събота, март 28, 2020

Писма до Васил Левски – 3

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Досега съм представил следното (по реда на публикуването):

1. НОВ ВАЖЕН ДОКУМЕНТ ОКОЛО ПРЕДАВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

2. ИЗ ПРОТОКОЛИТЕ ОТ РАЗПИТИТЕ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ И НЕГОВИТЕ СПОДВИЖНИЦИ

3. РАЗПИСКА, ДАДЕНА НА ГЕОРГИ РАКОВСКИ

4. СТИХОТВОРЕНИЕ ОТ ВАСИЛ ЛЕВСКИ

5. ДОПИСКА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ВЕСТНИК "СВОБОДА" - 28 ЯНУАРИ 1871 ГОДИНА

6. ПИСМА

7. ВАСИЛ ЛЕВСКИ И НЕГОВИТЕ СПОДВИЖНИЦИ ПРЕД КОМИСИИТЕ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА АРАБАКОНАШКИЯ ОБИР

8. СМЕТКИ, БЕЛЕЖКИ И ДРУГИ ОТ ВАСИЛ ЛЕВСКИ

9. ДЖОБНО БЕЛЕЖНИЧЕ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ТЕКСТ

10. ДЖОБНО БЕЛЕЖНИЧЕ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ФАКСИМИЛЕТА

11. ПОСЛЕДНАТА ОТКРИТА СНИМКА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма, написани до Васил Левски, които представям съобразно с книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му, също и бележките под черта според него.

Павел Николов

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: Част 1; Част 2

281

Любен Каравелов до Левеки

Брате!

Вчера приех писмото ти, което малко се е задържало някъде си. На Балкански изпроводих писмата. Той ще да дойде скоро в Букурещ и тогава ще видим какво ще се прави. Работата върви наред. Печатницата още не съм натъкмил. Много работа имам. Пари ще гледам да ти изпратя по-скоро. Билетите ще бъдат скоро готови. Имай търпение. След печестиня деня ще ти напиша за всичко.

Букурещ, 1871, 21 септември

Твой брат Л. Каравелов

Н.Б.II.А., п. 60, № 7988

Арх. т. I, №2, стр. 4

№282

Панайот Хитов до Левски

Господа членове на БРЦК!

Приех Ви писмото за октомври и разбрах всичко, което ми пишете. Прочетох устава, който сте ми изпратили заедно с писмото. В него всичко е добре наредено, има само два члена, които не са добре предвидени, но те ще останат за сетне, когато се видим лично. Аз видях в писмото, че сте ме избрали за член на Ц[ентралния] к[омитет]. Затова Ви благодаря, като сте ме удостоили на това място. Но братя, аз, като съм отдалечен от Вас, не мога да принеса онази полза, която се изисква от мен. Аз имам надежда да дойда при Вас след четири месеца. Но Вие, ако видите за нужно сега да дойда, то ми пишете. Аз виждам, че сте изди[гна]ли работата в добро действие, затова не мога Ви изказа моята благодарност към Вас. Но аз много пъти съм оставал излъган, за което ми свидетелстват, които държа за спомен на милото си отечество. Пишете ми, че ще ми проводите 50 билета, но аз не ги получих. Ако бяха дошли досега, щях да ги раздам и да Ви проводя парите. Но сега мисля, че няма да бъдем излъгани, като вижда(м), че работата е по-темелно захваната. И затова аз съм готов да извърша всичко, което ми се отреди.

Оставам Ваш събрат и полезен слуга на милото си отечество [1].

Н.Б.II.А., п. 61, № 8404 [2]

БЕЛЕЖКИ

1. Писмото е придружено с бележки за насилията на турци и албанци върху българското население в Дебърско.

2. Това писмо, заедно с други следващи писма на П. Хитов, които не носят особеностите на Панайотовия правопис, са писани вероятно под негова диктовка.

(Следва)

петък, март 27, 2020

Нобелови лауреати – 1964 година – Физика – Чарлз Таунс

Чарлз Таунс

28 юли 1915 г. – 27 януари 2015 г.


Нобелова награда за физика (заедно с Николай Генадиевич Басов и Александр Прохоров)

(За фундаменталната му работа в областта на квантовата електроника, довела до изграждането на осцилатори и усилватели, базирани на принципа мазер-лазер.)

Американският физик Чарлз Хард Таунс е роден в Гринвил (щат Южна Каролина); той е четвъртото от шестте деца на Хенри Кейт Таунс, адвокат, и Елен (преди женитбата Хард) Таунс. Израснал във ферма, заемаща двадесет акра в околностите на Гринвил, Чарлз започва да проявява от рано интерес към природата. Като показва блестящи способности в училище и прескача седми клас, той постъпва в университета „Фурмън“ в Гринвил на шестнадесет години. Завършвайки го през 1935 година с двойно отличие, става бакалавър на науките в областта физика и бакалавър на изкуствата в областта на съвременните езици. Макар че избира физиката за основно свое занимание, привлечен от нейната логика и изящна структура, той цял живот чете безпроблемно на френски, немски, испански, италиански и руски език. След една година аспирантура в университета „Дюк“ Таунс получава през 1936 г. степента магистър по физика, а след това докторска степен през 1939 г. в Калифорнийския технологичен институт. Докторската му дисертация е със заглавие „Разпределение на изотопите и определяне на спина на ядрото на въглерод-13“ („The Separation of Isotopes and the Determination of the Spin of the Nucleus of Carbon 13“).

Отначало Таунс работи в лабораториите на телефонната кампания „Бел“, където остава от 1939 до 1947 година, занимавайки се предимно и доста успешно със задачи от военно-приложен характер, като например разработването на авиационен радар за целенасочено бомбардиране. По време на войната в радарите се използва дължина на вълната 3 см (съответстваща на честота 10000 мегахерца). След войната ръководството на военновъздушните сили се обръща към компанията „Бел“ за конструиране на радар, който да работи с дължина на вълната 1,25 см (24000 мегахерца). По-високочестотният радар трябва не само да осигури по-голяма точност, но и да тежи по-малко и да заема по-малко място в самолета. Таунс предсказва, че новата система ще се окаже неефективна, защото водните пари в атмосферата поглъщат енергията на именно тази честота. Неубедени в това, военновъздушните сили конструират радара и не постигат успех. Но тази случа пробужда интереса на Таунс към взаимодействието на високочестотните радиовълни (микровълните) с молекулите.

През 1948 г. Таунс е назначен за адюнкт-професор по физика в Колумбийския университет. Той става изпълнителен директор на университетската радиационна лаборатория през 1950 г., оглавява факултета по физика от 1952 до 1955 г. и остава в университета като пълен професор до 1961 г. По време на този период Таунс учи също така музика и вокално пеене във вечерното училище на музикалната школа „Жойар“. Провеждайки изследвания в Колумбийския университет, той разбира, че поглъщането на микровълните може да послужи за основа на нова техника – микровълнова спектроскопия, позволяваща да се определя строежа на молекулите.

По времето, когато Таунс работи в компанията „Бел“, радарните вълни се генерират от електрони, осцилиращи в метални резонатори, чиито размери се определят с прецизна точност. Те се определят от дължината на вълната и най-късата достижима дължина на вълната е около 1 мм (300000 мегахерца). Таунс замисля противоположно на това да използва естествените свойства на молекулите, за да се преодолее тези ограничения.

В края на XIX – началото на ХХ век физиците установяват, че в молекулите и атомите енергията приема дискретни стойности и най-ниското от енергетичните състояния, или равнище, е наречено основно състояние. Множество „допустими“ равнища са индивидуални за конкретния атом или молекула. Енергията е свързана с конфигурациите и движението на електроните около атомното ядро. Електромагнитното излъчване във вид например на топлина, радиовълни или светлина се състои от дискретни снопчета енергия (фотони), чиято величина е пропорционална на честотата на вълната. Атомът или молекулата могат да погълнат фотон, чиято енергия е равна на разликата между две равнища, и да се издигнат в резултат от това на по-високо енергетично равнище. В този случай се казва, че атомът се намира във възбудено състояние. Следователно възбудените атоми или молекули имат излишна енергия. Скоро след възбуждането те преминават на по-ниско енергетично равнище спонтанно, отделяйки енергия във вид на фотон, равна на разликата между двете равнища. През 1917 г. Алберт Айнщайн открива индуцираното излъчване, трети процес в допълнение към поглъщането и спонтанното излъчване. При този процес възбудените атоми или молекули, подложени на въздействието на излъчване, чиято енергия на фотоните съответства на разликата между възбуденото и основното равнище, се връщат в основно състояние, излъчвайки фотони, които не се различават от тези, които са стимулирали връщането.

Таунс разбира, че индуцираното излъчване предоставя начин да се освободи излишната енергия на възбудените молекули с усилване на излъчването, предизвикващо освобождаването. За да осъществи това, му е необходимо да получи голямо количество възбудени молекули, сравнимо с количеството молекули, намиращи се в основно състояние. Таунс намира практически способ за осъществяване на своя замисъл с помощта на положителна обратна връзка в резонансен контур, сходен по същество с осцилаторите, генериращи радиовълни в радиопредавателите.

Николай Басов и Александр Прохоров (СССР) стигат самостоятелно до аналогични изводи. Таунс, заедно с аспиранти от Колумбийския университет създава работещ прибор през декември 1953 г. и го нарича „мазер“ – съкращение от английския израз microwave amplification by stimulated emission of radiation (микровълново усилване с помощта на индуцирано излочване). В първия мазер през електрическо поле със специална конфигурация преминават молекули амоняк, които отблъскват молекулите, намиращи се в основно състояние, и фокусират възбудените молекули в резонансна кухина. Когато в кухината се натрупват достатъчна концентрация възбудени молекули, става възможна осцилацията. Малка порция излъчване с нужната честота (с енергия на фотона, равна на разликата между основното и възбуденото състояние на молекулите на амоняка) може да предизвиква лавинообразно нарастване на индуцираното излъчване, възбуждане на още повече молекули, намиращи се в основно състояние, и още по-голямо нарастване на излъчването. В резултат от това се получава мощен усилвател на излъчването. Разликата между енергиите в основното и възбуденото състояние на молекулите на амоняка определя енергията на отделящия се фотон и следователно честотата, която в дадения случай лежи в микровълновия диапазон.

Скоро става ясно, че мазерите притежават толкова стабилна честота, че могат да служат за часовници с много голяма точност. С помощта на два мазера Таунс и неговите колеги проверяват и потвърждават специалната теория за относителността на Айнщайн, като по-късно тази проверка е наречена най-точният физически експеримент в историята.

По време на своя творчески отпуск в Париж през 1956 г. Таунс заедно с колегите си демонстрира в Парижкия университет, че мазерното действие може да се осъществи с помощта на процес от три равнища в някои твърди кристали, съдържащи примеси. Излъчване с подходяща честота може да възбуди атомите на примесите до най-високото от три равнища. След това тези атоми, като загубят част от своята енергия, се оказват „заловени“ от относително стабилно междинно състояние. После към действието на мазера и отделянето на излишната енергия във вид на излъчване се добавя и прескачане от междинното в основното състояние, съпроводено с усилване на входното излъчване със същата честота. В тази система към физическия носител на мазера трябва да се прилага енергия с голяма честота (с по-къса дължина на вълната) от усилваната, защото атомите трябва да се възбудят до по-високо, трето равнище. Скоро мазерът започва да изпълнява ролята на високочувствителен усилвател с ниско равнище на шума за приемане на микровълни в много различни системи. Така например в радиоастрономията той позволява да се разпознават радиоизточниците на огромно разстояние от Земята.

През 1958 г. Таунс и неговият шурей Артър Л. Шаулоу формулират изискванията, които трябва да бъдат изпълнени, за да се създаде мазер, действащ в по-високочестотна област, съответстваща на инфрачервената, видимата и ултравиолетовата светлина. Две години по-късно американският физик Теодор Майман създава прибор, излъчващ червена светлина, в който за резонансна кухина се използва пръчка от изкуствен рубин с огледални краища, а за възбудени атоми служат атомите на хром, разпръснати в рубина. Този прибор получава името лазер от английския израз light amplification by stimulated emission of radiation (светлинно усилване с помощта на индуцирано излъчване). По-нататъшното развитие на лазерите има лавинообразен характер, като довежда до създаването на нова област, получила названието квантова електроника. Днес лазерите се използват в свързочната техника, машиностроенето, медицината, инструменталните и измервателните прибори, в изкуството и във военните области.

От 1959 до 1961 г. Таунс е вицепрезидент и научен директор в Института за отбранителни изследвания, занимаващ се с въпросите на отбраната, стратегията и системите въоръжения. През 1961 г. заема поста проректор и професор по физика в Масачузетския технологичен институт, а през 1966 г. е назначен за университетски професор по физика в Калифорнийския университет в Бъркли.

По време на работата си в Института за отбранителни изследвания Таунс продължава да участва активно в разработването на научни политики, в дейността на многобройни местни и правителствени комитети. В Калифорнийския университет той и негови колеги от областта на инфрачервената и микровълновата астрономия откриват първите многоатомни молекули в междузвездното пространство, а именно амонячни и водни молекули. Таунс въвежда също така нови съвременни методи за инфрачервено детектиране с използване на лазерни осцилатори в астрономическата спектроскопия и интерферометрията. Това довежда до създаването през 1987 г. на система от подвижни инфрачервени телескопи, която, по думите на Таунс, позволява да се различат сто пъти повече детайли отколкото с обикновен радиотелескоп.

Таунс е член на ръководството на института „Сколково“ за биологични изследвания от 1963 до 1968 г. и на компанията „Ранд корпорейшън“ през 1965-1970 г. Член е на научно-консултативната група към Военновъздушните сили на САЩ от 1958 до 1961 г. и ръководи Научно-технологичния консултативен комитет за полетите на човека в космоса към НАСА от 1964 до 1969 г. През 1969 г. е член на Президентската група за национална научна политика, а през 1971-1973 г. е научен съветник на компанията „Дженерал мотърс“.

През 1941 г. Таунс се жени за Франсис Браун. Семейството има четири дъщери. Любител натуралист, Таунс се увлича също така от музиката, езиците, подводните плавания и пътешествията.

Освен с Нобеловата награда Таунс е удостоен с наградата Комсток на американската Национална академия на науките (1959 г.), с медала Стюърт Балантайн на института „Франклин“ (1959, 1962), с наградата за електроника Дейвид Сарнов на Американския електротехнически институт (1961 г.), с медала Джон Карти на американската Национална академия на науките (1962 г.), с почетния медал за обществена дейност, присъждан от НАСА (1969 г.), с международния златен медал Нилс Бор на Датското дружество на инженерите строители, електротехници и механици (1979 г.) и с Националния медал „За научни постижения“ на Националния научен фонд (1982 г.). Член е на американската Национална академия на науките, на Института на инженерите по електротехника и електроника, на Американската академия на науките и изкуствата, на Американското философско дружество и на Американското астрономическо дружество. Чуждестранен член е на Лондонското кралско дружество. Получава почетни научни степени от повече от двадесет колежа и университета и е член на редакционната колегия на списанията „Review of Scientific Instruments“, „Physical Review“ и „Journal of Molecular Spectroscopy“.

Източник: http://n-t.ru/nl/fz/townes.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


НОБЕЛОВИТЕ НАГРАДИ ДО ТУК:

„БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - НОБЕЛОВИ НАГРАДИ“

четвъртък, март 26, 2020

Пет филма на Ингмар Бергман

ИЗТОЧНИК: MEDUZA

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ


СЕДМИЯТ ПЕЧАТ

1957


Първият истински зрял филм на 39-годишния по това време режисьор (той вече има шестнадесет филма!) и досега очевидно най-прославеният. Мрачна, макар и нелишена от хумор, фреска за Средновековието. В центъра на сюжета е рицарят Антониус Блок (първата голяма роля на Макс фон Сюдов), който се е върнал в родината си от Светата земя, съпровождан от своя оръженосец Йонс, шегаджия и скептик (ролята се изпълнява от друг постоянен актьор на Бергман – Гунар Бьорнстранд). Двамата пътуват за замъка на рицаря, към тях се присъединяват и спътници – компания скитащи комедианти. Рицарят е следван навсякъде от Смъртта, която невидимо за останалите играе с него шахматна партия; така Антониус се опитва да отсрочи неизбежното. За този сюжет Бергман се вдъхновил от фреска, нарисувана през XV век от Албертус Пиктор в църквата Табю.

Извънредно актуален филмът става на фона, на който се развива действието: прочутата чумна епидемия Черната смърт, обхванала цяла Европа. Каква може да бъде стратегията за оцеляване по времето на глобална катастрофа: да се каеш, да се гневиш, да се смееш, да продължаваш да вървиш по своя път? Своеобразен отговор е легендарният финален образ с Танца на Смъртта.

ПЕРСОНА

1966


Култова драма, заснета от Бергман в периода на най-продуктивния му период – 60-те години на миналия век (през това десетилетие той снима единадесет пълнометражни филма, като най-малко половината от тях са признати за шедьоври). Режисьорът, който оценява доста самокритично своите филми, смята „Персона“ за близък до безупречността. Според него в този филм е успял да премине границата между реалността и сънищата, обикновено твърде забележима и непреодолима.

Тема на филма е изолацията. Главна героиня е знаменитата актриса Елизабет Фоглер, която веднъж посред свой спектакъл замлъква и оттогава не проронва нито дума. С терапевтична цел я отправят на отдалечен остров, където прекарва времето си в компанията на болногледачката Алма. Две жени на фона на пейзажа – това е цялото съдържание на този буквално бездънен минималистки филм. Ролята на Елизабет се изпълнява от норвежката актриса Лив Улман, оттогава – една от многобройните музи и актриси на Бергман, бъдеща майка на дъщеря му. В ролята на Алма е Биби Андершон, която се снима във филми на Бергман от 1955 година (включително и в „Седмият печат“). А островът е пустинният Форе, където по-късно Бергман ще се пресели и където ще намери последен приют.

СРАМ

1968


Още един от филмите, заснет на остров Форе. За Бергман тази камениста земя в студеното море е модел на вселената: не напразно, обмисляйки своя така и нереализиран филм за Исус Христос, режисьорът е искал да го снима сред скалите на Форе.

„Срам“ е още един от филмите, звучащ днес осмислено и гръмко: това е своеобразна камерна антиутопия, изпитание за двама герои интелигенти, озовали се в екстремалните обстоятелства на войната. Тук Макс фон Сюдов играе диригент на симфоничен оркестър, а Лив Улман – неговата съпруга цигуларка. Етичните въпроси ги карат да се откажат от комфортния автоматизъм на довоенния живот, поставят ги пред безмилостно огледало. Бергман се вдъхновява от събитията във Виетнам, продължаващи по това време, но повече го интересува моралният дълг на интелигента отколкото изобличаването на американската военщина. „Срам“ също така е любопитен като рядък филм на Бергман, в който се използват (малко занаятчийски) специални ефекти.

СЦЕНИ ОТ СЕМЕЙНИЯ ЖИВОТ

1973


Шедьовър на късния Бергман, нагледно доказващ, че за истинското кино са достатъчни блестящ сценарий и изключителни актьори, които могат да бъдат поставени сред четири стени и да се заснеме прекрасен филм, от който не е възможно да се откъснеш (макар че продължава почти три часа). Тук е и великият оператор Свен Нюквист, постоянен съратник на Бергман, като се започне от 60-те години, но той пределно, като че ли демонстративно е пестелив и скромен. Този филм е преди всичко филм на телата, лицата и гласовете на Мариане (Лив Улман) и Юхан (Ерланд Юзефсон, приятел на Бергман от юношеството и още един важен негов актьор): влюбени, съпрузи, разведени, но изобщо неспособни да се разделят окончателно. Филмът е истинска азбука и заедно с това енциклопедия на любовта и нелюбовта, на съжителството и развода, на раздялата и връщането един до друг. Бергман знае за какво говори, неговият бурен личен живот се е превърнал в материал за множество статии и книги.

Тридесет години по-късно 85-годишният Бергман снима още един филм за Юхан и Мариане още един филм, последни му – „Сарабанда“.

ФАНИ И АЛЕКСАНДЪР

1982


Монументален филм, съществуващ в две версии: за големия екран (тя продължава повече от три часа) и за телевизията (вече цели шест и сега е именно времето да се гледа през карантината).. Бергман е смятал този филм за свое завещание, с него той напуска киното, връщайки се по-късно само за снимането на телевизионни филми.

Филмът използва за основа отчасти детството на режисьора, прекарано в Упсала, а споменатото в заглавието момче Александър (Фани е по-малката му сестра) е до голяма степен автобиографичен образ. Бергман започва своя филм с празнична коледна сцена в голямото семейство Екдал, някъде към началото на ХХ век. Идиличните сцени са вдъхновени от прозата на Хофман и Дикенс: Фани и Александър са деца на директор на театър, те са свикнали със сцената и кулисите, целият свят е за тях огромно представление, едновременно вълшебно и плашещо. Но след внезапната смърт на бащата майката се жени повторно за строг епископ, децата се местят в нов дом и техният живот се променя драматично.

Тук Бергман безстрашно и безкомпромисно, макар и под формата на грандиозен коледен разказ, изяснява отношенията с баща си (също свещеник) – и с Бащата, иначе казано – с Бога, в когото ту вярвал, ту не вярвал. И задочно обяснява каква роля в личната му съдба са играли театърът и киното – същият вълшебен фенер от неговото детство, който е дал заглавието на неговата знаменита автобиографична книга „Латерна магика“.

сряда, март 25, 2020

ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА – ИЗГОДНАТА КОНЦЕСИЯ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА; ЧУДЕСАТА; ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ

ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСА

ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

ИЗГОДНАТА КОНЦЕСИЯ

След разрушаването на Храма евреите не принасят месни жертви. До разрушаването на Храма те били задължителни. Месните жертви - жертви по обета, очистителни жертви, жертви за грях, жертви за вина, били онази сърцевина, оста, около която се въртяло колелото на вярата. Както честно признава цар Езекия на първосвещеника Азария, именно след децентрализацията на култа жреците от Ерусалимския храм започнали „да ядат до насита“ (2 Летописи, 31:10).

Иначе казано, във въвеждането на монопола върху принасянето на жертви се криела една от основните съвсем егоистични причини за централизиране на култа към Яхве.

На Пасха в жертва трябвало да се пренесе непременно агне; в противен случай юдеите, особено тези, които били по-бедни, можели да се задоволят и с друга жертва, например охранен гълъб.

Мащабът на жертвоприношенията бил толкова голям, че по пътят за Ерусалим се разполагали нагъсто цели селища с гигантски изкуствени пещери гълъбарници. Тези промишлени юдейски птицеферми работели за един-единствен потребител: поклонника, който купувал птица, за да я жертва в храма. По време на Пасхата били необходими около 250 хиляди агнета [1]. Броят на гълъбите възлизал на милиони.

Целият храм приличал на гигантска кланица: въздухът миришел отвратително на прогнило месо и съсирена кръв (както, между другото, и във всички други храмове през Античността) и благовонията, мирото и тамянът, които се кадели в храмовете, имали за цел именно да неутрализират тази миризма. Християнството, което се отказало от кървавите жертви, разорило цели нации, зависещи от този отрасъл на античната икономика – например набатейците, които се били специализирали да охраняват керваните с благовония.

Но да се върнем към жертвите. Този, който не успеел да купи гълъб или агне извън пределите на града, можел да ги купи непосредствено в Двора на езичниците. Но в случая възникнало едно затруднение: Богът на Израил не признавал изображенията, а римските монети се сечели с профила на императора.

Разбира се, че храмът не можел да вземе такива светотатствени монети за гълъби или агнета. Жертвата можело да бъде купена само със специални храмови пари. И именно на входа на Храма можело да бъдат сменени греховните римски пари с безгрешни.

Ако ви се е случвало някога да обменяте валута в хотел, на кораб или на което и да е друго място, което притежава практическия монопол над валутно-паричните операции, ще уловите лесно същността на проблема, който възниквал.

Не е нужно да ходите на врачка, може просто да предположите, че храмовият обменен курс не е бил много изгоден. Поклонникът, който не се е погрижил да си купи някъде в Галилея едър гълъб, откривал разгневен, че в Ерусалим гълъбът ще му струва по-скъпо, и гневът му бивал толкова по-голям, колкото по-малко пари имал.

Освен това всеки юдей трябвало да плати налог в храмовата съкровищница - корбана. Двойното данъчно облагане – в полза на Рим и в полза на Храма – лежало като тежко бреме върху цяла Юдея и всъщност било надеждна икономическа основа за перманентно негодуване срещу римляните. Корбанът също, разбира се, не приемал идолопоклонически монети и те също трябвало да бъдат обменяни.

Иначе казано, валутната обмяна на територията на храма и бизнесът с продажба на жертвени животни били гигантски, носещи безотказна печалба предприятия. Този, който владеел монопола над тези предприятия или поне контролирал повечето от храмовите магазинчета, можел да си позволи всичко: разкошни имения и най-добри одежди; той можел да дава подаяния на тълпата и да подкупва римските чиновници, прокуратора и обкръжението на императора, за да получи изгодни за себе си решения.

Кой бил чевекът, който владеел този монопол?

Много просто: това бил първосвещеникът, коен гадол.

БЕЛЕЖКИ

1. Иосиф Флавий. Против Апиона, 9, 112.

(Следва)

вторник, март 24, 2020

За последния филм на Терънс Малик

ИЗТОЧНИК: СНОБ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

По екраните [1] излиза новият филм на Терънс Малик „Тайният живот“ [2], който би могъл да стане обичайна история за борбата с нацизма, но се оказа многословно и многослойно размишление за взаимоотношенията на човека и бога.

Като се събужда една сутрин след тревожен сън, Франц Е. открива, че има бог. Ако в началото на своя филм Терънс Малик беше поставил такъв надпис или, както той обича, глас зад кадър, бъркотиите с „Тайният живот“ щяха да бъдат значително по-малко. Защото филмът, разбира се, не е изобщо филм за борбата с нацизма – това е историята на един човек, който е намерил бога и не разбира много добре как да живее с това.

С други думи, формално Малик е заснел филм, основаващ се безусловно на реални и основателно документирани събития. В Австрия наистина живеел селянин Франц Егерщетер, който имал майка Розалия, жена Франциска, три дъщери, мотоциклет и известно количество домашни животни. След аншлуса на Австрия, която станала част от Третия райх, Франц бил призован в армията, но той неочаквано за всички отказал да се закълне в Хитлер и след няколко месеца в затвора бил екзекутиран за „действия, подкопаващи отбранителната сила“. Всичко това Малик показва със свойствената му педантичност, ту хипнотизиран от преливането на водата върху воденичното колело, ту очарован от играта на светлината и сенките върху лицата на затворниците. Селото, където е сниман „Тайният живот“, е истинското австрийско село Санкт Радегунд, в което живял Егерщетер, и режисьорът наблюдава внимателно как в това райско ъгълче, увиснало между небето и земята, назрява злото (Франциска, разбира се, дава ябълка на Франц още в първите кадри).


Виновен за всичко е, разбира се, нацизмът и кметът на Санкт Радегунд, където все едно се е появил Хитлер, скоро ще вилнее на фона на огнени езици. Но за Малик нацизмът е по-скоро метафора на абсолютното зло, което не се нуждае от подробни коментари. Той не възнамерява да проучва причините за неговата поява и неговото разпространение – политически, икономически или социални. Малик се интересува много повече от проблема за взаимоотношенията на човека с бога и останалите хора. А сцената на екзекуцията с гилотината и палача с цилиндъра ни кара да си спомним или Кафка, или Набоков.

Оригиналното заглавие на филма е „A Hidden Life“ и това, разбира се, не е никакъв „таен живот“ – у Франц няма нищо тайно, той не става нелегален и не дерайлира влакове по надолнището. В руския превод на „Мидълмарч“ от Джорж Елиът, откъдето Малик взема това словосъчетание, hidden означава „незабележим“, което описва много по-точно ставащото. За Егерщетер дълго време малцина знаели нещо извън родното му село: първата книга за него излязла през 1964 година, а към лика на блажените бил причислен едва през 2007-ма. И думата „блажен“ е може би най-подходящото определение. Франц не е, разбира се, светец: той препуска с мотоциклета, пие и се бие, без да има намерение да обръща на никого другата си буза. Неговото упорито нежелание да се закълне се възприема като прищявка, неразбираема и затова опасна. Намирайки бога, Егерщетер започва да се отдалечава от хората, които не могат да разберат какво става с него и затова започват да измислят за неговите странности рационални обяснения. Едни го смятат за провокатор, други – за предател, трети – за страхливец. Никой не е в състояние да види, че за него е почти физически невъзможно да застане на страната на злото дори и на думи. Изглежда, че самият Франц не е доволен от това, ето защо по време на половината филм се опитва да разбере как да живее сега, след като Богородица не му позволява да се моли за цар Ирод. Но не намира отговор, така че му остава само един път и ножът на гилотината на финала се римува с острието на косата, което се появява в първия кадър, а погребалният звън на камбаната в края на филма – с благовестието в началото.


По някое време Малик вмъква във филма кадри от цветната хроника с Хитлер в Берхтесгаден, от което светът на „Тайният живот“ придобива съвсем фантастични очертания. Все едно на един хълм седи Франц, играейки си със своите деца, а на съседния танцува Адолф, гъделичкайки децата с мустаците си. Доброто и злото, чукът и наковалнята, косата и камъкът. Не е за учудване изобщо, че мъдрите американски киноакадемици, усещайки уловката във филма, изглеждащ на пръв поглед като обикновена история за борбата с нацизма, оставиха произведението на Малик без нито една номинация за „Оскар“.

БЕЛЕЖКИ

1. В Русия.

2. Руското заглавие на филма – “Тайная жизнь“.

понеделник, март 23, 2020

"Тик-так" с Павел Николов: Светът ще си остане същият... (Само в утопиите управляват мъдри хора...)

Писма до Васил Левски – 2

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Досега съм представил следното (по реда на публикуването):

1. НОВ ВАЖЕН ДОКУМЕНТ ОКОЛО ПРЕДАВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

2. ИЗ ПРОТОКОЛИТЕ ОТ РАЗПИТИТЕ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ И НЕГОВИТЕ СПОДВИЖНИЦИ

3. РАЗПИСКА, ДАДЕНА НА ГЕОРГИ РАКОВСКИ

4. СТИХОТВОРЕНИЕ ОТ ВАСИЛ ЛЕВСКИ

5. ДОПИСКА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ВЕСТНИК "СВОБОДА" - 28 ЯНУАРИ 1871 ГОДИНА

6. ПИСМА

7. ВАСИЛ ЛЕВСКИ И НЕГОВИТЕ СПОДВИЖНИЦИ ПРЕД КОМИСИИТЕ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА АРАБАКОНАШКИЯ ОБИР

8. СМЕТКИ, БЕЛЕЖКИ И ДРУГИ ОТ ВАСИЛ ЛЕВСКИ

9. ДЖОБНО БЕЛЕЖНИЧЕ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ТЕКСТ

10. ДЖОБНО БЕЛЕЖНИЧЕ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ФАКСИМИЛЕТА

11. ПОСЛЕДНАТА ОТКРИТА СНИМКА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма, написани до Васил Левски, които представям съобразно с книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му, също и бележките под черта според него.

Павел Николов

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: Част 1

280

Панайот Хитов до Левеки

Брате и господо, принодевама денесно општ положения в Европа [1] да ви питам за моето мнение дали е умест[н]о.

1. Аз мисля, че е време и ние да потърсим нашето право от нашите господари, което няма да го дадат, без да го вземем самите ние.

2. Ако ние се забавим, аз мисля и се боя, че вече ще е късно, когато паднем под друг господар.

3. Ние знаем, че никога не можем да се приготвим както искаме, защото сме сиромаси; друго - нашите богати хора, докато не видят нещо по-важно, не ще вземат участие.

4. Главното е да се приготви вътре народа с каквото може.

5. Колкото за отвън, ще се потрудим; и както ще видите копието от отговора ми с някои други провинции и от друга народност, ако сдобрите [одобрите].

6. Аз ви моля за отговор. Ако видя, че няма надежда от народа, ще бъда принуден да взема участие, с които имам уговор [ка] да се бия за чиста свобода. Ако не склони нашият народ, за да се одапре, аз ще ида с онези, които се бият за свобода, ако видя, че от нашия народ няма надежда за бой. Братя, помислете сами, може човек отвън засега да подадеш, то на народа, че не ще да се улови. Ето, приносящия писмото ми ще ви разкаже за много работи и ще видите дали е така, или не е. А ще ви моля да ми отговорите или упълномощите някой от вас да дойде да се споразумеем и да говорим подробно за всичко. Оставам ваш брат

X. Сливенски

Тежко оногова народа, който очаква от един или от няколко лиц(а) да не се съвземе (сам) със всичката си сила. А за това пак трябва няколко лица да го доведат до такова педузетия (предварителен замисъл – бел. П. Н.). Друго, ако решите и да се захване нещо, първо ви трябва да си наредите споразумение помежду си и да изберете работи за устрояването на пределите и за споразумението с външните, за да се удари наведнъж от всяка страна.

Ето аз отвън мога да ви помогна, когато щете. Ако ли се боите отвътре и нямате кой да ви нареди и започне, ако намерите за нужно, аз и вътре дофаждам [ще пристигна], за да почна, когато ме повикате. Да не мислите, че аз съм отвън, че се от това не боя.

Ето аз отвън мога да ви помогна, когато щете. Ако ли се боите отвътре и нямате кой да ви нареди и започне, ако намерите за нужно, аз и вътре дофаждам [ще пристигна], за да почна, когато ме повикате. Да не мислите, че аз съм отвън, че се от това не боя.

Където ми отредите, аз съм готов да ви послужа като честит син на народа си.

Копие на автора [2]

Н.Б.II.А., п. 61, № 8405

БЕЛЕЖКИ

1. Братя и господа, днешното положение в Европа ме принуждава…

2. Това е черновка от писмо, което не е запазено в Ловчанския архив. Левски отговаря на всички въпроси по реда, по който са изложени тук. Писмото е без дата и трябва да го отнесем един месец преди отговора на Левски. (Вж. писмо №33 от писмата на Левски).

(Следва)