ВИКТОР СУВОРОВ / ТАКА НАРЕЧЕНАТА „ВЕЛИКА ОТЕЧЕСТВЕНА“. ГЛАВА 2. ОТ ИВАН ДО МИХАИЛ

АВТОР: ВИКТОР СУВОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

1.

Иван Трети завзел и присъединил към Московията множество земи.

Титлата му в края на неговото управление била: „Господар на цяла Рус и велик княз Владимирски и Московски, и Новгородски, и Псковски, и Тверски, и Пермски, и Югорски, и Болгарски; и друг“.

Той не успял да завземе още много земи, но вече се провъзгласил за „господар на цяла Рус“.

Покрай насилственото завземане на съседни княжества и републики Иван воювал срещу Литва, срещу Швеция, срещу Ливония, срещу Казанското ханство и срещу Златната орда.

През ноември 1472 година Иван Трети се венчал за София Палеолог, племенница на Константин ХI, последния император на Византия.

Иван Трети приел нов герб. Герб станал двуглавият орел.

Този орел бил символ от стари времена на много народи и на техните държави. Включително и на наскоро разгромената, покорена и вече изчезнала завинаги Византия.

Не напразно Иван се оженил за жена с императорска кръв. За това той имал по-нататъшна цел.

Две десетилетия по-късно, през 1492 година, в произведение на митрополит Зосима за първи път блеснала великата идея – властта на московските князе е продължение на властта на византийските императори.

Иначе казано, съществувал Рим.

Продължение на римската традиция бил Новият Рим, който ние наричаме Византия.

И ето озарението: няма повече Византия, но Москва продължава традицията!

Москва е Третият Рим!

2.

Да прехвърлим историята.

Рим е основан през 753 година пр. н. е.

Първи цар на Рим бил Ромул. След него имало други владетели. По-нататък монархичната власт се превърнала в република. А републиката, след като минали векове, се превърнала в империя.

Изтърколили се повече от хиляда години. През 395 година Римската империя се разделила на Западна и Източна.

Западналата със столица Рим в същия момент угаснала стремително.

Дванадесет века велика история: възникване, развитие, полет, процъфтяване, застой, увяхване и крушение.

Владетели имало много, ако започнем да ги пишем, имената им ще заемат много страници.

През 476 година бил свален последният римски император Ромул Август.

Такова една съвпадение: първият владетел на Рим е Ромул. Последният – след дванадесет века – е също Ромул.

3.

Но Източната Римска империя, държавата на ромеите със столица в Константинопол - Византия, Нов Рим - просъществувала още почти хиляда години, до 1453 година.

Империята започнала с управлението на Константин I.

След него на трона се качвали други императори, броят им е повече от сто. Там е и Фока, и Юлиан, и Аркадий, и Лъв, и Юстиниан, от чието име идва думата юстиция, и много-много други.

И пак съвпадение. Първият император на Новия Рим бил Константин. И последният, след хиляда години, също бил Константин. Под номер ХI.

Сега да пресметнем: колко ли нахалство би трябвало да има московския княз Иван, за да се впише в наследствената линия?

Рим съществувал 1229 години.

Новият Рим на Босфора съществувал 1058 години.

… и ето че Москва е Третият Рим.

4.

Мечтата на Иван била да се настани в Константинопол.

Тази мечта била пренесена през вековете от Ивановци и Василевци, от Петровци, Елизавети, Екатерини, Александровци и Николаевци.

В тази линия се вписал даже един Йосиф.

След възникването в Москва на великата идея за Третия Рим държавата, която приела тази идея за своя цел, водела безкрайни войни.

Списъкът е неизчерпаем:

Ливонските войни на Иван Грозний.

Зверското покоряване на Казан от същия Иван.

Многогодишните войни на Московия за изход на Балтийски море, с което да завземе и удържи крайбрежието. Тези войни започнали дълго преди Иван Трети, преди Иван Грозный и продължили до озверелия империалист Михаил Горбачов включително, по време на когото разстрелваха недоволните по улиците на Вилнюс, мачкаха ги с танкове по улиците на Тбилиси и ги убиваха с лопати по площадите на Тбилиси.

5.

Впрочем, за Кавказ.

Само героичното съпротивление на Чечня колко струва.

Там, в планините на Кавказ, воювал руският офицер Михаил Лермонтов, гордост на руската поезия. Наистина, не успяла да покори чеченците.

Пак там десет години по-късно воювал Лев Толстой, гордост на руската литература. И също не успял да победи чеченците.

Век и половина по-късно там воюваше министърът на отбраната на Русия армейският генерал Павел Грачов с прякор Пашка Мерцедеса, който обеща да покори Чечня за два часа със силите на един парашутно-десантен полк.

Но пак не се получи с покоряването на Чечня.

Въпрос: господа, другари и братя, за какво ви е Чечня? Малко ли са ви вашите земи?

Временно да привържат Чечня към Русия успяха само с подкупване на продажни главатари, само с астрономически суми на изсипани в джобовете им пари.

Но народът на Чечня ще свали все някога продажната власт. И Чечня ще излезе от състава на Русия.

6.

В продължение на много-много години като незарастваща рана са серията от войни на Русия срещу Полша, кървави походи с цел да се усмири и задържи тази непокорна страна в състава на империята.

Поляците и до днес помнят садистката хватка на чудо-богатирите, командвани от генерал-аншефа Александр Василевич Суворов. За покоряването на Варшава той станал фелдмаршал.

Въпрос: защо Русия се е пъхала във Варшава? И изобщо, защо трябвало да се меси в полските дела, нямала ли свои проблеми?

Впрочем, фелдмаршал Суворов получил следващото звание генералисимус за прехода си през Алпите.

Кой ще ми обясни: защо се е завлякъл в Алпите? Какво е изгубил в тези Алпи, какво е забравил там?

7.

Суворов получил веднъж официално предложение да отиде в Унгария. Суров народ. Ако си враг, не чакай пощада. Но ако си приятел, гостоприемството е като в Полша.

След пристигането бил доста дипломатично предупреден: угощението е с кралска щедрост. Вина – от дъбови бъчви, от тъмни подземия, такива явно не си опитвал.

Но!

Да не ти хрумне да се чукаш с чашата. Защото Унгария помни 1849 година.

А нещата стоели така.

Десет години след излизането на книгата „Русия през 1839 година“ руските жестоки генерали, а също така чуждестранни негодници, служещи на руския цар, потопили в кръв свободата на Унгария.

На 13 август 1849 година армията на унгарските въстаници капитулирала.

Решаващ принос за разгрома на Унгарското въстание имал 3-ти корпус на руската армия, командван от генерал-адютанта Фьодор Василевич Ридигер.

След подписването на капитулацията Ридигер организирал прием в чест на предалите се лидери на въстанието. Като произнесъл кратък тост, той вдигнал чашата си и предложил да се чукнат.

Унгарците отказали.

Оттогава чукането с чаши не е прието в Унгария и се смята за лош тон. Чукат чашите си само продажните палачи и окупатори.