Барикада

Париж е Париж, когато кърти паветата на своите булеварди.

Стара максима.

От времето на Париж с барикадите.

Друг е въпросът, че в съвременния свят времената на онези барикади са минали.

Но има други барикади.

ДАНСwithme е барикада.

Барикада срещу мутрите в политиката, срещу безочието в политиката, срещу високомерието в политиката.

Без значение коя партия ги олицетворява.

Тази барикада е пъстра, шумна, весела и забавна.

Не тръгвайте обаче срещу нея с рогата напред!

Защото ДАНСwithme също има рога.

Местан говореше за рояла и павето.

И съвсем правилно.

Днешните управници са тези, които ще решат кое в края на краищата ще ги довърши – роялът или павето…

Дежа вю по бесепарски…

Планът Орешарски включвал механизъм за увеличаване на максималната пенсия до 1575 лева.

Орехът в частност и бесепарите като цяло изобщо не са оригинални с тези четирицифрени цифри.

Това вече сме го виждали.

В края на „плана“ Виденов аз например получавах заплата от няколко хиляди лева.

Друг е въпросът, че те се равняваха на по-малко от двадесет долара...

В името на вимето

Някои хора няма да хвърлят старите си навици никога.

Както костенурката няма да хвърли корубата си.

Нищо че светът е отишъл далече напред и старите им навици ги оставят далече назад.

Така и с контрапротестиращите.

Взели, та внесли жалба, че протестиращите пречели с шума си на хората.

Хората се били оплаквали.

Само че не „хората, които се оплакват“ внесли жалбата, а онези от колоните при НДК.

Няма да си го избият тези никога навика да говорят от името на другите.

От името на хората.

От името на народа.

А всичко в края на краищата се оказва в името на вимето…

Котката, която…

Някога Станислав Лем илюстрираше теорията на вероятностите с маймуната и пишещата машина.

Та значи – ако една маймуна удря по клавишите на пишеща машина, теорията на вероятностите допуска, че маймуната може да напише „Encyclopedia Britannica“.

Моята котка обаче е по-скромна, защото е чиста проба лумпен.

Скочи на клавиатурата и написа – ОСТАВКА!

Орешарски, и котките на село вдянаха, ей…

Не треска, а оставка!

Има едно поверие на моето село, където сега съм.

Казват старите хора, че когато през годината имаш на трапезата си нещо ново, трябва да пратиш треската (болестта) на своя враг.

Ето, за първи път имам нещо ново за тази година на трапезата си – любимата ми варена царевица.

Но няма да пращам треска на Орешарски.

Жив и здрав да е.

Обаче – ОСТАВКА!..

Лидер

Ако се чудите защо се ядосват властите заедно с приближените до тях журналисти, политолози, социолози, нумеролози, врачки и звездобройци, че протестите в София нямат свои лидери, ще ви го обясни датският карикатурист Херлуф Бидструп (1912-1988) с разказчето си в картинки „Лидер“.

ДАНСwithme 28

Ще го запомня този ден най-вече с едно.

Властта блокира половината център на София, ако не е повече.

Як страх я тресе безусловно.

А от Посолството на суверенния военен орден на Малта един човек размахваше българското знаме...

Повече мои снимки от ДАНСwithme 28 – ТУК.

Хеликоптерчето

ДАНСwithme 27.

Гъмжило, пъстротия, скандирания, плакати, свирки, пищялки, вувузели.

И много усмивки.

Направих доста снимки, можете да ги видите ТУК.

Но най-интересно ми беше хеликоптерчето, което снима от въздуха.

Видях го за първи път.

Ето го тук в момента на стартирането му.

В полет.

Публика около командния пункт.

Опа, кацна… в ръката на пилота.

Идвайте на ДАНСwithme ей – сума ти и чудесии ще ви се представят.

Освен че ще помогнете да гътнем правителството...

Без орки, с изложба

Който се уплаши вчера от дъжда и не дойде на протестите, изпусна две забележителни неща.

Първото е, че пред Президенството нямаше никакви орки.

Горките орки, умря им хонорарът, след като онзи ден не можаха да се справят със задачата си и бяха разпознати като провокатори.

Нямаше и побойници с черни тениски.

В черно беше само едно симпатично отче с националния флаг в ръцете.

Второто забележително нещо беше импровизираната изложба на турския фотограф Шафак Велиоглу, разположена отпърво пред Народонто събрание, а след това и на Орлов мост.

Провокатори сред протестиращите

Не са само орките.

Виждате ли този хрисим на вид човек.

Попада ми пред очите вече няколко дена.

Сам е, движи се в пространството около фонтана пред Президентството (там където се събират, орките, провокаторите и сините талибани), не скандира, не свири, но се пришива към една или друга група хора, като влиза веднага в разговор.

Но изобщо не е добронамерен.

Видях го да участва на първа линия както в онзиденшния конфликт с плакатите срещу Плевнелиев, така и вчера в конфликта с плакатите за безусловния базов доход.

Всичко всъщност е по сценарий, а той е следният: появява се нещо провокативно и определени хора, включително и личността на снимката, вместо да извикат полицията, за да отстрани провокаторите, се нахвърлят срещу тях с викове, блъскане, юмруци, тъпкане и късане на плакати, при което се създава меле, а журналистите го документират.

Резултат: когато се върнах в Ихтиман вчера вечерта, жена ми вече знаеше от медиите, че на протеста е имало „сблъсъци“.

Ergo – протестите не са мирни, както се афишират.

Така че и тези с провокативните плакати, и тези, които им налитат с размахани юмруци, играят в един и същ отбор.

И протестиращите трябва да са много внимателни в това отношение.

Провокатори с хрисим вид, но с поведение на побойници се разхождат между тях…

Нито крачка назад

Размахват разни зловредни елементи идеята да се спрат протестите, защото, виждате ли, не давали резултати.

Ако някой обаче е очаквал, че всичко ще свърши за седмица-две, лъгал се е.

Помните ли учителската стачка?

В тази стачка не участвах по две причини.

Първо, заради безумното синдикално искане за 100% увеличение на заплатите (от Янка Такева какво да очакваш!), но това да го оставим настрани (после, между другото, се поправиха).

Втората причина обаче беше много по-съществена, а тя е всеобщото бодряшко очакване, че стачката ще постигне бърз успех за пет-шест дена.

Това предварително обричаше стачните действия на неминуем провал.

Лисиците от правителството проточиха преговорите (съзнателно, разбира се) и за две седмици стачката се срина, защото очакваната светкавична победа не дойде.

Сега същите лисици чакат същото.

Да се изтощим, да се отчаем, да се откажем.

Затова – нито крачка назад!

Да вземем пример от съседите.

Те още не са се отказали от своята битка за Гези парк, а започнаха доста преди нас…

Звезди и тикви

Борисов изпълзял за някакво интервю ли, изявление ли – така и не разбрах.

Няма даже да го търся какво е и къде е.

Този отдавна не ми е интересен.

Каквото и да каже – глупост ще е.

И изобщо да не се надява, че ще спечели от протестите.

Защото те са и срещу него.

Така че звезден час за ГЕРБ няма да има.

Тиквите се търкалят ниско по земята.

А звездите са високи и недостижими за тях.

Даже и рer aspera…

Allons enfants de la Patrie…

Картината изобразява Париж през 1848 година.

Париж, а не Сен Морис ан Шаланкон, където по същото време дядо Матийо изобщо не се е догаждал даже какво става в столицата.

А какъв е поводът да покажа тази картина?

Поводът са всички онези, които викат, че София не е цяла България и не може да иска от името на всички българи оставката на правителството.

Защото първата част на тази езикова постановка е вярна, ама втората не е.

Революциите се правят в столиците!

Ако чакаме дядо Пено от Куртово Конаре да се размърда и също да извика: „Оставка!“, та чак тогава да развеем знамената, правителството ще векува.

Така че нещата се решават и ще се решат в столицата.

Затова, намирайки се от утре в отпуска, обявявам постоянно присъствие на протестите в София.

И като започнахме с бунтарското „Елате деца на Родината…“, да завършим пак с него, интерпретирано в една култова сцена от един култов филм (за късмет, както се казва):

Титли

Титлите ми се множат с шеметна скорост.

Като последно съм беззъб алкохолик.

Иска им се обаче де е така.

Защото съм съвсем друго.

Орехотрошач…