ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ - 4

ДО ТУК: Предговор 1; Предговор 2; ОТКЪС 1

ОТКЪС 2

И така не само македонският, но въобще всички въпроси бяха решени в благоприятен за нас смисъл: Босна и Херцеговина бяха предоставени на Австро-Унгария, Добруджа - отделена от България и предадена на Румъния, България - разделена на две части - васално княжество и автономно управление начело с генерал-губернатор, напълно зависим от султана, и Македония остана под турско владичество. Благоприятно за нас беше известието за това, че пребиваването на нашата войска в Дунавската област начело с императорския комисар се ограничава по време, в продължение на което е нужно да се устроят: българско княжество в конституционно направление, изработено от българските народни представители; избран от същите тези народни представители княз на българския престол; устройство и организация на земска войска в България и Източна Румелия; за съставяне на Органически устав за последната и за управление на Румелия в ред на автономия ние сме длъжни да действаме заедно с назначения турски комисар и предварително да представяме за одобрение на представителите на Великите държави. Императорският комисар, получавайки от Министерството на външните работа окончателна форма за ръководство и съображение текста на Берлинския договор и всички протоколи от заседанията на Берлинския конгрес, извънредно упълномощен от Великите държави, назначи Военен съвет под своето председателство за обсъждане и решение на всички въпроси по предстоящата организация на българската армия, съставяне на проект за Органически устав за България и Източна Румелия, разрушаване на дунавските крепости, установяване на границите на Добруджа, разпределяне на разходите по издръжката на окупационния корпус в България до предаване на окупационното управление и окончателно изтегляне на нашите войски от Дунавската област.

Първото заседание на Военния съвет се състоя в Адрианопол (Одрин). Всички последващи заседания се проведоха във Филипопол (Пловдив). Окончателното постановление на Военния съвет и протоколите от заседанията са били изпратени в оригинал по куриер в Петербург за височайш рапорт на вниманието на Господаря Император. В делата на секретния архив на императорския комисар остават копия от постановлението и протоколите (Общ архив на императорския комисар по От. Секр.). В последния от протоколите на Военния съвет във Филипопол е изказано единодушното мнение по отношение на организацията на армията в България. Числеността на войската в България на първо време може да се ограничи по съдържание от 16 до 24 дружини в 4 ротни състава освен артилерията и кавалерията. Всички командири на дружини, роти и отделни части, включително военният министър, са длъжни да бъдат офицери от нашата армия. Необходимо е също на първо време измежду кадровите унтерофицери да се назначат фелдфебели и старши унтерофицери както в пехотата, така и в артилерията и кавалерията. Всички съществуващи в Империята воински устави и наказателни закони да се въведат в България без всякакво изменение. Също така да се въведат съществуващите в Империята устави за военна повинност с изменение на привилегиите и състава на присъствието по военна повинност, където председател трябва да бъде военен началник от руския щаб или оберофицер, назначен от българското военно министерство. Военният министър в Княжеството е длъжен да се ръководи във всяко отношение относно формите на управление в армията от инструкциите и предписанията на императорския военен министър, а също така той - военният министър на Княжеството, не може по собствена власт, без одобрението на нашето военно ведомство нито да назначава, нито да уволнява руски офицери от българската армия. До окончателното изясняване на задълженията по разрушаване на дунавските крепости и получаване на указания по този въпрос нашето правителство да назначи в Княжеството особено артилерийско управление начело с началник на артилерията. В бюджетно отношение артилерийското ведомство да се подчини на военното министерство в Княжеството. Във всички други отношения началникът на артилерията получава нареждания и инструкции от главното артилерийско управление. Постоянното местопребиваване на началника на артилерията и на артилерийското управление трябва да бъде в Русчук, като една от най-важните дунавски крепости. Необходимо е да се създаде българска военна флота по следните съображения: от една страна, да се приучи българинът към морска служба, а от друга, да се избегнат морските съобщения в Княжеството през Варна. Дунавската флота ще ни окаже съдействие при евентуалната необходимост от превоз на боеприпаси в България от Рени, като се избегне надзорът на Европейската дунавска комисия. Твърде съществена полза могат да окажат нашите морски офицери, намиращи се в българската флота, чрез постоянно наблюдение на корабоплаването по Дунава в долната и горната му част и по-специално, като наблюдават движението на австро-унгарските параходи и доставят на нашето морско министерство необходимите сведения. На първо място е нужно в българската флота да се въведе следният ред: отначало да се присвои названието търговски правителствени параходи под търговски флаг, офицерите трябва да бъдат уволнени от служба конфиденциално (Ръковод. Т. XI Тър. Уст. Об. за офицерите, уволняеми от търговските съдове). Произвеждането в чин на морските офицери да не се преустановява. Униформеното облекло на офицерите да се установи по образец на капитаните от австрийското параходно общество по Дунава. В бюджета на военното министерство да не се отбелязва съставът на дунавската флота, а само морската част, т.е. обучението на нисшите чинове за морска служба. Тъй като учредяването на флота в България се отнася по същество до изпълнение на нашите предначертани задачи и тя в необходимите случаи ще действа за привеждане в изпълнение на плана за присъединяване на България към Империята, затова е нужно да се отдели началникът на флотата от българското военно министерство. Началникът на флотата и подчинените му офицери ще получават допълнителна издръжка от нашето морско министерство чрез нашите консули в България. Всички офицери, включително и началникът, се назначават от нашето морско министерство и от него се уволняват от служба в България. Началникът на флотата (в България следва да му се присвои званието командир на морските части) и морските офицери по отношение на вътрешните работи ще се подчиняват на заповедите на българското военно министерство, а във външните отношения, т.е. по отношение на Империята, те ще се намират на подчинение на морското министерство, откъдето ще получават непосредствени инструкции и заповеди.

По устройството на жандармерията. Поради това, че всички правителствени учреждения постоянно се нуждаят от съдействие от военното министерството, а именно: при охрана на спокойствието в страната, събирането на държавните данъци, при провеждането на избори и т.н., да се подчини жандармерията на военното министерство. На нисшите полицейски чинове както в градовете, така и в селата трябва да бъдат назначавани лица на действителна военна служба: унтерофицери и така наречените старши жандарми да се назначават от руските кадрови и други нисши чинове с унтерофицерско звание. Жандармерийската военна команда в окръзите стои в подчинение на окръжните военни началници, а последните на общо основание стоят в разпореждане на военното министерство на Княжеството.

Руските офицери по време на служба в българската армия за извършени в Княжеството престъпления, водещи след себе си лишаване от воинско звание и състоятелни права и изключване от служба, подлежат на особен военен съд, назначен от руски офицери с княжески указ, но не без знанието и съгласието на военното или морското министерство на Империята. Присъдите, влезли в законна сила, не подлежат на привеждане в изпълнение в Княжеството. Съдебното ведомство посредством военното министерство на Княжеството предава постановленията за присъдите заедно с осъдените в разпореждане на нашите дипломатически агенти в България за изпълнение съгласно съществуващите капитулации.

Най-сериозна задача в дадения момент е проектът за Органически устав, който служи за главна основа на всички последващи държавни закони. В други страни конституционното управление се е изработвало въз основа на историческия опит: или жестоко отношение на монарха към неговия народ, прекъсване на династията, агитация от страна на претендентите за престола, или поголовни въстания на народа срещу деспотизма. Във всички подобни случаи представители на народа са изработвали основните закони на страната, по които впоследствие са се ръководили и техните монарси. Българите са се намирала под турско иго 500 години, в продължение на което време не са били в състояние да се освободят със собствени сили, следователно историческите примери на другите страни са неприложими по отношение на българите. По такъв начин за българите е нужно да се изработи Органически устав - да се създаде, но и формално да се представи за одобрение и утвърждение на свиканото Велико народно събрание. Като се вземе предвид, че на първо време България няма подготвени хора за държавно управление и че българите без подкрепата на могъщите държави едва ли ще бъдат в състояние да управляват страната, Военният съвет дойде по принцип до следните заключения: 1) българското княжество трябва да се управлява по конституционен ред, т.е. законодателната власт принадлежи на народа в лицето на неговите представители; 2) княжеският престол трябва да бъде наследствен; 3) българският княз само потвърждава законите, издадени от неговите народни представители, но самият княз няма законодателна власт; 4) свобода на религията, събранията, изборите и пълна свобода на печата; 5) да се предостави на българските поданици без разлика на вероизповеданието и националността, но владеещи официалния български език, възможността да участват в избори и да бъдат избирани, без да се съблюдава имуществен ценз; 6) по отношение на свободата на печата и събранията в протоколите на Военния съвет, прочее, е изказано следното мнение: за да може българският народ без външно влияние сам да достигне до осъзнаване на необходимостта от протекторат на императорското правителство, е нужно на българите да се предостави свобода на печата и събранията. Свободата на печата влече след себе си постоянно порицание на действията на правителствените органи; създава опозиционни партии вътре в самото законодателно събрание и предизвиква събрания за гласно обсъждане на правителствените мероприятия. Поради лишаването на царуващия княз от законодателна власт и отсъствието в България на способни хора за управление на държавната машина, печатът и събранията се явяват спирачка в правилния ход на държавните дела и именно с това се предизвиква застой в делата на централното управление и се усилва неодобрението на населението против правителството, а понякога дори против върховния държавен глава. Тогава се появява необходимост от държавен преврат. При съществуването в страната на подобен порядък на нещата българският народ ще осъзнае идеята за протекторат на Русия и сам ще се обърне за покровителство към Царя Освободител.

Военният съвет призна окончателното разрушаване на дунавските крепости за напълно невъзможно. Вземайки предвид съображението, че в Берлинския договор и в протоколите на заседанията на конгреса се говори само за разрушаване на дунавските крепости, но не са посочени нито начините, нито размерът на разрушенията, нито формата; и при това обстоятелство, тъй като дунавските брегове, принадлежащи на българската страна, представляват природни крепости, чието разрушение фактически се явява невъзможно, Военният съвет призна оставането на дунавските крепости в настоящия им вид, като предостави на военния министър и на началника на артилерията на Княжеството в случай на искане от Великите държави за разрушаване на дунавските крепости да се ограничи само до някои унищожени крепостни валове, от които и без това няма особена нужда. Но при това нашето военно министерство да бъде предварително предизвестено.

Не подлежи на съмнение, че всяко териториално нарастване на Княжество Румъния би било против нашите интереси на Балканския полуостров. Независимо от това, че в настоящата война Румъния се превърна в наш съюзник, но този съюз отчасти беше принудителен и отчасти с цел да се избави веднъж завинаги от върховната власт на султана и да стане независимо княжество. Интелигентната класа в Румъния, към която и партия или фракция да принадлежи, бидейки възпитана в революционен дух, в порицание на православната вяра, винаги се е явявала противник на монархическия образ на управлението въобще и недоброжелателна към Русия в частност. Интелигенцията в Румъния представлява преобладаващ елемент, тъй като винаги стои на кормилото на управлението в Княжеството; оттук е ясно, че за достигане на нашите намерения ние сме длъжни да се стремим към отстраняване в бъдеще на тези препятствия, които биха могли да възникнат при изпълнението на нашите задачи. Независимо от това, че по силата на Берлинския договор Добруджа е откъсната от България, въпреки това можем да се надяваме, че в недалечно бъдеще при нашата организация на армията България ще бъде в състояние със собствени сили да присъедини населената с българи Добруджа към своята територия и да има опора в съседството си с Русия. Въпреки че границите на Добруджа отчасти са означени, като спорен пункт се явява силистренската крепост Арап-Тапия. Съгласно указанията на инженер княз Хилков, местността Арап-Тапия е отдалечена на известно разстояние от Силистра, при село, което местните жители наричат Арап-Тапия. Румънските делегати при приемането на Добруджа се стремяха да докажат, че Арап-Тапия е до самия град Силистра заедно с околните лозя. На този именно спорен пункт и следва да се спрем. Силистренската крепост Арап-Тапия по никакъв начин да не се предава на румънското правителство, а да им се посочат границите на Арап-Тапия съгласно акта, съставен от княз Хилков. За всяко евентуално стълкновение, което може да възникне между България и Румъния, да се държи постоянно в Шумле (Шумен) като най-близък пункт до Добруджа силен гарнизон; и особено да се засилят артилерията и кавалерията (държането в Шумле на артилерия и кавалерия не може по никакъв начин да доведе до подозрения относно каквито и да било замисли на България). При пълна поддръжка от наша страна, при удобно местоположение на Княжеството и добре организирана и дисциплинирана армия може напълно да се разчита, че в най-близко бъдеще делото за обединяване на Добруджа ще стигне до желания резултат. Що се отнася до фактическото предаване на Добруджа на румънските власти, това дело може да бъде изключено от делата на управлението на императорския комисар и да се предаде на нашата дипломатическа агенция в Букурещ.

Възстановяването на разходите по издръжката на окупационния корпус до преминаването на властта в ръцете на образуваното в България правителство е задължение на Княжеството. Трябва да се има предвид, че постигането на нашите цели и предначертания е възможно само тогава, когато нашето влияние в България бъде преобладаващо. Ето защо населението на Княжеството освен нравствения дълг за освобождението, също така трябва да има и материално задължение, т.е. българите трябва да се смятат за наши безсрочни длъжници, така че кредиторът да има права да поиска изплащането на дълга по всяко време и всяка разсрочка на плащането трябва да се смята за благодеяние от страна на кредитора. Ето защо следва да се увеличат разходите по издръжката на окупационния корпус до възможните размери със задължение за изплащане на дълга при поискване от страна на императорското правителство без определяне на срока на падежа. Не подлежи на съмнение, че в близко бъдеще на Княжеството предстоят грамадни разходи по организацията на армията и гражданското управление, предвид на което в българския бюджет едва ли ще бъде възможно да се направи някакво натрупване. От това обстоятелство можем да се възползваме в случай на усложнения на обстоятелствата в Княжеството в неблагоприятен за нас смисъл. За да бъде нашето влияние трайно и сред търговците, следва в България да се учреди народна банка на търговски начала. Бидейки учредител и разпоредител на банката, винаги можем да привлечем на своя страна местните търговци, които в България представляват важен елемент, имайки твърде значително влияние при избора на народни представители в законодателното събрание. Обръщайки се след това към въпроса за организацията и уредбата на гражданското управление в Източна Румелия, Военният съвет стигна до следното заключение: „Вземайки предвид съображението, че висшите командири в източнорумелийската войска начело с генерал-губернатора зависят от благоволението на Негово величество Султана и може да се случи така, че турското правителство предвид запазване на своите интереси в Румелия да назначи началници в армията, в които ние нямаме доверие, на първо време следва да се ограничим с уредбата в Румелия само на народна милиция с оставане на нашите офицери в качеството на инструктори. Но за да има в Румелия ръководител на по-нататъшното развитие на армията, следва при нашия генерален консул във Филипопол да се назначи измежду опитните офицери постоянен военен агент, който да бъде снабден с инструкции, как да ръководи нашите офицери, оставащи в Румелия, и постоянно да бъде в негласна връзка с българското офицерство. Що се отнася до проекта за Органическия устав за Източна Румелия, то в това отношение не следва да се правят никакви изключения от Княжеството, т.е. законодателната власт принадлежи на народа в лицето на неговите представители, свобода на печата, изборите и събранията.

Поддържайки в Румелия незначителна по численост армия, организирана не по надлежен ред, при съществуване на свободен Органически устав може да се разчита, че правителството на генерал-губернатора ще се нуждае от външна поддръжка, т.е. поддръжката на Княжеството, и от нашето съдействие в трудни случаи. С помощта на нашите политически агенти в Румелия би било възможно да се усложни положението на генерал-губернатора и да се използва удобен момент за пълно присъединяване на Румелийската провинция към Княжество България. След благополучния изход на присъединяване на Румелия към Княжеството ще бъде възможно да се действа в Македония за въвеждане на автономно управление и там.“

Към постановлението на Военния съвет Господарят Император се отнесе твърде благосклонно. Разправят, че Негово величество благоволил да напише върху оригиналния доклад „да се подарят на България три парахода, приспособени за корабоплаване по Дунава, и полковник Соболев в качеството на деловодител на Военния съвет да бъде произведен в чин генерал-майор“. Генерал Соболев впоследствие бе назначен за министър на външните работи в България и председател на Министерския съвет.

Управлението на императорския комисар, получавайки в окончателна форма постановлението на Военния съвет, пристъпи към привеждане в изпълнение на неотложните предначертания на съвета; действително настъпи време за работа. Назначени бяха редица комисии по съставянето на циркуляри, предписания, инструкции до всички губернатори, неотложни закони и постановления, от които нашите власти бяха длъжни временно да се ръководят при събирането на държавните данъци, завеждането на държавното имущество и съставянето на списък на младото население на Княжеството, подлежащо на отбиване на военна повинност, организация на армията и флотата и накрая съставяне на различни проекти по издаването на Органическите устави. Като се проследява протичането на работата по уредбата на новообразуваното княжество, трябва да се съзнава, че известни руски хора, като генерал Домонтович, работеха неуморимо за общата руско-българска полза като истински патриоти. За последните отсъстваха всякакви задни мисли, всякакви задни цели. Те се придържаха към благородния принцип за свобода и независимост за братята по кръв и религия; единстаено това бе девизът на генерал Домонтович. Що се отнася до княз Дондуков-Корсаков, в качеството на императорски комисар, може да се каже, че той заемаше място в салона като хубава мебел. Уповавайки се на действията на обкръжаващите го чиновници и адютанти в блестящи мундири, той виждаше себе си като бъдещ царуващ княз български. Стараейки се да запази българския престол лично за себе си, княз Дондуков-Корсаков с помощта на подкупни и користни приближени нему лица създаде цял легион агитатори сред българското население за неговото, на Дондуков-Корсаков, избиране за български княз.

От своя страна българите вярваха във възможността за назначаване от страна на освободителката Русия за български княз на императорския комисар Дондуков-Корсаков и независимо от редицата негови недостатъци все пак смятаха за твърде възможно и отчасти дори за полезно възкачването на това лице на българския престол.

Но скоро всички тези предложения и агитации рухнаха до основа: княз Дондуков-Корсаков получи височайше мъмрене за своите неблаговидни действия и за кандидат за българския престол бе назначен принц Александър Батенберг. С това бе сложен край на всички политически неразбории и безредици, съществуващи по това време зад Дунава. Скоро след това се състояха избори за представители във Велико народно събрание, което откри своите заседания в гр. Търново. Приети бяха всички законопроекти, съставени от Управлението на императорския комисар, утвърден бе Органическият устав с малки поправки и нашият кандидат принц Батенберг бе избран за княз на българите.

Също безпрекословно бе приет дългът към нашето правителство за издръжката на окупационния корпус (струва ми се, кръглата сума 10 618 250 рубли и 43 копейки); с една дума, всички наши желания бяха изпълнени от българите безпрекословно. Доколко българите ни бяха предани, се вижда от това, че дори по финансовата част решително никой от българите не се съмняваше в нашата акуратност. Всички разходи бяха приети във вид на благодеяния от наша страна, без да се прави оценка, дали са изразходвани правилно, или неправилно, а между тях на практика се оказаха и някои неправилни разходи и дори към окупационния дълг бяха приписани кръгли цифри, като например в разходите на окръжното управление бе включена и издръжката на топографската команда. Междувременно всички топографски карти, снимки, планове, чернови, дори инструменти бяха изпратени в Петербург във Военнотопографското управление. Струва ми се, че ако ние бяхме снели топографски карти на България, Добруджа и Източна Румелия, до Константинопол включително, и отнесли разходите към дълга на българската хазна, би следвало да предадем на българското правителство и работата на нашите топографи. Ако нашето военно министерство е извършило тези работи собствено за себе си (до последната война нашето военно министерство не разполагаше с никакви карти на Европейска Турция), тогава, струва ми се, и разходите по този повод би следвало да бъдат приети от нас за наша сметка! Нашият окупационен корпус остави в България множество боеприпаси и пушки, система „Кринка“. За последните военното ведомство определи заводски цени, т.е. цени, по които нашите правителствени заводи продават в Русия, без да се включват опаковането и превозът. Но и тук има малко недоразумение. Нали ние самите, нашите началници на оръжейните части, продаваха тези пушки като негодни по 50 сантима пушката! По такъв начин излиза, че от евреите купувачи ние вземахме по 50 сантима за пушка, а от своите братя по кръв и по религия по 15 рубли за съвсем същата пушка!

(Следва)