ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ - 3

ДО ТУК: ПРЕДГОВОР 1; ПРЕДГОВОР 2

ОТКЪС 1

В обяснителната записка за устройството и управлението на Балканската област между другото се казва: „По мнението на комисията, провинциите Босна и Херцеговина, а също и част от Македония в дадения момент са твърде неудобни за завземане. Нашето нахлуване там може да предизвика неодобрение от страна на Австро-Унгария, ето защо би следвало, ако е възможно, нашето Министерство на външните работи да влезе в пълно съглашение с виенския кабинет по въпроса за посочените провинции и тогава ние ще можем да упражняваме косвено участие, без да усложняваме положението си по отношение на Турция.“

Впрочем мощната дума (разбира се, не на руския цар) на Великите европейски държави неочаквано и почти до основи разруши всичките ни сладки мечти и твърдото ни намерение за устройство на Балканската област. Министерството на външните работи уведомява главнокомандващия граф Тотлебен за това, че е решено в Берлин да се свика конгрес на Великите държави за обсъждане на Санстефанския договор и че действащата Дунавска армия трябва да се превърне във временен окупационен корпус. По повод на това военният министър съобщава на главнокомандващия следното: предвид прекратяването на военните действия на Балканския полуостров и в Мала Азия, Господарят Император в заповед до армията височайше благоволи да заповяда съкращаване на длъжността главнокомандващ на действащата армия.

Пълното поражение в Берлин на дипломатическото поприще измени всичките ни предишни замисли по отношение на завзетата от нас Балканска област. Така че неочаквано вместо главнокомандващ на Дунавската армия се назначава императорски комисар княз Дондуков-Корсаков с особени пълномощия на Царя Освободител. На императорския комисар се предават за водене всички дела на действащата армия и се започва нова организация във всички отрасли на управлението. Названието Балканска област веднага се отменя и на тази област се присвоява ново название - Северна и Източна България, впоследствие наречена Източна Румелия.

В общите архиви на действащата армия и окупационното управление, съхранявани в русчукското консулство и до настоящия момент, между другото се намират твърде важни документи, които ясно доказват дали намеренията от страна на Русия са били да освободят България, или да създадат Балканска област в пълна зависимост от Руската империя.

Когато на Берлинския конгрес бе изяснена общата позиция на Великите държави по отношение на завоювания от нас Български край, княз Горчаков пише от Берлин на императорския комисар княз Дондуков-Корсаков: „Очевидно пребиваването на нашите войски зад Дунава ще бъде ограничено за съвсем непродължително време. България ще бъде разделена на две части: на самостоятелно васално княжество и на автономна провинция. Вследствие на това нашата армия трябва незабавно да се подготви за освобождаване на заеманата територия, а също да се приемат съответните мерки за уредба на гражданско и военно управление. Следва своевременно да се положат грижи за трайно устройство както в княжеството, така и в автономната провинция на земска войска на основание на това, че за задържането във васалното княжество и в автономната провинция на постоянна армия вероятно ще бъдат въведени някои ограничения.“

Незабавно след тази нота на княз Горчаков била получена височайше потвърдена инструкция за реда на разделяне на Балканския полуостров на васално Княжество България и автономна провинция Източна Румелия, за организацията на земска войска и за съставянето на два органически устава: единия за Княжество България, а другия за Източна Румелия. Трябва да се отбележи, че до получаването на назованите инструкции никой положително не е вярвал във възможността за превръщане на завзетата от нас територия във васално турско княжество и автономна провинция. На свикания в Берлин конгрес на Великите държави във висшите военни кръгове гледали като на политическа маневра на заинтересованите държави по отношение разделянето на Турция, но никой не се е съмнявал, че завзетата територия под една или друга форма ще остане под владичеството на Русия.

По време на заседаването на конгреса в Берлин целият европейски печат и отчасти пребиваващите в България чуждестранни представители твърдяха едно и също - че Русия трябва да отстъпи на искането на Великите държави по отношение освобождаването на завзетата територия и че България ще бъде преобразувана в княжество под сюзеренството на султана, и че на Русия в качеството на освободителка ще бъде предоставена взаимно с турското правителство само организацията както във военно, така и в гражданско отношение в отстоящите от Турция територии, разделени на княжество и автономна провинция.

Доколко тогавашните вестникарски известия и разпространяваните от чуждестранни представители слухове са имали влияние върху ума на българската интелигенция, е видно от секретното циркулярно писмо на княз Черкаски - военен и граждански губернатор на Заддунавската област. В циркулярното писмо между другото е казано (Архиви на гражданското управление): „В последно време в задграничния печат постоянно се появяват съобщения за това, че в скоро време Задцунавският край ще бъде преобразуван и разделен на две части под върховното владичество на турското правителство и че на юг от Светиниколската планина на Балкана, от едната страна до Варна и от другата страна от Драгоманския превал и Сливница до Видин включително, ще бъде образувано отделно васално Княжество България под върховното управление на султана, и че източната част на Балканския полуостров остава в пълна зависимост от турското правителство, само че под автономно управление. Без да се спускам в оценка на истинността на горепосочените вестникарски съобщения, обръщам внимание на Ваше Превъзходителство на крайното неудобство от разпространяваните слухове, произтичащи от задграничния печат. В разпространението на тези слухове аз виждам агитация от страна на представители на враждебни към нас държави. Освен това простите български люде, не разбирайки значението на васалното княжество и автономното управление, предполагат, че българският народ отново ще остане под турско владичество. Не бива да се пренебрегва фактът, че сред българското население има маса хора, които далеч не ни съчувстват, например бивши турски чиновници, бирници и т.н., тези хора, възползвайки се от подобни вестникарски съобщения и от разпространяваните от чуждестранните представители слухове, могат да повлияят на ума на другите българи, които са ни действително предани. Вследствие на това моля Ваше Превъзходителство да направи съответните разпореждания за забраняване в района на поверената Ви губерния на продажбите и другите начини за разпространение на задгранични и нецензурирани вестници и периодични издания. Що се отнася до чуждестранните кореспонденти, следва да се ръководите от правилата, утвърдени от Негово височество главнокомандващия на действащата армия.

Освен това би било твърде желателно Вие, почитаеми господине, и чрез подчинените Ви чиновници, разбира се не в официална форма, да вразумите населението в поверената Ви губерния, че Господарят Император, освобождавайки родствения и по кръв, и по религия български народ от турско иго, винаги ще се грижи за по-нататъшната съдба на този народ. Вярвайки в могъщественото покровителство на августейшия монарх, българите ще бъдат запазени от своите външни и вътрешни врагове“, и т.н.

Появата на гореприведеното циркулярно писмо предизвикало различни тълкувания както по отношение на допускането на задгранични вестници, така и по отношение на вярата в могъщественото покровителство на Царя Освободител. В придунавските губернии тамошните ревностни губернатори забранили допускането дори на някои руски вестници. Относно последната точка на циркулярното писмо окръжните началници заявявали пред населението, че завзетите от руските войски територии ще бъдат присъединени към Русия под управлението на императорския комисар.

До изясняване на действителното положение на завзетите от нас територии броженията дори сред висшите военни кръгове стигали понякога до пълно отчаяние, например твърде важно значение в това време е имало съобщението на барон Стюарт до генерал Тотлебен (Секретни архиви на действащата армия). Нашият дипломатически агент в Букурещ предава копие на шифрована телеграма на светлия княз Горчаков с приблизително такова съдържание: „Светлият княз Горчаков моли да се предаде на Ваше Високопревъзходителство, че за нас е необходимо да се поддържа народното движение в Босна и Херцеговина. В това отношение между нашето Министерство на външните работи и виенския кабинет се постигна пълно съгласие. Австрийското императорско правителство поръча ръководенето на народните движения в Херцеговина на генерал Иванович, лично известен на Ваше Високопревъзходителство. Генерал Иванович трябва да сформира няколко отряда, които да бъдат отправени в пунктовете, по-удобни за вдигане на въстание. От наша страна е необходимо също съдействие на народното движение в Босна. По отношение на избора на действащите лица в назованите провинции княз Горчаков предлага там да бъдат назначени по Ваш избор по-благонадеждни офицери, които са били в Сърбия в качеството на доброволци. Заедно с това нашето Министерство на външните работи снабди нашите представители в Белград и Цетине с надлежните инструкции за взаимните действия с представители на Австро-Унгария. От донесенията на нашите представители в Белград и Цетине, основаващи се на съобщения, изпратени от агентите в Босна и Херцеговина, се вижда, че населението в тези провинции е готово за поголовно въстание, но главна причина за бавното привеждане в изпълнение на плана за действие е недостатъкът на оръжия и боеприпаси. Вследствие на това Канцлерът най-покорно моли Ваше Високопревъзходителство да направи съответните разпореждания за изпращане на оръжие и боеприпаси в Босна, като транспортът се насочи през Сърбия и, ако е възможно, през Македония към Черна гора. Оръжията и припасите могат също така да се изпратят с австрийски параходи до сръбската граница под формата на доставка на стоки. Желателно би било в изпращането на оръжия и други припаси да вземат участие изключително частни лица измежду благонадеждните български търговци и, ако Ваше Високопревъзходителство намери за възможно, да поръча това дело на благонадеждни доставчици измежду руските поданици, известни на интендантското управление на действащата армия.“

Въпреки че гореприведените съобщения на барон Стюарт по това време са били запазени в дълбока тайна, все пак някои от офицерите узнали за това - едни косвено, а други по преки начини, което предизвикало различни клюки: говорело се за възможност за 6 възобновяване на военните действия, говорело се също, че уж между Русия и Австро-Унгария има съглашение за разделяна на Балканския полуостров; възможното предположение повлияло вредно на ума на българите и тогава започнала силна агитация против руските замисли.

Тези агитации били доведени до знанието на главнокомандващия, който от името на Негово величество Императора заявявал в прокламации към населението, че е сключен мир, а не примирие, също, че Господарят Император дарява пълна амнистия на всички лица, взели участие в съсловни действия против императорската армия, и че всички турци, а също и лица от други националности, изоставили своето имущество и избягали от завзетите от руски войски територии, могат безпрепятствено да се върнат, като тяхната правособственост върху изоставените имущества се запазва.

Като резултат от това от Босна и Херцеговина се получават успокоителни известия за дейността на нашите агенти, свързана с народно въстание, и за някои победи на организираните от генерал Иванович отряди. Изпратените боеприпаси пристигнали благополучно на местоназначението, така че от по-нататъшно изпращане на оръжия там за момента не се предвижда необходимост. По-нататъшното направляване на народното движение в назованите провинции е поръчано на нашите представители в Белград и Цетине, така че това дело преминава в ръцете на дипломатите. Наистина след тези успокоителни известия нашите офицери говореха, че те не се доверяват на дипломатите. Други, по-благомислещи из господата офицери направо гледаха на организираното в Босна и Херцеговина народно движение като на капан от страна на виенския кабинет, за да заеме Австро-Унгария впоследствие тези провинции. Имаше и хора, които направо говореха: „Ние воювахме с Турция, победихме, проляхме толкова кръв и последицата от всичко това ще бъде, че Константинопол ще остане или за Австрия, или за Англия, а ние, руснаците, начело с нашите знаменити дипломати ще останем с пръст в устата!“

До окончателното изясняване на нашето отношение към завзетите територии в България и Добруджа съществуваше пълна анархия. От една страна, отсъствие на съдебна уредба и правилно организирана администрация, подкупност и корупция на нашите чиновници начело с губернаторите; пълно вмешателство на последните във всички отрасли на управлението, неконтролирана разпродажба на държавната собственост по разпореждане на губернаторите и, накрая, отчуждаване без всякакво право и защита от закона на частното имущество; от друга страна, неумела (т.е. посредством побои) агитация за могъщественото покровителство на Царя Освободител, жестоко отношение на хора от администрацията към населението и безнравствен начин на живот на нашите офицери и чиновници - всичко това повлия на населението, което по това време предпочиташе турското владичество пред могъщественото покровителство на Царя Освободител.

След отпътуването от Заддунавието на главнокомандващия на действащата армия и преминаването на щаба под управлението на императорския комисар положението в Дунавската област стана по-ясно, така че неочаквано настъпи нова ера - подготвителна и сериозна работа за въдворяване на ред в страната, за въвеждане на трайно гражданско и военно управление, съдебни и административни учреждения, избор на градски и окръжни съветници, а също така подготовка за изборна борба за народни представители във Велико народно събрание. Също така неочаквано се появи циркулярно писмо на императорския комисар до всички губернатори, в което той между другото отменя забраната на чуждестранни нецензурирани вестници и издания, обявява свобода на печата в България и Източна Румелия, отменя също така названието Заддунавски край и Балканска област, препоръчва съставянето на избирателни списъци на населението без разделение по имуществен ценз, а единствено по възраст. Главно значение имаше циркулярното писмо на императорския комисар относно назначаването на българи на гражданска служба до длъжност вицегубернатор включително. Дадено е разпореждане за произвеждане в чин офицери на български грамотни млади люде, предимно от тези, които са взели участие във войната в качеството на доброволци.

Независимо от това в руския лагер решително никой не можеше да се раздели с мисълта за това, че България ще бъде преобразувана в самостоятелно княжество не под върховното управление на Господаря Император; в Управлението на императорския комисар дори се ширело мнението, че императорският комисар по всяка вероятност ще бъде назначен за наместник в България и че действието на Органическия устав ще бъде ограничено до момента на присъединяване на България към Русия. Това мнение се потвърждава от обстоятелствата, с които впоследствие бе заобиколено избирането на княз Батенберг.

Българските интелигентни млади хора начело с Каравелов, Цанков и др., ползвайки се от правото за постъпване на служба в гражданските и военните управления, ревностно изпълняват своите задължения не само с цел да получат повишения в службата, но като истински патриоти, работили безкористно в полза на отечеството. Няма примери, че който и да било от българските чиновници се е полакомил за подкупи и е направил каквато и да било отстъпка от установените от началството правила и предписания. Единодушните отзиви на окръжните началници и губернатори на Дунавската област свидетелстват за ревностното изпълнение от страна на българите на служебния дълг не единствено в качеството на наемди чиновници, а като съзнателни труженици за своята родина (Архив на главното управление - списък на чиновниците от български произход). Предвид на горепосочените отзиви на началството за добросъвестно изпълнение на служебните задължения от страна на българите впоследствие, преди началото на избори за представители във Велико народно събрание, в инструкции, утвърдени от императорския комисар, е казано: да се обръща сериозно внимание депутати в предстоящото Велико народно събрание да бъдат избирани предимно измежду тези българи, които са или са били на служба в Управлението на императорския комисар, чието добросъвестно поведение е известно на началството (Общ архив на Управлението на императорския комисар). Основавайки се на инструкцията на императорския комисар, окръжните началници включиха в избирателните списъци предимно български чиновници и по този начин търновското Велико народно събрание се състоеше именно от тях, с малки изключения.

От времето, преди да се стигне до определено положение, т.е. преди окончателното изясняване дали България ще бъде самостоятелно васално княжество, или под протектората на Русия, в архивите по общите дела се намира съобщението на граф Шувалов, предадено отчасти в шифрована телеграма от Берлин чрез дипломатическия агент в Букурещ, в което се доказва как в Берлин представителите на Великите държави са погледнали на нашата блестяща победа на Балканския полуостров. В шифрованата телеграма се казва: „От донесенията на чуждестранните агенти е видно, че населението в Македония се подготвя за въстание. Дори и да не е в такава остра форма, фактът за съществуване на брожения не подлежи на съмнение.“ Граф Шувалов намира, че да се повдига въпросът за положението на Македония в настоящия момент може да навреди на нашите интереси. Вследствие на това граф Шувалов моли да бъдат взети всички съответни мерки за успокояване на Македония. Поради това е желателно там да бъдат изпратени опитни агенти и да се съобщи на македонците от името на Господаря Император, че Негово величество се грижи за тяхната съдба наравно с другите славяни и че на тях ще им бъде дадена свобода, както на вече освободените българи. Но августейшият монарх, не желаейки да пролива братска кръв, им повелява да бъдат съвършено спокойни и да се уповават на великодушието и покровителството на православния цар. В своето писмо граф Шувалов между другото обръща внимание на следното обстоятелство: „Решаването на македонския въпрос за нас е твърде трудно и преждевременно. Ние сме длъжни по отношение на Македония да действаме солидарно с константинополския Диван, тъй като опитът ни показва за голямо съжаление, че е нужно да се осъзнае, че в Босна и Херцеговина ние сме действали изключително в полза на Австро-Унгария. Ако в Македония в дадения момент настъпят каквито и да било безредици или революция, не трябва да се разчита на това, че Великите държави, и особено Англия и Италия, взаимно ще се съгласят на окончателно присъединяване на тази провинция към Австро-Унгария, и с това да въвлекат и нас в сериозни сблъсъци; императорското правителство не може да се отнася равнодушно към завземането на Тесалоники от австрийците. Искането за неотложно автономно управление в Македония също е неудобно предвид разнородното население на тази провинция. Още повече че заможните класи от населението в Македония се състоят от гърци и при съдействието на гръцкото духовенство може да се случи начело на управлението да застане грък, което за нас е съвършено нежелателно. Освен това македонският въпрос следва да се остави засега нерешен и по следните съображения. В настоящия момент окончателно не е изяснено нашето положение в България и Източна Румелия, то може да се изясни единствено след изтеглянето на нашите войски и при самостоятелно управление на България. Ако нашето влияние в тази страна и впоследствие бъде преобладаващо, както в сегашния момент, само тогава ще бъде възможно да се погрижим за присъединяването на тази провинция към българското княжество, и то при условия, че в княжеството формално бъде установен наш протекторат. От друга страна, при разединяването на Дунавската област на две части, т.е. на Княжество България и на автономна провинция Източна Румелия, няма фактическа възможност за момента да се разчита на присъединяване на Македония към България. Да се изисква присъединяване на Македония към Сърбия или временно заемане от Сърбия на тази област аз смятам също за невъзможно, тъй като на нашите предложения представителите на Великите държави едва ли ще изкажат съгласие и ние от своя страна сме длъжни да се отнасяме към подобна искания добре обмислено. Дори временно да допуснем и предположението, че нашето искане по отношение на Македония бъде уважено от Великите държави, то самото присъединяване на Македония към Сърбия едва ли е в наш интерес, тъй като царската династия на Обренович е била винаги недоброжелателна към нас и Сърбия поради естествената ѝ граница и поради традициите е посклонна към Запада, отколкото към Русия, следователно чрез създаване на велика Сърбия ние ще действаме в полза на Запада, в ущърб на собствените си интереси. Но като поддържаме по македонския въпрос исканията на турското правителство, впоследствие ще ни бъде удобно да искаме от Дивана някои отстъпки по българските дела и особено при избирането на княз за българския престол. Излагайки накратко нашите възгледи за положението на нещата въобще и в частност по македонския въпрос, оставам в пълна увереност, че Ваше Сиятелство ще се отнесе благосклонно към нашите добри намерения по толкова важния за нас въпрос“.

(Следва)