В блога на Комитата чух една песен за Газпром (оригинално заглавие "Давай за газ"). Останах "стреснат, трогнат, очарован" (както е казал поетът) и се поинтересувах кой е изпълнителят с неизвестното ми име Владимир Тумаев. И открих във вестник "Дневник" статия на Татяна Ваксберг, озаглавена "Естрада за газа". Ето част от статията: "Интернет услужливо разнася един необработен певчески глас, който всячески се опитва да наподоби Кобзон: "Тревожен ден, тревожен час, / Трибуните гъмжат с пророци и месии, / А ние, приятелю, помпаме газ / В тръба, обединяваща Русия." Гласът, както и текстът принадлежат на Владимир Тумаев, шеф на една от дъщерните компании на "Газпром". Енергийният гигант е произвел четири такива песни. Единственият хумор, който публиката проявява към това творчество, е свързан с явлението "корпоративен химн". Твърди се, че прекалено много руски компании взели да се увековечават чрез естрадната музика. Преглед на жанра обаче показва, че нито една банка не пее за своите банкомати като за инструмент за национално обединение."
Е, работата е ясна. Очакваме песен за другаря Путин. Може и четири.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.