КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ / ПАНАЙОТ ХИТОВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ЦЕНТРАЛЕН РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 487

Панайот Хитов до Българския централен революционен комитет

Господа членове на БРЦТК, от София дойде един калугер, който е бил игумен на Драгалевския манастир. Този манастир е близо до София, на един час път. На този калугер името му е Генадий. Той казва, че бил член на Софийския комитет. Като са хванали Димитър Общи в Тетевен и го докарали в София, изказал няколко души от София и от селата. Изпратили от София жандари да уловят и игумен Генадия от манастира. А Генадий успял, та се метнал на коня си и побягнал. Дошъл в Сърбия. Дойде при мене и ми разказа работата - какво се е случило. Колкото е могъл да узнае за издаването на работата, ми каза, че Димитър е хванат в Тетевен. Крила го е една жена вдовица. Същият Димитър, когато са дошли да го хванат, той се преоблякъл с женски дрехи и натоварил на един кон нещо парталак и едно дете с него. Боже, че е жена и че иде по терлици, както имат обичай тетевенките да ходят да носят хляб на овчарите, така го видели турците и го хванали. Сиромах Димитър, то се види, че е забравил да носи револвер нощно време или е друга причината. Аз съм нем, като е ходил лятос в Пловдив, та променял паспорта си, да не му е дал този план гръцкият консул. Но било какомо драго. Аз виждам, че няма практични хора, няма и съгласие между Левски и Димитър. Но гореспоменатият Генадий ме пита да му кажа къде е Комитета и иска да дойде в Букурещ и да търси комитет. Но аз му казвам, че аз не зная нищо, както е и право, че не зная, както не съм познавал досега и споменатия игумен Генадий. Но със всичко, че не съм познавал досега Генадия, сега виждам, че той наистина е бил замесен в работата. Очаквам от вас отговор какво да правя с Генадия. Също питам и за мене, ако намерите вие за нужно да дойда при вас, пишете ми.

Физиономията на наречения Генадий — години 40, възраст средна, снага умерена, коса черна, малко побеляла, лице червено, очи черни, лик валчест, нос умерен, коса гъста, на сърце здрав разговор сръчен, наглед е храбър. [1]

Н.Б.II.А, п. 61, № 8263

БЕЛЕЖКИ

1. Писмото е без дата. Трябва да го поставим във вто-рата половина на ноември 1872 г. Към него се отнася следната бележка на Панайот Хитове дата 28 ноември с. г., която в Народната библиотека носи еднаква сигнатура: „Година 1872: ноемвриа 28, аз - Панайот Хитов, като седех у Белград и все слушах що ще се случи по бедното ни отечество. Нищо е не чуваше и ето извенъж дойде един калугер от София, побегнал от манастира Драгалевски. Този манастир се намира близо до София, на един сахат растояние, под планината Витоша. На калугера името му е Генадия. Този калугер, като ми разказа, че е бил умешан у народните работи, тоест у Комитета. Но Комитетът таман се беше малко турил наред. Ето, че ми каза игумен Генадия, че са уловили около 50 човека от Тетевен, от Орханието и от софийските села. И ми каза, че на това излавяне е била причина хазната, която отнели участниците на комитета. На тези участници главатар бил Димитър Общи. Като ми каза, че е Димитър Общи, аз познавах този Димитър върло добре, защото реченият Димитър Общи 68-ма година дойде от Гирит. Той беше участник в Гиритската буна и по-напред е бил участник в Италия с Гарибалди, тоест 1866-та. Като дойде реченият Димитър от Гирит и ме намери в Белград, ме замоли да им дам средство да идат у Турско като хайдути и да насърчават народа. Аз пристанах и им дадох пушки и други потреби и отидоха, но не ща да изповядам на сино що се е случило с техното ходене. Беше 69-то лето, като им дадох средство, та отидоха, и им показах с кого да идат, да не пострадат. Аз им показах Коста от влашко село, който беше 1864-то лето с мене, и им показах Тодора от Чипровци. Но на Коста не му е изпило зарака да иде с тях, а Тодор отиде. И както беше познат Тодор по Берковската област, аз мислех, че ще направят работа. Но несъгласието не им дало да бъдат дружина, както е Бог дал, ами се скарали и се разделили. И този Тодор със своите момчета взел по нещо и се върнал в Сърбия, а реченият Димитър Общи с Христо от Пазарджик, касап Велиоло и Михаил от Самоков се отделили от Тодора и ходи-ли по Берковската планина и по Пиротската. И ги обкръжава една потеря в Пиротската планина - горе на соватите баш, под три чуки, където се взема реката па отива у село Доикинци. Избиват Христа и Михаила, а Димитър Общи побегва и идва у Белград, и ми каза, че му избили другарите. И така стана, и замина за Браила. И така по Димитровден и аз отидох у Браила. И се върнах, та отидох на мошията содица при Николаки Балкански. Около Коледа ето че дойде и Димитър Общи и седя до март при нас. И пак иска да помагам да иде у Балкана. Но аз не щях вече да му давам нищо и тъй той стана и отиде у Браила. И събрал десетина момъка, които имали по 15 или 20 жълтици, и ще ги води в Балкана. И им казал, че ще ги заведе в Сърбия и оттам ще ги изведе в Балкана. И тъй завел ги до Белград и им взел париците да им купува нужните потреби. И хванал да се крие от тях. И тъй тия, като хванали да го търсят, той побегнал у Смедерево и оттам заминал за Атина. И есента пак си дойде, и дойде право при мене, и ми се оплака, че другарите му, с които щял да ходи в планината, го излагали и не рачили да идат, и той затова побегнал от тях и отишъл в Смедерево, и продал от пушките, които бил купил с техните пари. И отишъл у Гръцко и се намерил с Леонида, който го бяха уловили, чини ми се 66-та година, в един манас-тир и го бяха закарали в Цариград. Този манастир, в който беше уловен Леониди, е около Серес, ми се струва, и тъй мой Димитър ми разказа, че се виждал и с Короневу, и с още други капитани. Но аз не вярвах да ще да бъде гръцки шпионин, но мислех го, че ходи да лъже да се храни и той при-седе при нас и тази зима. Пролетта аз заминах за Сърбия, а него оставих при Николаки Балкански - да помага на мошията и да се храни. Но подир мене два месеца ето, че ми пише господин Данаил Попо(в) из Турну Мъгуреле, че е дошъл Общи у Могилица и иска да иде при Дякона. Но питат мене аз как ще река. Аз помислих и им отговорих, че Димитър е добър, ама е инат и сърдит, но е малко практичен в тези работи. Ако ще Дякона, нека го прибере. То е на комитета знанието - както ще Дякона. Но сетне добих отговор, че е отишъл при Дякона".

Под № 8263 имаме в Народната библиотека три листа. Тук е преписан първият лист, изписан и от двете страници, които бихме отбелязали под № 8263“. На втория лист следва копие от писмото до Централния революционен комитет без дата, но отговаряше по време и по съдържание на тук дадените бележки. Това копие дадохме и трябва да се смята № 8263^б. Третият лист съдържа копие от писмо с интимен характер - разбира се, всичко е писано от ръката на Панайота.

(Следва)