ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА / ГЮСТАВ ФЛОБЕР – „МАДАМ БОВАРИ“ - 17

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30,

ГЮСТАВ ФЛОБЕР: “МАДАМ БОВАРИ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16,

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЮСТАВ ФЛОБЕР (1821-1880) - “МАДАМ БОВАРИ“ (1856 г.)

БЕЛЕЖКИ

СТИЛ

Гогол нарекъл „Мъртви души“ поема; романът на Флобер е също поема в проза, но по-добре изградена, с по-плътна и по-тънка техника. За да се потопя веднага в същността на нещата, преди всичко искам да обърна вниманието ви на това как Флобер употребява съюза „и“ след точка и запетая. (Точката и запетаята в английските преводи понякога заменя просто запетаята, но ние ще върнем правилния знак на мястото му.) Двойката „точка със запетая – и“ следва след изброяването на действия, състояния или обекти; точката със запетая създава пауза, а „и“ завършва абзаца, въвеждайки акцентиран образ или живописен детайл – описателен, поетичен, меланхоличен или смешен. Това е особеност на стила на Флобер.

В първото време след сватбата: „[Шарл] можеше да се сдържа и непрекъснато пипаше гребена, пръстените, шалчето ѝ, понякога шумно, с цяла уста я целуваше по бузите или нижеше една след друга леки целувки по голата ѝ ръка, от крайчеца на пръстите чак до рамото; а тя го отблъскваше полуусмихната и отегчена, както се постъпва с дете, което досажда“.

В края на първата част на Ема ѝ омръзва съпружеския живот: „С тъпо внимание слушаше как звънят един след друг дрезгавите удари на камбаната. По покривите бавно минаваше котка, извила гръб под бледите лъчи на слънцето. По шосето вятърът дигаше пушилка. Понякога в далечината виеше куче, а камбаната продължаваше на равни интервали еднообразния си звън, който чезнеше в полето“.

След заминаването на Леон за Париж Ема отваря прозореца и гледа облаците: „Те се трупаха на запад над залеза, към Руан, и бързо търкаляха своите черни спирали, иззад които излизаха широки слънчеви ивици като златни стрели от някакъв провиснал трофей, докато останалата част на пустото небе беше бяла като порцелан. Ала един пристъп на буря преви тополите и изведнъж рукна дъжд; той зачука по зелените листа. Сетне слънцето отново блесна, кокошки закудкудякаха, врабците пърхаха в мокрите храсти и стичащите се по пясъка вадички носеха розови акациеви цветчета“.

Ема лежи мъртва: „Ема лежеше с глава, приведена към дясното рамо. Ъгълът на устата ѝ, която беше отворена, бе като черна дупка в долната част на лицето; двата палеца стояха непрегънати към дланите; нещо като бял прах беше поръсило ресниците ѝ и очите ѝ почваха да изчезват в някаква лепкава белота, която приличаше на тъничко було, изплетено сякаш от паяци. От гърдите ѝ, чак до коленете, чаршафът се вгъваше надолу и после се издигаше при пръстите на нозете; и на Шарл се струваше, че някаква безпределна маса, някаква огромна тежест я бе натиснала“.

Друга страна на неговия стил, следи от който се виждат и от употребата на „и“ след точка и запетая, е любовта към това, което може да се нарече метод на ръзгръщането, на последователно изреждане на зрителни подробности, на едно нещо след друго, с нарастване на една или друга емоция. Добър пример има в началото на втората част, където постепенно разгръщащият се пейзаж като при движеща се камера ни отвежда в Йонвил: „Напуснеш ли големия път за Боасиер, продължаваш по равно, докато стигнеш височината на склона Льо, отдето се разкрива долината. Рекичката, която минава през нея, я разделя на две части, които имат съвсем различни лица: вляво всичко е ливади, вдясно всичко е орана земя. Ливадите, прострени под ивица ниски хълмове, се свързват отзад с пасищата на местността Брей, а към изток полето, което леко възлиза, се разгръща и разстила, додето поглед стига, своите бледожълти житни нивя. Водата, забързала покрай тревата, отделя с бяла черта цвета на ливадите от цвета на разораната земя и така местността прилича на голяма разгъната наметка с яка от зелено кадифе, поръбена със сребърен ширит.

Когато се стигне края на кръгозора, отпред са дъбовете на гората Аргьой, с урвите на склона Сен-Жан, набраздени от горе до долу с дълги, неравни червени линии; това са следи от дъждовете, а тоя тон на тухли, който изрязва ситна мрежа върху сивия цвят на планината, иде от много извори, наситени с железни съединения, които текат отвъд, из околните места“.

Третата черта – свойствена по-скоро за поезията, отколкото за прозата – е маниерът на Флобер да предава емоции или душевни състояния с размяната на безсмислени реплики. Съпругата на Шарл е починала току-що и Оме му прави компания.

„Оме от приличие взе шишето от етажерката, за да полее здравеца.

— О, благодаря — каза Шарл, — вие сте добър.

И не довърши, въздишайки поради спомените, които предизвика тоя жест на аптекаря.

Тогава, за да го разсее, Оме сметна за уместно да заговори малко за градинарство; растенията имат нужда от влага. Шарл кимна с глава в знак на съгласие.

— Впрочем хубавите дни скоро ще дойдат.

— Ах! — рече Бовари.

Като не знаеше вече какво да каже, аптекарят почна да разтваря леко малките завески на стъклата.

— Я гледай, господин Тюваш минава.

Шарл повтори като машина:

— Господин Тюваш минава“.

Колко малко смисъл има в тези фрази и колко много значение.

Още един пункт при анализа на стила на Флобер е свързан с използването на имперфект – несвършено минало време във френски език, което изразява продължително действие или състояние, нещо обичайно, случващо се постоянно. На английски език това се предава най-добре с would или used to: on rainy days she used to do this or that; then the church bells would sound; the rain would stop, etc. (в дъждовни дни тя обикновено правеше това и това; след това звъняха църковните камбани; дъждът спираше и така нататък). На едно място Пруст казва, че майсторството на Флобер да използва продължителното време се е изразило в употребата на имперфект, imparfait. С помощта на имперфекта, казва Пруст, Флобер успява да изрази непрекъснатост на времето, неговото единство.

Преводачите изобщо не се замислят за това. В многобройни пасажи усещането за тягостно еднообразие в живота на Ема, например в главата за живота ѝ в Тост, не е предадено с достатъчна точност, защото преводачът не се е потрудил да постави тук или там would, или used to, или поредица woulds. В Тост Ема излиза да се разхожда с кучето си: „She would begin (не “began“) by looking around her to see if nothing had changed since last she had been there. She would find (не “found“) again in the same places the foxgloves and wallflowers, the beds of nettles growing round the big stones, and the patches of lichen along the three windows, whose shutters, always closed, were rotting away on their rusty iron bars. Her thoughts, aimless at first, would wander (не „wandered“) at random...“ (В българския превод: „Тя поглеждаше първо да види дали нещо не се е изменило от последното ѝ идване. Намираше на същите места дигиталите и жълтите шибои, китки коприва около големите камъни и лишеи по трите прозореца с винаги затворени капаци, които се ронеха, гниещи върху ръждясалите си железни пръчки. Мислите й, безцелни в началото, бродеха без път...“)

Флобер не използва много често метафори, но когато ги има, те предават емоции на образите, съответстващи на характера на персонажите.

Ема след заминаването на Леон: „И, тихо стенейки, като зимен вятър в изоставен замък, все по-дълбоко потъваше мъката в душата ѝ“. (Разбира се, така би описала своята мъка и Ема, ако имаше художествен талант.)

Родолф е уморен от страстните упреци на Ема: „Понеже порочни или продажни устни му бяха шепнали подобни фрази, той слабо вярваше в чистосърдечието на нейните; трябва, мислеше той, да се премахнат преувеличените изрази, които прикриват посредствена обич; сякаш пълнотата на душата не се излива понякога в най-празни метафори, тъй като никой никога не може да отмери точно своите потребности, нито своите схващания, нито мъките си и човешкото слово е като пукнат казан, който удряме и от който излизат мелодии за мечешко хоро, когато искаме да трогнем звездите“. (Чувам как Флобер се оплаква от трудностите на съчинението.)

Преди да пише на Ема в навечерието на тяхното бягство, Родолф се рови в старата любовна кореспонденция: „Най-сетне отегчен, сънлив, Родолф занесе кутията в скрина и си каза:

— Какъв куп глупости!…

С което накъсо изразяваше мнението си; защото насладите — като ученици в училищен двор — толкова бяха изтъпкали сърцето му, че никаква зеленина не поникваше там и онова, което минаваше през него, по-безразсъдно от децата, не оставяше дори, както правеха те, името си, издълбано на стената“. (Виждам как Флобер навестява старото си училище в Руан.)

(Следва)

МАРТА ХИЛЕРС / „ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН“ – 50

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Почти един милион германки са изнасилени малко преди и след края на Втората световна война. Дневникът на Марта Хилерс „Една жена в Берлин“ („Eine Frau in Berlin“), засягащ тези събития, е толкова остър, че е публикуван за първи път анонимно в САЩ, преведен на английски език (1954 г.). Книгата е посрещната на нож от разни посоки (позоряла руските войници – от една страна, а немските жени – от друга) и претърпява второ издание едва през 2001 година. Атаките срещу тази книга не престават и до ден днешен. Не е превеждана на български език, но в интернет пространството може да се намери филма по „Една жена в Берлин“ с български субтитри.

(Павел Николов)

ДО ТУК:

"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН": 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49

"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН" в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

СЪБОТА, 26 МАЙ 1945 ГОДИНА

Отново безкрайно преброяване на добитъка на територията на завода, въпреки че нашият виенчанин всъщност би трябвало да се справя по-добре. Денят започна отново с топла ечемична супа. Жените с радост брояха парчетата месо вътре. И аз съм щастлива, че го няма хер Паули пред мене, който да брои хапките в устата ми.

Напразно търсих моята колежка по пране. Малката дръзка жена от Данциг не се появи. Така че убедих други две жени, едната много млада и едната на около четиридесет години, които изглеждаха приятелски настроени, да дойдат с мене в пералнята. В кофи ни чакаха вече накиснатите униформи, на петна и мазни; защото бяха на моторизирана военна част.

Ден като вчерашния. Новите перачки са трудолюбиви и мили. Руснаците пак ни наобиколиха. Защитавахме се с отблъскване и глупав смях. Един, с дръпнати очи, си беше наумил да ни ядосва. Той хвърли няколко ризи, които вече висяха на въжето за сушене, обратно във ваната, показвайки няколко петна, които все още се виждаха по дрехите. Да, разбира се, все още има петна по тях. Малкото сапун и четкането не са достатъчни. Другите мъже бяха по-дружелюбни и слагаха парчета хляб до ризите си.

Около обяд нашият ръководител направи нещо като трапезария извън сградата от един сандък и две преобърнати чекмеджета, покани ни да седнем и с едно и също приветливо, безстрастно лице ни сервира голяма тенджера с тлъста месна супа. Ядяхме бавно на слънцето. Моите колежки по пране също харесаха много храната. Между другото, когато зададох моя стереотипен въпрос колко често им се е случвало, получих уклончив отговор и от двете. По-възрастната жена, жива личност с развалени зъби, но с неунищожимо чувство за хумор, каза, че за нея това няма значение - сега най-важното е мъжът ѝ, когато се върне от Западния фронт, да не разбере нищо за това. Иначе е съгласна с поговорката, че „руснак на корема“ е по-добре от „американец над главата“ (намек за американските бомбардировки – бел. П. Н.). Тя има думата по въпроса: била затрупана в мазето с други хора от къщата след пряко попадение. Имало ранени и една загинала. Едва след два часа дошла помощ и изровили затрупаните жертви. Разказващата се развълнува изключително, когато заговори за убитата стара жена. „Стоеше до стената, точно до огледалото.“ Строителите монтирали огледалото ниско, защото мазето първоначално било предназначено за малките от детската градина, която се намирала в съседната сграда. Но когато всички деца били евакуирани от Берлин, детската градина била затворена и мазето било предоставено на обитателите. „И старата жена беше счупила огледалото на хиляди парчета, забили се в гърба и тила ѝ. Тя се обезкърви до смърт в пълно мълчание, без никой да забележи в тъмнината и суматохата.“ Разказвачката възмутено размаха лъжицата си за супа във въздуха: „Огледало! Опасно нещо!“

Това, разбира се, била странна смърт. Предполага се, че децата, за които било пригодено мазето, е трябвало да разчесват къдриците си пред него сутрин след нощта на бомбардировките. То със сигурност е било поставен в самото начало на въздушните нападения, когато все още водехме противовъздушна отбрана с комфорт и увереност.

Прекарахме следобеда, търкайки ризи, панталони и шапки с набръчканите си и подути ръце. Около 19 часа успяхме да се измъкнем тайно през странична врата навън. Прекрасно усещане за свобода след края на работата.

У дома вдовицата, хер Паули и аз изпихме последното бургундско, което бях взели от полицейската казарма. Утре е неделя, но не и за мене. Виенчанинът ни държа реч, че ако не дойдем на следващия ден, ще бъдем изведени насила от жилищата си и изпратени в завода да продължим своята работа.

(Следва)

ЗА АРКАДИЙ СЕВЕРНИЙ

ГОЛЯМАТА НАГРАДА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ, ПЪРВОТО СЪСТЕЗАНИЕ ВЪВ ФОРМУЛА 1, 1950 ГОДИНА

ИЗТОЧНИК: VINTAGE EVERYDAY

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1989 г. / ФИЗИКА / НОРМАН РАМЗИ

Норман Рамзи (Norman Ramsey)

27 август 1915 г. - 4 ноември 2011 г.

Нобелова награда за физика (заедно с Ханс Демелт и Волфганг Паул)

(За създаване на метода на разделените осцилаторни полета и използването му във водородния мазер и други атомни часовници.)

Норман Рамзи е роден във Вашингтон в семейството на военен. Бащата на бъдещия учен е офицер от военно-техническата служба (Army Ordnance Corps), майка му е преподавателка по математика. Семейството често се мести от място на място, но въпреки това, като пропуска две учебни години, Норман завършва училище с отличие на петнадесет години. Родителите искат да поеме пътя на баща си и да постъпи във Военната академия в Уест пойнт, но по това време той е много малък за това. Ето защо, когато след поредното преместване семейството се озовава в Ню Йорк (1931 г.), Норман постъпва в Колумбийския университет, където учи отначало за инженер, а след това започва да изучава математика. През 1935 г., преди да завърши университета и да получи бакалавърска степен, той решава да се занимава с физика. Като получава стипендия (Kellett Fellowship), Рамзи заминава за Кеймбриджкия университет, където в лабораторията „Кавендиш“ се запознава с много водещи физици (негов непосредствен наставник е Морис Голдхабер).

Като се връща в Америка и получава втора бакалавърска диплома, през 1937 г. Рамзи започва работа в Колумбийския университет под ръководството на Изидор Айзък Раби. Младият учен се присъединява към работата в новата област, свързана с използването на метода на магнитния резонанс в молекулярни снопчета, и скоро става съавтор в откриването на електрическия квадруполен момент на деутрона. През 1940 г. Рамзи защитава докторска дисертация, посветена на въртящия се магнитен момент на водородните молекули, след което заминава за Вашингтон като член на института „Карнеги“, където изследва процеса на разсейване на ядрените частици. Известно време прекарва в Илинойския университет, но след началото на Втората световна война се присъединява към Радиационната лаборатория на Масачузетския технологичен институт, в продължение на две години ръководи група за разработване на радар с дължина на вълната 3 см и е консултант на военния министър по въпросите на радарите. През 1943 г. Рамзи се мести в Лос Аламос, където участва в Манхатънския проект.

След края на войната ученият се връща в Колумбийския университет като професор и възобновява съвместната си работа с Раби по темата за молекулярните снопчета; резултат от това е измерването на магнитните диполни и електрическите квадруполни моменти на редица ядра. През 1946 г. Рамзи става един от инициаторите за създаването на Брукхейвънската национална лаборатория и първи ръководител на нейния физически отдел. През 1947 г. приема длъжността професор в Харвардския университет, където преподава и се занимава с изследвания в продължение на много години. Там той основава лаборатория за молекулярни снопчета, която позволява да се правят опити по магнитен резонанс. За да преодолее трудността със създаването на еднородни магнитни полета в голям обем (което е необходимо за получаването на тесни спектрални линии и следователно за повишаване на точността на измерване), през 1949 година Рамзи създава метода за разделените осцилаторни полета (separated oscillatory field method). Същността на този подход се състои в това, че взаимодействието на атомите с електромагнитното поле не става по целия обем на резонатора, а само в два малки негови участъка близо до входа и изхода му; което позволява да се смекчи силно изискването за еднородност на магнитното поле. Получената форма на спектралната линия е резултат от наслагването на две линии, фиксирани при преминаването на атомите през всеки от краищата на резонатора; при това ширината на тесния централен връх, образуван по време на такова наслагване, определя истинската точност на измерването и зависи не от времето на взаимодействие на атомите с полето, а от общото време на преминаване през резонатора. Увеличаването на това време позволява сравнително лесно да се постигне рязко повишаване на точността на измерването.

През следващите години Рамзи със своите ученици прилага успешно своя метод за измерване на параметри като ядрените спинове, диполните и квадруполните моменти на ядрата, въртящите магнитни моменти на молекулите и така нататък. Скоро този метод намира приложение и в атомните часовници.

За постигането на още по-голяма точност на измерванията през 1960 г. Рамзи заедно със своите ученици Даниел Клепнър и Марк Холденбърг изобретява водния мазер и по-нататък го използва за изследване на свръхтънката структура на водородния спектър и за създаване на стандарт с безпределно стабилна честота и време.

Друго направление на изследване, с което се занимават Рамзи и неговите сътрудници през тези години, е свързано с прилагането на сложни методи към снопчетата поляризирани неутрони. По-специално, заедно с експериментаторите от института „Лауе-Ланжевен“ в Гренобъл е измерен точно магнитният момент на неутрона и е открито нарушаването на паритета при въртенето на спиновите на неутроните, преминаващи през различни вещества. Рамзи е също така автор на редица теоретични съчинения, посветен на проблема за симетрията по отношение на промените в паритета и обръщането на времето, на теорията за химическото изместване при ядрено-магнитния резонанс, на ядрените взаимодействия в молекулите, на термодинамиката при отрицателни абсолютни температури, които могат да се наблюдават в спиновите системи.

Наред с преподаването и научната си дейност Рамзи заема и различни административни длъжности. Той е директор на Харвардския циклотрон по време на неговото изграждане и първите години на работа; председател на Комисията за създаване на Кеймбриджкия електронен ускорител; в продължение на година и половина е научен съветник на НАТО (помощник генерален секретар по науката) и инициатор на изследователски програми на организацията; в продължение на 16 години е президент на Асоциацията за изследване на университетите, под чиято егида започва изграждането на ускорителната лаборатория „Ферми“; председателства консултативния съвет към Комисията за атомна енергия на САЩ. От 1962 до 1986 г. Рамзи е член на борда на фондацията „Карнеги“ за международен мир, от 1978 г. до 1979 г. е президент на Американското физично дружество, от 1980 г. до 1986 г. е председател на борда на Американския институт по физика, а от От 1985 до 1989 г. - председател на Департамента по физична астрономия на Националния съвет за научни изследвания.

Рамзи е женен два пъти: през 1940-1983 г. за Елинор Джеймсън, а след смъртта ѝ – за Ели Уелч. През 1986 г. подава официално оставка, но продължава да се занимава активно с изследвания.

ИЗТОЧНИК: Уикипедия

Превод от руски: Павел Николов

ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ - 12

ДО ТУК: Предговор 1; Предговор 2; ОТКЪС 1; ОТКЪС 2; ОТКЪС 3; ОТКЪС 4; ОТКЪС 5; ОТКЪС 6; ОТКЪС 7; ОТКЪС 8; ОТКЪС 9

ОТКЪС 10

Секретно предписание на началника на Азиатския департамент до консулите в България, 4 май 1883 г., № 1074

“Денят за свещено коронясване на Техни императорски величества е определен за 15 този май. Би било желателно, щото славянското население на Княжеството да се присъедини към общите тържества и да изрази своето съчувствие към Русия в деня на извършване на свещения акт в първопрестолната столица Москва.

Препращайки Ви екземпляри от церемониала на свещеното коронясване, най-покорно Ви моля, почитаеми господине, да съобщите на населението в поверения Ви консулски окръг за изпращането на поздравителни телеграми чрез вашето посредничество за докладване на Негово величество и на българския министър-председател генерал-майор Соболев в Москва. В телеграмите при изразяването на чувствата на преданост към обожавания монарх трябва също така да бъде изразена молба да се поднесе в нозете на Негово величество ходатайството на населението за възстановяване на дарената му конституция и по възможност да се изяви неудоволствие против самостоятелното управление на Княжеството. На водачите на Народната либерална партия съобщете, че депутацията, изпратена от княза измежду неговите привърженици, ще бъде представена на Господаря Император в Гатчино. В Москва след коронацията генерал Соболев ще представи на Техни величества депутацията от Либералната партия и възползвайки се от този случай, делегацията лично ще изложи коленопреклонно пред Господаря молба за възстановяване на конституцията в България и снемане на дадените на княза пълномощия.“

Писмо на вицедиректора на Азиатския департамент до управляващия руското императорското консулство в Русуук от 20 май 1883 г.

„Всички поздравителни телеграми, изпратени от Вас от името на руските поданици и' от българското население от поверения Ви консулски окръг, бяха доложени на Господаря Император. В Москва на българския княз беше оказан подобаващ прием. С особена благосклонност Техни величества приеха българската депутация. Но очевидно княз Батенберг остана крайно недоволен от състава на депутацията и някак си набързо напусна Москва, без да се отбие в Петербург за разговор с Николай Карлович. Своя път към София князът насочи през Берлин, вероятно за получаване на инструкции от княз Бисмарк.

Въпросът за възстановяване действието на конституцията в Княжеството и снемане на дадените на княза пълномощия принципно е решен. Действителният щатски съветник Йонин е назначен за извънреден пълномощен дипломатически агент в България. След пристигането си в България г-н Йонин ще предложи от името на Негово величество на княза незабавното възстановяване на конституцията в страната.

Ходатайството на българския народ, изразено в многочислени телеграми, писмени молби и в изпращането на депутация до Господаря Император за снемането на княжеските пълномощия, беше съобщено на кабинетите на чуждите държави.

Доколкото може да се съди по отзивите на нашите посланици, в Берлин и Виена гледат на възстановяването на действието на конституцията като на вътрешни работи на Княжеството и следователно може да се разчита на пълна индиферентност в това отношение от страна на европейските държави.

Обстоятелствата могат да се усложнят само при съпротива от страна на княз Батенберг при изпълнението на височайшата воля. Тогава ние разчитаме на поддръжката на Народната партия и на силата на войската.

Съпротивата на княз Батенберг срещу снемането на дадените му пълномощия неминуемо ще повлече след себе си неговото отричане от българския престол. Тогава може да се очаква намеса на европейските държави по въпроса за избора на княз в България и неговото утвърждаване от султана. Запазвайки в страната нужния ред и опирайки се на народното желание, за нас ще бъде лесно по пътя на дипломатически преговори да успеем в определянето и избирането на набелязания от нас кандидат, който предварително ще заяви съгласие с върховното управление на Негово величество. До окончателното споразумение с европейските държави по повод избирането на княз Княжеството ще се управлява или от назначен императорски комисар, или пък от оставения от княз Батенберг регент в лицето на генерал-майор Соболев.

А по отношение на обединението на Княжеството у нас смятат едва след възстановяване в Княжеството на действието на конституцията да се подготвя населението за провъзгласяването на съединението на Източна Румелия с Княжеството. Но във всеки случай този план ще се осъществи едва след отричането на княз Батенберг от българския престол.

Едновременно с пристигането на г-н Йонин в София на нашия генерален консул във Филипопол ще бъдат изпратени надлежни инструкции за реда на направляването на работите по въпроса за присъединяването на Източна Румелия към Княжеството.

Ако при обявяването на височайшата воля г-н Йонин не срещне съпротива от страна на княза и конституцията в страната бъде възстановена, тогава все пак ще се наложи да се въздейства върху съзнанието на българската интелигенция за необходимостта от отстраняването на княза, който се явява главна спирачка в делото за обединение на България с Румелия, и да се обяви на водачите на Народната партия, че докато в България царува княз Батенберг, идеята за обединението на Княжеството не може да бъде осъществена.

Преди три дни на заседание на комитета господа министрите между другото засегнаха и българския въпрос. Там нищо определено не решаваха, а само под формата на обмяна на мисли изказаха различни възгледи за направлението на делата в Княжеството. След всички разсъждения стигнаха до следния извод: вътрешното управление на Княжеството може да бъде оставено за известно време в такъв вид, в какъвто беше създадено от нас. Всяко посегателство върху свободата и независимостта на България не съответства на нашите интереси. Ние сме длъжни да укрепим нашето влияние в страната и да създадем Княжеството на същите тези принципи, както се създаде Велико Княжество Финландия.

Г-н Йонин ще отпътува към Вас не по-рано от август месец, той ще остане тук до окончателното изработване на предполагаемите инструкции и разни проекти. Ние очакваме допълнителни донесения от нашите господа посланици в Лондон, Берлин и Виена и, като се съобразява с мнението на чуждестранните кабинети, ще бъдат изработени инструкции за г-н Йонин и за нашите генерали в България. Г-н Нелидов вероятно ще бъде поканен в Петербург за съвещание с Николай Карлович.

В Русчук смятат да назначат генерален консул, защото в последно време у нас се натрупаха множество действителни статски съветници; едни бяха произведени за отличие, други за безделие в известен смисъл, така че няма къде да .ги дяваме и всички тях ще ги назначаваме генерални консули, но на предишната заплата и без генерални консулства по примера като в Ясси и Галац.

Ние разчитаме, че мисията на г-н Йонин няма да бъде продължителна, тя ще завърши в течение на два-три месеца. Ако завърши с пълен успех, тогава може би той ще остане за съдействие на комисаря или регента в управлението на Княжеството. Пишете какво разправят при Вас след завръщането на депутацията от Москва и какво впечатление е направил на депутатите приемът им от Господаря Император. Стискам Ви ръката и до приятно виждане.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до консула в Русчук от 2 юни 1883 г.

„По сведения на департамента в някои градове на поверения Ви консулски окръг са образувани политически бюра на Либералната партия. Покорно Ви моля всички решения на посочените бюра незабавно да доставите в департамента. Имащите по-важно значение ми съобщете по телеграфа. Смятам, че не е излишно Вие сам или посредством други лица, но не открито да ръководите действията на Народната партия, направлявайки ги към достигане на възстановяване на действието на конституцията. Необходимо е също, щото от страна на опозицията да се устройват по-често публични събрания на народа (митинги) за порицаване на правителствените мероприятия, искайки снемане на княжеските пълномощия. За всяко решение на митинга да ми се съобщава по телеграфа за доклад до Негово величество. Във всеки случай желателно е, щото нито Вие, нито подведомствените Ви консулски чиновници лично никакво участие да не вземате, и доколкото е възможно, да се избягва нашата инициатива в народните работи на Княжеството.“

Секретно предписание на началника на Азиатския департамент до консулите в България от 20 август 1883 г., № 1430

„По височайша повеля действителният статски съветник Йонин е назначен за извънреден пълномощен дипломатически агент в България. Мисията на г-н Йонин се състои главно в това, щото да въздейства на българския княз за снемането на дадените му от систовското (свищовското – бел. П. Н.) Велико народно събрание пълномощия и за възстановяването в Княжеството на действието на дарената на българския народ конституция.

Известявайки Ви за гореизложеното, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, да благоволите да окажете на действителния статски съветник Йонин възможното съдействие за достигането на благите цели. По-нататъшните инструкции и указания ще получите от г-н Йонин непосредствено.“

Секретно съобщение на извънредния императорски пълномощен дипломатически агент в България до консула в Русчук от 28 август 1883 г., № 458

„На Негово величество Господаря Император бе благоугодно височайше да ми повели да употребя всички мерки в границите на възможностите за възстановяване в България на действието на дарената на освободеното от нас население в Княжеството конституция, а също да се застави княз Батенберг да свали дадените му в Систов (Свищов – бел. П. Н.) пълномощия за самостоятелно управление на Княжеството. Предавайки на княза моите акредитивни писма в установената форма, имах честта при настоящата аудиенция да му заявя, че императорското правителство смята, че българският народ може да се управлява самостоятелно въз основа на съществуващата конституция. Отговорът на княза беше крайно неудовлетворителен, така че смятам да прибягна до по-радикални мерки. След съвещание с нашите министри в България генералите Соболев и Каулбарс решихме да заявим на княза, ако той до тезоимения ден на Негово величество не възстанови действието на конституцията в България, то той, княз Батенберг, трябва да остави страната под управлението на регент председателя на Съвета на министрите. Обръщам се към Вас за съдействие в следното: да заявите негласно на ръководителите на Либералната партия това, че към 30 число на този месец пълномощията, дадени на княза, ще бъдат унищожени и конституцията възстановена съгласно волята на Негово величество. Затова празнуването на тезоименството на Господаря трябва да бъде устроено тържествено, с изразяване на чувства на преданост към нашия монарх и изпращане на поздравителни телеграми чрез посредничеството на министъра на външните работи за доклад на Господаря Император. В градовете, където има чуждестранни консули, празнуването на тезоимения ден и обявяването на княжеския манифест за снемане на пълномощията е нужно да се проведат по-демонстративно, така че в нужните случаи ние да можем да се позовем на народната воля, изразена повсеместно и публично. От всички градове на поверения Ви консулски окръг да се изпратят депутации с пълномощия от българския народ да ходатайстват пред княза за снемане на пълномощията. Да се съобщи на депутатите, че имам желание да се сближа с тях и да обменя мнения за настоящите и бъдещи дела в Княжеството. Най-покорно Ви моля по телеграфа да ми доставите сведения за личността на всеки депутат и за положението, което заема сред населението.“

Шифрована телеграма па консула в Русчук до извънредния пълномощен дипломатически агент в България от 28 август 1883 г.

„Имам честта да донеса на Ваше Превъзходителство, че в тукашните офицерски кръгове се носят упорити слухове за това, че генерал Лесовой е бил извикан в София от княза за съвещание. Приближени на генерала офицери ми предадоха, че князът има намерение да назначи Лесовой за български военен министър и в случай на възстановяване на действието на конституцията в Княжеството генерал Лесовой ще приеме българско поданство, за да стане отговорен министър.“

Съобщение на извънредния дипломатически агент в България до консула в Русчук от 25 септември 1883 г., № 478

„По точни сведения, събрани от мен, се оказва, че някои от руските офицери са предупредили княза за нашите намерения. Освен това руските офицери ми оказваха явна съпротива при изпълнение на своите задължения като руски поданици. Вследствие на това аз счетох за свой дълг да направя изложение за незабавното уволнение на гореспоменатите офицери от българска служба и отзоваването им от Княжеството. А по отношение на действията на генерал-майор Лесовой следва да се провери на място това обстоятелство: действително ли генерал Лесовой, получавайки поверително предписание от Главното артилерийско управление, е съобщавал съдържанието на това предписание на някои от подчинените му офицери, не предупреждавайки ги за поверителността на гореспоменатото предписание.

Вследствие на гореизложеното имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, негласно да проверите в Русчук и в Шумле посредством разпити на тези от господа офицерите, на които съдържанието на поверителните предписания на Главното артилерийско управление е било съобщено от генерал Лесовой, в каква форма г-н Лесовой им е предал разпорежданията на началството. За резултатите от Вашата проверка, моля Ви, да ми съобщите по телеграфа.“

Шифрована телеграма на извънредния дипломатически агент в България до консула в Русчук от 30 септември 1883 г.

„Началникът на артилерията в България генерал-майор Лесовой по височайша повеля е уволнен от българската армия и е зачислен при Главното артилерийско управление. Генерал-адютант Вановски ми съобщи по телеграфа, че генерал Лесовой е длъжен да напусне незабавно територията на Княжеството. Известно е, че г-н Лесовой, заминавайки от София, има намерение да пристигне в Русчук и да прекара там известно време. Най-покорно Ви моля на австрийския параход, с който ще пътува генерал Лесовой, да му обявите разпореждането на императорския военен министър, а също така и това, че му е забранено пребиваване в Русчук, даже и кратковременно спиране там. Военният министър в България от своя страна е дал заповед на русчукския комендант полковник Подвалнюк да се забрани на генерал Лесовой престой в Русчук.“

Шифрована телеграма на извънредния дипломатически агент в България до генералния консул в Русчук от 15 ноември 1883 г.

„Генерал-адютант Вановски е разрешил на зачисления към Главното артилерийско управление генерал-майор Лесовой задграничен отпуск с право на кратковременно пребиваване в България по семейни причини. Военният министър в България по телеграфа даде заповед на комендантите на Русчук, Шумле и Търново за това, щото руските офицери да нямат никакви връзки с генерал Лесовой по време на неговото пребиваване в Княжеството. От своя страна Ви моля да осигурите таен надзор над тези от руските офицери, които ще посещават генерал Лесовой, и да ми съобщите по телеграфа. В частни Ваши разговори с генерал Лесовой Вие можете да засягате въпроса за княза: желателно е да се знае мнението на генерала по въпроса за отстраняването на княз Батенберг или неговото доброволно отричане. Ако намерите възможност, в разговора също така засегнете обстоятелството, че князът при снемане на дадените му пълномощия се е ръководил от съветите на английския и австрийския представител и да узнаете от генерала кои от руските офицери са предупредили княза за възможността за неговото отстраняване от България или отричане от престола.“

Шифрована телеграма на извънредния дипломатически агент в България до генералния консул в Русчук от 16 ноември 1883 г.

„Комитетът на Славянското благотворително дружество в Петербург ме уведоми за това, че моят брат се отправя в България и Източна Румелия с агитационна цел във връзка с обединението на България и отстраняването на княз Батенберг. Брат ми пристига в България в качеството си на представител на дружеството на Черноморско-Дунавското параходство на княз Гагарин в Одеса и да ходатайства за отпускането на субсидии на споменатото дружество от Княжеското правителство. Моля Ви да заявите на брат ми, че не мога да допусна в този момент каквато и да е агитация от наша страна по въпроса за обединението на България и вследствие на това той е длъжен да се върне в Русия. На русчукския агент на параходството на княз Гагарин г-н Стоманяков предайте, щото той от свое име да телеграфира в Одеса на княз Гагарин да отзове брат ми от България на основание на това, че въпросът за субсидиите не зависи лично от княз Батенберг. Подобни въпроси се решават по законодателен ред в Народното събрание. Предайте също на русчукския агент да съобщи на княз Гагарин, че за отпускане на субсидии на дружеството на параходството от сумата на окупационния фонд от мен е направено предложение в императорското Министерство на външните работи. Въобще не мога да допусна ходатайство пред княжеското правителство за отпускане на субсидии на руското параходство.“

Конфиденциално писмо на извънредния дипломатически агент в България до русчукския генерален консул от 18 ноември 1883 г.

„Почитаеми господин Николай Дмитриевич, с моята секретна телеграма имах честта да помоля Ваше Превъзходителство да съобщи на моя брат за несвоевременността на предприетата от него агитационна мисия за обединение на Княжеството, а също на ходатайството пред местното правителство за субсидии за дружеството на Черноморско-Дунавското параходство на княз Гагарин.

В телеграмата аз мога да засегна само същността на въпроса, но в настоящото писмо смятам за приятен дълг да изразя моите съображения, от които съм се ръководил при изпращането на гореспоменатата телеграма, а също да Ви запозная с настоящото развитие на нещата в Княжеството.

На Ваше Превъзходителство не е неизвестно, че на Господаря Император беше благоугодно височайше да ми повели да обявя на българския княз волята на Негово величество за възстановяване действието на конституцията в страната и снемане на дадените от систовското (свищовското – бел. П. Н.) Народно събрание на княза пълномощия.

В дадените ми от нашето Министерство на външните работи инструкции е разгледан случаят на съпротива от страна на княз Батенберг при изпълнение на височайшата воля. Съгласно гореспоменатите инструкции аз бях упълномощен за приемането на извънредни и по-строги мерки за изпълнение на моята мисия.

В официална аудиенция аз съобщих на княза за височайшата воля и исках незабавно снемане на дадените му пълномощия, но той в твърде рязка форма ми отговори, че по негово мнение искането за възстановяване действието на конституцията и снемането на пълномощията трябва да бъде заявено само от страна на българския народ в лицето на неговите представители. Аз посочих на княза това, че българският народ нееднократно, чрез посредничеството на свои пълномощници, се е обръщал към него с ходатайство за снемане на дадените му пълномощия. Княз Батенберг, отричайки заявленията на народа чрез пълномощници, признава за представители на народа само тези, които по установения ред са избрани за депутати в Народното събрание. При вида на този категоричен отказ направих на княза намек за това, че съпротивата от негова страна може да повлече след себе си и глупави последствия. Тогава князът ме помоли да му дам няколко дни срок за изпълнение на височайшата воля в благоприятен смисъл.

Междувременно от достоверни източници стана известно, че княз Батенберг се е обърнал за съдействие към тукашните чуждестранни представители. Английският, австрийският и германският представител от името на своите правителства са му заявили, че височайшата воля, като основана на нееднократни представителства на българския народ, изразени чрез многочислени адреси и чрез посредничеството на специално пратени депутации, трябва да бъде изпълнена от българския княз и действието на конституцията в страната в тази или друга форма по тяхно мнение следва да се възстанови. Що се отнася до извънредните мерки, чуждестранните представители ги намират за невъзможни, предвид нарушаването на върховните права на султана и неподготвеността на Русия за сериозна борба.

От писмо на тайния съветник Нелидов аз заключавам, че в случай на предполагаем преврат в България турската войска е готова да завземе Източна Румелия и може още да се случи нахлуване на турска армия на българска територия. В Петербург ме уверяваха, че българската войска в случай на стълкновение е готова за охрана на границата, там особено разчитали на артилерията. Впрочем аз на място се убедих в съвършено противоположното. Началникът на артилерията се е отказал от изпълнение на дадените му от Главното артилерийско управление заповеди. Някои от командирите и началниците на отделни части ми оказаха явна съпротива. Наличният състав на пехотните дружини е малоброен и дори не е попълнен с мобилизация на запасните нисши чинове; артилерията няма в достатъчно количество полеви и дългобойни оръдия и даже, както се говори, няма нужните боеприпаси; кавалерия, както се вижда, съществува само на хартия и в случай на нужда не може да принесе съществена полза. Нашите господа инструктори се занимаваха с организацията на жандармерийски корпус, с доноси и назначаване на следствени комисии. Следователно да се разчита на боевата способност на българската армия при нейното настоящо състояние е невъзможно. А въоръжена намеса от наша страна може да не бъде одобрена от другите европейски държави и тогава неминуемо ще последва сериозно стълкновение, което, според отзивите на нашия генерален щаб в настоящия момент ние следва да избегнем в крайна сметка до ново устройство на нашите военни и морски части в Княжеството. След внимателно обсъждане положението на нещата в Княжеството и при тази дезорганизация на българската армия бях принуден (по предварително споразумение с Азиатския департамент) да направя някои отстъпления от дадените ми инструкции и да се постарая по мирен път да стигна до снемането на княжеските пълномощия и с това да предразположа на наша страна силната в страната Народна партия.

Съпротивата, срещната от мен, от страна на княз Батенберг при окончателното възстановяване в България на действието на конституцията аз не смятам за безполезна на основание на това, че водачите на Народната партия можаха да се убедят, от една страна, в това, че държавният преврат от 1881 г. е бил предизвикан само от посегателствата на княза и неговите привърженици върху вътрешното свободно управление на Княжеството и от неговия стремеж към абсолютна законодателна власт, а, от друга, в безкористната загриженост на императорското правителство за запазване на свободата и независимостта на българския народ.

Обръщайки се след това към въпроса за присъединяването към Княжеството на Източна Румелия, аз намирам, че в настоящия момент ние следва да го оставим на естественото му течение и по възможност да се отложи решението на подобен въпрос по следните причини: 1) Обединението на Княжеството трябва да се последва отначало от страна на Добруджа, където няма да ни е толкова трудно да оказваме на българите нашата въоръжена подкрепа. 2) Преди всичко на нас ни предстои сключване с княжеското правителство на военна конвенция на трайни начала, т. е. руските офицери на военна служба в България да бъдат длъжни в качеството си на руски поданици да бъдат подчинени на нашите представители в Княжеството. Военният министър в България да се назначава и уволнява с височайши указ. Руските офицери, командировани на служба в България, запазват в Империята всички свои права и преимущества. Макар руските офицери да се назначават на българска служба с княжески указ, но тяхното уволнение или преместване може да последва само по доклад от военния министър. 3) Да се обърне сериозно внимание на боевата готовност на българската армия. Затова е нужно сформирането на бригади и полкове, последните трябва да бъдат в четирите батальонни състава. Да се устроят артилерийски батареи, като се снабдяват с нужните далекобойни оръдия. Така също да се заменят негодните крепостни оръдия с такива годни и усъвършенствани. 4) Ежегодно да се изпращат в Русия за постъпване там във висши военноучебни заведения известен брой млади български офицери, от които с времето ще бъде създадена интелигентната класа на Княжеството. 5) Съдейки по отзивите на нашите военни инструктори, е видно, че нисшите чинове, даже от селски произход, твърде бързо усвояват военните прийоми, умения и тактика. Следователно може да се съкрати срокът на задължителната военна служба за нисшите чинове и да се превърнат те в запас на армията. 6) Но главната задача се състои в начина за отстраняване от Княжеството на княз Батенберг. Има два начина: революционен и легален. За революционен начин аз признавам този, когато отстраняването на княза бъде достигнато чрез посредничеството на опозиционната партия. За легален начин аз смятам, ако правителството предложи на княза отричане и, разбира се, незабавно да го отстрани от пределите на Княжеството. Аз поддържам последния способ за отстраняване на княза от България, основавайки своето мнение на това, че ние сме длъжни, доколкото е възможно, да избегнем вмешателството в българските вътрешни работи и да предотвратим стълкновение с правителството на султана. Ако във васалното княжество възникват революция и безредици, тогава правителството на султана, пазейки своите върховни права, въдворява във васалната територия тишина и спокойствие. Но при доброволното отричане на васалния княз, в каквато и форма това отричане да се изразява, и при съществуването на правителство, спазващо нужния законен ред в страната, вмешателството във вътрешните работи на Княжеството от страна на турското правителство ще бъде сметнато за явно нарушение на правата на васалното княжество и постановленията на Берлинския договор. В такъв случай и ние ще можем да наложим своето veto и ще бъдем принудени да изискваме нашите права, макар и със силата на оръжието.

Ръководейки се от настоящите мои съображения, аз успях да убедя Петербург в това, че е необходимо да се направят някои изменения в дадените ми инструкции по отношение на отстраняването на княз Батенберг от Княжеството, а така също за реда на привеждане в изпълнение на решения от нас въпрос за обединение на България.

В императорското Министерство на външните работи не одобряват напълно моя възглед за започване на обединението на Княжеството от страна на Добруджа. Тайният съветник Зиновиев смята, че Добруджа като отстъпена на Румъния по Берлинския трактат не може да бъде присъединена към България, макар че тази провинция беше завоювана със силата на българското оръжие и че изменения в Берлинския трактат може да последват само със съгласието на всички подписали го държави. А в присъединяването към Княжеството на автономната провинция Източна Румелия особени нарушения на постановленията на Берлинския трактат по мнението на г-н Зиновиев не се предвиждат и е възможно да се постигне споразумение на Великите държави за българска уния по дипломатически път без въоръжено стълкновение. В поверително съобщение на Азиатския департамент по въпроса за уволнението на министър-председателя в България генерал-майор Соболев между другото се казва, че отстраняването на княз Батенберг трябва да предшества обединението на Княжеството и че Добруджа трябва да бъде присъединена към България едва след окончателното установяване на наш протекторат.

При строга преценка на всички предстоящи мероприятия и при внимателно изучаване на направлението на Либералната партия в България аз дойдох до следното непоколебимо решение: а) Да се сформира министерство изключително от лица, принадлежащи към Народната партия под председателството на Драган Цанков. b) След сключване на военната конвенция да се отстранят от власт привържениците на княза и да се назначи руски военен министър в България, с) Решаването на въпроса за отричането на княз Батенберг от българския престол и незабавното му отстраняване от пределите на Княжеството да се предостави на сформираното от Либералната партия правителство, въздържайки се, доколкото е възможно, от явна агитация от наша страна.

Нашият генерален консул във Филипопол твърде ласкаво се отзовава за лицата, съставляващи там правителствената партия, със съдействието на които е възможно да се провеждат идеите за присъединяването на Източна Румелия към Княжеството, избягвайки всякакви революционни агитации.

С водачите на Либералната партия господата Цанков, Каравелов и Стамболов аз окончателно засега не съм се условил по въпроса за отстраняването на княз Батенберг, смятайки да им обявя нашето окончателно решение едва след отстраняването от власт на привържениците на княза. Удовлетворявайки любопитството на някои от видните български деятели, аз им дадох под секрет указание за кандидатурата на принц Валдемар Датски.

Излагайки моите лични възгледи за положението на нещата в Княжеството, аз предполагам, че и Вие, почитаеми господине, ще споделите моето мнение за това, че нашата инициатива за организиране на революционни комитети, издаване на разни възвания и прокламации трябва да бъде по възможност отстранена, още повече на принципите, предложени от моя брат и комитета на Славянското благотворително дружество. С открити действия от наша страна, макар и при участието на назования комитет и дружеството на параходството на княз Гагарин, ние сами ще създадем против нас оръжие в ръцете на княз Батенберг и представителите на Великите държави.“

(Следва)

К. ГРИГОРОВ (ПЪРЛИЧЕВ) / СРЪБСКИТЕ ЖЕСТОКОСТИ В МАКЕДОНИЯ (1912-1915) – 4

ДО ТУК: ВМЕСТО ПРЕДГОВОР; ЧАСТ 1; ЧАСТ 2

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ: КИРИЛ ПЪРЛИЧЕВ / СРЪБСКИТЕ ЖЕСТОКОСТИ В МАКЕДОНИЯ (1912-1915)

Част 3

Битоля. На 17 юни 1913 г. сръбските власти в града арестуваха 9 души български основни учители от градските училища, 10 души от класните училища в града, окръжния училищен инспектор Александър Развигоров от Щип, околийския училищен инспектор Ахил Минджов от Охрид, секретаря при Битолската българска митрополия Спиро Мирчев от Прилеп, архиваря при същата Иван Петров от Битоля и енорийския свещеник поп Иван поп Анастасов от Охрид, както и 7 души основни учители в околията. Всички бяха поканени от властта да станат сръбски учители и чиновници; за тая цел им е била поднасяна за подписване една готова декларация; понеже всички с възмущение отказали това, заплашили ги със застрелване. Когато и това не помогнало, на 13 юли същата година те били всички екстернирани за България, подложени из целия път на страшни мъки и поругания. На 20 юни 1913 г. в града с били арестувани още 87 души първи граждани, свещеници, търговци, един доктор (Чкатров) един аптекар (Кръсто Франгов) и задържани там цял месец — до 20 юли с. г., с изключение на Владо Иосифов, задържан до 18 август 1914 г,, Васил Мазарът, освободен чак на 15 септември 1915 г. в гр. Поградец, сиреч след сръбското отстъпление. А цялото българско семейство Стамболджиеви бе изклано една вечер всред Битоля от сърбите за пример и назидание на упоритите българи от Битоля. След това убити са в Битоля още Никола Кузев, Вангел Църнамаров, Илия Иосифов и Петър Стойков от града; Веле Мицев от с. Беранци, Нове Ангелов и Кръсто Христов от с. Ивановци, Сърбин Стрезов от с. Кръстофор, Митре Църклев и Китан Кръстев от с. Путурус; Наум Колев, Гуле Колев и Павле Христов от с. Кукуречани; Секула Георгиев, Марко Петров и Стоян Талев от с. Могила; Стоян Талев и Христо Кузев от с. Беранци; Цветко Иванов от с. Облаково; Коте Степанов от с. Стругово, Начо Дамчевски от с. Кръклино; йеромонах Козма, игумен на манастира „Св. Петър", с. Смилево; свещеник Илия поп Наумов и Петър Найдов от с. Лопатица; Спиро Танев и Гоше Иванов от с. Лера; Стоян Марков от с. Рамна; Лазар Пурдов, Илия Четелев и Блаже Рашайков от с. Гявато. Всичките тези жертви от Битолско са били предварително арестувани в Битолския затвор; там са били грозно изтезавани, а след това изкарвани на групи от по 5-6 души всяка вечер и убивани, след което са ги заравяли при Девеани и други места близко до града. Само Илия Иосифов от Охрид, бившъ четник, е бил убит по пътя между Прилеп и Велес, на Бабуна планина (Вж. снимка. № 7).

От Битолската околия селата Цапари, Гявато и Сръбци бяха отселно засегнати от сръбската напаст. На 29 април 1913 год. битолският сръбски околийски началник Яне Константинович заедно с поручик Михайло Михайлович, член от „Черната ръка", придружен от още двама сръбски войводи с 60 души стражари и една рота войници обсаждат село Цапари, събират всички мъже и от страх пред бъдеща революция им предлагат да представят всичкото оръжие, което уж било скрито в селото. Като не могли да намерят такова, селските свещеници и първенци, както и голяма част от селяните биват подложени на такива инквизиторски мъки и изтезания, каквито Цапари никога по-рано (в турско време) не е запомняло. Христо К. Вельов (Вж. сншмка. № 8), Трайче Ташков, Лазе Василев, Христо Колев, Насе Гечев, Иванче п. Трайков, Петре К. Пъркев, Апостол Щатев и Наум Василев са най-тежко пострадалите, след което заедно с още мнозина други селяни били тикнати в никому неизвестни тъмнични килии. От големите изтезания Насе Гечев, бивши селски войвода през време на голямото македонско Илинденско въстание мъченически умрял в Битолския затвор на 14 май същата година. На 1 май същите инквизитори дошли в селото да приберат чак до ножовете, с които селяните си служели на трапезата. А на 2 същия месец мъчителите търсили от свещеник Спиро Димитров и презвитерата му стара революционна архива, а от селяните Нашо Наумов, Иван Тръпчев, Спиро Танчев и др. са взели по няколко наполеона за да се спасят от затвора; на Георги Димитров нанесли 40 удара с тояга и 25 с телен камшик по гол гръб и корем. Преди да напуснат селото, един сръбски офицер се изразил, че сърбите мразили на първо место българите, после австрийците, а най-после турците. Освен това заявили, че един скорошен ден ще донесе войната между Сърбия и България. За да видят как са подействували подвизите им върху духовете на цапарчани и селяните от околните села, сръбските власти изпратили чрез Гяватското селско общинско управление апел за записване доброволци в сръбската армия, който бил посрещнат от селяните с неприкрито негодувание. Тогава властта започнала да записва „доброволци" без добра воля. Една цапарска депутация се явява пред битолския руски консул да протестира, но представителят на Николай II ги предал на сръбската власт и ония, които не успели да се изскубнат, а именно Марко Колев, Митре Чорбев и Гоше Ангелев, били арестувани и грозно изтезавани в битолския затвор, дето престояли от 9. юни до 15. юли 1913. година. А другите членове от тази депутация се изпокрили из битолските улици. На 16. юни същата година сърбите арестуват още свещеник Спиро Димитров, свещеник Никола Петров и бившия учител Наум Василев.

В Тиквешко сръбските власти мъченически изтезавали 91 души, от които трима умрели вследствие изтезанията; забелязани убийства са извършили над 186 души; двама души са обесени; 15 жени са обезчестени, от които 4 умрели от изнасилването. По-обстойни указания има в приложението към книгата „Сръбският режим и революционната борба в Македония", в списъка за жертвите от Тиквешко.

В Прилеп от рано сръбските власти бяха се запретнали да стреснат българщината: на 4 декември 1912. година, по случай рождения ден на сръбския престолонаследник бил устроен в града банкет, на който между другите бил поканен и българския учител Атанас Лютфиев. При наздравиците той дигнал чаша в чест на царя на българите. Не изминали още 10 минути след това, сърбинът Стефо измамнически го повиква навън. При запушени уста, Лютфиев бил измъкнат от къщата и подир това той изчезва от града. Всички издирвания, молби и плачове на нещастната му майка останали напразни: и до днешен ден не се знае де е неговия гроб. Сръбският министър на вътрешните дела счита това убийство „лесно обяснимо". В своята брошура „Сърби и българи в балканската война" той казва, че Лютфиев „по всички признаци, ще да бил „линчуван" от сръбски комитаджии заради неговия „предизвикателен тост".

Още под впечатлението на това мистериозно убийство, архиерейският наместник на българската община свещеник Иван Антонов и главният учител на българските училища в града Илия Иванов биват повикани на 8 декември същата година от сръбския комендант на града майор Ненадович, който им казал: „Вие сте ръководителите на българщината в Прилеп и като такива ще съобщите на населението да се откаже от мшсэлто си за присъединение към България." Скоро след това впрочем, туй предупреждение било и официално отправено към населението с облепени афиши. А още преди Коледа завзета бе от сърбите и централната българска черква „Св. Благовещение", а след нея и другите черкви както в града, тъй и в околията. Плочите с български надписи в манастирите „Св. Архангел" в с. Варош, „Св. Богородица" (Трескавец) и „Св. Никола" в с. Прилепец били изпочупени и разхвърлени на всички страни, за да не могат никога да се намерят и сглобят. Във време на обезоръжаването команди от сръбски нередовни войници разпределили града и околията на участъци и почнали публично да бият населението, предимно по-будните хора. На такъв публичен побой са били подложени 48 души от града и 146 от селата. Арестите започнаха с архиерейския наместник Иван Антонов, а подир него затвориха и 32 души между по-видните граждани и учители. Гражданинът Григор Кондов бил задигнат една вечер от къщи и оттогава насетне той е изчезнал без никаква следа. 16 души български учители и 7 учителки били заставени да напуснат домашно огнище и роден град задето отказали да приемат сръбска служба.

В Крушово още от началото на сръбското владичество обезоръжена бе от властта местната революционна чета на Методи Стойчев, както и оная на Иван Джонев, макар че те им помагаха във войната против Турция. Повечето от четниците бяха малтретирани, а четникът К. Георгиев — арестуван. Семействата на четниците Велко Стефанов, К. Георгиев и Хр. Тахчиев бяха подложени на побой под предлог на скрито оръжие. В с. Острилци сърбите убили още в първите дни Стоян Велев, а в с. Журче умрял от побой селянинът Христо Талев. През същото време в с. Растовина е убит Андрея Богоев, а селяните Кръсто Златанов, Степан Андрев, Петър Георгиев и други от същото село били интернирани в Битоля под предлог, че давали хляб на забегнали български четници. В с. Кочище бил убит Златан Найдов, а интернирани в Битоля Андре Христов, Никола Найдов и други от същото село задето с давали прибежище и храна на забегнали четници. В с. Мренога бил убит четника Нечо Грозданов, в с. Горно-Дивяци убит Стойко Блажев, а Иван Найдов осакатен от силен побой. Всички убийства в Крушовско се извършвали от сръбските войводи Долгач, Блаже и Боге.

В Крушово бити са през това време гражданите: Кръсто Житошанов, Стерйо Велев и жена му, Иван Такев, Стоян Йосифов, Донка Иванова и мнозина други, а Атанас Янкулов е убитъ. Арестуваха свещеник Наум Мешков, учителите Михаил Станоев, Ташко поп Христов, Стерю Блажев, Димитър Атанасов и гражданите: Павле Пантов, 75 годишен старец, деец от църковно-училищната борба, Георги Карев, брат на войводата Никола Карев, и всички по-събудени българи. Димитър Кръстев е бил бит, защото не е искал да свали българския надпис на магазина си.

В с. Журче и с. Острилци пропъдени били учителките; от с. Мренога интерниран учителят Стефан Попов; от с. Кривогащани бити и интернирани учителят Петър Мирчев и свещеник Йордан поп Николов; от същото село убит бившия четник Георги Стойчев; от с. Бучин прогонен учителят; от с. Пуста-Река бит и интерниран свещеник Никола Георгиев.

Училищата в града и селата бяха затворени още преди Междусъюзнишката война, а от черквите изхвърлиха и унищожиха всички български книги и надписи. Училищната библиотека, както и архивата бидоха спасени благодарение усърдието на предания стар служител Димитър Неделков. Арестуваните до сега учители Михаил Станоев, Княгиня Станоева и Флора поп Христова бяха през туй време екстернирани в България. В с. Кривогащани сърбите бяха изгорили училищната архива, черковните книги и частните библиотеки на учителя Мирчев и първенеца Никола Спасев, бивши четник, както и всички учебници на децата. В с. Св. Митрани изгорени бяха училищната и черковна архива, а също и свидетелствата и учебниците на учениците. — За по-силен ефект и с цел да сломят българския дух, сръбските власти бяха хвърлили пред очите на арестуваните в Крушово граждани отрязаната глава на убития български четник Иван Котев, случай констатиран и от Карнеджиевата анкетна комисия. Вж. снимка № 9.

Гостивар. 40 души граждани и учители са били арестувани. от тях най-жестоко е бил изтезаван свещеник Неофит поп Владимиров от с. Еловци, Гостиварско. Една вечер след полунощ той е бил изкаран от затвора и подложен на такъв побой, че когато се върнал пак между затворниците той приличал на мъртвец. Не малки изтезания е изпитал и игумена на Лешочкия манастир йеремонах Маргирий, който бил поставен под надзор в продължение на три месеца, после арестуван, на два пъти воден да го колят, само да го заставят да се обяви за сърбин. Селото Сдуне е било бомбардирано, после опожарено. Ония, които са бягали от огъня, са били причаквани и застрелвани. На няколко места така паднали убити хора на купчини, между които и майки с бозайничета и малолетни деца. Село Равен било също бомбардирано и мнозина от жителите му били избити; само в един кладенец в селото били хвърлени 15 души. Джамията, ханищата, къщите — всичко в селото било разрушено и опожарено. Останалите живи от турците след бомбардировката били кръщавани от сръбския владика Викенти, който дошъл от Скопие заедно с други свещеници нарочно за покръстването на турците. От с. Вруток имало 20 души избити. Село Речани, състоящо се от около 400 къщи,било цялото унищожено, а мъжете, събрани от сърбите вън от селото, били повечето избити от поставената картечница. Ония селяни, които могли да избягат из околните села, отпосле били пак събрани и в местността „Дутлък" били убивани масово.

В една кореспонденция до сръбския в. „Радничке Новине", социалистически орган, един участник в жестокостите пише: „...Ужасно е. Има села от по 100, 150, 200 къщи, в които не е останал жив човек. Събират на едно място 50-60 души и ги избиват един по един с щикове." — По повод на същите жестокости Miss Edith Durham, гореща приятелка на южните славяни, е писала във в. „Times“ от 27 ноември 1913 г., че сърбите с изгорили шест села в Гостиварско, 13 в Река и много жени и деца с станали жертва. Сръбски войници, които не с желаели да стрелят върху жени и деца, са били принуждавани от офицерите към тези жестокости. (Вж. „Les Serbes en Macédoine", Dr. J. Gheorgoff, въ француското списание „La Vie" от 1914 год.).

В Радовиш и околията сърбите прибрали от българските черкви всичките книги под предлог да ги заменят с нови. Черковното пеене на български се забранило абсолютно; а по липса на сръбски псалтове, сръбските офицери и чиновници пели на сръбски. Населението трябвало насила да посещава богослужението, за да слуша проповедите, държани против България. Бележитите надписи по черквите били заличени като български. Манастирът „Св. св Константин и Елена" в с. Конче, дето на патронния празник се е струпвало масово населението от цялата околия, бил изгорен; опожарена е и българската махала в това село заедно с училището; опожарени са в същото време (още през 1913 г.) и селата Лубница — само българските къщи —, Скоруша заедно с черквата, Загорци и Гарван. Жителите на тези опожарени села забегнали към Струмица, но при бягството им били масово избити. Скъпите луксозни полилеи от градската черква били задигнати и пратени в Сърбия. Всичките приходи от черквите и училищата били веднага прибрани от сръбския архиерей, а покъщнината им унищожена. Свещениците Евтим Христов и Гаврил Христов, стари хора, въпреки запрещението един неделен ден по навик споменали в черква цар Фердинанд вместо крал Петър. Още в същия момент те са били изведени от черквата и съсипани от бой. Същата участ и по същата причина е сполетяла и протестантския проповедник Коце Налънджиев, комуто счупили и три предни зъба. — Вместо затворените български училища в града и селата сърбите отворили изпърво в града едно вечерно и едно неделно училище, които населението е било карано насила да посещава. Преподаването на сръбски език, сказките и проповедите се изпълнявали от чиновниците. „Само србин мора живити у Србию" (Само сърбин трябва да живее в Сърбия – бел. П. Н.) е бил лозунгът на агитаторите. През 1914 г. в града се отворило и основно училище и за да не остане то без ученици бащите били глобявани с по 20 динара и бой за всяко отсъствие. Учителите, доведени от Сърбия, посещавали често гражданите, за да ги предразположат. За всеки случай обаче, те с били винаги въоръжени с револвер и кама.

В Радовиш около два месеца след дохождането си сърбите бяха убили само в града местните граждани: Евтим Янев Карамфилов (Вж. снимка № 10), Ангел Томев, Илия Къчов, Велика Илиева Къчова, неговата съпруга, Коце Мугов, Георги Степанов и Тодор Георгиев; а в същото време в тоя град бяха убити и 62 души българи, бежанци от разни места. В Радовишка околия са били убити: от с. Долни Липовик 9 души, от с Горни Липовик 4 души, от с. Папавница двама, от с. Габревци 7 души, от с. Негреновци трима, от с. Конче 12 души, от с. Лубница 16 души., от с. Подереш 9 души, от с. Смилянци 6 души. Вж. подробности в списъка за радовишките жертви към приложението на „Сръбския режим и революционната борба в Македония" от 1917 г.

И Гевгели в 1913 година остана в сръбски ръце. Тук сърбите тържествено са подложили на унищожение чрез изгаряне на училищната библиотека, училищната и общинска архива, след което са затрили всички български надписи в училището, черквата и на магазините. Поради жестокото преследване на всички по-събудени българи, населението бе прокудено от града, както и селата. По-късно военната повинност разреди още повече българския елемент. Струмица тогава бе препълнена от българи бежанци от Гевгели и околията.

В Кочанско изтезавани 107 души, а убити 201 души; убитите, разпределени по общини, падат се: на Зърновска община 29 души, на Винишка — 38; на Оризарска — 23; на Облешевска — 12; на Белска — 2; на Блатешка — 72; на Кочанска — 1; на Соколарска — 13; и на Полашка — 11. Подробно вж. в приложения към книгата „Сръбския режим и революционната борба в Македония" - списък на жертвите от околията

В Неготинската на Вардар околия сърбите са смъртно изтезавали 19 души, а 331 души убили от 19 селски и една градска община. Списъкът е приложен приложен към книгата „Сръбският режим и революционната борба в Македония" от 1917 г. съдържа имената, месторождението и др. подробности за сръбските жестокости в тая околия.

В Свети-Никодска околия тежко бити 93 души, умрели в затвора в гр. Кавадарци от изтезания Милан Петрушов, Тиме Костев, Божин Гичев и Иван Гичев от с. Неманици и Строиман Атанасов от с. Макреш в Св. Николския затвор. Убити: Серафим Богданов от с. Неманици, Лазар Андов от с. Судик, Гаврил Арсов от гр. Св. Никола, Шериф Мустафа от с. Амза-бегово, Гиче Иванов от с. Барбарево, Игнат Божинов от същото село и Лазо Митев от с. Строиманци. Иван Георгиев от с Ранчанци е обесен при местността „Корията". Трайчо Коцев и Гюргя Трайчева, негова жена, родом от с. Сарамзалино с живи закопани в околносьта на селото. Дафинка Георгиева от Горно-Църнилище и Цука Георгиева от същото село са обезчестени.

(Следва)