Голямата европейска война дойде да ни запознае и с украинския проблем. Украинският народ в по-голямата си част пъшка под руското потисничество и в тоя всеобщ конфликт на икономически, расови и национални интереси той намира най-сгодния момент да потърси гаранции за своето бъдеще и се готви за великата борба, пригласяйки на своя велик поет и беззаветен родолюбец Шевченко:
„Я так її, я так люблю
Мою Україну убогу,
Що проклену святого Бога,
За неї душу погублю! („Сон“) [1]
Нашата ежедневна преса сегиз-тогиз става отзив на украинския въпрос, но някак си безучастно, повече от информационна ревност. Би било печално да констатираме непознаването на Украйна и ползите за България от задоволителното разрешение на украинския въпрос. Ние имаме сериозни политически и големи родствени мотиви да искаме да видим Украйна издигната на собствени крака.
В свободата на Украйна ние трябва да виждаме залога и на нашата свобода. Откъсната то руския царизъм, възстановена нейната самостоятелност, ще донесе големи политически изгоди за България. Когато се избавим от шемета на руското величие, когато се еманципираме от „славянство“ и „православие“ на великоруски курс, непосредствено над България ще засияе безоблачно небе, ще отдъхне спокойно изстрадалата българска душа.
Впрочем, ние трябва да милеем за Украйна, като най-стара сестра на майка България, Украйна е била люлката кърмилица на българщината в първите времена. Тук е крепнала българската държавническа мощ и като жив източник на славянските потоци оттук ги е направлявала към запад и югозапад да сеят старата цивилизация, крепила ги е с векове в езическата култура и най-после им дала християнството заедно с писмеността.
И когато центърът на българското държавничество е бил пренесен на Балканския полуостров, Украйна останала вярна съюзница на България чак до Х век.
Ние дължим да опознаем добре украинския народ, да изучим неговия език, бит и история и ще имаме възможност да разрушим много основи на много нелепи басни в нашата стара история.
Автор: Ив. А. Шандаров
БЕЛЕЖКИ НА ПРЕВОДАЧА
1. В статията на Шандаров е използван руския превод на строфата с изпуснат трети стих.
Горе вместо това даваме оригинала, чийто свободен превод звучи така:
„Аз толкова, толкова я обичам
моята нещастна Украйна,
че ще прокълна и светия Бог
и ще погубя за нея душата си“.
(„Сън“)
ОРИГИНАЛ
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.