сряда, октомври 12, 2022

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ / ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ ДО ЦЕНТРАЛНИЯ РЕВОЛЮЗИОНЕН КОМИТЕТ В БУКУРЕЩ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 488

Данаил Хр. Попов до Централния революционен комитет в Букурещ

Господа!

Вчера дойде човек от Тетевен и ни разказа следното: за Димитър Общи бяхме чули, че откакто го хванали него, уж той предавал, изказвал всичко, [но] не е истина. Този човек бил очевидец там, защото и неговият брат е уловен. Димитър казал сам, че той е същият, когото търсят, и че парите той е взел за народна цел. Представил се за сърбин. Посочил два паспорта - гръцки и италиански. За съдружниците си той казал: ние бяхме трима души в тази работа, единият се уби в Русе, втория съм аз, а третият го няма тадева, т.е. Левски, той се отдалечил от тази страна преди два месеца и не го зная къде е. За брат ми, като го питали дали го познава, той казал, че никак не го познава. Това също казал и брат ми. А всичкото зло, което е сполетяло брат ми, е затова защото у него намерили 2 или 3 нови револвера, за които го питали на кого са. А той казал: мои са и ги имам за продан, защото аз съм търговец човек. Питали го за билетите им, а той казал, че ги има у тях си, в диугена си, и така го оставили настрана, защото е болен. Той с х. Иванов син - малкият, държат ги в спитала. Няколко от тях държат в един хан под наблюдение и няколко са в затвор. Това, което казвахме за Димитър, че уж бил свободен в конака, не е истина. Той бил най-строго вързан и повечето хора, от тях две-три жени, много са мъчени, но откакто ходили там четирима души консули от Русе, отслабнали изпитите им и мъките им. А всичко, т.е. главният източник на започването на работата е оттук. Двама души от онези, които са били в обира на пощата, една вечер седели в къщата си, говорели за търсенето, което ставало от страна на турците, за обирането. Така казвали те помежду си: нека да търсят колкото и да щат, не могат от нас да извадят нищо, само да не би да хванат еди кое си овчарче, което знаело работата, че тогава може да излезе нещо. В това време двама от турците подслушвали на вратата им и като чули това, изведнъж потропали да им отворят. Така отворили и щом влезли, започнали да ги разпитват за какво са говорили. Те казали, че си говорели за свои работи помежду си. Тогава ги хващат и започват да ги мъчат и бият зверски, те не казвали нищо до втория ден. Тогава на единия жена му, като видяла, че горели мъжа й с нагорещени железа по цялото тяло, така че били вече на смърт, тя тогава захванала да вика да го оставят, да го не мъчат, защото той не е крив, ами онези, които са я накарали нея да им меси 36 хляба. Мъжът ѝ, като чул това, извикал ѝ да мълчи, но тя не престанала. И така турците вече се уверили и като чули, че онези, дето са ги накарали да месят хлябове, били от х. Ивановите синове от Тетевен, отиват и бастисват там. Вкъщи била само старата им майка. Тя казала, че не знае нищо, нито познава Димитър, за когото те са я питали, защото онази жена казала, че хлябовете ги приел някой си Димитър — главатар техен. Турците отиват после, ги излавят синовете х. Иванови и х. Иван, докарват ги у дома им, за да разпитват за Димитър и прочее. Мъжете, ако и да отказвали с решителност, че не познават такъв човек, но една от жените им, т.е. на по-младия син х. Иванов, като видяла, че ги бият страшно, ѝ прилошало, започнала да вика защо не го кажат, защо казват, че не го познават. Тогава мъжът ѝ налетял към нея да я съсече с нож, а турците го възпрели и закриляли нея. Връзват ги и ги затварят. Също и старата им майка много са я мъчили, защото тя никак нищо не е казала, ако и да знаела. А на младата жена дали 20-30 лири, за да не се бои и да им изказва всичко, от което, като узнали, че и конят на Димитър е на техния хан и че Димитър го е завела еди коя си жена в Гложене, тогава хващат и онази жена и я подкарват със себе си към Гложене. Тя казала, че наистина имало с нея един човек, когото тя не познавала, защото тя си отивала там по своя си работа, че като стигнали край Гложене, тя се отделила от него и не знае този човек къде е отишъл. Жената твърде много я мъчили и били, но тя не казала нищо. Тогава отиват при Васил Йонков и започват да го питат за Димитър. Той, като видял, че е зле работата, потеглил с револвера си на тях, но пустият револвер не хванал; потеглил повторно на себе си, пак не хванал. Тогава го хващат, връзват и го бият страшно. Оттам тръгнали за Димитър, когото настигнали в Черъково. Той, като видял, че е навярно предаден, турците го наобиколили с пушки, опрени в него. Той, ако и да е имал в себе си револвер, не е бил на леснина, защото [Димитър] бил облечен със селски дрехи и идвал за тука. Тогава попитал кого търсят, а те казали: Димитър. Той им отговорил, че е той същият. Тогава го свалят долу, за да го бият. Той им казал: да не ме биете, ако искате да узнаете нещо, ако ли ме биете, нищо не ще ви кажа. Всичко това не било напразно. Те го връзват добре с железа и го закарват в Тетевен, но той не изказал никого освен, че той е в тази работа и че са трима души, както по-горе казах. След това започнали вредом да ловят хората. Когато бастисали и едного, който бил касиер, и намерили в парите му и билети разписки, то той казал, че тази работа той я е свършил с Мал-Миддиру - турчин някой си изедник, и с други още няколко души турци от Орханието. Тогава улавят и тях, които са смазани от бой и мъки. Ето цялата истина за започването на тази работа.

В Ловеч, както ви бях казал, хванали само онези двамата и един поп, който бил в същите действия. Чуваме, че започнали да търсят и във Враца, но никак под име на комитетски работи, това никъде не се чува, ами търсят хайдуците, които обрали пощата. През деня си беше тук познатият ви арменец г-н Ованез Аладжаджиян - човек добър и с патриотични чувства, който съчувства и на нашата народност, и ето какво ми каза: той ходил преди няколко дни в Плевен и там научил за брат ми. Една вечер свикал няколко души от първенците българи на разговор, и по-между другото отваря реч за това и им предлага да направят едно прошение до правителството, в което да уверят за брат ми, че е човек чист от тези работи. И така той ще посредства при местното плевенско правителство да потвърди прошението им и така да проводят в София или в Русе до Пашата, за да го пуснат. Тези изедници отказали на това предложение и рекли, че каквото си е търсил, той го е и намерил. Тогава един от арменците, който се бил малко по-кефлендисал, започнал да ги псува и укорява като едни магарета, като ги наричал всякак вече и ги изпъдил от къщата си. На следващия ден същият арменец, който беше с мен у вас, отива при каймакамина, който е негов близък приятел, и отваря дума и успява да го увери, че той не е такъв човек, защото казал: аз познавам отблизо твърде добре цялата им фамилия. И го молил да пише той от своя страна една молба до пашата и да го увери в това. И така според неговото доказателство каймакаминът се уверил и писал за това на пашата, а какво ще стане, още не знаем. Този господин Ованез отиде в Русе и пак ни обеща, че ще гледа по всякакъв начин и оттам да посредства за това. Когато разказал на каймакамина в Плевен за брат ми, казал му и това: трябва да знаете и това, че тукашните чорбаджии, които са най-паче в мезлича, те всичките са гонители на тази фамилия, (нам), и така аз зная добре, че ако ги питате тях за него, те ще ви говорят противното. Това и станало. На втория ден свикал мезлича и при другите отворил дума и за това. И така нашите кучета говорили много противно. Каймакаминът им казал: ако го познавате, че е добър човек, направете една мазбата, дайте ми я да я потвърдя и да я изпратим, за да се пусне човекът. Те отговорили, че не искат да се мешат в такива работи и че не го познават какъв човек е той, най-много защото го били виждали, че всякога и често идвал тука, във Влашко, затова не знаят какво е работил и не могат да отговарят за него. Тогава каймакаминът се уверил в думите на г-н Ованез и му съобщил всичко, което тези кучета говорили. Господин Ованез уверил пак каймакамина, че братовото ми дохождане тука не е било за друго, а само защото половината наша фамилия е тука, затова всякога е дохождал при нас и е донасял и занасял по някои неща за продан, за да си покрива разноските. Накрая турчинът останал уверен в това и казал, че е писал на пашата. От друга страна, същият господин Ованез знайте, че ще може да издейства нещо в Русе, защото там е познат със всички първенци турци - дано стане нещо да го извадят. Вижте сега доколко са кучета нашите кръстени турци - чужденците да се стараят за нашето добро, а те да гледат още да угнетяват. Тези магарета са следните: х. Константин х. Паков - най-първо турско мекере, Пеко х. п. Георгиев от същата фамилия, турски блюдолизец, брат му Таки х. п. Георгиев, който в 1863-1864 г. предаде един плевнелия, който беше донесъл един вестник от покойния Г. С. Раковски. Така навръх Разпети петък изловиха 10-ина души и ги закараха пеша в Ловеч, оттам във Видин, от които единият умря там в затвора и остави 5-6 дребни сирачета, друг един младеж на име Константин Йорданов обезумя, а днес, слава Богу, е добре и се намира във Виена комисионер, а другите едва пуснаха след много мъки. Това предателство той направи чрез Владиката Пали-Света. Четвъртият от тези магарета е Симеон Кушин - едно диво магаре, което не знае нито името си да напише и когото имат турците в конака, за да им носи огън на чибуците, а пък той се мисли, че е ааза в мезлича. Петият от тези зверове е Теодор Вацов - върл неприятел на българите, а върл приятел турски, който почти винаги води турците у дома си и кара жените си да им слугуват и да им поливат вода на ръцете, когато се връщат от пикаенето си. Този пес е от такава фамилия, която се нарича Кучовци, защото неговите деди и бащи са изпояли света навремето си. Тъй също и вуйчо му Христо Кучоолу, който е краставо мекере. [Всички те] продават честта на дъщерите си на турците за едно „аферин, Христо Чорбаджи" и прочее.

Без повече, като ви поздравявам оставам ваш

Драгомиров

2-14 декември 1872 г.

На по-първото ми писмо не ми отговорихте още, не зная защо.

Н.Б.II.А., п. 63. № 8627

Арх. т. I, № 10, стр. 160

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.