ВИКТОР СУВОРОВ / МОЖЕ ЛИ ДА ИМ СЕ ВЯРВА?

АВТОР: ВИКТОР СУВОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

1.

„В сърцето на руския народ кипи мощна, необуздана страст към завоеванията“. Това написал Астолф дьо Костин в своята книга „Русия през 1839 година“. Векове наред, както до появата на книгата на сиятелния маркиз, така и след нейното появяване, владетелите на страната, която сега е известна под името Русия, при неизменна и пълна подкрепа на широките народни маси, водели завоевателни войни или сърбали резултатите от своите блестящи победи. Списъкът на завоеванията е безкраен.

2.

Традиционна форма на държавна организация в Рус е княжеството. От незапомнени времена по безкрайните простори се разположили многобройни независими едно от друго княжества – Суздалско, Резанско, Владимирско, Смоленско, Тверско, Ярославско, Дмитровско, Ростовско и много други. Тези княжества възниквали, дробели се или се сливали помежду си, изчезвали, а на тяхно място се появявали нови. През ХIII век всичките тези княжества били покорени от завоеватели номади, които дошли от изток. Степната държава на номадите носела гордото име Златна орда. Руските княжества попаднали под васална зависимост от Златната орда, затова всяко било задължено да плаща всяка година данък.

3.

В края на ХIII век от състава на Владимирското княжество се отделило Московското княжество, което в началото си било същото като останалите. Но скоро Московия започнала да набира стремително сили. Тайната е проста. Всички ние плащаме данъци. И, меко казано, не обичаме много да даваме изработените от нас пари навреме и напълно. Така и руските князе не обичали много да плащат на завоевателите много и веднага. Налагало се данъкът да се взема насила. Посланиците на Златната орда трябвало да полагат значителни усилия, за да измъкне данъка от нечестивците. И само Московската княжество плащало изцяло и навреме. Че и предсрочно. Ръководителите на Златната орда харесвали много подобно примерно поведение. Московското княжество било в добро положение, числяло се сред първенците. А московските князе се стараели. Те не просто плащали полагащо се и навреме, но и изразили готовност да помагат на Златната орда в събирането на данъците от съседните княжества. Иначе казано – московските князе се поставили на доброволна служба при своите завоеватели. Което може да се сравни със следното явление. През 1941 година милиони бойци от Червената армия били пленени от хитлеристите. И веднага сред тях се оказали такива, които станали доброволни помощници на окупаторите. Именно те, тези доброволни помощници, станали най-свирепите надзиратели и бригадири в лагерите за военнопленници. Именно те дерели по три кожи от довчерашните си другари. Именно те крадели от своите подчинени при раздаването на рядката каша и хляба. И именно така се отнасяли със съседните княжества управниците на Москва. Разбираемо е, че завоевателите предали в ръцете на московските князе част от своите пълномощия.

4.

И така, московските князе плащали изправно, а освен това събирали данъци от своите съседи за ордата. При което Москва богатеела стремително и набирала сила. Защото, събирайки данъци за ордата, московските владетели не забравяли и себе си – събирали повече, отколкото се изисквало. Излишната част от събраните за ордата средства присвоявали. Москва водела безконечни войни срещу съседите си, имайки ордата за свой съюзник и защитник. Че как иначе: добрата Москва плаща изправно и воюва доблестно срещу нечестивците, които плащат с нежелание, не навреме и само под заплахата от силата. Интересът на ордата бил да засили максимално Москва. А сега да минем на личностите. Без да се задълбочаваме в историческите дебри, ще започнем разказа си с московския княз Иван III. Той е известен и като Иван Василевич Обединител на руските земи. Иван III се качил на престола през 1462 година. Княжеството получил от ръцете на баща си Василий II Слепия. Завещанието на Слепия написал дякът Василий Беда. Иска ми се да кажа: от това завещание започнали всичките ни беди. Но няма да кажа. Защото бедите започнали много по-рано, още в незапомнени времена. Иначе казано, Иван III не бил инициатор, а само продължител на славните дела на своите предшественици. Той не е знаменит с това, че започнал завоевания, а с това, че постигнал изключителни резултати в завоеванията, започнали преди него.

Най напред Иван III сломил Ярославското, Дмитровското и Ростовското княжество и ги включил в състава на Московското княжество.

Завземането и покоряването от Москва на съседните княжества може да се сравни с мафиотските войни, когато най-вероломният, най-жестокият, най-хитрият кръстник подчинява безпощадно съседните владения.

5.

През това време Рус, както разбрахме, е конгломерат от княжества.

Но в правилото се вклинило изключение: в северните краища много векове съществувала и процъфтявала Новгородската земя.

Властта в Новгород била сменяема. Висш орган на властта било вечето, иначе казано – народното събрание.

Символ на народната власт била камбаната на вечето, чийто звън свиквал жителите за решаването на най-важните въпроси, включително и въпроса за смяната на посадника, иначе казано – на ръководителя на изпълнителната власт.

Значение на термина: посадник е този, който е поставен (рус. посаженный) от народното събрание.

Изборът на посадник, свалянето му и избирането на друг било право на народа. Защото Новгород, без всякакви преувеличения, бил република. Богата и процъфтяваща република.

Новгород бил демократичен.

Защото Demos е народ. Kratos - власт.

В Новгород властта принадлежала на народа. В най-прекия смисъл

6.

Една от главните цели на Иван III бил свободният град Новгород.

Преминаването на московските войски под командването на самия Иван през новгородските земи се съпровождало от нечувани насилия над мирните жители.

„Московските войници грабели населението. Екзекутирали безмилостно пленниците, режели им носовете, ушите и устните“. (Скрынников Р.Г. Иван III. М. АСТ. 2006. С.99)

Решаващото сражение станало при река Шелон, по време на което московските полкове разгромили войската на Новгород.

На мястото на битката бил поставен паметен знак с надпис:

„Тук на брега на река Шелан на 14 (27) юли 1471 година се състоя битка между войските на Москва и Новгород за обединение на разделените руски княжества в една руска държава“.

Този текст е крещящ пример за варварско изкривяване на историята.

Там е написано, че битката е станала за обединяване на руските княжества. Но Новгород не бил княжество. Новгород бил република с регулярно сменящи се ръководители, при това сменящи се по волята на народа.

Народът на Новгород защитавал републиката от напора на съседа завоевател, който натрапвал тоталитарната си власт, неконтролирана от никого, неизбирана от никого и несменяема.

Но най-смешното в текста върху паметния знак е причината, заради която е станало сражението.

Там е написано, че две армии са се клали помежду си, за да се обединят.

Ако аз лично реша да следвам този пример, би трябвало да насека своите съседи с брадва, да разруша оградите на градините им и вратите на къщите и, да грабя тяхното имущество и да си издигна паметник с надпис:

„Убивам съседите си, защото искам да се обединим и да живеем в мир“.

7.

Новгородската войска била разгромена.

Войската на Иван III стигнал до стените на Новгород. Иван обещал да запази имуществото и живота на всички жители.

Свободните хора се оказали доверчиви.

От третото хилядолетие ми се иска да извикам към този ХV век: на кого, да ви вземат дяволите, сте решили да вярвате!

С кого сте намислили да преговаряте!

Нима не е ясно, че Москва винаги и всички е лъгала!

На всички нас сега е ясно, че в Новгород за преговори с Москва подстрекавали народа тези мерзавци, които отдавна продали душите си за московски сребърни монети!

И ако на нас сега това ни е ясно, защо на тези добри хора от онова време не им е било ясно?

Накратко: не всички излезли да отбраняват градските стени.

Защото войната им омръзнала. Защото не искали война, а мир. Ето защо Новгород бил завзет от войските на Москва и бил безпощадно разграбен.

Да защитават града дошли по-малко от половината жители.

Отбраната водела последната избрана от свободния народ посадница Марфа Борецкая.

Отвели я окована в Москва. Съдбата на Марфа Борецкая е неизвестна. Но не мисля, че Иван Василевич Обединителя на руските земи би могъл да ѝ подари лека смърт.

Камбаната на вечето в Новгород била съборена на земята, разбита, а парчетата ѝ откарали в Москва.

С това завършила демокрацията в Рус.

Нейните кълнове били стъпкани от Москва в края на XV век.