Тегне ми силна умора, резултат не толкова от физическо, колкото от психическо претоварване, трудно се съсредоточавам да пиша, затова днес в блога ще има не текст, а албумче.
Албумчето е със снимки на Едит Пиаф от различни години, на някои е сама, на две е с Марлене Дитрих, на по една с боксьора Марсел Сердан, Ален Делон, Жан Кокто и Ив Монтан.
След снимките, като бонус, има и една песен.
А това е песента, „Акордионистът“ (за момичето, чийто приятел-акордеонист не се връща от фронта), първата песен на Един Пиаф, която чух много-много отдавна, толкова отдавна, че вече не помня кога, и която, въпреки че съм я слушал безброй пъти, все още я слушам като за първи път – с необикновено вълнение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.