НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1988 г. / ФИЗИКА / ДЖАК СТАЙНБЪРГЪР

Джак Стайнбъргър (Jack Steinberger)

25 май 1921 г. - 12 декември 2020 г.

Нобелова награда за физика (заедно с Мелвин Шварц и Лион Ледърман)

(За метода на неутрино лъча и демонстрацията на дублетната структура на лептоните чрез откриването на мюонното неутрино.)

Роден в еврейско семейство като Ханс Якоб Щайнбергер. Баща му е кантор в синагогата в Бад Кисинген. През 1935 г. напуска нацистка Германия и благодарение на еврейска благотворителна организация отива в САЩ, където на него и на по-големия му брат намират място в различни приемни семейства в Чикаго; през 1938 година се събира с родителите си и с по-малкия си брат. Две години учи в Илинойския технологичен институт, а след това се мести в Чикагския университет, където през 1942 г. получава степента бакалавър. След това до 1945 г. работи в радиационната лаборатория на Масачузетския технологичен институт, занимавайки се с военни изследвания на радара. След края на Втората световна война се връща в Чикаго, където през 1948 г. под ръководството на Енрико Ферми защитава докторска дисертация, в която изследва зараждането на мюоните (мю-мезоните) в космическите лъчи и открива разпадането на мюоните на електрон, неутрино и антинеутрино.

След защитата на дисертацията си Стайнбъргър, по покана на Робърт Опенхаймър, работи известно време в Института за перспективни изследвания в Принстън, където за първи път изчислява скоростта на разпадане на неутралния пион на два гама-кванти. През 1949 г. заема длъжността професор в Калифорнийския университет в Бъркли, където възнамерява да се занимава с теоретични изследвания заедно с Джанкарло Вик, но скоро се включва в експериментите с новия електронен синхотрон в Бъркли и заедно с Волфганг Панофски и Джак Стелър регистрира неутрален пион и измерва времето на съществуването му. Като отказва да подпише антикомунистическа клетва за вярност, напуска през 1950 т. Бъркли и получава професорско място в Колумбийския университет. През следващото десетилетие получава редица важни резултати: с помощта на нов циклотрон определя спина и паритета на заредените и неутралните пиони и изследва тяхното разсейване; с помощта на мехурчеста камера проучва свойствата на странните частици, по-специално открива сигма-нула-хиперона и измерва неговата маса; демонстрира нарушаването на паритета при разпадане на лабда-хипероните; измерва времето на съществуване на омега- и ро-мезоните. През 1962 г. Стайнбъргър заедно с Леон Ледерман и Мелвин Шварц идентифицира за първи път неутрино не в космическите лъчи, а в получен в лабораторни условия сноп частици с висока енергия. Продължавайки да усъвършенства техниката на експеримента, Стайнбъргър открива съществуването на два различни вида неутрино и антинеутрино – електронно и мюонно, което разширява значително представата за строежа на веществото.

През 1964 г. Стайнбъргър прекарва платен отпуск в Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН), където работи с Карло Рубиа над проблема за интерференцията на различните състояния на К-мезона. През 1968 г. преминава напълно на работа в ЦЕРН и заема там длъжността водещ научен сътрудник, а след това научен ръководител и директор на отдела за експериментална физика. Сред резултатите му от това време е регистрирането на нарушаването на СР-симетрията при разпадането на К-мезона. През 1976/64 г. Стайнбъргър ръководи едновременно няколко научни групи (в ЦЕРН, в Техническия университет в Дортмунд, в Хайделбергския университет и в Комисариата по атомна енергия във Франция). От 1983 г. участва в разработването на детектора ALEPH, който започва да събира данни и през 1989 г. установява, сред всичко останало, количеството на видовете неутрино и каналите за разпадане на Z-бозона. От 1986 г. ученият се занимава с научна и преподавателска работа в Италия.

През 1992 г. подписва манифеста „Предупреждение към човечеството“. Свири на флейта, увлича се от алпинизъм и каране на ски. Избран е за почетен гражданин на родния си град Бад Кисинген, където в негова чест е наречено местното средно училище. Има една дъщеря – Джулия Стайнбъргър.

ИЗТОЧНИК: Уикипедия

Превод от руски: Павел Николов