ПЕЧАЛНИЯТ МИЛОРД ДЖОРДЖ БАЙРОН

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В стиховете на Джордж Гордън Байрон се заглежда руската аристокрация през ХIX век. Произведенията му повлияват съществено на Пушкин и Лермонтов.

Джордж Байрон, който е роден на 22 януари 1788 година в Лондон, принадлежи към знатен, но обеднял род. На три години момчето остава без баща. То и майка му са принудени да заминат за Абърдийн – пристанищен шотландски град. По-късно, след смъртта на чичо му, Байрон наследява титлата лорд и заедно с майка си се мести във фамилното имение в Нюстед. Мрачният замък със студените стаи изиграва своята роля за формирането на личността на юношата. Джордж чувства остро несъвършенството на света като цяло и своето по-специално: куц по рождение, той моли веднъж, изпаднал в истерия, лекаря да му ампутира болния крак.

Байрон е много чувствителен, стеснителен и самотен. В познатия му свят не намира място за себе си. По цели дни се застоява в библиотеката, бягайки от своите тревоги във вълшебния свят на книгите.

Родовото владение на Байронови

През 1801 година Джордж отива да учи в частното училище „Хароу“. Към учението не изпитва интерес: мъртвите езици и древността предизвикват у него само скука. Байрон, който открива по това време литературата, чете страстно английските класици. Той се стреми да следва във всичко своите кумири, копирай маниерите на поведението и навиците на любимите си герои.

На седемнадесет години Байрон тежи повече от сто килограма. Отчаяните опити да се избави от излишното тегло – например така наречената оцетна диета – едва не го вкарват в гроба. По-нататък Байрон се изтощава с тренировки в панически страх да не качи отново килограмите си.

След „Хароу“ поетът постъпва в колежа „Тринити“. Там прави началните си литературни опити. Но първият му сборник със стихотворения – „Часове на бездействие“ („Hours of Idleness“ – бел. П. Н.) - е публикуван едва през 1809 година. Рецензентите стоварват безпощадна критика върху младия поет. Но това впечатлява малко Байрон, който по това време успява да напише много стихотворения, половин роман и началото на няколко поеми.

Материалното положение на младия лорд остава плачевно. Положението се задълбочаав от пристрастието на Байрон към играта на карти, дълговете му нарастват катастрофално бързо. Поетът не намира нищо по-добро от това да избяга от кредиторите си в чужбина. Напускайки Англий, Байрон се намира в мрачно, потиснато състояние. Като обикаля половината свят, той се връща в родината си с ръкописа на поемата „Странстванието на Чайлд Харолд“ („Childe Harold's Pilgrimage“ – бел. П. Н.).

Героят, в когото лесно може да бъде разпознат самия Байрон, става веднага модна тема за обсъждане в салоните и приемните на цяла Европа. Загадъчно-печалният образ на разочарования, равнодушен, преситен млад аристократ, зад високомерието и цинизма на когото се крие непреодолимо влечение към саморазрушително поведение, се превръща в най-модния типаж сред младите (и не много младите) дворяни по това време.

Въпреки успеха, Джордж Байрон се чувства в светското общество неловко, което до голяма степен е свързано с комплекси заради куцането и едрото телосложение.

През 1815 година поетът се жени за Ан Изабела Милбанк, дъщеря на богат баронет. Злите езици говорят, че е избрал годеницата по сметка. Не е изключено в това да има частица истина. Отстрани съюзът им изглежда почти идеален, но един месец след раждането на Ада, дъщеря им, Ан отива да види баща си и повече не се връща. След няколко писма, в които Ан нарича мъжа си „милия Дик“, следва още едно със съобщение за решението ѝ да се разделят. Разводът става най-гръмката тема на сезона. Сплетните и слуховете около семейство Байрон обрастват с все повече фантастични детайли, при това се говори широко и за бисексуалната ориентация на поета. Публикуваните след смъртта му дневници потвърждават, че Байрон е изпитвал влечение както към жени, така и към мъже.

Ан Изабела Милбанк

След развода Байрон, като продава семейното имение, напуска Англия и се заселва заедно със своя приятел поета Шели, съпругата му Мери и писателя Джон Полидори в Швейцария. През този период той пише много, започва включително и знаменитите си поеми „Манфред“ и „Дон Жуан“.

Усърдната работа не избавя поета от мрачното настроение. Обичайните развлечения не са му по вкуса, той търси други начини за забрава и за усещане на остротата на живота. Един от тези начини е участието му в Гръцкото въстание, започнало през 1821 година. Байрон купува със свои средства бриг (двумачтов кораб с прави платна и едно триъгълно на втората мачта – бел. П. Н.), събира екипаж от петстотин души, снабдява ги с оръжие и припаси и през юли 1928 година отива да помага на въстаниците. Като продава цялото си имущество в родината, той предоставя получените средства за нуждите на революцията. Талантът на Байрон да преговаря помага да се обединят разединените въстанически групи. В по-късни времена той е провъзгласен за гръцки национален герой.

Последният портрет на Байрон

Здравето на поета, което никога не се отличава със стабилност, е подкопано от постоянното нервно напрежение. Поредно изпитание за него става болестта на дъщеря му. По ирония на съдбата, именно когато получава писмо за подобряване на състоянието ѝ, поетът, зарадван, решава да се разходи с приятеля си граф Гамба. По време на разходката се излива проливен дъжд, Байрон се простудява силно и не успява да се оправи. Умира на 19 април 1824 година. Органите му са балсамирани. Дъщеря му Ада, за здравето на която се тревожи толкова през последните си години, става първата жена програмистка в историята на човечеството (на нейно име е наречен езикът за програмиране „Ада“ – бел. П. Н.).