ЖЕНИТЕ ФАРАОНИ В ДРЕВНИЯ ЕГИПЕТ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Представителките на прекрасния пол заемали дотолкова високо положение в обществото на Древния Египет, че често ставали владетелки на държавата.

Египет, остатък от грандиозната, но краткотрайна империя на Александър Македонски, който се паднал на един от най-талантливите негови сподвижници, Потломей Лагид, бил вероятно най-силната държава на диадохите, а появилата се на политическата арена през IV век пр. н. е. Александрия станала истински културен център на Източното Средиземноморие – Библиотеката и Музеят, намиращи се в града, основан от талантливия македонски военачалник, превличали много интелектуалци, независимо от тяхната етническа принадлежност.

Александрийската библиотека. Съвременна реконструкция

Политическата карта на Близкия Изток и Източното Средиземноморие след смъртта на Александър Македонски поразявала със своята пъстрота. Държавата на Селевкидите, Македония и Пергам не изчерпват списъка на държавите, участващи активно в деленето на баницата, останала след македонския „източен поход“. Владението на Лагидите се съпротивлявало успешно на претенциите за цялата територия. Нещо повече, през втората половина на III век пр. н. е., по време на управлението на Птоломей III Еверт, Египет контролирал обширна територия, която - освен долината на Нил, включвала Киренайка, Кипър, Палестина, Южна Сирия, островите в Егейско море и западната част на Мала Азия.

Но нищо не е вечно под Луната. Скоро египетската държава започнала да упада. Разнородното население, значителната територия на държавата и отслабването на централната власт си казали думата. Фараоните предпочитали повече да гуляят, отколкото да се занимават с държавните дела.

Територията на елинистичния Египет в периода на арзцвета си

ДРЕВНИЯТ ЕГИПЕТ И ЖЕНИТЕ

Египетската държава, както в епохата на Бронзовия век, така и по време на управлението на Лагидите, се отличавала с доста високо положение на жените в обществения живот на страната. Те можели да владеят имущество и да го предават в наследство, да участват в култови мероприятия и даже да ги водят. Разбира се, това се отнасяло за знатните дами – представителките на низшите слоеве на населението споделяли тегобите на живота със своите мъже.

Достатъчно високото положение на жените в древното египетско общество се отразявало и на престолонаследническите традиции: тронът можел да се предава само по женска линия. Доводът бил съвсем очевиден: майчинството се установявало много по-лесно от бащинството. Именно по тази причина в историята на Египет има много примери за близкородствени бракове и дворцови интриги, съпроводени с кървави убийства. А в центъра на тези събития често се намирали жени.

Жениш в древния Египет

Броят на известните владетелки на Египет е много по-голям отколкото в историята на другите древни държави. Веднага се сещаме за Хатшепсут, която изтласкала на заден план доведения си син Тутмос III и, разбира се, за знаменитата Клеопатра, която изиграла съдбоносна роля в съдбата на Марк Антоний.

БЕРЕНИКА III – ЗАЛОЖНИЦА НА ПОЛИТИЧЕСКИ ИНТРИГИ

Упадъкът на държавата на Птоломеите и преходът под фактическия претокторат на Рим бил процес, който продължил много десетилетия. Но главна роля за загубената независимост на Египет изиграли, разбира се, неуредиците в двора – практически нито едно качване на престола на един или друг фараон не минавало без убийства и предателства.

Не била изключение Береника Клеопатра III, която управлявала само шест месеца: от 81 до 80 г. пр. н. е. Да, представителите на рода Лагидит не се характеризирали с креативност при избора на имената на своите деца. Различни варианти на Береники, Птоломеевци и Александровци са верни спътници в историята на елинистичния Египет.

Береника, дъщеря на Птоломей IX и Клеопатра Селена, знаела от първа ръка какво означава родствена вражда. Баща ѝ, който не бил лишен от добродетели, цял живот се борел за трона с най-близките си роднини: с майка си, Клеопатра III, и с родния си брат, Птоломей Х Александър. По време на тежката война на Рим с енергичния цар Митридат Евпатор фараонът се опитвал да запази неутралитета на своята държава, без да прави безразсъдни крачки. Понеже ценял високо културата и изкуството, той помогнал на Атина, разрушена от легионите на римския пълководец и бъдещия диктатор Сула – скулптурна композиция, изобразяваща Береника заедно с баща си, украсявала входа на атинския театър „Одеон“.

Монета с изображението на Птоломей IX

Бюст на Птоломей Х Александър

А Береника се оказала заложница на борбата за власт на честолюбивите мъже. През 101 година пр. н. е. тя била принудена да се омъжи за своя чичо, Птоломей Александър, който току-що изгонил Птоломей IX от Александрия. Женитбата с наследничката на престола автоматично правела мъжа владетел на държавата, затова съдбата на жените от династията на Лагидите не била лесна.

За да стигне до властта, Птоломей Х Александър не се спрял да посегне на човешки живот: той се качил на престола, като убил майка си (бабата на Береника) Клеопатра III. Управлението на новия фараон не продължило дълго, защото настроил населенето срещу себе си с непопулярни мерки. Не добавило политически точки за владетеля и убийството на собствената майка. Армията въстанала, Птоломей Х Александър избягал на Кипар с жена си, където бил убит от настигналата го египетска флотииля. Птоломей IX се върнал на престола и Береника се лишила от привилегията на фараонова жена.

Когато фараонът отишъл в царството на Анубис, Береника вече стигнала петдесетото си десетилетие. Като нямала преки наследници от брака със своя чичо, тя заела еднолично египетския престол. Цицерон, съвременник на царицата, отбелязва, че Береника била много популярна сред жителите на Александрия. Но отново се намесила голямата политика: Сула, като станал римски диктатор, искал да види като египетски фараон свое протеже. Кандидат за трона станал синът на загиналия на Кипър Птоломей X Александър – също Птоломей и също Александър, но вече единадесети поред.

Бюст на Птоломей ХI Александър

В знак на уважение към Береника било взето решение новоизпеченият фараон да се ожени за своята мащеха (името на истинската майка на венценосния наследник и до ден днешен остава неизвестно). Така Рим получил съюзник, като паралелно защитил интересите на царицата. Но съпружеският живот на Береника не продължил дълго – само деветнадесет дена. Като решил, че престарялата (според мерките на онова време) господарка е единственото препятствие по пътя му към еднолична власт, Птоломей Александър заповядал на подчинените си ѝ да я убият. Това решение станало съдбоносно за младия фараон. Жителите на Александрия, които изпитвали най-топли чувства към покойната, вдигнали въстание и се саморазправили с властолюбивия владетел.

А през XVIII век знаменитият немски композитор Георг Фридрих Хендел създал операта „Береника“ и разказал в музикална форма за тежката съдба на жената, която по волята на съдбата се оказала в центъра на политическите интриги.

Съвременна постановка на операта на Хендел

БЕРЕНИКА IV – РАЗГЛЕЗЕНАТА МЪЖЕУБИЙЦА

Египет се озовал в затруднено положение – легитимните наследници на престола просто свършили. На александрийците се наложило да качат на трона „незаконния син“ на Птоломей IX от негова наложница – бъдещия Птоломей XII. Той станал баща на последната преди знаменитата Клеопатра жена, заемаща египетския престол – Береника IV.

Портрет на Береника IV от съвременен художник

Според историците родната сестра на любовницата на Цезар и Марк Антоний не се интересувала от политика и водела доста празен живот. Но по волята на съдбата Береника станала един от основните герои на разиграващата се в Египет драма – агонията на държавата преди присъединяването ѝ към Рим.

Политическата ситуация към времето на управлението на Птоломей XII се променила много силно. Рим присъединил остатъците от Мала Азия, воювал с арменския цар Тигран и претендирал за присъединяването на Сирия, чиято южна част някога принадлежала на Египет. Под заплаха се намирали и самите владения на Лагидите – ставало очевидно, че все някога кракът на римския легионер ще стъпи и на територията на тяхната държава.

Бюст на Птоломей XII

Агресивната политика на Рим (през 64 г. пр. н. е. Помпей направил Сирия римска провинция, а през 58 г. пр. н. е. римляните завзели Кипър, юридически принадлежащ на Египет) и слабостта на Птоломей XII като управник предизвикали поредните народни бунтове в Александрия. Птоломей бил принуден да избяга с малолетната си дъщеря Клеопатра (бъдещата владетелка на Египет и съблазнителка на римски държавни мъже) в Рим, за да проси оттам помощ за връщане на загубения си статут.

В Александрия останали съпругата на Птоломей, Клеопатра Трифаена, и Береника. Майката на младата Береника скоро починала и оставила управлението на държавата на плещите на своята не много сериозна дъщеря. Египетският елит, за да придаде легитимност на управлението и да сплоти останалите антиримски сили, се опитал да подбере на младата царица достоен съпруг. Но Береника се стремяла с всички сили да се избави от необходимостта дори формално да свърже живота си с някого.

Нежеланието да носи бремето на съпружеския живот приело в края на краищата радикална форма. Селевк Кибиозакт, незаконен потомък на велика династия, бил удушен по заповед Береника няколко дена след сватбата им. Следващ мъж на свободолюбивата египтянка станал Архелай, син на виден военачалник на знаменития Митридат Евпатор. Новоизпеченият съпруг, на когото обаче било отказано правото да управлява страната, твърдял, че негов баща е понтийският цар, известен в миналото противник на Рим.

Но дейността на Птоломей XII в емиграция дала своите плодове. През 55 г. пр. н. е. легиони под командването на Авъл Габиний нахлули в Египет. Армията на Лагидите почти не оказвала съпротива – още през лятото на същата година Птоломей се върнал на трона. В похода участвал и знаменитият по-късно Марк Антоний.

Едно от първите нека, които свършил върналия се от изгнание фараон, било да екзекутира дъщеря си Береника. Оказала се по волята на съдбата на престола, аполитичната царица станала заложник на мащабната политическа игра в Източното Средиземномория и платила за това с живота си.