петък, април 29, 2022

ЖЕНИТЕ ФАРАОНИ В ДРЕВНИЯ ЕГИПЕТ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Представителките на прекрасния пол заемали дотолкова високо положение в обществото на Древния Египет, че често ставали владетелки на държавата.

Египет, остатък от грандиозната, но краткотрайна империя на Александър Македонски, който се паднал на един от най-талантливите негови сподвижници, Потломей Лагид, бил вероятно най-силната държава на диадохите, а появилата се на политическата арена през IV век пр. н. е. Александрия станала истински културен център на Източното Средиземноморие – Библиотеката и Музеят, намиращи се в града, основан от талантливия македонски военачалник, превличали много интелектуалци, независимо от тяхната етническа принадлежност.

Александрийската библиотека. Съвременна реконструкция

Политическата карта на Близкия Изток и Източното Средиземноморие след смъртта на Александър Македонски поразявала със своята пъстрота. Държавата на Селевкидите, Македония и Пергам не изчерпват списъка на държавите, участващи активно в деленето на баницата, останала след македонския „източен поход“. Владението на Лагидите се съпротивлявало успешно на претенциите за цялата територия. Нещо повече, през втората половина на III век пр. н. е., по време на управлението на Птоломей III Еверт, Египет контролирал обширна територия, която - освен долината на Нил, включвала Киренайка, Кипър, Палестина, Южна Сирия, островите в Егейско море и западната част на Мала Азия.

Но нищо не е вечно под Луната. Скоро египетската държава започнала да упада. Разнородното население, значителната територия на държавата и отслабването на централната власт си казали думата. Фараоните предпочитали повече да гуляят, отколкото да се занимават с държавните дела.

Територията на елинистичния Египет в периода на арзцвета си

ДРЕВНИЯТ ЕГИПЕТ И ЖЕНИТЕ

Египетската държава, както в епохата на Бронзовия век, така и по време на управлението на Лагидите, се отличавала с доста високо положение на жените в обществения живот на страната. Те можели да владеят имущество и да го предават в наследство, да участват в култови мероприятия и даже да ги водят. Разбира се, това се отнасяло за знатните дами – представителките на низшите слоеве на населението споделяли тегобите на живота със своите мъже.

Достатъчно високото положение на жените в древното египетско общество се отразявало и на престолонаследническите традиции: тронът можел да се предава само по женска линия. Доводът бил съвсем очевиден: майчинството се установявало много по-лесно от бащинството. Именно по тази причина в историята на Египет има много примери за близкородствени бракове и дворцови интриги, съпроводени с кървави убийства. А в центъра на тези събития често се намирали жени.

Жениш в древния Египет

Броят на известните владетелки на Египет е много по-голям отколкото в историята на другите древни държави. Веднага се сещаме за Хатшепсут, която изтласкала на заден план доведения си син Тутмос III и, разбира се, за знаменитата Клеопатра, която изиграла съдбоносна роля в съдбата на Марк Антоний.

БЕРЕНИКА III – ЗАЛОЖНИЦА НА ПОЛИТИЧЕСКИ ИНТРИГИ

Упадъкът на държавата на Птоломеите и преходът под фактическия претокторат на Рим бил процес, който продължил много десетилетия. Но главна роля за загубената независимост на Египет изиграли, разбира се, неуредиците в двора – практически нито едно качване на престола на един или друг фараон не минавало без убийства и предателства.

Не била изключение Береника Клеопатра III, която управлявала само шест месеца: от 81 до 80 г. пр. н. е. Да, представителите на рода Лагидит не се характеризирали с креативност при избора на имената на своите деца. Различни варианти на Береники, Птоломеевци и Александровци са верни спътници в историята на елинистичния Египет.

Береника, дъщеря на Птоломей IX и Клеопатра Селена, знаела от първа ръка какво означава родствена вражда. Баща ѝ, който не бил лишен от добродетели, цял живот се борел за трона с най-близките си роднини: с майка си, Клеопатра III, и с родния си брат, Птоломей Х Александър. По време на тежката война на Рим с енергичния цар Митридат Евпатор фараонът се опитвал да запази неутралитета на своята държава, без да прави безразсъдни крачки. Понеже ценял високо културата и изкуството, той помогнал на Атина, разрушена от легионите на римския пълководец и бъдещия диктатор Сула – скулптурна композиция, изобразяваща Береника заедно с баща си, украсявала входа на атинския театър „Одеон“.

Монета с изображението на Птоломей IX

Бюст на Птоломей Х Александър

А Береника се оказала заложница на борбата за власт на честолюбивите мъже. През 101 година пр. н. е. тя била принудена да се омъжи за своя чичо, Птоломей Александър, който току-що изгонил Птоломей IX от Александрия. Женитбата с наследничката на престола автоматично правела мъжа владетел на държавата, затова съдбата на жените от династията на Лагидите не била лесна.

За да стигне до властта, Птоломей Х Александър не се спрял да посегне на човешки живот: той се качил на престола, като убил майка си (бабата на Береника) Клеопатра III. Управлението на новия фараон не продължило дълго, защото настроил населенето срещу себе си с непопулярни мерки. Не добавило политически точки за владетеля и убийството на собствената майка. Армията въстанала, Птоломей Х Александър избягал на Кипар с жена си, където бил убит от настигналата го египетска флотииля. Птоломей IX се върнал на престола и Береника се лишила от привилегията на фараонова жена.

Когато фараонът отишъл в царството на Анубис, Береника вече стигнала петдесетото си десетилетие. Като нямала преки наследници от брака със своя чичо, тя заела еднолично египетския престол. Цицерон, съвременник на царицата, отбелязва, че Береника била много популярна сред жителите на Александрия. Но отново се намесила голямата политика: Сула, като станал римски диктатор, искал да види като египетски фараон свое протеже. Кандидат за трона станал синът на загиналия на Кипър Птоломей X Александър – също Птоломей и също Александър, но вече единадесети поред.

Бюст на Птоломей ХI Александър

В знак на уважение към Береника било взето решение новоизпеченият фараон да се ожени за своята мащеха (името на истинската майка на венценосния наследник и до ден днешен остава неизвестно). Така Рим получил съюзник, като паралелно защитил интересите на царицата. Но съпружеският живот на Береника не продължил дълго – само деветнадесет дена. Като решил, че престарялата (според мерките на онова време) господарка е единственото препятствие по пътя му към еднолична власт, Птоломей Александър заповядал на подчинените си ѝ да я убият. Това решение станало съдбоносно за младия фараон. Жителите на Александрия, които изпитвали най-топли чувства към покойната, вдигнали въстание и се саморазправили с властолюбивия владетел.

А през XVIII век знаменитият немски композитор Георг Фридрих Хендел създал операта „Береника“ и разказал в музикална форма за тежката съдба на жената, която по волята на съдбата се оказала в центъра на политическите интриги.

Съвременна постановка на операта на Хендел

БЕРЕНИКА IV – РАЗГЛЕЗЕНАТА МЪЖЕУБИЙЦА

Египет се озовал в затруднено положение – легитимните наследници на престола просто свършили. На александрийците се наложило да качат на трона „незаконния син“ на Птоломей IX от негова наложница – бъдещия Птоломей XII. Той станал баща на последната преди знаменитата Клеопатра жена, заемаща египетския престол – Береника IV.

Портрет на Береника IV от съвременен художник

Според историците родната сестра на любовницата на Цезар и Марк Антоний не се интересувала от политика и водела доста празен живот. Но по волята на съдбата Береника станала един от основните герои на разиграващата се в Египет драма – агонията на държавата преди присъединяването ѝ към Рим.

Политическата ситуация към времето на управлението на Птоломей XII се променила много силно. Рим присъединил остатъците от Мала Азия, воювал с арменския цар Тигран и претендирал за присъединяването на Сирия, чиято южна част някога принадлежала на Египет. Под заплаха се намирали и самите владения на Лагидите – ставало очевидно, че все някога кракът на римския легионер ще стъпи и на територията на тяхната държава.

Бюст на Птоломей XII

Агресивната политика на Рим (през 64 г. пр. н. е. Помпей направил Сирия римска провинция, а през 58 г. пр. н. е. римляните завзели Кипър, юридически принадлежащ на Египет) и слабостта на Птоломей XII като управник предизвикали поредните народни бунтове в Александрия. Птоломей бил принуден да избяга с малолетната си дъщеря Клеопатра (бъдещата владетелка на Египет и съблазнителка на римски държавни мъже) в Рим, за да проси оттам помощ за връщане на загубения си статут.

В Александрия останали съпругата на Птоломей, Клеопатра Трифаена, и Береника. Майката на младата Береника скоро починала и оставила управлението на държавата на плещите на своята не много сериозна дъщеря. Египетският елит, за да придаде легитимност на управлението и да сплоти останалите антиримски сили, се опитал да подбере на младата царица достоен съпруг. Но Береника се стремяла с всички сили да се избави от необходимостта дори формално да свърже живота си с някого.

Нежеланието да носи бремето на съпружеския живот приело в края на краищата радикална форма. Селевк Кибиозакт, незаконен потомък на велика династия, бил удушен по заповед Береника няколко дена след сватбата им. Следващ мъж на свободолюбивата египтянка станал Архелай, син на виден военачалник на знаменития Митридат Евпатор. Новоизпеченият съпруг, на когото обаче било отказано правото да управлява страната, твърдял, че негов баща е понтийският цар, известен в миналото противник на Рим.

Но дейността на Птоломей XII в емиграция дала своите плодове. През 55 г. пр. н. е. легиони под командването на Авъл Габиний нахлули в Египет. Армията на Лагидите почти не оказвала съпротива – още през лятото на същата година Птоломей се върнал на трона. В похода участвал и знаменитият по-късно Марк Антоний.

Едно от първите нека, които свършил върналия се от изгнание фараон, било да екзекутира дъщеря си Береника. Оказала се по волята на съдбата на престола, аполитичната царица станала заложник на мащабната политическа игра в Източното Средиземномория и платила за това с живота си.

четвъртък, април 28, 2022

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ / ОБЩО СЪБРАНИЕ В БУКУРЕЩ. ПРОТОКОЛ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 460

Общо събрание в Букурещ. Протокол

Протокол

Решенията на заседанията на ЦБРК. На 29 април се прегледаха пълномощните писма на представителите, изпратени от частните р[еволюционни] б[ългарски] комитети из Българско.

1-ви представител Т. П-в [1] 11 гласа, а именно:

От ЧРБК:

Елес Джутов

Решид Ходжоглу

Скендер Дервишоглу

Иллирический

Сулейманооглу Дауд

Бучюкоглу

Джамбаз Али

Узун Хасан

Мехмед Ходжов

Исаак Хаим

Грошон Давичон

2-ри представител… 3 гласа от ЧРБК:

Дервишоглу Мехмед Кърджалъ

Хасан Касан

Искендер Ефенди

3-ти представител… 2 гласа от ЧРБК:

Лясковец

Търново

4-ти представетел… 2 гласа от ЧРБК:

Мурадоглу (Ловеч)

Хаджи Хасан

Карловала (Троян)

5-ти представител с 10 гласа от ЧРБК:

Стамбоглу Мехмед Ефенди и околностите му

6-ти представител В. Л-кий [2] с 3 гласа от ЧРБК в:

Карлово

Захра

Сливен

Заедно с околните им частни комитети.

7-ми представител Х. Иван Иванов с 1 глас от ЧРБК в Болград.

8-ми представител Димитър Иванов Горов с 1 глас от ЧРБК в Гюргево.

9-ти представител Райчо Гърблев с 1 глас от ЧРБК в Плоещ.

10-ти представител Илия Широков с 1 глас от ЧРБК в Александрия.

11-ти представител Венко Наботков и Т. Алтънов от ЧРБК в Зимнич.

13-ти представител Любен Каравелов с 3 гласа от ЧРБК в Крайова, Турно Северин и Калафат.

14-ти представител Д. Ценович с 1 глас от ЧРБК в Букурещ.

15-ти представител Данаил Попов – А. Бръшлянов от ЧРБК в Турну Мъгуреле.

16-ти представител Иларион Драгостинов от ЧРБК в Русчук.

17-ти представител Г. Карловски и П. Манафов от ЧРБК в Галац.

18-ти представител П. Йорданов от ЧРБК в Бекет.

Заседания на комитета

29 април. Състави се комисия от четири[ма] член[ове]: >. Каравелов, Ячо (Кириак) Цанков, В. Левски и Т. П-в, за да напише програмата и да прегледа устава на БРЦК.

1 май. Комисията написа програмата и устава и ги прочете в същия ден пред представителите и членовете от ЦРБК, които нарочно затова направиха второ заседание. 2 май. Трето заседание от членовете на комисията и на пред¬ставителите, които прегледаха устава до IX глава и направиха приличните забележки по вишегласие.

3 май. Четвърто заседание от членовете на комисията и на представителите, които прегледаха устава от IX глава до края му, като направиха бележките си по вишегласие. На това заседание се реши да се започне печатането на устава и да се пристъпи към избирането на действащите напред членове на Централния бъл¬гарски революционен комитет.

4 май. Петото заседание от членовете на комисията и на пред¬ставителите, които взимат оставката на досегашния Централен комитет и пристъпват към избирането на новият Централен ре¬волюционен български комитет. Причината за тази промяна - се извърши по общото желание на представителите от частните комитети в България и във Влашко. Преработиха устава на до¬сегашния ЦРБК. И така по единогласното одобрение на всички представители от частните комитети в България и във Влашко се избра за главно лице в новия Централен революционен български комитет г-н Любен Каравелов, когото упълномощаваме да избере и другите членове, които са потребни според гл. III, чл. 1 на устава.

Подписи:

Т. Пеев
Райчо П. Граблюв
М. Иванов
Павел Икономов
Т. Алтънов
Венко Наботков
Илия А. Широков
Гълъб (Олимпий) Панов
В. Левски
В. Йонков Гложански 
Марин П. Луканов
Марин X. Цонзоров
Д. Ценович
К. Цанков
Димитър Ив. Горов
за Данаил поп Христов
А. Брашлянов
Ив. Т. Драсов
Хр. Попов
Никола Т. Обретенов
В. С. Котелски
П. Н. Йорданов			

Букурещ, 29 април 1872 г.

Привременно правителство в България

I отдел от БРЦК

(печат)

„Из миналото“ - под редакцията на

П. С. Кършовски, кн. I, № 41, стр. 215,

по препис на Ив. П. Хр, Кършовски

БЕЛЕЖКИ

1. Тодор Пеев.

2. В. Левски.

(Следва)

сряда, април 27, 2022

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1979 г. / ФИЗИОЛОГИЯ ИЛИ МЕДИЦИНА / АЛЪН КОРМАК

Алън Кормак (Allan Cormack)

23 февруари 1924 г. – 7 май 1998 г.

Нобелова награда за физиология или медицина (заедно с Годфри Хаунсфийлд)

(За разработването на компютърната томография.)

Американският физик Алън М. Кормак е роден в Йоханесбург (ЮАР) в семейството на инженера Джордж Кормак и учителката Амелия (Маклауд) Кормак. Алън е най-малкото от трите им деца. Родителите му емигрират от ЮАР в Шотландия преди Първата световна война. Когато момчето е на дванадесет години, баща му умира и семейството се мести в Кейптаун. Там Кормак постъпва в средно мъжко училище. По време на учебния процес той се интересува особено от астрономия, физика и математика. Също така обича да играе тенис, да участва в дискусии и да се изявява на сцената на любителския театър.

Като завършва училището, Кормак решава, че „астрономията не е много перспективна от материална гледна точка“ и постъпва в Кейптаунския университет, за да учи електротехника. Две години по-късно той разбира, че се интересува повече от физика и през 1944 г. става бакалавър по физика, а през следващата година – магистър по физика.

По-нататък Кормак работи като стажант-изследовател в лабораторията „Кавендиш“ към Кеймбриджкия университет (Великобритания), където изследва свойствата на радиоактивния хелий под ръководството на Ото Фриш и посещава лекциите на Пол Дирак по квантова механика. Като пише писмо до завеждащия катедрата по физика в Кейптаунския университет, Кормак получава покана да заеме длъжността преподавател по физика. През 1956 г. той започва да работи по съвместителство и в областта на медицинската физика в болницата „Гроте Шур“.

В Кейптаун няма толкова съвършена научна апаратура като в Кеймбридж и освен това Кормак се чувства в известна изолация от останалите научни специалисти по ядрена физика Но, според неговите думи, завеждащият катедрата по физика Р. У. Джеймс му предоставя достатъчна свобода за изследвания и му дава възможност да публикува няколко научни разработки. В отдела по радиология в болницата „Гроте Шур“ Кормак наблюдава използването на радиоизотопите и изпълнява определени задължения като например да калибрира специалните пластинки, по които може да се съди за дозата радиация, получена от персонала на болницата. Именно наблюдаването на лъчевото лечение на болните със злокачествени тумори привлича учения към работата, за която получава Нобелова награда.

Кормак разбира, че за да изчисли дозата радиация за лечение на туморите, е необходимо да има точна информация за поглъщането на рентгеновите лъчи от различните тъкани на тялото. Размишлявайки как могат да се измерят подобни характеристики на това поглъщане, той стига до извода, че те биха могли да имат и диагностично значение, например за по-точна локализация на туморите. Обикновените рентгенови изображения не са добре пригодени за това.

Рентгеновата техника се появява в края на XIX в., когато Вилхелм Рентген открива лъчите, наречени Х-излъчване, и с тяхна помощ получава първото рентгеново изображение на китката на ръката на своята съпруга. При такива методики през ръката или други части на тялото към чувствителна плака преминава достатъчен широк сноп рентгенови лъчи. Енергията на тези лъчи, попадащи върху плаката, не е еднаква, защото различните тъкани, през които преминават лъчите, ги поглъщат по различен начин. Плътни тъкани като костите имат много високо поглъщане и затова преминаващият през тях сноп отслабва силно, меките тъкани и течностите поглъщат по-малко лъчи, а въздухът – още по-малко.

Рентгенограмите изобразяват само общото поглъщане на лъчите по пътя на всеки лъчев сноп. Като не може да се определи какво участие в общото поглъщане са взели тъканите, през които снопът преминава последователно. Това предизвиква трудности например при рентгенографията на главата, защото костите на черепа поглъщат лъчите много силно и скриват изображението на меките тъкани на мозъка. На Кормак му хрумва, че ако направи няколко рентгенови измервания, при които лъчът преминава през обекта под различни ъгли, ще се получи информация за поглъщането на лъчите от отделните вътрешни участъци.

Макар че изглежда напълно разумно да се предположи, че с помощта на многобройни рентгенови измерения може да се получи необходимата информация, остава един чисто математически проблем: как да се интерпретира целият обем от получените данни, за да се пресъздадат детайлите на вътрешния строеж? Този проблем се облекчава от положението, че рентгеновите лъчи преминават през обекта винаги в една и съща равнина, все едно се осъществява тънък разрез на тъканите, в резултат от което се образува двумерно напречно сечение. Като се повторят измеренията в серия от паралелни равнини, може да се осъществи тримерна реконструкция на обекта.

Подобно рентгеново изображение, състоящо се от отделни тънки слоеве, се нарича в днешно време томограма (от гръц. τομή, което означава „сечение“), а методиката като цяло получава названието компютърна томография. Кормак разработва математически методи за анализ на данните, получени при рентгеновите измервания, и продължава да усъвършенства тези методи в продължение на няколко години.

През 1956 г. Кормак си взема една година отпуска за изследвания с циклотрона в лабораторията на Харвардския университет в Кеймбридж, щат Масачузетс. (Циклотронът е прибор, който придава на атомните частици висока скорост; при това те се сблъскват с определени „мишени“, например с други частици, което дава възможност да се получи ценна информация за структурата и взаимодействията на атомите). Там Кормак проучва взаимодействията между протоните и неутроните. И се сприятелява близко с директора на лабораторията Андреас Келер. През 1957 г. ученият заминава за кратко време в Кейптаун, а след това се връща в Съединените щати и заема длъжността асистент-професор по физика в университета „Тъфтс“ в Медфорд (щат Масачузетс).

В Кейптаун и Медфорд Кормак продължава опитите за проверка на своя математически метод. В първите си експерименти той използва гама-излъчването на кобалт-60, което има същите закономерности като рентгеновите лъчи. Кормак събира лъчите в тънък линеен сноп и ги пропуска през манекен на човешко тяло; за детектор се използва Гайгеров брояч, разположен зад манекена. В Кептаун манекенът представлява система от концентрични алуминиеви цилиндри, затворени в дървена обвивка; така той се състои от два материала с различни поглъщателни свойства. Източникът на излъчване и детекторът са фиксирани, докато алуминиево-дървеният манекен е разположен на подвижна платформа и може да се мести, заемайки различни положения по отношение на сканиращите лъчи. Този метод не само дава предполагаемите резултати, но и свръх всички очаквания позволява да се установят в алуминиевите структури участъци с различна плътност. По-късно, вече в Медфорд, Кормак повтаря експеримента с по-сложен манекен: той има алуминиева обвивка („череп“), в която се намира пластмаса, симулираща меки тъкани („мозък“), и два алуминиеви диска, съответстващи на два тумора. Експериментите отново протичат успешно. През 1963 и 1964 г. Кормак публикува две статии за математическите методи и за резултатите от експериментите, стремейки се да предизвика интереса на специалистите по радиационна физика. Статиите не получават съществен отклик. Но така или иначе Кормак доказва ефективността на своя метод, получавайки въз основа на разлики в поглъщането на рентгеновите лъчи изображения на напречни сечения на тела с детайлен вътрешен строеж. На първо време това са лабораторни демонстрации с механични манекени, но за ускоряване на математическите изчисления вече се използват компютри. Резултатите от тези изчисления се привеждат вече не като подобни на снимки изображения, а във вид на графики. В същото време време Кормак продължава изследванията си по физика на частиците в университета „Тъфтс“. През 1966 г. той става американски гражданин. Като получава отначало званието адюнкт-професор, а след това професор по физика в университета „Тъфтс“, ученият става по-късно и завеждащ катедрата по физика и ръководи тази катедра от 1968 до 1976 г.

В края на 60-те и началото на 70-те години научният сътрудник от английското обединение EMI Годфри Хаунсфийлд разработва сходен, но по-практичен метод за компютърно томографско сканиране. Съществена роля за това изиграва появата на съвременните компютри. През 1971 г. в уимбълдънската болница „Аткинсън Морли“ (Великобритания) е установен първият клиничен компютърен томограф и започва изследването на болни с тумори и други заболявания на главния мозък. През април 1972 г. EMI обявява за производството на първия търговски компютърен томограф - EMICT-1000. Клиничните изпитания на томографа веднага показват, че компютърната томография е голяма крачка напред в сравнение с другите методи за получаване на рентгенови изображения на човешките тъкани.

Серийният компютърен томограф се състои от четири основни блока: генератор на рентгеново излъчване; сканиращ елемент (рентгенова тръба и детектор); компютър, изчисляващ степента на отслабване на рентгеновото излъчване поради поглъщането му от тъканите; осцилоскоп с принтер за извеждане на получените картини на рентгеновото поглъщане. Пациентът при изследването е неподвижен, а източникът на излъчването и сканиращият елемент се въртят около главата му, като правят няколко стотици измервания на поглъщането на лъчите от тъканите на главния мозък, на основа на които по-нататък се изгражда двумерно изображение на едно или друго сечение. За получаване на тримерно изображение пациентът постепенно се мести покрай оста на въртене, което позволява да се направят последователни сечения, от които след това се реконструира тримерно изображение (в някои модели има голямо количество фиксирани по окръжност детектори и се въртят само източниците на излъчване).

Според Хаунсфийлд компютърният томограф е сто пъти по-ефективен от обикновения рентгенов апарат, защото обработва цялата получена информация, а обикновената рентгенова установка обработва едва около 1%. Компютърният томограф е по-чувствителен и му трябва по-малко енергия за една снимка от обикновения рентген, макар че общото число се оказва примерно еднакво, защото за томографа са необходими много снимки. Но главното преимущество на томографа е в това, че с негова помощ може ясно да се различат меките тъкани от тъканите, които ги заобикалят, дори ако разликата в поглъщането на лъчите е много малка. Затова приборът позволява да се различат здравите тъкани от поразените. Първоначално компютърните томографи се използват за сканиране на мозъка, а днес те се прилагат и за изследване на практически всички участъци на тялото.

През 1980 г. Кормак е удостоен със званието университетски професор от университета „Тъфтс“ – най-голямото професорско звание в учебното заведение. През същата година ученият получава и почетната степен доктор на науките.

През 1950 г. Кормак се жени за Барбара Сиви. Семейството има един син и две дъщери. Кормак предпочита „домашния“ начин на живот; обича да плува и да кара лодка, много време посвещава на четенето. Още когато учи в колежа, той е запален алпинист и голям любител на музиката. Ученият е помощник-редактор на „Списание за компютърна томография“ („Journal of Computed Tomography“), член е на Южноафриканския физически институт, на Американското физическо дружество и на Американската академия на науката и изкуствата.

Превод от руски: Павел Б. Николов


вторник, април 26, 2022

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 11. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ / МЕСИЯТА С БРАДАВИЦА НА ЛИЦЕТО

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”; АНАЛИЗ; И ОТНОВО АНТОНИЯ ТРИФЕНА; КАКЪВ Е БИЛ ОРИГИНАЛЪТ НА “ДЕЯНИЯТА НА ТЕКЛА”?;

ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ; СОФИЯ И АШЕРА; СЪВЕТЪТ НА БОГОВЕТЕ И НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО; САТАНАТА И ПРОИЗХОДЪТ НА ЗЛОТО; МИСТИЦИЗЪМ; СЪЗЕРЦАНИЕТО НА БОГА И ПРЕВРЪЩАНЕТО В АНГЕЛИ; КУМРАНСНКИЯТ МЕСИЯ; МАРВИН ХАРИС; МОРФОЛОГИЯ НА САКРАЛНИЯ ТРИЛЪР; ЧУДЕСА; АПОСТОЛИТЕ КАТО НОВИ ХРИСТОСОВЦИ; ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ГОИСИТЕ; РЕАЛИСТИЧНОСТ;

ГЛАВА 8. ГНОСТИЦИТЕ И „НОВИЯТ ЗАВЕТ“ „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН“; „QUELLE“; АПОСТОЛ ПАВЕЛ;

ГЛАВА 9. ЕЛХАСАИТИТЕ, ТЕРАПЕВТИТЕ И МАНДЕИТЕ ПРОРОК МАНИ И ЕЛХАСАИТИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МАНИХЕЙЦИТЕ; ЕГИПЕТ И СЕКТАТА НА СПАСИТЕЛИТЕ; МАНДЕИТЕ; ХРИСТИЯНИТЕ И НОЦРИМ; ИСУС И НЕГОВАТА РАУХ;

ГЛАВА 10. СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ ЮДЕЙСТВАЩИТЕ; ОТ НАЗОРЕИ ДО PASAGINI; ЖИВОТЪТ И УДИВИТЕЛНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЙОСИФ БЕН МАТАТИЯ; “ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА“; ТИБЕРИЙ АЛЕКСАНДЪР; СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ; ХРИСТОС НА ИМЕ ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ; ПРОРОК ЦАДОК TESTIMONIUM FLAVIANUM 2.0; УЧЕНИЦИТЕ НА ВЪЛШЕБНИКА; ТРОИЦАТА: ИРОД, ИСУС, ВЕСПАСИАН; ДРУГАТА ВОЙНА; А АКО ТОВА НЕ Е ИСТИНА?; ОТНОВО ЙОАН КРЪСТИТЕЛ

ГЛАВА 11. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; „КНИГАТА НА СТРАЖИТЕ“; ПЕТОКНИЖИЕТО НА ЕНОХ; ПОСЛАНИЕТО НА ЕНОХ

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 11. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ

МЕСИЯТА С БРАДАВИЦА НА ЛИЦЕТО

Всички кумрански книги имат една важна обща черта.

Във всичките Енох не е Месия. Той е смъртен, връщащ се от небесата, за да предскаже идването на Светия Велик, Господаря на света, който ще се яви на планината Синай със своите небесни войнства. В „Книгата на Стражите“ въпросният Месия е наречен Господ и Слово. В „Посланието на Енох“ – Слово (Енох, 19:113/102:1) и Син (Енох, 19:147/105:2).

Нашият Енох е предтеча на Месията.

Нещо повече, в един от кумранските текстове се казва, че този Месия, Слово и Син, е едновременно с това и роднина на Енох. В „Книгата на Стражите“ няма подобно нещо. Но от кумранската „Книга на Ной“, която, в много окастрена форма, днес е също една от съставните части на етиопския Енох, следва, че Енох и Месията са близки роднини.

„Книгата на Ной“ е организирана като „Книгата на Стражите“. В нея бащата на Ной, Ламех, се обръща към своя възнесен на небето роднина с молба да изтълкува едно странно произшествие: родил му се внук, чието лице сияе и баща му се страхува, че синът му е незаконен, не е негов, а на Стражите.

„Родих необикновен син: той не е като човек, а прилича на дете на небесните ангели, защото се роди различен от нас: очите му приличат на слънчеви лъчи и лицето му блести“ – казва бащата (Енох, 20:5/106:4). В кумранските текстове се говори, че от родилия се Месия „стаите на къщата засияли като лъчите на слънцето“ (1Q19, fr. 3) и че той ще бъде „възнесен във Величието на Славата“ и ще бъде „прославен сред синовете на Небето“ (1Q19, fr. Frs. 13–14).

Но ако Енох ругае Стражите, своя роднина, напротив, благославя. Той обяснява, че въпреки сияещото лице на ангел Ной е безспорно законно роден син на Ламех, а сияе, защото ще спаси своите синове от унищожението, с което Господ ще порази земята заради нейното безчестие.

С други думи казано, този Месия, роднина на Енох, е едновременно и Бог, и човек. Той е най-истински син на своя баща, но едновременно с това е и Слово Божие, и Син Божи. Кумранските предсказания на Енох за Месията са класически пример за ереста, наречена Втора власт на Небето.

Именно в кумранската „Книга на Ной“ са описани даже характерни черти на Месията – червеникаво рождено петно в областта на косата, брадавица с формата на бобено зърно на лицето и „малко рождено петно на бедрото“ (4Q534).

Явно това е същият Месия, който ще има „железни рога и копита от бронз“ и ще носи „смърт за нечестивите с дъха на устата си“ (1QSb, V).

Много е възможно това да е същият Месия, който бил понизен и унижен, но после се оказал по-високо от ангелите (4Q471b). Същият, за когото ще разказват всякакви лоши неща. „Те ще произнесат много думи срещу него и много [лъжи]. Ще съчиняват истории за него“ (4Q541, fr. 9).

И този Месия бил роднина на своя предтеча Енох.

(Следва)

понеделник, април 25, 2022

ПЬОТР КАПИЦА

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В живота на Пьотр Леонидович Капица има ярки полети и стръмни падения. Само абсолютната честност и твърдият характер на учения остават постоянна величина.

ФИЗИКЪТ КАПИЦА. ЛЮБИМЕЦ НА ВЕЛИКИЯ РЪДЪРФОРД

В семейството на дворянина Леонид Петрович Капица, военен строителен инженер, и съпругата му Олга Стебницкая, преподавателка, специалистка по детска литература и фолклор, Пьотр е второто по ред дете. Той е роден през 1894 година в началото на юли в пристанищния град Кронщат. Като става гимназист на единадесет години, една година по-късно бъдещият физик е преместен в обикновено училище – заради слаб успех по латински език. А в Петербургската политехника, където Капица постъпва след завършването на осми класq способностите му са забелязани веднага. И не от кого да е, а от бъдещия „баща на съветската физика“ Йофе, който, без да губи напразно време, привлича Пьотр на работа в своята лаборатория.

От Шотландия, където отива през лятото на 1914 година, за да подобри английския си език, Капица се връща през есента – причина е Първата световна война. Като постъпва доброволец в редовете на Руската императорска армия, бъдещият учен става шофьор на санитарен автомобил. Службата му не е лека. Колата с ранените често попада в зоната на артилерийските обстрели, но съдбата пази младия физик за бъдещите му открития.

П. Л. Капица и Н. Н. Семьонов, двоен портрет на Боирс Кустодиев

Като се връща след демобилизацията си в Петербург, Капица продължава да учи, да работи в лабораторията на Йофе и се жени. Негова избраница става Надежда Черносвитова, дъщеря на член на кадетската партия.

Трагичните събития през зимата на 1919-1920 година, когато от „испанския грип“ умират почти всичките членове на семейството на Капица (включително съпругата му и двете им деца – бел. П. Н.), подкосяват силно учения, той даже мисли за самоубийство. Спасява го работата. По-точно стажът във водещата английска лаборатория „Кавендиш“, където е изпратен със съдействието на професор Йофе. Като попада под ръководството на „бащата“ на ядрената физика Ърнест Ръдърфорд, Капица много бързо печели неговото доверие. С времето между двамата се оформя много силна дружба.

Тринадесет години Кеймбридж е за Капица втори дом. В университета той става доктор на науките, осъществява цяла редица изследвания, получава пари за изграждане на собствена лаборатория и даже организира свой клуб. Промени настъпват и в личния живот на физика. Като се жени през 1927 година за Анна, дъщеря на известния корабостроител Крилов, Капица не се отделя практически никога от нея и тя става за него истинска подкрепа и опора. В семейството се раждат двама синове – това са знаменитите по-късно учени Сергей и Андрей.

УЧЕНИЯТ И ВЛАСТТА

Работейки в чужбина, Капица, като истински патриот, обичащ своята страна, кани в лабораторията „Кавендиш“ (и не само там) много начинаещи съветски учени, като им дава старт в научния живот. Но ръководството на СССР, което многократно настоява ученият да си смени местожителството и да остане в Съветския съюз, се безпокои извънредно от това, че Капица консултира английски фирми (разбирай – разкрива може би секретна информация за състоянието на съветската наука). Когато идва веднъж в СССР (а тай прави това редовно всяка година), за да навести роднини и приятели, ученият получава известие: „Вашата виза е анулирана“.

Пьотр Капица, 30-те години на миналия век

Известният физик попада в капан. Писмата до знаменити учени, в които той ги моли да ходатайстват за връщането му в Кеймбридж, не дават резултат. Като се примирява със своята участ, Капица се включва в научната „социалистическа“ дейност. За пет години, от 1936 до 1941 година, успява да извърши редица значителни открития.

Няколко думи трябва да се кажат и за отношенията на Капица с кремълските власти. Той никога не става член на партията и за петдесет години пише до съветското ръководство повече от триста писма (лично до Сталин – петдесет). В тях Капица не само защитава възгледите си за съветската наука, но и „адвокатства“ на много именити учени (спасява например от репресии и сигурна смърт в лагерите физика Лев Ландау – бел. П. Н.).

ПЬТР КАПИЦА. АКАДЕМИК И НОБЕЛОВ ЛАУРЕАТ

Започналата Втора световна война заставя Капица и целият негов ИФП (в началото на 1935 година ученият става директор на Института за физически проблеми) да се евакуират в Казан, където в продължение на две години работят за внедряването в промишленото производство на специални кислородни установки. В столицата физикът се връща едва през лятото на 1943 година.

Когато е включен през 1945 година в състава на свръхсекретния Специален комитет за създаването на атомна бомба, оглавяван от Лаврентий Берия, Капица не може да си намери място. Въпросната дейност – изготвяне на „оръжие за масови убийства“ – го угнетява силно. В писмено обръщение до Сталин ученият моли да бъде освободен от това задължение, позовавайки се на сложни отношения с началството (което е формална причина). Молбата на Капица е удовлетворена, но едновременно с това го свалят от длъжността директор на ИФП. Нещо повече, ученият изпада в дългогодишна немилост. Когато започва „разведряването“, разрешават на домашния арестант, заселил се в Николина гора и оборудвал там своя лаборатория, да се върне в родния институт и да се заеме с така любимата му научна дейност.

Академик Пьотр Капица

Управляемите термоядрени реакции са основна тема в изследванията на Капица през последните му години. Ученият е удостоен с Нобелова награда, а също така след тридесет години получава отново възможността да пътува до чужбина. И на преклонна възраст той не се страхува да казва на властите своята гледна точка, справедливо предполагайки, че компас в живота е съвестта, с която не са възможни никакви компромиси. Два месеца преди да навърши деветдесет години, Капица умира от инсулт.

неделя, април 24, 2022

ОТ МЕНЕ ЗА ПОБЕДАТА

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ / ПАНАЙОТ ХИТОВ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 459

Панайот Хитов до Данаил Хр. Попов

Копие от писмо

до комитета в Букурещ [1]

Господин Д. X. Попов!

Приех писмото ви от 13/25 и разбрах всичко, което ми пишеш. Вие по-преди ми бяхте писали, че трябва да дойда в Букурещ и да се намеря сред онези почтени лица, които ще се съберат. Вие твърде добре знаете според първото ми писмо, че аз се намирам в болест, която ме владее от 5 месеца насам, и не съм в състояние да се вдигна от кревата си. Аз на драго сърце приемам това, което ми излагаш в писмото си. Мислех досега да бъда там, но по причина на болестта си не можах, а за вдигане от болестта няма никакъв знак още. От моя страна аз приемам всичко, което решат почтените членове на събранието.

Оставам ваш искрен приятел: П И. X.

22 април 1872 г. Белград [2]

Н.Б.II.А., п. 60. № 8251

БЕЛЕЖКИ

1. Собственоръчна бележка от П. Хитов.

2. Писмото е писано с друг почерк, а подписано от самия П. Хитов. Това е чернова на писмото, която той е задържал за себе си.

(Следва)

събота, април 23, 2022

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1979 г. / ФИЗИКА / СТИВЪН УАЙНБЪРГ

Стивън Уайнбърг (Steven Weinberg)

3 май 1933 г. – 23 юли 2021 г.

Нобелова награда за физика (заедно с Шелдън Лий Глашоу и Абдус Салам)

(За приноса му в теорията за обединяване на слабите и електромагнитните взаимодействия между елементарните частици, включително и за предсказването на слабите неутрални токове.)

Американският физик Стивън Уайнбърг е роден в Ню Йорк; син е на Ева (Израел) Уайнбърг и на Фредерик Уайнбърг, съдебен стенограф. Ранният му интерес към науката е стимулиран от баща му и е поощрен в училището в Бронкс, където един от неговите учители е Шелдън Л. Глашоу. На шестнадесет години Уайнбърг насочва вече интересите си към теоретичната физика.

Като получава през 1954 г. степента бакалавър в университета „Корнел“, Уайнбърг работи една година в Института за теоретична физика в Копенхаген (днес институт „Нилс Бор“). След завръщането си в САЩ получава през 1957 г. докторска степен в Принстънския университет за дисертация, посветена на приложенията на ренормализацията, математическа техника, която заема важно място в по-късните му работи.

След защитата на докторската си дисертация Уайнбърг работи от 1957 г. в Колумбийския университет, а след това преподава в Калифорнийския университет в Бълкли до 1969 г., когато става преподавател в Масачузетския технологичен институт. През 1973 г. се мести в Харвардския университет, за да заеме длъжността професор по физика, наследявайки този пост от Джулиан Швингър. Едновременно с това служи като главен научен сътрудник в Смитсоновата астрофизична обсерватория.

Както посочва самият Уайнбърг, интересите са му доста широки и включват „голямо разнообразие от теми: високоенергетичното поведение на диаграмите на Файнман (по името на Ричард П. Файнман), неутралните токове при слабите взаимодействия, нарушаването на симетрията, теорията за разсейването, физиката на мюоните и така нататък - теми, избрани често само защото ми се искаше да се ориентирам самостоятелно в някои области на физиката“. В най-известното си изследване той прави опит да унифицира фундаменталните сили на природата.

В началото на XIX в. физиците свеждат силите, действащи в природата до три: гравитация, електричество и магнетизъм. През 1870 г. шотландският физик Джеймс Кларк Максуел установява, че електричеството и магнетизмът не са независими сили, а са различни аспекти на сила, която сега се намира електромагнетизъм. Максуел успява да докаже, че светлината е електромагнитно явление, да предскаже съществуването на радиовълните и да въодушеви по-нататъшните изследователи да търсят общ принцип, който да обедини всичките природни сили.

След откриването на атомното ядро през ХХ в. на учените се налага да добавят още две допълнителни сили: силното взаимодействие и слабото взаимодействие. Силното взаимодействие държи заедно протоните и неутроните, съставящи атомното ядро. Напротив, слабото взаимодействие, вместо да държи частиците заедно, ги разединява, както става например при радиоактивното излъчване на бета-лъчи (електрони). За разлика от гравитацията и електромагнетизма, които действат на неограничени разстояния, силното взаимодействие не се разпространява извън границите на ядрото. Слабото взаимодействие засяга още по-малка област. Според Уайнбърг, Глашоу и Абдус Салам електромагнитните и слабите сили са различни аспекти на една „електрослаба“ сила.

С помощта на концепцията, наречена калибровъчна симетрия, Глашоу се опитва първи да обедини през 1960 г. електромагнетизма със слабите сили (слабите взаимодействия). Съществуват няколко вида симетрии, сред които е огледалната симетрия (като при чифт ръкавици) и зарядова симетрия (силата на взаимодействие между две частици, носещи електричен заряд, не се променя, ако частиците сменят своите заряди). Симетрията, обусловена от калибровъчната инвариантност, се отнася за математически величини, абсолютните значения на които (за разлика от относителните) не влияят на физическите взаимодействия, така че началото на отчитането може да се мени произволно, като при това не се променя нито една от наблюдаваните величини.

Макар че терминът „калибровъчна симетрия“ е въведен през 1920 г., тази концепция може да се проследи и в по-ранни изследвания. И наистина, теорията за електромагнетизма на Максуел може да се интерпретира като прилагане на принципа за симетрията. Изводите от теорията на Максуел остават едни и същи, независимо от това от коя точка се отчита величината на напрежението. За една от точките се избира тази, която съответства, както биха казали електроинженерите, на потенциала на Земята. Абсолютното значение на електрическия потенциал не играе никаква роля; напрежението е равно на разликата на потенциалите на две точки, една от които е Земята. Опитвайки се да приложат принципа на калибровъчната симетрия към по-сложната физика на силните взаимодействия през 1954 г., Ян Джънин и Робърт Л. Милс напредват доста съществено по пътя за създаването на единна концепция за силите в природата, към която имат принос и изследванията на Глашоу, Уайнбърг и Салам.

Новият напредък се случва през 1961 г., когато Глашоу предполага съществуването на четири частици, служещи за носители както на електромагнетизма, така и на слабото взаимодействие. Една от тях, фотонът (или квантът светлина), е вече известна като носител на електромагнитна енергия. Другите три частици (които днес се наричат бозони - W +,W– и Z0) служат за посредници при слабите взаимодействия. Но тъй като частиците преносвачи нямат маса, слабите взаимодействия трябва, според теорията на Глашоу, да се осъществяват на неограничени разстояния, което противоречи на експерименталните данни. За да се справи с тази трудност, Глашоу постулира големи маси за бозоните W +,W– и Z0, но теорията вече предсказва, че някои слаби взаимодействия трябва да се осъществяват и с безкрайна сила.

Използвайки калибровъчната теория, подобно на Глашоу, Уайнбърг предлага през 1967 г. своя единна теория. Неговото решение, което зависи от механизма, известен като спонтанно нарушаване на симетрията, се състои в това, че фотонът продължава да се смята за частица без маса, докато останалите три частици имат маса. Според тази теория електромагнитните и слабите сили са идентични при крайно високи енергии. Тогава масите на бозоните W и Z влияят слабо на процеса, защото масивните частици се образуват лесно от наличната енергия (в теорията за относителността на Алберт Айнщайн е установена еквивалентност на масата и енергията). Така обменът на W и Z бозоните е същият като обмена на фотоните, а силите на слабото взаимодействие са толкова силни, колкото са и електромагнитните. Но при по-ниски енергии частици W и Z се образуват рядко, така че слабото взаимодействие става по-рядко и се проявява на по-малки разстояния от електромагнитното. И тъй като светът на земната физика съществува при относително ниски енергии, разликите между двете сили се проявяват повече отколкото сходствата им.

Една година след като Уайнбърг съобщава за своята теория, Абдус Салам предлага, без да е работил заедно с него, аналогична разработка. Техните идеи не привличат особено внимание до 1971 г., когато нидерландският физик Герардус 'т Хоофт прилага математическата техника, наречена ренормализация, която позволява на него и на други изследователи като Джулиан Швингър и Шиничиро Томонага да завършат обосновката за единните сили в природата. Теорията за калибровъчната симетрия, развита от Глашоу, Уайнбърг и Салам, намира впечатляващо потвърждение през 1973 г., когато са открити слабите неутрални токове при експериментите, проведени в Лабораторията на националния ускорител „Ферми“, до Чикаго, и ЦЕРН (Европейския център за ядрени изследвания), до Женева. През 1983 г. W и Z частиците са открити в ЦЕРН от Карло Рубия и неговите колеги.

От 1982 г. Уайнбърг заема поста професор в Тексаския университет в Остин. Той е консултант към Института да отбранителни изследвания (1960-1973 г.) и към Агенцията за разоръжаване и контрол над въоръженията на САЩ (1971-1973 г.). Освен към работата си върху елементарните частици и теорията за полето, включително квантовата теория и общата теория за относителността, той проявява силен интерес и към астрономията и астрофизиката.

Уайнбърг се жети за Луиз Голдвасер през 1954 г., семейството има една дъщеря. В свободните си часове ученият обича да се занимава с проучване на средновековнате история.

Уайнбърг е удостоен с наградата Дж. Робърт Опенхаймер на университета в Маями (1973 г.), с наградата Дани Хайнеман (1977 г.) на Американското физично дружество и с медала Елиът Кресон на института „Франклин“ (1979 г.). Той е член на американската Национална академия на науките, на Американското физично дружество, на Американското астрономично дружество, на Лондонското кралско дружество и на Американската академия по средновековието. Има почетни научни степени от колежа „Нокс“, от Чикагския, Рочестърския, Йейлския, Нюйоркския университет и от университета „Кларк“.

Превод от руски: Павел Б. Николов


петък, април 22, 2022

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 11. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ / ПОСЛАНИЕТО НА ЕНОХ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”; АНАЛИЗ; И ОТНОВО АНТОНИЯ ТРИФЕНА; КАКЪВ Е БИЛ ОРИГИНАЛЪТ НА “ДЕЯНИЯТА НА ТЕКЛА”?;

ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ; СОФИЯ И АШЕРА; СЪВЕТЪТ НА БОГОВЕТЕ И НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО; САТАНАТА И ПРОИЗХОДЪТ НА ЗЛОТО; МИСТИЦИЗЪМ; СЪЗЕРЦАНИЕТО НА БОГА И ПРЕВРЪЩАНЕТО В АНГЕЛИ; КУМРАНСНКИЯТ МЕСИЯ; МАРВИН ХАРИС; МОРФОЛОГИЯ НА САКРАЛНИЯ ТРИЛЪР; ЧУДЕСА; АПОСТОЛИТЕ КАТО НОВИ ХРИСТОСОВЦИ; ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ГОИСИТЕ; РЕАЛИСТИЧНОСТ;

ГЛАВА 8. ГНОСТИЦИТЕ И „НОВИЯТ ЗАВЕТ“ „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН“; „QUELLE“; АПОСТОЛ ПАВЕЛ;

ГЛАВА 9. ЕЛХАСАИТИТЕ, ТЕРАПЕВТИТЕ И МАНДЕИТЕ ПРОРОК МАНИ И ЕЛХАСАИТИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МАНИХЕЙЦИТЕ; ЕГИПЕТ И СЕКТАТА НА СПАСИТЕЛИТЕ; МАНДЕИТЕ; ХРИСТИЯНИТЕ И НОЦРИМ; ИСУС И НЕГОВАТА РАУХ;

ГЛАВА 10. СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ ЮДЕЙСТВАЩИТЕ; ОТ НАЗОРЕИ ДО PASAGINI; ЖИВОТЪТ И УДИВИТЕЛНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЙОСИФ БЕН МАТАТИЯ; “ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА“; ТИБЕРИЙ АЛЕКСАНДЪР; СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ; ХРИСТОС НА ИМЕ ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ; ПРОРОК ЦАДОК TESTIMONIUM FLAVIANUM 2.0; УЧЕНИЦИТЕ НА ВЪЛШЕБНИКА; ТРОИЦАТА: ИРОД, ИСУС, ВЕСПАСИАН; ДРУГАТА ВОЙНА; А АКО ТОВА НЕ Е ИСТИНА?; ОТНОВО ЙОАН КРЪСТИТЕЛ

ГЛАВА 11. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; „КНИГАТА НА СТРАЖИТЕ“; ПЕТОКНИЖИЕТО НА ЕНОХ

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 11. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ

ПОСЛАНИЕТО НА ЕНОХ

Още един, четвърти текст, написан от името на Енох и намерен в Кумран е „Видението на Енох“ и накрая, петият текст е „Посланието на Енох“.

Разбира се, читателите на настоящата книга не са членове на кумранската секта и да гледат този безкраен сериал, в който Енох предсказва винаги победа на силите на доброто, малко им е омръзнало: но потърпете още миг.

„Посланието от Енох“ е съставено също от първо лице. Това е „написано от книжника Енох пълно знамение за мъдростта“ (Енох, 19:1/92:1). То е адресирано до неговия син и „бъдещите родове, които ще ходят в праведност и мир“.

В своето „Послание“ Енох отново уверява потомците, че притежава божествена мъдрост, защото бил взет на небесата. Но е удивително, че той не говори нищо за Стражите, които всеки момент ще бъдат унищожени от ангелите, нито да синовете на Великаните, които всеки момент ще загубят войната със светците.

Вместо това той говори за преследването на праведниците от грешниците.

„Горко ви, грешници, защото преследвате праведниците“ – пише Енох (Енох, 19:38/95:7). „Горко ви, силни, които поразявате със силата си праведния“ (Енох, 19:46/96:8). „Горко ви, придобиващи злато и сребро в неправда“ (Енох, 19:54/97:8).

Енох уверява, че преследването няма да продължи дълго и ще завърши зле за грешниците.

„Вие ще бъдете предадени в ръцете на праведниците; те ще ви прережат гърлата и ще ви умъртвят, и няма да има състрадание към вас“ (Енох. 19:69/98:12).

Тържеството на праведниците над грешниците отново има в този текст съвсем материален характер. Честно казано, това е геноцид и клане. В този геноцид ще се състои Страшният съд. Всички, които биват убивани по време на Страшния съд, ще са грешници. Всички, които няма да бъдат убивани, ще са праведници.

„И в тези дни ще бъдат убити на едно място бащи заедно със синовете си, от изгрева до залеза ще бъдат клани“ (Енох, 19:89/100:1–2). „И конете ще вървят до гърдите си в кръвта на грешниците, и колесниците ще потънат до върха си“ (Енох, 19:91/100:3).

Въпреки обаче тези обещания за хепиенд във вид на прерязани гърла и колесници, потънали в кръв, авторът на „Посланието на Енох“ има един малък проблем. Ако се съди по всичко, хепиендът е обещан отдавна, а прерязаните гърла все още ги няма и няма. Нещо повече, събитията като че ли вървят обратно: сега-засега грешниците изтезават праведниците. Те „мъчат праведниците и ги изгарят в огън“ (Енох, 19:95/100:7), „правят злини и пият кръв“ (Енох, 19:64/98:11) и дори „изричат проклятия, които не са разрешени“ (Енох, 19:35/95:4).

И когато в резултат от тези преследвания, мечове и клади праведниците, които би трябвало да режат гърлата на грешниците, умират, грешниците се смеят над тях и казват: „Е, каква беше ползата от вашата вяра?“

„Ето че те, като нас, умряха в печал и мрак, и какво предимство имат пред нас... Защото също умряха и вече няма да видят никога светлина“ (Енох, 19:118–122/102:6–7).

Затова Енох смята за необходимо да се поддържат морално праведниците, които в бъдеще време трябва да прережат гърлата на грешниците, и споделя с тях най-важната тайна на светоустройството.

„Аз зная тази тайна и я прочетох на небесните скрижали… и намерих написаното за душите на тези, които са умрели в правда“ (Енох, 19:125/103:2).

Великата тайна се състояла в това, че – докато телата на праведниците загиват, душите им отиват в Рая. Нещо повече, те отиват на небето и стават ангели (Енох, 19:139/104:4). И още нещо повече, тези души ще бъдат „съратници на небесните войнства“ (Енох, 19:140/104:6). И още нещо повече, те ще сияят като небесните светила (Енох, 19:137/104:2).

Така доводите на мръсните грешници, смеещи се над умиращите мъченици, се оказват посрамени. Енох знае тайната. И тази тайна е в това, че всеки шахид отива на небето и става там ангел. Затова праведниците не трябва да се страхуват да стават шахиди. „Ако даже праведниците спят продължителен сън, и тогава не трябва да се страхуват от нищо“ (Енох, 19:93/100:5).

Както виждаме, „Посланието на Енох“ съдържа по-прогресивна версия на Рая. Това е Рай 2.0, поправен и допълнен, адаптиран за по-взискателни потребители. „Книгата на Стражите“ го рисувала като място, където „има извор на вода и светлина“. Не може да се каже, че това е много привлекателно. Наистина, приятно е, че в „Книгата на Стражите“ към Рая има прокарана вода и прокарано осветление, но много потребители се надявали на нещо повече.

„Посланието на Енох“ предоставя това нещо повече. Душите на шахидите не са в него просто временно настанени. Мъчениците за вярата ще станат ангели! Това е съкровената тайна, на която се крепи цялото учение на Енох (сравнете в „Славянския Йосиф“: „няма да ви бъде открита тайната“ – укорява „дивият мъж“ Синедриона).

Освен това авторът на „Посланието на Енох“ знае още една, специфична категория грешници. Това са еретиците. „Горко вам, изкривяващи праведните думи“ – възкликва той (1 Енох, 19:74/99:2). Ще отбележим, че в „Книгата на Стражите“ все още няма Еретици, наречени също така Лъжци. Затова Адът в нея бил обещан не само на грешниците, но и на тези, които не воюват с тези грешници, точно както обещават това в „Славянския Йосиф“ фарисеите Юда и Мататия.

(Следва)