неделя, януари 31, 2010

Янукович

Ако някой си мисли, че само нашите политици понякога не се чуват какво говорят и се излагат като кифладжии, не е прав.

Кандидатът за президент на Украйна Виктор Янукович е станал пословичен с езиковите си излагации.


В края на изказването си за възстановяването на дома-музей на Чехов в Ялта кандидат-президентът казва: „...и жителите на Украйна, и на други страни, като идват в Ялта, като идват в Крим, да могат да видят забележителностите... и биографията, и историята на този прекрасен поет, велик поет – Антон Павлович Чехов”.


В Одеса Янукович дава ново име на голямата руска поетеса Ана Ахматова – Ана Ахметова.

Пак в Одеса писателят Исак Бабел е наречен Исак Бебел. Вестник „Украiньска правда” предполага, че Янукович е сбъркал писателя с немския социалдемократ Август Бебел.

-..красотата винаги побеждава. Кой е казал тези думи? – пита на едно събрание Янукович и чака отговор. Накрая става ясно, че отговорът е: „Достоевски”. Само че Достоевски е казал съвсем друго: „Красотата ще спаси света”.

Цитирайки на стадион „Донбас-Арена” стихове на поета Павел Безпощадни, Янукович го нарича Павел Безсмъртни.

И още много, много подобни.

Но на мене най-много ми допадна това.


Питат Янукович да каже нещо за творчеството на украинския поет Иван Фронко. Той споменава стихотворението „Не е време” и цитира един стих: „...време е за Украйна да живеем”. Голям автогол за ориентирания към Русия Янукович. Защото целият куплет, от който е стихът, звучи така:


„Не пора, не пора, не пора

Москалеві й ляхові служить!

Довершилась України кривда стара,

Нам пора для України жить".


(„Не е време, не е време, не е време

на московците и на ляхите да служим!

Свърши се за Украйна старата неправда,

време е за Украйна да живеем”)


Така е: куче, което не знае да лае, вкарва вълка в кошарата. Имам чувството, че журналистката от последния клип не задава случайно въпроса си...


събота, януари 30, 2010

Знаех си аз

Когато рекоха някои, че „Аватар” е велико нещо, не се съгласих, защото каквато и модерна одежда да наденеш на една банална историйка, тя си остава банална, а филмът не става с нищо по-значим като филм.

Все едно да премениш една грозотия в дрехите на принцеса и да твърдиш, че дрехите са я направили Спящата красавица. Не му завиждам на този принц, който ще дойде да целуне грозилището, пък ако ще 3Dх10 очила да е надянал.

Впрочем, нещата си следват своя нормален ред. Вече имаме сериозна заявка за еротичен филм в 3D формат. И тъй като заявката е направена от режисьора на „Калигула”, можем да не се съмняваме, че филмът ще бъде откровено порно.

А аз предварително си знаех, че пътят на 3D-то няма да отведе до нищо сериозно. Започна с "велик" екшън, ще завърши с "велико" е*ане.

Приятно гледане!


Театър и кино

Обичам театъра повече от киното.

Но нямам възможност да ходя често на театър.

Затова съчетавам нещата и гледам филмирани пиеси.

Не е същото, разбира се, но донякъде компенсира.

Вчера гледах „Римска баня”.


На снимката: Кирил Варийски, Красимир Ранков и Емануела Шкодрева в сцена от филма-пиеса.


P.S. Между другото, гледам в „Свежо”-то, че театърът е сложен към изкуствата, а киното (под надслов „Филми”) – към развлеченията. Голяма глупост!


петък, януари 29, 2010

Класика

Днес: 3D формат – Ненадминато!

Утре: 5D формат – Ненадминато!

В други ден: 10D формат – Ненадминато!

Глупости на търкалета!

Ето това е ненадминато:



сряда, януари 27, 2010

Хайде на опашката!

Някой си Продан Христов, българин, изнамерил лекарство срещу рака.

Аз пък изнамерих лекарство срещу човешката глупост.

Като първи да се възползва от благотворното въздействие на моето лекарство каня въпросния Продан Христов.

Следващият нека да бъде Мартин Карбовски, който направи знаменитото интервю със знаменития Продан Христов.

След това чакам всички ония, които ни светнаха по въпроса, че водата има памет и е нещо като компютърен чип (вижте „уникалния” филм „Великото чудо на водата”).

После да се нареди докторът на физико-математическите науки и професор Анаталий Фоменко, според когото Средновековие не е имало, а Исус Христос е живял през XIII век.

А след Фоменко...

Мале мила, каква километрична опашка!...


вторник, януари 26, 2010

Да идват извънземните!

Според заместник-председателя на ДПС Христо Бисеров лидерът на партията Ахмед Доган щял да „очертае управленчески приоритети с оглед търсене на националната визия за развитието на страната”.

Каквото и да означава тази словесна абракадабра, на човек му настръхват косите.

Доган се кани да ни развива.

Достатъчно като сигнал за тревога.

Ако опрем до там, по-добре е да дойдат извънземните!

Малки злобни зелени човечета ли ще бъдат, триглави великани с кръвосмучещи пипала вместо ръце ли – няма значение!

По-добре това, отколкото Доган!


понеделник, януари 25, 2010

РЗС на сянка

Огромен боабаб ще бъде пренесен от сърцето на черна Африка и посаден пред Народното събрание. Под сянката на боабаба ще се настани правителството в сянка на РЗС, за което Яне Янев обяви, че ще бъде в най-скоро време сформирано. Най-горния клон на боабаба ще възсяда сам Яне, за да води както заседанията на правителството, така и форумите на своята партия, която също отдавна като че ли е минала в сянка.

Отначало замисълът бил дървото да е най-обикновена нашенска слива, но поради многобройните членове на Яневата организация било пресметнато, че сянката ще е много малка, затова изборът паднал на африкански боабаб. Пък и ако Яне се покатери на сливата, както казахме по-горе, че ще се случва, какво ще кажат хората: „Яне се качил на слива!” Някаква двусмислица май се получава?..

Така че чакаме боабаба. И мъдрите решения на мъдрото правителство в неговата сянка.


неделя, януари 24, 2010

The Writing Circle – Осма тема

Досега в The Writing Circle: Втора тема, Трета тема, Четвърта тема, Пета тема, Шеста тема, Седма тема.


Осмата тема на The Writing Circle е „This is how it's always been”. Моята вариация е позната история, интерпретирана и в литературата, и в киното, но тази просто е написана с мои думи.


КРЪГОВРАТ


- Връщай се бързо!

Тя знаеше, че той ще се върне след три дена, но това беше една от онези формулировки, които хората употребяват от векове, без понякога да се замислят дали подхождат на момента, или не.

- Разбира се. Няма да е цяла вечност – отвърна той.

- Ще те чакам...

***

- Връщай се, връщай се, връщай се! – позвъни му тя на следващия ден. – Чакам те.

***

И на следващия ден също.

***

И на следващия.

***

Той се качи в колата и потегли обратно. Беше внимателен, много внимателен шофьор. Но когато след три часа кормуване влизаше в града...

***

Два дена след погребението тя все още не можеше да дойде на себе си.

- Защо, защо, не се върна, нали ти казах, че ще те чакам! – повтаряше в празната стая, без да осъзнава, че говори сама на себе си.

***

На вратата се позвъни.

Тя се изправи бавно, опита се да придаде на лицето си по-бодър вид, макар че не успя, и отвори вратата.

- Ето, върнах се! Чакаш ме, нали? – каза той.


събота, януари 23, 2010

Филм, който прави изключение

Когато съдбата събере двама знаменити мъже като Франсоа Трюфо


...и Шарл Азнавур,


...няма как резултатът да не е шедьовър.

А шедьовърът се казва „Стреляйте по пианиста” („Tirez sur le pianiste”, 1960 г.)




По принцип не гледам филми, които вече съм гледал. Но някои правят изключение. „Стреляйте по пианиста” е един от тях. Гледах го пак... за кой ли път?..


петък, януари 22, 2010

И аз имам предложение

Преди време заглъхна и изчезна в небитието мъртво роденият (за кой ли път?) спор за пълния член, но дяволът си няма работа и ето че сме на път да поемем върху плещите си нов товар на грижата за родния език.

Някой си Костадин Костадинов, заместник-председател на ВМРО (я, това животно още шава!) е сътворил за вестник „Труд” една статия, която по-скоро би трябвало да бъде поместена в раздела „Хумор”, а не там, където ѝ е отредено място.

Защото, освен че е насътворил най-различни словесни смехории, тази Костадинов предлага още да върнем в българската азбука буквата ят (двойно е). Ето тази: ѣ. Това според него „дава възможност думи като вяра да бъдат изписвани по един начин и да се произнасят по два различни, еднакво правилни от книжовна гледна точка, начина (вяра и вера)”. Тоест: всеки да произнася според своя диалект. Което щяло да допринесе нещо за някакво единство.

Много добре! Аз пък имам да добавя към предложението на воеводата и едно свое. Да върнем в българската азбука големия юс. Ето този: ѫ. Това ще даде възможност например думата къща да се пише кѫща (като някога), а да се произнася (като в българските диалекти) по няколко различни начина, „еднакво правилни от книжовна гледна точка”: къща, каща, коща, конща, та дори и кънща. При което единството ще стане още по-единно.

А след това можем да отидем още по-далече в патриотично-лингвистичните си начинания, следвайки стъпките на великия патриарх Евтимий. И да върнем като него книжовния език от времето на Кирил и Методий. Така ще пишем на свещения език на светите братя (това е в общи линии аргументът на Евтимий), а не като сега, „погани сѫще”*. При което славата ни на свещен народ, дал на човечеството компютъра и чушкопека, ще се затвърди за вечни времена по целия Божи свят.

Амин.


* Погани сѫще (старобълг.) – бидейки езичници.


четвъртък, януари 21, 2010

На пързалка

Човек работи, работи, докато му дойде малко в повече от работа.

И тогава?

Тогава – хайде на пързалката! Зад училището.


Отдавна не се бях пързалял с найлонов чувал. От миналата зима.


И отдавна не бях падал, спускайки се с обувки. Пак от миналата зима.


Сега рамото малко ме наболява, но си заслужава емоциите.


сряда, януари 20, 2010

Преди и след сватбата


Преди сватбата:


Той: Ура!Най-после!! Едва дочаках!!!

Тя: Да си ходя ли?

Той: Не, даже не си го и помисляй!

Тя : Обичаш ли ме?

Той: Разбира се.

Тя: Някога ще ми изневериш ли?

Той: Не - как въобще ти хрумна?

Тя: Ще ме целунеш ли?

Той: Да!

Тя: Ще ме биеш ли?

Той: В никакъв случай!

Тя: Може ли да ти вярвам?


След сватбата (чети отдолу нагоре):↑


P.S. Благодаря на моя приятел Дойчо, който ми изпрати горния почти палиндром. Смях се много и реших да го споделя с вас, за да се посмеете и вие, любезни читатели.


вторник, януари 19, 2010

Пиши му, даскале, три!

Някога, когато някои родители все още не знаеха, че разни хитряшки мурафети и словесни заклинания не ми минават, често чувах: „Айде, даскале, пиши му едно три, няма да става професор, да върви там напред...”

Спомних си всичко това във връзка със случая Румяна Желева.

Нали била българка, та всички българи трябвало да застанат твърдо зад нея, да я подкрепят, та да стане еврокомисар, а ние (?!) да не ставаме за срам и резил!

Дрън-дрън ярина!!

Лично аз не заставам зад ничия явна некомпетентност и вопиюща посредственост, ако ще не в облика на българка да е изтипосана, ами на архибългарка.

Който не си знае урока – слаба оценка!

Та друг път да си имаме обеца на ухото: когато се отива на изпит, се отива с научен урок! Защото ако у нас пишат тройки по милост, на друго място просто ти завъртат двойката като едното нищо.

След което ти теглят шута да си налягаш парцалите в България. Където все още минават разни хитърпетровски шашмалогии и словесни формулировки от рода на: „Пиши му три – нищо, че не знае...”


понеделник, януари 18, 2010

Реве та стогне Днiпр широкий

В Украйна нещата май се развиват като в баладата „Причинна” („Омагьосана”) на Тарас Шевченко:


„Реве та стогне Днiпр широкий,

Сердитий вiтер завива...”


(„Реве и стене Днепър широки,

сърдито вятър забуча...”)


Във всеки случай отзвукът от първия тур на украинските президентски избори тътне не само по „широката украинска степ”, но тресе и стените на Кремъл.

В блога си журналистът Олег Панфилов публикува интересна интерпретация по картината на Фьодор Решетников „Опятъ двойка” („Пак двойка”).


Персонажите са известни, няма нужда от коментар.


неделя, януари 17, 2010

Културно наследство в риск

По инициатива на Лъчезар Томов.


Още по въпроса – тук и тук.


Бог да благослови правосъдното министерство

От понеделник започвам да не спазвам Правилника за вътрешния ред в училището.

Ще си разпаша пояса и ще тръгна по бели гащи.

Бог да благослови юнаците от правосъдното министерство! Според тях неспазването на правилниците не е нарушение, защото правилниците не са закон.

Ех, само да дойде понеделник!


събота, януари 16, 2010

Уди Алън

Отношението ми към Уди Алън е двояко.

Не харесвам комедиите му, защото трудно им схващам хумора.

Понякога си мисля дали изобщо е хумор.

Моят приятел Джейсън казва, че това е някакъв особен американско-еврейски хумор, който за много американци също е неразбираем.

Може и така да е.

Но „сериозните” филми на Уди Алън никога не са ме разочаровали.

Така беше и с „Престъпления и грешки” („Crimes and Misdemeanores”, 1989 г.).


Краят (в думи) е забележителен:

„През целия си живот трябва да вземаме сложни решения. Да правим морален избор.

Всеки прави своя избор. Но този избор, който сме направили, определя самите нас, защото ние сме сбор от нашите избори.

Всичко в живота е така непредсказуемо. Щастието не е заложено в човека, ние сами, с нашата способност да обичаме, изпълваме живота със смисъл.

И повечето хора успяват да намерят радост в обикновените неща. Например в семейството, в работата и в надеждата, че бъдещите поколения ще успеят да постигнат нещо повече."

Няколко пъти гледах финания епизод. Защото това е филм, а не някаква си бозава "Перла" или шарен "Аватар"!


петък, януари 15, 2010

Бай Бойко в банята

Скочил Бай Ганю в басейна на банята да покаже на европейците що е това „вампор”.

И европейците го гледали стреснати, трогнати и очаровани, както е казал поетът.

Някога.

Сега обаче не е така.

"Напълно неприемливо е за един министър-председател да реагира с толкова остър език срещу евродепутати, които просто вършат работата си и изпитват кандидатите за новата Еврокомисия.” – контрира евролибералът Ги Верхофщад „нападките на министър-председателя Бойко Борисов пред българските медии срещу негови съпартийци за тяхното критично препитване на българския кандидат-еврокомисар Румяна Желева („Дневник”).

Няма ли все пак някой, който да подскаже на Бай Бойко, че номерът с показването на европейците що е това „вампор” отдавна вече не върви?


сряда, януари 13, 2010

На протест

Днес ще бъда пред Народното събрание.

Много се изписа за протеста, ако река да кажа защо ще си наруша спокойствието и ще отида, вероятно ще повторя, потретя, че и почетвъртя нещо вече казано.

Няма смисъл.

Който има глава на раменете си, да мисли.

Ако реши, че е по-достойно да седи у дома до печката, негова работа.

Аз реших друго.

Там съм!


вторник, януари 12, 2010

Румяна Желева

Гледах изслушването.

И?

Като за умрелите. Или хубаво, или нищо.

Значи?

Нищо.


понеделник, януари 11, 2010

Римейк

Когато попаднах на филма „Breathless” (1983 г.) и прочетох, че е римейк на „До последен дъх” („À bout de souffle”, 1960 г.), нещо ме бодна под лъжичката.

Не съм гледал римейк, който да се доближи до оригинала, камо ли да го надмине.

Но реших да опитам.

Жан-Пол Белмондо и Жан-Люк Годар...


...срещу Ричард Гиър и Джим МакБрайд (?).


Чакате сравнението ли?

Сравнение няма да има.

Не мога да сравнявам космическа совалка с ролкови кънки.


неделя, януари 10, 2010

Зима ли?

Някъде може и да има.

Но ихтиманските кокичета не са на същото мнениие.



събота, януари 09, 2010

Големият брат отстъпва

Някои казваха: „Няма нужда от протести, това не решава нещата, това не е пътят, уличният натиск не е демократичен, това онова, онова това...”

Бойко Борисов каза (според Mediapool): „"Няма да се навлиза в личното пространство на гражданите, а тази възможност ще се ползва при разследването на тежки престъпления". И „...призова гражданите да не ходят на 14 януари пред парламента, защото въпросът вече е решен".

Какво излезе? Че май има нужда от протести, щом само наближаването на един такъв накара Борисов и Цветанов да пуснат мигач за завой.

А иначе планираният протест трябва да се състои!

Първо, защото Бойко Борисов не един път е сменял мнението си и намеренията си както луната сменя облика си. И трябва да му се диша постоянно във врата.

Второ, за да им е за урок на управляващите: да мислят предварително какво говорят и какво смятат да вършат, за да не се излагат след това като кифладжии.


петък, януари 08, 2010

Героичното Априлско въстание

Героично е било, наистина.

За една шепа хора.

А в по-голямата си част така наречените българи се криели зад полите на жените си и треперели за робската си кожа.

На дядо Въльо пък не му мигнало окото да предаде Бенковски и неговите спътници.

Като се замисли човек за онова и днешното време, отново се убеждава, че крушката наистина си има опашка. И не пада по-далече от дървото.


четвъртък, януари 07, 2010

Радко Радков

Моят приятел и колега от университета Дойчо ми изпрати няколко стихотворения на Радко Радков, които не съм чел. И ме върна в далечното студентско минало...

Радко Радков ни предаваше старогръцки език. Материя скучна, а и в общи линии ненужна, чувствахме го още тогава. Но скука с Радко Радков не можеше да има.

Още първия час, когато влезе, ни озари с широка усмивка и ни поздрави: „Здравейте, птичове и птички!” Бяхме чували вече „легенди” за него и никак не бяхме изненадани, сетихме се даже, че „т”-то го слага просто за благозвучие.

Имахме всяка седмица три последователни часа старогръцки. Ако ти предава някой сухар, ще умреш на масата. Радко Радков не ни даваше да умрем. Спреженията на глаголите ги караше на речетатив, дефинициите представяше в рими...

Изобщо, говореше в рими. Веднъж, помня, ни караше да пишем старогръцки поговорки. Критерият за шестица при него беше десет поговорки наизуст и „Седем града спорят...” Та, дава ни той една поговорка: „Лъвът по ноктите (се познава)”. И една колежка, която се пишеше голяма тарикатка (никой не можеше да я наддума!), попита леко ехидно: „А лъвицата, другарю Радков, по какво се познава?” На секундата Радко Радков я застреля: „Лъвицата, колежке, по цицата!” Защото тя, колежката – плоска като дъска за гладене...

А когато все пак спреженията, дефинициите и поговорките идваха в повече, Радко Радков оставяше настрани старогръцкия и започваше да рецитира някоя от своите пиеси в стихове. Това вече беше върхът. Не само рецитираше, но и играеше, превъплъщавайки се във всеки един герой поотделно. Гледахме и слушахме направо със зяпнала уста и не смеехме да мръднем. По-вълнуващи моменти в университета, честна дума, не съм имал...

-------------------

Радко Радков почина на 1 септември 2009 г.

Мир на праха му!


ХИМН ЗА КАСАИАНА


Радко Радков


Аз не пея като Дамаскина,

нито съм мъдрец и богослов.

Пия с присмехулци гъсто вино

и деля със смуглите робини

хляба и човешката любов.


Не крася олтара с вощеници,

не зова сладчайшия Исус.

Аз продавам по стъгдите птици

и оставям своите къдрици

във властта на бриза медоуст.


И като езичник прост обичам

мартенски ръсец да ме роси,

с бързеите в утрото да тичам,

като дъжд по мене да се стичат

на върбите дългите реси.


Нека млъкнат книжните витии!

Нека не говорят за смъртта!

Да погледнем криновете ние

как цъфтят - и те ще ни открият

промисъла, вложен във света.


Нямам аз гласа на Дамаскина,

аз съм беден птицепродавач.

Пуснах в манастирската градина

славей - да ти пее, монахиньо,

за любов в мастиления здрач.


сряда, януари 06, 2010

За Хитлер, пещта и комина

- Ех, Хитлер, Хитлер ни трябва на нас – казва мой познат, докато чакаме влака. – При него е имало ред: който наруши закона, в пещта и през комина! Не като сегашните управници, тяхната мамица крадлива!

- Да – казвам, - така е било при Хитлер. Който наруши закона – в пещта и през комина. Плюс още нещо. И този, който споменава мамицата на управниците – също в пещта и през комина!..


вторник, януари 05, 2010

Пак за звездите и новата партия

Както каза един звездоброец, за което и ние своевременно уведомихме, през следващата година ще има нова партия. Със стара муцуна начело. Така допълни вдъхновеният от звездната конфигурация ясновидец.

Милен Цветков вметна, че може би това ще е партия на президента Първанов. Ама не позна. Милен Цветков не е нито звездоброец, нито влъхва, нито най-обикновена врачка. И не познава.

Партията, разбираме сега, ще е на Татяна Дончева. Която имала „нов ляв проект” и „неочакван и голям брой симпатизанти” (подробности – „Mediapool”).

Те всички, като им теглят шута отнякъде, имат „нови проекти” и „голям брой симпатизанти”, зяпнали някой да ги нахрани с пет риби.

Само че номерът няма да стане. Евангелието е литература и прякото му отъждествяване с живия живот води само до конфузии.

А ние продължаваме да държим на казаното вече. Новата партия ще вземе на следващите избори 0.01-0.03%.


събота, януари 02, 2010

Кинаджия

Като студент спестих първите няколко стипендии и си купих кинокамера. Осем милиметрова, руска, „Кварц”. И към фотографирането, към което вече се бях пристрастил (още ме държи!), прибавих и филмирането.

Когато отидох да работя в Ихтиман, още първия ден взех с мене кинокамерата, да запечатам първите впечатления. Видя ме директорът и ме извика в кабинета си.

- Слушай сега какво – каза ми, - осеммилиметровото кино е за у дома, а ние тук имаме кинозала, прожекционен апарат шестнадесет милиметра и 16-милиметрова кинокамера, само че няма кой да снима с нея. Хайде, вземай я и ще документираш събитията в училището! Започваш с манифестацията на Девети септември.

Сърцето ми подскочи. Шестнадесетмилиметрова камера! Мечта, която не можех да реализирам лично – 16-милиметровките струваха много скъпо.

Дадоха ми пари, изстрелях се до София, купих пет ролки негатив и започнах да изучавам машинката. Беше чешка кинокамера, почти подобна на тази от снимката, с пружинен механизъм и три обектива на револвер, малко старичка, всички нови камери, включително и моята, вече бяха с варио, но на харизан кон зъбите не се гледат.

Дойде и Светлият празник. Преди манифестацията имаше разни церемонии в училището, та започнах оттам. И до края. То не беше приклякане, подтичване, въртене, панорами, фартове, ракурси, едри, средни и общи планове – Дзига Вертов ряпа да яде! Извъртях петте ролки.

Проявих след това лентите в лабораторията, изсуших ги и ги слепих. На другия ден слязох в кинозалата, за да видя първия си шестнадесетмилиметров филм.

Тъмнина, киноапаратът забръмча и...

О, ужас! Манифестиращите не вървяха като на манифестация, а като на погребение! Ама на много тъжно погребение!!

Изтичах в лабораторията, взех камерата и погледнах регулатора на каданса. Уви, вместо нормалните 24 кадъра в секунда срещу отметката се мъдреха 36 кадъра в секунда. Резултатът – забавено движение!..

С това свърши киноисторията на училището.

Продължих си с домашното осеммилиметрово кино.


петък, януари 01, 2010

Късче романтика

Тежки са дните след посрещането на Новата година. Затова – може и комедия. За разведряване.

Комедията е „Красавиците на нощта” („Les belles de nuit”, 1952 г.) и ми достави неподправено удоволствие (рядко харесвам някоя комедия).

Струва си да се отбележи, че режисьор на филма е класикът Рьоне Клер, а в главната роля е фантастичният Жерар Филип.


Френското романтично кино! В което от кошмарното всекидневие...

.

...можеш да се пренесеш в света на сънищата и да живееш там пълноценно и щастливо.


Накрая щастливите сънища заменят изцяло кошмарното всекидневие. Мил завършек, нямащ нищо общо със сълзливия сантиментализъм.


Уви! По-късно ще дойдат Трюфо, Годар, Шаброл, Соте и освен кошмарно всекидневие няма да има нищо друго. А в края ти забиват куршум в гърба и умираш на улицата като куче („До последен дъх” - „À bout de souffle”, 1960 г.).

Казват, между другото, че френското романтично кино свършва със смъртта на Жерар Филип (25 ноември 1959 г.)...