БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ (2)

Превод: Sider: ChatGPT

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

Глава 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

Глава 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4

Глава 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“

“ИСУС НАВИН“

Книгата „Исус Навин“ е посветена на завладяването на Обетованата земя, което е ръководено от приемника на Мойсей, Исус, и на разпределението на завоюваните земи между дванадесетте колена на Израил. Ако „Изход“, както се смята, се отнася приблизително към 1250 г. пр. н. е., то трябва да се подразбира, че събитията в тази книга са се случили 40 години по-късно, иначе казано - в края на XIII в. пр. н. е.

Литературен обзор

Тази книга съдържа редица интересни, задълбочени и дори вълнуващи истории, които си заслужава да бъдат прочетени и препрочетени. Отново няма да представям подробно съдържание на всичко, което се е случило, а ще отбележа само някои важни събития, за да освежа вашата памет.

♦ На Исус Навин, като наследник на Мойсей, са му дадени наставления от Бога — не за това как да завладее земята, а за това как е необходимо да остане верен на Тората, която Мойсей получил. Именно тази вярност, а не военната стратегия или мощ ще донесе победа: "Моисей, Моят раб, умря; затова стани, мини през този Йордан, ти и целият този народ, в земята, която Аз давам тям, на синовете Израилеви..... само бъди твърд и много храбър, и грижливо пази и изпълнявай целия закон, който ти завеща Моят раб Моисей; не се отклонявай от него ни надясно, ни наляво, та да постъпваш благоразумно във всичките си предприятия. Да се не отделя от устата ти тая книга на закона; но се поучавай от нея дене и ноще, за да изпълняваш точно всичко, написано в нея: тогава ти ще имаш сполука в пътищата си и ще постъпваш благоразумно“. (Исус Навин, 1: 2, 7–8).

♦ Подготовка за атака (гл. 1–5):

1. Исус изпраща двама съгледвачи, за да съберат сведения за земята; те се укриват при блудницата Раав в град Ерихон (гл. 2).

2. Народът на Израил преминава Йордан, като носи отпред ковчега на завета, пред който водите се разделят, за да преминат хората по суша (сравни с „Изход“) (гл. 3).

3. Народът се подготвя за битка с различните народи на Ханаан: ханаанци, хетейци, ферезейци, гергесейци, аморейци и евусейци. Посочва се, че народът на Израил разполагал с 40 хиляди въоръжени за война мъже (Исус Навин, 4:13), което се различава от 600-те хиляди, споменати в „Числа“.

4. Всички мъже били обрязани, защото по неизвестни причини не били обрязани в детска възраст (гл. 5).

♦ Завладяване на Ханаанската земя (гл. 6–12). Израилтяните атакуват градове и градчета в Ханаанската земя, започвайки със знаменитата битка за Ерихон, когато стените на града, разтърсвайки се, падат.

1. Централен Ханаан. Изглежда, че Исус Навин използва стратегията „разделяй и владей“; най-напред завзема градовете в централната част на земята и след това, когато северът и югът нямат връзка помежду си, напада всяка част от земята поотделно.

2. Южен Ханаан (гл. 10).

3. Северен Ханаан (гл. 11).

♦ Разпределянена земята (гл. 13–22). Всяко от 12-те колена на Израил получило своя дял от земята. Две колена – на Рувим и на Гад, както и половината от коляното на Манасия, вече били получили свои земи в Трансйордания. Останалите колена (включително втората половина от коляното на Манасия) получили териториите, които, грубо казано, обхващат земите на днешните Израел и Палестина. Тези 12 колена носели имената на 12-те синове на Яков, с две изключения. Потомците на Левий изпълнявали свещенически функции и затова не получили своя земя. Така остават само 11 колена. Но две колена, наречени не на Йосиф, а на неговите синове – Ефрем и Манасия, получили свои дялове, което възстановява броя на колената до дванадесет.

♦ Възраждане на Завета (гл. 23–24). Исус Навин събира народа и го увещава да се обвърже с обещание да следва Завета, сключен между Бога и Мойсей, за да могат на тази земя да го очакват успехи: „И тъй, бойте се от Господа и Му служете с чистота и искреност; отхвърлете боговете, на които са служили бащите ви отвъд реката и в Египет, а служете Господу.Ако пък не ви е угодно да служите Господу, изберете си сега, кому да служите: на боговете ли, на които са служили бащите ви, когато бяха отвъд реката, или на боговете на аморейци, в чиято земя живеете; пък аз и домът ми ще служим Господу… И народът казаха на Иисус: На Господа, нашия Бог, ще служим и Неговия глас ще слушаме!“ (Исус Навин, 24:14–15, 24).

Ключови литературни аспекти на книгата

Трябва да уточним, че макар тази книга да е посветена изцяло на военни нападения и сражения, авторът се интересува далеч по-малко от военната страна на Завладяването, отколкото от религиозната.

Пътят на Исус Навин и неговата армия

Авторът не се занимава изобщо и с това, че по пътя към триумфа на народа на Израил са били погубени невинни народи. Той ги разглежда като зло, защото почитат други богове, и като елемент, който потенциално може да донесе осквернение сред народа на Израил. Неговото повествование за триумфа не оставя съмнение в това, че народът на Израил ще получи земята, независимо колко по-многобройни или по-силни са враговете, стига да остане верен на Яхве, без да почита други богове. Ако се вземе предвид, че победата идва толкова незабавно и дори неочаквано за тези, които следват този прост принцип, е удивително, ако някой би имал причина да постъпва различно. В цялото протежение на историческите книги отново и отново ще чуваме този мотив: „А Иисус каза на народа: Няма да можете да служите на Господа, защото Той е свят Бог, Той е ревнив Бог; няма да прости престъпленията ви и греховете ви. Ако оставите Господа и служите на чужди богове, тогава Той ще се обърне и ще ви стори зло, и ще ви изтреби след доброто, което ви е сторил.“ (Исус Навин, 24:19–20).

В продължение на много години значителен интерес за повечето читатели на книгата „Исус Навин“ представляват увлекателните истории за битки и завоевания (от друга страна, на описанието на разпределянето на земята в гл. 13–21 му липсва драматично напрежение). Вместо да обсъждам подробно всички битки, ще обърна тук внимание само на две, за да дам представа за някои от главните идеи на автора. След това ще се върнем на въпроса за историческата достоверност: можем ли да се доверим на повествованието като запис на действително случили се събития, или е по-правилно да го разглеждаме като много по-късно, легендарно и доста белетризирано описание на придобиването на Обетованата земя от народа на Израил?

Превземането на Ерихон

Няма друга история в книгата „Исус Навин“, която да е по-известна, по-убедителна и по-вълнуваща от знаменитото превземане на Ерихон в глава 6. Ерихон е първият град, който е атакуван от нахлуващата армия на израилтяните. Съобщава се, че той бил добре укрепен град с дебели стени, които служат за първа линия на отбраната. За да атакува града, на Исус Навин му било нужно да измисли как да се справи със стените. Но не му се наложило да се занимава много със стратегията, защото Бог му подсказал как да постъпи.

Израилевите войници трябвало да маршируват от външната страна на стените веднъж на ден в продължение на шест дни. Трябвало да ги водят седем свещенослужители, пред които носят овнешки рогове и ковчега на Завета (смятало се, че ковчегът притежава свръхестествени сили, които могат да осигурят победа). На седмия ден армията трябвало да обиколи града седем пъти, докато свещенослужителите свирят с роговете; след седмата обиколка хората трябвало да започнат да викат, а стените, разтърсвайки се, щели да паднат, оставяйки града без защита. След това войниците трябвало да влязат в града и да започнат изтреблението.

Това били инструкциите на Господа и тъй като те идвали от Всевишния, вие, като читател, може да сте уверен, че планът ще сработи. Така и станало. Войниците маршируват около града според указанията. На седмия ден започнали да викат, както им било наредено, и стените рухнали. Исус Навин заповядал на своите хора да убият всички в града, но да не взимат плячка за трофеи. Всички съдове от злато, сребро, бронз и желязо трябвало да бъдат предадени в Храма на Яхве. Единствените пощадени хора по време на яростния щурм били Раав — блудницата, която помогнала на съгледвачите, дошли в тази земя в глава 2 — и нейните домашни, като награда за това, което направила. Всичко и всички останали трябвало и били унищожени: „И изпълниха проклятието над всичко в града - от мъж до жена, от млад до стар, и до говедо, и овца, и магаре - с острието на меча.“ (Исус Навин, 6:21).

Тази политика на пълно унищожение на всичко живо е известна като "херем" — от древноеврейската дума, която просто означава "посветен", тоест посветен на Бога за унищожение. Логиката зад това е, че единствено Господ е причина за победата и затова Нему принадлежат трофеите. Всички вещи трябва да бъдат унищожени в Негово име и нищо не трябва да бъде използвано от друг някого. Библейските автори обясняват тази политика, като посочват, че ако някой от враговете в Обетованата земя бъде оставен жив, по-късно би могъл да подтикне израилтяните към поклонение на други богове. Било необходимо всички да бъдат убити. Това е недвусмислено формулирано в ранното изказване за политиката на херем във „Второзаконие“, в устата на Мойсей: "Но в градовете на тези народи, които Господ, твоят Бог, ти дава като наследство, да не оставиш живо нищо, което диша, а непременно да изпълниш над тях проклятието: хетейците и аморейците, и ханаанците, и ферезейците, и евейците, и евусейците, така както Господ, твоят Бог, ти заповяда; за да не ви научат да правите според всичките техни гнусотии, които те са правили за боговете си, така че да съгрешите против Господа, своя Бог." (Второзаконие, 20:16-18).

ОТСТЪПЛЕНИЕ

Стените на Ерихон

В историята на Завладяването няма по-впечатляващ разказ от битката на нахлуващите израилтяни с мощно укрепения град Ерихон, с неговото многобройно население и масивни защитни стени. И няма по-голямо разочарование за убедените привърженици на безупречната точност на библейските описания от находките на археолозите, които разкопават местоположението на Ерихон и откриват, че описанието на великата битка не може да се впише хармонично в реалната история.

Според разказа град Ерихон бил толкова огромен и могъщ, че 40 хиляди израилски войници не могат да го атакуват фронтално. Господ им дава удивителна победа, като измисля как да бъдат съборени стените, така че мощните фортификации да рухнат, предоставяйки на завоевателите пряк достъп до вътрешния града и до неговите многобройни обитатели.

Съвременните разкопки показват, че тази история е почти сигурно легенда без историческо основание. Първите наистина научни археологически разкопки на мястото са извършени от Кетлин Кениън през 50-те години на XX век и оттогава насам нейните открития се потвърждават. Днес археолозите знаят, че Ерихон наистина е бил населен град от праисторически времена (още от неолитния период). На това място живеели хора през цялата история до наши дни. Но през XIII век пр. н. е., когато според легендата се е случило така нареченото превземане на Ерихон, на това място не са съществували градове, опасани със стени (да не говорим за добре укрепен голям град). По това време Ерихон бил слабо населено градче и около него изобщо вямало стени.

Съдейки по археологическите бележки, библейските разкази за блудницата Раав, за съгледвачите, които разузнавали по тази земя, за атаката на израилтяните, за чудесното падане на стените, за изтребването на всички жители — всичко това са части от легенда, а не запис на истинска история за това какво се е случило.

Битката за Гай

Пълната насоченост на Господа и Исус Навин към политиката на херем обяснява следващата интригуваща история — битката за Гай. Съгледвачите на Исус Навин му съобщават, че следващият град няма да бъде проблем за завладяване и че не цялата армия е необходима за атака срещу него — ще бъдат достатъчни 2 или 3 хиляди войници. Исус Навин изпраща тези войници на, както изглежда, рутинна мисия, но вместо да завладеят града, те били отблъснати и претърпели поражение. Исус Навин не може да разбере причината за това. А причината за поражение или победа в боя отново не е във военната стратегия или силата; в това повествование причината е във вярността към заветите на Господа.

Както се оказало, херемът в Ерихон не бил изпълнен докрай. Без знанието на никого, включително и на читателя, един войник на име Ахан не успял да устои на изкушението да вземе някои трофеи от Ерихон — шинарско облекло и малко сребро и злато. Вместо да ги предаде в Храма на Господа, той ги скрил в своя шатър, а Бог бил недоволен. Затова град Гай успял да се защити успешно — Господ позволил това да се случи, защото заветите Му не били спазени точно и до най-малка подробност.

И какво се случило с Ахан, когато прегрешението му било разкрито? Самият той бил обречен на херем. Израилтяните изнесли него, синовете му, дъщерите му, воловете му, ослите и овцете му, шатъра му и цялото му имущество извън лагера; убили го с камъни, унищожили всичко останало с огън и затрупали останките с камъни. Господ възприема херема много сериозно и ако народът на Израил иска да бъде успешен във военните си подвизи, трябва да прави същото.

След това е описана една от най-любопитните бойни сцени в книгата. Исус Навин води своята армия към Гай, оставяйки част от нея скрита зад града като засада. Останалата част от армията атакувала града фронтално. Жителите на Гай излизат, за да влязат в битка, а израилтяните, преструвайки се на победени, бягат, преследвани от нях. Тогава се появяват войниците от засадата, разположени зад града, нахлуват в него, подпалват го, и жителите на Гай се оказват в капан между две армии, които ги превъзхождат по сила. Те били избити поголовно: мъже, жени и деца.

Исус Навин продължава да унищожава последователно градове и селища (само жителите на Гаваон успели да се спасят с помощта на хитрост, както е написано в глава 10). След като установил контрол над централната част на земята, той обърнал поглед на юг, където постигнал невероятен успех: „Така Иисус порази цялата земя - хълмистата земя и юга, и низината, и склоновете, и всичките им царе. Не остави никой оцелял, а изпълни проклятието над всичко, което дишаше, така както беше заповядал Господ, Израилевият Бог.“ (10:40). После се отправил на север, където окончателно разбил съюза на силите, обединили се срещу него, така че накрая „Иисус изпълни проклятието над тях и градовете им“ и „Така Иисус превзе цялата земя, според всичко, което Господ беше говорил на Мойсей“ (11:21, 23).

Това са впечатляващи и трогателни разкази с теологичен смисъл, който внимателният читател едва ли може да пропусне. В Петокнижието на Моисей бил даден Завет. На Исус Навин било заповядано да го спазва; това важи особено за указанията на Господа относно войната: всичко трябва да бъде унищожено, така че народът на Израил да може да завладее земята и да живее там без чуждо влияние, което би го изкушавало да се кланя на други богове. Ако Исус Навин и народът му, децата на Израил, изпълняват волята на Господа, всичко ще бъде наред и ще ги съпътстват баснословни успехи. Ако не, ги чака възмездие.

Въпреки това съвременните читатели се интересуват не само от уроците, които тези истории преподават, но и от тяхната историческа ценност. Съдържа ли книгата „Исус Навин“ заслужаващо доверието описание на това, което се е случило действително с децата на Израил, когато влезли в Обетованата земя? Точни ли са тези разкази от историческа гледна точка?

Историческа ценност на повествованието

Ако вземем предвид историчността на повествованието на Исус Навин, на първо място трябва да подчертаем отново, че тези съобщения не са направени от очевидци, нито от хора, които са познавали очевидци. Тези истории са били написани приблизително 600 години по-късно и са основани на устните предания, които били разпространени сред хората, живели в Израил векове наред. Нещо повече, те несъмнено са създадени по модела на теологични предпоставки и гледни точки. Библейските изследователи отдавна са забелязали, че почти нищо в повествованието не предполага, че авторът се е опитвал едиствено да илюстрира това, което се е случило в действителност. Той създава разказите, както изглежда, ръководейки се от своите религиозни намерения, а не от чисто исторически интереси. Ето защо, ако четем внимателно, можем да открием в повествованието толкова много проблеми.

Вътрешни противоречия. Както видяхме, разделите за Исус Навин поставят ударение върху това, че той бил баснословно успешен в завладяването на земята: "Така Иисус порази цялата земя" (10:40), "Така Иисус превзе цялата онази хълмиста земя" (11:16), "Така Иисус превзе цялата земя" (11:23). Ако е вярно, че Исус Навин е завладял цялата земя, защо има толкова много територии, които, както се признава в текста, не са все още завладени? По-късно авторът на девторономичните книги е принуден да признае: "А Исус беше стар, в напреднала възраст, и Господ му каза: Ти си стар, в напреднала възраст, а е останала още много земя за завладяване" (13:1). И така, съобщава ни се, че Ерусалим все още не е превзет (15:63), както и делът на Ефрем (16:10), и делът на Манасия (17:12-13). В края на книгата Исус Навин трябва да убеждава народа да изтласка местните жители, живеещи в земята (23:5-13).

Несъответствия с други свидетелства. Подобен проблем възниква между книгата „Исус Навин“ и други девтерономични книги. В глава 11 например силите на израилтяните напълно унищожават града Асор: "И те поразиха с острието на меча всички, които бяха в него, и изпълниха над тях проклятието. Не остана никой, който дишаше. А Асор изгори с огън". (11:11). Ако това е вярно, защо в следващата книга, „Съдии“, ханаанците все още живеят в Асор и го контролират под управлението на техния цар Явин, чиято мощна армия разбива и смазва израилтяните (Съдии, 4)?

Неправдоподобност. Някои от историите в книгата „Исус Навин“ са толкова препълнени с чудеса, че историците просто не могат да се отнасят към тях като към исторически свидетелства (виж подробното обсъждане на този предмет в глава 1). Нито едно чудо не поразява така като съобщението в глава 10, което описва как армията на израилтяните има такъв огромен успех, разбивайки напълно съюза на царете, създаден срещу тях, че Исус Навин се обърнал към слънцето да спре движението си в небето. И слънцето не напуснало своя зенит в продължение на 24 часа, преди да започне да се движи отново, давайки на израилтяните достатъчно време да завършат клането. Както читателите отдавна са отбелязали, това наистина би било чудо, ако Земята спре внезапно въртенето си около своята ос за един ден и после го поднови, без да предизвика вълнения в океаните, разместване на земните плочи и влияние върху живота като цяло!

Външни потвърждения. За библейските изследователи са също толкова важни и запазилите се физически свидетелства (или по-скоро тяхната липса) за Завладяването. Археолозите отдавна са забелязали, че не разполагаме с достатъчна доказателствена база за насилствено унищожаване на градове в земята Ханаан, особено споменатите в книгата „Исус Навин“. Помислете: ако някой търси археологически или други външни свидетелства като потвърждение за историчността на разказа на Исус Навин, какво би търсил?

1. Споменаване за нашествието и завладяването в други писмени източници, освен в Библията.

2. Свидетелства, че наистина са съществували градове и селища, опасани със стени в Ханаанската земя по това време.

3. Археологически свидетелства, че споменатите градове и селища са били наистина унищожени тогава (Ерихон, Гай, Гаваон и др.).

4. Промяна в структурата на културното развитие, иначе казано - свидетелства, че нов народ е завладял други народи с различаваща се култура (каквито например могат да се открият в Америка, защото е била завладяна от европейци, привнесли своята култура, различна от културата на местните жители на Америка).

И какви потвърждения получаваме за разказа на Исус Навин? Отговор: нито едно от изброените по-горе. Няма никакво споменаване в който и да е друг древен източник за масово унищожаване на градове в Ханаанската земя. Археолозите са посочили, че само малка част от споменатите градове са имали стени по това време. Много от градовете, отбелязани като завладени, изглежда не са съществували изобщо като градове по това време. Това важи особено за Ерихон, който бил необитаем в края на XIII век пр. н. е., както археолозите окончателно са установили. Същото се отнася за градовете Гай и Гаваон. Тези градове не са били нито обсаждани, нито завладявани, нито отново заселвани по времето на Исус Навин. Нещо повече, няма свидетелства за промяна в структурата на културното развитие, настъпила в края на XIII век пр. н. е. в Ханаан. Наистина, има данни, че някои градове в Ханаан са били унищожени приблизително по това време (два от двадесетте, споменати като подложени на разорение от Исус Навин, са били съсипани точно в подходящия период: Асор и Ветил). Но такава вероятност съществува за практически всеки времеви отрязък в древността: случва се градове да бъдат унищожавани от други градове, изгаряни или опустошавани по друг начин.

Така пред нас се изправя голям проблем. Изглежда, че повествованието на Исус Навин не е историческо в много отношения. Това създава дилема за историците, защото два момента са напълно очевидни: а) в крайна сметка е съществувал народът на Израил, живеещ в земята Ханаан, но б) няма свидетелства, че той се е появил там, идвайки от изток и унищожавайки главните градове чрез поредица от насилствени военни кампании. Откъде тогава е дошъл народът на Израил?

Обяснения за произхода на народа на Израил, заселил се в Ханаан

Съвременните изследователи са стигнали до няколко теории, обясняващи как народът на Израил се е появил в земята, известна като Ханаан. Следващите четири са най-популярните:

1. Теория за завладяването. Особено популяризирана от американския археолог Уилям Олбрайт в средата на XX век. Тази гледна точка приема повече или по-малко описанията на Исус Навин като точни във фактологичен аспект. Завладяването на земята от израилтяните се е случило наистина. Поради скорошните археологически открития малко учени, освен най-теологично консервативните, приемат днес тази гледна точка.

2. Теория за имиграцията. Тази гледна точка била най-аргументирано представена от немския учен Албрехт Алт. Според нея група хора влязла в Ханаан от външни предели и се заселила в рядко населените планински райони, като едва по-късно се асимилирала в градовете, над които в крайна сметка получила контрол. После, когато преразказвали историята за това какво се е случило, израилтяните описвали военно завладяване, каквото никога не е имало. В тази теория има едно слабо място. Сред археологическите паметници няма нищо, позволяващо да се предположи, че народът, известен по-късно като израилтяни, дължи своето съществуване изцяло на случайни хора, дошли по тази земя. Друг проблем е този, че няма свидетелства, че повечето градове са били превзети по какъвто и да е начин.

3. Селско въстание. Теория, популяризирана от американския учен Джордж Менденхол. Според тази гледна точка група израилтяни, избягала от Египет, се присъединила впоследствие към народите, които в Ханаан били потискани икономически и политически, и накрая потиснатите народи свалили господстващата власт по време на избухнало народно въстание. Днес тази гледна точка се разглежда главно като основаваща се повече на съвременни социални, политически и икономически модели, отколкото на археологически или на писмени свидетелства.

4. Постепенна поява. Йейлският професор Джон Колинс е един от многото изследователи, които клонят към гледната точка за постепенната поява на народа на Израил сред коренното население на Ханаан. Възможно е някои групи, които по-късно били идентифицирани като народ Израил, да са дошли отвън – може би група роби, избягали от Египет. В Ханаанската земя се е появил култ към Яхве, след това се разпространил и накрая значително количество хора последвали този култ. По-сетне те разказвали истории за това как са станали народ, различен от техните съседи.

(Следва)