ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 4. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И СМЪРТТА НА ИСУС / СЪЩНОСТТА НА СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД / СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ: СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС/ ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА: ХЕРМАН САМУЕЛ РЕЙМАРУС / КРИТИКА НА ФОРМИТЕ: НАУЧЕН КОНТЕКСТ / НАЧАЛО НА КРИТИКАТА НА ФОРМИТЕ / НЕ СА ЛИ УЧЕЛИ НАИЗУСТ ПРЕДАНИЯТА? / „КОНТРОЛИРАНА“ ЛИ Е БИЛА ТРАДИЦИЯТА? / КАК СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАЛИ ПРЕДАНИЯТА

3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ: КАК ИЗСЛЕДВАЛИ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / СПОМЕНИ ЗА БААЛ ШЕМ ТОВ / ИСУС И ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И НАЙ-ДРЕВНАТА ЦЪРКВА / СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПАПИЙ / ЕВАНГЕЛИЯТА В КРАЯ НА II ВЕК / ЗАЩО МАТЕЙ, МАРК, ЛУКА И ЙОАН? / ИСТИНСКИТЕ АВТОРИ НА ЕВАНГЕЛИЯТА

4. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И СМЪРТТА НА ИСУС: ПРОУЧВАНЕ НА ПАМЕТТА: В НАЧАЛОТО / „ЗАПОМНЯНЕ“, 1932 г. / ПО-НАТАТЪШНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ / ПОМНИМ ЛИ СЪЩНОСТТА? /

СЪЩНОСТТА НА СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС

Една от задачите на тази книга е да анализира късните/евангелските предания за Исус, записани 40-65 години след смъртта му, и да изясни има ли сред тях изкривени спомени. Сега ще проучим преданията за смъртта на Исус, а в следващата глава ще разгледаме най-напред помнят ли устните култури по-добре миналото от писмените, а след това ще преминем към преданията за служенето на Христос. Искам да започна от разказите за последните дни и часове на Исус, защото те били най-често спомняни. Което се вижда дори от това колко много място им е предоставено в евангелията. „Евангелието от Марк“ отделя десет глави за проповедта на Исус в Галилея и шест – за последните седмици, дни и часове в Ерусалим. „Евангелието от Йоан“ описва 2,5-годишната проповед на Исус в единадесет глави, а последната му седмица – в шест.

Почти всички изследователи са съгласни, че базовата същност на евангелската информация за Страстната седмица е по-скоро вярна. Тези спомени са фиксирани в няколко независими един от друг източници и не носят в себе си отпечатъка на християнското пристрастие: отразяват например такива епизоди от живота на Исус, които християните нямало защо да си измислят за свои цели. А и изобщо са правдоподобни. Към тези спомени могат да се отнесат следните:

• В последната седмица от живота си Исус с група свои ученици отишъл от Галилея в Ерусалим за ежегодното празнуване на Пасхата.

• В Ерусалимския храм Исус осъществил рязък акт на протест срещу това, което правели там сарафите и продавачите на жертвени животни.

• Исус прекарал една седмица в Ерусалим, възвестявайки бъдещото Божие царство. Вероятно тази вест започнала да събира привърженици.

• Управляващите власти – еврейските или римските (или и едните, и другите) се уплашили, че проповедта на Исус ще повлече след себе си размирици (вероятно бунт по време на нажежената обстановка през празника) и решили да го арестуват.

• Юда Искариот, един от учениците на Исус, помогнал на властите да го заловят.

• Исус бил арестуван през нощта в Гетсиманската градина в присъствието на учениците му. Това станало след последната му трапеза с учениците (вероятно пасхална).

• Останалата нощ той прекарал под стража.

• На сутринта го завели при наместника Понтий Пилат и го обвинили, че се нарича юдейски цар.

• Пилат го счел за виновен и заповядал да го екзекутират.

• Исус бил веднага отведен и разпънат заедно с други двама престъпници.

В известен смисъл това е много информативно. Приятно е да знаем, че знаем толкова много неща. Но за повечето от нас тези общи сведения са малко. Ние искаме да знаем повече. Например: за какво Исус е бил осъден на смърт? Наистина ли се е нарекъл юдейски цар? И ако е така, какво означава това? Готвил ли е въоръжено въстание срещу Рим, желаейки да се провъзгласи за цар? Бил ли е заплаха за социалния ред, възвестявайки равенство вместо социална йерархия (разбирайки царството в някакъв образен смисъл)? Проповядвал ли е апокалиптичната вест за бъдещ крах на властимащите и настъпването на ново царство, в което той ще бъде владетел? Или нещо друго?

И дали играе тази роля?

Повечето от нас ще кажат: да, играе. Но ние искаме да знаем колкото се може повече детайли за събитията от Страстната седмица. Кога Исус е влязъл в Ерусалим? Дошъл ли е на ослица, да речем, по време на Цветница? И дали са го посрещали по улиците евреите, славейки го като Месия? Нарушил ли е работата на Храма, когато изгонил търговците? Когато стражите дошли за него, дали са хванали апостолите мечовете и дали са се опитали да го защитят? Наистина ли Понтий Пилат, след като го изслушал, го признал за невинен, а заповедта за екзекуция е дал под натиска на еврейските власти? Предлагал ли е Пилат на еврейската тълпа да пусне Исус? И настояла ли тълпата е настояла да бъде освободен Варава, осъден на смърт за метеж? Дали се е разкъсала на две храмовата завеса по време на смъртта на Исус?

И това съвсем не са всичките въпроси. Техният брой може да се увеличи: когато се занимаваме със спомените, фиксирани в евангелията, горим от желание да знаем всичко до последната подробност. Но доколко надеждни са тези повествования? Ние нямаме възможност да обсъждаме детайли: за това биха били необходими няколко солидни монографии. Затова ще вземем част от важните епизоди, споменати по-горе, които или съдържат напълно изкривена памет, или памет, в която е вярна само основната същност.

Илюстрация на метода: съдът на Пилат. Ще започнем с най-важния и очевиден въпрос. Има ли начин да се разкрият неточните, недостоверните спомени за Исус в евангелията? Моят анализ в тази и в следващата глава ще бъде основан на предпоставката, че изкривените спомени за Исус могат да бъдат разкрити. Тук има два ключови признака.

Първо, понякога спомените за живота на Исус си противоречат. Например в евангелията едни и същи епизод се описва по различен начин. Разбира се, в живота се случва различните разкази да са само различни гледни точки, различни ракурси. Но понякога версиите се отличават толкова – даже си противоречат, - че не могат да бъдат едновременно истина. Значи минимум едната от тях е исторически недостоверна и отразява изкривена памет.

Второ, някои спомени са неправдоподобни, невероятни. Разбира се, всеки случай трябва да се разглежда отделно. И все пак такива места в разказите за живота и смъртта на Исус съществуват. Когато сцената е неправдоподобна, може да се констатира изкривена памет.

Както ще видим, да се разкрият изкривените спомени е важно не само за реконструирането на живота на Исус. Това хвърля светлина и върху ранните християни. Гледайки на техните представи за Исус, ние разбираме при какви обстоятелства са живели. Защото тези обстоятелства са сложили отпечатък върху паметта им за Исус.

За да посоча как се разкриват изкривените спомени, ще взема един малък пример. Той съдържа и противоречия (евангелските отчети не съвпадат), и неправдоподобни детайли. И се отнася за съда на Пилат: сцени, описани във всичките четири евангелия.

...И така, повечето изследователи са съгласни, че базовата същност на събитията, станали през Страстната седмица, е описана в евангелията вярно. По време на пасхалните празници Исус бил заведен при Понтий Пилат, наместника на Юдея. Обвинявали го, че се е нарекъл юдейски цар, и го осъдили на разпятие. В историчността на тези събития ни убеждават следните факти: Исус сигурно е бил разпънат; разпятието било римска форма на екзекуция; римляните имали право да произнасят смъртни присъди; заповедта за екзекуцията е дадена от римски наместник; наместникът бил Понтий Пилат; наместникът обикновено идвал в Ерусалим по време на Пасхата. Ако всичко това се събере, общото русло на събитията, описани в евангелията, изглежда абсолютно правдоподобно.

Но е интересно колко различно евангелията описват съда над Исус. Няма да се задълбочаваме сега във всичките детайли, а ще съсредоточим вниманието си върху два главни момента: образа на Пилат/еврейските вождове и образа на тълпата.

В „Евангелието от Марк“ (Марк, 15:2–15), най-древното от известните ни евангелия, еврейските вождове довеждат Исус при Пилат. Пилат пита Исус: „Ти ли си юдейският цар?“ Исус отвръща кратко: „Ти го казваш“ (гръц. su legeis). Еврейските вождове представят много обвинения срещу Исус, но – за учудване на Пилат, Исус не им отговаря. Между другото Пилат имал обичай да освобождава по време на празника един затворник, за когото тълпата помоли. Пилат предлага на тълпата да освободи Исус. Но народът, подстрекаван от еврейските свещеници, моли за освобождаването на убиеца и метежника Варава. Пилат пита какво да прави с Исус. Тълпата иска екзекуция. Пилат се учудва: какво зло е направил Исус? Но тълпата настоява на своето. Тогава Пилат освобождава Варава, а Исус изпраща да бъде разпънат.

Разказът е лаконичен и прост. Любопитно е как го променят следващите евангелисти. Ние видяхме вече на какви колосални промени се подлагала историята за Страстите в късните неканонични текстове като „Евангелието от Петър“ (виж глава 1). Но сериозни промени се виждат още в Новия завет. Да вземем „Евангелието от Матей“, един от източниците на което е било почти със сигурност „Евангелието от Марк“. От модификациите, които Матей внася (Матей, 27:11–26), ще отбележим само две.

• Докато Пилат седи на съдийското място, жена му го моли да не прави на Исус нищо лошо, защото Исус е невинен.

• Пилат осъзнава, че ще започнат безредици, ако не отстъпи пред исканото от тълпата. Тогава заповядва да донесат вода и си измива ръцете, обявявайки, че е невинен за кръвта на Исус. Тълпата възкликва: „Да падне кръвта му върху нас и върху нашите деца“ (Матей, 27:25).

Несъмнено Матей подчертава още повече от Марк, че Пилат не е искал смъртта на Исус: искали я еврейските лидери и тълпата (сравнете пак с неканоничните текстове!).

Тези акценти са още по-забележими в „Евангелието от Лука“ (Лк 23:1–25), което също използва Марк като един от своите източници. Там Пилат веднага обявява, че не намира никаква вина у Исус. Но първосвещениците и еврейската тълпа продължават да обвиняват Исус. Като разбира, че в града е дошъл за Пасхата Ирод, управителя на Галилея, родната земя на Исус, Пилат изпраща затворника при него. Ирод задава въпроси на Исус, но в крайна сметка го връща обратно при Пилат, защото не намира у него нищо престъпно. По-нататък Пилат отново обявява Исус за невинен (и още два пъти!). Но еврейската тълпа настоява на своето и Пилат дава Исус „на тяхната воля“ (Лука 23:25). Тук е пределно ясно кой носи главната отговорност за смъртта на Исус: не римскияг наместник и даже не империята, която той олицетворява (те намерили, че Исус е невинен!), а еврейските власти и еврейския народ.

В „Евангелието от Йоан“, най-късното от каноничните евангелия, тази линия е означена още по-ясно (Йоан, 18:28–19:16). Ако се съди по всичко, Йоан не е познавал синоптичните повествования. Но в широк смисъл неговата версия прилича на синоптичната: еврейските власти довеждат Исус при Пилат; Исус е разпитван и разпънат на кръст. Но като изключим тези общи места, разказът на Йоан стои изолиран.

У Йоан еврейските вождове водят Исус в преторията (двореца на Пилат), но отказват да влязат вътре: те не искат да се осквернят ритуално, което би им попречило до участват вечерта в пасхалната трапеза. Йоан не обяснява защо преторията би осквернила евреите, но техният отказ подразбира две необичайни разлики от синоптиците.

• У Маетй, Марк и Лука пасхалната трапеза се е състояла предната вечер. В тези по-древни евангелия Исус е доведен при Пилат на сутринта след пасхалната трапеза, а у Йоан – сутринта преди трапезата. Следователно, ако синоптиците са прави, в случая Йоан не отразява точна памет.

• Тъй като еврейските вождове не влизат при Пилат, а само изпращат при него Исус, наместникът се оказва в особено положение: принуден е да ходи между тях и обвинявания. Отначало той общува с Исус насаме, след това излиза от преторията при еврейските вождове; след това влиза, после отново излиза и т. н. Цели шест пъти..

Ще отбележим още една особеност на Йоан: Исус и Пилат водят пространни разговори. Исус съвсем не мълчи за разлика от мълчанието му в някои други повествования. Той използва отправените обвинения, за да разкаже на Пилат за себе си и за своята личност, за своето царство и за истината. Като у Лука Пилат се опитва да пусне Исус (три пъти), но „юдеите“ не искат да чуят за това; те настояват за екзекуция. Накрая Пилат извежда Исус навън и го показва с думите: „Ето вашия цар“. Но евреите искат разпятие. Пилат пита: „Вашия цар ли да разпъна?“ Първосвещеникът отговаря: „Ние нямаме друг цар освен кесаря“. Тогава Пилат „им го предал за разпъване“ (Йоан, 19:16).

Поразителна фраза! На кого именно, кои са тези „им“? Ако се съди от най-близкия контекст – това са първосвещениците. В този разказ Пилат не само предоставя съдбата на Исус на волята на еврейските вождове и на еврейския народ като при Лука 23:35. Той „им“ го дава и да го разпънат. За екзекуцията на Исус носят отговорност еврейските вождове.

Както вече разбрахме, един от индикаторите за изкривена памет е невъзможността да се съгласуват различни версии на събитията. И както отбелязахме в глава 1, ние си спомняме миналото заради настоящето. Събитията от настоящето влияят не само върху това, което си спомняме, но и върху това как си го спомняме. По какъв начин тогава стоят нещата с „настоящето“ на евангелистите, които разказали за съда над Исус 40-60 години след този съд? Би ли могло настоящето да изкриви – съзнателно или несъзнателно – паметта за съда над Исус? Въпросът не е маловажен, защото тук нас ни интересува не само историческата достоверност на спомените за миналото, но и това каква светлина са поставяли тези спомени своите притежатели. Какво християните са смятали за важно в миналото, когато си то представяли?

Едно може да се каже със сигурност: по времето на евангелистите, 40-60 години след разпятието, отношението между християните (от езичниците и евреите) и евреите нехристияни било доста напрегнато. Както е известно, повечето от евреите не вярвали в месианството на Исус. Тези малко евреи, които вярвали в месианството на Исус, настоявали, че са абсолютно прави. С времето разликите в мненията довели до значителна враждебност и омраза. Християните не можели да разберат защо евреите нехристияни са слепи за истината и отхвърлят своя Месия. Възникнала версия, че тази позиция евреите са заели от самото начало. Следваща стъпка станала мисълта, че – когато го отхвърлили, евреите предали Исус на римските власти. А оттам има само една ръка разстояние до идеята, че Исус е умрял по вина на упорстващите евреи. Следователно вече се говорело, че Исус е убит от евреите.

Това е изкривена памет. Исус не е убит от евреите: убит е от римляните. Соето не означава, разбира се, че може да се винят всички римляни. (Куриоз: в продължение на векове християните обвинявали за убийството на Исус „евреите“ и никога „италианците“.) А заповедта за разпъването на Исус била дадена от римския наместник Понтий Пилат.

Освен това много детайли изглеждат като изкривяване на паметта. Да речем, ако хронологията на Йоан се различава от синоптичната, това означава, че едната от тях е неправилна. Още по-любопитен е този въпрос: защо с годините Пилат е бил изобразяван като все по-малко виновен за смъртта на Исус? Различните евангелисти го защитават различно, но ако имаме предвид кои евангелия са написани по-рано, а кои по-късно, ще се получи, че Пилат е бил все повече оневиняван. А нали той взел решението, смятайки Исус за смутител (вероятно след много кратък разпит)! Но след това някои християни заявили, че си е измил ръцете и обявил Исус за невинен. Още след някое време се появила версия, че е обявил Исус за невинен не един, а цели три пъти. Още по-късно казали, че е предал Исус на първосвещениците за екзекутиране. Едва ли тези събития са ставали в действителност. Спомените за съда над Христос се изказвали в ситуация, когато християните спорели с евреите за месианството на Исус. Но те все пак са важни за нас, защото показват крайно конфликтния контекст, в който си спомняли за Исус неговите по-късни последователи. Хората не си спомняли просто исторически факти: те ги предавали по начин, който бил актуален в тяхното настояще.

Още един начин да се разкрият изкривените спомени е свързан с вътрешното правдоподобие. По-нататък ще видим, че има всякакви основания да се смята целия епизод с Варава за изкривена памет. А засега ще се спрем на още три аспекта на тези разкази, които изглеждат доста неправдоподобни.

Първо. Когато довеждат Исус при Пилат, Пилат пита тълпата кой затворник да пусне и какво да прави с Исус. Достоверността на това е съмнителна. Ще пита ли уважаващият себе си съдия хората в съдебната зала кого трябва да помилва и каква да бъде присъдата? Едва ли. Имаме ли свидетелства, че някой римски чиновник е съдел по този начин? Не. (Макар че отчети за съдебните процеси са се запазили.) Бил ли е Пилат човек, който би играл под свирката на своите подчинени? Абсурд. Колко е голяма вероятността, че това се е случило? Много е малка.

Второ. (Това засяга само „Евангелието от Йоан“). Правдоподобно ли е, че могъщият римски наместник ще тича между обвиняемия и обвинителите, за да не засегне религиозните чувства на тези обвинители? Не много. Можем ли да си представим причината, поради която четвъртият евангелист е пожелал да опише ситуацията по такъв начин, макар че това е веправдоподобно? Да, разбира се. В „Евангелието от Йоан“ еврейските вождове не искат да влязат в преторията, за да могат да седнат вечерта на пасхалната трапеза. Те искат да ядат от пасхалното агне. И също така искат да убият Исус. Но кой е Исус в „Евангелието от Йоан“? В „Евангелието от Йоан“ (и само в него) гой е наречен пасхално агне: „Ето го Божието агне, което поема греха на света“ (Йоан, 1:29). Така възниква груба ирония: еврейските вождове отхвърлят това, което най-много искат. Те не само отхвърлят своя Месия: те отхвърлят и пасхалното агне (при цялото си желание да ядат от него вечерта). Пред себе си имаме не спомен за събитие, което е станало реално в живота на Исус. Пред нас стои отражение на антагонизма, който изпитвали християнските разказвачи по отношение на своите еврейски опоненти. Тези опоненти спазвали еврейските обичаи, но не смятали, че Исус е изпратен от Бога за спасение на света.

Трето. (Отново засягащо само „Евангелието от Йоан“). Ако Пилат наистина се е разхождал до еврейските обвинители, за да се ориентира в обвиненията, а Исус е използвал тази възможност за разкриване на своята личност и идентичност, откъде Йоан знае думите на Исус? Защото Исус и Пилат разговаряли насаме. А веднага след това Исус бил отведен за екзекутиране. Той не говорил с никого за този разговор. Крайно малка е вероятността, че години по-късно Пилат е споделял спомени с любопитни християнски разказвачи. Откъде тогава са се взели думите, уж произнесени от Исус? Някой ги е измислил! Това е изкривена памет, макар и по свой начин ценна. Тя е разбираема в светлината на по-късните християнски представи за Исус: именно той, а не Пилат (и даже не кесарят) е висш владетел; именно той е цар, макар че царството му „не е от този свят“.

...И така, ние показахме как трябва да се различават спомените, имащи историческо ядро, от изкривената памет. А сега ще преминем към следващите пет епизода от евангелските разкази за Страстите и ще обясним накратко защо паметта за реалната история в тях е изкривена, но те дават полезна информация за хората, които помнели именно така Исус и разказвали именно такива предания.

(Следва)