НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1989 г. / ФИЗИКА / ВОЛФГАНГ ПАУЛ

Волфганг Паул (Wolfgang Paul)

10 август 1913 г. - 7 декември 1993 г.

Нобелова награда за физика (заедно с Норман Рамзи и Ханс Демелт)

(За разработването на йонния капан.)

Роден в Лоренцкирх, Германия. След като защитава дисертация през 1939 г. в Берлин, защитава втора дисертация в Гьотинген и работи там като професор от 1944 до 1952 г. През 1952 г. отива в Бонския университет, където работи до 1981 г. като професор и директор на института по физика.

От 1964 до 1967 г. Паул е директор на отдела по физика в ЦЕРН, а през 1970-1973 г. – председател на съвета на директорите на ускорителя DESY в Хабург. През 1979 г. е избран за президент на фонда „Александър фон Хумболт“ и заема този пост в продължение на десет години.

От първия си брак с Лизелоте (Хирше) Паул ученият има четири деца – Юта, Регине, Щефан и Лоренц. От 1979 г. Паул е женен за доцентката по съвременна литература Дорис Валх-Паул. Синът на Паул, Щефан Паул, ръководи катедрата по експериментална физика в Мюнхенския технически университет, а другият му син, Лоренц Паул, е професор по физика във Вуперталския университет.

Волганг Паул е смятан за пионер в областта на физиката на елементарните частици. Изследванията му обхващат областта на атомната и молекулярната физика, масспектроскопията, разделянето на изотопите, разсейването на електроните във веществото, радиобиологията, дозиметрията и медицинската терапия с електронни лъчи. През 1953 г. Паул разработва квадрополен масфилтър (масфилтър на Паул) за използването му в масспектроскопичните измервания.

Освен с Нобелова награда Паул е удостоен със степента почетен доктор на университетите в Упсала, Ахен, Познан, Солун и Кентърбъри. Той е кавалер на ордена Pour le Mérite. Награден е със златен медал от Академията на науките в Прага и с медала Дирак от университета в Нов Южен Уелс. Получава ордена За заслуги пред Федеративна република Германия (голям кръст със звезда). От Германското физично дружество получава наградата Роберт Пол.

На името на Волфганг Паул е наречена награда на Германското масспектроскопично дружество (Изследователска награда Волфганг Паул), а също така наградата Волфганг Паул, присъждана от фонда „Александър фон Хумболт“ и федералното министерство на образованието и изследванията, която е една от най-големите по сума награди за цялата история на Германия. В чест на Паул е наречена голяма лекционна аудитория в университета в Бон.

ИЗТОЧНИК: Уикипедия

Превод от руски: Павел Николов

ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ - 14

ДО ТУК: Предговор 1; Предговор 2; ОТКЪС 1; ОТКЪС 2; ОТКЪС 3; ОТКЪС 4; ОТКЪС 5; ОТКЪС 6; ОТКЪС 7; ОТКЪС 8; ОТКЪС 9; ОТКЪС 10; ОТКЪС 11

ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ОТКЪС 12

Шифрована телеграма на дипломатическия агент в България до русчукския генерален консул от 10 юни 1884 г. (получена същия ден)

“Току-що получих телеграма от началника на Азиатския департамент, в която г-н Зиновиев моли да се преустанови изпълнението на решенията на министерството относно отричането на княз Батенберг от българския престол. Най-покорно Ви моля също да преустановите поканването на командирите на бригади на съвещание съгласно моята предходна телеграма.“

Секретно писмо на дипломатическия агент в България до генералния консул в Русчук от февруари 1885 г.

„Почитаеми господин Николай Дмитриевич, нашият генерален консул във Филипопол в свое частно писмо между другото излага положението на делата в Източна Румелия. В споменатата провинция съществуват две политически партии: правителствена и опозиционна. Първата партия се състои от лица благоразумни и влиятелни в страната, а последната се състои от хора с революционно направление и действащи под ръководството на наши емигранти и социалисти. И в едната, и в другата партия идеята за съединяването на Източна Румелия с Княжеството е твърде разпространена. Основавайки се на инструкциите на императорското Министерство на външните работи, г-н Сорокин предразположи на своя страна правителствената партия, със съдействието на която той разчита да провъзгласи съединението на Румелия с Княжеството. По отношение пък на опозиционната партия г-н Сорокин не отрича факта на тяхната енергия, благоразумна дейност и патриотизъм, но към водачите на тази партия той се отнася с недоверие само защото те се ползват от наставленията на нашите социалисти и емигранти.

Съдейки по писмото на нашия генерален консул, може да се заключи, че положението на нещата в Румелия е по-благоприятно, отколкото у нас, в Княжеството. Аз не мога да се отнасям враждебно към Каравеловото министерство, както Каравелов, така и неговите другари по министерство са хора симпатични и изпълняват по външните въпроси даваните им наставления, но по различни съображения аз съм длъжен да се отнасям към тях с недоверие.

От верни на мен източници ми е известно, че г-н Каравелов и председателят на Народното събрание г-н Стамболов, намирайки се в тайни връзки с румелийската опозиционна партия, предвиждат да провъзгласят съединението на Румелия с Княжеството с княз Батенберг начело.

В моя беседа с г-н Стамболов аз му направих намек за необходимостта от отстраняването на княз Батенберг, предлагайки му под благовиден предлог няколко хиляди наполеона. Отговорът на последния на направеното предложение, макар изразен в твърде учтива форма, е съвсем неудовлетворителен.

Господата Каравелов и Стамболов, макар съзнавайки, че княз Батенберг под влияние на Австро-Унгария, Германия и Англия не съблюдава народните интереси на Княжеството, все пак не се решават на извършването на държавен преврат. Първият може би от страх да не загуби властта, а последният поради сляп патриотизъм. Докато г-н Цанков и неговите единомишленици окончателно са решили да отстранят Батенберг от България. По отношение пък на обединението на Княжеството г-н Цанков има намерение да действа единодушно с румелийската правителствена партия, т. е. по легален път и съгласно нашите предначертания.

На направеното от мен подробно донесение за положението на делата в Княжеството началникът на Азиатския департамент ми отговори, основавайки се на съобщенията на г-н Сорокин за това, че правителствената партия в Източна Румелия като напълно предразположена към нас е готова да провъзгласи съединението на провинцията с Княжеството след отстраняването на княз Батенберг. Той намира за целесъобразно да се действа в такова направление: явно и пред княза да се изразява нашето пълно доверие към настоящото министерство на Каравелов, тайно пък да се оказват всички възможни съдействия на г-н Цанков и неговите единомишленици, снабдявайки ги с нужните парични средства за противоправителствена агитация.

Аз се обръщам към Ваше Превъзходителство с най-покорна молба след съвещание с влиятелни лица, принадлежащи към Либералната политическа партия на поверения Ви окръг, да ми съобщите за количеството на паричните средства, нужни за поддръжка на агитационните цели. По мои лични сведения русчукският префект г-н Марков не принадлежи към числото на привържениците на Каравелов. Аз смятам, че г-н Марков в нужни случаи може да ни бъде полезен.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до генералния консул в Русчук от 5 май 1885 г., №1469

„Враждебното на нас правителство на крал Карл Румънски има намерение да внесе в Законодателната палата с цел измолване на кредит проект на устройството на укрепленията и фортификациите при нашите погранични пунктове. Нашият посланик в Букурещ е уведомил императорското Министерство на външните работи за това, че кралското военно министерство окончателно е решило насилствено да завладее крепостта Арап-Тапия и силистренските крайградски места като отстъпени на Румъния по Берлинския трактат. Министър-председателят Иван Братиано в разговор е казал на княз Урусов, че построяването на форгификации и укрепления при нашите погранични пунктове е предизвикано от необходимостта за запазване на някакъв неутралитет на Кралството. Засягайки спорните с румънското кралство погранични пунктове, Иван Братиано смята, че против завладяването от Румъния на крепостта Арап-Тапия и силистренските крайградски места княжеското правителство няма да протестира на основание на това, че тези места са безспорна румънска собственост. От разсъжденията на румънския министър-председател по този въпрос нашият посланик в Букурещ прави заключение, че между княз Батенберг и крал Карл се е състояло косвено съглашение да се отстъпи на румънските власти да заемат силистренските крайградски места.

При подробен доклад за това на министъра на външните работи до Господаря Император Негово величество височайше благоволи надлъжно на доклада да напише „по споразумение с военното министерство да се отстояват правата на българите в силистренските погранични места“.

По сведения на императорския генерален щаб за въоръжените сили на Румъния се оказва, че българската армия трябва да се попълни с наши казашки и пехотни полкове, а също така с артилерийски паркове с полеви и далекобойни оръдия.

Императорският военен министър генерал-адютант Вановски съобщи на командващия войските на Киевския и Новорусийския окръг за тайно придвижване на нашите войски към румънските погранични пунктове и за отделяне части войски от назованите окръзи, за да се попълни българската армия съгласно указание на нашия генерален щаб.

Сега одеският временен генерал-губернатор чрез посредничеството на военното министерство моли Азиатския департамент да достави точни сведения за подвижния състав на железопътната линия Русе-Варна, за наличните запаси в България на провизии и фураж и за вида на реколтата през настоящата година.

Вследствие на това имам честта най-покорно да моля Ваше Превъзходителство да благоволи по възможност в най-скоро време да ми достави следните сведения: 1) за подвижния състав на железопътната линия Русчук-Варна. - колко са пътническите, товарните вагони и платформи, действащите и резервни локомотиви; 2) за състоянието на железопътната линия - наличния запас от релси; кои станции имат резервни линии за спиране на влаковете и на кои станции при спирането на влаковете нисшите чинове и конете ще имат чиста и здрава вода и източници или реки; 3) за запасите от провизии и фураж - колко са в поверения Ви консулски окръг селските снабдителни магазини и за наличностите на зърнени храни: т. е. пшеница, царевица, ечемик и овес, намиращи се във всеки магазин; за търговията със зърнени храни във Вашия окръг и за количеството на непродадените зърнени храни, намиращи се в ръцете на търговците; официалната и частната справочна цена на съществуващите хранителни продукти, а също така за приблизителното количество на едрия и дребния рогат добитък, намиращ се в окръга. За фуража - за запасите сено и слама от миналогодишната реколта и за състоянието на тревата по ливадите през настоящата година. Заедно с това смятам за дълг да добавя, че за вида на реколтата през настоящата година може да бъде съобщавано в департамента ежемесечно до завършване на полските работи.“

Секретно писмо на дипломатическия агент в България до генералния консул в Рус чук от 20 юни 1885 г., № 458

„Почитаеми господин Николай Дмитриевич, получавайки поверително съобщение на началника на Азиатския департамент от 5 май № 1468, аз счетох за свой дълг в частно писмо да моля за разяснения на следните, поставени от мен недоразумения за реда на попълване на българската армия с наши казашки, пехотни полкове и артилерия; следва ли предварително по това да се влиза в споразумение с княжеското правителство и в каква форма да се разреши въпросът за отстраняването на княз Батенберг от пределите на Княжеството.

В отговор на моето писмо тайният съветник Зиновиев ме уведомява, че по отношение попълването на българската армия с наши войски императорското министерство очаква подробни съобщения от нашия генерален щаб и военното министерство и следователно до получаването на гореспоменатите съобщения не следва да се влиза във връзка или преговори с княжеското правителство. Що се отнася обаче до въпроса за отстраняването на княз Батенберг от пределите на Княжеството, Иван Алексеевич смята, че след призоваването на запаса в армията ще ни бъдат дадени необходимите инструкции. Иван Алексеевич ни предпазва от всяка гласност по събирането на сведенията, искани от генералния щаб.

Генерал-майор княз Кантакузин има намерение да пътува до Русчук и инкогнито да се отправи в Букурещ. Най-покорно моля Ваше Превъзходителство да благоволи в случаи на нужда да снабди княза и придружаващите го офицери с Ваши паспорти с имената, означени от Негово сиятелство. Смятам за приятен дълг да Ви известя, почитаеми господине, че за горепосочения поверителен циркуляр на княз Кантакузин до този момент не е съобщено нищо от страна на нашето военно министерство.“

Секретно съобщение на дипломатическия агент в България до генералния консул в Русчук от 25 август 1885 г., № 835

„Препращайки с открит печат приложеното шифровано съобщение на императорския военен министър генерал-адютант Вановски на името на генерал-майор княз Кантакузин, което ми бе доставено чрез куриер от Константинопол, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство след разшифроване съдържанието на цялото съобщение да благоволите да го предадете на намиращия се сега по служебни дела в Русчук княз Кантакузин.

Съдържание на съобщението на генерал-адютант Вановски от 18 август № 8027 на името на военния министър в България генерал-майор княз Кантакузин. Военният агент във Филипопол при своя рапорт представи в генералния щаб план за отбраната на гр. Филипопол в случай на въоръжени стълкновения с турските войски. В своя рапорт полковник Чичаков допълва, че в тамошните военни складове няма достатъчно количество припаси, нужни за взривяването на мостовете и повреждането на главните пътища, водещи към Филипопол. Генерал-адютант Обручев, предавайки ми одобрението на нашия военно научен комитет на плановете за отбрана на Филипопол, моли за моето разпореждане за незабавното доставяне в определените по плана местата на нужното количество взривни вещества с принадлежности.

Препращайки при това копия от посочените планове с точно обозначение на местата, подлежащи на взрив, моля Ваше Сиятелство да направи съответните разпореждания за тайно отпускане и изпращане на разположение на нашия военен агент във Филипопол от русчукските барутни складове и работилници за снаряжение нужното количество взривни вещества с принадлежностите. Подир възлагането за изпълнение на Вашата заповед на опитни руски офицери, подчинени Вам, да бъда уведомен за последствията..“

Секретно съобщение на дипломатическия агент в България до генералния консул в Русчук от 28 август 1885 г., № 840 (доставено с куриер)

„Препращайки приложената депеша от същата дата, получена от мен, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да я разшифрова на бланка на консулството и с Вашия подпис лично да се предаде на княжеския военен министър, намиращ се сега в Русчук. В случай на отсъствие на княз Кантакузин от Русчук няма да откажете, Ваше Превъзходителство, да доставите на Негово сиятелство гореспомената депеша по определения по-горе ред на неговото местонахождение с куриер чрез драгомана на консулството. Така също най-покорно Ви моля, почитаеми господине, за изпълнението на това да ме почетете с уведомление по телеграфа.“

Съдържание на депешата на началника на Азиатския департамент до дипломатическия агент в София от 26 август 1885 г.

„Военният министър генерал-адютант Вановски моли статсекретаря Гирс чрез Вашето посредничество да предаде телеграма на Негово високопревъзходителство генерал-майор княз Кантакузин. Моля Ваше Превъзходителство да разшифрова телеграмата на бланка на дипломатическата агенция с Вашия подпис и да се предаде по назначение - София, до генерал-майор княз Кантакузин.

На Господаря Император бе благоугодно височайше да ми повели: след споразумение с министъра на външните работи да се отстояват правата на българите върху силистренските крайградски места и крепостта Арап-Тапия. Моля Ваше Сиятелство незабавно да направи разпореждане за попълване на българската армия чрез свикване на целия наличен запас и след изпълнение на това да обявите войската във военнопоходно положение. (Подписал) Генерал-адютант Вановски.“

Писмо (поверително на българския военен министър генерал-майор княз Кантакузин до генералния консул в Русчук от 31 август 1885 г № 154)

„Почитаеми господин Николай Дмитриевич, беше ми доложено, че вчера в Шумле след преглед на войските княз Александър тайно е приел депутация, изпратена от Източна Румелия с ходатайство пред Негово височество за посещение във Филипопол във връзка свалянето на тамошното правителство начело с генерал-губернатора. Княз Батенберг, изказвайки своята пълна готовност да застане начело на тамошните революционери, има намерение да поддържа действията на последните със силата на българската войска.

Най-покорно моля Ваше Превъзходителство да не отказвате още днес по телеграфа да известите за гореизложеното началника на Азиатския департамент и генерал-адютант Вановски. Смятам също така, че не е излишно да се уведомят за това и г-н Кояндер, и управляващият нашето генерално консулство във Филипопол. Днес в 4 часа аз се отправям за София с намерение да издам заповед за свикване на запаса в армията. Що се отнася до обявяване на войската във военно положение, смятам да изчакам допълнителни инструкции на императорското военно министерство по този въпрос.“

Секретно писмо на началника на Азиатския департамент до генералния консул в Русчук 18 август 1885 г.

„Почитаеми господин Николай Дмитриевич, до нас стигат твърде неблагоприятни слухове по отношение на генерал-майор княз Кантакузин. От Филипопол довеждат до наше знание за това, че княз Кантакузин е командировал в Източна Румелия български офицери с цел агитация за неговото избиране за източнорумелийски генерал-губернатор. Изпратените от княз Кантакузин офицери вместо агитация по кандидатурата на княза вземат дейно участие по въпроса за обединението на Княжеството и се намират в интимни връзки с тамошните революционери. Някои от пратениците на княза по разпореждане на източнорумелийските власти били арестувани. При разпита арестуваните са показали, че получават парични средства лично от княза с цел свалянето на съществуващото правителство на споменатата провинция.

Управляващият нашето генерално консулство във Филипопол донася на Азиатския департамент, че русчукският военносъдебен следовател капитан Паница в разговори с г-н Игелстром между другото му е казала, че той, Паница, е получил задграничен отпуск лично от княз Кантакузин без докладно представяне за това от страна на командира на III бригада полковник Подвалнюк.

Избирането на Кантакузин за източнорумелийски генерал-губернатор в някои отношения би съответствало може би на нашите виждания. Но императорското правителство не може да одобри личната инициатива, предприемана от руски генерал за революционно движение с цел свалянето на съществуващия ред в управлението на която и да е страна. Толкова повече, че румелийският генерал-губернатор и повереното му правителство нееднократно са доказали своите чувства на преданост към нас и на съдействието на които ние разчитаме по въпроса за обединението на Княжеството след отстраняването на княз Батенберг от България.

Вследствие на това аз се обръщам към Ваше Превъзходителство с най-покорна молба до отиването в разрешения Ви отпуск да благоволите тайно да проверите на място относно командировката на капитан Паница в Източна Румелия и действително ли споменатият офицер е получил задграничен отпуск от княжеския военен министър генерал-майор княз Кантакузин без представяне за това от страна на командира на III бригада. Надявам се, че събраните сведения по гореспоменатия въпрос Ваше Превъзходителство няма да откаже да ми предаде при скорошната наша лична среща.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до генералния консул в Русчук от 31 август 1885 г., № 1056 (доставено по куриер от Петербург и получено в Русчук на 4 септември)

„В отговор на секретната телеграма от същата дата относно насилственото заемане от румънски гарнизон на крепостта АрапТапия и силистренските крайградски места имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство за окончателното решение на императорското правителство по този въпрос. От предходната секретна преписка по българските дела Вие, почитаеми господине, благоволете да видите, че обединението на Княжеството се предполагаше да се провъзгласи едва след отричането на княз Батенберг от българския престол. Но необмисленият и враждебен начин на действие на правителството на румънския крал по отношение на предполагаемото построяване на фортификации и укрепления при нашите погранични пунктове, а така също и отчасти насилственото завладяване на силистренските крайградски места принудиха императорското правителство да отложи за известно време обединението на Княжеството с Източна Румелия в този вид, в който преди се предполагаше, а така също и отричането и отстраняването на княз Батенберг от пределите на България.

В заседание на комитета на господа министрите от вчера е било постановено: да се ходатайства пред Господаря Император за височайша покана на княз Александър в Копенхаген или в Петербург, за да му бъде обявена волята на Негово величество правата на българите от крепостта Арап-Тапия и пограничните пунктове при Силистра да бъдат защитени със силата на българското оръжие. При това на княз Александър ще бъдат дадени следните указания: а) За това, щото нашите казашки и пехотни полкове и артилерийската батарея, избягвайки наблюдателността от страна на чуждите държави, да могат свободно да пребивават в България, Негово височество в качеството на царуващ княз да помоли императорското военно министерство, позовавайки се на военната конвенция, сключена с нашето правителство, за организирането в Княжеството на кадрови полкове и артилерийски батареи на първо време от наличния състав на руската императорска армия; b) след подсилването на българската армия с наши конни и пехотни полкове и артилерия и привеждането ѝ в съответната боева готовност княжеското правителство да изиска от кралското правителство незабавно освобождаване на крепостта Арап-Тапия и заетите от румънските гарнизони местности, указвайки при това пограничните пунктове съгласно постановлението на бившия Военен съвет във Филипопол по време на нашата окупация в България. Неизпълнението на исканията от страна на румънските власти ще повлече след себе си незабавно въоръжено стълкновение; с) за превозване на боеприпаси императорското морско министерство е направило разпореждане за попълване на българската флотилия с четири парахода, приспособени за речно плаване. Последните ще бъдат отстъпени на княжеското правителство безвъзмездно; и d) едновременно с това да се въздейства на съзнанието на българското население в Източна Румелия посредством разни възвания и прокламации за необходимостта да окажат братска помощ на населението на Княжеството в такова трудно време, молейки за изпращане на свои доброволци за попълване на българската армия, и със съединени сили да действат против общия враг.

По време на стълкновенията между България и Румъния императорското правителство ще съблюдава строг неутралитет и по възможност да отклони вмешателството на други държави. В обявяването на война от княжеското правителство на Кралството нарушение на международни договори не се забелязва на основание на това, че нарушаване на пограничните владения е последвало от страна на Румъния и всяка държава, била тя васална, или независима, пази и защитава своята територия със силата на собственото оръжие. Все едно,в случай на победа на княжеската страна кралското правителство е длъжно да възмезди за военната издръжка по взаимно споразумение за определена сума или в териториални отстъпки и може би в единия и другия размер заедно.

Що се отнася до евентуален протест от страна на правителството на султана за взетото от поданици на Негово величество участие във войната на васалното княжество с румънското кралство, императорското министерство смята, че личната уния при съществуването в Източна Румелия на автономно управление не представлява нарушение на върховните права на Негово величество Султана. По такъв начин не трябва да се очаква въоръжено вмешателство във вътрешните работи на Източна Румелия и от страна на турските власти; но за всеки случай плановете за отбраната на Филипопол и пограничните пунктове, изработени от наши военни агенти, са одобрени от генералния щаб. До окончателното изясняване с наше съдействие на притежанието на правителството на султана на Източнорумелийската провинция следва, доколкото бъде възможно, да се усили тамошният гарнизон съгласно направените от нашия военен агент във Филипопол указания.

Заедно с княз Александър статссекретарят Гирс има намерение да покани в Петербург и първия министър на Негово височество г-н Каравелов. Тази покана вероятно ще последва тези дни, т. е. в първите дни на бъдещия септември.

Макар че в последно време, доколкото е известно на императорското министерство, княз Александър действа под влиянието на Англия, Германия и Австро-Унгария, при все това поканата на Негово височество заедно с първия министър г-н Каравелов в Петербург, за да им бъде обявена височайшата воля, се счита за необходима, затова, щото князът и неговото правителство в лицето на първия министър да се убедят в това, че императорското правителство се ръководи по отношение на българите от чувства на безкористно доброжелателство и че Господарят Император постоянно се грижи за преуспяването на народните интереси в Княжеството.

Що се отнася до приетото решение за отричането на княза и неговото отстраняването от пределите на Княжеството, то това решение в никакъв случай не подлежи на отмяна, но само за известно време е отсрочено неговото изпълнение.

На княз Александър ще бъде също така предоставен изборът на главнокомандващ на действащата българска армия, измежду генералите, взели участие в последната руско-турска война.

Приложена, препращам доставената с писмата на генерал-адютант Обручев на името на министъра на външните работи секретна инструкция, изработена в генералния щаб, за реда на привеждане в бойна готовност на българската армия и попълването ѝ с наши конни и пехотни полкове и артилерия и най-покорно моля Ваше Превъзходителство да благоволи да се разпореди за предаване на споменатата инструкция на пребиваващия сега в Русчук генерал-майор княз Кантакузин. В случай на негово отсъствие от Русчук я изпратете по куриер в нашата дипломатическа агенция в София за предаване по предназначение.

Заедно с това смятам за дълг да Ви обърна внимание, почитаеми господине, че горепосоченото решение на комитета на господа министрите до привеждането му в изпълнение подлежи на запазване в дълбока тайна.“

(Следва)

К. ГРИГОРОВ (ПЪРЛИЧЕВ) / СРЪБСКИТЕ ЖЕСТОКОСТИ В МАКЕДОНИЯ (1912-1915) – 6

ДО ТУК: ВМЕСТО ПРЕДГОВОР; ЧАСТ 1; ЧАСТ 2; ЧАСТ 3; ЧАСТ 4

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ: КИРИЛ ПЪРЛИЧЕВ / СРЪБСКИТЕ ЖЕСТОКОСТИ В МАКЕДОНИЯ (1912-1915)

Част 5

Такава е картината, която представлявала Македония по сръбския режим.

Прибавете при това и повикването на цялото мъжко население да служи в редовете на сръбската армия. И като се има предвидъ нежеланието на това население да се отзове на поканата и ужаса му да се яви под диплите на инородни знамена, а като последица от това му съпротивление и в силата на сръбските военни наредби — обезлюдяването на цели градове и особено на селата, опустошението на Македония, — картината ще се доближи до суровата и печална действителност. Грозотата на тая картина се допълва с жестокостите, извършени от сърбите при тяхното отстъпление от тая измъчена и чужда тям страна. А тия жестокости са неописуеми и безбройни и ние ще се спрем пак само върху положително установените.

Знае се, че в последен момент до сръбското отстъпление сръбските власти имаха грижата да приберат в затворите колкото можеха повече българи от градове и села. Сега при отстъплението те не бяха в положение да водят със себе си такъв голям товар, та трябваше да се отървават от него; а това се постигаше просто като избиваха по-голямата част от тези затворници. Градове бяха опленявани, селата опленявани и след това опожарявани след задигане на добитъка; стопанствата опустошавани, семейства обезчестявани. . . Но нека говорят сами фактите!

При отстъплението си от Скопие сърбите завлекли между мнозината неизвестни още и гражданите Недялко Стойков, Иван Зафиров и Санде Хаджи Митков. Но недалече от града те били убити и заровени, а при дохождането на българските войски труповете им били намерени. Убити са също така и всички български милиционери и четници от с. Псача и други села от Кумановско, заловени след сраженията на Кумановската чета със сръбската войска при местността „Бислим" в края на м. Август 1915. г. Вж. снимка № 14.

В Скопския затвор се намерили по това време и десетки затворници от Велес, които заедно с други големи групи затворници, между които и жени с деца, сърбите закарали чак до гр. Ресен при нечувани мъки, лишения и изтезания. В тоя град заварва свободата тези нещастници голи, боси, гладни и изнемощели. Само братското състрадание и помощ на ресенчани турнали край на тяхната мизерия. Друга част от Скопските затворници, повече от 200 души българи и някои турци, оковани във вериги, придружили сърбите към Феризово и Качаник. На малки групи те били избивани по пътя. Труповете на избитите около града били фотографирани от влезлите тук български войски и после погребани в присъствието на българските власти. Свидетели на сръбските злодейства били руският консул в тоя град, както и чуждите санитарни мисии, останали в Скопие след опразването му от сърбите.

По време на отстъплението от Гостиварско сърбите обстрелваха непрекъснато с оръдия всички околни села в продължение на няколко дена и в резултат: от с. Добридол 50 къщи са изгорели и 10 души селяни убити; от с. Врабчица изгорена една къща и два дюкяна, задигнат и едрият добитък; с. Чеграни е неколкократно обстрелвано и разрушено, 20 души убити ; от с. Чайле 7 души убити и хвърлени във Вардар; с. Калища е цялото опожарено (около сто къщи) и мнозина избити

В Тетовско, с. Пирог — 8 души убити, но селото се е спасило срещу 300 лири турски откуп; в с. Неготин изгорени 30 къщи и убити 12 души; от с. Лерци дигнати селяните (около 80 души мъже) и убити между Групчин и с. Желино, в местността „Здравев зобел“; в с. Градец 50 къщи с опожарени и 150 души избити

В Кичево около една седмица преди отстъплението си сърбите избили през една нощ 18 души затворници българи. Убийството било извършено близко до града и в присъствието на свещеник Иван поп Кръстев, който трябвало да ги погребе в един трап. От с. Иванчища сърбите убили, преди да напуснат това село, именуемия Арсо Христов, а жена му е била изнасилена и, вързана за прозореца, изгоряла жива заедно с подпалената къща.

От Битоля малко време преди отстъплението си сърбите изпратили 165 души затворници българи към Охрид. По пътя при с. Братин дол двама от затворниците — синове на свещеник Васил от с. Кукуречани, — били убити от стражата, която ги конвоирала. На шосето при прохода „Буково", западно от изгореното и унищожено отъ; сърбите едноименно село (Буково), бил убит друг от битолските затворници, родом от Прилеп, на име Димко. По-нататък, при с. Опейнца, били убити още 10 души затворници от Мориховските села, на трима от които се знаят имената: Цвятко, Христо и Павле. Още по-нататък при с. Косе са убити двама затворници от с. Книжо поле. Преди пристигането на останалите живи затворници в Охрид, сърбите отлъчили трима родом от Велес, съдбата на които не е известна. От Охридския затвор отделили още 16 души старци и жени, които били изпратени към Струга - Дебър. Други 35 души от затворниците, между които и четникът Стоян Илиев от Ресенската чета (отделението на Тале Андонов), в деня на отстъплението на сърбите от Охрид били изпратени в Поградец. Какво се е случило с останалите затворници, не се знае точно. Но и до сега в Охрид се знае, че при отстъплението си от тоя град сърбите върлили трима нещастника в бунара при старата черква „Св. Климент" в махалата „Имарет". Когато първите разезди от българската кавалерия били вече в Охридското поле, до самия град, сръбски войници още били заети с разбиване на дюкяните и магазините в Охридската чаршия и с оплячкосването им. Последна жертва от тоя град на сръбската алчност за българска кръв станал гражданинът Васил Дуков, който е бил изведен от сръбски войници до градината на Абдула ага и след като му били взети всичките пари, там бил заклан.

Между битолските затворници, които заедно с отстъпващите сърби извършили одисеята Битоля Ресен—Охрид—Струга—Дебър, били и отвлечените селяни от с. Цапари, а именно: Христо К. Вельов, Петре Мукев, Спиро Христов, Петре Симеонов, Христо Михайлов, Апостол Трайков, Илия Стойчев и Лазо К. Траянов, които, изнемощели и отпаднали, сполучили след всички премеждия да се върнат по домовете си. При отстъплението от Битоля сръбска жандармерия се отбила и в Цапари и потърсила селските свещеници и селянина Насе Димов, но като не намерила тях, задоволила се с ограбване и побой над домашните им.

Кратово малко останало да се обърне на развалини от оръдията, които сърбите при отстъплението си отправили от височината „Черни връх" към града. Но едвам бомбардировката започнала и местната революционна чета заедно с милицията се отправили към въпросната височина, ударили сърбите и ги пропъдили от там, та спасили града.

В Кочанска околия освен убитите в разни времена от сърбите 201 човека, били отвлечени при отстъплението като арестанти, за ангария, или като войници 122 души. Опожарени къщи в околията - 261, 6 дюкяна, 2 магазина и 2 хотела, а ограбени 4 дюкяна, 1 хан, почти всичкия едър и дребен добитък и маса покъщнина.

В гр. Свети Никола сърбите разбили дюкяните в цялата чаршия и ги ограбили, както и много частни къщи. Жената на Наце Арсов била в последния момент поставена на тясно от сърбите, които ѝ искали пари. Заплашена със смърт, тя едва се е отървала, след като е била принудена да намери такива от другаде. Наце Богев билъ потърсен от сърбите в момента на отстъплението, но той успял да се укрие от тях. Тогава зарад него сърбите били немилостиво дъщеря му Стана. На отстъпване подкарани били с войските 150 души граждани към Велес, но благодарение на тъмната нощ, повечето от тях успели да избягат и да се изпокрият из пътя; само Гаврил Арсов, 55-годишен, бил заклан; а Йове Димитриев, Петре Стефанов, Стойче Илиев, Иван Янев, Христо Капетанов, Борис Траянов и Янко Арсов били отвлечени от сърбите. И в последния момент сърбите подпалили три къщи и три дюкяни в града. — От селата в Свети-Николска околия сърбите отвлекли 30 души селяни, които минали през града. Освен това задигнали голямо количество едър и дребен добитък, както и цели хамбари жито. Само от село Неманици били откарани 50 коня, 100 вола и 150,000 оки жито.

Малко време преди отстъплението от Щипска околия, в с. Горни Балван бил пратен да квартирува един сръбски капитан с 50 души войника. Те изнасилили Яна Петрова на 35 години, Вана Ладева на същата възраст, Севда Тасева на 50 години, Гюргя Ильова на 40 години, Васа Иванова на 25 години, Ванга Митева на 30 години и Петра Ладева на 25 години. А при самото отстъпление жителят Коце Везенков от същото село е грозно изтезаван и мушкан от войници с нож в гръкляна, за да си каже парите. От с. Долно Трогерци, същата околия, са отвлечени при отстъплението Яне Шаклев, 70-годишен старец, Яне Стойчев, на същата възраст, Санде Кузин и Саздо Иванчов по на 55 години и Лазо Янков и Йордан Иванчев по на 35 години, като заедно с отвлечените е закарана и по голямата част от едрия добитък, а взети пари в брой от селото - 3600 лева — От с. Сърчиево са отвлечени Тимо Петров на 45-годишна възраст, Тоде Панев на 50, Симе Митев на 60, Коле Тасев и Митко Донев на 25-годишна възраст. — От с. Таринци, същата околия, са отвлечени Тасе Стоилов на 45 години, Трайчо Ильов на 53 години и Петър Манов, който се е спасил с бягство. — От отвлечените през 1913. година 15 души от с. Люботен, след отстъплението на сърбите през 1915. г. били намерени от Мито Пъдарина труповете на 8 души около Новоселската мера, а труповете на другите 7 души намерили дядо Киро и синът му Лазо от с. Доляни в мерата на това село. Освен това тук били немилостиво бити от сърбите, с цел да изнудят парите им, всички мъже и жени от селото. Селският писар (родом от Сърбия) с трима жандари извикал в общинското управление селяните, които били заставени да внесат 1500 лево и 250 лири турски. А Зоя Манева с дъщеря си Руса били бесени на гредата в къщи и мушкани с щик, задето мъжът на първата избягал. И при отстъплението селото било подпалено от сърбите. (Вж. снимка № 15). — В с. Сарамзалино са изклани всред самото село Димко Спиров, Симо Стоянчев, Сане Панов и Мишко Колев от с. Богословец. А завлечени към Велес и после заклани и хвърлени във Вардара: Ване Димев, Коле Димев и Траянъ Димев — и тримата братя от същото село. Отвлечени от същото село са още Гьошо Трайков и братовия му син Санде. — Отъ с. Крупище, същата околия, са отвлечени при сръбското отстъпление Санде Коцев, Коце Донев и Величко Зафиров и задигнат повечето от едрия и дребен добитък от селото. — От с. Шопур сърбите задигнали при отстъплението си всичкия едър добитък — От с. Брест е отвлечен при отстъплението Иван Тодев, а от с. Тонатарци — Данаил Стоянов. Свещеник Наум от с. Мечкуевци бил дирен в къщи от сърбите. Като не го намерили, подложени били на грозни изтезания домашните му и най-подир била изгорена къщата му, в пламъците на която били хвърлени и живи изгорели четирима души от селото (Вж. снимка № 16). — Село Патрик било подпалено от сърбите преди отстъплението (Вж. снимка № 17). Една част от с. Лесковица също била изгорена (Вж. снимка № 18).

От гр. Радовиш били убити при отстъплението на сърбите: Наджи ефенди на 15 октомври 1915 година в гр. Кочани; Илия Зафиров 60-годишен първенец и деец по църковния въпрос, е убит на 6 ноември 1915 г. по пътя за гр. Призрен; Мите Михайлов — на 7 ноември по пътя за гр. Призрен; Григор Стоянов — на 14 ноември по пътя за гр. Шкодра; Ташо Андонов на 17 ноември по пътя за гр. Шкодра; Илия Карабашев — на 17 ноември по пътя за гр. Шкодра; Василъ Тазиров — на 18 ноември по пътя за Шкодра; Бошнак Ахмед ага — на 18 ноември по пътя за Шкодра; Стоян Мицев на 19 ноември по пътя за Шкодра; свещеник Георги Икономов — убит на 24 ноември, вече в гр. Шкодра. В същия ден и в същия град са убити и Мехмед Расимов, Аниф Ходжа и Наке Тошов. На 6 ноември и по пътя за гр. Призрен е убитъ Коце Зафиров; на 10 същия месец е убит в гр. Призрен Иван Тарабулов, в същия ден и в същия град са убити и Туше Ташков и Иванъ Христов. Йосе Наков е убит в гр. Дебър, Илия Бачков умрял въ гр. Охридъ, Георги Пецев умрял в Сан-Джовани. От същия гр. Радовиш избягали след като били отвлечени от сърбите: Туше Христов, Григор Лозналиевъ, Георги Христов, Туше Кочкаров и Хафъз Исмаил — всички от призренския затвор; Георги Лозналиев, Туше Теохаров, Дончо Андев, Тодор Цветков, Георги Андреев, Траян Бойков, Христо Витанов, Туше Григоров и Григор Михаилов — от Шкодренския затвор; Никола Зафиров, Абдураман Кадриов, Васил Джарта, Туше Шапков, Сали бей и Васил Брендов избягали от Албания. (Вж. снимка № 19.) Безследно изчезнали по пътя за Албания Костаки поп Гаврилов, Илия Тренчов и Коце Пецев от същия гр. Радовиш. Тези жертви на сръбския терор са част от арестуваните на 3 март 1915 г. и изтезавани граждани с цел да кажели какво се готвело против сръбската държава. Най-точни подробности и указания за сръбските жестокости при отстъплението в тая, както и в други околии се намират в приложението към цитираната и до сега книга „Сръбският режам и революционната борба в Македония", 1917 г.

Призрен. Каква гробница представлява тоя град личи и от един рапорт на началника на 3-а Балканска дивизия под № 1609. от 31. XII. 1915. г. Българските войски намерили във влажните подземия на „Калето" в тоя град 70 души българи, които представлявали плачевна гледка. Всички били изтощени от глад, осакатели от мъчения и болни от измръзване на ръцете и краката. Между мъчениците лежали и разлагащите се трупове на четирима българи; върху мъртвешките им лица били отпечатани следите на мъчителни конвулсии, които свидетелствували за преждевременната им мъченическа смърт. Те били погребани от свещеника на 29 Ямболски полк. Между тях се борил със смъртта и един турчин. Преди да издъхне, той успял да каже, че в затвора имало около 800 души, почти всички българи, между които и деца по на 12—16-годишна възраст. Те били разкарвани ту в Гиляни, ту в Скопие, ту в Прищина. На 5 ноември 1915 г. пристигнали в Призрен, дето и били затворени в „Калето." На 16 същия месец сърбите извадили из затвора всички способни да се държат на краката си и ги отправили за Дяково, като оставили да гният в подземията на Призренското кале само съвършено болните.

(Следва)

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА / ГЮСТАВ ФЛОБЕР – „МАДАМ БОВАРИ“ - 18

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30,

ГЮСТАВ ФЛОБЕР: “МАДАМ БОВАРИ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЮСТАВ ФЛОБЕР (1821-1880) - “МАДАМ БОВАРИ“ (1856 г.)

БЕЛЕЖКИ

ОПИСАНИЯ

Ето няколко описателни пасажа, в които най-добре се вижда умението на Флобер да работи с данните от възприятието, подбрани, пресети и групирани от окото на художника.

Зимната местност, по която Шарл отива да лекува счупения крак на стария Руо: „Равното поле се разстилаше, додето поглед стига. А китките дървеса около чифлиците, отдалечени една от друга, бяха като черновиолетови петна върху тая огромна сива повърхност, която се сливаше в далечния кръгозор с безрадостния цвят на небето“.

Ема и Родолф на среща: „Звездите блестяха през безлистните клони на жасмина. Те чуваха реката, която течеше зад тях, и от време на време как изпращяваха по брега сухите тръстики. В тъмнината тук-там изпъкваха едри сенки и навремени, трепвайки в едно и също движение, те се възправяха и навеждаха като безкрайни черни вълни, които прииждаха, за да ги залеят. Нощният студ ги караше да се притискат един до друг; въздишките на устните им се струваха по-силни; очите, които едвам съзираха, им изглеждаха по-големи и сред тишината имаше думи, казвани съвсем тихо, които падаха в душите им с кристална звучност и се отразяваха там с многократни трептения“.

Ема през очите на Леон в хотела на следващия ден след срещата в операта: „Ема, облечена в памучен пеньоар, облягаше кока си в гърба на старото кресло; жълтият тапет на стената беше като златен фон зад нея; и непокритата ѝ глава се отразяваше в огледалото с белия път по средата, а краят на ушите ѝ се подаваше под косите".

(Следва)

МАРТА ХИЛЕРС / „ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН“ – 51

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Почти един милион германки са изнасилени малко преди и след края на Втората световна война. Дневникът на Марта Хилерс „Една жена в Берлин“ („Eine Frau in Berlin“), засягащ тези събития, е толкова остър, че е публикуван за първи път анонимно в САЩ, преведен на английски език (1954 г.). Книгата е посрещната на нож от разни посоки (позоряла руските войници – от една страна, а немските жени – от друга) и претърпява второ издание едва през 2001 година. Атаките срещу тази книга не престават и до ден днешен. Не е превеждана на български език, но в интернет пространството може да се намери филма по „Една жена в Берлин“ с български субтитри.

(Павел Николов)

ДО ТУК:

"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН": 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49 50

"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН" в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

НЕДЕЛЯ, 27 МАЙ 1945 ГОДИНА

Дълъг, скучен, уморителен ден. Най-дългата неделя в живота ми. Работихме от 8 до 20 часа, без прекъсване на слънчевата площадка. Днес пералното помещение не работеше. Нашите руснаци имат празник. Стояхме на верига през двора, слънцето печеше. Подавахме си цинкови парчета с остри ръбове от ръка на ръка. Веригата, дълга може би стотина метра, беше тънка. Винаги трябваше да се изминат две-три крачки с тежките неща до следващата жена. Скоро имах главоболие от палещото слънце. Плюс болки в гърба и ръце, които бяха останали от дните на прането. Наоколо - глупави клюки и спорове. И накрая нещо като пеене. Жените безкрайно пееха: „Ако грее слънце мило е така – кметът седи край потока и то го топлиш нежно...“ И все монотонно. Така жените сдържаха гнева си за откраднатата неделя.

От време на време висока кокалеста жена измъкваше някъде изпод дрехите си ръчен часовник, увит в носна кърпа, и ни казваше часа. Часовете пълзяха. Прекъсваше ги само овесена каша за обяд.

После в горещината без сянка. Цинк, цинк безкрайно. Около 16 часа първият вагон беше пълен. Блестеше сребристо. Всички заедно го избутахме малко нагоре по коловоза с „хей руп“, след което товарихме следващия вагон. Френски вагон от Бордо със знак SNCF, който познавам много добре. Вонеше много. Мъжете го бяха използвали за тоалетна. Жените се засмяха. Една каза: "Карат лайна за Москва".

След това отново безкраен цинк. В крайна сметка дори двамата ни ръководители се отегчиха. Вече познаваме двамата войници доста добре. Наричаме единия "Теди" и другия "Кривогледия". Днес те не бяха много строги; извикаха красивата немска дума "Почивка!" Кривогледият дори рискува да танцува с едно от нашите момичета, на което останалите ръкопляскахме. Но те изчезнаха внезапно около 17 часа. Крайно време за тях, за съжаление не и за нас. Изведнъж наоколо стана зловещо тихо. Без викове на началници, без бърборене, без стенания, нищо повече. Само тътренето на краката ни, а понякога и слабия вик: „Внимавай!“, когато някоя от жените започваше да задрямва. И тогава, разбира се, винаги питаш колко е часът.

От мазето, където други жени стояха по цял ден, дойде вест, че там все още се пазят неизчислими маси цинкови слитъци. Около 19 ч. тръгна слухът, че вече е краят на работния ден, но си оказа грешка. По-нататък цинк, цинк... Най-накрая към 20 ч. се появи един руснак и ни махна да влезем в столовата. Хапнахме там мазната супа и се запътихме към къщи. Бях уморена до степен да падна, ръцете ми бяха тъмносиви. След това дебели сиви люспи плуваха върху водата за миене. Лежах дълго време и оставих вдовицата да ме поглези с чай и торта.

От вчера отново имаме ток. Отмина времето на свещите, отмина чукането на вратата, отмина тишината. Радиото хваща берлинската станция. Обикновено донася новини и разкрития с миризма на кръв, трупове и жестокост. Казват, че милиони хора, предимно евреи, са били изгорени в големи лагери на Изток. Говори се, че са правили изкуствена тор от пепелта им. И най-забележителното: всичко е добре записано в дебели книги, отчет за смъртта. Ние сме наистина подреден народ. Бетовен беше излъчен късно вечерта, а с него и дойдоха сълзите. Изключих го. Не мога да го понеса сега.

(Следва)

СТАНКА И BgGPT

ПИРАМИДАТА НА ХЕОПС, КОГОТО ТАКА И НЕ НАМЕРИЛИ ВЪТРЕ В НЕЯ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Какъв владетел бил Хеопс и с какво е известен освен с пирамидата си.

За единственото запазило се древно чудо на света, пирамидите в Гиза, знае всеки. Мнозина ще си спомнят и това, че най-голямата от тези гробници принадлежала на фараона Хеопс.

Хеопс е гръцка транскрипция на египетското име Хуфу. Именно така, според разшифрованите папируси, египтяните наричали своя владетел. Той принадлежал към Четвъртата династия и живял в средата на 3-то хилядолетие пр. н. е. Почти всичко, което знаем за него, е стигнало до нас единствено в преразкази на древногръцки историци, които са живели няколко хиляди години след фараона. Дори продължителността на управлението му не е точно установена. Цифрите варират от 27 до 63 години.

Подобно на всички владетели на Древния Египет, Хуфу искал да си осигури достоен задгробен живот. Затова наредил да изградят върху платото Гиза огромен погребален комплекс – за себе си и за всичките членове на своето семейство. Пирамидата и другите необходими за задгробния живот съоръжения се създавали с всичките сили на страната. Доставянето на камъни, непосредственият строеж, устройството на вътрешните стаи и подготовката на всичко, което било необходимо за достойно погребение, изисквали колосални ресурси. Според сведения от папирусите проектът погълнал 20 години.

Марка от серията „Чудесата на света“

Според записите на Херодот, след като Хеопс починал, страната била толкова уморена от великия строеж, че в резултат от това отслабналата династия била свалена. Някои учени смятат, че това са просто клевети на фараоните от Петата династия за очерняне на своите предшественици – след Хеопс управлявали още няколко негови потомци.

Интересно е, че тялото на Хуфу не било намерено в пирамидата. Надписите по стените на гробницата гласят, че там наистина се намира погребалната зала за владетеля на Египет. В центъра на стаята има саркофаг, издялан от огромен къс гранит, но в него няма мумия. Не е известно дали гробницата е била осквернена от египтяните по време на някое от древните смутни времена, от арабите, които търсели съкровища, или от някакви крадци от време, по-близо до нашето. Да се разбере това, най-вероятно е вече невъзможно.

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1989 г. / ФИЗИКА / ХАНС ДЕМЕЛТ

Ханс Демелт (Hans Dehmelt)

9 септември 1922 г. - 7 март 2017 г.

Нобелова награда за физика (заедно с Норман Рамзи и Волфганг Паул)

(За разработването на йонния капан.)

Демелт е роден в Гьорлиц, Долна Силезия, но израства в Берлин. След изпита си за допускане до обучение в университета (Abitur) през 1940 г. е призован във Вермахта, в частите на противовъздушната отбрана. Участва в Сталинградската битка, след което се връща в Германия и в рамките на военната програма учи физика в университета в Бреслау (днес Вроцлав, Полша – бел. П. Н.). През 1944 г. е изпратен на западния фронт, където по време на Арденсата битка е пленен от американците.

След освобождаването си през 1946 г. продължава своето обучение в Гьотингенския университет при учени като Рихард Бекер, Ханс Копферман, Вернер Хайзенберг, Макс фон Лауе, Волфганг Паул и Макс Планк. По време на погребението на Планк той е един от тези, които носят ковчега му. Получава диплома през 1948 година за защита на дипломна работа за масспектографа на Томсън. През 1950 г. защитава дисертация, след което е поканен в САЩ за следдокторска специализация. През 1952 г. започва работа във Вашингтонския университет в Сиатъл, където от 1955 г. е асистент-професор, от 1958 г. заместник-професор и от 1961 г. професор, като през същото година става и американски гражданин. През 2002 г. се пенсионира.

Демелт е женен за Ирмгард Ласоф. Семейството има син Герд. След смъртта на съпругата си той се жени за Даяна Дундър.

През 1956 г. Демелт описва за първи път преимуществата на йонните капани за спектроскопия с висока разрешителна способност. През следващите години полага основите за изграждането на подобни капани. През 1959 г. успява да задържи в магнетронен капан (по-късно наречен капан на Пенинг) един електрон в продължение на десет секунди. През 1973 г., заедно с Дейвид Уайлънд и Фил Екстръм, постига продължително запазване на един електрон и изграждането на едноелектронен генератор. През следващите години усъвършенства дотолкова този метод, че през 1987 г. измерва много точно жиромагнитното съотношение на електрона и позитрона.

Демелт е носител на наградата Ръмфорд на Американската академия на науките и изкуствата (1985 г.) и на Националния медал за наука на Националния научен фонд на САЩ (1995 г.). Член е на Националната академия на науките на САЩ.

ИЗТОЧНИК: Уикипедия

Превод от руски: Павел Николов

ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ - 13

ДО ТУК: Предговор 1; Предговор 2; ОТКЪС 1; ОТКЪС 2; ОТКЪС 3; ОТКЪС 4; ОТКЪС 5; ОТКЪС 6; ОТКЪС 7; ОТКЪС 8; ОТКЪС 9; ОТКЪС 10

ОТКЪС 11

Секретно предписание на началника на Азиатския департамент до генералния консул в Русчук от 28 ноември 1883 г.,№ 1686

„Нашият посланик в Румъния е уведомил императорското Министерство на външните работи за това, че кралското военно министерство има намерение да усили гарнизона при Арап-Тапия. Княз Урусов смята, че за запазване нашите интереси в България не е излишно, щото в Силистра да се организира наблюдение за придвижването на румънската войска. Министерството на външните работи своевременно съобщи за това на нашия дипломатически агент в София и вицеконсула във Варна. Сега г-н Лисевич донася на Азиатския департамент, че поради отдалечеността на Силистра от района на варненското вицеконсулство той не може да извършва наблюдение от страна на Силистра за придвижването на румънските войски.

Предвид на несъвместното разпределение на консулските окръзи в България императорското министерство постанови да причисли Силистренска околия към района на поверения на Ваше Превъзходителство консулски окръг.

Вследствие на това най-покорно Ви моля, почитаеми господине, в границите на възможностите да благоволите да установите наблюдение над румънските гарнизони при Арап-Тапия и за последствията да благоволите да ме уведомите.“

Конфиденциално писмо на началника на Азиатския департамент до генералния консул в Русчук от 20 февруари 1884 г.,№ 169

„Граф Шувалов в свое писмо уведомява щатс-секретаря Гирс, че в разговор с княз Бисмарк относно българския въпрос последният не одобрява в някои отношения действията на нашия извънреден дипломатически агент в България.

Нашият посланик във Виена съобщава по телеграфа на министъра на външните работи, че в Австро-Унгария гледат на действията на нашия дипломатически агент като на вмешателство от наша страна във вътрешното управление на Княжеството. По мнението на княз Лобанов-Ростовски насилственото отстраняване на княз Батенберг от България при наше съдействие неминуемо ще повлече след себе си сериозни затруднения.

От София също така съобщават, че княз Батенберг чрез посредничеството на тамошния английски дипломатически агент се е оплакал на лондонския кабинет от агитация против него, Батенберг, от страна на руските представители в Княжеството.

Предвид на тези неблагоприятни съобщения щатс-секретарят Гирс предаде доклад до Негово величество за отзоваване на извънредния императорски дипломатически агент и за назначаване там за дипломатически агент и генерален консул на щатския съветник Кояндер.

Макар че действителният статски съветник Йонин в течение на своето кратковременно пребиваване в България не можа вследствие на разни неблагоприятни условия да изпълни дадените му поръчения и да достигне предполагаемия резултат, при все това не трябва да се смята мисията на г-н Йонин за безполезна. Той успя да възстанови действието на конституцията в Княжеството, да застави княз Батенберг да се откаже от дадените му от систовското (свищовското – бел. П. Н.) Народно събрание пълномощия и да укрепи в страната влиянието на Народната партия, която напълно ни съчувства.

За благоприятен резултат, достигнат от мисията на г-н Йонин, аз смятам и това обстоятелство, че настоящото правителство начело с Драган Цанков се състои от предани нам лица и на съдействието на които ние можем да разчитаме. Убеден в това, че инициатор на държавния преврат в България от 1881 г. е княз Батенберг, действащ по внушение от Лондон, Берлин и Виена, г-н Цанков ни оказва съдействие в сключването на военната конвенция. Освен това Драган Цанков се задължи по възможност да забави решаването на въпроса за построяването на железопътната линия Цариброд-София-Вакарел и да се заеме с откупуването в хазната на железопътната линия Русчук-Варна. Що се отнася до отстраняването на княз Батенберг от пределите на България, г-н Цанков също така се задължи със собствени средства и по легален ред от името на народа и правителството да предложи на княза отричане от престола и незабавно да го отстрани от пределите на Княжеството. Всички тези благоприятни условия ние сме длъжни да запазим за известно време в дълбока тайна. И особено да се отклони по възможност въпросът за кандидатурата за замяна на княжеския престол. В беседи и разговори с влиятелни лица могат да се направят изказвания в смисъл, че Господарят Император смята този въпрос за чисто народен и неговото решение да предостави на самите българи, т. е. изборът на княз принадлежи на Народното събрание без всякакво външно влияние.

В своите донесения действителният статски съветник Йонин изказва опасения да не би в самата Народна партия да се появи разкол и тогава князът може да прибегне към съдействие от крайните елементи в България, начело на които стои Петко Каравелов, ползуващ се с поддръжката на влиятелния в България депутат от законодателното събрание Стефан Стамболов.

От сведенията, доставени от управляващия русчукското консулство, се вижда, че интелигентната класа в поверения на Ваше Превъзходителство консулски окръг се състои от крайни радикали, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, доколкото е възможно, да се действа на умовете на влиятелните лица във Вашия окръг в това направление, че императорското правителство намира разцеплението в Народната партия за твърде опасно оръдие в ръцете на противниците и че от това разцепление могат да се възползват консерваторите, вземайки в свои ръце кормилото на управлението. Аз смятам също така за полезно издаването в Русчук или в Търново на вестник в дух на обединението на партията. Изборът на способни редактори и издатели на такъв вестник аз предоставям на благоусмотрението на Ваше Превъзходителство.“

Секретно съобщение на дипломатическия агент в България дорусчукския генерален консул от 3 април 1884 г.,№ 157

„Княз Батенберг предприема пътуване из Княжеството с агитационна цел. Князът се старае главно да предразположи на своя страна младите български офицери. В Русчук Батенберг ще бъде към Светата седмица в навечерието на Възкресение.

Независимо от това, че нашите командири и началниците на отделните части доставят на военния министър нужна и точна информация за всички действия на княза, аз от своя страна имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да организира и от Ваша страна наблюдение за княжеската агитация. Смятам, че не е излишно, щото Вие, почитаеми господине, в разговор с княз Батенберг да споменете младите български офицери, възхвалявайки тяхното служебно усърдие и доброто им възпитание.

За последствията благоволете, Ваше Превъзходителство, да ме уведомите.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до генералния консул в Русчук от 5 април 1884 г., № 857

„Най-покорно моля Ваше Превъзходителство да даде от сумата на запасния капитал на повереното Ви консулство на живеещия в Русчук сръбски митрополит Михаил 10 000 франка срещу разписка в два екземпляра, която няма да откажете да представите в Азиатския департамент.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до руския императорски генерален консул в Русчук от 10 април 1884 г., № 857

„Почитаеми господин Николай Дмитриевич, печалният изход на народните движения в Зайчар и в други местности на сръбското кралство, а така също личните неприязнени отношенията между крал Милан и сръбския митрополит Михаил са принудили последния да напусне страната и за известно време да се пресели в България.

На преследване от страна на сръбските власти Високопреосвещеният Михаил се е подложил единствено поради чувството си на преданост към Господаря Император и към Русия. Стоейки начело на политическа партия в Сърбия, митрополит Михаил неуморно се е грижел за възстановяване на нашето влияние в страната и едновременно с това се с стараел да възбуди в народа симпатия към преданата нам династия на княз Карагеоргиевич.

Като не се ограничават само с преследване на митрополит Михаил в Кралството, сръбските власти нееднократно заявяват пред българското правителство своето неудоволствие по повод пребиваването на Негово високопреосвещенство и преданите му представители на Народната партия в близост до сръбската граница.

Лишен от необходимите средства за съществование и грижейки се за участта на другите сръбски емигранти, пребиваващи сега в България, митрополит Михаил чрез посредничеството на нашия дипломатически агент в София се обърна за покровителство към императорското правителство.

Съгласно доклада на действителния статски съветник Йонин и ходатайството на Светия синод щатс-секретарят Гирс направи разпореждане за отпускане от секретните суми на Министерството на външните работи на еднократна помощ на митрополит Михаил в размер от десет хиляди франка, а също така да се съобщи на нашите представители в България да не отказват на Негово високопреосвещенство, в границите на възможностите, своето покровителство.

Изпращайки, приложен, вексел (полица – бел. П. Н.) за 10 000 франка за попълване на сумата на запасния капитал на повереното на Ваше Превъзходителство консулство, изразходвана съгласно моята секретна телеграма от 5 този април, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, в границите на възможното да не отказвате на Негово преосвещенство митрополит Михаил Вашето благосклонно покровителство.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до руския императорски генерален консул в Русчук от 4 май 1884 г., № 930

„Почитаеми господин Николай Дмитриевич, пребиваващият в Русчук сръбски митрополит Михаил се е обърнал към оберпрокурора на Светия синод с ходатайството да се разрешени на Негово високопреосвещенство да отпътува в Русия и да се пресели за известно време в пределите на Империята.

Действителният таен съветник Победоносцев, не намирайки от своя страна пречки за удовлетворяване на споменатото ходатайство, предава молбата на Високопреосвещения Михаил в Министерството на вътрешните работи за измолване от Височайшия Господар Император на благоволение, съгласно прил. към ст. 479 на Уст. за паспор. (т. XIV по прод. 1879 г.) за реда на разрешаване на влизането в пределите на Империята на лица от чуждестранни духовенства с православно вероизповедание.

Предвид на положението на митрополит Михаил в политическо отношение Министерството на вътрешните работи препраща отзива на оберпрокурора на Светия синод на императорското Министерство на външните работи за заключение. Граф Толстой в своето писмо между другото обръща внимание на щатс-секретаря Гирс върху обстоятелството, че в интерес на държавната охрана следва предварително да се определи местопребиваването на митрополит Михаил в Империята и че по сведения на Департамента на държавната полиция някои от сръбските поданици, принадлежащи към така наречената Радикална партия, имат отношения с руски емигранти и политически престъпници, избягали от Русия.

Вследствие на гореизложеното имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи в непродължително по възможност време да доставите на Азиатския департамент сведения за това, в кой град в Русия има намерение да се засели митрополит Михаил и какви лица ще съпровождат Високопреосвещенството по време на неговия престой в Русия. Заедно с това смятам за свой дълг да добавя, че по разни политически съображения за нас е крайно желателно, доколкото е възможно, да се отклони митрополит Михаил от неговото намерение да се засели в Империята.“

Секретно съобщение на руския императорски генерален консул в Русчук до началника на Азиатския департамент от 12 май 1884 г., № 146

„Почитаеми господин Иван Алексеевич, в отговор на секретното съобщение от 4 този май № 930 имам честта да доложа на Ваше Превъзходителство, че сръбският митрополит Михаил, оставайки непоколебим в своето намерение да се пресели на местоживеене в Русия, моли да се ускори разрешението за неговото влизане в пределите на Империята.

Подлагайки ходатайството на митрополит Михаил на благоусмотрението на Ваше Превъзходителство, смятам за свой дълг да добавя, че Високопреосвещеният Михаил има намерение да се засели в Москва в сръбския двор и че един от подведомствените му архимандрити ще съпровожда митрополита.“

Секретно писмо на дипломатическия агент в България до генералния консул в Русчук от 1 юни 1884 г.

„Почитаеми господин Николай Дмитриевич, разногласията в Народната политическа партия в България все повече се усилват. Петко Каравелов успя да привлече на своя страна мнозинството от своите политически деятели, бивши привърженици на Драган Цанков. Опасявам се, че от това разцепление в партията може да се възползва княз Батенберг и да сформира ново министерство начело с г-н Каравелов, с когото нито аз, нито моят предшественик г-н Йонин не се намираме в благоприятни отношения. Иван Алексеевич от своя страна ни предупреждава относно радикалните елементи в България. Освен това от писмата на г-н Сорокин аз заключавам, че въпросът за присъединяването на Източна Румелия към Княжеството може да бъде разрешен в скоро време. По такъв начин ние трябва да избързаме с отстраняването на княз Батенберг от страната на основание на това, че по решение на нашето министерство отричането на княза от българския престол трябва да предшества обединението на Княжеството. Да се достигне отричането на княза при новото министерство начело с Каравелов аз смятам за твърде затруднено, да се прибегне обаче към нелегални мерки, за мен е нежелателно и едва ли такъв вид действия ще бъдат одобрени в Петербург.

Бидейки поставен в такова затруднено положение, имам честта да се обърна за съдействие към Ваше Превъзходителство, най-покорно молейки Ви, почитаеми господине, с всички зависещи от Вас мерки да действате на умовете на представителите на поверения Ви окръг в насока, че за императорското правителство е крайно желателно настоящото министерство на Драган Цанков да се поддържа с мнозинство в предстоящото извънредно заседание на Народното събрание.“

Шифрована телеграма на дипломатическия агент в България до русчукския генерален консул от 10 юни 1884 г.

„Началникът на Азиатския департамент ме уведоми, че Министерството на външните работи е решило след пристигането на княз Батенберг в София чрез министър-председателя Драган Цанков да му се предложи отричане от българския престол. Цанков изяви своята готовност да изпълни искането на императорското правителство. Моля Ваше Превъзходителство след съвещание с бригадните командири от Вашия окръг да ми съобщите за мерките, които Вие намирате за рационално да се предприемат в случай на някаква съпротива от страна на Консервативната, а може би и от страна на Радикалната партия.“

(Следва)

К. ГРИГОРОВ (ПЪРЛИЧЕВ) / СРЪБСКИТЕ ЖЕСТОКОСТИ В МАКЕДОНИЯ (1912-1915) – 5

ДО ТУК: ВМЕСТО ПРЕДГОВОР; ЧАСТ 1; ЧАСТ 2; ЧАСТ 3

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ: КИРИЛ ПЪРЛИЧЕВ / СРЪБСКИТЕ ЖЕСТОКОСТИ В МАКЕДОНИЯ (1912-1915)

Част 4

В Криворечна Паланка сърбите веднага с дохождането си изхвърлили българския надпис над общинското управление, запретили да се споменава името на Царя на българите, затворили за търговците българската граница, обрали и сринали всички турски къщи в града, като изпратили всички взети ценности в Сърбия. На всички стоки донесени от България или останали от турско време наложили контрибуция в злато сто на сто. Задължили всички граждани и по-видни селяни да получават сръбски вестници, а българските конфискували, обложили населението с тежки данъци и накарали търговците да водят книжата си на сръбски. На Георги Ширински от с. Кръкля били взети от сръбския полицейски пристав Стево 25 наполеона злато; заплашен със смърт, Ширински забегнал въ България. На 4 месец след идването на сръбските войски в Крива Паланка започна се посърбяването на българите под терора на „Черната ръка", ръководена тук от майор Вулович. Градските свещеници (на брой 6 души), училищният инспектор и петима души учители, с които трябвало да започне посърбяването, били принудени да избягат в България. На 11 април 1913 г. сърбите оскубали брадата на свещ. Владимир Попов, който отказал да се признае с паството си за „прави србин". Двамата бивши войводи от турско време — Яким Беляков от с. Конопница и Трайко Павлов от с. Псача били арестувани. Четниците Теодос Трайков, Йосиф Давидков и Янко Иванов били също арестувани и бити и понеже не се признавали за „прави сърби", към което били принуждавани, закарали ги в Скопския затвор. С тях заедно бил закаран и Кирил Якимов отъ с. Псача — и тримата обвинявани като членове на българска революционна организация.

Семействата на всички избягали граждани и селяни, повече от 700 души, били събрани в правителствения дом и тикнати в затвор, зданието на III-класното и основно българско училище е било обърнато на казарма, дето са квартирували 75 души сръбски войници.

При подкачване на Междусъюзнишката война по-видните граждани на брой 56 души са били изпратени на заточение в Прешово. От селяните заточени са били по-вече от 200 души.

През сръбския режим в Паланешкия край са били извършени следните политически убийства над българи от страна на органите на сръбската власт: Стефан Гогов от града, след като му са взети 300 наполеона в злато, Деян Пешев, Яким Иванов и Стоян Митев от с. Кръкля; Янчо Павлов и Яким Трайчев от с. Муждивяк; Апостол Бакалски от с. Петралица; Йосиф Спасов от с. Дълбочица; Петре Атанасов от с. Бащево; Стефан Меджир, Мито Стоянов, Мито Якимов, Станойко Стефанов, Доде Якимов и Николай Спасев от с. Подържикон и др.

След настаняването на сърбите в Малеш първата им работа била да приберат оръжието. За тази цел заловени били всички незабягнали по-видни дейци от турско време и ги подложили на изтезания. След това турнали ръка на черквите и училищата, като унищожили всичко, което говори за българския характер на този край. През 1914 г. „Черната ръка" започнала с изтреблението на бившите членове на революционната организация. Първи жертви били бившите войводи Павле Дудуков от Берово и Странджата отъ Ратово. Следъ най-безчовечни изтезания и двамата били живи хвърлени в един бунар в Пехчево. (Вж. снимка № 11). Подплашени от тази варварска постъпка, всички бивши дейци забегнали в България. Озлобени от това, сърбите излели яда си върху семействата на забегналите, като ги подложили на хули, преследвания и интенирания. Терорът се усилва когато сръбските власти организирали специална терористическа чета, с цел да унищожава всеки събуден българин от околията, първа жертва на която станал Димитър Георгиев. Но скоро се видяло, че четата не е била достатъчна да се справи с предизвикания и принуден към самозащита българин от Малешевско, който почнал да реагира срещу силата със сила (Вж. Сражения на четите в книгата „Сръбският режим и революционната борба в Македония".) Тогава „Черната ръка" издействувала за този край и редовни сръбски войски под началството на двама майори. Войската блокирала селата (март 1915 г.), събрала всичкото мъжко население от 12 до 80 годишна възраст в общинските управления и след двудневно държане без хляб и вода, отделени били по особен списък всички бивши организационни ръководители, четници и куриери, а останалите освободили. От арестуваните унищожени били следните:

От Пехчево — Георги Кьосев, Иван Кьосев, Гаврил Ингилизов и Коле Куюмджията, Тасо Михалов се самоубил вследствие непоносимите изтезания.

От Берово — Нико Тренов, Ефрем Чиплаков и една попадия.

От Негрово — Иван Китанов, Иван Попов и Иван Рендето.

От Мачово — Арсо Железаров, свещеник Ефтим и Атанас Пехливана.

От Будинарци — Ефтим Кантуров.

От Митрашинци — свещеник Петър Георгиев.

От Владимирово — Михаил Кържов, Михаил Шуманов, Алекси Соколов, Иван Зърлев и Гаврил Ников.

Свещеник Григор Павлев от с. Умлено, изплашен от съдбата на своите събратя свещ. Анастас Петров от с. Панчарево, Иван Стойков и Манаси Петров от с. Разловца, които били арестувани от капитан Вуко Цветкович Костич и за да спасят живота си, трябвало да броят 1500 лева, както и от участа на другите пострадали в Малешевско, бил принуден да напусне дом и семейство и да избяга в България. Но за това пък попадията и неговата снаха били арестувани и мъчени тъй, че след три дена попадията умряла, а снаха му се пръснала от силно стягане с въжето, с което била свързана. — Спиро Димитриев от Разловца бил убит посред ден от хората на сръбския капитан, същия Костич. — Свещеник Атанас от с. Панчарево бил взет от селото и заедно с други селяни бил заведен към с. Истевник. Вън от това село той е бил измушен с ножове от сръбските войници и полумъртъв заровен при местността „Белогарки ниви" през втората половина на март 1915 г. — Няколко дена след това, Георги Димов, бакалин в с. Панчарево, се спасил като по чудо от явна смърт: един сръбски войник стрелял срещу него осим пъти, но не го улучил. След това Г. Димов избягал в България. — Все през втората половина на март 1915 г. сръбски войници извикват свещеник Евтим Димитриев в с. Истевник, извели го вън от селото в местността „Шамак“ край Брегалница и го убили.

Освен тези жертви, пребити били от бой Ефтим Ингилизов от Пехчево, Тимо Ников от Берово и Иван Брашнара от Владимирово. Последните двама били отвлечени от сърбите; от тях Иван Брашнара починал в Призрен.

След Валандовския бунт (вж. Динамитните атентати в книгата „Сръбският режим и революционната борба в Македония" от 1917 г.,) в Малеш се прибрали някои от четите. Това дало нов повод на побеснелите сърби да продължат инквизицията и унищожението в Малешевско. Новопристигналата сръбска войска се настанила на 26 март два километра вън от с. Владимирово в местността „Манговица". На другия ден от пристигането си войската блокира селото и залавя всичкото мъжко население без разлика на възраст. Три дена не са допуснали нищо живо да излезе из селото. И добитъкът е бил оставен без храна и вода. Започнали изтезанията. На мъчениците са били връзвани ръцете и краката заедно, а след това били стягани с нарочно приспособени дървета като менгемета. От силните стягания мъчениците не са могли да издават никакъв глас, а само един вид подземно стенание. На мнозина от стяганите се пукнали търбусите и текла вряла пот от главите им. Мъчението продължило до 31 март. От изтезанията умрели: свещеник Иван Мицов Зърлев, на когото едното око изпръснало вследствие на мъките (Вж. снимка № 12.), свещеник Иван Мирчов, Лазар Бакалов, Наце Кръстов, Мите Кърлан, Мите Кушов и Иван Чаушов. Част от останалите живи били освободени, а другите закарани в Берово, дето лежали още една седмица в затвор. От последните задържан бил Коле Еринин, отвлечен при отстъплението на сърбите и загинал. При отстъплението на сърбите от Малеш убит бил и Атанас Фичоров. Гробовете на загиналите били открити едва след дохождането на българските войски. — Повече подробности съдържа списъкът за жертвите в Царевоселската и Пехчевската околия, приложен към цитираната книга.

Щип. Веднага след настаняването си в тоя град сърбите поставили постове на десния бряг на Брегалница и не допускали никакви съобщения с левия бряг. След това бърже пристъпили към обезоръжаване на населението. Според една наредба на комендантството, след захождане на слънцето никой нямал право да излиза от къщи под страх на застрелване. Една от първите вечери след тая заповед градската чаршия била ограбена, след това и опожарена. На следващия ден обискирали къщата на бившия градски кмет Арсо Лазаров, комуто взели пари и два часовника. Веднага издига се в града и бесилка. Подканят Лазарова да предаде общинските пари, останали от българско време, иначе ще бъде обесен след 24 часа. Лазаров представя документ, че сумата е внесена в Българската Народна Банка, обаче сръбският командант настоява. Провидението спасява Лазарова: през нощта командантът умира. Отпосле той е изплатил на срокове тая сума от 9600 лева. На издигнатата бесилка увисва един селянин, обвинен като бунтовник. Мите Сарафов е застрелян, само заради няколко случайно останали в къщата му от по-рано патрони. Угнетението над щипянш е причинявало неописуема болка в душата им, когато са били лишени и от своето родно училище и църква. Все пак малките щипянчета, заставени на сила да посещават сръбско училище, позволявали са си понякога да се подиграят с чуждия тям език на своите преподаватели сърби. Тъй например учителят каже на ученика „скини капу" („свали си шапката“ – бел. П. Н.), а ученикът почва да къса шапката си („скини“ на тамошен български диалект означава „скъсай“ – бел. П. Н.) ; или: „долази вамо" („ела тук“ – бел. П. Н.), а ученикът започва да лази по пода. За да не остане неизпитано средство за въздействие върху духа на българина от Щип, сърбите си довеждат от Сърбия търговец на манифактурни стоки, повикват свои кръчмари, гостилничари касапи, хотелджии. От друга страна сърбите турили в ход и увеселения, вечеринки и балове, на които било канено гражданството. Но разочаровани от безуспешността на всички опити, с цел да подвият каления в борби дух на щипския българин, сърбите махват ръка и се отдават на своето ожесточение. Сръбският агент Бабунски, на чело на редовна войска и жандармерия, става проводник и носител на сръбския терор в цяло Щипско. Така:

В с. Горни Балван някой си сръбски капитан Димко бил до смърт Коце Стоянов и Ефрем Арсов. Бабунски с около 50 души квартирувал често в селото, дето яли, пили и безчинстввали. Овчарчето Петър Янев станало жертва на техните животински чувства. Тасе Наков, изпратен от Бабунски до Св.-Николското общинско управление, по пътя бил безследно погубен. Христо Постолов Везенков, няколко пъти арестуван и изтезаван, най-после погубен безследно от Бабунски. Постол Манов, Петруш Мицов, Салтир Манов, Тимо Андов, Дане Трайчев, Девко Постолов, Серафим Андов, Иван Арсов и Ильо Ефремов — всички задигнати; на последния е намерен трупа на баира до селото. През 1914 г. някой си Джаджо начело на 20 души сърби дошъл в селото, изкарали всред село всичкото население и пред очите на всички бити са най-жестоко : Коце Везенков, Йорде Манов, Петре Мицов, Тимо Андов и Зафир Стоянов. Жените и децата избягали да не гледат мъките на своите, но палачите с бой ги заставили да бъдат зрители на ужасната гледка.

В с. Долно Трогерци презъ 1913 г. бити са за оръжие Серафим Костадинов, Герасим Кузев, Лазо Ников, Сандо Мрсов, Гиго Ефремов, Арсо Малечков и Мите Тошев; последният починал от побоя. — В с. Сърчиево били убити през 1913 г. Салтир Митрев и Стоян Димов, след като са дигнати от къщи нощно време и след две седмици намерен трупът на първия вън от селото, а на втория — около с. Варсаково. Същата участ имали и Моне Тасев, Миле Янев, Петруш Саздов, Тодос Домазетов и Миле Домазетов.

В с. Таринци Бабунски бил до смърт Яне Димитров защото синовете му избягали в България.

В с. Люботин сръбски войници търсят селянина Гьоро Арсов; разярени, че не го намерили, опожаряват къщата му, както и ония на роднините му и на някои други селяни всичко 17 къщи, няколко плевни и училищното помещение. Освен това отделили измежду всички селяни 15 души — 13 мъже и 2 жени, а именно: Георче, Тоде и Христо Иванови, братя; Камче Пецов, Пане Стефанов, Гина Стефанова, негова майка; Моне Донев, Стоян Атанасов, Мите Николов, Ленка Николова, негова съпруга; Василко Анчов, Даме Василков, негов син; Коце Велков, Георе Христов и Моне Коцев. Всички извързани и закарани неизвестно къде. (вж „Сръбското отстъпление" в цитираната вече книга).

В с. Богословец са бити 40 души, мнозина от които осакатели и месата им изпаднали. Вследствие от побоя умрели Пано Трайчов и Коце Георгиев, а Доне Лазов и Спиро Христов няколко пъти са затваряни и жестоко мъчени.

В с. Лесковица сърбите опожаряват 80 български къщи. В пламъците хвърлили Ката Коцева, която изгоряла. Две моми — Петра Стоянова и Тана Коцева — били обезчестени. Избити са Георги Георев и синът му Коле Георгиев, 16 годишен; Христо Димчев, Петре Ильов, Петре Атанасов, брат му Тодор Атанасов, Георги Янев, Петре Спасов, Коце Спасов, негов брат на 16 години; Петре Паунов, 16 годишен, Васил Мицов, Яне Богатин Димов, Камче Стоянов, Диме Костов, Миле Столев, Диме Коцев, Митре Йовев, Петре Стоянов, Томе Янев, Мите Ильов, Траян Лазов, Петре Тодев, Иван Николов, Гълъб Коцев, брат му Саздо Коцев, дядо Димо, внук му Коце Янев, Доне Димов, 16 годишен, Христо Васков, Доне Здравев, Иван Янев, Иван Дончев, Постол Дончев, Спасо Янев, Доне Славев, синът му Христо Донев, 16 годишен, Мите Донев, Димо Костев, Пано Арсов, Камче Шапков, Стойче Паунов, Петре Салункин, Пано Ташкин, Стефко Анастасов, Кръсто Колев. Изклани в същото село от Бабунски са Коце Янев, Евтим Иванов, Миладин Манов, Гиго Василев, 20 годишен, Тоде Янев и Петра Арсова.

В с. Пиперово са ограбени много къщи и изгорени две, а по-голямата част от дребния и едър добитък била задигната още през 1913 г. През 1914 г. Бабунски изклал Христо Йовев, Тасо Лазаров, Богатин Георев, Коце Йовев, Петре Димев, Стоян Андов и Петруш Ильов от същото село.

От с. Селце са избити през 1914 Траян Паноъ и Моне Зафиров; а всичкият добитък от селото задигнат, понеже голяма част от младежите избягали в България.

Село Калопетровци е било подложено на ужасен терор от четата на Бабунски, вследствие на което всички мъже забегнали в България.

Село Карбинци било тероризирано и опленено още през 1913 г.. А през 1914 г. четата на Бабунски и сръбска жандармерия извикват една вечер от къщи и извързват Коце Петрев, Мите Наков и Стоян Кицов от същото село, свещеник Панче Парнаджиев и Анастас Манолев от Щипъ; петимтаа са бити, мушкани с ножове и зверски убити. Труповете им са намерени едва след една година при дохождането на българските войски, заровени в местността „Под чифлика" в една ливада в селската мера. Същият Бабунски е бил и безмилостно изтезавал жените Маца Йордева и Цика Ефремова, а завлякъл 18 годишния младеж Доне Ефремов.

В с. Крупище били бити до смърт през 1914 г. Мише Арсов, Йован Магдин и Коце Трайков, два месеца държани в св. Николския затвор, отдето първият избягал в България, поради което пък жена му Маца

Бити и арестувани в същия затвор са още Мирчо Панев, Коце Трайчев, Стоян Миов, Сотир Тасев, Ильо Илиев, които били тук безмилостно изтезавани, а последният от тях умрял от изтезания. Наум Димитров също умрял от бой, а другите лежали в затвора по три месеца.

В с. Криводол пръз 1913 г. сръбски жандари извикват нощно време селяните Моне Филипов, Гьошо Христов, Гаврил Саздов, Гьошо Янев и Петре Ефремов, които и не се връщат вече у дома: след няколко месеца труповете им са намерени в мерата на с. Бърсаково. През 1914 г. жандармерия и четата на Бабунски подложили на бой всички мъже и жени от Криводол, изнасилили Сава Петрова и отвлекли Лазо Петрушев.

От с. Долни Балван избягали за България всички младежи, за да се отърват от неизбежен терор. Вследствие на това сърбите конфискували покъщнината им, добитъка и всичкото жито.

От с. Шопур сърбите завлекли през 1913 г. Христо Митрев, Траян Лазаров и Стойче Иванов, които изчезнали безследно.

От с. Ново село е задигнат през същата 1913 г. селянинът Симеон Манолев, намерен отпосле заклан в „Дамянско поле".

От с. Брест Бабунски завлякъл през 1914 г. Данаил Карамфилов, който след зверски мъчения бил заклан, а трупът му намерен в манастирската черква при с. Гарван; в същият гроб бил намерен заклан със следи от зверски мъчения и селянинът Стоян Гълъбов.

От с. Тонатарци избягали в България почти всички селяни, за да не изпитат сръбския терор; по тая причина немилостиво били бити всички жени и роднини на избягалите.

Село Патрик е разорено от сърбите през 1913 г., които заграбили 3500 глави дребен добитък и 200 глави пашитни говеда, събрали по-видните хора от селото и немилостиво ги измъчвали, а в къщата на Доне Домазетов изклали 16 души, някои от които недоклани, и след това подпалват къщата, както и няколко околни къщи и вътре изгарят Пане Постолов, Тоде Постолов, братя, Ефрем Митрев и синовете му Георги и Митре Ефремови, Симе Постолов, Филе Йовчев, Коце Панев, Мане Гелев, Йорде Манев, Христо Янев, Гуга Камева, Ильо Стоянов, брат му Коце Стоянов, Мите Коцев и Стоянъ Милев. Спасилият се от сред пламъците Филип Митрев разправя, че всички гореупоменати клани-недоклани били натрупани в къщата, около която сърбите поставили часовой, подпалват къщата и когато пламъците обхващат и съседните къщи, часовоят, застрашен да бъде и той обхванат от пламъците, избятал. В туй време ранен в лявата си ръка, рамото и левия крак, Филип с мъка успял да се спаси от изгаряне. (Вж. снимка № 13). Тежко раненият гърдите си Мите Коцев също можал да излезе от пламъците на горящата къща, но едва стигнал в двора и издъхнал. Не след много сърбите опожаряват и останалите къщи от селото, като останала само черквата, в която обаче всички светии били изподупчени с нож. Останалите живи селяни се пръснали по разни посоки.

В с. Уланци сърбите почнали с арести и терор върху цялото население. Камче Попов, революционер от турско време, е бит и затварян няколко пъти: спасил се като дал 30 лири подкуп. През 1914 г., след като не успели да разбият четата на Владимир Сланков, сърбите нанесли побой на по-видните селяни. Убили и хвърлили във Вардара Ильо Трайчев, кмет в селото; овчарите Даме Димов и Коле Петков, убити в селото, били пренесени през реката и заровени около гарата Градско. На същото това место били заровени труповете на мнозина българи. Петре Лазов, 60 годишен старец, бит до смърт, занесен бил в къщи на носилка, и след два дни издъхнал. Бити до смърт са и Бошко Петров, Коце Кузманов, Димо Давчев, Трайко Минов, Илия Лазов, Камен Гьошов и Паунко Йордев.

От с. Чардаклия били бити от Бабунски Киро Рибарски и Манаско Рибарски, първият от които е донесен на кола в града на лечение и едва се спасил от смърт. Вследствие този терор повечето чардаклийци избягали в България. Извикани нощно време от къщи и безследно погубени от Бабунски са Иван Милев, Христо Петрев и Орде Тиквешански. Убит е също и Мите Наковски, чийто труп е намерен в местността „Маслинка", чардаклийска мера. Ето и жени бити до смърт: Вида Смилева, Яна Наунова и Гена Йованова.

(Следва)