НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1979 г. / ХИМИЯ / ГЕОРГ ВИТИНГ

Георг Витинг (Georg Wittig)

16 юни 1897 г. – 26 август 1987 г.

Нобелова награда за химия (заедно с Хърбърт Браун)

(За разработката на нови методи за органичен синтез на сложни бор- и фосфорсъдържащи съединения.)

Немският химик Георг Фридрих Карл Витинг е роден в Берлин, в семейството на професора по изобразително изкуство в Берлинския университет Густав Витинг и Марта (Домбровска) Витинг. Като завършва гимназията „Вилхелм“ в Касел, Витинг постъпва през 1916 г. в Тюбингенския университет, но е принуден да прекъсне учението си, защото е призован на военна служба заради Първата световна война. През 1920 г. Витинг става студент в Марбургския университет, където учи химия с Карл фон Ауверс. През 1923 г. получава докторска степен. Няколко години се занимава с научноизследователска и преподавателска дейност в Марбургския университет като асистент и лектор, а през 1932 г. е назначен за адюнкт-професор в Техническия университет в Брунсвик. Пет години по-късно ученият отива да работи във Фрайбургския университет отново като адюнкт -професор. През 1944 г. получава званието професор и заема поста директор на Химическия институт към Тюбингенския университет, а дванадесет години по-късно се мести в Хайделбергския университет, където през 1967 г. става почетен професор в оставка.

В началото на своята научна кариера Витинг започва да се интересува от точните механизми на определени реакции, особено с участието на свободни радикали и карбониони (отрицателно заредени въглеродни атоми в органичните молекули) като междинни реакционни продукти, а също така от определени видове молекулни прегрупирания. Разработването на тези теми донасят на учения репутацията на химик органик с богато творческо въображение и на изкусен експериментатор.

През 40-те години Витинг си поставя задачата да създаде молекула, в която пет органични групи имат ковалентни връзки с елементите от V група на периодичната система като азота, фосфора и арсена. Въпреки че създаването на такива молекули се смята за възможно на теория, никой още не ги е синтезирал. В края на краищата Витинг и неговите колеги решават тази задача (не успяват само с азота). В процеса на провежданите изследвания учените се сблъскват с предизвикали интереса им съединения, наречени илиди. В илидите четвъртичната сол на елементите от V група (съдържаща четири органични групи и присъединен халоген) вместо да придобие пета органична група, губи протон от едната от органичните си групи. През 1953 г. Витинг открива, че подобни илиди реагират свободно с карбонилните съединения (алдехидите и кетоните, чиито молекули съдържат двойна въглерод-кислородна връзка). При това карбанионът на илида (лишен от протон въглерод) се заменя с атом карбонилен кислород. В резултат от този процес се образува олефин с нова въглерод-въглеродна двойна връзка вместо карбонилна група. Случайно направеното откритие, известно днес като реакция на Витинг, притежава несравнимо по-голям научен потенциал от решението на предварително поставената задача.

През 20-те години, независимо един от друг, Херман Щаудингер и Карл Ш. Марвел развиват значителна подготвителна дейност, свързана с този тип реакции. Всъщност Щаудингер описва първия фосфорен илид още през 1919 г. Но тъй като по-голямата част от работата на двамата учени не е по това време публикувана, едва ли повлиява на проведените от Витинг изследвания. Причината за своя успех, колкото и странно да изглежда това, Витиг обяснява с ограничеността на своите знания за постигнатото от неговите предшественици по дадената тема. И наистина, ако Витинг знаел за резултатите на Марвел, би получил само съединения, съдържащи петвалентен фосфор, и новата химична реакция (реакцията на Витинг) не би била открита. По ирония на съдбата Щаудингер и Витинг са колеги във Фрайбургския университет в началото на 40-те години, но по това време Щаудингер отдавна вече не работи над производните на фосфора и не може да даде на Виитнг нова информация за тази област на изследване.

Реакцията на Витинг е приета веднага от химиците органици. Благодарение на нея те могат вече да свързват лесно и надеждно двувъглеродни структури, използвайки съответния алкилхалогенид и карбонилно съединение, които могат да се получат лесно от различни изходни вещества. Освен това реакцията протича значително лесно, давайки добър резултат, и при това не настъпват никакви неволни молекулярни пренареждания. И до ден днешен се смята, че тази реакция превъзхожда значително съперничещите ѝ методи за олефинов синтез.

Полезността на реакцията на Витинг нараства още повече благодарение на по-нататъшните изследвания, проведени от него и неговите колеги в Тюбинген и Хайделберг. В началоот на 60-те години се появяват повече от сто статии за специфичното прилагане на реакцията на Витинг, през средата на 80-те години те са вече хиляди. Има и много технически сфери за прилагане на тази реакция.

Реакцията на Витинг е безценна при изготвянето на сложни фармакологични препарати, такива като изкуствения витамин А, производните на витамин D, стероидите и изходното вещество простагландин. Тя се използва и при синтеза на феромони за борба със селскостопанските вредители.

През 1930 г. Витинг се жени за Валтраут Ернст. Семейството има две дъщери. Съпругата на учения умира през 1978 г.

Витинг обича да ходи в планините заедно с приятеля си Карл Циглер и изобщо води активен начин на живот. Неговите студенти казват, че е музикален талант. Музикалните способности се проявяват у Витинг още в детството му и той има възможността да избере съвсем друга кариера, но химията става негова всепоглъщаща страст. Дори като излиза в оставка, той продължава да работи като научен ръководител на няколко групи студенти и да публикува свои изследвания. Умира в Хайделберг.

Витинг е много авторитетен учен и работата му получава широко международно признание. Освен с Нобелова награда той е удостоен още с медала Адолф фон Бауер (1953 г.), с наградата Ото Хан (1967 г.) на Германското химично дружество, с медала Паул Карер за достижения в химията на Цюрихския университет (1972 г.) и с наградата Роджър Адамс на Американското химично дружество (1975 г.). Има присъдени почетни степени от университтетите в Париж, Тюбинген и Хамбург.

Превод от руски: Павел Б. Николов