АХМАТОВА И ЦВЕТАЕВА – НАЙ-ИЗВЕСТНИТЕ ЖЕНИ В РУСКАТА ПОЕЗИЯ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Двете поетеси били на една възраст, но ги свързвали малко неща: творчеството, без което не можели да съществуват, няколко писма и една среща.

АХМАТОВА - КУМИР

През 1912 година Цветаева пише: „Вчера купихме книга със стихове на Анна Ахматова, която критиката толкова хвали...“. Явно става дума за „Вечер“, първия сборник на поетесата – именно той прави Анна Гумильова (тогава тя носи фамилията на първия си съпруг) знаменита. През същата 1912 година Цветая ражда дъщеря си Ариадна. Точно тя, през 1921 година пише на Ахматова писмо, в което признава, че обича стиховете ѝ – от свое име и от името на майка си. Под това писмо Цветаева пише: Аля [така нарича галено Ариадна] всеки ден се моли: „Дай, Господи, царството небесно на Андерсен и Пушкин, а царството земно – на Анна Ахматова“.

Анна Ахматова, 20-те години

Цветаева посвещава на Ахматова около двадесет стихотворения. Основните от тях са написани през 1916-1917 година – тях Ахматова, според разкази на познати, носела в чантичката си и то така, „че само гънки и прокъсани места са останали“. Артур Лурие, известен по това време композитор, близък до Ахматова, упреква поетесата, че се отнася към Цветаева „като Шопен към Шуман“. Знаменитият Шопен нямал доброжелателно отношение към младия си поклонник. Но в писмата до Марина, които са достигнали до нас, Ахматова е добродушна и напълно съчувствена. „<...> Желая Ви по-нататъшна дружба с Музата и душевна бодрост, и, ако искате, ще се надяваме, че все пак някога ще се срещнем“ – пише Ахматова, отговаряйки на писмото на Ариадна и Марина Цветаева. „<...> Не пиша никога и на никого, но вашето отношение ми е безкрайно скъпо. <...> Мечтая да прочета новите Ви стихове“ – втори отговор на Ахматова през прелетта на 1921 година на възторжено писмо на Цветаева за „Живовлек“ (сборник на Ахматова“).

Марина Цветаева с дъщеря си Ариадна

СРЕЩАТА НА АХМАТОВА И ЦВЕТАЕВА

През август 1921 година болшевиките разстрелват Николай Гумильов, с когато Ахматова е вече разведена. След това се разнася слух за смъртта и на поетесата. Цветаева, която се тревожи за съдбата на Ахматова, ѝ пише едно от последните си писма. Ахматова не отговаря. Започналата кореспонденция прекъсва до 1941 година, когато през юни дветее поетеси най-сетне се срещат. Тази почти внезапна двудневна среща е единствена.

Анна Ахматова

Цветаева се връща със семейството си от емиграция в Москва. Ахматова живее в Ленинград, но идвапонякога в столицата при свои познати, Ардови, на улица „Болшая Ординка“, и дълго остава при тях. Така се случва и в началото на юни 1941 година. Двете поетеси се чуват по телефона и се уговарят да се срещнат в Ардови: „Срещнахме се някак си много добре, не се вглеждахме една в друга, не се разгадавахме коя каква е, а просто така“. Вечерта Ахматова и Цветаева отиват заедно на театър, а след това се уговарят за следваща среща. На втория ден се виждат при други познати на Ахматова – Харджиеви. Собственикът на жилището си спомня, че когато Цветаева си отива, Ахматова казва: „В сравнение с нея съм крава“.

За втората среща по-подробни спомени са запазили познатите на Ахматова. Според разказите им Цветаева говорела много и нервно, Ахматова повече мълчала. Харджиев описва срещата като „взаимно докосване на душевни остриета“.

КЪСЕН ОТГОВОР

През 1940 година Ахматова пише „Късен отговор“ – схихотворение, посветено на Цветаева. Само едно стихотворение посветила „музата на плача“ на своята почитателка (и в още едно се появява бързолетно образът на Марина). То не било публикувано и Ахматова не се решила да го прочете лично, страхувала се да не засегне болно място (През 1939 г. съпругът и дъщерята на Цветаева са арестувани от НКВД и тя повече не ги вижда – бел. П. Н.):

„Аз се върнах днес у дома,

вижте вие, родни полета,

какво след това ме постигна.

Бездна любимите хора погълна

и в руини е бащиният ми дом“.

Паметникът на Цветаева и Ахматова в Одеса

По-късно Ахматова съжалява, че не е показала това стихотворение на Цветаева.

На 31 август 1941 година Марина Цветаева се обесва в Елабуга, където се евакуира след началото на войната. Синът ѝ Гергий Евфон (Мур) остава сам. Евакуираната писателска среда му помага: кой с храна, кой с пари. Помага и Ахматова – с каквото може. Но доброжелателните им отношения свършват бързо: „Имаше време, когато ми помагаше; това време свърши. Веднъж тя се прояви като много дребнава и тази дребнавост развали всичко следващо; и така, ние сме квит – никой на никого с нищо не е длъжен. Тя престана да ми харесва, а аз – на нея“ – пише Мур в дневника си.

Цветаева се възхищава от Ахматова, макар че понякога пише за недостатъци в нейната поезия. Ахматова нарича Цветаева „могъща поетеса“, но също така не винаги се отнася с нея еднозначно. Литературният талант ги свързвал, като личности обаче били различни. Поетесите не успели да се сближат, но все пак се разбирали помежду си. И днес имената им стоят в историята на руската литература заедно – не само защото са живели в един и същи промеждутък от времето, но и защото са равни по величина.