ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА / ФРАНЦ КАФКА – “ПРЕОБРАЖЕНИЕТО“ - 7

ПРЕВЕЛ: Microsoft Copilot

РЕДАКТИРАЛ: Павел Николов

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30,

ГЮСТАВ ФЛОБЕР: “МАДАМ БОВАРИ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19

РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН: “СТРАННАТА ИСТОРИЯ НА ДОКТОР ДЖЕКИЛ И ГОСПОДИН ХАЙД“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9

МАРСЕЛ ПРУСТ: “НА ПЪТ КЪМ СУАН“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11

ФРАНЦ КАФКА: “ПРЕОБРАЖЕНИЕТО“ - 1, 2; 3; 4; 5; 6

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ЧАСТ ТРЕТА

Сцена I. „Тежкото нараняване, от което Грегор страда повече от месец — ябълката остана забита в тялото като видим спомен, защото никой не се решаваше да я извади, — сякаш подсети дори бащата, че въпреки сегашния си жалък и отвратителен облик Грегор е член на семейството, когото не бива да разглеждат като враг, а според повелята на семейния дълг трябва да преглътнат погнусата си и да търпят, само да търпят“. Отново се появява темата за вратите: вечерта вратата от тъмната стая на Грегор към осветената всекидневна остава отворена. В тази ситуация има една тънкост. В предишната сцена бащата и майката достигат върха на своята енергия: бащата в разкошната си униформа хвърля малки червени бомбички, символи на плодовитост и мъжество, а майката, с нейните слаби бронхи, мести в действителност мебели. Но след върха следва спад, безсилие. Изглежда, че самият баща е като че ли на границата на разпадането и превръщането в крехък бръмбар. Сякаш странни течения преминават през отворената врата. Болестта на превръщането в бръмбар е заразна, тя сякаш се е предала от Грегор на бащата — заедно със слабостта, кафявата небрежност и мръсотията. „Скоро след вечерята бащата заспиваше в креслото си; майката и сестрата взаимно си напомняха да пазят тишина; ниско приведена под лампата, майката шиеше фино бельо за един моден магазин; сестрата, постъпила там като продавачка учеше вечер стенография и френски, та да може някой ден да достигне до по-добра длъжност. Понякога бащата се пробуждаше и сякаш не знаеше, че е спал, казваше на майката:

— Докога ще шиеш пак тази вечер!

И веднага отново заспиваше, а майката и сестрата си разменяха уморени усмивки.

С особено упорство бащата се противеше да сваля у дома прислужническата си униформа; и докато халатът висеше без полза на закачалката, той дремеше на мястото си напълно облечен, сякаш постоянно готов за служба, очакващ и тук да чуе гласа на началника. Ето защо въпреки всички грижи на майката и сестрата по начало не съвсем новата униформа загуби чистия си вид и Грегор често по цяла вечер гледаше тази покрита с безброй петна, но блестяща с винаги излъсканите си златни копчета дреха, в която старецът спеше крайно неудобно и все пак спокойно“. Когато настъпва време за сън, бащата неизменно отказва да отиде в леглото, въпреки увещанията на жена си и дъщеря си, и в крайна сметка жените го хващат под мишниците и го вдигат от креслото. „Опрян на двете жени, той се изправяше бавно, сякаш бе сам на себе си тежко бреме, оставяше жените да го отведат до вратата, там им махваше с ръка да се върнат и продължаваше сам, докато майката бързо прибираше своя шев, а сестрата перото си, за да се спуснат подир бащата и му бъдат в помощ“. Мундирът на бащата започва да напомня на външната обвивка на голям, но донякъде раздърпан скарабей. Изтощената съпруга и дъщеря трябва да го местят от едната стая в другата и там — в леглото.

Сцена II. Разпадането на семейството Замза продължава. Слугинята е уволнена, а е наета по-евтина, дневна работничка — огромна, кокалеста жена — за най-тежките работи. Ще отбележа, че да се чисти и готви в Прага през 1912 година е било по-трудно, отколкото в Итака през 1954-та. Замза са принудени да продават семейните украшения. „Най-много, обаче, се оплакваха винаги от това, че тази прекалено голяма за настоящите обстоятелства квартира не може да бъде напусната, защото не е ясно как да се премести Грегор. Но Грегор разбираше, че преместването се затруднява не само от грижата за него, него можеше лесно да го пренесат в някаква кутия с отвор за въздух; семейството беше възпрепятствано от пълната безнадеждност и мисълта, че с тях се е случило такова нещастие, каквото никога не се е случвало на никого от техните познати и роднини“. Членовете на семейството са напълно съсредоточени върху себе си, силите им стигат само за да изпълняват ежедневната си работа.

Сцена III. Последните човешки спомени преминават през съзнанието на Грегор, предизвикани от все още живата потребност да се грижи за семейството. Той дори смътно си спомня момичетата, в които е бил влюбен, „ала вместо да помогнат на него и семейството му, всичките бяха непристъпни и той се радваше, когато изчезваха “. Тази сцена е посветена на Грете, която сега играе съвсем очевидно ролята на главен отрицателен персонаж. „Вече не размишлявайки какво би доставило на Грегор особено удоволствие, сестрата сега сутрин и през деня, преди да побегне към магазина си, с крак натъпкваше в стаята на Грегор някаква храна, за да може вечер, независимо дали той ще я докосне или — както ставаше най-често — ще я остави недокосната, с един замах на метлата да изчисти тази храна. Почистването на стаята, с което сестрата се занимаваше вече винаги вечер, минаваше колкото може по-бързо. По стените се тъкаха мръсни ивици, навсякъде имаше купчини прах и боклук. В началото, когато сестрата се появяваше, Грегор се свиваше в особено занемарените ъгли, сякаш я упрекваше за избора на място. Но дори и да стоеше там с дни, сестрата все пак нямаше да се поправи; тя виждаше мръсотията не по-малко от него, просто беше решила да я остави. При това тя с напълно несвойствена за предишните времена обидчивост, завладяла сега цялото семейство, следеше да почистването на стаята на Грегор остава само нейна, на сестрата, работа.“ Един ден, когато майката започва голямо почистване, изразходвайки за това няколко кофи с вода — а на Грегор му е много неприятна влажността, — се случва гротескна семейна кавга. Сестрата избухва в ридания; родителите я гледат в безпомощно учудване; „после се оживиха и те; бащата заотправя надясно упреци към майката, че не е оставила сестрата да почисти стаята на Грегор; наляво пък закрещя на сестрата, че занапред няма да ѝ позволява да разтребва Грегоровата стая; в това време майката се мъчеше да замъкне в спалнята бащата, който от възбуда вече, не се владееше; сестрата, разтърсвана от ридания, тропаше с малките си юмручета по масата; а Грегор шумно съскаше от гняв, че никой не се сеща да затвори вратата, за да му спести тази гледка и тази врява“.

Сцена IV. Любопитни отношения се установяват между Грегор и кокалестата прислужничка, която той изобщо не плаши, а по-скоро забавлява. Той дори ѝ харесва. „Я ела насам, стар торен бръмбаре!“ – казва тя. А зад прозореца вали дъжд – може би предвестник на скорошната пролет.

Сцена V. Появяват се наематели — трима брадати мъже, големи почитатели на реда. Те са механични създания, техните внушителни бради са маскировка; в действителност строгите господа са мерзавци и шарлатани. Наемателите заемат спалнята на родителите, зад хола, отляво. Родителите се преместват в стаята на сестрата, отдясно на стаята на Грегор, а Грете е принудена да спи в хола и сега няма своя стая, защото наемателите вечерят и прекарват вечерите си в хола. Освен това, тримата брадати мъже донасят в обзаведеното жилище и свои мебели. Те имат дяволска страст към външната чистота и всички неща, които не са им нужни, се отправят в стаята на Грегор. Иначе казано - става обратното на това, което се случва с мебелите в сцена VII на втората част, когато се опитват да изнесат всичко от стаята на Грегор. Тогава имаме мебелен отлив, сега прилив, боклуците се връщат обратно, стаята се пълни с какво ли не. Любопитно е, че Грегор, тежко болният бръмбар — раната от ябълката гнои и той почти спира да яде — изпитва удоволствие да пълзи сред прашните вехтории. В тази пета сцена от третата част, където се извършват всички промени, е показано как се е променил характерът на семейната трапеза. Механичното движение на брадатите роботи съответства на механичните реакции на семейството Замза. Наемателите „седнаха в горния край на масата, където по-рано се хранеха бащата, майката и Грегор, разгърнаха салфетките и взеха в ръце нож и вилица. В същия миг на вратата се появи майката, носеща блюдо с месо, а веднага след нея се показа сестрата с блюдо, в което имаше купчина картофи. От ястието се вдигаше гъста пара. Наемателите се наведоха над сложените отпреде им блюда, сякаш искаха да ги опитат, преди да пристъпят към яденето; и действително този, който бе седнал по средата и навярно се ползуваше с уважение пред другите двама, разряза къс месо още в блюдото, очевидно за да установи дали е добре сварено, или трябва да се върне в кухнята. Той остана доволен, а майката и сестрата, които напрегнато го наблюдаваха, се усмихнаха облекчено“. Нека си спомним силния завистлив интерес на Грегор към големите крака, докато сега беззъбият Грегор е заинтересован от зъбите. „На Грегор му изглеждаше странно, че измежду всичките разнообразни шумове при храненето постоянно се открояваше звукът от дъвченето на зъбите, сякаш това трябваше да покаже на Грегор, че за ядене са нужни зъби и дори най-прекрасните, ала беззъби челюсти не струват за нищо.

„Та и аз искам да ям — угрижено си каза Грегор, — ала не такива неща. Как добре си хапват тези наематели, а пък аз умирам от глад!“

(Следва)