tag:blogger.com,1999:blog-79117359784466738592024-03-19T11:03:55.625+02:00Блог на Павел НиколовБлог на Павел Николов, астрофилологhttp://www.blogger.com/profile/11915175080505891163noreply@blogger.comBlogger4686125tag:blogger.com,1999:blog-7911735978446673859.post-60180171381165517512024-03-19T06:00:00.004+02:002024-03-19T06:00:00.136+02:00ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА / ГЮСТАВ ФЛОБЕР – „МАДАМ БОВАРИ“ - 8<p class="style1"><b>ПРЕВОД ОТ РУСКИ: <span style="color: blue;">ПАВЕЛ НИКОЛОВ</span></b>
<br /><br />
<div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi9f9kdxI7-88dobMuLmQ2vJgY4VAjhforZ68ZgoNGgp5sbEPW9yEtFe-yZXgs4dHS8GNK66jTGeuZJOh4xzok2xYYvQfK-RRcqgaBcmlsLr50tIStgkijSAZONwc3WLHPmUBxGVL3pBC0Cardcjk_vXM1GTw5ZCMfKh0JhlWGF3X1JPn70ivBsj9j8//s297/41SUkHrpSZL._AC_SY780_.jpg" style="display: block; padding: 0em 1.5em; text-align: center; clear: left; float: left;"><img alt="" border="0" height="320" data-original-height="297" data-original-width="200" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi9f9kdxI7-88dobMuLmQ2vJgY4VAjhforZ68ZgoNGgp5sbEPW9yEtFe-yZXgs4dHS8GNK66jTGeuZJOh4xzok2xYYvQfK-RRcqgaBcmlsLr50tIStgkijSAZONwc3WLHPmUBxGVL3pBC0Cardcjk_vXM1GTw5ZCMfKh0JhlWGF3X1JPn70ivBsj9j8/s320/41SUkHrpSZL._AC_SY780_.jpg"/></a></div>
<p class="style1"><b>ДО ТУК:</b>
<p class="style1"><b><a href="https://biblioteka1955.blogspot.com/p/blog-page_99.html" target="_blank">ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА</a>
<p class="style1">ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА
<p class="style1">ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“<a href="https://biblioteka1955.blogspot.com/p/blog-page_424.html" target="_blank">1</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/02/blog-post_21.html" target="_blank">2</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/02/blog-post_28.html" target="_blank">3</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/03/4_0468547.html" target="_blank">4</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/03/5_091378469.html" target="_blank">5</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/04/6.html" target="_blank">6</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/04/7.html" target="_blank">7</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/04/8.html" target="_blank">8</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/04/9.html" target="_blank">9</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/05/10.html" target="_blank">10</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/05/11.html" target="_blank">11</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/05/12.html" target="_blank">12</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/05/13.html" target="_blank">13</a>.
<p class="style1">ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - <a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/05/14.html" target="_blank">1</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/06/15.html" target="_blank">2</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/06/16.html" target="_blank">3</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/06/17.html" target="_blank">4</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/07/18.html" target="_blank">5</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/07/19.html" target="_blank">6</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/07/20.html" target="_blank">7</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/07/21.html" target="_blank">8</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/08/22.html" target="_blank">9</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/08/23.html" target="_blank">10</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/08/24-1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-12-13.html" target="_blank">11</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/08/25.html" target="_blank">12</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/09/26.html" target="_blank">13</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/09/27.html" target="_blank">14</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/09/28.html" target="_blank">15</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/09/29.html" target="_blank">16</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/30.html" target="_blank">17</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/31.html" target="_blank">18</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/32.html" target="_blank">19</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/33.html" target="_blank">20</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/34.html" target="_blank">21</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/11/35.html" target="_blank">22</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/11/36.html" target="_blank">23</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/11/37.html" target="_blank">24</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/12/38.html" target="_blank">25</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/12/39.html" target="_blank">26</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/12/40.html" target="_blank">27</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/12/41.html" target="_blank">28</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/42.html" target="_blank">29</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/43.html" target="_blank">30</a>,
<p class="style1">ГЮСТАВ ФЛОБЕР: “МАДАМ БОВАРИ“ - <a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/44-1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-12-13.html" target="_blank">1</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/blog-post_23.html" target="_blank">2</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/3.html" target="_blank">3</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/02/4.html" target="_blank">4</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/02/5.html" target="_blank">5</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/03/6.html" target="_blank">6</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/03/7.html" target="_blank">7</a>
<p class="style1">„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В <a href="https://biblioteka1955.blogspot.com/p/blog-page_424.html" target="_blank">„БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“ </a>
</b>
<br><br>
<p class="style1"><strong>ГЮСТАВ ФЛОБЕР (1821-1880)</strong> - “МАДАМ БОВАРИ“ (1856 г.)
<br><br>
<p class="style1">***
<p class="style1">(продължение)
<br><br>
<p class="style1">Темата за мечтите на Ема е свързана с малката хрътка, подарена ѝ от горския пазач: „когато отиваше на разходка, Ема я вземаше със себе си — защото тя излизаше понякога, за да остане за миг сама и да не са пред очите ѝ вечната градина и прашният път. <…>
<p class="style1">Мислите ѝ, безцелни в началото, бродеха без път, както нейната хрътка, която обикаляше на кръгове из полето и джавкаше подир жълтите пеперуди, гонеше полските мишки, хапеше маковете край синора на нивата. После мислите й постепенно се съсредоточаваха и седнала в тревата, която бръскаше леко с върха на чадърчето си, Ема си повтаряше: „Защо, боже мой, се омъжих?“
<p class="style1">Питаше се дали не е възможно при други комбинации на случая да срещне друг мъж; и се мъчеше да си представи какви ли биха били ония ненастъпили събития, оня различен живот, онзи неизвестен съпруг. Всички те наистина не приличаха на тоя съпруг. Оня би могъл да бъде хубав, духовит, изискан, привлекателен, каквито несъмнено са мъжете, за които се бяха омъжили нейните бивши другарки от манастира. Какво ли правеха те сега? В града, сред шума на улиците, мълвежа в театрите, блясъка на баловете, те имаха съществования, в които сърцата се разтварят, а чувствата разцъфтяват. А тя — животът й бе студен като таванско помещение със северен прозорец и досадата, мълчалив паяк, плетеше в мрака своята мрежа във всички ъгли на сърцето ѝ“.
<p class="style1">Загубата на кучето при отиването от Тост в Йонвил символизира края на умерените романтични и меланхолични мечти в Тост и началото на по-страстния период в съдбоносния Йонвил.
<p class="style1">Но още преди Йонвил мечтата за Париж се появява от копринената табакера, която Шарл намира на пустия селски път на връщане от Вобиесар, както в големия роман през първата половина от нашия век „В търсене на изгубеното време“ на Пруст градчето Комбре със своите градини (споменът за него) изплува от чашата чай. Видението за Париж е една от мечтите, преминаваща през цялата книга. Още една (бързо отхвърлена) мечта е, че Шарл ще прослави името Бовари, което носи: „Искаше ѝ се името Бовари, което беше и нейно, да бъде прославено, да го вижда изложено по книжарниците, да бъде повтаряно във вестниците и познато на цяла Франция. Но Шарл нямаше никаква амбиция!“
<p class="style1">Темата за мечтите се преплита по естествен начин с темата за лъжата. Тя крие от Шарл табакерата, над която се предава на мечтите си; и от самото начало използва лъжата. Най-напред – да я отведе от Тост: мнимата ѝ болест – причина за преместването им в Йонвил уж заради по-добрия климат: „Нима това жалко съществуване ще продължава вечно? Нима тя няма да излезе от него? И все пак тя не беше по-лоша от всички жени, които живееха щастливо! Във Вобиесар бе видяла херцогини с по-тромави фигури и по-просташки обноски и проклинаше сега божията несправедливост; облягаше глава до стените и плачеше; жадуваше за шумен живот, за нощни маскаради, за дръзки удоволствия с всичките безумства, които не познаваше и които те навярно носят.
<p class="style1">Ставаше все по-бледа и имаше сърцебиене. Шарл ѝ предписа валерианови капки и камфорови бани. Но всичко, с което опитваха да я лекуват, като че още повече я дразнеше. <...>
<p class="style1">Тъй като постоянно се оплакваше от Тост, Шарл си въобрази, че причината на болестта й е несъмнено някакво въздействие на местния климат и след като се спря на тая идея, помисли сериозно да се пресели другаде.
<p class="style1">Оттогава тя почна да пие оцет, за да отслабне, хвана суха кашлица и съвсем загуби апетит“.
<p class="style1">Именно в Йонвил я настига съдбата. Участта на сватбения ѝ букет е един вид предзнаменование или символ на това как няколко години по-късно ще се раздели с живота си Ема. Намирайки свадбения букет на първата жена, Ема се пита какво ще стане с нейния. И ето, тръгвайки си от Тост, Ема го изгаря: „Един ден, готвейки се за предстоящото заминаване, тя нареждаше едно чекмедже и убоде в нещо пръстите си. Беше телче от сватбения й букет. Пъпките от портокаловото дърво бяха пожълтели от прах, а краищата на сатенените панделки със сребърни ивички по ръбовете бяха разнищени. Тя хвърли букета в огъня. Той пламна по-бързо от суха слама. Сетне над пепелта сякаш израсна червен храст, който бавно се смаляваше. Тя го гледаше как изгаря. Малките картонени зрънца се пукаха, телените нишки се гърчеха, лъскавият ширит се топеше; а втвърдените книжни венчета, люлеейки се като черни пеперуди над цялата плоча, хвръкнаха накрай през комина“. В едно от писмата на Флобер има приложимо към този откъс място: „В прозата наистина доброто изречение трябва да бъде като добър стих: същата неизменност, същата ритмичност и звучност“.
<p class="style1">Темата за мечтите се появява, когато Ема решава какво романтично име да даде на дъщеря си: „Отначало прехвърли в ума си всички имена, които имаха италиански окончания като Клара, Луиза, Арманда, Атала; харесваше ѝ се също Галзуинда, още повече Изолда и Леокадия“. Другите персонажи, предлагайки името, също остават верни на себе си. „Шарл искаше да кръстят детето на майка му; Ема се възпротиви“. Господин Леон, казва Оме, „се чуди, че не избирате Мадлена, което сега е извънредно на мода.
<p class="style1">Ала старата Бовари решително викна, като чу името на грешницата. Що се отнася пък до господин Оме, той предпочиташе имена, които напомняха някой велик човек или знаменито събитие, или благороден възглед“. Обърнете внимание на причината, по която Ема избира името Берта: „Най-после Ема си спомни, че в замъка Вобиесар беше чула маркизата да нарича една млада жена Берта; и веднага се спря на това име...“
<p class="style1">Романтичните съображения при избора на името са в рязък контраст с обстановката, в която попада дъщерята на Ема, дадена по дивия обичай по онова време на бавачка. Заедно с Леон Ема отива да я навести. „Познаха къщата по стария орех, който я засенчваше. Тя беше ниска и покрита с потъмнели керемиди; отвън под прозорчето на тавана висеше плетеница лук. Забучени до бодливия плет прътове ограждаха една квадратна леха със салата, малко лаванда и цъфнал грах, повлякъл се по поставените пръчки. Течеше мръсна вода, разливайки се по тревата, и навред се виждаха разни неопределени дрипи, плетени чорапи, червена басмена блуза и дълго грубо платно, простряно надлъж по плета. От шума на вратичката дойката излезе на ръка с дете, което сучеше. С другата ръка дърпаше едно хилаво сополанче със скрофули по лицето, син на руански търговец, родителите на което бяха много заети с търговията си и го бяха пратили тук“.
<br><br>
<p class="style1">Промените в емоциите на Ема - поредица от меланхолия, страст, отчаяние, влюбване и разочарование - завършват с доброволна, болезнена и много хаотична смърт. Но преди да се разделим с Ема, трябва да отбележим нейната вродена твърдост, някак отразена в малък физически недостатък - в сухата ъгловатост на ръцете ѝ; ръцете ѝ са елегантни, нежни и бели — може би не лоши, но не много красиви.
<p class="style1">Тя е лъжлива, измамна е по природа: от самото начало, още преди всичките измени, тя лъже Шарл. Тя живее сред еснафи и самата е еснафка. Душевната ѝ пошлост не е толкова очевидна като при Оме. Сигурно би било немилосърдно да кажем, че изтърканите, банални лъжепрогресивни идеи на Оме съответстват на женския лъжеромантизъм на Ема, но не можем да се избавим от усещането, че Ема и Оме не само са сходни фонетично, но и си приличат по нещо и това нещо е присъщата и на двамата им пошла жестокост. У Ема пошлото и еснафското е прикрито от прелест, обаяние, красота, пъргава съобразителност, страст към идеализирането, проблясъци на нежност и чувствителност, а още и от това, че нейният кратък птичи живот завършва с истинска трагедия.
<p class="style1">Иначе стоят нещата с Оме. Той е процъфтяващ еснаф. И до самия си край Ема, даже мъртва, се намира под неговата натрапчива опека, неговата и на абат Бурнизиан. Възхитителна е сцената, когато те – служителят на фармацевтиката и служителят на Бога – заспиват на столовете си до тялото ѝ, един срещу, друг, и двамата хъркайки, надули кореми, с увиснали челюсти, еднакви в съня си, събирайки се най-сетне в една човешка слабост. И какво оскърбление за печалната ѝ участ е епитафията, измислена за нея от Оме! Паметта му е затлачена от популярни латински цитати, но като начало той не е способен да предложи нищо по-добро от sta viator – „спри, пътнико“. Да спре къде? Втората половина на латинския израз heroa calcas е „стъпваш върху праха на герои“. Накрая Оме с обичайната си безскрупулност заменя „праха на герои“ с „праха на любима жена“. Спри, пънико, ти стъпваш върху праха на любима жена, което няма никакво отношение към нещастния Шарл, който обича Ева въпреки цялата си тъпота, с дълбоко, трогателно обожание, за което тя все пак се досеща преди своята смърт. А самият той къде умира? В беседката, където ходят Ема и Рудолф на любовните си срещи.
<p class="style1">Празнините в отбраната на Оме не са малко:
<p class="style1">1. Неговите научни знания са взети от брошурите, общата му образованост – от вестниците; литературните му вкусове са ужасяващи и особено това как се отнася към писателите, които цитира. Поради невежеството си той веднъж отбелязва: „That is the question“, както напоследък четох във вестника“, без да знае, че цитира не руански журналист, а Шекспир, което не подозира вероятно и самият съчинител на статията.
<p class="style1">2. Той не може да забрави ужаса, който изпитал, когато едва не попаднал в затвора заради незаконна медицинска практика.
<p class="style1">3. Той е предател, грубиян, подлизурко и жертва лесно своето достойнство заради по-съществени делови интереси или за да получи орден.
<p class="style1">4. Той е страхливец и, въпреки храбрите тиради, се страхува от кръв, смърт и трупове.
<p class="style1">5. Той не знае снизхождение и е отвратително отмъстителен.
<p class="style1">6. Той е надуто магаре, самодоволен позьор, пошъл бърборко и стълб на обществото, подобно на много пошли хора.
<p class="style1">7. Той получава орден през 1856 година, в края на романа.
<p class="style1">Флобер смятал своето време за епоха на еснафството, което наричал muflisme (грубост – бел. П. Н.). Но подобни неща не са сведени до определено правителство или режим; и по време на революциите, и по време на полицейските държави еснафството е по-видимо, отколкото при по-традиционните режими. Еснафът в действие е винаги по-опасен от еснафа, който седи спокойно пред телевизора.
<br><br>
<p class="style1">Да изброим влюбеностите на Ема – платонични и не само:
<p class="style1">1. Като пансионерка тя вероятно е била влюбена в учителя си по музика, който се появява с цигулка в калъф в един от ретроспективните пасажи.
<p class="style1">2. Едва омъжила се за Шарл (към когото от самото начало не чувства любов), тя завързва нежна дружба с Леон Дюпюи, чинавник на нотариуса.
<p class="style1">3. Първи „роман“ с Родолф Буланже, местен земевледелец.
<p class="style1">4. В средата на този роман, когато Родолф се показва повече груб, отколкото подхожда на романтичния идеал, по който тя тъгува, Ема се опитва да намери идеала в своя мъж; тя се опитва да вижда в него велик лекар и преминава към кратък период на нежност към него и на плахи опити да се гордее с него.
<p class="style1">5. Когато нещастният Шарл не успява да направи операция на навехнатия крак на пострадалия коняр – един от най-добрите епизоди в книгата, - тя се връща при Родолф с по-голяма страст.
<p class="style1">6. Когато Родолф разрушава последната ѝ романтична мечта за бягство в Италия, страната на мечтите, след сериозна болест тя намира предмет на романтичното си поклонение пред Бог.
<p class="style1">7. За кратко тя мечтае за оперния певец Лагарди.
<p class="style1">8. Романът с вялия, страхлив Леон, когото среща отново, се оказва гротесково и жалко осъществяване на всичките ѝ романтични мечти.
<p class="style1">9. Преди смъртта си тя открива у Шарл неговата човешка и божествена страна, неговата безупречна любов към нея – прозряла е всичко това.
<p class="style1">10. Разпятието от слонова кост, което целува няколко минути преди смъртта си, може да каже, че и тази любов завършва с нещо като предишните ѝ трагични разочарования, защото безизходността на живото взема отново връх, когато, умирайки, тя чува тъжната песен на нещастния скитник.
<br><br>
<p class="style1">Къде са в книгата „добрите хора“? Злодей е несъмнено Льорьо, но кого, освен нещастния Шарл, можем да наречем добър човек? Не предизвиква възражения в общи линии бащата на Ема, старият Руо; с известни уговорки – момчето Жюстен, което намираме да ридае над гроба на Ема – по дикесовски уникална нота; а като говорим за дикенсови ноти, няма да забравим още две нещастни деца – дъщерята на Ема и, разбира се, унилата помощничка на Льорьо, прегърбената занемарена нимфетка на тринадесет години – кратък по съществуването си персонаж, който ни кара да се замислим. Кой още в книгата е подходящ да бъде наречен добър човек? Най-подходящият човек тук е третият лекар, великият Ларивиер, макар че винаги ми е била отвратителна прозрачната сълза, пролята от него над умиращата Ема. Някой би могъл да каже: бащата на Флобер е бил лекар, така че тук над нещастията на създадената от сина му героиня отронва сълза и старият Флобер.
<br><br>
<p class="style1">(Следва)
<br> Блог на Павел Николов, астрофилологhttp://www.blogger.com/profile/11915175080505891163noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7911735978446673859.post-52794579231009326562024-03-18T06:00:00.002+02:002024-03-18T08:56:37.275+02:00МАРТА ХИЛЕРС / „ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН“ – 41<p class="style1"><b>ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ<span style="color: blue;">: ПАВЕЛ НИКОЛОВ</span></b>
<br>
<br>
<div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjMZt6hoIoVjCGY1l7bf34kimAHhtwye5jaIRV8LpAr7evYGZSrKxVnjeq0rae9zNjMyVSx-hAjgnnd4vtSxE99LImU2y_50I-KypyN7unmmDXV0QFWBGP6ykH6irxeKNAjBFP0bcpSzhgVtSmYE2cT5CY-Km1moDKyD4t5LP1bf1g46V2MBesGMPdo/s2390/anonyma.jpg" style="display: block; padding: 0em 1.5em; text-align: center; clear: left; float: left;"><img alt="" border="0" width="320" data-original-height="1600" data-original-width="2390" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjMZt6hoIoVjCGY1l7bf34kimAHhtwye5jaIRV8LpAr7evYGZSrKxVnjeq0rae9zNjMyVSx-hAjgnnd4vtSxE99LImU2y_50I-KypyN7unmmDXV0QFWBGP6ykH6irxeKNAjBFP0bcpSzhgVtSmYE2cT5CY-Km1moDKyD4t5LP1bf1g46V2MBesGMPdo/s320/anonyma.jpg"/></a></div>
<p class="style1"><b><i>Почти един милион германки са изнасилени малко преди и след края на Втората световна война. Дневникът на Марта Хилерс „Една жена в Берлин“ („Eine Frau in Berlin“), засягащ тези събития, е толкова остър, че е публикуван за първи път анонимно в САЩ, преведен на английски език (1954 г.). Книгата е посрещната на нож от разни посоки (позоряла руските войници – от една страна, а немските жени – от друга) и претърпява второ издание едва през 2001 година. Атаките срещу тази книга не престават и до ден днешен. Не е превеждана на български език, но в интернет пространството може да се намери филма по „Една жена в Берлин“ с български субтитри. <p class="style1">(Павел Николов)</i> </b>
<br>
<br>
<p class="style1"><b><span style="color: green;">ДО ТУК:</span>
<p class="style1">"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН": <a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/02/blog-post_13.html" target="_blank">1</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/02/2.html" target="_blank">2</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/02/3.html" target="_blank">3</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/03/4_01641524994.html" target="_blank">4</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/03/5_27.html" target="_blank">5</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/04/6_01638101603.html" target="_blank">6</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/04/7_17.html" target="_blank">7</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/04/8_01535098710.html" target="_blank">8</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/05/9.html" target="_blank">9</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/05/10_0142766417.html" target="_blank">10</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/05/11_01268846103.html" target="_blank">11</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/05/12_01524789229.html" target="_blank">12</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/05/13_29.html" target="_blank">13</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/06/14.html" target="_blank">14</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/06/15_01443889652.html/2023/06/14.html" target="_blank">15</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/07/16.html" target="_blank">16</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/07/17.html" target="_blank">17</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/07/18_01993621734.html" target="_blank">18</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/07/19_01387983455.html" target="_blank">19</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/08/20.html" target="_blank">20</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/08/21.html" target="_blank">21</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/08/22_01832749063.html" target="_blank">22</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/09/23_0349094961.html" target="_blank">23</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/09/24.html" target="_blank">24</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/09/25.html" target="_blank">25</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/26.html" target="_blank">26</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/27.html" target="_blank">27</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/28.html" target="_blank">28</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/11/29.html" target="_blank">29</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/12/30.html" target="_blank">30</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/12/31.html" target="_blank">31</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/12/32.html" target="_blank">32</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/33.html" target="_blank">33</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/34.html" target="_blank">34</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/35.html" target="_blank">35</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/36.html" target="_blank">36</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/37.html" target="_blank">37</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/02/38.html" target="_blank">38</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/03/39.html" target="_blank">39</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/03/40.html" target="_blank">40</a>
<p class="style1">"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН" в <a href="https://biblioteka1955.blogspot.com/p/blog-page_477.html" target="_blank">"БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"</a> </b>
<br>
<br>
<p class="style1"><b>ЧЕТВЪРТЪК, 17 МАЙ 1945 ГОДИНА</b>
<br>
<br>
<p class="style1">Станах рано, донесох вода от новия кран. Във витрината на един магазин е окачен вестник, Tägliche Rundschau, вестник на Червената армия за "населението на Берлин". Вече не сме народ, ние сме просто население, все още сме още тук, но вече сме нищо. Тази разлика в ценностите съществува и в други езици: народ и население, хора - население. Горчиво чувство, когато чета за честването на победата в Москва, Белград и Варшава. Твърди се, че граф Шверин-Кросиг се е обърнал към германците и ги е предупредил да се изправят пред фактите. Ние, жените, правим това отдавна. Но какво ще стане, ако носителите на Рицарския кръст, генералите и гаулайтерите трябва да направят същото? Бих искал да знам какъв е броят на германските самоубийства в наши дни.
<p class="style1">Хер Паули демонстрира напоследък оптимизъм. Той говори за бързо икономическо възстановяване, за участие на Германия в световната търговия, за истинска демокрация и лечение в Бад Ойнхаузен, с което иска да се поглези нататък. Когато аз, въоръжена с мъдростта на Николай, налях вода във виното му, той много се ядоса и ми забрани да го прекъсвам за неща, за които нямам представа. Усетих, че гневът му надхвърля глупавата причина, че просто ме мрази. Вдовицата беше до него и се грижеше за него ден и нощ. А аз преча.
<p class="style1">След вечеря - имаше грахова супа и ядох много – Паули се успокои отново. Вдовицата дори настоя да изям още една порция. Усещам, че стойността ми на борсовия пазар се покачва отново в къщата. Това дойде от Николай. Трябва ли да се сърдя, трябва ли да определям някакъв морален стандарт за моите съквартиранти? Не го правя. Хомо хомини лупус - това е вярно винаги и навсякъде. Дори между кръвни роднини положението ще бъде вярно в тези времена. В най-добрия случай мога да си представя майки, които се опитват да нахранят децата си, когато гладуват - вероятно защото гледат на децата като на собствена плът. Но колко майки бяха порицавани през последните години, защото са продали картите за мляко на децата си или са ги разменили за цигари. Вълчето в гладуващите хора преобладава. Чакам момента, в който за първи път в живота си ще откъсна парче хляб от ръката на по-слаб човек. Понякога си мисля, че такъв момент никога няма да дойде. Можех да си представя, че постепенно ще ставам все по-слаба, ще рухна, ще се отдръпна и вече няма да имам сили да вземам чуждото. Странни мисли с пълен стомах и нов руски доставчик на хоризонта!
<p class="style1">Има новини на стълбището: в къщата ни е намерен бивш нацист, ръководител на офис на Райха или нещо подобно Не зная добре нацистките звания. Виждах го често в мазето, още помня русата жена, която никой не познаваше и която винаги седеше ръка за ръка с непознат неин съквартирант – двама влюбени. Единият беше въпросният нацистки ръководител. Не беше нищо особено, седеше с опърпани дрехи, говореше малко и глупаво. Това се казва маскировка.
<p class="style1">Просто искам да зная как се случи. Не беше го издала любовницата му. Според съпругата на книжаря сега тя седи в жилището на третия етаж и плаче отчаяно, където не беше получила нищо повече от двама Ивановци първата вечер. Тя вече почти не смее да излезе, страхувайки се, ще приберат и нея. Откарали мъжа с военна кола.
<p class="style1">Имахме противоречиви чувства, когато говорихме за това. Не може да се отрече злорадството. Нацистите твърде много се пъчеха, твърде много тормозеха хората на дребно, особено през последните години и сега трябваше да плащат за общото поражение. Все пак не исках да бъда от тези, които поставят под ножа такива някогашни кресльовци. Може би нещата щяха да са различни, ако ме бяха били лично или бяха убили мои близки. В повечето случаи обаче не голямото, яркото отмъщение ще бъде отприщено, а по-скоро малкото: този мъж ме гледаше снизходително, жена му изкрещя, „Хайл Хитлер“, като посочи жена ми, той печелеше повече, пушеше по-големи пури от мене - така че да го смачкаме, да затворим и него, и баба му...
<p class="style1">Между другото, на стълбището разбрах, че следващата неделя е Петдесетница.
<br><br>
<p class="style1">(Следва)
<br> Блог на Павел Николов, астрофилологhttp://www.blogger.com/profile/11915175080505891163noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7911735978446673859.post-12513266264075884992024-03-17T06:00:00.003+02:002024-03-17T06:00:00.137+02:00Папата и котаракът<center><iframe width="480" height="270" src="https://youtube.com/embed/-z8UYYSqBCY?si=_VwpIjIIksv3p-9J" frameborder="0"></iframe></center>Блог на Павел Николов, астрофилологhttp://www.blogger.com/profile/11915175080505891163noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7911735978446673859.post-41590648048102209602024-03-16T06:00:00.011+02:002024-03-16T09:31:44.310+02:00НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1988 г. / ФИЗИКА / ДЖАК СТАЙНБЪРГЪР<div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj31M9-bV7nDuqacPrSQ3Zx7cSdR_w3gZ43Hbvej2EtCR0EEYBVqmMX2-rYyFNF4nbhReEsDpMnMFGxv65BVI1D_a0TM8o2K1XiHNgx3kC5Jmre4JDdx5MUb3WSWXzeF4tEOCAYHWL5zRT4PE4T8HDSZ3VcTtl03aq6YJLmQcR46rHg980dUMo22knXiTM/s696/steinberger-13408-portrait-mini-2x.jpg" style="display: block; padding: 0em 1.0em; text-align: center; clear: left; float: left;"><img alt="" border="0" height="320" data-original-height="696" data-original-width="464" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj31M9-bV7nDuqacPrSQ3Zx7cSdR_w3gZ43Hbvej2EtCR0EEYBVqmMX2-rYyFNF4nbhReEsDpMnMFGxv65BVI1D_a0TM8o2K1XiHNgx3kC5Jmre4JDdx5MUb3WSWXzeF4tEOCAYHWL5zRT4PE4T8HDSZ3VcTtl03aq6YJLmQcR46rHg980dUMo22knXiTM/s320/steinberger-13408-portrait-mini-2x.jpg"/></a></div><p class="style1"><font color="#ff0033"><b>Джак Стайнбъргър (Jack Steinberger)</b></font>
<p class="style1"><font color="#cc00cc"><b>25 май 1921 г. - 12 декември 2020 г.</b></font>
<br><br>
<p class="style1"><b><font color="#0000ff">Нобелова награда за физика (заедно с <a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/03/1988_0376700260.html" target="_blank">Мелвин Шварц</a> и <a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/03/1988.html" target="_blank">Лион Ледърман</a>)</font></b>
<p class="style1"><b><font color="#009900">(За метода на неутрино лъча и демонстрацията на дублетната структура на лептоните чрез откриването на мюонното неутрино.)</font></b>
<br><br>
<p class="style1">Роден в еврейско семейство като Ханс Якоб Щайнбергер. Баща му е кантор в синагогата в Бад Кисинген. През 1935 г. напуска нацистка Германия и благодарение на еврейска благотворителна организация отива в САЩ, където на него и на по-големия му брат намират място в различни приемни семейства в Чикаго; през 1938 година се събира с родителите си и с по-малкия си брат. Две години учи в Илинойския технологичен институт, а след това се мести в Чикагския университет, където през 1942 г. получава степента бакалавър. След това до 1945 г. работи в радиационната лаборатория на Масачузетския технологичен институт, занимавайки се с военни изследвания на радара. След края на Втората световна война се връща в Чикаго, където през 1948 г. под ръководството на Енрико Ферми защитава докторска дисертация, в която изследва зараждането на мюоните (мю-мезоните) в космическите лъчи и открива разпадането на мюоните на електрон, неутрино и антинеутрино.
<p class="style1">След защитата на дисертацията си Стайнбъргър, по покана на Робърт Опенхаймър, работи известно време в Института за перспективни изследвания в Принстън, където за първи път изчислява скоростта на разпадане на неутралния пион на два гама-кванти. През 1949 г. заема длъжността професор в Калифорнийския университет в Бъркли, където възнамерява да се занимава с теоретични изследвания заедно с Джанкарло Вик, но скоро се включва в експериментите с новия електронен синхотрон в Бъркли и заедно с Волфганг Панофски и Джак Стелър регистрира неутрален пион и измерва времето на съществуването му. Като отказва да подпише антикомунистическа клетва за вярност, напуска през 1950 т. Бъркли и получава професорско място в Колумбийския университет. През следващото десетилетие получава редица важни резултати: с помощта на нов циклотрон определя спина и паритета на заредените и неутралните пиони и изследва тяхното разсейване; с помощта на мехурчеста камера проучва свойствата на странните частици, по-специално открива сигма-нула-хиперона и измерва неговата маса; демонстрира нарушаването на паритета при разпадане на лабда-хипероните; измерва времето на съществуване на омега- и ро-мезоните. През 1962 г. Стайнбъргър заедно с Леон Ледерман и Мелвин Шварц идентифицира за първи път неутрино не в космическите лъчи, а в получен в лабораторни условия сноп частици с висока енергия. Продължавайки да усъвършенства техниката на експеримента, Стайнбъргър открива съществуването на два различни вида неутрино и антинеутрино – електронно и мюонно, което разширява значително представата за строежа на веществото.
<p class="style1">През 1964 г. Стайнбъргър прекарва платен отпуск в Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН), където работи с Карло Рубиа над проблема за интерференцията на различните състояния на К-мезона. През 1968 г. преминава напълно на работа в ЦЕРН и заема там длъжността водещ научен сътрудник, а след това научен ръководител и директор на отдела за експериментална физика. Сред резултатите му от това време е регистрирането на нарушаването на СР-симетрията при разпадането на К-мезона. През 1976/64 г. Стайнбъргър ръководи едновременно няколко научни групи (в ЦЕРН, в Техническия университет в Дортмунд, в Хайделбергския университет и в Комисариата по атомна енергия във Франция). От 1983 г. участва в разработването на детектора ALEPH, който започва да събира данни и през 1989 г. установява, сред всичко останало, количеството на видовете неутрино и каналите за разпадане на Z-бозона. От 1986 г. ученият се занимава с научна и преподавателска работа в Италия.
<p class="style1">През 1992 г. подписва манифеста „Предупреждение към човечеството“. Свири на флейта, увлича се от алпинизъм и каране на ски. Избран е за почетен гражданин на родния си град Бад Кисинген, където в негова чест е наречено местното средно училище. Има една дъщеря – Джулия Стайнбъргър.
<br><br>
<p class="style1"><b><font color="#009900">ИЗТОЧНИК</font>: </b>Уикипедия</b></i></font></p>
<p class="style1"><b><font color="#009900">Превод от руски</font>: </b><font color="#ff6633"><i><b>Павел Николов</b></i></font></p>
<br>Блог на Павел Николов, астрофилологhttp://www.blogger.com/profile/11915175080505891163noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7911735978446673859.post-68396978677834685022024-03-15T06:00:00.001+02:002024-03-15T06:00:00.346+02:00ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ - 3<div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEglERCcmAnKo_-ij-bwfweYFAMzzHe6QZB3oP1NCfgGKY7TimIWWfcFPk48aQz8Q0VB9idlR9oqV4JJsz_w4ZekCy4HVxaCvQbf0LuuzahcLyhyeBt7eerQJXR1-8rvXs84ISBGFDKOC3aOUKp29UDR912dUvjbBAgB3yuAHuS2AdFStgmEohYMoYuKjg8/s452/Screenshot_14-3-2024_92757_.jpeg" style="display: block; padding: 1em 0; text-align: center; "><img alt="" border="0" width="600" data-original-height="221" data-original-width="452" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEglERCcmAnKo_-ij-bwfweYFAMzzHe6QZB3oP1NCfgGKY7TimIWWfcFPk48aQz8Q0VB9idlR9oqV4JJsz_w4ZekCy4HVxaCvQbf0LuuzahcLyhyeBt7eerQJXR1-8rvXs84ISBGFDKOC3aOUKp29UDR912dUvjbBAgB3yuAHuS2AdFStgmEohYMoYuKjg8/s600/Screenshot_14-3-2024_92757_.jpeg"/></a></div>
<p class="style1"><b>ДО ТУК:</b> <a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/02/blog-post_29.html" target="_blank">ПРЕДГОВОР 1</a>; <a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/03/2.html" target="_blank">ПРЕДГОВОР 2</a>
<br><br>
<p class="style1">ОТКЪС 1
<br><br>
<p class="style1">В обяснителната записка за устройството и управлението на Балканската област между другото се казва: „По мнението на комисията, провинциите Босна и Херцеговина, а също и част от Македония в дадения момент са твърде неудобни за завземане. Нашето нахлуване там може да предизвика неодобрение от страна на Австро-Унгария, ето защо би следвало, ако е възможно, нашето Министерство на външните работи да влезе в пълно съглашение с виенския кабинет по въпроса за посочените провинции и тогава ние ще можем да упражняваме косвено участие, без да усложняваме положението си по отношение на Турция.“
<p class="style1">Впрочем мощната дума (разбира се, не на руския цар) на Великите европейски държави неочаквано и почти до основи разруши всичките ни сладки мечти и твърдото ни намерение за устройство на Балканската област. Министерството на външните работи уведомява главнокомандващия граф Тотлебен за това, че е решено в Берлин да се свика конгрес на Великите държави за обсъждане на Санстефанския договор и че действащата Дунавска армия трябва да се превърне във временен окупационен корпус. По повод на това военният министър съобщава на главнокомандващия следното: предвид прекратяването на военните действия на Балканския полуостров и в Мала Азия, Господарят Император в заповед до армията височайше благоволи да заповяда съкращаване на длъжността главнокомандващ на действащата армия.
<p class="style1">Пълното поражение в Берлин на дипломатическото поприще измени всичките ни предишни замисли по отношение на завзетата от нас Балканска област. Така че неочаквано вместо главнокомандващ на Дунавската армия се назначава императорски комисар княз Дондуков-Корсаков с особени пълномощия на Царя Освободител. На императорския комисар се предават за водене всички дела на действащата армия и се започва нова организация във всички отрасли на управлението. Названието Балканска област веднага се отменя и на тази област се присвоява ново название - Северна и Източна България, впоследствие наречена Източна Румелия.
<p class="style1">В общите архиви на действащата армия и окупационното управление, съхранявани в русчукското консулство и до настоящия момент, между другото се намират твърде важни документи, които ясно доказват дали намеренията от страна на Русия са били да освободят България, или да създадат Балканска област в пълна зависимост от Руската империя.
<p class="style1">Когато на Берлинския конгрес бе изяснена общата позиция на Великите държави по отношение на завоювания от нас Български край, княз Горчаков пише от Берлин на императорския комисар княз Дондуков-Корсаков: „Очевидно пребиваването на нашите войски зад Дунава ще бъде ограничено за съвсем непродължително време. България ще бъде разделена на две части: на самостоятелно васално княжество и на автономна провинция. Вследствие на това нашата армия трябва незабавно да се подготви за освобождаване на заеманата територия, а също да се приемат съответните мерки за уредба на гражданско и военно управление. Следва своевременно да се положат грижи за трайно устройство както в княжеството, така и в автономната провинция на земска войска на основание на това, че за задържането във васалното княжество и в автономната провинция на постоянна армия вероятно ще бъдат въведени някои ограничения.“
<p class="style1">Незабавно след тази нота на княз Горчаков била получена височайше потвърдена инструкция за реда на разделяне на Балканския полуостров на васално Княжество България и автономна провинция Източна Румелия, за организацията на земска войска и за съставянето на два органически устава: единия за Княжество България, а другия за Източна Румелия. Трябва да се отбележи, че до получаването на назованите инструкции никой положително не е вярвал във възможността за превръщане на завзетата от нас територия във васално турско княжество и автономна провинция. На свикания в Берлин конгрес на Великите държави във висшите военни кръгове гледали като на политическа маневра на заинтересованите държави по отношение разделянето на Турция, но никой не се е съмнявал, че завзетата територия под една или друга форма ще остане под владичеството на Русия.
<p class="style1">По време на заседаването на конгреса в Берлин целият европейски печат и отчасти пребиваващите в България чуждестранни представители твърдяха едно и също - че Русия трябва да отстъпи на искането на Великите държави по отношение освобождаването на завзетата територия и че България ще бъде преобразувана в княжество под сюзеренството на султана, и че на Русия в качеството на освободителка ще бъде предоставена взаимно с турското правителство само организацията както във военно, така и в гражданско отношение в отстоящите от Турция територии, разделени на княжество и автономна провинция.
<p class="style1">Доколко тогавашните вестникарски известия и разпространяваните от чуждестранни представители слухове са имали влияние върху ума на българската интелигенция, е видно от секретното циркулярно писмо на княз Черкаски - военен и граждански губернатор на Заддунавската област. В циркулярното писмо между другото е казано (Архиви на гражданското управление): „В последно време в задграничния печат постоянно се появяват съобщения за това, че в скоро време Задцунавският край ще бъде преобразуван и разделен на две части под върховното владичество на турското правителство и че на юг от Светиниколската планина на Балкана, от едната страна до Варна и от другата страна от Драгоманския превал и Сливница до Видин включително, ще бъде образувано отделно васално Княжество България под върховното управление на султана, и че източната част на Балканския полуостров остава в пълна зависимост от турското правителство, само че под автономно управление. Без да се спускам в оценка на истинността на горепосочените вестникарски съобщения, обръщам внимание на Ваше Превъзходителство на крайното неудобство от разпространяваните слухове, произтичащи от задграничния печат. В разпространението на тези слухове аз виждам агитация от страна на представители на враждебни към нас държави. Освен това простите български люде, не разбирайки значението на васалното княжество и автономното управление, предполагат, че българският народ отново ще остане под турско владичество. Не бива да се пренебрегва фактът, че сред българското население има маса хора, които далеч не ни съчувстват, например бивши турски чиновници, бирници и т.н., тези хора, възползвайки се от подобни вестникарски съобщения и от разпространяваните от чуждестранните представители слухове, могат да повлияят на ума на другите българи, които са ни действително предани. Вследствие на това моля Ваше Превъзходителство да направи съответните разпореждания за забраняване в района на поверената Ви губерния на продажбите и другите начини за разпространение на задгранични и нецензурирани вестници и периодични издания. Що се отнася до чуждестранните кореспонденти, следва да се ръководите от правилата, утвърдени от Негово височество главнокомандващия на действащата армия.
<p class="style1">Освен това би било твърде желателно Вие, почитаеми господине, и чрез подчинените Ви чиновници, разбира се не в официална форма, да вразумите населението в поверената Ви губерния, че Господарят Император, освобождавайки родствения и по кръв, и по религия български народ от турско иго, винаги ще се грижи за по-нататъшната съдба на този народ. Вярвайки в могъщественото покровителство на августейшия монарх, българите ще бъдат запазени от своите външни и вътрешни врагове“, и т.н.
<p class="style1">Появата на гореприведеното циркулярно писмо предизвикало различни тълкувания както по отношение на допускането на задгранични вестници, така и по отношение на вярата в могъщественото покровителство на Царя Освободител. В придунавските губернии тамошните ревностни губернатори забранили допускането дори на някои руски вестници. Относно последната точка на циркулярното писмо окръжните началници заявявали пред населението, че завзетите от руските войски територии ще бъдат присъединени към Русия под управлението на императорския комисар.
<p class="style1">До изясняване на действителното положение на завзетите от нас територии броженията дори сред висшите военни кръгове стигали понякога до пълно отчаяние, например твърде важно значение в това време е имало съобщението на барон Стюарт до генерал Тотлебен (Секретни архиви на действащата армия). Нашият дипломатически агент в Букурещ предава копие на шифрована телеграма на светлия княз Горчаков с приблизително такова съдържание: „Светлият княз Горчаков моли да се предаде на Ваше Високопревъзходителство, че за нас е необходимо да се поддържа народното движение в Босна и Херцеговина. В това отношение между нашето Министерство на външните работи и виенския кабинет се постигна пълно съгласие. Австрийското императорско правителство поръча ръководенето на народните движения в Херцеговина на генерал Иванович, лично известен на Ваше Високопревъзходителство. Генерал Иванович трябва да сформира няколко отряда, които да бъдат отправени в пунктовете, по-удобни за вдигане на въстание. От наша страна е необходимо също съдействие на народното движение в Босна. По отношение на избора на действащите лица в назованите провинции княз Горчаков предлага там да бъдат назначени по Ваш избор по-благонадеждни офицери, които са били в Сърбия в качеството на доброволци. Заедно с това нашето Министерство на външните работи снабди нашите представители в Белград и Цетине с надлежните инструкции за взаимните действия с представители на Австро-Унгария. От донесенията на нашите представители в Белград и Цетине, основаващи се на съобщения, изпратени от агентите в Босна и Херцеговина, се вижда, че населението в тези провинции е готово за поголовно въстание, но главна причина за бавното привеждане в изпълнение на плана за действие е недостатъкът на оръжия и боеприпаси. Вследствие на това Канцлерът най-покорно моли Ваше Високопревъзходителство да направи съответните разпореждания за изпращане на оръжие и боеприпаси в Босна, като транспортът се насочи през Сърбия и, ако е възможно, през Македония към Черна гора. Оръжията и припасите могат също така да се изпратят с австрийски параходи до сръбската граница под формата на доставка на стоки. Желателно би било в изпращането на оръжия и други припаси да вземат участие изключително частни лица измежду благонадеждните български търговци и, ако Ваше Високопревъзходителство намери за възможно, да поръча това дело на благонадеждни доставчици измежду руските поданици, известни на интендантското управление на действащата армия.“
<p class="style1">Въпреки че гореприведените съобщения на барон Стюарт по това време са били запазени в дълбока тайна, все пак някои от офицерите узнали за това - едни косвено, а други по преки начини, което предизвикало различни клюки: говорело се за възможност за 6 възобновяване на военните действия, говорело се също, че уж между Русия и Австро-Унгария има съглашение за разделяна на Балканския полуостров; възможното предположение повлияло вредно на ума на българите и тогава започнала силна агитация против руските замисли.
<p class="style1">Тези агитации били доведени до знанието на главнокомандващия, който от името на Негово величество Императора заявявал в прокламации към населението, че е сключен мир, а не примирие, също, че Господарят Император дарява пълна амнистия на всички лица, взели участие в съсловни действия против императорската армия, и че всички турци, а също и лица от други националности, изоставили своето имущество и избягали от завзетите от руски войски територии, могат безпрепятствено да се върнат, като тяхната правособственост върху изоставените имущества се запазва.
<p class="style1">Като резултат от това от Босна и Херцеговина се получават успокоителни известия за дейността на нашите агенти, свързана с народно въстание, и за някои победи на организираните от генерал Иванович отряди. Изпратените боеприпаси пристигнали благополучно на местоназначението, така че от по-нататъшно изпращане на оръжия там за момента не се предвижда необходимост. По-нататъшното направляване на народното движение в назованите провинции е поръчано на нашите представители в Белград и Цетине, така че това дело преминава в ръцете на дипломатите. Наистина след тези успокоителни известия нашите офицери говореха, че те не се доверяват на дипломатите. Други, по-благомислещи из господата офицери направо гледаха на организираното в Босна и Херцеговина народно движение като на капан от страна на виенския кабинет, за да заеме Австро-Унгария впоследствие тези провинции. Имаше и хора, които направо говореха: „Ние воювахме с Турция, победихме, проляхме толкова кръв и последицата от всичко това ще бъде, че Константинопол ще остане или за Австрия, или за Англия, а ние, руснаците, начело с нашите знаменити дипломати ще останем с пръст в устата!“
<p class="style1">До окончателното изясняване на нашето отношение към завзетите територии в България и Добруджа съществуваше пълна анархия. От една страна, отсъствие на съдебна уредба и правилно организирана администрация, подкупност и корупция на нашите чиновници начело с губернаторите; пълно вмешателство на последните във всички отрасли на управлението, неконтролирана разпродажба на държавната собственост по разпореждане на губернаторите и, накрая, отчуждаване без всякакво право и защита от закона на частното имущество; от друга страна, неумела (т.е. посредством побои) агитация за могъщественото покровителство на Царя Освободител, жестоко отношение на хора от администрацията към населението и безнравствен начин на живот на нашите офицери и чиновници - всичко това повлия на населението, което по това време предпочиташе турското владичество пред могъщественото покровителство на Царя Освободител.
<p class="style1">След отпътуването от Заддунавието на главнокомандващия на действащата армия и преминаването на щаба под управлението на императорския комисар положението в Дунавската област стана по-ясно, така че неочаквано настъпи нова ера - подготвителна и сериозна работа за въдворяване на ред в страната, за въвеждане на трайно гражданско и военно управление, съдебни и административни учреждения, избор на градски и окръжни съветници, а също така подготовка за изборна борба за народни представители във Велико народно събрание. Също така неочаквано се появи циркулярно писмо на императорския комисар до всички губернатори, в което той между другото отменя забраната на чуждестранни нецензурирани вестници и издания, обявява свобода на печата в България и Източна Румелия, отменя също така названието Заддунавски край и Балканска област, препоръчва съставянето на избирателни списъци на населението без разделение по имуществен ценз, а единствено по възраст. Главно значение имаше циркулярното писмо на императорския комисар относно назначаването на българи на гражданска служба до длъжност вицегубернатор включително. Дадено е разпореждане за произвеждане в чин офицери на български грамотни млади люде, предимно от тези, които са взели участие във войната в качеството на доброволци.
<p class="style1">Независимо от това в руския лагер решително никой не можеше да се раздели с мисълта за това, че България ще бъде преобразувана в самостоятелно княжество не под върховното управление на Господаря Император; в Управлението на императорския комисар дори се ширело мнението, че императорският комисар по всяка вероятност ще бъде назначен за наместник в България и че действието на Органическия устав ще бъде ограничено до момента на присъединяване на България към Русия. Това мнение се потвърждава от обстоятелствата, с които впоследствие бе заобиколено избирането на княз Батенберг.
<p class="style1">Българските интелигентни млади хора начело с Каравелов, Цанков и др., ползвайки се от правото за постъпване на служба в гражданските и военните управления, ревностно изпълняват своите задължения не само с цел да получат повишения в службата, но като истински патриоти, работили безкористно в полза на отечеството. Няма примери, че който и да било от българските чиновници се е полакомил за подкупи и е направил каквато и да било отстъпка от установените от началството правила и предписания. Единодушните отзиви на окръжните началници и губернатори на Дунавската област свидетелстват за ревностното изпълнение от страна на българите на служебния дълг не единствено в качеството на наемди чиновници, а като съзнателни труженици за своята родина (Архив на главното управление - списък на чиновниците от български произход). Предвид на горепосочените отзиви на началството за добросъвестно изпълнение на служебните задължения от страна на българите впоследствие, преди началото на избори за представители във Велико народно събрание, в инструкции, утвърдени от императорския комисар, е казано: да се обръща сериозно внимание депутати в предстоящото Велико народно събрание да бъдат избирани предимно измежду тези българи, които са или са били на служба в Управлението на императорския комисар, чието добросъвестно поведение е известно на началството (Общ архив на Управлението на императорския комисар). Основавайки се на инструкцията на императорския комисар, окръжните началници включиха в избирателните списъци предимно български чиновници и по този начин търновското Велико народно събрание се състоеше именно от тях, с малки изключения.
<p class="style1">От времето, преди да се стигне до определено положение, т.е. преди окончателното изясняване дали България ще бъде самостоятелно васално княжество, или под протектората на Русия, в архивите по общите дела се намира съобщението на граф Шувалов, предадено отчасти в шифрована телеграма от Берлин чрез дипломатическия агент в Букурещ, в което се доказва как в Берлин представителите на Великите държави са погледнали на нашата блестяща победа на Балканския полуостров. В шифрованата телеграма се казва: „От донесенията на чуждестранните агенти е видно, че населението в Македония се подготвя за въстание. Дори и да не е в такава остра форма, фактът за съществуване на брожения не подлежи на съмнение.“ Граф Шувалов намира, че да се повдига въпросът за положението на Македония в настоящия момент може да навреди на нашите интереси. Вследствие на това граф Шувалов моли да бъдат взети всички съответни мерки за успокояване на Македония. Поради това е желателно там да бъдат изпратени опитни агенти и да се съобщи на македонците от името на Господаря Император, че Негово величество се грижи за тяхната съдба наравно с другите славяни и че на тях ще им бъде дадена свобода, както на вече освободените българи. Но августейшият монарх, не желаейки да пролива братска кръв, им повелява да бъдат съвършено спокойни и да се уповават на великодушието и покровителството на православния цар. В своето писмо граф Шувалов между другото обръща внимание на следното обстоятелство: „Решаването на македонския въпрос за нас е твърде трудно и преждевременно. Ние сме длъжни по отношение на Македония да действаме солидарно с константинополския Диван, тъй като опитът ни показва за голямо съжаление, че е нужно да се осъзнае, че в Босна и Херцеговина ние сме действали изключително в полза на Австро-Унгария. Ако в Македония в дадения момент настъпят каквито и да било безредици или революция, не трябва да се разчита на това, че Великите държави, и особено Англия и Италия, взаимно ще се съгласят на окончателно присъединяване на тази провинция към Австро-Унгария, и с това да въвлекат и нас в сериозни сблъсъци; императорското правителство не може да се отнася равнодушно към завземането на Тесалоники от австрийците. Искането за неотложно автономно управление в Македония също е неудобно предвид разнородното население на тази провинция. Още повече че заможните класи от населението в Македония се състоят от гърци и при съдействието на гръцкото духовенство може да се случи начело на управлението да застане грък, което за нас е съвършено нежелателно. Освен това македонският въпрос следва да се остави засега нерешен и по следните съображения. В настоящия момент окончателно не е изяснено нашето положение в България и Източна Румелия, то може да се изясни единствено след изтеглянето на нашите войски и при самостоятелно управление на България. Ако нашето влияние в тази страна и впоследствие бъде преобладаващо, както в сегашния момент, само тогава ще бъде възможно да се погрижим за присъединяването на тази провинция към българското княжество, и то при условия, че в княжеството формално бъде установен наш протекторат. От друга страна, при разединяването на Дунавската област на две части, т.е. на Княжество България и на автономна провинция Източна Румелия, няма фактическа възможност за момента да се разчита на присъединяване на Македония към България. Да се изисква присъединяване на Македония към Сърбия или временно заемане от Сърбия на тази област аз смятам също за невъзможно, тъй като на нашите предложения представителите на Великите държави едва ли ще изкажат съгласие и ние от своя страна сме длъжни да се отнасяме към подобна искания добре обмислено. Дори временно да допуснем и предположението, че нашето искане по отношение на Македония бъде уважено от Великите държави, то самото присъединяване на Македония към Сърбия едва ли е в наш интерес, тъй като царската династия на Обренович е била винаги недоброжелателна към нас и Сърбия поради естествената ѝ граница и поради традициите е посклонна към Запада, отколкото към Русия, следователно чрез създаване на велика Сърбия ние ще действаме в полза на Запада, в ущърб на собствените си интереси. Но като поддържаме по македонския въпрос исканията на турското правителство, впоследствие ще ни бъде удобно да искаме от Дивана някои отстъпки по българските дела и особено при избирането на княз за българския престол. Излагайки накратко нашите възгледи за положението на нещата въобще и в частност по македонския въпрос, оставам в пълна увереност, че Ваше Сиятелство ще се отнесе благосклонно към нашите добри намерения по толкова важния за нас въпрос“.
<br><br>
<p class="style1"><i>(Следва)</i>
<br>Блог на Павел Николов, астрофилологhttp://www.blogger.com/profile/11915175080505891163noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7911735978446673859.post-84712289718456583542024-03-14T06:00:00.008+02:002024-03-14T06:00:00.407+02:00АЛЕКСАНДР МЕН / „СИН ЧОВЕШКИ“ / Част IV. ЧРЕЗ СТРАДАНИЯ И СМЪРТ КЪМ ВЕЧНО ТЪРЖЕСТВО / Глава XX. СЛЕД РАЗПЪВАНЕТО (7-8 април)<div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj68orgHo3-RqU1OURiS2Jx5phxpFSOmLH9O0Z8PWwE8J0JY0SpA0CfiAX41WC4T2Vc-B5OgD9SvEXvtvVJbgCqUiP0RcipVvkS3WZ0Hnuo1uCw9d1MOltoieoKDtIjw0zJapkXrZYDiacb1G0cO3hqTknBd3-NG-3sPTgCu4e1zUsmg96KZsWxFaxWKQ/s1500/38565151-aleksandr-men-syn-chelovecheskiy.jpg" style="display: block; padding: 0em 1.5em; text-align: center; clear: left; float: left;"><img alt="" border="0" height="320" data-original-height="1500" data-original-width="1088" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj68orgHo3-RqU1OURiS2Jx5phxpFSOmLH9O0Z8PWwE8J0JY0SpA0CfiAX41WC4T2Vc-B5OgD9SvEXvtvVJbgCqUiP0RcipVvkS3WZ0Hnuo1uCw9d1MOltoieoKDtIjw0zJapkXrZYDiacb1G0cO3hqTknBd3-NG-3sPTgCu4e1zUsmg96KZsWxFaxWKQ/s320/38565151-aleksandr-men-syn-chelovecheskiy.jpg"/></a></div>
<p class="style1"><b><i>Преди много години, малко след средата на деветдесетте някъде, си купих книгата на Алекссандр Мен „Сын Человеческий“ („Син човешки“). По това време оформях една малка моя интернет библиотека и през лятната ваканция за два месеца преведох книгата на отец Александр и я качих в библиотеката. Доста по-късно тази книга излезе в български превод и като книжно тяло, но преводът и преводачът не са ми познати. Същевременно се разритахме с провайдъра ми и аз свалих цялата библиотека от сървъра му, като започнах да я качвам постепенно на платформата “Blogger” – можете да я видите <a href="https://biblioteka1955.blogspot.com/2012/03/1_10.html" target="_blank">ТУК</a>. Там има много стари неща и повече нови, но от старите все още остават някои публикации. Така че дойде ред и на книгата на Александр Мен, написана от един наистина много високо ерудиран богослов изследовател. (Павел Николов)</i></b>
<br><br>
<p class="style1"><b>ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ<span style="color: blue;">: ПАВЕЛ НИКОЛОВ</span></b>
<br><br>
<p class="style1">"На светлата памет на майка ми"
<p class="style1">Александр Мен
<br><br>
<p class="style1"><b>ДО ТУК:
<p class="style1">„СИН ЧОВЕШКИ“ – <a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/09/blog-post_27.html" target="_blank">ОТ АВТОРА</a>, <a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/blog-post_04.html" target="_blank">ПРОЛОГ</a>.
<p class="style1">Част І. ОТ ВИТЛЕЕМ ДО КАПЕРНАУМ: <a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/blog-post_65.html" target="_blank">Глава I. В ДНИТЕ НА ЦАР ИРОД</a>
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/ii-3-27.html" target="_blank">Глава II. НАЗАРЕТ</a>
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/iii-27.html" target="_blank">Глава III. ПРЕДТЕЧАТА. ИСУС В ПУСТИНЯТА</a>
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/11/iv-27.html" target="_blank">Глава IV. ГАЛИЛЕЯ. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ</a>
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/11/v.html" target="_blank">Глава V. ДОБРАТА ВЕСТ</a>
<p class="style1">Част II. МЕСИЯТА: <a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/11/i-vi-28.html" target="_blank">Глава VI. „НЕ МИР, А МЕЧ“</a>
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/11/i-vii-28.html" target="_blank">Глава VII. ЗНАМЕНИЯ ЗА ЦАРСТВОТО</a>
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/11/i-viii-28-29.html" target="_blank">ГЛАВА VIII. ДВАНАДЕСЕТТЕ АПОСТОЛИ. СМЪРТТА НА ПРОРОКА</a>
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/12/i-ix-29.html" target="_blank">Глава IX. „ХЛЯБЪТ НА ЖИВОТА“</a>
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/12/i-x-29.html" target="_blank">Глава X. „ТАЙНАТА НА ЧОВЕШКИЯ СИН“</a>
<p class="style1">Част III. КЪМ ГОЛГОТА:
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/12/ii.html" target="_blank">Глава XI. МНОГО ПРИЗВАНИ – МАЛКО ИЗБРАНИ</a>
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/12/ii.html" target="_blank">Глава XII. ЧАСЪТ НАБЛИЖАВА</a>
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/ii-xiii-2-4-30.html" target="_blank">Глава XIII. ЛОЗЕТО НА БАЩАТА</a>
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/ii-xiv-5.html" target="_blank">Глава XIV. СЪДЪТ НА МЕСИЯТА</a>
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/ii-xv-5-7.html" target="_blank">Глава XV. ПАСХАТА НА НОВИЯ ЗАВЕТ</a>
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/ii-xvi-6-7.html" target="_blank"> Глава XVI. НОЩТА В ГЕТСИМАНИЯ</a>
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/iv-xvii-7.html" target="_blank"> Глава XVII. САДУКЕЙСКИЯТ СЪД </a>
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/02/iv-xviii-7.html" target="_blank"> Глава XVIII. СЪДЪТ НА ПРОКУРАТОРА</a>
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/03/iv-xix-7.html" target="_blank">Глава XIX. ГОЛГОТА</a>
<p class="style1">АЛЕКСАНДР МЕН, „СИН ЧОВЕШКИ“ В <a href="https://biblioteka1955.blogspot.com/p/blog-page_389.html" target="_blank">„БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“</a></b>
<br><br>
<div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg5NyqFpHnV1ARhhiSLsLMBueGIgxetufyPdc5XYTTWJUHQiPrnGS0Zhz9QZFAO-mMVs2l59mEIXRy8ZTDVfE2cYhnhu1Mf0ZpuGaluJS26DceBbth6a_Qe19iCP0HrDrAFuCuPOSE0zjxso7fS5XVYnbRATEJsjXpd5QspTQ0ODuf99blKeAyFA_wCJIo/s327/Pieta.jpg" style="display: block; padding: 0em 1.5em; text-align: center; clear: left; float: left;"><img alt="" border="0" height="320" data-original-height="327" data-original-width="206" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg5NyqFpHnV1ARhhiSLsLMBueGIgxetufyPdc5XYTTWJUHQiPrnGS0Zhz9QZFAO-mMVs2l59mEIXRy8ZTDVfE2cYhnhu1Mf0ZpuGaluJS26DceBbth6a_Qe19iCP0HrDrAFuCuPOSE0zjxso7fS5XVYnbRATEJsjXpd5QspTQ0ODuf99blKeAyFA_wCJIo/s320/Pieta.jpg"/></a></div>
<p class="style1"><b>Част IV. ЧРЕЗ СТРАДАНИЯ И СМЪРТ КЪМ ВЕЧНО ТЪРЖЕСТВО / Глава XX. СЛЕД РАЗПЪВАНЕТО</b>
<p class="style1">(<i><b>7-8 април)</b></i>)
<br><br>
<p class="style1">Голгота опустяла. Хората си отишли по домовете, където ги чакали
близките им за празничната трапеза. Само войниците продължавали да
стоят на хълма. Те нямали право да напуснат поста си, докато не умре
последният от осъдените.<br>
<p class="style1">Римляните често оставяли телата на кръстовете, за да напомнят
труповете дълго за наказанието, което чака враговете им. Но
Синедрионът
ходатайствал пред Пилат да се свалят екзекутираните, докато не е
залязло слънцето. [<a name="gasomd"></a><a href="#bomdue">1</a>] Това го изисквал юдейският обичай, а спазването му
било особено необходимо, като се има предвид вечерта, съвпадаща със
седера. [<a name="purpurno"></a><a href="#kofdor">2</a>] Пилат се съгласил.<br>
<p class="style1">Двамата разбойници били още живи. Щом получили заповедта, войниците
строшили пищялите им, за да ускорят смъртта. Като изгубили опора,
разпънатите увиснали на ръцете си и след няколко минути се задушили.
Нямало съмнение, че Исус е мъртъв, но един от войниците, за да провери,
пронизал гърдите му с копие. От раната изтекли "кръв и вода" -
безспорен признак за настъпилия край.
[<a name="baszta"></a><a href="#gajnsa">3</a>] Сега оставало само, като
извадят гвоздеите, да свалят мъртвите и да ги положат в обща яма.
Така обикновено погребвали престъпниците.<br>
<p class="style1">В същото време при прокуратора отишъл Йосиф от Ариматея - богат,
уважаван в града човек, член на Съвета. Той не взел участие в съда на
"Малкия синедрион", защото бил таен привърженик на Исус. Подобно на апостолите и Йосиф "чакал Божето царство", но сега мислел, че се е
излъгал. Въпреки това, като преодолял страха си, той отишъл да поиска от Пилат тялото на мъртвия за погребение. Йосиф не
желаел да допусне лишаването на Исус дори от отделен гроб.<br>
<p class="style1">Пилат се учудил, като разбрал, че Назаретянина е умрял толкова скоро.
Може би е само в безсъзнание? Но центурионът потвърдил, че в три часа
след обяд Исус наистина е умрял. Пилат нямал причини да откаже на Йосиф. Възможно е, както винаги, да е получил от него някакво
възнаграждение. Така или иначе наместникът разрешил на Йосиф да постъпи
с тялото според волята си.
<br><br>
<p class="style1">Оставало съвсем малко време за необходимите приготовления. Ако
настъпела вечерта, погребението трябвало да се отложи с едно денонощие.
Но Йосиф успял да купи платнен саван, а фарисеят Никодим, който преди
това идвал да разговаря през нощта с Исус, донесъл големи съдове с
благовонен разтвор от смирна и алое, с който напоили материята.<br>
<p class="style1">С помощта на слугите тялото било положено на носилка и пренесено в
съседната градина. Участъкът принадлежал на Йосиф, който неотдавна си
приготвил там гробница. Нямало възможност да се търси друг гроб, тъй
като всяка минута била скъпа. Но вероятно Йосиф е бил радостен поне по
такъв начин да се постави за последен път в услуга на Учетиля.<br>
<p class="style1">Мъртвецът бил завит в благоуханните пелени, внесли го в пещерата,
прочели заупокойни молитви и затворили входа с кръгла каменна плоча, за
която бил изсечен специален жлеб. Като изпълнили печалния си дълг,
двамата си отишли за седера.<br>
<p class="style1">Мария от Магдала и Мария, майката на Йосиф, също присъствали в
градината на погребението. Те стояли "срещу гробницата" и като плачели,
наблюдавали прибързания обред. Жените искали сами да намажат тялото на Повелителя с аромати и дълго да оплакват невъзвратимата загуба. Но вече
било късно. Наистина, сега те знаели мястото на гроба и се надявали,
като мине съботата, да дойдат отново там.<br>
<p class="style1">В същото време първосвещениците, като чули, че Назаретянина е погребан
в градината до Голгота, а не с другите екзекутирани, се разтревожили.
Какво ще стане, ако почитателите му започнат да ходят на поклонение при гроба му или откраднат тялото, а след
това кажат, че е жив?
Желателно било да се изкорени споменът за него. Затова няколко старейшини отишли при Пилат с молба през първите дни пред пещерата да
бъде поставена охрана.<br>
<p class="style1">"Имате си стража - отвърнал им недоволен прокураторът, - идете и
пазете, както знаете". Той повече не искал да има нищо общо с тази
неприятна работа.<br>
<p class="style1">Но от Пилат се чакало само разрешение. Като го получил, Ханан заповядал
да запечатат гробницата и да поставят в градината стража. [<a name="gospdst"></a><a href="#fukudie">4</a>]
<br><br>
<p class="style1">Сега йерархията можела да прекара спокойно празника и да отправи
молитви към Бога. Всичко станало по-добре, отколкото властите очаквали.
А учениците? Те не знаели нищо нито за мястото на погребението, нито за
пазачите при гроба. Сковавал ги ужас. Струвало им се, че всички
привърженици на Учителя могат да бъдат заловени всяка една минута.
Засега не ги закачали. Но дълго ли щяло да продължи това? Ако не била
съботата и празника, щели да оставят всичко и да се отправят бързо
назад, в родната Галилея.<br>
<p class="style1">Това била най-мрачната Пасха в живота им.<br>
<p class="style1">"Аз и моите спътници - четем в апокрифното Евангелие от Петър, - скърбяхме и с болка в сърцето се криехме, защото ни търсеха като
престъпници, възнамеряващи да подпалят Храма. Намирахме се в пост и
скръб, и сълзи ден и нощ". [<a name="szalhak"></a><a href="#hakszal">5</a>] Нека това да не са оригинални думи на
апостола, но те предават вярно състоянието на галилейците след
разпъването.<br>
<p class="style1">Но свръх страха от преследване и угризенията на съвестта ги
измъчвала мисълта, че Човешкият син им е отнет. Той, който ходел с тях
по зелените хълмове край езерото, който бил толкова добър и могъщ,
който с една дума можел да лекува болести, който свидетелствал за
истината и обещал да заведе учениците си в Божето царство, сега лежал бездиханен. Вече няма да чуят познатите думи<b>:</b> "Истина, истина ви
казвам", няма да видят ръцете, които разчупват хляба...<br>
<p class="style1">Учениците били отчаяни<b>:</b> защо Бог го изоставил, защо ги изоставил и тях до един?<br>
<p class="style1">Някои равини казват, че Месията трябва да бъде смъртен като всички
останали хора. Но защо Исус загинал в разцвета на силите си, а не
напуснал този свят "наситен с години"? Та нали той не оставил скрижали
като Мойсей, не написал книги като пророците, не създал школа като
Хилел. Единственото му наследство са те<b>:</b> обикновени, слаби хора,
които се оказали недостойни за учителя си и го изоставили в решителния
час. Когато бързал, Синедрионът знаел какво прави. Дървото било
отсечено, преди да се вдигне високо над земята, преди да даде плод.<br>
<p class="style1">Той умрял. Но умрял не като Божи помазаник, а отритнат от хората, защото Законът смятал за проклети тези, които са настигнати от подобна
смърт. Той бил осъден и от еврейския, и от римския съд.<br>
<p class="style1">Той не умрял дори като мъдрец, прекрачил рамките на
обикновените човешки чувства и победил страданието със силата на духа си.
Той се мъчел като милиони хора, като всяко дете или ранена птица, като
всяко живо същество. Никой не му помагал, когато издъхвал на страшния
кръст. Никакъв ангел не облекчил агонията. Прави се оказали тези, които
казвали<b>:</b> "Другите спасяваше, а себе си не може да спаси".<br>
<p class="style1">Но значи Исус не е този, за когото са го смятали? Не е Спасител на
Израел и на света? И следователно вярата им в него е била напразна, а
Петър, като казал<b>:</b> "Ти си Месията", е произнесъл само пусти думи? Това
било окончателно крушение, непоправимо. Рухнали надеждите и
ослепителните мечти. Никога досега хората не били изпитвали по-тежко
разочарование.<br>
<p class="style1">Какво им оставало да направят? Да бягат! По-скоро да бягат от този
зловещ град! Да се върнат в Галилея по своите къщи и при лодките си. Да
забравят за Човека, който се излъгал сам и заблудил простодушните си
последователи...
<br><br>
<p class="style1"> <font color="#FF0033"><u><b>БЕЛЕЖКИ</b></u></font>
<br> <br>
<p class="style1"><a name="bomdue"></a><a href="#gasomd">1</a>.
"Според юдейския обичай - пише Флавий - осъдените на разпъване се свалят до залез слънце и се погребват"
(Й.Флавий, Иудейская война, ІV, 5, 2<b>;</b> вж. също Санхедрин, ІV, 4-5). Оръдието на екзекуцията трябвало да бъде заровено
(Тосефта 9, 8 към Санхедрин, VІ). Това потвърждава косвено сказанието за намирането на кръста от царица Елена. -
Бел. авт.<br>
<p class="style1"><a name="kofdor"></a><a href="#purpurno">2</a>. Съботната почивка започвала от петък вечерта. - Бел. авт.<br>
<p class="style1"><a name="gajnsa"></a><a href="#baszta">3</a>. <i>Йн 19, 34.</i> Според медиците въпросната "вода" е
течността, която се натрупва в областта на сърцето при разкъсване на сърдечните прегради. Разкъсването се
предизвиква от сърдечна некроза. При подобна смърт хората надават неволен вик. Ср. <i>Мт 27, 50; Мк 15, 37</i>. - Бел.
авт.<br>
<p class="style1"><a name="fukudie"></a><a href="#gospdst">4</a>. <i>Мт 27, 62-66.</i> Според <i>Евангелие от Петър</i> (ІІ в.)
стражата е била римска (ІХ, 45), но най-вероятно се е състояла от наемни надзиратели, каквито прокураторът
държал при храма (ср. израза в <i>Мт 27, 65</i>). Римските войници не биха могли да се оправдават, че са заспали<b>;</b>
по техния войнски устав за това се наказвало със смърт. В <i>Мт 27, 62</i> е казано, че архиереите са отишли с
молбата си при Пилат в събота. Дали са можели да направят това, забравяйки за съботната почивка? Въпросът се
обезсмисля, ако се има предвид, че срокът на почивката свършва в събота вечерта (един час след залеза на
слънцето). - Бел. авт.
<br> <br>
<p class="style1"><i>(Следва)</i>
<br>Блог на Павел Николов, астрофилологhttp://www.blogger.com/profile/11915175080505891163noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7911735978446673859.post-26321372559078800062024-03-13T06:00:00.002+02:002024-03-18T12:59:04.126+02:00ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА / ГЮСТАВ ФЛОБЕР – „МАДАМ БОВАРИ“ - 7<p class="style1"><b>ПРЕВОД ОТ РУСКИ: <span style="color: blue;">ПАВЕЛ НИКОЛОВ</span></b>
<br /><br />
<div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi9f9kdxI7-88dobMuLmQ2vJgY4VAjhforZ68ZgoNGgp5sbEPW9yEtFe-yZXgs4dHS8GNK66jTGeuZJOh4xzok2xYYvQfK-RRcqgaBcmlsLr50tIStgkijSAZONwc3WLHPmUBxGVL3pBC0Cardcjk_vXM1GTw5ZCMfKh0JhlWGF3X1JPn70ivBsj9j8//s297/41SUkHrpSZL._AC_SY780_.jpg" style="display: block; padding: 0em 1.5em; text-align: center; clear: left; float: left;"><img alt="" border="0" height="320" data-original-height="297" data-original-width="200" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi9f9kdxI7-88dobMuLmQ2vJgY4VAjhforZ68ZgoNGgp5sbEPW9yEtFe-yZXgs4dHS8GNK66jTGeuZJOh4xzok2xYYvQfK-RRcqgaBcmlsLr50tIStgkijSAZONwc3WLHPmUBxGVL3pBC0Cardcjk_vXM1GTw5ZCMfKh0JhlWGF3X1JPn70ivBsj9j8/s320/41SUkHrpSZL._AC_SY780_.jpg"/></a></div>
<p class="style1"><b>ДО ТУК:</b>
<p class="style1"><b><a href="https://biblioteka1955.blogspot.com/p/blog-page_99.html" target="_blank">ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА</a>
<p class="style1">ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА
<p class="style1">ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“<a href="https://biblioteka1955.blogspot.com/p/blog-page_424.html" target="_blank">1</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/02/blog-post_21.html" target="_blank">2</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/02/blog-post_28.html" target="_blank">3</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/03/4_0468547.html" target="_blank">4</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/03/5_091378469.html" target="_blank">5</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/04/6.html" target="_blank">6</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/04/7.html" target="_blank">7</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/04/8.html" target="_blank">8</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/04/9.html" target="_blank">9</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/05/10.html" target="_blank">10</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/05/11.html" target="_blank">11</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/05/12.html" target="_blank">12</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/05/13.html" target="_blank">13</a>.
<p class="style1">ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - <a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/05/14.html" target="_blank">1</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/06/15.html" target="_blank">2</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/06/16.html" target="_blank">3</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/06/17.html" target="_blank">4</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/07/18.html" target="_blank">5</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/07/19.html" target="_blank">6</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/07/20.html" target="_blank">7</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/07/21.html" target="_blank">8</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/08/22.html" target="_blank">9</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/08/23.html" target="_blank">10</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/08/24-1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-12-13.html" target="_blank">11</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/08/25.html" target="_blank">12</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/09/26.html" target="_blank">13</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/09/27.html" target="_blank">14</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/09/28.html" target="_blank">15</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/09/29.html" target="_blank">16</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/30.html" target="_blank">17</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/31.html" target="_blank">18</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/32.html" target="_blank">19</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/33.html" target="_blank">20</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/34.html" target="_blank">21</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/11/35.html" target="_blank">22</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/11/36.html" target="_blank">23</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/11/37.html" target="_blank">24</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/12/38.html" target="_blank">25</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/12/39.html" target="_blank">26</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/12/40.html" target="_blank">27</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/12/41.html" target="_blank">28</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/42.html" target="_blank">29</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/43.html" target="_blank">30</a>,
<p class="style1">ГЮСТАВ ФЛОБЕР: “МАДАМ БОВАРИ“ - <a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/44-1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-12-13.html" target="_blank">1</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/blog-post_23.html" target="_blank">2</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/3.html" target="_blank">3</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/02/4.html" target="_blank">4</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/02/5.html" target="_blank">5</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/03/6.html" target="_blank">6</a>
<p class="style1">„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В <a href="https://biblioteka1955.blogspot.com/p/blog-page_424.html" target="_blank">„БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“ </a>
</b>
<br><br>
<p class="style1"><strong>ГЮСТАВ ФЛОБЕР (1821-1880)</strong> - “МАДАМ БОВАРИ“ (1856 г.)
<br><br>
<p class="style1">***
<br><br>
<p class="style1">В шеста е описано ретроспективно детството на Ема с езика на баналната романтично култура, с езика прочетените от нея книги и на това, което е взела от тях. Ема е страстна читателка на любовни, по-малко или повече екзотични, романи и на любовна поезия. Някои от известните ѝ писатели са първокласни например Уолтър Скот или Виктор Юго, другите не до там - Бернарден дьо Сен-Пиер или Ламартин. Но работата не е в това дали са добри или лоши. Работата е в това, че тя е лоша читателка. Тя чете емоционално, повърхностно, юношески, като си въобразява, че е една или друга героиня. Флобер постъпва много тънко. В няколко абзаца той изброява всичките скъпи за сърцето на Ема романтични клишета, но изисканият подбор от общи изображения и тяхното ритмично подреждане по завоите на фразата създават хармонично и художествено впечатление. В романите, които чете в манастира, „само любовни приключения, любовници, преследвани дами, които припадат в самотни павилиони, пощальони, убивани на всяка станция, на всяка страница коне — издъхващи от пресилване; тъмни гори, сърдечни вълнения, клетви, ридания, сълзи и целувки, ладии под лунен блясък, славеи в храсти, _господа_, храбри като лъвове, кротки като агънца, добродетелни, както никой не би могъл да бъде, винаги добре облечени и плачещи с порой сълзи. Цели шест месеца петнадесетгодишната Ема си цапаше ръцете с този прах на старите заемни библиотеки. По-късно с Уолтър Скот тя се влюби в историческите неща, мечтаеше за старинни сандъци, зали на царски телохранители, за менестрели. Искаше й се да живее в някой стар замък, както владетелките на такива замъци; облечени в дълги корсажи, те прекарват дните си под детелинообразния изрез на готическия прозорец, облакътени на камъка, с брадичка, опряна на дланта, загледани далеч вдън полето, отдето препуска към тях рицар с бяло перо, яхнал вран кон“.
<p class="style1">Същият художествен похват Флобер използва, когато изброява пошлите страни на Оме. Обектът може да бъде груб и отблъскващ. Изображението му е художествено проверено и балансирано. Това е стил. Това е изкуство. Само това е важно в книгите.
<br><br>
<p class="style1">(Следва)
<br> Блог на Павел Николов, астрофилологhttp://www.blogger.com/profile/11915175080505891163noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7911735978446673859.post-82026403888806681512024-03-11T06:00:00.001+02:002024-03-11T06:00:00.145+02:00МАРТА ХИЛЕРС / „ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН“ – 40<p class="style1"><b>ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ<span style="color: blue;">: ПАВЕЛ НИКОЛОВ</span></b>
<br>
<br>
<div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjMZt6hoIoVjCGY1l7bf34kimAHhtwye5jaIRV8LpAr7evYGZSrKxVnjeq0rae9zNjMyVSx-hAjgnnd4vtSxE99LImU2y_50I-KypyN7unmmDXV0QFWBGP6ykH6irxeKNAjBFP0bcpSzhgVtSmYE2cT5CY-Km1moDKyD4t5LP1bf1g46V2MBesGMPdo/s2390/anonyma.jpg" style="display: block; padding: 0em 1.5em; text-align: center; clear: left; float: left;"><img alt="" border="0" width="320" data-original-height="1600" data-original-width="2390" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjMZt6hoIoVjCGY1l7bf34kimAHhtwye5jaIRV8LpAr7evYGZSrKxVnjeq0rae9zNjMyVSx-hAjgnnd4vtSxE99LImU2y_50I-KypyN7unmmDXV0QFWBGP6ykH6irxeKNAjBFP0bcpSzhgVtSmYE2cT5CY-Km1moDKyD4t5LP1bf1g46V2MBesGMPdo/s320/anonyma.jpg"/></a></div>
<p class="style1"><b><i>Почти един милион германки са изнасилени малко преди и след края на Втората световна война. Дневникът на Марта Хилерс „Една жена в Берлин“ („Eine Frau in Berlin“), засягащ тези събития, е толкова остър, че е публикуван за първи път анонимно в САЩ, преведен на английски език (1954 г.). Книгата е посрещната на нож от разни посоки (позоряла руските войници – от една страна, а немските жени – от друга) и претърпява второ издание едва през 2001 година. Атаките срещу тази книга не престават и до ден днешен. Не е превеждана на български език, но в интернет пространството може да се намери филма по „Една жена в Берлин“ с български субтитри. <p class="style1">(Павел Николов)</i> </b>
<br>
<br>
<p class="style1"><b><span style="color: green;">ДО ТУК:</span>
<p class="style1">"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН": <a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/02/blog-post_13.html" target="_blank">1</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/02/2.html" target="_blank">2</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/02/3.html" target="_blank">3</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/03/4_01641524994.html" target="_blank">4</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/03/5_27.html" target="_blank">5</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/04/6_01638101603.html" target="_blank">6</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/04/7_17.html" target="_blank">7</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/04/8_01535098710.html" target="_blank">8</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/05/9.html" target="_blank">9</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/05/10_0142766417.html" target="_blank">10</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/05/11_01268846103.html" target="_blank">11</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/05/12_01524789229.html" target="_blank">12</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/05/13_29.html" target="_blank">13</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/06/14.html" target="_blank">14</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/06/15_01443889652.html/2023/06/14.html" target="_blank">15</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/07/16.html" target="_blank">16</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/07/17.html" target="_blank">17</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/07/18_01993621734.html" target="_blank">18</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/07/19_01387983455.html" target="_blank">19</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/08/20.html" target="_blank">20</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/08/21.html" target="_blank">21</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/08/22_01832749063.html" target="_blank">22</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/09/23_0349094961.html" target="_blank">23</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/09/24.html" target="_blank">24</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/09/25.html" target="_blank">25</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/26.html" target="_blank">26</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/27.html" target="_blank">27</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/28.html" target="_blank">28</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/11/29.html" target="_blank">29</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/12/30.html" target="_blank">30</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/12/31.html" target="_blank">31</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/12/32.html" target="_blank">32</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/33.html" target="_blank">33</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/34.html" target="_blank">34</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/35.html" target="_blank">35</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/36.html" target="_blank">36</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/37.html" target="_blank">37</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/02/38.html" target="_blank">38</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/03/39.html" target="_blank">39</a>
<p class="style1">"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН" в <a href="https://biblioteka1955.blogspot.com/p/blog-page_477.html" target="_blank">"БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"</a> </b>
<br>
<br>
<p class="style1"><b>СРЯДА, 16 МАЙ 1945 ГОДИНА (продължение)</b>
<br>
<br>
<p class="style1">Слязохме по желязна стълба в трезора. Долу стояха купища дюшеци. Между тях вечните бутилки и кърпички, и разфасовани куфари и папки. Преди всичко имаше тежка воня и мъртва тишина. Изпълзяхме обратно нагоре към светлината. Старши лейтенантът си отбеляза нещо.
<p class="style1">Навън слънцето пече силно. Старши лейтенант иска да си почине и да изпие чаша вода. Вървим малко по самотната, пуста, тиха улица, която имаме само за себе си. Сядаме на парче стена от една градинка под люлякови дървета. „Ah, c'est bien“, казва руснакът. Но той предпочита да говори с мене на руски. За неговия френски, колкото чист и добър да е в произношението, явно му липсва практика и е доста немощен след първите няколко изречения и въпроси. Той смята, че моят руски е доста добър, но се усмихва на акцента ми, който намира - "Excusez, s'il vous plait" – за еврейски. Разбираемо; защото майчиният език на руския евреин е идиш, който е немски диалект.
<p class="style1">Гледам кафеникавото лице на старши лейтенант и се чудя дали не е евреин. Да го питам ли? Но веднага отхвърлям тази идея като нетактична. След това ми хрумна, че въпреки всичките обиди и натяквания от страна на руснаците, никога не съм била обвинявана в преследването на евреите; а кавказецът някога още с първото изречение, което ми каза, енергично се предпази да не го взема за евреин. Във въпросниците, които трябваше да попълват всички в Русия, когато бях там, думата „евреин“ беше вписана в етнографската графа, като „татарин“, „калмик“ или „арменец“. И си спомням една служителка в канцелария, която отказваше да се пише „еврейка“, защото майка ѝ е рускиня. Въпреки това в службите се намираха много граждани евреи с типично немски имена и многозначително цветущо звучене като Голдщайн, Перлман и Розенцвайг. Предимно хора с добри езикови познания, отдадени на съветската догма, без Йехова, Кивота на завета и съботата.
<p class="style1">Седим под сянката. Зад нас има още един от червените дървени стълбове. Отдолу лежи тихо и спи сержант Маркофф. Когато вратата на сутеренното жилище се отваря леко и оттам наднича стара жена, моля за чаша вода за руснака. Поднасят чашата приветливо, студена и замъглена от конденз. Старши лейтенантът се изправя и благодари с поклон.
<p class="style1">Не мога да не си спомня за майора и неговия етикет. Винаги крайности. „Жено, ела!“ и екскременти в стаята; или нежност и поклони. Във всеки случай старши лейтенантът трябваше да бъде по-учтив, за да се държи с мене по-скоро като с дама. Явно наистина бях дама в очите му. Изобщо имам чувството, че ние германките, стига да сме сравнително чисти, добре възпитани и притежаващи училищни познания, в очите на руснаците сме много почтени същества, представители на по-висока култура. Дори дървосекачът Петка сигурно беше усетил нещо подобно. Може би обстановката, в която ни намират, също играе роля: малкото останали парчета полирани мебели, пианата, картините и килимите, всички тези буржоазни неща, които им се струват толкова великолепни. Спомням си как Анатол веднъж се учуди на благосъстоянието на нашите фермери, които срещал в селата по пътя на войната: „Имаха пълни сандъци с разни неща!“ Да, много неща! Това е нещо ново за тях. Те нямат толкова много. Могат да съберат всичко в една стая. И вместо гардероб, в някои семейства има само няколко куки на стената. И ако придобият някои неща, могат бързо да ги повредят. Постоянното суетене на немските домакини не е привично за руснаците. Виждала съм в едно семейство на инженери как домакинята мече боклука в стаята, но накрая го замита под един шкаф, където със сигурност има много повече. А зад вратата се намира кърпа, в която си духаха носовете и трите деца в семейството - най-малкото отдолу, по-големите по-високо. Селски обичай.
<p class="style1"> Седяхме на стената известно време, говорейки и отпочивайки. Сега старши лейтенантът иска да знае къде живея и как живея. Той иска да ме опознае по-добре, като същевременно се пази веднага от всякакви лъжливи подозрения: „Pas ça, vous comprenez?“ – казва той и ме гледа със замъглени очи. О, да, разбирам.
<p class="style1">Уговаряме се да се видим вечерта. Ще ме извика от улицата. Да слушам на прозореца в уречения час. Казва се Николай. Майка му го нарича Коля. Не питам за жена му. Със сигурност има жена и деца. Но какво ме интересува това? Когато се сбогува, той казва: „Au revoir.“
<p class="style1"> Прибрах се и разказах на вдовицата всички последни новини. Тя е във възторг. „Задръж го. Най-накрая образован човек от добро семейство, с когото може да се говори.“ (Паули и вдовицата също знаят малко френски.) Вдовицата вече вижда в съзнанието си как продуктите пристигат отново, убедена е, че Николай има достъп до храна, че ще направи нещо за мене - и следователно и за тримата ни. Не съм съвсем сигурна. От една страна, не мога да отрека, че е симпатичен. Той е най-западният от всички руснаци, които съм срещала досега като победители. От друга страна, нямам желание за нов мъж, все още се опиянявам да съм сама между чистите чаршафи. Освен това искам най-накрая да се изнеса от първия етаж далече от вдовицата; особено от г-н Паули, който ме следи за всеки изяден картоф. Искам да се върна в таванското жилище, да го почистя, да го направя годно за живеене. Тогава защо трябва да спя спя с някого заради мързеливия Паули? („Да спиш за храна“ е също нов израз за нас. С течение на времето развихме странен жаргон.)
<p class="style1">След това - късно вечерта. Около 20 ч. чаках на прозореца, както се бяхме уговорили, но Николай не дойде. Господин Паули ми се подиграваше за моето фалшиво завоевание. Вдовицата, все още обнадеждена, държеше под око будилника. Тогава, когато вече се стъмваше, отвън се чу: „C'est moi!“ Отворих вратата, вече силно развълнувана, и го заведох до нашето жилище. Той обаче дойде само за четвърт час и да каже, че не може да остане. Поздрави вдовицата и г-н Паули на тържествен френски и веднага се сбогува със своето „Au revoir“. В коридора каза на руски, стискайки ръцете ми: „Ще се видим в неделя вечерта в осем.” И пак на френски: „Vous permettez?” Какво трябва да позволя? Или може би сега духа друг вятър. Между другото, Николай не смята, че ще има инфлация или нови пари, попитах го тази сутрин. Той мисли, че сегашните пари ще останат все още в обръщение, но банкирането ще бъде значително опростено. Аз: „Аха, добре социализирано?“ Тогава той: „Не, в никакъв случай, обстоятелствата са съвсем други.“ И смени темата.
<br><br>
<p class="style1">(Следва)
<br> Блог на Павел Николов, астрофилологhttp://www.blogger.com/profile/11915175080505891163noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7911735978446673859.post-36223110450438904362024-03-10T09:14:00.003+02:002024-03-10T09:14:30.941+02:00ЛЕГЕНДИТЕ ЗА ЛИСУГЕРА<CENTER><iframe width="480" height="270" src="https://youtube.com/embed/yOb9Y9sXuwc?si=QBsdr7W_cJCEt6RY" frameborder="0"></iframe></CENTER>Блог на Павел Николов, астрофилологhttp://www.blogger.com/profile/11915175080505891163noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7911735978446673859.post-76088915592130369702024-03-09T06:00:00.009+02:002024-03-09T08:08:33.504+02:00ЛЕГЕРИТЕ – ОЩЕ ЕДНА ПРОФЕСИЯ ОТ ВИКТОРИАНСКАТА ЕПОХА, КОЯТО НЕ БИ ВИ ХАРЕСАЛА<div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhHDJdNTp93BsOoUn1I6FvXsWCRhRswmHx5Qq7OFC8wguYJiGkpDZri4Ny7-4yvNsHwRlXMonzUeZxrKGVWLjnG7zz3N6eQz_zWvMAH82IOSmjFy_sRbG3CsCZ9rzuyPsMZLjzRnb8uZbaenILwZ_sApp7JUrV43MIa0S1-6MzNlXkpg5x0bMwWBk9AJbI/s779/boat-leggers-1.jpg" style="display: block; padding: 0em 1.5em; text-align: center; clear: left; float: left;"><img alt="" border="0" height="320" data-original-height="779" data-original-width="735" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhHDJdNTp93BsOoUn1I6FvXsWCRhRswmHx5Qq7OFC8wguYJiGkpDZri4Ny7-4yvNsHwRlXMonzUeZxrKGVWLjnG7zz3N6eQz_zWvMAH82IOSmjFy_sRbG3CsCZ9rzuyPsMZLjzRnb8uZbaenILwZ_sApp7JUrV43MIa0S1-6MzNlXkpg5x0bMwWBk9AJbI/s320/boat-leggers-1.jpg"/></a></div><p class="style1"><b>ИЗТОЧНИК: <a href="https://disgustingmen.com/">DISGUSTING MEN</a></b>
<p class="style1"><b>ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ<span style="color: blue;">: ПАВЕЛ НИКОЛОВ</span></b>
<br>
<br>
<p class="style1">В самото начало на Промишлената революция, през XVIII век, се появил прекрасният мит (който живее и до днес), че становете и механизмите ще направят всеки човешки живот ценен, а всички нас – царе на природата. В разцвета на Промишлената революция, XIX век, станало очевидно, че човешкият труд е все още е по-евтин от машинния, а животът на обикновения неквалифициран работник изобщо не струва пукната пара. Например по това време се появил занаятът „легинг“ – мъже със силни крака работели като двигатели на лодки в наводнени галерии, тунели и канали.
<p class="style1">Те действали в почти пълна тъмнина. Всички, по един или друг начин, получавали травми и чупели краката си. Мнозина загивали в резултат от травмите, потъвайки във водата или удушавайки се в галериите заради натрупване на газ. Затова пък можело да се икономиса за строителство. В противен случай галериите и тунелите трябвало да се разширяват или удължават – за да се помести и работи влекач за лодките. Но много по-просто било да се използва двойка работяги. Показателно е, че „удължения“ на лодките, които можели да защитят легерите от счупвания започнали да се правят едва в края на това занятие.
<div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEitsdYG8QAna7UxV7kYflfkpxU1zsBGTl2ymDWq_5rFyrBZHj0TYfPeBDIDzsNyj-imWsEZQnNifhgYgB-W_fxUvWikrFrrjNzbMMROpxKVUPbSfxO4Avxpj7x9tvKKsbzpcCg7qu3DgHv58pQUUC5sG1UH7j_E3sK05nnD4SgWZBj0It3avgxX85v1RXg/s800/boat-leggers-2.jpg" style="display: block; padding: 1em 0; text-align: center; "><img alt="" border="0" width="600" data-original-height="568" data-original-width="800" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEitsdYG8QAna7UxV7kYflfkpxU1zsBGTl2ymDWq_5rFyrBZHj0TYfPeBDIDzsNyj-imWsEZQnNifhgYgB-W_fxUvWikrFrrjNzbMMROpxKVUPbSfxO4Avxpj7x9tvKKsbzpcCg7qu3DgHv58pQUUC5sG1UH7j_E3sK05nnD4SgWZBj0It3avgxX85v1RXg/s600/boat-leggers-2.jpg"/></a></div><div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiGhyGYXGmr7jYYIvi6JRc4C-FE_I6zx2cJMtzJB3rqE4wFE-Z-lVaxWYInKCQmRbJsLtaVfmhFz-OPtf0DLlLzKIiWc64CW3idLzEBWcQ4VWLV1RKbOcEAOrJ4tDmtFRPSCuDIxPEoWrIRAnNSl9eaoshuJKq71lXUs9qFsgIjtYfor3mMwe2vhnPgUgk/s1417/boat-leggers-3.jpg" style="display: block; padding: 1em 0; text-align: center; "><img alt="" border="0" width="600" data-original-height="1086" data-original-width="1417" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiGhyGYXGmr7jYYIvi6JRc4C-FE_I6zx2cJMtzJB3rqE4wFE-Z-lVaxWYInKCQmRbJsLtaVfmhFz-OPtf0DLlLzKIiWc64CW3idLzEBWcQ4VWLV1RKbOcEAOrJ4tDmtFRPSCuDIxPEoWrIRAnNSl9eaoshuJKq71lXUs9qFsgIjtYfor3mMwe2vhnPgUgk/s600/boat-leggers-3.jpg"/></a></div><div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhGgn4fP7aYrKoY1e2bTmNmTtdZoJP0Sq-yZ5zx-vEnEWGq5W4J32e-Gh579_fxm-sFcAM_dGigVmL8efEvmNv6lPUMhI0DwXwZn_RUClLDbY2-Ecr1HFTFjULRktnExjyqpQrligP6u_SWb8ubov74gvNyT6HGgAai350nXuxsW1dYfFiByQ71XafFjWo/s800/boat-leggers-4.jpg" style="display: block; padding: 1em 0; text-align: center; "><img alt="" border="0" width="600" data-original-height="592" data-original-width="800" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhGgn4fP7aYrKoY1e2bTmNmTtdZoJP0Sq-yZ5zx-vEnEWGq5W4J32e-Gh579_fxm-sFcAM_dGigVmL8efEvmNv6lPUMhI0DwXwZn_RUClLDbY2-Ecr1HFTFjULRktnExjyqpQrligP6u_SWb8ubov74gvNyT6HGgAai350nXuxsW1dYfFiByQ71XafFjWo/s600/boat-leggers-4.jpg"/></a></div><div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiDcZMuieG7rTEDre9NObVce8g_9LMS3T4ZHQ2D3fts1JHQMLnwU2fptw7XHnKxGsrBs-iteW9LpzGwzsoWexNeV4Ohee2qUG8I-R66fulWCBe10JMEcwJKppbAoq1NLFNXaFYXC_ZL833w6X-7TWe8ZRtgXqV_xqPNkrW40Ve64X0_BB2HGHRhZ290fBk/s1284/boat-leggers-5.jpg" style="display: block; padding: 1em 0; text-align: center; "><img alt="" border="0" width="600" data-original-height="868" data-original-width="1284" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiDcZMuieG7rTEDre9NObVce8g_9LMS3T4ZHQ2D3fts1JHQMLnwU2fptw7XHnKxGsrBs-iteW9LpzGwzsoWexNeV4Ohee2qUG8I-R66fulWCBe10JMEcwJKppbAoq1NLFNXaFYXC_ZL833w6X-7TWe8ZRtgXqV_xqPNkrW40Ve64X0_BB2HGHRhZ290fBk/s600/boat-leggers-5.jpg"/></a></div>Блог на Павел Николов, астрофилологhttp://www.blogger.com/profile/11915175080505891163noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7911735978446673859.post-23151077428382060902024-03-08T06:00:00.019+02:002024-03-16T08:42:11.444+02:00НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1988 г. / ФИЗИКА / МЕЛВИН ШВАРЦ<div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi4OWT79YXSWuNVUGssjf9HKAGWjPghNQIIp_T-tXqu-TWhjyh_0RUq9YA8f9nY2dBDDKI1zX9r7qi5zPXt_NzAPL8BK_R1e2efhT8_SoxhAYTYlySlMdbp84G9YkqjqOlUq4csQrH6zx7Ykjwwn2-I2UMUgV59QkhC68-p1amV-rJtSo6-LMAZRNJC5k4/s696/schwartz-13407-portrait-mini-2x.jpg" style="display: block; padding: 0em 1.5em; text-align: center; clear: left; float: left;"><img alt="" border="0" height="320" data-original-height="696" data-original-width="464" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi4OWT79YXSWuNVUGssjf9HKAGWjPghNQIIp_T-tXqu-TWhjyh_0RUq9YA8f9nY2dBDDKI1zX9r7qi5zPXt_NzAPL8BK_R1e2efhT8_SoxhAYTYlySlMdbp84G9YkqjqOlUq4csQrH6zx7Ykjwwn2-I2UMUgV59QkhC68-p1amV-rJtSo6-LMAZRNJC5k4/s320/schwartz-13407-portrait-mini-2x.jpg"/></a></div><p class="style1"><font color="#ff0033"><b> Мелвин Шварц (Melvin Schwartz)</b></font>
<p class="style1"><font color="#cc00cc"><b>2 ноември 1932 г. - 28 август 2006 г. </b></font>
<br><br>
<p class="style1"><b><font color="#0000ff">Нобелова награда за физика (заедно с <a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/03/1988_0330017277.html" target="_blank">Джак Стайнбъргър</a> и <a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/03/1988.html" target="_blank">Лион Лидърман</a>)</font></b>
<p class="style1"><b><font color="#009900">(За метода на неутрино лъча и демонстрацията на дублетната структура на лептоните чрез откриването на мюонното неутрино.)</font></b>
<br><br>
<p class="style1">Тъй като съм роден през 1932 г., във върха на Голямата депресия, израснах в трудни времена. Родителите ми работиха изключително усилено, за да ни осигурят икономическа стабилност, но в същото време успяха да възпитат у мене две качества, които станаха основата на моя личен и професионален живот. Едното от тях е неограниченото чувство на оптимизъм; другото е силното чувство за важността на използването на ума за благото на хората.
<p class="style1">Интересът ми към физиката започна реално на 12-годишна възраст, когато постъпих в гимназията по природни науки в Бронкс, Ню Йорк. Това училище стана известно с големия брой изключителни личности, които създаде, включително четирима нобелови лауреати по физика. Четирите години, които прекарах там, със сигурност бяха сред най-вълнуващите и стимулиращи в живота ми, най-вече заради работата с други ученици с подобен опит, интерес и способности. Доста удивително е колко важно може да бъде взаимодействието с връстниците на човек на тази възраст при определяне на посоката и успеха в живота.
<p class="style1">След завършване на гимназията пътят, който трябваше да следвам, беше доста очевиден. Физическият факултет на Колумбийския университет по това време беше несравним с никой в света. До голяма степен дело на покойния професор И. И. Раби, той беше място, което осигури атмосферата за работа на шестима лауреати на Нобелова награда в много различни области през следващите тринадесет години. И в допълнение, факултетът беше домакин за определен период от време на друга половин дузина бъдещи Нобелови лауреати като студенти или като постдокторанти. Не зная друга институция нито преди, нито след това, която да се доближава до този рекорд.
<p class="style1">Така станах студент в Колумбиийския университет през 1949 г., за да остана там през годините на дипломирането си и да заема поста във факултета като асистент през 1958 г. Станах доцент през 1960 г. и професор през 1963 г.
<p class="style1">За да мога да видя живота си в перспектива, трябва да спомена четирима души, които му придадоха смисъл, посока и съсредоточаване. Най-важен човек сред тях е съпругата ми Мерилин, за която се ожених преди 35 години и която е осигури най-трайната нишка през тези години. Без нейното постоянно насърчаване и ентусиазъм животът ми щеше да има много по-малък смисъл. Вторият е, разбира се, Джак Стайнбъргър. Джак беше мой учител, наставник и най-близкият ми колега през годините ми в Колумбийския университет. Каквато насока и преценка да съм имал в областта на физиката на елементарните частици, идваха от Джак. Третият, разбира се, е Джъндао Ли. Той беше вдъхновител и човек, който служеше за постоянен източник на всякакви идеи, каквито съм имал. Той също така стана, с гордост мога да го кажа, скъп мой личен приятел. И накрая, моят близък сътрудник Леон Ледерман. Ако има човек, който е служил като запалителна свещ за физиката на високите енергии в САЩ, това е Леон. Гордея се, че съм бил негов сътрудник.
<p class="style1">През 1966 г., след като прекарах седемнадесет години в Колумбийския университет, реших да се преместя на запад в Станфорд, където тъкмо завършваше изграждането на нов ускорител. През следващите години участвах в две големи изследователски програми. Първата от тях изследваше асиметрията на заряда при разпадането на неутралния каон. Втората от тях, която беше доста уникална, успя да открие релативистични водородни атоми, всеки съставен от пион и мюон.
<p class="style1">През 70-те години на миналия век, привлечен отчасти от новата индустриална революция в „Силиконовата долина“, реших да опитам силите си в едно напълно ново начинание. Digital Pathways, Inc., на която в момента съм главен изпълнителен директор, е компания, посветила се ва сигурното управление на комуникациите с данни. Въпреки че е трудно да се предвиди бъдещето, аз все още имам всичкия оптимизъм, който имах, когато израснах в Ню Йорк - животът може да бъде невероятно приключение.
<p class="style1"><i>Добавено през 1991 г.</i>): Нова промяна в кариерата ми настъпи през февруари 1991 г., когато станах асоцииран директор по високите енергии и ядрена физика в Националната лаборатория в Брукхейвън.
<br><br>
<p class="style1"><b><font color="#009900">ИЗТОЧНИК</font>: </b><font color="#ff6633"><i><b>https://www.nobelprize.org/prizes/physics/1988/schwartz/biographical/</b></i></font></p>
<p class="style1"><b><font color="#009900">Превод от английски</font>: </b><font color="#ff6633"><i><b>Павел Николов</b></i></font></p>
<br>Блог на Павел Николов, астрофилологhttp://www.blogger.com/profile/11915175080505891163noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7911735978446673859.post-29018692082035595782024-03-07T06:00:00.017+02:002024-03-14T13:54:09.476+02:00ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ - 2<div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjZHEBsd6ETJbXiC-uiPpyPY5g6SEBt8RweTTL92XJPfLG1WLTGUuOZS6VXh4MjD0ePKknJVaD9uGoiQqTIii_2TysU6KXphuFMyJ-Zf2QNOWT4ULmp8iJ9co3OO0rCaRKNONdPkaMMuwJSjYg0a_cGNNpenM2-YwZDsaZhdB3CsNednbzQ6HzikhMFJjo/s466/Screenshot_28-2-2024_91027_.jpeg" style="display: block; padding: 0em 1.5em; text-align: center; clear: left; float: left;"><img alt="" border="0" width="320" data-original-height="416" data-original-width="466" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjZHEBsd6ETJbXiC-uiPpyPY5g6SEBt8RweTTL92XJPfLG1WLTGUuOZS6VXh4MjD0ePKknJVaD9uGoiQqTIii_2TysU6KXphuFMyJ-Zf2QNOWT4ULmp8iJ9co3OO0rCaRKNONdPkaMMuwJSjYg0a_cGNNpenM2-YwZDsaZhdB3CsNednbzQ6HzikhMFJjo/s320/Screenshot_28-2-2024_91027_.jpeg"/></a>
<p class="style1"><b>ДО ТУК:</b> <a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/02/blog-post_29.html" target="_blank">ПРЕДГОВОР 1</a>
<br><br>
<p class="style1">ПРЕДГОВОР (продължение)
<br><br>
<p class="style1">По този начин руссите сполучиха да откраднат през нощта на 9- й Август 1886 г. княз Александра от Двореца. На всекиго беше ясно още тогава, че това мръсно дело е творение на русската дипломация заедно с Каравелова; между тем, и подкупените предатели, и самите русски дипломати, както и органите им, се мъчаха да го представят като дело на българския народ. Срамуваха се и те сами от своите гнусни дела.
<p class="style1">В първите дни подир известието за свалянието на княз Александр, светът се погнуси от България. Всичкия Европейски печат, съчувствующ и несъчувствующ на България, осъди ни като народ неблагодарен на един княз, който прослави и отечеството ни и оръжието ни. И тоз позор, туй грозно нещо щеше да остане вечно в народната ни история, ако да не беше г. Стамболов в Търново.
<p class="style1">Тъкмо когато руссите потриваха ръце от радост, а царьт се упражняваше да излива своите милости към България; тъкмо когато на 10 Август, по искането на Груева, княз Долгоруков е бил назначен за царски пратенник и наместник, - от Търново се получава известие, че Стамболов не е съгласен с станалия преврат и се прогласил за диктатор от името на изгонения княз. Същевременно дохожда друго известие, че в Пловдив Муткуров действува солидарно с Стамболова, събира бригадата си и тегли войски къде София. Груев си въобрази, че ако измени временното правителство и тури Каравелова на чело, ще сполучи. До тогава временното правителство беше на чело с Климента и Цанкова. На 11 Август, се обяви, че правителството се изменява и дохожда Каравелов; но всичко това нищо не помогна. Народа и войската видяха, че тук е станало измяна голяма, и не искаха вече да вярват на Софийското правителство. При всичките молби, които пращаха от София на г. Стамболова, да не действува от името на изгонения княз, той не се съгласи и заповяда на Софийското временно правителство да престане да съществува и да се покорява на заповедите му, инак заплашваше, че ще го накаже със смърт. Каравелов се опита да изпрати К. Стоилова и Т. Иванчова, за да водят преговори с него, но Стамболов отговори, че ако отидат, ще ги арестува. Софийското правителство, като се видя изолирано от всякъде, престана да действува на другия ден. Русското агентство печаташе и пръскаше по улиците телеграмма подир телеграмма, но нищо му не помогна. Подир един ден Муткуров влезе тържественно в София, а бунтовниците - предатели избягаха едни отделно, а другите с Струмския полк. Подир тях отиде един малък отряд и около Кюстендил бе ги изловил всички. Княз Александр се възвърна в България, и, ако не беше направил погрешката с известната телеграмма от Русе до царя, с която му заявяваше, че слага короната в неговите ръце, - щеше да остане, може би, и днес в България. Обаче, той се показа повече малодушен, от колкото се очакваше, и когато дойде в София, отрече се от престола като остави регентево, състояще от г. г. Стамболов, Муткуров и Каравелов. Последния, при всичката му окалянност, беше взет в регенството, за да се не дава повод на разцепление, още от началото, а да се работи общо и задружно за запазване на страната.
<p class="style1">Русското правителство не остана никак задоволно от новия ред, защото, вместо да се предаде управлението на царя, както се е крояло и както го доказват печатните документи, то оставаше пак в ръцете на Българите. Целта не се постигаше и царя от ново закрои нови пъкленни планове против България. Сега обаче, той считал работата за по-лесна, защото в междуцарствието и безкняжието той е бил уверен, че българите ще послушат неговата воля и желание и испрати Каулбарса под вид уж на <i>дипломатически агент</i>, а в същност <i>чрезвичаен пратенник</i>, да вземе управлението на страната. Но той се излъга много. Царското слово, благодарение на хайдушкото поведение, което държаха руссите спрямо България по много въпроси, беше престанало отдавна да се слуша в отечеството ни. Народа и войската гледаха по-вече на своите испитани патриоти, отколкото на царските слова и благоволения.
<p class="style1">Каулбарс стъпи в България с всичкото си величие и с права и пълномощия, които читателите ще видят в документите, - да прави-струва, но да възбуди народа и войската против регенството и да вземе управлението в ръцете си. Разбесня и развълнува се той на четири страни още от първия ден. Нотите му, във вид на заповеди, се печатаха по улиците. Привикваше в агенството гражданите, заплашваше ги и ги надумваше да бъдат против регенството. На Цанкова даде пари да издава „Светлина“, а на дяда Славейкова, - в. „Истина“. П. Каравелов, това животно в человечески образ, който се е родил да докарва само катастрофи на България, се обяви несолидарен с другите двама регенти и се захвана и той да издава в. „Търнов. Конституция“, за да оправдае испъждането на Батемберга; и да действува против регенството. Скоро се обявиха избори за Велико Народно Събрание, което щеше да избира княз. Каулбарс се обяви открито против това и поиска с нота от правителството да спре всякакъв избор догдето страната не се умиряла, за да можал народа да се произнесе свободно. Обаче, регенството подсети, че неговата цел е - да му се даде възможност, за да възбунтува страната, и не го послуша. Деньт за изборите беше обявен на 27 Септемврий. Каулбарс, като видя, че в София не може да направи нищо, предприе едно пътешествие из България. Гдето пристигаше, из устата му излизаха псувни и хули против регенството. На всякъде той казваше, че волята на Царя била - да падне регенството и да се слуша Царя. В много градове, гдето имаше войска, той привикваше офицерите и ги караше да се обявят против правителството, без да се боят, - Руссия щяла да ги защити. Обаче агитациите му се посрещаха на всякъде с негодувание от населението. Ходиха да му се представляват само изродите на българщината, а населението гласно протестираше против неговите бунтовнически действия. Официялно тогава се казваше, че Царя се въодушевлявал от <i>чувства на безкористно доброжелателство към България</i>; че той искал да се отложат изборите, за да се дадяло възможност на народа да избира свободно княз и пр. Документите сега ни откриват тайната на всичката тая русска беснотия, която се разиграваше в България. Каулбарс не е бил агент за защита на русските поданници, а <i>коммиссар</i> за превземанието и завладяванието на България. Той е бил „злия гений“, пратен с нарочната цел да всява раздор, да вдига и насъсква брат против брата. Това нещо, разбира се, не е ново за нас, но ний го отбелязваме, защото в 1890 г., когато известния русски писател Татищев дохожда в София и след туй написа няколко писма, и не право, а косвено, осъди Каулбарса, че е действувал много нетактично, станал е причина да всее вражда и да възбуди още повече общото мнение в България против себе си и Руссия, - той, Каулбарс, публикува едно писмо, в отговор на Татищева, във в. „Новое Время“, в което се оправдаваше и отблъскваше всяка вина от себе си, като стоварваше вината върху регентството, че не е искало да го послуша и че се въодушевлявало от враждебни и преднамерени чувства против Руссия. Още тогава, в няколко статии в „Свобода“ ний изобличихме генерала в лъжа и доказахме, че при всички пакости, които Руссия беше ни направила до тогава, при всичките известни нам нейни кроежи, регентството беше готово да направи пак отстъпки и да избере онзи кандидат на княжеския престол, когото Русия укажеше; но че той отказваше да направи това, и на всеки подобен въпрос от първия Регент г. Стамболова, е отговарял: „Руссия няма още кандидат.“ Ако тия документи, които печатаме сега, бяха на ръцете ни тогава, нашия отговор на неговото писмо щеше да бъде съвсем друг. Вместо да вадим заключение от действията му и да доказваме, че той не е дошел да въстановява ред, тишина и да всява братска любов, както се хвалеше, - щяхме да напечатаме едно писмо от неговите инструкции, както и от разменените му корреспонденции, и всеки щеше да разбере, че Каулбарс е бил <i>бунтовник, разбойник в генералски мундир</i>, когото нашето правителство трябвало да застреля без всяка присъда. Проследете внимателно корреспонденцията му с Петербург, подир несполучливата му обиколка из България и вий ще видите, какви мискински доноси е правил той, как безсъвестно е изопачавал работите и настроението, с единственна цел - да възбуди и ожесточи официалните кръгове в Петербург още повече, и да се добие до една окупация на България. Ако регентството не беше се показало повече благоразумно и не беше освободило някои от арестованите тогава офицери-мятежници, откритото и въоружено сблъсквание с Руссия, може би, щеше да се предизвика. Като видял своята несполука от всяка страна, Каулбарс се ухитрил да представлява всичко в такава форма, щото в Петербург да не стоварват вината върху него. Докарването на <i>клиперите</i> в Варна е било дело на неговите изопачени донесения. Прекъсванието на сношенията и вдигането на консулите е дело пак негово. И какво друго можеше да се очаква от един човек, който като луд се затича на митинга в София да пледира с населението и да му доказва, че Царя не искал регенството? Ако беше на неговото място пратен някой по-умен и по-тактичен човек, твърде беше възможно да ни подлъжеше. Но, вижда се, че и тук щастието на България е поработило.
<p class="style1">Документите, относящи се до мисията на Каулбарса в България, неговото поведение и пр., които мнозина тогава не можаха да си обяснят, най-ясно дохождат да убедят всекиго, колко са биле пъкленни плановете на русските дипломати. Мнозина вярваха, че неговото искание да се отложат изборите за Велико Народно Събрание, се правеше с цел да се даде повечко време на народа, да се произнесе по-свободно за избора на княза. Сега излиза на яве от документите, че „отлаганието“ и „времето“ се е искало съвсем с други намерения. Руссия не е имала никакъв кандидат за княз, защото не е мислила, да допуща избор на княз. Протестите на Каулбарса както против изборите, тъй и против Събранието не са биле от съображения на тяхната незаконност, както го пишеше той тогава в нотите си, а са биле давани, защото въобще Руссия не е искала да се предлага на Събранието избор на княз. Намерението на Руссия е било - да се изберат в Събранието такива хора, които <i>не да избират княз</i> за вакантния български престол, а <i>да прогласят протекторството на Царя над България</i> и да му предадат управлението на страната. В инструкциите на Каулбарса (стр. 144-148) се дават пълномощия, щото „да действува на умовете на истинските български патриоти, <i>за да забравят миналото</i> и да мислят само за бъдещето; <i>дружно и единодушно да се подготвят за новия държавен живот</i>, който ще се отвори пред тях и ще подготви здрава и очистена от всякакви миязми почва за новото правителство, което ще се състои исключително <i>от лица, назначени от императорския чрезвичаен посланник Генерал Майор барон Каулбарс</i>. “ По-надоле в писмото се говори, че времето на празднословието се минало вече и че „Царя и Руссия очаквали факти, с които българите несъмненно <i>трябва да докажат своята преданност, и само в такъв случай</i> могат да се надяват, че Царя ще съизволи да поддържа преуспяванието на страната“. На друго място в същото писмо се казва: „Царя се надява, че в тази минута всичките българи ще оставят на страна своите вътрешни раздори, открито и задружно ще се присъединят към Руссия“. Подир всичките тия гладки фрази за „задружно действие“, и за „забравяне на миналото“ и пр. дохожда един пасаж за <i>секретната миссия на Каулбарса</i>. Тая миссия се е състояла в следующето: 1) да отстрани от власт „незаконните“ български регенти и управители; 2) да се образува ново министерство от лица действително преданни на Руссия; 3) да се освободят всички арестовани офицери по испъждането на Батемберга и да им се възвърнат предишните длъжности; 4) да се снеме военното положение и да се отсрочат за неопределено време изборите за Велик. Нар. Събрание; 5) за да се възстанови порядака и спокойствието, новото министерство ще ходатайствова пред Императорското Правителство за подпълването на българската войска с русски конни и пехотни полкове и артиллерия; 6) да се уволнят в оставка, ония от българските офицери, които са биле привърженици на Батемберга; 7) след като се испълнят горните инструкции, да се вика Велико Народно Събрание, на което да се предложи волята на Царя, за да се тури на Негово Величество титула „Великий княз на България“. Императорския наместник ще бъде назначен измежду българите; 8) Конституцията, свободата и независимостта на Княжеството ще бъдат <i>вечно</i> запазени; 9), да се увери населението, че нито княз Батемберг, нито някои от неговите братя, под никакви условия, не могат да се върнат в България и да стъпят на престола“.
<p class="style1">Такива са биле „безкористните“ и „доброжелателни“ чувства на Царя към българите; такива са биле и намеренията му. Тия чувства и тия намерения именно беше дошел Каулбарс да прокарва, а не „задружност“, „братска любов“, „ред“, „тишина“ и пр. Царят си е въобразявал, че преврата от 9-ти Август му отвори пътя да глътне България на един залък. За туй и Каулбарс беше толкова дързък и нахален; за туй не се стесняваше той да ходи из България и да бунтува гражданските и военните власти против Регентството.
<p class="style1">Когато Великото Нар. Събрание се събира първи път в Търново, русския консул в Бургас, заедно с оставния руски капитан Набоков и някои развалени български офицерчета, Кашелски и други, вдигнаха бунт против властта, и прогласиха ново временно правителство начело с Горанова и Бракалова, сега емигранти. Този бунт, по всичко се вижда, е станал с цел да сплаши представителството. Че бунта беше дело русско, не трябва никакво съмнение, защото покрай Бургас бяха надошле русски параходи и чакаха заповеди да навлязат и превземат градът, ако бунтът сполучи. Този беше първия тогава бунт и нямаше съмнение, че произведе малко страх във всички, да не би да се повтори и по други градове. За да потуши и да предпази други смущения, регентството обяви страната в военно положение, а майор Паница беше пратен с един отряд войска да потуши Бургазския бунт. Войската стигна на време и бунта се потуши твърде скоро. Но тук майор Паница показа своята неспособност, защото нито един от бунтовниците не бе осъден и наказан както трябваше, за пример на другите. Набоков, който беше в ръцете на властите, Паница го предаде на русския параход, без всяко наказание. Това обстоятелство вероятно насърдчи и други развалени натури да си опитат късметя в предателството попосле, както и сам Паница.
<p class="style1">Каулбарс в туй време обикаляше още из България и се надяваше, че примерът на Бургас ще се повтори и другаде. Особено се надявал той на Шуменската артиллерия.
<p class="style1">Но горчив хап излезе този лаком залък, когото Царя искаше да глътне! При всичките прикривания на истинските цели и планове, които Каулбарс готвеше, българските Регенти подсетиха нечистите му намерения и отблъснаха категорически <i>всичките негови искания</i>, и, въпреки очакванията на Царя, Великото Събрание избра тогава Валдамара Датский за княз на България. Оказа се, че този господин не си турял сам калпака на главата, от другаде си палял чибука; - той не прие да дойде в България. Това обаче, не уплаши никого от българските патриоти. Великото Народно Събрание избра една депутация, която натовари да отиде по Европейските Дворове и да моли да вземат под свое покровителство и поддържат малката и слабата България, срещу която Руссия е зинала като ламя да я глътне.
<p class="style1">Тази постъпка на българските патриоти, обяви вече борбата между Руссия и България. Ожесточението на Царя нямаше граница. За да покаже своята злоба и зли намерения още по-нагледно, той заповяда, щото всичките русски консули от България да се вдигнат и <i>да се прекъснат всеки сношения</i>. На Каулбарса беше казано да направи това някак по-демонстративно, с прокламация. И действително той се опита да пръска своите прокламации, като е вярвал, по всяка вероятност, че ще може да повдигне и населението против правителството. Но българските власти знаяха по-рано това негово намерение и прибраха всичките му прокламации, които той се опитваше да распространява.
<p class="style1">Така се свърши миссията на Каулбарса. До тук бяха и официалните ни сношения с Руссия.
<p class="style1">От този ден нататък борбата се захваща на <i>нелегална</i> почва, с чисто разбойнически средства от страна на Руссия. Тя заяви официално, че не признава нищо законно в България и че всичко, което българите вършат, в очите на Царя и неговата дипломация, щяло да се счита за узурпаторство над народа, за насилие и беззаконие. И понеже българите не послушали Царя и не вървяли по неговите „доброжелателски“ предначертания, то Руссия щяла да пази неутралност в българските работи, догдето самите българи дойдяли да съзнаят погрешката си и поискат вмешателството на Царя в техните работи. Това беше обаче, само официялната страна на въпросът, а в същност русските дипломати, чрез всевъзможни тайни конспирации, било с техни хора, било с подкупени българи, употребиха всички усилия да предизвикат бунт в страната ни.
<p class="style1">В туй време, когато нашата депутация от Великото Нар. Събрание обикаляше Дворовете, русските дипломати дадоха на Хитрово в Букурещ неограничено право, да расходва от пустнатите нему сумми, за да създаде бунт в войската. Груев и Бендерев и всички други емигранти, бивши офицери в нашата войска, бяха под негово расположение. Хитрово даваше суммите, а те водеха преговори, преписваха се и разписваха с разни гарнизонни началници. Благодарение на съществувавшия от по-рано раздор между някой от офицерите и завистта и инатът у други, - имаше офицери в няколко гарнизона, които се бяха поддали на подкупите и измамата. Всеобщия бунт според уловените тогава преписки, се е готвял и е бил определен за Май месец; и ако правителството не беше открило съвсем случайно работата, може би, България щеше да испита и туй нещастие. Какъв щеше да бъде резултата, то е друг въпрос, но бунта щеше да бъде много по-грозен и в по-големи размери, отколкото беше в Силистра, Русее, Сливен и пр. Заговора, като казахме се откри съвсем случайно. Правителството беше назначило г. Н. Обретенова за Силистренски окр. управител в първите числа на месец Февруарий и бе му обърнало вниманието да следи действията на капитана Кръстева, защото за него се имаха сведения, че е в сношение с емигрантите. Три-четири дена нещо след отиването г. Обретенов хвана един турчин, който преминувал границата между Румъния и България по сухо. Той се усъмнил в него, претърсва го и намерва писма от Бендерева, Р. Димитриева и други до Кръстева. Този турчин е служил за техен куриер. Обретенов веднага отива на апарата, протелеграфирва съдържанието на писмата до правителството. Обаче, току-що той излиза от телеграфната станция и Кръстев дохожда с една рота войници и завзема телеграфа. Но в София вече знаеха всичко. Като е бил уверен, че непременно ще го последва някое наказание, Кръстев размислил за по-добре да се провъзгласи против правителството, и действително заранта той събира войските и прогласява ново царство. Във всичките тия бунтове, гражданите не само в Силистра, но и на другите места, не взеха участие. Бунтовете бяха дело чисто на военните.
<p class="style1">Щом се получи известието, че Кръстев се прогласил за мятежник, правителството даде заповед, щото част от Русенските войски, под командата на капитана Драндаревски, и част от Варненските, под командата на капитана Паничерски, - да отидат и завземат Силистра. Нападающите войски бяха под общата команда на Капитана Драндаревски. Но току-що войските тръгнаха от Русее, и майор Узунов, който тоже бил в заговора, вдига втор бунт в Русе със сапйорите. В този бунт участвува и русския офицерин Больман, който стоеше в разположението на Хитрово в Букурещ. Положението се усложни от всяка страна. Правителството, като видя, че работата може да вземе сериозен характер и че бунтовете може да се разпространят и по другите гарнизони, заповяда на войските от Търново, а други от Свищов, да нападнат Русе. Майор Р. Петров, сега полковник, беше назначен за главнокомандующ на отдела с право да повтвърдява смъртни присъди. Благодарение на обстоятелството, че пехотния полк, под командата на капитан Вълков, не се предаде на мятежниците, и благодарение на това, че самото население в Русе възстана с оръжие против мятежниците, - бунтът се потуши още същия ден и виновниците бяха наказани найстрого, - застреляни. В Силистра, войниците, като виждат, че командира им Кръстев, ги е излъгал, дават един залп върху му, когато той отишъл да се прощава и да бяга в Влашко, и го убиват на мястото. Същия ден отряда на Драндаревски влезе в града.
<p class="style1">По този начин опитването на русските дипломати да вдигнат бунт в страната чрез войската, - пак не сполучи, а спомогна само да убеди целия свят, че бунтовете са дело на русската дипломация. Строгото наказание на виновните показа твърдостта на правителството да следва делото, и послужи за пример на всички предатели. <p class="style1">До това събитие, в Европа всички мълчаха и чакаха да видят следствията. Когато обаче видяха, че правителството и народа се борят сериозно с бунтовниците и че в бунтовете вземат участие русските дипломати, - почнаха да си издигат гласът и дипломатите и вестниците и да искат от Европа да защити беззащитните българи, които Руссия иска да погълне. Първия симпатичен глас когото ний бяхме чули за България и започнатото дело, в растояние почти на 5-6 месеца, беше гласът на покойния Унгарски министърпредседател г. Тисса. В отговор на запитването на един депутат, той осъди в камарата поведението на русските дипломати публично, от министерската трибуна и исказа най-големи симпатии и похвали към българите. След него говори, тоже в камарата, и граф Калноки. В Цариград захванаха тъй също да гледат с уважение на българските патриоти. От всякъде почти общественото мнение се обърна в наша полза. Русските дипломати бяха изобличени и Хитрово беше повикан в Петербург, да го мъмрят за несполуката. - Ромънското правителство взе мерки тогава, и изпрати всички емигранти вън от Ромъния.
<p class="style1">Подир туй фияско работите временно утихнаха. Строгите мерки на правителството произведоха своя ефект и вън и вътре в страната. Продажните елементи се свиха временно.
<p class="style1">През лятото, месец Юний 1886 г., регентството свика пак Великото Нар. Събрание и предложи кандидатурата на нине царствующия княз Фердинанд. Избора беше <i>единодушен</i>, без разлика на партии. Първоначално мнозина не вярваха, че княза ще приеме да дойде в една страна, която по онова време приличаше на вулкан; но когато князът отговори благоприятно и когато прие депутацията на Народното Събрание, всички се убедиха, че избранника без друго ще дойде да завземе вакантния престол. И действително не се мина дълго време княза дойде в България, положи установената клетва в Търново и пое управлението.
<p class="style1">Русските дипломати бяха гръмнати от този резултат. Най-напред те обявиха княза за незаконно избран; след туй захванаха да водят интриги и заплашвания в Цариград, за да накарат и Турция да ги последва. Европейските Дворове от вежливост и висши политически съображения, види се, прекъснаха и те официалните си сношения с българското правителство, които до тогава съществуваха. Но всичко туй не помогна нищо на Руссия. Нито княза, нито правителството му се оплашиха от тия постъпки.
<p class="style1">Русските посолства в Цариград и Букурещ се завзеха тогава сериозно за създаването на нови бъркотии в България, за да покажат с това пред Европа, че и народа негодува, за гдето княза дошел в страната без съгласието на Руссия. В Цариград Посолството приготви експедицията на Набокова, която беше разбита по Бургазските крайбрежия, а в Букурещ, посредством отставния русски офицер Порфирий Колобков, заведоха преговори с майор Паница за испъждането на княза от България. Преговорите биле захванати още през Октомврий 1887 год. Документите по този въпрос се захващат от страница 186 на нагоре. Предвид на това обаче, че Паница е искал много нещо, че условията му биле малко тежки за Руссия, и от друга страна, види се, като не са му вярвали много, - русските дипломати предпочели експедицията на Набокова. В едно писмо от началника на Азиятския Департамент до Хитрово в Букурещ (стр. 193) се казва следующето: „Като предпочита експедицията на Набокова пред всяки съглашения с българските офицери, Императорското министерство праща в Цариград първия секретар, при вверената вам Императорска Миссия, за да сключи окончателните условия с капитана Набокова, както и за редът по който ще се управляват завзетите от него местности в България, до <i>пристигването на подкрепления от Одесса</i>. При това, разрешено е на коллежския съветник Вилямова, да даде на капитана Набокова парични средства за издържането на хората, които той е събрал за казаната експедиция“.
<p class="style1">Както се вижда от горнето, нашите „освободители“ се грижили сериозно <i>да ни освободят съвсем от България</i>. Не само че приготовлявали разбойнически чети, но още готвели и <i>подкрепления из Одесса от редовните войски</i>! Помним много добре, с каква ярост отговаряха русските официозни вестници, когато Набоковата чета беше разбита и когато, на основание на намерените у него писма, ний бяхме казали във в. „Свобода“, че Набоков е изпратен от русските дипломати да вдига бунт в България. Не само руссите, но и нашите опозиционни тогава вестници „Търновска Конституция“ и „Народни Права“ излязоха защитници на русската дипломация, като ни обвиниха, че сме искали с подобни инсинуации да покриваме „негодованието на народа към правителството“. Русските официози, които протестирваха, отричаха всяко вмешателство на дипломацията, или кое и да е официялно лице, в подобни бунтове и заговори. Руссия, казваха те, е престанала да се интересува вече с съдбата на България; тя ще държи неутрално поведение и оставя българите <i>да се пражат в собственото си масло</i>. Тия заявления на русските дипломати послужиха даже за оръжие на опозициите да нападнат правителството, че станало причина да се лиши България от покровителството на Царя, че нарочно измислювало русско вмешателство и пр., за да се държало на власт с сила. Нямахме тогава тия документи и принудени бяхме да дирим други средства за защита. Нека четат сега и видят и те, и целия свят, че всичко, каквото сме говорили за русската дипломация, е било съвършенно право; че не народа, не опозицията по своя инициатива и влияние е правяла бунтовете, <i>а русската дипломация с своите рубли е създавала всичко...</i>
Подир несполуката на Набоковата експедиция русската дипломация се обърна пак към Паница. Под предлог уж, че ще доставят оръжие за войската от русските „оружейни заводи“, в София дохождаха тогава разни Колобковци и „купеца“ Новиков, да сключват условията с майор Паница за испъждането на княза. Документите по този заговор са толкова ясни, щото не искат никакви разяснения. Преговорите са вървели бърже. Но в туй време русския посланник в Берлин граф Шувалов съобщил, че Император Вилхелм II има намерение да посети русския Цар. От Петербург заповядват тогава на Хитрово да прекрати временно преговорите с Паница, и да отиде при посещението в Петербург, гдето може да се уреди въпроса за България по взаимно съгласие на двамата монарси. Работата била преостановена за малко време.
<p class="style1">През периодът от 9 Авг. 1886 г. нататък, и нашата Екзархия в Цариград играеше тоже една недостолепна роль. При постоянните подбуждание на Нелидова тя беше станала сборише на всичките емигранти. Предателите, които бягаха из България, за да не попаднат под строгите наказания на закона, намерваха прибежище и прехрана при главата на църквата. Екзарха беше повече русски агент отколкото духовен пастир. Св. Синод в София, като гледаше поведението на началника на църквата, и той се зарази с политика. Повечето по чужди подбуждания и влияния на разни партизани, отколкото по собствена инициатива, един ден Св. Синод си позволи да разсъждава за чисто политически въпроси и повдига питане, че князът стоял незаконно на престола, понеже не бил православен, за туй той, Синода, решава да не се споменува името на княза в църквата. Правителството, като видя, че някои от владиците, членове на синодът, се занимават с работи, които не са от тяхна компетентност, предупреди ги да напустнат туй поведение и да се грижат за чисто духовните работи и нуждите на църквата. Политиканствующите митрополити почнаха да правят още по-вече на инат. Правителството се принуди тогава да ги испрати под конвой по местата им, и по този начин да даде на русските дипломати да разберат, че владиците не всякога могат да бъдат добри проводници на тяхната политика. Това събитие даде още едно оръжие на русските дипломати да вдигат аларма против нашите власти и да комбинират нови средства и заговори.
<p class="style1">Не искаме да кажем тук нищо още за сегашното поведение на святата Екзархия по последните повдигнати въпроси за изменението на някои членове от Конституцията. Достатъчно е да се знае, че и в този случай Екзархията е надута от Нелидова.
<p class="style1">Д. Цанков беше слязъл през лятото на 1889 г. в Букурещ със зетя си Люцканова. Се в същото време забелязвахме, че П. Станчев снове между София - Белград - Букурещ. Сега се вижда, че тук Цанков е водил преговори за испъждането на княза. Нашите власти бяха се по-распустнали малко и неподозираха организирванието на комплот от Паница. Въобще на Паница се гледаше като на човек панта, подир когото мъчно можаха да тръгнат хора с колко годе ум. Русската дипломация, като видяла, че не е могла да свърши нищо, когато Германския император е бил в Петербург, подновила преговорите си с Паница, но този път посредством Д. Цанков. На стр. 208 се намерва едно писмо от Хитрово, Букурещкия русски посланник, до Началника на Азиятския Департамент от 14 Юний 1889 под № 198, в което се казва, че Д. Цанков и П. Станчев се явили при него, Хитрово, и му поднесли едно писменно съглашение между партиите в България по въпроса за свалянето на княза от престола и за съставянието на ново правителство начело с един императорски коммиссар. При това, те му предали още и едно „подлинно заявление“ от „Военно-революционния комитет“ в София на чело на който стоял Майор Паница и в който земал участие и Военния Комендант Подполковник Кисов, и молили по-скоро да се определи лицето, което ще бъде Императорски Коммиссар. Най-после искали и парична помощ за поддържанието на някои лица. Хитрово указва още в Азиятския департамент от къде може да се заемат пари за тази цел и прибавя, че той дал на П. Станчев 10.000 лева под расписка, която и препраща. На 22 Юний Азиятския департамент пише на Хитрово да приведе в Белградската миссия една сума от 50,000 лева в расположение на Д. Цанкова, за да дава пособия на лицата, които са изявили съгласие да вземат участие в испъждането на княза. Обаче, на 17 Септемврий, с шифрована телеграмма Хитрово съобщава в Азиятския Департамент, че по неговите сведения от София, макар и да е имало съглашение между политическите партии, съставянето на новото правителство немогло да стане още, защото Паница не бил съгласен да влезе и Каравелов в правителството.
<p class="style1">На 20 Септемврий 1889 год. с писмо под № 479, Хитрово съобщава на Азиятския Департамент, че Паница заявил пак готовност да води преговори за свалянето на княза и този път правял вече отстъпки от предишните си условия. Види се, че Паница и Цанков, ако и да са работили за една и съща идея, и ако и да са се знаяли, трябва да са имали недоверие един към други и са водили и по отделно преговори. Но така или иначе, понеже в София не се подсещаше нищо за този заговор, русското правителство е считало работата за много сигурна, до толкова сигурна, щото предписва свалянето на княза да не станяло по същия легален начин, както с Батенберга, а трябва да се предадял на народния съд и да бъде наказан строго като узурпатор (стр. 220). В това писмо се казва още на Хитрово, че ходатайството на Военния Комитет за назначението на императорски коммиссар в България, ще се удовлетвори <i>само тогава, когато се издаде присъдата против Кобурга</i>. Тия заповеди са биле съобщени на Паница и той е отговорил на Хитрово, че за да стане по-тържествен <i>народния съд</i>, трябва да се отложал въпроса за няколко недели, догде се затвори Нар. Събрание, което тогава заседаваше в София (стр. 221). По-после подир затварянето на Нар. Събрание, на 17 Декемврий 1889 г. под № 610, русския посланик от Букурещ съобщава в Азиятския Департамент (стр. 224), че Колобков му предал решението на Софийския Военно Революционен Комитет, което се състояло в това: 1) Княза и министрите му немедленно да се премахнат от властта; 2) Сегашните министри, като съучастници в престъпленията с княза, да се накажат строго; 3) Княза, като главен виновник на всичките нещастия за страната, които са я сполетели от неговото завземание властта, да се накаже с смърт; за която цел да се предаде на народния съд, назначен от Военния Комитет; 4) имуществата на всичките виновници, да се конфискуват за в полза на българската хазна; 5) да помоли русското импер. правителство, по-скоро да назначи един императорски коммиссар, за съставяне на временно правителство, свикване Велико Народно Събрание и избирание княз за престола; и 6) да се моли царя да назначи за императорски коммиссар генерала Домонтовича, като лице, което вземало участие във войната за Освобождението на България и при изработването на Конституцията. - Но русското правителство се побояло да назначи императорски коммиссар и отговорило на Хитрово, че въобще импер. правителство не намирвало, по много причини, за полезно да се назначава коммиссар, догдето княза още стои в София. Паница е разбирал обаче, че без подобен коммиссар, - с званието на когото той е искал да сплаши българите, - неговото нечисто предприятие не ще има никакъв успех. За туй, той повторил настоятелно своята молба за по-скорото назначение на коммиссар. Уверенията му са биле тъй настоятелни, като че всичките войски са в неговите ръце и че княза стои в София по неговата милост и търпение. Този път той обърнал вниманието на руските държавници, че неуспехът на революцията от 9 Август 1886 г. се дължи главно на несвоевременното испращане на коммиссаря княза Долгоруков в София. Вижда се, че това повторно ходатайство е променило взглядовете в Петербургските кръгове. На 19 Януарий, денът, когато се арестува Паница, Хитрово получава едно писмо от Петербург, в което му се казва, че царя склонил да се назначи за императорски коммиссар в България Генерал Домонтович. Генерала щял да дойде къде 30 Януарий в Белград. От там той щял да извести военния комитет, от кои лица ще се състави временното правителство. Паница щял да бъде уведомен за това дохождание или през русската тайна полиция, или през сръбския консул. <p class="style1">Обаче, когато русските дипломати очаквали приятната за тях новост, че княза е свален и Домонтович управлява, - на 21 Януарий, ромънския Министър на Външните дела съобщил на Хитрово, че Паница е <i>затворен</i>. Хитрово явява това в Азиятския Департамент. Домонтович в туй време е бил на път през Полша за Белград и бил спрян телеграфически.
<p class="style1">Ако правителството не беше введено в заблуждение от подполковника Кисова, който беше комендант и съучастник в комплота, и който най-напред скри, а след туй предаде въпроса, като чисто „пиянска работа“, - и ако беше арестован Паница още на другия ден подир 11 Януар., когато той ходил у Д-р Миркова, а след туй и у Кисова, да му иска войската, за да въстане против княза, - вярваме, че много от писмата щяха да се уловят и делото щеше да се открие с по-големи подробности. Но правителството се излъга, че продължи работата чак до 19 Януар. и вечерта го арестува. До тогава обаче, Паница, има възможност да преговори с другарите си и да скрие много работи. Всичко туй, което четем сега в документите, се разказваше и тогава, при гледането на делото, но в много тъмна форма. Благодарение на отсъствието на ясни документи, делото излезе из съдът с твърде слаби наказания, а някои, като П. Кисимов, Д. Ризов, Яблански и пр. бяха освободени. В Кисимова се хванаха писма от Цанкова, и едно <i>спогодително</i> за испъждането на княза, писано от Люцканова и подписано от Д. Цанкова, което му е било пратено, види се, за да спогажда разните партизани, но при все туй съдът го оправда! Благодарение на обстоятелството, че правителството беше по-предвидливо, инак и Паница и съучастниците му щяха да се разхождат и днес из София. Правителството не взе в внимание ходатайството на съдът, да се не наказва Паница със смърт, и го наказа; а тия които бяха освободени, натири ги вън от държавата. Опозицията завика и зарева тогава, но попослешните събития дойдоха да покажат, че правителството е имало пълно право да гледа по-друго яче на работата. Не се мина месец, сам Ризов с една брошура от Белград дойде да признае, че и той е бил в комплота, че работата била много по-обширна и че правителството нищо не е открило от самия заговор. При всичките тия самопризнания, опозицията, възползувана от това, че Паница можа да скрие краищата на своя заговор, се мъчеше да доказва, че Паницовата работа била „пиянска работа“, че Стамболов нарочно ѝ давал голямо значение, за да управлявал с террор. Русските дипломати пък се кълняха и веряха през печата, че участието на Руссия уж в Паницовото дело било измислица на „Стамболовщината“, че русската дипломация нямала нужда нито от заговори, нито от България и пр. и пр.
<p class="style1">Какво виждаме сега? Делото на Паница е било <i>дело вършено с знанието, с парите и с предписанията на русската дипломация; то не е било тъй малозначюще и „пиянска работа ", както искаше да го представи опозицията тогава, както и русските вестници, а е бил сериозен заговор с последствия да убият княза и да предадат България в ръцете на русския цар</i>. Ще ли има и сега русската дипломация нахалността да отрече, че тя не е била душата на Паницовия комплот? Ще ли има тя нахалността да отрича подир туй, че всички бъркотии в България, комплоти, бунтове, убийства, са нейно дело? - Твърде голямо е русското безобразие и нахалство, та съмняваме се, че и подир тия доказателства, тя ще се признае. Но за нас е безразлично. Достатъчно е за нас, щото светът да види и се увери, какво е вършила Руссия от какво сме се освободили, какви планове е кроила и какви са нейните цели.
<p class="style1">Документите по Паницовия заговор представят най-нагледно, от какви идеи се въодушевяват спрямо отечеството и ония изроди - българи, които измениха на отечеството, продадоха се на руссите, които са земали участие в комплотите и днес се намерват емигранти в Руссия и се прехранват от царските подаяния, както и всички опонирающи против правителството на русска тема. До сега руссите ни се представляваха всякога като доброжелатели и на всяко обвинение отговаряха, че те се грижели за България, а пък княза и правителството му я продавали на немците, опропастявали я. Цанковистите от своя страна не намират думи, за да искажат „благодушието“ на царя и това до колко той милеял и плачал всеки ден за доброто на България; но че ний не сме разбирали тази добрина и царското „благодушие“ и всеки ден сме сипяли хули против царя. Обаче, подир откритието на тия документи, те трябва да се червят и да преглъщат всичко, което ще се говори вече за русските дипломати и царя им. Не ний сме биле хулителите, а те са биле хора без всяко национално чувство, без срам, хора, които съзнателно са продавали страната на руссите. Ако у тях има капка ум и съвест, те трябва да се червят от светът за поведението, което са държали.
<p class="style1">С Паница заедно беше осъден и другаря му, оставния русски офицер Колобков. Русската дипломация се залови още от първия ден да го освобождава; а най-много я заинтересувало обстоятелството: да ли са уловени някои документи, които да оличават русското правителство, че е земало участие, и да ли се е узнало, че Домонтович е бил назначен за императорски русски коммиссар в България. След като е добила отговор, че никакви особенни писма не са уловени, - тя от ново се расхрабрява, и вестниците ѝ от ново започнаха да измислюват хули и клевети против нашето правителство.
<p class="style1">Ако се припомнюват читателите, не след дълго време подир, туй русските дипломати бяха дали една нота чрез германското консулство, в която обвиняваха нашето правителство, че държало на служба мнозина техни русски, „виходимци“, и искаше испъждането им. Причината, да се подаде тази нота, беше чисто и просто, да се направи една шашарма, да се отвлече вниманието на обществото от да разисква по Паницовото дело, за да не би в туй разискване да се открие нещо за Руссия, а още и туй, - да не би някой от тия ,виходимци“, които, както се доказа тогава по-вечето са биле русски шпиони, - да е знаял нещо и да открие на властите.
<p class="style1">Но с това русската дипломация не е искала да тури край на своите опити за бунтове; напротив, тя е искала с изваждането на своите хора, да има очи при бъдещите си действия и комплоти, да казва, че тя няма вече хора в България, следователно, всичко, каквото ще става за в бъдеще, е дело на самите българи. Тя не е била турнала край на своите дела, а се е готвила да захване друг ред на действие, с други средства и по друга метода. От документите виждаме, че русската дипломация изпраща някой си поручик Милевски да следи нихилистите, които прибягвали в България, и в същото време, да устроява и <i>конспирации</i> против някои лица и особено против княза (стр. 233). Този господин Милевски щял още да предаде в Цариградското посолство някакви си <i>новоизработени в Париж бомби</I> от „пиротехника Феодоров“ (стр. 234). Но този път тия русски агенти, които щяли да ходят в България, и очевидно, да хвърлят бомбите, биле снабдени с <i>француски паспорти</i>. Това станало с единственна цел за да се избегне трудното покровителство на германските консули над русските поданици, защото този път се готвяло действие сериозно, - с <i>бомби</i>. В едно писмо се говори (стр. 235), че Паницовото дело доказвало, какво Българите въобще не биле способни към <i>активни действия</i> и поради туй с тях в бъдеще <i>немогло да се очаква никакъв благоприятен резултат от употреблението на бомбите</i>. За туй са биле пратени русски тайни полицейски агенти, които щели да вършат работата и за тази цел, френското правителство дало няколко паспорти, с които свободно да пътували „конспиративните тайни агенти“. Вижда се работата, някои от нашите емигранти ще да са предлагали тъй също услугите си да действуват с бомби. Но <i>вторий</i> път е било съобщено в Букурещкото посолство от страна на шефът на русската тайна полиция в Париж, Ростовски, - да не се доверява на българите бомби, а да се действува с русските полицейски агенти и по свое усмотрение (стр. 236). Измежду тия агенти, които щели да следят русските нихилисти и да „конспирират“ против княза, бил и Хараламби Владигеров, едно време Драгоман при нашето в Букурещ агенство. Този господин е стоял под прямото ведомство на шефът на русската тайна полиция в Париж. Месец преди убийството на Белчева, той се беше домъкнал в София, а след убийството беше затворен, когато и се призна пред следователя, че е бил руски шпионин.
<p class="style1">През Септемврий 1890 г. е бил пращан в Цариград и Белград през Букурещ, и известния емигрантин, бивши офицерин, Митителов, с цел да организира и изпрати в София лицата, които са изявили готовност „конспиративним образом“ (стр. 237) да отстранят от власт Стамболова и неговите привърженици...
<p class="style1">Какво е станало по-нататък, не се вижда, защото документите тук се свършват вече. Но тия „конспиративним образом“ действия не са биле нищо друго, освен делото на Миларова и К. Попова и устройството комплоти за убийството на княза и Стамболова. Както се доказва пред съдът, и от дневника на Св. Миларова, това дело е тъй също едно от мноочисленните русски средства за премахванието на княза от България. Ако не е могло да сполучи, то е станало по независящи от испълнителите му причини.
<p class="style1">В книгата няма такива документи, които да ни осветлят: през кой канал и по кой начин русските дипломати са свързали своите сношения и са ръководили последния комплот за убийството на княза и Стамболова, вследствие на който падна убит бившия Министър на Финансите Белчев. Няма тъй също нищо и върху делото по убийството на бившия дипломатически агент в Цариград Д-р Вълкович. Причината е, че всичките тия документи, които печатаме, са измъквани по-рано от тези убийства. Ако обаче, до някога се расгьрсят канцеляриите на русските посолства в Цариград, Букурещ и Белград, без друго ще се намерят пак всички подробности. Ще чакаме времето да ни прати пак някой Якобсон.
<p class="style1">Но кой е онзи, който, след като прочете всичките документи и разбере ясно пъкленните планове на Руссия против България - да Х1ЛН не признае, че и тези грозни улични убийства на двамата български държавни мъже са дело на русските дипломати? Разглеждането на делата на виновниците в комплота както по убийството на Белчева, тъй и на Вълковича, - доказаха твърде нагледно участието на русските дипломати. Опитванието на Нелидова в Цариград да отнеме от ръцете на турската полиция Влад. Шишиманова, който бе забъркан в убийството на Вълковича, - е явно доказателство, че Цариградското русско посолство е приготовлявало последните две убийства. Към това заключение ни упътват и самите документи; от тях се вижда, че, след като не сполучили и с делото на Паница, в което те са имали голяма надежда, защото Паница беше хитър фокусник да лъже и представлява работите на стотях деведесет и девет повече отколкото са в действителност, тогас русската тайна полиция се е загрижила сама да поеме ръководението на „конспирациите“, за която цел, както споменахме, е бил пратен и някой си оставной поручик Милевски, с нарочно приготвени от Париж бомби. Тия „православно-християнски“ оръдия, биле отнесени в Цариградското русско посолство, от гдето и щели да се раздават на „конспираторите“. Припомняме тук на читателите, че в делото на „Св. Миларова, Попова и пр. имаше показания, какво Миларов предлагал, на някои лица, да скрият или да му намерят място, гдето може да скрие <i>бомби, динамит</i>e и пр., които неща той щял да пренесе от Едрене. Съпоставено това с документите, твърде ясно става, че в тия две убийства - Белчев и Вълкович, - главна роль е играла пак русската дипломация, както в намирванието на хора убийци, тъй и в скъпото плащание и скривание отпосле в Руссия на ония от тях, които успяха да избягат.
<p class="style1">Ний свършихме до тук с документите.
<p class="style1">Да продължаваме повече върху тези въпроси, то значи да пишем цели томове с всичките им подробности. Това не беше нашата цел. Ний направихме <i>бегли и твърде кратки бележки</i> върху преминалите от освобождението ни събития, за да помогнем на читателя да разбере по-ясно значението на тия документи. Много подробности, които инак биха имали голямо значение, ний ги опустнахме, защото те би ни завлекли в дълги разкази, а пък и без туй ний доста на дълго се простряхме. Нашата цел беше да укажем на <i>по-едрите факти</i>, които разобличават русската дипломация и без всяки документи, в това, че тя при все туй, има тепегьозлюка да се отрича от работи, които и на децата е известно, че са дело на русското правителство.
<p class="style1">Като туряме точка на по-нататъшното разглеждане на събитията, връщаме се към поставяния в началото въпрос и казваме:
<p class="style1">Ако преди освобождението нямахме никакви факти за да подозираме Руссия, че предприема една война не с цел да освобождава, а да прокарва своите отдавна предначертани планове за завладяванието на Балканския полуостров; ако тогава не можеше да се намери и да се одързости никой българин, който да обвини Русия в лоши намерения спрямо България; ако всеобщото омайване в първата година на освобождението заслепи всички ни да не подозираме и да не виждаме в Руссия и в нейните действия в България нищо друго, освен желание да закрепи и усили една свободна България, - то сега, подир един четиринадесет годишен живот; подир цяла верига от груби факти и действия на Руссия; подир толкова явните вмешателства в нашите работи с очевидна цел да ни тури под владението си; подир толкова комплоти, бунтове, разбойничества, убийства и пр., гдето на всяка стъпка в тях се съглежда немилостивата ръка на Руссия; подир толкова жертви, дадени се за нейните коварства; подир толкова борби и явни спънки, подир толкова явните заявления, че тя няма да остави България и нейния княз на мира, догдето не си прокара плановете, подир узнаванието на тия планове, и съзнаванието на тяхната гибелност за България; най-после, подир напечатванието на тази грамада от документи, измъкнати из архивите на русските консулства, - ще ли се намери българин, с <i>чиста съвест и български патриотизм</i>, който да не признае, <i>че Руссия ни е освобождавала с цел да ни присвоява и присъединява към своята Империя; че тя е най-силния и найопасния враг за нашето бъдеще величие, спокойствие и щастие</i>; че тя е, която създава комплоти, бунтове и убийства с свои средства, за да разруши всичко и да направи България нещастна, за да може след туй да се въсползува и тури ръка върху нас; че тя е, която рови и създава всеки ден един от други по-хайдушки планове, за да може да ни стъпчи: - ще ли се намери, казваме, подир туй, <i>което сега е известно след четиринадесет годишен свободен живот</i>, - такъв българин, който да не се погнусява от действията на русската дипломация, който да върви подиря ѝ, да работи с нея заедно и да счита, че направлението, което днешното правителство е създало, не е патриотическо? Кой е онзи, който със спокойна съвест би могъл сега да вярва на русските дипломати, че те работят за доброто на България? Кой честен българин ще има куражът да мисли, че Руссия е правяла всичките тия безобразия, изложени в документите, с цел да ни направи силни и велики?
<p class="style1">Казваме и прибавяме:
<p class="style1">Както <i>преди</i> освобождението и през време на самото освобождение не можеше да се намери българин със спокойна съвест да мисли, че Руссия воюва с цел да ни присвоява отпосле и да създава своя <i>Задунайска областъ</i>, - тъй и <i>сега</i>, след тия документи, не вярваме, че би се намерил такъв развален българин, който да не признава, че Руссия е държавата, която се стреми да ни завладее, че тя е която с своето неприятелство, спира нашето развитие, закрепвание, напредвание и пр.
<p class="style1">Приятели на русската политика и нейни подцържатели, после всичко това, могат да бъдат само предателите, зацапаните в разните комплоти, бунтове и убийства, хранениците на Руссия, за които вратата на България са затворени отдавна. Но истинските българи не могат да бъдат приятели на Руссия, нито пък съчувствующи на нейната коварна политика.
<p class="style1">Време е да признаят всички, че пътът, когото днешното правителство е заловило и направлението, което то е дало на политиката, е единственния, спасителния и правия път, който може да запази за отечеството ни приятелството и подцържката на Великите Сили, и който за винаги ще тури преграда на всяко русско влияние в България. На истинските синове на отечеството лежи трудната длъжност не да подкопават и ослабват това направление, а да го подкрепят и усилят до такава степен, щото при каквито и да било обстоятелства, то да остане неизменно за винаги. Стрелите на неприятеля, както видяхме досега от документите са отправени към младия наш Господар и неговия пръв съветник, които направляват политиката. Като е тъй, наша длъжност е, да ги окръжим, да ги усилим и закрепим и да улесним всички ония пътища, които водят към създаванието на една благородна и трайна династия. Това е средството, което ще пресече за винаги и без туй огасналото вече влияние на Руссия в България.
<p class="style1">Партизанските страсти и неудовлетворените честолюбия, трябва да остават на заден план пред бъдещето на отечеството. Екзархийските интриги и анатеми, пущани тъй изобилно напоследне, и които са плод пак на русските дипломати, - трябва да се повръщат на „светиня му“, за да ги предава на ония, от които ги е взел.
<p class="style1">Прочитанието на тия документи трябва да убеди всеки българин, че е длъжност на ръководящите българския народ елементи, да направят всичко, което ще способствува за отстранението на Русия още по-далеч и за винаги от нас и да се пресекат ръцете на развалените елементи било в страната, било вън - да посягат към предателство. Направлението трябва да бъде такова, щото, както преди освобождението беше ни срам или страх да говорим против Руссия, - тъй и сега, подир узнаването на руссите, всеки, който иска да върви с Руссия и да се нарича руссофил, - да се срамува, страхува и черви от себе си, че е такъв. Сега и моментът и времето са най-сгодни, за да се създаде туй направление в всичките отрасли на управлението в страната, в обществения живот, в училищата и пр.
<br><br>
<p class="style1">София, Януарий 1893 година.
<p class="style3">Д. Петков
<br><br>
<p class="style1"><i>(Следва)</i>
<br>Блог на Павел Николов, астрофилологhttp://www.blogger.com/profile/11915175080505891163noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7911735978446673859.post-3554579279497768972024-03-06T06:00:00.013+02:002024-03-06T06:00:00.141+02:00АЛЕКСАНДР МЕН / „СИН ЧОВЕШКИ“ / Част IV. ЧРЕЗ СТРАДАНИЯ И СМЪРТ КЪМ ВЕЧНО ТЪРЖЕСТВО / Глава XIX. ГОЛГОТА (7 април)<div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj68orgHo3-RqU1OURiS2Jx5phxpFSOmLH9O0Z8PWwE8J0JY0SpA0CfiAX41WC4T2Vc-B5OgD9SvEXvtvVJbgCqUiP0RcipVvkS3WZ0Hnuo1uCw9d1MOltoieoKDtIjw0zJapkXrZYDiacb1G0cO3hqTknBd3-NG-3sPTgCu4e1zUsmg96KZsWxFaxWKQ/s1500/38565151-aleksandr-men-syn-chelovecheskiy.jpg" style="display: block; padding: 0em 1.5em; text-align: center; clear: left; float: left;"><img alt="" border="0" height="320" data-original-height="1500" data-original-width="1088" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj68orgHo3-RqU1OURiS2Jx5phxpFSOmLH9O0Z8PWwE8J0JY0SpA0CfiAX41WC4T2Vc-B5OgD9SvEXvtvVJbgCqUiP0RcipVvkS3WZ0Hnuo1uCw9d1MOltoieoKDtIjw0zJapkXrZYDiacb1G0cO3hqTknBd3-NG-3sPTgCu4e1zUsmg96KZsWxFaxWKQ/s320/38565151-aleksandr-men-syn-chelovecheskiy.jpg"/></a></div>
<p class="style1"><b><i>Преди много години, малко след средата на деветдесетте някъде, си купих книгата на Алекссандр Мен „Сын Человеческий“ („Син човешки“). По това време оформях една малка моя интернет библиотека и през лятната ваканция за два месеца преведох книгата на отец Александр и я качих в библиотеката. Доста по-късно тази книга излезе в български превод и като книжно тяло, но преводът и преводачът не са ми познати. Същевременно се разритахме с провайдъра ми и аз свалих цялата библиотека от сървъра му, като започнах да я качвам постепенно на платформата “Blogger” – можете да я видите <a href="https://biblioteka1955.blogspot.com/2012/03/1_10.html" target="_blank">ТУК</a>. Там има много стари неща и повече нови, но от старите все още остават някои публикации. Така че дойде ред и на книгата на Александр Мен, написана от един наистина много високо ерудиран богослов изследовател. (Павел Николов)</i></b>
<br><br>
<p class="style1"><b>ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ<span style="color: blue;">: ПАВЕЛ НИКОЛОВ</span></b>
<br><br>
<p class="style1">"На светлата памет на майка ми"
<p class="style1">Александр Мен
<br><br>
<p class="style1"><b>ДО ТУК:
<p class="style1">„СИН ЧОВЕШКИ“ – <a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/09/blog-post_27.html" target="_blank">ОТ АВТОРА</a>, <a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/blog-post_04.html" target="_blank">ПРОЛОГ</a>.
<p class="style1">Част І. ОТ ВИТЛЕЕМ ДО КАПЕРНАУМ: <a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/blog-post_65.html" target="_blank">Глава I. В ДНИТЕ НА ЦАР ИРОД</a>
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/ii-3-27.html" target="_blank">Глава II. НАЗАРЕТ</a>
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/iii-27.html" target="_blank">Глава III. ПРЕДТЕЧАТА. ИСУС В ПУСТИНЯТА</a>
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/11/iv-27.html" target="_blank">Глава IV. ГАЛИЛЕЯ. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ</a>
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/11/v.html" target="_blank">Глава V. ДОБРАТА ВЕСТ</a>
<p class="style1">Част II. МЕСИЯТА: <a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/11/i-vi-28.html" target="_blank">Глава VI. „НЕ МИР, А МЕЧ“</a>
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/11/i-vii-28.html" target="_blank">Глава VII. ЗНАМЕНИЯ ЗА ЦАРСТВОТО</a>
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/11/i-viii-28-29.html" target="_blank">ГЛАВА VIII. ДВАНАДЕСЕТТЕ АПОСТОЛИ. СМЪРТТА НА ПРОРОКА</a>
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/12/i-ix-29.html" target="_blank">Глава IX. „ХЛЯБЪТ НА ЖИВОТА“</a>
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/12/i-x-29.html" target="_blank">Глава X. „ТАЙНАТА НА ЧОВЕШКИЯ СИН“</a>
<p class="style1">Част III. КЪМ ГОЛГОТА:
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/12/ii.html" target="_blank">Глава XI. МНОГО ПРИЗВАНИ – МАЛКО ИЗБРАНИ</a>
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/12/ii.html" target="_blank">Глава XII. ЧАСЪТ НАБЛИЖАВА</a>
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/ii-xiii-2-4-30.html" target="_blank">Глава XIII. ЛОЗЕТО НА БАЩАТА</a>
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/ii-xiv-5.html" target="_blank">Глава XIV. СЪДЪТ НА МЕСИЯТА</a>
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/ii-xv-5-7.html" target="_blank">Глава XV. ПАСХАТА НА НОВИЯ ЗАВЕТ</a>
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/ii-xvi-6-7.html" target="_blank"> Глава XVI. НОЩТА В ГЕТСИМАНИЯ</a>
<a href=" https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/iv-xvii-7.html " target="_blank"> Глава XVII. САДУКЕЙСКИЯТ СЪД </a>
<a href=" https://pavelnik.blogspot.com/2024/02/iv-xviii-7.html " target="_blank"> Глава XVIII. СЪДЪТ НА ПРОКУРАТОРА</a>
<p class="style1">АЛЕКСАНДР МЕН, „СИН ЧОВЕШКИ“ В <a href="https://biblioteka1955.blogspot.com/p/blog-page_389.html" target="_blank">„БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“</a></b>
<br><br>
<div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhCE0VgQA_DqqZC5BlIVEfjdVAnYvQrqumWf1guBfqxDq88TqdjYRie98OhlfxxR8BSOcoKlAlBUeI2jZM7mjLHQBOlyUqN62P8uN-HASmobpC4Yhii-WHWnptzACsnuO7mvAjuvs_VxTiRPwEdYqJPm4sZfEoDCUwVNBfOrFRCWgjya8cCT0N3pfGVYdc/s327/Golgota.jpg" style="display: block; padding: 0em 1.5em; text-align: center; clear: left; float: left;"><img alt="" border="0" height="320" data-original-height="327" data-original-width="206" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhCE0VgQA_DqqZC5BlIVEfjdVAnYvQrqumWf1guBfqxDq88TqdjYRie98OhlfxxR8BSOcoKlAlBUeI2jZM7mjLHQBOlyUqN62P8uN-HASmobpC4Yhii-WHWnptzACsnuO7mvAjuvs_VxTiRPwEdYqJPm4sZfEoDCUwVNBfOrFRCWgjya8cCT0N3pfGVYdc/s320/Golgota.jpg"/></a></div>
<p class="style1"><b>Част IV. ЧРЕЗ СТРАДАНИЯ И СМЪРТ КЪМ ВЕЧНО ТЪРЖЕСТВО / Глава XIX. ГОЛГОТА</b>
<p class="style1">(<i><b>7 април)</b></i>)
<br><br>
<p class="style1">И до днес в Ерусалим показват
"Скръбния път" (Via dolorosa), по който хората повели на смърт
Спасителя на света. От евангелските времена много неща в топологията на
града са се променили и затова е трудно да се защитава достоверността
на преданието. Несъмнено е обаче, че именно по такава тясна източна
улица се е движела процесията, която излязла от преторията по обяд в
пасхалния петък на 14 нисан.<br>
<p class="style1">Никой от близките му не бил
до Христос. Той вървял в обкръжението на мрачни войници<b>;</b> двама
престъпници, вероятно съобщници на Варава, го съпътствали към мястото
на екзекуцията. Всеки имал titulum, табела, която сочела вината му.
Тази, която висяла на гърдите на Христос, била написана на три езика<b>:</b>
еврейски, гръцки и латински, за да могат да я прочетат всички. Тя
гласяла<b>:</b> "Исус от Назарет, юдейски цар".
<div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg_R8Z-EHO1RjVjl59xxTkFcG68cKglYGL4mmcGjmTFG_mSiN722S4SeGFxaDWswD7uvjrK61vrPY1R9rHmYrELRCKkqZL8L8OgQ-brUKC6XAng6Bb91DLUdv_BryjE3lksIvZPBlWkQypNMqfpeaWU7rqvCLUozo_tlZ8q7oKJ4ofH6Q5Wh9Cqk2yYVhg/s334/Titul.jpg" style="display: block; padding: 1em 0; text-align: center; "><img alt="" border="0" width="600" data-original-height="96" data-original-width="334" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg_R8Z-EHO1RjVjl59xxTkFcG68cKglYGL4mmcGjmTFG_mSiN722S4SeGFxaDWswD7uvjrK61vrPY1R9rHmYrELRCKkqZL8L8OgQ-brUKC6XAng6Bb91DLUdv_BryjE3lksIvZPBlWkQypNMqfpeaWU7rqvCLUozo_tlZ8q7oKJ4ofH6Q5Wh9Cqk2yYVhg/s600/Titul.jpg"/></a></div>
<p class="style1">Синедрионът се опитал да
протестира срещу този надпис, като виждал в него оскърбление за
патриотичните чувства на хората. Но този път Пилат останал непреклонен.
"Каквото написах, написах" - отвърнал той, доволен, че поне по този
начин успял да ядоса хората, които го накарали да отстъпи.<br>
<p class="style1">Според жестокото правило
обречените сами носели patibulum-а, кръста, на който ги разпъвали. Исус
вървял бавно. Той бил измъчен от бичовете и отслабнал след безсънната
нощ. А властите гледали да приключат с въпроса по-бързо, до началото на
тържествата. Затова центурионът задържал някой си Симон, юдей от
Киренската община, който се връщал от нивата си в Ерусалим, и му
наредил да носи кръста на Назаретянина. По-късно синовете на този човек
станали християни и вероятно са научили от него основните подробности
за Голготската трагедия.<br>
<p class="style1">При Ефраимската врата
шествието било заобиколено от хора. Чул се плач и нареждане на жени.
Исус се обърнал към тях и за първи път от дълго време заговорил<b>:</b>
"Ерусалимски дъщери - казал той, - не плачете за мене, а за себе си,
плачете за вашите деца. Защото ето че идват дни, когато ще се каже<b>:</b>
<i>Щастливи са чакащите деца в утробите, които никога не са раждали, и
гърдите, които никога не са кърмили!</i> Тогава ще започнат да казват
на планините<b>:</b> <i> Паднете върху нас!</i> и на хълмовете<b>:</b>
<i> Затрупайте ни!</i> Защото ако правят това със зеленото дърво, какво
остава за сухото?" В тези последни часове той продължавал да мисли за
участта, която ще постигне Ерусалим след четиридесет години...
<br>
<br>
<p class="style1">Като излезли от града, завили
към най-големия стръмен хълм, разположен близо до стените, край пътя.
Заради формата си той получил името <b><i> Голгота</i></b> - "Череп",
"Лобно място". [<a name="gasomd"></a><a href="#bomdue">1</a>] На върха
му трябвало да бъдат поставени кръстовете. Римляните винаги разпъвали
осъдените покрай оживени пътища, за да плашат с вида им непокорните.<br>
<p class="style1">На хълма на осъдените
поднесли питие, което притъпява чувствата. Правели го юдейските жени,
за да облекчат мъките на разпънатите. Но Исус отказал питието, готвейки
се да понесе всичко в пълно съзнание.<br>
<p class="style1">Разпъването на кръст не само
се смятало за позорен край, но и било едно от най-безчовечните
екзекуции, каквито е изобретил древният свят. То съединявало
физическото мъчение с нравственото унижение. Не случайно в империята от
този "най-ужасен и най-отвратителен" вид смърт спасявали всеки, който
имал римско гражданство. Разпъвали обикновено бунтовни варвари и роби.
Тази екзекуция, която римляните заимствали от Картаген, се използвала
широко още в дните на Републиката.<br>
<p class="style1">Осъденият бил завързван гол,
а понякога го приковавали към стълб с напречна греда и го оставяли да
умре бавно. Мъчело го задушаване, слънцето жарело главата му, цялото
тяло отичало от неестественото положение, раните се възпалявали,
причинявайки нетърпима болка. Той викал смъртта като освобождение, но
тя не идвала. Имало случаи, когато хората висели на кръста много дни<b>;</b>
понякога, докато са още живи, птиците изкълвавали очите им...<br>
<p class="style1">За да не могат близките им да
спасят разпънатите, край кръстовете поставяли въоръжена охрана. И този
път били определени четирима войници със заповед да изпълнят присъдата
и да останат при Лобното място като пазачи. Конвоят вече се командвал
не от трибун, както в Гетсимания, а от центурион.<br>
<p class="style1">Властите разбрали, че
тревогата се е оказала напразна<b>:</b> процесът не предизвикал никакви
безредици. Привържениците на Галилееца се разбягали, а мнозина вероятно
научили за случилото се, когато било късно. Арестуването, съдът и
екзекуцията били извършени бързо, както било планирано от архиереите. И
да са повярвали някои в месианството на Исус, сега вече били лишени от
възможността да действат. Нали кръстат означавал само едно<b>:</b>
Назаретянина е лъжемесия. За неговите претенции сега напомнял само
ироничният надпис, закован на кръста.<br>
<p class="style1">Екзекуцията наблюдавала
отдалече една група галилейски жени. Тава били Мария от Магдала, Мария
Клеопас, Саломея и други. Сред тях била и майката на Повелителя със
сестра си. Мъката и отчаянието им били безпределни. Ето го "престолът
на Давид", приготвен за Месията! От всички пророчества се изпълнило
само едно<b>:</b> "оръжие пронизало душата на Мария". Как се случило
така, че Бог допуснал това? Исус, въплътената Вяра и въплътената Любов,
стоял беззащитен пред своите палачи. Отдавна ли Саломея молела от него
почтено място за синовете си? А сега той трябвало да умре заедно с
престъпниците...<br>
<p class="style1">Жените видели как войниците
свалили от Исус дрехите му, като му оставили само набедрената
превръзка, видели как бил приготвен кръста и осъденият бил положен
върху него. Чул се страшният звук на чуковете, с които набивали под
китките на ръцете [<a name="purpurno"></a><a href="#kofdor">2</a>] и в
стъпалата му огромни гвоздеи. Това бил несравним с нищо ужас. Стоящият
наблизо Симон от Кирена чувал думите на Исус<b>:</b> "Татко, прости им,
защото не знаят какво правят". Наистина, нито бездушните палачи, нита
йерарсите, които постигнали Исус да бъде осъден, не разбирали какво
става в този час. За едните екзекуцията била просто пауза сред скучното
казармено ежедневие, а другите били уверени, че са изолирали хората от
"месията", от опасния богохулник и съблазнител.<br>
<p class="style1">След като кръстовете с
разпънатите били изправени, подножията им били затрупани с камъни. Сега
конвоят трябвало да чака последния дъх на осъдените. За да им минава
времето, войниците си подхвърляли шеги и играели на зарове. Според
обичая им се полагало да вземат за себе си дрехите на осъдените на
смърт. Те ги разкъсали на части, само целоткания хитон на Исус решили
да не развалят и хвърлили жребий кой да го получи.
<br>
<br>
<p class="style1"> Често казват, че смъртта
на Христос е събитие, преминало почти незабелязано за тогавашния свят.
И напълно основателно. Дори сто години по-късно римският историк Тацит
му посветил само една кратка фраза<b>:</b> "При царуването на Тиберий
Христос бил екзекутиран от прокуратора Понтий Пилат". [<a name="baszta"></a><a
href="#gajnsa">3</a>] Но и в Ерусалим разпъването на Исус от
Назарет не предизвикало особено внимание. Препълненият с богомолци град
живеел своя живот. За четирите години управление на Пилат хората
свикнали с многочислените екзекуции.<br>
<p class="style1">Бързащите към Ерусалим не се
учудвали, като виждали кръстовете на хълма. В дните на празниците
показателните разправи били чести. Минаващите спирали и четели с хладно
любопитство надписите. Някои, които били чували за Назаретянина, викали
злорадо<b>:</b> "Ей! Ти, който разрушаваш Храма и го издигаш отново за
три дена! Спаси себе си, слез от кръста!"<br>
<p class="style1">Членовете на Синедриона,
които не можели да се откажат от отмъстителното удоволствие да видят
края на осъдения, също дошли на Голгота. "Другите спасяваше -
разговаряли те със смях помежду си, намеквайки за виковете "Осанна!" [<a
name="gospdst"></a><a href="#fukudie">4</a>], - а себе си не може да
спаси! Цар на Израел, нека слезе сега от кръста, за да видим и
повярваме. Надяваше се на Бога<b>:</b> нека сега Бог да го избави, ако
му е угоден. Защото каза<b>:</b> Аз съм Божи син".<br>
<p class="style1">В същото време задухал вятър
и мрачни облаци забулили небето. Слънцето се скрило, за да не вижда
сякаш безумието на хората. А те продължавали да се подиграват с
Христос, който търпял безмълвно нечовешката мъка. Подигравали се
войниците, подигравали се старейшините, подигравали се случайните
зрители. Дори един от метежниците, прикован до него, се присъединил към
злобния хор...<br>
<p class="style1">Три години, ходейки по тази
земя, Исус учел хората да бъдат синове на Небесния баща, облекчавал
страданията, проповядвал добрата вест за Царството. Но хората не искали
да влязат в това Царство. И езичниците, и юдеите вярвали в царството на
този свят, а Царството на Христос идвало от Небето и водело към Небето.<br>
<p class="style1">Но ето че сега той млъкнал,
той е победен и никога повече няма да буди в тях тревога.<br>
<p class="style1">Изведнъж станало нещо
неочаквано. Вторият осъден казал на своя другар, който заедно с тълпата
се надсмивал над Галилееца<b>:</b> "Не се ли страхуваш от Бога! Нали и
ти си осъден на същото. Ние - справедливо, защото получаваме според
делата си. А той не е направил нищо лошо". Може би този човек е слушал
преди това проповедта на Исус<b>;</b> може би едва в този миг е усетил
някаква сила, идваща от разпънатия до него, и само в неговата душа
внезапно блеснал лъч вяра, изтръгнат от предсмъртната мъка.<br>
<p class="style1">- Спомни си за мене - казал
той, като погледнал Христос, - когато дойдеш като Цар.<br>
<p class="style1">Напуканите устни на Исус се
разтворили и той отвърнал<b>:</b><br>
<p class="style1">- Истина ти казвам, днес ще
бъдеш с мене в рая.<br>
<p class="style1">Тълпата постепенно оредявала.
Жените, които стояли отстрани, се осмелили да се приближат въпреки
присъствието на войниците. Кръстът бил висок, но с разпънатия можело да
се говори. Като видял майка си, която се приближила с Йоан, Исус се
обърнал за последен път към нея. "Ето го твоят син - казал той, а после
погледнал любимия си ученик<b>:</b> - Ето я твоята майка". След което
млъкнал...<br><br>
<p class="style1">Облаците се сгъстявали<b>;</b>
към три часа след обяд станало тъмно като при свечеряване. Неимоверната
тежест, която започнала да пада върху Исус още през Гетсиманската нощ,
достигнала предела си. Отдавна чакал Месията тази последна среща със
злото на света, което сега го обгръщало като черна пелена. Той наистина
слизал в ада, създаден от ръцете на хората.<br>
<p class="style1">- <b><i> Елахи, Елахи, лема
шабактани!</i></b> Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил!<br>
<p class="style1">В този вопъл на псалмопевеца
Христос излял цялата дълбина на своята безпределна мъка. Края на
молитвата не можал да довърши...<br>
<p class="style1">Стоящите на Голгота не
разбрали думите му. Войниците решили, че разпънатият призовава Хелиос,
Слънцето, а на юдеите поради близкото звучене им се чуло името на
пророк Илия. [<a name="szalhak"></a><a href="#hakszal">5</a>] "Ето,
вика Илия!" - казал някой.<br>
<p class="style1">Започвала агонията.
"Шахена!", "Вода!" [<a name="gosaga"></a><a href="#sagago">6</a>] -
помолил Исус. Един от войниците, воден от състрадание, изтичал при
делвата с "поска", кисела напитка, която войниците носели постоянно със
себе си, и като натопил в нея една гъба, я протегнал с пръчка на
умиращия. По-коравосърдечните го възпирали<b>:</b> "Недей, да видим
дали ще дойде Илия да го спаси".<br>
<p class="style1">Щом влагата докоснала
възпалените устни на Исус, той казал<b>:</b> "Свърши се". Той знаел, че
смъртта вече е близо и отново започнал да се моли, повтаряйки думите,
които майка му го учела да казва преди сън<b>:</b> "Татко, в твоите
ръце предавам духа си..."<br>
<p class="style1">Внезапно страдалецът надал
вик. След това главата му паднала на гърдите. Сърцето спряло. Той бил
мъртъв.<br>
<p class="style1">Човешкият син изпил своята
чаша до дъното.<br>
<p class="style1">В този миг хората почувствали
как земята потреперила и видели пукнатини, които плъзнали по камъните.
Въздухът бил тежък като пред буря. Центурионът, който дълго се вглеждал
в лицето на разпънатия, възкликнал<b>:</b> "Този човек е наистина син
на боговете!" Нещо тайнствено се разкрило за римлянина в последните
минути на екзекуцията. [<a name="prommjast"></a><a href="#mjastprom">7</a>] <br>
<p class="style1">Страшните природни явления
подействали на всички потискащо. Смутени и изплашени се връщали хората
в града. Те се биели по гърдите в знак на скръб, досещайки се, че е
станало нещо ужасно.<br>
<p class="style1">На фона на мрачното небе се
очертавали контурите на трите кръста. Но не само за човешката злоба и
жестокост говорели те. От този ден нататък средството за екзекуция щяло
да стане символ на изкуплението, символ на жертвената любов на Бога към
падналото човечество...<br>
<br><br>
<p class="style1"> <font color="#FF0033"><u><b>БЕЛЕЖКИ</b></u></font>
<br> <br>
<p class="style1"><a name="bomdue"></a><a
href="#gasomd">1</a>. В днешно време мястото на Голгота почти не
предизвиква съмнения. То се намирало зад старата стена при Ефраимската
врата. Там вероятно е имало кариера за добиване на камъни. Голгота рано
станала място за почитание от страна на християните. Разположението й
не било забравено и след като през 30-те години на II век император
Адриан издигнал там нови здания. Недалече се намира и гроба на
Повелителя, над който през IV век бил издигнат храмът <i>Възкресение</i>.
Вж. A. Benort. Le Calvaire et Le Sépulcre. - BT 8, 1963, № 53. - Бел.
авт.<br>
<p class="style1"><a name="kofdor"></a><a
href="#purpurno">2</a>. В изобразителното изкуство виждаме гвоздеите
забити в дланите, което според някои анализатори е малко вероятно<b>:</b>
там връзките между костите са слаби и не могат да издържат тежестта на
тялото. - Бел. прев.<br>
<p class="style1"><a name="gajnsa"></a><a
href="#baszta">3</a>. Тацит. Анналы, XV, 44. - Бел. авт.<br>
<a name="fukudie"></a><a
href="#gospdst">4</a>. Възгласът "Осанна" означава буквално
"Спаси ни". - Бел. прев.<br>
<a name="hakszal"></a><a
href="#szalhak">5</a>. <i>Псал 21</i>. Еврейският текст на стиха
от псалма звучи<b>:</b> "Ели, Ели, лама азабтани!". А Христос е
произнесъл молитвата в арамейски вариант (ако се съди по гръцката
транскрипция на думите у Матей и Марк). Това, че Христос я казва на
езика, който е употребявал във всекидневието, показва дълбокото му
лично преживяване на думите, изречени от псалмопевеца. Името на пророк
Илия се произнасяло "Елияху", което обяснява грешката на намиращите се
при кръста. В някои по-стари ръкописи намираме<b>:</b> "призовава
Слънцето". За езичниците тази асоциация с думата Елиос (Хелиос) е
по-естествена. - Бел. авт.<br>
<p class="style1"><a name="sagago"></a><a
href="#gosaga">6</a>. Буквално<b>:</b> "Да пия!". - Бел. прев.<br>
<p class="style1"><a name="mjastprom"></a><a
href="#prommjast">7</a>. <i>Мт 27, 54. </i>В устата на
римлянина-езичник е по-вероятен изразът "син на боговете". От текста на
<i>Мк 15, 39</i> следва, че центурионът е бил поразен от облика и
думите на Исус преди смъртта. <i>Мт </i>(<i>27, 51-53</i>) говори за
знамения, съпровождащи смъртта на Исус (разкъсаната завеса в храма,
земетресение, явяване на покойници). Древното Евангелие от Назарян
пояснява, че земетресението е повредило гредата на храмовата врата (вж.<b>:</b>
Йероним, Писмо 120 до Ебидий). Някои екзегети разглеждат тези съобщения
просто като символ на края, настъпил за Стария завет. Но е напълно
вероятно в този ден наистина да е имало земетресение. Тектоничните
явления в Юдея не били редки. - Бел. авт.
<br> <br>
<p class="style1"><i>(Следва)</i>
<br>Блог на Павел Николов, астрофилологhttp://www.blogger.com/profile/11915175080505891163noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7911735978446673859.post-36604624516045804332024-03-05T06:00:00.001+02:002024-03-05T06:00:00.163+02:00ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА / ГЮСТАВ ФЛОБЕР – „МАДАМ БОВАРИ“ - 6<p class="style1"><b>ПРЕВОД ОТ РУСКИ: <span style="color: blue;">ПАВЕЛ НИКОЛОВ</span></b>
<br /><br />
<div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi9f9kdxI7-88dobMuLmQ2vJgY4VAjhforZ68ZgoNGgp5sbEPW9yEtFe-yZXgs4dHS8GNK66jTGeuZJOh4xzok2xYYvQfK-RRcqgaBcmlsLr50tIStgkijSAZONwc3WLHPmUBxGVL3pBC0Cardcjk_vXM1GTw5ZCMfKh0JhlWGF3X1JPn70ivBsj9j8//s297/41SUkHrpSZL._AC_SY780_.jpg" style="display: block; padding: 0em 1.5em; text-align: center; clear: left; float: left;"><img alt="" border="0" height="320" data-original-height="297" data-original-width="200" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi9f9kdxI7-88dobMuLmQ2vJgY4VAjhforZ68ZgoNGgp5sbEPW9yEtFe-yZXgs4dHS8GNK66jTGeuZJOh4xzok2xYYvQfK-RRcqgaBcmlsLr50tIStgkijSAZONwc3WLHPmUBxGVL3pBC0Cardcjk_vXM1GTw5ZCMfKh0JhlWGF3X1JPn70ivBsj9j8/s320/41SUkHrpSZL._AC_SY780_.jpg"/></a></div>
<p class="style1"><b>ДО ТУК:</b>
<p class="style1"><b><a href="https://biblioteka1955.blogspot.com/p/blog-page_99.html" target="_blank">ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА</a>
<p class="style1">ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА
<p class="style1">ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“<a href="https://biblioteka1955.blogspot.com/p/blog-page_424.html" target="_blank">1</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/02/blog-post_21.html" target="_blank">2</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/02/blog-post_28.html" target="_blank">3</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/03/4_0468547.html" target="_blank">4</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/03/5_091378469.html" target="_blank">5</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/04/6.html" target="_blank">6</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/04/7.html" target="_blank">7</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/04/8.html" target="_blank">8</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/04/9.html" target="_blank">9</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/05/10.html" target="_blank">10</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/05/11.html" target="_blank">11</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/05/12.html" target="_blank">12</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/05/13.html" target="_blank">13</a>.
<p class="style1">ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - <a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/05/14.html" target="_blank">1</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/06/15.html" target="_blank">2</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/06/16.html" target="_blank">3</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/06/17.html" target="_blank">4</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/07/18.html" target="_blank">5</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/07/19.html" target="_blank">6</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/07/20.html" target="_blank">7</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/07/21.html" target="_blank">8</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/08/22.html" target="_blank">9</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/08/23.html" target="_blank">10</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/08/24-1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-12-13.html" target="_blank">11</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/08/25.html" target="_blank">12</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/09/26.html" target="_blank">13</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/09/27.html" target="_blank">14</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/09/28.html" target="_blank">15</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/09/29.html" target="_blank">16</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/30.html" target="_blank">17</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/31.html" target="_blank">18</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/32.html" target="_blank">19</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/33.html" target="_blank">20</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/34.html" target="_blank">21</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/11/35.html" target="_blank">22</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/11/36.html" target="_blank">23</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/11/37.html" target="_blank">24</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/12/38.html" target="_blank">25</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/12/39.html" target="_blank">26</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/12/40.html" target="_blank">27</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/12/41.html" target="_blank">28</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/42.html" target="_blank">29</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/43.html" target="_blank">30</a>,
<p class="style1">ГЮСТАВ ФЛОБЕР: “МАДАМ БОВАРИ“ - <a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/44-1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-12-13.html" target="_blank">1</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/blog-post_23.html" target="_blank">2</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/3.html" target="_blank">3</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/02/4.html" target="_blank">4</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/02/5.html" target="_blank">5</a>
<p class="style1">„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В <a href="https://biblioteka1955.blogspot.com/p/blog-page_424.html" target="_blank">„БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“ </a>
</b>
<br><br>
<p class="style1"><strong>ГЮСТАВ ФЛОБЕР (1821-1880)</strong> - “МАДАМ БОВАРИ“ (1856 г.)
<br><br>
<p class="style1">***
<br><br>
<p class="style1">Да се върнем към това време, когато Шарл е все още женен за Елоиза Дюбюк. Във втората глава конят на Бовари (конете играят в книгата значителна роля, образувайки отделна междинна тема) го носи в сънлив тръс към Ема, дъщерята на фермер, който е негов пациент. Но Ема не прилича на обикновена фермерска дъщеря; тя е изящна млада жена, „госпожица“, възпитана в добър пансион заедно с дворянски дъщери. И ето че Шарл е измъкнат от съпружеската постеля (той никога не е обичал първата си жена, плоскогръда, покрита с пъпки – чужда вдовица, както по волята на Флобер я нарича на ум Шарл) – та ето, че него, младия селски лекар, са го измъкнали от унилата постеля и той отива на фермата в Берто, където стопанинът си е счупил крака. Когато влиза в двора на фермата, неговият обикновено спокоен кон изведнъж се уплашва и отскача настрани – леко предвестие за предстоящите на мирно живеещия човек сътресения.
<p class="style1">Фермата, а след това Ема виждаме с неговите очи, когато отива там за първи път, все още женен за нещастната вдовица. Половин дузина пауни се разхождат по двора като неясно обещание, като първи урок за лъчезарност. Може да се проследи до края на главата мотива с чадърчето на Ема. След няколко седмици, по време на пролетта, когато се оцежда кората на дърветата и се топи снегът по покривите на постройките, Ема стои на прага; след това отива за чадърчето си и го отваря. Пронизаното от слънцето сиво копринено чадърче хвърля върху бялото ѝ лице цветни отблясъци. Тя се усмихва на меката топлина и чува как как падат една след друга водните капки върху опънатата коприна.
<p class="style1">Различните детайли на прелестната външност на Ема са показани през възприятието на Шарл: синята рокля с три волана, красивите крака и прическата. Тази прическа е преведена от всички преводачи толкова отвратително, че е необходимо да се посочи вярното описание, иначе не е възможно да се представи правилно: „Черните ѝ коси, на които всяка от двете половини изглеждаше изваяна от един къс — толкова гладки бяха те, — се разделяха от тънка рязка, която вървеше по извивката на главата ѝ, оставяйки да се вижда само крайчецът на ухото (крайчецът, а не „горната част“, както е при всички преводачи: горната част на ушите е, разбира се, закрита) и се събираха отзад в разкошен кок с една вълниста извивка към слепите очи, каквато селският лекар виждаше за пръв път през живота си. Страните ѝ бяха розови“.
<p class="style1">Чувствеността на впечатленията, които правят на младия човек, е подчертана и от описанието на летния ден, видян отвътре, от гостната стая: „Капаците бяха затворени. През цепнатините слънцето удължаваше върху плочките тънките ивици, които се пречупваха по ръбовете на мебелите и трептяха по тавана. На масата по неизмитите чаши лазеха мухи и бръмчаха, като се давеха в останалия на дъното сайдър. Светлината, която падаше през комина, озаряваше саждите на плочата с кадифена мекота и придаваше синкав отблясък на изстиналата пепел. Седнала между прозореца и огнището, Ема шиеше. Тя нямаше шалче и върху голите ѝ рамене се виждаха ситни капчици пот“. Обърнете внимание на тънките лъчи, които проникват през цепнатините, на мухите, които лазят по чашите (а не „пълзящи“, както е при преводачите: мухите не пълзят, те се движат и потриват крачета), качват се по чашите и потъват в остатъка от сайдъра. И отбележете проникващата светлина, която превръща саждите в огнището в кадифе и синкав отблясък. Капките пот на раменете на Ема (тя е с отворена рокля) – вижте ги и тях. Пред нас е образец на описателен пасаж.
<p class="style1">Виещият се по полето сватбен кортеж трябва да бъде съпоставен с погребалния кортеж, носещ мъртвата Ема и минаващ по други полета, в края на книгата. По време на сватбата: „Шествието, отначало непрекъснато като пъстра лента, извита из полето по тясната лъкатушна пътека между зелените жита, скоро се проточи и се разкъса на отделни групи, които се спираха да приказват. Най-напред вървеше цигуларят с цигулката си, окичена с панделки, навити като охлюви, после идеха младоженците, роднините, подир тях вървяха безредно приятелите, а децата оставаха назад и се забавляваха да скубят класовете на овеса или да играят помежду си, но така, че да не ги виждат другите. Роклята на Ема, прекалено дълга, малко се влачеше; от време на време тя се спираше да я подигне и със своите облечени в ръкавици пръсти отмахваше внимателно острите треви и малките бодили на магарешките тръни, докато Шарл, с отпуснати ръце, я чакаше да свърши. Чичо Руо, с нов цилиндър и фрак с ръкави, дълги до ноктите, водеше под ръка старата госпожа Бовари. Колкото за господин Бовари — бащата, който всъщност презираше всички тия хора, той бе дошъл просто в редингот с военна кройка, с един ред копчета, и обсипваше с изтъркани любезности една млада, руса селянка. Тя му се кланяше, червеше се, не знаеше какво да отговори. Другите сватбари приказваха за своите работи или се закачаха, настройвайки се предварително за веселбата, а ако човек се вслушаше, можеше да долови непрекъснатото скрибуцане на цигуларя, който продължаваше да свири из полето“.
<br><br>
<p class="style1">Погребват Ема. „Шест души, по трима от всяка страна, вървяха със ситни крачки и малко задъхани. Свещениците, псалтовете и две деца от хора припяваха „De profundus“ и гласовете им се носеха над полето, възлизайки и падайки вълнообразно. От време на време те изчезваха при завоите на пътеката; но високият сребърен кръст непрекъснато се издигаше между дърветата.
<p class="style1">След тях вървяха жените в черни наметки, с отметнати качулки; носеха в ръка големи запалени свещи и Шарл усещаше, че ще припадне от това непрекъснато повтаряне на молитви и свещи, под тия противни миризми на восък и църковни одежди. Лъхаше свеж ветрец, овесът и рапицата се зеленееха, край пътя по живите плетища трептяха капчици роса. Всевъзможни весели шумове изпълваха пространството; тропот на каручка, която се търкаляше далеч някъде из коловоза, вик на петел, който се повтаряше, или препускане на конче, което се виждаше как бяга под ябълковите дръвчета. Чистото небе беше попъстрено с розови облаци; малки синкави пушеци се извиваха надолу, върху колибите, покрити с перуники; минавайки покрай тях, Шарл разпознаваше дворовете. Припомняше си утрини, подобни на тая, когато, след като бе посетил някой болен, излизаше оттам и се връщаше при нея. (Доста любопитно е, че не си спомня сватбата; за читателя това положение е по-изгодно.) Черният плат, напръскан със сребърни капки като сълзи, се подигаше навремени и откриваше саркофага. Уморените носачи забавяха хода; и я носеха с непрекъснати тласкания напред, като ладия, която се люшка от всяка вълна“.
<br><br>
<p class="style1">Всекидневното блаженство на нашия герой след сватбата е изобразено в още един постепенно действащ на чувствата пасаж: „Сутрин в леглото, глава до глава на възглавницата, той гледаше как слънчевият блясък минава по лекия мъх на нейните златисти бузи, полузакрити от спуснатите краища на нощната шапчица. Гледани така отблизо, нейните очи му се струваха разширени, особено когато при събуждане отваряше последователно няколко пъти клепачите си; черни на сянка и тъмносини при силна светлина, те бяха като че с наслоени оттенъци, които, по-тъмни в дъното, ставаха постепенно по-светли към емайла на ретината“ (слабо ехо от темата за слоевете).
<br><br>
<p class="style1">(Следва)
<br> Блог на Павел Николов, астрофилологhttp://www.blogger.com/profile/11915175080505891163noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7911735978446673859.post-47112302445410666752024-03-04T09:21:00.000+02:002024-03-04T09:21:23.982+02:00МАРТА ХИЛЕРС / „ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН“ – 39<p class="style1"><b>ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ<span style="color: blue;">: ПАВЕЛ НИКОЛОВ</span></b>
<br>
<br>
<div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjMZt6hoIoVjCGY1l7bf34kimAHhtwye5jaIRV8LpAr7evYGZSrKxVnjeq0rae9zNjMyVSx-hAjgnnd4vtSxE99LImU2y_50I-KypyN7unmmDXV0QFWBGP6ykH6irxeKNAjBFP0bcpSzhgVtSmYE2cT5CY-Km1moDKyD4t5LP1bf1g46V2MBesGMPdo/s2390/anonyma.jpg" style="display: block; padding: 0em 1.5em; text-align: center; clear: left; float: left;"><img alt="" border="0" width="320" data-original-height="1600" data-original-width="2390" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjMZt6hoIoVjCGY1l7bf34kimAHhtwye5jaIRV8LpAr7evYGZSrKxVnjeq0rae9zNjMyVSx-hAjgnnd4vtSxE99LImU2y_50I-KypyN7unmmDXV0QFWBGP6ykH6irxeKNAjBFP0bcpSzhgVtSmYE2cT5CY-Km1moDKyD4t5LP1bf1g46V2MBesGMPdo/s320/anonyma.jpg"/></a></div>
<p class="style1"><b><i>Почти един милион германки са изнасилени малко преди и след края на Втората световна война. Дневникът на Марта Хилерс „Една жена в Берлин“ („Eine Frau in Berlin“), засягащ тези събития, е толкова остър, че е публикуван за първи път анонимно в САЩ, преведен на английски език (1954 г.). Книгата е посрещната на нож от разни посоки (позоряла руските войници – от една страна, а немските жени – от друга) и претърпява второ издание едва през 2001 година. Атаките срещу тази книга не престават и до ден днешен. Не е превеждана на български език, но в интернет пространството може да се намери филма по „Една жена в Берлин“ с български субтитри. <p class="style1">(Павел Николов)</i> </b>
<br>
<br>
<p class="style1"><b><span style="color: green;">ДО ТУК:</span>
<p class="style1">"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН": <a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/02/blog-post_13.html" target="_blank">1</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/02/2.html" target="_blank">2</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/02/3.html" target="_blank">3</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/03/4_01641524994.html" target="_blank">4</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/03/5_27.html" target="_blank">5</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/04/6_01638101603.html" target="_blank">6</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/04/7_17.html" target="_blank">7</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/04/8_01535098710.html" target="_blank">8</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/05/9.html" target="_blank">9</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/05/10_0142766417.html" target="_blank">10</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/05/11_01268846103.html" target="_blank">11</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/05/12_01524789229.html" target="_blank">12</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/05/13_29.html" target="_blank">13</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/06/14.html" target="_blank">14</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/06/15_01443889652.html/2023/06/14.html" target="_blank">15</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/07/16.html" target="_blank">16</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/07/17.html" target="_blank">17</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/07/18_01993621734.html" target="_blank">18</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/07/19_01387983455.html" target="_blank">19</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/08/20.html" target="_blank">20</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/08/21.html" target="_blank">21</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/08/22_01832749063.html" target="_blank">22</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/09/23_0349094961.html" target="_blank">23</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/09/24.html" target="_blank">24</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/09/25.html" target="_blank">25</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/26.html" target="_blank">26</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/27.html" target="_blank">27</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/28.html" target="_blank">28</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/11/29.html" target="_blank">29</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/12/30.html" target="_blank">30</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/12/31.html" target="_blank">31</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/12/32.html" target="_blank">32</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/33.html" target="_blank">33</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/34.html" target="_blank">34</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/35.html" target="_blank">35</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/36.html" target="_blank">36</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/37.html" target="_blank">37</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/02/38.html" target="_blank">38</a>
<p class="style1">"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН" в <a href="https://biblioteka1955.blogspot.com/p/blog-page_477.html" target="_blank">"БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"</a> </b>
<br>
<br>
<p class="style1"><b>СРЯДА, 16 МАЙ 1945 ГОДИНА</b>
<br>
<br>
<p class="style1">Станах в седем часа по московско време. Сутришна тишина по пустите улици. Магазините все още са празни и новите карти не са раздадени. Едно униформено момиче стоеше на вратата на щаба и се опита да ми попречи да вляза; но аз настоях.
<p class="style1">Накрая седнах в кабинета с коменданта, който в момента беше командир на поне сто хиляди души. Дребен скромен мъж, искрящо чист, русокос, говори удивително тихо. Той знае само руски, но има до себе си преводачка, която говори немски и руски, и двата езика без акцент. Цивилно момиче с очила и карирана рокля. То превежда бързо какво казва една собственичка на магазин с остър нос. Тя иска да отвори магазина си отново? Отлично, необходимо е да го направи. Какво ѝ трябва? Брашно, захар, масло, наденици. Хм, хм. Какво друго? Малцово кафе? Ами да продава и по възможност да добави музика, може да сложи грамофон, защото е важно скоро животът да се нормализира. Комендантът обещава утре тя и цялата ѝ улица да имат ток. Повикан от преводачката мъж, вероятно електроинженер, излиза от съседната стая и разтваря чертежи, за да покаже на коменданта как се справят със захранването в неговия район. Протегнах врат, но нашата сграда не беше включена.
<p class="style1">Последваха редица вносители на молби: мъж със синьо палто на механик пита дали може да вземе у дома си кон, който лежи куц и окървавен в парка, и да се погрижи аз него. Няма проблем - ако разбира от коне. Тайно се учудвам, че този кон все още не е нарязан на парчета, подходящи за тенджерата. Или времето на дивото клане е свършило? Удивително е как изведнъж всички се опитват да получат разрешение за това, което правят, да си прикрият гърба. Думата „комендант“ е ключова дума в наши дни. Собственик с две стенографки иска да регистрира малък цех за печки, който в момента е затворен поради липса на материали. „Ще стане“, казва комендантът. „Ще стане“ е руска магическа формула, преведена утешително като: „Всичко ще бъде наред.“ Да, може да се преведе и „ще стане“, както и втората магическа формула „завтра“, което означава „утре“.
<p class="style1">Следват двама господа, които явно са директори на фабрика за шоколад. Доведоха със себе си свой преводач, който като мене е живял известно време в Русия, бил е работник или войник. Въпреки че все още не е време за шоколад. Мъжете искат да получат ръжено брашно от крайградския склад и да произвеждат макарони. Така! Комендантът им обещава камион за „утре“. Обективна обстановка, никакви печати, малко хартия. Комендантът си служи с малко бележки. Бях изцяло очи и уши, гледах как властите работят, намирах го за вълнуващо и приятно.
<p class="style1">Накрая дойде и моят ред. Започнах смело и признах това, което комендантът вече беше чул: че не мога да се справя езиково с толкова широк набор от изисквания за превод. Той любезно попита откъде съм научила руски език и какво съм работила. Тогава каза, че в обозримо бъдеще със сигурност ще има търсене на хора, които могат да работят с фотоапарат и рисуване - трябва да изчакам и да видя. Останах доволна.
<p class="style1">Междувременно влязоха двама руснаци, и двамата с лъснати ботуши, с много награди и изгладени униформи. За тях да бъдат измити и стегнати е част от „културата“, признак на висша човечност. Все още си спомням плакатите, които висяха по всички московски офиси и трамвайни вагони по онова време с лозунга: „Мийте лицето и ръцете си всеки ден и косата си поне веднъж месечно.“ Имаше и малки симпатични картинки с препарати за пръскане и изплакване в мивките. Лъскането на ботушите е също част от тази култура и религия на чистотата. Така че не ме изненадва колко се стараят мъжете да ги лъскат, когато е възможно.
<p class="style1">Двамата разговарят тихо с коменданта. Накрая той се обръща към мене и ме пита дали мога да придружа старши лейтенант Еди-кой си (каза му името, но веднага го забравих) по няколко маршрута като преводач – бил назначен да инспектира банките в околността. Това беше добро за мене. Радвам се на всяка дейност, която не е свързана с носене на вода и търсене на дърва. Вървя по улиците на Берлин до мургавия красив офицер. Той ми обяснява бавно и с най-ясна дикция, както се говори с трудно разбилащи чужденци, че първо ще отидем при немския градски управник и ще поискаме от него списък на банковите клонове.
<p class="style1">„Бургеместер“ е градски управник на руски език. В градската управа тълпи, тичащи по тъмните коридори. Мъжете бягат от стая в стая; вратите постоянно се затръшват. Някъде трака пишеща машина. Има еднакви ръкописни бележки, залепени на някои от стълбовете, където има някаква светлина: семейство издирва жена, която се е побъркала и е избягала на 27 април, търсят я нейни близки. „Лицето е на четиридесет и три години, има болни зъби, боядисана черна коса и носи чехли“.
<p class="style1">В кабинета на градския управник има рояк мъже около бюрото. Говорят, жестикулират бурно, между тях бърбори преводач. След няколко минути старши лейтенантът получава желания списък с банковите клонове. Едно момиче пише адресите на машината. Букет от люляк украсява перваза на прозореца.
<p class="style1">Тръгваме. Старши лейтенантът е сдържан и много учтив. Пита дали не върви много бързо, дали съм запозната с банковите дела, дали наистина нямам нищо против да го придружавам...В Dresdner Bank има ред: чисти маси, върху които моливите лежат под прав ъгъл. Папките са отворени, всички сейфове са непокътнати. Входът на тази банка е през голяма врата, явно непокътната.
В Commerzbank е различно – истинска кочина, изоставена и празна. Всичките сейфове са разбити, както и депозитните кутии, катинарите са разрязани и счупени. Екскременти навсякъде, воня. Бягаме оттам.
<p class="style1">Нещата в Deutsche Bank изглеждаха сравнително добре. Двама мъже метат и подреждат наоколо. Сейфовете са празни, но не са разбити, отключени са със съответните банкови ключове. Един от двамата мъже ми казва, че са намерили адреса на банковия управител, отишли с камиона си да го вземат, но са намерили мъжа, жена му и дъщеря му отровени. Без да губят време, отишли при заместник-директора и го помолили да отвори сейфовете. Тази банка вече работи. Табела съобщава, че гишетата са отворени за приемане на плащания между 13 и 15 часа. Е, бих искал да видя човека, който плаща нещо в момента. Старомодният метод с чорапа или дюшека ми се струва определено по-безопасен.
<p class="style1">Наистина не разбирам защо руснаците ровят толкова умишлено в банките. Защото тези операции за проучване на сейфовете не можеха да бъдат официални. Това противоречи на грубо ограбените сейфове на банката, която току-що посетихме, и многото изпражнения там долу, които са оставили крадците. Може би те знаят от своите курсове за обучение, че банките в тази страна са крепости на злите капиталисти, че като ги ограбват, те, така да се каже, експроприират експроприаторите, както гласи тяхната догма, и го приемат за похвален акт. Нещо не е наред там. Всичко прилича повече на диво мародерство, при което отделен мъж е откраднал много пари. Бих искал да попитам старши лейтенанта за тези неща, но не смея.
<p class="style1">Голямо почистване и миене в Städtische Sparkasse. Две възрастни жени търкат пода. Тук няма сейфове. Доколкото можете да се види, касата е напълно празна. Старши лейтенантът решава да постави на другия ден охрана. Но какво има да се пази тук?
<p class="style1">Дълго търсихме клона на Credit und Bodenbank. Накрая го намерихме в един заден двор, зад решетки, недокоснат и в спокоен сън като Спящата красавица. Разпитах в къщата и най-накрая успях да дам на старши лейтенанта адреса на изпълнителния директор. Никой руснак не беше видял стъклената табела, която рекламираше този клон откъм улицата, сега счупена на няколко парчета, които висят свободно на винтовете.
<p class="style1">Има още един клон на Deutsche Bank, който се намира в покрайнините на на нашия квартал. Крачим натам. Слънцето пече. Отслабнала съм и вървя уморено. Старши лейтенант забавя внимателно стъпките си. Пита за лични неща, за образованието ми, за езиковите ми умения. И внезапно казва на френски, под носа си и без да ме поглежда: "Dites-moi, est-ce qu'on vous a fait du mal?"
<p class="style1">Изумена, заеквам: „Mais non, pas du tout.“ След това се коригирам: „Oui, monsieur, enfin, vous comprenez.“
<p class="style1">Изведнъж между нас се създава различна атмосфера. Защо говори толкова чист френски език? Зная, без да ми казва: защото е "бивш", член на някогашната управляваща класа в стара Русия. Сега ми разказва за своя произход: московчанин, баща му бил лекар, дядо му известен хирург и университетски професор. Бащата учил в чужбина, в Париж, в Берлин. Били богати и имали френска гувернантка в къщата. Старши лейтенантът, роден през 1907 г., все още пазеше нещо от този „предишен“ начин на живот.
<p class="style1">След първите думи на френски език млъкнахме отново. Старши лейтенантът стана забележимо колеблив спрямо мене. Изведнъж той казва, без да ме поглежда: „Oui, je comprends. Mais je vous prie, Mademoiselle, n'y pensez plus. II faut ublier. Tout." Търсеше точните думи, говорейки настоятелно и сериозно. Отговорих: "C'est la guerre." N'en parlons plus." И повече не говорихме за това.
<p class="style1">Влязохме мълчаливо в отвореното, напълно разбито и разграбено помещение на банковия клон. Препъвахме се в чекмеджета и индексни кутии, газехме през наводнение от хартия, внимателно заобикаляхме купища екскременти. Мухи, мухи, мухи навсякъде... Никога
не съм виждала или чувала такива маси от мухи в Берлин. Нямах представа, че могат да вдигат такъв шум.
<br><br>
<p class="style1">(Следва)
<br> Блог на Павел Николов, астрофилологhttp://www.blogger.com/profile/11915175080505891163noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7911735978446673859.post-22588158440120883482024-03-03T06:00:00.027+02:002024-03-03T06:00:00.139+02:00ЗАД КАМЕННАТА СТЕНА НА СРЕДНОВЕКОВНИЯ ЕВРЕЙСКИ КВАРТАЛ<div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgiJm3ViIhGD125F_ci6KNP3tuV4DRz_3q9g8g7AveFMPn7X_huAfMJqEN-Gt9jU57bUcmuHVrzsuaUJ2BBALp9odnoPTOYUnADDototFgHRrU3ki-imQlPOyhdCJDfhuxLPyUvdcc8ik_vJ7JGHwE7g76YO5xn_46KbzOW3ma22FaiEIFsylR09rMNCWA/s1200/0.jpg" style="display: block; padding: 0em 1.5em; text-align: center; clear: left; float: left;"><img alt="" border="0" width="320" data-original-height="600" data-original-width="1200" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgiJm3ViIhGD125F_ci6KNP3tuV4DRz_3q9g8g7AveFMPn7X_huAfMJqEN-Gt9jU57bUcmuHVrzsuaUJ2BBALp9odnoPTOYUnADDototFgHRrU3ki-imQlPOyhdCJDfhuxLPyUvdcc8ik_vJ7JGHwE7g76YO5xn_46KbzOW3ma22FaiEIFsylR09rMNCWA/s320/0.jpg"/></a></div><p class="style1"><b>ИЗТОЧНИК: <a href="https://diletant.media/">ДИЛЕТАНТ</a></b>
<p class="style1"><b>ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ<span style="color: blue;">: ПАВЕЛ НИКОЛОВ</span></b>
<br>
<br>
<p class="style1"><i><b>Средновековните еврейски общини се нуждаели остро от покровителството на държавните власти, а градът се нуждаел не по-малко от услугите на юдеите.
</b></i>
<br>
<br>
<p class="style1"><b>Евреите и християните: история на взаимоотношенията</b>
<br>
<br>
<p class="style1">Ритуални убийства, заразяване на кладенци, оскверняване на литургичен хляб – тези и други, много повече невероятни престъпления приписвала народната мълва на евреите през 13-14-ти век. Църквата, неспособна да обясни войните и епидемиите, стоварили се върху Европа, подклаждала тези слухове. Християнските занаятчии и търговци виждали в евреите съперници, а градските власти – изкупителна жертва. Животът на юдеите в християнският град бил непоносим.
<br>
<br>
<div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhnXG263-hvrHTIoZN21yH_j-A9DQLHDf2tyqGJmvCwSN70nCBMhevGAa9bxnQGveOFX4dQqbDrG4ubz4XlmgXp7Xku8NU6CdEf1HeS12-n7kYW5z8BmLqftFgM7yLXFD_C4lM0ih2CCNODayOcjVxmb8YtHjfXXcxvHNIy0mjE72TplgZnDVCCp1gyhFg/s800/1.jpg" style="display: block; padding: 0em 0; text-align: center; "><img alt="" border="0" width="600" data-original-height="600" data-original-width="800" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhnXG263-hvrHTIoZN21yH_j-A9DQLHDf2tyqGJmvCwSN70nCBMhevGAa9bxnQGveOFX4dQqbDrG4ubz4XlmgXp7Xku8NU6CdEf1HeS12-n7kYW5z8BmLqftFgM7yLXFD_C4lM0ih2CCNODayOcjVxmb8YtHjfXXcxvHNIy0mjE72TplgZnDVCCp1gyhFg/s600/1.jpg"/></a></div>
<p class="style2"><i><b>Изображение на евреин на барелеф в Мюнстерската катедрала</b></i>
<br>
<br>
<p class="style1">Между другото, не винаги било така.
<p class="style1">През 1084 година епископът на германския град Шпаер, поканил евреи в града, определил им отделен квартал, „за да не бъдат толкова беззащитни пред буйството на грубата тълпа“, а също така и място за гробище. До първия кръстоносен поход могъщите християнски управници приближавали евреите до двора си за решаване на сложни икономически проблеми, а също така ги използвали като лекари и преводачи. Еврейски учени можело да се срещнат в двора на Фридрих II и Карл Анжуйски, а Данте Алигиери дружал с еврейския мислител и поет Имануел бен Соломон.
<p class="style1">Евреите, за разлика от мюсюлманите, не били смятани за езичници, и хората в по-голямата си част се отнасяли към тях благосклонно. Но да се избавят от клеймото на чужденци не било толкова просто.
<br><br>
<p class="style1"><b>Лекари и търговци</b>
<br>
<br>
<p class="style1">Евреите от Стария завет са земеделци и скотовъдци. Евреите в масовото средновековно съзнание са лихвари и търговци. Това противоречие се появило заради начина на живот, който били принудени да водят юдеите в Европа. Опасността от гонения, невъзможността да станат пълноценни участници във феодалните отношения и разхвърляността на общините по целия свят предопределили основните занимания на евреите.
<p class="style1">Християните не обичали да търгуват. До появата през 13 век на идеята за чистилището – място, където след смъртта душите се очистват от греховете – свещенослужителите рисували пред мисловния взор на вярващите образа на измъчената от скитане душа на търговеца, чиято тежка кесия на врата го тегли към адския огън. Евреите нямали подобни страхове. Но щом се появяла възможност, се опитвали да се върнат към по-близкия им селскостопански труд.
<p class="style1">Със занятия юдеите се занимавали с по-малко желание. Но ако се наложело, и там успявали да проявя майсторлък. Например, през 10 век, когато в Италия се развили търговските републики, евреите били изместени от обичайната им ниша, но бързо се адаптирали и станали първокласни кожари, бижутери и шивачи.
<p class="style1">Задълбочените медицински познания и способността да учат езици направили от евреите прекрасни лекари. Към техните услуги прибягвали всички слоеве на населението: от бедняци до крале и папи. Луи IX например бил лекуван от лекар евреин.
<br><br>
<p class="style1"><b>Евреите в християнския град</b>
<br>
<br>
<p class="style1">Мъдрият епископ на град Шпаер не бил единственият, който видял в еврейската община залог за икономически разцвет. Управителите на християнските градове не само канели, но и давали особени привилегии на еврейското население. Така във Франция и Германия до 13 век евреите можели да носят оръжие, а еврейската община в Кьолн имала правото да изгони от града всеки провинил се пред нея съплеменник.
<br>
<br>
<div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiuuQDGRbRM3eO23MVp3-p5rUH3zbITRNZ6O7J6ojy5rLIgzgZiN9U49TnECLlbLcRM4exmxqwrGA5UEWzPFZiJrimzPj_zecTWefVkaWAPWXpJGy5toQEhIWfYc8A71BZwU6lh4UcK3i9m95qoBidA4-FSoEQPjri0SOMqlLMOk3uxGCFIgv2tVeFlThc/s868/2.jpg" style="display: block; padding: 0em 0; text-align: center; "><img alt="" border="0" width="600" data-original-height="684" data-original-width="868" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiuuQDGRbRM3eO23MVp3-p5rUH3zbITRNZ6O7J6ojy5rLIgzgZiN9U49TnECLlbLcRM4exmxqwrGA5UEWzPFZiJrimzPj_zecTWefVkaWAPWXpJGy5toQEhIWfYc8A71BZwU6lh4UcK3i9m95qoBidA4-FSoEQPjri0SOMqlLMOk3uxGCFIgv2tVeFlThc/s600/2.jpg"/></a></div>
<p class="style2"><i><b>Еврейски погром през 1349 г. във Фландрия</b></i>
<br>
<br>
<p class="style1">Общините живеели отделно, като често се ограждали от останалия град с каменни стени, а вратите се затваряли през нощта. Но тези укрепени квартали нямали нищо общо с гето. Стените били привилегия, а животът в квартала – абсолютно доброволен.
<p class="style1">Евреите имали причини за страх. Безредици на религиозна основа се случвали често, а властите се решавали само на оградителни мерки. Сред тях била забраната за излизане извън пределите на квартала по време на Пасха. Именно през този празник се случвали най-жестоките погроми и кървави сблъсъци. В някои градове пасхалното насилие се превърнало в местен обичай, например по времето на Пасха се изгаряло чучело на евреин или се хвърляли камъни по прозорците на еврейските къщи. А в Тулуза до 12 век графът ежегодно удрял ритуална плесница на ръководителя на еврейската община.
<p class="style1">Най-старите еврейски квартали се разполагали в центъра на града, често близо до пазара. Там кипяла търговия, а изразът „еврейска улица“ почти винаги означавал „търговска улица“. Понякога гражданите се оплаквали, че повечето от стоките могат да купят само в еврейския квартал и искали търговията да се изнесе извън неговите предели. Но най-вече подобно положение на нещата се приемало като обичайно.
<br> <br>
<p class="style1"><b>Устройство на еврейския квартал</b>
<br>
<br>
<p class="style1"> В големия средновековен еврейски квартал освен жилищни сгради имало всички характерни съставки за пълноценен град. Всеки такъв „град“ включвал в себе си център на духовната и светската власт – синагога, мидраш: място, където се изучава Тората, общински дом, гробище, баня и хан. Често в квартала имало своя фурна за приготвяне на традиционни хлебчета. А в дома за танци правели сватби и подобни празнични мероприятия.
<br>
<br>
<div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgG2OASGJjhvMS1XSdu1mnTlJqaN2SX78sfe0CJJ6HaXsuDtrtavbslBEIhhMD-Mn4ObfZALY4iQjliwIER2llyUr94hY6LOaAY5y6y9eG5ztdnVthNX0eLkkbO122DdQydLnIm_Byq-LCi-eszeWgdmEooamWQNxhHgV6JAnQiroLu34I44kQdXEjuXOY/s940/3.jpg" style="display: block; padding: 0em 0; text-align: center; "><img alt="" border="0" width="600" data-original-height="727" data-original-width="940" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgG2OASGJjhvMS1XSdu1mnTlJqaN2SX78sfe0CJJ6HaXsuDtrtavbslBEIhhMD-Mn4ObfZALY4iQjliwIER2llyUr94hY6LOaAY5y6y9eG5ztdnVthNX0eLkkbO122DdQydLnIm_Byq-LCi-eszeWgdmEooamWQNxhHgV6JAnQiroLu34I44kQdXEjuXOY/s600/3.jpg"/></a></div>
<p class="style2"><i><b>Откровение на Синай</b></i>
<br>
<br>
<p class="style1">Градските власти се стараели да не се намесват в живота на общината. В квартала имало свои закони и свой съд в синагогата. Там се явявали и християни, които искали да се съдят с евреи. Само в изключителни случаи, когато властта в общината не можела да разреши конфликта, се обръщала за помощ към градската.
<p class="style1">Повечето евреи в Германия имали къщи и даже градинки. Някои живеели доста разкошно.
<p class="style1">За своите привилегии евреите били принудени да плащат по-висок данък, но нито той, нито високите каменни стени успели да защитят юдеите, когато през 14 век дошла „черната смърт“.
<br> <br>
<p class="style1"><b>Появата на гетата</b>
<br>
<br>
<p class="style1">Враг на общината не станала болестта, а религиозната нетърпимост, която обхванала християните пред лицето на чумата. Отново, както по време на първите кръстоносни походи, по Европа преминала вълна от жестоки погроми. В много големи градове били приети закони за недопускане на евреите. Там, където еврейските общини се запазили, като например в Рим, юдеите били принудени да носят на дрехите си специални отличителни знаци и окончателно били изолирани. Така възникнали гетата, макар че думата „гето“ започва да се употребява едва един век по-късно – по названието на венецианския еврейски квартал.
<br>
<br>
<div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgFOwwcbWEcbUJ06JOmGdYtNjtpvazuOtzRn7B6uhVphGwMOeVMyNtGPee-e_5IGms-YS6AbQoAach_MYP1bSctn1Q9pNYhCBrsW4m-cxl_2KSPkZG5IXZ187YbXdNbCwjW4CsZwzKCyAEV_7fLY8NTbGttjrP5W__XGzBZxUtDopc2kUaK5WtcnHe-M98/s1024/4.jpg" style="display: block; padding: 0em 0; text-align: center; "><img alt="" border="0" width="600" data-original-height="755" data-original-width="1024" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgFOwwcbWEcbUJ06JOmGdYtNjtpvazuOtzRn7B6uhVphGwMOeVMyNtGPee-e_5IGms-YS6AbQoAach_MYP1bSctn1Q9pNYhCBrsW4m-cxl_2KSPkZG5IXZ187YbXdNbCwjW4CsZwzKCyAEV_7fLY8NTbGttjrP5W__XGzBZxUtDopc2kUaK5WtcnHe-M98/s600/4.jpg"/></a></div>
<p class="style2"><i><b>Реконструкция на средновековната синагога в Кьолн</b></i>
<br>
<br>
<p class="style1">Сега вече евреите не можели да живеят извън пределите на своите каменни стени. В гетото се оказали даже тези, които отдавна са се отделили от общината. Нараствал броят на ограниченията: на евреите се забранявало да се занимават с определени видове дейност и да притежават земя. Голямото съсредоточение и нищетата превръщали предишните добре поддържани еврейски квартали в бедняшки.
<p class="style1">Броят на градовете, които не желаели да предоставят убежище на евреите, нараствал. Така от Западна Европа юдеите се прехвърлили в Унгария, Чехия и Полша, но и това, както се оказало, било само временна мярка.
<br>Блог на Павел Николов, астрофилологhttp://www.blogger.com/profile/11915175080505891163noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7911735978446673859.post-73467887577344915322024-03-02T06:00:00.003+02:002024-03-02T06:00:00.254+02:00КРАЛЯТ НА БИЛЯРДА СЪС СВОИТЕ СИНОВЕ, СНИМКА ОТ 1866 ГОДИНА<p class="style1"><b>ИЗТОЧНИК: <a href="https://www.vintag.es/">VINTAGE EVERYDAY</a></b>
<div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgMnRM4js3mG25lIVnLh-I-ZRbEM6mZgkkKVHIZLsPU2WuD_WcE0I_RQ5dnslC6DVjqg7a_3SrGZVorrIMBYZHO4nvQ14rFMuwkG_zj8SN-eb6KGSMlaAN-wzUeAa95dLDHTdu7p8VkgDcc5rcu_VA8pCO1i6XzKtY08DMiW2g-2yQIJG_LQR6VDOLBefQ/s639/russian-family-portrait-1886.jpg" style="display: block; padding: 1em 0; text-align: center; "><img alt="" border="0" height="600" data-original-height="639" data-original-width="538" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgMnRM4js3mG25lIVnLh-I-ZRbEM6mZgkkKVHIZLsPU2WuD_WcE0I_RQ5dnslC6DVjqg7a_3SrGZVorrIMBYZHO4nvQ14rFMuwkG_zj8SN-eb6KGSMlaAN-wzUeAa95dLDHTdu7p8VkgDcc5rcu_VA8pCO1i6XzKtY08DMiW2g-2yQIJG_LQR6VDOLBefQ/s600/russian-family-portrait-1886.jpg"/></a></div>Блог на Павел Николов, астрофилологhttp://www.blogger.com/profile/11915175080505891163noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7911735978446673859.post-53501212801520866112024-03-01T06:00:00.008+02:002024-03-16T08:39:55.401+02:00НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1988 г. / ФИЗИКА / ЛИОН ЛЕДЪРМАН <div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgcs7-8_0TB8K-rdbhFd_anjqnR9NZZzYwmdNqg5f4OO2mldMMl_usMEByzfhG0St2CEkXcuiAEG_BXG7aGNzooaJmZ6c1HMa-6jr-VI6Y0j4RTaAzK65EgxyD6PdIdkMZG8dACykpOXujpJAJukxlBtUMBcCwdfrMDFC2CoyYUyf-Q9lp9IxFj_ZQjXj8/s696/lederman-13406-portrait-mini-2x.jpg" style="display: block; padding: 0em 1.5em; text-align: center; clear: left; float: left;"><img alt="" border="0" height="320" data-original-height="696" data-original-width="464" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgcs7-8_0TB8K-rdbhFd_anjqnR9NZZzYwmdNqg5f4OO2mldMMl_usMEByzfhG0St2CEkXcuiAEG_BXG7aGNzooaJmZ6c1HMa-6jr-VI6Y0j4RTaAzK65EgxyD6PdIdkMZG8dACykpOXujpJAJukxlBtUMBcCwdfrMDFC2CoyYUyf-Q9lp9IxFj_ZQjXj8/s320/lederman-13406-portrait-mini-2x.jpg"/></a></div><p class="style1"><font color="#ff0033"><b>Лион Ледърман (Leon Lederman)</b></font>
<p class="style1"><font color="#cc00cc"><b>15 юли 1922 г. - 3 октомври 2018 г. </b></font>
<br><br>
<p class="style1"><b><font color="#0000ff">Нобелова награда за физика (заедно с <a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/03/1988_0330017277.html" target="_blank">Джак Стайнбъргър</a> и <a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/03/1988_0376700260.html" target="_blank">Мелвин Шварц</a>)</font></b>
<p class="style1"><b><font color="#009900">(За метода на неутрино лъча и демонстрацията на дублетната структура на лептоните чрез откриването на мюонното неутрино.)</font></b>
<br><br>
<p class="style1">Роден в семейството на емигрантите Морис Ледерман от Одеса и Мина Розенбирг от Киев, които са собственици на пералня. Завършва нюйоркския Сити колидж, през 1943 година получава степента бакалавър и заминава на фронта по време на Втората световна война.
<p class="style1">През 1946 г. постъпва във физическия факултет на Колумбийския университет, ръководен от Исидор Раби, бъдещ лауреат на Нобелова награда. Получава степента магистър (1948 г.) и през 1951 година защитава дисертация по физика. Работи там до 1979 г., а от 1958 г. е професор и от 1961 г. - директор на Nevis Laboratories (изследователска лаборатория към Колумбийския университет – бел. П. Н.).
<p class="style1">Участва в проектирането на най-големия с света синхроциклотрон. Открива неутралния каон, антидеутрона, ипсилон мезона и мюона, изследва появата на лептонни двойки при адринните сблъсъци. Открива втори вид неутрино – мюонното неутрино. През 1977 година потвърждава съществуването на b-кварка.
<p class="style1">От 1979 г. е директор на националната лаборатория „Ферми“ в Батавия (Илинойс, САЩ), а от 1989 г. е почетен директор. Оглавява изграждането и използването на първия и по това време най-мощен в света свръхпроводящ ускорител „Теватрон“.
<p class="style1">През 1989 г. започва работа в Чикагския университет като професор по физика (до 1992 г.). По време на научната си кариера подготвя за защита на дисертации над петдесет студенти, които по-късно стават професори и ръководители на университети. Член е на дружеството „Форд“, на фонда „Гугенхайм“, на дружеството „Ернст Клептън Адамс“ и на национални научни дружества.
<p class="style1">През 1991/2 година е президент на Американската асоциация за съдействие на развитието на науката.
<p class="style1">През 1992 година подписва манифеста „Предупреждение към човечеството“. През 2016 г. слага подпис под писмото с призив към „Грийнпийс“, Организацията на обединените нации и правителствата от целия свят да прекратят борбата с генетично модифицираните организми (ГМО).
<p class="style1">На 3 октомври 2018 г. на 96 години умира в дома за престарели хора в град Роксберг, щат Айдахо, от усложнения предизвикани от деменция. Три години преди това, през 2015 г., семейството му е принудено да продаде златния му нобелов медал за 765 000 долара, за да финансира разходите по лечението му.
<p class="style1">Основните научни трудове на Ледърман са посветени на физиката на елементарните частици. Публикувал е над триста статии, автор е на две научнопопулярни книги - "From Quarks to the Cosmos" и "The God Particle" (в съавторство с Дейвид Шрам и Дик Тереси).
<br><br>
<p class="style1"><b><font color="#009900">ИЗТОЧНИК</font>: </b><font color="#ff6633"><i><b>Уиикпедия/</b></i></font></p>
<p class="style1"><b><font color="#009900">Превод от руски</font>: </b><font color="#ff6633"><i><b>Павел Николов</b></i></font></p>
<br>Блог на Павел Николов, астрофилологhttp://www.blogger.com/profile/11915175080505891163noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7911735978446673859.post-59283871920214592602024-02-29T06:00:00.002+02:002024-02-29T08:45:52.824+02:00ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ<div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjZHEBsd6ETJbXiC-uiPpyPY5g6SEBt8RweTTL92XJPfLG1WLTGUuOZS6VXh4MjD0ePKknJVaD9uGoiQqTIii_2TysU6KXphuFMyJ-Zf2QNOWT4ULmp8iJ9co3OO0rCaRKNONdPkaMMuwJSjYg0a_cGNNpenM2-YwZDsaZhdB3CsNednbzQ6HzikhMFJjo/s466/Screenshot_28-2-2024_91027_.jpeg" style="display: block; padding: 0em 1.5em; text-align: center; clear: left; float: left;"><img alt="" border="0" width="320" data-original-height="416" data-original-width="466" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjZHEBsd6ETJbXiC-uiPpyPY5g6SEBt8RweTTL92XJPfLG1WLTGUuOZS6VXh4MjD0ePKknJVaD9uGoiQqTIii_2TysU6KXphuFMyJ-Zf2QNOWT4ULmp8iJ9co3OO0rCaRKNONdPkaMMuwJSjYg0a_cGNNpenM2-YwZDsaZhdB3CsNednbzQ6HzikhMFJjo/s320/Screenshot_28-2-2024_91027_.jpeg"/></a></div><p class="style1">ПРЕДГОВОР
<br><br>
<p class="style1">Ако преди освобождението се явеше някой да доказва с каквито и да било средства, че приготовляваната от Руссия война с Турция за нашето освобождение е война, <i>не за освобождението на „бедных славян", а за разширението на русската Империя и за завладяванието на Балканите и България от Руссия</i>, - нямаше да се намери нито един българин, който да го повярва и когото да не наречаха враг на славянството, враг на българския народ, на неговото освобождение. Никой българин не можеше да допусне тогава мисъл, че „православна Руссия“, която с векове ни е пращала икони и камбани подарък, която е водила няколко войни с Турция, не се стреми за нашето освобождение, а за разширение на своето царство, за обладанието на Балканите. Истина е, че на мнозина от нас беше известно завещанието на Петър Великий, както и желанието на всички подир него русски царе, да завземат Цариград; но нашите понятия за тия русски стремления не са отивали никога по-нататък от завземанието на Цариград. Рядко и твърде рядко може да е имало някой умен и далновиден човек, който да е разбирал, да е съглеждал, че с стремлението си, да завземе Цариград, Руссия ще завладее окончателно и България. Гневът ни против Турция, на която до тогава бяхме роби; желанието ни да видим своята угнетителка разбита, съсипана, - бяха толкова силни, щото малцина са искали да знаят за последствията, които можаха да ни сполетят от нахлуванието на Руссия в Балканите. През последната половина на настоящия век само, българския народ захвана да се събужда от летаргическия сън на пет-вековното робство. Тук-там из угнетените краища на отечеството ни захванаха да се явяват искри, които даваха да се разбира, че българщината не е огаснала, че тя тлее под мракът на политическото робство на Турция и духовното, - на гръцкото духовенство. Появиха се Пайсий, Софроний, Раковски, които, всред поядающия ни гръцизм, високо заявиха за съществуванието на някогашна България и поискаха да има тя и за в бъдеще право на съществувание. Техните дела се подеха по-после от други патриоти. В желанието си да видят българския народ като политическа единица, да имат свое духовенство, своя църква, да чуват молитви към Господа на славянски, да четат и пишат на български, - те не се спираха пред никакви средства, които можаха да ги улеснят към достигванието на тази цел. Всичко предприемаха те, с всекиго се сдружаваха, стига да бяха уверени, че този <i>всеки</i> ще им спомогни да постигнат желаемото за отечеството си. Руссия, през ония мътни времена, се е смятала за единственната, която може да им помогне. Като са гледали, че тази държава предприема няколко пъти война с Турция, те са мислили, че нейната цел не е да завоевава территория от отоманската империя, а - да освобождава нас българите. Еднаквостта на религията и славянската племенност са спомогнали твърде много за затвърдяванието на туй убеждение. Сполуката да се сдобием с църковна автономия през 1870 г. още по-вече усили това убеждение. Едва в последните години, преди освобождението ни, някои от българските патриоти като Ботйов, Любен Каравелов, Стамболов и В. Левски, бяха захванали да исказват съмнение в добрите намерения на Русия и действуваха, щото освобождението да стане от самите българи, чрез въстания. Но тия техни съмнения не се изказваха тъй ясно и публично, за да можеше да се образува едно мнение в обществото. Техните думи се вземаха от всички като исказвани под влиянието на нихилистически стремления, а не проникнати от дълбоко съзнание. Освен туй, нямаше нито един пример, на който можеше да се укаже, че руссите работят за завладевание на Балканския полуостров, а не за освобождението на България. Примерите за постъпките на Руссия с Полша и Кръм не бяха никак тогава убедителни за нас българите, които бяхме навикнали вече да получаваме подаръци от Руссия за църквите и други благодеяния. Полша и Кръм са исповядвали друга религия, и за туй, мисляхме си ний, Руссия е постъпила с тях така жестоко, но българите са православни, следователно към тях тя ще бъде по-милостива. Войната през 1877-78 г., която се обяви под общеизвестния предлог <i>за освобождението на угнетените славяни</i>, заглуши окончателно всяко съмнение за лоши намерения на Руссия към България. Никой не можеше да помисли даже, че Руссия крие каквито и да било цели с нахлуванието си в Балканите, освен създаванието на една България. Под впечатлението на всеобщата радост, че се освободихме, никой не можеше да си помисли, че Руссия веднага след туй ще се залови, под формата уж на една България, да създава своя <i>русско-задунайска область</i>. И ако се намираше такъвзи смелчак, ний, самите българи, бяхме готови да му издерем очите, за да не злослови против <i>освободителката</i> ни, която, казвахме си ний, зарад нас хора истрепа, пари похарчи с миллиони, и хиляди още други неща, без да съобразим, че всичките разноски за тази война ще паднат пак на гърбът на българина, както стана. Нашите „братушки“ обаче, си знаяха работата. Техния план бил предначертан. Ний се радвахме, че ще създаваме някогашната България на славните български царье Крум, Асен, Симеон и пр., а те в туй време, тихо, без шум, са определяли, по кой начин да наредят тъй работите и устройството на държвицата, щото в едно скоро време създадената уж България да стане <i>русска-задунайска област</i>.
<p class="style1">Кой би могъл от нас българите в него време да помисли подобно нещо и до подозира, че Руссия устроява своя <i>област</i>, а не България? И кой би посмял да го каже открито? Или, ако го кажеше, кой щеше да бъде онзи, който би намерил в себе си достатъчно сила и подготвен ум, за да го повярва?
<p class="style1">Между тем, при онуй всеобщо наше омайване, това, което попосле видяхме да се случи в България и което докара 27 Априлий 1881 год. и грозния 9 Август през 1886 год. с всичките му последствия, се е крояло и тъкмяло още тогава. Още тогава русските дипломати са ни скроили кюляфа и определили за по-нататък времето, когато ще го нахлуят на главите ни.
<br><br>
<p class="style1">Тази книга, която поднасяме на читателите, това именно и доказва. Тя не е измислена и съчинена от нас. Тя е сбирка от цял ред документи, измъкнати из <i>секретните архиви</i> на русските консулства, документи, които дохождат да искажат пъкленните планове на онази Държава, която се нарича наша освободителка - Руссия. Тия документи са добити от бившия русски чиновник, драгоман при русското консулство в Русее дълги години, а по-после в Букурещкото посолство, г. Якобсон. Историята на тяхното измъквание е известна. В битността си като драгоман в русчукското консулство, на г. Якобсон - след оттеглюванието на русските консули заедно с Каулбарса, - е било временно възложено заведвание на консулството и съхранението на секретната архива. Като човек, който се възмущавал от подлостите, които руските дипломати вършат в България и който не е видял нищо зло от тази България, г. Якобсон, се е въсползувал от случая и измъкнал една голяма част от тия документи, които се отнасят до работите в България, и беше побегнал от Ромъния в Лондон. Вследствие на старо познанство с него, нашата редакция, като видя по русските вестници, че Якобсон <i>бил измъкнал някои секретни документи</i> и бил побегнал в Лондон, - се обърна към него и го помоли да ѝ достави тия документи, ако се отнасят до работите в България, срещу едно възнаграждение. Подир малко време г. Якобсон, скришно, с чужд паспорт, дойде в България и ни донесе документите, като има добрината и да ги нареди според времето и датата. Ний не можем освен да му благодарим тука, че ни даде възможността да се запознаем и ний, па и всички българи и цял свят, с пъклените кроежи на руските дипломати за отечеството ни.
<br><br>
<p class="style1">Препоръчваме на читателите да прочетат с голямо внимание документите, да си припомнюват преминалите, от освобождението ни насам, събития. Прочитанието ще им напомни много неща и те ще дойдат да признаят, че г. Стамболов е принесъл големи услуги на отечеството, гдето от 9 Август после тури преграда на всяко русско бъркание и влияние в България.
<p class="style1">Ний оставихме документите нарочно на русски язик първо, защото по този начин тяхната точност ще се запази с всичката им канцеларска русска рутинност, и второ, защото у нас всички почти, които знаят да четат и се занимават с политика, разбират да прочитат и на русски язик. Но за туй пък правим тук един кратък <i>преглед</i> на миналите събития, като указваме тук-там на някои страници от документите, за да може читателя под прясното впечатление и въспоменание на миналото, да схваща и разбира добре значението на самите документи.
<p class="style1">За много въпроси и събития, за много неща, които съдържат разните документи в тази книга, ний сме говорили на времето, но нашите говорения и писания са се основавали на делата на русската дипломация. Ний съдехме тогава от това, което руссите вършеха, в разни времена в България и от техните действия вадехме заключение за намерението на Руссия спрямо България; при все туй пак много от нашите заключения са биле на пълно справедливи. Сега обаче, пред нас стоят неоспорими документи, които, черно на бяло, откриват всичките планове на Руссия, както и всички пъкленни действия на нейните дипломати от освобождението насам. Двоумение вече няма да има за читателите в смисъл, да ли нашите заключения са правилни или не; тук говорят самите писма на русските дипломатически канцелярии. От тия документи читателя ще види, че всичките бъркотии, всичките преврати, всички, смутове, бунтове, заговори, убийства и пр. и пр., които са се случвали в България, от както съществуваме като държава, <i>са дело на русската дипломация</i>. Всичко, което на нас се е виждало необяснимо, нередовно, за русските дипломати е било предварително скроено, предначертано и обмислено, за да докара именно известни предначертани събития.
<p class="style1">Ний виждаме сега, че още в първите дни на освобождението ни русските дипломати се загрижили, по кой начин да поставят Княжеството в такова положение, щото в едно скоро време или сам княз Александър, - когото те са поставили пак с определена цел, - или сам народа, да поиска присъединението си към русската империя. Щастие сме имали може би в това, че дипломатите им са биле много глупави, повечето са водяли помежду си раздори и интриги, и вместо да постигнат положителни резултати, добили са се съвсем до противното, при всичко че княз Александър и консерваторите са биле станали добри инструменти в техните ръце. Още с самото си пристигане в България княз Александър, по съветите на тогавашния русски представител, Давидов, беше се окръжил само от консервативните елементи, на чело с Бурмова, които се бяха определили още в учредителното Велико Народно Събрание в Търново. Обаче и княза и русските дипломати са разбрали, че току-що изникналите тогава консерватори, които с много малки изключения бяха сбор от бившите турски чорбаджии, не се ползуваха с никакво влияние нито в учредителното Събрание, нито измежду народа; това нещо го е разбрал подир преврата и Хитрово и го е донасвал в Петербург. Между тем трябвали хора, които да им послужат за добри оръдия в достигвание на определения още от рано план. В либералите и в тъй наречените тогава от руссите „младите“, те не можеха да имат никакво доверие, защото всички те са хора, които от много години са работили за отечеството и следователно нямаше никога да склонят да подпишат присъдата на България. За да създадат, прочее, едно положение, което да им послужи за гонимата цел, те се завземат с княз Александра заедно, да изменят формата на управление от конституционно - на чисто монархическо. Мотивите на княз Александър са биле, че министрите му не го слушали, явявали се при него в неприлични дрехи, че платата му била малка, че управлението било распасано. Мотивите на русските дипломати пък са били тия, че, като се съсредоточи властта и управлението в ръцете на княза, те ще могат тогава да му предложат да предаде престола на Царя. За народа те не са се грижили ни най-малко, защото от документите се вижда, че една от обязанностите на русските консули е била и тая, да донасят в Петербург, при всеки случай, и да заблуждават дипломатите, че „народа е безпределно предан на Царя и чака момента, когато България ще се присъедини към русската Империя под скиптра на Царя“.
<p class="style1">През Октом. месяц 1879 г. беше свикано първото законодателно Народно Събрание. Както е известно, това Събрание исказа недоверие на консервативното министерство под председателството на Бурмова. Княз Александър, вместо да испълни желанието на болшинството и да свали кабинета, растури камарата. Това растуряне е станало, както се вижда сега от настоящата книга, по съображения, че княза е имал намерение да пише доклад до Царя за работите в България и да иска неговото разрешение за променението формата на управлението в страната. Действително, княза замина тогава за Петербург, а от документите виждаме, че той е ходил да носи на Царя <i>доклада си</i> и да исходатайствува променението на Военния Министър Наренцова, който либералствувал много, заедно с българите, както и променението на управлението. В документите се казва по кой начин се изгубил един сандък от багажа на княз Александър, който съдържал някой негови скъпоценни вещи и секретната му преписка с Царя. Пишущия тия редовце беше тогава чиновник в Министерството на Вътрешните Дела и знае, че действително подобно изгубване имаше. В министерството като вярваха, че изгубването е станало неумишленно, бяха испратили тогавашния чиновник за особенни поръчки, майор Краузе, да мине през същия път и да ги дири. Подир няколко дена се съобщи, че вещите били намерени. От документите сега се вижда, че тоя сандък с вещите е бил откраднат, отнесен в русското консулство в Русе, снето е било препис от секретната преписка на княз Александър с Царя и после сандъка бил пак предаден като намерен. Тая дипломатическа подлост била извършена, както се вижда сега, за туй, защото русските дипломати, кой знае как захванали да подозират княза.
<p class="style1">В Петербург, гдето княз Александър имал голяма надежда, че ще го поддържат, се отнесли не до там съчувственно към доклада му и горещото му желание за променение на управлението в България. Покойния цар не се съгласил, под никакви условия, но за да поддържа княза, заповядал да се каже на министрите да живеят в споразумение; заповядал да му се отпущат по 100,000 рубли годишно от царската хазна; повикал Наренцова назад; вместо него пратил Ернрота; взел си и представителя Двидова, като определил за нов представител в София г. Кумани, - единствения за когото ние знаем както тогава, тъй и сега от документите, че поддържаше либералите и беше против проектирания преврат.
<p class="style1">При всичко това князът се върна в България недоволен. Либералите, макар и под консервативното министерство, сполучиха в изборите още по-голямо болшинство. Княза беше принуден да преклони глава и да образува ново министерство под председателството на Цанкова. Обаче, в скоро време, по едно спречкване с австрийския агент Кевенхюллер, Цанков остана само Министър на Вътрешните Дела, а Каравелов, като лице, което се ползуваше с най-голямо доверие тогава, стана Министър-Председател. И от това положение на работите, нито княза, нито русската дипломация, нито консерваторите останаха доволни. От документите се вижда, че те продължавали своите интриги. Скоро те сполучили да подровят положението на русския представител Кумани. Той е давал обширни обяснения за безполезността на всякакъв преврат, на всяко изменение по формата на управлението в България, но, както се вижда, малко внимание се е обръщало на неговите рапорти, а напротив те са станали причина да го преместят. В всеки случай работата е могла да се проточи няколко време, ако не и няколко години, но събитията на 1 март 1881 г. в Петербург, внезапно са изменили всичко. Убийството на покойния Цар предизвика отиването на княз Александър в Петербург. Тук, под грозното още впечатление на лежащия труп на убития цар, княз Александър се е въсползувал да поднови своето ходатайство, като го допълнил този път и с това, че България, по своето управление, може да стане гнездо на нихилистите. Такава беше и агитацията на консерваторите. Спомогнал е тук много и Директора на Государствената полиция в Петербург. По донесените нему сведения тогава от консерваторите и русските агенти, че в България имало нихилисти във всеки град, че убийството но царя се одобрявало от много българи - либерали, той обърнал вниманието на русските дипломати, че ако това положение на работите се продължава, той се бои, че България ще стане гнездо на русските нихилисти. Интригата се разиграла тъй искусно, щото царя по своята сурова натура това и чакал. Там, до гдето е бил още княза в Петербург, се скроил плана за преврата и на Еренрота са биле дадени нуждайте инструкции за действие. Кумани, бе повикан назад, а вместо него се испрати Хитрово в София. Княза пристигна и след няколко дни прокламацията за преварата се обяви. От документите сега се вижда, че една голяма част от суммите, потребни за преврата, биле дадени от Руссия, от суммите на <i>окупационния фонд за устройството на Русско-Задунайска область</i>.
<p class="style1">В Петербург най-напред имало разни мнения за въпроса: да се направи или не, преврат. Военните, особенно Генералния Щаб, който е имал готови, види се, плановете за бъдещи действия на Балканския полуостров, биле против и генерал Обручев осъждал Директора на Азиятския Департамент, че необмисленно дипломацията бъркала на плановете му. „Да удовлетворяваме оплакванията на княза Батемберга, това съвсем не влиза в нашите грижи за България“, - казал Обручев на Мельникова. Но след като изслушал доводите на русския дипломат и съображенията, че „<i>по-лесно ще могат да достигнат целта си, ако имат работа с един човек, не с цяла улична тълпа, която българите наричали Народно Събрание</i>, защото при туй положение на управлението, не могло да се иска нищо от Батемберга, понеже всичко зависи от министрите и Народното събрание“, той по-омекнал. <i>“Дайте, казал русския дипломат, на княза права и тогава искайте от него да си испълни обязанностите. Дайте му пълномощия да управлява самостоятелно страната и тогава искайте да испълни поставените му условия “</i> - след като изслушал тия довода, генерал Обручев склонил да не бърка на дипломацията.
<p class="style1">Няма съмнение, че усърдието, с което и княза, и руссите, и консерваторите, се грижеха да докарат този преврат, трябва да им е доставило, подир сполуката, голямо удоволствие, на всекиго според заслугите му. Растичаха се, разбесняха се тогава на четири страни разнц русски коммиссари и емисари. Ернрот, комуто бе възложено да испълни плана, беше в ентусиазъм, че ще получи едно „спасибо“ от царя. Писмата по действията на русските офицери и дипломати по този преврат, са изложени в книгата, тъй щото ний няма да ги повтаряме. Ще кажем само това, че русските дипломати са донасяли искуствени телеграмми за доволствието на народа от княза и исканите му пълномощия, само и само да убедят Царя, че е необходим преврата. В Петербург вземали най-напред всичко за истина. Но скоро и едните и другите се разочароваха. Още преди изборите, руссите захванаха да проявляват несъгласията си, в някои работи, с консерваторите по въпроса за изборите, защото тия последните искаха да направят изборите не по предвидения от закона ред, а по особен начин. Руссите, които се бояли да не би с това да предизвикат някои бъркотии и да не би да ги осъдят от Петербург, гдето имали сведения вече за някои насилия, - дали мнение, че по-добре ще бъде, ако изборите станат по съществующий закон. Освен туй Хитрово захванал да се съмнява в Батенберга. Индиференнтността на иностранните представители захванала да го навежда на мисълта: „дали княза не се е загарантирал предварително от поддръжката на другите държави за преврата и дали в този в този случай руссите не са слепи оръдия на Англия, Австрия и Германия“? Това нещо той захванал да подозира, защото видял от разговорите си с представители на тия държави, че те се отзовавали много добре за княза и за неговите приближени - консерваторите. За самия княз Хитрово казва в същото писмо, че <i>той го счита способен за всякакви пакости</i>. По този начин ний виждаме, че общите тогас неприятели на българската свобода: руссите, Батенберг и консерваторите, се скарали помежду си преди още да отидат в Свищов, гдето щяха да се дават пълномощията на княза. Ернрот тъй също паднал в немилост както пред Хитрово, тъй и в Петербург. След Свищовското Събрание той бе повикан в Русия. Министерството на Вътрешните Дела бе поверено но известния Ремлингена. Консерваторите пък се разочароваха, защото видяха, че на тях не се отдаде такова доверие, както те си мислеха. Те са предполагали, види се, че подир като вземи княза пълномощията, тям ще бъде поверено управлението. Обаче, русските дипломати са имали свои планове. Марко-Балабанов, който беше яростен превратаджия, като видя че тази работа не излезе тъй както я е очаквал той, - замина веднага за Цариград, гдето беше агент на Княжеството. След няколко месеца обаче, той си даде оставката, дойде в София и се присъедини към либералната партия. Княз Александър, който беше захванал да разбира положението си, уволни Ремлингена, на което му е спомогнал, види се и Хитрово, защото от преписката се вижда, че и той го е мразил, - и назначи Начевича за министър на Вътр. Дела. Кабинета беше чисто консервативен, а за Военен Министър беше назначен Генерал Крилов. Руссите, от своя страна, са останали пък недоволни от княз Александра, защото виждали, че той протака и не скланя да предаде управлението на страната на русския цар. По този начин се захваща едно глухо гонение, което принудило русската дипломация да помисли за създаването на един чисто русски кабинет в България. Както се вижда от писмата, княз Александър е имал в Петербург свои хора, от които узнал, че му се крои кюляф и че ще му пратят русски генерали за министри. За да не излезе, че това става без негово знание, княз Александър сам се оплакал от министрите си и поискал да му пратят лица за министри от Петербург. Скоро в София дойдоха генералите Соболев и Каулбарс, заедно с Теохарова. Както се вижда от документите, назначението на Соболева е станало с ясно определената цел да ритне консерваторите, да примами либералите, като по-силна партия и да се принуди княз Александър да се отрече от престола за в полза на царя. Знаял ли е княз Александър программата на Соболева, или поне подозирал ли е, това не се вижда от писмата. Но по-вече за вярване е, че той е захванал да подсеща положението си. Решението му да подаде ръка на либералите, да възстанови конституцията и да повика Цанкова в министерството, - показва, че той е знаял от по-рано намерението на русската дипломация.
<p class="style1">С назначението на Соболева, русската дипломация искаше да заличи своите погрешки и да се сближи с либералите. Руссите се бяха убедили, че консерваторите и Батемберг нямат никакво влияние в страната, а с преврата от 27 Априлий 1881 год. изгубиха и туй, което имаха. От друга страна небързането на княза да се отрече от престола, ги застави да почнат по-открито борбата си с него. Генералите знаяха гъделя на либералната партия и поискаха да я употребят за оръдие в своите нечисти цели. Соболев създаде вестника „Балкан“ и бе поканил да вземат в него участие някои от по-видните либерали; почнал беше да преследва консерваторите открито, и да създава нова партия под свое предводителство. Въпросът за постройката на железните линии е играл доста голяма роль в усилванието на недоразумението между княза и Генералите. Интересни са писмата на Хитрово и другите консули по този въпрос, както и за консерваторите, на които се мъчели да създават партия и положение. Даже сам Ернрот, който беше душата на преврата, в своя отчет се е отзовал за тях твърде зле. Соболев се е ползувал от всичко това, за да прави доноси в Петербург против княза и да усилва настроението против него. Той не пропустнал нито един случай, за да напакости на княза. Заповядвало се изрично на консулите в България как да е да се поколебае доверието на Батемберга. През онова време, 1883 година, още през началото на пролетта се обяви, че денят за коронясванието на царя ще бъде 15 Май. В Петербург като знаяха, че княз Александър ще бъде на коронацията в Москва, приготовлявали се да го накарат, да се отрече от пълномощията си и да възстанови конституцията. На страница 89 читателя ще прочете документа, в който се исказват плановете на русските дипломати по този въпрос; между друго там се говори, че подир възстановлението на конституцията, Стат-Секретаря Гирс мислял <i>„да застави принца, да се отрече от престола</i>. Едновременно с това вземали се мерки да се подготви населението в тогавашната Источна Румелия към съединението с България, и подир акта за отричението на княза, да се обяви княжеството под върховното управление на царя. Тоя план в всеки случай щял да стане подир коронясванието в Москва. От по-рано още русската дипломация распращала копие за поздравителните телеграмми, които населението из България трябвало да прати на царя. Генерал Соболев беше се распоредил пък, щото всички подобни поздравителни телеграмми да бъдат изпращани на негово име в Москва, а не на княза. По този начин искаха да изолират и да унижат княза. Депутацията, която консервативното народно събрание бе определило с княза, предварително е било решено да не се допуща в Москва и да не се приема от царя. Разбира се, че всичко това е оскърбило твърде много княз Александра. Той се възвърна в София недоволен от своето пътувание.
<p class="style1">Подир тази явно оскърбителна постъпка, към княза, руссите взеха по-определено направление по нашите работи. За чрезвичаен императорски коммиссар в София беше пратен тогава Ионин. Нему са биле дадени инструкции: 1) да действува за възстановяванието на конституцията и 2) да застави княза, да се отрече от престола. Тия инструкции се намерват на страниците 91, 91, 93 и пр. Целта на русските дипломати не беше ни най-малко да възстановят конституцията. Те искаха с това да вземат окончателно на своя страна народа, който беше против <i>пълномощията</i> и да го поставят спрямо княза в враждебно положение. Веднъж това постигнато, което не беше никак трудно при онова положение, те лесно се добиваха до втората цел, - <i>принудяването му да се отрече от престола</i>. С пристигането си още Ионин обяви с циркуляр, че към 30 Август, тезоименния ден на Царя щял да иска от княза, с манифест да се отрече от пълномощията и ако той не склони, щял да го принуди да напусне страната и да я остави под управлението на генерала Соболева като регент. Освен туй, Ионин кани консулите да станяло празденството по-тържественно и на Царя да се пращат поздравителни телеграмми. Действително, и тази комедия се разигра тогава, но в по-друга форма. По чия инициатива, не знаем, но вместо възстановлението на конституцията, князът издаде указ, че назначава една специялна коммиссия от лица принадлежащи към разните партии, която да приготви един нов проект за конституция. Русските дипломати и генерали не останаха доволни, защото те искаха да се добият до испъждането на княза и за туй повдигнаха въпроса за възстановяванието на конституцията. През денят на 30 Август 1883 год. те пак се бяха опитали да испълнят желанието на Царя. Когато княза свърши тържеството при лагера, гдето раздаваше знамена, офицерите го поканиха на закуска. Тук те са мислели да го принудят да подпише отричанието си от престола и още същия час да го изпратят зад граница. Тази история се знаеше още тогава от мнозина в София. Обаче, княза е бил предупреден от други офицери и е напуснал закуската на време. Българските офицери, на които е била известна тази история и които не са биле съгласни, вдигнали княза на ръце и го отвели на файтона, а от там някой го съпроводили до Двореца. Вижда се работата, че генерал Лесовой, който беше тогава началник на артиллерията в Княжеството, е знаял всичкия заговор и той ще да е издал на княза, защото от няколко писма се вижда (стр. 95 и 96), че и Ионин и генералите са подозирали твърде много Лесовоя. Турили са даже хора да распитват подир него, да ли той е издал, а същевременно той беше отчислен от българската войска и повикан в Руссия.
<p class="style1">Този опит накара княза Александра да дири исход на своето положение. Той намисли да се сближи окончателно с либералите, да възстанови конституцията по своя инициатива, без участието на руссите, и да повика Цанкова на власт като шеф на либералната партия. По този начин княза искаше да исхвърли генералите от кабинета неосетно и да превари русските планове за неговото испъждане. На Цанкова беше сторено известие в Вртаца, да дойде в София. С дохождането си още княза го повика и му откри всичката работа, като го моли да спаси и него и България. При всичкото остро течение, което имаше тогава срещу консерваторите, Цанков склони и направи примирие с тях. Уговорено беше да се свика тогавашното III Обикн. Нар. Събрание в началото на Септемврия и то да искаже желание в отговора на тронната реч за възстановление на конституцията. И наистина, на 6 Септемврия 1883 год. Събранието единодушно исказа желание в отговора си на тронната реч, щото конституцията да бъде възстановена иецяло. Представителите отидоха всички да поднесат в Двореца този отговор и още един път устно да помолят княза да изпълни тяхното искане. В същия ден излезе княжески манифест, който обявяваше на населението, че князът се отрича от пълномощията и възстановява Търновската конституция. Кабинета на Соболева си подаде оставката още същия ден и княза образува нов кабинет под председателството на Цанкова; кабинета беше смесен, - либерали и консерватори.
<p class="style1">Ръкавицата беше хвърлена. Борбата обявена; тя взе ожесточен характер. Несполуката на Соболева и Ионина ожесточи още повече русските дипломати. В едно писмо, което се намира на страница 98-103, Ионин расправя на дълго и широко причините за несполуката и указва начинът, по който той мислел да действува за в бъдеще, за испъждането на княза. В туй време обаче, от Берлин и Виена са обърнали вниманието на русския кабинет, че неговия чрезвичаен императорски агент в България върши работи, които са явно вмешателство в чисто вътрешните работи на Княжеството. От Виена са прибавили още, че това поведение може да предизвика сериозни затруднения (стр.103 и 104). Тия забележки са принудили русското правителство да повика Ионина назад и вместо него да испрати Кояндера. При все туй, русските дипломати са считали, че Ионин е успял да направи много нещо. От писмата се вижда, че те са възлагали големи надежди и на Цанкова за испъждането на княза. От туй трябва да се разбира, че между Ионина и Цанкова е имала по-рано споразумение. Как е станало това променение в Цанкова, не се обяснява, но ний, които сме биле тогава в течението на работите, го обясняваме по следующия начин: Каравелов и Славейков бяха завели силна борба против Цанкова, за гдето се споразумя с консерваторите. Общественното мнение, особено либералната партия, беше силно настроена против княза и консерваторите; превратът беше още пресен и лошото впечатление, което той остави, не можеше да се изглади тъй скоро. Цанков се боеше, че Каравелов ще му одари крак и за туй искаше да се загарантира с поддъръжката на руссите, без които мъчно се одържаше тогава кабинет. За да добие тази подцържка, той е обещал, види се, че ще изпълни желанието им, - да испъди княза. Подобно обещание без друго трябва да имаше тогава, защото ний помним като днес, че, когато падна Цанков в Търново, русското агентство беше твърде недоволно и Кояндер привикваше депутатите, чрез известния А. Узунов, тогава Ловчански депутат, <i>да отиват на чай у него</i>. Освен туй, на страница 109 съществува една шифрована телеграмма, от която се вижда, че Азиятския Департамент решил да предложи на княз Александра чрез Д. Цанкова, да напустне България, и че той, Цанков, се бил съгласил да направи подобни предложения. Същия ден обаче, тази телеграмма се преустановява с друга. <p class="style1">Цанков падна в Търново, гдето беше свикал на извънредна сесия IV Обикн. Нар. Събрание да иска доверие, а Каравелов състави нов кабинет. Русските дипломати са отложили, види се, временно своите намерения, до гдето узнаят поведението, което Каравелов ще държи. Борбата между Каравелова и Цанкова се усили, и чудното е, че органа на Цанкова обвиняваше тогава още Каравелова, че управлявал по диктовката на Кояндера, т. е. че е станал русско оръдие! Да ли не е знаял, че и Каравелов е давал подобно обещание - да испъди княза?
<p class="style1">В това същото време русския агентин в Пловдив Сорокин, раздухваше пък въпроса за съединението на Неточна Румелия с България. Този въпрос руссите са считали като средство за испъждането на княза. Румелийската, тъй наречена, <i>съединцстическа партия</i>, която се улицетворяваше в Гешев, Бобчев, Маджаров, Хаканов и пр., е, била тъй също русско оръдие; тя е повдигнала въпроса по подбуждението на Сорокина. Плановете и кандърмаците, както и спогожденията, са ставали доста дълго време. <p class="style1">Подир шест месеци ний виждаме, че Цанков окончателно и явно прегърна русската программа на действие. „Средец“ беше преименуван на „Светлина“ и в него открито се пишеше вече, че стоението на княза в България не е в интереса на Българите. <p class="style1">Едновременно с тази игра русските дипломати са приготовлявали и друго едно злощастие за България. Никой не можеше тогава да подозира, че Руссия е приготовлявала да ни вмъкне в една война с Румъния, с която най-малко имахме причини да се караме. Пограничната комисия, която определяше границата между България и Добруджа, беше свършила вече своето дело и Араб-Тапия, по нейното определение, падна на Романска страна. Букурещкото правителство решило да завземе границата. Русските дипломати поискали да се въсползуват от този случай и да присъединят Добруджа, чрез война, към България. Както се вижда от документите, те са искали да подпълнят българската войска с русски солдати, в вид на кадрови войски за обучаванието на българските солдати, и след туй да накарат България да обяви война. Добруджа им е била потребна, за да могат да бъдат по-близско с границата на България, та да не се забелязвало, когато могло да стане нужда да се докара русска войска в отечеството ни. Планът е бил скроен от Генералния Щаб в Петербург и на Военния Министър Княза Кантакузена са били дадени тайни инструкции да свика резервата и да чака втора заповед. Трябва да се знае, че всичко това, както и всички други подобни работи, са ставали скришно от княза и другите министри. Военния Министър получаваше заповед направо от Петербург и чрез консулствата. Кантакузен в онуй време чакаше в Русе заповед, за да обяви войната; а за да не се даде подозрение, обяви се, че в Шумен щяло да има маневри на войските. Всички вярвахме на това. Между тем сега се узнава, че целта е била съвсем друга. Внезапното прогласявание Съединението на 6-й Септемврий е спряло руссите от този пъклен план и избави България от едно голямо нещастие - да бъде неприятелка на онази държава, от която нашия народ не е видял нищо друго, освен добро. По този начин Съединението принесе <i>три</i> големи ползи на България, първата е че се съединихме, втората, че ни предпази от една злощастна война с Румъния, а третата, че се отървахме от русските офицери за винаги.
<p class="style1">Решението на княза да отиде в Румелия и да поеме въпроса за Съединението беше една от най-решителните постъпки на Княз Александра, която тури <i>начало на краят</i> на русското опекунство над България. До тогава каквото и да ставаше, руссите се прикриваха своите действия с разни извинения и маневри, а тайно вършеха друго. Това се вижда на всяка крачка и от документите. Но решението на княз Александра да отиде в Пловдив с войските, без да слуша изричната заповед на Царя, който му запрещаваше това, ги принуди да излязат открито против България, а следователно и против княза. Русските дипломати, които до тази дата, 6 Септемврий, сами са подбуждали въпроса за Съединението, - те са създали тъй наречената тогава съединистическа партия, - изведнъж, след прокламирането на съединението, се обявяват против и считат действията на княза за престъпни и революционни! Сами са давали инструкции на Сорокина да възбужда една от партиите в Южна България към Съединението; сами са искали да употребят чисто революционни средства за присъединението на Южна България, а когато това Съединение се обяви, те въстанаха против него! Защо беше тази игра? - Защото руссите са искали, както се вижда от документите, да испъдят предварително княз Александра и в туй време, за да не дадат на народа възможност да изкаже своето негодувание против тази постъпка, да обявят веднага Съединението. Се за тази цел - испъжданието на княза, - те са предприемали да ни тикнат във война с Румъния. Всичките действия на Русските дипломати са гонили една главна цел: <i>присъединението на България към русската Империя</i> по средством принуждаванието княз Александра да се отрече от престола. Следователно, Съединението на Юж. България с участието на княз Александра, това за тях е било най-силния удар. Те са почувствували изведнъж, че всички ония оръжия, които са държали за всеки случай против княза, като въстановяването на конституцията и Съединението, избягват из ръцете им. Не оставаше вече, с какво да бият на чувствата на българите и да подкопават княза, защото едното и другото събитие се извърши пред очите на целия народ от самия княз. Гневът на Царя и на дипломатите му беше голям. И те се завзеха с напрегнати сили да правят всички възможни затруднения и пакости на България. Първата им длъжност е била: как по-осязателно, по-нагледно да дадат на българите да разберат, че Царя негодува, че той не одобрява това съединение, че той вдига покровителството си над България. За тази цел биле са дадени инструкции на всичките консули, да свикат русските офицери от гарнизоните и да им искат следующето мнение: „дали, в случай че се оттеглят русските офицери, българите ще бъдат в положение да командуват полкове и дружини? Има ли из българските офицери достаточно число добри артиллеристи? За колко време може да се подготви войската към боева готовност? В състояние ли ще бъде българската войска, в отсъствието на русските инструктори, да посрещне неприятелството на съседната държава? И какви именно по-удобни мерки намерват русските офицери, щото <i>да се усложни и затрудни още повече положението на българската войска, за да не бъде годна за една война?"</i>
<p class="style1">На тия „покровителски и доброжелателски“ въпроси, русските офицери от разните гарнизони се събирали и взели решения, в форма на постановления, (стр. 122-123) в смисъл, че най-удобни средства, за да се затрудни и още повече усложни положението, те намерили: „веднага да се повикат русските офицери из България, както и всичките параходчета от Дунава“. Това постановление е било съобщено телеграфически в Азиятския Департамент. В Петербург като намерили туй средство за много внушително, и като са вярвали, че българите ще се оплашат, а войската ще се деморализира, - удобрили го и телеграфически (стр. 124) заповядват на Военния Министър Княза Кантакузена и на всички офицери, да напустнат България. При напущането на бригадите, полковете и дружините, русските офицери, които се хранеха до тогава с български хляб, искаха да произвеждат по-голяма паника между солдатите. Войските се приготовляваха тогава да отиват на границите. Когато българските офицери постройваха полковете и правеха молебствие, пред фронтът на полкът се явяваше русския полковник или дружинен командир, и с глас викаше на солдатите: „къде и с кого ще отивате вий? Не виждате ли, че Царя не удобрява действията на княза и правителството ви? Вашите офицери ще ви предадат на неприятеля и пр.“. На много места българските офицери, комадующи полковете, са изгонвали такивато инструктори от фронта твърде грубо, и са ги заплашвали с арест. При всичките старания на руссите да произведат бунт, те не успяха. Българските офицери и солдати бяха дълбоко проникнати от дългът към отечеството и задържаха високо войнската си чест.
<p class="style1">Независимо от тия действия на офицерите, русската дипломация употребяваше и други средства пред европейските кабинети за да осуети Съединението, което целия народ прегърна с ентусиязм, В Цариград беше се събрала една международна конференция. Русските дипломати предлагаха, щото турските войски да окупират Южна България. Вътре в България техните агенти привикваха Цанковите партизани и чрез тях пръскаха всевъзможни заплашителни слухове. В Пловдив Русския консул беше отишел на събранието в Гимназията от по-първите граждани, и открито пред всички заявил, че Румелийци трябва да се откажат от Съединението, защото <i>„красние фески идут уже "</i>, а Руссия няма да ги защищава. Но всичките тия заплашвания се разбиха в корректното поведение на Княза и правителството му спрямо Турция. Руссите, обаче, не се отчайваха. Те насърдчиха сърбите към война, като са вярвали, че без техните офицери нашата млада войска не ще може да устои срещу сърбите. Милан беше останал твърде недоволен от съединението на двете Българин. Въсползуван от случая, че русските офицери напустнаха българската войска и като е бил уведомен от русския агент в Белград, че Царя ще погледне с много милостиво око на него, Милана, ако той обяви война на България и разбие княза, - той се реши да се хвърли в една братоубийственна война. Русските дипломати в София потриваха ръце. Когато сърбите преминаваха нашата граница и потеглиха за София, те отваряха шампанско от радост, че ще им се удаде възможност да свалят княза. На 6 и 7 Ноемврий, когато ставаше най-решителната битка при Сливница, управляющий русското консулство, Богданов, заседаваше в Митрополията с дядо Климента, Цанкова, Славейкова и още неколцина, да размислят, как да се посрещнат сърбите и кога да се обяви княза за свален от престола, от името на русския цар. Имало е обаче, Господ и за България! Вместо поражението на България и превземанието на София, на другия ден се получи известието, че нашите храбри войници разбили сърбите. Русските дипломати си прехапаха язика.
<p class="style1">Интригите им в Цариградската конференция тъй също не успяха. Намериха се и там умни и добри хора, които склониха Султана да повери управлението на Источна Румелия на българския княз за пет години, и същевременно се беше назначила една коммиссия, която да определи начина на управлението. По този начин руссите претърпяха от всяка страна фияско.
<p class="style1">Вследствие на всички тия борби с Руссия, гонението, което правиха руссите против княза и Съединението, и добрия исход от войната и Съединението, княз Александър стана обичан от народа, неговото име се славеше и в последната колиба. Враждата на руссите, естествено, се увеличи още повече. Обаче, те нямаха вече свои офицери в България, чрез които да действуват за испъждането му. Трябваше да намерят други хора измежду самите българи. И наистина, скоро те ги намериха. Изродът на българщината Д. Цанков се тури пак на чело на този пъклен план. Както се вижда от самите документи, русското агентство му отпущало доста големи суми, за да води агитация против княза. Навсякъде се съставляваха испълнителни комитети, а на чело на тия комитети в София са биле определени от самото агентство: Цанков, Балабанов, и Бурмов. От друга страна русския полковник Сахаров беше влязал под кожата на някои докачени офицери, Бендерев, Груев, Р. Димитриев, и пр. Въпросът се третираше доста явно. Органа на Цанкова „Светлина“ не само че заявяваше открито за необходимостта, щото княза да напустне България, но печаташе един вид форма на прошение, и подканяше българските граждани да го преписват, подписват и пращат или направо до него, или до русското агентство. Тия прошения се адресирваха до Царя с молба, да избавял България от Батемберга и да вземял той управлението на страната, под свое покровителство. Напечатани бяха разни брошури под заглавие „Туркомания“, „Батембергия“ и се продаваха под носът на княза около Двореца. Самия Каравелов орган, в. „Тър. Конституция“, сегис-тогис подпущаше по някоя инсинуация против княза и не излезе нито един път да го защити, както трябваше, а се занимаваше да отговаря нам, които издавахме в. „Независимост“, и защищавахме противорусската политика и Батемберга. Няма съмнение, че ако Каравелов беше по-честен и искаше, той можеше да защити княза и да спре онзи разврат, който се проповядваше тогава. Но очевидно е, че нему са биле известни всички планове. Знае се даже, че чрез покойния Майор Никифоров, Военен Министър тогава, той е бил в всичкото течение на военния заговор, защото Груев и Бендерев бяха другари на Никифорова и живеяха заедно. Но той не е зел никакви мерки да предупреди княза, или сам да сплаши и накаже заговорщиците, а напротив, за да го не превари Цанков и Бурмов, да не земат славата и да станат по-близки до русските дипломати, - той е насърдчавал предателството. Една важна роля е играла тук и мадам Катя, под кракът на която стоеше Каравелов по много въпроси...
<br> <br>
<p class="style1"><i>(Следва)</i>
<br> Блог на Павел Николов, астрофилологhttp://www.blogger.com/profile/11915175080505891163noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7911735978446673859.post-63659396964680349582024-02-28T06:00:00.009+02:002024-02-28T06:00:00.238+02:00АЛЕКСАНДР МЕН / „СИН ЧОВЕШКИ“ / Част IV. ЧРЕЗ СТРАДАНИЯ И СМЪРТ КЪМ ВЕЧНО ТЪРЖЕСТВО / Глава XVIII. СЪДЪТ НА ПРОКУРАТОРА (7 април)<div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj68orgHo3-RqU1OURiS2Jx5phxpFSOmLH9O0Z8PWwE8J0JY0SpA0CfiAX41WC4T2Vc-B5OgD9SvEXvtvVJbgCqUiP0RcipVvkS3WZ0Hnuo1uCw9d1MOltoieoKDtIjw0zJapkXrZYDiacb1G0cO3hqTknBd3-NG-3sPTgCu4e1zUsmg96KZsWxFaxWKQ/s1500/38565151-aleksandr-men-syn-chelovecheskiy.jpg" style="display: block; padding: 0em 1.5em; text-align: center; clear: left; float: left;"><img alt="" border="0" height="320" data-original-height="1500" data-original-width="1088" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj68orgHo3-RqU1OURiS2Jx5phxpFSOmLH9O0Z8PWwE8J0JY0SpA0CfiAX41WC4T2Vc-B5OgD9SvEXvtvVJbgCqUiP0RcipVvkS3WZ0Hnuo1uCw9d1MOltoieoKDtIjw0zJapkXrZYDiacb1G0cO3hqTknBd3-NG-3sPTgCu4e1zUsmg96KZsWxFaxWKQ/s320/38565151-aleksandr-men-syn-chelovecheskiy.jpg"/></a></div>
<p class="style1"><b><i>Преди много години, малко след средата на деветдесетте някъде, си купих книгата на Алекссандр Мен „Сын Человеческий“ („Син човешки“). По това време оформях една малка моя интернет библиотека и през лятната ваканция за два месеца преведох книгата на отец Александр и я качих в библиотеката. Доста по-късно тази книга излезе в български превод и като книжно тяло, но преводът и преводачът не са ми познати. Същевременно се разритахме с провайдъра ми и аз свалих цялата библиотека от сървъра му, като започнах да я качвам постепенно на платформата “Blogger” – можете да я видите <a href="https://biblioteka1955.blogspot.com/2012/03/1_10.html" target="_blank">ТУК</a>. Там има много стари неща и повече нови, но от старите все още остават някои публикации. Така че дойде ред и на книгата на Александр Мен, написана от един наистина много високо ерудиран богослов изследовател. (Павел Николов)</i></b>
<br><br>
<p class="style1"><b>ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ<span style="color: blue;">: ПАВЕЛ НИКОЛОВ</span></b>
<br><br>
<p class="style1">"На светлата памет на майка ми"
<p class="style1">Александр Мен
<br><br>
<p class="style1"><b>ДО ТУК:
<p class="style1">„СИН ЧОВЕШКИ“ – <a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/09/blog-post_27.html" target="_blank">ОТ АВТОРА</a>, <a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/blog-post_04.html" target="_blank">ПРОЛОГ</a>.
<p class="style1">Част І. ОТ ВИТЛЕЕМ ДО КАПЕРНАУМ: <a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/blog-post_65.html" target="_blank">Глава I. В ДНИТЕ НА ЦАР ИРОД</a>
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/ii-3-27.html" target="_blank">Глава II. НАЗАРЕТ</a>
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/iii-27.html" target="_blank">Глава III. ПРЕДТЕЧАТА. ИСУС В ПУСТИНЯТА</a>
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/11/iv-27.html" target="_blank">Глава IV. ГАЛИЛЕЯ. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ</a>
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/11/v.html" target="_blank">Глава V. ДОБРАТА ВЕСТ</a>
<p class="style1">Част II. МЕСИЯТА: <a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/11/i-vi-28.html" target="_blank">Глава VI. „НЕ МИР, А МЕЧ“</a>
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/11/i-vii-28.html" target="_blank">Глава VII. ЗНАМЕНИЯ ЗА ЦАРСТВОТО</a>
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/11/i-viii-28-29.html" target="_blank">ГЛАВА VIII. ДВАНАДЕСЕТТЕ АПОСТОЛИ. СМЪРТТА НА ПРОРОКА</a>
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/12/i-ix-29.html" target="_blank">Глава IX. „ХЛЯБЪТ НА ЖИВОТА“</a>
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/12/i-x-29.html" target="_blank">Глава X. „ТАЙНАТА НА ЧОВЕШКИЯ СИН“</a>
<p class="style1">Част III. КЪМ ГОЛГОТА:
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/12/ii.html" target="_blank">Глава XI. МНОГО ПРИЗВАНИ – МАЛКО ИЗБРАНИ</a>
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/12/ii.html" target="_blank">Глава XII. ЧАСЪТ НАБЛИЖАВА</a>
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/ii-xiii-2-4-30.html" target="_blank">Глава XIII. ЛОЗЕТО НА БАЩАТА</a>
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/ii-xiv-5.html" target="_blank">Глава XIV. СЪДЪТ НА МЕСИЯТА</a>
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/ii-xv-5-7.html" target="_blank">Глава XV. ПАСХАТА НА НОВИЯ ЗАВЕТ</a>
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/ii-xvi-6-7.html" target="_blank"> Глава XVI. НОЩТА В ГЕТСИМАНИЯ</a>
<a href=" https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/iv-xvii-7.html " target="_blank"> Глава XVII. САДУКЕЙСКИЯТ СЪД </a>
<p class="style1">АЛЕКСАНДР МЕН, „СИН ЧОВЕШКИ“ В <a href="https://biblioteka1955.blogspot.com/p/blog-page_389.html" target="_blank">„БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“</a></b>
<br><br>
<div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgdpvQqmMCcBMYP5ZlvPUO6j7FuQe56NKPIkILkt60PbV__v_-NV_CHH-_4cYIpVmDaWAx_f6c0JipimCv-wnAbZheufaWuZz9_U3RFK1d8vExsZH3aJ8C7GgNES9wtf2qrBsmPLUMn2-qAuQK2o8Zz6_LnMrRX4BFVfBS-N7M1fdDTAucOi7JYWtv0mUw/s327/Prokurat.jpg" style="display: block; padding: 0em 1.5em; text-align: center; clear: left; float: left;"><img alt="" border="0" height="320" data-original-height="327" data-original-width="206" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgdpvQqmMCcBMYP5ZlvPUO6j7FuQe56NKPIkILkt60PbV__v_-NV_CHH-_4cYIpVmDaWAx_f6c0JipimCv-wnAbZheufaWuZz9_U3RFK1d8vExsZH3aJ8C7GgNES9wtf2qrBsmPLUMn2-qAuQK2o8Zz6_LnMrRX4BFVfBS-N7M1fdDTAucOi7JYWtv0mUw/s320/Prokurat.jpg"/></a></div>
<p class="style1"><b>Част IV. ЧРЕЗ СТРАДАНИЯ И СМЪРТ КЪМ ВЕЧНО ТЪРЖЕСТВО / Глава XVIII. СЪДЪТ НА ПРОКУРАТОРА </b>
<p class="style1">(<i><b>7 април)</b></i>)
<br><br>
<p class="style1">Преторията, временната резиденция на Пилат, била заобиколена от високи стени. Отвътре крепостта била обзаведена с разкош, подобаващ на царски дворец. Там имало просторни галерии, покои, богато мебелирани зали за приеми. Скъпите съдове и украшения се пазели още от времето на Ирод Велики. Йосиф Флавий, който е виждал архитектурния
ансамбъл до неговото разрушаване, описва с възторжени думи тази рожба на последния тиранин на Юдея. Сега тук
отсядал прокураторът, когато необходимостта го принуждавала да напуска
Цезарея.<br />
<p class="style1">В петък сутринта на Пилат било съобщено, че метежникът, който бил арестуван с негово съгласие вечерта на
предния ден, е доведен с въоръжена охрана. Като заповядал да го пазят в преторията, Пилат извикал при себе си обвинителите и свидетелите. Но му казали, че те не искат да влязат<b>:</b> да се намират в дома на езичник в деня на пасхалните
обреди юдеите смятали за осквернение. Раздразненият владетел бил принуден сам да излезе при тях на откритата площадка, от която обикновено се обръщал към народа.<br />
<p class="style1">До площадката стояли свещеници и старейшини, съпроводени от тълпа хора. Макар
че градът бил зает с приготовленията за пасхата, архиереите успели да намерят безделничещи зяпачи, за да поддържат с викове петицията им.<br />
<p class="style1">- В какво обвинявате този човек? - попитал Пилат. Когато разбрал, че за тях
Назаретянинът е проповедник на лъжливи теории, казал<b>:</b><br />
<p class="style1">- Вземете го и го съдете по вашия Закон.<br />
<p class="style1">Но Ханан и Кайафа вече били готови за подобен обрат на нещата. На прокуратора било обяснено, че става въпрос за политическо престъпление, защото Исус "не дава да се плащат данъците на цезаря и се нарича Месия, Цар". Пилат наострил уши. В това че архиереите били загрижени за престижа на римското правителство, нямало нищо удивително. Като прекарал в Юдея четири години, той вече знаел, че интересите на йерархията съвпадат с интересите на Рим. Тя се страхувала от собствения си народ. Явно наистина предстоял сериозен
процес.<br />
<p class="style1">Пилат се върнал в преторията, за да разпита арестувания. Събралите се чакали напрегнато. Нижела се минута след минута.<br />
<p class="style1">Резултатът от разпита се оказал неочакван. Като застанал на възвишението, Пилат казал<b>:</b><br />
<p class="style1">- Не намирам вина в този човек.<br />
<p class="style1">Това би могло да ни се стори странно. Защо прокураторът, известен със своята безпощадност, проявил през този ден толкова необикновена мекост? Какво е станало в преторията?<br />
<p class="style1">Разговорът на Пилат с Исус не можел да остане в тайна. Той се извършвал пред свидетели - слугите и стражите. Някой от тях разказал
подробностите, които били грижливо запазени от първите поколения християни.<br />
<p class="style1">Най-напред прокураторът попитал<b>:</b><br />
<p class="style1">- Ти ли си юдейският цар?<br />
<p class="style1">- Твои думи ли са
това? - попитал на свой ред Исус. - Или други са ти казали за мене?<br />
<p class="style1">- Че аз юдей ли съм? - отбелязал презрително Пилат. - Твоят народ и първосвещениците те предадоха на мене. Какво си направил?<br />
<p class="style1">- Моето царство не е от този свят - казал Исус. - Ако моето царство беше от този свят, моите служители щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. Сега царството ми не е оттук.<br />
<p class="style1">От всичко това прокураторът схванал само едно<b>:</b> подсъдимият наистина претендира за някаква власт.<br />
<p class="style1">- И все пак цар ли си? - поискал да уточни той.<br />
<p class="style1">- Ти казваш, че съм цар.<br />
<p class="style1">Това била обичайна за Изтока форма на
утвърдителен отговор. Но веднага, за да разсее заблудата на Пилат, Исус добавил<b>:</b><br />
<p class="style1">- Родих се и дойдох на света, за да свидетелствам за истината. Всеки, който е от истината, слуша гласа ми.<br />
<p class="style1">Думите на Исус се сторили на римляните лишени от смисъл. Като много свои съотечественици Пилат бил скептик.<br />
<p class="style1">- Какво е това истина? - усмихнал се той.<br />
<p class="style1">Пилат разбрал, че си има работа с проповедник, който едва ли е опасен за режима. Освен това прокураторът изобщо не искал да се меси в религиозни разпри и още повече да играе по свирката на ерусалимските интриганти. Стига е правил отстъпки на тези варвари! Дошъл е случай за тях да се убедят какво е това безпристрастно имперско правосъдие. Често го обвинявали в незаконни разправи. Ето че сега ще бъде безупречен и едновременно с това ще покаже кой е
истинският господар в Ерусалим...
<br><br>
<p class="style1">
Но архиереите нямали намерение да оттеглят исканията си. Отново завалели обвинения, привеждали се нови улики. Те викали, че Исус "бунтува хората,
поучавайки по цяла Юдея, като се започне от Галилея".<br />
<p class="style1">- От Галилея ли е този човек? - попитал Пилат.
Хрумнала му мисълта, ако не успее да се измъкне от процеса, поне да намери потвърждение на мнението си от
компетентно лице, което познава по-добре местните обичаи. Той заповядал да отведат Исус в Хасмонейския дворец, където за Пасхата дошъл тетрархът на Галилея. През всичките тези години отношенията между прокуратора и Антипа били обтегнати. Двамата били подчинени на
сирийския легат, но Антипа искал да се вижда единствен стопанин на страната. Като изпратил Галилееца на Ирод, управителят на Юдея постигал две цели<b>:</b>
помирявал се с противника си, чиито интриги били за него опасни, и си облекчавал задачата в заплетеното дело.<br />
<p class="style1">Тетрархът бил поласкан от жеста на римляните. Зарадвала го и възможността да види Назаретянина, мълвата за когото будела
неговото любопитство и тревога. Ето го най-сетне пред него загадъчният пророк,
който надминал, както се разказвало, самия Йоан! Може би ще покаже някакво знамение, за да разнообрази скучните му дни в Ерусалим? Но Ирод бил разочарован. Исус не отговорил на нито един негов въпрос и не можело да се очаква, че ще направи някакво чудо. Антипа веднага загубил интерес към него. Обвиненията на архиереите пропуснал покрай ушите си. Като поиздевателствал с войниците си над Исус, той заповядал да го облекат в шутовски царски одежди и да го изпратят обратно при Пилат. Това било знак за
помирение между двамата представители на властта.<br />
<p class="style1">Пилат стигнал до извода, че духовенството просто си отмъщава от завист на популярния проповедник, а според римския закон няма основание той да бъде осъден на смърт. Прокураторът излязъл отново
на възвишението, седнал в съдийското кресло, обявил<b>:</b> "Доведохте при мене този човек като смутител на народа. И ето,
провеждайки разследване във ваше присъствие, не намерих в
него никаква вина за това, в което го обвинявате. Но не намери и Ирод, защото го върна при нас. Следователно нищо заслужаващо смърт не е извършил. Така че, като го накажа, ще го
пусна".<br />
<p class="style1">Той считал бичуването
за достатъчно сплашваща мярка по
отношение на човек, който е нарушил с думите си общественото спокойствие.<br />
<p class="style1">Архиереите разбрали, че планът им е близо до провал. Те започнали шумно да протестират. А Пилат, като се надявал да намери подкрепа в тълпата, казал, че ще освободи Исус поне заради празника. В затвора чакали екзекуция на кръста трима
бунтовници, сред които и някой си Исус бар Аба,
Варава, добре известен в града затворник.
[<a name="gasomd"></a><a href="#bomdue">1</a>] Обвинителите се възползвали от това и
поискали да бъде пуснат именно той. Подстрекаваната от тях тълпа започнала да вика името му. Варава бил не само познат в Ерусалим, но и го смятали за герой, а Исус бил пришелец, чието име не говорело много на гражданите. Дори когато Пилат нарекъл Галилееца "юдейски цар", това не повлияло на тълпата, която искала да спаси Варава от екзекуцията.
<br><br>
<p class="style1">Но Пилат не бързал. Против собствената си воля той се изпълнил със съчувствие към обвиняемия. Желанието му да настоява на своето се засилило още повече, след като жена му изпратила при него слугата си с молба за "праведника". Тя твърдяла, че е видяла на сън страшно предупреждение за него, а римляните, дори и невярващите, придавали голямо значение на сънищата. С една дума, всичко вървяло натам, че Пилат не би трябвало да промени своето решение.<br />
<p class="style1">По негова заповед затворникът бил отведен в караулното помещение на преторията
и предаден в ръцете на палачите. Там се събрала цяла кохорта, вероятно същата, която участвала в задържането на Исус. Завързали го за стълба и започнали да го бичуват. Използвани били римски бичове с шипове, които раздирали тялото до кръв. След такава екзекуция човек обикновено се намирал в полусъзнание, но това само забавлявало войниците.<br />
<p class="style1">При Пилат основно служели гърци, самаряни и сирийци, които мразели юдеите. Като се възползвали от случая, те излели цялата си злоба върху страдалеца. Един от войниците му наметнал червения си плащ, друг пъхнал в ръцете му тояга, за да заприлича на карикатурен цар. На главата на Исус сложили импровизирана "корона", сплетена от тръни. Приз цялото това време той не проронил нито една дума. А войниците му се кланяли до земята и викали<b>:</b> "Бъди здрав, царю юдейски!" Някои от тях плюели Исус и го биели с тоягата по лицето и главата.<br />
<p class="style1">Пилат мислел, че може да
мине с това наказание, но докато траело бичуването архиереите не губели време и възбудили тълпата до крайност. Сега вече всички единогласно искали
Назаретянинът да бъде разпънат вместо Варава.<br />
<p class="style1">Едва Исус се появил на площадката,
жестоко бит, в рани, с кървав плащ, над площада се разнесъл вик<b>:</b> "На кръста! Разпъни го!". - "Ето човека!" - извикал прокураторът, с което вероятно се опитвал да покаже, че именно той е достоен да бъде освободен. Но в отговор се чули вопли<b>:</b> "Варава! Пусти ни Варава!.."<br />
<p class="style1">Пилат не знаел какво
за мисли. Той наредил отново да отведат Исус.<br />
<p class="style1">- Какво лошо е направил? Вземете го и го разпънете вие, защото аз не намирам вина в него - казал с досада той.<br />
<p class="style1">- Ние имаме Закон - отвърнали книжниците - и по Закона той трябва да умре, защото се
представи за Божи син.<br />
<p class="style1">Суеверен страх се прокраднал в душата на римлянина. Той не искал да приеме това, което става.<br />
<p class="style1">- Откъде си? - попитал той Христос, като се върнал в преторията.<br />
<p class="style1">Исус мълчал.<br />
<p class="style1">- На мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да те пусна и имам власт да те разпъна?<br />
<p class="style1">- Не би имал над мене никаква власт - казал затворникът, - ако не ти беше дадено отгоре. Който ме предаде на тебе, има по-голям грях.<br />
<p class="style1">Тези думи се харесали на Пилат. Той нямал повече намерение да се пазари и да уронва престижа си. Но когато заел за последен път съдийското кресло, го чакала неприятна изненада. Обвинителите изтъкнали нов, но най-сериозен аргумент<b>:</b>
Галилеецът наричал себе си Месия и само
заради това трябвало да бъде смятан за бунтовник. "Ако го пуснеш, не си приятел на цезаря - казали те. - Всеки, който се
представя за цар, се опълчва срещу цезаря".<br />
<p class="style1">Пилат доловил отлично заплахата и разбрал, че става въпрос за собственото му благополучие. Като знаел за строгостта на Тиберий, който следял зорко за спокойствието на
провинцията, той и без това имал основания да се страхува. Жалбите за безчинствата му все по-често пристигали в Рим. Неприятелите на прокуратора можели да използват процеса срещу него, а Пилат ни най-малко не искал да се лиши от изгодната длъжност и да отговаря пред легата на Сирия или пред самия император. Като се колебаел вече, той направил
слаб опит още един път да повлияе върху чувствата на тълпата. Исус бил изкачен на възвишението Габата, Литостратон, и като го посочил, прокураторът извикал<b>:</b><br />
<p class="style1">- Ето го вашият цар!<br />
<p class="style1">- Махни го, махни го оттам! Разпъни го! - бучала тълпата.<br />
<p class="style1">- Вашия цар ли да разпъна?<br />
<p class="style1">- Нямаме друг цар, освен цезаря! - отвърнали архиереите.<br />
<p class="style1">Подобно верноподаническо изявление не оставило на Пилат избор. В края на краищата какво била за него съдбата на някакъв еврейски пророк, когато на карта е поставено неговото,
Пилатовото, благополучие? Като искал да покаже, че
не постъпва по Закона, а в угода на молбите, прокураторът наредил да донесат вода и както изисквал източният обичай, измил демонстративно ръцете си<b>:</b> "Не съм виновен за кръвта на праведника".<br />
<p class="style1">Но хората до площадката продължавали да се вълнуват, без ни най-малко да се смущават от жеста на съдията. "Кръвта му да падне върху нас и върху децата ни!" - викали те, като давали да се разбере, че всичко се върши по тяхно настояване.
[<a name="purpurno"></a><a href="#kofdor">2</a>]<br />
<p class="style1">Вестта за помилването на Исус Варава била посрещната с шумни овации. И в тях потънали думите на присъдата, отправени към Исус<b>:</b> "Ibis ad crucem", "Ще бъдеш разпънат".<br />
<p class="style1">Осъденият бил предаден в ръцете на войниците.
<br><br>
<p class="style1"> <font color="#FF0033"><u><b>БЕЛЕЖКИ</b></u></font>
<br> <br>
<p class="style1"> <p class="style1"><a name="bomdue"></a><a href="#gasomd">1</a>.
Варава също се казвал Исус, за това свидетелстват древните манускрипти на Матей, на което обърнал внимание още Ориген (<i>На Матфея,
131</i>). Йоан (<i>18, 40</i>) нарича Варава просто <font face="Alpha000">lÚst/~</font>, разбойник, или (както е в някои ръкописи)
<font face="Alpha000">#rcjlhoth~</font>, водач на разбойници. Но Матей и Марк уточняват, че този човек е бил осъден "заедно с бунтовници, които извършили
убийство по време на бунт" (<i>Мк 15, 7</i>), а Матей
(<i>27, 16</i>) отбелязва, че Варава бил в града "известен затворник"
(<font face="Alpha000">d1smion 6riohmon</font>). Всичко това дава право да причислим Варава към партизаните-зелоти и да разберем защо тълпата искала толкова страстно да бъде освободен. Обичаят да се пуска осъден в деня на празника е бил вероятно римски.
Вж. Ливий. История, V, 13. - Бел. авт.<br>
<p class="style1"><a name="kofdor"></a><a href="#purpurno">2</a>В Мишна се подчертава, че ако
показанията на свидетеля доведат до екзекуция на обвиняемия, с това той "взема върху себе си кръвта на
човека" (<i>Санхедрин, IV, 5</i>).
<br> <br>
<p class="style1"><i>(Следва)</i>
<br>Блог на Павел Николов, астрофилологhttp://www.blogger.com/profile/11915175080505891163noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7911735978446673859.post-14858358765972853452024-02-27T06:00:00.004+02:002024-02-27T06:00:00.355+02:00ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА / ГЮСТАВ ФЛОБЕР – „МАДАМ БОВАРИ“ - 5<p class="style1"><b>ПРЕВОД ОТ РУСКИ: <span style="color: blue;">ПАВЕЛ НИКОЛОВ</span></b>
<br /><br />
<div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi9f9kdxI7-88dobMuLmQ2vJgY4VAjhforZ68ZgoNGgp5sbEPW9yEtFe-yZXgs4dHS8GNK66jTGeuZJOh4xzok2xYYvQfK-RRcqgaBcmlsLr50tIStgkijSAZONwc3WLHPmUBxGVL3pBC0Cardcjk_vXM1GTw5ZCMfKh0JhlWGF3X1JPn70ivBsj9j8//s297/41SUkHrpSZL._AC_SY780_.jpg" style="display: block; padding: 0em 1.5em; text-align: center; clear: left; float: left;"><img alt="" border="0" height="320" data-original-height="297" data-original-width="200" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi9f9kdxI7-88dobMuLmQ2vJgY4VAjhforZ68ZgoNGgp5sbEPW9yEtFe-yZXgs4dHS8GNK66jTGeuZJOh4xzok2xYYvQfK-RRcqgaBcmlsLr50tIStgkijSAZONwc3WLHPmUBxGVL3pBC0Cardcjk_vXM1GTw5ZCMfKh0JhlWGF3X1JPn70ivBsj9j8/s320/41SUkHrpSZL._AC_SY780_.jpg"/></a></div>
<p class="style1"><b>ДО ТУК:</b>
<p class="style1"><b><a href="https://biblioteka1955.blogspot.com/p/blog-page_99.html" target="_blank">ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА</a>
<p class="style1">ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА
<p class="style1">ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“<a href="https://biblioteka1955.blogspot.com/p/blog-page_424.html" target="_blank">1</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/02/blog-post_21.html" target="_blank">2</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/02/blog-post_28.html" target="_blank">3</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/03/4_0468547.html" target="_blank">4</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/03/5_091378469.html" target="_blank">5</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/04/6.html" target="_blank">6</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/04/7.html" target="_blank">7</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/04/8.html" target="_blank">8</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/04/9.html" target="_blank">9</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/05/10.html" target="_blank">10</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/05/11.html" target="_blank">11</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/05/12.html" target="_blank">12</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/05/13.html" target="_blank">13</a>.
<p class="style1">ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - <a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/05/14.html" target="_blank">1</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/06/15.html" target="_blank">2</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/06/16.html" target="_blank">3</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/06/17.html" target="_blank">4</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/07/18.html" target="_blank">5</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/07/19.html" target="_blank">6</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/07/20.html" target="_blank">7</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/07/21.html" target="_blank">8</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/08/22.html" target="_blank">9</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/08/23.html" target="_blank">10</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/08/24-1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-12-13.html" target="_blank">11</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/08/25.html" target="_blank">12</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/09/26.html" target="_blank">13</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/09/27.html" target="_blank">14</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/09/28.html" target="_blank">15</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/09/29.html" target="_blank">16</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/30.html" target="_blank">17</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/31.html" target="_blank">18</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/32.html" target="_blank">19</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/33.html" target="_blank">20</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/34.html" target="_blank">21</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/11/35.html" target="_blank">22</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/11/36.html" target="_blank">23</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/11/37.html" target="_blank">24</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/12/38.html" target="_blank">25</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/12/39.html" target="_blank">26</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/12/40.html" target="_blank">27</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/12/41.html" target="_blank">28</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/42.html" target="_blank">29</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/43.html" target="_blank">30</a>
<p class="style1">ГЮСТАВ ФЛОБЕР: “МАДАМ БОВАРИ“ - <a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/44-1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-12-13.html" target="_blank">1</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/blog-post_23.html" target="_blank">2</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/3.html" target="_blank">3</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/02/4.html" target="_blank">4</a>
<p class="style1">„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В <a href="https://biblioteka1955.blogspot.com/p/blog-page_424.html" target="_blank">„БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“ </a>
</b>
<br><br>
<p class="style1"><strong>ГЮСТАВ ФЛОБЕР (1821-1880)</strong> - “МАДАМ БОВАРИ“ (1856 г.)
<br><br>
<p class="style1">***
<br><br>
<p class="style1">Терминът „романтичен“ има няколко значения. Когато говоря за „Мадам Бовари“ – за романа и за героинята, - ще го използвам в следния смисъл: „характеризиращ се с мечтателен манталитет, пленен от ярки фантазии, заимствани главно от литературата" (иначе казано по-скоро „романичен“, отколкото „романтичен“). Романтичната личност, с ума и чувствата си обитаваща в нереалното, е дълбоко или дребнава в зависимост от свойствата на своята душа. Ема Бовари не е глупава, чувствителна е, добре образована, но душата ѝ е дребнава: обаянието, красотата и чувствителността не я спасяват от съдбоносния привкус на еснафщината.
<p class="style1">Въпреки екзотичните мечти, тя е провинциален буржоа до мозъка на костите, вярна на баналните идеи или нарушаваща баналните условности по един или друг банален начин, при което прелюбодеянието е банален похват да се възвишиш над баналността; и, въпреки страстта към разкоша, тя няколко пъти разкрива това, което Флобер нарича селска жестокост, селско тесногръдие. Но нейното необичайно телесно обаяние, странната ѝ грация, птичата, като у колибрите, живост – всичко това привлича неотразимо и очарова трима мъже в книгата: съпруга ѝ и двамата ѝ любовници, двама мерзавци – Рудолф, за когото нейната мечтателна детска нежност е приятен контраст с леките жени, обичайната му компания, и Леон, суетно нищожество, за когото е ласкателство да има за любовница истинска дама.
<p class="style1">А какво да кажем за нейния съпруг Шарл Бовари? Скучен, усърден в бавното си мислене, без обаяние, остроумие, образование, но с пълен комплект от банални идеи и правила. Той е еснаф, но при това и трогателно жалко същество. Крайно важни са следните две неща. Той разбира и го привлича към Ема именно това, към което тя напразно се стреми в своите мечти. Смътно, но дълбоко Шарл чувства в нея някаква преливаща се прелест, разкош, мечтателна далечина, поезия и романтичност. Това най-напред, а по-късно ще посоча и примери. Второ, любовта към Ема, растяща почти незабелязано за самия Шрл, е истинско чувство, дълбоко и правдиво, абсолютно противоположно на животинското и напълно нищожно преживяване на Рудолф и Леон, нейните самодоволни и пошли любовници. В това се състои привлекателната парадоксалност на приказката на Флобер: най-скучният и нестроен персонаж в книгата е единственият, който е оправдан от тази божественост, която се състои в неговата всепобеждаваща, всепрощаваща и неизменна любов към Ема, жива или мъртва. Има наистина в книгата и четвърти влюбен в Ема персонаж, но това е само дикенсов персонаж – Жюстен. Въпреки това го препоръчвам на вашето благосклонно внимание.
<br><br>
<p class="style1">(Следва)
<br> Блог на Павел Николов, астрофилологhttp://www.blogger.com/profile/11915175080505891163noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7911735978446673859.post-67552122816275220402024-02-26T06:00:00.005+02:002024-02-26T06:00:00.132+02:00МАРТА ХИЛЕРС / „ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН“ – 38<p class="style1"><b>ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ<span style="color: blue;">: ПАВЕЛ НИКОЛОВ</span></b>
<br>
<br>
<div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjMZt6hoIoVjCGY1l7bf34kimAHhtwye5jaIRV8LpAr7evYGZSrKxVnjeq0rae9zNjMyVSx-hAjgnnd4vtSxE99LImU2y_50I-KypyN7unmmDXV0QFWBGP6ykH6irxeKNAjBFP0bcpSzhgVtSmYE2cT5CY-Km1moDKyD4t5LP1bf1g46V2MBesGMPdo/s2390/anonyma.jpg" style="display: block; padding: 0em 1.5em; text-align: center; clear: left; float: left;"><img alt="" border="0" width="320" data-original-height="1600" data-original-width="2390" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjMZt6hoIoVjCGY1l7bf34kimAHhtwye5jaIRV8LpAr7evYGZSrKxVnjeq0rae9zNjMyVSx-hAjgnnd4vtSxE99LImU2y_50I-KypyN7unmmDXV0QFWBGP6ykH6irxeKNAjBFP0bcpSzhgVtSmYE2cT5CY-Km1moDKyD4t5LP1bf1g46V2MBesGMPdo/s320/anonyma.jpg"/></a></div>
<p class="style1"><b><i>Почти един милион германки са изнасилени малко преди и след края на Втората световна война. Дневникът на Марта Хилерс „Една жена в Берлин“ („Eine Frau in Berlin“), засягащ тези събития, е толкова остър, че е публикуван за първи път анонимно в САЩ, преведен на английски език (1954 г.). Книгата е посрещната на нож от разни посоки (позоряла руските войници – от една страна, а немските жени – от друга) и претърпява второ издание едва през 2001 година. Атаките срещу тази книга не престават и до ден днешен. Не е превеждана на български език, но в интернет пространството може да се намери филма по „Една жена в Берлин“ с български субтитри. <p class="style1">(Павел Николов)</i> </b>
<br>
<br>
<p class="style1"><b><span style="color: green;">ДО ТУК:</span>
<p class="style1">"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН": <a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/02/blog-post_13.html" target="_blank">1</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/02/2.html" target="_blank">2</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/02/3.html" target="_blank">3</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/03/4_01641524994.html" target="_blank">4</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/03/5_27.html" target="_blank">5</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/04/6_01638101603.html" target="_blank">6</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/04/7_17.html" target="_blank">7</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/04/8_01535098710.html" target="_blank">8</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/05/9.html" target="_blank">9</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/05/10_0142766417.html" target="_blank">10</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/05/11_01268846103.html" target="_blank">11</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/05/12_01524789229.html" target="_blank">12</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/05/13_29.html" target="_blank">13</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/06/14.html" target="_blank">14</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/06/15_01443889652.html/2023/06/14.html" target="_blank">15</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/07/16.html" target="_blank">16</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/07/17.html" target="_blank">17</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/07/18_01993621734.html" target="_blank">18</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/07/19_01387983455.html" target="_blank">19</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/08/20.html" target="_blank">20</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/08/21.html" target="_blank">21</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/08/22_01832749063.html" target="_blank">22</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/09/23_0349094961.html" target="_blank">23</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/09/24.html" target="_blank">24</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/09/25.html" target="_blank">25</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/26.html" target="_blank">26</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/27.html" target="_blank">27</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/10/28.html" target="_blank">28</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/11/29.html" target="_blank">29</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/12/30.html" target="_blank">30</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/12/31.html" target="_blank">31</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2023/12/32.html" target="_blank">32</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/33.html" target="_blank">33</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/34.html" target="_blank">34</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/35.html" target="_blank">35</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/36.html" target="_blank">36</a>,
<a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/37.html" target="_blank">37</a>
<p class="style1">"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН" в <a href="https://biblioteka1955.blogspot.com/p/blog-page_477.html" target="_blank">"БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"</a> </b>
<br>
<br>
<p class="style1"><b>ВТОРНИК, 15 МАЙ 1945 ГОДИНА</b>
<br>
<br>
<p class="style1">Обичайната домакинска работа, скучна. Горе в таванската стая, в който влязох за първи път след руското нахлуване, тропат двама майстори. Те получават заплащане под формата на хляб и цигари. Никакви руснаци не са влизали в таванското помещение. Финото варовиково покритие върху подовите дъски, което разкрива всеки отпечатък, беше недокоснато, когато пуснах майсторите на покрива да влязат. С достатъчно вода и запаси вероятно щях да остана там горе като неоткрита Спяща красавица. Но това определено щеше да ме подлуди, ако бях съвсем сама.
<p class="style1">Всички пак трябва да се явят в градската администрация. Днес е ред на тези с моята буква. Необичайно голям брой хора имаше по улиците в момента на регистрацията. В предверието мъж удряше релефа на Адолф с длето и чук. Видях как носът се отцепи. Какво е камъкът, какво са паметниците? Безпрецедентно иконоборство върлува тези дни в Германия. След такъв залез на боговете ще има ли някога възкресение на нацистките величия? Щом главата ми се проясни, непременно трябва да помисля за Наполеон, когото също са прогонили и унищожили някога, но след това върнали и въздигнали.
<p class="style1">На третия етаж жените трябваше да се наредим на опашка. Мрачен коридор, тълпа от жени, които се чуват, но не се виждат. Пред мене говореха за събиране на аспержи, за което вече били изпратени няколко жени. Това няма да е лошо. Зад мене са две жени, дами според начина им на изразяване. Едната: „Знаеш ли, не ме интересуваше нищо. Не съм какъв да е човек и съпругът ми винаги се е съобразявал с това." Изглежда, че тази жена се е опитала да се самоубие с отрова, след като била изнасилена няколко пъти. Но: „Не знаех това. После ми обясниха, че стомахът трябва да работи, за да действа отровата. Тогава само повърнах.“
<p class="style1">„А сега?“ – попита тихо другата.
<p class="style1">„О, просто живееш. Хубавото така или иначе свърши. Радвам се, че съпругът ми не доживя до това."
<p class="style1">Отново се улавям, че размишлявам какво означава да си сама в страх и нещастие. Струва ми се по-лесно, защото липсва мъката от съжалението. Какво може да изпитва майката на нещастното си момиче? Какво прави всеки истински обичащ човек, който не може или не смее да помогне? Дългогодишните съпрузи изглежда могат да го издържат най-добре. Не поглеждат назад. Но един ден жените ще им потърсят сметка. Сигурно е лошо за родителите. Разбирам много добре защо цели семейства се вкопчваха в смъртта.
<p class="style1">Регистрацията вътре мина бързо. Всеки трябваше да каже какви чужди езици владее. Когато казах за моя слаб руски език, ми дадоха лист хартия, който изискваше сутринта да се явя в руското комендантство за преводачески услуги.
<p class="style1">Прекарах вечерта в подготовката на руски речник и усещах моето нищожно владеене на езика. Денят завърши с посещение долу при жената от Хамбург. Щинхен, осемнадесетгодишната студентка, най-накрая беше слязла от тавана. Белезите от отломките по челото ѝ са зараснали. Тя се държеше като възпитана дъщеря, донесе кана с истински чай от кухнята и се вслуша в нашия разговор. Изглежда благополучно се беше промъкнало и нашето младо момиче, което приличаше на младеж. Споменах, че видях това момиче на стълбището снощи да се кара с друга жена. Бронзово загоряла и с бял пуловер, доста красива, но вулгарна и без задръжки в ругатните си. Тук, на масата за чай, разбрах, че става въпрос за ревност: бронзовата жена се свързала с един руски офицер - по-късно и с известна доза своя воля, пиела с него и получавала храна. Това полазило по нервите на нейния млад приятел, алтруистичен любовник, който се раздавал безкрайно и подкрепял жената през последните няколко години. Всичко това обсъдихме спокойно и непринудено по време на чая. Нямаше преценка, нямаше оценка. Вече не шепнем. Вече не се колебаем пред определени думи и неща. Казваме ги, свивайки рамене - все едно сме от Сириус.
<br><br>
<p class="style1">(Следва)
<br> Блог на Павел Николов, астрофилологhttp://www.blogger.com/profile/11915175080505891163noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7911735978446673859.post-82717284212994636882024-02-25T06:00:00.068+02:002024-02-25T06:00:00.136+02:00„НЕМИТЕ“ И „ГОВОРЕЩИТЕ“ КОМЕДИИ ПРЕЗ 1920-те ГОДИНИ<div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEit33BZZI8o33w4_cEROzjKK6qeGa6pI2u71VPmal27-xLFXKhkmW600Jz82fxGIdEQBy0GCuAS9_FWSU9p7dQBjCWwrq6JCLyrYKf-yLkxuYdbIhqedIoztt0obb9yO2hHef09fkwBXj82K_Et0BYdYBXubpm1hesXFSubxNx3KWxMsIUdMvp6eTg8seg/s1200/0.jpg" style="display: block; padding: 0em 1.5em; text-align: center; clear: left; float: left;"><img alt="" border="0" width="320" data-original-height="600" data-original-width="1200" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEit33BZZI8o33w4_cEROzjKK6qeGa6pI2u71VPmal27-xLFXKhkmW600Jz82fxGIdEQBy0GCuAS9_FWSU9p7dQBjCWwrq6JCLyrYKf-yLkxuYdbIhqedIoztt0obb9yO2hHef09fkwBXj82K_Et0BYdYBXubpm1hesXFSubxNx3KWxMsIUdMvp6eTg8seg/s320/0.jpg"/></a></div><p class="style1"><b>ИЗТОЧНИК: <a href="https://diletant.media/">ДИЛЕТАНТ</a></b>
<p class="style1"><b>ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ<span style="color: blue;">: ПАВЕЛ НИКОЛОВ</span></b>
<br>
<br>
<p class="style1"><i><b>За седмица кината в САЩ се посещавали от хора, равняващи се на населението на страната. Любим жанр в Америка станала комедията, а любим актьор – Чарлз Чаплин.
</b></i>
<br>
<br>
<p class="style1">Откакто Луи и Огюст изобретили кинематографа, новият вид изкуство започнал да се развива стремително. Идеята се възприела и в Америка, където през 1920-те години киноиндустрията завоювала признанието на аудиторията. Особено през това време се ценял жанрът комедия.
<br>
<br>
<p class="style1"><b>Първите звезди на Холивуд</b>
<br>
<br>
<p class="style1">В началото на 20 век в САЩ се появила системата на „звездите“, в основата на която стоели популярни актьори. Големите киностудии подписвли с тях договори и разчитали на ролята на изпълнителите при снимането на филмите. Знаменитостите от екрана завзели вниманието на публиката и станали предмет на възхищение.
<p class="style1">Сред такива актьори бил Харолд Лойд, син на неуспешен фотограф. Дълго време той работил в масовите сцени на студията „Universal“, а след това започнал да се снима в по-големи роли. Отначало младият човек бил обвиняван, че копира Чарли Чаплин. Тогава Лойд решил да промени свой герой, попадащ в смешни ситуации, които биха могли да се случат в реалния живот. Били направени и външни промени: актьорът махнал напомнящите за Чарли Чаплин мустаци и сложил очила с кръгла рамка – появил се образът на „човека с очила“.
<br>
<br>
<div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiHsF2IaSCsNwBRqMtbUukuvSwftaip6CU9Av_drMtUWNz5Qj2XNTG5FxatidsUeWyMa6iDOQLtIl6wEVj0gcyiXsv2ofX4LNQucNHA1A8Ao9fFwm_1JjqeX6QDcFk54oWW7kG3uYX0b61eWSTwfnbJni2_71ZzWwessHKTp84jcn6HgV7vfMf-DP6ApTI/s674/1.jpg" style="display: block; padding: 0em 0; text-align: center; "><img alt="" border="0" width="600" data-original-height="500" data-original-width="674" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiHsF2IaSCsNwBRqMtbUukuvSwftaip6CU9Av_drMtUWNz5Qj2XNTG5FxatidsUeWyMa6iDOQLtIl6wEVj0gcyiXsv2ofX4LNQucNHA1A8Ao9fFwm_1JjqeX6QDcFk54oWW7kG3uYX0b61eWSTwfnbJni2_71ZzWwessHKTp84jcn6HgV7vfMf-DP6ApTI/s600/1.jpg"/></a></div>
<p class="style2"><i><b>Кадър от филма „Безопасността е последна“</b></i>
<br>
<br>
<p class="style1"> Вдъхновение за сюжетите си Харолд Лойд черпел от живота. През 1923 година той представил на зрителите филма „Безопасността е последна„ (на англ. „Safety Last!“ - бел. П. Н.). Идеята за този филм хрумнала на актьора внезапно, когато виждял на улицата алпинист, който се опитва да впечатли околните със своите способности. Благодарение на този случай се появявил знаменитият епизод, в който Лойд виси на стрелките на часовник, закрепен към многоетажно здание.
<p class="style1">Професията на комедиант била свързана понякога и с реални опасности. През 1919 година по време на снимките на реклама Лойд трябвало да държи в ръката си бутафорна бомба. Но тя се оказала истинска и се взривила, докато актьорът я държал. След произшествието лекарите успели да запазят зрението му, но Харолд загубил два пръста на ръката си.
<p class="style1">Критиците през 1920-те години недооценявали Лойд и отдавали предпочитанието си на неговия съвременник Бъстър Кийтън (артистичното име на Джоузеф Франк Кийтън – бел. П. Н.), който си спечелил прозвището „човекът с каменното лице“. Наричали така актьора не заради лошата му мимика, както може да изглежда на пръв поглед. Кийтън се характеризирал с ненадминато умение да разсмива зрителите, като не променя изражението на лицето си. От детството си той участвал в акробатични номера със своя баща и мечтаел за кариерата на артист.
<p class="style1">През 1926 година Бъстър Кийтън представил един от най-добрите си филми – комедията „Генералът“. Сюжетът на филма се основава на събития от 1862 година и описва един от епизодите през американската Гражданска война. От историческото събитие с Голямото локомотивно преследване (Great Locomotive Chase – бел. П. Н.) Кийтън създал хумористичен филм (може да го гледате тук: <a href="https://rezka.ag/films/action/21642-parovoz-general-1926.html" target="_blank">https://rezka.ag/films/action/21642-parovoz-general-1926.html</a>, изключителен филм, и комедия, и драма – бел. П. Н.), който по-късно бил признат за гениално режисьорско произведение. Но след подписване на договор с компанията „Metro Goldwyn Mayer“ „човекът с каменното лице“ участвал в създаването на филми само като актьор. Със замирането на нямото кино Кийтън бил принуден да отстъпи място на новите таланти, както и други майстори от тази епоха.
<br>
<br>
<div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjizQgLXnYIcKbWsbVhpKaJNArvlBID4sycFGfs6xjLXeEr_6pYCvKHwjKVSvGGCBPAWpZ2S4GTbUWojnMbGutbzaThZ-maXb6Aj0VQnjPkeVevxOLtwM3eTtVMZdJh6SxUZj4cH_Yt6FkLYPScKu8DeQgdtW8BuVXtlqbaBN36MvJ9D9VhKkS3tD9U26c/s785/2.jpg" style="display: block; padding: 0em 0; text-align: center; "><img alt="" border="0" height="600" data-original-height="785" data-original-width="500" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjizQgLXnYIcKbWsbVhpKaJNArvlBID4sycFGfs6xjLXeEr_6pYCvKHwjKVSvGGCBPAWpZ2S4GTbUWojnMbGutbzaThZ-maXb6Aj0VQnjPkeVevxOLtwM3eTtVMZdJh6SxUZj4cH_Yt6FkLYPScKu8DeQgdtW8BuVXtlqbaBN36MvJ9D9VhKkS3tD9U26c/s600/2.jpg"/></a></div>
<p class="style2"><i><b>Киноплакат от филма „Генералът“</b></i>
<br>
<br>
<p class="style1"><b>Немите комедии на Чарли Чаплин</b>
<br>
<br>
<p class="style1">Особена ниша сред комедийните актьори през 1920-те години заемал талантливия изпълнител и режисьор Чарлз Чаплин. Той работел в жанра комедия, но животът на знаменития актьор бил изпълнен с драматични събития. Докато Чаплин бил още дете, баща му починал от алкохолизъм, а майка му се побъркала. Чарлз и брат му Сидни били принудени да се скитат по приюти. Започвайки живота си на актьор, бъдещият комик се опитвал да се изхранва, но през 1920-те години вече имал пари, за да открие свое киностудио в Холивуд.
<p class="style1">Заради новаторството на режисьора писателят Бърнард Шоу нарекъл Чаплин „единствения гений в областта на киното“. Наистина, Чарлз изменил много неща в комедията: той започнал да отделя по-голямо внимание на детайлите, намалил броя на така наречените гегове (комедийни похвати) и увеличил времето, посветено на всеки от тях, добавяйки лирични и драматични мотиви. Състрадателен към онеправданите и нещастните хора, той често показвал на екрана живота на обикновените бедняци, както е в драматичната комедия „Хлапето“. Този филм за детето от бедняшките квартали и бродягата се основавал в много отношения на личните спомени на Чарлз.
<br>
<br>
<div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjfAtL1_WsJHpOeQ4K52L7g9qcRISQa-AHbnxasXQ2UNuUgtTCtJ0KkjaD-dSRZgDmODfvG5rNGBOZj1Ws9kdMP_sG8hnzdRpghHqu3_LyHhGs-LrelzzXepER91RRpC-UrPmdL9S09z7-QASxyN_P7uDubCAGTj9PbbMKoNIEJyfy5xIVXhZptaS0i1J0/s1166/3.jpg" style="display: block; padding: 0em 1.5em; text-align: center; "><img alt="" border="0" height="600" data-original-height="1166" data-original-width="600" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjfAtL1_WsJHpOeQ4K52L7g9qcRISQa-AHbnxasXQ2UNuUgtTCtJ0KkjaD-dSRZgDmODfvG5rNGBOZj1Ws9kdMP_sG8hnzdRpghHqu3_LyHhGs-LrelzzXepER91RRpC-UrPmdL9S09z7-QASxyN_P7uDubCAGTj9PbbMKoNIEJyfy5xIVXhZptaS0i1J0/s600/3.jpg"/></a></div>
<p class="style2"><i><b>Киноплакат от филма „Хлапето“</b></i>
<br><br>
<p class="style1">През 1920-те години Чаплин създал в своето студио не малко социални комедии. През 1925 година се появил неговият филм „Треска за злато“, в който режисьорът успял да създаде хумористична атмосфера, разказваща за търсенето на злато в Аляска. В реалния си живот хората, работещи в златните рудници, трябвало да се сблъскват с жестоки трудови условия, студ и глад. Използвайки тази основа, Чаплин успял да изобрази смешна история благодарение на епизоди като „танца с хлебчетата“ или „елегантното изяждане на обувката“.
<br>
<br>
<div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgZKZZAYisG_U8hvi6NAws4fd8-74J1_SsH5B61l8U0LzIYc7Gg0Mz-2OpDwbk3iBOyhcxL6tK7r5WId0jHxnS4eyIA6F41E2dJoHlZbRv0SQRSk0sPCg9uMHNJHOyVdualnIXaWrhoFYoKEoVJWIYKnG1F3LnIe779GHu-f-hHMfiZtp7MA9yWI13EEBU/s760/4.jpg" style="display: block; padding: 0em 0; text-align: center; "><img alt="" border="0" height="600" data-original-height="760" data-original-width="580" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgZKZZAYisG_U8hvi6NAws4fd8-74J1_SsH5B61l8U0LzIYc7Gg0Mz-2OpDwbk3iBOyhcxL6tK7r5WId0jHxnS4eyIA6F41E2dJoHlZbRv0SQRSk0sPCg9uMHNJHOyVdualnIXaWrhoFYoKEoVJWIYKnG1F3LnIe779GHu-f-hHMfiZtp7MA9yWI13EEBU/s600/4.jpg"/></a></div>
<p class="style2"><i><b>Киноплакат от филма „Треска за злато“</b></i>
<br><br>
<p class="style1">Чарлз бил един от привържениците на нямото кино. Той смятал, че звукът може да развали ефекта от играта на актьорите. Едни режисьори поддържали позицията на Чаплин, други смятали, че записът на звук ще увеличи стойността на кинопроизводството и именно по тази причина не се решавали да приемат новото.
<br>
<br>
<div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiEjZ1i_KAgBtH8drdNQQApw5hvkukzTYl6X5GC9L9GrEjM9qb6rtj13ZGoi4WwkFkL8fjuWCpaRKzvbrhl2IlxnORMY9K6namwo8pCs71M_jL-MQ-X0-gG4kxP7n1IQn-hkolJz0Qbg949Xpj-eDR6yLqi-MbNOStOT4MeTxjPvzhs8rBB68Usk9bJX5c/s1200/5.jpg" style="display: block; padding: 0em 0; text-align: center; "><img alt="" border="0" width="600" data-original-height="865" data-original-width="1200" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiEjZ1i_KAgBtH8drdNQQApw5hvkukzTYl6X5GC9L9GrEjM9qb6rtj13ZGoi4WwkFkL8fjuWCpaRKzvbrhl2IlxnORMY9K6namwo8pCs71M_jL-MQ-X0-gG4kxP7n1IQn-hkolJz0Qbg949Xpj-eDR6yLqi-MbNOStOT4MeTxjPvzhs8rBB68Usk9bJX5c/s600/5.jpg"/></a></div>
<p class="style2"><i><b>Сцената с изяждането на обувката от филма „Треска за злато“</b></i>
<br>
<br>
<p class="style1"><b>Първото звуково кино</b>
<br>
<br>
<p class="style1">През 1927 година компанията „Warner Bros“ направила рязък поврат в развитието на световния кинематограф и създала първия звуков филм „Джаз певецът“ на режисьора Алън Косланд. За възпроизвеждането на звука била разработена системата „Витафон“, която позволявала да се записва звукова пътечка на синхронизиран диск. Филмът включвал в себе си няколко песни и кратката фраза: „Още има какво да чуете“. Именно тази реплика донесла на филма за еврейския музикант огромен успех.
<br>
<br>
<div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi_08F7hzpM3wCPcKynVLJe_-iw6FVQ6Bkqkw-p90HEa7a46wEWb4cJodyu4iBIOJNO086F3rs90MCREqcIQR4xIa9cvndJDVU8SOxJWPfbpiVeTktRZ4VMHRotE-n3uhScsae15R_awsyn6Q1M1LADwIz5rpmSCxgWhnqk3BQLXT-Tokn9qJbZpS69Qqg/s859/6.jpg" style="display: block; padding: 0em 0; text-align: center; "><img alt="" border="0" height="600" data-original-height="859" data-original-width="580" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi_08F7hzpM3wCPcKynVLJe_-iw6FVQ6Bkqkw-p90HEa7a46wEWb4cJodyu4iBIOJNO086F3rs90MCREqcIQR4xIa9cvndJDVU8SOxJWPfbpiVeTktRZ4VMHRotE-n3uhScsae15R_awsyn6Q1M1LADwIz5rpmSCxgWhnqk3BQLXT-Tokn9qJbZpS69Qqg/s600/6.jpg"/></a></div>
<p class="style2"><i><b>Киноплакат от филма „Джаз певецът“</b></i>
<br>
<br>
<p class="style1">Създаването на озвучена комедия било съпроводено с рискове и на първо място финансови. Бюджетът, който успял да събере „Warner Bros“, бил 422 хиляди долара, което през 1920-те години възлизало на огромна сума. Ръководителят на компанията Хари Уорнър вложил в проекта личните си спестявания и се отказал от заплата. След излизането на филма усилията на всички участници били възнаградени – при прожекциите филмът събрал над 3 милиона долара. Привържениците на немия кинематограф твърдели, че този случай е изключителен и едва ли звуковите филми ще имат по-нататъшна перспектива, но само след няколко години епохата на нямото кино започнала да замира.
<br>Блог на Павел Николов, астрофилологhttp://www.blogger.com/profile/11915175080505891163noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7911735978446673859.post-92072487663250115352024-02-24T06:00:00.009+02:002024-02-24T06:00:00.132+02:00ДВА ПОРТРЕТА: ПРЕДИ И СЛЕД БОЛЕСТТА<p class="style1"><b>ИЗТОЧНИК: <a href="https://www.vintag.es/">VINTAGE EVERYDAY</a></b>
<p class="style1"><b>ПРЕВЕЛ ОТ АНГЛИЙСКИ<span style="color: blue;">: ПАВЕЛ НИКОЛОВ</span></b>
<br>
<br>
<p class="style1">Шарлот Бронсън е родена в Кънектикът на 14 септември 1832 г. в семейството на Айра Хъл Бронсън (1793–1857) и Елизабет Додж (1799–1867). Айра и Елизабет се женят на 17 юли 1820 г. в Питсфийлд, Масачузетс, и имат осем деца.
<p class="style1">Първото изображение, направено около 1850 г., показва Шарлот в перфектно здраве на приблизително на 18-годишна възраст. Малко по-късно това ще се промени драстично и до Хелоуин 1856 г. Шарлот ще бъде мъртва.
<div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhhqDUoDaIzkZRrNMJTjx0YvmdXzOLZXNuKopyA1YxFsKE7em0kuAKFi59xVKCZ6e8OG-YBCgXLq7XSEqwbO51QTPGZ_uNwegd1ZOVtx8CH9HoT4XPrS-L6ZZSRjEGO5Q0DvXORmr2p5Ai5t2b2XDQI66m88dpHTrf0ln25Ylj1b9CrXWs8zUatjSeQIlI/s640/charlotte-bronson-1.jpg" style="display: block; padding: 1em 0; text-align: center; "><img alt="" border="0" height="600" data-original-height="640" data-original-width="496" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhhqDUoDaIzkZRrNMJTjx0YvmdXzOLZXNuKopyA1YxFsKE7em0kuAKFi59xVKCZ6e8OG-YBCgXLq7XSEqwbO51QTPGZ_uNwegd1ZOVtx8CH9HoT4XPrS-L6ZZSRjEGO5Q0DvXORmr2p5Ai5t2b2XDQI66m88dpHTrf0ln25Ylj1b9CrXWs8zUatjSeQIlI/s600/charlotte-bronson-1.jpg"/></a></div>
<p class="style1">Амбротипът с лошо качество [долу, второто изображение] показва Шарлот само шест години по-късно, в последните месеци от живота си. Тя страда от туберкулоза, болест, която убива стотици хиляди души годишно.
<div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgTrmbktManpGnAxIsMYYkFaNT-E1an9-OzamxZNUZHuxGO8spyoofg40I9_VkQ0FTd8GvYRDiSbdTD_yaQX_tFxJ7bvr4UDURJ7d5urxgbRRRCe84gx4xtphs3w4SKd2JJPMJbiOmAO5eLP5e2k54BpYD3XGJTiaz3_E4KAODo2aKju_8lVLeZp4G3FMU/s640/charlotte-bronson-2.jpg" style="display: block; padding: 1em 0; text-align: center; "><img alt="" border="0" height="600" data-original-height="640" data-original-width="566" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgTrmbktManpGnAxIsMYYkFaNT-E1an9-OzamxZNUZHuxGO8spyoofg40I9_VkQ0FTd8GvYRDiSbdTD_yaQX_tFxJ7bvr4UDURJ7d5urxgbRRRCe84gx4xtphs3w4SKd2JJPMJbiOmAO5eLP5e2k54BpYD3XGJTiaz3_E4KAODo2aKju_8lVLeZp4G3FMU/s600/charlotte-bronson-2.jpg"/></a></div>
<p class="style1">Шарлот е погребана в гробището в Джорданвил, където лежи и баща ѝ, който умира година по-късно, също от туберкулоза.
<p class="style1">Тази две изображения са много рядък поглед върху опустошенията на туберкулозата през тези времена. Точно през същото време, но само за осем месеца, известната Шарлот Бронте губи брат си и двете си сестри, които умират от туберкулоза.
<p class="style1">На амбротипа Шарлот Бронсън е само на 24 години, но изглежда с тридесет години по-стара. Дрехите ѝ падат по изпосталялата фигура и очите ѝ ясно показват, че смъртта не е далече. Амбротипът несъмнено е окончателен образ за нейното семейство, последен шанс да се запази субстанцията, преди душата да си е отишла.
<br>Блог на Павел Николов, астрофилологhttp://www.blogger.com/profile/11915175080505891163noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7911735978446673859.post-71194621941807868362024-02-23T06:00:00.007+02:002024-02-29T11:59:35.515+02:00НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1988 г. / ХИМИЯ / РОБЕРТ ХУБЕР<div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjm91ziQQRk3Ar5tk9f0jHXsthJQzLpoC4kYwi7hwLyrHgeVPFsMfuP3DQaWI3PQotyPojyJ9xu_4Ql7-O7d5VXKITXz12ZUNMpilurQETMe6_JBrSpUNSzBz5iLkfXMvAYzg9jlJePGx2ilQLAaUFw8jCQFC8bStlS48okDFx61oEZKBvdCnUw6wm_R7k/s696/huber-13397-portrait-mini-2x.webp" style="display: block; padding: 0em 1.5em; text-align: center; clear: left; float: left;"><img alt="" border="0" height="320" data-original-height="696" data-original-width="464" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjm91ziQQRk3Ar5tk9f0jHXsthJQzLpoC4kYwi7hwLyrHgeVPFsMfuP3DQaWI3PQotyPojyJ9xu_4Ql7-O7d5VXKITXz12ZUNMpilurQETMe6_JBrSpUNSzBz5iLkfXMvAYzg9jlJePGx2ilQLAaUFw8jCQFC8bStlS48okDFx61oEZKBvdCnUw6wm_R7k/s320/huber-13397-portrait-mini-2x.webp"/></a></div><p class="style1"><font color="#ff0033"><b>Роберт Хубер (Robert Huber)</b></font>
<p class="style1"><font color="#cc00cc"><b>20 февруари 1937 г.</b></font>
<br><br>
<p class="style1"><b><font color="#0000ff">Нобелова награда за химия (заедно с <a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/1988.html" target="_blank">Йохан Дайзенхофер</a> и <a href="https://pavelnik.blogspot.com/2024/01/1988_01931047667.html" target="_blank">Хартмут Михел</a>)</font></b>
<p class="style1"><b><font color="#009900">(За определянето на триизмерната структура на реакционния център при фотосинтезата.)</font></b>
<br><br>
<p class="style1">Робърт Хубер е германски биохимик, носител на Нобелова награда за химия за 1988 г.
<p class="style1">Член на Leopoldina (1990) и на Accademia dei Lincei, чуждестранен член на Националната академия на науките на САЩ (1995 г.) и на Кралското дружество в Лондон (1999 г.).
<p class="style1">Завършва химия във Висшето техническо училище в Мюнхен през 1960 г., след което провежда там кристалографски изследвания на органични съединения. През 1971 г. той оглавява Института по биохимия на дружеството „Макс Планк“ и преминава към изследване на протеиновата кристалография. Директор е на института до 2005 г. и през всичките тези години преподава по кристалография.
<p class="style1">За първото изследване на кристалната структура на мембранния протеин на реакционния център, участващ във фотосинтезата на пурпурната несерна бактерия Rhodopseudomonas viridis, което осигурява по-нататъшен напредък в разбирането на механизма на фотосинтезата във висшите растения.
<p class="style1">Член на Баварската академия на науките (1988 г.), на Европейската академия (1990 г.), на Индийската национална академия на науките, на Европейската академия на науките и изкуствата и член-кореспондент на Хърватската академия на науките и изкуствата (1992 г.).
<p class="style1">Почетен доктор на Вилнюския университет (2011 г.) и на Ягелонския университет (2014 г.).
<p class="style1">През 2016 г. подписа писмо, призоваващо Грийнпийс, ООН и правителствата по света да спрат борбата срещу генетично модифицираните организми (ГМО).
<p class="style1">Автор и съавтор на повече от 800 статии в престижни научни списания.
<p class="style1">През 1997 г. е награден с Големия кръст за заслуги със звезда и раменен пояс на Ордена за заслуги към Федерална република Германия.
<p class="style1">През 2017 г. е награден с кръст на Ордена за заслуги към Литва.
<br><br>
<p class="style1"><b><font color="#009900">ИЗТОЧНИК</font>: </b><font color="#ff6633"><i><b>Уиикпедия/</b></i></font></p>
<p class="style1"><b><font color="#009900">Превод от руски</font>: </b><font color="#ff6633"><i><b>Павел Николов</b></i></font></p>
<br>Блог на Павел Николов, астрофилологhttp://www.blogger.com/profile/11915175080505891163noreply@blogger.com0