ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА - 3

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: 1, 2

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ДЖЕЙН ОСТИН (1775-1817)

“МЕНСФИЙЛД ПАРК“ (1814 г.)

(Продължение)

***

Мисис Норис е гротескова фигура, тя е доста вредна натрапчива особа, която вре носа си навсякъде. Не че е съвсем безсърдечна, но сърцето ѝ е груб орган. Племенниците Мария и Джулия са за нея богати, здрави и великолепни (мисис Норис няма свои деца), тя ги обожава по свой начин, а към Фани се отнася с презрение. В началото на романа мис Остин с характерната за нея тънка ирония обяснява, че мисис Норис не можела „да запази в тайна оскърбителните забележки срещу сър Бертрам“, които се съдържат в язвителното писмо на сестра ѝ, майката на Фани. Образът на мисис Норис не е само сам по себе си произведение на изкуството, той е и функционален, защото благодарение на нейната натрапчива намеса сър Томас взема в дома си Фани Прайс. А това е вече средство за характеристика като сюжетообразуващ компонент. Защо мисис Норис се стреми Бертрамови да вземат и да възпитават Фани? Отговорът е този: „...въпросът бе сметнат за уреден и всички вече се наслаждаваха на великодушния си замисъл. Строго погледнато, чувството на удовлетворение не би трябвало да бъде еднакво за всички, тъй като сър Томас беше решил да стане истински и последователен покровител на избраното дете, докато мисис Норис нямаше ни най-малко намерение да влиза в каквито и да било разходи по издръжката му. Когато ставаше дума за разходки, разговори и проекти, щедростта й нямаше равна и никой не умееше по-добре от нея да наложи на другите широта на мислене, но любовта й към парите беше равна на страстта ѝ да командва и тя твърде добре знаеше не само как да запази собствените си пари, но и как да похарчи тези на приятелите си. <...> Обзета от тази всепоглъщаща страст, която не беше смекчена от истинска привързаност към сестра й, тя се стремеше единствено към честта да планира и организира тази така скъпо струваща благотворителност. Независимо от това, заблудата по отношение на собствената й особа изглежда беше толкова голяма, че след този разговор тя си тръгна от пасторския дом, изпълнена с блажената увереност, че на света няма друга сестра и леля с подобна широта на мислене“. И така, без да изпитва особена любов към сестра си, без да изхарчи и едно пени и да направи каквото и да е за Фани, а само като я натрапва на сър Томас да я възпитава, мисис Норис се утешава с мисълта за това, че е уредила бъдещето на своята племенница.

За себе си мисис Норис казва, че не е от тези, които си хвърлят думите на вятъра, но в действителност разговорчивите уста на добрата жена изригват потоци от баналности. Тя говори гръмогласно. Тази гръмогласност мис Остин намира начин да предаде и подчертае. Води се все същият разговор между мисис Норис и Бертрамови да се вземе Фани Прайс за възпитаване: „Съвършено вярно! — възкликна мисис Норис. — Това са две много важни условия. А за мис Лий е все едно дали ще учи три момичета или само две — за нея не би трябвало да има разлика. Ако можех само да бъда по-полезна! Вие виждате, че правя всичко, което ми е по силите. Аз не съм от тези, които се боят от допълнителни грижи...“ И продължава в същия дух. Бертрамови отговарят. И отново мисис Норис: „Точно така мисля и аз — възкликна мисис Норис — и същото казах сутринта на съпруга си“. А малко по-рано в разговор със сър Томас: „Изцяло ви разбирам! — възкликна мисис Норис. — Вие сте въплъщение на великодушието...“ С повтарянето на глагола „възкликна“ Остин предава шумния маниер на тази несимпатична особа и може да отбележим, че на малката Фани, когато най-сетне попада все пак в „Мендсфийл парк“, особено неприятно впечатление ѝ прави силният глас на мисис Норис.

(Следва)