петък, януари 23, 2009

Гражданско неподчинение

Във връзка с исканията на протеста от 21.01.2009 г. отново се чу позабравеното вече словосъчетание ГРАЖДАНСКО НЕПОДЧИНЕНИЕ. Какво означава това? Ето по въпроса един компилиран текст:

„Гражданско неподчинение (англ. civil disobedience; фр. désobéissance civile; нем. Ziviler Ungehorsam; рус. гражданское неповиновение; пол. obywatelskie nieposłuszeństwo) е преднамерено и организирано осъществяване на различни противоречащи на закона акции, имащи по правило ненасилствен и масов характер. Участниците в тези акции се стремят да привлекат вниманието към аморалността или несправедливостта на определени закони или действия на правителството или други органи на властта. Целите на гражданското неподчинение могат да бъдат различни – от провеждането на конкретни реформи до сваляне на действащото правителство. Гражданското неподчинение е форма на гражданска активност, основаваща се на публично и демонстративно нарушаване на правните предписания за изразяване на гражданско несъгласие. Личността, която участва в гражданско неподчинение, се съгласява предварително да понесе съответните правни последствия и възприема прилагането на тези последствия като част демонстрацията на съпротива.

Гражданското неподчинение се основава на идеята, че ако законите и други актове на властта са аморални, гражданите не са длъжни да им се подчиняват. Концепцията за гражданско неподчинение се използва широко в международното право след Нюрнбергския процес над нацистките военнопрестъпници, където е провъзгласена идеята за неподчинение на аморалните закони.

Освен това гражданското неподчинение, основаващо се на лични морални убеждения, трябва да е публичен акт, който изисква обществено признание и подкрепа. Гражданското неподчинение може да се изрази в различни тактики на колективни действия – масови митинги, стачки, бойкоти и др. Степента на успеха на подобни мероприятия до голяма степен зависи от това доколко правителството е готово да приложи насилие и жестоки съдебни решения, за да пресече взривовете на гражданско неподчинение.

Историята изобилства с примери за хора, които с цената на собствения си живот са отказвали да се подчинят на аморални, по техните убеждения, изисквания.

Ранните християни също осъществяват не малко актове на гражданско неподчинение, поставяйки изискванията на своята вяра над изискванията на обществото, в което живеят. Понасяйки до края страданията и мъченията, на които са подложени в епохата до християнизацията на Римската империя, християните утвърждават с примера си принципа за ненасилствен отказ да се изпълняват държавните закони. Тази доктрина е описана впечатляващо от Блажения Августин, който доказва, че спасение може да се постигне само като се следват вечните закони на Божия град, дори ако при това човек изпада в конфликт с преходните закони на земния град.

Живелият през ХІХ в. в американския щат Масачузетс писател, поет и философ-трансценденталист Хенри Дейвид Торо (1817-1862) става един от красноречивите пропагандатори на идеята за гражданско неподчинение. Арестуван през 1846 г. за отказ да плати избирателен данък, обосновавайки се с това, че държавата поддържа института на робството, той прекарва една нощ в затворническата килия, докато роднините му не платили наложената му глоба. Акцията на Торо няма никакви практически последици, но той сметнал за необходимо да се противопостави на Американско-мексиканската война, която според него страната започнала за завземане на територия, върху която да разпространи системата на робството. В есето си „Дългът за гражданско неподчинение“ („On the duty of civil disobedience“, 1894 г.), известно повече като „Гражданско неподчинение“, Торо заявява: „Всички хора признават правото на протест, тоест правото да отказваш преданост и да се противопоставяш на правителството, когато неговата тирания или неговата некадърност са големи и непоносими“. Торо смята, че хората могат да създадат „противодействаща сила, която да спре машината“ и да извършат „мирна революция“.

Възгледите на Торо лягат в основата на много бъдещи политически действия. Сходни идеи проповядва руския писател Лев Толстой (1928-1910), който призовава хората да осъзнаят участието си в общественото зло и да се откажат ненасилствено от подкрепа на държавата. Във Великобритания суфражисткото движение в началото на ХХ в. използва гражданското неподчинение в борбата за избирателни права на жените.

Благодарение на дейността на индийския юрист Мохандаса Ганди (Махатма Ганди, 1869-1948), отначало в Южна Африка, а след това в Индия, идеологията и практиката на гражданското неподчинение придобива масов характер. Той доказва, че с акции на неподчинение могат да се излекуват социални язви, да се пробуди съвестта на хората, да се издигне нравственото самосъзнание и да се съсредоточи вниманието върху конкретни проблеми в рамките на широка политическа борба. „За да изрази своето несъгласие с действията на законодателите, всеки има право да откаже на държавата съучастие, като не се подчинява на законите, чието нарушаване не е порочно от гледна точка на морала“ - пише Ганди. Отначало в Трансвал (Южна Африка, 1906 г.), а след това и в Индия, Ганди организира успешни акции на гражданско неподчинение, най-забележителни от които са така нареченият Марш на солта (1930 г.) и антибританската кампания през 1942 г. под лозунга „Напуснете Индия!“

В САЩ най-известен пример за гражданско неподчинение става движението за граждански права през 1950-1960 г., участниците в което прилагат методите на Ганди в борбата си с расовата сегрегация и дискриминация. Свещеникът Мартин Лутър Кинг (1929-1968) пише: „Още отрано осъзнах, че християнската доктрина за любовта, осъществена с методите на Ганди за ненасилие, е един от най-мощните инструменти, дадени на негъра в борбата му за свобода“. През 1955 г. двадесет и шест годишният Кинг оглавява бойкота на градските автобуси в Монгомъри (щат Алабама), като постига отмяна на расовата сегрегация в транспорта. След това провежда аналогични кампании по целия американски Юг. Кинг призовава привържениците си „да не се подчиняват на законите за сегрегацията, защото са аморални“; в същото време отхвърля актовете на антиобществено поведение, които могат да доведат до анархия.

През 1965 г. американските индианци започват акции на гражданско неподчинение в щата Вашингтон под формата на демонстративно ловене на риба в забранени зони, защитавайки своето право на свободен риболов. Тези и подобни действия продължили и през 1966 г., а в тях взели участие петдесет и шест племена.

Примери за гражданско неподчинение в различни части на света могат да се дадат много“.

Към всичко написано дотук и две филмчета:


-------------

---------

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.