Най-напред да кажа, че съм запален почитател на легендите.
Преди всичко на градските, но не се отказвам и от всякакви старинни легенди.
И понеже обещах на едно място да разкажа легендата за Плачещата жена (La Llorona – Ла Йорона), скромно пристъпвам към изпълнение на обещанието си.
Смята се в общи линии, че легендата е по произход мексиканска, но е разпространена и в други латиноамерикански страни, които също си я имат за своя.
Нещо като: „Hepta poleis marnanto sophēn dia rhizan Homērou“ („Седем града спорят за родното място на Омир“).
С една дума – за слава всеки се натиска, а дали има принос – отделен въпрос.
Но нека продължим…
Старинната легенда за Плачещата жена е известна в много варианти, както всяко впрочем популярно фолклорно произведение.
Един от тези варианти разказва за високомерната селска красавица Мария, която отблъсквала един след друг кандидатите за ръката й, а накрая се оженила за богат собственик на ранчо, който обаче се оказал неверен съпруг; вбесена от изневерите му, Мария удавила в реката двете си деца, но когато осъзнала какво е направила, започнала да тича по речния бряг, да плаче и да вика: „Oh hijos mios, оh hijos mios!..“ („Деца мои, деца мои!..); така и до ден днешен - тича, вика децата си и плаче…
А ето как разказва легендата за Плачещата жена старицата от мексиканския филм „Тридесет и първият километър“ (с превод отдолу).
„Това станало преди много години, по време на колониалната епоха в едно село близо до Мексико. В това село живеела невероятно красива девойка, в която се влюбил испански военен. Той я излъгал, използвал я, за да има деца, каквито не можела да роди жена му. Когато девойката разбрала това, обезумяла от гняв и се хвърлила със сина си в реката, повличайки го след себе си към смъртта. Оттогава душите на жената и детето са обречени да се скитат край реката…“
Филма „Тридесет и първият километър“ изобщо не ви съветвам да го гледате.
Треторазряден филм на ужасите.
В който Плачещата жена вместо така (в духа на романтизма, макар и зловещия романтизъм)…
…е представена така (в духа на: дай да те стреснем, че май започваш да дремеш от скука).
А мексиканската фолклорна песен „Плачещата жена“ (станала доста известна в единия от вариантите си покрай филма „Фрида“) може и да е имала връзка с легендата за Ла Йорона, но с времето явно връзката се е изгубила.
Само в един вариант можем да открием далечен намек:
„Ay de mí, Llorona Llorona,
Llorona, llévame al río…“
(Уви, Плачеща жено,
Плачеща жено, води ме към реката…“)
Накрая ето и тази песен в любимата ми интерпретация на Джоан Баес.
