петък, март 31, 2017

Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници - 6

ДО ТУК:
Първи и втори разпит на Васил Левски (5 януари 1973 година)
Трети разпит на Васил Левски (6 януари 1973 година)
Четвърти разпит на Васил Левски (7 януари 1973 година)
Пети разпит на Васил Левски (8 януари 1973 година)
Шести разпит на Васил Левски (8 януари 1973 година)

РАЗПИТ НА ХРИСТО ХАНДЖИЯТА (Христо Цоньов - Латинеца)

януари 1873 година

Как ти е името, откъде си, какво е занаятието ти, на колко си години?

Христо, на баща ми – Цоньо, ловчанец съм, държа хан в Какрина, на двадесет и пет-двадесет шест години съм. От седем месеца съм ханджия в Какрина. Преди се занимавах с кожарство в Ловеч, кръчмарувах малко време край Ловеч.

Кога се срещна с Дякон Левски и как стана запознанството ви?

Срещнах се с него през нощта, когато го заловиха. Нея нощ той дойде заедно с моя роднина Никола бакърджията, когото познавам.

Когато беше кръчмар край Ловеч, Дякона не идваше ли в кръчмата ти?

Не е идвал никога.

Дякона е бил толкова време в Ловеч, може ли да казваш, че не знаеш?

Не съм го виждал, не зная.

Дякона казва, че когато ти си бил кръчмар край Ловеч, той идвал няколко пъти в кръчмата ти [и е] нощувал там.

Там не е само моят дюкян, там има четири-пет дюкяна, може да е ходил в кръчмата на другиго.

Дякона казва дори: „Известно време не бях виждал тоя човек, видях го тоя път в Какрина.“

Нека казва, не го познавам.

ВЪПРОСИ КЪМ ДИДЬО ПЕЕВ

Познаваш ли човека, който седи насреща ти?

Виждал съм го в Ловеч, но какъв е – не зная.

Не си ли носил на Дякона писмо в кръчмата на тогова, край Ловеч?

Виждах го само в Ловеч в Мариновото кафене, но в кръчмата на тогова писмо на Дякона не съм носил.

[Подписал:] Дидьо Пеев

ВЪПРОСИ КЪМ ХРИСТО ХАНДЖИЯТА

Как дойде Дякона в твоя хан и защо те задържаха? Щом ти не се познаваш с Дякона и не си му бил другар, щяха ли да те задържат?

Втората вечер на Коледа, към десет часа, те дойдоха заедно с Никола бакърджията [и] отседнаха в моя хан. Аз казах на вуйчо ми Вълчо: „Ако идеш в Ловеч, вземи коня на баща ми“ и си заминах. Когато отивах, аз накарах Никола бакърджията да заключи вратата. Когато се върнах, чух един пушечен изстрел [и] видях, [че] заловили Дякона. „Къде беше?“ - ме запита Хюсеин бинбашият. Аз [му] казах. Сетне те ми казаха: „Заключи хана и ела!“ Вземаха ме заедно с Никола [и] ни изпратиха в Ловеч, оттам в Търново, [а] оттам тука. В тая работа аз никак не влизам и нямам нищо общо с нея.

Не попита ли ти Никола – кой е тоя човек и къде се е намерил с него?

Попитах го, и той ми каза, [че] бил Петко търновецът, срещнал го из пътя.

Откога се занимава Никола с бакърджийство?

Никола от малък, заедно с брата си Станьо, е бакърджия в Ловеч.

Няма ли Никола друг прякор?

Казват го Никола Цвятков.

[Подписал]: Христо ханджия

четвъртък, март 30, 2017

Едит Пиаф

Тегне ми силна умора, резултат не толкова от физическо, колкото от психическо претоварване, трудно се съсредоточавам да пиша, затова днес в блога ще има не текст, а албумче.

Албумчето е със снимки на Едит Пиаф от различни години, на някои е сама, на две е с Марлене Дитрих, на по една с боксьора Марсел Сердан, Ален Делон, Жан Кокто и Ив Монтан.

След снимките, като бонус, има и една песен.


А това е песента, „Акордионистът“ (за момичето, чийто приятел-акордеонист не се връща от фронта), първата песен на Един Пиаф, която чух много-много отдавна, толкова отдавна, че вече не помня кога, и която, въпреки че съм я слушал безброй пъти, все още я слушам като за първи път – с необикновено вълнение.


сряда, март 29, 2017

Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници - 5

ДО ТУК:
Първи и втори разпит на Васил Левски (5 януари 1973 година)
Трети разпит на Васил Левски (6 януари 1973 година)
Четвърти разпит на Васил Левски (7 януари 1973 година)
Пети разпит на Васил Левски (8 януари 1973 година)

ШЕСТИ РАЗПИТ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

9 януари 1873 година

Кажи какво беше съдържанието на раздадените от тебе предписания на Ловчанския, Видрарския, Тетевенския и други комитети?

Колко оръжие, колко мюсюлмани, колко християни, колко животни, колко зърнени храни, колко постъпили в комитета хора има в селските комитети, влизащи в находящия се на всяко място Централен комитетq и дали е време [за въстание]. Статистическите сведения ще се прегледат и преценят от Букурещкия комитет. [Щеше] да се предложи веднъж на мюсюлманите [да подкрепят българите], приемат ли, нищо не ще им се случи, не приемат ли, ще се въстане и срещу тях. Щеше да се изготви друг правилник, който да обезсили първия и да определи начина как да стане и ще се вдигне бунтът. Докато не се даде някому специална заповед да има право да кореспондира с други народи, това право остава на Централния комитет. Заповедта за започване на бунта щеше да се приведе в изпълнение, когато Централният комитет намереше времето за подходящо. Ако един комитетски човек усети, че някой външен желае да постъпи в комитета, той [му] открива отдалече; след като проучи намеренията му, ще [трябва] да съобщи на най-близкия по-малък комитет; в случай че казаният комитет не се усъмни [в неговото] желание да постъпи, както и в неговите способности, той се съгласява на приемането му, но да не се съобщава [за това] на жените и децата. Това ми е останало в ума от съдържанието на устава. Може да има и други някои неща, но не ги помня.

На Васил от Гложене по едно време били дадени предписания и той бил изпратен в Тракия, придружен от Сава Младенов. Кажи какви бяха тия писма и кои бяха хората, на които се изпращаха?

В началото, откривайки на някои хора от Тракия комитетския въпрос, аз забелязах в тях предразположеност [към комитета]. Писах в Букурещ, а и те писали много пъти. Аз дадох инструкциите на Сава Младенов и Васил от Гложене да ги занесат в Ловеч и ги предадат по принадлежност. Някои от тях не приели, а някои дори скъсали, а може би са приели една малка част [от тях]. На всеки случай, желаният резултат не можа да се получи. Нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако им се поднесе в къщите на тепсия.

През [време на] тая си обиколка как намери настроението на народа и по какъв начин се приближи до всекиго?

Начетените българи, които очакваха напредъка чрез просветата, намираха за опасно и неуместно искането на права с оръжие. Те бяха на мнение, че вместо да се прави това, напредъкът и просветата, [както] и тия работи, да се уредят чрез държавата, помощта на чужди народи да се избегне. По такъв начин те се държаха настрана от нашите комитетски работи. Обаче селяните, които са залагали тапиите си за сто гроша, които след няколко години ставаха хиляда [бяха на друго мнение]. Десетте кола сено, чрез услугата на мухтарите са били записвани от юшюрджиите – петнадесет, десет овце се записваха от бегликчиите – петнадесет. Тия селяни в такова тежко положение, когато им се говореше за какъвто и да е бунт, с надежда че ще се отърват от това зло, идваха накъдето ги теглехме. Това са моите впечатления.

Не одобри ли ти тия техни мнения? [т. е. мненията на начетените].

Да, и аз разбрах, че вървим по погрешен път. По едно време бях дори намислил да намеря някакво средство да отида в Цариград и да вляза във връзка с властта, да разкажа теглото на народа, та дано се намери някой лек. Отдавна бях разбрал, че мнението да се обърнем към чужди държави е твърде опасно за нашия народ. Веднъж в Цариград аз имах дълъг разговор с едного на име Жеко, човек на черногореца Лукович, от Хаджи-Димитровата чета. Тоя човек ми беше казал: „Четата на Хаджи Димитър се състои от хайдути и разбойници, които ще предизвикат нещо в България. Явно е, че те са хора, които днес са на едно място, а утре не ги намираш. Българите от едно подобно преминаване на разбойници вместо полза имат вреда, защото ще излезе потеря, която ще унищожи както разбойниците, така и техните неволни помагачи, които нищо не знаят. Освен това и работата ще излезе съвсем наяве.“ След време в Браила думата взема един пълномощник на одеските българи. Без да ме познава, той каза: „Преди известно време Жеко идва тук и донесе един списък на четири хиляди и петстотин души българи, и съобщи, че те били уж готови, аз не можах да се стърпя [и дойдох тука].“ Жеко дойде и стоя в Цариград два деня. Но понеже е невъзможно да се запишат за два дни четири хиляди и петстотин българи, Жеко излъгал, за да изтръгне от Тошков-Миронович от Одеса хиляда-две хиляди гроша. „Жалко, че без да има нещо налице, вие сте повярвали и сте станали причина да се говори за българите“ - бях казал аз.

Кои са другарите ти, които бяха заловени заедно с тебе, и как ви заловиха?

От моите двама другари, именуваният Христо държеше преди край Ловеч кръчма. Мене той ме познаваше като търновец. По едно време Христо остави кръчмата, отдавна не бях го виждал. Тоя път аз отивах от Ловеч за Търново; из пътя Никола от Ловеч, когото тоя път видях, ми каза: „Аз ще остана в село Какрина, ако искаш остани и ти!“ Той ме заведе в кръчмата на Христа от Ловеч, когото не бях виждал отдавна. Нея вечер ние останахме там. Към десет часа сутринта, когато излязох навън, аз видях пред вратата един въоръжен с пушка. Попитах го кой е той, той ме улови за ръката. У мене имаше два револвера, извадих ги и раних в ръката човека, който ме хвана; после започнах да бягам, обаче държащият ме не ме пусна. Пристигнаха другарите му, удариха ме по главата [и] аз паднах там. Заловиха ме и ме изпратиха в Ловеч, оттам в Търново и оттам тука. Когато ме заловиха, Христо ханджията не беше там. Бяха се загубили добичетата му, [та] отишъл да ги търси. Заловили го после в дома му.

Когато се откри, че обирът на хазната е комитетска работа, когато Марин ловчанецът и Димитър пашкулджията бяха заловени, [и] когато властта започна да те търси, ти все в Ловеч ли беше и в чия къща се намираше?

Обикалях из пловдивските села, прекарах малко време в Ловеч из колибите в лозята по една-две вечери, защото в тия колиби нямаше никой.

Кога дойде в Ловеч и кой ти даваше хляб и ядене?

Отвреме-навреме влизах в града, вземах хляб от фурната, излизах пак вън и се криех в колибите.

Освен писмата и книжата с твой подпис, които се намират в наши ръце, има ли и други книжа, и ако има – къде са?

Освен книжата, които се намират в ръцете ви, други няма, защото извършваните тук работи аз изпращах отсреща за сведение.

[Подписал]: Васил Дякон Левски

Зададените въпроси и показанията на споменатия Васил Дякон Левски от 17 зилкаде до днес са протоколирани в наше присъствие.

21 зилкаде 1288 - 9 януари 1873 година.

вторник, март 28, 2017

Лекции по руска литература – брой 65

АВТОР: ВЛАДИМИР НАБОКОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6. II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1, 2. "БАЩИ И ДЕЦА" (1862 г.) - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. III. ФЬОДОР ДОСТОЕВСКИЙ (1821-1881) - 1, 2, 3, 4-5. "ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ" (1866 г.) – 1, 2. "ЗАПИСКИ ОТ ПОДЗЕМИЕТО" (1864 г.) – 1, 2. „ИДИОТ“ (1868 г.) - 1. „БЕСОВЕ“ (1872 г.) - 1. „БРАТЯ КАРАМАЗОВИ“ (1880 г.) - 1. IV. ЛЕВ ТОЛСТОЙ (1828-1910) - 1. “АНА КАРЕНИНА“ (1877 г.) - Сюжет - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9-10, 11, 12-13, 14; Характеристики - 1; Хронологията на Толстой - 1.

Композиция

Как да разберем правилно композицията на грандиозния роман? Ключът можем да намерим само в разпределението на времето.

Целта и достижението на Толстой е едновременното развитие на основните линии в романа и ние трябва да изследваме тяхната синхронизация, за да си обясним магическата прелест на неговото очарование.

В първите 21 глави конфликтът е съсредоточен около скандала в дома на Облонский. Този скандал помага да се въведат два нови сюжета: 1) триъгълника Кити-Льовин-Вронский и 2) началото на темата за Ана и Вронский. Забележете, че Ана (с грацията и мъдростта на светлооката богиня Атина) помирява брат си с жена му и в същото време разваля демонично годежа на Кити с Вронский, като го пленява. Измяната на Облонский и нещастието на Доли подготвят темата за Вронский и Ана, която няма да се разреши така лесно, както неприятностите на Облонский и Доли и мъката на Кити. Доли прощава на своя мъж в името на децата и на любовта си към него, Кити след две години се омъжва за Льовин, който се оказва прекрасен съпруг. Този брак явно се харесва на Толстой, но Ана, демоничната красавица от книгата, ще разруши семейния си живот и ще загине.

През първата част (34 глави) седем съдби са поставени редом във времето: Облонский, Доли, Кити, Льовин, Вронский, Ана и Каренин. Отношенията в семействата на Облонский и Каренин са разклатени от самото начало, след това ще се уредят при Облонски, но ще започнат да се разрушават при Каренини. Пълно скъсване на отношенията настъпва при две хипотетични двойки - при разпадналата се двойка Вронский и Кити и при също разпадналата се двойка Льовин и Кити. По този начин Кити остава сама, Льовин - също остава сам, а Вронский (временно свързан с Ана) заплашва да разруши двойката Каренини. И така, ще отбележим няколко важни момента в първата част: авторът размества седем герои, трябва да се следят седем съдби (свързват ги малките глави), а тези седем съдби протичат в една хронологична последователност, като изходното време е февруари 1872 година.

Втора част се състои от 35 глави и започва за всички участници в средата на март, същата 1872 година, но след това ставаме свидетели на едно любопитно явление: триъгълникът Вронский-Каренин-Ана живее по-бърз живот от все още самотния Льовин и все още самотната Кити. Това е прелестен детайл в структурата на романа - двойките живеят по-бързо от хората поотделно. Ако погледнем линията на Кити, ще видим, че самотната девойка, която вехне в Москва, ходи на преглед у знаменит лекар, но въпреки своите нещастия, помага около грижите и отглеждането на шестте деца на Доли (най-малкото е само на два месеца), а след това в началото на април 1872 година нейните родители я отвеждат в немския курорт Соден. За това се разказва в първите три глави на втора част. Едва в 30-та глава ние отиваме след семейство Щчербацки в Соден, където времето и Толстой ще излекуват Кити. Пет глави разказват за това лечение, след това в края на юни 1872 година Кити се връща в Русия, в имението Облонский-Шчербацкий, разположено близо до имението на Льовин. С това прекъсва нейната линия във втората част.

В същата втора част животът на Льовин на село е точно синхронизиран с живота на Кити в Германия. За неговата дейност разказват шест глави: 12 - 17. Те са рамкирани от глави, изобразяващи живота на Вронский и Каренини в Санкт Петербург, и най-главното в тях е това, че триъгълникът Вронский-Каренини живее по-бързо от Кити или Льовин в продължение на година и нещо. От 5-та до 11-та глава съпругът размишлява, а Вронский се стреми упорито да постигне своето и до 11-та глава след цяла година настойчиви домогвания става любовник на Ана. Това се случва през октомври 1872 г. Но за Льовин и Кити е пролетта на 1872 г. Те изостават във времето с няколко месеца. Друг скок напред настъпва в дванадесетте глави от 18-та до 29-та, в които е изобразен знаменитият епизод с конните надбягвания, завършващ с признаването на измяната от Ана, това е през август 1873 г. (остават три години до края на романа). После действието отново отстъпва назад, ние се връщаме в пролетта на 1872 г., при Кити, която се намира в Германия. Така в края на втората част наблюдаваме любопитна картина: Кити и Льовин изостават във времето с 14 или 15 месеца от Вронский и Каренини. Ще повторим, че двойките се се движат по-бързо от индивидите.

В третата част, състояща се от 33 глави, оставаме за малко с Льовин, след това заедно с него посещаваме Доли в имението на семейство Облонски преди идването на Кити и в края на 12-та глава през лятото на 1872 г. пред Льовин възниква прелестно видение - Кити пътува с карета от гарата, след като е напуснала Германия. В следващите глави се озоваваме в Петербург с Вронский и Каренини след сцената с конните надбягвания (лятото на 1873 г.), а после се връщаме към септември 1872 г. в имението на Льовин, откъдето той през октомври 1972 г. неизвестно защо заминава за Германия, Франция и Англия. Бих искал да подчертая, че Толстой се намира в затруднено положение. Любовниците Вронский и Ана и измаменият мъж живеят по-бързо, те са изпреварили много самотната Кити и самотния Льовин: в първите 16 глави на четвърта част е вече средата на зимата, 1873 г. Толстой не казва никъде колко време е прекарал Льовин в чужбина и разликата от година и нещо между времето на Льовин-Кити и Вронский-Ана се появява само при една хронологична ремарка в 11-та глава на втора част, където се казва, че Ана е станала любовница на Вронский: той се е стремял цяла година към това и накрая тя е отстъпила - в този промеждутък Льовин и Кити изостават от тях. Но читателят не може да следи съсредоточено времето в романа, дори талантливите читатели са рядко толкова внимателни, затова ние се заблуждаваме, когато смятаме и чувстваме, че епизодите с участието на Вронский и Ана са напълно синхронизирани с епизодите, в който участват Льовин и Кити, и че разнообразните събития в живота им протичат приблизително по едно и също време. Читателят е уверен, че се движим в пространството: от Германия към Централна Русия, от село към Петербург или Москва и обратно, но той изобщо не осъзнава, че се движим във времето: ту избързваме напред с Вронский и Ана, ту се връщаме назад с Льовин и Кити.

В първите пет глави на четвърта част проследяваме развитието на темата Вронский-Каренини в Петербург. В средата на зимата през 1973 г. Ана чака дете от Вронский. В 6-та глава Каренин идва в Москва по свои обществени дела и в същото време там пристига Льовин след пътешествията си в чужбина. В 9-та-13-та глава Облонский дава в дома си обяд през първата седмица на януари 1874 г., където Льовин и Кити се срещат отново. Точно две години след началото на романа се случва сцената с тебешира, както ви подсказва този времеви указател; но за читателя и Кити (вижте някои указания в разговора ѝ с Льовин край масата за игра на карти, когато пишат с тебешира) неизвестно защо е минала само една година. И ето кое е удивителното: има разлика между физическото време на Ана и духовното време на Льовин.

В четвърта част, точно по следата на книгата, всичките седем съдби отново са поставени в една темпорална редица, като в началото на книгата, през февруари 1872 г. Настъпил е януари 1874 г. по моя календар и календара на Ана, но според календара на читателя и на Кити е едва 1973 г. Във втората половина на четвърта част (глави 17-23) Ана едва не умира по време на раждането в Петербург, след това настъпва временно помирение между Каренин и Вронский и Вронский прави опит да се самоубие. Четвърта част завършва през март 1874 г. Ана скъсва с мъжа си и заедно със своя любовник заминава за Италия.

Петата част се състои от 33 глави. Седемте герои живеят синхронно съвсем за малко. Вронский и Ана в Италия отново изпреварват останалите. Това напомня конно състезание. Женитбата на Льовин в първите шест глави става през ранната пролет на 1874 г. и когато срещаме отново Льовини отначало на село, а след това до постелята на умиращия брат (глави 14-20), вече е дошъл май 1874 г. Но Вронский и Ана (сместени между тези две вериги от глави) са ги изпреварили с два месеца и се наслаждават на юлската топлина в Рим. Сега синхронизиращо звено между двете групи герои е самотният Каренин. Понеже в книгата има седем главни герои и действието се основана на връзката им по двойки, а числото седем е нечетно, един човек естествено изпада от играта и остава без партньор. В началото е излишен Льовин, сега Каренин. Ние се връщаме към Льовин през пролетта на 1874 г., а след това участваме в разнообразните занимания на Каернин и постепенно се приближаваме към март 1875 г. По това време Вронский и Ана са се върнали в Петербург, след като са прекарали една година в Италия. Очарователна сцена на срещата със сина ѝ, който на 1 март е станал на 10 години. Скоро след това тя заминава с Вронский в извънградското му имение, разположено недалече от именията на Облонский и Льовин.

Вижте как седемте съдби се движат отново в една хронологична последователност от юни до ноември 1875 г. в шестата част, която се състои от 33 глави. Ние прекарваме първата половина на лятото през 1875 г. с Льовини и техните роднини, след това в юли Доли отива с каляска в имението на Вронский, за да играе там тенис. Облонский, Вронский и Льовин се срещат в останалите глави по време на земските избори на 2 октомври 1875 г., а след месец Вронский и Ана заминават за Москва.

Седмата част се състои от 31 глави. Това е най-важната част в книгата, нейната трагична кулминация. Ние отново се оказваме в Москва през ноември 1875 г. Шестима герои са по двойки: нестабилната, вече белязана с печата на горчивината двойка Вронский-Ана и очакващите потомство Льовини и Облонски. Кити ражда дете и в началото на май 1876 г. ние посещаваме заедно със семейство Облонски Каренин в Петербург. После се връщаме в Москва. Тук започват редица глави, от 23-та до края на седма част, посветени на последните дни на Ана. Тя се самоубива в средата на май 1876 г. Аз вече говорих за тези безсмъртни страници.

Осмата последна част е доста тромава и съдържа 19 глави. Толстой използва похват, който вече се среща в книгата и преди това: мести героите от едно място на друго; така действието се пренася от една група хора към друга. Влаковете и каретите играят важно място в романа.: Ана пътува два пъти в първата част от Петербург за Москва и обратно за Петербург. Облонский и Доли се оказват в различни глави нещо като пътешестващи посредници, пренасящи читателя там, където Толстой иска да го отправи. В края на краищата Облонский получава прекрасна работа с добра заплата за услугите, които е оказал на автора. Сега, в първите пет глави на последната осма част доведеният брат на Льовин Сергей пътува със същия влак като Вронский. Времето на действие може да се установи лесно благодарение на многобройното споменаване на военни събития. Славяните от Източна Европа, сърби и българи, се сражават с турците. Това става през август 1876 г., след една година Русия ще започне война с Турция. Начело на доброволен отряд Вронский заминава за фронта. Сергей пътува със същия влак към Льовини и това обстоятелство ни свързва не само с Вронский, но и с тях. Последните глави са посветени на семейния живот на Льовини на село и на обръщането на Льовин към Бога по повеля на Толстой.

От това изследване виждаме, че преходите у Толстой са значително по-малко гъвкави и обмислени от преходите от група към група в главите на "Мадам Бовари". Кратката и рязко прекъсваща глава заменя дългия абзац у Флобер. Но е необходимо да отбележим, че у Толстой има значително повече герои. У Флобер язденето, разходката, танцът, пътуването с карета между селото и града, многобройните дребни действия и движения служат за преходи от сцена към сцена вътре в главите. Във великия роман на Толстой скърцащите влакове возят и убиват героите и всеки старомоден подход се използва за смяна на една глава с друга, например една нова част или глава често започва с най-обикновено съобщение за това, че е минало еди колко си време или че едни или други герои постъпват така или иначе на едно или друго място. В поемата на Флобер има повече музика, това е едно от най-музикалните произведения в световната литература; във великия роман на Толстой има повече мощ.

Това е движещият скелет на книгата, който може да бъде наречен надбягване: отначало всичките седем герои вървят в крак, след това Вронский и Ана се откъсват напред, като оставят назад Льовин и Кити, отново се изравняват, а след това, със забавния устрем на прелестни кукли, Вронский и Ана отново изпреварват останалите, но не за дълго. Ана няма да завърши състезанието. От шестимата герои до края на книгата авторът запазва интереса си само към Льовин и Кити.

(Следва)

БЕЛЕЖКА: Поради това, че цитатите (с курсив) в някои от откъсите са дадени по превода на Георги Жечев, има разминаване между изписването на някои лични имена.

ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ ДОТУК В:

БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

понеделник, март 27, 2017

Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници - 4

ДО ТУК:
Първи и втори разпит на Васил Левски (5 януари 1973 година)
Трети разпит на Васил Левски (6 януари 1973 година)
Четвърти разпит на Васил Левски (7 януари 1973 година)

ПЕТИ РАЗПИТ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

8 януари 1873 година

През времето, когато беше в Ловеч, с кои прави комитетско събрание?

Аз преди казах, [че] освен Ваньо терзията, който сега се намира във Влашко, никого не познавам.

След като Ваньо замина за Влашко, в чия къща нощуваше ти, колчем ходеше в Ловеч, и къде свикваше събрание?

След заминаването на Ваньо Ловчанският комитет се разтури.

Какво ще кажеш, ако дойдат и ти кажат в лицето, че си правил събрания в къщата на Ваньо, че след заминаването на Ваньо ти си нощувал в Мариновата къща [и] че си докарал три добичета от Плевен?

Аз не съм оставал в Мариновата къща, не съм купувал и изпращал добичета от Плевен в Ловеч.

Когато Димитър минал отсреща [Букурещ] тука с писма и дошъл в Ловеч, ти, Димитър и от Ловеч поп Кръстьо, Димитър копринаринът, Марин кафеджията и Ваньо терзията сте направили събрание в една колиба в лозята край Ловеч. После тия хора събрали от Ловчанския комитет пари и купили за тебе, за Димитър и за Ангел Кънчев три коня, за да обикаляте България. Парите за тия коне били изпратени в Плевен. Пари за купения за тебе кон ти си взел на заем, така казват Димитър и другите. Ти казваш: „В Ловеч не познавам никого.“ Как е възможно това?

Димитър ми донесе и предаде писмото към Карлово [и] после замина за Ловеч. Сетне и аз отидох в Ловеч и се намерихме с Димитър в къщата на Ваньо терзията. Аз, Димитър, Ваньо терзията и Ангел Кънчев – четиримата, направихме заседание и стана дума за купуване на коне. Ваньо терзията ни даде пари, откъде ги е взел – не зная. После ние с Ангел Кънчев заминахме за Плевен и купихме един жребец и един кон. Димитър остана малко в един хан в Ловеч и купил за себе си едно добиче, откъде го е купил – не зная.

ВЪПРОСИ КЪМ ДИМИТЪР ОБЩИ

Димитре, ти чу думите, които каза Дяконът, верни ли са казаните работи и, ако не са верни, кажи кое е истината!

Две негови приказки са прави, пет са лъжа.

Димитре, ти кажи истината!

Марин кафеджията, Ангел Кънчев и Дякон Левски – тримата, отидоха в Плевен да купят три добичета. Аз останах в Ловеч в Станчовия хан. След като те купили от Плевен два коня – моя купиха в Ловеч от Марин кафеджията, – те се върнаха пак при мене в Ловеч, в Станчовия хан, видяха ги. Както казах в предишния си разпит, аз, Дяконът и Ангел Кънчев обиколихме всички села, които преди изброих, и организирахме комитети.

[Отпечатал пръст]: Димитър

НОВ ВЪПРОС КЪМ ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Дяконе, ето, Димитър ти каза в лицето, какво ще речеш ти?

Ние обходихме с Димитър селата [и] организирахме [комитети], преди отказвах, поради това, че не зная турски; с Димитър обикаляхме заедно. В Плевен за купуване на добичета ходихме двамата с Ангел Кънчев, Марин го нямаше, тук Димитър лъже.

НОВ ВЪПРОС КЪМ ДИМИТЪР ОБЩИ

Димитре, понеже ти каза: „Аз не обикалях вече с Дякона“, къде те назначиха да ходиш сам, къде стана това събрание и кои бяха в събранието?

[Това събрание] стана в Ловеч; имаше седемнадесет души, обаче от тях познавам: намиращия се във Влашко Ваньо терзията, Димитър копринарина, Марин кафеджията, поп Кръстьо и Анастас от Плевен, имената на останалите не зная.

[Отпечатал пръст]: Димитър

НОВ ВЪПРОС КЪМ ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Дяконе, ти чу какво каза Димитър, какво ще кажеш на това?

Мене ме нямаше на онова събрание, аз не зная.

НОВИ ВЪПРОСИ КЪМ ДИМИТЪР ОБЩИ

Димитре, ти чу какво каза Дяконът.

Да, на онова събрание, той беше заедно [с нас].

Димитре, от кого дойде заповед за убийството на дякона владишки наместник, когото ти уби в Орхание?

Убих го въз основа на писмо, дошло от Ловчанския комитет и от Дякона с подпис Арслан Дервишоглу.

НОВ ВЪПРОС КЪМ ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Дяконе, ти чу, че Димитър е убил дякона въз основа на твоето писмо с подпис Арслан Дервишоглу, какво ще кажеш на това?

Според дадения от Димитър рапорт, дяконът щял да издаде работата на властта. Съгласно постановленията на комитетския устав, той трябваше да бъде убит. Аз писах на Букурещкия комитет, че е необходимо да се премахне дяконът, понеже мнението на Букурещкия комитет беше нужно. Докато дойде отговор оттам, Димитър убил дякона в Орхание. После се получи отговор от Букурещ за убиването му. Когато аз [го] пратих на Димитър, чух че ловчанската власт получила телеграма за убиването на дякона. От Букурещ били донесли уж по-напред на Димитър заповед за убийството на дякона.

НОВ ВЪПРОС КЪМ ДИМИТЪР ОБЩИ

Димитре, ти казваш, че Дяконът ти писал писмо за убийството на дякона, той обаче казва: „Аз не съм писал писмо.“ Ти не знаеш да четеш, кой ти прочете изпратеното писмо?

Прочете ми го даскал Иван, когато ходих в Тетевен.

[Отпечатал пръст]: Димитър

НОВИ ВЪПРОСИ КЪМ ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Дяконе, ти чу казаното от Димитър, ако дойде даскалът и каже [същото], какво ще речеш?

Комитетите не вършеха никаква работа без подписа с моето лъжливо име Арслан Дервишоглу. Каквото и да съм казал преди за убийството на дякона, аз изпратих на Димитър писмо с подпис. Писма без моя подпис не се приемаха от никой комитет, дори и от Букурещкия.

Дяконе, във вчерашния си разпит ти каза, че не се събирали пари за оръжие. Димитър казва, че освен парите от другите комитети, само той собственоръчно ти е донесъл и предал двадесет и пет хиляди гроша за купуване на оръжие. Какво ще кажеш ти на това?

Събраните пари и с мене и без мене се изпращаха от Ловчанския комитет в Букурещ, те бяха за разноски, а не още за купуване на оръжие. Получените от Димитър пари аз изпращах също така отсреща.

Марин кафеджията от комитета ли е, или не?

Когато ние с Ваньо терзията излизахме на полето, идваше и Марин кафеджията. За мене Ваньо терзията каза, че съм търновчанин. Той може да е от комитета, но аз не зная.

ВЪПРОСИ КЪМ АНАСТАС ОТ ПЛЕВЕН

Познаваш ли седящия насреща ти човек?

Да, познавам го, той е Левски.

Анастасе, кажи как се срещна с Дякона?

Както съобщих подробно в предишното си показание и разпит, с Дякона се срещнах и запознах у моя брат Данаил в Турну Магурели. След това Дяконът замина за Цариград, [а] аз се върнах в Плевен. По онова време брат ми изпрати един пакет наставления, написани на турски, за да бъде предаден на Дякон Левски. След три месеца Левски дойде в Плевен, аз му предадох книжата [и] той замина. След това дойдоха в Плевен при мене Марин кафеджията от Ловеч и Ваньо терзията. „Искаме да се срещнем с Левски, къде ще го намерим?“ - казаха те. Аз [отговорих]: „Да пиша на брат си Данаил и ще ви съобщя.“ Писах на брат си. По онова време Левски бил отсреща и брат ми му казал. Тръгвайки оттам, Левски отишъл през Свищов и Търново в Ловеч [и] се срещнал с Ваньо и Марин. После те ми изпратиха известие [и] аз отидох в Ловеч. Намерих Левски във Ваньовата къща заедно с Марин кафеджията и Ваньо терзията. Тогава, на тая среща Дяконът ми каза: „Когато ще минаваш отсреща [Румъния], съобщи ми, ще ти дам двама души!“ После Дяконът, Ваньо и Марин дойдоха в Плевен. След това [към мене] се присъединиха Марин кафеджията и Ваньо, и като му даде в ръката писмо, той ни изпрати отсреща.

Сам той с другаря си Сава замина по селата, за да не остане да живее в моята къща, та да бъде заловен. Когато после ние минахме отсреща, аз останах у брат си, Марин и Ваньо отидоха във вътрешността [на страната], къде обаче, аз не зная. След двадесет деня те се върнаха и у тях имаше седем револвера; показаха ги на брат ми, [но] той не ги хареса. Те поръчаха на брат ми четиридесет и два броя [револвери]. Тръгвайки оттам, ние пристигнахме в Плевен. Два дни преди [това] Дяконът беше дошъл в моята къща, аз го заварих там. Нея вечер ние останахме в нашата къща. Сутринта Марин, Ваньо и Дяконът, тримата заедно, станаха и заминаха. След известно време в Плевен дойде писмо за Ангел Кънчев. Аз станах и заминах за Ловеч. Докато аз да тръгна за Ловеч, Ангел Кънчев бил изпратен от Дякона отсреща. Ние се събрахме в къщата на Ваньо седемнадесет-осемнадесет души, там беше и Дяконът. Той [Димитър] каза: „Три месеца ходя с Дякона, [но] той не ме осведомяваше в нищо, да ходя и още шест, той [пак] не ще ме осведомява! Или да ми определят някой район, или си отивам.“ Ние попитахме Дякона: „Виждал ли си нещо лошо от Димитър?“ „Не“ - каза той. „Щом е така, ние казваме да му се даде отделен район, за да обикаля сам.“ Така, със съгласието на всички, ние решихме и му определихме да работи от Орхание до София. Дяконът после каза: „Щом като събранието реши, нека той да обикаля!“ От намиращите се в онова събрание познавам Ваньо терзията, Марин кафеджията и Димитър Пъшков, другите не познавам. Левски спираше в Ловеч в четири къщи, аз зная къщата на Марина и на Ваньо терзията, другите не зная. Дори изкараха от тавана на Мариновата къща ябълки и ядохме. Изпратените револвери се предадоха в ръцете на Марин.

[Подписал]: Анастас от Плевен

НОВ ВЪПРОС КЪМ ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Ти чу какво каза Анастас плевненецът, какво ще кажеш на това?

Лъжа е, че съм завел Марин и Ваньо в къщата на Анастас и че съм ги пращал отсреща, турските книжа са също така лъжа. Лъжа е също, че в събранието, освен Димитър Дяковчанина, Ваньо и Анастас, е имало и други.

ВЪПРОС КЪМ АНАСТАС

Анастасе, Дяконът твърди, че казаните от тебе думи са лъжа, какво ще кажеш ти?

Той прикрива Марин, че го е пращал в Севлиевско и в Търновско, понеже Марин знае тия места, ето затова именно го крие. Каква полза имам аз да лъжа? Казах, че в събранието беше решено, [щото] в Ловеч Дяконът винаги да остава в Мариновата къща.

[Подписал]: Анастас от Плевен

НОВ ВЪПРОСИ КЪМ ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Ти си искал един човек, за да нападнеш в Ловеч къщата на някого. Изпратили са ти Вутьо Ветьов от Видраре. Когато той дошъл в Ловеч, намерил те в Мариновата къща. Ти си го предрешил, предрешил си се и ти и сте отишли в къщата. Поради това, че си намерил парите малко, ти си чакал стопанина на къщата. [После] стопанинът на къщата не дошъл; ами дошъл неговият слуга; като те видял, той надал вик; ти си хванал момчето, ударил си го в корема с кама и си го убил.

В Ловеч аз чух за убийството на едно момче. Трима души с червени облекла влезли в къщата и убили едно момче. После аз отидох в Тетевен и там чух същото. След това, докато бях още там, получих от Ловчанския комитет писмо, [в което] беше писано: „Да не идваш тука, защото е убито едно момче, властта [те] търси, опасно е.“

Каква опасност има за тебе, щом не си го извършил ти, какво ще ти направят?

Казваха, че понеже съм от комитета, властта може да ме залови.

Щом не са се усъмнили в други комитетски хора, защо пък да се усъмнят в тебе?

Понеже не съм тамошен, можеше да се усъмнят.

Ако дойде човекът от Видраре, който е бил заедно с тебе, и каже в лицето ти - какво ще речеш?

Какво ще река, щом не съм аз?

ВЪПРОСИ КЪМ ВУТЬО ВЕТЬОВ ОТ ВИДРАРЕ

Познаваш ли човека, който е насреща ти?

Да, познавам го, Дякон Левски е.

Кажи в лицето на Дякона разказаното от тебе в миналия ти разпит ловчанско нападение!

Както казах преди, Дяконът поискал от Видраре един човек. Аз отивах по своя работа в един близък до Ловеч манастир. От комитета ми казаха: -“Иди в Ловеч, намери Дякона и [му] кажи: „Искал си човек, ние нямаме!“ И си върви после по работата!“ Аз отидох в Ловеч, намерих Дякона извън града [и му] казах. Той ме хвана и ми каза: „С тебе имаме една малка работа, иди в хана, аз ще те повикам!“ Аз отидох в хана. Сетне дойде Лукан, взе ме и ме заведе в къщата си. Когато отивахме в къщи, той ми каза, [че] Левски не е тук, [а] е в отсрещната къща. Аз отидох в отсрещната къща, но чия е тая къща – не зная. Стопанинът на къщата ми каза: „Левски е в плевнята.“ Яз влязох и видях там Левски в червени дрехи. Той ме накара и аз да облека едни червени дрехи. Тръгвайки оттам двамата заедно, ние отидохме до къщата, която нападнахме. На дъсчената ограда имаше два отвора, дигнахме ги и влязохме вътре. Аз останах в двора [и] стоях до вратника. Дяконът се качи горе [и] взе парите, слезе долу и каза: „Тия пари са малко, да почакаме стопанина на къщата!“ Чакахме от шест до девет, стопанинът на къщата не дойде. Дойде слугата му. Щом ни видя, той започна да вика, Левски го хвана за яката и го завлече вътре, аз чаках при вратата, за да не дойде някой. После момчето извика повторно. Влязох вътре [и] видях, [че] Левски хванал момчето и забил камата в корема му. После той ми каза: „Вземи пушката ми [и] да бягаме!“ В това време пред вратнята се беше събрала навалица. После ние се изплъзнахме из навалицата [и] избягахме в лозята. Дяконът съблече намиращите се върху него червени дрехи, остави ги на мене и влезе вътре [в града]. На другия ден аз си отидох на село.

[Подписал]: Вутьо Ветьов

ВЪПРОСИ КЪМ ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Дяконе, ти чу [и] разбра казаното от Вутьо Ветьов, какво ще речеш на това?

Аз чух казаните от тогова думи, но аз не съм лицето, което уби човека в Ловеч.

Защо да те клевети тоя човек, да изкаже тебе, а не друг?

Вижда се, че всеки хвърля вината върху мене, и тоя казва за мене: „така направи, иначе направи“, но аз не съм го извършил. Тоя Вутьо Ветьов ми донесе и предаде в Правецкия хан писмото със съобщението за това произшествие.

НОВ ВЪПРОС КЪМ ВУТЬО ВЕТЬОВ

Вутьо Ветьов, той казва: „Съобщението за тая случка ми донесе Вутьо Ветьов, аз нямам сведения за тая работа“, какво ще кажеш ти?

Защо да имам полза да лъжа? Писмото ми дадоха десет-петнадесет денa след тая работа, аз го занесох и го предадох на Дякона. Той дори улови момчето за яката с лявата си ръка, опря го до стената [и] го удари с дясната си ръка. Сутринта аз попитах: „Дяконе, умря ли момчето?“ Той ми каза, [че] то е умряло още преди да направят огледа. И ръката му [на Дякона] беше кървава.

[Подписал]: Вутьо Ветьов

НОВ ВЪПРОС КЪМ ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Дяконе, ти чу какво каза Вутьо Ветьов. Той казва, че ти си ходил в Ловеч, и че след десет-петнадесет деня той ти донесъл това писмо, какво ще кажеш ти?

Аз въобще не го познавам, в Ловеч аз не съм виждал тоя човек.

[Подписал]: Васил Дякон Левски

петък, март 24, 2017

Последни думи преди изборите...

Няма да съм многословен, с приказки пилаф не се вари, казват нашите съседи турците.

Затова - направо: гласувайте така!


Ако гласувате в 26-ти многомандатен избирателен район (София област!) – гласувайте така!


В краен случай, ако толкова не ви харесва „Да, България“ – гласувайте така!


И по никакъв друг начин, защото – вижте отново това старо, но правдиво филмче.


И за "малка" партия или коалиция да гласувате, вотът ви не е загубен...

Препечатка от фейсбук профила на Десислава Николова

Ето ги и моите 50 стотинки за изборите.

Последните дни хора, с които говоря, споделят, че са се отказали да гласуват за първоначално избраната от тях партия, защото според социологическите проучвания тя не влиза в парламента, а те не искат да си пропилеят вота. Всъщност този пост е точно за тези разколебали се и за малките партии, които според социологията към момента не прескачат бариерата.

1/ Социологическите проучвания грешат – тривиален факт, който често забравяме. Оставям настрана поръчковите проучвания от агенции, които обикновено се активни само по избори и представят „криво огледало” на нагласите с цел обслужването на определени партийни интереси. Освен този проблем има две грешки, присъщи на всяко извадково изследване, включително и социологическите.

Причините са:

- основата за извадката, т.е. оценката за съвкупността, която се ползва

- стохастичната грешка, присъща на всяко извадково проучване. Ако извадката е 100% от съвкупността, тогава стохастичната грешка е 0%, в противен случай винаги я има – колкото по-малка е извадката спрямо съвкупността, толкова по-голяма е тази грешка.

Извадката се прави на база последното преброяване на населението или текущата демографска статистика на НСИ. След това се определя метода за извадката, като социолозите обикновено я структурират на база квоти или т.нар. относителни дялове по различни признаци на населението – пол, етнос, икономическа активност, големина на населените места, териториално разделение и др.

Проблемът е, че колкото сме по-далеч от преброяването, толкова по-голяма става грешката в това да се използват данните за населението оттогава, тъй като структурата на населението се променя. А последното означава, че т.нар. квоти по различни признаци, които социолозите използват, стават все по-неточни.

Към 2017 г. са минали 6 години от последното преброяване, което си е един сериозен период, т.е.най-вероятно отклонението също е сериозно. Текущата демографска статистика също е много далеч от истината, ако се съди от огромните ревизии на данните, например, за работната сила (които ползват текущата демографска оценка), след всяко преброяване на 10 години.

Грешката, свързана с неточната оценка за населението, означава също, че големи градове (или области) като столицата, Варна, Бургас и др. чието население постоянно расте, най-вероятно са подценени като представителство в извадката. Това се видя много ясно при ревизията назад на данните за населението и работната сила след последното преброяване от 2011 г. Оказа се, че текущата демографска оценка е подценявала все повече населението на София и е надценявала това на области с много лоши демографски тенденции като Видин, например.

Т.е. само заради извадковия метод и самата оценка за населението, на която се базира извадката, имаме кумулация на две грешки - стохастична и такава, свързана с неточната оценка за съвкупността (цялото население на България). Стохастичната грешка за 1000 души представителна извадка за населението е 3%, т.е. ако една партия получава подкрепа в социологическо проучване от 15%, това означава, че на практика нейната подкрепа би могла да бъде в интервала между 12 и 18%. Тази грешка е от особено значение за малките партии, защото в горната част на доверителния интервал може да влизат в парламента, а по средата – да не влизат. А социологическите агенции обикновено съобщават само средата на интервалите.

2/ в извадковите проучвания малките съвкупности (примерно редки болести, малки партии, малки етноси и т.н.) естествено се подценяват или надценяват, защото за тях грешката е много по-голяма.

3/ социологическите проучвания се провеждат единствено и само в страната – т.е. диаспорите и изселническите общности не са представени в тях. Това касае най-вече партии, които разчитат на такъв вот – в конкретния случай това са ДОСТ (изселници от Турция) и вероятно Да, България и Нова република, чиито кампании бяха насочени и към емигрантските общности в Европа.

4/ в политическата теория има един такъв феномен, за който споменах и по-горе и който може да се нарече „гласуване за победители”. Накратко, хората се влияят от социологията и ако видят, че тяхната партия не влиза в парламента, пренасочват вота си към по-печеливш кандидат за да не се „изгуби” гласът. Поръчковите социологически агенции знаят много добре това и го използват. Бих препоръчала да се гледат проучвания само на големи, постоянно действащи агенции, с добра репутация и история.

5/ дори и малка партия, за която гласувате, да не прескочи бариерата за парламента, ако има над 1% от вота, това означава държавна субсидия за нея до следващите избори (11 лева на глас; ако имаш примерно 100 000 гласа, това означава 1,1 млн. лева на година в следващите четири години). Тези пари дават финансово спокойствие на партията и могат да се използват за заздравяване на позициите й и цялостна политическа активност.

С две думи, много е възможно сегашните социологически оценки за няколкото малки партии като ДОСТ, Да, България, Нова република и АБВ, да се окажат силно подценени. Дори и да си дадете вота за малка партия, която в крайна сметка не влиза в парламента, този вот не е загубен, а дава възможност на тази малка партия да оцелее финансово и да развива политическа дейност в следващите години.

Христо Иванов: „Мафията вече се чувства заплашена от това, че мобилизираме гражданите“

Препечатка от „Дневник“

Социологията показва, че Коалиция "Движение Да България" не влиза в парламента. Ако това се случи, как ще продължите битката с мафията?

В момента Движение "Да, България!" е на десет седмици. Социологията просто не може да измери една политическа сила в процеса на нейното формиране – особено когато става дума за толкова динамичен процес. Битката с мафията обаче вече се случва и това личи по нейната реакция. От началото на нашето създаване досега има над 800 медийни атаки, включително две книги, които бяха почти изцяло посветени на "Да, България!".

Това показва първо, че от гледна точка на Пеевски "Да, България!" има напълно реални шансове да влезе в парламента и трябва да бъде спряна с цената на голяма инвестиция. И, второ, че мафията вече се чувства заплашена от това, което правим – от факта, че мобилизираме гражданите и поставяме темата за необходимостта от борбата с корупцията, за необходимите реформи в съдебната власт в центъра на политическите дебати и ги правим незаобиколими. Така че "Да, България!" вече обръща играта.

Предстоящите избори са парламентарни, но голяма част от вашето говорене продължава да е за прокуратурата и за Сотир Цацаров. Защо?

Първо, защото разрушаването на българския мафиотски модел зависи от реформата на прокуратурата. Тя е необходима, за да има ефективно наказателно преследване, от което зависи корупционерите в държавата, особено тези, които се занимават с гранд корупцията, да имат елементарен страх от закона. Така че това е централен политически проблем пред България. От друга страна, реформата на прокуратурата зависи от действията на парламента, включително създаването на специална комисия за контрол върху главния прокурор и прокуратурата, както препоръчва Европейската комисия.

Какво според вас предстои да се случи вдясно оттук насетне?

Нашият фокус е съхраняването на българския европейски демократичен път на развитие. Искаме да мобилизираме максимален брой граждани, които съзнателно да го подкрепят и да го защитават. Вече не можем да си позволим да гледаме на това като на нещо, което Европа ще дойде и ще свърши вместо нас. Тази е една от основните мотивации за създаването на "Да, България!". Това, че избрахме да се позиционираме в центъра на българския политически живот, ни позволява да се превърнем в обединителен център на демократичната общност, включително и защото "Да, България!" е нова формация, необременена от трудна история.

Говорите за това, че досегашният мафиотски модел на управление всъщност се разпада. Кога виждате финала на тоя процес? От какво зависи?

Мафиотският модел се разпада, защото достига върха на своята икономическа ефективност, отдавна е прехвърлил билото на своята икономическа рентабилност. И започва да задушава сам себе си. Защото поколението, което е негов носител, генерацията на българските политици и бизнес фигури, които носят този модел, се изхабява. Големият въпрос е не кога ще се случи този разпад. Въпросът е, първо, ние да го ускорим, второ, да гарантираме, че той ще се случи по един контролиран начин, защото разпадът сам по себе си може да доведе до много тежки кризи, включително финансова, банкова и криза, свързана с националната сигурност. Но още по-важно е да гарантираме какво ще възникне на мястото на досегашния модел.

Така че работата, за която търсим подкрепа е замяната на съществуващия мафиотски модел с управление, основано на върховенство на закона, на осъзнато ценене на демокрацията и на европейския модел на развитие.

В противен случай рискуваме следващото поколение на българската мафия да изгради на мястото на досегашния модел нов, подобрен и модернизиран, с който ще ни е много по-трудно да се справим.

Говорите за "голяма България", но не сте ли поредният политик, който се заиграва с българската общност в чужбина?

Факт е, че българските политици се сещат за българските общности в чужбина основно по избори и това минава главно през реториката как ще връщаме българите обратно в България. "Да, България!" разглежда българските общности в чужбина като ресурс, като човешки, културен и политически капитал. Ние смятаме, че България трябва да се научи да живее и да функционира като една световна общност. И да разглежда тези диаспори и общности като свои посланици там, където се намират. На второ място, ние разбираме, че трябва да превърнем България в привлекателно и конкурентно място от гледна точка на нашите сънародници в чужбина. Така че на всеки етап от своето развитие – дали пристъпвайки към нова степен на образование, или търсейки си работа, или планирайки къде да прекарат годините на своята пенсия, те да гледат и към България. И част от тях да започнат да се връщат.

Тези два приоритета изискват постоянен диалог със сънародниците ни в чужбина, изискват адаптиране на България, на нейната администрация и политика, на изборния процес към функционирането и обслужването на тези общности. Това е важното за нас. Ние имаме много интензивен диалог, откакто сме създадени, с нашите общности извън страната. Ние сме единствените, които защитиха българите във Великобритания и заехме позиция в защита на техните права. Защото промените в ЕС ни изправят пред сериозни рискове за пълния обем от права, с които ще се ползват нашите сънародници в отделните страни-членки.

Това, че едновременно атакувате ГЕРБ, БСП и ДПС, звучи като "мисия невъзможна" от гледна точка на евентуално ваше бъдещо влизане в управлението. Какви са идеите в тази посока?

ГЕРБ, БСП и ДПС са всъщност едно неразривно цяло, което съществува в този си вид единствено на основата на своята политическа безалтернативност. В момента, в който ние успеем да изградим реална, жизнеспособна и решителна алтернатива на този модел, неговото разрушаване много силно ще се ускори и те ще изчезнат по начина, по който много други партии-мастодонти изчезнаха от българския политически живот. Кой днес се сеща например за НДСВ?

Всички ние обаче чакаме от много години това, за което говорите, да се случи, а Вие ни предлагате отново да изчакаме. Какъв е периодът, в който всичко това, според Вас, е реално да се случи?

Периодът ще зависи от това колко интензивно всички ние работим по този въпрос, включително колко хора ще ни гласуват доверие на изборите и до каква степен тези, които са решили да гласуват за нас, ще се потрудят да убедят други, колебаещи се, да застанат до нас в тази борба. Въпросът за времето обаче има и друга страна. Ако ние не пристъпим напред сега и отложим отново началото на това усилие, със сигурност неговият успех няма как да дойде.

четвъртък, март 23, 2017

Христо Иванов: “Да, България!” е политическият стартъп, който вече обръща играта"

Препечатка от „Клуб Z“

- Как ще осъществите идеите си, без да влезете в управленска коалиция с някоя от големите партии, г-н Иванов?

Не сме създали “Да, България!”, за да участваме в управлението на корупционния модел и да го крепим. Ще влезем, за да го разрушим. Това разрушаване започва от констатацията, че всички системни партии всъщност са съучастници в поддържането на този модел.

Нашето противопоставяне на модела като такъв в следващия парламент минава през това да сме ясна опозиция, да не участваме в сделки и разпределяне на порции. Залагаме на кратък живот на новия парламент и следващи избори, на които “Да, България!” да поиска още по-голямо доверие заради отказа си да участва в омертата.

- Говорите за това, че предстоящите избори са референдум за мястото на България в Европа. Какво обаче означава този избор за отделния човек?

Преди 20 години в българското общество беше постигнат консенсус, че интеграцията на България в Европа и НАТО е най-добрият път за развитие на страната. Тогава ние приехме, че това е валидно както от гледна точка на икономическото развитие, така и от гледна точка на перспективите за налагане на законност, за гарантиране на нашата сигурност, за достъп до по-добро образование. Тогава получихме свободата да можем да се реализираме където поискаме.

Българската политическа класа успя да пропилее тези възможности за развитие на страната ни, а днес, под напора на външни кризи и собствените си недостатъци, ЕС навлиза в период на изключително сериозна трансформация.

За първи път в нашата история седим с всички от Европа на една маса, някъде между Австрия и Англия. В момента обаче започва обособяване на различни кръгове и сепарета. Ако досега бяхме най-бедният и мърлявият сред останалите, рискуваме занапред да се превърнем в нежелания в нито едно от сепаретата. Доскоро българските граждани можеха да се надяват, че сядането около тази маса някак си ще принуди нашата политическа класа да се поевропейчи и реформира, като замени потурите с алафранга.

Новото положение обаче ще ни върне в изходна позиция, ще ни принуди да останем насаме с нашия “елит”. Това ще означава да разчитаме единствено на техния собствен ресурс за правене на реформи и развитие. Ресурс, за който от 90-те насам знаем, че е нулев.

- Какво се променя всъщност?

Ако през 1997 г. решихме, че сами не можем да се оправим и нашето спасение е Европа, то сега се връщаме отново там и виждаме как Жан Виденов в пола е тръгнал отново да взема властта. А българският д-р Доганкенщайн и неговият Пеевски са все така тук и все така готови да “спасяват” България.

Ако вместо това страната ни излъчи управление, което разбира Европа не само като европейски пари за крадене, а наистина споделя консенсуса, че това е най-добрият път за развитие, ние можем да постигнем много. Можем не просто да направим реформи, но с активна позиция да участваме в трансформацията на ЕС, така че той да бъде много по-адекватен на нашите потребности.

- Какво предстои да се случи според вас?

Имаме двама кандидати за премиер, страдащи от тежка форма на битова антидемократичност. Първият иска за трети път да ни доказва колко вредно за страната е цялата власт да бъде концентрирана в един човек. Човек, оплетен в зависимости и неспособен да разбере защо управлението на държава не е като да си правиш пасове с приятелчета в квартала.

Нинова, която оглавява най-голямото гробище за политически скелети – БСП, доказа, че лично е готова на абсолютно всичко, за да възседне черния кон на примитивния популизъм. Можехме да разглеждаме нейната фраза за това колко ни е отнела демокрацията като случайност, ако не бяха заигравките с Кремъл и поднасянето на венци пред паметника на Живков, с което тя започна председателството си на БСП. Това обаче е нещо повече от лош политически вкус. Така че независимо кой от тези двама хубави хора ще стане премиер, ние знаем, защото е доказано многократно, че решенията ще се вземат в сараите.

Който и от двамата да бъде спазарен за премиер, това няма да е бъдещето, това ще бъде още от миналото, и то все по-далечното ни минало, което мислехме, че безвъзвратно сме оставили зад гърба си.

- Подценяваме ли значимостта на избора, който ни очаква в неделя?

Предполагам, че когато историческите трагедии се повтарят, това е, защото хората наистина си мислят, че става дума за фарс, на който не си заслужава да обръщат внимание, а накрая получават катастрофа. Катастрофа след катастрофа...

- Много хора в момента се колебаят дали да изберат “Да, България!” и пред опасността от връщане на БСП биха гласували за друга партия, която със сигурност ще влезе в парламента. Какво ще им кажете?

Ние сме нова политическа сила, която придворните астролози на българската социология и политология нито искат, нито могат да измерят точно. Днес ние не можем да ви обещаем, че, като гласувате за нас, играете на сигурно.

В същото време единствената сигурност, която ви предлага българската политическа машина, е сигурността на продължаващото свличане в блатото. Ако искате още от същото, това ви е гарантирано.

Ако обаче искате дългосрочна политическа промяна, ние ви предлагаме да инвестирате гласа си в поетапното изграждане на една нова жизнена политическа общност, центрирана около идеята за големия демократичен идеал за България.

- Как си представяте тази общност?

Говорим за общност, която има енергията да расте, като се обръща към все по-широк кръг български граждани, вместо през цялото време да се затваря в сектантство. Общност, която радикално се обръща към собствения си потенциал, вместо до безкрай да очаква подкрепа отвън. Изграждането на такава общност не може да бъде друго освен постепенно, човек по човек, съсловие по съсловие, консенсус по консенсус.

Ние опитваме да дадем своя принос, като създадохме “Да, България!” в ролята й на модерен, необременен, бързоразрастващ се политически инструмент. Днес се обръщаме към всеки един български гражданин с честно предложение да инвестира своя глас в този инструмент. Да размени сигурността на блатото срещу риска да инвестира в най-интересния политически стартъп. Както с всяка инвестиция, ако я направиш, трябва да си готов да изчакаш някакво време за нейната реализация. Но ако не я направиш, си оставаш там, където си. В блатото.

- След толкова много разочарования всички се питат защо да повярваме точно на вас?

За тези десет седмици от своето учредяване “Да, България!” доказа, че може да бъде жизнена, да расте в национален план, да застане в центъра на конфронтацията с мафията, получавайки най-тежките удари от нея. Да привлече цяла нова генерация към българската политика, да започне национален разговор за нови правила на политическо управление. Тя доказа също, че може да не влиза в прибързани конюнктурни сумирания в името на политическото оцеляване на един или друг, но че може да прави трудни и каузални коалиции. За това кои сме ние можете да съдите по реакциите на мафията.

- Кой според вас е важният въпрос за дясното?

Големият въпрос изобщо е този за съдбата на българския демократичен процес. Ако някой може да обедини българската демократична общност, това сме ние, но не може да се случи от раз. Нестихващите претенции, които се отправят към нас, са доказателство именно за това. В този смисъл гласът за “Да, България!” е глас за единствения дългосрочен проект, който може да обещае обединение и разширяване на демократичната общност.

Затова ние отказваме да се включваме в дребнав приятелски огън и се конфронтираме единствено с големия враг – мафиотската политическа общност. Това е, за което искаме вашия глас.

сряда, март 22, 2017

Три филмчета. „Да, България!“

1. Колко ни ограбва мафията всяка година? Колко ни струва корупцията всяка година? Да извадим мафията от държавата! Да, България! #Да16


2. Намери хора около теб!


3. Христо Иванов пред BiT: „Ако Борисов или Нинова спечелят изборите, решенията ще се пазарят в сараите…“


вторник, март 21, 2017

Умножи гласа си за България. „Да, България!“

Как многократно да увеличиш стойността на гласа си за „Да, България!“:

• Намери хората около теб, които не са сигурни за кого ще гласуват или се колебаят дали изобщо да го правят. Твоите родители, роднини, колегите, съседите и т.н.

• Сподели с тях защо вярваш на “Да, България!” и защо ще гласуваш за нас. Зареди ги с твоя ентусиазъм. Направи го в разговор на живо или по телефона, пиши им във facebook и т.н..

• Умножи силата на твоя глас: той вече е в пъти по-силен от схемите на платения вот! Колкото повече хора убедиш, толкова по-влиятелен е твоят глас.

Да говориш с околните за политика невинаги е лесно – „политика“ у нас е мръсна дума. И с основание. Въпросът е, че тук вече не става дума за политика. Става дума за това къде и как искаме да живеем. Става дума за разделителната линия между мафия и държава.

И на нас в началото не ни беше лесно да водим такива разговори. Но пък знаем колко са важни и как променят нагласите на хората около нас. И вече май се понаучихме 😉 Ето няколко съвета от нашия опит:

Когато другият се колебае и смята, че всички са маскари.

На такъв събеседник обикновено обясняваме, че нашата формация е съвсем нова. И в нея е пълно с хора като него. Хора, на които просто много им е писнало и са решили да се политизират, защото са изчерпали всички други варианти за въздействие върху системата. Тези хора не са маскари. Тези хора сме ние. Ако искахме просто да влезем в политиката, има далеч по-лесни начини от създаването на изцяло нова формация два месеца преди изборите.

Когато другият е чул, че Христо Иванов е „провален министър“.

На това отговаряме така: Христо Иванов е единственият министър, който стана и си тръгна от масата, на която всички останали си разпределят България все едно е баница. Христо пое поста на правосъден министър, за да направи съдебна реформа. Не му позволиха да я направи докрай, затова си подаде оставката. Дай Боже тази държава да има повече такива провалени министри.

Ако Христо Иванов искаше да е в схемите, щеше още да е на онази маса. Той не иска това. Иска да извади мафията от държавата, затова сега се връща с подкрепления от други почтени хора. Тези хора сме ние. Колкото повече сме, толкова по-бързо ще свършим това, с което сме се захванали.

Когато другият казва „Мен не ме интересуват политиката и изборите, аз си имам други грижи.“

Разбираемо е да си отвратен от политиката и политиците. Да ти е писнало да те лъжат. Да не искаш да си жертва на поредните празни обещания и нищо в живота ти да не се променя. Схемите и корупцията си вървят, само лицата се поразместват от избори на избори. „Да, България!“ е движение, създадено именно от хора, на които им е писнало едни партии да се разбират помежду си и нищо да не се променя. Забеляза ли как „Да, България!“ и Христо Иванов изведнъж се оказаха най-големият враг на политическото статукво, на медиите на #КОЙ, на главния прокурор? Трябва да има някаква причина да плюят толкова яростно по нас. Причината е, че не играем в схемите им и никога няма да го направим. И това ги плаши. Ако подкрепиш „Да, България!“, превръщаш гласа си в шамар в лицето на мафията!

Когато другият смята, че всичко е предрешено.

Нищо не е предрешено, всичко зависи от нас. Не, гласът ти няма да се изгуби, ако гласуваш за „Да, България!“. Просто мафията иска да мислим така. И дава много пари, за да ни го казва през всевъзможни медии и „авторитети“. Тя така работи. С димки и криви огледала. Това ѝ е единствената сила – да те убеди, че си слаб и нищо не зависи от теб. Истината е друга. Истината е, че ние сме повече и имаме план как да им счупим схемата. Гласувай сега за „Да, България!“, убеди и твоите близки да го направят. И тогава ония, дето издават книги за нас, ще бъдат безсилни! Нека на техния 200-хиляден тираж от лъжи отвърнем със смелост в тираж от поне 200 хиляди гласа.

понеделник, март 20, 2017

Професор Александър Кьосев: Отговори на въпроси за „Да, България“

Нашият културолог и литературен теоретик проф. Александър Кьосев, кандидат за депутат от коалиция „Да, България“, отговаря на някои често задавани въпроси, чиито отговори отдавна вече са получени, но или няма кой да чете, или няма кой да слуша, или – ако чете и слуша, не може да вдене каква е същността на нещата.

Затова, макар че камбаната не бие по два пъти за глухите, нека пак повторим урока, пък дано се окаже, че е от полза някому.

Да добавям ли, че споделям всичко, казано от професор Кьосев, или няма нужда?..

(Павел Николов)

"Да, България" не дели никого, тя възниква. Възникващите политически субекти трябва да определят себе си и профила си. С ясни послания те трябва да спечели доверие и свой електорат. Иначе не са възникнали. Те могат да се включват в коалиции и блокове едва след това - след като са определили себе си, мястото си в политическия спектър, програмата си, приоритетите си.

В момента програмата на "Да, България" има кризисен и временен характер – тя е фокусирана срещу корупцията и мафията в разнообразните им форми. Такава програма не е нито лява, нито дясна – тя трябва да привлича всички честни хора, които не приемат нарушаването на върховенството на закона и са възмутени от корумпираната съдебна система и други под-системи на обществения организъм. Така че всички, които подкрепят това са добре дошли и са естествени поддръжници. Ако са групови политически субекти, могат да станат след време и официални съюзници.

"Да, България" не е традиционната десница. Тя се трансформира стъпка по стъпка - от множеството на протестиращи, които са най-различни (2013 – 2014 те бяха единни само в своето възмущение) постепенно към в единна политическа партия с ясна програма. Но това не е станало още. В момента, по мои наблюдения и интуиции, партията има в себе си десни либерали, центристи, леви либерали, може би дори социалдемократи. В този смисъл при бъдещото си определяне тя вероятно ще стои в либералния център (подчертавам, че това са мои интуиции, които не задължават партията).

Ако някой се е делил, то това е "Реформаторският блок", който направи това съвсем официално – за да се родят "Реформаторски блок" 2 и "Нова република". Защо ли се разпадна? Защо не се удържа "широката дясна коалиция", за която всички сега плачат? Очевидно коалициите си имат цена - и когато цената им стане неоправдана, те се разпадат.

Още при възникването си "Нова република" обяви официално своето обръщане към християндемокрацията и християнските ценности, с което се премести силно вдясно. С това вероятно нейният консервативен профил и този на "Да, България" съществено ще се различават.

Уважаваме доказаните политици в "Нова Република", но не решаваме техните спешни проблеми – дали ще влязат в парламента или не: не сме патерица на "десницата".

Ще влезем ли ние в парламента – да, ще влезем. Заедно със "Зелените" и ДЕОС, "Да, България" мобилизира нов електорат и сме убедени, че неговата численост ще прескочи 4 процентовата бариера.

Кой ще е виновен, ако все пак това не стане? Онези, които не са гласували в достатъчно голям брой, за да влязат в парламента и "Да, България" и "Нова република". Защото и двете формации заслужават това, те са алтернатива и надежда: би следвало хората да разберат това.

"Да, България" е дългосрочен проект. Тя не просто иска да влезе в парламента, а да промени България, да създаде алтернативи. В този смисъл стратегическата ѝ визия е по-важна от тактическите ѝ, близки цели. Искаме рестарт на демокрацията, реално представителство, край на корупцията. Ако за вас това са абстракции и празни приказки, подкрепете другиго.

Накрая, нещо, което излиза извън декларативния стил. Да ви кажа, омръзна ми от това, че всеки българин смята за много секси да се прави на политикан от Ганковото кафене, който бистри тънкости от тайните механизми на политическия живот.

Да бяхте гласували за своите ценности и за своите интереси, а не да се занимавате с фини калкулации, а? Калкулациите вървят с т. нар. професионализъм в политиката, който в български контекст е равен на системни партии, манипулации, бакалски сметки при купуване на гласове и апаратни игри, тъмни завимистости; на клиентелистки натиск и бруталното измамничество.

Ако не ви беше толкова гнус да дадете гласа си за това, за което вярвате – и да го направите смело, без допълнителни условия, съображения, снобизъм, без цинизъм, без изчисления, без "ама" и "ако" - може би ситуацията нямаше да е така мрачна. Рискувайте, мама му стара.

Във вашата собствена посока, не непременно в моята.

неделя, март 19, 2017

Предизборна платформа на „Да, България“ – Медии

Визия:

Свободната и плуралистична медийна среда спомага за открит и качествен обществен дебат и за търсене на отговорност от властимащите.

Цел:

Да гарантираме плурализъм и свобода на медиите от политически и корпоративни зависимости.

1. Оздравяването на медийната среда чрез осветляване на собствеността на медиите

• Регулация, гарантираща наличието на ясна и публична информация за собствеността на медиите, включително за крайния действителен собственик.

2. Налагането на прозрачност и правила на финансиране на частните медии, особено при обществени поръчки за рекламни и информационни кампании

• Отпускане на публични средства по ясна процедура само на частни медии с ясни крайни собственици, подписали и реално спазващи медийния eтичен кодекс, покриващ базисните международни журналистически стандарти.

• Налагане на прозрачност във финансирането на медиите от частни лица и компании.

3. Без политически контрол над обществените медии и медийните регулатори

• Дългосрочно и устойчиво финансиране на обществените медии от държавния бюджет, което да гарантира както независимостта, така и планирането и инвестициите в качеството на медийната продукция.

• Засилена роля на граждански и професионални организации в избора на членове на медийните регулатори, което ще намали политическото влияние върху тях.

4. Разбиване на концентрацията на медийния пазар

• Въвеждане и ефективно приложение на регулация срещу съществуваща и/или възникваща концентрация на медийния пазар – в рамките на всяка една медийна платформа, на мрежите за разпространение, на медийния пазар като цяло.

5. Повишаване на медийната грамотност

• Въвеждане на обучение по медийна грамотност в средното образование.

• Въвеждане на мерки, насърчаващи общата медийна грамотност, като част от задълженията на медийните регулатори.

6. Създаване на условия за гражданска журналистика и за поддържане на демократичен обществен дебат

• Подкрепа за поддържане на интернет среда с ефективна защита на правото на лично пространство, свободно слово, достъп до информация и другите права и свободи в мрежата.

• Подпомагане на неутрална интернет среда, даваща равен шанс и баланс в интересите на участниците за изразяване на мнения, за развитие на бизнес и за защита на основните права и свободи.