АЛЕКСАНДР МЕН / „СИН ЧОВЕШКИ“ / Част IV. ЧРЕЗ СТРАДАНИЯ И СМЪРТ КЪМ ВЕЧНО ТЪРЖЕСТВО / Глава XXII. „АЗ ВИ ПРАЩАМ“ (14 април -18 май)

Преди много години, малко след средата на деветдесетте някъде, си купих книгата на Алекссандр Мен „Сын Человеческий“ („Син човешки“). По това време оформях една малка моя интернет библиотека и през лятната ваканция за два месеца преведох книгата на отец Александр и я качих в библиотеката. Доста по-късно тази книга излезе в български превод и като книжно тяло, но преводът и преводачът не са ми познати. Същевременно се разритахме с провайдъра ми и аз свалих цялата библиотека от сървъра му, като започнах да я качвам постепенно на платформата “Blogger” – можете да я видите ТУК. Там има много стари неща и повече нови, но от старите все още остават някои публикации. Така че дойде ред и на книгата на Александр Мен, написана от един наистина много високо ерудиран богослов изследовател. (Павел Николов)

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

"На светлата памет на майка ми"

Александр Мен

ДО ТУК:

„СИН ЧОВЕШКИ“ – ОТ АВТОРА, ПРОЛОГ.

Част І. ОТ ВИТЛЕЕМ ДО КАПЕРНАУМ: Глава I. В ДНИТЕ НА ЦАР ИРОД Глава II. НАЗАРЕТ Глава III. ПРЕДТЕЧАТА. ИСУС В ПУСТИНЯТА Глава IV. ГАЛИЛЕЯ. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ Глава V. ДОБРАТА ВЕСТ

Част II. МЕСИЯТА: Глава VI. „НЕ МИР, А МЕЧ“ Глава VII. ЗНАМЕНИЯ ЗА ЦАРСТВОТО ГЛАВА VIII. ДВАНАДЕСЕТТЕ АПОСТОЛИ. СМЪРТТА НА ПРОРОКА Глава IX. „ХЛЯБЪТ НА ЖИВОТА“ Глава X. „ТАЙНАТА НА ЧОВЕШКИЯ СИН“

Част III. КЪМ ГОЛГОТА: Глава XI. МНОГО ПРИЗВАНИ – МАЛКО ИЗБРАНИ Глава XII. ЧАСЪТ НАБЛИЖАВА Глава XIII. ЛОЗЕТО НА БАЩАТА Глава XIV. СЪДЪТ НА МЕСИЯТА Глава XV. ПАСХАТА НА НОВИЯ ЗАВЕТ Глава XVI. НОЩТА В ГЕТСИМАНИЯ

Част IV. ЧРЕЗ СТРАДАНИЯ И СМЪРТ КЪМ ВЕЧНО ТЪРЖЕСТВО: Глава XVII. САДУКЕЙСКИЯТ СЪД Глава XVIII. СЪДЪТ НА ПРОКУРАТОРА Глава XIX. ГОЛГОТА Глава XX. СЛЕД РАЗПЪВАНЕТО Глава XXI. ПОБЕДА НАД СМЪРТТА

АЛЕКСАНДР МЕН, „СИН ЧОВЕШКИ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

Част IV. ЧРЕЗ СТРАДАНИЯ И СМЪРТ КЪМ ВЕЧНО ТЪРЖЕСТВО / Глава XXII. „АЗ ВИ ПРАЩАМ“

(14 април -18 май)

Като на криле се върнали единадесетте апостоли обратно в Капернаум. В това време много от богомолците вече знаели за екзекуцията. Но всички недоумявали от учениците на Назаретянина. Те съвсем не били опечалени, напротив - в тях се усещала светла радост, почти екстаз. Какво е могло да подейства така на Симон и на неговите другари? Над тази загадка си блъскали главите хората, които ги познавали. Тогава може би апостолите разбрали защо Учителят им наредил да напуснат Ерусалим. Там всекидневно ги дебнела опасност, а вкъщи, далеч от враговете, те можели да съберат отново разпръсналите се последователи на Христос и да им съобщят за дивното събитие: "Той възкръсна!"... 

Постепенно животът на апостолите навлязъл в предишното си русло. Рибарите се заели с обичайната си работа; но мислите им били постоянно изпълнени с Исус. За него напомняла всяка пътечка, всяко уединено кътче на брега. Тук ги учел с притчи, седейки на хълма, там говорел с множеството, на тази улица в рибарското село излекувал болен. Апостолите като че ли наново преживявали чудото на тези три години, които им открили Небето. Но Христос още не се появявал. [1] Учениците чакали, вярвайки на обещанието му.

Веднъж вечерта Кифа, синовете на Заведей, Тома и Натанаил излезли с лодка в Тибериадското езеро. Ловът се оказал неуспешен и на сутринта трябвало да сложат на дъното празни мрежи. Рибарите били вече на сто метра от брега, когато видели в синкавата предутринна мъгла човек, който стоял до водата. Той им извикал силно: "Приятели, имате ли нещо за ядене?" В този въпрос нямало нищо необичайно: жителите на околностите често купували риба направо от лодките. Като разбрал, че не са хванали нищо, човекът им предложил да хвърлят мрежата от дясната страна и едва последвали съвета му, мрежата веднага се напълнила.

Странно чувство обхванало всички. Нали подобно нещо се било случило някога: имало и бряг, и празна мрежа, и неочакван улов... Като се опитвал да разгледа стоящия, Йоан прошепнал изведнъж на Симон: "Това е Повелителят". Без да каже нищо, Петър веднага се препасал, скочил във водата и заплувал към брега. Останалите, натискайки веслата, побързали след него.

Непознатият като че ли ги чакал. Сред камъните бил запален огън, върху въглените се пекла риба. Рибарите спрели смутени. Кой би могъл да предположи, че тези загорели полусъблечени хора са бъдещите покорители на света, чиито мрежи ще станат символ на духовния лов?

"Донесете и рибите, които хванахте" - казал непознатият. Те отишли при мрежите и скоро трапезата била готова. Хранели се мълчешком. Над езерото се издигало слънцето, в тишината звучали гласове на птици, чувал се плясъкът на вълните. Миризмата на огън се смесвала с миризмата на вода, риба и треви. Нито един не се осмелявал да попита: "Кой си ти?",  но в душите им пеела неземна радост. Всеки с неоспорима увереност знаел, че Исус разчупва с тях хляба, макар обликът му да бил друг.

Като свършили, всички се изправили. Христос извикал Петър и го отвел настрани.

- Симоне, сине на Йона, обичаш ли ме повече от тях? - попитал той тържествено, както тогава в Цезария Филипи, наричайки ученика си с пълното му име.

- Да, Повелителю - отвърнал той. - Ти знаеш, че те обичам.

- Паси овцете ми - казал Исус, а след това повторил изпитателно въпроса:

- Симоне, сине на Йона, обичаш ли ме?

- Да, Повелителю, ти знаеш, че те обичам.

- Ти ще бъдеш наречен пастир на моите овце.

С което изпитанието не свършило. За трети път Исус попитал:

- Симоне, сине на Йона, обичаш ли ме?

Апостолът се натъжил. Вероятно трикратният въпрос му напомнил как в пристъп на страх се отрекъл три пъти от Учителя.

- Повелителю - казал печално Симон, - ти знаеш всичко, ти знаеш, че те обичам.

- Паси овцете ми.

И за да разбере Петър, че това не е привилегия, а призив за кръстен път, Христос добавил:

- Истина, истина ти казвам: когато беше млад, ти се запасваше сам и ходеше, където искаш, а когато се състариш, ще протегнеш ръце и друг ще те запаше и поведе, където не искаш.

Отзад се приближил Йоан.

- А с него какво ще стане, Повелителю? - попитал Петър.

- Ако искам да остане, докато дойда, какво те засяга? Ти ме следвай. [2]

По-късно, размишлявайки над тези думи, първите християни решили, че Йоан няма да умре до новата поява на Христос, но както пояснява Евангелието, Исус само посочва разликата в съдбата на апостолите. На любимия ученик било предназначено да проповядва Христовото слово до дълбока старост, а на Петър - да бъде разпънат заради свидетелството на вярата. Към изкупителния кръст на Юдейския цар се присъединил кръста на човека, когото Христос нарекъл Скала и Пастир и на когото предстояло, "като се преобрази, да утвърди своите братя". [3]

Утрото на Църквата изгрявало над Генисаретската страна. С всеки изминат ден притокът на вярващите се увеличавал. В Галилея никой не им създавал пречки. Понякога те отивали със стотици в пустинни места за молитва, очаквайки срещата с Христос.

Назаретското семейство, особено Мария, майката на Спасителя, било заобиколено с благоговейна почит. Скоро към общината се присъединили дори тези роднини на Исус, които преди това странели от него. Приел новата вяра и Яков, най-големият от доведените братя или братовчедите на Христос, истински благочестив човек. Запазило се е древно предание, че той дал обет за пълен пост, докато не види възкръсналия Исус със собствените си очи. И тогава Исус застанал пред него, благословил хляба и го протегнал на Яков: "Братко мой, хапни този хляб, защото Човешкият син възкръсна".

Подробностите от сказанието едва ли са достоверни. [4] Но твърде е възможно бъдещият водач на Ерусалимската църква да е слушал за явяванията и да е искал подобно на Тома да се увери сам в реалността им.

Колко време останала първата община в Галилея? Евангелист Лука разказва, че Христос се явявал четиридесет дена, след което апостолите отново се приготвили да отидат в Ерусалим и посрещнали там празника Шавуот, Петдесетница. Някои тълкуватели смятат, че този срок е само символ на някакъв подготвителен период. [5] Според тях за един месец Църквата не е могла да достигне численост от няколкостотин души, следователно Лука е имал предвид Петдесетница през 31 година. Макар че този въпрос не е съществен, традиционната дата изглежда по-вероятна. Силата, с която въздействали проповедниците, вдъхновени отгоре, би могла да донесе много бързо обилни плодове. Освен това е трудно да предположим, че апостолите, призвани от Христос да разпространяват добрата вест, са се бавели.

Видението в Дамаск направило от Савел не само ученик на Исус, но и мисионер на неговото Откровение. Същото станало и с единадесетте апостоли.

По всяка вероятност към средата на май вярващите се изкачили на една от планините в Галилея, където Исус им наредил да отидат. Там те го видели да стои на върха. Събралите се били около петстотин човека. Всички паднали но колене, макар някои да не можели да повярват все още, че той наистина е жив. И тогава над множеството прозвучали думи, които се чуват и до днес от столетията: "Дадена ми е всякаква власт на небето и на земята. И така: идете и научете всички народи, кръщавайки хората в името на Бащата, Сина и Светия дух, учейки ги да спазват всичко, което съм им завещал. Ето: аз съм с вас във всичките дни до края на света".

Месианският път на Човешкия син завършил, но добровестниците, които той пращал "да проповядват евангелието на всички живи същества", имали пред себе си дълъг път.

Осем века преди тези велики дни Израел, притиснат всестранно от могъщи врагове, четял пророчеството, на което тогава било трудно да повярва:

Ще се утвърди планината, където е домът на Повелителя, над планините

и ще се възвиси над хълмовете,

и ще се съберат при нея всички племена,

и ще дойдат много народи...

Защото от Сион ще дойде учението

и словото на Повелителя - от Ерусалим. [6]

Сега предреченото се сбъдвало. Основите на Църквата трябвало да се полагат в града на пророците, там, където Месията се принесъл в жертва. 

За Ерусалим тръгнали в средата на май. Към единадесетте се присъединили и седемдесетте апостоли. Заедно с жените и другите ученици били около сто и двадесет души. Отстрани това първо войнство на Христос изглеждало като обикновен керван поклонници, които отиват за празника Шавуот.

В града вече влезли без страх, знаейки, че възкръсналият Исус няма да ги изостави. Когато се събрали в къщата, където съвсем неотдавна посрещнали Пасхата на Новия завет, където преживели ужаса от катастрофата и радостта от възраждането, Спасителят отново се явил да освети трапезата на братята. Той още един път им обяснил значението на пророчествата: "Така е написано: Месията да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден и да бъде проповядвано в негово име покаяние за прощаване на греховете сред всички народи, като се започне от Ерусалим. Вие сте свидетели на това. И ето: аз изпращам обещаното от Баща ми на вас. Останете в този град, докато не се облечете със силата отгоре".

След това Исус, както пише св. Лука, "ги отвел до Витания". Вървял ли е с учениците си незримо за другите или само им е наредил да отидат в селището, което винаги обичал, не знаем. Когато се изкачили на Елеонската планина, у много при вида му за миг се събудили предишните илюзии: струвало им се, че вече е настъпил денят за световното явяване на Месията в славата си.

- Не възстановяваш ли сега Царството на Израел, Повелителю?

- Не на вас е дадено да знаете времената и сроковете, които Небесният баща е установил с властта си. Но вие ще съберете сили, когато слезе Светият дух над вас, и ще бъдете мои свидетели и в Ерусалим, и в цяла Юдея, и в Самария, и до края на земята.

Възкръсналият вдигнал ръка, благословил своите посланици и постепенно "започнал да се отдалечава от тях". Но апостолите не изпитвали печал. Вече не трима избраници като на Преображенската планина, а всички събрани били озарени от небесна светлина, от "облака на неговата слава". Победителят на смъртта се възкачил "отдясно на Небесния баща". [7]

Отсега нататък неговото присъствие нямало да има граници. Той е навсякъде: и в тайните кътчета на душата, и в просторите на земята и небето, и в безпределността на звездните светове. Той ще присъства в Църквата, в своите апостоли, на които казал: "Аз ви пращам..."

Човекът върви по земята. Пресича пустини, реки, морета, планински хребети. Глад и властолюбие, алчност и любопитство го влекат все по-надалече. Той кара със себе си скъпи стоки и свитъци книги; той носи робство и мъдрост, открития и гибел. Но ето че към неизброимите кервани се присъединяват нови пътници. Движат ги любов и вяра, волята на Христос и Божия дух; те носят на хората радостната вест за Човешкия син.

И докато свят светува, апостолският път ще продължава.

БЕЛЕЖКИ

1. От Лк 24, 33-53 може да се направи извод, че Възнесението е станало в първия ден след явяването на Възкръсналия. Но по-късно евангелистът се поправя, посочвайки "четиридесет дена" (Деян 1, 3). За галилейски явявания говорят Мт и Йн. Както вече казахме, трудно е да се установи точната хронология. "Създава се впечатление - казва Ч.Дод, - че описаните събития не са били такива, каквито могат да се свържат в едно последователно повествование. Те са били спорадични, неуловими, мимолетни и все пак са оставяли в съзнанието на тези, които са ги преживявали, непоколебимата увереност в това, че наистина за кратко време са ставали в непосредственото присъствие на живия Повелител". (Ch.Dodd. The Forinder of Christianity, London, 1971, p. 169). - Бел. авт.

2. Йн 21, 1-22. Тази глава вероятно е добавена към Евангелието след смъртта на Йоан от негов ученик. Но в разказа се усеща живият спомен на очевидци. Тълкуванията, предизвикани от вариантите на израза "обичаш ли" (#g¼p=~, fileü~), едва ли са оправдани, защото на арамейски език думата "обичам" няма съответните синоними. - Бел. авт.

3. Лк 22, 32; Йн 21, 23. За кончината на Йоан и Петър вж.: Евсевий. Церковная история, ІІ, 23-25; Тертулиан. Против маркиона, ІV, 5; Лактанций. О смерти гонителей, 2; Иероним. О знаменитых мужах, 1; Ириней ІІ, 22, 5; ІІІ, 3, 4. - Бел. авт.

4. Преданието се е запазило в древното "Еврейско евангелие", цитирано от Ероним ("За знаменитите мъже", 2). То явно изобразява явяване пред Яков в храма (Яков, според Егезип, постоянно се намирал там; вж. Евсевий. Церк. история, ІІ, 23). Отивайки при Яков, Христос "дава връхната си дреха на свещеническия слуга". Но от І Кор 15, 7 по-скоро може да се заключи, че явяването пред Яков е станало в Галилея. - Бел. авт.

5. Ср. четиридесетте година на Израел в пустинята, четиридесетдневната Мойсеева молитва на Синай и четиридесетдневния пост на Исус в пустинята. - Бел. авт.

6. Ис 2, 2 и сл.; Мих 4, 1 и сл. - Бел. авт.

7. Лк 24, 44-53; Деян 1, 4-11. - Бел. авт.

(Следва)