
Преди всичко на градските, но не се отказвам и от всякакви старинни легенди.
И понеже обещах на едно място да разкажа легендата за Плачещата жена (La Llorona – Ла Йорона), скромно пристъпвам към изпълнение на обещанието си.
Смята се в общи линии, че легендата е по произход мексиканска, но е разпространена и в други латиноамерикански страни, които също си я имат за своя.
Нещо като: „Hepta poleis marnanto sophēn dia rhizan Homērou“ („Седем града спорят за родното място на Омир“).
С една дума – за слава всеки се натиска, а дали има принос – отделен въпрос.
Но нека продължим…
Старинната легенда за Плачещата жена е известна в много варианти, както всяко впрочем популярно фолклорно произведение.
Един от тези варианти разказва за високомерната селска красавица Мария, която отблъсквала един след друг кандидатите за ръката й, а накрая се оженила за богат собственик на ранчо, който обаче се оказал неверен съпруг; вбесена от изневерите му, Мария удавила в реката двете си деца, но когато осъзнала какво е направила, започнала да тича по речния бряг, да плаче и да вика: „Oh hijos mios, оh hijos mios!..“ („Деца мои, деца мои!..); така и до ден днешен - тича, вика децата си и плаче…
А ето как разказва легендата за Плачещата жена старицата от мексиканския филм „Тридесет и първият километър“ (с превод отдолу).
„Това станало преди много години, по време на колониалната епоха в едно село близо до Мексико. В това село живеела невероятно красива девойка, в която се влюбил испански военен. Той я излъгал, използвал я, за да има деца, каквито не можела да роди жена му. Когато девойката разбрала това, обезумяла от гняв и се хвърлила със сина си в реката, повличайки го след себе си към смъртта. Оттогава душите на жената и детето са обречени да се скитат край реката…“
Филма „Тридесет и първият километър“ изобщо не ви съветвам да го гледате.
Треторазряден филм на ужасите.
В който Плачещата жена вместо така (в духа на романтизма, макар и зловещия романтизъм)…
…е представена така (в духа на: дай да те стреснем, че май започваш да дремеш от скука).
А мексиканската фолклорна песен „Плачещата жена“ (станала доста известна в единия от вариантите си покрай филма „Фрида“) може и да е имала връзка с легендата за Ла Йорона, но с времето явно връзката се е изгубила.
Само в един вариант можем да открием далечен намек:
„Ay de mí, Llorona Llorona,
Llorona, llévame al río…“
(Уви, Плачеща жено,
Плачеща жено, води ме към реката…“)
Накрая ето и тази песен в любимата ми интерпретация на Джоан Баес.
неделя, декември 18, 2011
ОЩЕ ФАНТАСТИХИЯ
Почитатели на поезията и въображението!
Излезе сборникът „Ф А Н Т А С Т И Х И Я” – първият по рода си наш опит да събере на едно място поети фантасти от няколко поколения и от няколко държави, но предимно от България!
Адресите, на които той може да се види и купи, са M-Tel eBook и http://е-knigi.net.
Съставена от Атанас П. Славов и Александър Карапанчев и украсена с картини на тандема Зельони/Глускина, тази своеобразна антология ще ви достави несравнимо удоволствие!
На нейните страници ще намерите 47 автори, между които Пейо Яворов, Анибал Радичев и Агоп Мелконян, Владимир Башев, Кòмата и Калин Ненов, Теодор Стърджън и Рей Бредбъри...
Графичните илюстрации в книгата, в които има много космос, ирония и разнолик модерен колаж, са дело на Васил Иванов и Калин Николов...
След допира до „Ф А Н Т А С Т И Х И Я” вашето настроение вече определено ще бъде с други градуси!
Познатият ви съставителски дует вече започна работа над втора такава антология, озаглавена „ОЩЕ ФАНТАСТИХИЯ”. Съставителите обещават, че този път тяхната подборка ще бъде наистина още по-фантастична – като жанрова определеност, като философия и поетично излъчване...
Ето няколко стихотворения от новия проект:
Йордан СТУБЕЛ (1897–1952)
ПРИКАЗКА
Тъне захарната къща
в бяла утринна заря.
– Отвори, при теб се връщам,
аз съм царска дъщеря.
Погледни ме: златокоса,
зло от люлка ме пови –
твоя блян ме омагьоса
в път, покитен от треви.
И не знам, честита бeх ли –
бабо, порти отвори:
ще ти дам от сърма чехли,
залог – скъпите сестри.
Мене мащеха пропъди,
ти във сън ме позова –
дай ми златните съсъди
на далечните царства!
О, пусни ме да науча
де е вечната вода –
аз съм болна, дай ми ключа
на вечерната звезда...
Трепна светнала и плаха
малка слънчева врата –
гледа захарната стряха
снежен сън и пустота...
Збигнев ХЕРБЕРТ (1924–1998)
ДОКЛАД ОТ РАЯ
В рая работната седмица трае тридесет часа
по-добри са заплатите там и цените се понижават
не измъчва и черния труд (в резултат на по-малката гравитация)
да сечеш дърва е досущ като писане на машина
общественото устройство е трайно
правителствата са умни
наистина в рая е по-добре отколкото всякъде другаде
Началния замисъл беше друг –
светли кръгове хорове и стъпала към абстракцията
но не се отдаде прецизно да отделят
душата от тялото и току дойдеше някоя
с капчица лой или мускулно влакънце
и трябваше изводи да се направят
да се смесят зърната на абсолюта с глинените зърна
значи още едно отстъпление от доктрината но последно
едничък Йоан е предвидил това: ще възкръснете тялом
Бога разглеждат малцина
онези които са само дух
другите слушат комюникета за чудеса и потопи
всички след време Господа ще разглеждат
никой обаче не знае кога ще се случи това
Засега като дойде събота точно в дванайсет по обед
сирените вият сладко
и от фабриките излитат небесните пролетарии
несръчно под мишница взели крилата си като цигулки
Oт полски: Първан Стефанов
Лиляна ЖЕЛЯЗКОВА (1955–200?)
ОТНОСИТЕЛНОСТ
Над Бога
също има БОГ
и Ангела
от АНГЕЛ ДРУГ е пазен!
Вселена –
най-безкрайното кълбо,
на друго някое кълбо
в средата!!!
* * *
Смъртта ще дойде тъй красиво, че ще й простя
дори това, че ще ме отведе навеки.
Смъртта ще е поредния ми танц
в лилавата небесна дискотека.
Смъртта ще има нежните черти
на мъж, сънуван милиони пъти.
Ужасна тайна, скрита под звезди,
последен дъх,
подобно стрък откъснат.
Смъртта ще бъде звън на телефон,
когато вече не очаквам никой.
Възторжена покана за любов
след сто признания
за безразличиe.
Съставил текста и подбрал за вас: Александър Карапанчев
петък, декември 09, 2011
Гражданин
Ето какво написа в блога си „Любов към историята“ гражданинът, а не писателят Борис Акунин:
„Защо в нашата вредна страна дори гражданското общество не може да се събуди в удобно за писателя време?
Отива човек в едно тихо френско село да пише спокойно роман. За Фандорин, Ераст Петрович.
Но няма възможност да се съсредоточи върху приятната работа. Заминавам за родината. Петстотин километра зад кормилото и не се знае още дали ще улучиш полет.
Надявам се, че все пак ще се добера и ще видя историческото събитие със собствените си очи.
Пиша, между другото, този пост, защото ме помолиха да предупредя тези, до които не е стигнала все още тази информация:
МИТИНГЪТ ЩЕ БЪДЕ НА БОЛОТНИ ПЛОЩАД (а не на площада на Революцията).
И, моля ви, бъдете твърди. Не слушайте провокаторите, които ще ви подканят да правите нанякъде шествия, да щурмувате нещо или да рушите.
Нека те, другите, да крадат избори и да нарушават закона. А ние се държим по друг начин“.
Казва ни се често: творецът трябва да стои над политиката!
И правилно.
За гражданина обаче тази максима не важи...
четвъртък, декември 08, 2011
Стачката върви към финал (провал)
Mediapool.bg: “Профсъюзите са напуснали демонстративно разговорите и са заявили, че те ще бъдат подновени след оставките на изпълнителния директор на дружеството Йордан Недев и на шефа на директорския борд Владимир Владимиров“.
Ясно, стачката върви към финал (провал).
Когато синдикатите започнат да искат оставки, вместо това, за което са вдигнали хората на стачка, да знаете, че финалът (провалът) е зад първия завой…
сряда, декември 07, 2011
„Резачът на гуми“
Може би сте чели „Плетачката на дантели“ („La Dentellière“) от Паскал Лене.
Ако не сте, прочетете книгата – заслужава си („Гонкур“ за 1974 г.).
Може би сте гледали и едноименния филм на Клод Горета, създаден по романа (начало във филмовата кариера на Изабел Юпер).
Ако не сте го гледали, гледайте го.
Филмът „Плетачката на дантели“ определено си заслужава да бъде гледан.
За разлика от филма „Резачът на гуми“ (излъчваме го целия, за тези, които имат нерви и търпение).
Този филм изобщо не си заслужава да бъде гледан.
Много, ама много калпав филм, с много, ама много калпав актьор...
„Кожата, в която живея“ („La Piel que habito“)
Силен филм на Алмодовар.
За насилието…
…което ражда насилие…
…а то от своя страна води до ново насилие.
Да не забравя и незабравимия Антонио Бандерас в главната роля.
неделя, декември 04, 2011
„Розичка“
Не обичам да ми разказват филми, после не са ми интересни, когато ги гледам.
От своя страна не обичам да разказвам филми, за да не ме намрази някой, подобен на мене.
Затова няма да се разпростирам нашироко върху съдържанието на полския филм „Роизичка“ („Różyczka“).
Млада жена е вербувана от своя приятел, офицер от Държавна сигурност, да следи университетски професор, неудобен със своите възгледи за властите.
Но попаднеш ли в обсега на тайните служби, независимо дали си преследвач или преследван, съдбата ти вече не е в твои ръце; в крайна сметка изгаря и твоето щастие, и щастието на тези, които са около тебе.
Действието на филма се развива на фона на метежните за Варшава 1967 и 1968 година – от постановката на „Задушница“ („Dziady“) през свалянето й от сцена до Мартенските събития, поставили началото на полското сбогуване с комунизма.
Филмът би бил изключително полезен за тези, които оплакват „светлото“ социалистическо минало…
Проектор
Вчера - цял ден в училището.
Работим по един проект, който се оказа невероятно труден.
Днес продължаваме.
Какво ще се получи в крайна сметка, не зная, но между другото намерих ново значение на думата „проектор“ – човек, който прави проекти.
Обогатих си личната лексика, иначе казано…
петък, декември 02, 2011
Стачката може да се разрасне
Вчера вечерта.
Стоим с колежката на гара Вакарел и чакаме влака.
Отвътре излиза нов ръководител движение: млада и стройна красавица.
- О – казвам си, - ако съкращенията засегнат това момиче, аз също ще се засегна много и ще се присъединя веднага към стачката…
четвъртък, декември 01, 2011
За стачката с любов
Не зная дали железничарите ще спечелят нещо от стачката, но аз определено съм на печалба.
Вместо да си ходя от Вакарел за Ихтиман в 15.00 часа, ходя си в 18.00.
Поради което вчера успях за времето до влака да проверя писмените работи на един клас и да настроя безжичната връзка на половината компютри в компютърната зала.
Иначе щях да влача и двете неща до Второто пришестгвие…
сряда, ноември 30, 2011
понеделник, ноември 28, 2011
Вече две години
Не се нужни много думи.
За тези, които гледахме RE:TV, нещата са ясни.
А на тези, които не гледаха RE:TV, предпочитайки бръснатата тиква от Учиндол, колкото и да им ги разяснява човек нещата, те няма да им станат ясни.
И все пак, ако някой пожелае да прочете, ето какво написа в блога си Ралица Ковачева на 27 ноември 2009 г.
А ние да помълчим една минута…
неделя, ноември 27, 2011
На гарата
Сутринта рано, още преди да са започнали протестите, отивам на гарата да си извадя карта за пътуване.
В билетното стоят всички касиерки.
По време на стачка няма работа на смени, присъствието на работното място е задължително за стачкуващите.
Жените явно са нервни още от сутринта.
Дали вече схващат как ще свърши всичко?..
събота, ноември 26, 2011
четвъртък, ноември 24, 2011
Балада за празните шишета
Вчера Албена пусна в Гугъл плюс тази снимка.
Снимката ме впечатли много и като виден представител на даскалската поезия съчиних една
БАЛАДА ЗА ПРАЗНИТЕ ШИШЕТА
Жестока - уви! - е съдбата
към разните празни шишета:
отнася ги бавно водата
през девет земи във десета.
Шишетата никак не искат,
шишетата тихичко плачат,
обаче вълните се плискат –
навътре в морето ги влачат.
Под чужди простори беззвездни
ще спрат за почивка безкрайна,
ще шепнат на тъмните бездни
своята стъклена тайна,
че нямат съдби теменужни,
че тежка ги чака несрета:
шишетата стават ненужни,
когато са празни шишета…
Комунисти и жепейци
На гарата отивам да си взема кафе.
Там са се наредили вече двама души, затова заставам малко встрани.
- Мини напред, – вика ми момчето отвътре – ей сега ще ти направя кафето.
- Ама тези хора са преди мене… - мънкам.
- Ще почакат, ти отиваш на работа, а те са жепейци!
- Ама и те са на работа – все още възразявам, докато поемам чашата.
- На работа ли? – смее се момчето. – Ти виждал ли си някога комунист или жепеец да работи?..
вторник, ноември 22, 2011
За руските „гъбари“
У нас казваме, че тези, които не гласуват на изборите, „хозят за гъби“.
Нашите изборни „гъбари“ обаче нямат своя организация, а руснаците специално за изборите на 4 декември си направиха такава.
Роди се движението „Нах-нах“.
Символ на това движение е прасенцето Нах-Нах.
Името на прасенцето наподобява Ниф-Ниф, Нуф-Нуф и Наф-Наф от приказката „Трите прасенца“ на С. Михалков, но за никого не е тайна, че „нах“ отвежда пряко към един от любимите на руснаците изрази за засвидетелстване на „мили чувства“: „пошли их нà хер“ [1] (да ме извинят нежните дами с чувствителен слух, ама същият израз го има и в едно от най-драматичните стихотворения на Есенин „Пой же пой, на проклятай гитаре…“ [2])
Прасенцето Нах-Нах се появява и в клипове, призоваващи към бойкот на изборите.
А отношението към движението „Нах-нах“ е различно.
Докато например известният журналист Виктор Шендерович застана в неговите редици, писателят Борис Акунин призова нахнаховците да пораснат и заяви, че макар и с проклятия на уста, ще даде гласа си за киселата „Ябълка“ (партията „Яблоко“ на Григорий Явлинский)…
----------------------
1. Нещо като нашенското "да вървят на майната си", но по-солено: "хер" означа мъжки полов орган.
2. "Пой же, пой! В роковом размахе
Этих рук роковая беда.
Только знаешь, пошли их на хер...
Не умру я, мой друг, никогда."
понеделник, ноември 21, 2011
По-интересни от Боко
Вчера слушах едно интервю с Боко – все стари неща: цяла Европа закъсва, ние обаче сме върха на сладоледа.
Банално до пръсване.
Много по-интересни са ми тези бухльовци:
неделя, ноември 20, 2011
събота, ноември 19, 2011
Вечер, посветена на Станислав Лем
Организатори на събитието: Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ и Полския институт – София.
Място: Полския институт, ул. „Веслец“ 12.
Време: 22 ноември (вторник), 18 часа.
Писателят Атанас Славов, председател на „Тера Фантазия“, ще представи списанието „Лемтернет“, посветено на 90-годишнината от рождението на Станислав Лем.
Актьорът Богдан Глишев ще прочете откъси от пиесата на Лем „Миш-маш“ (в мой превод).
И нещо, което не е написано в афиша: ще бъде прожектиран филм по новелата на Лем „Маска” (получил Голямата награда на VІІ световен фестивал на анимационните филми във Варна, 2011 г.).
Всеки, който прочете това, да се чувства поканен, входът е свободен.
Възнамерявам и аз да бъда там, ако не ми мине котка път…
четвъртък, ноември 17, 2011
Пак
Синдикатите трябва да колекционират вицове.
В много от тях ще открият дословна характеристика за себе си.
Като, да речем, в следния брадат виц.
Киркор вика на Гарабед:
- Ех, Гарабед, пак ми се ходи в Париж.
- Че ти кога си ходил, та пак ти се ходи – чуди се Гарабед.
- Не съм ходил – пояснява Киркор, - ама миналата година пак ми се ходеше.
Та и синдикатите така.
Канят се пак да вдигат национална стачка.
Ама кога досега са вдигали национална стачка, та пак?
Преди време, спомняте ли си, пак се канеха да вдигат.
И преди това пак...
сряда, ноември 16, 2011
Вестници
Не чета най-четените вестници.
От време на време обаче надниквам в някой от тях, за да се убедя, че с основание не ги чета.
Като вчера.
Хвърлих поглед на един вестник, който се има за много сериозно издание, и попаднах на интервю.
От интервюто научих твърде важни неща.
За часовниците, които Бойко Борисов подарява на Цветанов, за басовете, които същият Борисов лови постоянно (на вързано), за това какво мисли за българския футбол, за отношението му към българските сериали.
И толкова, край на интервюто.
Иска ми се на мене да прочета едно истинско, сериозно интервю с министър-председателя на Република България, ама няма - поднасят ми интервю с Боко.
Мене обаче Боко не ме интересува, Боко ми е ясен като бял ден, чел съм „Бай Ганю“, мога да правя долу-горе някакви съпоставки.
Интересува ме министър-председателят, само че не го виждам.
И интервюиращ, и интервюиран – както е казал народът: хвани единия, че удари другия!..
вторник, ноември 15, 2011
Пенсиониране
Щели да вдигат пенсионната възраст с една година.
От догодина.
След догодина сигурно с още една година.
После пак.
Поне за такива тенденции се носят слухове.
Което пък ме подсети за един виц от социалистическо време.
Рекъл бай Тошо на Цола Драгойчева:
- Цоло, много си стара вече да стоиш по президиумите, направо се напикаваш на стола. Хайде да вземем и да те пенсионираме.
- А, не, Тодоре! – опънала се баба Цола. – Пенсиониране само след насиране!
И си мисля дали не ми готвят и на мене същата съдба.
Пенсиониране само след…
Голям сеир ще бъде за децата!
понеделник, ноември 14, 2011
Постой, паровоз…
Напоследък все това ми се върти из главата:
„Постой, паровоз, не стучите, колеса,
Кондуктор, нажми на тормоза…“
(„Спри, локомотив, не тракайте, колелета,
кондукторе, спирачките натисни…“)
И как няма, когато наближава 24-ти.
А железничарите се канят точно тогава да спрат влаковете от осем часа сутринта до четири часа след обяд.
Влакът ми сутринта пристига на Вакарел в осем без пет.
Ама има навика да закъснява с по пет-десет минути.
Закъснее ли, стачката ще ме хване точно на Веринско.
Между Ихтиман и Вакарел.
А на Веринско няма нищо, там даже билети вече не продават.
И се чудя тогава накъде ще бъде по-добре да поема пеш: към Вакарел ли, към Ихтиман ли!
И си припявам горния мотив.
Пригласят ми Юрий Никулин с Георгий Вицин…
…или Владимир Висоцки (с пълния вариант на песента).
неделя, ноември 13, 2011
Бремето на екзорсизма
Автор: Валерия Новодворская
Превод от руски: Павел Б. Николов
Великият Достоевски, като всеки обзет от бесовете на месианството руски интелигент, чийто талант биел с криле по сивите стени на жалката руска действителност, си поставял възвишени цели и се опитвал да промени света. Неговия 190-годишен юбилей отбелязахме на 11 ноември. 130 години той, мъченикът и триумфаторът, не е с нас, но съдбоносните въпроси, поставени от него, са все още нерешени. Животът в Русия е непроменлив до отчаяние и също така вечни са тези въпроси.
Като юноша Достоевски, автор на „Слабо сърце“ и „Бедни хора“, повярвал в неведомия нему социализъм. Това му струвало скъпо. Николаевският ледников период и жестокият вертикал на властта му осигурили, както и на всички съдени по делото Петрашевски, инсцениран разстрел на Семьоновския площад, савани, капюшони: помилвали писателя с каторга и военна служба. Не случайно курсистките носели след ковчега му вериги.
Но светът на Александровите реформи, в който се върнал, бил съвсем друг. Каракозов, народоволците и Нечаев избавили бързо Достоевски от социалистическите илюзии и той попаднал в другата крайност: станал консерватор, мразещ католицизма, изобщо Запада и вечно въставащите поляци по-специално; започнал да издава скучните списания „Епоха“ и „Гражданин“. Но в литературата оставал честен и правдив, дал спасителни съвети и открил велики тайни. Тайната на руската интелигенция, която не жадува да натрупа капитал, а „да разреши мисълта“. Това е много вредно за здравето и комфорта, но с това сме интересни ние. Тайната на двойствения човек, когато „Дявол и Бог се борят, а бойно поле са сърцата на хората“. Тайната и опасността от полюсите Добро и Зло в човека: „Широк е човекът, прекалено е широк даже, аз бих го стеснил“. Тайната за покорността на тълпите и тяхното робство, разкрита от Христос на Великия инквизитор. И съвета: да се сломи по някакъв начин тази формула, която прави ненужен Христос и необходима инквизицията. Ето я черната формула на робството: „По-добре ни поробете, но ни нахранете“. Всичките тези тайни ни е открил Достоевски.
А ето и неговите рецепти. Писателят ни внушава навеки отвращение от убийството – никой „няма право“, не трябва да убива никого, нито мерзката старица-лихварка, нито своя недостоен баща Фьодор Карамазов. Расколников заплаща с нравствени мъчения и каторга, Иван Карамазов – с безумие. Не трябва да се развращават децата: Ставрогин завършва живота си със самоубийство. Не трябва да се мисли само за пари: лихварят от „Кротката“ се разплаща със самоубийството на любимата си жена. Не трябва да се убива дори в името на висши цели: убийството на хора като Шатов прави от народниците и народоволците хора като Верховенски и Шигальов, иначе казано – като Нечаев, след които идват такива като Ленин, Хитлер и Сталин. Интелигенцията трябва да спаси Русия с цената на своя, а не на чуждия живот. Съвет на Степан Трофимоивич от „Бесове“: да поемеш всичката болка, всичкото зло, всичкия хаос, а след това да се хвърлиш от скалата и да потънеш като стадото евангелски свине.
Достоевски искал да изгони бесовете. Той се превърнал в екзорсист. Въпреки съдбоносната си страст към играта, станал грижовен баща и примерен глава на семейство. Човечността ще спаси света. Единственото светло петно в мрачните „Бесове“ е добротата на Шатов към бившата си жена Маша, захвърлена от Ставрогин и раждаща в тясната стаичка на Иван чуждо за него дете, което той иска да осинови и да възпита като свое. Семейството. Децата. Обикновения човешки живот – това е спасението. Но Шатов е убит на прага на новия живот.
Альоша Карамазов призовава децата да помнят бедния Илюшечка. Лиза, ученичката на Альоша, иска „да се грижи за хората като за болни“. В „Унижените и оскърбените“ суровият баща прощава на опозорената Наташа и прибира при себе си умиращата Нели.
Блясъците доброта, разхвърлени по адския кръг на мрачното творчество на Достоевски, ни дават надежда и сили да живеем по-нататък.
Портфолио
Всичката Мара втасала, това ни е само кусурът и той носи въпросното екзотично чуждо име, което блазни слуха и влива мехлем в сърцето.
Попрочетох доста материал по темата.
Доколкото в края на краищата ми стана ясно от прочетеното и от прегледаните няколко портфолиа (много тъпо множествено число има тази дума!) на учители от разни нашенски училища, решили да изпреварят събитията, че портфолиото е нещо, в което преди всичко се иска да се самохвалиш.
Ама много яко!
И да пишеш разни неща в стил социалистически реализъм за великата любов към великата професия на учителя.
Затова, докато не ме принудят с нормативен акт, ще видят от мене портфолио на куково лято.
Имам си много по-важни училищни неща за вършене.
А ако ме принудят – златни уста, хвалете ме!
Такова портфолио ще си спретна (при това електронно, а не в папка за бюрото!), че ще ми послужи и като входен билет за пред Свети Петър в рая…
събота, ноември 12, 2011
Истината за пожара
Във Вакарел изгоря една къща, една книжарница и едно кафене, откъдето всъщност тръгнал огънят.
И по селото вчера са носеха какви ли не слухове.
Едни викат – нещо се запалило вътре.
Втори – не се е запалило, ами са го запалили.
Трети – бомба била заложена, защото имало взрив (макар че взрив предизвиква и обратната тяга, когато силната температура отвътре пръсне прозорците).
Четвърти – избухнала газова бутилка.
Пети цитират телевизията (толкова надежден източник, колкото и бабешките приказки).
С една дума – вакарелци ще има да си чешат езиците поне още пет дена.
А ако Цецовите юнаци си чешат това, което обикновено си чешат, така и няма да научим каква в действителност е истината…
четвъртък, ноември 10, 2011
Куче
Вързано е за гаража, където си оставям всяка сутрин колелото.
Познава ме от година и половина.
И всеки път, когато мина покрай него, лае, та се къса (добре е, че не къса синджира!).
До онзи ден.
Някой му беше хвърлил пет-шест филии хляб.
Минах сутринта покрай него, но не ми обърна внимание: набиваше лакомо филиите.
Минах втори път, като си оставих колелото: пак нула внимание.
И оттогава не ме лае.
Разбра явно животинчето, че не ходя там, за да посегна на хляба му, и вече ме гледа със съвсем друго око…
събота, ноември 05, 2011
Резултати
Гледам пак резултатите от изборите във Вакарел.
Вакарелци си избраха стария кмет, кандидат на БСП.
Едновременно с това не дадоха превес на кандидата за кмет на община Ихтиман, издигнат от БСП.
Предпочетоха за общински кмет кандидата на ГЕРБ.
А още на първия тур пуснаха толкова малко гласове за кандидата на ГЕРБ за кмет на селото, че го оставиха на доста голяма дистанция от балотажа.
Което ме кара да си мисля, че партийните марки на местни избори май наистина вече не играят абсолютно никаква роля…
петък, ноември 04, 2011
Съответствия
Постепенно влизам в стария си ритъм.
Умората малко по малко ме напуска.
Снощи успях да изгледам един филм от край до край, без да изпадна в непробудна забрава до сутринта.
Филма „Mussolini: Ultimo atto“ на Карло Лизани, разказващ за последните дни на Бенито Мусолини и Кларета Петачи.
И в този филм героят понякога много ми напомняше един нашенец.
Краят на Дучето е известен: разстрел и трупът му виси с главата надолу в центъра на Милано.
А на мене ми се струва, че краят на нашенеца ще е същият.
Но в преносен смисъл, разбира се…