КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ / ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ ДО ЦЕНТРАЛНИЯ РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ В БУКУРЕЩ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 490

Данаил Хр. Попов до Централния революционен комитет в Букурещ

7 декември 1872 г.

Господа!

С миналата поща ви писах, вярвам да сте го приели. Днес тук дойде г-н Ованез Аладжаджиян, арменецът, за когото ви писах, че той се е турил да посредничи за брат ми. Ето какво ми каза: През деня като са дошли от Цариград в Русе, тримата души, които се изпращат от София, за да разгледат как стои работата навярно с изловените, от тези трима души двама са турци - единият е Шакир бей, когото и аз познавам като твърде добър човек, вторият е един друг паша, третият е краставото куче х. Иванчо. Те, като стигнали в Русе, г-н Ованез, защото има добро познанство с Шакир бея, незабавно отишъл при него и покрай другото му разказал за брат ми, като напълно го уверил, че не е виновен, че цялата му вина е, че у него имало два револвера. По този начин той му обещал навярно, че като отидат там, ще го освободи. За х. Иванчо казва така - той, за да се покаже на българите, даже и на турците тамошни, че заслужава много при правителството, хората тамошни, които искали да отидат да го посетят, не ги приемал и с презрение казвал, че няма време сега, и така ги връщал. В Пашинския конак, в мезлича самият ваалия, като разговарял с другите аги помежду си за него, на което присъствал и господин Ованез, че като говорели за х. Ефенди, пашата се обърнал и рекъл: този човек, ако беше свестен човек, той нямаше да гледа за една заплата, която му дават в Цариград, да прави толкова си киутулуци [лошавини] на народността си; такъв човек не трябва да се счита за нищо. Освен това един българин габровец, добре изучен, който е на железницата, казал пред повече хора, че него, х. Ефендията, като отиде сега нагоре за София, без друго подир някой ден ще се чуе, че са го убили. Той казал, че за това има нарочно отреден човек, но доколко това е вярно, не зная. Сега засега в тази бъркотия не би било добре да го убиват - ако е това тъй приготвено. Същият ми каза още, че един даскал много го търсят навсякъде, ясно е, че е за бай Пеев. Така също още повече търсят и един друг, който е бил другар на Димитър, т.е. В. Левски.

Казва, че на ден по 20—30 депеши идват в Русе и оттам пък повече бият [депеши] за навън вредом, все за него. Имат му и портрет. Случи се, че видя у мене един негов портрет, на който е с униформа, в голям формат. Като го прегледа добре, каза, че този, когото търсят, комуто и портрет имат, прилича на този, т.е. прилича на същия него. Тогава аз му казах, че този е един мой приятел влах, офицер, и така се замаза работата. Той днес замина за Плевен и като отиде там, ще накара каймакамина, който е негов човек почти, да пише пак в София за брат ми. Вярвам, че с това негово посредничество - наистина приятелско и патриотично, ще може да се отърве брат ми. След някой ден той ще дойде пак тука и ще видим какво е станало. Ще ви пиша пак.

С вестника не знаем как отивате. Преди една седмица не дойде в сряда, както трябва да идва, и сега пак така. Не зная защо не отдавате на това внимание - вестникът излиза в събота и тук можеше да го приемаме в понеделник, а той идва едва в сряда, сега пък чак след една седмица - това не е от малка значимост. Пишете на Васил да има предвид това, което ви явих. То е от най-верен извор - каза ми още, че преди 1-2 седмици, а и сега може, вредом по всички тукашни градове са изпратили много гърци шпиони, и българи няколко, за да разглеждат дано могат да узнаят дали наистина оттук са изпратени изловените комитетски хора. В Букурещ имало няколко души гърци, добре облечени като търговци, едни играли роля картофорска, други - друга, но от тях повечето се върнали и казали, че нищо такова не съществува във Влашко. За тука, в Турну [Мъгуреле], самият валия питал г-н Ованеза, защото той му казал, че е идвал тук, как стоят тук работите, има ли някоя такава миризма. А той го убедил така: аз, колкото за Турну, мога с главата си да ви уверя, че съвсем нищо не съществува, защото аз имам такъв приятел близък там, т.е. мене, който не би ми скрил нищо и който наистина е познат като добър патриот българин, но уверявам ви, че не съществува нищо такова - [ох-ох - не знаеш, побратиме Ованезе, с кого имаш да правиш и не знаеш в коя къща спиш - мислех си аз, когато той ми разказваше това]. Но както и да е. Аз познавам този човек от много време за твърде добър и с патриотични чувства човек, който ако и да е от чужда народност, но аз съм уверен, че той на нас, българите, не ни мисли злото. Той е избавил, скрил в къщата си един път покойния Раковски - това [станало] в Шумен, където за малко щели да го уловят - и после го преоблякъл и го и пратил във Влашко. Той ми каза още, че турското правителство, защото вижда, че не може да узнае досега откъде е тази работа, съставило си идея, че без друго е от Русия, защото Димитър Общи никак не е казал откъде са натъкмени, само казал, че нашето наумяване е от Бога, за да си отървем нашето право от турците, с които вече не можем да живеем. В Силистра, казва, са уловени двама руски шпиони с някакви хартии - за това нищо повече.

Драгомиров

Н.Б.II.А., п. 63. № 8628

Арх. т. I, № 11, стр. 165

(Следва)