БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 2. „БИТИЕ“ (4)

Превод: Copilot

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

Глава 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

Глава 2. “БИТИЕ“ (продължение)

АВТОРСТВО: КОЙ Е НАПИСАЛ ПЕТОКНИЖИЕТО?

И така, в процеса на нашето изследване научихме две ключови черти на книга „Битие“, които могат напълно да обяснят как изобщо се е появила на света. Първо, тази книга е част от много по-голяма колекция от разкази (и закони), съставляваща петте книги на Петокнижието. Второ, митовете и легендите първоначално са се предавали в устната традиция, от уста на уста, от едно поколение на друго. Като имаме предвид произхода на историите сред разказвачите на древен Израил, какво можем да кажем за автора на „Битие“, по-точно на целия корпус от книги? Кой е написал Петокнижието?”

Традиционната гледна точка

Дълго преди времето на Исус, хората вярвали, че автор на Петокнижието не е никой друг освен главният герой на разказа Мойсей. В следващата глава ще видим как Мойсей се появява в началото на „Изход“ като юноша, по чудо защитен от гибел. Той става представител на Бога на земята, велик пророк, чрез когото Господ върши чудеса, които правят възможен изхода на израилтяните от египетско робство. Мойсей става водач на своите хора, докато те вървят към планината Синай на Синайския полуостров, където Господ му дава Десетте заповеди и Закона. След това Мойсей води народа си през пустинята в продължение на 40 години, преди да им даде Закона за втори път („Второзаконие“), когато стоят на границата на Обетованата земя, готови да завладеят това, което Бог е обещал на потомците на Авраам.

В Древния свят, чак до сравнително съвременните времена, се смятало, че Моисей не само е получил законите на планината Синай (и ги е записал), но и сам е написал цялата Тора – всичките пет книги. Разбира се, това включва и „Битие“. Кой би могъл да знае по-добре всичките събития от „Изход“, случили се на планината Синай и в пустинята, и това, което е станало преди, от момента на Сътворението на света? Това конкретно бил Моисей, за когото било известно, че е говорил с Бога. Господ му открил Тората.

Проблеми на традиционната гледна точка

Периодично с течение на времето, през Средновековието, се появявали читатели, студенти и познавачи на Тората, които се питали дали Моисей наистина е написал или би могъл да напише Петокнижието. Интересът нараствал сред учените през XVII век, съмнения се появявали систематично през XVIII-то столетие. През XIX век те достигнали критичната си точка, когато можем да говорим за съвсем различно разбиране за авторството на текста, което доминира и днес. Становището било, че никой конкретен човек не носи отговорност за Петокнижието, и, разбира се, не и Моисей. Всичките книги са събрани от по-стари писмени източници (базирани на устни традиции), които са редактирани в един сборник (състоящ се от пет книги) няколко века след описваните в тях събития.

Първи критичен анализ

В самото начало на историята на критиката на Петокнижието, онези, които поставяли под съмнение авторството на Моисей, посочвали неоспоримия факт, че той не е наречен никъде техен автор. С други думи, всички книги са анонимни. Освен това, самите те не дават повод на читателя да смята, че главният герой е автор на цялото повествование. Във всичките сюжети от „Изход“ до „Второзаконие“, където Моисей е без съмнение главно действащо лице, той говори за себе си в трето лице. Авторът никога не посочва, че „аз“ направих или че „ние“ направихме нещо. Изглежда, че тези истории са написани за Моисей, а не от Моисей.

Освен това, в книгите присъстват такива откъси, които наистина е много трудно да се припишат на Моисей, най-известният от които е: „Моисей беше най-кроткият човек на земята“ („Числа“, 12:3). Едва ли авторът ще говори така за себе си, дори ако е вярно това и особено ако е бил наистина най-кроткият човек на земята!

Практически с пълна увереност може да се каже, че и други откъси не биха могли да бъдат написани от Моисей. Например втора глава от „Второзаконие“ (стихове 5-12) описва подробно смъртта на Моисей. Как той, авторът на Петокнижието, би могъл да опише собствената си смърт като събитие в миналото? Да разгледаме друг широко известен пример: „Това са царете, които царуваха в земята Едом, преди да царуват царете на синовете Израилеви“ („Битие“, 36:31). Този стих предполага, че авторът е запознат с времето, когато Израил е бил управляван от царе. Това обаче става едва два века след смъртта на Моисей (след като израилтяните завладяват Обетованата земя според книгата „Исус Навин“ и се управляват от племенни вождове най-малко 200 години, както е описано в книгата „Съдии“). Следователно „Битие“ трябва да е било написано по време на монархията или дори по-късно.

Изследвания от XIX и XX в.

Както отбелязахме, критиката на традиционния възглед за авторството на Петокнижието се задълбочила и се утвърдила сред учените в хода на по-нататъшни изследвания. В допълнение към току-що споменатите спорни въпроси се появили и други тревожни черти на повествованието. Вече бяха споменати многобройни анахронизми: камилите не са били опитомени в Ханаан по времето на Авраам или, да речем, Моисей; филистимците все още не са съществували като нация, не е бил построен градът Беер Шева (Вирсавея). Сюжети, съдържащи подобни бележки, не биха могли да бъдат написани по времето на Моисей през XIII век пр. н. е. Те трябва да бъдат датирани не по-рано от XI век пр. н. е. и, вероятно, много по-късно.

Съществуват също така ясни доказателства, че тези книги не са написани от един автор, особено ако се обърне внимание на вътрешните противоречия в повествованието и различните повторения.

Парадоксите на повествованието изглеждат най-значителни. Никъде те не са толкова очевидни, колкото в първите сюжети на „Битие“: историята за Сътворението на света (глави 1–2). Учените са стигнали до заключението, че описаните събития в глава 1 не могат да се съгласуват със сюжетите от глава 2. Те не приличат на два напълно различни разкази за сътворението, а сякаш съществено и удивително се допълват един друг. Прочетете ги внимателно самостоятелно. Съставете списък на това, което се случва в глава 1, а после списък на това, което се случва в глава 2, и ги сравнете. Сред другото може да забележите следното:

• В съответствие с глава 1 от „Битие“ растенията са създадени на третия ден, а на шестия - хората. Обаче, според глава 2: „И създаде Господ Бог човека от прахта на земята“ преди да се появят растенията и тревите (2:4, 7).

• В глава 1 от „Битие“ се говори за създаването на всички животни преди човека, на петия и шестия ден. Обаче, според думите на следващата глава, първо се появява „човекът“ (2:7), а после животните като негови помощници (2:19). Обърнете внимание: едва след човека „Господ Бог създаде от земята всички полски животни и всички небесни птици“. Преди създаването на човека не е имало никакво живо същество.

• Според глава 1 от „Битие“ хората, мъже и жени, са създадени едновременно, като кулминация на цялото творение (1:26–27). Обаче в следващата глава е очевидно, че първо Бог създава мъжа (Адам), след това всичките животни за мъжа. Когато никое от тях не се оказва подходящо, чак тогава Господ създава жената от ребро, взето от мъжа.

• Педантичните учени отбелязали също така две различни имена на божеството в разглежданите сюжети. В глава 1 от „Битие“ то се нарича на иврит Елохим, което обикновено се превежда като „Бог“ (въпреки че е в множествено число). В глава 2 то внезапно става „Яхве Елохим“, което може да се интерпретира като „Господ Бог“. В древния Израил думата „Яхве“ се считала за лично име на Бога и в крайна сметка се възприемала за толкова свещена, че правоверните евреи нямали право дори да я произнасят, за да избегнат богохулството. В Тората Бог се нарича така хиляди пъти, както Господ, Вседържител и Бог Цар. Удивително е, че само един от тези термини се използва в глава 1, а друг – само в глава 2. Подобно положение на нещата би имало смисъл, ако двата разказа се основават на различни източници, всеки от които има свой собствен поглед върху събитията и свое любимо име на Бога.

• Във връзка с това може да отбележим, че двата сюжета представят различни концепции за божеството (не само за имената му). В глава 1 Бог е представен като Силния, Всемогъщия, Твореца на всичко съществуващо, Той е далечен, недостъпен и се възвишава над всичко. Въпреки това, в глава 2 и в историята за Адам и Ева в Едемската градина в глава 3, Той е съвсем различен. Тук Бог е изобразен антропоморфно, тоест почти с човешки облик. Той стои на земята, докосва се до земния прах, прави операция на Адам, разхожда се по градината във вечерната прохлада (3:8), не знае къде се крият Адам и Ева (3:9). Господ говори с тях и иска да знае, сякаш Сам не знае, дали са го послушали (3:11).

• Накрая, двата сюжета се различават по ключови въпроси. Вече отбелязахме: първият разказ за сътворението иска да подчертае, че спазването на шабата е вкоренено в тъканта на битието. Във втория няма нищо подобно. Тук може да се види желание за отговор на някои от най-великите въпроси, които хората са задават през вековете. Защо жените изпитват болка по време на раждане? Защо е толкова трудно да се осигури достатъчно храна? Защо мъжете доминират над жените? В този сюжет се намира също така обяснение и на по-малко съществени куриози. Например, защо змиите пълзят по корем, а не ходят като другите същества.

Подобни различия накарали учените през XVIII и XIX век да мислят, че първите глави на Битие не са единен разказ, а два различни сюжета, съчинени от двама автори по различно време, с различни интереси, разбирания за божеството и възгледи за Сътворението на света.

Не по-маловажен е фактът, че литературните противоречия се срещат не само в споменатите по-горе глави. Те са разпръснати из цялата книга. Можете да се убедите в това сами, просто като прочетете текста много внимателно. Например, в разказа за потопа („Битие“, 6–9) ще намерите съпоставими различия. Едно от най-ярките е следното: според „Битие“ (6:19), Бог казва на Ной да вземе със себе си в ковчега по двойка „от всички животни“, но в глава 7 (стих 2) четем: „От всеки чист добитък вземи по седем, мъжки и женски, а от нечистия добитък по два, мъжки и женски“. Как е възможно това?

Можете да намерите подобни различия и в други части на Петокнижието. Например, в следващата глава ще се спрем на десетте египетски язви, които Моисей чудодейно изпратил, за да убеди колебаещия се фараон да освободи израилевите синове. Потресаващите истории за освобождението са също много добри, както и разказите за праотците, но учените и тук са открили подобни несъответствия. Ще дадем пример: по време на петата язва Господ унищожил „всичкия египетски добитък“ („Изход“, 9:6). Така можем да си помислим, че целият добитък наистина е загинал. Въпреки това, когато Моисей наложил седмата язва, ужасна градушка убила „по цялата египетска земя всичко, което беше на полето, от човека до добитъка“ („Изход“, 9:19–20, 25). Следователно този разказ се състои от поне два различни сюжета, при съединението на които се появило въпросното несъответствие.

Разногласията, които обсъдихме по-горе, се появяват в една или в друга книга от Петокнижието, както и в цялото повествование. Създава се впечатлението, че един и същи човек не може да бъде автор на всичките сюжети. Например, в „Изход“, в една от първите срещи на Моисей с божеството, Бог му казва: „Аз съм Господ (Яхве). Явих се на Авраам, Исаак и Яков с името „Бог Всемогъщ“ (Ел Шадай), а с моето име Господ (Яхве) не се открих на тях“ (6:2-3). Тук Бог казва, че праотците в „Битие“ не са знаели личното име на Бога, Яхве, те Го знаели само като Бог Всемогъщ, Ел Шадай. На внимателния читател подобно твърдение може да се стори странно, защото е съвсем ясно, че в „Битие“ Бог се явявал на праотците като Господ (Яхве) и те Го наричали с това име. Да разгледаме стих 26 (гл. 4): „Тогава започнаха да призовават името на Господа“. Или по-красноречивия откъс: „Аврам повярва на Господа (Яхве), и Той му го зачете за праведност. И му каза: Аз съм Господ (Яхве), който те изведе от Ур Халдейски, за да ти дам тази земя във владение. Той каза: Владико Господи! (Адонай Яхве) как да разбера, че ще я владея?“ („Битие“, 15:6-8).

Според „Изход“, Бог никога не се е явявал на Авраам като Яхве, но според „Битие“, Той се е явявал пред него именно като Яхве. Библейското повествование очевидно се опира на различни източници, което лесно се потвърждава и от повторенията, които наблюдавахме в историята на праотците.

(Следва)