Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на
Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.
Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 491
Г. Т. Икономов до Кирияк Цанков
Гюргево, 9 декември 1872 г.
Бай Цанков!
В Букурещ
Научаваме тук от едни пътници софиянци и казват, че Стоян Пандура, който беше обрал пощата, не бил хванат, а избягал в Сърбия заедно с другарите си и с взетите от пощата пари. Научаваме още, че някой ханджия извън София го мъчили да каже нещо и жена му, като гледала, че толкова зле го мъчат, започнала: защо не кажеш, бре, та да те не мъчат, с кои разговаряше онзи ден. После мъжът, като видял каква е работата, казал на неприятелите: оставете ме да кажа какво е. И така, като го освободили, отдръпва се малко назад, изважда от джоба си един малък револвер, прицелил се в жена си в гърдите, която в същото време пада мъртва на земята. И пак не могли да изпитат нещо от него. Защо уби жена си? Убих я, защото можеше неправедно да накладе на огъня един цял народ.
Комисията заминала през Русчук миналата събота и преседела един ден. В комисията — хаджи Иванчо, няколко зелени и един руски посланик. Хаджи Иванчо, като бил в Русе и като разпитал за Доганов, че бил просто предаден, пуща го. Подир него търсили Георги Живков, но не могли да го намерят. И досега не зная какво се е случило с него. Комисията е посрещната на Никополската скеля от 100 души войскари. За тази работа протестирал Игнатиев и Екзарха. Комисията заминала за Плевен. Още нямаме отговор как са постъпили.
Бай Цанков, вярвам, че сте се потрудили за приемането на момчето, което беше с мен дошло в Букурещ. Ако не сте говорили още, ще ви моля да се потрудите да ми направите едно добро, с което крайно ще ме задължите. Очаквам отговора ви с нетърпение и вярвам, че ще ме зарадвате с писмото си, което очаквам. Засега като те поздравявам и оставам в здраве, твой Кара Георги.
След пускането на Доганов запирали в Русе няколко момчета за същата работа и като не изпитали нещо, пуснали ги.
Сбогом, същи
Георги Т. Икономов
Н.Б.II.А., п. 102. № 44
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.