събота, октомври 08, 2022

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ / ПАНАЙОТ ХИТОВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ЦЕНТРАЛЕН РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 487

Панайот Хитов до Българския централен революционен комитет

Господа членове на БРЦТК, от София дойде един калугер, който е бил игумен на Драгалевския манастир. Този манастир е близо до София, на един час път. На този калугер името му е Генадий. Той казва, че бил член на Софийския комитет. Като са хванали Димитър Общи в Тетевен и го докарали в София, изказал няколко души от София и от селата. Изпратили от София жандари да уловят и игумен Генадия от манастира. А Генадий успял, та се метнал на коня си и побягнал. Дошъл в Сърбия. Дойде при мене и ми разказа работата - какво се е случило. Колкото е могъл да узнае за издаването на работата, ми каза, че Димитър е хванат в Тетевен. Крила го е една жена вдовица. Същият Димитър, когато са дошли да го хванат, той се преоблякъл с женски дрехи и натоварил на един кон нещо парталак и едно дете с него. Боже, че е жена и че иде по терлици, както имат обичай тетевенките да ходят да носят хляб на овчарите, така го видели турците и го хванали. Сиромах Димитър, то се види, че е забравил да носи револвер нощно време или е друга причината. Аз съм нем, като е ходил лятос в Пловдив, та променял паспорта си, да не му е дал този план гръцкият консул. Но било какомо драго. Аз виждам, че няма практични хора, няма и съгласие между Левски и Димитър. Но гореспоменатият Генадий ме пита да му кажа къде е Комитета и иска да дойде в Букурещ и да търси комитет. Но аз му казвам, че аз не зная нищо, както е и право, че не зная, както не съм познавал досега и споменатия игумен Генадий. Но със всичко, че не съм познавал досега Генадия, сега виждам, че той наистина е бил замесен в работата. Очаквам от вас отговор какво да правя с Генадия. Също питам и за мене, ако намерите вие за нужно да дойда при вас, пишете ми.

Физиономията на наречения Генадий — години 40, възраст средна, снага умерена, коса черна, малко побеляла, лице червено, очи черни, лик валчест, нос умерен, коса гъста, на сърце здрав разговор сръчен, наглед е храбър. [1]

Н.Б.II.А, п. 61, № 8263

БЕЛЕЖКИ

1. Писмото е без дата. Трябва да го поставим във вто-рата половина на ноември 1872 г. Към него се отнася следната бележка на Панайот Хитове дата 28 ноември с. г., която в Народната библиотека носи еднаква сигнатура: „Година 1872: ноемвриа 28, аз - Панайот Хитов, като седех у Белград и все слушах що ще се случи по бедното ни отечество. Нищо е не чуваше и ето извенъж дойде един калугер от София, побегнал от манастира Драгалевски. Този манастир се намира близо до София, на един сахат растояние, под планината Витоша. На калугера името му е Генадия. Този калугер, като ми разказа, че е бил умешан у народните работи, тоест у Комитета. Но Комитетът таман се беше малко турил наред. Ето, че ми каза игумен Генадия, че са уловили около 50 човека от Тетевен, от Орханието и от софийските села. И ми каза, че на това излавяне е била причина хазната, която отнели участниците на комитета. На тези участници главатар бил Димитър Общи. Като ми каза, че е Димитър Общи, аз познавах този Димитър върло добре, защото реченият Димитър Общи 68-ма година дойде от Гирит. Той беше участник в Гиритската буна и по-напред е бил участник в Италия с Гарибалди, тоест 1866-та. Като дойде реченият Димитър от Гирит и ме намери в Белград, ме замоли да им дам средство да идат у Турско като хайдути и да насърчават народа. Аз пристанах и им дадох пушки и други потреби и отидоха, но не ща да изповядам на сино що се е случило с техното ходене. Беше 69-то лето, като им дадох средство, та отидоха, и им показах с кого да идат, да не пострадат. Аз им показах Коста от влашко село, който беше 1864-то лето с мене, и им показах Тодора от Чипровци. Но на Коста не му е изпило зарака да иде с тях, а Тодор отиде. И както беше познат Тодор по Берковската област, аз мислех, че ще направят работа. Но несъгласието не им дало да бъдат дружина, както е Бог дал, ами се скарали и се разделили. И този Тодор със своите момчета взел по нещо и се върнал в Сърбия, а реченият Димитър Общи с Христо от Пазарджик, касап Велиоло и Михаил от Самоков се отделили от Тодора и ходи-ли по Берковската планина и по Пиротската. И ги обкръжава една потеря в Пиротската планина - горе на соватите баш, под три чуки, където се взема реката па отива у село Доикинци. Избиват Христа и Михаила, а Димитър Общи побегва и идва у Белград, и ми каза, че му избили другарите. И така стана, и замина за Браила. И така по Димитровден и аз отидох у Браила. И се върнах, та отидох на мошията содица при Николаки Балкански. Около Коледа ето че дойде и Димитър Общи и седя до март при нас. И пак иска да помагам да иде у Балкана. Но аз не щях вече да му давам нищо и тъй той стана и отиде у Браила. И събрал десетина момъка, които имали по 15 или 20 жълтици, и ще ги води в Балкана. И им казал, че ще ги заведе в Сърбия и оттам ще ги изведе в Балкана. И тъй завел ги до Белград и им взел париците да им купува нужните потреби. И хванал да се крие от тях. И тъй тия, като хванали да го търсят, той побегнал у Смедерево и оттам заминал за Атина. И есента пак си дойде, и дойде право при мене, и ми се оплака, че другарите му, с които щял да ходи в планината, го излагали и не рачили да идат, и той затова побегнал от тях и отишъл в Смедерево, и продал от пушките, които бил купил с техните пари. И отишъл у Гръцко и се намерил с Леонида, който го бяха уловили, чини ми се 66-та година, в един манас-тир и го бяха закарали в Цариград. Този манастир, в който беше уловен Леониди, е около Серес, ми се струва, и тъй мой Димитър ми разказа, че се виждал и с Короневу, и с още други капитани. Но аз не вярвах да ще да бъде гръцки шпионин, но мислех го, че ходи да лъже да се храни и той при-седе при нас и тази зима. Пролетта аз заминах за Сърбия, а него оставих при Николаки Балкански - да помага на мошията и да се храни. Но подир мене два месеца ето, че ми пише господин Данаил Попо(в) из Турну Мъгуреле, че е дошъл Общи у Могилица и иска да иде при Дякона. Но питат мене аз как ще река. Аз помислих и им отговорих, че Димитър е добър, ама е инат и сърдит, но е малко практичен в тези работи. Ако ще Дякона, нека го прибере. То е на комитета знанието - както ще Дякона. Но сетне добих отговор, че е отишъл при Дякона".

Под № 8263 имаме в Народната библиотека три листа. Тук е преписан първият лист, изписан и от двете страници, които бихме отбелязали под № 8263“. На втория лист следва копие от писмото до Централния революционен комитет без дата, но отговаряше по време и по съдържание на тук дадените бележки. Това копие дадохме и трябва да се смята № 8263б. Третият лист съдържа копие от писмо с интимен характер - разбира се, всичко е писано от ръката на Панайота.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.