ПОДВИГЪТ НА ВОЙНИКА ОСВОБОДИТЕЛ БЕШЕ ЗАЧЕРКНАТ ОТ НАХЛУВАНЕТО В УКРАЙНА

АВТОР: ВИКТОР ЕРОФЕЕВ, руски писател, литературен критик и телевизионен водещ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

На паметното мероприятие, посветено на освобождаването на концлагера Бухенвалд, не бяха поканени чиновници от Русия и Беларус. За Европа темата за великия руски войник завършва, е уверен писателят Виктор Ерофеев.

Колкото и ужасен мистификатор да беше Съветският съюз, съветският войник в очите на Запада запазваше десетилетия наред статута на войник освободител на Европа от фашизма. Преломният момент на войната при Сталинград се превърнал в надежда за целия континент. Не случайно и до днес в Париж има площад „Сталинград“, спирка на метрото „Сталинград“, а в Брюксел авеню „Сталинград“ – очевидни исторически недоразумения, които обаче не изискват разумни оправдания.

В памет на победоносната война се появи цяло направление в официалната патриотична мисъл, което укрепваше от година на година и което всяко волно или неволно пренебрежение към военната тема възприемаше като дълбоко оскърбление. Либералните писатели, такива като Владимов и Копелев, се опитваха да оспорят чистотата на помислите както на съветския режим, така и на неговата армия, но в крайна сметка побеждаваше Василий Тьоркин, който за някои хора е фалшив герой, а за някои е прекрасен образ, създаден от Твардовский.

За вътрешния пазар образите, подобни на Тьоркин, ще се запазят завинаги, въпреки бъдещите промени, но за Европа темата за великия руски войник завършва. И въпросът не е даже в следвоенното поробване на Източна Европа и балтийските страни, което като тема предизвикваше и предизвиква яростния отпор на кремълските пропагандисти, но което все по-отчетливо става историческа истина за Запада. Подвигът на войника освободител беше зачеркнат от нахлуването в Украйна. Разбира се, говоря за Запада. И макар че днешният Кремъл скъса със Запада окончателно, презря го и уж го прати на бунището на историята, въпреки това не може да му прости тази промяна.

Но Западът се справя трудно със задачата да се откаже от обичайните концепции. Забележителен пример – администрацията на мемориалния фонд „Бухенвалд“. На тази администрация, според думите на нейния директор Кристиан Вагнер, ѝ било наистина трудно решението да не бъдат поканени представители на Русия и Беларус да почетат поредната дата на освобождението на лагера.

Поводи за окончателното отказване на поканата по време на военните действия в Украйна се натрупаха много, но явно не бяха достатъчни. Администрацията явно се колебаеше до последно. Но ето че в Харкив загина трагично един от последните затворници в Бухенвалд, 96-годишният Борис Романченко.

Внучката му разказва, че ветеранът практически изгорял в своето жилище. По мрежата на леглото му останали само кости. Вдигна се шум. Руските коментатори обясняваха смъртта на Романченко с кръстосания огън на вражите националисти. Трябва да признаем твърдостта на руските пропагандисти. Те приписват всичко на неонацистките фалшиви новини на противника. Понякога се създава впечатлението, че това е най-твърдата съставна част на руската „специална операция“.

На вътрешния пазар телевизорът се оказа по-силен от църквата. С оплакването по команда на бившия концлагерист, който е служил след войната в Съветската армия, би трябвало да се заемат неговите съпартийци, защото най-вероятно е бил комунист. Но не – всичко, което е оттатък фронтовата линия, не предизвиква сълзи и възрастта, пола и партийната принадлежност на врага няма значение. За Кремъл са важни само приятелите колаборационисти, но техните редици са някак си редки в Украйна.

Ако човекът не е бил убит в Бухенвалд, а е убит в Харкив, възниква естественото желание да се сравнят миналите времена със сегашните. Така че проклетата - за Кремъл - Европа няма да се прекланя повече пред подвига на Василий Тьоркин, а ще вижда – според изтънченото налудничаво мнение на същия Кремъл – в унищожената руска техника и в разстреляните мирни жители поредния повод за русофобия. А нашите телевизионни зрители ще гледат, вечеряйки, познатите лица на телевизионните водещи и с чаша бира в ръка ще се чудят на невъобразимата западна омраза. За какво, мръсници, така ни мразите?