ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА / КРИТИКА НА ФОРМИТЕ / НЕ СА ЛИ УЧЕЛИ НАИЗУСТ ПРЕДАНИЯТА?

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД / СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ:

СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС/ ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА :

ХЕРМАН САМУЕЛ РЕЙМАРУС ;

КРИТИКА НА ФОРМИТЕ: НАУЧЕН КОНТЕКСТ ; НАЧАЛО НА КРИТИКАТА НА ФОРМИТЕ

2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА / КРИТИКА НА ФОРМИТЕ / НЕ СА ЛИ УЧЕЛИ НАИЗУСТ ПРЕДАНИЯТА?

Много хора, осъзнавайки за първи път, че преданията за Исус са се разпространявали устно десетилетия наред, преди да бъдат записани, намират като че ли непоклатим отговор. Думите на Исус и разказите за него са се учели наизуст от неговите ученици – заради по-точното им запазване. Не се ли славят устните култури с умението да се запазват безпогрешно преданията? След като хората не са записвали спомени, те вероятно са се стараели да запомнят всичко по-добре, за да осигурят предаването на информацията от поколение на поколение без изкривяване. Не е ли така?

За съжаление десетилетия интензивни изследвания показват: по-скоро не е така. По-подробно ще говорим за това в глава 5, където ще видим какво са научили антрополозите за устните култури и за запазването на преданията в тях. А засега ще зададем един частен въпрос: учели ли са наизуст учениците на Исус неговите поучения, за да не се променят съответните предания в процеса на разказа и преразказа?

Най-известният привърженик на тази хипотеза е Биргер Герардшон, шведски изследовател на Новия завет и на ранния юдаизъм. Най-значимата му книга излиза през 1961 година и се нарича „Памет и ръкопис“. Тя е отговор на критиката на формите, която запазва влияние и след повече от четиридесет години след своето възникване. Ценността на пространното произведение на Герардшон е в това, че в него е приет сериозно един важен факт: Исус е евреин от I век, а за да бъде разбран еврейският учител от онова време, трябва да се вникне в релевантните исторически източници.

Герардшон се интересува особено от равинския юдаизъм, иначе казано – от юдаизма, основаващ се на ученията на равините, известни в по-късни еврейски източници като Мишна и Талмуд. От тези обширни и сложни свещени текстове се вижда, че равините са разработили задълбочено учение за еврейския закон, а фактически – цяла правна система, в основата на която е положена писмената Тора, Закона на Мойсей. Тези допълнителни закони понякога се наричат устен закон.

Според Герардшон древните равини не само четели лекции на учениците си, но и ги заставяли да учат наизуст получената информация. Заучаването било първата крачка в обучението и протичало чрез постоянно повтаряне. С други думи, преди да се вдълбочиш в тълкуване на думите на учителя, трябва да ги назубриш. И едва след това назубряне на ученика се разрешавало да премине към тълкуване. Герардшон резюмира:

Ученикът трябва да помни думите на учителя точно. Но и учителят отговаря за това да се спазва точността на формулировките… Той е длъжен да повтаря всичко отново и отново, докато не го предаде на ученика или на учениците си: докато не научат необходимия откъс наизуст.

Герардшон доказвал: Исус е бил еврейски учител, а значи е наставлявал учениците си именно по този начин. Това означавало да бъде равин.

Наистина, съблазнителна хипотеза. Тя се съобразява с еврейския исторически контекст на Исус, който ни е познат от други източници. И като че ли е логично, че учениците трябвало да наизустяват учението. Но за съжаление само много малко изследователи намират изводите на Герардшон за убедителни. Защо? Отчасти защото тази хипотеза се основава на много слаб фактически материал.

Критиците отбелязват няколко основни проблеми.

♦ Първо, да се прилагат към Исус педагогическите методи на равините, е анахронизъм. Герардшон проектира върху Исус сведения, отнасящи се към по-късно време. Защото той се основава на Мишна и Талмуда. Но Мишна, най-древният от запазилите се сборници с равински материали, учените обикновено свързват с 20-те години на 3 век. А Вавилонският Талмуд е написан още по-късно, през VI век. А Исус е проповядвал доста по-ранно, през 20-те години на 1 век. И даже от Мишна го разделят без малко двеста години. Да, Мишна и Талмудът включват и по-древни материали, но специалистите по равинска литература не смятат, че могат да се вземат обичаи от 200 година и автоматично да се смята, че нещата са били същите и през 29 година. Това е все едно да вземем американските правови процедури от 2000 година и да ги приложим към 20-те години на 19 век.

♦ Второ, от нищо не се вижда, че Исус е бил равин в късния технически смисъл на думата, а и изобщо – че такива равини са съществували по негово време. Равинският юдаизъм започнал да се формира след разрушаването на Ерусалим (70 година). Именно тогава равините, чиито предшественици явно са били фарисеите, започнали да играят видна роля сред еврейските учители. Но Исус живял много по-рано. Което означава, че бъдещите събития имат ограничена ценност за разбирането на ситуацията по негово време.

♦ Трето, както лесно ще забележи всеки читател, никъде не е казано, че Исус е молел да се учат наизуст неговите поучения. Той никъде не предава на последователите си „устния закон“. И не иска от учениците си да запомнят учението му дума по дума.

♦ Четвърто, дори това е незначително в сравнение с ясния и несъмнен факт: учениците на Исус не предавали неговите поучения и разказите за него, учейки ги наизуст. Както отбелязват мнозина учени, Герардшон не е изследвал задълбочено преданията, отразени в евангелията, за да разбере доколко е правилна неговата теория. А между другото - имаме ли данни, че поученията на Исус са се запазвали дума по дума? Точно обратното! Поразителните разлики между това как думите и делата на Исус са описани в различните евангелия, доказват убедително: тези материали не са били учени наизуст, за да се осигури точното им предаване.

За първи път осъзнах това, когато бях аспирант в Принстънската богословска семинария. Веднъж при нас дойде като лектор Харалд Ризенфелд, учителя на Герардшон. Той доказваше теория, подобна на тази, която по-късно представи неговияг знаменит студент. (Ризенфелд явно е подхвърлил идеята на Герардшон). А именно, че преданията за думите и делата на Исус са се учели специално наизуст. На сутринта след лекцията признах на Ризенфелд, че нещо не разбирам: в Новия завет има цяла редица места, където думите и делата на Исус са описани по различен начин – как в такъв случай биха могли да са наизустени?

Дадох му пример.

♦ В „Евангелието от Марк“ (Марк, 5:21–43) към Исус се приближава човек на име Яир и казва, че дъщеря му е тежко болна. Той иска Исус да отиде и да я спаси. Тръгват към дома на Яир, но по пътя им се случва да бъдат забавени. В това време момичето умира. Идват домашните на Яир и съобщават, че е отпаднала необходимостта да ангажират учителя. Исус обаче казва на Яир да не се тревожи. Отиват в къщата и Исус възкресява детето… Всичкият този разказ на Марк прави огромно впечатление. Написан е трогателно и силно.

♦ В „Евангелието от Матей“ са описани същите събития, но с една съществена разлика (Матей, 9:18–26). Според Матей Яир идва при Исус и му казва, че момичето вече е умряло. Той иска Исус да го възкреси.

Попитах Ризенфелд: може ли Матей да е прав, ако е прав Марк? Момичето или е живо, когато баща му идва при Исус, или не е! Отговорът на Ризенфелд ме потресе и си го спомням и до сега. Убеден, че разказите за Исус са се учели наизуст от неговите ученици, той предложи версията, че Матей и Марк описват различни събития – Исус е разговарял два пъти с Яир и два пъти е върнал живота на дъщеря му. Първия път Яир дошъл при Исус, когато дъщеря му била още жива. Втория път – когато вече е умряла. Следователно е имало две възкресения.

Тогава веднага разбрах, че теорията за точното заучаване на думите и делата на Исус, ми изглежда безсмислена.

И последният минус на хипотезата на Герардшон: тя се съобразява малко с това, че преданията за Исус са се разпространявали в ранната Църква. Евангелистите не са записали това, което е казал лично Исус. Както ще видим в глава 3, нито едно от евангелията няма апостолски произход. Апостолите били бедни и неграмотни селяни и разговаряли на арамейски език, родния език на Исус. А евангелията принадлежат на перата на много образовани християни, за които родният език е бил гръцкият и които са писали 40-65 години след Исус. Следователно преданията са се разказвали десетилетия наред и не само сред учениците, които уж заучавали думите и делата на Исус, но и сред най-различни хора, в по-голямата си част непознаващи нито очевидците на събитията, нито познати на очевидците. И какво получаваме в крайна сметка?

♦ Указания, че апостолите са учели наизуст поученията на Исус, изобщо нямаме.

♦ Съвсем невероятно е с такова учене наизуст да са се занимавали всички в християнския свят.

Следователно тази теория за възникването на евангелските предания не издържа на критиката.

(Следва)