По стъпките на Нестор Махно

Музеят в Гуляйполе, Украйна.

Тачанка.

Не случайно я откриваме точно в този музей, Гуляйполе е родното място на Нестор Махно.

А се знае, че във въстаническата армия на Махно тачанката е била любимо бойно средство: по време на най-големия възход на махновското движение то е разполагало с над петстотин тачанки.

И друга снимка - от съвременен подстъп към украинския град Словянск („о“-то не е грешка!).

След като изкараха преди няколко дена лека картечница MG – 42 от Втората световна война, сега сепаратистите довлякоха и тежък „Максим“ от Гражданската.

Още не са го качили на файтон, за да си имат тачанка, но първата крачка към следването на легендарния „батько“ е направена.

И човек би казал, че това е единично съвпадение, ако не беше още един факт.

"Донецката република" си прави свои пари от чужди.

А ето какво пише Валерий Волковинский в книгата си „Нестор Махно: легенда і реальність“ („Нестор Махно: легенда и действителност“): „Да се поддържа огромната войска на Махно било много трудно. Свои пари махновците не печатали… Махно използвал паричните единици на всички власти и режими, но печатал върху тях със специална боя нови номинални стойности. Така върху петте карбованеца, които издала през 1918 година банката в Ростов на Дон, бил поставен печат с черно печатарско мастило:

1 рев. армия на въст. Украйна

= 50 крб.

Гуляйполе

1919 г. Н. Махно".

И тук сепаратистите са по пътя на Махно – остава им само да започнат прибавянето на нули към истинските номинали.

Изобщо: анархия - мать порядка…

Не сме народ, а…

Някога на село живееше дядо Алекси.

Всъщност истинското му име беше Алексей.

Белогвардеец, бежанец от Русия след края на Гражданската война.

Дошъл у нас, заселил се, приели го хората, оженил се, а днес в къщата му живеят неговите правнуци.

Но това е било някога.

Тези дни, покрай годишнината от геноцида в Армения, чух по радиото една арменка, родена в България, потомка на онези „изгнаници клети“ (по Яворов), които са намерили подслон на българска земя, да говори с умиление за протегнатата за помощ ръка.

И това е било някога.

Днес вече не е така.

Вчера българи, скандирайки „България за българите!“, прогониха настанени в една къща сирийски семейства.

Бежанци от една съвременна касапница, от една съвременна гражданска война и един съвременен геноцид.

Сред които и малки деца!!!

Къде е толкова често цитираното от патриоти и патриотчета българско гостоприемство?

Къде е толкова често споменаваната от политици и политичета българска толерантност?

Ами там, където е и превъзнесеното от даскалици и даскалчета българско трудолюбие.

И да ги е имало – вече ги няма.

Някога Дядо Славейков казал, че не сме народ, а мърша.

Сега и мърша не сме.

А сме едно голямо егоистично, мрънкащо, мързеливо, но страшно нафукано и страшно миризливо говно.

И няма защо да се чудим, че всичко у нас – от горе до долу – е говняно.

Никой не може да надскочи себе си…

„Цвіте терен“ (українська народна пісня)

Продължаваме украинската тема в блога с народната песен „Цвіте терен“ („Трън цъфти“), една от любимите ми.

Има я в много най-различни варианти, но най-често изпълняваният е този, който ви предлагам тук (в други интерпретации виждаме още един или два куплета и разлика в някои от стиховете: „а цвіт опадає“, вместо „листя опадає“, „ой візьму я кріселечко“ или „візьму срібне кріселечко“ вместо „візьму в руки кріселечко“ и така нататък, нормално за фолклора).

Цвіте терен, цвіте терен, Листя опадає. Хто в любові не знається, Той горя не знає. Хто в любові не знається, Той горя не знає. А я, молода дівчина, Та й горя зазнала, Вечероньки недоїла, Нічки недоспала. Вечероньки недоїла, Нічки недоспала. Візьму в руки кріселечко, Сяду край віконця, Іще очі не дрімали, А вже сходить сонце. Іще очі не дрімали, А вже сходить сонце. Хоч дрімайте — не дрімайте, Не будете спати: Десь поїхав мій миленький Іншої шукати. Десь поїхав мій миленький Іншої шукати. Цвіте терен, цвіте терен, Листя опадає. Хто в любові не знається, Той горя не знає. Хто в любові не знається, Той горя не знає.

Трън цъфти, трън цъфти а листата падат. Който любовта не познава, той мъка не знае. Който любовта не познава, той мъка не знае. А аз, млада девойка, мъката изпитах, вечерта не си доядох, през нощта не си доспах. Вечерта не си доядох, през нощта не си доспах. Столчето в ръце ще взема, до прозореца ще седна, още очите ми не са дремнали, а вече слънцето изгрява. Още очите ми не са дремнали, а вече слънцето изгрява. И да дремете и да не дремете, няма да заспите: някъде замина моят любим друга да си търси. Някъде замина моят любим друга да си търси. Трън цъфти, трън цъфти а листата падат. Който любовта не познава, той мъка не знае. Който любовта не познава, той мъка не знае.

Руският изход или как ще си отидат от Крим „зелените човечета“

Автор: Михаил Притула, 19 април 2014 г.

Превод от руски: Павел Николов

Путин вложи в спецоперацията по окупацията и присъединяването на Украйна най-малко шест години.

В паричен израз това не струваше нищо – Азаров редовно „плащаше за газа“ невероятни суми, които отиваха за финансирането на спецоперацията.

Средствата за масова информация, телевизията, интернет, съветниците, въоръжението, външната реклама „избор без избор“ и ученията на войските, а също и всички останали мероприятия по унищожаването на Украйна се финансираха от самата Украйна. Сега това финансиране го няма. Напротив – трябва да се вземат пари от финансовия резерв, за да се финансират окупационните войски в Крим, диверсионните групи и предателите в Източна Украйна, както и снабдяването на Крим с всичко необходимо.

От друга страна Путин вече вдигна за сметка на Крим рейтинга си в Русия. Присъедини Крим.

А да носи отговорност за по-нататъшната съдба на Крим – това означава да понижава своя рейтинг.

Да се държи в Крим военна групировка е ядовито и скъпо, запустелият Крим няма да се изплати. Ето го крайбрежието на Ялта в момента. Обикновено по това време там има много хора…

powered by Ivideon

 

Международните санкции струват невероятно скъпо. А третият транш на санкциите от страна на САЩ е вече нещо съвсем лошо.

Значи трябва да се избави от Крим тихо, но така, че да не изгуби рейтинга си в Русия, а е желателно и да обясни защо е напуснал полуострова. Но да се търси лъжливо обяснение е работа на кремълските политолози, ние с това няма да се занимаваме.

А как ще стане това физически – можем да предположим. Нека всички си представим как ще се случи.

По някое време през нощта окупационните войски на Руската федерация в Крим и диверсионните групи в Донбас ще получат заповед да си заминат. Бързо, тихо.

Провлакът в Крим ще бъде даден за охрана на местната милиция и на казаците, които даже няма да разберат какво става и ще се радват на неочакваното повишение и на голямото доверие. Няма да се радват дълго наистина, само докато им стане ясно, че са ги изоставили.

Войските на Руската федерация ще се придвижат до Севастопол и Керч. В Севастопол ще ги качат на кораби под името евакуация. В Керч – на ферибота. Естествено, ще се постараят да вземат със себе си всичко ценно и оръжието. В общи линии, както винаги.

И ще си отидат толкова бързо, колкото са се появили. А на сутринта кримчаните няма да намерят своите „защитници“, които са успели да омръзнат на всички. Личностите, успели да предадат Украйна, няма да знаят какво да правят. Някои ще избягат по местата на регистрацията си, тоест в Магадан – окупационните власти не напразно са сложили в паспортите им магаданска регистрация, всичко е било предвидено предварително… на предателите ще им се наложи да се измъкват самостоятелно, с каквото Бог им прати. Предатели не са нужни никому, място за тях на ферибота няма.

На следващия ден в Крим ще влезе украинската армия. И ще има много работа – ще трябва да бъдат депортирани в Русия всички нейни граждани, ще има филтрационна работа.

В Донбас процесът вече започна да тече. Активистите сепаратисти изведнъж разбраха, че няма да им дойде помощ и ще трябва да отговарят за всичко сами…

Ще има радост и ще има сълзи… светът се е променил. Много.

Отначало предадоха Украйна, а сега и я продадоха

Оценка на Андрей Иларионов, бивш съветник на Путин

Превод от руски: Павел Николов

Публикуван беше официалният текст на четиристранното заявление след края на Женевската среща на 17 април. Картината е следната: Путин получи всичко, което искаше. Като че ли даже и повече.

1. Украйна се съгласи де факто с „външно управление“ – въпроси от областта на вътрешната политика, засягащи изключително компетенция на националните власти, сега ще се решават от външни за Украйна сили. Тези външни сили са Западът и Русия. Как се прояви Западът по отношение на Украйна може да се съди по това как САЩ и Великобритания изпълняват задълженията си пред нея по Будапещенския меморандум. Как изпълнява задълженията си към Украйна днешният руски режим, няма защо да обясняваме. С други думи, горепосоченото заявление легализира на практика външното управление на Украйна.

2. В документа няма искане да се изведат от територията на Украйна руските войски, включително специализираните части на Главното разузнавателно управление, на Федералната служба за сигурност, на Силите за специални операции и прочее. Иначе казано, тяхното присъствие в Украйна сега е фактически легализирано.

3. В документа изобщо не се говори за руската агресия. В него няма нито дума за войната, която Путиновият режим води срещу Украйна. Така че сега дори самият факт на руската агресия е легализиран.

4. В документа няма нито една дума за запазване на териториалната цялост на Украйна. В него даже на равнището на заявление представителите на днешния руски режим не гарантираха международно признаване на украинските граници. С други думи, легализирано е тяхното нарушаване.

5. В документа не се споменава нищо за Крим. Тоест завземането, окупацията и анексирането на Крим от Русия са фактически легализирани от международно съглашение с участието на украинската власт (защото украинската власт подписа заявлението заедно с агресора след датата на анексирането на Крим).

6. Конституционният процес в Украйна ще протече по „инклузивна формула с участието на регионите“, тоест ще даде легална основа на сепаратистите да ликвидират унитарния характер на украинската държава.

7. Всички сепаратисти ще получат амнистия.

8. Освобождаването на зданията и учрежденията, както и разоръжаването на така наречената „самоотбрана“, нямат в Източна Украйна съществено значение, защото, първо, зданията така и така би трябвало да бъдат освободени, а „самоотбраната“ така и така да бъде разоръжена. Второ, поради това, че според Женевското заявление всички сепаратисти са вече амнистирани, те ще прекарат предстоящото си време не в затвора, а на масата на преговорите, изработвайки, така да се каже, новата Конституция на Украйна.

9. „Инклузивният с участието на регионите“ процес на подготовка на Конституцията предопределя както федеративния характер на Украйна, който няма кой знае каква забележителна подкрепа нито в страната като цяло, нито в някой отделен неин регион, така и неизбежното ѝ разделяне.

10. Последствията от процеса на федерализация са прозрачни и съвсем предсказуеми – лидерите на сепаратистите ще бъдат избрани в органите на регионалната власт и след това (с помощта или без помощта на руските командоси) ще повторят в своите региони добре известния кримски сценарий.

11. Резултатът от процеса на федерализация ще бъде създаването не на Федеративна Украйна, за което съобщи преди няколко дни Темиргалиев, а на Новорусия („от Харков до Одеса“), която толкова вдъхновено възпява днес Путин.

Провеждането на президентски и парламентарни избори не е гарантирано документално. Лавров подчерта това специално на брифинга, което означава, че руските агенти ще продължават да ги провалят, а руските власти все така ще говорят, че властите в Киев са нелегитимни (както днес продължава да говори Путин).

13. Според документа що-годе сериозните организирани сили, способни да се справят с руската агресия (Самоотбраната на Майдана, Автомайданът и Десен сектор), трябва да бъдат разоръжени. Като резултат от това в Украйна няма да остане изобщо никой, който би могъл да я защити. Действията на официалната украинска армия, милицията и спецподразделенията вече всички ги видяхме.

14. Ако тези нови сили – зачатъци на бъдещите силови структури на нова Украйна – откажат да изпълняват изискванията на Женевското заявление, срещу тях ще насъскат Аваковата милиция, пълна с беркутовци и прочее кадри на предишния режим, характера на чиито действия беше убедително демонстриран при убийството на Александър Музичко, а също така и когато киевските доброволци бяха бити от харковската милиция на полтавското шосе. Както е известно, по време на побоя и издевателствата ченгетата натякваха: „Това ти е за Майдана!“ До вчера подобни действия бяха за тях нелегитимни, заплашващи с възможни преследвания, днес те станаха напълно законни.

15. За разлика от Украйна, изпълнението на чиито задължения ще се гарантира от подписа на украинската страна, от натиска на Запада и от редовните истерии на руското Министерство на външните работи, изпълнението на задълженията от руска страна (впрочем, интересно какви? – в текста на заявлението за това не се казва нищо) ще се гарантира също толкова, колкото и във връзка със задълженията ѝ по Будапещенския меморандум.

В този момент, когато подкрепата в Украйна за влизане в НАТО нарасна рязко, а според някои допитвания вече надминава 50% дори на Юг и Изток, украинските власти се подписаха под извънблоков статут на страната. Тоест гарантираха нови агресии и интервенции на източния си съсед по негово хрумване.

Украинци! Иначе казано, на вас не само ви отнеха вероломно и подло Крим. Сега пред очите ви и пред очите на света с гаранцията на Запада и със съгласието на днешните украински власти „съвсем легитимно“ ще ви отнемат Новорусия (уви, това вече не е дори Федеративна Украйна и с това де факто се съгласиха днешните украински власти), ще режат страната ви, ще убиват патриотите, ще ликвидират макар отделния и слаб шанс за участие в система на колективна сигурност, ще унищожават възможността за каквато и да е защита от алчния ви груб „брат“ и малко по малко накрая – да се занимавате с вашето „външно управление“.

С една дума, както многократно вече ви предупреждаваха на страниците на този блог, това, което стана, е Мюнхен-2014. По-точно, това е по-лошо от Мюнхен. Тогава само имало умиротворение на агресора. А сега освен умиротворение има и национално предателство.

Чехите през 1938-ма били заставяни и принуждавани. А вашите сами се наведоха. И всичко останало го направиха сами.

Както също ви предупреждаваха, постепенното завземане на една голяма европейска страна може да стане и без танкове. Главното е на власт да има предатели. Или да има intellectually challenged. Или обратното. Което в общи линии е едно и също.

PS

Както е известно, Исав продал първородството си за лещена чорба. Диваците давали злато и скъпоценности за стъкълца и звънчета. Мошениците придобиват ценности срещу пачки рязана хартия. В случая с току-що станалата „размяна“ не виждам от страна на Украйна нито чорба, нито стъкълца, нито рязана хартия. Не виждам нищо.

БЕЛЕЖКА НА ПРЕВОДАЧА: Изходът от събитията в Украйна ще се отрази неминуемо върху България, колкото на някои това да им се струва невероятно (факт е блокирането на Южен поток именно заради тези събития!), затова украинската тема продължава да присъства в този блог. Горният „сценарий“ е определено песимистичен, но има наблюдатели, които споделят и по-различни гледни точки. Утре – нещо оптимистично.

Картината на Гоген „Жълтият Христос“

Картината на Гоген „Жълтият Христос“ (92,5х73 см) е нарисувана през 1889 година. Именно тогава Гоген научава, че последните му картини в Париж нямат голям успех.

Това много разстроило Гоген. Той изразил преживяванията си в няколко картини с теми от Христовите страдания. На всичките тези картини Христос много прилича външно на самия Гоген, а техен фон са бретонски пейзажи.

Угнетеното настроение на художника в картината „Жълтият Христос“ е предадено с помощта на есенен ландшафт. На платната с този сюжет се изобразяват традиционно трите Марии, оплакващи Христос. Тук тяхната роля се изпълнява от бретонски жени в национални носии.

В картината на Гоген „Жълтият Христос“ има система от символи. Разпятието прилича много на една оцветена фигура на Христос от XVII век, направена от дърво. Тази фигура се намира в параклиса Тремало в Понт Авен, където най-вероятно е била видяна от Гоген.

Лицето на Христос е фактически автопортрет на Гоген, какъвто виждаме и на други картини, които художникът нарисувал през тази година.

Пол Гоген. „Автопортрет с жълтия Христос“, 1889 г.

Жените, оплакващи Христос, приличат много на тези, които художникът е изобразил на картината „Видение след проповедта“.

Пейзажът на заден план изглежда доста реалистично и е природен кът от околностите на Понт Авен.

Картината на Гоген „Жълтият Христос“ впечатлила силно приятелите на художника, а след това и всеки, който я видял.

Превод от: aquarells.ru (о живописи, картинах и художниках)

Кримските сепаратисти уговарят местните предприемачи да не повишават цените

Членовете на самопровъзгласилото се правителство на Крим се опитват да не допуснат на полуострова повишаване на цените на продуктите и стоките.

Това става ясно от съобщение на пресслужбата на Министерския съвет на Крим, разпространено с позоваване на „премиера“ Сергей Аксьонов.

Според съобщението чиновниците се договарят с местните предприемачи по въпроса за ценовата политика.

„Водим преговори с предприемачите, които формират ценовата политика, убеждавайки ги, че през преходния период не е необходимо да се установява рентабилност над 100%. Не трябва да се използва това, че днес населението няма възможност да избира по-малко скъпи хранителни продукти и лекарства“ – е заявил Аксьонов.

Той също така е предупредил, че ако цените нарастват изкуствено и „започне явна спекулация“, Министерският ще предприеме други мерки.

Трябва да се отбележи, че през последния месец цените на стоките и услугите в Крим се повишиха практически 1,5-2 пъти в сравнение с положението преди руската анексия на полуострова.

Превод от: „Крым.Реалии“ (интернет издание на радио „Свобода“)

Бележка на преводача: Други неща разправяха руснаците и техните кримски подлоги преди, но явно днес Путиновият рай се отлага за неопределено време. А с тези управници, които имаме, да се готвим ли и ние?..

Програмата на Путин е самоубийство

Автор: Константин Боровой, председател на руската партия „Западный Выбор“ („Западен избор“).

Превод от руски: Павел Николов

Съвсем неотдавна предсказах, че Янукович ще си отиде за една седмица, след като преди това употреби сила.

И че неизбежно ще използва силата на репресиите вместо възможните преговори.

Това е някаква генетична особеност на авторитарните режими, които насочено се движат към самоунищожение. Дори когато остават възможности за преговори, за включване на самозащитни механизми, за диалог със Запада, за диалог с опозицията, за частично делегиране или диверсифициране на властта.

В този смисъл Кремъл последователно копира действията на Чаушеску през последните му седмици в Румъния, на Милошевич в Югославия, на Хюсеин в Ирак, на Кадафи в Либия, на Мубарак в Египет и на Янукович в Украйна.

Опит да се реши опасното за режима конфликтно и кризисно положение не се прави изобщо. Нито със Запада, нито с опозицията, нито с регионалната власт.

Механизмът за финално самоунищожение днес е включен и се поддържа в действие от самия Кремъл.

Шопенхауер отговаря коя е подбуждащата причина за този маниакален стремеж към собствена гибел: „Самоубиецът се разделя с живота си, защото не може да се откаже от желанието си“.

Страстното желание на Путин да осъществи невъзможното е причина за неминуемия финал, който той приближава с всяко свое действие.

Разпадът на Русия става неизбежен. Днес въпросът не е дали ще настъпи политическа или икономическа дезинтеграция на Русия. Със своите действия Путин вече му е отговорил. Сега въпросът е само как ще се реализира този процес.

Ако се съди по последните действия на властта, която засилва репресиите срещу гражданите, осъзнаващи опасния курс на Кремъл, както показват събитията в Москва, в Калининград и в други региони, тя се опитва не да реши назряващите конфликти и кризисните явления, а да се бори с тези, които говорят, които крещят за това.

За неизбежното!

И всички ние сме негови заложници.

Последователност

Вечна омраза!

Не харесваме и не искаме Миглена Кунева!

Защото в миналото е била комунист, после беше ендесевист (?) и няма как сега да бъде демократ и реформатор.

Добре, така да e.

Но да продължим в същия тон.

Вечна любов!

Харесваме и искаме Явор Дачков!

Защото в миналото беше демократ и реформатор, нищо че сега е по-ретроград от ретроградите.

След като ще държим на миналото и само на миналото, да бъдем последователни.

Иначе излиза, че аршинът ни е според човека, а не според принципа…