СЛУЖБОМЕР

четвъртък, март 23, 2017

Христо Иванов: “Да, България!” е политическият стартъп, който вече обръща играта"

Препечатка от „Клуб Z“

- Как ще осъществите идеите си, без да влезете в управленска коалиция с някоя от големите партии, г-н Иванов?

Не сме създали “Да, България!”, за да участваме в управлението на корупционния модел и да го крепим. Ще влезем, за да го разрушим. Това разрушаване започва от констатацията, че всички системни партии всъщност са съучастници в поддържането на този модел.

Нашето противопоставяне на модела като такъв в следващия парламент минава през това да сме ясна опозиция, да не участваме в сделки и разпределяне на порции. Залагаме на кратък живот на новия парламент и следващи избори, на които “Да, България!” да поиска още по-голямо доверие заради отказа си да участва в омертата.

- Говорите за това, че предстоящите избори са референдум за мястото на България в Европа. Какво обаче означава този избор за отделния човек?

Преди 20 години в българското общество беше постигнат консенсус, че интеграцията на България в Европа и НАТО е най-добрият път за развитие на страната. Тогава ние приехме, че това е валидно както от гледна точка на икономическото развитие, така и от гледна точка на перспективите за налагане на законност, за гарантиране на нашата сигурност, за достъп до по-добро образование. Тогава получихме свободата да можем да се реализираме където поискаме.

Българската политическа класа успя да пропилее тези възможности за развитие на страната ни, а днес, под напора на външни кризи и собствените си недостатъци, ЕС навлиза в период на изключително сериозна трансформация.

За първи път в нашата история седим с всички от Европа на една маса, някъде между Австрия и Англия. В момента обаче започва обособяване на различни кръгове и сепарета. Ако досега бяхме най-бедният и мърлявият сред останалите, рискуваме занапред да се превърнем в нежелания в нито едно от сепаретата. Доскоро българските граждани можеха да се надяват, че сядането около тази маса някак си ще принуди нашата политическа класа да се поевропейчи и реформира, като замени потурите с алафранга.

Новото положение обаче ще ни върне в изходна позиция, ще ни принуди да останем насаме с нашия “елит”. Това ще означава да разчитаме единствено на техния собствен ресурс за правене на реформи и развитие. Ресурс, за който от 90-те насам знаем, че е нулев.

- Какво се променя всъщност?

Ако през 1997 г. решихме, че сами не можем да се оправим и нашето спасение е Европа, то сега се връщаме отново там и виждаме как Жан Виденов в пола е тръгнал отново да взема властта. А българският д-р Доганкенщайн и неговият Пеевски са все така тук и все така готови да “спасяват” България.

Ако вместо това страната ни излъчи управление, което разбира Европа не само като европейски пари за крадене, а наистина споделя консенсуса, че това е най-добрият път за развитие, ние можем да постигнем много. Можем не просто да направим реформи, но с активна позиция да участваме в трансформацията на ЕС, така че той да бъде много по-адекватен на нашите потребности.

- Какво предстои да се случи според вас?

Имаме двама кандидати за премиер, страдащи от тежка форма на битова антидемократичност. Първият иска за трети път да ни доказва колко вредно за страната е цялата власт да бъде концентрирана в един човек. Човек, оплетен в зависимости и неспособен да разбере защо управлението на държава не е като да си правиш пасове с приятелчета в квартала.

Нинова, която оглавява най-голямото гробище за политически скелети – БСП, доказа, че лично е готова на абсолютно всичко, за да възседне черния кон на примитивния популизъм. Можехме да разглеждаме нейната фраза за това колко ни е отнела демокрацията като случайност, ако не бяха заигравките с Кремъл и поднасянето на венци пред паметника на Живков, с което тя започна председателството си на БСП. Това обаче е нещо повече от лош политически вкус. Така че независимо кой от тези двама хубави хора ще стане премиер, ние знаем, защото е доказано многократно, че решенията ще се вземат в сараите.

Който и от двамата да бъде спазарен за премиер, това няма да е бъдещето, това ще бъде още от миналото, и то все по-далечното ни минало, което мислехме, че безвъзвратно сме оставили зад гърба си.

- Подценяваме ли значимостта на избора, който ни очаква в неделя?

Предполагам, че когато историческите трагедии се повтарят, това е, защото хората наистина си мислят, че става дума за фарс, на който не си заслужава да обръщат внимание, а накрая получават катастрофа. Катастрофа след катастрофа...

- Много хора в момента се колебаят дали да изберат “Да, България!” и пред опасността от връщане на БСП биха гласували за друга партия, която със сигурност ще влезе в парламента. Какво ще им кажете?

Ние сме нова политическа сила, която придворните астролози на българската социология и политология нито искат, нито могат да измерят точно. Днес ние не можем да ви обещаем, че, като гласувате за нас, играете на сигурно.

В същото време единствената сигурност, която ви предлага българската политическа машина, е сигурността на продължаващото свличане в блатото. Ако искате още от същото, това ви е гарантирано.

Ако обаче искате дългосрочна политическа промяна, ние ви предлагаме да инвестирате гласа си в поетапното изграждане на една нова жизнена политическа общност, центрирана около идеята за големия демократичен идеал за България.

- Как си представяте тази общност?

Говорим за общност, която има енергията да расте, като се обръща към все по-широк кръг български граждани, вместо през цялото време да се затваря в сектантство. Общност, която радикално се обръща към собствения си потенциал, вместо до безкрай да очаква подкрепа отвън. Изграждането на такава общност не може да бъде друго освен постепенно, човек по човек, съсловие по съсловие, консенсус по консенсус.

Ние опитваме да дадем своя принос, като създадохме “Да, България!” в ролята й на модерен, необременен, бързоразрастващ се политически инструмент. Днес се обръщаме към всеки един български гражданин с честно предложение да инвестира своя глас в този инструмент. Да размени сигурността на блатото срещу риска да инвестира в най-интересния политически стартъп. Както с всяка инвестиция, ако я направиш, трябва да си готов да изчакаш някакво време за нейната реализация. Но ако не я направиш, си оставаш там, където си. В блатото.

- След толкова много разочарования всички се питат защо да повярваме точно на вас?

За тези десет седмици от своето учредяване “Да, България!” доказа, че може да бъде жизнена, да расте в национален план, да застане в центъра на конфронтацията с мафията, получавайки най-тежките удари от нея. Да привлече цяла нова генерация към българската политика, да започне национален разговор за нови правила на политическо управление. Тя доказа също, че може да не влиза в прибързани конюнктурни сумирания в името на политическото оцеляване на един или друг, но че може да прави трудни и каузални коалиции. За това кои сме ние можете да съдите по реакциите на мафията.

- Кой според вас е важният въпрос за дясното?

Големият въпрос изобщо е този за съдбата на българския демократичен процес. Ако някой може да обедини българската демократична общност, това сме ние, но не може да се случи от раз. Нестихващите претенции, които се отправят към нас, са доказателство именно за това. В този смисъл гласът за “Да, България!” е глас за единствения дългосрочен проект, който може да обещае обединение и разширяване на демократичната общност.

Затова ние отказваме да се включваме в дребнав приятелски огън и се конфронтираме единствено с големия враг – мафиотската политическа общност. Това е, за което искаме вашия глас.

сряда, март 22, 2017

Три филмчета. „Да, България!“

1. Колко ни ограбва мафията всяка година? Колко ни струва корупцията всяка година? Да извадим мафията от държавата! Да, България! #Да16


2. Намери хора около теб!


3. Христо Иванов пред BiT: „Ако Борисов или Нинова спечелят изборите, решенията ще се пазарят в сараите…“


вторник, март 21, 2017

Умножи гласа си за България. „Да, България!“

Как многократно да увеличиш стойността на гласа си за „Да, България!“:

• Намери хората около теб, които не са сигурни за кого ще гласуват или се колебаят дали изобщо да го правят. Твоите родители, роднини, колегите, съседите и т.н.

• Сподели с тях защо вярваш на “Да, България!” и защо ще гласуваш за нас. Зареди ги с твоя ентусиазъм. Направи го в разговор на живо или по телефона, пиши им във facebook и т.н..

• Умножи силата на твоя глас: той вече е в пъти по-силен от схемите на платения вот! Колкото повече хора убедиш, толкова по-влиятелен е твоят глас.

Да говориш с околните за политика невинаги е лесно – „политика“ у нас е мръсна дума. И с основание. Въпросът е, че тук вече не става дума за политика. Става дума за това къде и как искаме да живеем. Става дума за разделителната линия между мафия и държава.

И на нас в началото не ни беше лесно да водим такива разговори. Но пък знаем колко са важни и как променят нагласите на хората около нас. И вече май се понаучихме 😉 Ето няколко съвета от нашия опит:

Когато другият се колебае и смята, че всички са маскари.

На такъв събеседник обикновено обясняваме, че нашата формация е съвсем нова. И в нея е пълно с хора като него. Хора, на които просто много им е писнало и са решили да се политизират, защото са изчерпали всички други варианти за въздействие върху системата. Тези хора не са маскари. Тези хора сме ние. Ако искахме просто да влезем в политиката, има далеч по-лесни начини от създаването на изцяло нова формация два месеца преди изборите.

Когато другият е чул, че Христо Иванов е „провален министър“.

На това отговаряме така: Христо Иванов е единственият министър, който стана и си тръгна от масата, на която всички останали си разпределят България все едно е баница. Христо пое поста на правосъден министър, за да направи съдебна реформа. Не му позволиха да я направи докрай, затова си подаде оставката. Дай Боже тази държава да има повече такива провалени министри.

Ако Христо Иванов искаше да е в схемите, щеше още да е на онази маса. Той не иска това. Иска да извади мафията от държавата, затова сега се връща с подкрепления от други почтени хора. Тези хора сме ние. Колкото повече сме, толкова по-бързо ще свършим това, с което сме се захванали.

Когато другият казва „Мен не ме интересуват политиката и изборите, аз си имам други грижи.“

Разбираемо е да си отвратен от политиката и политиците. Да ти е писнало да те лъжат. Да не искаш да си жертва на поредните празни обещания и нищо в живота ти да не се променя. Схемите и корупцията си вървят, само лицата се поразместват от избори на избори. „Да, България!“ е движение, създадено именно от хора, на които им е писнало едни партии да се разбират помежду си и нищо да не се променя. Забеляза ли как „Да, България!“ и Христо Иванов изведнъж се оказаха най-големият враг на политическото статукво, на медиите на #КОЙ, на главния прокурор? Трябва да има някаква причина да плюят толкова яростно по нас. Причината е, че не играем в схемите им и никога няма да го направим. И това ги плаши. Ако подкрепиш „Да, България!“, превръщаш гласа си в шамар в лицето на мафията!

Когато другият смята, че всичко е предрешено.

Нищо не е предрешено, всичко зависи от нас. Не, гласът ти няма да се изгуби, ако гласуваш за „Да, България!“. Просто мафията иска да мислим така. И дава много пари, за да ни го казва през всевъзможни медии и „авторитети“. Тя така работи. С димки и криви огледала. Това ѝ е единствената сила – да те убеди, че си слаб и нищо не зависи от теб. Истината е друга. Истината е, че ние сме повече и имаме план как да им счупим схемата. Гласувай сега за „Да, България!“, убеди и твоите близки да го направят. И тогава ония, дето издават книги за нас, ще бъдат безсилни! Нека на техния 200-хиляден тираж от лъжи отвърнем със смелост в тираж от поне 200 хиляди гласа.

понеделник, март 20, 2017

Професор Александър Кьосев: Отговори на въпроси за „Да, България“

Нашият културолог и литературен теоретик проф. Александър Кьосев, кандидат за депутат от коалиция „Да, България“, отговаря на някои често задавани въпроси, чиито отговори отдавна вече са получени, но или няма кой да чете, или няма кой да слуша, или – ако чете и слуша, не може да вдене каква е същността на нещата.

Затова, макар че камбаната не бие по два пъти за глухите, нека пак повторим урока, пък дано се окаже, че е от полза някому.

Да добавям ли, че споделям всичко, казано от професор Кьосев, или няма нужда?..

(Павел Николов)

"Да, България" не дели никого, тя възниква. Възникващите политически субекти трябва да определят себе си и профила си. С ясни послания те трябва да спечели доверие и свой електорат. Иначе не са възникнали. Те могат да се включват в коалиции и блокове едва след това - след като са определили себе си, мястото си в политическия спектър, програмата си, приоритетите си.

В момента програмата на "Да, България" има кризисен и временен характер – тя е фокусирана срещу корупцията и мафията в разнообразните им форми. Такава програма не е нито лява, нито дясна – тя трябва да привлича всички честни хора, които не приемат нарушаването на върховенството на закона и са възмутени от корумпираната съдебна система и други под-системи на обществения организъм. Така че всички, които подкрепят това са добре дошли и са естествени поддръжници. Ако са групови политически субекти, могат да станат след време и официални съюзници.

"Да, България" не е традиционната десница. Тя се трансформира стъпка по стъпка - от множеството на протестиращи, които са най-различни (2013 – 2014 те бяха единни само в своето възмущение) постепенно към в единна политическа партия с ясна програма. Но това не е станало още. В момента, по мои наблюдения и интуиции, партията има в себе си десни либерали, центристи, леви либерали, може би дори социалдемократи. В този смисъл при бъдещото си определяне тя вероятно ще стои в либералния център (подчертавам, че това са мои интуиции, които не задължават партията).

Ако някой се е делил, то това е "Реформаторският блок", който направи това съвсем официално – за да се родят "Реформаторски блок" 2 и "Нова република". Защо ли се разпадна? Защо не се удържа "широката дясна коалиция", за която всички сега плачат? Очевидно коалициите си имат цена - и когато цената им стане неоправдана, те се разпадат.

Още при възникването си "Нова република" обяви официално своето обръщане към християндемокрацията и християнските ценности, с което се премести силно вдясно. С това вероятно нейният консервативен профил и този на "Да, България" съществено ще се различават.

Уважаваме доказаните политици в "Нова Република", но не решаваме техните спешни проблеми – дали ще влязат в парламента или не: не сме патерица на "десницата".

Ще влезем ли ние в парламента – да, ще влезем. Заедно със "Зелените" и ДЕОС, "Да, България" мобилизира нов електорат и сме убедени, че неговата численост ще прескочи 4 процентовата бариера.

Кой ще е виновен, ако все пак това не стане? Онези, които не са гласували в достатъчно голям брой, за да влязат в парламента и "Да, България" и "Нова република". Защото и двете формации заслужават това, те са алтернатива и надежда: би следвало хората да разберат това.

"Да, България" е дългосрочен проект. Тя не просто иска да влезе в парламента, а да промени България, да създаде алтернативи. В този смисъл стратегическата ѝ визия е по-важна от тактическите ѝ, близки цели. Искаме рестарт на демокрацията, реално представителство, край на корупцията. Ако за вас това са абстракции и празни приказки, подкрепете другиго.

Накрая, нещо, което излиза извън декларативния стил. Да ви кажа, омръзна ми от това, че всеки българин смята за много секси да се прави на политикан от Ганковото кафене, който бистри тънкости от тайните механизми на политическия живот.

Да бяхте гласували за своите ценности и за своите интереси, а не да се занимавате с фини калкулации, а? Калкулациите вървят с т. нар. професионализъм в политиката, който в български контекст е равен на системни партии, манипулации, бакалски сметки при купуване на гласове и апаратни игри, тъмни завимистости; на клиентелистки натиск и бруталното измамничество.

Ако не ви беше толкова гнус да дадете гласа си за това, за което вярвате – и да го направите смело, без допълнителни условия, съображения, снобизъм, без цинизъм, без изчисления, без "ама" и "ако" - може би ситуацията нямаше да е така мрачна. Рискувайте, мама му стара.

Във вашата собствена посока, не непременно в моята.

неделя, март 19, 2017

Предизборна платформа на „Да, България“ – Медии

Визия:

Свободната и плуралистична медийна среда спомага за открит и качествен обществен дебат и за търсене на отговорност от властимащите.

Цел:

Да гарантираме плурализъм и свобода на медиите от политически и корпоративни зависимости.

1. Оздравяването на медийната среда чрез осветляване на собствеността на медиите

• Регулация, гарантираща наличието на ясна и публична информация за собствеността на медиите, включително за крайния действителен собственик.

2. Налагането на прозрачност и правила на финансиране на частните медии, особено при обществени поръчки за рекламни и информационни кампании

• Отпускане на публични средства по ясна процедура само на частни медии с ясни крайни собственици, подписали и реално спазващи медийния eтичен кодекс, покриващ базисните международни журналистически стандарти.

• Налагане на прозрачност във финансирането на медиите от частни лица и компании.

3. Без политически контрол над обществените медии и медийните регулатори

• Дългосрочно и устойчиво финансиране на обществените медии от държавния бюджет, което да гарантира както независимостта, така и планирането и инвестициите в качеството на медийната продукция.

• Засилена роля на граждански и професионални организации в избора на членове на медийните регулатори, което ще намали политическото влияние върху тях.

4. Разбиване на концентрацията на медийния пазар

• Въвеждане и ефективно приложение на регулация срещу съществуваща и/или възникваща концентрация на медийния пазар – в рамките на всяка една медийна платформа, на мрежите за разпространение, на медийния пазар като цяло.

5. Повишаване на медийната грамотност

• Въвеждане на обучение по медийна грамотност в средното образование.

• Въвеждане на мерки, насърчаващи общата медийна грамотност, като част от задълженията на медийните регулатори.

6. Създаване на условия за гражданска журналистика и за поддържане на демократичен обществен дебат

• Подкрепа за поддържане на интернет среда с ефективна защита на правото на лично пространство, свободно слово, достъп до информация и другите права и свободи в мрежата.

• Подпомагане на неутрална интернет среда, даваща равен шанс и баланс в интересите на участниците за изразяване на мнения, за развитие на бизнес и за защита на основните права и свободи.

събота, март 18, 2017

Предизборна платформа на „Да, България“ – Просвета

ОБРАЗОВАНИЕ

Визия: Да отключим потенциала на българската нация чрез качествено образование за всеки.

Цели:

• Качественото образование създава свободни и предприемчиви личности, отворени към света и допринасящи за просперитета на България; образователни институции, които стимулират, а не потискат индивидуалните заложби и допринасят за развитието на активни и отговорни граждани.

• Качественото образование изгражда ученици, които обичат училището, влизат с желание и любопитство в него и излизат способни да учат през целия живот; реализират висока добавена стойност за обществото, способни са да мислят критично и да създават иновации.

Политики:

1. Учителската професия е стресова, отговорна и висококвалифицирана. Ще издигнем престижа и повишим възнаграждението на учителите и всички педагогически специалисти.

За да бъде учителската професия на нужното ниво, ще осигурим:

• създаване на среда за взаимна подкрепа, менторство, обмяна на опит и успешни практики в учителската професия;

• привличане в системата на мотивирани хора от различни професионални сфери, преминали през допълнителна педагогическа подготовка;

• изграждане на среда и система, която осигурява грижа за психичното здраве на учителите, отвъд формати, които развиват педагогическите им компетентности;

• подкрепа за продължаваща квалификация и обучение;

• създаване на механизми за включване на родителите в училищната общност и съвместна работа за постигане целите на учебния процес и цялостното познавателно и емоционално развитие на децата;

• достойно заплащане – увеличение на учителските заплати с поне 50% в срок от 3 години и стратегия за тяхното трайно повишаване според показаните от учителя резултати и след този период;

• адекватни материални и други стимули според заложени ясни критерии за напредък на учениците;

• разтоварване от бумащината и преминаване към електронни форми на процедури и документооборот;

• подпомагане на образователния процес чрез стимулиране използването на интерактивни и технологични инструменти.

2. Смяна на фокуса в образованието от наизустяване на информация към усвояване на умения – анализ, критично мислене, взимане на решение, себереализация и др. Това ще се постигне чрез:

• облекчаване на учебното съдържание от терминология, която не е съобразена с възрастта на децата;

• ясни критерии на оценяване, отразяващи обективно напредъка във функционалните умения на всеки ученик;

• намаляване на писмените домашни работа за сметка на извънкласните дейности и учене чрез правене;

• развиване на основни за 21-ви век умения:

• умение за учене – търсене и проверка на достоверност на информация, анализ и синтез;

• критично мислене;

• функционална грамотност;

• дигитална грамотност;

• творческо мислене и креативност;

• работа в екип;

• гражданска и институционална култура;

• финансова грамотност;

• екологично съзнание;

• комуникационни и презентационни умения;

• емоционална интелигентност;

• стимулиране на участие в младежки проекти за наука, технологии, иновации, изкуство, екологични, доброволчески и др.;

• развиване на висока физическа и здравна култура чрез редовни спортни занимания в училище и в извънкласни дейности;

• възпитаване на децата в познаване и потребност от култура и изкуство чрез активни връзки с културни институции, събития и дейци;

• стимулиране на творческия потенциал на децата и поощряване на заниманията им с различни изкуства, в това число чрез свободноизбираеми и извънкласни дейности в училище при осигуряване на нужното финансиране и материална база за тези дейности;

• създаване на връзки на децата с природната среда и възпитаване на базисни умения за взаимодействие и общуване с нея, за оцеляване сред природата, както и изграждане на основни навици на природосъобразно поведение;

• акцент върху ранното детско развитие и непрекъснатото учене през целия живот.

3. Училището трябва да е в състояние да даде равен шанс на всички деца, живущи в България и от българската диаспора в чужбина, да развият заложбите си.

Това ще стане чрез:

• равен достъп до качествено образование за всяко дете в България, независимо от социално икономическия статус на неговите родители;

• реална подкрепа за българските училища в чужбина и признаване на изпити за матуритетни, което позволява на деца от поне един български родител да кандидатстват в български университети;

• изготвяне на ресурсно (финансови и човешки) осигурена програма за подкрепа на училища с ниски резултати;

• реално прилагане на изискването всички деца да бъдат включени в предучилищно образование от петгодишна възраст;

• достъпна училищна среда, подходящи учебни материали и адекватна грижа от специалисти за деца със специални нужди;

• превенция на ранното отпадане от училище чрез координирани действия между МОН, МТСП, МЗ, МВР, МРРБ, МП, ДАЗД, общините и другите отговорни институции, както и адекватна социална работа за подобряване на семейната среда на отпадащите ученици;

• премахване на законовите пречки пред развитие на връзки с бизнеса и на професионалното образование;

• обновяване на фонда на училищните библиотеки, включително снабдяването им с компютърна техника и образователно съдържание в електронен формат, което да компенсира частично материалните неравенства сред семействата;

• специална грижа за талантливите деца в областта на науката и изкуствата;

• Най-малко 5% от БВП за образование

4. Създаване на достъпна база данни с постоянно актуализираща се статистика за състоянието на образованието, въз основа на която могат да се взимат управленски решения на училищно, общинско и национално ниво.

ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА

Визия: Да повишим ефективността и престижа на българското висше образование и наука, така че да отговарят както на нуждите на обществото и бизнеса, така и на международните стандарти.

Цели:

• Да направим българската наука привлекателна за млади учени, българската научна диаспора и бизнеса.

• Да интегрираме напълно българската наука в Европейското изследователско пространство.

• Да интегрираме изследователската дейност с иновациите и да издигнем престижа на националната система за иновации.

• Качественото образование продължава в конкурентоспособни университети, които отговарят на световните стандарти и дават възможност за успешна реализация на техните студенти, среда са за свободен обществен дебат и генератор на идеи във взаимодействие със световната научна общност.

Политики:

1. Университетите трябва да създават специалисти с високо качество и добра реализация, както и да развиват знанието.

За да са ефективни и конкурентоспособни е нужно:

• финансиране на висшите училища не само според броя записани студенти, а според реализацията на студентите, рейтинга на университета в различните научни направления, научноизследователските постижения и международната разпознаваемост на преподавателския колегиум и други обективни критерии за качеството на преподаване;

• ясни критерии и стимули за кариерното развитие и научното израстване на преподавателите;

• усъвършенстване на процедурите за акредитация с акцент върху покриването на съдържателни обективни критерии, вместо върху формалното изпълнение на препоръки;

• един преподавател да участва в акредитацията само на едно висше училище; • създаване на ясни процедури за конкурси, които са отворени, недискриминационни и основани на реални критерии за избор на най-добрите кандидати;

• бърза и ефикасна процедура за признаване на полученото образование и научни степени от чужди университети и включване на получилите ги учени в преподаване и научната дейност на българските университети;

• създаване на условия за сътрудничество и обмен на знания и добри професионални практики между университетите и бизнеса;

• дългосрочна национална стратегия за държавна подкрепа на приоритетните и защитени специалности с възможност за евентуалното ѝ периодично ревизиране след широк дебат с всички заинтересовани страни: висшите училища, гражданите, бизнеса, неправителствения сектор;

• създаване на възможност за бизнеса да финансира приоритетни за него специалности; • развиване на предприемачеството в академичната система чрез по-добро управление на университетите, стопанска дейност в присъщите им области и защита на интелектуална собственост, комерсиализация на продукти от научна или художествено-творческа дейност;

• подкрепа на екипи в областта на науката и предприемачеството, които комбинират опита на професорите с енергията на младите учени и студентите.

1. Целта на науката е да ни помага да разбираме и променяме света около нас, за да живеем по-добре в него.

За да изпълни българската наука своята мисия е необходимо:

• повишаване на разходите за наука и иновации до 1,5% от БВП през 2020 г. и достигане на европейските нива на финансиране от около 2,5% от БВП до 2025 г. и разпределението им в зависимост от резултатите (инвестиции, с голяма възвръщаемост);

• подобряване на дейността на Фонда за научни изследвания чрез значително увеличаване на бюджета, подобряване на правилата за оценяване на предложените проекти и прозрачност на процеса;

• подобряване на координацията между изследователската дейност и иновациите от една страна и икономическата политика от друга.

2. Привличане и задържане на талантливи учени:

• чувствително увеличаване на стипендиите на докторантите и обвързването му с постигнатите резултати;

• открита и прозрачна система за кариерно израстване и заплащане, базирана на резултатите, включваща подходящи количествени наукометрични показатели за публикации, цитирания, патенти, сътрудничество с международни екипи и бизнеса и др., адекватно приспособена за различните научни направления.

3. Пълно интегриране на българската наука в Европейското изследователско пространство:

• реинтеграция на българската научна диаспора чрез специални научни програми; • методично и финансово подпомагане на български учени за кандидатстване в европейски проекти;

• подкрепа на български колективи за участието им в европейски научни мрежи и инициативи;

• въвеждане на европейските принципи и добри практики за кариерно израстване, финансиране на научни проекти и разрешаване на етични казуси (напр. плагиатство).

4. Извеждане на приоритети в българската наука и разработване на Национална програма за наука, включващ иновациите. За целта ще стартираме:

• структуриран и всеобхватен диалог с българската научна и иновационна общност с участието на местната власт и граждани, който да доведе до съставянето на Национална програма за наука;

• публични дискусии за изясняване на приоритетите, изискващи принос на науката и обясняването на нуждата от наука в обществото.

петък, март 17, 2017

Предизборна платформа на „Да, България“ – Култура

Визия: Качествено съвременно културно съдържание, разпознаваемо и конвертируемо на европейската и световна сцена; развитие на нови публики и осигуряване на широк достъп до качествено културно съдържание от България и света; създаване на високи стандарти за опазване на културно-историческото наследство на страната и съхраняване на българската традиционна култура.

Цели:

• Финансова подкрепа за изкуствата и културата, която да даде възможност за реализация на творческия потенциал на българските автори.

• Реформа на образованието в областта на културата и изкуствата, така че да бъде конкурентноспособно в европейски контекст.

• Разширяване на достъпа до култура за публики в неравностойно положение, обвързване с образованието и създаване на нови потребители на култура, нови публики, по-развит културен пазар.

Политики:

1. Внимателна децентрализация в културния сектор, ясни правила и прозрачни процедури включващи:

• създаване на национални центрове по изкуствата, първостепенни разпределители на бюджет, управлявани от влиятелни обществени съвети, чрез които на проектен принцип да финансират регионални и национални инициативи и творци;

• прозрачно управление на държавните културни институти;

• прозрачност на конкурсите за директори и публични изслушвания на кандидатите за директори на държавните културни институти. Кандидатите ще трябва да представят управленска програма, а изпълнението и ще бъде контролирано от независим орган, който ще се избира на ротационен принцип;

• насърчаване на публично-частните партньорства в културния сектор;

• модернизиране на материалната база на държавните културни институти.

• елитните културни институти (опери, театри и пр.) като инструмент за налагане на национална културна политика трябва да разполагат с разширена автономия и с друг тип финансиране;

• регионални политики за култура и целеви програми за обогатяване на културния живот в малките населени места.

• създаване на равнопоставена възможност за подкрепа (инфраструктура и съдържание) на неправителствени културни организации, които постигат критериите за качествен продукт и достъп до нови публики;

• разширяване на достъпа до култура на социално слаби групи;

• политики за привличането на млада публика – деца, ученици и студенти.

2. Предефиниране на държавната подкрепа за култура - от „издръжка“ към „инвестиция“:

• двойно увеличение на бюджета за култура още през 2018 г.;

• законово регламентиране внесеното ДДС от търговията с книги да бъде инвестирано в модернизация на българските библиотеки;

• гъвкави механизми за стимулиране на иновативността и инициативността на културните институти и културните предприемачи и за насърчаване и създаване на качествен културен продукт;

• реформиране на финансирането на българските читалища и обвързването му с реални резултати (в момента се финансират над 3500 читалища, а само 10% от тях са истински активни граждански и културни центрове).

• развиване на фондове за подпомагане създаването на съвременни български произведения в различните области на изкуството и културата и тяхното разпространение;

• преразглеждане и оптимизиране на системата за делегираните бюджети като инструмент за управление на културата.

• целево финансиране на технологичното обновление, опазването, съхраняването и дигитализацията на книжовното културно наследство и превръщане на библиотеките в съвременни информационни институти;

• развиване на културното предприемачество и партньорства както в сектора, така и извън него: с училища, университети и бизнеса; Развиване на културния туризъм и насърчаване създаването на алтернативни културни маршрути и културни карти на градове и населени места;

• създаване на международни програми за обучение на културни мениджъри, за да може всяка културна институция и организация в България да участва активно в международния културен обмен и да спомага за популяризирането на българската култура по света;

• автоматично съфинансиране в размер на 25% от бюджета на проектите, спечелили в европейските програми за култура, с което да се стимулира достъпа на български проекти до европейските средства за култура.

3. Консервация и популяризация, а не фалшификация на културното наследство чрез:

• национална стратегия за консервация и популяризиране на недвижимото културно наследство. Недвижимото културно наследство е национален капитал, който трябва да бъде възприеман преди всичко като стратегически ресурс и неотменима ценност, съхраняваща идентичността и самосъзнанието, формираща културната ценностна система на нацията. Този капитал като национално притежание следва да се управлява в интерес на цялото общество;

• прозрачност и осъвременяване на управлението на културното наследство;

• премахване на възможностите за унищожаване и злоупотреби с културното наследство.

4. Международна културна политика

• Успешното интегриране на българската култура и изкуства в европейския и световен културен процес, както достъпа до най-добрите образци на европейската и световна съвременна култура е условие за приобщаването на нацията ни към обмена на идеи в съвременния свят.

• ще подпомагаме международното присъствие на българската култура и създаването на механизми за разпространението ѝ извън граница, ще поощряваме копродукциите в различните изкуства между български и международни творци, институции и форуми;

• ще подкрепяме форумите у нас, представящи световни образци на съвременното изкуство и култура чрез:

• подпомагане на международните контакти на българските институции, организации и творци;

• културна дипломация – подкрепа за представянето на българската култура на международни форуми;

• преосмисляне на ролята, броя и световните столици, в които има български културни институти с цел привличане на публики отвъд българската диаспора в съответните страни;

• по примера на европейските културни институти ще предлагат качествено обучение по български език.

5. Законодателни инициативи в подкрепа на културното развитие:

• преодоляване на законовите пречки за превеждането към фонд „Култура“ на предвидената в Закона за хазарта субсидия в размер на 10 % от приходите от хазартни такси;

• оптимизиране на закона за меценатството, за да насърчава, дарителството за културни проекти;

• оптимизиране на закона за меценатството, за да насърчава, а не да ограничава дарителството за културни проекти.

Ние вярваме в европейския модел за финансиране на културния сектор и във важността на взаимодействието на културните институции и културните оператори от всички европейски държави.

6. Цялостна културна стратегия изработена в сътрудничество с нашите европейски партньори и основана на нея реформа на сектора, която разбира културата като:

• най-важната форма на социалната кохезия и солидарност;

• проява на споделени ценности и свързваща миналото и бъдещето;

• водещ фактор за изграждане на национална, социална, общностна и индивидуална идентичност и нейното затвърждаване;

• подобряваща качеството на живот и духовното здраве на нацията. Свързана е непосредствено с чувството за удовлетворение и щастие. Тя разгръща креативния потенциал на нацията и е естествен антидот за разложението на едно общество, девалвацията на ценностите и всекидневния морал;

• мощно антикорупционно средство;

• естествено средство срещу съвременните популизми, фундаментализми и фанатизми;

• създаване на ефективни работни връзки и осмисляне на взаимовръзката между култура и образование, култура и социална политика, култура и териториална политика, култура и културна дипломация, култура и икономика, култура и креативни индустрии, култура и туризъм.