събота, януари 31, 2009

Блог в траур

Когато реших да започна този блог, имах по отношение на него съвсем други намерения. Исках да пиша преди всичко за книгите, които чета, за филмите, които гледам, за музиката, която слушам, да показвам снимките, които правя, да разказвам за новите неща, които съм видял, защото обичам много да пътувам - пеш и с велосипеда...

Още от самото начало обаче се получи нещо друго. Блогът ми стана определено политически и продължава да върви в тази посока. За което, разбира се, не съжалявам. Има неща, които в края на краищата са по-важни в момента от книгите, филмите и пътешествията.

Затова от този ден нататък сменям и физиономията на блога си. Отказвам се от по-веселите цветове и го обличам в черни траурни одежди. С тях ще бъде, докато не отиде в политическото небитие некадърното правителство на Станишев и докато не се измете днешното мнозинство от депутати, което забрави, че е избрано да работи за избирателите си, а не само за себе си. Едновременно с това ще направя всичко възможно, ако това не се случи предсрочно, да стане категорично на предстоящите избори.

И тогава блогът ми пак ще се усмихне.


Орфей бил тракиец от България

Няма лъжа, няма измама. Така казал професор Николай Овчаров, придружител на агент Гоце в безсмислените му пътувания из чужбина, когато Гоце кръстил един виетнамски остров на името на митичния певец.

А ние пък научихме, че в още по-древни времена от тракийските един неандерталец от България надраскал в пещерата, която му служела за подслон, следните първи български слова: "Простотията ходи по хората. Като не подминава и професорите".


петък, януари 30, 2009

АЗ СЪМ БЪЛГАРИН, АЗ СЪМ ГРАЖДАНИН


Материал, предоставен за публикуване по електронната ми поща от доц. д-р Любима Йорданова, политолингвист

Януарският мирен протест на българските граждани през 2009 г. действително може да се определи като „първото събуждане на гражданското ни самосъзнание от 12 години насам”.

Той откроява качествено нов период в най-новата ни история. В обществото ни се появи и затвърди потребността от нов обществен договор между управляващи и управлявани. Гражданското общество набра сили и заяви решително присъствието си в държавата и готовността си да действа като коректив на властта.

Инициативата „България е наша” след протестите

Младите хора от Инициативата обявяват програмата си за нов обществен договор, който ще изискат да бъде подписан от всички политически партии в България. Тя е кратка, но съдържателна и включва:

І. Правова държава, в която законите важат за всички.

ІІ. Пряко участие на гражданите в управлението и промяна на избирателната система:

- Референдуми, инициирани от граждани с нисък праг за свикването от гражданите;

- Гражданска законодателна инициатива.

- Пропорционална избирателна система с преференциален вот без праг на преференциите.

ІІІ. Гаранции за свободата на словото, личната свобода и неприкосновеност.

ІV. Опазване на природата и въвеждане на принципите за устойчиво развитие.

V. Реална евроинтеграция в България.

Продължават работата си хората, които работят за интересите на всички българи: коалиция „За да остане природа”, студентите от СРОКСОС, Електронна граница и др. Инициативата е отворена за граждани и контактът на e-mail: bulgariaenasha@gmail.com.

Гражданското общество

Ако погледнем „Речник за политика” на Холтман на издателство Олденбург Мюнхен/ Виена, ще видим как се дефинира понятието гражданско общество.

Съвременната му употреба се разпростира най-вече между взаимните отношения между държавата и обществото, чиито различни интереси се признават за легитимни и опосредствани чрез държавата.

За източноевропейските страни след разпадането на социалистическото господство изграждането му се смята за политическа цел, която в течение на трансформация на системата се насочва към изграждане на демокрация от западен тип.

Основни белези на гражданското общество между другото са: многопартийност, отказ от насилие, правова държава, децентрализирана публичност, гарантиране на основните демократични права.

Януарският протест на българските граждани показа, че от посочените белези у нас функционира само многопартийността. Трябва да се работи върху отказа от насилие за разправа със законно протестиращите граждани, за изграждане на правова държава, за изграждане на децентрализирана публичност, част от която е тази инициатива на младите българи, гарантиране на основните демократични права, ясно представени в Европейските правни разпоредби и други документи на световната демократична общност.

Стъпки в бъдещето

Бих искала да набележа следващите стъпки, така, както аз ги виждам от перспективата на моя статус на човек, живял в двете исторически епохи и с информация за принципите на изграждане на обществото в развитите демокрации.

Първа стъпка. На първо място е познаването на важни европейски документи като „Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи” на Съвета на Европа и „Харта на основните свободи на Европейския съюз”, чийто официален превод е публикуван в „Официален вестник на Европейския съюз” на 14.12.2007 г. Публикувала съм официалния текст в Svejo.net.

Конвенцията е валидна за нас, българите, от 1992 г., когато Република България я е ратифицирала и ние станахме член на Съвета на Европа, нещо, което очевидно твърде малко българи знаят. Хартата ще има правна сила, след като всички 27 държави-членки на ЕС подпишат Лисабонския договор, но нейният текст трябва да се познава. Дело е на Европейската комисия и е оповестена на 7.12.2000 г. Тя влиза като част от Лисабонския договор.

Във връзка с наблюдението на цифровата информация и страха на държавните власти от информатиците сега биха могли да се цитират членове на Конвенцията и Хартата, които осигуряват свободите на европейските граждани. В Конвенцията има текст за „тайна на кореспонденцията”, редактиран в Хартата като чл. 7 „Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и ТАЙНАТА НА НЕГОВИТЕ СЪОБЩЕНИЯ. Могат да се цитират и други членове на двата документа като: свобода на изразяване на мнение и пренасяне на информация и идеи през границата без намесата на държавните власти.

Този е единственият начин за справяне с държавните власти, когато те работят срещу гражданите. Преди няколко дена в България гостува комисар Жак Баро, вицепрезидент на Европейската комисия и комисар по „Правосъдие, свобода и сигурност”, който заяви в конферентната зала на „Радисън” готовността на Европейската комисия да продължи наблюдението си на България и след изтичане на първите три години членство. И Министърът на правосъдието, и Главният прокурор се чувстваха не особено комфортно от тази среща.

Втора стъпка. Трябва да се търси контакт с Европейската комисия и то - с комисаря с ресор „Информационно общество и медии” г-жа Вивиан Рединг. Трябва да се имат предвид всички стратегически и нови документи във връзка с информационните технологии, дело на Европейската комисия. Тя трябва да знае за работата на новото обединение на блогърите и гражданите в България.

Трета стъпка. Издаване на електронен вестник. Тази стъпка ще помогне инициативата „България е наша” да се превърне в движение. Бих дори предложила тези документи или поне части от тях с линк към документа да се публикуват във вестника, за да могат да бъдат използвани в битката с властта, която предстои с цел отстояване правата на гражданите. Така или иначе България е задължена да изпълнява Европейските правни разпоредби като държава-членка.

Вече не е важно, колко българи участват в протестите, защото България е в друг исторически период, когато не количеството, а качеството ще решава проблемите на обществото. Знаете ли как се подава петиция в Народното събрани и в Европейския парламент? Това са важни неща, които всеки българин трябва да знае. Правителството така или иначе ще се съобрази с исканията на протестиращите и ще ги изпълни в някаква степен, защото няма друга алтернатива. То е избрано именно, за да обслужва гражданите в рамките на един, рядко – два мандата. За България два мандата не са здравословни, именно с цел разкъсване на създалите се корупционни мрежи.

Защо пиша тези неща? Защото с изграждането на гражданското общество в България ще нараства гражданската инициатива и ще се увеличават гражданските предложения за подобряване на управлението на държавата.

В заключение ще кажа, че в Януарския мирен протест на българите през 2009 г. за първи път в нашата история победи знанието. Шегата на хакерите с избирането на думата „провал” и появата на сайта на Министерския съвет показва, че за 20 г. е израсло ново поколение, което няма да приеме стандартите и призраците на миналото и да живее в едно нелицеприятно общество с лош имидж и сред партньорите ни.

Това поколение е знаещо, то е можещо и занапред ще бъде фактор, с който българските политици, независимо от конфигурациите им в парламента и правителството, ще трябва да се съобразяват все повече и повече.


сряда, януари 28, 2009

Защо бях на протеста?

Мислех да изредя цял поменик от аргументи.

Но се отказах.

Всичко в края на краищата се свежда до едно: това управление е некадърно, оля се по всички съществени показатели, продължава да се олива и трябва да си ходи!

Затова бях на протеста.

Затова ще бъда и на следващия!!!

А за гарнитура няколко снимки:


УВОЛНЕНИ СТЕ!

Това е мотото на днешния протест пред Народното събрание, организиран от Обединените сдружения на майки, студенти, природозащитници, земеделци и Интернет потребители.


На протестния митинг ще бъдат обявени следните действия:

1. Искане за оставка на правителството.

2. Обявяване на национално гражданско неподчинение и призив за обща стачка.

3. Иницииране на нов обществен договор.

Основни принципи на обществения договор са:

I. Правова държава, в която законите важат за всички.

II. Пряко участие на гражданите в управлението и промяна на избирателната система.

· Референдуми, инициирани от граждани с нисък праг за свикването от гражданите.

· Гражданска законодателна инициатива.

· Пропорционална избирателна система с преференциален вот без праг на преференциите.

III. Гаранции за свободата на словото, личната свобода и неприкосновеност.

IV. Опазване на природата и въвеждане на принципите за устойчиво развитие.

V. Реална евроинтеграция на България.


Жив, умрял - на протест

Сутринта в Ихтиман валеше проливен дъжд.

Във Вакарел в момента вали обилен сняг.

Ама и камъни да падат от небето - пак ще отида на протеста!!!


вторник, януари 27, 2009

Аз не съм терорист - анализ

По електронната поща получих писмо:

Здравейте, изпращам Ви материал. Може и да го публикувате, ако искате - нещо между анализ и коментар.

Поздрави.

Ето и материала, който придружаваше писмото в прикачен файл:

АЗ НЕ СЪМ ТЕРОРИСТ

доц. д-р Любима Йорданова, политолингвист


В началото на 90-те г. по време на протестната вълна в България беше популярна една песничка с текст на Кирил Маричков „Аз не съм комунист /и никога няма да бъда/”. Тези дни в Мрежата е разпространена картичка с надпис „Аз не съм терорист”.

Още една социална група – вече пета след природозащитниците, студентите, млеко- и зърнопроизводителите и движението на майките - се включва в Протеста. На 28.01.2009 г. от 15 часа групата на електронните специалисти ще се включи в Протеста в София и Варна.

Атрибутите на Протеста на информатиците ще бъдат мишката, мрежовият кабел или нещо по избор, което според организаторите „ще покаже, че вече са се появили хора, които няма да позволят груба намеса в личното им пространство”.

Повече информация за неспециалисти

Допълнителен текст определя границите на информацията, която МВР ще знае за всеки един от нас, който използва Интернет. Сред изброените са: каква комуникация сте водили и с кого; на кого сте изпращали имейл, кога и колко пъти; с кого сте говорили, колко пъти и колко време; с кого сте си чатили, ползвайки средства за мигновени съобщения – колко пъти, с кого и колко време; какво сте правили в Интернет.

Текстът внася разяснение за МВР и достъпа й до информация като: кой какви познати има, колко време прекарва в Интернет и какво точно прави и с кого, а оттук и възможността за злоупотреба с тази информация.

Събирането на данни на гражданите според създателите на текста е „агресивен метод за навлизане в личния живот на всеки български гражданин и е аналог на това да се следи всеки със специални разузнавателни средства с основанието, че може да направи престъпление”.

Проблемът

Проблемът според авторите на Декларацията се състои в това, че се наблюдават свободни граждани, които не са заподозрени в престъпление, нито са виновни или обвиняеми.

Само ще вметна от свое име, че Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа в чл. 10. дава право на европейските граждани на свобода на изразяване на мнение и пренасяне на информация през границите БЕЗ НАМЕСАТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ВЛАСТИ!. РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Е РАТИФИЦИРАЛА КОНВЕНЦИЯТА ПРЕЗ 1992 Г., НЕЩО ПОЗАБРАВЕНО ОТ НАРОДНОТО НИ СЪБРАНИЕ. А МОЖЕ БИ И НЕПОЗНАТО?

Декларацията на протестиращите

Тя е във връзка с проведеното на 22.01.2009 г. заседание на Комисията по транспорт и съобщения и внесеното предложение на МВР за промяна в „Закон за електронни съобщения”, отнасящо се до т.нар. „мерки за подслушване на Интернет” или текстове относно Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г.

Специалистите и гражданите от обединението „Електронна граница” настояват за промени в приетия документ с цел гарантиране правата на гражданите. Сред тях са: гаранции, че органите на реда не могат да налагат каквито и да е ограничения върху основните права и свободи на крайните потребители без предварително решение от страна на съдебните органи в съответствие с чл. 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз относно свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, освен ако обществената сигурност е застрашена.

Настоява се също така срокът за задържане на данните да бъде намален от 24 на 6 месеца. Иска се гарантирана възможност всеки един български или чуждестранен гражданин, за който има събрани данни, да има право на достъп до тях по определен ред и безплатно, по всяко време през срока на действие на активното задържане на данни.

Изискват се заложени компенсации при злоупотреба със задържаните трафични данни. Иска се задържането на данни да започне да става след съдебна заповед, а не на общо основание на всички граждани, използващи телекомуникационни услуги. Иска се прилагането на тези мерки да става само за разследване и преследване на „тежки престъпления”.

Най-после. Знанието на гражданите
срещу арогантността на политиците


Цитираната картичка съдържа и подканващ текст: „Помогнете на картичката да обиколи страната до 12:00 ч. на 28 януари”.

Апелът е сигнал за сериозно гражданско присъствие и участие в решаването на социалните проблеми на държавата ни.

Поколението, което израсна и се образова през последните 20 години вече дава сериозна заявка за управление на страната – не чрез апаратни политически игри и корупционни мрежи, а чрез придобитото съвременно знание и широкото гражданско участие.

От мене: Благодаря на доц. д-р Любима Йорданова за предоставения материал.

Провал!

понеделник, януари 26, 2009

Министър Миков и мишките

Мислех отначало да нарека тази публикация „За мишките и Миков“. Да звучи малко като при Стайнбек - „За мишките и хората“. Но се отказах – при Стайнбек все пак става дума за хора, а тук – за вътрешния министър. Разлика голяма. После си спомних, че преди време кандидат-студентите по специалността журналистика в Софийския университет трябваше да пишат есе на тема „Ще изяде ли мишката книжката?“ Позамислих се по въпроса, но не можах да си дам отговор, не зная дали мишката ще изяде книжката, обаче със сигурност мога да кажа, че мишките са взели ума на министър Миков. Компютърните мишки, де! Щом опря и до следене на скайпа, защото по него бандитите си уреждали бандитските мероприятия, оттук нататък – здраве му кажете. Макар че, какво здраве – то това при Миков си е направо диагноза. Параноя ли, шизофрения ли – не съм лекар, не мога да кажа точно, но на нещо такова ми прилича.

Затова: в сряда на 28.01. - пред Народното събрание. Да подкрепим не само досегашните искания на протестиращите, но и исканията на „Електронна граница“. За по-малко контрол в Интернет! И не забравяйте да си носите мишка! Аз вече съм си сложил една в раницата. Ако мярна нейде господин министъра (макар че, едва ли!), ще му я подаря за спомен.

П.П. Между другото в един коментар вече написах, че ако започнат да слухтят в скайпа ми, ще завършвам всеки разговор по него с благословия по адрес на вътрешния министър, гарнирана с думи и изрази, каквито не се намират и в многотомния речник на българския език, издание на БАН.

Провал!


неделя, януари 25, 2009

Да си спомним за Висоцки

Не обичам чествания, годишнини и спомени, свързани с дати, когато някой си е отишъл от този свят.

Днес е 25 януари. На 25 януари 1938 година е роден поетът, певецът, актьорът и - не на последно място - гражданинът Владимир Висоцки.

Да си спомним за него.

Две песни:





Едно актьорско изпълнение:



Част от филма "Последната целувка" (за Владимир Висоцки и Марина Влади):



Книгата на Марина Влади "Владимир, или Прекъснатият полет" можете да прочетете тук.


събота, януари 24, 2009

При кукерите в Перник

Като казахме, че ще отидем до Перник да гледаме кукери, взехме, че го направихме. Ето няколко снимки (повече във Фейсбук):


На последната снимка е моя милост. Докато съпругата ми снимаше, още няколко фотаджии ме щракнаха. Дали не ме взеха за кукер?..


петък, януари 23, 2009

Гражданско неподчинение

Във връзка с исканията на протеста от 21.01.2009 г. отново се чу позабравеното вече словосъчетание ГРАЖДАНСКО НЕПОДЧИНЕНИЕ. Какво означава това? Ето по въпроса един компилиран текст:

„Гражданско неподчинение (англ. civil disobedience; фр. désobéissance civile; нем. Ziviler Ungehorsam; рус. гражданское неповиновение; пол. obywatelskie nieposłuszeństwo) е преднамерено и организирано осъществяване на различни противоречащи на закона акции, имащи по правило ненасилствен и масов характер. Участниците в тези акции се стремят да привлекат вниманието към аморалността или несправедливостта на определени закони или действия на правителството или други органи на властта. Целите на гражданското неподчинение могат да бъдат различни – от провеждането на конкретни реформи до сваляне на действащото правителство. Гражданското неподчинение е форма на гражданска активност, основаваща се на публично и демонстративно нарушаване на правните предписания за изразяване на гражданско несъгласие. Личността, която участва в гражданско неподчинение, се съгласява предварително да понесе съответните правни последствия и възприема прилагането на тези последствия като част демонстрацията на съпротива.

Гражданското неподчинение се основава на идеята, че ако законите и други актове на властта са аморални, гражданите не са длъжни да им се подчиняват. Концепцията за гражданско неподчинение се използва широко в международното право след Нюрнбергския процес над нацистките военнопрестъпници, където е провъзгласена идеята за неподчинение на аморалните закони.

Освен това гражданското неподчинение, основаващо се на лични морални убеждения, трябва да е публичен акт, който изисква обществено признание и подкрепа. Гражданското неподчинение може да се изрази в различни тактики на колективни действия – масови митинги, стачки, бойкоти и др. Степента на успеха на подобни мероприятия до голяма степен зависи от това доколко правителството е готово да приложи насилие и жестоки съдебни решения, за да пресече взривовете на гражданско неподчинение.

Историята изобилства с примери за хора, които с цената на собствения си живот са отказвали да се подчинят на аморални, по техните убеждения, изисквания.

Ранните християни също осъществяват не малко актове на гражданско неподчинение, поставяйки изискванията на своята вяра над изискванията на обществото, в което живеят. Понасяйки до края страданията и мъченията, на които са подложени в епохата до християнизацията на Римската империя, християните утвърждават с примера си принципа за ненасилствен отказ да се изпълняват държавните закони. Тази доктрина е описана впечатляващо от Блажения Августин, който доказва, че спасение може да се постигне само като се следват вечните закони на Божия град, дори ако при това човек изпада в конфликт с преходните закони на земния град.

Живелият през ХІХ в. в американския щат Масачузетс писател, поет и философ-трансценденталист Хенри Дейвид Торо (1817-1862) става един от красноречивите пропагандатори на идеята за гражданско неподчинение. Арестуван през 1846 г. за отказ да плати избирателен данък, обосновавайки се с това, че държавата поддържа института на робството, той прекарва една нощ в затворническата килия, докато роднините му не платили наложената му глоба. Акцията на Торо няма никакви практически последици, но той сметнал за необходимо да се противопостави на Американско-мексиканската война, която според него страната започнала за завземане на територия, върху която да разпространи системата на робството. В есето си „Дългът за гражданско неподчинение“ („On the duty of civil disobedience“, 1894 г.), известно повече като „Гражданско неподчинение“, Торо заявява: „Всички хора признават правото на протест, тоест правото да отказваш преданост и да се противопоставяш на правителството, когато неговата тирания или неговата некадърност са големи и непоносими“. Торо смята, че хората могат да създадат „противодействаща сила, която да спре машината“ и да извършат „мирна революция“.

Възгледите на Торо лягат в основата на много бъдещи политически действия. Сходни идеи проповядва руския писател Лев Толстой (1928-1910), който призовава хората да осъзнаят участието си в общественото зло и да се откажат ненасилствено от подкрепа на държавата. Във Великобритания суфражисткото движение в началото на ХХ в. използва гражданското неподчинение в борбата за избирателни права на жените.

Благодарение на дейността на индийския юрист Мохандаса Ганди (Махатма Ганди, 1869-1948), отначало в Южна Африка, а след това в Индия, идеологията и практиката на гражданското неподчинение придобива масов характер. Той доказва, че с акции на неподчинение могат да се излекуват социални язви, да се пробуди съвестта на хората, да се издигне нравственото самосъзнание и да се съсредоточи вниманието върху конкретни проблеми в рамките на широка политическа борба. „За да изрази своето несъгласие с действията на законодателите, всеки има право да откаже на държавата съучастие, като не се подчинява на законите, чието нарушаване не е порочно от гледна точка на морала“ - пише Ганди. Отначало в Трансвал (Южна Африка, 1906 г.), а след това и в Индия, Ганди организира успешни акции на гражданско неподчинение, най-забележителни от които са така нареченият Марш на солта (1930 г.) и антибританската кампания през 1942 г. под лозунга „Напуснете Индия!“

В САЩ най-известен пример за гражданско неподчинение става движението за граждански права през 1950-1960 г., участниците в което прилагат методите на Ганди в борбата си с расовата сегрегация и дискриминация. Свещеникът Мартин Лутър Кинг (1929-1968) пише: „Още отрано осъзнах, че християнската доктрина за любовта, осъществена с методите на Ганди за ненасилие, е един от най-мощните инструменти, дадени на негъра в борбата му за свобода“. През 1955 г. двадесет и шест годишният Кинг оглавява бойкота на градските автобуси в Монгомъри (щат Алабама), като постига отмяна на расовата сегрегация в транспорта. След това провежда аналогични кампании по целия американски Юг. Кинг призовава привържениците си „да не се подчиняват на законите за сегрегацията, защото са аморални“; в същото време отхвърля актовете на антиобществено поведение, които могат да доведат до анархия.

През 1965 г. американските индианци започват акции на гражданско неподчинение в щата Вашингтон под формата на демонстративно ловене на риба в забранени зони, защитавайки своето право на свободен риболов. Тези и подобни действия продължили и през 1966 г., а в тях взели участие петдесет и шест племена.

Примери за гражданско неподчинение в различни части на света могат да се дадат много“.

Към всичко написано дотук и две филмчета:


-------------

---------

четвъртък, януари 22, 2009

И на вас да ви е.. майката!

Седнал съм да пиша нещо, трябва ми интернет за разни справки, а вече за седми път токът спира. Току-що дойде, но не се знае дали след малко няма да спре пак, пък и това, което пишех, ще го отложа за утре - късно е, трябва да лягам, че ставам рано за работа. Бесен съм, но пък си спомних един стар виц, още от времето на "развития социализъм". Ето го:

- Ало, ВиК ли е?

- Не, енергото.

- А-а-а, и на вас да ви е.. майката!"


сряда, януари 21, 2009

21.01.2009 г. - снимки и клипове от протеста

По ред на снимането, без коментар:



















На протест! На протест!! На протест!!!

----В 15.30 часа ще бъда на площада пред Народното събрание. Някъде съм си забутал свирката, дано я намеря, иначе ще пресипна от викане.
--------

вторник, януари 20, 2009

И покрита да е, тоалетната България пак вони

Така. Върху онзи макет, изобразяващ България като тоалетна, метнали платно, за да не се вижда. Това, че платното е черно - отделен въпрос. Който разбира от алегории, ще си направи извода.

Друго нещо обаче е по-съществено. И покрита с платно, тоалетната България пак вони. Вони и то ужасно. На какво? Всеки, който има ум в главата, разбира.

Елате утре в 15.00 часа пред Народното събрание, за да се опитаме да издухаме вонята! Аз поне ще бъда там!!!


понеделник, януари 19, 2009

Необходима ли е смяна на системата?

Към една своя публикация получих следния коментар: „Каква система ще сменяте и с коя? Системата е ДЕМОКРАЦИЯ. Не системата, а УПРАВЛЯВАЩИТЕ са за смяна. Смяна на системата означава Диктатура, излизане от НАТО от ЕС.“

Да започнем с това, че понятието „демокрация“, като всяко човешко понятие, може да се интерпретира от различни гледни точки. Ако попитате Кадафи, той ще ви каже, че Джамахирията също е демократична страна. На книга и любимата ми Северна Корея е демокрация, Уго Чавес и той е демократ (пак на книга).

У нас наистина „системата е ДЕМОКРАЦИЯ“, ама и тя май вече е в доста свои параметри само на книга. Защото нашенската демокрация е белязана с мутризация, с корупция, с безотчетност на управляващите (каква демокрация е това да не можеш да потърсиш по никакъв начин сметка на един некадърен управник?), с гьонсуратлък, с тепигьозлък, понякога и с открити перверзни гаври с хората (като онова за „инвитрото“ и „инвивото“). Излъга ли президентът Първанов цял народ за „големия шлем“? Излъга. Да е навел поне засрамено глава и да си е признал лъжата? Няма такова нещо. Това елемент на демокрацията ли е? Да говорим ли за инициативите да се ограничат със закон правата на протест на гражданите? Това демократично ли е? За побоя на 14 януари вече се изписаха цистерни мастило, видяхме кадри как полицията налага в гръб протестиращи, които не могат да избягат, които са паднали на земята. Някой да е поел отговорност за това? Няма и да поеме. И това ли е демократично? А примери има още множество...

Затова, когато говорим за смяна на системата, в случая би трябвало да разбираме не замяна на демокрацията с диктатура, не излизане от НАТО и ЕС, а очистване на системата от тези нейни язви, които я правят в много отношения демократична само на думи и именно я отдалечават сериозно и от НАТО, и от ЕС. Съгласен съм, че „УПРАВЛЯВАЩИТЕ са за смяна“. Но ако само сменим управляващите, а системата остане със същите свои зарази, по-добре е да не си хабим напразно силите.


неделя, януари 18, 2009

Миков - разсеян или незнаещ?

Вътрешният министър заявил пред националното радио, че въпросът за оставката му се решава от премиера.

Във връзка с това могат да се изкажат две предположения. Или Миков се прави на разсеян, или просто, горкият, не знае (болшевишки манталитет, какво да се прави!), че оставката е въпрос и на личен избор. Никой не може да върже насила някого за министерския пост, ако реши сам да го напусне. Свидетели сме как в нормалния свят се подават оставки (първо се подават, а после се решават от премиера!) и за много по-малки неща от това, което стана на 14-ти. Но ги подават явно хора с чувство за срам и съвест.


Едно филмче, което заслужава да се види

Вижте го!

И помислете!!

Бъдещето е в наши ръце!!!



събота, януари 17, 2009

Трябва ли полицаите да получат по-големи заплати?

Много съм резервиран по въпроса. Че те за 400-500 лева ме гониха по софийските улици, а като им ги направят, да речем, 800 лева, следващия път ще ме гонят чак до Ихтиман.


И аз мога като Станишев

Когато написах материала "Утре Станишев бяга в Москва?", един коментатор ме репликира: "Може би Вие трябваше да летите за Москва?". Че защо не! Щях да свърша същата работа, която свърши и Станишев.


петък, януари 16, 2009

14.01.2009 г. - ето и моите клипове от протеста

Както казва Комитата, "не са нещо особено", но "да има за архива".


Увод (в края на клипа - съпругата ми, която се чуди: "Тези какво ли ни мислят?"):




Изложение:











Заключение (много исках да снимам тази група полицаи по-отблизо, но съпругата ми, вече разбрала "тези какво ни мислят", ме теглеше за ръката назад; трябваше да правя клипа с една ръка, затова картината малко "подскача"):



Засега полицията проверява книжки, за в бъдеще – може би и пишки


Разбра се тя: за да отидеш вече на протест, трябва непременно да си носиш и документ за самоличност. Но това е нищо. Я си представете, че някой прошепне на ухото на вътрешния министър нещо за световния еврейски заговор. Тогава полицията вероятно ще проверява не само книжки (документи), но и... (виж заглавието). Показваш и ако не си обрязан, минаваш, ако си – връщат те като потенциален агент на ционските мъдреци. Да, покрай евреите ще си заминат и мюсюлманите, но пък ще има гаранция, че на протеста няма да се промъкне някой пратеник на "Хамас", преоблечен като български блогър.


четвъртък, януари 15, 2009

Управляващите да не очакват, че някой ще им играе Ганкиното

Писах по-долу, че не одобрявам лумпенските изцепки. Но управляващите да не си мислят, че когато се събират да протестират срещу некадърното им управление, хората ще играят пред Народното събрание или пред Министерския съвет Ганкиното (хоро) и ще пеят „Прела баба три недели“.

След като народните избраници не изпълняват обществения договор да работят за благото на тези, които са ги избрали именно за това, избирателите имат право да им потърсят сметка.

Ако избраниците са гьонсурати и си правят оглушки, не отговарят, избирателите имат право да поискат от тях да си вземат шапките и да затворят вратата от външната страна.

Ако и това не направят, избирателите имат право (ама не го пишело в закона, голям праз!) да им теглят един горещ шут по меките части. Това вече никак не е мирно средство. Но помага. Та нали точно с такъв горещ шут си отиде правителството на Жан Виденов!


(Ето нещо допълнително за това как се протестира във Франция и в Германия - абзац "Граждански протест". Търсих как се протестира в Северна Корея, но не намерих нищо.)


сряда, януари 14, 2009

Полицията млатеше наред

Бях сред протестиращите пред Народното събрание. Не оправдавам лумпенските изцепки на групата футболни фенове ли, скинари ли, привърженици на ВМРО ли (разни версии имаше). Те направо си заслужаваха боя.

Но когато министър Миков нарича безотговорно твърдението, че полицаите са били наред мирни граждани, изобщо не му вярвайте. Както казах, бях там, сред протестиращите! За разлика от Миков. Всички хора, освен лумпенската агитка, просто си стояха, скандираха или си говореха помежду си. Изведнъж полицията тръгна и започна да млати наред, без да подбира.

Това е. Останалото е миковщина.




[14] Успех, приятели!

След половин час съпругата ми и аз потегляме за София. В 11.00 часа ще бъдем пред Народното събрание. Както писах вече: "Длъжни сме да опитаме!"



вторник, януари 13, 2009

Утре Станишев бяга в Москва?

Сергей Станишев щял да замине утре за Москва във връзка с газовата криза.

Злите езици обаче говорят, че премиерът заминава спешно за столицата на бившата си родина, подплашен от очакваните утрешни протести. Едно е да се рекламираш като рокер и диджей пред младите хора, друго е да застанеш пред същите тези млади хора, когато ти искат отговори на неудобни въпроси.

Чува се също, че доста българи обръщат очи към небето и се молят горещо: "Дано да си остане там, Господи!"

Дай, Боже. Амин.


понеделник, януари 12, 2009

Управляващите ще ограничават протестите

Страх лозе пази, е казал народът. Пред лицето на предстоящите протести, а и предчувствайки, че може би няма да са последни, правителството заработи трескаво в тази посока. Не се е засилило, разбира се, да си промие ушите, за да чува какво искат протестиращите, а мъдрува как да ограничи евентуални бъдещи протестни действия. И ето че се готви законопроект за събранията, митингите и манифестациите, предвиждащ според пресата:


1. Да не се използват автомобили (за велосипеди - нито дума, а аз имам велосипед, така че съм на кяр) и живи животни (умрели дали може, не се споменава; връзвам си една умряла кокошка като символ на умрялото ни правителство и я влача по жълтите павета, например).

2. Да не може да се протестира около Президенството, Министерския съвет и Народното събрание (значи, ако искаме да протестираме срещу агент Гоце, срещу Сер Го Хоум или любимите ни депутати, организираме протеста, да речем, пред Драгалевския манастир).

3. Да не се протестира в тунели, на мостове, пред болници (?), съдебни палати, затвори и... има и още, но за посолството на Украйна няма нищо, пред него явно ще може, така че синдикатите могат да спят кпокойно.

4. Да се филмират мероприятията, ако има опасност да се наруши обществения ред (последното е толкова разтегливо понятие, че няма съмнение: винаги ще се филмира).


От коментар няма смисъл. Но това за сетен път ме убеждава, че тези наистина трябва да си ходят. Бъркат България със Северна Корея. Не са познали обаче.


неделя, януари 11, 2009

Четири песни за руския газ

В блога на Комитата чух една песен за Газпром (оригинално заглавие "Давай за газ"). Останах "стреснат, трогнат, очарован" (както е казал поетът) и се поинтересувах кой е изпълнителят с неизвестното ми име Владимир Тумаев. И открих във вестник "Дневник" статия на Татяна Ваксберг, озаглавена "Естрада за газа". Ето част от статията: "Интернет услужливо разнася един необработен певчески глас, който всячески се опитва да наподоби Кобзон: "Тревожен ден, тревожен час, / Трибуните гъмжат с пророци и месии, / А ние, приятелю, помпаме газ / В тръба, обединяваща Русия." Гласът, както и текстът принадлежат на Владимир Тумаев, шеф на една от дъщерните компании на "Газпром". Енергийният гигант е произвел четири такива песни. Единственият хумор, който публиката проявява към това творчество, е свързан с явлението "корпоративен химн". Твърди се, че прекалено много руски компании взели да се увековечават чрез естрадната музика. Преглед на жанра обаче показва, че нито една банка не пее за своите банкомати като за инструмент за национално обединение."

Е, работата е ясна. Очакваме песен за другаря Путин. Може и четири.


събота, януари 10, 2009

За кого бие камбаната?


Елате на 14.01. в 11.00 часа пред Народното събрание и ще разберете за кого бие!

Да я разлюлеем заедно, за да гръмне гласът й, да прокънти в ушите на цялата управляваща паплач твърдо и категорично: "Не ви искаме! Вървете си!"


петък, януари 09, 2009

Да им покажем къде зимуват раците!

Един куп народни любимци пропуснали да декларират имуществото си. Изписаха им имената в пресата. Но ако някой си мисли, че от това ще им се накриви шапката - жестоко се лъже.

Затова: елате на 14 януари в 11.00 часа пред Народното събрание! Да им дедем знак, че ще им покажем къде зимуват раците. И за горепосоченото, и за всичките им безброй други маймунджилъци.

А на тези, които ще кажат: "От това нищо няма да излезе!", отвръщам: "Ние сме длъжни да опитаме". Иначе с от това нищо няма да излезе да си живеехме още в пещерите.


сряда, януари 07, 2009

Големият шлем на агент Гоце

Не съм много навътре в бриджа, направо казано - нищо не разбирам от бридж, но - доколкото зная - голям шлем в тази игра се прави, когато обереш всичките карти.

Преди време и президентът Първанов, иже нарицаем агент Гоце, се похвали, че в играта за руски газ сме постигнали именно голям шлем. Дали е голям шлем, или руска каска е въпрос на дискусия, но резултатът от играта към този момент е във всеки случай следният:



понеделник, януари 05, 2009

Руски академик предрича разпадане на САЩ

Към есента на 2009 година икономическата криза може да доведе до гражданска война в Съединените американски щати и до разпадането им, прогнозира руският академик Игор Панарин. За това научаваме от The Wall Street Journal и пряко от интервю на Панарин за вестник "Известия". The Wall Street Journal публикува и карта на частите, които ще се оформят според академика от разпадналите се Щати; пророкът-академик посочва и коя част чие притежание ще стане или под чие влияние ще попадне (също означено на картата):


---

Между другото Информационна агенция Stringer публикува в рубриката си "Компромат" материал със заглавие "Игор Панарин предсказва по-зле и от врачка". Цитирам само едно изречение от материала: "Нито една от неговите прогнози досега не се е сбъднала". И пак между другото, като имаме предвид, че Панарин е бивш служител на КГБ и сегашно светило на небосвода на Путиновата власт, нещата си идват съвсем на мястото.


неделя, януари 04, 2009

Снежни снимки от Ихтиман

Излязохме с моя колега и приятел Джейсън Ислас да се разходим из зимния Ихтиман и стигнахме чак до гарата (намира се на два километра от града). Наснимахме доста снежни снимки.

Ето я улицата пред блока, в който живея:



Река Мътивир е на път да замръзне цялата:



Хората предпочитат да отидат до гарата пеш, не разчитат в това време на автобуса:



Аз и Джейсън (на снимката) обаче си имаме превоз, с който не се разделяме и в зимно време:



събота, януари 03, 2009

Заострете перата!

Настъпи новата година. И си пожелахме щастие. По традиция. Но Щастието, Съдбата, Провидението, Предопределението са митологични понятия, ако ги мислим за появяващи се като неръкотворните дрехи от пръстена на третия брат в българската народна приказка. В реалния човешки живот хората трябва да работят за своето щастие, да коват съдбата си, да бъдат сами своето провидение и предопределение. Чакането на нещо хубаво, мечтано, желано да падне отнякъде, без изобщо да сме направили усилие, или да се обозначи на колелото на късмета с минимален разход на енергия, нерви и време, не дава добри резултати.

Затова, всички вие, които пишете, но не само за да ви мине времето или по някаква друга единствено лична причина, а и защото ви боли за съдбата на хората около вас, за съдбата на страната, в която живеете – заострете перата!

Тъмни личности от тъмната политика, тъмния бизнес, тъмната услужлива журналистика (бяхме свидетели и на ярък пример от тъмната църква) ще продължават все по-настървено да играят играта, в която виждат един-единствен печеливш изход, изразяващ се в насаждането у хората на все по-дълбок и по-дълбок евроскептицизъм, и ще се опитат да обърнат каруцата на североизток, използвайки също така за целта си и учебникарската любов на мнозина българи към руската мечка, с което ще ни отдалечат от цивилизования свят и ще ни приближат към онова, от което уж избягахме.

Затова – заострете перата!

Мракобесието кипва на повърхността във времена на изпитания, в трудни и сложни моменти, а такива явно предстоят. И ще започнат да ни убеждават стари и нови пророци и месии, че е необходима твърда ръка, че трябва железен юмрук, че има нужда от по-сурови мерки, които могат, виждате ли, да ограничат някои свободи, но ще гарантират по-спокоен и по-сигурен живот. Лъжливи пророци и месии ще бъдат те.

Затова – заострете перата!

Миролюбиви на вид влъхви ще ни предлагат с влажен поглед единство, съгласие и сплотеност, за да преодолеем заедно, ръка за ръка, трудностите, които идват. (Главният влъхва на републиката вече направи това минути преди новата година.) Светлата картина, която ще ни рисуват, търсейки опора в мъдростта, че сговорна дружина планина повдига, ще има обаче в подтекста си нещо съвсем друго: замитане на следи, скриване на отговорности, замазване на прегрешения и престъпления.

Затова – заострете перата!

След няколко месеца ни предстоят сериозни и отговорни избори. На пазара ще излезе много стока, голяма част от която отново ще бъде некачествена, но пъстрата й опаковка ще мами очите, ще привлича сърцата. Опаковките трябва да се разкъсат, а гнилото съдържание да се извади на показ.

Затова – заострете перата!

Както е казала според легендата Жана от Арк: „Ако не аз, кой друг?!”

Щастието е в наши ръце.