Гъртруд Елиън (Gertrude Elion)
23 януари 1918 г. – 21 февруари 1999 г.
Нобелова награда за физиология или медицина (заедно с Джеймс Блек и Джордж Хичингс)
(За откриването на важни принципи в лекарствената терапия.)
Гъртруд Елиън е родена в еврейско имиграционно семейство (баща ѝ имигрира на 12 години от Литва, а майка ѝ – на 14 години от Русия). Завършва през 1937 г. колежа „Хънтър“ със степен бакалавър. След това в продължение на един семестър преподава в Нюйоркското болнично училище за медицински сестри и едва през 1939 г. успява да продължи следването си с аспирантура в Нюйоркския университет, където през 1941 г., като единствен кандидат от женски пол, получава степента магистър по химия.
През 1941/42 г. работи като преподавател по химия и физика, след това като химик лаборант във фирмата за производство на хранителни продукти „Quaker Maid“ (1942/43 г.). През 1943/44 г. се занимава със синтезиране на органични съединения в компанията „Джонсън и Джонсън“ в Ню Джърси. През 1944 г. Елиън започва работа във фармацевтичната компания „Уелкъм“ (днес „GlaxoSmithKline“), а след това в „Бароуз Уелкъм“ в Северна Каролина, където работи до 1984 г. Там Елиън е асистент-биохимик (1944/50 г.), заместник-директор по научната работа (1955/62 г.) и ръководите на от дела по експериментална терапия (1966/83 г.), в който се работи за създаването на нови лекарствени препарати въз основа на химията, биохимията, фармакологията, имунологията и вирусологията; отделът има и лаборатория за клетъчни култури. Елиън сътрудничи на Националния американки институт по онкология, а от 1970 г. е професор по фармакология в университета „Дюк“. Консултант е на службата за обществено здраве на САЩ (1960/64 г.), председател на биохимичната конференция „Гордън“ (1966 г.) и член на научния съвет на Американския институт по онкология (1980/84 г.).
Елиън не успява да следва аспирантура, защото това не се позволява на жени и никога не защитава формално дисертация за докторска степен, но въпреки това по-късно получава почетни докторски степени от университета „Джордж Вашингтон“, от Политехническия институт на Нюйоркския университет (1989 г.) и от Харвардския университет (1998 г.).
Сред лекарствените препарати, изнамерени от Елиън, са меркаптопуринът (противолевкемичен препарат), азатиопринът, алопуринолът (използван за лечение на подагра), антималарийният препарат пириметамин, триметропримът и ацикловирът (антивирусен препарат, използван за лечението на херпес).
Елиън е член на Американската академия на науките и изкуствата и на Американската асоциация за съдействие на развитието на науката. През 1992 г. подписва „Предупреждението на учените към човечеството“.
ИЗТОЧНИК: Уикипедия
Превод от руски: Павел Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.