АКТЬОРЪТ НА ТРОН

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Нерон бил най-ексцентричният от римските деспоти.

Едва ли в историята на Римската империя ще се намери толкова противоречив управник като Нерон. Той въплътил в себе си безброй пороци и едновременно с това вземал множество разумни държавни решения. Императорът се прекланял пред великото културно наследство на Гърция и се отдавал лесно на най-мерзко разпътство. Той се стремял да избягва войните, но бил виновен за смъртта на майка си, жена си и учителя си. Той назначавал за управители на провинциите талантливи пълководци, а личната му свита се състояла от ласкатели и негодници. По негова заповед били проведени реформи, които облекчили сериозно живота на обикновените хора, и били разгърнати кървави репресии срещу висшите съсловия.

Лошият пример

Много автори смятат, че лошите наклонности на бъдещия император са се формирали в ранното му детство. Начинът на живот на майка му и на брат ѝ, останал в историята под името Калигула, трябва да са се отразили по най-непосредствен начин върху характера на момчето. Но именно майка му – Агрипина Младша – избрала за наставник на сина си Луций Сенека – известен философ, поет и блестящ оратор.

Агрипина Младша

Вероятно тази удивителна симбиоза се е отразила по причудлив начин върху всичките следващи постъпки на Нерон. От една страна той виждал пред очите си бурния живот на разпътните си роднини начело със своя безумен вуйчо. А от друга страна дълги години редом с него се намирал прекрасен учител, един от най-знаменитите антични стоици.

До 16-тата си година Нерон не се отличавал с нищо съществено. И вероятно никога нямало да се качи на трона, ако не била волята и фанатичното властолюбие на майка му. Агрипина била готова да върви по трупове (в буквалния смисъл на думата), само и само нейният единствен син да облече императорските одежди. И постигнала своето…

Юношата на трон

През 17-тата година от живота си Нерон бил провъзгласен за император на Рим. Властта над огромната страна за първи път се озовала в ръцете на толкова млад управник. Наистина, тази власт била по-скоро номинална. Защото всичките важни решения Агрипина предпочитала да взема еднолично. А на сина си отреждала ролята на безмълвен статист.

Отначало юношата наистина се намирал под пълния контрол на майка си и на нейното най-близко обкръжение. Но Агрипина започнала да върши непростителни грешки. Тя се намесвала в личния живот на сина си, натрапвайки му едни годеници и отправяйки на заточение други. Ако към въпросите на държавното управление Нерон се оказал сравнително равнодушен, към грижите на майката за неговото семейно бъдеще се отнесъл крайно болезнено. Освен това до младия император имало умен и влиятелен наставник. Сенека внушавал енергично на своя ученик мисълта, че е време вече да вземе кормилото на властта в свои ръце.

Нерон и Сенека

Когато бил на 18 години Нерон се изправил открито срещу волята на майка си. Причина за спора съвсем не била насъщните дела на империята, а любимата на императора, бивша робиня, която Агрипина поискала да бъде изгонена от Рим. У Нерон се появили за първи път черти, които по-късно щели да станат източник на страдания за много хора. Станало ясно, че той е потиснат не само от властолюбието на майка си, но и от необходимостта да слуша поученията на Сенека. Императорът искал да бъде пълноценен монарх, а не оръдие в нечии ръце.

По заповед на Нерон Агрипина била изгонена от двореца, срещу Сенека повдигнали обвинения в заговор, а Британик, доведен брат на Нерон, бил отровен. Нищо повече не пречело на императора да се изправи пред поданиците си като пълновластен управник. А още нямал 20 години.

Големите надежди

Колкото и да е удивително, първите години от царстването на този толкова незапознат с начина на управление на колосалната държава монарх се оказали необичайно успешни. Нерон предпочитал да прекарва времето си в лупанариите (публичните домове), а текущите държавни дела прехвърлил на сената. И от това положение били доволни всички. Професионалистите се занимавали с данъците и финансите, а миролюбивият император, лишен от жаждата за военни завоевания, спасявал страната от непоносимите разходи за армията, които толкова тежали на хазната през предходните векове.

Ако Нерон се обръщал към държавните дела, неговите решения се оказвали напълно разумни. Той намалил данъците и с редица мерки успял да обуздае корупцията. Едновременно с това по негова заповед се провеждали грандиозни гладиаторски битки, строели се нови театри и стадиони. Всичко това направило владетеля много популярен сред народа.

Нерон

Но външната идилия се нарушавала от едно невероятно обстоятелство. Оказало се, че Нерон не е далече от мисълта да участва както в спортни, така и в творчески състезания. Трябва да се има предвид, че според римските традиции актьорският занаят се смятал за презрян. Бедата обаче не била в това, че Нерон обожавал да свири на лира и да пее, а в това, че се смятал за най-големия поет и музикант. А обкръжаващите императора дармоеди и ласкатели му пеели такива дитирамби, че у него не оставало никакво съмнение в изключителните му таланти.

Към всичко останало у Нерон се събудили подозрителност и отмъстителност. А изблици на гняв се случвали все по-често. По време на поредния си пристъп на ярост той заповядва на войниците си да убият майка му. Интересно е, че ранимата творческа натура на императора се проявила и в логически последствия от това страшно злодеяние. Нерон започнал да се оплаква, че призракът на Агрипина го преследва нощно време. Страдайки от безсъние и нощни кошмари, той даже наел персийски магьосници, за да го избавят от страшните видения.

Разправи и репресии

През шестата година от царстването си Нерон загубил напълно контрол над своя сложен нрав. Започнали всеобщи репресии и екзекуции. Най-разпространеното обвинение било оскърбяване на императорското величие. Доносничеството получило нечуван размах. Разбира се, най-много страдали честните хора и богаташите. Първите – защото не умеели да възхваляват лицемерно творческите „достижения“ на Нерон, а вторите – просто защото цялото имущество на обвиняемите се присвоявало от повелителя.

Били екзекутирани много уважаеми сенатори. Не се измъкнала от разправата даже бившата жена на императора.

Разклатило се и финансовото благополучие на империята. Грандиозен пожар унищожил почти целия Рим. Възстановяването на града изисквало огромни ресурси. Те трябвало да бъдат изпомпени от провинциите, което закономерно предизвикало сериозно недоволство на местните жители. А Нерон замислил и строителство на гигантски дворец, което още повече изтощило хазната.

Големият пожар в Рим

В същото време през Италия преминала чумна епидемия. Загинали десетки хиляди хора. Броят на данъкоплатците намалял рязко. И едно след друго започнали да избухват въстания в различни краища на империята: от Британия до Юдея. Следователно трябвало неотложни разходи за армията. Но императорът предпочитал да прекарва времето си с лира в ръка, „ласкаейки“ слуха на „възхитените“ зрители със своето божествено пеене. Или организирал спортни състезания, в които обичал да участва. Разбира се, като неизменно излиза победител.

Скоро организирали заговор срещу императора. Нерон успял да настрои срещу себе си почти цялата върхушка на римските благородници. На патрициите им омръзнало да очакват арест по най-немислим повод. Начело на заговорниците застанал Гай Пизон. Той бил авторитетен и образован патриций. Но в последната минута заговорът на метежниците бил разкрит.

Нерон се разярил. Той и преди това смятал сената за сбирщина от безполезни демагози, вредители и недоброжелатели. А станало ясно, че от четирима участници в заговора половината са от сенатското съсловие. Това, че между метежниците се оказал и Сенека, довело до окончателното разочарование на Нерон от хората. Той повече не се доверявал на никого. Сенека и Пизон се самоубили. Почти всичките участници в заговора били екзекутирани.

На сцената и на арената

През десетата година от своето управление императорът престанал практически да се задълбочава в делата на държавното управление. Всичките си сили той насочил в служба на изкуството. Със своите специфични представи за прекрасното.

Нерон организирал нескончаеми поетически и музикални конкурси, по време на които винаги побеждавал. От това време нататък държавна дейност можела да бъде заслужена само с активно участие в театралните представления на императора. А отказът от предложена от Нерон роля можел да се превърне в причина за разправа. За да не навлекат беда върху себе си и своите семейства, потомците на знатни родове били принудени да излизат на сцената и да играят посочените от повелителя герои. Патрициите се обличали безропотно в кожи на митически зверове или в мръсни дрехи на роби, което било много унизително, но позволявало да се запази живота.

“Християнска Дирцея в цирка на Нерон“, худ. Хенрих Семирадски

За изумление на своите съвременници Нерон възродил забравените след смъртта на Калигула масови оргии. Пиенето и колективните прелюбодеяния продължавали по няколко дена. Отказът от участие в тези „мероприятия“ предизвиквал веднага подозрение в неуважение към личността на императора, а значи – в измяна. Но да се засвидетелства лоялност към повелителя само с участие в пиенето и разврата не било достатъчно. По заповед на Нерон всеки гост трябвало да пее, да танцува или да свири на лира. Мнозина предпочитали колкото се може по-бързо отидат в небитието, само и само до ни дадат повод за гняв поради своите безпомощни творчески способности.

А суетата на Нерон изисквала нови почитатели на неговия безподобен гений. Недоволен от похвалите на италийските подмазвачи, императорът решил да заслужи творческо признание в родината на Омир и на Олимпийските игри. Той заминал на голямо пътешествие в Гърция. Били дадени десетки театрални представления. Императорът участвал във всякакви възможни спортни игри и творчески конкурси. И, разбира се, все излизал победител. Императорът вече искрено се смятал за истинско божество и изгубил напълно способността да взема разумни решения. Желаейки да се отблагодари на гърците, той освободил цяла Гърция от данъци. Разбира се, ръкоплясканията и възхищенията от талантите на Нерон получили нов могъщ импулс, но хазната на Рим изгубила значителна част от своите доходи.

„Най-великият певец и поет на всички времена и народи“ бил готов да остане завинаги в родината на театъра. Той искал със своята слава и гениалност да затъмни всичките гръцки драматурзи и поети, взети заедно. Но в Рим по това време започнало открито брожение. А в провинциите легионите започнали да провъзгласяват за императори своите командири. На Нерон му се наложило да се върне бързо в столицата.

Последни дни

След като дошъл в Итали,я Нерон организирал помпозно влизане в Рим. Гражданите били задължени да го приветстват като Херкулес и Аполон. Но триумфалната процесия станала последния празник в живота на деспота.

Авторитетът на властта паднал като никога дотогава ниско. А недоволството от тиранията на императора достигнало своя апогей. При тези условия започнали повсеместни метежи. Легионите, разположени в Испания, провъзгласили за император своя командир Сервий Галб. Едновременно с това рейнската армия искала да види като нов управник своя главнокомандващ Вергиний Руф. Войските в Юдея обявили за император Тит Веспасиан.

Нерон се стараел да предприеме нещо. Той се опитвал да дава нареждания, да събере около себе си предани хора. Но околните му вече открито игнорирали заповедите на повелителя. А когато метежните легиони приближавали Рим, свитата на императора се топяла с нечувана скорост. Всичките вчерашни предани почитатели се оказали нищожни страхливци.

Съвсем скоро Нерон открил с ужас, че е останал съвсем сам. На отправените покани за вечеря не се явявал нито един човек! Императорът се мятал по огромния дворец в напразни опити да намери поне някой от своите поданици. Но ако някои попадал пред очите му, това били само малко роби, които нямало къде да отидат.

Смърттан а Нерон

Дните на побъркания актьор били преброени. Той разбрал, че всеки момент могат да се появят разбунтувалите се войници.

Нерон нямал сили да завърши живота си със самоубийство. Той се опитал да извика някого от охраната или да намери гладиатор, за да може опитният войн да го прониже с меча си. Но всичките опити на отчаяния повелител се оказали напразни.

Като край на униженията дошъл куриер, който съобщил, че сенатът е обявил Нерон за враг на народа. Императорът с четирима роби отишъл в извънградската си вила. Там да помогне на сломения владетел дошъл секретарят му Епафродит. „Спасителят“ насочил треперещите ръце на господаря си, стиснали остър нож, в необходимото направление. И скоро Нерон се мятал в агония с прерязано гърло.

Според легендата преди смъртта си той прошепнал: „Какъв велик актьор умира!“.