Разказ пети

Ваканцията мина и „писателската” група (The Writing Circle), обединена от блога Friday Night Specials (виж първоначалната информация тук), се активира след близо два месеца физически и умствен мързел. И започнаха да се появяват нови „произведения”. Блогът Friday Night Specials е достъпен само за членовете на групата, но ви препоръчвам последния разказ на Джейсън Ислас, публикуван и в личния му блог - A Letter. Аз също се размърдах и се преборих с петата задача (от вече поставени осем, но ще наваксам). Ето какво се получи:

КНИГАТА

„And, as his strength

Failed him at length,

He met a pilgrim shadow --

"Shadow," said he,

"Where can it be --

This land of El Dorado?"

"Over the Mountains

Of the Moon,

Down the Valley of the Shadow,

Ride, boldly ride,"

The shade replied --

"If you seek for El Dorado.”

Edgar Poe*

Прости ми, Господи, че се отклоних от Твоя път, пътя на истинското спасение, който следвах цял живот неотклонно до оня съдбоносен ден.

Простете ми Ваши величества, Кралю и Кралице на Испания, че забравих дълга си към Вас, а бях Ваш предан поданик до оня съдбоносен ден.

Прости ми, Испанийо, страна, която обичах с цялото си сърце и душа и за която бях решен на велики подвизи до оня съдбоносен ден.

Прости ми, капитан Делгадо, мой командир и приятел от детските ми години; с тебе деляхме всичко по равно, и радости и несгоди, като брат с брат, до оня съдбоносен ден.

Прости ми накрая и ти, доня Инес, любима моя; само от един спомен за твоите огнени целувки сърцето ми започваше да бие лудо и нови сили побеждаваха умората от дългия и труден път през гъстите гори на Новия свят; до оня съдбоносен ден.

До оня съдбоносен ден, когато намерих Книгата. В голямата зала на един каменен храм се намираше тя. Как беше попаднала там, в този първобитен свят, недокоснат от благата на цивилизацията, сред диваците, които пелтечеха на неразбираем език и не познаваха милостта на Господа, нашия Бог? Не си зададох този въпрос. А моите другари дори не й обърнаха внимание, защото не за книги бяха дошли тук, а за злато. За златото на Елдорадо.

Само аз, воден от природното си любопитство, отворих дебелия фолиант и това беше краят. Непознати знаци имаше там, но светлина обля ума ми и аз прозрях тяхното значение.

Научих велики неща, докоснах се до неземна мъдрост и всичко досегашно избледня и се превърна в дребно и незначително. Сякаш бях застанал на върха на най-високата планина на Земята и гледах надолу към безкрайна равнина, където не можех да различа нито хора, нито къщи – толкова ги смаляваше далечината. Само необятна шир, от която дъхът ти спира.

Другарите ми, водени от доблестния и храбър капитан Делгадо, продължиха по-нататък прeз гъсталаците на гората до търсят Златния край, да го открият и да го завладеят или да намерят смъртта си.

А аз останах. Останах при Книгата! По-ценна се оказа тя от всичкото злато на света, по-мъдра от всичките мъдреци, които са съществували някога, по-величествена от величието на всичките европейски крале. Аз открих своето Елдорадо…

Хуан Рамирес от Естрамадура, конквистадор

* И когато остана без сили, срещна една скитаща сянка. „Сянко” – каза той, - къде се намира страната Елдорадо?” „Зад Лунната планина, в Долината на сенките. Препускай, смело препускай, щом търсиш Елдорадо.” (Едгар По)