СЛУЖБОМЕР

вторник, януари 23, 2018

Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 25 август 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 89. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б. п. 102 № 29 Арх. К. Цанов

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ - 25 АВГУСТ 1872 ГОДИНА

1872, 25 август, Българско

№-р 28-ми

Бате Павлов!

Писмото ти от 26 юли го получих на 6 август с Пановото заедно. Работата ви [е] добра, а пари няма. Това е и от [при] нас. Трудно досега са се посрещали разноските и твърде малко за друго. За Ц-в не мога да разбера Ценов ли е или Цанков, който не иска да бъде в работата [1]. За вестник ,,Св.[обода]“ надявам се скоро да ви събера [абонати] за 15-20 броя още. Словослагателя ще гледаме дано го изпратим. Където ти пиша от Олтеница и от Гюргево, че говорят някои си недобро за теб, аз мисля, че добро правя, щото да ги убедим в истината [2]. Но като е така [3], не ща вече. [...] Аз го имах за задължение. Данаил и сега ми пише, че не е приел още уставите и пр. Мисля и в Олтеница да не си ги изпратил [4]. Писмата през Русчук, от 25 юли, и чрез Данаил, от 3 август, вярвам, сте ги получили. През Русчук, където се забавиха в Търново [5] по причини, защото се уби от тайната полиция лясковският чорбаджи Васил. За поръчаните ни в тях писма [6] пращам ти чрез Данаил още 10 (десет) турски лири; които неща по-скоричко да ми изпратиш, [както и] Войнишките правила и [нещата] от Ефрем Маркович. От частните комитети ми проглушиха главата с писма да ме питат: даде ли [Сърбия] отговор за Военното училище, за да изпратим момците си, които сме подготвили и чакат. Премного ви натяквам за поръчките, но какво, когато всичките сera трябват. И като ги няма, спира се работата. Недейте забавя и ония неща, които бяхме задължили Данаил да ви разправи. С него ни е [7] оправен пътят навсякъде. И никога на наш работник пътят не се спира. [8] Тук е и връзката на работите. [9] Моля ви за пари, ще гледам като се улесня и ще ви провождам. През тия дни щях да се сдобия със силата на оръжието си и щях да посрещна доста работа. И твоите борчове [щях] да платя, и... Но времето не ми помогна - с още един другар по пладне в Ловеч насред града, преоблечен, тайно, през друга къща влизам у едного чорбаджия, комуто бяха поискали помощ за заточениците в Диарбекир. А това куче, след като не дал ни пара, напсувал ги и ги укорил, че били разваляли спокойствието му! - на шкембетата. Аз исках да го и парите му [10] но както правих сметката си вкъщи, на пазара не излезе така. Да видим каква [излезе сметката]. По европейски часът през деня на З. [11] Скрити [бяхме] ние в къщата му. Фамилията му беше отишла на Троянския манастир, а той [бе останал] с калфата си само, 24-годишен момък. Според както изпитах [12], от дюкяна си дохождал всеки път един час и половина преди момчето, [но] то не беше така [13]. Пред Св. Богородица в понеделник в 3 часа европейско [време] [14] дохожда калфата му, отваря портата, която беше заключена отвън, и влиза. Но преди да дойде, бях счупил врати, сандъци и не намерих повече от 1400 гр. тур. се бешлици. Така бях приготвен вътре, ако дойдеше той напред нямаше да има никакъв шум, а то дойде напред момчето. Посрещна го другарят ми. [Момчето] нададе вик: „Тичайте хора!“, на която страна бях в двора. Докато пристигнах, то все вика и се бори с другаря ми. Пристигнах. Ръгнах го с камата си на смърт, та дано сбъркаше народът посоката на гласа, който беше напълнил улицата. Не умря изведнъж, започна да вика повече, което не можеше да се скрие вече. Ръгнах го още веднъж, за да не се мъчи и да не може да каже какви са били [нападателите]. Жалко за невинното момче. Но ако не беше така. Беше оцапано на много страни!... Докато постигнем целта си, ще отидат и доста невинни хора. Като отворих портата, то свят беше като на панаир! С излизането ни изведнъж вдигам кървавия нож и с няколко турски думи се спущам върху народа. Отвориха ни път. И след нас ето ти и полицията. Изгледаха ни. Па това си беше. На другия ден търсене [търсения], запирания, де кого срещнат, не казал, че ги видял хайдутите [15]. Доста тупордия. Спираха и от членовете ни, които бяха комшии на оня човек. Едни казват: „От българските турци бяха!“ А други: „Турци и българи.“ А турците: „Българи са! Ето и куршумът, дето паднал [е] от тях. В нашите турци няма такива пушки.“ С думи още [16], че това е комитетска работа. И [турците казали]: „Ние трябва да търсим по всичките къщи на българите!“ Пак нищо. [17] Занапред като вземе да се убиват чувства, може и да бъде [18].

Бате! Да ти кажа една като сто! Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат от глупости повече, са причината, дето разделя един народ на части. И не остава нищо. [19] Това вие твърде добре познавате. Следователно, за да не може да добие сила тая поразия [20] у нас, а да вземе силен вървеж работата ни, без да пропадне в неприятелски ръце нищичко! От която работа и вие да прокопсате, други хора като теб [21], та да залегнете съвършено на нашата работа. Вече ти [22]не трябва да пропускаш [напуснеш] работата си, защото не прилича на нищо [23]! [Но] да се изпревари всяка поразия, не трябва да давате опора на глупаци, а да ме поддържате [24], като казвате на всекиго: „С Левски ако вие не се разбирате, за вас няма работа!“ Това така трябва да направите, ако сте убедени в мен!... И няма [да последва] нищо лошо.

Питайте французина за 8 пушки от най-добрите иглинячки и най-късите, колко жълтици [ще струват]. Сега [25] да ми отговориш, за да изпратим и парите.

Ас. Дер. Кърджала

Български революционен централен комитет

(печат)

-----------------------------------

1. Писали му, че Ц-в не искал повече да остане в комитетската работа, а Левски недоумява за кого е думата: за Ценович или за Киряк Цанков.

2. Да им се разкрие истината, та да не го нападат повече.

3. Но щом ти се сърдиш, или мислиш, че не се постига целта.

4. Мисля, че може би и в Олтеница не си ги изпратил.

5. Писмата, които бяха отправени чрез Русе, са се забавили в Търново.

6. Неща, които в ония писма поръчвах да ми изпратиш.

7. С разрешението на онзи въпрос (за купуване на пушки).

8. Не трябва да се спира.

9. Тук е ядката на цялото ни дело.

10. Да го убия и да взема парите му.

11. Часът беше към три през деня.

12. Проверих.

13. А сега се случи така.

14. Когато Левски вече се бил прехвърлил в къщата му.

15. Раненото момче не могло да каже, че е видяло хайдутите.

16. Станало дума още.

17. Но пак нищо подобно не предприели.

18. По-нататък, като започне да се убиват повече чорбаджии, чувствам, че може турците да предприемат претърсвания у българите.

19. И тогава от този народ не става нищо.

20. Завист, укори, неразбория и пр.

21. Трябват по-други хора, от като теб.

22. Колкото се отнася вече само до теб.

23. Защото иначе не би приличало на нищо.

24. А трябва да ме поддържате.

25. Веднага.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

58. Писмо на Васил Левски до Олимпий Панов

59. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 27 юни 1872 година

60. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов - 27 юни 1872 година

61. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 30 юни 1872 година

62. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 2 юли 1872 година

63. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков

64. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

65. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 25 юли 1872 година

66. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет

67. Писмо на Васил Левски до сливенци

68. Писмо на Васил Левски до частните комитети

69. Писмо на Васил Левски до няколко частни комитета

70. Писмо на Васил Левски до частен комитет

71. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 25 юли 1872 година

72. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 25 юли 1872 година

73. Писмо на Васил Левски до Централния комитет във Влашко – 25 юли 1872 година

74. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи

75. Писмо на Васил Левски до приятел

76. Писмо на Васил Левски до Централния комитет в Ловеч

77. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 3 август 1872 година

78. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 3 август 1872 година

79. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 4 август 1872 година

80. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в с. Ихтяр Касан Хатем – 6 август 1872 година

81. Писмо на Васил Левски до Централния комитет в Букурещ – 25 август 1872 година

82. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

понеделник, януари 22, 2018

Нобелови лауреати – 1948 година

Томас Стърнз Елиът (Thomas Stearns Eliot)

26 септември 1888 г. – 4 януари 1965 г.

Нобелова награда за литература

(За изключителния новаторски принос в съвременната поезия.)

Американският поет Томас Стърнз Елиът е роден в Сейнт Луис (щат Мисури). Той е най-малкото от седемте деца в семейството. Сред предците му е Уилям Гринлийф Елиът, основател на Вашингтонския университет в Сейнт Луис, а по майчина линия – Айзък Стърнз, един от първите преселници в Масачузетс. Баща му, Хенри Стърнз, е богат индустриалец, а майка му Шарлот Стърнз, е образована и литературно надарена жена, автор на биографична книга за Уилям Гринлийф Елиът и на драмата в стихове „Савонарола“.

Като завършва частното училище „Смит академи“ в Сейнт Луис, Елиът учи една година в частен масачузетски колеж и през 1906 г. постъпва в Харвардския университет. Талантлив, необикновен студент, Елиът завършва университетския курс за три години и получава магистърска диплома в четвърти курс.

По това време Елиът пише стихотворения в „Харвард адвокейт“ („Harvard Advocate“) и редактира списанието от 1909 до 1910 година. След това заминава за Париж, където посещава лекции в Сорбоната и се запознава с френската литература, преди всичко с поетите-символисти. Още в Харвард той започва да се интересува от символизма, чете поета-символист Жул Лафорг и книга-та на Артър Симънс „Символистичното движение в литературата“, която оказва силно влияние върху развитието му като поет.

Като се връща през 1911 г. в Харвард, Елиът пише дисертация за английския философ-идеалист Ф. Х. Брадли, учи санскрит и навлиза в тайните на будизма. Получава стипендия и отива отначало в Германия, а след това в Англия, където учи философия в оксфордския колеж „Мертън“, в който преподава Брадли. След дълги колебания и съмнения Елиът решава да се посвети на литературата и не се връща в Харвард, за да защити дисертацията си. Остава в Лондон и пише стихове. Със съдействието на Езра Паунд и Уиндъм Луис някои от тях са напечатани през 1915 г. За да изкарва прехраната си, Елиът работи около една година като преподавател, след това е банков чиновник в „Лойдс“, а през 1925 г. започва работа в издателството „Фейбър и Фейбър („Faber & Faber“), отначало като литературен редактор, а след това като един от директорите на фирмата.

През 1915 г. Елиът се жени за Вивиън Хейууд. Макар че бракът им не е щастлив, двамата живеят заедно деветнадесет години. След като се развеждат, Вивиън е настанена в психиатрична болница, където умира през 1947 г. От 1917 до 1919 г. Елиът работи като заместник-главен редактор на списание „Егоист“ („Egoist“). Ранните му стихотворения се появяват в различни периодични издания, сред които „Католическа антология“ на Езра Паунд (1915 година). Двата нови поетични сборника на Елиът „Пруфрок и други наблюдения“ („Prufrock and Other Observations“) и „Стихотворения“ („Poems“) са публикувани от Вирджиния и Ленард Улф в „Хогарт прес“ („Hogarth Press“) съответно през 1917 и 1919 г. Написани под влиянието на Лафорг, стихотворенията в двата сборника носят печата на дълбокото разочарование от действителността. В „Любовната песен на Дж. Алфред Пруфрок“ (“The Love Song of J. Alfred Prufrock“), първата значителна поема на Елиът, е изведен герой, който е „услужлив, почтен придворен, благонамерен, стилен“, но и мъчително нерешителен, заекващ, особено в присъствието на жени. „Пруфрок“ е важен момент в поезията на ХХ век, много критици пишат за значението на поемата, а американският поет Джон Беримън смята, че тя стои в началото на съвременната поезия.

С нарастването на популярността на Елиът като поет се утвърждава бързо и репутацията му като критик. От 1919 г. той пише постоянно в „Таймс литерари съплъмент“ („Times Literary Supplement“), литературна притурка на „Тайм“. Там е публикувана поредица от статии на Елиът за якобинската драма и драмата от времето на Елизабет, които наред с други критически статии и обзори излизат в сборника с естетически произведения на Елиът „Свещената гора“ („The Sacred Wood», 1920 г.). В статиите си за Шекспир, Данте, Драйдън, Марло, Джон Дон, Джордж Хърбърти и Андрю Марвил Елиът се опитва „да върне поетите към живота, в което се състои великата и непреходна задача на критиката“. Есето на Елиът „Почит към Джон Драйдън“ („Homage to John Dryden“, 1924 г.) и избраните му есета („Selected Essays“, 1932 г.) са програмни за появата на влиятелното критическото направление, известно като кеймбриджка школа, а по-късно в Съединените щати като нова критика. Освен това Елиът въвежда в употреба две важни за развитието на критическата мисъл понятия: objective correlative - съгласуване на емоционалното начало с обективното изобразяване на конкретно психологическо състояние, съответствие между чувството и „обектите, ситуацията, веригата от събития, които са формулата, предизвикваща именно това чувство“; и dissociation of sensibility (разпад на възприемчивостта), което Елиът разбира като загуба на целостта на „мисленето“ в поезията след XVII в. Много критически възгледи на Елиът намират отражение в списание „Крайтериън“ („Criterion“), влиятелно критическо издание, което излиза четири пъти в годината от 1922 до 1939 г.

През 1922 г. Елиът публикува поемата „Безплодната земя“ („The Waste Land“), която него-вият приятел и наставник Езра Паунд нарича „най-дългата поема, написана някога на английски език“.

Със своята хипербола (поемата се състои само от 434 стиха) Паунд намеква за поетическа-та концентрация и за изобилието от алюзии в поемата. (Паунд, между другото, участва в редактирането на окончателния ѝ вариант, която я съкращава на една трета.) „Безплодната земя“ е най-доброто, според много влиятелни критици, произведение на Елиот, което поставя отпечатък върху следващото развитие на поезията, състои се от пет части, обединени от общите теми за безплодието и размиването на ценностите. „Безплодната земя“, в която са отразени съмненията и разочарованията на следвоенното поколение, изразява интелектуалното настроение на цялата епоха. През 1927 г. Елиът приема кръщене по обреда на англиканската църква и в същата година получава британско поданство. В предговора към сборника с есета „За Ланселот Андрюс“ той нарича себе си „англокатолик в религията, класицист в литературата и роялист в политиката“. Още като американски студент Елиът проявява жив интерес към страната на своите предци, съкурсниците му дори го наричат на шега „англичанин по всичко освен по акцента и гражданството“. И ако приемането на британско поданство отговаря до някаква степен на неговия юношески стремеж, преминаването му към англиканската църква е отдръпване от семейните традиции на унитарианството, макар че удовлетворява нуждите на Елиът, пуританин по произход, от строги и точни морални принципи. В поемата „Пепелна сряда“ („Ash Wednesday“, 1930 г.) се проявяват с цялата си очевидност душевните терзания, които съпровождат приемането на англиканската вяра. Именно през този период на душевни терзания Елиът превежда поемата на Сен-Джон Перс„Анабаза“ („Anabasis“, 1930 г.), своего рода духовна история на човечеството, и запознава англоезичния читател с творчеството на близкия до него по дух френски поет.

През 30-те години на миналия век Елиът пише поетически драми. „Камъкът“ („The Rock“, 1934 г.) и „Убийство в катедралата“ („Murder in the Cathedral“, 1935 г.) са предназначени за религиозни спектакли. „Убийство в катедралата“ е философско моралите за мъките на св. Томас Бекет и се смята за най-добрата пиеса на Елиът. Тя се играе с голям успех от театрите в Европа и Съединените щати. Пиесите му, свързани със съвременния живот - „Семейното събиране“ („The Family Retinion“, 1939 г.), „Вечерният коктейл“ („The Cocktail Party“, 1950 г.), „Личният секретар“ („The Confidential Clerk“, 1954 г.) и „Възрастният държавник“ („The Elder Statesman“, 1959 г.) – се смятат за по-малко успешни. Авторът не успява да напълни изцяло със съвременно съдържание темите от античната трагедия. Наистина, „Вечерният коктейл“ има първоначално успех по театралните сцени от двете страни на Атлантика.

Поемите от 40-те години на миналия век „Четири квартета“ („Four Quartets“, 1943 г.), „Бърнт Нортън“ („Burnt Norton“, 1941 г.), „Ист Кокър“ („Four Quartets“, 1940 г.), „Сухите спасите-ли“ („The Dry Salvages“, 1941 г.) и „Литл Гидинг“ („Little Gidding“, 1942 г.) се смятат от критиците за най-зрелите произведения на Елиът. Всяка поема е размишление, предизвикано от съзерцание-то на различни пейзажи, в което поетът вплита своите съждения за историята, времето, природата на езика, а също така и личните си спомени.

През 1957 г. Елиът се жени за Есме Валъри Флетчър. Поетът умира през 1965 г. на седем-десет и шест години и е погребан в Ист Кокър, село в Съмърсет, откъдето през средата на XVII в. неговият прародител Андрю Елиът е тръгнал за Америка.

Елиът е удостоен с много награди. Сред тях са британският орден „За заслуги“ (1948 г.), френския Орден на Почетния легион (1945 г.), наградата Гьоте на Хайзенския съюз (1954 г.). Елиът има шестнадесет почетни степени от английски, американски и европейски университети и е почетен член на съвета на колежа „Магдален“ и на колежа „Мертън“ в Оксфорд.

През целия си живот Елиът пътува често до своята родина, посещава близките си, изнася лекции, занимава се с издателска дейност. Поетът получава много американски награди, член е на научния съвет на Института за фундаментални изследвания в Принстън през 1948 г. и на съвета на американската Конгресна библиотека от 1947 до 1954 г.

Критическата и текстологичната литература, посветена на творчеството на Елиът, продължава да расте и след смъртта на поета. Според американския критик Ъруин Еренпрайс „поезията на Елиът прониква в дълбините на морала и психологията. Елиът разбира променящата се парадоксална природа на нашите най-скрити емоции и съждения и се опитва да изрази този парадокс в своя стил“. Стилът на Елиът, смята Еренпрайс, се характеризира с „нарушаване на синтаксиса и смисъла, като привлича по този начин вниманието на читателя, заставяйки го да погледне по нов начин задачите и ценностите на литературното творчество“.

„Двойната задача на Елиът се състои в това – пише английският критик М. Бредбрук – да обясни своята епоха, държейки, както ни учи най-великият от поетите, Огледалото с лице към Природата, и едновременно с това да следва образците на истинското съвършенство“.

Източник: http://n-t.ru/nl/lt/eliot.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


ДО ТУК - в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“

неделя, януари 21, 2018

Писмо на Васил Левски до Централния комитет в Букурещ – 25 август 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 88.Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II Б. п. 102. Арх. К. Цанков. М. Сб. кн. XVI и XVII, № 18, стр. 775.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ В БУКУРЕЩ - 25 АВГУСТ 1872 ГОДИНА

№-р 21-ви

1872, 25 август, Българско

Братя членове на Централния комитет!

Приключените две писма едно в друго, едното съдраното, без датата с малкото късче писмо, което ме обвинява, а друго¬то е отговорът му. Пращам ви ги, всеки член сам да осъди [1] тия писма, кое (писмо) има право и като какво право. Т.е. съобраз¬но с правилата на устава и като осъди [2] всеки член, писмено да се занесе на председателя [3]. После и аз като осъдя, ще го предам писмено на председателя и да се реши съдбата [4]. Която трябва да се извърши със следующите още думи [5] за Д. Общи [6]: като си дойдох в Българско, по устав трябваше да повикам всички ра¬ботници, на които бях дал пълномощни, да им прочета устава и като го одобрят, да положат клетва какво и занапред ще следват по него. Тогава [трябваше] да им дам ново пълномощно с новия печат. Това потвърдих на всички други [7], повиках [прочее] и Д. Общи да донесе в досегашните работи сметките си [8] и за какъвто го препоръча работата му [9], да вземе пълномощното си и да върви [10]. А той не пожела да дойде, ами [поиска] да му проводя там пълномощното и [поиска] да отиде в Македония, което аз не мога да му дам затова, защото е безкнижен, а ще се среща с хора, които ще му задават някои тежки запитвания [11], на които (като) не е способен да докаже [12], ще остане замълчан. И тогава как ще приемат ония хора работа, като ще заключат нищо в Димитър [13]. И ще рекат: „Тоя, който иде да ни даде работа [14], сам не познава пътеките ѝ.“ Как ще му дам пълномощно, когато не се покорява на това, което му се казва [15], ами среща тайните пощи и им взима без моя заповед уставите и други нужни [книжа], които разпра¬тих по ония места, закъдето беше отредено да ги обикаля. Как ще му дам пълномощно, като когото где срещне от работниците, казва им: „Като не ми праща пълномощно и аз вече няма да вна¬сям нему пари“ И съм казал на частните комитети да не му вна¬сят вече пари, ами да ги събират в касата си, че аз ще им кажа да ги дадат на един верен човек, че с мен заедно ще ги занесем във Влашко на Каравелов. Също и Анастас казва в писмото си [16]. Как ще му дам пълномощно, когато [той не е годен] с неговите безу¬мия и лудории (турското правителство не дава по ония места да премине вече странник). И още, колкото е народната работа, той я надлъгва пред хората [17], а вече и пред съучастниците [18]. Как да му вярвам и да му дам пълномощно, когато той няма вяра [19], разпе-чатвал е веднъж комитетски писма, които му бях дал да носи на частните комитети! Това беше, когато още се носеше уставът за одобрение.

От всичко това произлиза, че [той] не може да оцени как трябва да се почита народната работа. Затова го и нападат множина [мнозина] от ония старни [20], че неспособен бил, та искал ко¬гато им изпровождаме с такава цел хора, да бъдат по-разбрани. Тия думи ги имам и писмено от някои частни комитети, а където са идвали устно, са ми казвали доста [21]. При всичките тия [свое¬волия], аз не съм му казал още нищо [22]. Викам го да доде и да се разкрие той ли е крив, или търсят извинение които да нападат [23]. Търсят причини да не са вече в работа! Пък хората са здрави и по- първите по ония страни [24]. Помните [25] и представителя с очилата как говореше за него. Сега оценявайте и осъждайте [26]. Аз ще съдя най-после.

Той, както и Анастас, не знаят кои са членовете на Ц. к-т, [27] а мислят, че при К-в [28], защото знаят, че събирането е било там. По думите на Анастас, ако Димитър със своя си ум го послуша и раз¬гласи, че аз съм лъжец и [че само] гледам да грабя пари яма [29], та да [и ако] разгласи по частните комитети да съберат от някои места пари и да ви ги донесат, може [да съберат] и милион! Разбира се, от [мен] препоръка няма да имат. А вие как ще ги приемете, и парите ли ще ми вземете! [30] (Ще им се покажете ли чисти членове на Централния комитет или съучастници само на тая работа. [31]) Каква важност ще дадете на [тая] работа, чакам да видя. Оттук ще взема път и занапред [32], ако би се случило подобно нещо: може и по-голямо... [33] Оттук ще вземат път и членовете на Централния комитет и занапред как ще могат да управляват. По мен, как съдя аз тая работа [34], като получа отговор и сега от Димитър, комуто писах, че след Св. Богородица ще отида да го намеря готов със сметките му и за по-ясно да разбера за работите му [35] и тогава [36]. Питайте Д. Общи: колко пари ми е събрал [37], намерил ли ги e [38] или [дали] на показания му печат са ги дали, на които пиша да дадат [39]! На които пари май половината ще излязат негови разноски [40]? Но отсега, ако ще върши работи [41], ще му определя и разнос¬ките, според както виждам [42].

А кажете и на Анастас да дойде да му дам мястото си: да разполага [с] работата на всички частни комитети, да управлява всекидневните им криви постъпки, да посреща тайните пощи, да взема и дава писмените им отговори [43], да дава пълномощни на работниците според способността на човека, да намира хора за тайна полиция, да ги нарежда и да се споразумява с нея и пр., и пр. С една дума, да му поверя канцеларията си и да държи днев¬ник на тая работа, защото като гледам, че сиката [всичката] ни работа опира до пари, пък няма, та не бих стоял на едно място ни минута! И денят и нощта да ми са се [все] ден, в късо време мога да намеря парите без печат [44] за тая работа.

Търся такъв, за да му поверя горните [45], пък [и] аз да падна по пешят на парите. Байо, и на вас казвам: препоръчайте ми един такъв да даде кефилите си [46] и да остане да върши [47]. Но ще кажете: ти гого [кого] си дал кефил! Ето [моят кефил е] работата, която сам съм я довел дотук и сам искам да дам сметка за доходите и разходите, и сам показвам как трябва да се върши, за да не може да пропадне парица и да не смее да се лъже!... Това е мой кефил. А думите на горните са интриги и с чували глупости.

Ас. Дер. Корджала

-----------------------------------

1. Да обсъди, да изучи и да прецени.

2. Като отсъди.

3. Да изложи писмено заключенията си и изложеното да предаде на председателя.

4. Да се тегли присъдата.

5. Към присъдата трябва да се вземат още следните обстоятелства предвид.

6. Касае се за…

7. Това извърших спрямо всички други.

8. Да докладва сметките си по досегашната си работа.

9. И като се намери, че е заслужил с досегашната си дейност.

10. Да получи ново пълномощно, за да продължи работата си.

11. Ще му задават важни въпроси по организацията на революционното дело.

12. Да отговори.

13. Като заключат, че няма нищо свестно в Димитър.

14. Да ни въведе в работата.

15. Когато не изпълнява каквото му се каже.

16. Анастас п. Хинов от Плевен, брат на Д. Хр. Попов от Т. Мъгуреле, се държи по същия неустановен начин като Д. Общи.

17. Твърди неща извън рамките на народната работа.

18. Говори небивалици дори пред посветени на делото наши членове, които лесно хващат лъжите му.

19. Самият той не вярва в същината на делото, поради което и лъже.

20. Страни (места).

21. А доста са, дето са идвали и устно да ми се оплакват от всички тези недостатъци на Д. Общи.

22. Не му направил никакви забележки досега.

23. Търсят сами да прикрият кривините и бездействието си в делото.

24. А пък те - които говорят против Д. Общи - са най-сигурните и най- първи членове на комитета по онези места.

25. Ще си припомните.

26. Ценете и отсъждайте.

27. Не знаят, че вие, членовете на Централния комитет в Ловеч (в Българско), сте силни и натоварени да съдите.

28. Мислят, че всичко е съсредоточено около Каравелов.

29. Яма - турска дума: произволен, свободен, публичен грабеж.

30. Пита: те как ще посрещнат акцията? Ще приемат ли от Анастас п. Хинов и Д. Общи на тяхна глава събрани пари?

31. Ще се покажат ли на висотата си като членове на Централния комитет или ще станат съучастници на двамата.

32. Според тази случка трябва да се установи един ред на нещата завинаги в бъдеще.

33. А може да се случи и нещо по-пакостно.

34. Моето мнение - как съдя аз по тази случка - ще имате.

35. И по-ясно да вникна в работите му.

36. Ще се разберем помежду си и с вас.

37. Колко пари му е донесъл досега.

38. Събрал, установил ли е каква им е цялата сума.

39. Дали срещу показания от него печат са му внесли тези пари, или ги има от онези, на които съм писал аз сам да му дадат.

40. Но ще излезе, че половината от тези пари той е изхарчил за себе си.

41. Ако остане още на работа в комитета.

42. Ще огранича размера на разходите, с които може да разполага.

43. Да получава писмата от тайните пощи и да отговаря.

44. Без отделен печат (специално пълномощно).

45. Изброените по-горе длъжности.

46. Кефил (тур.) - поръчител.

47. Да поеме работата.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

58. Писмо на Васил Левски до Олимпий Панов

59. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 27 юни 1872 година

60. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов - 27 юни 1872 година

61. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 30 юни 1872 година

62. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 2 юли 1872 година

63. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков

64. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

65. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 25 юли 1872 година

66. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет

67. Писмо на Васил Левски до сливенци

68. Писмо на Васил Левски до частните комитети

69. Писмо на Васил Левски до няколко частни комитета

70. Писмо на Васил Левски до частен комитет

71. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 25 юли 1872 година

72. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 25 юли 1872 година

73. Писмо на Васил Левски до Централния комитет във Влашко – 25 юли 1872 година

74. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи

75. Писмо на Васил Левски до приятел

76. Писмо на Васил Левски до Централния комитет в Ловеч

77. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 3 август 1872 година

78. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 3 август 1872 година

79. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 4 август 1872 година

80. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в с. Ихтяр Касан Хатем – 6 август 1872 година

81. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

събота, януари 20, 2018

Журналистическите бунтове – знак за надежда

АВТОР: ОЛЕГ-САНДРО ПАНФИЛОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Понякога човек се отчайва – струва му се, че властта на Петро Порошенко повтаря „успеха“ на неговия колега Владимир Путин, като опитомява украинската журналистика и възражда традициите на съветската пропаганда. До неотдавна украинските телевизионни канали се опитваха да разказват за политическия и обществения живот, а сега са поставени в рамките на цензурата от улица „Банкова“*), както в Русия, получавайки „указания“ от администрацията на президента – кой може да бъде канен, а кой – в никакъв случай. Както в Русия, украинската журналистика се превръща в обслужващ властта персонал, в информационни бойци, пред които се поставя условие – работиш и лъжеш или не работиш.

В средата на 90-те години на миналия век украинската журналистика вече се бунтуваше, протестирайки срещу приетите нови закони, нарушаващи Конституцията, срещу многобройните убийства и нападения над журналисти, срещу неразследваните престъпления и преследването на средствата за масова информация. След това олигарсите купиха тези средства и научиха журналистите да оценяват своето творчество в банкноти. Последните събития обаче дават надежда, че не всичко е все още до край купено и опорочено, има още надежда да се запази честта и достойнството на професията.

На 23 декември миналата година от канала NewsOne беше уволнена Надежда Сас, която написа в своя акаунт:

„Скъпи приятели, крайно ми е приятно, че след абсолютно спонтанното, но много искрено изявление по отношение на нашия Президент и неговото „имущество“, мнозина от вас ме подкрепяха и преживяваха дали това няма да стане причина за моето уволнение. И ето че, за съжаление, това се случи. Вчера след обяд (ден преди поредното ми излизане в ефир) научих от собственика на канала Евгений Мураев и главната редакторка Роксолана Завинская, че каналът прекратява сътрудничество си с мене. Официалната версия: за нарушаване на професионалните стандарти и за лично мнение за ръководството на страната в ефир. Какво означава това, мисля, че всички разбират сами“.


Бившата вече водеща на програма по телевизионния канал ZIK Роксана Руно обясни също в своя акаунт причините да бъде уволнена:

„Приятели, вече се сбогувах със Зик. Така се получи, че стана почти на рождения ми ден. Символичен подарък. Във Фб и лично благодарих на всички, които работиха с мене през тези месеци. На лични не вдигайте врява с „какво се случи?“.

За тези които се интересуват.

Веднага ще приключа с въпроса – не става дума за рейтинг, информационният отдел лежи в основата на популярността на канала, набра сили, „Зіткнення“**) е сред лидерите.

Но. Темата „заложниците бяха спасени благодарение на Медведчук“, а говорител по нея да е самият Медведчук***) не ми подхожда. Нито на мене, нито на канала. НЯМА да го каня в студиото, да му правя реклама или да го „спускам“ на водещите (които не са и подозирали за такова възможно щастие, както и за много други неща).

Да, това е позиция, както ме помолиха да уточня в отговор и в разговор пред свидетели. Не приемам от ръководството подобни настоятелни молби.

При „отсъствието“ на такива желания в информационния отдел бяха вложени много усилия, това беше едно от условията да отида там. Това е важно.

Когато през юли си отидоха Дарина Шевченко****) и Данило Мокрик*****), говорейки открито за причините и следващите ги сигнали за журналистите, това стана условие за моята бъдеща работа. Успях да направя максималното през тези месеци, но това е вече уморително и нереално за двете страни, по лесно е да се разделим и да си вземат по-малко придирчиви Креативни.

Темата е затворена“.


Някога по време на военната диктатура на генерал Ярузелски в Полша единствената възможност за протест бяха уволненията – полските журналисти пазеха своята чест, отхвърляйки цензурата и необходимостта да се занимават с пропаганда. Сега същото става в Украйна, която преди четири години даваше надежда да се превърне в съвременна страна, спазваща демократичните институции, сред които свободата на словото и свободата на мненията са основни. За Порошенко уволняването на журналисти трябва да стане сигнал, че да се оказва натиск върху журналистите и да им се запушва устата, а да се пълнят джобовете им с пари е временно явление, след което идва бунтът. Все пак Украйна не е Русия, а Порошенко е лошо копие на Путин.

БЕЛЕЖКИ НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ

*) На улица „Банкова“ № 11 в Киев се намира Администрацията на Президента на Украйна.

**) „Зіткнення“ („Сблъсъци“) - предаването, което води до уволнението си Роксана Руно.

***) Виктор Медведчук – ръководител на гражданското движение „Український вибір“ („Украински избор“), участник в преговори за освобождаване на пленници от ДНР и ЛНР, но и обвиняван в сътрудничество с въпросните сепаратистки „републики“.

****) Дарина Шевченко – бивш ръководител на Отдела за журналистически разследвания на канал ZIK, която предупреди, че спирането на предаването „Остання інстанція“ („Последна инстанция“) на Данило Мокрик е сигнал за всички останали журналисти, работещи в ZIK.

*****) Данило Мокрик – украински разследващ журналист.

петък, януари 19, 2018

Детективският фотоапарат на Фредрик Стьормер

Фредрик Карл Мюлерц Стьормер (Fredrik Carl Mülertz Størmer) е норвежки математик и изследовател на северното сияние. Роден е през 1874 година. От 1903 година е професор по математика в Университета в Осло, длъжност, която заема до 1946 година.

Като студент, през 1893 година, Стьормер конструира детективски фотоапарат (detektivkamera), който може да бъде скрит под връхната дреха, с обектив през копчето и шнур в джоба на панталона. Той фотографира хора, които среща по протежението на улица (днес: булевард) „Карл Юхан“ в Кристиания (днес: Осло) през 90-те години на по-миналия век.

(Превод от норвежки с помощта на Google Translate: Павел Николов)

Ето някои от снимките, направени със скрития фотоапарат на Фредрик Стьормер:


Всичките снимки на Стьормер (484 на брой) можете да видите с коментар под всяка от тях на сайта на Norsk Folkemuseum.

четвъртък, януари 18, 2018

Дамян Калфов, „Под южното небе“ – 2

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: Първа

II

Още първата вечер мъртвото село се съживи. Ново население, многобройно и шумно, отседна там. Се възрастни хора, с едни и същи фуражки и дрехи, с един и същи багаж - еднообразни, копирани сякаш от един и същ модел. На другия ден селото се измете и почисти. Над всеки бял комин вече се извиваха големи кълба дим. Полупрозрачен синкав воал обгърна селото. Коне, колове, коли засноваха по всяка улица и друм. Разпорежданията и заповедите на младши и старши, подавани високо и нервно, се понесоха пак над цялата нестроева рота. И всеки пак влезе в своята отредена работа, всички пак — началства и подчинени — тръгнаха по своя път — към задоволяване насъщните нужди на полка.

За полкови склад бе избрана джамията с широкия двор, край селото. Там всяка сутрин се явяваха дружинните и ротни артелчици за получаване продукти и хляб. Задрънкваха ченгелите на големите кантари. Тия, които премерваха, искаха всякога да дадат малко „ексик“ — от сгрях да не мине малко в повече, та да попаднат под отговорност. Ония, които приемаха, искаха пък всякога да вземат малко в повече — от страх пред някой случаен недостиг. И, от тия две противоположни стремления почти всякога се появяваха спорове н препирни, кои по-силни, кои по-слаби — според разните темпераменти на приемници и магазинери. Ала най-големите препирни произтичаха от нововъведения ред да се дава бруто за нето.

- Гледаш ли? Ето: двадесет и седем кила и триста грама. Гледаш ли? Точно!

- Е, добре. Ами дарата на чувала?!

- Какъв ти чувал! Бруто за него — още ли не си разбрал?!

- Бруто за нето . . . Какво е най-сетне това от вас? Ами всеки ден аз дигам по толкова чували! Всеки по кило. Къде отива това?!

- Заповед по дивизията! Разбери най-сетне!

- Не признавам аз такава заповеди! Дай още едно кило!

- Хайде! Дигай и бягай!

- Още едно кило!

- Дигай и бягай, ти казвам!

И пак скандал за това пусто „бруто за нето“. Но все пак най-трудна бе работата с артелчика от музикантската команда. Освен че бе неприятно и почти невъзможно да му претеглят всеки ден по четири и половина грама червени пипер и чай, по триста и шестдесет грама захар, девет грама кислота и други още дреболии, но премервачът трябваше винаги да чака Теофила, докато тоя намери в някой ъгъл късче книга, за да прибере тия дреболии.

— А, бе! Всеки път тебе ли ще чакаме, ей мързелива Гано! Що не си ушиеш торбички?!

— А, ето бе, ето! - нагаждаше повечето пъти Теофил двата си джеба на панталона — да му сипят там черния н червения пипер, или предлагаше безформената си маслена фуражка, заприличала вече на мекик — да му поставят в нея триста и шестдесетите грама ситна захар.

Санитарният взвод бе се настанили в голяма къща, варосана отвън, една от широките стаи на която служеше за амбулаторна. Там се правеха инжектиранията против петнистия и коремен тиф — ония промушквания с дългите сребърни игли, от изгледа на които притъмняваше на мнозина. Там ставаше всяка сутрини и преглеждането на болните от всяка рота. В отсъствието на полковия лекар фелдфебелът-фелдшер вършеше това. Той бе толкова сериозен и важен при тая работа, че можеше човек да го вземе едновременно и за доктор по медицината, и за доктор по философските науки. Пък и самата му възраст и външност подсказваха това. Фелдфебелът е възрастничък човек, с широко изпъкнало чело, със златни очила н сива козя брада. Когато улавя ръката, за да опита пулса, той взима трагична поза, извръща си малко настрана главата, замижва и сякаш престава да диша - може би спира своя пулс, за да усети по-добре тоя на болника. После той сяда на масата и вади писалката, топнува я веднъж, избърсва я два пъти на косата си, над дясното ухо, пак топнува и почва да пише в амбулаторната книжка. Какво ли пише? — питаш се ти — сигурно диагнозата на болестта, па и красиво пише - унесен, учен човек... Като отвориш отсетне амбулаторната книжка, на страницата отгоре до долу виждаш: „Два дена почивка“, „Три дена почивка“, „Три дена почивка“, „Един ден почивка“, и т.н., и т.н.

— Я дайте му нему два аспирина! На тоя два праха Pulveris Doweri. Не на тоя, а на тоя, а! Слушай, ти! Да не гълташ цели зърна варена царевица, чуваш ли!? Зъби имаш като кирки!

- Не съм ял царевица, господин фелдфебел, не съм ял - отговаря болният войник и се държи по корема.

- Какво?... Искаш още и да възразяваш?!..

Оръжейната майсторска бе наредена на един висок чардак, срещу слънцето. Там често отивах аз да се припичам след обяд. Но оръжейниците, с тия щракания и чукания, скоро ме пропъждаха на друго място. Особено когато почваха да пилят нещо или да прерязват с тънък челичен трион някакъв винт или желязна пръчка. Тогава ми идваше да се хвърля презглава от чардака и веднага да се махна. Косите ми се изправяха нагоре, щипещи и остри; сякаш започваха да изопват и да късат едновременно всичките ми нерви. Но от оръжейните аз научих много нещо из оръжейното изкуство. Сега аз зная почти всички части на сложната тривинтовка: кое се казва ложа и полуложа, магазин, спускателен механизъм, скоба, мушка и пр., и даже с мигновена поглед, само с дясното око, да познавам кога ръждата в цевта с силна и кога е слаба.

На същия този чардак квартируваше и началството огнестрелния взвод. В двора бяха складирани касите с патрони. Малко настрана от тях стояха английските бомби — двадесети и деветте каси, които един коняр случайно откри, заровени в една черничева градина. Над тях бе изправена и аеропланната бомба, която една сутрин бе хвърлена край селото от неприятелски аероплан и която не експлодира, защото го бе паднала на рохкава земя. Тя бе много голяма, по-голяма гаубичен снаряд, и приличаше също на изправена бутилка. Като си спомня, какво щеше да се случи с мене, когато отидох да я разглеждам, студени тръпки полазват и сега по цялото ми тяло, разтрепервам се от страх - като да е станало това само преди пет минути. Тая бомба, отвинтена от върха, бе пълна с някакво бяло взривно вещество. Аз я обръщах, разчепквах я и си пушех, както сега, отърсвайки с показалеца пепелта от горящата си цигара, и когато се опомних ненадейно, веднага отскочих назад и се отдалечих разтреперан и блед, разправяйки всекиму за своето детинско нехайство. Само една малка искрица да бе попаднала вътре...

При огнестрелния взвод отивах почти всяка вечер. Пред големия буен огън от смреки и тиси, напити със смола и горящи като факли, насядваха отдельонни началници и коняри. Някаква интимност и челядна задушевност имаше между тях. Декемврийските и януарски нощи минаваха в увлекателен разговор и духовити приказки на всевъзможни теми. Мито Ефректорът бе централната личност там. Той приказваше на осакатен, смешен български език смешни истории из своя минал живот, пееше албански песни и почти всякога привършваше с „Шкрета-пала“ - интересен албански танц. Мито Ефректорът е добродушен момък. Зидар в мирно време и, недружил по-рано с хора по-образовани от него, той сега, с една упорита ревност, се стараеше да се научи да приказва „литературно“ като тях. Той употребява почти при всяка фраза думата „понеже“ - най-любимата му дума и често нарича неприятните нему хора „развалени моменти“ или „алименти“, наместо „елементи“.

„Аз му казах: направи понеже това! Но той не се покорява! Е-е, какво да им правя най-после на тая развалени моменти?!..“

Ние се кискахме всякога при тоя своеобразен език на Мито, а и той се смееше не по-малко от нас.

Срещу Мито, в ъгъла отляво, бе леглото на Стефана Артистът. Наричаха го Артистът, защото той наистина имаше болната идея, че е артист и защото, като техен другар, искаха просто да му доставят удоволствие с това име. Той винаги приказваше на престорен, надут басов глас, винаги взимаше пози и изражения. Във време на работа Артистът водеше за повода товарен кон с патрони - или чистеше долу конюшните с дълга лопата. А на почивка той декламираше - където и да се падне — дългото стихотворение „Кака Гана“ - един-единственият номер на неговия репертоар. Когато декламирането ставаше на чардака, явяваше се понякога нужда да се спущат другарите му и да го хващат за полите на куртката: Артистът се разгорещяваше и самозабравяше дотолкова, че можеше да се катурне стремглав надолу. Когато пък това ставаше вечер, пред големия огън, между него и огъня поставяха няколко празни патронни сандъци...

Мито Ефректорът не обичаше твърде Стефана Артиста. Не поради някакво съревнование за първенство в стаята, а поради съвсем други причини. Тоя, последният, бе неврастеник - страдаше от безсъница, и цяла нощ, кукнал пред огъня, закачулен и увит с чорани, с парцали, пушеше, кашляше, плюваше и непрекъснато мушкаше джезвето в жарта. А Мито беше от ония, които, събудят ли се веднъж от първия си сън, после мъчно могат да заспят. И на, само зарад тия дребни привички, Мито Ефректорът ненавиждаше и мразеше Стефана Артиста.

Но най-голямо разнообразие представляваше от себе домакинският взвод. Сарачите, под дългата стряха на най-голямата къща на горния край на селото, кърпеха седла и хамути; старшията Христо - командира на взвода - седнал вътре срещу вечно разпален грамаден пън, непрекъснато работеше над някакъв тютюнерез и все не можеше да го довърши; обущарите, насядали на дъсчени столчета пред две големи тютюневи каси, чукаха цял ден с кривите обущарски чукчета дървени клечици, разтваряха ръце, опъвайки двата навосъчени канапа и току трупаха настрана готовите вече, макар и за пет дена само, ботуши и обуща; ковачите, навързали обоселите коне за дънерите на няколко черници, стържеха нарасналите им копита, или помляха някой стар, прекарал и той няколко битки, вол, който отпосле едва можеше да се дигне пак без тяхната помощ; железарите пристигаха шините на разклопаните колелета; коларите въртяха свредели, дълбаеха с длета или изправяха някоя изкривена ос, а шивачите, свършили кроячески курсове в София, във Виена, работили по рано над смокинг и фрак, сега шиеха конски торби от разнищено зебло - или закърпваха дупките на парцаливи омацани чували. Всички заети, всички на работа - както в малките сгушени дюкянчета на стари провинциален еснафски град.

Ала калайджията в домакинския взвод приковаваше най-много моето внимание. Неговите инструменти бяха най-малко и най-прости: едни дълги клещи, една голяма пиростия и толкоз. Но работата му беше, може би, най-сложна... Зад него бяха наредени шишета с киселина, кутии с нишадър, пакети с памук — цяла аптека. Той схващаше, че аз се учудвам на неговото изкуство, и много пъти добиваше смелост да се похвали:

- Тънък, деликатен е нашия занаят, господин В**. Аптекарство, хирургия...

И деликатният хирург, цял обагрен със сажди, се завъртваше ви казана като цариградски дервиш. Той наистина си мислеше, че върши най-важната и тънка работа в нестроевата рота. А, може би, да бе и прав донейде — цял куп казани, почернели отвън, почервенели отвътре, се натрупваха често при неговата работилница — едно изкопано огнище на двора - и тия казани до вечерта, с търкане, със завъртване прав в тях, с чукане н слагаме над голямата пиростия по няколко пъти едно след друго, се обръщаха на светли, посребрени сякаш, съдове отвътре.

На идване в селото, калайджията бе насъбрал царевица от полето и всякога, когато го посетях, той ми приготвяше пуканки на една надупчена тенекия. Аз хрупках вкусните черни, обгорели зърна и ласкаех своя приятели. Това го разполагаше много.

- Имаш ли някое канче да ти калаисам?

- Не. Нали знаеш, канчето ми е емайлирано - отговарях аз.

- Тогава, дай си лъжицата пак!

Моята, лъжица с станала два пъти по-дебела и едва мога да я побирам вече в устата си от постоянните негови услуги.

(Следва)

сряда, януари 17, 2018

Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в с. Ихтяр Касан Хатем – 6 август 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 87. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8068. Арх. т. I, № 36, стр. 64.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЧАСТНИЯ РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ В СЕЛО ИХТЯР КАСАН ХАТЕМ - 6 АВГУСТ 1872 ГОДИНА

БРЦК

в България

6 август 1872 г.

Братя!

В Ихтяр Касан Хатем [1]

Изпращаме ви разписки - четири коли по осем разписки, от които ще давате всекиму кога какво дава в народната каса. Под номер (вместо името), според това което виждате на първия от¬горе билет, писан за пример да видите от него, а същият си остава. Така ще се режат и през големите слова и ще се дават на човека, а другата му половина ще остане кютук в касиера, откъдето Централният комитет ще дири сметка на касиера откъде какво е взимал. Изпращаме ви и три устава, които ще дадете на действителните членове да работят по него. Уставите, както и всяко нещо ще се бележи кому какво се дава под номер.

Изпращаме ви и едно окръжно писмо от Централния комитет, което трябва да се прочете пред всички членове.

С всичките си сили да се трудите да събирате пари, защото там ни стои всичката работа. Сега ако имате нещо събрано, изпратете ни го по-скоричко, защото имаме нужда за много работа.

Касиерът трябва да води дневник за всички добри и недобри работи на всеки член от деня, в който постъпва в народната работа, [но] както казах - под номер.

С второ [2] ще упълномощя някого, или ще дойда сам да ви се дадат нужните наставления и знакове, без които няма да вярвате никому, бил работник или който и да е друг. Нужно е всеки член отсега да се приготви с най-добро оръжие - писали сме на всички частни комитети, пишем и на вас: по-скоро да забележите помежду си и околността ви колко души има да се подпишат за по една иглинячка пушка, който може нека [вземе] и повече, от което сме прегледали и одобрили. Цената им е девет турски лири без фишеци, когато се купуват една по една. Колкото повече се поръчат, толкова ще станат и по-евтини. Фишеците им ще могат да се правят и тук, тогава ще ни бъдат и те по-евтини. Пушки [те са] от добрите, пълнят се най-скоро, бият от хиляда и петстотин разкрача с байонети (войнишки). Който се подпише за пушка, нека дава и парите там на касиера, че ката ден [не могат] да се поръчат. То [поръчването] ще бъде скоро, тогава ще поискаме да ни внесете наведнъж парите. И колкото пари внесете, толкова и пушки ще имате.

Пари и писма ще ги предавате в Сюлейманооглу Дауд на пощата за Д. Пеев.

Аслан Дервиисооглу Кърджала

-----------------------------------

1. Село в Орханийско.

2. Писмо.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

58. Писмо на Васил Левски до Олимпий Панов

59. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 27 юни 1872 година

60. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов - 27 юни 1872 година

61. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 30 юни 1872 година

62. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 2 юли 1872 година

63. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков

64. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

65. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 25 юли 1872 година

66. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет

67. Писмо на Васил Левски до сливенци

68. Писмо на Васил Левски до частните комитети

69. Писмо на Васил Левски до няколко частни комитета

70. Писмо на Васил Левски до частен комитет

71. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 25 юли 1872 година

72. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 25 юли 1872 година

73. Писмо на Васил Левски до Централния комитет във Влашко – 25 юли 1872 година

74. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи

75. Писмо на Васил Левски до приятел

76. Писмо на Васил Левски до Централния комитет в Ловеч

77. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 3 август 1872 година

78. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 3 август 1872 година

78. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 4 август 1872 година

79. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници