Ето какво написа в блога си „Любов към историята“ гражданинът, а не писателят Борис Акунин:
„Защо в нашата вредна страна дори гражданското общество не може да се събуди в удобно за писателя време?
Отива човек в едно тихо френско село да пише спокойно роман. За Фандорин, Ераст Петрович.
Но няма възможност да се съсредоточи върху приятната работа. Заминавам за родината. Петстотин километра зад кормилото и не се знае още дали ще улучиш полет.
Надявам се, че все пак ще се добера и ще видя историческото събитие със собствените си очи.
Пиша, между другото, този пост, защото ме помолиха да предупредя тези, до които не е стигнала все още тази информация:
МИТИНГЪТ ЩЕ БЪДЕ НА БОЛОТНИ ПЛОЩАД (а не на площада на Революцията).
И, моля ви, бъдете твърди. Не слушайте провокаторите, които ще ви подканят да правите нанякъде шествия, да щурмувате нещо или да рушите.
Нека те, другите, да крадат избори и да нарушават закона. А ние се държим по друг начин“.
Казва ни се често: творецът трябва да стои над политиката!
И правилно.
За гражданина обаче тази максима не важи...
