Мелвин Шварц (Melvin Schwartz)
2 ноември 1932 г. - 28 август 2006 г.
Нобелова награда за физика (заедно с Джак Стайнбъргър и Лион Лидърман)
(За метода на неутрино лъча и демонстрацията на дублетната структура на лептоните чрез откриването на мюонното неутрино.)
Тъй като съм роден през 1932 г., във върха на Голямата депресия, израснах в трудни времена. Родителите ми работиха изключително усилено, за да ни осигурят икономическа стабилност, но в същото време успяха да възпитат у мене две качества, които станаха основата на моя личен и професионален живот. Едното от тях е неограниченото чувство на оптимизъм; другото е силното чувство за важността на използването на ума за благото на хората.
Интересът ми към физиката започна реално на 12-годишна възраст, когато постъпих в гимназията по природни науки в Бронкс, Ню Йорк. Това училище стана известно с големия брой изключителни личности, които създаде, включително четирима нобелови лауреати по физика. Четирите години, които прекарах там, със сигурност бяха сред най-вълнуващите и стимулиращи в живота ми, най-вече заради работата с други ученици с подобен опит, интерес и способности. Доста удивително е колко важно може да бъде взаимодействието с връстниците на човек на тази възраст при определяне на посоката и успеха в живота.
След завършване на гимназията пътят, който трябваше да следвам, беше доста очевиден. Физическият факултет на Колумбийския университет по това време беше несравним с никой в света. До голяма степен дело на покойния професор И. И. Раби, той беше място, което осигури атмосферата за работа на шестима лауреати на Нобелова награда в много различни области през следващите тринадесет години. И в допълнение, факултетът беше домакин за определен период от време на друга половин дузина бъдещи Нобелови лауреати като студенти или като постдокторанти. Не зная друга институция нито преди, нито след това, която да се доближава до този рекорд.
Така станах студент в Колумбиийския университет през 1949 г., за да остана там през годините на дипломирането си и да заема поста във факултета като асистент през 1958 г. Станах доцент през 1960 г. и професор през 1963 г.
За да мога да видя живота си в перспектива, трябва да спомена четирима души, които му придадоха смисъл, посока и съсредоточаване. Най-важен човек сред тях е съпругата ми Мерилин, за която се ожених преди 35 години и която е осигури най-трайната нишка през тези години. Без нейното постоянно насърчаване и ентусиазъм животът ми щеше да има много по-малък смисъл. Вторият е, разбира се, Джак Стайнбъргър. Джак беше мой учител, наставник и най-близкият ми колега през годините ми в Колумбийския университет. Каквато насока и преценка да съм имал в областта на физиката на елементарните частици, идваха от Джак. Третият, разбира се, е Джъндао Ли. Той беше вдъхновител и човек, който служеше за постоянен източник на всякакви идеи, каквито съм имал. Той също така стана, с гордост мога да го кажа, скъп мой личен приятел. И накрая, моят близък сътрудник Леон Ледерман. Ако има човек, който е служил като запалителна свещ за физиката на високите енергии в САЩ, това е Леон. Гордея се, че съм бил негов сътрудник.
През 1966 г., след като прекарах седемнадесет години в Колумбийския университет, реших да се преместя на запад в Станфорд, където тъкмо завършваше изграждането на нов ускорител. През следващите години участвах в две големи изследователски програми. Първата от тях изследваше асиметрията на заряда при разпадането на неутралния каон. Втората от тях, която беше доста уникална, успя да открие релативистични водородни атоми, всеки съставен от пион и мюон.
През 70-те години на миналия век, привлечен отчасти от новата индустриална революция в „Силиконовата долина“, реших да опитам силите си в едно напълно ново начинание. Digital Pathways, Inc., на която в момента съм главен изпълнителен директор, е компания, посветила се ва сигурното управление на комуникациите с данни. Въпреки че е трудно да се предвиди бъдещето, аз все още имам всичкия оптимизъм, който имах, когато израснах в Ню Йорк - животът може да бъде невероятно приключение.
Добавено през 1991 г.): Нова промяна в кариерата ми настъпи през февруари 1991 г., когато станах асоцииран директор по високите енергии и ядрена физика в Националната лаборатория в Брукхейвън.
ИЗТОЧНИК: https://www.nobelprize.org/prizes/physics/1988/schwartz/biographical/
Превод от английски: Павел Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.